Стара Загора 2015

Стара Загора - декември 2015

Детайли: Посещения: 6608

Декември

01.12.

15 г. от откриването в Стара Загора на първия в страната Районен Център по трансфузионна хематология (2000).

03.12.

·         70 г. от откриването на Вечерна гимназия в Стара Загора (1945).

06.12.

·         70 г. от бр. 1 на в. “Литературен подем”. Орган на южнобългарските литературни кръжоци в България. Ред. Ив. Хаджихристов, Ив. Захариев, К. Коняров. Стара Загора, 1945.

09.12.

·         45 г. от смъртта на Александър Доросиев (06.05.1880, Пловдив–1970, Ст. Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.

10.12.

·         70 г. от рождението на Петър Гюзелев /Пеци/(1945, Ст. Загора–25.04.2013,София), музикант – най-известен с работата си в рок групата„Щурците”, където е китарист, вокал и композитор; основател е на групите "Синте звезди" и „Слънчевите братя“.

·         60 г. от рождението на Петър Тодоров Калчев (1955), историк, общественик, бивш директор на РИМ.

11.12.

·         60 г. от откриването на водопровода, доставящ вода за Стара Загора от с. Дунавци (1955).

19.12.

·         20 г. от смъртта на Борис Михайлов Караджов (10.05.1905–1995), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина” (в „Стария театър”).

23.12.

·         45 г. от смъртта на Иван Мирчев Хаджихристов (01.04.1892–1970), поет, завеждащ градскта библиотека, уредник на Радио Стара Загора, нач. отдел „Наука и изкуство” в Общ. НС.

24.12.

·         65 г. от смъртта на Стефан Белчев (02.08.1895–24.12.1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).

31.12.

·         125 г. откакто с Княжески указ №261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк, известен в българската военна история като "железния", без изгубено сражение полк.

Фолклорен календар – декември 2013

Детайли: Посещения: 7912

4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Фолклорен календар – ноември 2013

Детайли: Посещения: 7259

2 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил,

11 ноември. Имен ден за Виктор, Виктория (със значение победител), Минчо, Минка (по името на Свети Мина).

14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 – 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

21 ноември КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей). Наричат го още „Мечкинден”. С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”. И вярват, че мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората. Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей (мъжествен).

Фолклорен календар – октомври 2013

Детайли: Посещения: 7797

11 октомври. Имен ден на Филип – „любител на коне” от старогръцки.

14 октомври ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври МИШИНДЕН. Тачат го жените, не работят домашна работа, за да не пакостят мишките на дома и посевите. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият” символично очите на мишките.

Фолклорен календар – септември 2013

Детайли: Посещения: 6469

1 септември СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

16 септември. Имен ден на Людмил, Людмила (със значение „мила, обичана от хората”).

17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен календар – август 2013

Детайли: Посещения: 7078

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

26 август. Празнува се от тези, които се именуват Адриан, Адриана (с името на римски пълководец) и Наталия (родна, рождена).

27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август СЕКНОВЕНИЕ. Хората почитат този ден, защото е “сечен” т.е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата – става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. В тоя ден хората не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

Фолклорен календар – юли 2013

Детайли: Посещения: 7202

1 юли СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли. Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

15 юли. Имен ден на Владимир, Владимира, от старинното „велик владетел”.

16 юли. Празник за тези, които носят име Юлиян, Юлия – по името на император Гай Юлий Цезар.

17 юли. Имен ден за Марин, което е мъжка форма на Мария „твърда, постоянна” и Марина.

20 юли ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ. Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни тримирят – гладуват, за да се пречистят телом и духом.

Фолклорен календар – юни 2013

Детайли: Посещения: 7570

7 юни. Имен ден на Валери, Валерия (от старинното латинско родово название Vаlеrius – силен съм).

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

13 юни СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

14 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ. Това е седмицата от Духовден до неделя, в която по домовете ходят мъже – лечители, наричат ги калушари. Хората вярват, че след калуша идва само здравето.

15 юни ВИДОВДЕН. Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

22 юни ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

23 юни ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

24 юни ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

30 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен календар – май 2013

Детайли: Посещения: 7035

1 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

5 май. Имен ден на Ирин, Ирина, което значи "мир".

5 – 7 май ВЕЛИКДЕН (Пасха). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.

5 май. Имен ден на Величко, Величка.

6 май ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май. Имен ден на Кирил (от гр. "господарски") и Методи (също от гръцки произход – "който изследва, води се по метод").

12 май ТОМИНА НЕДЕЛЯ

12 май ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

30 май. Имен ден на Емил, Емилия (от лат. "пустословя").

Стара Загора - годишнини през 2013

Детайли: Посещения: 9027

Бележити годишнини – Стара Загора 2013 г.

205 г. от създаването на старозагорската църковно-религиозна община (1808).
195 г. от рождението на Филип Велев (1818, с. Габарево, Казанлъшко – 1883), главен учител в Стара Загора и Казанлък, преводач и автор на "Граматика гръко-българска"; открил първото българско училище в Одрин (1852).
180 г. отсъздаването на първото светско училище в Стара Загора (1833) с учител Атанас Иванов (Даскал Атанас).
180 г. от рождението на Тодор Николов Шишков (1833, В.Търново – 1896), възрожденски учител, преводач и автор на учебници, основател на читалището в Железник през 1860 г. чийто наследник днес е НЧ „Родина", Стара Загора.
180 г. от рождението на Ирина Попгеоргиева – Екзарх (1833, Ст.З. – ок. 1878), племенница на Александър Екзарх; живее и работи като преводачка в Цариград.
180 г. от рождението на Никола Славов Близнаков (1833, с. Змейово – 04.02.1909, Ст.З.), свещеник, участвал в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г., дългогодишен председател на настоятелството на църквата "Св. Никола" и един от главните деятели за възстановяването й след опожаряването на града.
175 г. от рождението на митрополит Методи Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 01.11.1922, Ст.З.), възрожденски духовен и просветен деец; първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград (1892 – 1894) и първи старозагорски митрополит (1894 – 1922); инициатор за залесяването на пустеещия хълм "Ахмак баир", превърнат в парк "Аязмото" в Стара Загора.
175 г. от рождението на Никола Вълев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
175 г. от рождението на Дочо Колев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
175 г. от рождението на Слави Тошев (1838, Ст.З. – 1896, Ст.З.), търговец, читалищен деец и виден старозагорски общественик.
170 г. от рождението на Койчо Георгиев (Койчо Байрактар) (1843, Ст.З. – 10.02.1894), член и куриер на Старозагорския таен революционен комитет, знаменосец на Старозагорското въстание 1875 г.
170 г. от рождението на Михаил Жеков (1843, Ст.З. – 30.09.1875), търговец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
170 г. от рождението на Николаки Стоилов (1843, Ст.З. – ?), търговец, един от основателите на Старозагорския таен революционен комитет и негов касиер, спомоществовател за построяването на нова сграда за Първа смесена прогимназия в Стара Загора.
165 г. откакто в черквата "Св. Богородица" престават да четат и пеят на гръцки език (1848).
165 г. от първия опит за модерно здравеопазване в Ески Заагра (1848). Д-р Хрисанта Бодури (българин по произход), изпратен в града от Александър Екзарх по молба на старозагорските общинари, въвежда амбулаторно обслужване, абонамент за визити, здравни беседи пред населението, отваря аптека и др.
165 г. от откриването (1848) на първото в града модно ателие за женски дрехи от съпругата на д-р Хрисанта Бодури.
165 г. от рождението на Минко Минев (1848 – 1932), учител, търговец, адвокат; участник в Старозагорското въстание 1875 г. Кмет на Стара Загора от април 1912 до април 1915 г.
165 г. от рождението на Христо (Христаки) Добрев Сяров (1848, Ст.З. – 21.03.1917, Пловдив), участник във Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, сподвижник на Васил Левски, член на Старозагорския таен революционен комитет.
165 г. от рождението на Руси Аргов (Аргоолу Клепалото) (1848 Ст.З. – 1876, Пазарджик), член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
165 г. от рождението на Иван Драгомиров (1848, Ст.З. – 1910, Пловдив), лекар, общественик и педагог.
165 г. от рождението на Стефан Чифудов (1848 – май 1876), куриер на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
165 г. от рождението на Макс Верих (1848, Чехия – 1924), учител по рисуване и краснопис в Девическата гимназия в Стара Загора.
160 г. от рождението на Иван Костадинов Черепов (1853, Ст.З. – 12.12.1894, Ст.З.), юристи общественик; кмет на Стара Загора от септември 1894 до декември 1894. Умира по време на мандата си.
160 г. от рождението на Христо Зафиров (1853, Ст.З. – 1906), Битолски митрополит Григорий Охридски.
155 г. от първото по рода си статистическо описание на българска община във възрожденската ни книжнина – „Статистическо описание на Ескизаарската каза" от хаджи Господин Славов, издадено през 1858 г. в Цариград.
155 г. от създаването на първата здравна осигуровка у нас. През 1858 г. ескизаарската българска църковно-училищна община разпределя 45 хил. гроша – сума за издръжка на дипломиран лекар и за лекарства, между всички данъкоплатци.
155 г. от откриването на американско девическо училище в Стара Загора (1958) от мисионера д-р Теодор Байнгтън.
155 г. от рождението на Сава Колев Казмуков (1858 – 1936), кмет на Стара Загора от декември 1894 до април 1899 и от септември 1909 до февруари 1910 г.
150 г. от построяването на прохода "Св. Никола" (1863) по заповед на Метхад паша.
150 г. от рождението на Константин Иванов Кожухаров (1863 – 27.01.1943), лекар, основател на сиропиталището към благотворително дружество "Добрий самарянин".
145 г. от провеждането на първия учителски събор в Стара Загора (1868), на който се разискват учебните програми и се избират учебници. На събора е взето решение за въвеждане на взаимоучителната метода, за ограмотяване на възрастните, за изнасяне на реферати и за събиране на българския фолклор.
145 г. от рождението на Георги Данов (1868, с. Шипка – неизв.), учител, читалищен деец, член на настоятелството и на театралната комисия на дружество "Театър".
145 г. от гибелта на старозагорците Марин Начев, Цоньо Бъчваров, Дочо Колев, Тончо Стоянов, Паньо Хаджипенев, Георги Пенчев (1868) – четници в четата на Хаджи Димитър.
140 г. от рождението на Райна Азманова-Кунчева (1873, Ст.З. – 1940, Пловдив), учителка.
135 г. от смъртта на Трифон Илиев (1812 Ст.З. – 1878), търговец, открива в дюкяна си българска книжарница; баща на Атанас Т. Илиев.
135 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Дълбоки (1878).
130 г. от построяването на Хаджиангеловата къща (1883) от дебърския строител уста Георги, една от най-старите къщи в Стара Загора – къща музей "Градски бит ХІХ век".
130 г. от основаването в Стара Загора на "Ученолюбиво дружество" (1883), наследник на читалището от 1860 г. Дружеството просъществува до 1894 г. Негов приемник е дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
130 г. от полагане началото на учителска и ученическа библиотека (1883) в девическата гимназия "Мария Луиза" в Стара Загора.
120 г. от рождението на Иван Василев Воденичаров (1893, Ст.З. – 23.08.1953, Бургас), хирург.
115 г. от създаването на читалище „Просвета", с. Сладък кладенец (1898).
115 г. от смъртта на д-р Теодор Байнгтън (1831 – 1898), американски мисионер, доктор по богословие, основал през 1848 г. американско протестантско девическо училище в Стара Загора.
110 г. от създаването на читалище „Св. Климент Охридски", с. Малка Верея (1903).
110 г. от основаването на "Есперантска дружина" в Стара Загора (1903).
110 г. от смъртта на Никола Дечев (1880 – 1903), деец на македоно-одринското революционно движение.
110 г. от рождението на Димитър Куманов (1903, Ст.З. – 1981, Пловдив), художник живописец.
110 г. от бр. 1 /единствен/ на хумористичния в. "Любовни трепети". Стара Загора, 1903.
105 г. от построяването на Железопътна гара Стара Загора (1908).
105 г. откакто в Стара Загора историческото дружество "Августа Траяна" слага началото на сбирка от картини за откриване на художествена галерия в града (1908).
105 г. от откриването на частните печатници "Напредък" на Стефан Камбуров и "Ганьо Колев и брат", наричана "Модерна печатница" (1908).
105 г. от създаването на читалище „Съзнание", с. Казанка (1908).
105 г. от създаването на читалище „Димитър Наумов", с. Преславен (1908).
105 г. от отпечатването (1908) на книгата „Принос към историята на Стара Загора" на Димитър Илков.
100 г. от смъртта на Стефан Стойков Салабашев (1847, Ст.З. – 1913, Чирпан), търговец, общественик, кмет на Стара Загора от 1887 до 1890 г.
100 г. от рождението на Атанас Митев Комитов (1913 – 03.04.1934), един от основателите на РМС в Стара Загора.
100 г. от кн. 1 на сп. "Ранни цветя". Младежко списание за изящна литература. Стара Загора, 1913. (Излизат 2 кн.)
95 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Оряховица (1918).
95 г. от основаването (1918) на първата филхармония и на първия смесен хор в Стара Загора от дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
90 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Самуилово (1923).
90 г. от бр. 1 на литературния алманах "Везни". Ред. Гео Милев. Стара Загора, 1923.
90 г. от създаването на Съюз на професионалните музиканти – клон Стара Загора (1923).
90 г. от откриването на еврейско училище в Стара Загора (1923), към което се създава и ученическо еврейско дружество.
90 г. от смъртта на Димитър Начев Косев (1847 – 1923), един от кметовете на Стара Загора след Освобождението (по негово време се прави ремонт на Старозагорските минерални бани – поставят се курни), народен представител във ВНС 1886 г.
90 г. от смъртта на Никола Р. Алтънков (1862, с. Габарево, Старозагорско – 1923), училищен инспектор, автор на учебници, учебни помагала и др.
85 г. от бр. 1 на в. "Литературен глас". Седмичен вестник за литература, изкуство, научни и обществени въпроси. Ред. Д. Б. Митов. Стара Загора, 1928 – 1944.
85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Памукчии (1928).
85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Маджерито (1928).
80 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Бенковски (1928).
85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Загоре (1928).
85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Пряпорец (1928).
85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Сулица (1928).
85 г. от създаването на читалище „Гранит", с. Ново село (1928).
80 г. от основаването на ученическо дружество "Ашомер Ацаир" (1933).
80 г. от смъртта на Стойко Алексиев – Комит Стойчо (1842 – 1933), член на Легията на Раковски, опълченец, почетен гражданин на Стара Загора, Габрово, Търново и Плевен.
80 г. от смъртта на Христо Шиваров (30.10.1850 – 1933), учител, секретар деловодител на Старозагорския таен революционен комитет.
75 г. от създаването на първия кадастрален, нивелационен и регулационен план на Стара Загора (1938).
75 г. от създаването на читалище „Съзнание, с. Руманя (1938).
75 г. от рождението на Тотьо Нанев (1938), кмет на Стара Загора от март 1988 до януари 1990 г.
75 г. от рождението на Стоян Стоянов (1938), председател на временната управа на Стара Загора от октомври 1990 до октомври 1991 г.
75 г. от смъртта на Иван Димитров Дайров (1869, Ст.З. – 1938, Сливен), лекар, един от учредителите на БСДП на връх Бузлуджа.
70 г. от смъртта на проф. Стефан Киров Абаджиев (1861, Ст.З. – 1943, София), юрист, редовен член на БАН, декан и ректор на Софийския университет. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Американската академия за политически и социални науки и на Института за административни науки в Букурещ. Доктор по политически науки и по право на Брюкселския университет, член на постоянния арбитражен съд в Хага.
70 г. от създаването на първата ученическа духова музика в Стара Загора (1943) – в Мъжката гимназия от учителя Иван Маджаров.
65 г. от откриването на градския радиовъзел (1948).
65 г. от откриването на Техникума по ветеринарна медицина (1948).
65 г. от откриването на базово училище "Васил Левски" (1948).
65 г. от смъртта на Стефан Петков Драгнев (1871, Ст.З. – 1948, София), лекар. По негова инициатива се открива неделно училище за изучаване на чужди езици; почетен член на дружество "Добрий самарянин".
60 г. от откриването на Пето основно училище (1953).
55 г. от смъртта на Стефан Кюмюрев (1882 – 1958), банков чиновник; кмет на Стара Загора от април 1924 до декември 1927 г.
55 г. от смъртта на Еме Господинова Бакалова (1882, Швейцария – 1958), учителка по френски език в Мъжката гимназия, поетеса.
55 г. от смъртта на Съба Костова (1875 – 1958), лекарка и активна деятелка на Българския червен кръст; основател и ръководител на дружество "Самарянка" в Стара Загора; участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.; племенница на Хаджи Димитър.
50 г. от откриването на Техникума по химическа промишленост "Д. Менделеев" (1963).
50 г. от откриването на Първа смесена гимназия "Христо Ботев" (1963).
50 г. от смъртта на проф. Борис Антонов Митов (11.01.1891 – 1963), български художник живописец.
45 г. от смъртта на Никола Генчев (1896 – 1968), юрист, доктор на стопанските науки; кмет на Стара Загора от декември 1931 до май 1934 г.
25 г. от създаването на читалище „Даскал Петър Иванов" в Стара Загора (1988).
20 г. от смъртта на Антон Михайлов Георгиев (1916, Хасково – 1993), писател, автор на книги с разкази, повести, новели, романи, пиеси и др.; редактор на в. "Септември" и алманах "Хоризонт" в Стара Загора.
20 г. от издаването на бр. 1 на в. „Литературен глас". Ред. Йордан Атанасов. Стара Загора, 1993 –