Стара Загора 2015

Фолклорен календар - декември 2015

Детайли: Посещения: 5772

4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Фолклорен календар - ноември 2015

Детайли: Посещения: 6139

7 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил,

14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 ноември Св. Филип (КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ). Именици: Филип, Филка, Юстиниан.

14 – 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

21 ноември КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

21 ноември Ден на християнското семейство (Въведение Богородично). Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей). Наричат го още „Мечкинден”. С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”. И вярват, че мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората. Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей (мъжествен).

Фолклорен календар - октомври 2015

Детайли: Посещения: 6683

14 октомври ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври МИШИНДЕН. Тачат го жените, не работят домашна работа, за да не пакостят мишките на дома и посевите. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият” символично очите на мишките.

Фолклорен календар - септември 2015

Детайли: Посещения: 6830

1 септември СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен календар - август 2015

Детайли: Посещения: 6013

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август - ПРЕОБРАЖЕНИЕ- Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август СЕКНОВЕНИЕ. Хората почитат този ден, защото е “сечен” т.е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата – става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. В тоя ден хората не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

Фолклорен календар - юли 2015

Детайли: Посещения: 5948

1 юли СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли. Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ. Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни тримирят – гладуват, за да се пречистят телом и ду

Фолклорен календар - юни 2015

Детайли: Посещения: 6449

1 юни - ДУХОВДЕН. Св. Дух. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

1 юни -7 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

7 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

14 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ. Това е седмицата от Духовден до неделя, в която по домовете ходят мъже – лечители, наричат ги калушари. Хората вярват, че след калуша идва само здравето.

15 юни ВИДОВДЕН. Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

24 юни ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен календар - май 2015

Детайли: Посещения: 5855

1 май - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

8 май - Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

6 май - Светли петък, ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен календар - април 2015

Детайли: Посещения: 6760

4 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

5 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

9 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата.

Фолклорен календар - март 2015

Детайли: Посещения: 6250

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

10 март НЕДЕЛЯ МЕСОПУСНА (Месни заговезни)

17 март - СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (Сирница, Масленица). Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ- Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади фи-лизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.