Снимки от събития

Културен 2015

Детайли
Последна редакция - 18 декември 2020 г.
Посещения: 10331

Детски и младежки фестивали и конкурси 2015

Фестивали на изкуствата, награди. Изява на любителското творчесто - 2015 г.

Фолклорни фестивали и събори. Празници на народното творчество - 2015 г.

Киноизкустово и медии - 2015 г.

Литература и библиотечно дело - 2015 г.

Прояви в света на материалното културно наследство и визуалните изкуства - 2015 г.

Музикално и танцово изкуство - 2015 г.

Професионално театрално изкуство - 2015 г.

Из сайта на Министерството на културата: http://mc.government.bg/

Стара Загора - декември 2015

Детайли
Последна редакция - 11 февруари 2015 г.
Посещения: 8683
Декември



01.12.

15 г. от откриването в Стара Загора на първия в страната Районен Център по трансфузионна хематология (2000).



03.12.

·         70 г. от откриването на Вечерна гимназия в Стара Загора (1945).



06.12.           

·         70 г. от бр. 1 на в. “Литературен подем”. Орган на южнобългарските литературни кръжоци в България. Ред. Ив. Хаджихристов, Ив. Захариев, К. Коняров. Стара Загора, 1945.



09.12.

·         45 г. от смъртта на Александър Доросиев (06.05.1880, Пловдив–1970, Ст. Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.



10.12.

·         70 г. от рождението на Петър Гюзелев /Пеци/(1945, Ст. Загора–25.04.2013,София), музикант – най-известен с работата си в рок групата„Щурците”, където е китарист, вокал и композитор; основател е на групите "Синте звезди" и „Слънчевите братя“.

·         60 г. от рождението на Петър Тодоров Калчев (1955), историк, общественик, бивш директор на РИМ.



11.12.

·         60 г. от откриването на водопровода, доставящ вода за Стара Загора от с. Дунавци (1955).



19.12.

·         20 г. от смъртта на Борис Михайлов Караджов (10.05.1905–1995), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина” (в „Стария театър”).



23.12.

·         45 г. от смъртта на Иван Мирчев Хаджихристов (01.04.1892–1970), поет, завеждащ градскта библиотека, уредник на Радио Стара Загора, нач. отдел „Наука и изкуство” в Общ. НС.



24.12.

·         65 г. от смъртта на Стефан Белчев (02.08.1895–24.12.1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).



31.12.

·         125 г. откакто с Княжески указ №261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк, известен в българската военна история като "железния", без изгубено сражение полк.

Празничен - декември 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 12326

01.12.

  • Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
  • Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
  • Празник на Военномедицинската академия в София.
  • Празник на Ботевград.

02.12.

  • Международен ден за борба с робството.
  • Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване" (от 2000 г.)      

03.12.           

  • Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
  • Празник на Луковит.

04.12.

  • Света великомъченица Варвара. Православен  църковен празник.

05.12.           

  • Преподобни Сава Освещени. Православен църковен празник.
  • Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.

  • Свети Николай Чудотворец (Никулден). Православен църковен празник.
  • Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
  • Ден на банкера (от 1992 г.).
  • Ден на дарителя.
  • Празник на гр. Бургас.

07.12.           

  • Сурп Нигохайос (Св. Николай Чудотворец). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.

  • Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
  • Денят Бодхи. Църковен празник за Будистката общност в България.
  • Празник на българските студенти. 

09.12.

  • Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
  • Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.           

  • Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).

11.12.

  • Международен ден на планината (от 2003 г.).

12.12.           

  • Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.

  • Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

18.12.

Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.

  • Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят "полаз".
  • Международен ден за човешка солидарност.
  • Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.

  • Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
  • Празник на Националната служба "Гранична полиция" (от 1992 г.).
  • Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.

  • Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.
  • Сурп Степанос (Св. Стефан). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

25.12.

  • Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.           

  • Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
  • Сурп Бохос и Бедрос (Ден на апостолите Петър и Павел). Празник на Арменската апостолическа православна църква
  • Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.

  • Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
  • Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
  • Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.

  • Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" се състои първата публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.

29.12.

  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.

  • Посрещане на Новата 2013 година.

Празничен - ноември 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 11262

01.11.

  • Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
  • Вси светии. Църковен празник за католическата общност в България.
  • Ден на българската наука (от 1991 г.).
  • Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
  • Празник на градовете Котел и Тетевен.

02.11.

  • Събота преди Архангеловден. Задушница.
  • Вси светии. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).

03.11.

  • Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
  • Ден на българските художници (от 1993 г.).
  • Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.           

  • Световен ден на човека.
  • Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.). 

05.11.

  • Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
  • Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.

  • Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

08.11.

  • Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
  • Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
  • Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
  • Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.10.

  • Сурп Хрешдагабедац – Каприел Микаел (Архангелов ден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Годишнина от "Кристалната нощ" в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.           

  • Международен ден на младежта (от 1949 г.).
  • Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11 – 17.11.

  • Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

11.11.

  • Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)

12.11.

  • Рождението на Бахаулла. Църковен празник за Бахайската общност в България.

13.11.           

  • Световен ден на добротата и на слепите хора (от 1946 г.).
  • Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.           

  • Коледни заговезни.
  • Световен ден на диабетиците (от 1991 г.).
  • Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).

16.11.   

  • Международен ден на толерантността (от 1996 г.).

17.11.           

  • Международен ден на студентите (от 1941 г.).
  • Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
  • Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).

18.11.

  • Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
  • Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.

  • Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
  • Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
  • Национален празник на Монако.

20.11.

  • Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).

21.11.

  • Въведение Богородично. Християнски църковен празник.
  • Ден на православното християнско семейство и на православната християнска младеж.
  • Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
  • Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
  • Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
  • Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
  • Ден на градовете Оряхово и Златоград.

23.11.

  • Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на "забравените хора" по света.

25.11.

  • Св. Климент Охридски. Православен  църковен празник.
  • Международен ден срещу насилието над жени (от 1999 г.).
  • Национален празник на Босна и Херцеговина. Ден на независимостта (от 1992 г.).
  • Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (от 1994 г.).

26.11.

  • Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
  • Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
  • Празник на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново (от 2002 г.).

27.11.

  • Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.           

  • Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).

29.11.

  • Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.           

  • Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Християнски църковен празник.
  • Сурпоц аракелоц Татеос и Партохимеос (св. св. апостоли Татей и Вартоломей, въвели християнската религия в Армения). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

Празничен - октомври 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 12240
  • Международен месец за борба с рака на гърдата.

01.10.           

  • Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
  • Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
  • Световен ден за борба с хепатита.
  • Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
  • Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
  • Ден на застрахователя в България (от 1996).
  • Ден на българската поезия.
  • Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960).
  • Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) (от 2002).

02.10.

  • Международен ден без насилие (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.

  • Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.           

  • Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
  • Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
  • Световен ден на спортното ходене.
  • Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (от 2007 г.).

04 – 10.10.

  • Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

  • Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
  • Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.

  • Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
  • Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.

  • Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
  • Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).

07 – 13.10.

  • Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври – годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.

  • Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.).
  • Ден на пощите в България.
  • Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).

10.10.

  • Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
  • Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
  • Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
  • Ден на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.

  • Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
  • Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

12.10.

  • Сурп Таркманчац – Ден на св. Преводачи на Свещеното писание и арменски учители. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на българските общини (от 1998 г.).  
  • Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).
  • Национален празник на Кралство Испания. Ден на испанската нация (1492).

13.10.

  • Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
  • Ден на Ардино.

14.10.

  • Преподобна Параскева (Петковден). Християнски църковен празник.
  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Международен ден на стандартизацията.
  • Европейски ден на родителите и училището.
  • Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
  • Професионален празник на метролозите.
  • Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.

  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Национален празник на Република Австрия. Ден на приемането на Закона за Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.

  • Курбан Байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Световен ден на прехраната (от 1981 г. по решение на ООН).
  • Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
  • Ден на Правец.

17.10.           

  • Международен ден за борба с бедността (от 1992 г.).

18.10.

  • Свети Апостол Лука. Християнски църковен празник.
  • Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
  • Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
  • Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
  • Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
  • Празник на град Гоце Делчев.

19.10.

  • Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
  • Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
  • Ден на благотворителността (от 2002 г.).
  • Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.

  • Световен ден за борба с остеопорозата.
  • Празник на град Сандански.

21.10.           

  • Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

23.10.

  • Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на  провъзгласяване на Унгарската република (1989) .

24.10.

  • Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
  • Ден на Организацията на обединените нации (от 1945 г.).
  • Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
  • Празник на град Разлог.

24 – 31.10.

  • Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).

25.10.

  • Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
  • Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.

  • Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
  • Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
  • Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

27.10.

  • Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. (през последната неделя на м. октомври).

28.10.

  • Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).
  • Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).

29.10.

  • Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
  • Ден на бесарабските българи.

31.10.

  • Деня на реформацията. Религиозен празник за Евангелските църкви.
  • Ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 12069
  • Европейски дни на наследството.

01.09.           

  • Начало на Индикта – Църковната нова година.
  • Световен ден на мира.
  • Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
  • Национален празник на Словения. Ден на конституцията (1992 г.).
  • Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
  • Празник на Червен бряг и Криводол.

02.09.

  • Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
  • Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.

  • Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.

  • Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5770 година. Официален празник за евреите.
  • Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.

  • Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник (от 1995 г.).
  • Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.

  • Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
  • Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07 – 13.09.

  • Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.

  • Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
  • Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Заговезни за Кръстов ден. Начало на едноседмични пости за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
  • Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
  • Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991).
  • Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.

  • Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.

  • Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.

13.09.           

  • Радхастами. Религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.
  • Празник на Българските инженерни войски.

14.09.

  • Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.
  • Йом Кипур. Религиозен празник за еврейската общност в България.
  • Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
  • Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
  • Празник на вестник „Българска армия".
  • Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.

  • Хачверац. Кръстов ден за Арменската апостолическа православна църква.
  • Начало на новата учебна година в училищата на България.

16.09.

  • Мерелоц – задушниза за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
  • Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
  • Ден на локомотивния машинист в България.

16 – 22.09.

  • Европейска седмица на мобилността. 22.09. – Европейски ден без автомобили.

17.09.

  • Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Църковен празник.
  • Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

19.09.

  • Сукот – еврейски празник на шатрите, който продължава 8 дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Празник на есенното плодородие. Религиозен и официален празник за евреите.

21.09.

  • Международен  ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981 г. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
  • Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
  • Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. – всяка трета събота на м. септември).
  • Празник на Тутракан.

22.09.

  • Ден на Независимостта на България (1908). 105 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
  • Европейски ден без автомобили.
  • Празник на Демократическата партия (1896).
  • Празник на град Тервел.

23.09.

  •  Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Костенец, Средец.

25.09.

  • Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
  • Празник на град Добрич.

26.09.

  • Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
  • Празник на Карнобат.

27.09.

  • Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.

  • Сурп Кеворк – св. Георги Победоносец. Празник за Арменската апостолическа православна църква
  • Международен ден на правото да знам - правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.) .
  • Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

29.09.

  • Световен ден на сърцето (от 1999 г. всяка последна неделя на м. септември).
  • Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).

30.09.

  • Световен ден на превода (от 1991 г.).
  • Празник на Стамболово.

Празничен - август 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 10837

01.08.

  • Национален празник на Швейцария. Ден на основаването на конфедерацията (1291 г.).
  • Ден на градинаря. Професионален празник.
  • Ден на Мизия.
  • Празник на Бяла.

01 – 07.08.

  • Световна седмица на кърменето (от 1992 г.).

02.08.

  • Национален празник на Република Македония.
  • Празник на Българската социалистическа партия.
  • Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).
  • Празник на град Завет.

03.08.

  • Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

06.08.

  • Преображение Господне. Християнски църковен празник.
  • На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
  • Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
  • Международен ден "Лекарите в света за мир".

05 – 11.08.     

  • Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

06 – 12.08.

  • Седмица на дивеча и лова (от 2006 г.).                                               

07.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Парегентан сурп Аствадзадзни бахоц – Заговезни на Богородичния едноседмичен пост за Арменската апостолическа православна църква.

08.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.
  • Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995 г.).

09.08.

  • Рамазан байрам. Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание.

11.08.

  • Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

12.08.

  • Международен ден на младежта (от 1999 г.).

13.08.

  • Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.

  • Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
  • Международен ден на бездомните животни (от 1992 през третата събота на м. август).
  • Национален празник на Лихтенщайн.
  • Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
  • Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
  • Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс "Живот за България" и вестник "Български лекар".
  • Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).
  • Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

18.08.

  • Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
  • Верапохумън сурп Аствадзадзин (Успение на Пресвета Богородица). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква. След Светата литургия се освещава гроздето.
  • Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл. 

19.08.

  • Мерелоц. Задушница за Арменската апостолическа православна църква.
  • Съборeн дeн. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
  • Празник на град Кула.

20.08.

  • Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
  • Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.

  • Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
  • Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23 – 25.08.

  • Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август). ·          

23.08.

  • Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.

  • Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

25.08.

  • Ден на туризма (последния неделен ден на м. август).
  • Ден на миньорите (отбелязва се в последната неделя на м. август). Празник на гр. Мадан.

26.08.

  • Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.

  • Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.

  • Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
  • Кришна Джанмащами. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.

29.08.

  • Европейска нощ на прилепите.
  • Празник на Криводол.
  • Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

30.08.

  • Международен ден на безследно изчезналите.

31.08.

  • Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
  • Празник на гр. Лъки и Ден на миньорите (отбелязва се през последната събота на м. август.)

Празничен - юли 2013

Детайли
Последна редакция - 25 юли 2013 г.
Посещения: 10315

01.07.

  • Международен ден на хомосексуалистите и лесбийките.
  • Национален празник на Канада.

02.07.

  • Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО).
  • Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).

03.07.

  • Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.

  • Национален празник на САЩ.

05.07.

  • Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).

06.07.

  • Европейски ден на радиолюбителите.
  • Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
  • Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).

07.07.

  • Вартавар (Преображение Господне). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

08.07.

  • Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.

  • Мъченическата смърт на Баб. Религиозен празник за Бахайската общност.

11.07.

  • Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.

  • Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
  • Празник на Националната гвардейска част.

14.07.

  • Национален празник на Френската република.

17.07.

  • Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
  • Празник на Созопол.

18.07.

  • Ден на гражданската защита в България (1993 г.).
  • Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.

  • Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.

  • Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
  • Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924).
  • Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).
  • Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).

21.07.

  • Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

22.07.

  • Денят Дхарма. Религиозен празник за Будистката общност в България.

26.07.

  • Международен ден на системния администратор.
  • Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).

31.07.

  • Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
  • Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 11100

01.06.

  • Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
  • Празник на град Враца и село Дуранкулак.

02.06.

  • Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
  • Национален празник на Италианската република.

04.06.

  • Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).

05.06.

  • Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972 г., по решение на ООН).
  • Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.

06.06.

  • Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

08.06.

  • Световен ден на океаните (от 1992 г.).
  • Ден на социалния работник.

09.06.

  • Международен ден на акредитацията (от 2008).
  • Международен ден на приятелството.
  • Ден на работниците от леката промишленост(отбелязва се от 1970 г. през  втория неделен ден на м. юни).

10.06.

  • Празник на град Попово.

11.06.

  • Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.). 

12.06.

  • Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
  • Национален празник на Руската федерация.

13.06

  • Възнесение Господне – Спасовден. Християнски църковен празник (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд.
  • Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).

14.06.

  • Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

16.06.

  • Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).
  • Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.

17.06.

  • Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.

  • Световен ден на филателията.

19.06.

  • Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
  • Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
  • Празник на Химическите войски в България.
  • Празник на Националния музей “Земята и хората”.

20.06.

  • Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
  • Международен ден на Слънцето.

21.06.

  • Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
  • Международен ден на скейтбординга.
  • Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
  • Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя.

22.06.

  • Черешова Задушница.

23.06.

  • Петдесетница. Православен църковен празник (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
  • Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (119 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894).
  • Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).
  • Международен ден за борба срещу фалшификатите.
  • Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
  • Ден на служителя в държавната администрация (от 2006 г.).
  • Национален празник на Люксембург (Рожден ден на Великия херцог).

24.06.

  • Свети Дух. Православен църковен празник.
  • Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
  • Ден на българското лекарство (от 1994 г.).
  • Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
  • Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

25.06.

  • Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество – ОЧИС (от 2004 г.).
  • Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.

26.06.

  • Световен ден за борба с множествената склероза.
  • Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987 г.).
  • Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).

27.06.

  • Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
  • Световен ден на риболова (от 1984 г.).

28.06.

  • Ден на изобретателя.

29.06.

  • Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни.
  • Ден на занаятите.
  • Ден на река Дунав (от 2004 г.).
  • Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.

  • Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Българската православна църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
  • Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник.
  • Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.)
  • Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

Празничен - май 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 11040
  • Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.

  • Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
  • Празник на вестник "Дума" и на левия печат.
  • Имен ден на вестниците "Труд".
  • Празник на град Първомай.

02.05.

  • Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.

  • Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
  • Международен ден на Слънцето.
  • Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.

  • Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
  • Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
  • Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992).

06.05.

  • Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
  • Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
  • Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
  • Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
  • Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
  • Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.

  • Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
  • Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
  • Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.

  • Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

08-09.05.

  • Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.

  • Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне). Възпоменание за преместването на престола на Католикоса от град Сис в Първопрестолния Ечмиадзин в 1441 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква
  • Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
  • Ден на победата над фашистка Германия.
  • Празник на Златарица.
  • Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

10.05.

  • Възстановяване на Българската Патриаршия.

11.05.

  • Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
  • Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
  • Празник на Радикалдемократическата партия.
  • Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.

  • Томина неделя. Православен църковен празник.
  • Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
  • Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).
  • Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).
  • Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
  • Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
  • Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

15.05.

  • Световен ден за борба с промяната в климата.
  • Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Празник на град Плевен.

17.05.

  • Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
  • Международен ден срещу хомофобията (от 2005 г.).
  • Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
  • Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.

  • Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.

  • Хокекалуст – св. Дух (Петдесетница). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Световен ден в памет на жертвите на СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май). 
  • Празник на град Джебел.

20.05.

  • Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
  • Професионален празник на метролога (от 2001 г.).

21.05.

  • Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
  • Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
  • Международен ден за защита от безработицата.
  • Празник на градовете Елена и Пазарджик.
  • Патронен празник на Шуменския университет "Св. Константин Преславски".
  • Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

22.05.

  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001 г.). 

23.05.

  • Обявяване мисията на Баб. Църковен празник за Бахайската общност в България.
  • Световен ден на кръводарителя.
  • Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.).

24.05.

  • Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
  • Нрисимха Чатурдаши. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
  • Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
  • Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
  • Ден на народните читалища (от 1990 г.).
  • Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.

  • Весак – Ден на Буда (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни). Църковен празник за Диамантен път на будизма – България.
  • Весак – Ден на Буда. Религиозен празник за Будистката общност в България.
  • Международен ден на изчезналите деца (от 2003).
  • Ден на освобождението на Африка.
  • Национален празник на Аржентина.

26.05.

  • Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918).
  • Празник на Асеновград (през последната неделя на м. май).

28.05.

  • Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото "Спорт за всички" в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
  • Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.

29.05.

  • Възнесението на Бахаулла. Религиозен празник за Бахайската общност.
  • Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).

30.05.

  • Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
  • Празник на Националния студентски дом (от 2002).  
  • Празник на град Козлодуй.

31.05.

  • Ратха Ятра. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
  • Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.). 
  • Международен ден на блондинките.
  • Ден на военните духови оркестри (от 2001 г.).
  • Празник на Монтана.

Празничен - април 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10457

01.04.

  • Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
  • Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
  • Международен ден на птиците (от 1906 г.).

01 – 07.04

  • Седмица на гората.

02.04.

  • Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
  • Национален празник на Португалия.

04.04.

  • Световен ден на пострадалите от мини.
  • Международен ден за обучение по въпросите на опасността от мини и помощта в действията, свързани с разминирането (от 2005 г.).
  • Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.

05.04.

  • Международен ден за опазване на околната среда.

07.04.

  • Световен ден на здравето (от 1950, обявен от СЗО през 1948).
  • Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964).
  • Празник на Медицински университет – София.
  • Ден на Община Струмяни.

08.04.

  • Световен ден на ромите (от 1992).

11.04.

  • Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
  • Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755-1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
  • Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).

12.04.

  • Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба "Восток".

14.04.

  • Празник на военната академия "Г. С. Раковски".

16.04.

  • Световен ден на астрономията.
  • Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
  • Празник на българските юристи (от 1991).

17.04.

  • Международен ден на болните от хемофилия (от 1989, по инициатива на СЗО).
  • Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.

18.04.

  • Международен ден на Културно-историческото наследство – Ден на паметниците и забележителните места (от 1983).

19.04.

  • Рама Навами, религиозен празник за Обществото за Кришна съзнание.

20.04.

  • Годишнина на Априлското въстание 1876 г.
  • Международен ден на световния печат (от 1991 г.).

21.04.

  • „Резван", религиозен празник за Бахайската общност в България.

20-26.04.

  • Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.

  • Ден на военното контраразузнаване (обявен през 1996).

22.04.

  • Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
  • Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.

  • Световен ден на книгата и печата (от 1995).

24.04.

  • 98 години от Геноцида над арменския народ, извършен в 1915 г. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида.
  • Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).

26.04.

  • Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
  • Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна ).

27.04.

  • Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "лазаруване".
  • Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.

  • Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая "кумичене".
  • Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
  • Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
  • Международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
  • Празник на Провадия (на Цветница).

29.04.

  • Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО - на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
  • Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
  • Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996).

30.04.

  • Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
  • Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 10609

01.03.

  • Международен ден за борба против ядреното оръжие.
  • Международен ден на гражданската защита (от 1972).
  • Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
  • Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
  • Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
  • Ден на любителското творчество (от 1976).
  • Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001).
  • Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
  • Национален празник на Босна и Херцeговина.

03.03.

  • Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).  
  • Международен ден на борбата на писателите за мир (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).

08.03.

  • Международен ден на жената (от 1910).

09.03.

  • Голяма Задушница пред Великия пост за източноправославните християни.
  • Сърпоц 40 манганц (св. 40 мъченика себастийски). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

10.03.

  • Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).

11.03.

  • Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
  • Ден на общността на нациите. Чества се в страните – членки на Общността на нациите, бивша Британска общност (през втория понеделник на м. март).
  • Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1993).

14.03.

  • Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).
  • Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).
  • Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско.
  • Международен ден на реките.

15.03.

  • Световен ден на правата на потребителя (от 1983).
  • Ден на потребителя в България (от 1991).
  • Ден на санитарния инспектор (от 1997).

17.03.

  • Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят "бутурници" за здраве.
  • Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).
  • Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

18.03.

  • Световен ден на мозъка.
  • Ден на радиотехническите войски в България (1952).

20.03.

  • Международен ден на франкофоните. Празник на всички, говорещи на френски, както и на всички, които учат и обичат френски език.

21.03.

  • Ноу-Руз (Бахайска Нова година). Църковен празник за Бахайската общност в България.
  • Ден на Земята (от 1971). 
  • Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на  ЮНЕСКО).
  • Световен ден на гората (от 1972).
  • Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през1967).
  • Международен ден на кукления театър (от 2003).
  • Празник на Кюстендил.

22.03.

  • Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото „Бяло братство".
  • Световен ден на водата и водните ресурси (от 1994).
  • Празник на град Велико Търново.

23.03.

  • Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии).
  • Харутюн Хазару (Лазаровден). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Световен ден на метеорологията (от 1961).

24.03.

  • Дзахгазарт (Цветница). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.

  • Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
  • Ден на жената и майката (от 1994).
  • Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
  • Национален празник на Република Гърция.
  • Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).

26.03.

  • Песах. Еврейски религиозен и официален празник.
  • Възпоминание за смъртта на Исус Христос. Църковен и официален празник за Свидетелите на Йехова в България.
  • Ден на Тракия.
  • Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.

  • Гаура Пурнима. Религиозен празник за Общество Кришна съзнание в България.
  • Международен ден на театъра (от 1961 г.).

28.03.

  • Велики Четвъртък Водънлъва йев хаварум. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

29.03.

  • Велики петък Тахум Крисдоси. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 1993 г.).

30.03.

  • Празник на ПУ "Паисий Хилендарски" (от 1973 г.).

31.03.

  • Задиг – Възкресение Христово (Великден) за Арменската апостолическа православна църква. Религиозен и официален празник за арменската общност в България.

Празничен - февруари 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 10850

01.02.

  • Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именници: Лозан, Трифон).
  • Ден на лозарите, винарите и градинарите.

02.02.

  • Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
  • Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите).

03.02.

  • Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именници: Симеон, Симона, Мона)

04.02.

  • Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)

06.02.

  • Свeти Фотий. (Именници: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а)
  • Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.

07.02.

  • Св. Вартананц. Национален арменски празник в памет на пълководеца Вартан Мамигомян и на всички загинали арменци в последното сражение срещу персите в 451 г.
  • Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

09.02.

  • Международен ден на стоматолога.

10.02.

  • Св. свещеномъченик Харалампий. (Именници: Никифор)
  • Пун Парегентан (Сирни заговезни). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на пчеларя.

11.02.

  • Лосар – Тибетска Нова година. Празник за Будистката общност в България и за Последователите на Диамантен път на будизма – България.
  • Световен ден на болния. Празнува се от католиците (от 1993).

14.02.

  • Деарънънтарач (Сретение Господне). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Свети Валентин. Празник на Католическата църква.
  • Ден на лозаря (Трифон Зарезан), свързан с народния обичай "зарязване на лозята". Професионален празник.
  • Световен ден на влюбените.
  • Празник на Ивайловград.

16.02.

  • Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918).

17.02.

  • Ден на спонтанните актове за доброта.

19.02.

  • Световен ден за защита на китовете.
  • Годишнина от обесването на Васил Левски.

21.02.

  • Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).

22.02.

  • Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
  • Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. Правителството. на Великобритания публикува "Харта на жертвите на престъпления".

23.02.

  • Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).
  • Световен ден на разбирателството и мира.
  • Харалампу. Празник на армъните за здраве.

24.02.

  • Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

Празничен - януари 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 10390

01.01.

  • Начало на Новата година. Официален празник.
  • Свети Василий Велики (Васильовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Васил/ка, Веселин/а, Вълк/о/а)
  • Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
  • Световен ден на мира.
  • Ден на световното семейство (от 2000 г.)

02.01.           

  • Полеза (Игнажден). Народен празник за ромите.

04.01.

  • Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност". (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)

05.01.

  • Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.

06.01.

  • Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден)
  • Сурп Дзънунд (Рождество Христово и Богоявление). Религиозен празник (Коледа) за Арменската апостолическа православна църква.
  • Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните.
  • Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
  • Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев.

07.01.

  • Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Иван/ка, Ивайло, Йонка/о, Ваньо (Ваня), Жан/а, Калоян)
  • Мерелоц. Задушница след коледа за Арменската апостолическа православна църква.
  • 7, 8 и 9 януари – армънска Коледа.

08.01.

  • Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на "бабата", опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена.

11.01.

  • Световен ден на думата „Благодаря".

12.01.

  • Празник на военното разузнаване (от 1996).
  • Именници: Таня, Татяна.

13.01.

  • Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).
  • Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.

  • Банго Василий. Ромска Нова година.
  • Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994).
  • Дзънунд Сурп Ховханну Гарабедин (Св. Йоан Предтеча). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

16.01.

  • Празник на работещите в областта на растителната защита.

17.01.

  • Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка)

18.01.

  • Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Атанас/ка, Наск/а/о)
  • Празнуват занаятчиите ковачи и железари.

20.01.

  • Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именници: Евтим)
  • Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.
  • Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

21.01.

  • Ден на родилната помощ (от 1951).
  • Бабинден за ромите.
  • Международен ден на прегръдката. Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.

25.01.

  • Рожден ден на Българската народна банка (1878).
  • Ден на българското радио.

26.01.           

  • Сурп Саркис Зоравар (Св. Саркис победоносец). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на митниците (от 1983).
  • Международен ден на митническия служител. Професионален празник.            

27.01.           

  • Международен ден в памет на Холокоста (от 2000).
  • Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).

28.01.

  • Европейски ден за защита на данните (от 2006).
  • Празник на Разград.

29.01.

  • Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието (от 2006).
  • Празник на Търговище.

31.01.           

  • Цигански Атанас. Ромски празник.

Годишнини - декември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 11541

01.12.

  • 125 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888 – 20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
  • 125 г. от смъртта на екзарх Антим I (Атанас Чалъков) (1816 – 01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.

  • 90 г. от рождението на Мария Калас (1923 – 1977), оперна певица.

03.12.

  • 190 г. от рождението на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.

  • 135 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878 – 09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
  • 215 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737 – 04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.

  • 125 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888 – 01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12

  • 405 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608 – 08.11.1674), английски поет.

10.12.

  • 135 г. от основаването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (1878).

11.12.

  • 210 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803 – 08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
  • 155 г. от рождението на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858 – 25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
  • 170 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843 – 27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата, холерата и африканския тиф.
  • 35 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.

  • 85 г. от рождението на Чингиз Айтматов (1928 – 10.06.2008), киргизки писател.

13.12.

  • 135 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878 – 09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

16.12.

  • 115 г. от смъртта на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
  • 65 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879 – 16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника" (1914, 1915, 1919), „Помакинче" (1931).

19.12.

  • 165 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818 – 19.12.1848), английска писателка: "Брулени хълмове" (1847).

20.12.

  • 145 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров(20.12.1868 – 02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.

  • 110 г. от смъртта на Филип Феликс Емануил Каниц (02.08.1829 – 1903), унгарски етнограф, географ, пътешественик и художник график, посветил се на изучаването на историята, географията и фолклора на балканските народи; извършил широки исторически, археологически и етнографски проучвания и начертал точна карта на България.
  • 155 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858 – 29.11.1924), италиански композитор: „Турандот", „Бохеми", „Тоска", „Мадам Бътерфлай" и др.

24.12.

  • 215 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798 – 26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш" (1834).

25.12.

  • 80 г. от рождението на Пенка Павлова (1933), българска народна певица: „Злато моме", „Маринчице, гиздава девойко".

27.12.

  • 60 г. от рождението на Едвин Сугарев (1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение "Екогласност".

28.12.

  • 150 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов, руски математик, академик (28.12.1863 – 30.05.1926).

30.12.

  • 120 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821 – 1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф: "Народни песни на македонските българи" и др.

Годишнини - ноември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10478

01.11.

  • Ден на народните будители в България.
  • 200 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01.11.1813 – 19.10.1851), черногорски владетел и поет : "Горски венец" (1847).
  • 140 г. от рождението на Божан Ангелов (1873 – 1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" от 1923 до 1928 г.
  • 120 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838 – 01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.

  • 25 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.

  • 415 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (1598 – 1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
  • 100 г. от рождението на Албер Камю (1913 – 1960), френски писател, един от създателите  на екзистенциалния роман.

10.11.

  • 530 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483 – 18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската  реформация в Германия.
  • 180 г. от рождението на Добри Войников (10.11. ст. стил/22.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация" (1871).
  • 90 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892 – 1923), деец на БЗНС.

13.11.

  • 145 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792 – 13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар" (1816), „Отело" (1816), „Пепеляшка" (1817), „Семирамида" и др.

14.11.

  • 120 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (1893 – 1969), руски физик.

16.11.

  • 115 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич (истинско име: Гандьо Кътьов Баев) (1817/1820 – 1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на  просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения: "История блъгарска", т. 1 (1869).

18.11.

  • 70 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (1943), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.

  • 185 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797 – 19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.

  • 155 г. от рождението на Селма Лагерльоф (1858 – 1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.

  • 130 г. от рождението на Сирак Скитник (Панайот Тодоров Христов) (1883 – 1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924 – 1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
  • 100 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913 – 24.04.1997), български детски поет: "Радостен живот" (1941), "Чудни времена" (1945) и др.

27.11.

  • 140 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873 – 14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.

28.11.

  • 120 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (1893 – 1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС "Врабча 1".

29.11.

  • 155 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790 – 29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие" (1844).

Годишнини - октомври 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10007
  • 165 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848 – 1.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.

  • 155 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858 – 21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.

  • 160 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853 – 1856, война между Русия и Османската империя
  • 110 г. от рождението на Джон-Винсънт Атанасов(1903 – 1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.

  • 300 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713 – 31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на "Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751 – 1780).
  • 135 г. от рождението на проф. Михаил Арнаудов (05.10./17.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
  • 135 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.

  • 55 г. от смъртта на Ран Босилек (26.09.1886 – 08.10.1958), български детски писател : поредицата "Патиланци", приказката "Дядо и ряпа", стиховете "Родна реч" и "Я кажи ми, облаче ле бяло", превърнало се в текст за песен.

10.10.

  • 200 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813 – 27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са "Макбет", "Травиата", "Аида" и др.

12.10.

  • 90 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928 – ), български режисьор: „Инспекторът и нощта" (1963), „Езоп" (1970) и др.

13.10.

  • 170 г. от рождението на Глеб Успенски (13.10.1843 – 24.03.1902), руски писател демократ: "Разорение" (1869), "Болна съвест" (1873).

15.10.

  • 155 г. от рождението на Валдемар Датски (1858 – 1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.

18.10.

  • 95 г. от смъртта на Радко Димитриев (истинско име: Руско Д. Русков) (24.09.1859 – 1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.

  • 175 г. от рождението на проф. Марин Дринов (1838 – 28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
  • 125 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839 – 20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
  • 110 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (1903 – 1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.

21.10.

  • 180 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833 – 10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.

  • 110 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903 – 02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово", „На трапезата", „Две сватби".
  • 75 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (31.01.1875 – 1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

25.10.

  • 175 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838 – 03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта "Кармен" (1873 – 1874).
  • 120 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840 – 25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : "Лебедово езеро", "Спящата красавица", "Лешникотрошачката", "Годишните времена".

28.10.

  • 185 г. от рождението на Драган Цанков (28.10.1828 – 11.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
  • 195 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818 – 22.08./03.09.1883), руски писател реалист : "В навечерието" (1860).

29.10.

  • 125 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888 – 23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.

  • 180 г. от рождението на Александър Бородин (31.10.1833 – 15.11.1887), руски композитор и химик : "Княз Игор".
  • 115 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839 – 1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика "Школска педагогия" (1873) и др.

Годишнини - септември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10100
  • 85 г. от Войнишкото въстание 1918.

01.09.

  • 155 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858 – 13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
  • 115 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898 – 20.10.1966), един от класиците на българската литература: тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден"; "Гласовете ви чувам"

03.09.

  • 355 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599 – 03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640 – 1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.

  • 55 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877 – 1958), български палеограф, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", автор на редица трудове.
  • 195 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (1818 – 13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. "Български книжици" в Цариград.

05.09.

  • 445 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568 – 21.05.1639), италиански мислител утопист : "Градът на слънцето" (1602, издадена 1623)

06.09.

  • 325 г. от избухването на Чипровското въстани през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
  • 138 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.

145 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (1868 – 1937), българска поетеса.

09.09.

  • 185 г. от рождението на Йоаким Груев (Й. Г. Пройчев) (1828 – 01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
  • 115 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842 – 09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : "Следобедът на един фавн" (1876), "Антични богове" (1880), "Иродиада" (1871).

11.09.

  • 180 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (1833 – 13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877 – 1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.

14.09.

  • 175 г. от рождението на Христо Иванов – Големия (Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата) (14.09.1838 – 29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.

  • 35 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921 – 1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965 – 1968).

17.09.

  • 115 г. от рождението на Христо Смирненски (29.09.1898 – 18.06.1923, български поет : "Да бъде ден", "Зимни вечери", "На гости у дявола" (1922), "Приказка за стълбата" (1923).

18.09.

  • 260 г. от смъртта на Христофор Жефарович (краят на ХVІІ в. – 1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата "Стематография" – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.

  • 170 г. от рождението на Георги Бенковски (1843 – 1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
  • 80 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.

  • 105 г. от провъзгласяването на независимостта на  България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.

  • 90 г.  от началото на Септемврийското въстание (1923).
  • 60 г.  от рождението на Димитър Атанасов (1953), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.

  • 115 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898 – 11.07.1937), американски композитор и пианист : "Един американец в Париж" (1931), "Рапсодия в синьо"(1924) и др.
  • 75 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (1938 – 02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.

  • 210 г. от рождението на Проспер Мериме (27.09.1803 – 23.09.1870), френски писател : "Матео Фалконе" (1829), "Таманго" (1829), "Кармен" (1845) и др.

28.09.

  • 440 г. от рождението на Микеланджело Караваджо (28.09.1573 – 18.07.1610), италиаски живописец реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : "Кошница с плодове".
  • 105 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908 – 19.02.2000 ), български композитор и диригент : "Нестинарка" (1940), операта "Ивайло" (1958) и др.

29.09.

  • 495 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518 – 31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса: "Тайната вечеря" (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – "Раят" (1588 – 1590), която се намира в Двореца на Дожите.
  • 155 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858 – 21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.

30.09.

  • 100 г. от смъртта на Рудолф Дизел (2858 – 1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.
  • 45 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.

Годишнини - август 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9806

02.08.

  • 110 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07. ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.

  • 115 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898 – 04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките "Кавалче" (1928), "Преди, преди, вретенце" (1930), романите "Златно сърце" (1929), "Сирачета" (1933) и др.

05.08.

  • 15 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911 – 1998), политически и държавен деец.

06.08.

  • 120 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06.08.1893), български инженер-химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.

  • 165 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779 – 07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленият изоморфизъм и изомерия.

10.08.

  • 100 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
  • 90 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.

  • 65 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

12.08.

  • 160 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853 – 09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий".

13.08.

  • 150 г. от смъртта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
  • 100 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839 – 13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : "Изгубена Станка" (1865).
  • 75 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (1938), поет, публицист, политически деец на БЗНС "Александър Стамболийски" и на Български земеделски съюз "Александър Стамболийски – 1899".

14.08.

  • 55 г. от смъртта на Фредерик Жолио Кюри (19.03.1900 – 14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

17.08.

  • 75 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

22.08.

  • 130 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818 – 22.08./03.09.1883), руски писател реалист: "В навечерието" (1860).

23.08.

  • 145 г. от рождението на Пол Отле (1868 – 1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.

  • 270 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743 – 08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

28.08.

  • 185 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828 – 07.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи "Война и мир" (1865 – 1869) и "Ана Каренина" (1875 – 1877) са сред шедьоврите на световната литература.
  • 70 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894 – 28.08.1943) и 90 г. от качването му на престола (03.10.1918).

29.08.

  • 175 г. от рождението на Тодор Петров Икономов (Т. Икономпетров Тодоров) (1838 – 28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г. 

30.08.

  • 265 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748 – 29.12.1825), френски живописец : "Смъртта на Марат" (1793), "Зарзаватчийка" (1795) и др.

31.08.

  • 105 г. от рождението на Уилям Сароян (1908 – 1981), американски писател.
  • 100 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913 – 29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.

Годишнини - юли 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10698

02.07.

  • 235 г. от смъртта на Жан Жак Русо (28.06.1712 – 02.07.1778), френски философ-деист. За него частната собственост е причина за нещастието на хората. Републиката е най-съвършената държава, защото в нея всички са равни пред закона. Едно от най-известните му произведения е „Емил", заради което е подложен на гонения.

03.07.

  • 270 г. от рождението на Гаврила Романович Державин (03.07.1743 – 08.07.1816), руски поет. Творчеството му е преход от класицизма към реализма.
  • 130 г. от рождението на Франц Кафка (1883 – 03.06.1924), австрийски писател.
  • 105 г. от смъртта на граф Николай Павлович Игнатиев (17/29.01.1832 – 1908), руски генерал, дипломат и виден славянофил, участвал в преговорите за сключване на мир и подписал от руска страна на 19 февруари (3 март) 1878 г. Санстефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската освободителна война 1877 – 1878..
  • 80 г. от рождението на Александър Николаев Фол (1933 – 2006), български историк, траколог, филолог.

04.07.

  • 145 г. от смъртта на Дмитрий Писарев (02.10.1840 – 04.07.1868), руски литературен критик и публицист, отявлен материалист.
  • 130 г. от рождението на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883 – 02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите" (1943) , „Книга на българите" (1987) и др.

06.07.

  • 60 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономистка, първата жена министър-председател на България, възглавявайки служебното правителство през 1994 – 1995.
  • 145 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава (1868) при с. Вардим, Свищовско.

07.07.

  • 120 г. от рождението на Мирослав Кърлежа (07.07.1893 – 1981), хърватски писател, критик, публицист  и есеист : „Хърватският бог Марс", „Глембаеви" и др.

09.07.

  • 110 г. от рождението на проф. Илия Петров (09.07.1903 – 18.05.1975), български художник, портретист. Неговото име носи рисувалното училище в София.

10.07.

  • 95 г. от рождението на Джеймс Олдридж (10.07.1918), английски писател и журналист, известен с романите „Подписали с честта си" (1942), „Дипломатът".

12.07

  • 185 г. от рождението на Николай Чернишевски (12/24.07.1828 – 17/29.10.1889), руски писател, учен и философ, защитаващ реализма в литературата. Най-известното му произведение е романа „Какво да се прави" (1862 – 1863).

13.07.

  • 220 г. от смъртта на Жак Пол Марат ( 24.05.1743 – 13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите на якобинците, учен и публицист.
  • 105 г. от първото участие на жени в Олимпийските игри през  1908 г.

15.07.

  • 180 г. от рождението на Кирил Видински (1833 – 21.05.1914), висш български духовник, митрополит, подпомага със значителни лични средства построяването на Духовната семинария в София.
  • 160 г. от рождението на Владимир Короленко (15/27.07.1853 – 25.12.1921) – руски писател, известен с произведението си – „История на моя съвременник".

16.07.

  • 185 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко (16/28.07.1828 – 28.01.1901), руски военен деец, ген.-фелдмаршал; военачалник в Руско-турската освободителна война 1977 – 1878 г., нанася последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземайки Одрин слага край на войната.

18.07.

  • 176 г. от рождението на Васил Левски (18.07.1837 – 19.02.1873), велик български революционер и лидер на националноосвободителното ни движение, сформирал множество революционни комитети в страната и чужбина.
  • 145 г. от смъртта на Хаджи Димитър (10.05.1840 – 18.07.1868), български революционер и войвода.

19.07.

  • 120 г. от рождението на Владимир Владимирович Маяковски (19.07.1893 – 14.04.1930), руски поет и драматург, един от основателите на футуризма в Русия.

21.07.

  • 165 г. от смъртта на Христаки Павлович (1804 – 21.07.1848), български просветен деец, книжовник и възрожденец. Основава първото славяно-елинско училище в Свищов (1831). По-късно отваря славяно-българско и девическо училище в града като издава и учебници за тях.

23.07.

  • 125 г. от рождението на Реймънд Чандлър (1888 – 1959), американски писател.

25.07.

  • 75 г. от рождението на Георги Иванов Атанасов (1933), политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

27.07.

  • 185 г. от рождението на Христо Г. Данов (27.07.1828 – 11.12.1911), български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването в България. Основава първото неделно училище в Стрелча (1850), класно училище и читалище в Клисура. През 1857 г. учредява „Дружествена книговезница", която по-късно прераства в книжарница и издателство. През 1878 започва да издава първия общобългарски вестник „Марица".
  • 80 г. от рождението на Дончо Цончев (1933 – 2010), български писател прозаик

28.07.

  • 100 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1913) – договор за мир, с който се слага край на Междусъюзническата война 1913 г.

29.07.

  • 220 г. от рождението на Ян Колар (29.07.1793 – 24.01.1852), чешки поет, привърженик на идеята за единство на славянските народи. Най-значимото му произведение е „Дъщерята на Славия" (1824).
  • 215 г. от рождението на  Джакомо Леопарди (29.07.1798 – 14.06.1837), италиански поет, представител на романтизма. Известни негови творби са одите му „Към Италия" (1818) и „На паметника на Данте" (1819).
  • 95 г. от рождението на Емил Манов (29.07.1918), български писател : „Пленено ято" (1947), „Краят на Делиите" (1954) и др.

30.07.

  • 115 г. от смъртта на Ото фон Бисмарк (01.04.1815 – 30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер". Прокламира обединението на Германия във Версай след Френско-пруската война. Смята се за създател на днешната германска държава.
  • 195 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818 – 19.12.1848), английска писателка : "Брулени хълмове" (1847).

31.07.

  • 145 г. от смъртта на Стефан Караджа (11.05.1840 – 31.07.1868), български войвода и революционер от националноосвободителното ни движение.Участник във Втората българска легия и съорганизатор на чета заедно с Хаджи Димитър.

Годишнини - юни 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9966
  • 760 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
  • 160 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853 – 05.1876), български  революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

02.06.

  • Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

04.06.

  • 215 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
  • 165 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785 – 04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.
  • 55 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874 – 1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на  Тракия и Македония.

07.06.

  • 165 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848 – 08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог .
  • 50 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия

09.06.

  • 135 г. от смъртта на Дженерариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844 – 1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
  • 90 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

12.06.

  • 145 г. от рождението на Янко Станков Забунов (1868 – 18.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.

  • 110 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903 – 30.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композирамузиката към филмите: „Под игото" (1952) и „Хитър Петър" (1960).

14.06.

  • 160 г. от смъртта на Захари Зограф (1810 – 14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
  • 90 г. от смъртта на Александър Стамболийски (1879 – 1923) български политически и държавен деец.

15.06.

  • 170 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843 – 04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
  • 150 г. от излизането на вестник  „Гайда" (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.

  • 700 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313 – 21.12.1375), италиански писател : "Декамерон" (1348 – 1353).
  • 100 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.

  • 90 г. от смъртта на Христо Смирненски (29.09.1898 – 18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – "Да бъде ден", "Зимни вечери", "На гости у дявола"; "Приказка за стълбата" (1923).
  • 85 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872 – 18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.

  • 70 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (01.08.1851 – 1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", а по-късно и на девическата гимназия в същия град.
  • 390 г. от рождението на Блез Паскал (1623 – 1662), френски математик, физик и философ.

21.06.

  • 105 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (1844 – 1908), руски композитор.

23.06.

  • 130 г. от рождението на Лазар Добрич (23.06.1883 – 16.02.1970), български цирков артист, режисьор и педагог. Изобретява акробатичния номер „Трапецът на смъртта".

24.06.

  • 175 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838 – 01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
  • 130 г. от рождението на Григор Василев (Г. В. Гьорев) (1883 – 07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.

  • 75 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (1938), български юрист, политически и държавен деец.

30.06.

  • 105 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - май 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10617

01.05.

  • 90 г. от рождението на Джоузеф Хелър (1923 – 1999), американски писател сатирик.

02.05.

  • 70 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883 – 02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история: „История на българите" (1943), „Книга на българите" (1987) и др.

04.05.

  • 110 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872 – 04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

06.05.

  • 255 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758 – 28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.

07.05.

  • 180 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833 – 03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии  и др.
  • 95 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914 – 1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.

  • 195 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (08.05.1818 – 19.06.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877 – 1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.
  • 110 г. от смъртта на Пол Гоген (07.06.1848 – 08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.

  • 130 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (1883 – 1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.

  • 150 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. 

12.05.

  • 80 г. от рождението на Андрей Вознесенски (1933 – 2010), руски поет.

14.05.

  • 145 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (1868 – 20.06.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.

15.05.

  • 310 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
  • 100 г. от смъртта на Петър Ичков (неизв. – 1808), сръбски политически деец от български произход.

16.05.

  • 75 г. от смъртта на  проф. Иван Мърквичка (23.04.1856 – 16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица"). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.

  • 140 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873 – 30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня" (1916).
  • 100 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912 – 1913.

19.05.

  • 115 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809 – 19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

22.05.

  • 205 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (1808 – 1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
  • 200 г. от рождението на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
  • 170 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843 – 28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.

  • 110 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978) – българска драматична актриса.

24.05.

  • Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
  • 270 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743 – 13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.
  • 470 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.

26.05.

  • 165 г. от  смъртта на Висарион Белински (30.05.1811 – 26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.

  • 135 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878 – 14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
  • 110 г. от рождението на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

28.05.

  • 105 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (1908 – 1964), английски писател.

30.05.

  • 235 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694 – 30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в.: "Едип" (1718), "Брут" (1730), "Кандид" (1759) и др.

31.05.

  • 20 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката (ГОР) (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - април 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10029

02.04.

  • 125 г. от смъртта на Миклухо Маклай (06.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.

  • 195 г. от рождението на Майн Рид (1818 – 1883), британски писател.

05.04.

  • 145 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
  • 105 г. от рождението на Херберт фон Караян (1908 – 1989), австрийски диригент.

06.04.

  • 530 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : "Сикстинската мадона" е най-прочутата (1515 – 1519), а от стенописите е "Атинската школа".
  • 485 г. отсмъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.

  • 165 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : "Любовен елексир", "Дон Паскуале".

09.04.

  • 530 г. от рождението и 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1483 – 09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : "Гаргантюа и Пантагрюел" (1532 – 1562).

10.04.

  • 40 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.

  • 190 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (1823 – 1886), руски писател и драматург.

13.04.

  • 270 г. от рождението на Томас Джеферсън (1743 – 1826), американски политик, философ.

14.04.

  • 115 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898 – 14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.

  • 120 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
  • 110 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава "Земеделски комитет" ("Зелена вълна"), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.

  • 185 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха" (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.

  • 115 г. от смъртта на Ильо Войвода (Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо) (ок.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.

  • 425 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.

20.04.

  • 120 г. от рождението на Хуан Миро (1893 – 1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.

  • 135 г. от смъртта на Жельо Войвода (Желез Добрев Железчев) (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков.

22.04.

  • 90 г. от рождението на Радой Ралин (1923 – 2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.

  • 75 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
  • 155 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.

  • 70 г. от смъртта на  Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858 – 25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

26.04.

  • 215 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.

27.04.

  • 90 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (1923 – 1997), български композитор.

28.04.

  • 70 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е "Дядовата Славчова унука" (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.

  • 120 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката "Вечната и святата".
  • 135 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : "Фани" (1906), "Майка" (1924), "Копнеж" (1926).

30.04.

  • 130 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е "Закуска на тревата" (1863).
  • 130 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".
  • 90 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (13.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9707

01.03.

  • 75 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски (светско име: Марин Пелов), (14.09.1850 – 1838), висш духовник, митрополит.

02.03.

  • 85 г. от рождението на Гиньо Точев Ганев (1928), юрист, политически и държавен деец.

03.03.

  • 135 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877 – 1878.
  • 135 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
  • 95 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.
  • 120 г. от рождението на Райко Алексиев (1893 – 1944), български художник, карикатурист и журналист.

05.03.

  • 130 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (1883 – 16.02.196), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
  • 60 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (27.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.

  • 2335 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : "За душата", "Никомахова етика", "Политика" и др.

13.03.

  • 120 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.

15.03.

  • 165 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
  • 20 г. от учредяването на Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.

  • 155 г. от рождението на Рудолф Дизел (1858 – 1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.

  • 200 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (1813 – 1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

22.03.

  • 115 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (1830 – 1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

20.03

  • 185 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : "Бранд", "Нора".
  • 140 г. от рождението на Сергей Рахманинов (20.03./01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
  • 75 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (21.04.1867 – 1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

24.03.

  • 70 г. от смъртта на Димитър Драгиев (01.11.1869 – 1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество "Просвета", автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03.

  • 180 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (1833 – 6.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
  • 95 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.

  • 90 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.

  • 180 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833 – 10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище "Родина".
  • 135 г. от смъртта на Добри Войников (10.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация" (1871).
  • 45 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961 г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник "Восток".

28.03.

  • 145 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.07.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното", „Майка" и др.
  • 70 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (20.03.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.

  • 160 г. от рождението на Винсент Ван Гог (1853 – 1890), холандски живописец.
  • 80 г. от рождението на Борис Карадимчев (1933), български композитор и преподавател.

31.03.

  • 110 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (1903 – 1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.
  • 80 г. от рождението на Александър Василев Лилов (1933), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - февруари 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10206
  • 995 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.

  • 130 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил "Потоп", "Сватба" и др.
  • 60 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.

  • 545 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
  • 130 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (1883 – 1922), български поет и преводач, детски писател.
  • 105 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

08.02.

  • 185 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : "Пътешествие до центъра на Земята " (1864); "Двадесет хиляди левги под водата" (1870); "Осемдесет дни около света" (1873).

10.02.

  • 115 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър".

11.02.

  • 205 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
  • 65 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

13.02.

  • 140 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").
  • 130 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), немски композитор и диригент : "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
  • 110 г. от рождението на Жорж Сименон (1903 – 1989), френски писател.

16.02.

  • 95 г. от рождението на Веселин Андреев (Георги Георгиев Андреев) (1918 – 1991), български  поет и  публицист.

17.02.

  • 340 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665), "Скъперникът" (1668).
  • 135 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.

  • 140 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет. 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.02.1908), български живописец и революционер.
  • 130 г. от рождението на Никос Казандзакис (1883 – 1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът".
  • 35 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.

  • 540 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
  • 135 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.021824 – 1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.
  • 70 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.

20.02.

  • 120 г. от рождението на Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) (1893 – 25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.

  • 120 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.

  • 225 г. от рождението на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), немски философ.

23.02.

  • 190 г. от рождението на Найден Геров Добрович (1823 – 1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.

  • 135 г. от рождението на Александър Божинов ( 24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
  • 70 г. от рождението на Христо Проданов (1943 – 1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.

  • 140 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе ("Кармен"), Радамес ("Аида"), Херцогът ("Риголето"), Рудолф ("Бохеми") и др.

27.02.

  • 130 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
  • 100 г. от рождението на Ъруин Шоу (1913 – 1984), американски писател и публицист.

28.02.

  • 480 г. отрождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 13.09.1592), френски философ иписател : „Опити".
  • 145 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов" от 1901 до 1932 г.
  • 55 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Предлагаме Ви

Търсене

Електронна библиотека

Разширено търсене
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора