Стара Загора - април 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 6158

• 20 г. от бр. 1 на в. “Старозагорски новини”.

• 60 г. от откриването на окръжната библиотека, днес РБ „Захарий Княжески” (1955), създадена с Решение на ИК на ОНС от м. април 1954 г.

• 55 г. от рождението на Иво Чехларов (1960), скулптор.

• 85 г. от рождението на Димитър Шарланов (1930, с. Мусачево, Хасковско-1993, Ст. Загора), зооинженер и учен в областта на птицевъдството.

• 110 г. от рождението на Евгения Илиева-Лепавцова (1895, Ст. Загора-14.05.1981, София), живописец, педагог, художник в Националния етнографски музей. Създава стотици акварели и множество рисунки на носии и ескизи на сценографски проекти.
• 90 г. от бр. 1 на в. “Старозагорска поща”. Местен информационен всекидневник със симпатии към Демократическия сговор. Стара Загора, 1925. /излиза в 20 бр./

• 135 г. от рождението на Никола Маринов (1880-08.08.1969), търговец на жито и брашно; изобретява въздушна турбина за пълно използване силата на вятъра.
• 90 г. от бр. 1 на в. “Кавал”. Орган на музикално дружество “Кавал”. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1925-1926. /излиза в 21 бр./

• 90 г. от бр. 1 на двуседмичника “Секретар бирник”. Стара Загора, 1925-1944.

• 115 г. от първата кинопрожекция в Стара Загора.

• 75 г. от рождението на Кирил Ламбов (1940, с. Стрелец, Великотърновско-16.07.2004, Ст. Загора), музикант и диригент на Гарнизонния духов оркестър в Стара Загора.

• 75 г. от рождението на проф. Митко Гогошев (1940, с. Златия, обл. Монтана-05.02.1997, Стара Загора), физик, общественик; работи по проблемите на космическата физика, глобалната екология, стратосферния озон и др. Участва в 15 космически експеримента.

• 145 г. от първото театрално представление (1870), изиграно от читалищната трупа под ръководството на д-р Начо Планински. С комедията “Малакова” от П. Р. Славейков се слага началото на театралния летопис на Стара Загора.

• 95 г. от рождението на Георги Димитров-Жорж (1920, София- 14.08.2008, Ст. Загора), икономист, писател и общественик.

• 120 г. от приемането в Стара Загора на първите правилници за работата на Градската общинска библиотека (1895), слята през 1945 г. с библиотеката при читалище „Родина”.
• 65 г. от смъртта на Тодор Пъндев ( -1950), музикален деец, основател на детската музикална китка “Родни звуци” към културно-просветно дружество “Театър” /днес НЧ “Родина”/.

• 105 г. от рождението на Константин Коняров (1910-06.03.2002), поет, преводач, журналист; автор на няколко книги и на изследване за литературния живот в Стара Загора – „Градът на поетите” (2007).

• 95 г. от рождението на Велчо Велчев (1920-24.11.1977), архитекг, автор на проектите на парковете и езерата „Загорка” и „Езерото”, на площада с жабките и кедровата алея на Аязмото, на много жилищни и обществени сгради в Стара Загора, София, Пловдив, Казанлък.
• 55 г. от първата прожекция на широкоекранен филм в Стара Загора (1960).

• 90 г. от разстрела на Петко Енев и Кънчо Чамов в Станционната градина (1925), организатори на Септемврийското въстание (1923) в Новозагорския край.
• 90 г. от самоубийството (1925) на Атанас Генчев, участник в Септемврийското въстание 1923.

Стара Загора - май 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5837

• 90 г. от бр. 1 на сп. “Земя”. Месечно списание за изкуство и литература. Гл. ред. Константин Германов. Стара Загора,1925.
• 60 г. от създаването на ансамбъл “Загоре”

• 115 г. от бр. 1 на в. “Фелдшерски другар”. Ред. М. Мечев. Стара Загора, 1900-1991. /излиза в 19 бр./
• 115 г. от първата първомайска манифестация в Стара Загора (1900).
• 90 г. от времето, когато общинското ръководство задължава гражданите да поставят в празнични дни националния флаг на къщите и магазините си (1925).

• 130 г. от рождението на Димитър Куцаров (1885, Ст. Загора-05.07.1963, Берковица), живописец, илюстратор на вестници и списания; учител по рисуване в редица български градове.
• 85 г. откакто в Стара Загора се чества за първи път (1930) Ден на детето (изт. На този ден... 130 години от живота на Стара Загора. 2009.)

• 135 г. от рождението на Александър Доросиев (1880, Пловдив-09.12.1970, Ст. Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.

• 110 г. от рождението на Борис Михайлов Караджов (1905-19.12.1995), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина” (в „Стария театър”).
• 65 г. от пускането в движение (1950) на първия автобус за обществен транспорт в Стара Загора (от източната към западната част на града).

• 85 г. от полагането на основния камък на първия трансформаторен пост в Стара Загора (1930), а с това и на цялата електроразпределителна мрежа в града.

• 165 г. от рождението на Димитър Хаджигенчев-Бечу (1850- 10.03.1932), член на Старозагорския революционен комитет, опълченец, секретар на поборническото дружество „Шипка”.

• 90 г. от смъртта на Гео Милев (1895-1925), поет, преводач, публицист, художник.

• 100 г. от тържественото откриване (1915) на салона на културно-просветно дружество “Театър”, днес читалище „Родина”.
• 65 г. от рождението на Георги Янев (1950), литературен критик, журналист, музеен работник.

• 65 г. от рождението на Минчо Минчев (1950, Ст. Загора-06.12.2001, София), живописец.

• 70 г. от рождението на Емилия Николова Крайнина (1945), учителка, бивш директор на V ОУ.

• 140 г. от рождението на Невена Азманова-Ханчева (1875-11.05.1955/6), майка на поета Веселин Ханчев; лекарка, общественичка.Основателка на женското културно-просветно дружество "Пробуда" в Стара Загора.

• 130 г. от рождението на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (1885, Ст. Загора-06.10.1960, София), поет символист, преводач, драматург, академик; директор на Народния театър. Поезията му е преведена на множество европейски езици, а името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

• 90 г. от рождението на Елена Василева (1925-02.04.2009), литературовед, библиограф; изследовател на живота и творчеството на Гео Милев.

Стара Загора - юни 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5778

• 105 г. от инсталирането на кинематограф за през цялата година (1910) в дома на сем. Кантарджиеви.
• 10 г. от провеждането за първи път в Стара Загора на Национално търговско изложение за пчеларство и фитопродукти „Пчела” (2005).

• 90 г. от бр. 1 на в. “Окръжна политика”. Илюстрован седмичен независим вестник. Стара Загора, 1925.

• 110 г. от рожденето на Пейко Пейков (29.08.1956), инженер, директор на Старозагорска електрификационна област и на   „Енергообединение” Стара Загора, активен член на БИАД.

• 105 г. от основаването (1910) на акционерно дружество “Прогрес”.

• 55 г. от рождението на Тошо Георгиев Стефанов (1960), художник, педагог.

• 105 г. от бр. 1 на в. “Боева сила”. Ред.-стопанин Иван Кутев. Стара Загора, 1910-1912. /излиза в 20 бр./
• 90 г. от рождението на Петкана Захариева (1925, с. Чукарово, Ямболско-1983, Ст. Загора), народна певица, изпяла над 200 оригинални песни от Тополовградско и Елховско.
• 50 г. от учредяването на Окръжно дружество на архитектите в Стара Загора (1965).

• 105 г. от рождението на Зафир Георгиев (1910, Радомир-1994, Ст. Загора), художник график и живописец, учител по рисуване в старозагорските училища.

• 105 г. от бр. 1 на в. “Обществен бранител”. Гл. ред. и стопанин Хр. Ст. Доброволски. Стара Загора, 1910.

• 100 г. от смъртта на Макс Верих (1848, гр. Турнов, Чехия- 1915, Ст. Загора), резбар и скулптор, учител по рисуване в Старозагорската девическа гимназия.

• 140 г. от рождението на Кирил Христов (1875-1944), поет, белетрист, драматург, преводач.

• 70 г. откакто Общината дарява на библиотека „Родина” цялото книжовно богатство на Старозагорската общинска библиотека (1945).

• 35 г. откакто през Стара Загора преминава олимпийският огън от Гърция за Летните олимпийски игри в Москва (1980).

• 55 г. от първия полет на хеликоптер над Стара Загора (1940).

Стара Загора - юли 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5810

• 120 г. от бр. 1 на месечното сп. “Педагогически поучения”. Ред. П. Димитров. Стара Загора, 1895.
• 105 г. от присъждането на първата награда на Лондонското изложение (1910) на пивоварна фабрика “Бъдащност, Стара Загора.

• 120 г. от смъртта на Петко Рачов Славейков (17.11.1827, Търново-1895, София), учител, книжовник и общественик; народен представител и председател на Временния административен съвет (12-19 юли 1877 г.) на Стара Загора.
• 110 г. от рождението на Ничка Баталова (1905, Ст. Загора-01.04.1979, София), учителка, оперна певица, преводач от чешки; автор на книги с разкази за деца и на спомени за Стара Загора.
• 90 г. от първото оперно представление в Стара Загора (1925). На сцената на културно-просветно дружество “Театър” е поставена операта “Гергана” на маестро Георги Атанасов по пиесата на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата”. Режисьори на спектакъла са Георги Баталов и Мара Шопова, а диригент – капелмайсторът Атанас Ковачев. Този ден се приема за рождена дата на Старозагорската опера, първата извънстолична опера в България.

• 85 г. от смъртта на Стефан Чореев (1852, Калофер-1930, Ст. Загора), участник в Българското опълчение през 1877 г., в Съединението и Сръбско-българската война; председател на старозагорското поборническо дружество „Шипка”.

• 145 г. от смъртта на Пенчо Минев Друмев (1840-1870), учител в Св. Николското училище, автор на учебници, активен читалищен деец.

• 85 г. от рождението на Антон Гочев Чакъров (1930), адвокат, публицист, журналист.

• 85 г. от първата копка (1930) на Телеграфопощенската палата в Стара Загора. Архитект – Вълю Танев.
• 40 г. от откриването на авиолиния Стара Загора-Москва (1975) за превоз на пресни плодове и зеленчуци с чартърни самолети „Ил-18” и „Ан-12”.

• 55 г. от първата самостоятелна експозиция на Художествената галерия в Стара Загора (1960). Основана е от Атанас Кожухаров като сбирка, а по-късно като отдел към музея на археологическото дружество „Августа Траяна”. С решение на Общинския съвет от 15 май 1958 е обособена като отделен културен институт. Пръв директор е Руси Карабиберов.

• 105 г. от тържественото откриване и освещаване (1910) на Mавзолей-костница на зверски убитите старозагорци при черквата „Св. Троица” в опожаряването на града през 1877 г. Автор е арх. Никола Лазаров.

• 70 г. от рождението на Веселин Стойчев Савов (1945-2009), актьор.

• 85 г. от рождението на Наум Шопов (1930-18.04.2012), актьор.

• 60 г. от рождението на Диана Христова Атанасова (1955), филолог, началник на отдел „Култура” при Община Стара Загора
• 15 г. откакто Историческият музей в Стара Загора придобива статут на регионален културен институт (2000).

• 25 г. от смъртта на Иван Неделчев (1914-1990), енциклопедист,краевед, писател.

Стара Загора - август 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5750

• 130 г. от рождението на Васил Костакев (1885, Казанлък-02.11.1933, Ст. Загора), живописец, учител в старозагорските гимназии.
• 30 г. от провеждането за първи път на Балканските игри по лека атлетика в Стара Загора (1985). 44-то издание.

• 120 г. от рождението на Стефан Белчев (1895-24.12.1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).
• 100 г. от рождението на Ружа Делчева (1915,Ст. Загора-26.11.2002, София), драматична актриса; почетен гражданин на Стара Загора.

• 60 г. от смъртта на Марио Жеков (1898-1955), художник.

• 125 г. от бр. 1 на в. “Средна гора”. Политико-литературен вестник на местната Народнолиберална партия. Отг. ред. Стефан Ножаров. Стара Загора, 1890. /излиза в 5 бр./

• 55 г. от първия международен футболен мач в Стара Загора – между отборите на "Линц" – Австрия и местния отбор "Берое" (1960).

• 80 г. от рождението на Валентин Старчев (1935), художник, скулптор.

• 160 г. от рождението на Васил Атанасов (1855-1942), един от организаторите на новото българско образование; син на даскал Атанас Иванов.

• 135 г. от рождението на Мара Станева (1880-1973), учителка, социалистка.
• 80 г. от смъртта на проф. Антон Стефанов Митов (1862-1930), живописец, художествен критик и историк на изкуството; редовен член на БАН.
• 65 г. от рождението на Любомир Тонев Пировски (1950), фармацефт, поет.

Стара Загора - септември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 24 август 2015 г.

Посещения: 5674

• 115 г. от бр. 1 на сп. “Труд”. Месечно работническо илюстровано списание. Ред. Евтим Бадев. Стара Загора, 1900. /излиза в 26 кн./
• 85 г. от първата прожекция на озвучен филм /”Великата жертва”/в Стара Загора (1930) – в салона на “Модерен театър”.
• 80 г. от първата изложба на цветя в града (1935), уредена от културно-просветно дружество “Театър”.

• 85 г. от рождението на Росица Георгиева Баталова (1930-2015), диригент, музиковед.

• 115 г. откакто е пусната в експлоатация първата жп линия през Стара Загора „Чирпан – Нова Загора". Гара Стара Загора е построена едновременно с линията.

• 130 г. от обявяване на Съединението (1885) на Източна Румелия с Княжество България в Стара Загора.
• 60 г. от откриването на ВЕЦ – Стара Загора (1955).

• 85 г. от прожектирането на първия говорящ филм в Стара Загора в кино „Модерен театър”.

• 80 г. от откриването в Стара Загора на първата телефонна автоматична централа в България (1935).
• 60 г. от откриването (1955) на ВЕЦ Стара Загора.

• 140 г. от рождението на Георги Стефанов Митов (1875-1900), живописец.

• 55 г. от откриването на Механотехникум в Стара загора (1960) – днешната Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Никола Й. Вапцаров”.
• 50 г. от откриването на ГПЧЕ „Ромен Ролан” (1965).

• 140 г. от обявяването на Старозагорското въстание, 1875 г.

• 115 г. от основаването на културно-просветно дружество “Театър” (1900) като продължение на Ученолюбивото дружество от 1883 г. и на градското читалище от 1860 г. През 1943 г. дружеството се преименува в читалище “Родина”.

• 150 г. от рождението на Димитър Н. Близнаков (1865, Ст. Загора-06.03.1935, София), ветеринарен лекар, директор на Военно ветеринарно фелдшерско училище; доцент, автор на книги, сътрудник на периодичния печат.
• 65 г. от рождението на Марин Добрев (1950), изкуствовед, галерист, директор на Художествена галерия в Стара Загора.

• 120 г. от първото именуване на улиците в града: ул. “Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. “Цар Симеон Велики”), ул. “Казанлъшка” (дн. бул. “Патриарх Евтимий”), ул. “Станционна” (дн. бул. “Митрополит Методий Кусев”).

Стара Загора - октомври 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5941

• 110 г. от бр. 1 на в. “Средногорски глас”. Местен информационен вестник за политика, стопанство, реклама и др. Ред.-стопанин Д. Урумов. Стара Загора, 1905. /излиза в 21 бр./

• 105 г. от посрещането на първите влакове в Стара Загора (1910) – от София и от Нова Загора.
• 20 г. от откриването на първата учебна година на Тракийския университет, създаден с решение на 37-то Народно събрание. Първи ректор на университета е проф. д-р Иван Божков (1995).
• 15 г. от провеждането на първия Международен куклен фестивал за възрастни “Пиеро” (2000).

• Празник на Стара Загора.
• 75 г. от смъртта на Митрополит Павел ( 1882, Самоков-1940, Ст.Загора), управител на Старозагорска епархия.
• 15 г. от откриването на Хипермаркет “Метро” в Стара Загора (2000).

• 55 г. от смъртта на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (26.05.1885, Ст. Загора-1960, София), поет символист, преводач, драматург, академик; директор на Народния театър. Поезията му е преведена на множество европейски езици, а името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

• 120 г. от смъртта на Начо Н. Планински (1847-1895), общественик.

• 70 г. от рождението на Михаил Косев (1945), художник график.

• 85 г. от въвеждането на таксиметров транспорт в Стара Загора. Първата таксиметрова кола е “Фиат 503”, а пиацата й е пред хотел “Тракия”.

• 75 г. от рождението на Георги Димитров Фурнаджиев (1940-), актьор.

• 165 г. от рождението на Христо Шиваров (1850-1932), секретар-деловодител на Старозагорския таен революционен комитет, съратник на Левски.

• 70 г. от учредяването на Съюз на литературните кръжоци в България, който издава в. “Литературен подем” (06.12.1945. – излиза бр. 1).

• 75 г. от рождението на Любомир Цакев (1940-17.02.2012), художник и сценограф.

Стара Загора - ноември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5400

• 105 г. от създаването (1910) на смесения хор под ръководството на Г. К. Попов.

• 25 г. от учредяването на дружество на инвалидите в Стара Загора (1990)

• 130 г. от рождението на Богдан Баров (1885-1940), автор на романа “Блуждение”, издаден в Стара Загора, 1920. – пръв опит за художествено пресъздаване на борбата на работническата класа.

• 85 г. от рождението на Константин Колев (1930, с. Нова Махала – 30.11.1982, Ст. Загора), писател, журналист и общественик.

Стара Загора - декември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 30 юли 2015 г.

Посещения: 5682

• 15 г. от откриването в Стара Загора на първия в страната Районен Център по трансфузионна хематология (2000).

• 70 г. от откриването на Вечерна гимназия в Стара Загора (1945).

• 70 г. от бр. 1 на в. “Литературен подем”. Орган на южнобългарските литературни кръжоци в България. Ред. Ив. Хаджихристов, Ив. Захариев, К. Коняров. Стара Загора, 1945.

• 45 г. от смъртта на Александър Доросиев (06.05.1880, Пловдив–1970, Ст. Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.

• 70 г. от рождението на Петър Гюзелев /Пеци/(1945, Ст. Загора–25.04.2013,София), музикант – най-известен с работата си в рок групата„Щурците”, където е китарист, вокал и композитор; основател е на групите "Синте звезди" и „Слънчевите братя“.
• 60 г. от рождението на Петър Тодоров Калчев (1955), историк, общественик, бивш директор на РИМ.

• 60 г. от откриването на водопровода, доставящ вода за Стара Загора от с. Дунавци (1955).

• 20 г. от смъртта на Борис Михайлов Караджов (10.05.1905–1995), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина” (в „Стария театър”).

• 45 г. от смъртта на Иван Мирчев Хаджихристов (01.04.1892–1970), поет, завеждащ градскта библиотека, уредник на Радио Стара Загора, нач. отдел „Наука и изкуство” в Общ. НС.

• 65 г. от смъртта на Стефан Белчев (02.08.1895–24.12.1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).

• 125 г. откакто с Княжески указ №261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк, известен в българската военна история като "железния", без изгубено сражение полк.

Фолклорен календар - януари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 4647

1 януари СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест.  В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари- ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари-СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Фолклорен календар - февруари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 4480

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

14 февруари - ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост

15 февруари - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

22 февруари - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

23 февруари - КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

Фолклорен календар - март 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 4821

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

10 март НЕДЕЛЯ МЕСОПУСНА (Месни заговезни)

17 март - СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (Сирница, Масленица). Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

Фолклорен календар - април 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 4969

4 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

5 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

9 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата.

Фолклорен календар - май 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 11 януари 2016 г.

Посещения: 4552

1 май - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май - Светли петък, ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен календар - юни 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 10 август 2015 г.

Посещения: 5194

1 юни - ДУХОВДЕН. Св. Дух. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

1 юни -7 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

7 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

14 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ. Това е седмицата от Духовден до неделя, в която по домовете ходят мъже – лечители, наричат ги калушари. Хората вярват, че след калуша идва само здравето.

15 юни ВИДОВДЕН. Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

24 юни ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).


ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.