Празничен - септември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 8464

• Начало на Индикта – Църковната нова година в православната църква.
• Преп. Симеон Стълпник. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Симеон, Симона.
• Световен ден на мира.
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
• Празник на градовете Червен бряг и Криводол.

• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

• Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.

• Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква. Именици: Бетина, Елза, Елисавета, Захари, Захарина, Изабела, Светлозар.
• Кришна Джанмаштами. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.
• Празник на градовете Съединение и Суворово.

• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Официален празник (от 1995 г.).
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
• Празник на Раднево, Връбница и Белене.

• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Празник на Източноправославната християнска църква.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991 г.).
• Национален празник на Андора. Ден на независимостта (1893 г.).
• Национален празник на Северна Корея. Създаване на Демократичната република (1948 г.).
• Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица и Полски Тръмбеш.

• Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология (от 1993 г.).
• Национален празник на Северна Корея. Ден на народната република (1948 г.).
• Национален празник на Таджикистан. Ден на независимостта (1991 г.).

• Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.

• Хачверац. Кръстов ден за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на Българските инженерни войски.

• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри.
• Хишадаг мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.
• Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5770 година. Официален празник за евреите.
• Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (от 1995 г.).
• Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Международен ден на демокрацията (от 2007 г.).
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).

• Европейска седмица на мобилността.

• Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).

• Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов.
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

• Ратха Ятра. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.

• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).

• Национален празник на Армения и Малта. Ден на независимостта.
• Международен  ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981 г. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Празник на Тутракан.

• Ден на Независимостта на България (1908 г.). Официален празник (от 1998 г.).
• Европейски ден без автомобили.
• Празник на град Тервел.

• Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.

• Начало на астрономическата есен.
• Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.
• Йом Кипу. Религиозен празник за еврейската общност в България.

• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия (от 1998 г.).
• Празник на гр. Добрич.

• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Световен ден на контрацепцията.
• Празник на гр. Карнобат.
• Празник на гр. Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

• Световен ден на туризма (от 1980 г.).
• Световен ден на сърцето (от 1999 г. всяка последна неделя на м. септември).
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).

• Сукот (св. Георги Победоносец). Празник за Арменската апостолическа православна църква
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.) .

• Световен ден на превода (от 1991 г.).

Празничен - октомври 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 8367

• Международен месец за борба с рака на гърдата.
• Международен месец на училищните библиотеки.

• Световен ден за борба с хепатита.
• Световен ден на вегетарианството.
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).

• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на октомври).

• Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).

• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Празник на градовете Стара Загора, Благоевград, Банско и Свиленград.

• Свети апостол Тома. (Празник на архитектите, строителите и зидарите.)
• Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.

• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).

• Международен ден за превенция от природните и стихийни бедствия.

• Световен ден на пощите (от 1957 г.).
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

• Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален ден на архивиста в България (от 1951 г.).

• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).

• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).

• Ден на гр. Ардино.
• Европейски ден на родителите и училището (всеки втори вторник на м. октомври).

• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. Именици: Параскев/а, Петьо, Петко, Петка, Петкан/а, Пеньо, Пенка, Пенчо.
• Международен ден на стандартизацията.
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

• Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1945 г. по решение на ООН).
• Международен ден на анестезиолога.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Ден на гр. Правец.

• Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. Именици: Злата, Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука.
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Европейски ден за борба с трафика на хора.
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на гр. Гоце Делчев.

• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката.
• Празник на гр. Сандански.

• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

• Световен ден на заекващите.

• Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на  провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

• Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).

• Ден на Организацията на обединените нации - ООН (от 1945 г.).
• Празник на гр. Разлог.

• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.

• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Димана.
• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

28.10.

• Св. великомъченица Параскева. Именици: Параскева, Лъчезар/а.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.

• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
• Ден на бесарабските българи.

30.10.

• Св. мчк Зиновий. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Зоран, Зорица, Зорка, Зорница.

31.10.

• Деня на Реформацията. Религиозен празник за евангелските църкви.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).Вси светии (Хелоуин). Църковен празник за католическата общност.

Празничен - ноември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 януари 2016 г.

Посещения: 8950

• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

• Св. Пимен Зографски. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

• Световен ден на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

• Събота преди Архангеловден. Задушница.
• Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
• Празник на градовете Велики Преслав, Генерал Тошево и Стралджа.

07-13.11.

• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ангел/ина, Гавраил, Емил/ия/иян, Лина, Мила, Милан, Милен/а, Михаел/а, Михаил, Михо, Огнян, Пламен/а, Рада, Радослав, Радостин/а, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руслан, Серафим.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на служителите в българската полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Годишнина от “Кристалната нощ” в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Международен ден на младежта (от 1945 г.).
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)

• Световенденна добротата (от 1998 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900-1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

• Коледни заговезни.
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

• Международен ден на толерантността (от 1995 г.).

• Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден на студентите (от 1941 г.).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).

• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1868 г.).

• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
  

• Въведение Богородично. Християнски църковен празник.
• Ден на православното християнско семейство и на православната християнска младеж.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

23.11.

• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.

• Св. Климент Охридски. Празник на Източноправославната християнска църква.. Именици: Климент, Климентина, Клементина.
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина.
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново (от 2002 г.).

• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).

• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин.
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - декември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 7590

• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

• Международен ден за борба с робството.

• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Барбара, Варвара

• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби.
• Международен ден на доброволеца (от 1986 г.).

• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико.
• Сурп Нигохайос (Св. Николай Чудотворец). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917 г.).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Празник на градовете Бургас и Симеоновград.

• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност.
• Денят Бодхи. Официален религиозен празник на Будистката общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.). 

• Зачатие на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ана, Анета, Анелия, Яна.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

• Световен ден за правата на човека (от 1950 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

• Международен ден на планините (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

• Св. Спиридон. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Спиридон, Спиро.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

• Св. мчк Евгений. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Евгений, Адам.

• Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Снежа/на, Снежна.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

• Св. свщмчк Елевтерий. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Свобода.

• Св. прор. Даниил. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Анани, Данаил, Даниел/а, Дани.

• Международен ден на имигрантите (от 1990 г.).

• Св. Игнатий Богоносец (Игнажден). Празник на Източноправославната християнска църква.Характерен е обичаят “полаз”. Именици: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Светослав/а, Пламен/а
• Международен ден за човешка солидарност (от 2006 г.).
• Професионален празник на Сметната палата (от 2000 г.).

• Св. мчца Юлиания. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Юлиан/а, Юлиян/а.

• Св. вмчца Анастасия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Анастасия, Ася, Сийка, Сия.
• Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).

• Бъдни вечер. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Евгени/я, Бисер/а, Бистра, Жени/я, Жечка.

• Рождество Христово (Коледа). Празник на Източноправославната християнска църква.и официален празник. Именици: Емил, Ицо, Младен, Радомир/а, Радослав, Радостин, Христо, Христина, Христофор.Сурп Степанос (Св. Стефан).
• Празник на Арменската апостолическа православна църква.

• Събор на Пресвета Богородица. Празник на Източноправославната християнска църква.и официален празник. Именици: Давид, Дачо, Йосиф.
• Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венчо, Венцислав/а, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир/а, Станислав/а, Станчо, Стефан, Стефка, Стоил, Стойчо, Стоян, Таня, Теньо, Фани, Цанко/а.
• Сурп Бохос и Бедрос (Ден на апостолите Петър и Павел). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.

• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

• Посрещане на Новата 2016 година.

Официални празници и почивни дни - 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 7962

Годишнини - януари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 3 август 2015 г.

Посещения: 8004

• 300 г. от рождението на Клод Хелвеций (1715-1771), френски философ материалист.
• 125 г. от излизането на бр. 1 на месечното литературно сп. “Деница”. Ред. ИванВазов.София,1890.
• 95 г. от излизането на бр. 1 на месечното литературно-художествено сп. “Златорог”. Ред. Владимир Василев. София, 1920.

01.01.

•   170 г. от рождението на Васил Ангелов Петлешков (1845-1876), български революционер.

02.01.

• 180 г. от създаването на Първото светско българско училище в Габрово (1835).
• 115 г. от рождението на Николай Марангозов (1900-1967), български поет.
• 110г. от рождението на Тодор Мазаров (1905-1975), български оперен артист, лирико-драматичен тенор.
• 95 г. от рождението на Айзък Азимов (1920-1992), американски писател – фантаст.

• 165 г. от рождението на София Ковалевска (1850-1891), руска математичка.
• 140 г. от смъртта на Пиер Ларус (1817-1875), френски лексикограф, издател.

• 230 г. от рождението на Якоб Грим (1785-1863), германски филолог, учен-германист, фолклорист; автор на приказки.
• 220 г. от рождението на Александър Сергеевич Грибоедов (1795-1829), руски писател, драматург, общественик.
• 55 г. от смъртта на Албер Камю (1913-1960), френски писател, журналист и есеист.

• 140 г. от смъртта на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823-1875), български възрожденски учител и театрален деец.
• 85 г. от рождението на Боян Ничев (1930-1997), български литературовед.

• 205 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810-1862), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 155 г. от рождението на Емануил Манолов (1860-1902), български композитор, автор на първата българска опера.

• 145 г. от смъртта на Александър Иванович Херцен (1812-1870), руски революционен демократ, философ материалист, писател.
• 95 г. от рождението на Стефан Дичев (1920-1997), български писател.

• 275 г. от смъртта на Емилиян Иванович Пугачов (1740-1775), донски казак, ръководител на селската война в Русия 1773-1775.
• 105 г. от рождението на Емил, Иванов Георгиев (1910-1982), български литературен историк.

• 195 г. от рождението на Александър Николаевич Серов (1820-1871), руски композитор и музиковед.
• 185 г. от рождението на Константин Миладинов (1830-1862), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 110 г. от рождението на Змей Горянин /Светозар Акендиев Димитров/ (1905-1958), български писател и преводач.
• 90г. от рождението на Свобода Бъчварова (1925-2012),български писател, журналист, киносценарист.

• 100 г. от рождението на Петър Увалиев (1915-1998), български публицист, изкуствовед, режисьор.

• 90 г. от рождението на Георги Калоянчев (1925-2012), български театрален и филмов актьор.

• 40 г. от смъртта на Георги Трайков (1898-1975), български политически и държавен деец.

• 140 г. от излизането на бр. 1 на сп. “Знание” за наука и култура. Ред. Л. Каравелов. Букурещ, 1875.
• 120 г. от рождениетона Гео Милев /Георги Милев Касабов/(1895-1925), български поет, публицист, преводач и художник.
• 70 г. от смъртта на Теодор Василев Траянов (1882-1945), български поет символист.

• 155 г. от рождението на Антон Павлович Чехов (1860-1904), руски белетрист, драматург, лекар.
• 415 г. от рождението на Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681), испански поет, драматург.

• 185 г. от рождението на Григор Пърличев (1830-1893), български просветен и литературен деец.
• 80 г. от рождението на Дамян Дамянов (1935-1998), български поет.
• 75 г. от рождението на Недялко Йорданов (1940), български поет и драматург.

• 150 г. от смъртта на Пиер Жозеф Прудон (1809-1865), френски политически деец, икономист, социолог, философ.

• 110 г. от рождението на Петя Стаматова-Герганова (1905-1985), българска драматична актриса.

• 240 г. от рождението на Андре – Мари Ампер (1775-1836), френски физик и математик, един от създателите на електродинамиката и теорията на магнетизма.

• 140 г. от рождението на Дейвид Уорк Грифит (1875-1948), американски кинорежисьор, смятан за един от създателите на игралния филм.
• 95 г. от рождението на Желю Авджиев (1920-?), български литературовед, професор.

• 110 г. от рождението на Елена Николай /Стоянка Савова Николова/ (1905-1993), българска оперна актриса, мецосопран.

• 70 г. от създаването на Народния театър на младежта (1945).

• 290 г. от смъртта на Петър Велики /Петър І Алексеевич/ (1672-1725), руски цар и император, изтъкнат държавник и пълководец.

• 140 г. от рождението на Атанас Димитров Буров (1875-1954), български крупен банкер, общественик, един от основателите на Демократическия сговор.
• 70 г. от рождението на Светлозар Игов (1945), български литературен критик и общественик.

• 190 г. от смъртта на Феодосий Фьодорович Шчедрин (1751-1825), руски скулптор, майстор на монументално-декоративната скулптора.
• 145 г. от рождениетона Ангел Букорещлиев (1870-1950), български композитор, клавирен педагог, фолклорист.
• 110 г. от рождението на Джон О’Хара (1905-1970), американски писател /Улица “Фредерик север” номер десет, …/.

Годишнини - февруари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 3 август 2015 г.

Посещения: 8522

01.02.

• 150 г. от смъртта на Авксентий Велешки (1798-1865), български висш духовник, един от ръководителите на църковно-националната борба.
• 115 г. от рождението на Пенчо Попстоянов Георгиев (1900-1940), български театрален художник, живописец, график, илюстратор.
• 70 г. от смъртта на Богдан Филов (1883-1945), историк, създател на Българския археологически институт и негов директор, председател на БАН, политик и държавник.
• 20 г. от приемането на България за асоцииран член на ЕС /1995/.

• 80 г. от рождението на Георги Мишев (1935), белетрист, литературен критик, публицист, киносценарист.

• 130 г. от рождението на Асен Златаров (1885-1936), български учен-химик, общественик и писател.
• 70 г. от Ялтенската конференция с участието на СССР, Великобритания и САЩ (1945).

• 195 г. от рождението на Божена Немцова (1820-1862), чешка белетристка, създателка на чешката повест.
• 95 г. от рождението на Леда Гео Милева (1920-2013), българска поетеса, преводачка, общественичка.

• 130 г. от рождението на Синклер Луис (1885-1951), американски белетрист.
• 75 г. предавания на БиБиСи за България.

• 130 г. от рождението на Екатерина Ненчева (1885-1920), българска поетеса.

• 260 г. от смъртта на Монтескьо /Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо/ (1689-1755), френски просветител.
• 145 г. от рождението на Стоян Стоянов Аргиров (1870-1939), български библиотековед, преводач, общественик.
• 80 г. от рождението на Александър Обрешков (1935), български кинорежисьор.

• 500 г. от мъченическата смърт на св. Георги Нови Софийски (1515), изгорен на клада. Причина за героичната гибел на младия софийски златар е категоричният му отказ да смени вярата си и да стане мюсюлманин.
• 365 г. от смъртта на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, математик, физик, физиолог.

• 205 г. от рождението на Атанас Иванов (1810-1877), възрожденски учител, основател на първото светско училище в Стара Загора.
• 25 г. от брой № 1 на в. Демокрация, орган на СДС, Гл. ред. Йордан Василев /1990/.

• 150 г. от рождението на Тодор Генчов Влайков (1865-1943), български белетрист и общественик.

• 175 г. от рождението на Клод Моне (1840-1926), френски живописец импресионист.
• 125 г. от рождението на Тодор Павлов (1890-1977), български философ, естет, литературен критик, педагог, публицист и обществен деец, академик.

• 110 г. от рождението на Мара Йосифова (1905-1996), българска художничка.

• Рожден ден на Българската телеграфна агенция /БТА/.130 г. от рождението на Венелин Йорданов Ганев (1880-1966), български юрист, държавен и обществен деец, член на регентството 1944-1946.

• 415 г. от смъртта на Джордано Бруно (1548-1600), италиански философ.
• 275 г. от рождението на Орас Сосюр (1740-1799), швейцарски естествоизпитател
• 95 г. от рождението на Богомил Нонев (1920-2002), български писател, литературен критик, есеист.

• 610 г. от смъртта на Тимур /Тамерлан/ (1336-1405), тюрко-монголски средноазиатски държавен деец, пълководец, емир.
• 270 г. от рождението на Александро Волта (1745-1827), италиански физик и физиолог, един от откривателите на електричеството.
• 115 г. от рождението на Петър Константинов Карапетров (1900, Казанлък-?), български белетрист и книгоиздател, създател и уредник на библиотеките “Български исторически романи”, “Древна България”, ”Периодическа историческа библиотека”.

• 115 г. от смъртта на Петко войвода /капитан Петко Киряков Калоянов/ (1844-1900), български революционен деец.
• 70 г. от създаването на издателство Народна просвета (1945).

• 205 г. от рождението на Фредерик Шопен (1810-1849), полски композитор и пианист.
• 175 г. от рождението на Август Бабел (1840-), деятел на германското и международното работническо движение.
• 75 г. от рождението на Божана Димитрова (1940), журналистка.

• 330 г. от рождението на Георг Фридрих Хендел (1685-1759), германски композитор.
• 70 г. от смъртта на Алексей Николаевич Толстой (1883-1945), руски белетрист и общественик.

• 515 г. от рождението на Карл V (1500-1553), император на Свещената Римска империя.
• 145 г. от рождението на Теодор Христов Гълъбов (1870-1935), разработил теорията и методиката на българската стенография.
• 135 г. от рождението на Николай Осипович Масалитинов (1880-1961), български актьор и режисьор.

25.02.

• 155 г. от рождението на Порфирий Иванович Бахметиев (1860-1913), руски физик и биолог, академик. Основната му научна дейност протича в България.

• 15 г. от смъртта на бившата българска царица Йоана /1908-2000/.

• 100 г. от рождението на Димитър Константинов Сагаев (1915-2003), български композитор, педагог, диригент, музиколог.

• 145 г. от издаването на фермана за учредяване на Българската екзархия (1870). Този акт отзнаменува победата на църковно-националното движение и официалното признаване на българите и техните етнически граници в рамките на Османската империя
• 15 г. от започване делото срещу българските медици в Триполи, Либия (2000).

Годишнини - март 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 3 август 2015 г.

Посещения: 8006

• 175 г. от рождението на Цани Гинчев (1835-1894), български белетрист.
• 170 г. от излизането на бр. 1 на сп. Любословие.

01.03.

• 137 г. от Освобождението на България от османско иго (1878).

03.03

• 115 г. от смъртта на Константин Искров Кесяков (1838-1900), български революционер и обществен деец, полковник, командир на Първа опълченска дружина в Руско–турската война.·
• 80 г. от рождението на Жельо Желев (1935-2015), филосов, политик и държавник, първият демократично избран президент на България.

04.03.

• 85 г. от смърта на Васил Маринов Пундев (1892-1930), бълг. лит. историк, критик, публицист,деец на Македоно-одринското освободително движение.

05.03.

• 145 г. от рождението на Франк Морис, амер. писател (1870-1902).
• 60 г. от началото на рубриката “Лека нощ деца” по БНТ с излъчване на куклената постановка “Познава те ли Макс и Мориц” (1955).

06.03.

• 540 г. от рождението на Микеланджело Буонароти (1475-1564), итал. скулптор, живописец, архитект, поет.

07.03

• 230 г. от рождението на Алесандро Франческо Томазо Манцони (1785-1873), италиански писател.
• 140 г. от рождението на Морис Равел (1875-1937), фр. композитор импресионалист.
• 60 г. от смъртта на Георги Бончев (1866-1955), български геолог, основоположник на българската миниралогия и петрография.

09.03.

• 785 г. от победата на бълг. цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (1230).
• 190 г. от рождението на Александър Федорович Мужайски (1825-1890), рус. изобретател, един от първите самолетни конструктори в света.

10.03.

• 165 г. от рождението на Иван Димитров (1850-1944), бълг. художник, живописец.

11.03.

• 60 г. от смъртта на Александър Флеминг (1881-1955), англ. бактериолог и микробиолог, откривател на пеницилина.

12.03.

• 170 г. от смъртта на Кирил Пейчинович (1771-1845), бълг. духовник и книжовник.

13.03.

• 65 г. от смъртта на Хайнрих Ман (1871-1950), герм. белетрист и публицист.
• 55 г. от рождението на Бойко Ламбовски (1960), български поет, преводач.
• 40 г. от смъртта на Иво Андрич (1879-1975), босненски писател - белетрист и поет, югославски дипломат.

• 75 г. от рождението на Петър Берон (1940), биолог, зоолог, общественик.

• 90 г. от смъртта на Август Васерман (1866-1925), герм. микробиолог, откривател на ранната диагностика на сифилиса.

• 150 г. от смъртта на Никола Савов Хаджиилиев – Пиколо (1792-1865), български елинист и виден възрожденски просветител; лекар и участник в гръцкото национално-освободително движение.

17.03.

• 335 г. от смъртта на Франсоа дьо Ларошфуко (1613-1680), френски писател-моралист.
• 50 г. от първия Месец на хумора и сатирата в Габрово (1965).Провежда се през месец май на всяка нечетна година (от 1973 г. се нар. Нац. Фестивал на хумора и сатирата).

19.03.

• 115 г. от рождението на Фредерик Жолно Кюри (1900-1985), фр. физик, общественик.

20.03.

• 245 г. от рождението на Йохан Христиан Фридрих Хьолдерлин (1770-1843), герм. поет, един от корифеите на романтичната школа.
• 100 г. от рождението на Святослав Теофилович Рихтер (1915-1997), руски пианист.

• 330 г. от рождението на Йохан Себастиян Бах (1685-1750), велик немски композитор и органист виртуоз.
• 90 г. от рождението на сър Питър Брук (1925), английски театрален и кинорежисьор.
• 80 г. от рождението на Весела Люцканова (1935), български журналист, съставител, сценарист, писател с множество книги за деца и възрастни.

22.03.

• 105 г. от рождението на Любомир Андрейчин (1910-1975), български езиковед.

23.03.

• 90 г. от рождението на Никола Николов (1925-2007), български оперен певец, тенор.

24.03.

• 110 г. от смъртта на Жул Верн (1828-1905), френски писател, световен майстор на научната фантастика.

25.03.

• 485 г. от рождението на Иван IV Грозни (1530-1584). Първи руски цар.
• 130 г. от рождението на Стефан Македонски (1885-1925), български оперен артист, лирико-драматичен тенор.
• 125 г. от рождението на Чудомир /Димитър Чорбаджийски (1890-1967), бълг. писател-хуморист и художник.

26.03.

• 140 г. от рождението на Робърт Фрос (1875-1963), американски поет.
• 75 г. от смъртта на Дан Колов /Дончо Колев Денев/ (1892-1940), български спортист, състезател по свободна борба.

27.03.

• 170 г. от рождението на Вилхелм Конрад Рьонтген (1845-1923), германски физик, откривател на рентгеновите лъчи.

28.03.

• 30 г. от смъртта на Марк Шагал (1887-1985), френски художник от руски произход.

• 115 г. от рождението на Иржи Волкер (1900-1924), чешки поет.

• 130 г. от рождението на Жул Паскен (1885-1930), френски художник от български произход.
• 60 г. от влизането в сила на първия междудържавен план за културен обмен, подписан между България и западноевропейската страна – Франция (1955).
• 60 г. от рождението на Филип Димитров (1955), правист, политик, държавник. Първият некомунистически министър председател на съвременна България.

Годишнини - април 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 3 август 2015 г.

Посещения: 8658

• 20 год. от брой № 1 на в. “168 часа”.

• 320г. от смъртта на Жан дьо Лафонтен (1621-1695), френски поет от епохата на Класицизма, един от най-популярните баснописци в световната литература.
• 200 г. от рождението на Ото Едуард Леополд Бисмарк (1815-1898), пруски и германски държавник.
• 140 г. от рождението на Едгар Уолъс (1875-1932), английски писател, автор на криминални романи /Тайната къща, Лице в мрака, …/.
• 125 г. откакто в САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус (1890).
• 105 г. от смъртта на Михаил Александрович Врубел (1856-1910), руски художник, график.
• 75 г. откакто в Ню Джърси – САЩ, е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп (1940).
• 55 г. откакто САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен изкуствен спътник.

• 290 г. от рождението на Джовани Джакомо Казанова (1725-1798), италиански писател и авантюрист.
• 210 г. от рождението на Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875), датски писател, световен майстор на приказката.
• 175 г. от рождението на Емил Зола (1840-1902), френски белетрист, най- видният представител на натурализма.
• 75 г. от рождението на Стефка Съботинова (1940), българска народна певица

03.04.

• 270 г. от рождението на Денис Иванович Фонвизин (1745-1792), руски писател и драматург.

• 120 г. от рождението на Николай Трубецкой (1890-1938), руски лингвист, славист, философ и публицист.

• 180 г. от смъртта на Велчо Атанасов Джамджията (ок. 1778-1835), български революционен и книжовен деец.
• 85 г. от рождението на Ирина Чмихова (1930), българска естрадна певица и музикален педагог.
• 75 г. от рождението на Ани Бакалова (1940), актриса.

• 1130 г. от смъртта на Методий (ок. 815-885), един от създателите на славянската писменост.
• 495 г. от смъртта на Рафаело (1483-1520), италиански художник и архитект от Ренесанса.

• 245 г. от рождението на Уилям Уърдсуърт (1770-1850), английски романтичен поет, който заедно със Самюъл Колридж дава началото на Романтичната епоха в английската литература /Вечерна разходка, …/.
• 85 г. от рождението на Максимилиан Киров (1930-2003), български изкуствовед, художествен критик, педагог, галерист.

• 180 г. от смъртта на Вилхелм Хумболт (1767-1835), германски държавен деец, учен – лингвист, основател на Берлинския университет.

• 245 г. от рождението на Томас Йохан Зеебек (1770-1831), естонски физик, открил през 1821 г. термоелектричния ефект.
• 110 г. от смъртта на Сюзън Кулидж /Сара Чонси Улзи/ (1835-1905), американска писателка, авторка на книги за деца /Очанка, прочутата поредица от пет романа за Кати – Какво направи Кати, …/.
• 85 г. от рождението на Михаил Петров Букурещлиев (1930), български композитор и диригент, виден учен фолклорист.

• 85 г. от рождението на Стефан Елевтеров (1930-1997), български литературовед, доцент, доктор на филологическите науки.

• 190 г.от рождението на Фердинанд Ласал (1825-1864), германски политик и публицист.
• 135 г. от рождението на Михаил Михайлович Фокин (1880-1942), знаменит руски хореограф, балетмайстор и танцьор, считан за основател на съвременния руски балет.
• 130 г. от рождението на Симеон Велков (1885-1963), български живописец и илюстратор.
• 110 г. от рождението на Атила Йожеф (1905-1937), унгарски поет.
• 45 г. от смъртта на Джон О’Хара (1905-1970), американски писател /Улица “Фредерик север” номер десет, …/.

• 70 г. от смъртта на Франклин Делано Рузвелт (1882-1945), американски политик и държавник, 32-и президент на САЩ.

• 180 г. от обесването в Търново на водачите на Велчовата завера (1835).
• 155 г. от рождението на Джеймс Сидни Енсор (1860-1949), белгийски художник, основен предшественик на експресионизма и сюрреализма през 20 век.

• 85 г. от смъртта на Владимир Маяковски (1893-1930), руски поет и драматург.

• 250 г. от смъртта на Михаил Василевич Ломоносов (1711-1765), руски учен, енциклопедист и поет, представител на класицизма; художник и реформатор на руския литературен език.
• 150 г. от смъртта на Абрахам Линкълн (1809-1865), американски прогресивен държавник, 16-ти президент на САЩ и първи от Републиканската партия; премахнал робството и обявил Деня на благодарността за национален празник.
• 120 г. от рождението на Корадо Алваро (1895-1956), италиански поет, писател и журналист, автор на романи /Господарите на потопа, Силният../.
• 95 г. от рождението на Магда Пушкарова (1920-2006), българска народна певица, изпълнителка на фолклор от Странджанския край.
• 90 г. от смъртта на Гео Милев (1895-1925), български поет, преводач, публицист, художник; основен представител на експресионизма в българската литература.
• 35 г. от смъртта на Жан-Пол Сартр (1905-1980), френски философ, романист и драматург /Стената, Погнусата, …/.

• 60 г. от рождението на Иво Инджев (1955), български журналист и общественик.

• 225 г. от смъртта на Бенджамин Франклин (1706-1790), американски политик, дипломат и учен.

• 60 г. от смъртта на Алберт Айнщайн (1879-1955), германски физик, теоретик, създател на теорията за относителността.

• 115 г. от смъртта на Иван Константинович Айвазовски (1817-1900), руски живописец от арменски произход, маринист.

• 270 г. от рождението на Филип Пинел (1745-1826), френски лекар, създател на научната психиатрия.
• 20-27 април - Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

• 105 г. от смъртта на Марк Твен (1835-1910), американски писател, автор на пътеписи и романи за деца и юноши.

• 200 г. от рождението на Павел Федотов (1815-1852), руски художник.
• 145 г. от рождението на Владимир Илич Ленин (1870-1924), руски политически и държавен деец.
• 100 г. от смъртта на Яне Сандански (1872-1915), български революционер, деец на ВМОРО.
• 95 г. от рождението на Валери Петров /Валери Нисим Меворах/ (1920-2004), български поет, публицист, киносценарист, драматург, преводач ; академик, вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран за Нобелова награда.
• 70 г. от смъртта на Кете Колвиц (1867-1945), германска художничка графичка, скулпторка.

• 240 г. от рождението на Джозеф Мелард Уилям Търнър (1775-1851), английски живописец.
• 100 г. от смъртта на Рупърт Брук (1887-1915), английски поет.

• 200 г. от рождението на Антъни Тролъп (1815-1882), английски романист /Попечителят, Барчестърски кули, Доктор Торн, …/.
• 110 г. от рождението на Робърт Пен Уорън (1905-1989), американски критик, романист и поет; първият американски лауреат и трикратен носител на наградата “Пулицър” /Сега и тогава: стихове 1976-78 г., Цялото кралско войнство – роман, …/.
• 95 г. от рождението на Георги Тимнев (1920), български певец и композитор.

• 420 г. от смъртта на Торкуато Тасо (1544-1595), италиански поет и прево драматург и есеист от 16-ти век, най-известен заради поемата си "Освободеният Йерусалим" (1580).
• 215 г. от смъртта на Уилям Купър (1731-1800), английски поет и преводач.
• 175 г. от рождението на Пьотър Илич Чайковски (1840-1893),руски композитор, диригент, педагог .
• 100 г. от смъртта на Йорданка Сава Филаретова (1843-1915), българска общественичка, съпруга на възрожденеца Сава Филаретов.

• 195 г. от рождението на Херберт Спенсър (1820-1903), английски философ, социолог, психолог, известен политически теоретик от класическото либерално течение и социологически теоретик от Викторианската епоха.
• 90 г. от смъртта на Сергей Румянцев (1896-1925), български поет.

• 95 г. от смъртта на Климент Аркадиевич Тимирязев (1843-1920), руски физиолог на растенията.

• 80 г. от рождението на Любомир Левчев (1935), български поет, превеждан в 36 страни от света; сценарист и общественик. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г, собственик на издателска къща „Орфей“.
• 255 г. от смъртта на Партений Павлович (ок. 1695-1760), един от значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски; черковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане.

• 145 г. от рождението на Франц Лехар (1870-1948), унгарски композитор и диригент, известен най-много със своите оперети.

Годишнини - май 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 8432

• 125 г. от първото честване Деня на трудещите се в България (1890).
• 145 г. от рождението на Васил Кирилов (1870-1931), бълг. актьор и режисьор, един от основателите на бълг. професионален театър.
• 130 г. от рождението на Екатерина Димитрова Ненчева (1885-1920), бълг. поетеса.

• 130 г. от рождението на Никола Ракитин (1885-1934), бълг. поет.

• 170 г. от рождението на Иля Илич Мечников (1845-1916), рус. биолог, бактериолог, патолог и ембриолог.

• 190 г. от рождението на Томас Хенри Хъксли (1825-1895), англ. естествоизпитател, дарвинист.

• 175 г. от рождението на Екзарх Йосиф I /Лазар Йовчев/ (1840-1915).
• 90 год. от публикуването на Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създаване на първите държавни и общински трудови борси (1925).

• 215 г. от смъртта на Александър Василиевич Суворов (1729-1800), рус. пълководец, генералисимус.

• 230 г. от рождението на Александро Мандзони (1785-1873), итал. писател.
• 85 г. от рождението на Пеньо Пенев (1930-1959), бълг. поет.

• 135 г. от смъртта на Гюстав Флобер (1821-1880), фр. белетрист.

• 210 г. от смъртта на Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (1759-1805), герм. поет и драматург.
• 135 г. от смъртта на Луи Жосеф Гей Гюсак (1778-1880), фр. физик и химик.

• 255 г. от рождението на Клод Жозеф Роже дьо Лил (1760-1836), фр. поет и композитор, създателят на “Марсилезата”.
• 175 г. от рождението на Хаджи Димитър /Димитър Николов Асенов/ (1840-1868), бълг. революционер и четнически войвода.
• 115 г. от смъртта на Стефан Божилов Георгиев (1859-1900), бълг. учен, един от основоположниците на бълг. ботаническа наука.
• 90 г. от смъртта на Христо Ясенов /Христо Павлов Туджаров/ (1889-1925), бълг. поет лирик, сатирик.

• 115 г. от първото изпълнение на химна “Върви народе възродени” по текст на Ст. Михайловски и муз. на Панайот Пипков (1900).
• 135 г. от учредяване на дружеството “Славянска беседа” (1880) в София, по инициатива на чехи работещи в България. Първи председател е Антон Безеншек.

• 750 г. от рождението на Данте Алигери (1265-1321), итал. поет.
• 200 г. от рождението на Анастасия Димитрова (1815-1894), първата бълг. учителка.

• 175 г. от рождението на Алфонс Доде (1840-1897), фр. писател.
• 85 г. от смъртта на Фритьор Нансен (1861-1930), норв. океанограф, изследовател на сев. полярна област, общественик.
• 50 г. от първия Месец на хумора и сатирата в Габрово /1965/. Провежда се през м. Май на всяка нечетна година.

• 105г. от смъртта на Милий Алексиевич Балакирев (1836-1910), рус. композитор, пианист, диригент.
• 60 г. от смъртта на Светослав Обретенов (1909-1955), бълг. композитор, хоров диригент.

• 135 г. от рождението на Димитър Иванов Бояджиев (1880-1911), бълг. поет.

• 125 г. от рождението на Петко Стоянов Стайнов (1890-1972), бълг. юрист, общественик, публицист, академик.

• 55 г. от смъртта на Никола Михайлов Ненов (1876-1960), бълг. живописец.

• 160 г. от рождението на Емил Верхарн (1855-1916), белг. поет, драматург, критик.
• 95 г. от съставянето на самостоятелно бълг. земеделско правителство, начело с Александър Стамболийски (1920).
• 65 г. от рождението на Румен Балабанов (1950), писател балетрист, журналист, издател.

• 130 г. от смъртта на Виктор Мари Юго (1802-1885), фр. писател.

• 155 г. от рождението на Ярослав Вешин (1860-1915), бълг. живописец, чех по произход.

• 150 г. от рождението на Питер Зееман (1865-1943), хол. физик, откривател на т. нар. ефект на Зееман.

• 130 г. от рождението на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попивановов/ (1885-1960), бълг. поет лирик, преводач.

• 175 г. от смъртта на Николо Паганини (1782-1840), итал. композитор, виолонист виртуоз.
• 105 г. от смъртта на Роберт Кох (1843-1910), герм. лекар и микробиолог, откривател на туберкулозния бацил.

• 50 г. от първия рейс на възстановения кораб “Радецки”, свързан с героичния път на Ботевата чета (1965).

• 375 г. от смъртта на Питър Паул Рубенс (1577-1640), фламандски живописец.

Годишнини - юни 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 7561

• 15 г. от смъртта на Петър Младенов (1936-2000), философ, политик, държавник и първият президент на демократизираща се България.
• 135 г. от приемането на първия държавен бюджет на Българското княжество за 1880-1881 г., одобрен от 2 ОНС през декември 1880 г.
• 235 г. от рождението на Карл Клаузевиц (1780-1831), пруски генерал и военен теоретик.
• 145 г. от рождението на Христо Станчев (1870-1950), бълг. художник.

• 175 г. от рождението на Томас Харди (1840-1928), англ. писател.
• 140 г. от смъртта на Жорж Бизе (1838-1875), фр. композитор.
• 135 г. от приемането на първия Закон за устройството на съдилищата в България (1880).

• 620 г. от смъртта на Иван Шишман (1371-1395), бълг. цар.

• 140 г. от смъртта на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (1812-1875), търновски митрополит, един от водачите на черковно-националната борба.
• 275 г. от смъртта на Ян Копецки (1667-1740), чешки живописец.
• 135 г. от създаването на бълг. национална парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки.

• 105 г. от смъртта на О`Хенри /Уилям Сидни Портър/ (1862-1910), амер. белетрист.

• 140 г. от рождението на Томас Ман (1875-1955), герм. писател.
• 130 г. от рождението на Никола Ракитин /Никола Василев Панчев/ (1885-1934), бълг. поет.

• 320 г. от смъртта на Христиан Хюйгенс (1629-1695), хол. механик, физик, математик.
• 205 г. от рождението на Робер Шуман (1810-1856), герм. композитор, музикален критик.
• 175 г. от рождението на Август Лескин (1840-1916), герм. езиковед – славист, автор на прочутата старобългарска граматика.

• 145 г. от смъртта на Чарлс Дикенс (1812-1870), англ. писател.

• 60 г. от учредителния конгрес на Съюза на бълг. журналисти (1955), в София.

• 50 г. от основаването на “Театър 199” в София (1965).

• 70 г. от Потсдамската конференция с участието на Чърчил, Труман и Сталин (1945).

• 100 г. от смъртта на екзарх Йосиф I (1846-1915).

• 150 г. от рождението на Чичо Стоян /Стоян Михайлов Попов/ (1865-1939), бълг. детски писател.

• 70 г. от Първия конгрес на Народните читалища (1945).

• 140 г. от рождението на Кирил Христов Генчев (1875-1944), бълг. поет, драматург, преводач.

• 165 г. от рождението на Иван Минчов Вазов (1850-1921), бълг. писател, драматург, културен и обществен деец.

• 115 г. от рождението на Леон Кручковски (1900-1962), полски белетрист и драматург, политически и обществен деец.

• 120 г. от смъртта на Томас Хенри Хъксли (1825-1895), англ. естествоизпитател.
• 115 г. от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), фр. писател, летец.
• 50 г. от създаването на Съюза на артистите в България (1965).

• 95 г. от въвеждането на Данък общ доход в България и обнародването на Закон за ДОО (1920).
• Лятото на юни – 50 г. от първия Международен фестивал на бълг. естрадна песеп “Златният орфей”, в Слънчев бряг, Несебър.

Годишнини - юли 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 7853

01.07.

• 15 г. от започването на Здравната реформа в България (2000).
• 135 г. от приемането на България за член на Международната телеграфна конференция (1880).
• 150 г. от излизането на бр. № 1 на сп. “Българска старина”. Ред. Георги Сава Раковски, Букурещ (1865).
• 120 г. от излизането на бр. № 1 на сп. “Изкуство”, първото бълг. списание за изобразително изкуство, София (1895).
• 120 г. от смъртта на Петко Рачев Славейков (1827-1895), бълг. поет, преводач, фолклорист, публицист и обществен деец.

28.07.

• 125 г. от смъртта на Винсент Ван Гог (1853-1890), хол. живописец.
• 120 г. от рождението на Михаил Михайлович Зошченко (1895-1958) , рус. писател.
• 80 г. от рождението на Владимир Башев (1935-1967), бълг. поет.

29.07.

• 150 г. от рождението на Александър Константинович Глазунов (1865-1936), рус. композитор, педагог, диригент.

Годишнини - август 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 24 август 2015 г.

Посещения: 7966

• 120 г. от смъртта на Трайко Китанчев (1858-1895), бълг. общественик и книжовник, учител.

01.08.

• 110 г. от рождението на Илка Попова (1905-1979), бълг. оперна актриса.

04.08.

• 210 г. от рождението на Уилям Роуан Хамилтън (1805-1865), англ. математик, дал точно изложение на теорията на комплексните числа.

• 165 г. от рождението на Ги дьо Мопасан (1850-1893), фр. белетрист.

• 355 г. от смъртта на Родригес де Салваи Веласкес (1599-1660), исп. живописец.

• 70 г. от атомната бомбардировка на САЩ над Нагасаки (1945).

• 100 г. от рождението на Иван Аржентински (1910-?), бълг. писател.
• 75 г. от рождението на Александър Йосифов (1940-?), български композитор, диригент и музикален педагог

• 100 г. от пробния полет на първия бълг. аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов (1915).

• 50 г. от смъртта на Константин Василев Кисимов (1899-1965), бълг. драматичен актьор и киноартист.

• 235 г. от рождението на Пиер Жан Беранже (1780-1857), фр. поет.

• 170 г. от рождението на Болеслав Прус (1845-1912), пол. белетрист.
• 125 г. от рождението на Константин Илиев Константинов (1890-1970), бълг. писател.
• 85 г. от смъртта на Антон Стефанов Митов (1862-1930), бълг. живописец, художествен критик.

• 220 г. от смъртта на Франсоа Андре Филидор (1726-1795), фр. композитор и шахматист.
• 105 г. от смъртта на Ханс Гайгер (1842-1910), герм. физик, изобретател в областта на атомната физика.

• 115 г. от смъртта на Фридрих Ницше (1844-1900), герм. философ.

• 145 г. от рождението на Александър Иванович Куприн (1870-1938), рус. писател.
• 105 г. от смъртта на Уилям Джеймс (1842-1910), амер. психолог, философ, представител на прагматизма.

• 380 г. от смъртта на Каприо Лопе де Вега (1562-1635), исп. ренесансов драматург и поет.
• 245 г. от рождението на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), герм. философ.

• 975 г. от въстанието на Петър Делян (1040).
• 310 г. от рождението на Дейвид Хартли (1705-1757), англ. психолог, философ и лекар.

• 175 г. от рождението на Джовани Верга (1840-1922), итал. белетрист, най-видният представител на “веризма”.

Годишнини - септември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 24 август 2015 г.

Посещения: 8498

• 1150 г. от приемане на Християнството в България.
• 135 г. от откриването на бълг. мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Солун /1880/.

01.09.

• 155 г. от излизането на бр. 1 от в. “Дунавски лебед”. Ред. Г. С. Раковски, Белград, 1860.

03.09.

• 115 г. от рождението на Урхо Калева Кеконен (1900-1915), финл. държавен и политически деец.
• 85 г. от рождението на Росица Георгиева Баталова ( 1930 - 2015), български диригент, музиковед

• 430 г. от рождението на Арман Жан дьо Плеси Ришельо (1585-1642), фр. държавен деец, виден представител на абсолютизма, кардинал.
• 270 г. от рождението на Михаил Иларионович Кутузов (1745-1813), рус. пълководец.

• 105 г. от първия конгрес на градовете в България. На правителството са препоръчани мерки за предприемане на единна общинска политика в страната.

• 115 г. от рождението на Вълко Червенков (1900-1980), бълг. политически и държавен деец.
• 135 г. от обединението на Източна Румелия с Княжество България.

• 75 г. от подписване на Крайовския договор между България и Румъния, според който се връща на България Южна Добруджа (1940).

• 105 г. от рождението на Жан Луи Баро (1910-1994), фр. актьор, авангарден театрален режисьор.

• 120 г. от рождението на Тома Димитров Измерлиев (1895-1935), бълг. писател сатирик.

• 145 г. от рождението на Егише Мартиросович Татевосян (1870-1936), арм. художник.

• 1150 г. от покръстването на княз Борис в Преслав (865)
• 255 г. от рождението на Луиджи Керубини (1760-1842), итал. композитор.
• 140 г. от рождението на Георги Стефанов Митов (1875-1900), бълг. живописец.
• 85 г. от рождението на Антон Николов Дончев (1930-, бълг. писател /1930/.

• 140 г. от началото на Старозагорското въстание (1875).

• 110 г. от рождението на Грета Гарбо (1905-1990), филмова звезда на Холивуд.

• 120 г. от рождението на Сергей Александрович Есенин (1895-1925), рус. поет.

• 107 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинант (1908).
• 140 г. от рождението на Васил Димитров Моллов (1875-1938), бълг. лекар, един от основателите на Медицинския факултет.

• 180 г. от смъртта на Винченцо Белини (1801-1835), итал. композитор.
• 145 г. от смъртта на Проспер Мериме (1803-1870), фр. белетрист.

• 70 г. от смъртта на Бела Барток (1881-1945), унг. композитор.

• 120 г. от смъртта на Луи Пастьор (1822-1895), фр. химик, физик и биолог.

• 70 г. от смъртта на Евгения Марс (1877-1945), бълг. писателка.
• 55 г. от смъртта на Владимир Димитров – Майстора (1882-1960), бълг. живописец.

• 145 г. от рождението на Жан Батист Перен (1870-1942), фр. физико-химик.
• 140 г. от смъртта на Емануил Васкидович (1795-1875), културен и просветен деец, елинист, съставител на учебници на бълг. език, преводач.

Годишнини - октомври 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 8211

• 145 г. от излизането на бр. 1 на списание “Читалище”, повременно списание. Ред М. Д. Балабанов, Лазар Йовчев, П. Р. Славейков, Стефан Бобчев и др. Цариград(1870-1876).

• 175 г. от рождението на Дмитрий Иванович Писарев (1840-1868), рус. лит. критик, публицист, философ, революционен демократ.
• 125 г. от рождението на Иван Стефанов Лазаров (1890-1952), бълг. скулптор, академик.

• 25 г. от обединението на Германия.

• 135 г. от смъртта на Жак Офенбах (1819-1880), фр. композитор, по народност евреин, един от създателите на класическата опера.

• 105 г. от смъртта на Мария Конопницка (1842-1910), пол. поетеса.

• 180 г. от рождението на Камий Сен Санс (1835-1921), фр. композитор, пианист и диригент.
• 115 г. от смъртта на Найден Геров (1823-1900), бълг. поет, филолог, фолклорист, лексикограф и общественик.

• 145 г. от рождението на Иван Алексиевич Бунин (1870-1953), рус. писател.

• 136 г. от основаването на Българското книжовно дружество (1879).
• 95 г. от рождението на Петър Незнакомов (1920-1997), бълг. писател.

• 85 г. от рождението на Димитър Стефанов Мантов (1930), бълг. писател.

• 135 г. от рождението на Андрей Бели (Борис Николаевич Бугаев) (1880-1934), рус. писател и поет символист.
• 125 г. от рождението на Айк Дуайт Дейвид Айзенхауер (1890-1969), XXXVI президент на САЩ, републиканец.

• 160 г. от рождението на Иван Владимирович Мичурин (1855-1935), рус. селекционер и биолог.
• 115 г. от смъртта на Оскар Уайлд (1856-1900), англ. писател и драматург от ирландски произход.
• 110 г. от рождението на Христо Бръмбаров (1905-1974), бълг. оперен певец баритон, вокален педагог.

• 270 г. от смъртта на Джонатан Суифт (1667-1745), англ. писател сатирик.

• 190 г. от рождението на Сава Вълчов Филаретов (1825-1863), бълг. възрожденски просветен и обществен деец.

• 225 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин (1790-1869), фр. поет романтик, историк, политически деец.

• 70 г. от приемането на Устава на Организацията на обединените нации (ООН), 1945.
• 130 г. от рождението на Емануил Попдимитров (1885-1943), бълг. поет.

• 505 г. от смъртта на Джорджо Джорджоне (ок.1477-1510), итал. художник, ученик на Белини и учител на Тициан.
• 190 г. от рождението на Йохан Щраус– син (1825-1899), австр. композитор, цигулар и диригент.

• 830 г. от началото на българското антивизантийско въстание начело с Асен и Петър (1185).
• 170 г. от рождението на Димитър Петров Моллов (1845-1914), бълг. лекар, организатор на здравеопазването в България.

• 100 г. от рождението на Ефрем Спиров Каранфилов (1915-1998), бълг. лит. критик, публицист.

• 55 г. от смъртта на Иван Георгиев Данчов (1888-1960), бълг. лексикограф.

• 105 г. от рождението на Петър Динеков (1910-1992), бълг. литературовед, лит. критик и фолклорист.
• 180 г. от рождението на Адолф Байер (1835-1917), герм. химик.