Снимки от събития

Фолклорен календар – март 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 9426

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

2 март КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Това е първият ден от Тодоровата неделя, когато става символичното бесене на кучетата, което ги предпазва от болестта бяс. В този ден по домовете в Източна и Южна България ходят мъже с маски – кукери и благославят, а всичко, до което се докоснат, в следващата година ражда повече.

2 – 4 март ТРИМИРО. Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии. Имен ден на Галя, Гальо, което значи "черен, мурга".

9 март МЛАДЕНЦИ, Свети 40 мъченици. Народът вярва, че Господ в този ден забива 40 горещи шиша в земята, за да я затопли, а слънцето "се обръща към лято" и вече може да се сее и сади. Момците търсят да убият змия, в главата й да засадят семена от босилек, а израсналата китка после ще им осигури любовта на която мома пожелаят.

9 март ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост

10 март НЕДЕЛЯ МЕСОПУСНА (Месни заговезни)

17 март СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (Сирница, Масленица). Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

23 март. Имен ден на Лидия, а "лида" в народната вяра е "разглезена девойка".

23 март ТОДОРОВДЕН (Конски Великден) Тудорица е празник за здраве на конете и младите булки, венчани наскоро през зимата. "Теодорос" идва от старогръцки и значи "Божи дар". Имен ден за Теодор, Теодора, Тодор, Тодорка, Божидар.

24 март. Имен ден на Захари, Захарина. Произхожда от староеврейски и означава "Бог си спомня".

Фолклорен календар – февруари 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 8614

2 февруари ПЕТЛЬОВДЕН. Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот.

З февруари СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

Фолклорен календар – януари 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 8 май 2013 г.

Посещения: 9185

1 януари СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест.

4 януари. Имен ден на Тихомир. Тишината е прелюдия към откровението, тя предава на нещата величественост и царственост. Тихон е равнозначно на „щастливец".

6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

12 януари. Имен ден за Татяна, Таня – от лат. „устроителка”.

14 януари. Празник за носещите името Нина – от гр. Иванина.

16 януари. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

17 януари АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

25 януари. Имен ден за Григор, което значи „бдя, стоя буден”.

Годишнини – януари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19634

• 395 г. от рождението на Бартоломе Мурильо (1617–1682), испански живописец.

01.01.

• 390 г. откакто Папската канцелария приема (1622) 1 януари за начало на годината – дотогава 25 март.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Леонид Брежнев (1907–10.11.1982), съветски политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Дмитри Иванов (1932), български журналист, публицист и преводач.
• 80 г. от рождението на Иван Киров (1932), български художник.
• 75 г. от рождението на Здравко Кисьов (1937), български писател, есеист и преводач.
• 65 г. от основаването на хор "Бодра смяна" от Бончо Бочев (1947).

02.01.

• 260 г. от рождението на Филип Френо (1752–1832), американски поет и просветител.
• 100 г. от рождението на Ренато Гутузо (1912–1987), италиански живописец и график.
• 90 г. от рождението на Блага Димитрова (1922–2003), българска поетеса, писателка и общественичка.

03.01.

• 170 г. от рождението на Янко Мустаков (1842–1881), композитор, диригент и музикален педагог.
• 120 г. от рождението на Джон Толкин (1892–1973), американски филолог и писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си "Хобитът" и неговото продължение "Властелинът на пръстените".
• 105 г. от тържественото откриване в София на сградата на Народния театър (1907).
• 65 г. от рождението на Любен Корнезов (1947), български юрист и политик.
• 40 г. от смъртта на Франс Мазарел (1889–1972), белгийски художник.

04.01.

• 165 г. откакто Самюел Колт продава първия си часовник на правителството на САЩ (1847).
• 45 г. от смъртта на Албер Камю (1913–1967), фенски писател.

05.01.

• 80 г. от рождението на Умберто Еко (1932), италиански семиотик, писател и философ.
• 60 г. от смъртта на Христо Татарчев (1869–1952), деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия, един от основателите на ВМОРО.

06.01.

• 600 г. от рождението на Жана д' Арк (1412–1431), национална героиня на Франция.
• 190 г. от рождението на Хайнрих Шлиман (1822–1890), немски археолог, откривател на Троя.
• 180 г. от рождението на Гюстав Доре (1832–1883), френски график.
• 160 г. от смъртта на Луи Брайл (1809–1852), френски педагог, създател на азбуката за слепите.
• 140 г. от рождението на Йордан Иванов (1872–1947), историк, етнограф, археолог и филолог.
• 140 г. от рождението на Александър Скрябин (1872–1915), руски композитор и пианист.
• 115 г. от рождението на Кирил Петров (1897–1979), български художник.

07.01.

• 150 г. от смъртта на Константин Миладинов (1830–1862), български възрожденски деец, борец за национална и черковна свобода.

08.01.

• 425 г. от рождението на Йоханес Фабрициус (1587–1646), астроном, открил слънчевите петна.
• 370 г. от смъртта на Галилео Галилей (1564–1642), италиански физик, астроном и философ.
• 70 г. от рождението на Валя Балканска (1942), българска народна певица.

09.01.

• 75 г. от рождението на Стефан Еленков (1937–1997), български оперен певец.

10.01.

• 55 г. от смъртта на Габриела Мистрал (1889–1957), чилийска поетеса.

11.01.

• 150 г. от смъртта на Димитър Миладинов (1810–1862), български възрожденски деец, борец за национална и черковна свобода.
• 120 г. от рождението на Никола Кожухаров (1892–1971), български художник и сценограф.
• 100 г. от рождението на Иван Мартинов (1912–1991), български писател.
• 90 г. от използването за пръв път на инсулин при лечението на диабет (1922).

12.01.

• 120 г. от провеждането на първия телефонен разговор в България – между София и Пловдив (1892).
• 95 г. от рождението на Любомир Сагаев (1917), български музиковед.

13.01.

• 145 г. от съставянето в Букурещ от Георги С. Раковски на "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето" (1867).

14.01.

• 115 г. от рождението на Иван Димов (1897–1965), български актьор.

15.01.

• 390 г. от рождението на Жан-Батист Поклен Молиер (1622–1673), френски драматург.
• 105 г. от рождението на Никола Панов (1907–1983), български цирков артист.

16.01.

• 20 г. от смъртта на Димитър Казаков-Нерон (1933–1992), български художник.

18.01.

• 135 г. от рождението на Митьо Станев (1877–1939), обществен и политически деец, публицист.
• 130 г. от рождението на Руска Колева (1882–1949), български хореограф и балетмайстор.
• 130 г. от рождението на Алън Александър Милн (1882–1956), английски детски поет и писател, създал образа на Мечо Пух.
• 120 г. от рождението на Оливър Харди (1892–1957), американски комедиен актьор.

19.01.

• 130 г. от рождението на Александър Миленков (1882–1971), български театрален художник и сценограф.

20.01.

• 110 г. от рождението на Назъм Хикмет (1902–1963), турски поет.
• 80 г. от рождението на Хачо Бояджиев (1932), български телевизионен режисьор.

21.01.

• 280 г. от рождението на Пиер Огюст Карон Бомарше (1732–1799), френски писател драматург.

22.01.

• 115 г. от смъртта на Айзък Питман (1813–1897), британски педагог, изобретател на стенографията.

23.01.

• 180 г. от рождението на Едуард Мане (1832–1883), френски художник.
• 140 г. от рождението на Гоце Делчев (1872–1903), български революционер, идеолог и вожд на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО).
• 135 г. от смъртта на Захарий Княжески (ок. 1810–1877), български възрожденски просветен деец, книжовник и дарител.

24.01.

• 160 г. от смъртта на Ян Колар (1793–1852), чешки поет.

25.01.

• 385 г. от рождението на Робърт Дойл (1627–1691), английски химик и физик.
• 180 г. от рождението на Иван Шишкин (1832–1898), руски художник.
• 130 г. от рождението на Вирджиния Улф (1882–1941), английска писателка.
• 100 г. от рождението на Атанас Маргаритов (1912), български диригент.
• 90 г. от рождението на Невена Тошева (1922), български кинорежисьор.

26.01.

• 115 г. от рождението на Иван Димов (1897–1965), български драматичен артист.
• 80 г. от смъртта на Димитър Мишев (1854–1932), български книжовник и публицист.
• 55 г. от брой 1 на вестник "Народна култура". София, 1947. (От 02.03.1990 – вестник "Култура".)

27.01.

• 180 г. от рождението на Луис Карол /Чарлс Доджсън/ (1832–1898), английски математик и писател.
• 90 г. от смъртта на Джовани Верга (1840–1922), италиански писател.
• 85 г. от смъртта на Мильо Касабов (1868–1927), книжар, издател и редактор; баща на поета Гео Милев.
• 60 г. от учредяването на Международната федерация по кегли – ФИК (1952).
• 45 г. от едновременното подписване в Москва, Вашингтон и Лондон на Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела (1967).

28.01.

• 125 г. от рождението на Антон Рубинщайн (1887–1982), полски пианист.
• 110 г. от рождението на Валентин Катаев (1897–1986), руски писател.
• 90 г. от рождението на Цветан Ангелов (1922–1982), български писател, издал няколко детски книги със стихотворения, пиеси и романи за деца и юноши.
• 10 г. от смъртта на Астрид Линдгрен (1907–2002), шведска детска писателка.

29.01.

• 230 г. от рождението на Даниел Франсоа Еспри Обер (1782–1871), френски композитор.
• 195 г. от рождението на Джон Хорсли (1817–1903), английски художник, създал първите поздравителни коледни картички.
• 145 г. от рождението на Висенте Бласко Ибанес (1867–1928), испански писател.
• 130 г. от рождението на Христо Борина (1882–1967), български поет и общественик.

30.01.

• 360 г. от смъртта на Жорж дьо ла Тур (1593–1652), френски художник.
• 175 г. от рождението на Анастасия Тошева (1837–1919), видна българска учителка и педагожка, създателка на Девическата гимназия в Стара Загора.
• 160 г. от рождението на Йон Лука Караджеле (1852–1912), румънски сатирик.
• 130 г. от рождението на Теодор Траянов (1882–1945), български поет, преводач, драматург, дипломат.
• 130 г. от рождението на Франклин Делано Рузвелт (1882–1945), 32-ри президент на САЩ.
• 80 г. от смъртта на Борис Шивачев (1902–1932), писател и журналист.

31.01.

• 215 г. от рождението на Франц Шуберт (1797–1828), австрийски композитор.
• 130 г. от рождението на Анна Павлова (1882–1931), руска балерина.
• 105 г. от рождението на Паулина Станчева /Калиопа К. Баласакиева/ (1907–1991), българска писателка.

Годишнини – февруари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19981

01.02.

• 160 г. от рождението на Владимир Бехтерев (1857–1927), руски лекар-невропатолог и психиатър.
• 130 г. от рождението на Владимир Димитров-Майстора (1882–1960), български живописец и график.
• 125 г. от откриването в София на първата постоянна метеорологична станция (1887).
• 110 г. от рождението на Лангстън Хюз (1902–1967), американски писател.

02.02.

• 160 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев (1852–1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
• 130 г. от рождението на Джеймс Джойс (1882–1941), ирландски поет и писател, един от бащите на модерния роман.
• 110 г. от смъртта на Емануил Манолов (1860–1902), български композитор.
• 105 г. от смъртта на Дмитрий Иванович Менделеев (1834–1907), руски химик, създател на периодичната система на химичните елементи.
• 90 г. от рождението на Стоянка Мутафова (1922), българска актриса.

03.02.

• 170 г. от рождението на Сидни Ланиър (1842–1881), американски поет и музикант.
• 130 г. от рождението на Добри Немиров (1882–1945), български писател, автор на разкази, романи, пътеписи и пиеси; библиотекар на Българското книжовно дружество /БАН/ и в Министерството на благоустройството.
• 90 г. от рождението на Светослав Лучников (1922–2002), български юрист и политик.

05.02.

• 155 г. от смъртта на Михаил Глинка (1804–1857), руски композитор.

06.02.

• 80 г. от рождението на Франсоа Трюфо (1932–1984), френски режисьор.

07.02.

• 200 г. от рождението на Чарлс Дикенс (1812–1870), английски журналист и писател.

08.02.

• 425 г. от екзекуцията на Мария Стюарт (1542–1587), шотландска кралица.
• 80 г. от рождението на академик Благовест Сендов (1932), български математик и политик.
• 65 г. от рождението на Рашко Младенов (1947), български актьор.

09.02.

• 125 г. от рождението на Василий Чапаев (1887–1919), руски военен деец.

10.02.

• 175 г. от смъртта на Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837), руски поет.
• 70 г. от рождението на Илия Добрев (1942), български актьор.

11.02.

• 165 г. от рождението на Томас Алва Едисон (1847–1931), американски изобретател.
• 110 г. от рождението на Любов Орлова (1902–1975), руска актриса.
• 65 г. от рождението на Миряна Башева (1947), българска поетеса.

12.02.

• 120 г. от рождението на Константин Федин (1892–1977), руски писател.
• 110 г. от рождението на Светослав Минков (1902–1966), български писател.
• 85 г. от смъртта на Атанас Трифонов Илиев (1852–1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
• 60 г. от смъртта на академик Константин Петканов (1891–1952), български писател, публицист.

13.02.

• 80 г. от рождението на Марко Ганчев (1932), български писател.
• 60 г. от рождението на Александър Йорданов (1952), български филолог, политик и дипломат.

15.02.

• 135 г. от смъртта на Райко Жинзифов (1839–1877), български публицист, писател и общественик.
• 65 г. от смъртта на Иван П. Стоянович (1863–1947), телеграфо-пощенец, обществен и държавен деец.
• 45 г. от смъртта на Симеон Радев (1879–1967), български журналист и публицист, литературен критик и дипломат.

16.02.

• 140 г. от избирането на Антим Първи за първи български екзарх в Цариград (1872).
• 75 г. от изобретяването на найлона в САЩ (1937).

17.02.

• 205 г. от смъртта на Осман Пазвантоглу /Пазбанзаде/ (1758–1807), турски владетел на Видинска област.
• 185 г. от смъртта на Йохан Песталоци (1746–1827), швейцарски учен, педагог.
• 85 г. от рождението на Леон Аврам Даниел (1927), български режисьор.
• 65 г. от първото излъчване на радио "Гласът на Америка" (1947).

18.02.

• 140 г. от рождението на Иван Кюлев (1872–1956), български хоров диригент и учител по музика.
• 65 г. от смъртта на Георги Райчев (1882–1947), български писател и драматург.
• 15 г. от смъртта на Пантелей Зарев (1911–1997), български литературен теоретик, историк и критик, академик.

19.02.

• 200 г. от рождението на Зигмунд Крашински (1812–1859), полски поет и драматург.
• 130 г. от полагането на основния камък на храм-паметника "Св. Александър Невски" (1882).
• 60 г. от смъртта на Кнут Хамсун (1854–1952), норвежки писател.

20.02.

• 140 г. от откриването на музея "Метрополитън" в Ню Йорк (1872).
• 135 г. от първото представление на балета "Лебедово езеро" от Чайковски (1877).

21.02.

• 335 г. от смъртта на Бенедикт Спиноза (1632–1677), холандски философ.
• 85 г. от рождението на Спас Джонев (1927–1966), български актьор.

22.02.

• 500 г. от смъртта на Америго Веспучи (1454–1512), италиански мореплавател.
• 280 г. от рождението на Джордж Вашингтон (1732–11799), първи президент на САЩ.
• 115 г. от рождението на Петко Буюклиев (1897–1983), български литературен критик.
• 70 г. от смъртта на Стефан Цвайг (1881–1942), австрийски писател.
• 20 г. от смъртта на академик Петър Динеков (1910–1992), български филолог, славист и фолклорист.

23.02.

• 220 г. от смъртта на Джошуа Рейнолдс (1723–1792), английски художник.

24.02.

• 160 г. от рождението на Джордж Огюстъс Мур (1852–1933), английски писател.
• 110 г. от рождението на Борис Левиев (1902–1968), български диригент.
• 85 г. от рождението на Христо Тодоров (1927), български композитор.

25.02.

• 160 г. от смъртта на Томас Мур (1779–1852), ирландски поет.
• 110 г. от рождението на Георги Константинов (1902–1970), български литературен историк и критик.
• 15 г. от смъртта та Христо Огнянов (1911–1997), български писател и журналист.

26.02.

• 210 г. от рождението на Виктор Юго (1802–1885), френски общественик и писател.
• 75 г. от рождението на Христо Тонев (1937), български композитор.
• 65 г. от рождението на Иля Борисов Велчев (1947), български поет и режисьор.

27.02.

• 125 г. от смъртта на Александър Бородин (1833–1887), руски композитор.
• 110 г. от рождението на Джон Стайнбек (1902–1968), американски писател.
• 80 г. от рождението на Елизабет Тейлър (1932), американска драматична и киноактриса.
• 80 г. от откриването на неутрона (1937) от английския физик Джеймс Чадуик.

28.02.

• 115 г. от откриването в Русе на първото българско кино (1897).
• 110 г. от рождението на Никола Ланков (1902–1965), български поет.
• 105 г. от рождението на Емилиян Станев /Никола Стоянов Станев/ (1907–1979), български белетрист, академик.
• 80 г. от рождението на Матей Николов Матеев (1932), български архитект, автор на проекта "Административен център на Стара Загора"
• 80 г. от рождението на Джоко Росич (1932), български актьор и журналист от сръбски произход.
• 75 г. от рождението на Иван Николов (1937–1991), български поет и преводач.
• 45 г. от откриването в София на театър "Сълза и смях" (1967).

29.02.

• 320 г. от рождението на Джон Байръм (1692–1763), английски поет
• 220 г. от рождението на Джоакино Антонио Росини (1792–1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери, на църковна и камерна музика. Творчеството му е свързано с разцвета на италианската опера ("Севилският бръснар").

Годишнини – март 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19785

01.03.

• 85 г. от рождението на Хари Белафонте (1927), американски певец и актьор.

03.03.

• 165 г. от рождението на Александър Греъм Бел (1847–1922), американски физик, изобретател на телефона.
• 115 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Иван Милев (1897–1927), живописец, илюстратор и сценограф.
• 50 г. от смъртта на Пиер Беноа (1886–1962), френски писател.

04.03.

• 180 г. от смъртта на Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832), френски египтолог.
• 160 г. от смъртта на Николай Гогол (1809–1852), руски писател и комедиограф.

05.03.

• 500 г. от рождението на Герхард Меркатор (1512–1594), фламандски картограф, създал принципите на съвременната картографска проекция.
• 185 г. от смъртта на Пиер Лаплас (1749–1827), френски астроном и математик.
• 185 г. от смъртта на Алесандро Волта (1745–1827), италиански физик.
• 140 г. от смъртта на Ангел Кънчев (1850–1872), български революционер.
• 90 г. от рождението на Пиер Паоло Пазолини (1922–1975), италиански кинорежисьор и писател.

06.03.

• 135 г. от рождението на Никола Михов (1877–1962), български библиограф, икономист, академик.
• 75 г. от рождението на Валентина Терешкова (1937), руска космонавтка; първата жена, летяла в Космоса.

08.03.

• 130 г. от рождението на Стоян Романски (1882–1989), български езиковед.
• 95 г. от рождението на Петър Христосков (1917), български композитор.

09.03.

• 130 г. от рождението на Коста Андреев Лулчев (1882–1965), български политик и общественик.
• 110 г. от рождението на Георги Константинов (1902–1979), български писател и литературен критик.

10.03.

• 240 г. от рождението на Фридрих фон Шлегел (1772–1829), немски поет романтик и учен.
• 60 г. от смъртта на Александра Колонтай (1872–1952), съветска дипломатка.

11.03.

• 145 г. от премиерата на операта "Дон Карлос" (1867) от Джузепе Верди.
• 110 г. от рождението на Борис Шивачев (1902–1932), български писател.
• 105 г. от смъртта на Димитър Николов Петков (1858–1907), български политик, държавник, журналист.
• 80 г. от рождението на Спас Доневски (1932), български художник – дизайнер.
• 60 г. от рождението на Здравко Митков (1952), театрален режисьор, педагог, преводач.

12.03.

• 340 г. от рождението на Ричард Стийл (1672–1729), английски писател.
• 150 г. от рождението на Джейн Делано (1862–?), американска учителка и медицинска сестра, създателка на Червения кръст.
• 90 г. от рождението на Джак Керуак (1922–1969), американски писател.
• 10 г. от смъртта на академик Илчо Димитров (1931–2002), виден български историк и общественик.

14.03.

• 75 г. от рождението на Радка Караджова (1937), българска народна певица.

15.03.

• 110 г. от брой 1 на списание "Български турист", създадено по идея на Алеко Константинов под редакцията на Ал. Балан. София, 1902.
• 110 г. от рождението на проф. Иван Унджиев (1902–1979), български историк, литературовед.
• 75 г. от рождението на Валентин Распутин (1937), руски писател.
• 70 г. от рождението на Иван Русев Маразов (1942), български изкуствовед.

16.03.

• 1975 г. от смъртта на Тиберий (42 пр. Хр.–37), римски император.
• 80 г. от рождението на Методи Андонов (1932–1974), български драматичен актьор и кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на Мара Иванова Белчева (1868–1937), българска поетеса.

18.03.

• 170 г. от рождението на Стефан Маларме (1842–1898), френски поет символист.
• 105 г. от смъртта на Марслен Пиер Бертло (1827–1907), френски химик, философ, държавник.
• 80 г. от рождението на Джон Ъпдайк (1932), американски писател.

19.03.

• 140 г. от рождението на Сергей Дягилев (1872–1929), руски балетмайстор.
• 100 г. от рождението на Димитър Чавдаров-Челкаш (1912–1972), български писател.
• 80 г. от смъртта на Димитър Хаджигеоргиев (1873–1932), български композитор.

20.03.

• 285 г. от смъртта на Исак Нютон (1642–1727), английски физик, математик и астроном.
• 160 г. от първото издание на книгата "Чичо Томовата колиба" (1852) от Хариет Бичър Стоу.

22.03.

• 180 г. от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832), германски поет и белетрист.
• 105 г. от смъртта на Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/ (1830–1907), български революционер.
• 90 г. от смъртта на Михаил Греков (1847–1922), български революционер, публицист и преводач.
• 80 г. от рождението на Иван Веселинов (1932), български режисьор, аниматор.

23.03.

• 170 г. от смъртта на Анри Бейл-Стендал (1783–1842), френски романист.
• 60 г. от смъртта на проф. Станко Петров (1880–1952), един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет.

24.03.

• 136 г. от рождението на Алексей Новиков-Прибой (1877–1944), руски писател.
• 110 г. от рождението на Борис Шивачев (1902–1932), български писател и журналист.

25.03.

• 145 г. от рождението на Артуро Тосканини (1867–1957), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Арита Франклин (1942), американска джазпевица.
• 65 г. от рождението на Елтън Джон (1947), английски певец и композитор.
• 55 г. от подписването в Рим на договор за създаване на Европейската икономическа общност /Общия пазар/ (1957).

26.03.

• 185 г. от смъртта на Лудвиг ван Бетовен (1770–1827), немски композитор.
• 120 г. от смъртта на Уолт Уитман (1819–1892), американски поет.
• 100 г. от рождението на Христо Бояджиев (1912–2001), български художник.
• 60 г. от рождението на Драгомир Драганов (1952), български журналист и политик.

27.03.

• 215 г. от рождението на Алфред дьо Вини (1797–1863), френски поет.
• 85 г. от рождението на Мстислав Ростропович (1927), руски музикант и композитор.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Слав Христов Караславов (1932–31.03.2002), български писател.
• 80 г. от рождението на Слав Георгиев Караславов (1932–2000), български писател.
• 60 г. от смъртта на Георги Атанасов (1904–1952), български художник.

28.03.

• 420 г. от рождението на Ян Амос Коменски (1592–1670), чешки мислител хуманист, писател и педагог.
• 125 г. от рождението на Димчо Дебелянов (1887–1916), български поет и преводач.

29.03.

• 35 г. от смъртта на Георги Златев-Черкин (1905–1977), български композитор.

30.03.

• 90 г. от излизането на брой 1 на "Хиперион", месечно списание за литература и изкуство. Редактира комитет : Иван Радославов, Теодор Траянов и Людмил Стоянов. София, 1922–1931. Списанието е орган на българския символизъм.
• 85 г. от рождението на Тодор Джиджев (1927), български музиковед, етномузиколог и композитор.
• 85 г. от рождението на Иван Радоев (1927–1994), български поет и драматург.

31.03.

• 280 г. от рождението на Франц Йозеф Хайдн (1732–1809), австрийски композитор.
• 190 г. от рождението на Дмитрий Григорович (1822–1900), руски писател.
• 130 г. от рождението на Корней Чуковски (1882–1969), руски поет и писател.

Годишнини – април 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20088

01.04.

• 315 г. от рождението на абат Прево /Антоан Франсоа Прево д'Ексил/ (1697–1763), френски монах и писател.
• 200 г. от рождението на Иван Добровски (1812–1896), български книжовник, учител и публицист.
• 150 г. от рождението на Антон Митов (1862–1930), български живописец, художествен критик и общественик.
• 140 г. от рождението на Александра Колонтай (1872–1952), съветска дипломатка.
• 120 г. от рождението на Иван Хаджихристов (1892–1970), български поет и преводач.
• 65 г. от основаването на Съюза на българските композитори в София (1947).
• 65 г. от смъртта на Екатерина Великова Каравелова (1860–1947), българска учителка, писателка и общественичка.
• 40 г. от създаването на Дома на хумора и сатирата в Габрово (1972).

02.04.

• 1270 г. от рождението на Карл Велики (742–814), крал на франките, първият император на Свещената римска империя.
• 150 г. от рождението на Никълъс Бътлър (1862–1942), американски педагог, философ.
• 140 г. от смъртта на Самюел Морз (1791–1872), американец, изобретил морзовата азбука.
• 105 г. от рождението на Борис Ибришимов (1907–1996), български композитор и педагог.
• 35 г. от смъртта на Орлин Василев /Христо Петков Василев/ (1904–1977), български писател и сценарист.

03.04.

• 330 г. от смъртта на Бартоломе Естебан Мурильо (1618–1682), испански художник.
• 115 г. от смъртта на Йоханес Брамс (1833–1897), немски пианист, композитор и диригент.

04.04.

• 145 г. от рождението на Андрей Славов Тошев (1867–1944), ботаник, публицист, общественик и държавник; член на БКД, председател на Природоматематическия клон на БАН; министър-председател на България (1935–1936).
• 80 г. от рождението на Андрей Тарковски (1932–1986), руски режисьор.

05.04.

• 320 г. от рождението на Адриана Лекуврьор (1692–1730), френска актриса.
• 280 г. от рождението на Жан-Оноре Фрагонар (1732–1806), френски художник и график.
• 175 г. от рождението на Чарлз Суинбърн (1837–1909), английски поет.
• 155 г. от рождението на княз Александър Батенберг (1857–1893), княз на България.
• 130 г. от рождението на Иван Карановски (1882–1960), български писател и драматург.
• 125 г. от смъртта на Иван Крамской (1837–1887), руски живописец.
• 105 г. от рождението на проф. Тамара Янкова (1907–1983), българска пианистка и педагожка.

06.04.

• 200 г. от рождението на Александър Иванович Херцен (1812–1870), руски революционен деец, философ, писател и публицист.
• 110 г. от смъртта на Глеб Успенски (1843–1902), руски писател.
• 20 г. от смъртта на Айзък Азимов (1920–1992), американски писател фантаст.

07.04.

• 240 г. от рождението на Шарл Фурие (1772–1837), френски философ.
• 115 г. от рождението на Георги Жечев (1897–1965), български преводач и публицист.
• 85 г. от рождението на Мерсия Макдермот (1927), английска писателка.
• 65 г. от смъртта на Хенри Форд (1863–1947), американски инженер.
• 55 г. от създаването в София на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957).

08.04.

• 320 г. от рождението на Джузепе Тартини (1692–1770), италиански композитор и цигулар.

09.04.

• 520 г. от смъртта на Лоренцо Медичи (1449–1492), италиански поет и флорентински държавник.
• 165 г. от рождението на Джоузеф Пулицър (1847–1911), американски публицист и издател, основател на наградите "Пулицър" за литература, драма, музика и журналистика.
• 125 г. от рождението на Петър Райчев (1887–?), български оперен певец.
• 100 г. от смъртта на Едвард Григ (1843–1907), норвежки композитор, пианист и диригент.
• 80 г. от рождението на Омар Шариф (1932), египетски филмов актьор.

10.04.

• 195 г. от рождението на Константин Аксаков (1817–1860), руски публицист, писател, поет.
• 75 г. от рождението на Бела Ахатовна Ахмадулина (1937), руска поетеса и преводачка.

11.04.

• 90 г. от рождението на Александър Райчев (1922–2003), български композитор, диригент и музикален педагог.

13.04.

• 150 г. от рождението на Антон Митов (1862–1930), български художник.
• 90 г. от рождението на Джон Брейн (1922–1987), английски писател.
• 75 г. от смъртта на Иля Илф (1897–1937), руски писател.

14.04.

• 100 г. от рождението на Парашкев Хаджиев (1912–1992), български композитор и педагог.
• 100 г. от потъването на "Титаник" (1912).
• 95 г. от смъртта на Лудвиг Заменхов (1859–1917), полски лекар, създател на езика есперанто.
• 85 г. от рождението на Николай Люцканов (1927), български режисьор.
• 30 г. от смъртта на Иван Мирчев (1897–1982), български поет.

15.04.

• 560 г. от рождението на Леонардо да Винчи (1452–1519), италиански учен енциклопедист, живописец, скулптор и архитект.
• 200 г. от рождението на Пиер Етиен Теодор Русо (1812–1867), френски художник.
• 180 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832–1908), немски художник и писател.
• 80 г. от рождението на Георги Тахов (1932), български поет, публицист, критик.
• 55 г. от откриването в София на ЦУМ (1957).
• 35 г. от смъртта на Георги Герасимов Петков (1905–1977), български художник график, един от първомайсторите на съвременната българска графика.

16.04.

• 115 г. от рождението на Константин Кисимов (1897–1965), български драматичен и киноактьор.

17.04.

• 135 г. от създаването на Българското опълчение (1877), прославило се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново по време на Освободителната война 1877–1878 г.
• 120 г. от рождението на Константин Гълъбов (1892–1980), български писател, преводач и литературен историк.
• 110 г. от рождението на Веселин Стоянов (1902–1969), български композитор.
• 35 г. от смъртта на Жак Превер (1900–1977), френски поет.

18.04.

• 105 г. от рождението на акад. Иван Симеонов Дуйчев (1907–1986), български историк медиевист.
• 10 г. от смъртта на Тур Хейердал (1916–2002), норвежки антрополог.

19.04.

• 130 г. от смъртта на Чарлз Дарвин (1809–1882), английски естествоизпитател, основоположник на революционното учение за произхода на видовете по пътя на естествения подбор.
• 110 г. от рождението на Вениамин Каверин (1902–1989), руски писател.

20.04.

• 520 г. от рождението на Пиетро Аретино (1492–1556), италиански поет.
• 80 г. от рождението на Тончо Русев (1932), български композитор.

22.04.

• 305 г. от рождението на Хенри Филдинг (1707–1754), английски писател.
• 85 г. от рождението на Христо Пелитев (1927), български белетрист и журналист.
• 80 г. от рождението на Никола Анастасов (1932), български комедиен актьор.

23.04.

• 155 г. от рождението на Руджеро Леонкавало (1857–1919), италиански композитор.
• 70 г. от рождението на Ванча Дойчева (1942), българска актриса.

24.04.

• 220 г. от създаването на "Марсилезата" (1792) от Руже дьо Лил.
• 160 г. от смъртта на Василий Жуковски (1783–1852), руски поет.
• 145 г. от обявяването на Руско-турската освободителна война (1877).
• 70 г. от рождението на Барбара Стрейзанд (1942), американска актриса и певица.
• 65 г. от рождението на Мария Вердова Гигова (1947), българска гимнастичка.
• 15 г. от смъртта на Асен Босев (1913–1997), български поет и преводач.

25.04.

• 50 г. от рождението на Петя Дубарова (1962–1979), българска поетеса.

26.04.

• 200 г. от рождението на Алфред Круп (1812–1887), германски индустриалец.

27.04.

• 130 г. от рождението на Боян Пенев (1882–1927), български литературен историк и критик.
• 85 г. от рождението на Тодор Панайотов (1927–1989), български художник.

28.04.

• 80 г. от откриването на ваксина против жълтата треска (1932).

29.04.

• 105 г. от рождението на проф. Еким Стефанов Бончев (1907–1992), български геолог, академик, доктор на науките.
• 85 г. от рождението на Христо Киров Писков (1927), български кинорежисьор.
• 20 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1910–1992), ирландски художник.

Годишнини – май 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20071

01.05.

• 340 г. от рождението на Джоузеф Адисън (1672–1719), английски писател и просветител.
• 305 г. от обединението на Англия, Шотландия и Уелс в една обща държава под името Великобритания (1707).
• 140 г. от рождението на Иван Андрейчин (1872–1934), български писател, преводач, театрален деец.
• 130 г. от откриването на Регионална народна библиотека "Иван Вазов", Пловдив (1882).
• 60 г. от смъртта на Владимир Поптомов (1890–1952), български политик и публицист.
• 30 г. от смъртта на Емил Георгиев (1910–1982), български литературен историк.

02.05.

• 1105 г. от смъртта на княз Борис І (неизв.–907), хан и княз на България.
• 445 г. от смъртта на Марин Държич (1508–1567), хърватски писател.
• 240 г. от рождението на Новалис /Фридрих фон Харденбург/ (1772–1801), немски поет.
• 155 г. от смъртта на Алфред дьо Мюсе (1810–1857), френски поет.

03.05.

• 165 г. от рождението на Христо Цокев (1847–1883), български възрожденски художник.
• 70 г. от рождението на Стефка Берова (1942), българска певица.

04.05.

• 240 г. от рождението на Фридрих Брокхаус (1772–1823), създател на световноизвестното енциклопедично издателство.
• 85 г. от учредяването в САЩ на Академията за кинематографично изкуство, присъждаща наградите "Оскар" (1927).
• 65 г. от рождението на Иван Добчев (1947), български театрален режисьор.
• 65 г. от рождението на Филип Трифонов (1947), български актьор.

05.05.

• 110 г. ат смъртта на Френсис Бретхарт (1836–1902), американски писател.
• 100 г. от брой 1 на вестник "Правда" в Русия (1912).

06.05.

• 150 г. от смъртта на Хенри Дейвид Торо (1817–1862), американски писател и философ.
• 135 г. от тържественото връчване на Самарското знаме на Трета дружина на българското опълчение (1877).
• 130 г. от рождението на маестро Георги Атанасов (1882–1931), български композитор и диригент.
• 20 г. от смъртта на Марлене Дитрих (1901–1992), немска актриса.

07.05.

• 200 г. от рождението на Робърт Браунинг (1812–1889), английски поет.
• 145 г. от рождението на Владислав Реймонт (1867–1925), полски белетрист.
• 120 г. от рождението на Йосип Броз Тито (1892–1980), югославски политик и държавник.
• 65 г. от рождението на Стефка Евстатиева (1947), българска оперна певица.
• 20 г. от приемането на България за редовен член на Съвета на Европа (1992).

08.05.

• 75 г. от рождението на Стефан Икономов (1937), български композитор.
• 35 г. от смъртта на Тодор Павлов (1890–1977), български политик, държавник, философ.

10.05.

• 340 г. от рождението на Петър І Велики (1672–1725), цар на Русия и първи руски император.
• 130 г. от рождението на Владимир Тенев (1882–1968), български актьор, режисьор, театрален деец.

11.05.

• 115 г. от смъртта на Алеко Константинов (1863–1897), български писател.
• 65 г. от рождението на Маргарит Минков (1947), български драматург.

12.05.

• 170 г. от рождението на Жул Масне (1842–1912), френски композитор.
• 105 г. от рождението на Дементий Александрович Шмаринов (1907–1999), руски график.
• 55 г. от първия тираж на Българския спортен тотализатор (1957).

13.05.

• 170 г. от рождението на Артър Съливан (1842–1900), английски композитор.
• 130 г. от рождението на Жорж Брак (1882–1963), френски живописец.
• 105 г. от рождението на Дафни дьо Мюрие (1907–1989), английска писателка.
• 55 г. от създаването на Националния политехнически музей (1947).

14.05.

• 285 г. от рождението на Томас Гейнсбъро (1727–1788), английски художник.
• 100 г. от смъртта на Август Стриндберг (1849–1912), шведски писател.
• 55 г. от смъртта на Камил Петреску (1894–1957), румънски писател и театрал.
• 40 г. от смъртта на Александър Корнейчук (1905–1972), украински драматург и общественик.

15.05.

• 445 г. от рождението на Клаудио Монтеверди (1567–1643), италиански композитор.
• 150 г. от рождението на Артур Шницлер (1862–1931), австрийски драматург.
• 120 г. откакто Стоян Михайловски написва в Русе през 1892 г. стихотворението "Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени), станало впоследствие всеучилищен химн.

17.05.

• 110 г. от рождението на Иван Василев Ненов (1902–1997), български художник, живописец, график и керамик.

18.05.

• 370 г. от основаването на гр. Монреал (1642).
  180 г. от смъртта на Жорж Кювие (1769–1832), френски учен.
  140 г. от рождението на Яне Сандански (1872–1915), деец на македоно-одринското революционно движение.
  140 г. от рождението на Бъртранд Ръсел (1872–1970), английски философ, математик и писател.
  85 г. от рождението на Кирил Цибулка (1927), български композитор.

19.05.

• 100 г. от смъртта на Болеслав Прус (1847–1912), полски писател.
• 80 г. от смъртта на Богдана Гюзелева-Вулпе (1878–1932), българска оперна певица.

20.05.

• 190 г. от рождението на Фредерик Паси (1822–1912), френски икономист.
• 110 г. от рождението на Владимир Фере (1902–1971), руски композитор.
• 70 г. от рождението на Тома Томов (1942), български журналист, публицист, кинодокументалист.

21.05.

• 365 г. от смъртта на Питер Хофт (1581–1647), холандски поет, драматург и историк.
• 60 г. от рождението на Петър Стефанов Стоянов (1952), български юрист, лидер на СДС, политически и държавен деец.

22.05.

• 1675 г. от смъртта на Константин Велики (неизв.–337), римски император, основал Цариград.
• 250 г. от рождението на Йохан Готлиб Фихте (1762–1814), немски философ, един от създателите на идеалистическата диалектика.
• 105 г. от рождението на Лорънс Оливие (1907–1989), английски актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Димитър Симеонов (1932), български диригент и композитор.

23.05.

• 305 г. от рождението на Карл Линей (1707–1778), шведски естествоизпитател.
• 170 г. от рождението на Мария Конопницка (1842–1910), полска поетеса.
• 100 г. от рождението на Яна Язова /Люба Генчева/ (1912–1974), българска поетеса, белетристка и детска писателка.
• 100 г. от рождението на проф. Влади Симеонов (1912–1990), български диригент и музикален педагог.
• 80 г. от рождението на Емилия Радева (1932), българска актриса.

24.05.

• 220 г. от смъртта на Якоб Ленц (1751–1792), немски писател и теоретик на театъра.

25.05.

• 115 г. от рождението на Георги Хинчев (1897–1968), български оперен певец.
• 85 г. от рождението на Робърт Лъдлъм (1927–2001), американски писател.
• 80 г. от рождението на Елка Георгиева Константинова (1932), българска писателка, литературовед.
• 80 г. от рождението на проф. Дончо Вълчев (1932), български художник.
• 75 г. от рождението на Елена Димитрова (1937), българска поетеса; белетрист, журналист и киносценарист.
• 70 г. от рождението на Владимир Попов (1942), български поет.
• 60 г. от рождението на Петър Стоянов (1952), български политик, президент на България 1996–2000 г.

26.05.

• 190 г. от рождението на Едмон дьо Гонкур (1822–1896), френски писател, един от създателите на литературните награди "Гонкур".
• 80 г. от рождението на Григор Вачков (1932–1980), български актьор.

27.05.

• 1085 г. от смъртта на цар Симеон Първи (864–927), княз и цар на България.
• 680 г. от рождението на Данте Алигиери (1332–1387), италиански поет и писател.
• 100 г. от рождението на Джон Чийвър (1912–1982), американски писател.
• 65 г. от рождението на Румяна Апостолова (1947–2000), българска музикална критичка, публицистка.

28.05.

• 105 г. от основаването в Стара Загора на архиологическото дружество "Августа Траяна" (1907), днес – Регионален исторически музей. Пръв председател е Атанас Кожухаров.
• 100 г. от смъртта на Пенчо Славейков (1866–1912), български поет, преводач и литературен критик; директор на Народната библиотека в София.
• 100 г. от рождението на Патрик Уайт /Виктор Мартиндейл/ (1912–1997), австралийски писател.
• 80 г. от рождението на Владимир Костов (1932), български журналист.

29.05.

• 225 г. от рождението на Константин Батюшев (1787–1855), руски поет.
• 95 г. от рождението на Джон Фицджералд Кенеди (1917–1963), 35-и президент на САЩ.
• 90 г. от смъртта на Евгений Вахтангов (1883–1922), руски режисьор и актьор.
• 85 г. от рождението на проф. Иван Нешев (1927–1987), български скулптор.
• 30 г. от смъртта на Роми Шнайдер /Розмари Магдалене Албах-Рети/ (1938–1982), австрийска кино- и драматична актриса.

31.05.

• 125 г. от рождението на Люба Касърова (1887–1946), българска поетеса.
• 120 г. от рождението на Константин Паустовски (1892–1968), руски писател.
• 60 г. от смъртта на Стефан Македонски (1885–1952), български оперен певец.

Годишнини – юни 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 19880

01.06.

• 85 г. от рождението на Жана Костуркова (1927), български художник график.
• 85 г. от рождението на Симеон Султанов (1927–1989), български литературен критик.
• 75 г. от смъртта на акад. Любомир Милетич (1863–1937), български филолог.
• 70 г. от смъртта на ген. Владимир Заимов (1888–1942), български военен и политически деец.

02.06.

• 130 г. от смъртта на Джузепе Гарибалди (1807–1882), италиански революционер.
• 60 г. от смъртта на Джон Дюи (1859–1952), американски философ и педагог.

03.06.

• 90 г. от рождението на Ален Рене (1922), френски кинорежисьор.
• 35 г. от смъртта на Роберто Роселини (1906–1977), италиански кинорежисьор.

04.06.

• 85 г. от рождението на Владимир Гиновски (1927), български скулптор.

05.06.

• 130 г. от рождението на Игор Стравински (1882–1971), руски композитор.
• 85 г. от рождението на Калина Тасева (1927), българска художничка.

07.06.

• 510 г. от рождението на папа Григорий ХІІІ (1502–1585), по чието нареждане са преизчислени датите и е въведен новия, т. нар. Григориански календар.
• 105 г. от рождението на Младен Исаев (1907–1991), български поет и преводач.
• 45 г. от смъртта на Дороти Паркър (1893–1967), американска писателка.

08.06.

• 1380 г. от смъртта на пророка Мохамед (570–632), създател на исляма.
• 175 г. от рождението на Иван Крамской (1837–1887), руски художник.

09.06.

• 340 г. от рождението на Петър Велики (1672–1725), руски цар и император.
• 200 г. от рождението на Йохан Хале (1812–1910), немски астроном, открил планетата Нептун.
• 150 г. от рождението на Георги Ненов (1862–1935), български архитект, автор на регулационните планове на 80 града и 800 села в България.

10.06.

• 180 г. от рождението на Николаус Аугуст Ото (1832–1891), германски инженер, изобретил четиритактовия двигател.
• 180 г. от рождението на Жюл Валес (1832–1885), френски писател.
• 130 г. от смъртта на Василий Петров (1834–1882), руски живописец.
• 90 г. от рождението на Кирил Дженев (1922–2006), български хореограф, музикален фолклорист.

12.06.

• 100 г. от рождението на Сидер Флорин (1912–1999), български преводач.
• 15 г. от смъртта на Булат Окуджава (1924–1997), руски поет, композитор, певец.

13.06.

• 2335 г. от смъртта на Александър Македонски (356–323 пр. Хр.), цар на древна Македония.
• 110 г. от рождението на Катя Спиридонова (1902–1993), българска оперна певица.
• 80 г. от рождението на Гинка Станчева (1932), българска актриса.

14.06.

• 235 г. от утвърждаването на националния флаг на САЩ (1777).
• 175 г. от смъртта на Джакомо Леопарди (1798–1837), италиански поет.
• 85 г. от рождението на Александър Попов (1927), български композитор.
• 85 г. от смъртта на Джером Джером (1859–1927), английски поет.

15.06.

• 2775 г. от първото в човешката история описано слънчево затъмнение в столицата на Асирия – Ниневия (763 пр. Хр.).
• 180 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832–1908), немски писател.
• 140 г. от рождението на Антон Страшимиров (1872–1937), български писател, драматург и обществен деец.
• 90 г. от рождението на Лиляна Барева (1922), българска оперна певица.
• 80 г. от рождението на Гинка Станчева (1932), българска актриса.

16.06.

• 75 г. от рождението на Симеон Борисов Сакскобургготски (цар Симеон ІІ) (1937), български политик и държавник, бивш министър-председател на България.
• 65 г. от рождението на Кирил Кадийски (1947), поет, преводач и книгоиздател.

17.06.

• 115 г. от рождението на Трайчо Костов (1897–1949), български журналист и политик.
• 80 г. от рождението на Андрей Германов (1932–1981), български поет и журналист.
• 70 г. от рождението на Михаил Неделчев (1942), български публицист, литературен историк.
• 10 г. от смъртта на Добри Джуров (1916–2002), български офицер, политик и държавник.

18.06.

• 200 г. от рождението на Иван Гончаров (1812–1876), руски писател.
• 130 г. от рождението на Георги Димитров (1882–1949), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Симеон Пиронков (1927–2000), български композитор.
• 80 г. от учредяването в Женева на Международната федерация по баскетбол – ФИБА (1932).

19.06.

• 175 г. от смъртта на Александър Бестужев (1797–1837), руски писател.
• 90 г. от рождението на Оге Бор (1922), датски физик.
• 75 г. от смъртта на сър Джеймс Матю Бари (1860–1937), шотландски писател и драматург, автор на "Питар Пан".
• 65 г. от рождението на Салман Рушди (1947), индийски писател, автор на "Сатанински строфи".
• 25 г. от откриването в София на Националния музей "Земята и хората" (1987).

20.06.

• 80 г. от рождението на Роберт Рождественски (1932–1994), руски поет.

21.06.

• 110 г. от рождението на Джоузеф Кеселринг (1902–1967), английски драматург.

22.06.

• 485 г. от смъртта на Николо Макиавели (1469–1527), италиански политик и писател.
• 150 г. от рождението на акад. Иван Шишманов (1862–1928), български литературен критик и историк, общественик.

23.06.

• 160 г. от смъртта на Карл Брюлов (1799–1852), руски художник.

25.06.

• 190 г. от смъртта на Ернст Хофман (1776–1822), немски писател, музикант и художник.
• 125 г. откакто ВНС избира немския принц Фердинанд Сакс Кобург Готта за княз на България (1887).
• 85 г. от смъртта на Боян Пенев (1882–1927), български литературен историк и критик.
• 35 г. от смъртта на Петко Стайнов (1896–1977), български композитор и музикален деец.

26.06.

• 120 г. от рождението на Пърл Бък (1892–1973), американска писателка.
• 155 г. от брой 1 на вестник "Българска дневница". Редактор – Георги Сава Раковски. Нови сад, 1857.
• 105 г. от смъртта на Атанас Цветков Узунов (1851–1907), български революционер, учител и книжовник.

27.06.

• 95 г. от смъртта на ген. Столетов (1834–1912), руски военен деец.

28.06.

• 435 г. от рождението на Питер Паул Рубенс (1577–1640), фламандски художник.
• 300 г. от рождението на Жан-Жак Русо (1712–1778), френски философ, педагог, писател и композитор.
• 145 г. от рождението на Луиджи Пирандело (1867–1936), италиански писател и драматург.
• 55 г. от рождението на Георги Седефчов Първанов (1957), български историк и политически деец, настоящ президент на Република България.

29.06.

• 130 г. от откриването в София на първия паметник в чест на загиналите в Руско-турската освободителна война, т.нар. Руски паметник (1882).
• 70 г. от рождението на Леа Пепо Коен (1942), български музиковед и политик.

30.06.

• 75 г. от рождението на Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, политическа деятелка, лидер на БЗНС "Народен съюз"; дъщеря на Г. М. Димитров – Гемето, политически деец от близкото минало.
• 70 г. от рождението на Александър Недялков Текелиев (1942), български композитор.
• 70 г. от рождението на Юлия Пискулийска (1942), българска журналистка и публицистка.
• 50 г. от смъртта на Д. Б. Митов (1898–1962), български литературен историк и театрален критик.
• 10 г. от смъртта на Николай Хайтов (1919–2002), български белетрист, драматург и публицист.

Годишнини – юли 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20184

01.07.

• 135 г. от първия турнир по тенис в Уинбълдън (1877).
• 30 г. от смъртта на Фани Попова-Мутафова (1902–1977), българска писателка.

02.07.

• 135 г. от рождението на Херман Хесе (1877–1962), немски писател.
• 70 г. от смъртта на Евгений Петров (1903–1942), руски писател сатирик.
• 35 г. от смъртта на Владимир Владимирович Набоков (1899–1977), руски писател.

03.07.

• 80 г. от рождението на Стефан Гецов (1932–1996), български драматичен актьор.

04.07.

• 205 г. от рождението на Джузепе Гарибалди (1807–1882), италиански революционер.
• 120 г. от началото на строителството на първата електроцентрала в България – ВЕЦ "Бояна" (1892).
• 85 г. от рождението на Джина Лолобриджида (1927), италианска киноактриса.

05.07.

• 145 г. от рождението на Тодор Чипев (1867–1944), български книгоиздател.
• 115 г. от смъртта на Евлоги Георгиев (1819–1897), български общественик и политик.

06.07.

• 50 г. от смъртта на Уилям Фокнър (1897–1962), американски писател.

07.07.

• 260 г. от рождението на Жозеф-Мари Жакард (1752–1834), френски изобретател, създал първия тъкачен стан.
• 125 г. от рождението на Марк Шагал (1887–1985), френски художник от беларуски произход.
• 100 г. от рождението на Лозан Стрелков (1912–1981), български писател и публицист.
• 90 г. от рождението на Пиер Карден (1922), френски моделиер.

08.07.

• 190 г. от смъртта на Пърси Биш Шели (1792–1822), английски поет.
• 145 г. от рождението на Кете Колвиц (1867–1945), немски скулптор.
• 80 г. от смъртта на Александър Грин (1880–1932), руски писател.

11.07.

• 75 г. от смъртта на Джордж Гершуин (1898–1937), американски композитор.

12.07.

• 150 г. от смъртта на Хенри Дейвид Торо (1817–1862), американски писател и философ.
• 140 г. от рождението на Борис Сарафов (1872–1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
• 75 г. от рождението на Арон Сабат Аронов (1937), български певец.

13.07.

• 90 г. от рождението на Вълкана Стоянова (1922), българска народна певица.
• 80 г. от рождението на Никола Русев (1932–1990), български писател и драматург.
• 55 г. от смъртта на Михаил Шекерджиев (1899–1957), български композитор.

14.07.

• 410 г. от рождението на кардинал Мазарини (1602–1661), френски политик. С името му е свързано и първото печатно издание на Библията.
• 145 г. откакто шведският индустриалец Алфред Нобел демонстрира динамита в Съри, Великобритания (1867).

16.07.

• 145 г. от патентоването на железобетона в Париж от Жозеф Моние (1867).
• 140 г. от рождението на Руалд Амундсен (1872–1928), норвежки полярен изследовател.
• 135 г. от рождението на Васил Коларов (1877–1950), български политик и държавник.
• 115 г. от рождението на Аспарух Лешников (1897–1978), български певец.

17.07.

• 100 г. от учредяването на Международната федерация по лека атлетика – ИААФ (1912).
• 80 г. от откриването на Аквариума във Варна (1932).

18.07.

• 175 г. от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски (1837–1873), велик български революционер.
• 135 г. от рождението на Елин Пелин /Димитър Стоянов/ (1877–1949), български писател, критически реалист.
• 110 г. от рождението на Димитър Панов (1902–1985), български драматичен актьор.

19/31/.07.

• 135 г. от боевете при Стара Загора през Руско-турската освободителна война (1877).
• 135 г. от рождението на Игнаци Пиенковски (1877–1948), полски художник.

20.07.

• 140 г. от смъртта на Владимир Раевски (1795–1872), руски поет декабрист.

21.07.

• 470 г. откакто папа Павел Трети създава Вселенската инквизиция с намерение да спре Реформацията (1542).
• 145 г. от смъртта на Иван Селимински (1799–1867), български възрожденски лекар и общественик.

22.07.

• 190 г. от рождението на Грегор Йохан Мендел (1822–1884), австрийски биолог, създател на теорията за наследствеността.

23.07.

• 235 г. от рождението на Филип Ото Рунге (1777–1810), немски живописец и график.
• 110 г. от рождението на Мими Балканска (1902–1984), българска оперетна актриса.
• 70 г. от разстрела на Никола Йонков Вапцаров (1909–1942), български поет.
• 50 г. от смъртта на Никола Танев (1890–1962), български художник.

24.07.

• 210 г. от рождението на Александър Дюма – баща (1802–1870), френски писател.

26.07.

• 230 г. от рождението на Джон Фийлд (1782–1837), ирландски композитор.
• 70 г. от рождението на Людмила Живкова (1942–1981), български политик и държавник.

27.07.

• 865 г. от основаването на Москва (1147).
• 115 г. от смъртта на Никола Икономов (1820–1897), български книжовник.
• 95 г. от рождението на Бурвил /Андре Рембур/ (1917–1970), френски актьор.
• 85 г. от рождението на Минко Босев (1927–1990), български оперетен артист.

29.07.

• 205 г. от рождението на Иван Айвазовски (1817–1900), руски художник маринист.
• 105 г. от рождението на Хаим Бенадов (1907–1991), български писател.
• 95 г. от смъртта на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856–1917), българска учителка, извезала знамето на Априлското въстание.

30.07.

• 65 г. от рождението на Арнолд Шварценегер (1947), американски актьор, губернатор на щата Калифорния.

31.07.

• 15 г. от приемането от Народното събрание на Герба на Република България (1997).

Годишнини – август 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20728

01.08.

• 100 г. от смъртта на Йоаким Груев (1828–1912), български книжовник и учител.
• 90 г. от смъртта на Александър Греън Бел (1847–1922), американски изобретател на телефона.
• 65 г. от откриването на Варненската опера (1947).
• 65 г. от създаването на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (1947).
• 50 г. от смъртта на Леон Кручковски (1900–1962), полски писател.
• 30 г. от смъртта на Анна Каменова (1894–1982), българска писателка.

03.08.

• 155 г. от смъртта на Йожен Сю (1804–1857), френски писател.
• 110 г. от създаването на Българския колоездачен съюз (1902).
• 85 г. от рождението на проф. Добри Добрев (1927–2003), български художник.
• 85 г. от смъртта на Стоян Николов Михайловски (1856–1927), български писател и общественик.
• 70 г. от рождението на Владимир Игнатовски (1942), български кинокритик.

04.08.

• 235 г. от откриването на първия цирк в света – в Лондон от Филип Астли (1777).
• 220 г. от рождението на Пърси Биш Шели (1792–1822), английски поет.

05.08.

• 110 г. от рождението на Ценко Бояджиев (1902–1972), български живописец, график и постановчик.
• 60 г. от рождението на Георги Анастасов Мамалев (1952), български актьор.
• 50 г. от смъртта на Мерилин Монро /Норма Джийн/ (1926–1962), американска киноактриса.

06.08.

• 375 г. от смъртта на Бен Джонсън (1573–1637), английски драматург.
• 20 г. от смъртта на Иван Богданов (1910–1992), български литературен историк, критик, библиограф и писател.

07.08.

• 90 г. от смъртта на Стоян Дринов (1883–1922), български писател.

08.08.

• 75 г. от рождението на Дъстин Хофман (1937), американски драматичен и киноактьор.

09–11.08.

• 135 г. от боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война (1877).

09.08.

• 115 г. от смъртта на акад. Васил Попович (1833–1897), български писател и художник.
• 50 г. от рождението на Надежда Николова Михайлова (1962), филолог, политик и държавник.

10.08.

• 110 г. от синтезирането във фирма "Байер" на ацетилсалициловата киселина – т. нар. аспирин (1897).
• 95 г. от рождението на Жоржи Амаду (1912–2001), бразилски писател.
• 15 г. от брой 1 на вестник "Стандарт". София, 1992–

11.08.

• 125 г. от рождението на Кимон Георгиев (1882–1969), български политик и държавник.

12.08.

• 180 г. от смъртта на Уилям Блейк (1757–1827), английски поет и художник.

13.08.

• 205 г. от рождението на Николаус Ленау (1802–1850), австрийски поет.
• 95 г. от смъртта на Жул Масне (1842–1912), френски композитор.

14.08.

• 140 г. от рождението на Джон Голсуърти (1867–1933), английски романист и драматург, Нобелов лауреат.
• 135 г. от смъртта на Спиридон Палаузов (1818–1872), български възрожденски деец, историк.

15.08.

• 140 г. от рождението на Георги Кирков (1867–1919), български публицист.
• 130 г. от рождението на Стефан Руневски (1877–1919), български писател.
• 115 г. от откриването в Пловдив на първото Земеделско промишлено изложение (1892).

16.08.

• 30 г. от смъртта на Елвис Пресли (1935–1977), американски попмузикант.
• 25 г. от смъртта на Илия Волен (1905–1982), български писател.

17.08.

• 125 г. от рождението на Самюъл Голдуин (1882–1974), американски кинопродуцент.
• 95 г. от рождението на Марий Ягодов (1912–1996), български писател и драматург.

18.08.

• 780 г. от смъртта на Чингис хан (ок. 1155–1227), основател на монголската империя.
• 150 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (1857–15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
• 135 г. от смъртта на Петар Прерадович (1818–1872), хърватски писател.
• 85 г. от смъртта на Уилям Хъдзън (1841–1922), английски писател и естественик.
• 75 г. от рождението на Морис Жак Аладжем (1932), български композитор.
• 60 г. от откриването на Варненския куклен театър (1952).

19.08.

• 350 г. от смъртта на Блез Паскал (1623–1662), френски математик, физик и философ.
• 130 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (1882–1953), френска модна дизайнерка.
• 15 г. от смъртта на проф. Иван Венедиков (1916–1997), български археолог.

20.08.

• 1095 г. от битката при река Ахелой, в която цар Симеон І разгромява войските на византийския пълководец Лъв Фока (917).
• 185 г. от рождението на Шарл дьо Костер (1827–1879), белгийски писател.
• 165 г. от рождението на Болеслав Прус (1847–1912), полски писател.
• 130 г. от смъртта на граф Фьодор Литке (1797–1882), руски мореплавател и географ.
• 110 г. от рождението на Александър Гиргинов (1902–1985), български писател и драматург.
• 90 г. от рождението на Владимир Голев (1922), български писател, преводач, драматург и публицист.

21.08.

• 110 г. от рождението на Ангел Каралийчев (1902–1972), български писател.
• 65 г. от рождението на Емил Табаков (1947), български диригент, композитор.

22.08.

• 150 г. от рождението на Клод Дебюси (1862–1918), френски композитор.
• 90 г. от рождението на Борислав Ангелов Шаралиев (1922–2001), български кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Васил Бараков (1922–1991), български живописец.

23.08.

• 440 г. от Вартоломеевата нощ във Франция (1572). Избити са 50 000 хугеноти.

24.08.

• 195 г. от рождението на Алексей Константинович Толстой (1817–1875), руски писател, поет и драматург.

25.08.

• 145 г. от смъртта на Майкъл Фарадей (1791–1867), английски физик и изобретател.
• 130 г. от рождението на Евгения Марс /Евгения Бончева-Елмазова/ (1877–1945), българска писателка.
• 70 г. от смъртта на Панайот Пипков (1871–1942), български композитор.

26.08.

• 200 г. от началото на Бородинската битка между армията на Наполеон І и руските войски на ген. Кутузов (1812).
• 80 г. от рождението на Иван Динков (1932), български писател.

27.08.

• 145 г. от рождението на Марин Василев (1867–1931), български скулптор.
• 135 г. от рождението на Чарлс Ролс (1877–1910), американец, създател на автомобилната компания "Ролс-Ройс".
• 130 г. от рождението на Самюел Голдуин (1882–1974), създател на американската филмова компания "Метро-Голдуин-Майер".
• 85 г. от рождението на Януш Вазов (1927–2006), български кинорежисьор; внук на народния поет Иван Вазов.
• 60 г. от смъртта на Кръстьо Сарафов (1876–1952), български артист.

28.08.

• 90 г. от излъчването в Ню Йорк на първата радиореклама в света (1922).

29.08.

• 380 г. от рождението на Джон Лок (1632–1704), английски философ.
• 150 г. от рождението на Морис Метерлинк (1862–1949), белгийски поет и драматург.
• 130 г. от смъртта на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (1818–1882), български възрожденски деец.
• 60 г. от рождението на Осман Октай (1952), български политик.
• 50 г. от смъртта на Лео Ленц (1878–1962), австрийски писател.
• 30 г. от смъртта на Ингрид Бергман (1915–1982), шведска киноактриса.

30.08.

• 215 г. от рождението на Мери Шели (1797–1851), английска писателка.
• 105 г. от откриването на паметника "Цар Освободител" в София (1907).
• 85 г. от рождението на Найден Вълчев (1927), български поет и преводач.
• 30 г. от смъртта на Емил Манов (1919–1982), български писател.

31.08.

• 145 г. от смъртта на Шарл Бодлер (1821–1867), френски поет.
• 60 г. от смъртта на Димитър Ненов (1901–1952), български композитор, пианист и педагог.
• 45 г. от смъртта на Иля Еренбург (1891–1967), руски писател и публицист.
• 15 г. от смъртта на лейди Даяна (1961–1997), принцеса на Уелс.

Годишнини – септември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20837

• 190 г. от рождението на Добри Чинтулов (1822–1886), български възрожденски поет и културно-просветен деец.

01.09.

• 80 г. от рождението на проф. Христо Недялков (1932), български композитор и хоров диригент.

02.09.

• 90 г. от рождението на Таня Масалитинова (1922), българска актриса.
• 65 г. от основаването на Димитровград (1947).
• 65 г. от рождението на полк. Петко Йотов (1947), директор на Националния военноисторически музей.
• 55 г. от смъртта на Тодор Самодумов (1878–1957), български педагог.

03.09.

• 420 г. от смъртта на Робърт Грин (1558–1592), английски писател.
• 85 г. от рождението на Алес Адамович (1927–1994), белоруски писател.

04.09.

• 130 г. от основаването на първото професионално училище – Текстилния техникум в Сливен (1882).
• 75 г. от рождението на Александър Спиридонов (1937), български литературен критик и публицист.
• 70 г. от рождението на Бисер Киров (1942), български естраден певец.
• 15 г. от смъртта на Кирил Цибулка (1926–1997), композитор.
• 115 г. от рождението на Владимир Трендафилов (1897–1972), български актьор.

05.09.

• 40 г. от смъртта на Асен Жабленски (1898–1972), български хоров диригент.
• 15 г. от смъртта на Майка Тереза /Агнес Гонкха Боджакхиц/ (1910–1997), религиозна мисионерка, доктор по богословие, основателка на Ордена на милосърдието. Албанка по произход.

06.09.

• 210 г. от рождението на Алсид Десалин д'Орбини (1802–1857), френски палеонтолог и пътешественик.
• 200 г. от рождението на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (1812–1875), български митрополит, един от водачите на черковно-националната борба.
• 120 г. от рождението на Васил Пундев (1892–1930), български литературен историк и критик.
• 50 г. от смъртта на Ханс Айслер (1898–1962), немски композитор.

07.09.

• 200 г. от победата на руската армия над Наполеон при Бородино (1812).
• 105 г. от смъртта на Рьоне Франсоа Арман Сюли Прудом (1839–1907), френски поет.

08.09.

• 855 г. от рождението на Ричард І Лъвското сърце (1157–1199), крал на Англия.
• 245 г. от рождението на Август Шлегел (1767–1845), немски поет, философ и литературен критик.
• 90 г. от смъртта на Леон Бонат (1833–1922), френски художник.

09.09.

• 1675 г. от смъртта на римския император Константин І Велики (неизв.–337), въвел християнството като официална религия в империята.
• 275 г. от рождението на Луиджи Галвани (1737–1798), италиански учен.
• 80 г. от смъртта на Стоян Стоянов Заимов (1853–1932), български националреволюционер, обществен деец и книжовник.

10.09.

• 145 г. от рождението на Владимир Арсениев (1872–1930), руски изследовател, етнограф и писател.
• 75 г. от рождението на Ани Гергова (1937), български културолог, библиограф, педагог.

11.09.

• 150 г. от рождението на О'Хенри /Уилям Сидни Портър/ (1862–1910), американски писател.
• 130 г. от рождението на Борис Житков (1882–1938), руски писател.
• 105 г. от рождението на Лев Николаевич Оборин (1907–1974), руски пианист.
• 90 г. от рождението на Димитър Методиев (1922–1995), български поет, публицист, преводач.

12.09.

• 115 г. от рождението на Ирен Жолио-Кюри (1897–1956), френска физичка.

13.09.

• 420 г. от смъртта на Мишел дьо Монтен (1533–1592), френски философ.
• 140 г. от смъртта на Лудвиг Фойербах (1804–1872), немски философ.
• 40 г. от смъртта на Минко Неволин (1881–1972), български писател.

14.09.

• 195 г. от рождението на Теодор Щорм (1817–1888), немски поет.
• 145 г. от първото издание на "Капиталът" от Карл Маркс (1867).
• 115 г. от рождението на Стефан Пейчев (1897–1976), български скулптор и керамик.
• 85 г. от смъртта на Айседора Дънкан (1877–1927), американска танцьорка.

15.09.

• 85 г. от рождението на Стефан Продев (1927–2001), български журналист и писател.

16.09.

• 140 г. от Патриаршеския събор в Цариград (1872), обявил Българската църква, българския екзарх и българския народ за отстъпници от православието.
• 125 г. от рождението на Надя Буланже (1887–1979), френска композиторка и диригентка.
• 115 г. от рождението на Георги Томалевски (1897–1986), български писател и публицист.
• 110 г. от рождението на Камен Зидаров (1902–1987), български поет, преводач и драматург.
• 105 г. от откриването в Плевен на Мавзолея на руските и румънски воини, загинали за освобождението на България от османско иго (1907).
• 40 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (1902–1972), български художник.
• 35 г. от смъртта на Мария Калас (1923–1977), гръцка оперна певица.

17.09.

• 225 г. от приемането на конституцията на САЩ (1787).
• 155 г. от рождението на Константин Циолковски (1857–1935), руски учен, основоположник на космонавтиката.
• 100 г. от създаването с указ на цар Фердинанд на Трета българска армия (1912).
• 80 г. от учредителния конгрес на Съюза на дружествата на художниците – днес СБХ (1932).

18.09.

• 55 г. от рождението на Богомил Бонев (1957), български политик.

19.09.

• 210 г. от рождението на Лайош Кошут (1802–1894), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на акад. Иван Ценов (1883–1967), български математик.

20.09.

• 110 г. от рождението на Чезаре Дзаватини (1902–1989), италиански писател и сценарист.
• 105 г. от рождението на проф. Ненко Балкански (1907–1977), български художник живописец.
• 80 г. от рождението на Марин Върбанов (1932–1989), български художник, приложник.

21.09.

• 220 г. от обявяването на Франция за република (1792).
• 180 г. от смъртта на Уолтър Скот (1771–1832), английски писател, майстор на историческия роман.
• 100 г. от рождението на Георги Димитров Гошкин (1912– ), български публицист, естетик.
• 90 г. от рождението на Зако Хеския (1922–2007), български кинорежисьор.
• 85 г. от рождението на Борислав Стоев (1927), български художник, график и илюстратор.
• 65 г. от рождението на Стивън Кинг (1947), американски писател.

22.09.

• 210 г. от рождението на Юрий Иванович Венелин (1802–1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
• 30 г. от смъртта на Никола Маринов (1909–1982), български писател.

23.09.

• 2075 г. от рождението на Гай Октавиан Август (63 пр. Хр.–14), римски император.
• 80 г. от основаването на Съюза на независимите писатели в България (1932).
• 65 г. от смъртта на Никола Петков (1893–1947), български политик.

24.09.

• 210 г. от смъртта на Александър Радишчев (1749–1802), руски писател.
• 50 г. от основаването във великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1962).

25.09.

• 115 г. от рождението на Уйлям Фокнър (1897–1962), американски писател.

26.09.

• 120 г. от рождението на Марина Цветаева (1892–1941), руска поетеса.
• 110 г. от смъртта на Леви Строс (неизв.–1902), американец, създател на дънковите облекла.

27.09.

• 100 г. от рождението на проф. Илия Йосифов (1912–1993), български оперен певец и музикален педагог.
• 95 г. от смъртта на Едгар Дега (1831–1917), френски художник.
• 90 т. от рождението на Богомил Симеонов (1922–1991), български актьор.

28.09.

• 215 г. от рождението на граф Фьодор Литке (1797–1882), руски мореплавател и географ.
• 80 г. от рождението на проф. Владимир Георгиев Каракашев (1932), български театрален и кинокритик.

29.09.

• 465 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (1547–1616), испански писател.
• 195 г. от рождението на Александър Сухово-Кобилин (1817–1903), руски драматург.
• 110 г. от смъртта на Емил Зола (1840–1902), френски писател.
• 100 г. от рождението на Микеланджело Антониони (1912), италиански кинорежисьор, писател и художник.
• 85 г. от рождението на Димитър Гулев (1927), български писател.

30.09.

• 560 г. от първата печатна книга – Библията на Гутенберг, отпечатана в Майнц (1452).
• 160 г. от рождението на Чарлз Станфорд (1852–1924), английски композитор и диригент.
• 130 г. от рождението на Ханс Гайгер (1882–1945), немски учен.
• 70 г. от рождението на Николай Конакчиев (1942), български журналист.
• 20 г. от учредяването на Обединена българска банка (1992).

Годишнини – октомври 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20881

• 165 г. от рождението на Петър Иванов (окт. 1847–02.02.1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист; обществен и читалищен деец.

02.10.         

• 165 г. от смъртта на Васил Априлов (1789–1847), български възрожденски просветен и книжовен деец, основател на първото новобългарско светско училище в Габрово.
• 85 г. от създаването в София на хор "Кавал" (1927).
• 45 г. от откриването в Котел на Средно музикално училище за народни инструменти (1967), преименувано през 2004 г. в Национално училище по фолклорни изкуства "Филип Кутев".

03.10.           

• 145 г. от рождението на Пиер Бонар (1867–1947), френски художник.
• 115 г. от рождението на Луи Арагон (1897–1982), френски поет и общественик.

04.10.           

• 430 г. от замяната на Юлианския календар, използван от 45 г. пр. Хр., с Григорианския календар (1582).
• 225 г. от рождението на Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787–1874), френски политик и историк.
• 65 г. от смъртта на Макс Планк (1858–1947), немски физик.
• 55 г. от началото на космическата ера. В Русия е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята (1957).
• 15 г. от първата трансплантация на костен мозък, извършена в Клиниката по детска онкохематология в София (1997).

05.10.           

• 130 г. от рождението на Робърт Хъчингс Годард (1882–1945), американски физик и изобретател, един от създателите на ракетната техника.
• 110 г. от рождението на Реймънд Крок (1902–1984), американец, създател на веригата ресторанти за бързо хранене "Макдоналдс".
• 100 г. от обявяването на Балканската война (1912).
• 95 г. от рождението на Магда Сабо (1917), унгарска писателка.
• 65 г. от рождението на Владимир Зарев (1947), български писател. 

06.10.           

• 130 г. от рождението на Карол Шимановски (1882–1937), полски композитор и пианист.
• 120 г. от смъртта на Алфред Тенисън (1809–1892), английски поет.
• 85 г. от прожектирането в Ню Йорк (1927) на първия пълнометражен говорящ филм – "Джазов певец" на компанията "Уорнър Брадърс".

07.10.           

• 80 г. от рождението на проф. Румен Скорчев (1932), български художник.
• 60 г. от рождението на Владимир Владимирович Путин (1952), президент на Руската федерация.

08.10.           

• 805 г. от смъртта на цар Калоян (неизв.–1207), един от най-великите български владетели.
• 135 г. от излизането на брой 1 на вестник "Българин". Редактори са Христо Бъчваров и Димитър Попов. Букурещ, 1877.
• 120 г. от рождението на Марина Цветаева (1892–1941), руска поетеса.

09.10.           

• 2040 г. от освещаването на храма, построен в чест на бог Аполон на Паладинския хълм в Рим (28 пр. Хр.).
• 155 г. от рождението на Иво Войнович (1857–1929), югославски писател и драматург.
• 145 г. от смъртта на Георги С. Раковски /Съби Стойков Попович/ (1821–1867), български революционер, издател и публицист; идеолог и родоначалник на организираното националноосвободително революционно движение през ХІХ век в България.
• 45 г. от смъртта на Андре Мороа (1885–1967), френски писател.

10.10.           

• 120 г. от рождението на Иво Андрич (1892–1975), босненски писател.
• 35 г. от откриването в София на Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ" (1977).

11.10.

• 105 г. от рождението на Иван Хаджийски (1907–1944), български социолог, психолог и публицист.

12.10.           

• 520 г. от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).
• 130 г. от обнародването  на първия указ за общините и градското управление в България, подписан от княз Батенберг (1882).

13.10.           

• 105 г. от рождението на Иван Минков Хаджийски (1907–1944), български социален психолог и публицист.

14.10.           

• 170 г. от рождението на Василий Верешчагин (1842–1904), руски художник баталист.
• 160 г. от рождението на Павел Бобеков (1852–1877), български националреволюционер и вестникар.
• 90 г. от рождението на Розалия Ликова (1922), български литературовед, литературен критик, есеист.
• 20 г. от създаването в София от проф. Елена Баева на първото частно театрално училище "Любен Гройс" (1992).

15.10.           

• 430 г. от въвеждането на григорианския календар, т. нар. нов стил, в Европа (1582).
• 115 г. от рождението на Иля Илф (1897–1937), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Евгений Петров/.
• 75 г. от смъртта на Йордан Йовков (1880–1937), български писател.
• 20 г. от лицензирането на първото частно радио "ФМ+" (1992).

16.10.           

• 110 г. от рождението на Фани Попова-Мутафова (1902–1977), българска писателка и преводачка, автор на романи и драми с исторически сюжети, на детски книги.
• 85 г. от рождението на Гюнтер Грас (1927), немски писател.
• 75 г. от рождението на Константин Илиев (1937), български писател, драматург, преводач.

17.10.           

• 90 г. от рождението на Анжел Раймонд Вагенщайн (1922), български писател, драматург и сценарист.
• 55 г. от рождението на Владимир Левчев (1957), български поет, преводач и издател.

18.10.           

• 315 г. от рождението на Антонио Каналето /Канале/ (1697–1768), италиански художник.
• 90 г. от създаването на Британската компания за радиоразпръскване Би Би Си (1922).
• 80 г. от рождението на Анани Явашев (1932), български актьор.
• 75 г. от рождението на Людмил Стайков (1937), български кинорежисьор.
• 45 г. от първото в човешката история успешно кацане на руския космически кораб "Венера–4" на планетата Венера (1967).

19.10.           

• 150 г. от рождението на Огюст Люмиер (1862–1954), френски учен и изобретател.
• 75 г. от смъртта на Ърнест Ръдърфорд (1871–1937), английски физик.

20.10.           

• 250 г. от рождението на Андре Шение (1762–1794), френски поет и публицист.
• 120 г. от смъртта на Иван Богоров (ок. 1820–1892), български възрожденски книжовник.

21.10.           

• 90 г. от рождението на Евстати Бурнаски (1922), български поет и публицист.
• 80 г. от рождението на проф. Марин Чонев (1932), български хоров диригент и музикален педагог.
• 15 г. от излизането на брой 1 на вестник "Сега". София, 1997–

22.10.

• 125 г. от рождението на Джон Рид (1887–1920), американски писател и журналист.
• 90 г. от рождението на Асен Миланов (1922–1997), български актьо.
• 85 г. от смъртта на Борислав Станкович (1876–1927), сръбски писател.

23.10.           

• 195 г. от рождението на  Пиер Ларус (1817–1875), френски лексикограф и енциклопедист.
• 140 г. от смъртта на Теофил Готие (1811–1872), френски писател.

24.10.           

• 165 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847–1936), виден български  иконописец.
• 155 г. от създаването на първия футболен клуб в света (гр. Шефилд, Англия, 1857).
• 130 г. от рождението на Имре Калман (1882–1953), унгарски оперетен композитор.
• 115 г. от рождението на Иван Мирчев (1897–1982), български поет.
• 85 г. от рождението на Жилбер Беко (1927–2001), френски певец и композитор.

25.10.

• 160 г. от рождението на Дмитрий Мамин-Сибиряк (1852–1912), руски писател.
• 125 г. от рождението на Владимир Мусаков (1887–1916), български писател.
• 110 г. от рождението на Борис Ангелушев (1902–1966), български художник, майстор на карикатурата.

26.10.           

• 270 г. от рождението на Доситей Обрадович (1742–1811), сръбски книжовник и просветител.
• 130 г. от създаването на "Шуменско пиво" (1882), най-старият пивоварен завод в "България.
• 55 г. от смъртта на Никос Казандзакис (1883–1957), гръцки писател.
• 55 г. от откриването в София на Полския информационен и културен център (1957).

27.10.           

• 230 г. от рождението на Николо Паганини (1782–1840), италиански цигулар и композитор.
• 70 г. от рождението на Петър Анастасов (1942), български поет и драматург.
• 10 г. от смъртта на Светослав Лучников (1922–2002), български юрист и политик.

28.10.           

• 775 г. от основаването на Берлин (1237).
• 120 г. от смъртта на Тодор Икономов (1838–1892), български политик и публицист.
• 110 г. от рождението на Жак Натан (1902–1974), български икономист.
• 110 г. от излизането на брой 1 на вестник "Земеделско знаме".  Главен редактор е  Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902.
• 90 г. от рождението на проф. Тодор Вълчев (1922), български икономист, бивш управител на БНБ.

30.10.           

• 115 г. от рождението на Димитър Спространов (1897–1967), български писател и драматург.
• 100 г. от първото в света участие на жена в боен полет (Райна Касабова през 1912 г.).
• 15 г. от смъртта на Петър Незнакомов (1920–1997), български писател.

31.10.           

• 495 г. от началото на Реформацията в Европа (1517).
• 165 г. от рождението на Галилео Ферарис (1847–1897), италиански физик, открил променливото магнитно поле.
• 60 г. от първия в света опит с водородна бомба, проведен от САЩ в Тихия океан (1952).

Годишнини – ноември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20799

01.11.

• 90 г. от смъртта на Методий Кусев (1838–1922), старозагорски митрополит, възрожденски духовен и просветен деец, общественик.
• 90 г. от обявяването на Турция за република (1922).

02.11.

• 115 г. от рождението на Асен Разцветников (1897–1951), български поет, писател и преводач.
• 90 г. от рождението на Георги Свежин /Георги Нейков/ (1922–2001), български писател.

03.11.

• 215 г. от рождението на Александър Бестужев (1797–1837), руски писател.
• 125 г. от рождението на Самуел Маршак (1887–1964), руски писател, драматург, преводач и критик; автор на творби за деца.
• 105 г. от смъртта на Константин Величков (1855–1907), български поет, белетрист, преводач, литературен критик, живописец; държавен и обществен деец.
• 55 г. от рождението на Веселин Методиев (1957), български историк и политик.
• 55 г. от първия полет в Космоса с живо същество на борда – руският космически кораб "Спутник–2" с кучето Лайка (1957).
• 45 г. от смъртта на Николай Марангозов (1900–1967), български поет и архитект.

04.11.

• 165 г. от смъртта на Феликс Менделсон-Бертолди (1809–1847), германски композитор и диригент.
• 60 г. от смъртта на акад. Иван Лазаров (1889–1952), български скулптор.

05.11.

• 65 г. от откриването на построения с младежки бригадирски труд проход Хаинбоаз (1947).

06.11.

• 125 г. от смъртта на Йожен Поатие (1816–1887), френски поет, автор на "Интернационалът".
• 100 г. от смъртта на Съба Вазова (1833–1912), майка на поета Иван Вазов.

07.11.

• 225 г. от рождението на Вук Караджич (1787–1864), сръбски езиковед и фолклорист, основоположник на книжовния сръбски език.
• 175 г. от рождението на Любен Каравелов (1837–1879), български писател, публицист и националреволюционер.
• 145 г. от рождението на Мария Склодовска-Кюри (1867–1934), френски учен физик и химик от полски произход.
• 70 г. от рождението на Николай Стефанов Сърчаджиев (1942), български художник сценограф.

08.11.

• 210 г. от рождението на Бенджамин Хол (1802–1867), английски политик, министър, чието име носи известният часовник "Биг Бен" в Лондон.
• 50 г. от създаването на Народен парк "Вихрен" (1962).

09.11.

• 80 г. от рождението на Енчо Пиронков (1932), български художник.
• 70 г. от смъртта на Георги Стаматов (1869–1942), български писател.

10.11.

• 315 г. от рождението на Уйлям Хогард (1697–1764), английски живописец.
• 85 г. от рождението на Лиана Даскалова (1927), българска писателка.

11.11.

• 90 г. от рождението на Курт Вонегът (1922), американски писател.
• 60 г. от разстрела в Белене на д-р Евгений Босилков (1900–1952), български католически епископ, обявен за блажен от папа Йоан-Павел Втори.

12.11.

• 100 г. от рождението на Ангел Манолов (1912–1991), български хоров диригент.

13.11.

• 105 г. от рождението на Джована Савойска /Йоанна Българска/ (1907–2000), българска царица, съпруга на цар Борис ІІІ.
• 90 г. от създаването в Лондон на компанията Би Би Си (1922).
• 75 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (1881–1937), български поет, преводач и журналист.

14.11.

• 105 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907–2002), шведска писателка за деца.

15.11.

• 220 г. от рождението на Никола Пиколо (1792–1865), елинист, писател и просветител.
• 145 г. от рождението на Герхард Хауптман (1862–1946), немски писател.

16.11.

• 85 г. от рождението на Велко Вълканов (1927), български юрист и политик.

17.11.

• 185 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (1827–1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик.
• 125 г. от рождението на Васил Киселков (1887–1973), български литературовед и литературен историк.
• 95 г. от смъртта на Огюст Роден (1840–1917), френски скулптор.
• 55 г. от рождението на Виктор Паунов (1957), български художник илюстратор; включен в почетния "Андерсенов списък".

18.11.

• 225 г. от рождението на Луи Жак Манде Дагер (1787–1851), френски художник.
• 185 г. от смъртта на Вилхелм Хауф (1802–1827), немски писател за деца.
• 90 г. от смъртта на Марсел Пруст (1871–1922), френски писател.
• 75 г. от рождението на Атанас Свиленов (1937), български кинокритик и публицист.

19.11.

• 95 г. от рождението на Индира Ганди (1917–1984), индийски политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Владимир Башев (1935–1967), български поет.

20.11.

• 220 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792–1856), руски математик.
• 90 г. откакто започва да се прилага (1922) правописът на министър Омарчевски, който заменя Иванчовския правопис. Последната правописна реформа е от 27.02.1945 г.

22.11.

• 50 г. от смъртта на Стилиян Чилингиров (1881–1962), български писател.
• 15 г. от смъртта на Добри Жотев (1921–1997), български поет.

23.11.

• 145 г. от рождението на Александър Протогеров (1867–1928), български революционер.

24.11.

• 380 г. от рождението на Бенедикт Спиноза (1632–1677), хонландски философ.

25.11.

• 450 г. от рождението на Лопе де Вега (1562–1635), испански писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Кирила Възвъзова-Каратеодорова (1917), български историк, изворовед.
• 80 г. от рождението на Георги Струмски (1932), български писател и публицист.
• 55 г. от смъртта на проф. Александър Мутафов (1879–1957), български живописец маринист.

26.11.

• 160 г. от смъртта на Павел Федотов (1815–1852), руски живописец и график.

27.11.

• 2020 г. от смъртта на римския поет Квинт Хораций Флак (65 пр. Хр.–8 пр. Хр.).
• 170 г. от първата премиера (1842) на операта "Руслан и Людмила" от Михаил Глинка.
• 70 г. от рождението на проф. Симеон Янев (1942), български критик и историк на българската литература.
• 30 г. от смъртта на Филип Кутев (1903–1982), български композитор, фолклорист.

28.11.

• 380 г. от рождението на Жан-Батист Люли (1632–1687), френски композитор.
• 255 г. от рождението на Уилям Блейк (1757–1827), английски поет и художник.
• 105 г. от смъртта на Иван Гарванов, деец на македоно-одринското движение в България. (1869–1907)
• 105 г. от смъртта на Борис Петров Сарафов (1872–1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
• 105 г. от смъртта на Станислав Виспянски (1869–1907), полски драматург и живописец.
• 55 г. от смъртта на професор Иван Георгиев Пенков (1897–1957), български сценограф, живописец, приложник.
• 50 г. от смъртта на Васил Стоянов (1880–1962), български детски писател.

29.11.

• 210 г. от рождението на Вилхелм Хауф (1802–1827), немски писател за деца.

30.11.

• 345 г. от рождението на Джонатан Суифт (1667–1745), ирландски писател и публицист.
• 215 г. от рождението на Гаетано Доницети (1797–1848), италиански композитор.
• 145 г. от рождението на Павел Атанасов (1867–1960), български народен певец.
• 105 г. от рождението на Алберто Моравия (1907–1990), италиански писател.
• 85 г. от рождението на проф. Иван Попиванов (1927), български литературовед.
• 65 г. от рождението на Георг Краев (1947), български етнолог, фолклорист, културолог.
• 15 г. от смъртта на Петър Ступел (1923–1997), български композитор.

Годишнини – декември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20432

01.12.

• 220 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792–1856), руски математик.
• 120 г. от рождението на Чезар Петреску (1892–1961), румънски писател. 

03.12.

• 155 г. от рождението на Джоузеф Конрад (1857–1924), английски писател.
• 115 г. от създаването на историческия музей в Кюстендил (1897).
• 110 г. от рождението на Кирил Мирчев (1902–1975), български езиковед.
• 45 г. от първата в света трансплантация на човешко сърце (1967). Извършена е в ЮАР от проф. Кристиан Бернард.

04.12.

• 370 г. от смъртта на кардинал Ришельо (1585–1642), френски държавник.
• 90 г. от рождението на Жерар Филип (1922–1959), френски киноактьор.

05.12.

• 120 г. от рождението на Никола Танев (1892–1962), български художник живописец.
• 85 г. от рождението на Рангел Игнатов (1927), български писател, драматург, киносценарист.

07.12.

• 2055 г. от смъртта на Марк Тулий Цицерон (106–43 пр. Хр.), римски оратор и писател.
• 280 г. от откриването на лондонския театър "Ковънт Гардън" (1732).
• 130 г. от рождението на Георги Михов Райчев (1882–1947), български писател и драматург.
• 75 г. от смъртта на Антон Страшимиров (1872–1937), български прозаик и драматург.
• 70 г. от рождението на Тошо Тошев (1942), български журналист. 

08.12.

• 210 г. от рождението на Александър Одоевски (1802–1839), руски поет декабрист.

09.12.

• 70 г. от рождението на Стефан Данаилов (1942), български драматичен и киноактьор.

10.12.

• 90 г. от рождението на Димитър Узунов (1922–1985), български оперен певец.
• 35 г. от откриването в Плевен на панорамата "Плевенска епопея" (1977).

11.12.

• 130 г. от рождението на Макс Борн (1882–1970), немски физик.
• 70 г . от рождението на Боян Биолчев (1942), български писател, сценарист, литературовед.

12.12.

• 235 г. от рождението на Александър Първи (1777–1825), император на Русия.
• 220 г. от смъртта на Денис Фонвизин (1745–1792), руски писател.
• 110 г. от смъртта на Павел Грабовски (1864–1902), украински поет.
• 85 г. от рождението на Драгомир Димитров Ненов (1927), български диригент, композитор.

13.12.

• 215 г. от рождението на Хайнрих Хайне (1797–1856), немски поет и публицист.
• 110 г. от рождението на Евгений Петров (1902–1942), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Иля Илф/.
• 65 г. от смъртта на Николай Константинович Рьорих (1874–1947), руски художник и теософ.

14.12.

• 75 г. от смъртта на Ангел Каралийчев (1902–1972), български детски писател.

15.12.

• 1975 г. от рождението на Нерон (37–68), пети император на Древния Рим.
• 180 г. от рождението на Александър-Гюстав Айфел (1832–1923), френски инженер.
• 160 г. от рождението на Антоан Анри Бекерел (1852–1908), френски учен физик.
• 135 г. от рождението на акад. Николай Державин (1877–1953), руски историк и филолог. 

16.12.

• 130 г. от рождението на Золтан Кодай (1882–1967), унгарски композитор.
• 115 г. от смъртта на Алфонс Доде (1840–1897), френски писател.
• 110 г. от рождението на Крум Велков (1902–1960), български писател.
• 95 г. от рождението на Артър Кларк (1917), английски писател фантаст.
• 80 г. от рождението на Родион Шчедрин (1932), руски композитор. 

18.12.

• 255 г. от смъртта на Антонио Страдивари (ок. 1644–1757), италиански лютиер.
• 65 г. от рождението на Стивън Спилбърг (1947), американски режисьор.

19.12.

• 105 г. от откриването в София на Майчин дом (1907).
• 75 г. от рождението на Милчо Левиев (1937), български композитор, пианист, педагог. 

20.12.

• 30 г. от смъртта на Артур Рубинщайн (1887–1982), американски пианист.

21.12.

• 95 г. от рождението на Хайнрих Бьол (1917–1985), немски писател.
• 75 г. от рождението на Джейн Фонда (1937), американска актриса.

22.12.

• 310 г. от рождението на Жан Етиен Лиотар (1702–1789), швейцарски художник.
• 145 г. от смъртта на Пиер Етиен Теодор Русо (1812–1867), френски художник.
• 15 г. от смъртта на Александър Геров (1919–1997), български поет.

23.12.

• 130 г. от рождението на акад. Спиридон Казанджиев (1882–1951), български философ и психолог. 

24.12.

• 30 г. от смъртта на Луи Арагон (1897–1982), френски писател.

25.12.

• 370 г. от рождението на Исак Нютон (1642–1727), английски физик, математик и астроном.
• 100 г. от рождението на проф. Стефан Сърчаджиев (1912–1965), български режисьор.
• 85 г. от рождението на Любен Дилов – баща (1927), български писател.
• 35 г. от смъртта на Чарли Чаплин (1889–1977), американски актьор, режисьор, сценарист и композитор. 

26.12.

• 140 г. от залавянето на Апостола на българската свобода – Васил Левски, в Къкринското ханче край Ловеч от турските власти (1872).
• 120 г. от рождението на Дан Колов (1892–1940), български спортист, състезател по свободна борба.
• 45 г. от смъртта на Чудомир /Димитър Христов Чорбаджийски/ (1890–1967), български писател хуморист.

27.12.

• 190 г. от рождението на Луи Пастьор (1822–1895), френски учен.
• 135 г. от смъртта на Николай Некрасов (1821–1877), руски поет, прозаик и критик.
• 110 г. от рождението на Любомир Далчев (1902–2002), български скулптор.

28.12.

• 75 г. от смъртта на Морис Равел (1875–1937), френски композитор.

31.12.

• 135 г. от смъртта на Гюстав Курбе (1819–1877), френски художник.
• 105 г. от смъртта на Оскар Искандер (неизв.–1907), първи директор на БТА.

Празничен – януари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20565

01.01.

• Начало на Новата година. Официален празник.
• Свети Василий Велики (Васильовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Васил/ка, Веселин/а, Вълк/о/а.)
• Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
• Дева Мария Богородица. Празник на Католическата църква.
• Световен ден на мира.
• Ден на световното семейство (от 2000 г.)

02.01.

• Полеза (Игнажден). Народен празник за ромите.

04.01.

• Професионален празник на служителите от Държавна агенция "Национална сигурност". (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)

05.01.

• Джаракалуйс (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.

06.01.

• Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден.)
• Дзънунт Крисдоси (Рождество Христово и Богоявление). Религиозен празник (Коледа) за Арменската апостолическа православна църква.
• Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните.
• Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
• Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев.

07.01.

• Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Иван/ка, Ивайло, Йонка/о, Ваньо (Ваня), Жан/а, Калоян.)
• Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.
• 7, 8 и 9 януари – армънска Коледа.

08.01.

• Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на "бабата", опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена.
• Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).

12.01.

• Празник на военното разузнаване (от 1996).
• Именници: Таня, Татяна.

13.01.

• Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.

• Банго Василий. Ромска Нова година.
• Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994).
• Сурп Ховханну Гарабедин (Св. Йоан Предтеча). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

15.01.

• Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

16.01.

• Празник на работещите в областта на растителната защита.

17.01.

• Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.)

18.01.

• Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Атанас/ка, Наск/а/о)
• Празнуват занаятчиите ковачи и железари.

19.01.

• Рождество на Св. Йоан Кръстител. Празник на Арменската апостолическа православна църква.

20.01.

• Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именници: Евтим)
• Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.

21.01.

• Ден на родилната помощ (от 1951).
• Бабинден за ромите.
• Международен ден на прегръдката. Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.

25.01.

• Рожден ден на Българската народна банка (1878).
• Ден на българското радио.

26.01.

• Международен ден на митниците (от 1983).
• Международен ден на митническия служител. Професионален празник.

27.01.

• Международен ден в памет на Холокоста (от 2000).

28.01.

• Европейски ден за защита на данните (от 2006).
• Празник на Разград.

29.01.

• Дон Дзънънтян Хованну Гарабедин (Св. Йоан Предтеча). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).
• Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието (от 2006).
• Празник на Търговище.

31.01.

• Цигански Атанас. Ромски празник.

Празничен – февруари 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21589

01.02.

• Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именници: Лозан, Трифон)
• Ден на лозарите, винарите и градинарите.

02.02.

• Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите).
• Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.

03.02.

• Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именници: Симеон, Симона, Мона)
• Нощта Мевлид. Религиозен празник за Мюсюлманското вероизповедание.

04.02.

• Сурп Саркис Зоравар. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден за борба с рака. (от 2000 г.)

06.02.

• Свeти Фотий. (Именници: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а)

07.02.

• Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

10.02.

• Св. свещеномъченик Харалампий. (Именници: Никифор)
• Ден на пчеларя.

11.02.

• Световен ден на болния. Празнува се от католиците (от 1993).

14.02.

• Деарънънтарач (Сретение Господне). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Свети Валентин. Празник на Католическата църква.
• Ден на лозаря (Трифон Зарезан), свързан с народния обичай "зарязване на лозята". Професионален празник.
• Световен ден на влюбените.
• Празник на Ивайловград.

16.02.

• Св. Вартананц. Национален арменски празник в памет на пълководеца Вартан Мамигомян и на всички загинали арменци в последното сражение срещу персите в 451 г. Задушница.
• Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918).

18.02.

• Голяма Задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

19.02.

• Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.
• Пун Парегентан (Сирни заговезни). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден за защита на китовете.
• Годишнина от обесването на Васил Левски.

21.02.

• Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).

22.02.

• Лосар - Тибетска Нова година. Празник за Будистката общност в България и за Последователите на Диамантен път на будизма - България.
• Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. Правителството на Великобритания публикува "Харта на жертвите на престъпления".

23.02.

• Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).
• Световен ден на разбирателството и мира.
• Харалампу. Празник на армъните за здраве.

24.02.

• Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

25.02.

• Сурп Теодорос (Тодоровден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

26.02.

• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят "бутурници" за здраве.

Празничен – март 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21417

01.03.

• Международен ден за борба против ядреното оръжие.
• Международен ден на гражданската защита (от 1972).
• Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
• Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
• Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
• Ден на любителското творчество (от 1976).
• Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001).
• Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
• Национален празник на Босна и Херцeговина.

03.03.

• Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии).
• Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).
• Международен ден на борбата на писателите за мир (от 1986).

08.03.

• Гаура Пурнима. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.
• Международен ден на жената (от 1910).
• Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

10.03.

• Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).

11.03.

• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
• Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1993).

12.03.

• Ден на общността на нациите. Чества се в страните – членки на Общността на нациите, бивша Британска общност (през втория понеделник на м. март).

14.03.

• Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).

15.03.

• Световен ден на правата на потребителя (от 1983).
• Ден на потребителя в България (от 1991).
• Ден на санитарния инспектор (от 1997).

17.03.

• Сърпоц 40 мануг (св. 40 мъченика себастийски). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

18.03.

• Световен ден на мозъка.
• Световен ден на хората с увреждания (от 1960 през третата неделя на м. март).
• Ден на радиотехническите войски в България (1952).

20.03.

• Международен ден на франкофоните.

21.03.

• Ноу-Руз (Бахайска Нова година). Църковен празник за Бахайската общност в България.
• Ден на Земята (от 1971).
• Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО).
• Световен ден на гората (от 1972).
• Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през1967).
• Международен ден на кукления театър (от 2003).
• Празник на Кюстендил.

22.03.

• Световен ден на водата и водните ресурси (от 1994).
• Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото "Бяло братство".
• Празник на град Велико Търново.

23.03.

• Световен ден на метеорологията (от 1961).

24.03.

• Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.

• Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
• Ден на жената и майката (от 1994).
• Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990).
• Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
• Национален празник на Република Гърция.
• Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).

26.03.

• Ден на Тракия.
• Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.

• Международен ден на театъра (от 1961).

29.03.

• Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 1993).

30.03.

• Празник на ПУ "Паисий Хилендарски" (от 1973).

31.03.

• Харутюн Хазару (Лазаровден). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

Празничен – април 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21394

01.04.

• Дзахгазарт (Цветница). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Рама Навами, религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970).
• Международен ден на птиците (от 1906).

01–07.04.

• Седмица на гората.

02.04.

• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
• Национален празник на Португалия.

04.04.

• Световен ден на пострадалите от мини.
• Международен ден за обучение по въпросите на опасността от мини и помощта в действията, свързани с разминирането (от 2005).
• Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.

05.04.

• Възпоминание за смъртта на Исус Христос. Църковен и официален празник за Свидетелите на Йехова в България.
• Международен ден за опазване на околната среда.

07.04.

• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "лазаруване".
• Велика събота (Благовещение Богородично). Празник за арменската общност в България.
• Песах. Еврейски религиозен и официален празник.
• Световен ден на здравето (от 1950, обявен от СЗО през 1948).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964).
• Празник на Медицински университет – София.
• Ден на Община Струмяни.

08.04.

• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "кумичене".
• Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква в България. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
• Задиг – Възкресение Христово (Великден) за Арменската апостолическа православна църква. Религиозен и официален празник за арменската общност в България.
• Международен ден на циганите (от 1992).

09.04.

• Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
• Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.

11.04.

• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998, обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949, а в България от 1998).

12.04.

• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969).Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961),извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба "Восток".

14.04.

• Хишадаг кълхадман сурп Ховханну Мъгърдичи (отсичане на главата на св. Йоан Кръстител). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на военната академия "Г. С. Раковски".

15.04.

• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.

16.04.

• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
• Световен ден на астрономията.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991).

17.04.

• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989, по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.
• Празник на Провадия (на Цветница).

18.04.

• Международен ден за опазване на паметниците на културата (от 1983).

19.04.

• Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

20.04.

• Годишнина на Априлското въстание 1876 г.
• Международен ден на световния печат (от 1991).

20–26.04.

• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.

• "Резван", религиозен празник за Бахайската общност в България.
• Ден на военното контраразузнаване (обявен през 1996).

22.04.

• Томина неделя. Православен църковен празник.
• Ашхарамадран Гираги (гананч) (Неделя на първата Христова Църква). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).
• Международен ден на Земята (от 1990, в България от 1993).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.

• Световен ден на книгата и печата (от 1995).

24.04.

• 97 години от Геноцида над арменския народ, извършен в 1915 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987). Възпоменание на жертвите от геноцида.

26.04.

• Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001).
• Международен ден в памет на жертвите от аварии и катастрофи с повишена радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна ).

27.04.

• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994).

28.04.

• Международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
• Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003).

29.04.

• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
• Международен ден на балета (от 1982).
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996).

30.04.

• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946).

Празничен – май 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21562

• Месец за защита на природата (от 1967).

01.05.

• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890).
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
• Празник на вестник "Дума" и на левия печат.
• Имен ден на вестниците "Труд".
• Празник на град Първомай.

02.05.

• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.

• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994, приет с резолюция на ООН през 1993).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.

• Весак – Ден на Буда (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни). Църковен празник за Диамантен път на будизма – България.
• Нрисимха Чатурдаши. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Европейски ден на протест на хората с увреждания (от 1992).

06.05.

• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Весак – Ден на Буда. Религиозен празник за Будистката общност в България.
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982).
• Празник на земеделците в България (от 1990).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.

• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.

• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953).

08–09.05.

• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.

• Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на Златарица.

10.05.

• Възстановяване на Българската Патриаршия.

11.05.

• Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.

• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри. (от 1974).

13.05.

• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973).
• Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

15.05.

• Световен ден за борба с промяната в климата.
• Международен ден на семейството (от 1994).
• Празник на град Плевен.

17.05.

• Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне). Възпоменание за преместването на престола на Католикоса от град Сис в Първопрестолния Ечмиадзин в 1441 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква
• Световен ден на информационното общество (от 2006).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969).
• Международен ден срещу хомофобията (от 2005).
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.

• Международен ден на музеите (от 1978).

19.05.

• Празник на град Джебел.

20.05.

• Световен ден в памет на жертвите на СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май).
• Световен ден на метрологията (от 2000).
• Професионален празник на метролога (от 2001).

21.05.

• Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Международен ден за защита от безработицата.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Патронен празник на Шуменския университет "Св. Константин Преславски".
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

22.05.

• Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001).
• 23.05.
• Обявяване мисията на Баб. Църковен празник за Бахайската общност в България.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006).

24.05.

• Възнесение Господне – Спасовден. Християнски църковен празник (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд.
• Европейски ден на парковете.
• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Ден на българската журналистика (от 1990).
• Ден на народните читалища (от 1990).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (отбелязва се на Спасовден от 1999 г.).
• Празник на автомобилистите (отбелязва се на Спасовден от 1913 г.).
• Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.

• Международен ден на изчезналите деца (от 2003).
• Ден на освобождението на Африка.
• Национален празник на Аржентина.

26.05.

• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918).

27.05.

• Хокекалуст – св. Дух (Петдесетница). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Шавуот, религиозен празник на еврейската общност, свързан с подаряването на Тора (Стария завет) от Бог на еврейския народ в планината Синай.
• Празник на Асеновград (през последната неделя на м. май).

28.05.

• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото "Спорт за всички" в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.

29.05.

• Международен ден на умиротворителните сили на ООН (от 2003).

30.05.

• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002).
• Празник на град Козлодуй.

31.05.

• Световен ден на културното развитие.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988, въведен от СЗО през 1997).
• Ден на военните духови оркестри (от 2001).
• Празник на Монтана.

Празничен – юни 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21897

01.06.

• Международен ден за защита на децата (от 1950).
• Празник на град Враца и село Дуранкулак.

02.06.

• Черешова Задушница.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901).
• Национален празник на Италианската република.

03.06.

• Петдесетница. Православен църковен празник (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).

04.06.

• Свети Дух. Православен църковен празник.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983).
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество "Вардар". През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

05.06.

• Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972, по решение на ООН).
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.

06.06.

• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910).

08.06.

• Световен ден на океана (от 1992).
• Ден на социалния работник.

10.06.

• Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Българската православна църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).
• Празник на град Попово.

11.06.

• Професионален празник на икономистите в България (от 2005).

12.06.

• Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002).
• Национален празник на Руската федерация.

14.06.

• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2004 г. по инициатива СЗО).

16.06.

• Международен ден на африканското дете (от 1991).

17.06.

• Неделя на Всички български светии.
• Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините.
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944).

18.06.

• Световен ден на филателията.

19.06.

• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997).
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей "Земята и хората".

20.06.

• Световен ден на бежанците (от 2001, приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
• Международен ден на Слънцето.

21.06.

• Ратха Ятра. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
• Световен ден на хидрологията (от 2006).
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985).
• Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя.

23.06.

• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (116 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет(1894).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Ден на служителя в държавната администрация (от 2006).
• Национален празник на Люксембург (Рожден ден на Великия херцог).

24.06.

• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая "Еньова булка" и наричане на пръстени за любов, здраве...; започва брането на билките.
• Ден на българското лекарство (от 1994).
• Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.)
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

25.06.

• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество – ОЧИС (от 2004).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.

26.06.

• Световен ден за борба с множествената склероза.
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998).

27.06.

• Световен ден за борба с диабета (от 1991).
• Световен ден на риболова (от 1984).

28.06.

• Ден на изобретателя.

29.06.

• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за православните християни.
• Св. апостоли Петър и Павел. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.

• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник.

Празничен – юли 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21105

01.07.

• Международен ден на хомосексуалистите и лесбийките.
• Национален празник на Канада.

02.07.

• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО).
• Международен ден на спортния журналист (от 1995).

03.07.

• Денят Дхарма. Религиозен празник за Будистката общност в България.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.

• Национален празник на САЩ.

05.07.

• Празник на служителите на МВР (от 1992).

06.07.

• Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.

• Международен ден на кооперативите (от 1923, първата събота на м. юли).
• Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).

08.07.

• Парегентан Вартавари - начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005).

11.07.

• Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.

• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Празник на Националната гвардейска част.

14.07.

• Национален празник на Френската република.

15.07.

• Вартавар (Преображение Господне). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

16.07.

• Хишадаг Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

17.07.

• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Празник на Созопол.

18.07.

• Ден на гражданската защита в България (1993).
• Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.

• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999).

20.07.

• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996).
• Празник на Социалдемократическата партия (от 1993).

21.07.

• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

25.07.

• Международен ден на системния администратор.

26.07.

• Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002).

31.07.

• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962).

Празничен – август 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21447

01.08.

• Национален празник на Швейцария. Ден на основаването на конфедерацията (1291).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на Бяла.

01–07.08.

• Световна седмица на кърменето (от 1992).

02.08.

• Национален празник на Република Македония.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Празник на град Завет.

05.08.

• Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).

06.08.

• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден "Лекарите в света за мир".

06–12.08.

• Седмица на дивеча и лова (от 2006).

06–12.08.

• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

07.08.

• Парегентан сурп Аствадзадзни бахоц – Заговезни на Богородичния едноседмичен пост за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

08.08.

• Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995).

10.08.

• Кришна Джанмащами. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.

12.08.

• Верапохумън сурп Аствадзадзни (Успение на Пресвета Богородица). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква. След Светата литургия се освещава гроздето.
• Международен ден на младежта (от 1999).
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

13.08.

• Международен ден на леворъките (от 1984).
• Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.

15.08.

• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948).
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс "Живот за България" и вестник "Български лекар".
• Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

18.08.

• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на бездомните животни (от 1992 през третата събота на м. август).
• Професионален празник на миньорите (от 1996). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
• Празник на българските ловци (от 2006 в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

19.08.

• Съборeн дeн. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
• Празник на град Кула.

20.08.

• Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.

• Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.

• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.

• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991).

24–26.08.

Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

25.08.

• Празник на град Лъки и Ден на миньорите (отбелязва се през последната събота на м. август.)

26.08.

• Ден на туризма (последния неделен ден на м. август).Празник на град Мадан и Ден на миньорите (отбелязва се в последната неделя на м. август).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Драгоман, Доспат, Дългопол.

27.08.

• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991).

28.08.

• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.

29.08.

• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на Криводол.
• Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

30.08.

• Международен ден на безследно изчезналите.

31.08.

• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 по решение на Европейския парламент).

Празничен – септември 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 20997

• Европейски дни на наследството.

01.09.

• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Световен ден на мира.
• Национален празник на Словения. Ден на конституцията (1992).
• Ден на движението на необвързаните страни (от 1981).
• Празник на Червен бряг и Криводол.

02.09.

• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945).
• Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.

• Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.

• Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.

• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник (от 1995).
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.

• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
• Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07–13.09.

• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.

• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991).
• Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.

• Заговезни на Кръстов ден – начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.

• Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.

13.09.

• Празник на Българските инженерни войски.

14.09.

• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995).
• Празник на вестник "Българска армия".
• Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.

• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 – всяка трета събота на м. септември).
• Начало на новата учебна година в училищата на България.

16.09.

• Хачверац. Кръстов ден за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
• Ден на локомотивния машинист в България.

16–22.09.

• Европейска седмица на мобилността.

17.09.

• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Църковен празник.
• Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5770 година. Официален празник за евреите.
• Мерелоц – задушниза за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

18.09.

• Международен ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.

21.09.

• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994).
• Празник на Тутракан.

22.09.

• Ден на Независимостта на България (1908). 102 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998).
• Национален празник на Република Армения. Ангахутян ор – Ден на независимостта (от 1991).
• Европейски ден без автомобили.
• Празник на Демократическата партия (1896).
• Празник на град Тервел.
• Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

23.09.

• Радхастами. Религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
• Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Костенец, Средец.

25.09.

• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
• Празник на град Добрич.

26.09.

• Йом Кипур. Религиозен празник за еврейската общност в България.
• Европейски ден на езиците (от 2001).
• Празник на Карнобат.

27.09.

• Световен ден на туризма (от 1980).

28.09.

• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003) .

29.09.

• Сурп Кеворк – св. Георги Победоносец. Празник за Арменската апостолическа православна църква

30.09.

• Световен ден на превода (от 1991).
• Световен ден на сърцето (от 1999 всяка последна неделя на м. септември).
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Празник на Стамболово.

Празничен – октомври 2012

• Печат

Детайли

Последна редакция - 26 февруари 2012 г.

Посещения: 21339

• Международен месец за борба с рака на гърдата.

01.10.

• Сукот – еврейски празник на шатрите, който продължава 8 дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Празник на есенното плодородие. Религиозен и официален празник за евреите.
• Международен ден на музиката (от 1974 по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Световен ден за борба с хепатита.
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
• Ден на застрахователя в България (от 1996).
• Ден на българската поезия.
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) (от 2002).

02.10.

• Международен ден без насилие (приет с резолюция на ООН през 2007).

03.10.

• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.

• Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
• Световен ден за защита на животните (от 1931).
• Световен ден на спортното ходене.
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (от 2007).

04–10.10.

• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

• Световен ден на учителя (от 1994 г по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.

• Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
• Световен ден на птиците (от 1995 през първата събота и неделя на м. октомври).
• Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

08–14.10.

• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври – годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.

• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957).
• Ден на пощите в България.

10.10.

• Световен ден за психично здраве (от 1992).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002).
• Международен ден за борба с природните бедствия (през втората сряда на м. октомври).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За
• първи път се чества през 2007 година, във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Ден на архивиста в България (от 1951).

11.10.

• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005).

12.10.

• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
• Ден на българските общини (от 1998).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984). На тази дата е основано Българското книжовно дружество, 1879.
• Национален празник на Кралство Испания. Ден на испанската нация (1492).

13.10.

• Сурп Таркманчац – Ден на св. Преводачи на Свещеното писание и арменски учители. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Ден на Ардино.

14.10.

• Преподобна Параскева (Петковден). Християнски църковен празник.
• Международен ден на стандартизацията.
• Европейски ден на родителите и училището.
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
• Професионален празник на метролозите.
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.

• Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.

• Световен ден на прехраната (от 1981 по решение на ООН).
• Международен ден за борба с глада. Отбелязва се по инициатива на световната здравна организация.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963).
• Ден на Правец.

17.10.

• Международен ден за борба с бедността (от 1992).

18.10.

• Свети Апостол Лука. Християнски църковен празник.
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002).
• Светове ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994).
• Празник на град Гоце Делчев.

19.10.

• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995). Професионален празник.
• Ден на благотворителността (от 2002).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.

• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Празник на град Сандански.

21.10.

• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

23.10.

• Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

24.10.

• Денят Арефе, религиозен празник за Мюсюлманското вероизповедание.
• Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
• Ден на Организацията на обединените нации (от 1945).
• Професионален празник на частните нотариуси (от 1998).
• Празник на град Разлог.

24–31.10.

• Седмица на действия за разоръжаване (от 1978).

25.10.

• Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006).

26.10.

• Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Република Австрия. Ден на приемането на Закона за постоянен неутралитет (1955).
• Професионален празник на българските строители (от 1996).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

28.10.

• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918).

29.10.

• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.

• Ден на Реформацията. Църковен празник за Съюза на Евангелските Петдесятни църкви в България.
• Ден на Черно море (от 1996).