Стара Загора 2015

Годишнини - април 2013

Детайли: Посещения: 7627

02.04.

125 г. от смъртта на Миклухо Маклай (06.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.

195 г. от рождението на Майн Рид (1818 – 1883), британски писател.

05.04.

145 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
105 г. от рождението на Херберт фон Караян (1908 – 1989), австрийски диригент.

06.04.

530 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : "Сикстинската мадона" е най-прочутата (1515 – 1519), а от стенописите е "Атинската школа".
485 г. отсмъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.

165 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : "Любовен елексир", "Дон Паскуале".

09.04.

530 г. от рождението и 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1483 – 09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : "Гаргантюа и Пантагрюел" (1532 – 1562).

10.04.

40 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.

190 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (1823 – 1886), руски писател и драматург.

13.04.

270 г. от рождението на Томас Джеферсън (1743 – 1826), американски политик, философ.

14.04.

115 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898 – 14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.

120 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
110 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава "Земеделски комитет" ("Зелена вълна"), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.

185 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха" (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.

115 г. от смъртта на Ильо Войвода (Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо) (ок.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.

425 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.

20.04.

120 г. от рождението на Хуан Миро (1893 – 1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.

135 г. от смъртта на Жельо Войвода (Желез Добрев Железчев) (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков.

22.04.

90 г. от рождението на Радой Ралин (1923 – 2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.

75 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
155 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.

70 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858 – 25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

26.04.

215 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.

27.04.

90 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (1923 – 1997), български композитор.

28.04.

70 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е "Дядовата Славчова унука" (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.

120 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката "Вечната и святата".
135 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : "Фани" (1906), "Майка" (1924), "Копнеж" (1926).

30.04.

130 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е "Закуска на тревата" (1863).
130 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".
90 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (13.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2013

Детайли: Посещения: 7305

01.03.

75 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски (светско име: Марин Пелов), (14.09.1850 – 1838), висш духовник, митрополит.

02.03.

85 г. от рождението на Гиньо Точев Ганев (1928), юрист, политически и държавен деец.

03.03.

135 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877 – 1878.
135 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
95 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.
120 г. от рождението на Райко Алексиев (1893 – 1944), български художник, карикатурист и журналист.

05.03.

130 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (1883 – 16.02.196), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
60 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (27.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.

2335 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : "За душата", "Никомахова етика", "Политика" и др.

13.03.

120 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.

15.03.

165 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
20 г. от учредяването на Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.

155 г. от рождението на Рудолф Дизел (1858 – 1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.

200 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (1813 – 1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

22.03.

115 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (1830 – 1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

20.03

185 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : "Бранд", "Нора".
140 г. от рождението на Сергей Рахманинов (20.03./01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
75 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (21.04.1867 – 1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

24.03.

70 г. от смъртта на Димитър Драгиев (01.11.1869 – 1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество "Просвета", автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03.

180 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (1833 – 6.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
95 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.

90 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.

180 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833 – 10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище "Родина".
135 г. от смъртта на Добри Войников (10.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация" (1871).
45 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961 г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник "Восток".

28.03.

145 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.07.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното", „Майка" и др.
70 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (20.03.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.

160 г. от рождението на Винсент Ван Гог (1853 – 1890), холандски живописец.
80 г. от рождението на Борис Карадимчев (1933), български композитор и преподавател.

31.03.

110 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (1903 – 1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.
80 г. от рождението на Александър Василев Лилов (1933), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - февруари 2013

Детайли: Посещения: 7823

995 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.

130 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил "Потоп", "Сватба" и др.
60 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.

545 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
130 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (1883 – 1922), български поет и преводач, детски писател.
105 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

08.02.

185 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : "Пътешествие до центъра на Земята " (1864); "Двадесет хиляди левги под водата" (1870); "Осемдесет дни около света" (1873).

10.02.

115 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър".

11.02.

205 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
65 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

13.02.

140 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").
130 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), немски композитор и диригент : "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
110 г. от рождението на Жорж Сименон (1903 – 1989), френски писател.

16.02.

95 г. от рождението на Веселин Андреев (Георги Георгиев Андреев) (1918 – 1991), български поет и публицист.

17.02.

340 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665), "Скъперникът" (1668).
135 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.

140 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет. 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.02.1908), български живописец и революционер.
130 г. от рождението на Никос Казандзакис (1883 – 1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът".
35 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.

540 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
135 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.021824 – 1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.
70 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.

20.02.

120 г. от рождението на Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) (1893 – 25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.

120 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.

225 г. от рождението на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), немски философ.

23.02.

190 г. от рождението на Найден Геров Добрович (1823 – 1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.

135 г. от рождението на Александър Божинов ( 24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
70 г. от рождението на Христо Проданов (1943 – 1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.

140 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе ("Кармен"), Радамес ("Аида"), Херцогът ("Риголето"), Рудолф ("Бохеми") и др.

27.02.

130 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
100 г. от рождението на Ъруин Шоу (1913 – 1984), американски писател и публицист.

28.02.

480 г. отрождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 13.09.1592), френски философ иписател : „Опити".
145 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов" от 1901 до 1932 г.
55 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2013

Детайли: Посещения: 8109

95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
150 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
130 г. от рождението на Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

150 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925) и "Дъга" (1928).

27.01.

135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".

Годишнини 2013

Детайли: Посещения: 8835

През 2013 г. се навършват:

2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
200 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

Празничен - октомври 2013

Детайли: Посещения: 9172

Международен месец за борба с рака на гърдата.

01.10.

Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
Световен ден за борба с хепатита.
Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
Ден на застрахователя в България (от 1996).
Ден на българската поезия.
Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960).
Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) (от 2002).

02.10.

Международен ден без насилие (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.

Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.

Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
Световен ден на спортното ходене.
Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (от 2007 г.).

04 – 10.10.

Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.

Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.

Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).

07 – 13.10.

Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври – годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.

Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.).
Ден на пощите в България.
Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).

10.10.

Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
Ден на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.

Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

12.10.

Сурп Таркманчац – Ден на св. Преводачи на Свещеното писание и арменски учители. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
Ден на българските общини (от 1998 г.).
Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).
Национален празник на Кралство Испания. Ден на испанската нация (1492).

13.10.

Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
Ден на Ардино.

14.10.

Преподобна Параскева (Петковден). Християнски църковен празник.
Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
Международен ден на стандартизацията.
Европейски ден на родителите и училището.
Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
Професионален празник на метролозите.
Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.

Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
Национален празник на Република Австрия. Ден на приемането на Закона за Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.

Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
Световен ден на прехраната (от 1981 г. по решение на ООН).
Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
Ден на Правец.

17.10.

Международен ден за борба с бедността (от 1992 г.).

18.10.

Свети Апостол Лука. Християнски църковен празник.
Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
Празник на град Гоце Делчев.

19.10.

Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
Ден на благотворителността (от 2002 г.).
Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.

Световен ден за борба с остеопорозата.
Празник на град Сандански.

21.10.

Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

23.10.

Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

24.10.

Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
Ден на Организацията на обединените нации (от 1945 г.).
Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
Празник на град Разлог.

24 – 31.10.

Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).

25.10.

Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.

Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

27.10.

Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).

28.10.