• 95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

• 190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.
• 150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
• 90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

• 135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
• 130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

• 90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

• 370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

• 150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

• 165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

• 130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
• 95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

• 95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

• 385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
• 165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
• 150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
• 85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
• 75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

• 170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

• 115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

• 75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
• 25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

• 35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

• 80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

• 135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
• 75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

• 225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

• 230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
• 50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

• 125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

• 135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
• 75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

• 45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

• 135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

• 65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

• 135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

• 165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
• 65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

• 135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".