Стара Загора 2015

Годишнини - април 2013

02.04.

  • 125 г. от смъртта на Миклухо Маклай (06.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.

  • 195 г. от рождението на Майн Рид (1818 – 1883), британски писател.

05.04.

  • 145 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
  • 105 г. от рождението на Херберт фон Караян (1908 – 1989), австрийски диригент.

06.04.

  • 530 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : "Сикстинската мадона" е най-прочутата (1515 – 1519), а от стенописите е "Атинската школа".
  • 485 г. отсмъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.

  • 165 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : "Любовен елексир", "Дон Паскуале".

09.04.

  • 530 г. от рождението и 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1483 – 09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : "Гаргантюа и Пантагрюел" (1532 – 1562).

10.04.

  • 40 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.

  • 190 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (1823 – 1886), руски писател и драматург.

13.04.

  • 270 г. от рождението на Томас Джеферсън (1743 – 1826), американски политик, философ.

14.04.

  • 115 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898 – 14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.

  • 120 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
  • 110 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава "Земеделски комитет" ("Зелена вълна"), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.

  • 185 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха" (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.

  • 115 г. от смъртта на Ильо Войвода (Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо) (ок.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.

  • 425 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.

20.04.

  • 120 г. от рождението на Хуан Миро (1893 – 1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.

  • 135 г. от смъртта на Жельо Войвода (Желез Добрев Железчев) (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков.

22.04.

  • 90 г. от рождението на Радой Ралин (1923 – 2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.

  • 75 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
  • 155 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.

  • 70 г. от смъртта на  Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858 – 25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

26.04.

  • 215 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.

27.04.

  • 90 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (1923 – 1997), български композитор.

28.04.

  • 70 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е "Дядовата Славчова унука" (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.

  • 120 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката "Вечната и святата".
  • 135 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : "Фани" (1906), "Майка" (1924), "Копнеж" (1926).

30.04.

  • 130 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е "Закуска на тревата" (1863).
  • 130 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".
  • 90 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (13.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2013

01.03.

  • 75 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски (светско име: Марин Пелов), (14.09.1850 – 1838), висш духовник, митрополит.

02.03.

  • 85 г. от рождението на Гиньо Точев Ганев (1928), юрист, политически и държавен деец.

03.03.

  • 135 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877 – 1878.
  • 135 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
  • 95 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.
  • 120 г. от рождението на Райко Алексиев (1893 – 1944), български художник, карикатурист и журналист.

05.03.

  • 130 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (1883 – 16.02.196), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
  • 60 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (27.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.

  • 2335 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : "За душата", "Никомахова етика", "Политика" и др.

13.03.

  • 120 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.

15.03.

  • 165 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
  • 20 г. от учредяването на Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.

  • 155 г. от рождението на Рудолф Дизел (1858 – 1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.

  • 200 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (1813 – 1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

22.03.

  • 115 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (1830 – 1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

20.03

  • 185 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : "Бранд", "Нора".
  • 140 г. от рождението на Сергей Рахманинов (20.03./01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
  • 75 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (21.04.1867 – 1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

24.03.

  • 70 г. от смъртта на Димитър Драгиев (01.11.1869 – 1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество "Просвета", автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03.

  • 180 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (1833 – 6.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
  • 95 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.

  • 90 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.

  • 180 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833 – 10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище "Родина".
  • 135 г. от смъртта на Добри Войников (10.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация" (1871).
  • 45 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961 г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник "Восток".

28.03.

  • 145 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.07.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното", „Майка" и др.
  • 70 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (20.03.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.

  • 160 г. от рождението на Винсент Ван Гог (1853 – 1890), холандски живописец.
  • 80 г. от рождението на Борис Карадимчев (1933), български композитор и преподавател.

31.03.

  • 110 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (1903 – 1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.
  • 80 г. от рождението на Александър Василев Лилов (1933), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - февруари 2013

  • 995 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.

  • 130 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил "Потоп", "Сватба" и др.
  • 60 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.

  • 545 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
  • 130 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (1883 – 1922), български поет и преводач, детски писател.
  • 105 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

08.02.

  • 185 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : "Пътешествие до центъра на Земята " (1864); "Двадесет хиляди левги под водата" (1870); "Осемдесет дни около света" (1873).

10.02.

  • 115 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър".

11.02.

  • 205 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
  • 65 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

13.02.

  • 140 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").
  • 130 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), немски композитор и диригент : "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
  • 110 г. от рождението на Жорж Сименон (1903 – 1989), френски писател.

16.02.

  • 95 г. от рождението на Веселин Андреев (Георги Георгиев Андреев) (1918 – 1991), български  поет и  публицист.

17.02.

  • 340 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665), "Скъперникът" (1668).
  • 135 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.

  • 140 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет. 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.02.1908), български живописец и революционер.
  • 130 г. от рождението на Никос Казандзакис (1883 – 1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът".
  • 35 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.

  • 540 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
  • 135 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.021824 – 1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.
  • 70 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.

20.02.

  • 120 г. от рождението на Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) (1893 – 25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.

  • 120 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.

  • 225 г. от рождението на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), немски философ.

23.02.

  • 190 г. от рождението на Найден Геров Добрович (1823 – 1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.

  • 135 г. от рождението на Александър Божинов ( 24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
  • 70 г. от рождението на Христо Проданов (1943 – 1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.

  • 140 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе ("Кармен"), Радамес ("Аида"), Херцогът ("Риголето"), Рудолф ("Бохеми") и др.

27.02.

  • 130 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
  • 100 г. от рождението на Ъруин Шоу (1913 – 1984), американски писател и публицист.

28.02.

  • 480 г. отрождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 13.09.1592), френски философ иписател : „Опити".
  • 145 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов" от 1901 до 1932 г.
  • 55 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2013

  • 95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

  • 190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.
  • 150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
  • 150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
  • 120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
  • 115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
  • 90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

  • 135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
  • 130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

  • 90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

  • 370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

  • 150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

  • 165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
  • 135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
  • 105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

  • 130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
  • 115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
  • 95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

  • 95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

  • 385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
  • 165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
  • 150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
  • 85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
  • 75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

  • 170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
  • 150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
  • 135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

  • 115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

  • 75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
  • 25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

  • 35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

  • 80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

  • 135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
  • 90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
  • 75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

  • 225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

  • 230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
  • 50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

  • 125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

  • 135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
  • 120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
  • 75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

  • 45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

  • 135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

  • 65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

  • 135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

  • 165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
  • 65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

  • 135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
  • 90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".

Годишнини 2013

През 2013 г. се навършват:   

  • 2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
  • 2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
  • 1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
  • 1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
  • 1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
  • 1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
  • 1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
  • 1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
  • 1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
  • 995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
  • 930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
  • 795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
  • 735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
  • 720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
  • 650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
  • 615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
  • 485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
  • 480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
  • 465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
  • 375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
  • 325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
  • 325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
  • 260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
  • 245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
  • 240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
  • 235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
  • 220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
  • 205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
  • 200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
  • 200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
  • 195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
  • 190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
  • 190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
  • 185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
  • 185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
  • 185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
  • 185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
  • 180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
  • 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
  • 175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
  • 175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
  • 170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
  • 165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
  • 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
  • 160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
  • 155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
  • 155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
  • 150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
  • 145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
  • 145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
  • 145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
  • 140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
  • 135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
  • 130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
  • 135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
  • 130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
  • 130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
  • 115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
  • 115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
  • 105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
  • 105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
  • 75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
  • 75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
  • 70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
  • 50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
  • 50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
  • 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

Празничен - декември 2013

01.12.

  • Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
  • Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
  • Празник на Военномедицинската академия в София.
  • Празник на Ботевград.

02.12.

  • Международен ден за борба с робството.
  • Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване" (от 2000 г.)      

03.12.           

  • Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
  • Празник на Луковит.

04.12.

  • Света великомъченица Варвара. Православен  църковен празник.

05.12.           

  • Преподобни Сава Освещени. Православен църковен празник.
  • Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.

  • Свети Николай Чудотворец (Никулден). Православен църковен празник.
  • Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
  • Ден на банкера (от 1992 г.).
  • Ден на дарителя.
  • Празник на гр. Бургас.

07.12.           

  • Сурп Нигохайос (Св. Николай Чудотворец). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.

  • Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
  • Денят Бодхи. Църковен празник за Будистката общност в България.
  • Празник на българските студенти. 

09.12.

  • Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
  • Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.           

  • Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).

11.12.

  • Международен ден на планината (от 2003 г.).

12.12.           

  • Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.

  • Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

18.12.

Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.

  • Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят "полаз".
  • Международен ден за човешка солидарност.
  • Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.

  • Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
  • Празник на Националната служба "Гранична полиция" (от 1992 г.).
  • Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.

  • Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.
  • Сурп Степанос (Св. Стефан). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

25.12.

  • Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.           

  • Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
  • Сурп Бохос и Бедрос (Ден на апостолите Петър и Павел). Празник на Арменската апостолическа православна църква
  • Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.

  • Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
  • Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
  • Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.

  • Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" се състои първата публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.

29.12.

  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.

  • Посрещане на Новата 2013 година.

Празничен - ноември 2013

01.11.

  • Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
  • Вси светии. Църковен празник за католическата общност в България.
  • Ден на българската наука (от 1991 г.).
  • Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
  • Празник на градовете Котел и Тетевен.

02.11.

  • Събота преди Архангеловден. Задушница.
  • Вси светии. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).

03.11.

  • Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
  • Ден на българските художници (от 1993 г.).
  • Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.           

  • Световен ден на човека.
  • Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.). 

05.11.

  • Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
  • Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.

  • Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

08.11.

  • Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
  • Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
  • Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
  • Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.10.

  • Сурп Хрешдагабедац – Каприел Микаел (Архангелов ден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Годишнина от "Кристалната нощ" в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.           

  • Международен ден на младежта (от 1949 г.).
  • Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11 – 17.11.

  • Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

11.11.

  • Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)

12.11.

  • Рождението на Бахаулла. Църковен празник за Бахайската общност в България.

13.11.           

  • Световен ден на добротата и на слепите хора (от 1946 г.).
  • Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.           

  • Коледни заговезни.
  • Световен ден на диабетиците (от 1991 г.).
  • Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).

16.11.   

  • Международен ден на толерантността (от 1996 г.).

17.11.           

  • Международен ден на студентите (от 1941 г.).
  • Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
  • Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).

18.11.

  • Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
  • Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.

  • Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
  • Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
  • Национален празник на Монако.

20.11.

  • Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).

21.11.

  • Въведение Богородично. Християнски църковен празник.
  • Ден на православното християнско семейство и на православната християнска младеж.
  • Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
  • Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
  • Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
  • Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
  • Ден на градовете Оряхово и Златоград.

23.11.

  • Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на "забравените хора" по света.

25.11.

  • Св. Климент Охридски. Православен  църковен празник.
  • Международен ден срещу насилието над жени (от 1999 г.).
  • Национален празник на Босна и Херцеговина. Ден на независимостта (от 1992 г.).
  • Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (от 1994 г.).

26.11.

  • Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
  • Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
  • Празник на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново (от 2002 г.).

27.11.

  • Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.           

  • Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).

29.11.

  • Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.           

  • Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Християнски църковен празник.
  • Сурпоц аракелоц Татеос и Партохимеос (св. св. апостоли Татей и Вартоломей, въвели християнската религия в Армения). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

Празничен - октомври 2013

  • Международен месец за борба с рака на гърдата.

01.10.           

  • Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
  • Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
  • Световен ден за борба с хепатита.
  • Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
  • Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
  • Ден на застрахователя в България (от 1996).
  • Ден на българската поезия.
  • Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960).
  • Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) (от 2002).

02.10.

  • Международен ден без насилие (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.

  • Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.           

  • Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
  • Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
  • Световен ден на спортното ходене.
  • Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (от 2007 г.).

04 – 10.10.

  • Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

  • Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
  • Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.

  • Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
  • Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.

  • Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
  • Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).

07 – 13.10.

  • Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври – годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.

  • Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.).
  • Ден на пощите в България.
  • Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).

10.10.

  • Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
  • Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
  • Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
  • Ден на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.

  • Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
  • Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

12.10.

  • Сурп Таркманчац – Ден на св. Преводачи на Свещеното писание и арменски учители. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на българските общини (от 1998 г.).  
  • Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).
  • Национален празник на Кралство Испания. Ден на испанската нация (1492).

13.10.

  • Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
  • Ден на Ардино.

14.10.

  • Преподобна Параскева (Петковден). Християнски църковен празник.
  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Международен ден на стандартизацията.
  • Европейски ден на родителите и училището.
  • Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
  • Професионален празник на метролозите.
  • Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.

  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Национален празник на Република Австрия. Ден на приемането на Закона за Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.

  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Световен ден на прехраната (от 1981 г. по решение на ООН).
  • Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
  • Ден на Правец.

17.10.           

  • Международен ден за борба с бедността (от 1992 г.).

18.10.

  • Свети Апостол Лука. Християнски църковен празник.
  • Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
  • Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
  • Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
  • Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
  • Празник на град Гоце Делчев.

19.10.

  • Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
  • Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
  • Ден на благотворителността (от 2002 г.).
  • Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.

  • Световен ден за борба с остеопорозата.
  • Празник на град Сандански.

21.10.           

  • Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

23.10.

  • Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на  провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

24.10.

  • Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
  • Ден на Организацията на обединените нации (от 1945 г.).
  • Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
  • Празник на град Разлог.

24 – 31.10.

  • Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).

25.10.

  • Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
  • Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.

  • Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
  • Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
  • Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

27.10.

  • Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).

28.10.

  • Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).
  • Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).

29.10.

  • Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
  • Ден на бесарабските българи.

31.10.

  • Деня на реформацията. Религиозен празник за Евангелските църкви.
  • Ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2013

  • Европейски дни на наследството.

01.09.           

  • Начало на Индикта – Църковната нова година.
  • Световен ден на мира.
  • Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
  • Национален празник на Словения. Ден на конституцията (1992 г.).
  • Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
  • Празник на Червен бряг и Криводол.

02.09.

  • Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
  • Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.

  • Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.

  • Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5770 година. Официален празник за евреите.
  • Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.

  • Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник (от 1995 г.).
  • Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.

  • Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
  • Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07 – 13.09.

  • Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.

  • Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
  • Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Заговезни за Кръстов ден. Начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
  • Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
  • Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991).
  • Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.

  • Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.

  • Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.

13.09.           

  • Радхастами. Религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
  • Празник на Българските инженерни войски.

14.09.

  • Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.
  • Йом Кипур. Религиозен празник за еврейската общност в България.
  • Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
  • Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
  • Празник на вестник „Българска армия".
  • Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.

  • Хачверац. Кръстов ден за Арменската апостолическа православна църква.
  • Начало на новата учебна година в училищата на България.

16.09.

  • Мерелоц – задушниза за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
  • Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
  • Ден на локомотивния машинист в България.

16 – 22.09.

  • Европейска седмица на мобилността. 22.09. – Европейски ден без автомобили.

17.09.

  • Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Църковен празник.
  • Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

19.09.

  • Сукот – еврейски празник на шатрите, който продължава 8 дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Празник на есенното плодородие. Религиозен и официален празник за евреите.

21.09.

  • Международен  ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981 г. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
  • Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
  • Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. – всяка трета събота на м. септември).
  • Празник на Тутракан.

22.09.

  • Ден на Независимостта на България (1908). 105 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
  • Европейски ден без автомобили.
  • Празник на Демократическата партия (1896).
  • Празник на град Тервел.

23.09.

  •  Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Костенец, Средец.

25.09.

  • Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
  • Празник на град Добрич.

26.09.

  • Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
  • Празник на Карнобат.

27.09.

  • Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.

  • Сурп Кеворк – св. Георги Победоносец. Празник за Арменската апостолическа православна църква
  • Международен ден на правото да знам - правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.) .
  • Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

29.09.

  • Световен ден на сърцето (от 1999 г. всяка последна неделя на м. септември).
  • Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).

30.09.

  • Световен ден на превода (от 1991 г.).
  • Празник на Стамболово.

Празничен - август 2013

01.08.

  • Национален празник на Швейцария. Ден на основаването на конфедерацията (1291 г.).
  • Ден на градинаря. Професионален празник.
  • Ден на Мизия.
  • Празник на Бяла.

01 – 07.08.

  • Световна седмица на кърменето (от 1992 г.).

02.08.

  • Национален празник на Република Македония.
  • Празник на Българската социалистическа партия.
  • Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).
  • Празник на град Завет.

03.08.

  • Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

06.08.

  • Преображение Господне. Християнски църковен празник.
  • На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
  • Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
  • Международен ден "Лекарите в света за мир".

05 – 11.08.     

  • Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

06 – 12.08.

  • Седмица на дивеча и лова (от 2006 г.).                                               

07.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Парегентан сурп Аствадзадзни бахоц – Заговезни на Богородичния едноседмичен пост за Арменската апостолическа православна църква.

08.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995 г.).

09.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.

11.08.

  • Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

12.08.

  • Международен ден на младежта (от 1999 г.).

13.08.

  • Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.

  • Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
  • Международен ден на бездомните животни (от 1992 през третата събота на м. август).
  • Национален празник на Лихтенщайн.
  • Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
  • Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
  • Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс "Живот за България" и вестник "Български лекар".
  • Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).
  • Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

18.08.

  • Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
  • Верапохумън сурп Аствадзадзин (Успение на Пресвета Богородица). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква. След Светата литургия се освещава гроздето.
  • Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл. 

19.08.

  • Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.
  • Съборeн дeн. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
  • Празник на град Кула.

20.08.

  • Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
  • Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.

  • Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
  • Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23 – 25.08.

  • Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август). ·          

23.08.

  • Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.

  • Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

25.08.

  • Ден на туризма (последния неделен ден на м. август).
  • Ден на миньорите (отбелязва се в последната неделя на м. август). Празник на гр. Мадан.

26.08.

  • Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.

  • Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.

  • Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
  • Кришна Джанмащами. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.

29.08.

  • Европейска нощ на прилепите.
  • Празник на Криводол.
  • Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

30.08.

  • Международен ден на безследно изчезналите.

31.08.

  • Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
  • Празник на гр. Лъки и Ден на миньорите (отбелязва се през последната събота на м. август.)

В момента има 135 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора