Будител на Стара Загора

Наградата „Будител на Стара Загора“ е учредена през 2017 г. от Съюза на учените – Стара Загора с подкрепата на Инициативен комитет. Наградата е индивидуална. Връчва се еднократно на личности, които с перо, мисъл, слово и дело са обогатили знанието, културата, историята и интелектуалния хоризонт на Стара Загора, допринесли са активно за съхранението и въздигането на „заралийския“ дух. Мото: „Будител на Стара Загора - от старозагорци за старозагорци“. Наградата се връчва всяка година в навечерието/или на 1 ноември – Ден на народните будители.

            Кирил Тодоров е музикант, диригент, композитор, дългогодишен концерт-майстор на Държавна Опера "Стара Загора". Създател е на вокална група "Траяна" - вече емблема в българската музикална култура. Със своите оригинални авторски творби и аранжименти в репертоара на група "Траяна", Кирил Тодоров пренася и популяризира звучността на българския фолклор, на съвременен музикален език . Дългогодишен главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Зорница". Автор е на три мюзикъла, над 40 оригинални произведения за драматичен и над 30 – на куклен театър; над 70 обработени народни песни, над 100 инструментални хора и ръченици, химна на Балканските игри и на Стара Загора, над 2000 опуса и др.

            Георги Гаврилов Туртуриков е роден в София на 21. VІІ. 1963 г., в лекарско семейство. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по “Международно право и международни отношения”. От 1989 г. е семеен, установява се да живее със семейството си в Стара Загора и години наред работи като учител по история, английски език и право в средните училища на града. През септември 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора и минава на свободна практика. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. През последните години публикува в местните и централни печатни издания около 150 свои публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4 000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ век. Съучредител е и член на Управителния съвет на СНЦ “Приятели на Старозагорския исторически музей” (2007) и дългогодишен член на Историческо дружество “Българска орда” – Стара Загора. Като автор има издадени досега няколко самостоятелни книги: “Възкресението на Апостола 1846 – 1873 (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, претърпяла вече две издания (2000; 2006), “Кратък терминологичен речник по история” (2003) и съществен дял в списването на историко-географската справка “35 години Гълъбово – град” (2004). През 2009 г. излиза от печат неговата „История на Старозагорската адвокатура”, следва още една монография – „История на Хасковската адвокатура” (2015), съпроводена от забавното книжле „Избрани мъдри мисли, афоризми, вицове и шегички за адвокати (2015), а в края на 2016 г. в съавторство със съпругата си предлага на читателите и последния си труд – „Юначните дъщери на българската бойна слава ХV – нач. на ХХ в. (Епопея на забравените българки – жени по природа и воини по дух)”. Към настоящия момент работи като правен сътрудник на обществения посредник на територията на община Стара Загора.

            Любомир Любенов е роден в гр. Павел баня през 1960 г. Работи като преподавател по математика в Стара Загора, преподава и във ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и в Тракийски университет – Стара Загора. Директор е на Центъра по математика и информатика (1986 -1991 г.) и началник на РИО – Стара Загора (2002 -2012 г.). В момента е председател на управителния съвет на Педагогическа асоциация „Образование без граници” от 2001 г. до момента . Член на редакционния съвет на списание Математика и информатика (Сингапур). 1991 г. – 2004 г. издател на в. Математическа  поща. От 1991 г. до 1995 г. е секретар на Световния турнир на градовете по математика. През 1991 г. е член на редколегията на сп. Математика и информатика, издание на МОН. През 2016 г. е вицепрезидент на математическата федерация AIMO на Хонг Конг. В откритото първенство на Азия по математика и в Сингапурската олимпиада на предизвикателството, проведени през август 2016 г. в Хонг Конг и Сингапур четирима ученици от Стара Загора спечелиха 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала.

            Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 година в с. Рупките, Чирпанско, област Стара Загора. Завършва Техникум по ветиринарна медицина „Иван Певтрович Павлов“ в Стара Загора и ВВМИ „Професор д-р Г. Павлов“ в София. В продължение на 20 години е научен работник – токсиколог, миколог, алголок и еколог, автор и съавтор на научни публикации и книги по специалността. Понастоящем е общественик и председател на народно читалище „Св. Климент Охридски“, председател на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996 г.“, и председател на Клуба на родокраеведите „Род и памет“ в Стара Загора.Носител на Голямата награда „Св. Климент архиепископ Охридски“ и почетният знак „Св. Климент Охридски“ за изключителни заслуги към читалищното дело в града. Член на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките: „Повикана песен“ (1995), „Богородице моя без ореол“ (1997), „Мушмороци“ (1998), „Капището“ (2000), „Жрицата“ (2002), посветена посмъртно на Индира Ганди и на историко-краеведческите книги „Възрожденска Акарджа и Стара Загора“ (2004), „Стара Загора 1878 – 1945“ (2006)

            Боряна Каниду е родена на 12 април 1971 г. Магистър по „Психология на личността“. През 2000 г. става съучредител на първия частен фолклорен ансамбъл в областния град – СНЦ „Фолклорен ансамбъл Нашенци“ и организатор на множество концерти в страната и чужбина, частни участия и пр. Член е на Управителен съвет в СНЦ „ССИК – Различният поглед“ (2011 – 2018 г.). В периода 2011 – 2015 г. е вдъхновител и съорганизатор на ежегодния Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“ в Стара Загора. Участва в екипи, организиращи и представящи арт събития, включващи изложби, кино, музикални, театрални, танцови, аудио визуални представяния. През 2012 г. Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ наема Къщата на арх. Христо Димов – паметник на културата и го реновира. Чрез оригинални дейности го преобразува в независимо арт пространство, място за споделяне на идеи, креативни концепции, психология и доброволчески обмени, подкрепа на авторски проекти и пр.

            Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур". Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - "L'ours grandeur nature". Председател е на "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и ръководител на школа за оцеляване на основата на древните познания на българите "Бага-тур".

            Проф. д-р Илия Димитров е роден през 1938 г. в с. Ласкар. Оттам идва и артистичният му псевдоним. 81-годишният учен е преподавател в Тракийския университет и създател на уникалния "Музей на коня" в Стара Загора. Проф. Ласкар е сред създателите и на добруджанската тънкорунна овца. През 2018 година, за своята 80-та годишнина ученият подари на Тракийския университет 130 свои картини и лична колекция, които са подредени в галерия, носеща неговото име.

            Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. Смятан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, Доктор хонорис кауза е на Софийски университет и на Тракийския университет в Стара Загора. Носител е на званието „Почетен гражданин е на Стара Загора“. С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в родното му село. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.

           Доц. д-р Ани Златева е родена в Хасково.
Средно образование завършва в Художествената гимназия за изящни и монументални изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“- специалности „Педагогика на изобразителните изкуства“ и „Скулптура“. Докторантурата й е на тема „Методика на обучението по изобразителни изкуства“, а доцентурата – „За пространството в детската рисунка“, защитени в Тракийски университет. Докторската й дисертация е на тема „Стериотипните изображения в рисунките на децата“. От 18 години е преподавател по изобразителни изкуства в Педагогическия факултет. Автор е на над 60 научни статии и на монографиите „Как да разчитаме детските рисунки“ и „Арт терапия“. От началото на 2020 г. е главен секретар на Тракийски университет. Има участия в редица изложби в региона, страната и чужбина. Заедно със съпруга си Георги Златев са сред най-предпочитаните в Европа майстори на гигантските пясъчни фигурални композиции.

            Йовка Николова е собственик и главен редактор на общинския вестник „Старозагорски новини“, номинирана е за наградата от „Мини Марица-изток“ АД.

       Проф. Лилия Пекова е доктор по медицина и началник на клиниката по „Инфекциозни болести“ към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Има две специалности - по инфекциозни болести и епидемиология. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема "Остър вирусен хепатит С - клинично протичане и изход", а през 2008 г. става доцент по инфекциозни болести и ръководител на секция "Инфекциозни болести" към Катедра по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология на Медицински факултет към Тракийския университет. От 2007 г. е републикански консултант по инфекциозни болести за Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска области. През 2020 г. става носител на наградата "Добрият Самарянин" за усилията й в борбата с пандемията от COVID-19.

           Д-р Нино Луканов е роден на 14 ноември 1936 година във врачанското село Девене. Завършва средно образование през 1955 година в град Враца. От 1957 е актьор в Ямболския драматичен театър. През 1958 започва да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов в класа на професор Георги Костов и Елка Михайлова. Има зад гърба си над 5000 представления и поне 100 роли в Драматичен театър „Гео Милев“ и 8 в киното. Автор е на книгата „Незабравими мигове от едно приятелство“, издадена през 2004 г. за дългогодишното му приятелство със световния оперен певец Борис Христов. През 1994 г. в Стара Загора основава Музикално общество „Борис Христов“, на което е председател и досега. 

       Проф. Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. През 1969 година завършва гимназия „Христо Ботев“ – Стара Загора, а през 1974 г. Софийски университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Атомна физика“. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по “Автоматичен контрол и регулиране” (1982) и “Медицинска и санитарна физика” (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Основните му приноси са върху механизмите на киселинна, алкална и термична хемолиза на еритроцити. Издал е четири учебника по Медицинска физика и Биофизика, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 450 цитирания. Интересува се от българска история, фолклор и краезнание. От 2010 г. е ръководител на Историческо дружество „Българска орда” към Читалище „Климент Охридски” – Стара Загора. Публикувал е над 50 статии в исторически списания и сборници, както и шест книги.

       Капитан Цветомир Василев е роден през 1972 г. във Велико Търново. Още от 5-годишен служи на музиката, като избира да свири на пиано, по-късно и на обой в школата към Младежкия дом в старата столица. На 15 години е приет в несъществуващото вече Средно музикално военно училище в София, а след завършването му се влива в редиците на Гвардейския оркестър на Българската армия. След завръщането си във Велико Търново попълва редиците на оркестъра на Националния военен университет „Васил Левски” (НВУ). Междувременно завършва Музикална педагогика във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, където по-късно става и преподавател по обой. Свири и в оркестъра на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”.  След специализация и конкурс през 2004 г. е назначен за диригент на оркестъра на Пета Шипченска механизирана бригада в Казанлък, а през 2007 г. цялата формация е предислоцирана във Втора Тунжданска механизирана бригада – Стара Загора. Формацията е част и от Фестивалния оркестър на Българската армия. Участва в организирането и реализирането на четиринадесет издания на единствения у нас Международен фестивал на военните оркестри. Заедно с Венцислав Благоев е създател на първия Военен биг бенд в страната. Вече 10 години Военен биг бенд Стара Загора е традиционен музикален домакин на джаз фестивала в града на липите и една от най-атрактивните големи формации на българската джазова сцена с множество изяви в цялата страна.

          Магдалена Ралчева е родена през 1968. Завършила е „Кино и телевизионна режисура” в НАТФИЗ в класа на професор Христо Христов. Работила е като асистент и втори режисьор на Иванка Гръбчева. През 2010 дебютира с пълнометражен игрален филм „Още нещо за любовта”. През 2011г. филма получава пет номинации на Българската филмова академия. Същата година печели три награди на 14 Международен филмов фестивал в Бердянск, Украйна: за най-добър оператор, композитор и художник по костюмите.
Снима поръчкови и рекламни филми. През 2013 създава Международния филмов фестивал за ново европейско кино ’’Златната Липа” в град Стара Загора и оттогава е и негов директор.

      Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Мария Донева е автор на 20 книги със стихотворения и кратки разкази.
Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа Бийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън.
Води страницата за книги в „Сега“ и има рубрика за съвременна литература по радио Стара Загора.
Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“.
Автор е на пиеси и текстове за песни за спектакли на ДТ "Гео Милев", Държавна опера – Варна, Държавна опера – Пловдив, Държавен куклен театър - Стара Загора, театър "Възраждание", театрална трупа „Сенджу“, театър 199 и др.