Годишнини – май 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 17885

01.05.

• 340 г. от рождението на Джоузеф Адисън (1672–1719), английски писател и просветител.
• 305 г. от обединението на Англия, Шотландия и Уелс в една обща държава под името Великобритания (1707).
• 140 г. от рождението на Иван Андрейчин (1872–1934), български писател, преводач, театрален деец.
• 130 г. от откриването на Регионална народна библиотека "Иван Вазов", Пловдив (1882).
• 60 г. от смъртта на Владимир Поптомов (1890–1952), български политик и публицист.
• 30 г. от смъртта на Емил Георгиев (1910–1982), български литературен историк.

02.05.

• 1105 г. от смъртта на княз Борис І (неизв.–907), хан и княз на България.
• 445 г. от смъртта на Марин Държич (1508–1567), хърватски писател.
• 240 г. от рождението на Новалис /Фридрих фон Харденбург/ (1772–1801), немски поет.
• 155 г. от смъртта на Алфред дьо Мюсе (1810–1857), френски поет.

03.05.

• 165 г. от рождението на Христо Цокев (1847–1883), български възрожденски художник.
• 70 г. от рождението на Стефка Берова (1942), българска певица.

04.05.

• 240 г. от рождението на Фридрих Брокхаус (1772–1823), създател на световноизвестното енциклопедично издателство.
• 85 г. от учредяването в САЩ на Академията за кинематографично изкуство, присъждаща наградите "Оскар" (1927).
• 65 г. от рождението на Иван Добчев (1947), български театрален режисьор.
• 65 г. от рождението на Филип Трифонов (1947), български актьор.

05.05.

• 110 г. ат смъртта на Френсис Бретхарт (1836–1902), американски писател.
• 100 г. от брой 1 на вестник "Правда" в Русия (1912).

06.05.

• 150 г. от смъртта на Хенри Дейвид Торо (1817–1862), американски писател и философ.
• 135 г. от тържественото връчване на Самарското знаме на Трета дружина на българското опълчение (1877).
• 130 г. от рождението на маестро Георги Атанасов (1882–1931), български композитор и диригент.
• 20 г. от смъртта на Марлене Дитрих (1901–1992), немска актриса.

07.05.

• 200 г. от рождението на Робърт Браунинг (1812–1889), английски поет.
• 145 г. от рождението на Владислав Реймонт (1867–1925), полски белетрист.
• 120 г. от рождението на Йосип Броз Тито (1892–1980), югославски политик и държавник.
• 65 г. от рождението на Стефка Евстатиева (1947), българска оперна певица.
• 20 г. от приемането на България за редовен член на Съвета на Европа (1992).

08.05.

• 75 г. от рождението на Стефан Икономов (1937), български композитор.
• 35 г. от смъртта на Тодор Павлов (1890–1977), български политик, държавник, философ.

10.05.

• 340 г. от рождението на Петър І Велики (1672–1725), цар на Русия и първи руски император.
• 130 г. от рождението на Владимир Тенев (1882–1968), български актьор, режисьор, театрален деец.

11.05.

• 115 г. от смъртта на Алеко Константинов (1863–1897), български писател.
• 65 г. от рождението на Маргарит Минков (1947), български драматург.

12.05.

• 170 г. от рождението на Жул Масне (1842–1912), френски композитор.
• 105 г. от рождението на Дементий Александрович Шмаринов (1907–1999), руски график.
• 55 г. от първия тираж на Българския спортен тотализатор (1957).

13.05.

• 170 г. от рождението на Артър Съливан (1842–1900), английски композитор.
• 130 г. от рождението на Жорж Брак (1882–1963), френски живописец.
• 105 г. от рождението на Дафни дьо Мюрие (1907–1989), английска писателка.
• 55 г. от създаването на Националния политехнически музей (1947).

14.05.

• 285 г. от рождението на Томас Гейнсбъро (1727–1788), английски художник.
• 100 г. от смъртта на Август Стриндберг (1849–1912), шведски писател.
• 55 г. от смъртта на Камил Петреску (1894–1957), румънски писател и театрал.
• 40 г. от смъртта на Александър Корнейчук (1905–1972), украински драматург и общественик.

15.05.

• 445 г. от рождението на Клаудио Монтеверди (1567–1643), италиански композитор.
• 150 г. от рождението на Артур Шницлер (1862–1931), австрийски драматург.
• 120 г. откакто Стоян Михайловски написва в Русе през 1892 г. стихотворението "Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени), станало впоследствие всеучилищен химн.

17.05.

• 110 г. от рождението на Иван Василев Ненов (1902–1997), български художник, живописец, график и керамик.

18.05.

• 370 г. от основаването на гр. Монреал (1642).
  180 г. от смъртта на Жорж Кювие (1769–1832), френски учен.
  140 г. от рождението на Яне Сандански (1872–1915), деец на македоно-одринското революционно движение.
  140 г. от рождението на Бъртранд Ръсел (1872–1970), английски философ, математик и писател.
  85 г. от рождението на Кирил Цибулка (1927), български композитор.

19.05.

• 100 г. от смъртта на Болеслав Прус (1847–1912), полски писател.
• 80 г. от смъртта на Богдана Гюзелева-Вулпе (1878–1932), българска оперна певица.

20.05.

• 190 г. от рождението на Фредерик Паси (1822–1912), френски икономист.
• 110 г. от рождението на Владимир Фере (1902–1971), руски композитор.
• 70 г. от рождението на Тома Томов (1942), български журналист, публицист, кинодокументалист.

21.05.

• 365 г. от смъртта на Питер Хофт (1581–1647), холандски поет, драматург и историк.
• 60 г. от рождението на Петър Стефанов Стоянов (1952), български юрист, лидер на СДС, политически и държавен деец.

22.05.

• 1675 г. от смъртта на Константин Велики (неизв.–337), римски император, основал Цариград.
• 250 г. от рождението на Йохан Готлиб Фихте (1762–1814), немски философ, един от създателите на идеалистическата диалектика.
• 105 г. от рождението на Лорънс Оливие (1907–1989), английски актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Димитър Симеонов (1932), български диригент и композитор.

23.05.

• 305 г. от рождението на Карл Линей (1707–1778), шведски естествоизпитател.
• 170 г. от рождението на Мария Конопницка (1842–1910), полска поетеса.
• 100 г. от рождението на Яна Язова /Люба Генчева/ (1912–1974), българска поетеса, белетристка и детска писателка.
• 100 г. от рождението на проф. Влади Симеонов (1912–1990), български диригент и музикален педагог.
• 80 г. от рождението на Емилия Радева (1932), българска актриса.

24.05.

• 220 г. от смъртта на Якоб Ленц (1751–1792), немски писател и теоретик на театъра.

25.05.

• 115 г. от рождението на Георги Хинчев (1897–1968), български оперен певец.
• 85 г. от рождението на Робърт Лъдлъм (1927–2001), американски писател.
• 80 г. от рождението на Елка Георгиева Константинова (1932), българска писателка, литературовед.
• 80 г. от рождението на проф. Дончо Вълчев (1932), български художник.
• 75 г. от рождението на Елена Димитрова (1937), българска поетеса; белетрист, журналист и киносценарист.
• 70 г. от рождението на Владимир Попов (1942), български поет.
• 60 г. от рождението на Петър Стоянов (1952), български политик, президент на България 1996–2000 г.

26.05.

• 190 г. от рождението на Едмон дьо Гонкур (1822–1896), френски писател, един от създателите на литературните награди "Гонкур".
• 80 г. от рождението на Григор Вачков (1932–1980), български актьор.

27.05.

• 1085 г. от смъртта на цар Симеон Първи (864–927), княз и цар на България.
• 680 г. от рождението на Данте Алигиери (1332–1387), италиански поет и писател.
• 100 г. от рождението на Джон Чийвър (1912–1982), американски писател.
• 65 г. от рождението на Румяна Апостолова (1947–2000), българска музикална критичка, публицистка.

28.05.

• 105 г. от основаването в Стара Загора на архиологическото дружество "Августа Траяна" (1907), днес – Регионален исторически музей. Пръв председател е Атанас Кожухаров.
• 100 г. от смъртта на Пенчо Славейков (1866–1912), български поет, преводач и литературен критик; директор на Народната библиотека в София.
• 100 г. от рождението на Патрик Уайт /Виктор Мартиндейл/ (1912–1997), австралийски писател.
• 80 г. от рождението на Владимир Костов (1932), български журналист.

29.05.

• 225 г. от рождението на Константин Батюшев (1787–1855), руски поет.
• 95 г. от рождението на Джон Фицджералд Кенеди (1917–1963), 35-и президент на САЩ.
• 90 г. от смъртта на Евгений Вахтангов (1883–1922), руски режисьор и актьор.
• 85 г. от рождението на проф. Иван Нешев (1927–1987), български скулптор.
• 30 г. от смъртта на Роми Шнайдер /Розмари Магдалене Албах-Рети/ (1938–1982), австрийска кино- и драматична актриса.

31.05.

• 125 г. от рождението на Люба Касърова (1887–1946), българска поетеса.
• 120 г. от рождението на Константин Паустовски (1892–1968), руски писател.
• 60 г. от смъртта на Стефан Македонски (1885–1952), български оперен певец.

Годишнини – април 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 18071

01.04.

• 315 г. от рождението на абат Прево /Антоан Франсоа Прево д'Ексил/ (1697–1763), френски монах и писател.
• 200 г. от рождението на Иван Добровски (1812–1896), български книжовник, учител и публицист.
• 150 г. от рождението на Антон Митов (1862–1930), български живописец, художествен критик и общественик.
• 140 г. от рождението на Александра Колонтай (1872–1952), съветска дипломатка.
• 120 г. от рождението на Иван Хаджихристов (1892–1970), български поет и преводач.
• 65 г. от основаването на Съюза на българските композитори в София (1947).
• 65 г. от смъртта на Екатерина Великова Каравелова (1860–1947), българска учителка, писателка и общественичка.
• 40 г. от създаването на Дома на хумора и сатирата в Габрово (1972).

02.04.

• 1270 г. от рождението на Карл Велики (742–814), крал на франките, първият император на Свещената римска империя.
• 150 г. от рождението на Никълъс Бътлър (1862–1942), американски педагог, философ.
• 140 г. от смъртта на Самюел Морз (1791–1872), американец, изобретил морзовата азбука.
• 105 г. от рождението на Борис Ибришимов (1907–1996), български композитор и педагог.
• 35 г. от смъртта на Орлин Василев /Христо Петков Василев/ (1904–1977), български писател и сценарист.

03.04.

• 330 г. от смъртта на Бартоломе Естебан Мурильо (1618–1682), испански художник.
• 115 г. от смъртта на Йоханес Брамс (1833–1897), немски пианист, композитор и диригент.

04.04.

• 145 г. от рождението на Андрей Славов Тошев (1867–1944), ботаник, публицист, общественик и държавник; член на БКД, председател на Природоматематическия клон на БАН; министър-председател на България (1935–1936).
• 80 г. от рождението на Андрей Тарковски (1932–1986), руски режисьор.

05.04.

• 320 г. от рождението на Адриана Лекуврьор (1692–1730), френска актриса.
• 280 г. от рождението на Жан-Оноре Фрагонар (1732–1806), френски художник и график.
• 175 г. от рождението на Чарлз Суинбърн (1837–1909), английски поет.
• 155 г. от рождението на княз Александър Батенберг (1857–1893), княз на България.
• 130 г. от рождението на Иван Карановски (1882–1960), български писател и драматург.
• 125 г. от смъртта на Иван Крамской (1837–1887), руски живописец.
• 105 г. от рождението на проф. Тамара Янкова (1907–1983), българска пианистка и педагожка.

06.04.

• 200 г. от рождението на Александър Иванович Херцен (1812–1870), руски революционен деец, философ, писател и публицист.
• 110 г. от смъртта на Глеб Успенски (1843–1902), руски писател.
• 20 г. от смъртта на Айзък Азимов (1920–1992), американски писател фантаст.

07.04.

• 240 г. от рождението на Шарл Фурие (1772–1837), френски философ.
• 115 г. от рождението на Георги Жечев (1897–1965), български преводач и публицист.
• 85 г. от рождението на Мерсия Макдермот (1927), английска писателка.
• 65 г. от смъртта на Хенри Форд (1863–1947), американски инженер.
• 55 г. от създаването в София на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957).

08.04.

• 320 г. от рождението на Джузепе Тартини (1692–1770), италиански композитор и цигулар.

09.04.

• 520 г. от смъртта на Лоренцо Медичи (1449–1492), италиански поет и флорентински държавник.
• 165 г. от рождението на Джоузеф Пулицър (1847–1911), американски публицист и издател, основател на наградите "Пулицър" за литература, драма, музика и журналистика.
• 125 г. от рождението на Петър Райчев (1887–?), български оперен певец.
• 100 г. от смъртта на Едвард Григ (1843–1907), норвежки композитор, пианист и диригент.
• 80 г. от рождението на Омар Шариф (1932), египетски филмов актьор.

10.04.

• 195 г. от рождението на Константин Аксаков (1817–1860), руски публицист, писател, поет.
• 75 г. от рождението на Бела Ахатовна Ахмадулина (1937), руска поетеса и преводачка.

11.04.

• 90 г. от рождението на Александър Райчев (1922–2003), български композитор, диригент и музикален педагог.

13.04.

• 150 г. от рождението на Антон Митов (1862–1930), български художник.
• 90 г. от рождението на Джон Брейн (1922–1987), английски писател.
• 75 г. от смъртта на Иля Илф (1897–1937), руски писател.

14.04.

• 100 г. от рождението на Парашкев Хаджиев (1912–1992), български композитор и педагог.
• 100 г. от потъването на "Титаник" (1912).
• 95 г. от смъртта на Лудвиг Заменхов (1859–1917), полски лекар, създател на езика есперанто.
• 85 г. от рождението на Николай Люцканов (1927), български режисьор.
• 30 г. от смъртта на Иван Мирчев (1897–1982), български поет.

15.04.

• 560 г. от рождението на Леонардо да Винчи (1452–1519), италиански учен енциклопедист, живописец, скулптор и архитект.
• 200 г. от рождението на Пиер Етиен Теодор Русо (1812–1867), френски художник.
• 180 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832–1908), немски художник и писател.
• 80 г. от рождението на Георги Тахов (1932), български поет, публицист, критик.
• 55 г. от откриването в София на ЦУМ (1957).
• 35 г. от смъртта на Георги Герасимов Петков (1905–1977), български художник график, един от първомайсторите на съвременната българска графика.

16.04.

• 115 г. от рождението на Константин Кисимов (1897–1965), български драматичен и киноактьор.

17.04.

• 135 г. от създаването на Българското опълчение (1877), прославило се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново по време на Освободителната война 1877–1878 г.
• 120 г. от рождението на Константин Гълъбов (1892–1980), български писател, преводач и литературен историк.
• 110 г. от рождението на Веселин Стоянов (1902–1969), български композитор.
• 35 г. от смъртта на Жак Превер (1900–1977), френски поет.

18.04.

• 105 г. от рождението на акад. Иван Симеонов Дуйчев (1907–1986), български историк медиевист.
• 10 г. от смъртта на Тур Хейердал (1916–2002), норвежки антрополог.

19.04.

• 130 г. от смъртта на Чарлз Дарвин (1809–1882), английски естествоизпитател, основоположник на революционното учение за произхода на видовете по пътя на естествения подбор.
• 110 г. от рождението на Вениамин Каверин (1902–1989), руски писател.

20.04.

• 520 г. от рождението на Пиетро Аретино (1492–1556), италиански поет.
• 80 г. от рождението на Тончо Русев (1932), български композитор.

22.04.

• 305 г. от рождението на Хенри Филдинг (1707–1754), английски писател.
• 85 г. от рождението на Христо Пелитев (1927), български белетрист и журналист.
• 80 г. от рождението на Никола Анастасов (1932), български комедиен актьор.

23.04.

• 155 г. от рождението на Руджеро Леонкавало (1857–1919), италиански композитор.
• 70 г. от рождението на Ванча Дойчева (1942), българска актриса.

24.04.

• 220 г. от създаването на "Марсилезата" (1792) от Руже дьо Лил.
• 160 г. от смъртта на Василий Жуковски (1783–1852), руски поет.
• 145 г. от обявяването на Руско-турската освободителна война (1877).
• 70 г. от рождението на Барбара Стрейзанд (1942), американска актриса и певица.
• 65 г. от рождението на Мария Вердова Гигова (1947), българска гимнастичка.
• 15 г. от смъртта на Асен Босев (1913–1997), български поет и преводач.

25.04.

• 50 г. от рождението на Петя Дубарова (1962–1979), българска поетеса.

26.04.

• 200 г. от рождението на Алфред Круп (1812–1887), германски индустриалец.

27.04.

• 130 г. от рождението на Боян Пенев (1882–1927), български литературен историк и критик.
• 85 г. от рождението на Тодор Панайотов (1927–1989), български художник.

28.04.

• 80 г. от откриването на ваксина против жълтата треска (1932).

29.04.

• 105 г. от рождението на проф. Еким Стефанов Бончев (1907–1992), български геолог, академик, доктор на науките.
• 85 г. от рождението на Христо Киров Писков (1927), български кинорежисьор.
• 20 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1910–1992), ирландски художник.

Годишнини – март 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 17761

01.03.

• 85 г. от рождението на Хари Белафонте (1927), американски певец и актьор.

03.03.

• 165 г. от рождението на Александър Греъм Бел (1847–1922), американски физик, изобретател на телефона.
• 115 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Иван Милев (1897–1927), живописец, илюстратор и сценограф.
• 50 г. от смъртта на Пиер Беноа (1886–1962), френски писател.

04.03.

• 180 г. от смъртта на Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832), френски египтолог.
• 160 г. от смъртта на Николай Гогол (1809–1852), руски писател и комедиограф.

05.03.

• 500 г. от рождението на Герхард Меркатор (1512–1594), фламандски картограф, създал принципите на съвременната картографска проекция.
• 185 г. от смъртта на Пиер Лаплас (1749–1827), френски астроном и математик.
• 185 г. от смъртта на Алесандро Волта (1745–1827), италиански физик.
• 140 г. от смъртта на Ангел Кънчев (1850–1872), български революционер.
• 90 г. от рождението на Пиер Паоло Пазолини (1922–1975), италиански кинорежисьор и писател.

06.03.

• 135 г. от рождението на Никола Михов (1877–1962), български библиограф, икономист, академик.
• 75 г. от рождението на Валентина Терешкова (1937), руска космонавтка; първата жена, летяла в Космоса.

08.03.

• 130 г. от рождението на Стоян Романски (1882–1989), български езиковед.
• 95 г. от рождението на Петър Христосков (1917), български композитор.

09.03.

• 130 г. от рождението на Коста Андреев Лулчев (1882–1965), български политик и общественик.
• 110 г. от рождението на Георги Константинов (1902–1979), български писател и литературен критик.

10.03.

• 240 г. от рождението на Фридрих фон Шлегел (1772–1829), немски поет романтик и учен.
• 60 г. от смъртта на Александра Колонтай (1872–1952), съветска дипломатка.

11.03.

• 145 г. от премиерата на операта "Дон Карлос" (1867) от Джузепе Верди.
• 110 г. от рождението на Борис Шивачев (1902–1932), български писател.
• 105 г. от смъртта на Димитър Николов Петков (1858–1907), български политик, държавник, журналист.
• 80 г. от рождението на Спас Доневски (1932), български художник – дизайнер.
• 60 г. от рождението на Здравко Митков (1952), театрален режисьор, педагог, преводач.

12.03.

• 340 г. от рождението на Ричард Стийл (1672–1729), английски писател.
• 150 г. от рождението на Джейн Делано (1862–?), американска учителка и медицинска сестра, създателка на Червения кръст.
• 90 г. от рождението на Джак Керуак (1922–1969), американски писател.
• 10 г. от смъртта на академик Илчо Димитров (1931–2002), виден български историк и общественик.

14.03.

• 75 г. от рождението на Радка Караджова (1937), българска народна певица.

15.03.

• 110 г. от брой 1 на списание "Български турист", създадено по идея на Алеко Константинов под редакцията на Ал. Балан. София, 1902.
• 110 г. от рождението на проф. Иван Унджиев (1902–1979), български историк, литературовед.
• 75 г. от рождението на Валентин Распутин (1937), руски писател.
• 70 г. от рождението на Иван Русев Маразов (1942), български изкуствовед.

16.03.

• 1975 г. от смъртта на Тиберий (42 пр. Хр.–37), римски император.
• 80 г. от рождението на Методи Андонов (1932–1974), български драматичен актьор и кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на Мара Иванова Белчева (1868–1937), българска поетеса.

18.03.

• 170 г. от рождението на Стефан Маларме (1842–1898), френски поет символист.
• 105 г. от смъртта на Марслен Пиер Бертло (1827–1907), френски химик, философ, държавник.
• 80 г. от рождението на Джон Ъпдайк (1932), американски писател.

19.03.

• 140 г. от рождението на Сергей Дягилев (1872–1929), руски балетмайстор.
• 100 г. от рождението на Димитър Чавдаров-Челкаш (1912–1972), български писател.
• 80 г. от смъртта на Димитър Хаджигеоргиев (1873–1932), български композитор.

20.03.

• 285 г. от смъртта на Исак Нютон (1642–1727), английски физик, математик и астроном.
• 160 г. от първото издание на книгата "Чичо Томовата колиба" (1852) от Хариет Бичър Стоу.

22.03.

• 180 г. от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832), германски поет и белетрист.
• 105 г. от смъртта на Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/ (1830–1907), български революционер.
• 90 г. от смъртта на Михаил Греков (1847–1922), български революционер, публицист и преводач.
• 80 г. от рождението на Иван Веселинов (1932), български режисьор, аниматор.

23.03.

• 170 г. от смъртта на Анри Бейл-Стендал (1783–1842), френски романист.
• 60 г. от смъртта на проф. Станко Петров (1880–1952), един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет.

24.03.

• 136 г. от рождението на Алексей Новиков-Прибой (1877–1944), руски писател.
• 110 г. от рождението на Борис Шивачев (1902–1932), български писател и журналист.

25.03.

• 145 г. от рождението на Артуро Тосканини (1867–1957), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Арита Франклин (1942), американска джазпевица.
• 65 г. от рождението на Елтън Джон (1947), английски певец и композитор.
• 55 г. от подписването в Рим на договор за създаване на Европейската икономическа общност /Общия пазар/ (1957).

26.03.

• 185 г. от смъртта на Лудвиг ван Бетовен (1770–1827), немски композитор.
• 120 г. от смъртта на Уолт Уитман (1819–1892), американски поет.
• 100 г. от рождението на Христо Бояджиев (1912–2001), български художник.
• 60 г. от рождението на Драгомир Драганов (1952), български журналист и политик.

27.03.

• 215 г. от рождението на Алфред дьо Вини (1797–1863), френски поет.
• 85 г. от рождението на Мстислав Ростропович (1927), руски музикант и композитор.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Слав Христов Караславов (1932–31.03.2002), български писател.
• 80 г. от рождението на Слав Георгиев Караславов (1932–2000), български писател.
• 60 г. от смъртта на Георги Атанасов (1904–1952), български художник.

28.03.

• 420 г. от рождението на Ян Амос Коменски (1592–1670), чешки мислител хуманист, писател и педагог.
• 125 г. от рождението на Димчо Дебелянов (1887–1916), български поет и преводач.

29.03.

• 35 г. от смъртта на Георги Златев-Черкин (1905–1977), български композитор.

30.03.

• 90 г. от излизането на брой 1 на "Хиперион", месечно списание за литература и изкуство. Редактира комитет : Иван Радославов, Теодор Траянов и Людмил Стоянов. София, 1922–1931. Списанието е орган на българския символизъм.
• 85 г. от рождението на Тодор Джиджев (1927), български музиковед, етномузиколог и композитор.
• 85 г. от рождението на Иван Радоев (1927–1994), български поет и драматург.

31.03.

• 280 г. от рождението на Франц Йозеф Хайдн (1732–1809), австрийски композитор.
• 190 г. от рождението на Дмитрий Григорович (1822–1900), руски писател.
• 130 г. от рождението на Корней Чуковски (1882–1969), руски поет и писател.

Годишнини – февруари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 18046

01.02.

• 160 г. от рождението на Владимир Бехтерев (1857–1927), руски лекар-невропатолог и психиатър.
• 130 г. от рождението на Владимир Димитров-Майстора (1882–1960), български живописец и график.
• 125 г. от откриването в София на първата постоянна метеорологична станция (1887).
• 110 г. от рождението на Лангстън Хюз (1902–1967), американски писател.

02.02.

• 160 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев (1852–1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
• 130 г. от рождението на Джеймс Джойс (1882–1941), ирландски поет и писател, един от бащите на модерния роман.
• 110 г. от смъртта на Емануил Манолов (1860–1902), български композитор.
• 105 г. от смъртта на Дмитрий Иванович Менделеев (1834–1907), руски химик, създател на периодичната система на химичните елементи.
• 90 г. от рождението на Стоянка Мутафова (1922), българска актриса.

03.02.

• 170 г. от рождението на Сидни Ланиър (1842–1881), американски поет и музикант.
• 130 г. от рождението на Добри Немиров (1882–1945), български писател, автор на разкази, романи, пътеписи и пиеси; библиотекар на Българското книжовно дружество /БАН/ и в Министерството на благоустройството.
• 90 г. от рождението на Светослав Лучников (1922–2002), български юрист и политик.

05.02.

• 155 г. от смъртта на Михаил Глинка (1804–1857), руски композитор.

06.02.

• 80 г. от рождението на Франсоа Трюфо (1932–1984), френски режисьор.

07.02.

• 200 г. от рождението на Чарлс Дикенс (1812–1870), английски журналист и писател.

08.02.

• 425 г. от екзекуцията на Мария Стюарт (1542–1587), шотландска кралица.
• 80 г. от рождението на академик Благовест Сендов (1932), български математик и политик.
• 65 г. от рождението на Рашко Младенов (1947), български актьор.

09.02.

• 125 г. от рождението на Василий Чапаев (1887–1919), руски военен деец.

10.02.

• 175 г. от смъртта на Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837), руски поет.
• 70 г. от рождението на Илия Добрев (1942), български актьор.

11.02.

• 165 г. от рождението на Томас Алва Едисон (1847–1931), американски изобретател.
• 110 г. от рождението на Любов Орлова (1902–1975), руска актриса.
• 65 г. от рождението на Миряна Башева (1947), българска поетеса.

12.02.

• 120 г. от рождението на Константин Федин (1892–1977), руски писател.
• 110 г. от рождението на Светослав Минков (1902–1966), български писател.
• 85 г. от смъртта на Атанас Трифонов Илиев (1852–1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
• 60 г. от смъртта на академик Константин Петканов (1891–1952), български писател, публицист.

13.02.

• 80 г. от рождението на Марко Ганчев (1932), български писател.
• 60 г. от рождението на Александър Йорданов (1952), български филолог, политик и дипломат.

15.02.

• 135 г. от смъртта на Райко Жинзифов (1839–1877), български публицист, писател и общественик.
• 65 г. от смъртта на Иван П. Стоянович (1863–1947), телеграфо-пощенец, обществен и държавен деец.
• 45 г. от смъртта на Симеон Радев (1879–1967), български журналист и публицист, литературен критик и дипломат.

16.02.

• 140 г. от избирането на Антим Първи за първи български екзарх в Цариград (1872).
• 75 г. от изобретяването на найлона в САЩ (1937).

17.02.

• 205 г. от смъртта на Осман Пазвантоглу /Пазбанзаде/ (1758–1807), турски владетел на Видинска област.
• 185 г. от смъртта на Йохан Песталоци (1746–1827), швейцарски учен, педагог.
• 85 г. от рождението на Леон Аврам Даниел (1927), български режисьор.
• 65 г. от първото излъчване на радио "Гласът на Америка" (1947).

18.02.

• 140 г. от рождението на Иван Кюлев (1872–1956), български хоров диригент и учител по музика.
• 65 г. от смъртта на Георги Райчев (1882–1947), български писател и драматург.
• 15 г. от смъртта на Пантелей Зарев (1911–1997), български литературен теоретик, историк и критик, академик.

19.02.

• 200 г. от рождението на Зигмунд Крашински (1812–1859), полски поет и драматург.
• 130 г. от полагането на основния камък на храм-паметника "Св. Александър Невски" (1882).
• 60 г. от смъртта на Кнут Хамсун (1854–1952), норвежки писател.

20.02.

• 140 г. от откриването на музея "Метрополитън" в Ню Йорк (1872).
• 135 г. от първото представление на балета "Лебедово езеро" от Чайковски (1877).

21.02.

• 335 г. от смъртта на Бенедикт Спиноза (1632–1677), холандски философ.
• 85 г. от рождението на Спас Джонев (1927–1966), български актьор.

22.02.

• 500 г. от смъртта на Америго Веспучи (1454–1512), италиански мореплавател.
• 280 г. от рождението на Джордж Вашингтон (1732–11799), първи президент на САЩ.
• 115 г. от рождението на Петко Буюклиев (1897–1983), български литературен критик.
• 70 г. от смъртта на Стефан Цвайг (1881–1942), австрийски писател.
• 20 г. от смъртта на академик Петър Динеков (1910–1992), български филолог, славист и фолклорист.

23.02.

• 220 г. от смъртта на Джошуа Рейнолдс (1723–1792), английски художник.

24.02.

• 160 г. от рождението на Джордж Огюстъс Мур (1852–1933), английски писател.
• 110 г. от рождението на Борис Левиев (1902–1968), български диригент.
• 85 г. от рождението на Христо Тодоров (1927), български композитор.

25.02.

• 160 г. от смъртта на Томас Мур (1779–1852), ирландски поет.
• 110 г. от рождението на Георги Константинов (1902–1970), български литературен историк и критик.
• 15 г. от смъртта та Христо Огнянов (1911–1997), български писател и журналист.

26.02.

• 210 г. от рождението на Виктор Юго (1802–1885), френски общественик и писател.
• 75 г. от рождението на Христо Тонев (1937), български композитор.
• 65 г. от рождението на Иля Борисов Велчев (1947), български поет и режисьор.

27.02.

• 125 г. от смъртта на Александър Бородин (1833–1887), руски композитор.
• 110 г. от рождението на Джон Стайнбек (1902–1968), американски писател.
• 80 г. от рождението на Елизабет Тейлър (1932), американска драматична и киноактриса.
• 80 г. от откриването на неутрона (1937) от английския физик Джеймс Чадуик.

28.02.

• 115 г. от откриването в Русе на първото българско кино (1897).
• 110 г. от рождението на Никола Ланков (1902–1965), български поет.
• 105 г. от рождението на Емилиян Станев /Никола Стоянов Станев/ (1907–1979), български белетрист, академик.
• 80 г. от рождението на Матей Николов Матеев (1932), български архитект, автор на проекта "Административен център на Стара Загора"
• 80 г. от рождението на Джоко Росич (1932), български актьор и журналист от сръбски произход.
• 75 г. от рождението на Иван Николов (1937–1991), български поет и преводач.
• 45 г. от откриването в София на театър "Сълза и смях" (1967).

29.02.

• 320 г. от рождението на Джон Байръм (1692–1763), английски поет
• 220 г. от рождението на Джоакино Антонио Росини (1792–1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери, на църковна и камерна музика. Творчеството му е свързано с разцвета на италианската опера ("Севилският бръснар").

Годишнини – януари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 17769

• 395 г. от рождението на Бартоломе Мурильо (1617–1682), испански живописец.

01.01.

• 390 г. откакто Папската канцелария приема (1622) 1 януари за начало на годината – дотогава 25 март.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Леонид Брежнев (1907–10.11.1982), съветски политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Дмитри Иванов (1932), български журналист, публицист и преводач.
• 80 г. от рождението на Иван Киров (1932), български художник.
• 75 г. от рождението на Здравко Кисьов (1937), български писател, есеист и преводач.
• 65 г. от основаването на хор "Бодра смяна" от Бончо Бочев (1947).

02.01.

• 260 г. от рождението на Филип Френо (1752–1832), американски поет и просветител.
• 100 г. от рождението на Ренато Гутузо (1912–1987), италиански живописец и график.
• 90 г. от рождението на Блага Димитрова (1922–2003), българска поетеса, писателка и общественичка.

03.01.

• 170 г. от рождението на Янко Мустаков (1842–1881), композитор, диригент и музикален педагог.
• 120 г. от рождението на Джон Толкин (1892–1973), американски филолог и писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си "Хобитът" и неговото продължение "Властелинът на пръстените".
• 105 г. от тържественото откриване в София на сградата на Народния театър (1907).
• 65 г. от рождението на Любен Корнезов (1947), български юрист и политик.
• 40 г. от смъртта на Франс Мазарел (1889–1972), белгийски художник.

04.01.

• 165 г. откакто Самюел Колт продава първия си часовник на правителството на САЩ (1847).
• 45 г. от смъртта на Албер Камю (1913–1967), фенски писател.

05.01.

• 80 г. от рождението на Умберто Еко (1932), италиански семиотик, писател и философ.
• 60 г. от смъртта на Христо Татарчев (1869–1952), деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия, един от основателите на ВМОРО.

06.01.

• 600 г. от рождението на Жана д' Арк (1412–1431), национална героиня на Франция.
• 190 г. от рождението на Хайнрих Шлиман (1822–1890), немски археолог, откривател на Троя.
• 180 г. от рождението на Гюстав Доре (1832–1883), френски график.
• 160 г. от смъртта на Луи Брайл (1809–1852), френски педагог, създател на азбуката за слепите.
• 140 г. от рождението на Йордан Иванов (1872–1947), историк, етнограф, археолог и филолог.
• 140 г. от рождението на Александър Скрябин (1872–1915), руски композитор и пианист.
• 115 г. от рождението на Кирил Петров (1897–1979), български художник.

07.01.

• 150 г. от смъртта на Константин Миладинов (1830–1862), български възрожденски деец, борец за национална и черковна свобода.

08.01.

• 425 г. от рождението на Йоханес Фабрициус (1587–1646), астроном, открил слънчевите петна.
• 370 г. от смъртта на Галилео Галилей (1564–1642), италиански физик, астроном и философ.
• 70 г. от рождението на Валя Балканска (1942), българска народна певица.

09.01.

• 75 г. от рождението на Стефан Еленков (1937–1997), български оперен певец.

10.01.

• 55 г. от смъртта на Габриела Мистрал (1889–1957), чилийска поетеса.

11.01.

• 150 г. от смъртта на Димитър Миладинов (1810–1862), български възрожденски деец, борец за национална и черковна свобода.
• 120 г. от рождението на Никола Кожухаров (1892–1971), български художник и сценограф.
• 100 г. от рождението на Иван Мартинов (1912–1991), български писател.
• 90 г. от използването за пръв път на инсулин при лечението на диабет (1922).

12.01.

• 120 г. от провеждането на първия телефонен разговор в България – между София и Пловдив (1892).
• 95 г. от рождението на Любомир Сагаев (1917), български музиковед.

13.01.

• 145 г. от съставянето в Букурещ от Георги С. Раковски на "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето" (1867).

14.01.

• 115 г. от рождението на Иван Димов (1897–1965), български актьор.

15.01.

• 390 г. от рождението на Жан-Батист Поклен Молиер (1622–1673), френски драматург.
• 105 г. от рождението на Никола Панов (1907–1983), български цирков артист.

16.01.

• 20 г. от смъртта на Димитър Казаков-Нерон (1933–1992), български художник.

18.01.

• 135 г. от рождението на Митьо Станев (1877–1939), обществен и политически деец, публицист.
• 130 г. от рождението на Руска Колева (1882–1949), български хореограф и балетмайстор.
• 130 г. от рождението на Алън Александър Милн (1882–1956), английски детски поет и писател, създал образа на Мечо Пух.
• 120 г. от рождението на Оливър Харди (1892–1957), американски комедиен актьор.

19.01.

• 130 г. от рождението на Александър Миленков (1882–1971), български театрален художник и сценограф.

20.01.

• 110 г. от рождението на Назъм Хикмет (1902–1963), турски поет.
• 80 г. от рождението на Хачо Бояджиев (1932), български телевизионен режисьор.

21.01.

• 280 г. от рождението на Пиер Огюст Карон Бомарше (1732–1799), френски писател драматург.

22.01.

• 115 г. от смъртта на Айзък Питман (1813–1897), британски педагог, изобретател на стенографията.

23.01.

• 180 г. от рождението на Едуард Мане (1832–1883), френски художник.
• 140 г. от рождението на Гоце Делчев (1872–1903), български революционер, идеолог и вожд на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО).
• 135 г. от смъртта на Захарий Княжески (ок. 1810–1877), български възрожденски просветен деец, книжовник и дарител.

24.01.

• 160 г. от смъртта на Ян Колар (1793–1852), чешки поет.

25.01.

• 385 г. от рождението на Робърт Дойл (1627–1691), английски химик и физик.
• 180 г. от рождението на Иван Шишкин (1832–1898), руски художник.
• 130 г. от рождението на Вирджиния Улф (1882–1941), английска писателка.
• 100 г. от рождението на Атанас Маргаритов (1912), български диригент.
• 90 г. от рождението на Невена Тошева (1922), български кинорежисьор.

26.01.

• 115 г. от рождението на Иван Димов (1897–1965), български драматичен артист.
• 80 г. от смъртта на Димитър Мишев (1854–1932), български книжовник и публицист.
• 55 г. от брой 1 на вестник "Народна култура". София, 1947. (От 02.03.1990 – вестник "Култура".)

27.01.

• 180 г. от рождението на Луис Карол /Чарлс Доджсън/ (1832–1898), английски математик и писател.
• 90 г. от смъртта на Джовани Верга (1840–1922), италиански писател.
• 85 г. от смъртта на Мильо Касабов (1868–1927), книжар, издател и редактор; баща на поета Гео Милев.
• 60 г. от учредяването на Международната федерация по кегли – ФИК (1952).
• 45 г. от едновременното подписване в Москва, Вашингтон и Лондон на Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела (1967).

28.01.

• 125 г. от рождението на Антон Рубинщайн (1887–1982), полски пианист.
• 110 г. от рождението на Валентин Катаев (1897–1986), руски писател.
• 90 г. от рождението на Цветан Ангелов (1922–1982), български писател, издал няколко детски книги със стихотворения, пиеси и романи за деца и юноши.
• 10 г. от смъртта на Астрид Линдгрен (1907–2002), шведска детска писателка.

29.01.

• 230 г. от рождението на Даниел Франсоа Еспри Обер (1782–1871), френски композитор.
• 195 г. от рождението на Джон Хорсли (1817–1903), английски художник, създал първите поздравителни коледни картички.
• 145 г. от рождението на Висенте Бласко Ибанес (1867–1928), испански писател.
• 130 г. от рождението на Христо Борина (1882–1967), български поет и общественик.

30.01.

• 360 г. от смъртта на Жорж дьо ла Тур (1593–1652), френски художник.
• 175 г. от рождението на Анастасия Тошева (1837–1919), видна българска учителка и педагожка, създателка на Девическата гимназия в Стара Загора.
• 160 г. от рождението на Йон Лука Караджеле (1852–1912), румънски сатирик.
• 130 г. от рождението на Теодор Траянов (1882–1945), български поет, преводач, драматург, дипломат.
• 130 г. от рождението на Франклин Делано Рузвелт (1882–1945), 32-ри президент на САЩ.
• 80 г. от смъртта на Борис Шивачев (1902–1932), писател и журналист.

31.01.

• 215 г. от рождението на Франц Шуберт (1797–1828), австрийски композитор.
• 130 г. от рождението на Анна Павлова (1882–1931), руска балерина.
• 105 г. от рождението на Паулина Станчева /Калиопа К. Баласакиева/ (1907–1991), българска писателка.

Национални официални празници (почивни дни) през 2012 г.

• Печат

Детайли

Последна редакция - 16 януари 2012 г.

Посещения: 19241

За Нова година 2012
Почивни дни – 31 декември 2011 г., 1 и 2 януари 2012 г.
2 януари се отработва на 21 януари (събота)

За Великден
Почивни дни – 13 април (петък), 14, 15 и 16 април

За Деня на труда
Почивни дни – 28, 29, 30 април и 1 май
30 април (понеделник) се отработва на 21 април (събота)

Гергьовден
6 май – Ден на храбростта и Българската армия. Официален празник.

За 24 май
Почивни дни – 24, 25, 26 и 27 май
25 май (петък) се отработва на 19 май (събота)

За 6 септември
Почивни дни – 6, 7, 8 и 9 септември
7 септември (петък) се отработва на 29 септември (събота)

За Коледа
Почивни дни – 22, 23, 24, 25 и 26 декември

За Нова година 2013
Почивни дни – 29, 30, 31 декември 2012
31 декември (понеделник) се отработва на 15 декември (събота)

Празничен – декември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 18674

01.12.

• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на Ботевград.

02.12.

• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба "Сигурност - Военна полиция и военно контраразузнаване" (от 2000)

03.12.

• Международен ден на инвалидите (от 1992).
• Празник на Луковит.

04.12.

• Света великомъченица Варвара. Православен църковен празник.

05.12.

• Сурпоц аракелоц Татеос и Партохимеос (св. св. апостоли Татей и Вартоломей, въвели християнската религия в Армения). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Преподобни Сава Освещени. Православен църковен празник.
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986).

06.12.

• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Православен църковен празник.
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Ден на банкера (от 1992).
• Ден на дарителя.
• Празник на гр. Бургас.

07.12.

• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994).

08.12.

• Сурп Нигохайос (Св. Николай Чудотворец). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Денят Бодхи. Църковен празник за Будистката общност в България.
• Празник на българските студенти.

09.12.

• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003).

10.12.

• Световен ден за правата на човека (от 1948).

11.12.

• Международен ден на планината (от 2003).

12.12.

• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.

• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993).

18.12.

• Международен ден на мигрантите (от 1990).

20.12.

• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят "полаз".
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000).

22.12.

• Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
• Празник на Националната служба "Гранична полиция" (от1992).
• Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.

• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.

• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.
• Сурп Степаннос (Св. Стефан). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

26.12.

• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата (от 1997 в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.

• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Сурп Бохос и Бедрос (Ден на апостолите Петър и Павел). Празник на Арменската апостолическа православна църква
• Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
• Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991).

28.12.

• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" се състои първата публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

29.12.

• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995).

31.12.

• Посрещане на Новата 2013 година.

Празничен – ноември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 18173

01.11.

• Вси светии. Църковен празник за католическата общност в България.
• Ден на народните будители (от 1909). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991).
• Национален празник на Алжир (от 1954).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.

• Събота преди Архангеловден. Задушница.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Ден на българските художници (от 1993).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.

• Световен ден на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993).

05.11.

• Ден на Военната полиция в България (от 1991).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963).

05–11.11.

• Международна седмица на науката и мира (от 1988). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

06.11.

• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

08.11.

• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Ден на Западните покрайнини (от 1924, възстановен 1990).
• Празник на Националната полиция (от 1994).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.11.

• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988). Годишнина от "Кристалната нощ" в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.

• Сурп Хрешдагабедац – Каприел Микаел (Архангелов ден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на младежта (от 1949).
• Ден на свободата на словото в България (от 2003).

11.11.

• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918)

12.11.

• Рождението на Бахаулла. Църковен празник за Бахайската общност в България.

13.11.

• Международен ден на слепите хора (от 1946).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900–1952), български католически свещеник (от 1998).

14.11.

• Коледни заговезни.
• Световен ден на диабетиците (от 1991).

15.11.

• Световен ден на философията (от 2005 през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).

16.11.

• Международен ден на толерантността (от 1996).

17.11.

• Международен ден на студентите (от 1941).

18.11.

• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 през третата неделя на м. ноември).
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878).

19.11.

• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992).
• Национален празник на Монако.

20.11.

• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954).

21.11.

• Въведение Богородично. Християнски църковен празник.
• Ден на православното християнско семейство и на православната християнска младеж.
• Световен ден на поздравите (от 1973).
• Световен ден на телевизията (от 1996).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

23.11.

• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на "забравените хора" по света.

25.11.

• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник.
• Международен ден срещу насилието над жени (от 1999).
• Национален празник на Босна и Херцеговина. Ден на независимостта (от 1992).
• Празник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1994).

26.11.

• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново (от 2002).

27.11.

• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996).

28.11.

• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).

29.11.

• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978).

30.11.

• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Християнски църковен празник.

Празничен – октомври 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19364

• Международен месец за борба с рака на гърдата.

01.10.

• Сукот – еврейски празник на шатрите, който продължава 8 дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Празник на есенното плодородие. Религиозен и официален празник за евреите.
• Международен ден на музиката (от 1974 по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Световен ден за борба с хепатита.
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
• Ден на застрахователя в България (от 1996).
• Ден на българската поезия.
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) (от 2002).

02.10.

• Международен ден без насилие (приет с резолюция на ООН през 2007).

03.10.

• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.

• Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
• Световен ден за защита на животните (от 1931).
• Световен ден на спортното ходене.
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (от 2007).

04–10.10.

• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

• Световен ден на учителя (от 1994 г по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.

• Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
• Световен ден на птиците (от 1995 през първата събота и неделя на м. октомври).
• Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

08–14.10.

• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври – годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.

• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957).
• Ден на пощите в България.

10.10.

• Световен ден за психично здраве (от 1992).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002).
• Международен ден за борба с природните бедствия (през втората сряда на м. октомври).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За
• първи път се чества през 2007 година, във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Ден на архивиста в България (от 1951).

11.10.

• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005).

12.10.

• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
• Ден на българските общини (от 1998).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984). На тази дата е основано Българското книжовно дружество, 1879.
• Национален празник на Кралство Испания. Ден на испанската нация (1492).

13.10.

• Сурп Таркманчац – Ден на св. Преводачи на Свещеното писание и арменски учители. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Ден на Ардино.

14.10.

• Преподобна Параскева (Петковден). Християнски църковен празник.
• Международен ден на стандартизацията.
• Европейски ден на родителите и училището.
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
• Професионален празник на метролозите.
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.

• Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.

• Световен ден на прехраната (от 1981 по решение на ООН).
• Международен ден за борба с глада. Отбелязва се по инициатива на световната здравна организация.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963).
• Ден на Правец.

17.10.

• Международен ден за борба с бедността (от 1992).

18.10.

• Свети Апостол Лука. Християнски църковен празник.
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002).
• Светове ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994).
• Празник на град Гоце Делчев.

19.10.

• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995). Професионален празник.
• Ден на благотворителността (от 2002).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.

• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Празник на град Сандански.

21.10.

• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

23.10.

• Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

24.10.

• Денят Арефе, религиозен празник за Мюсюлманското вероизповедание.
• Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
• Ден на Организацията на обединените нации (от 1945).
• Професионален празник на частните нотариуси (от 1998).
• Празник на град Разлог.

24–31.10.

• Седмица на действия за разоръжаване (от 1978).

25.10.

• Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006).

26.10.

• Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Република Австрия. Ден на приемането на Закона за постоянен неутралитет (1955).
• Професионален празник на българските строители (от 1996).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

28.10.

• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918).

29.10.

• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.

• Ден на Реформацията. Църковен празник за Съюза на Евангелските Петдесятни църкви в България.
• Ден на Черно море (от 1996).

Празничен – септември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19153

• Европейски дни на наследството.

01.09.

• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Световен ден на мира.
• Национален празник на Словения. Ден на конституцията (1992).
• Ден на движението на необвързаните страни (от 1981).
• Празник на Червен бряг и Криводол.

02.09.

• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945).
• Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.

• Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.

• Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.

• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник (от 1995).
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.

• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
• Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07–13.09.

• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.

• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991).
• Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.

• Заговезни на Кръстов ден – начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.

• Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.

13.09.

• Празник на Българските инженерни войски.

14.09.

• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995).
• Празник на вестник "Българска армия".
• Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.

• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 – всяка трета събота на м. септември).
• Начало на новата учебна година в училищата на България.

16.09.

• Хачверац. Кръстов ден за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
• Ден на локомотивния машинист в България.

16–22.09.

• Европейска седмица на мобилността.

17.09.

• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Църковен празник.
• Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5770 година. Официален празник за евреите.
• Мерелоц – задушниза за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

18.09.

• Международен ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.

21.09.

• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994).
• Празник на Тутракан.

22.09.

• Ден на Независимостта на България (1908). 102 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998).
• Национален празник на Република Армения. Ангахутян ор – Ден на независимостта (от 1991).
• Европейски ден без автомобили.
• Празник на Демократическата партия (1896).
• Празник на град Тервел.
• Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

23.09.

• Радхастами. Религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
• Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Костенец, Средец.

25.09.

• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
• Празник на град Добрич.

26.09.

• Йом Кипур. Религиозен празник за еврейската общност в България.
• Европейски ден на езиците (от 2001).
• Празник на Карнобат.

27.09.

• Световен ден на туризма (от 1980).

28.09.

• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003) .

29.09.

• Сурп Кеворк – св. Георги Победоносец. Празник за Арменската апостолическа православна църква

30.09.

• Световен ден на превода (от 1991).
• Световен ден на сърцето (от 1999 всяка последна неделя на м. септември).
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Празник на Стамболово.

Празничен – август 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19542

01.08.

• Национален празник на Швейцария. Ден на основаването на конфедерацията (1291).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на Бяла.

01–07.08.

• Световна седмица на кърменето (от 1992).

02.08.

• Национален празник на Република Македония.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Празник на град Завет.

05.08.

• Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).

06.08.

• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден "Лекарите в света за мир".

06–12.08.

• Седмица на дивеча и лова (от 2006).

06–12.08.

• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

07.08.

• Парегентан сурп Аствадзадзни бахоц – Заговезни на Богородичния едноседмичен пост за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

08.08.

• Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995).

10.08.

• Кришна Джанмащами. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.

12.08.

• Верапохумън сурп Аствадзадзни (Успение на Пресвета Богородица). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква. След Светата литургия се освещава гроздето.
• Международен ден на младежта (от 1999).
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

13.08.

• Международен ден на леворъките (от 1984).
• Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.

15.08.

• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948).
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс "Живот за България" и вестник "Български лекар".
• Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

18.08.

• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на бездомните животни (от 1992 през третата събота на м. август).
• Професионален празник на миньорите (от 1996). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
• Празник на българските ловци (от 2006 в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

19.08.

• Съборeн дeн. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
• Празник на град Кула.

20.08.

• Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.

• Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.

• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.

• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991).

24–26.08.

Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

25.08.

• Празник на град Лъки и Ден на миньорите (отбелязва се през последната събота на м. август.)

26.08.

• Ден на туризма (последния неделен ден на м. август).Празник на град Мадан и Ден на миньорите (отбелязва се в последната неделя на м. август).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Драгоман, Доспат, Дългопол.

27.08.

• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991).

28.08.

• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.

29.08.

• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на Криводол.
• Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

30.08.

• Международен ден на безследно изчезналите.

31.08.

• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 по решение на Европейския парламент).

Празничен – юли 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19175

01.07.

• Международен ден на хомосексуалистите и лесбийките.
• Национален празник на Канада.

02.07.

• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО).
• Международен ден на спортния журналист (от 1995).

03.07.

• Денят Дхарма. Религиозен празник за Будистката общност в България.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.

• Национален празник на САЩ.

05.07.

• Празник на служителите на МВР (от 1992).

06.07.

• Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.

• Международен ден на кооперативите (от 1923, първата събота на м. юли).
• Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).

08.07.

• Парегентан Вартавари - начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005).

11.07.

• Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.

• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Празник на Националната гвардейска част.

14.07.

• Национален празник на Френската република.

15.07.

• Вартавар (Преображение Господне). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

16.07.

• Хишадаг Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

17.07.

• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Празник на Созопол.

18.07.

• Ден на гражданската защита в България (1993).
• Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.

• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999).

20.07.

• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996).
• Празник на Социалдемократическата партия (от 1993).

21.07.

• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

25.07.

• Международен ден на системния администратор.

26.07.

• Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002).

31.07.

• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962).

Празничен – юни 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19849

01.06.

• Международен ден за защита на децата (от 1950).
• Празник на град Враца и село Дуранкулак.

02.06.

• Черешова Задушница.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901).
• Национален празник на Италианската република.

03.06.

• Петдесетница. Православен църковен празник (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).

04.06.

• Свети Дух. Православен църковен празник.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983).
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество "Вардар". През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

05.06.

• Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972, по решение на ООН).
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.

06.06.

• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910).

08.06.

• Световен ден на океана (от 1992).
• Ден на социалния работник.

10.06.

• Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Българската православна църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).
• Празник на град Попово.

11.06.

• Професионален празник на икономистите в България (от 2005).

12.06.

• Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002).
• Национален празник на Руската федерация.

14.06.

• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2004 г. по инициатива СЗО).

16.06.

• Международен ден на африканското дете (от 1991).

17.06.

• Неделя на Всички български светии.
• Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините.
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944).

18.06.

• Световен ден на филателията.

19.06.

• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997).
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей "Земята и хората".

20.06.

• Световен ден на бежанците (от 2001, приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
• Международен ден на Слънцето.

21.06.

• Ратха Ятра. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
• Световен ден на хидрологията (от 2006).
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985).
• Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя.

23.06.

• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (116 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет(1894).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Ден на служителя в държавната администрация (от 2006).
• Национален празник на Люксембург (Рожден ден на Великия херцог).

24.06.

• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая "Еньова булка" и наричане на пръстени за любов, здраве...; започва брането на билките.
• Ден на българското лекарство (от 1994).
• Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.)
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

25.06.

• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество – ОЧИС (от 2004).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.

26.06.

• Световен ден за борба с множествената склероза.
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998).

27.06.

• Световен ден за борба с диабета (от 1991).
• Световен ден на риболова (от 1984).

28.06.

• Ден на изобретателя.

29.06.

• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за православните християни.
• Св. апостоли Петър и Павел. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.

• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник.

Празничен – май 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19556

• Месец за защита на природата (от 1967).

01.05.

• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890).
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
• Празник на вестник "Дума" и на левия печат.
• Имен ден на вестниците "Труд".
• Празник на град Първомай.

02.05.

• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.

• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994, приет с резолюция на ООН през 1993).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.

• Весак – Ден на Буда (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни). Църковен празник за Диамантен път на будизма – България.
• Нрисимха Чатурдаши. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Европейски ден на протест на хората с увреждания (от 1992).

06.05.

• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Весак – Ден на Буда. Религиозен празник за Будистката общност в България.
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982).
• Празник на земеделците в България (от 1990).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.

• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.

• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953).

08–09.05.

• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.

• Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на Златарица.

10.05.

• Възстановяване на Българската Патриаршия.

11.05.

• Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.

• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри. (от 1974).

13.05.

• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973).
• Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

15.05.

• Световен ден за борба с промяната в климата.
• Международен ден на семейството (от 1994).
• Празник на град Плевен.

17.05.

• Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне). Възпоменание за преместването на престола на Католикоса от град Сис в Първопрестолния Ечмиадзин в 1441 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква
• Световен ден на информационното общество (от 2006).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969).
• Международен ден срещу хомофобията (от 2005).
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.

• Международен ден на музеите (от 1978).

19.05.

• Празник на град Джебел.

20.05.

• Световен ден в памет на жертвите на СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май).
• Световен ден на метрологията (от 2000).
• Професионален празник на метролога (от 2001).

21.05.

• Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Международен ден за защита от безработицата.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Патронен празник на Шуменския университет "Св. Константин Преславски".
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

22.05.

• Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001).
• 23.05.
• Обявяване мисията на Баб. Църковен празник за Бахайската общност в България.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006).

24.05.

• Възнесение Господне – Спасовден. Християнски църковен празник (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд.
• Европейски ден на парковете.
• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Ден на българската журналистика (от 1990).
• Ден на народните читалища (от 1990).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (отбелязва се на Спасовден от 1999 г.).
• Празник на автомобилистите (отбелязва се на Спасовден от 1913 г.).
• Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.

• Международен ден на изчезналите деца (от 2003).
• Ден на освобождението на Африка.
• Национален празник на Аржентина.

26.05.

• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918).

27.05.

• Хокекалуст – св. Дух (Петдесетница). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Шавуот, религиозен празник на еврейската общност, свързан с подаряването на Тора (Стария завет) от Бог на еврейския народ в планината Синай.
• Празник на Асеновград (през последната неделя на м. май).

28.05.

• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото "Спорт за всички" в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.

29.05.

• Международен ден на умиротворителните сили на ООН (от 2003).

30.05.

• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002).
• Празник на град Козлодуй.

31.05.

• Световен ден на културното развитие.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988, въведен от СЗО през 1997).
• Ден на военните духови оркестри (от 2001).
• Празник на Монтана.

Празничен – април 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19342

01.04.

• Дзахгазарт (Цветница). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Рама Навами, религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970).
• Международен ден на птиците (от 1906).

01–07.04.

• Седмица на гората.

02.04.

• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
• Национален празник на Португалия.

04.04.

• Световен ден на пострадалите от мини.
• Международен ден за обучение по въпросите на опасността от мини и помощта в действията, свързани с разминирането (от 2005).
• Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.

05.04.

• Възпоминание за смъртта на Исус Христос. Църковен и официален празник за Свидетелите на Йехова в България.
• Международен ден за опазване на околната среда.

07.04.

• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "лазаруване".
• Велика събота (Благовещение Богородично). Празник за арменската общност в България.
• Песах. Еврейски религиозен и официален празник.
• Световен ден на здравето (от 1950, обявен от СЗО през 1948).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964).
• Празник на Медицински университет – София.
• Ден на Община Струмяни.

08.04.

• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "кумичене".
• Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква в България. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
• Задиг – Възкресение Христово (Великден) за Арменската апостолическа православна църква. Религиозен и официален празник за арменската общност в България.
• Международен ден на циганите (от 1992).

09.04.

• Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
• Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.

11.04.

• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998, обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949, а в България от 1998).

12.04.

• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969).Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961),извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба "Восток".

14.04.

• Хишадаг кълхадман сурп Ховханну Мъгърдичи (отсичане на главата на св. Йоан Кръстител). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на военната академия "Г. С. Раковски".

15.04.

• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.

16.04.

• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
• Световен ден на астрономията.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991).

17.04.

• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989, по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.
• Празник на Провадия (на Цветница).

18.04.

• Международен ден за опазване на паметниците на културата (от 1983).

19.04.

• Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

20.04.

• Годишнина на Априлското въстание 1876 г.
• Международен ден на световния печат (от 1991).

20–26.04.

• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.

• "Резван", религиозен празник за Бахайската общност в България.
• Ден на военното контраразузнаване (обявен през 1996).

22.04.

• Томина неделя. Православен църковен празник.
• Ашхарамадран Гираги (гананч) (Неделя на първата Христова Църква). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).
• Международен ден на Земята (от 1990, в България от 1993).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.

• Световен ден на книгата и печата (от 1995).

24.04.

• 97 години от Геноцида над арменския народ, извършен в 1915 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987). Възпоменание на жертвите от геноцида.

26.04.

• Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001).
• Международен ден в памет на жертвите от аварии и катастрофи с повишена радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна ).

27.04.

• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994).

28.04.

• Международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
• Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003).

29.04.

• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
• Международен ден на балета (от 1982).
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996).

30.04.

• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946).