Снимки от събития

Годишнини - януари 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 10354
  • 95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

  • 190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.
  • 150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
  • 150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
  • 120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
  • 115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
  • 90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

  • 135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
  • 130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

  • 90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

  • 370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

  • 150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

  • 165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
  • 135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
  • 105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

  • 130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
  • 115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
  • 95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

  • 95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

  • 385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
  • 165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
  • 150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
  • 85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
  • 75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

  • 170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
  • 150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
  • 135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

  • 115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

  • 75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
  • 25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

  • 35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

  • 80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

  • 135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
  • 90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
  • 75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

  • 225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

  • 230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
  • 50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

  • 125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

  • 135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
  • 120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
  • 75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

  • 45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

  • 135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

  • 65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

  • 135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

  • 165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
  • 65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

  • 135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
  • 90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".

Годишнини 2013

Детайли
Последна редакция - 21 февруари 2013 г.
Посещения: 11297

През 2013 г. се навършват:   

  • 2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
  • 2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
  • 1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
  • 1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
  • 1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
  • 1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
  • 1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
  • 1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
  • 1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
  • 995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
  • 930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
  • 795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
  • 735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
  • 720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
  • 650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
  • 615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
  • 485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
  • 480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
  • 465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
  • 375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
  • 325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
  • 325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
  • 260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
  • 245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
  • 240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
  • 235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
  • 220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
  • 205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
  • 200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
  • 200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
  • 195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
  • 190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
  • 190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
  • 185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
  • 185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
  • 185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
  • 185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
  • 180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
  • 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
  • 175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
  • 175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
  • 170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
  • 165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
  • 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
  • 160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
  • 155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
  • 155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
  • 150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
  • 145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
  • 145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
  • 145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
  • 140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
  • 135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
  • 130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
  • 135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
  • 130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
  • 130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
  • 115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
  • 115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
  • 105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
  • 105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
  • 75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
  • 75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
  • 70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
  • 50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
  • 50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
  • 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

Стара Загора - годишнини през 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 11380

Бележити годишнини – Стара Загора 2013 г.

  • 205 г. от създаването на старозагорската църковно-религиозна община (1808).
  • 195 г. от рождението на Филип Велев (1818, с. Габарево, Казанлъшко – 1883), главен учител в Стара Загора и Казанлък, преводач и автор на "Граматика гръко-българска"; открил първото българско училище в Одрин (1852).
  • 180 г. отсъздаването на първото светско училище в Стара Загора (1833) с учител Атанас Иванов (Даскал Атанас).
  • 180 г. от рождението на Тодор Николов Шишков (1833, В.Търново – 1896), възрожденски учител, преводач и автор на учебници, основател на читалището в Железник през 1860 г. чийто наследник днес е НЧ „Родина", Стара Загора.
  • 180 г. от рождението на Ирина Попгеоргиева – Екзарх (1833, Ст.З. – ок. 1878), племенница на Александър Екзарх; живее и работи като преводачка в Цариград.  
  • 180 г. от рождението на Никола Славов Близнаков (1833, с. Змейово – 04.02.1909, Ст.З.), свещеник, участвал в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г., дългогодишен председател на настоятелството на църквата "Св. Никола" и един от главните деятели за възстановяването й след опожаряването на града.
  • 175 г. от рождението на митрополит Методи Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 01.11.1922, Ст.З.), възрожденски духовен и просветен деец; първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград (1892 – 1894) и  първи старозагорски митрополит (1894 – 1922); инициатор за залесяването на пустеещия хълм "Ахмак баир", превърнат в парк "Аязмото" в Стара Загора.
  • 175 г. от рождението на Никола Вълев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
  • 175 г. от рождението на Дочо Колев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
  • 175 г. от рождението на Слави Тошев (1838, Ст.З. – 1896, Ст.З.), търговец, читалищен деец и  виден старозагорски общественик.
  • 170 г. от рождението на Койчо Георгиев (Койчо Байрактар) (1843, Ст.З. – 10.02.1894), член и куриер на Старозагорския таен революционен комитет, знаменосец на Старозагорското въстание 1875 г.
  • 170 г. от рождението на Михаил Жеков (1843, Ст.З. – 30.09.1875), търговец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
  • 170 г. от рождението на Николаки Стоилов (1843, Ст.З. – ?), търговец, един от основателите на Старозагорския таен революционен комитет и негов касиер, спомоществовател за построяването на нова сграда за Първа смесена прогимназия в Стара Загора.
  • 165 г. откакто в черквата "Св. Богородица" престават да четат и пеят на гръцки език (1848).
  • 165 г. от първия опит за  модерно здравеопазване в Ески Заагра (1848). Д-р Хрисанта Бодури (българин по произход), изпратен в града от Александър Екзарх по молба на старозагорските общинари, въвежда амбулаторно обслужване, абонамент за визити, здравни беседи пред населението, отваря аптека и др.
  • 165 г. от откриването  (1848) на първото в града модно ателие за женски дрехи от съпругата на д-р Хрисанта Бодури.
  • 165 г. от рождението на Минко Минев (1848 – 1932), учител, търговец, адвокат; участник в Старозагорското въстание 1875 г. Кмет на Стара Загора от април 1912 до април 1915 г.
  • 165 г. от рождението на Христо (Христаки) Добрев Сяров (1848, Ст.З. – 21.03.1917, Пловдив), участник във Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, сподвижник на Васил Левски, член на Старозагорския таен революционен комитет.
  • 165 г. от рождението на Руси Аргов (Аргоолу Клепалото) (1848 Ст.З. – 1876, Пазарджик), член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
  • 165 г. от рождението на Иван Драгомиров (1848, Ст.З. – 1910, Пловдив), лекар, общественик и педагог.
  • 165 г. от рождението на Стефан Чифудов (1848 – май 1876), куриер на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
  • 165 г. от рождението на Макс Верих (1848, Чехия – 1924), учител по рисуване и краснопис в Девическата гимназия в Стара Загора.
  • 160 г. от рождението на Иван Костадинов Черепов (1853, Ст.З. – 12.12.1894, Ст.З.), юристи общественик; кмет на Стара Загора от септември 1894 до декември 1894. Умира по време на мандата си.
  • 160 г. от рождението на Христо Зафиров (1853, Ст.З. – 1906), Битолски митрополит Григорий Охридски.
  • 155 г. от първото по рода си статистическо описание на българска община във възрожденската ни книжнина – „Статистическо описание на Ескизаарската каза" от хаджи Господин Славов, издадено през 1858 г. в Цариград.
  • 155 г. от създаването на първата здравна осигуровка у нас. През 1858 г. ескизаарската българска църковно-училищна община разпределя 45 хил. гроша – сума за издръжка на дипломиран лекар и за лекарства, между всички данъкоплатци.
  • 155 г. от откриването на американско девическо училище в Стара Загора (1958) от мисионера д-р Теодор Байнгтън.
  • 155 г. от рождението на Сава Колев Казмуков (1858 – 1936), кмет на Стара Загора от декември 1894 до април 1899 и от септември 1909 до февруари 1910 г.
  • 150 г. от построяването на прохода "Св. Никола" (1863) по заповед на Метхад паша.
  • 150 г. от рождението на Константин Иванов Кожухаров (1863 – 27.01.1943), лекар, основател на сиропиталището към благотворително дружество "Добрий самарянин".
  • 145 г. от провеждането на първия учителски събор в Стара Загора (1868), на който се разискват учебните програми и се избират учебници. На събора е взето решение за въвеждане на взаимоучителната метода, за ограмотяване на възрастните, за изнасяне на реферати и за събиране на българския фолклор.
  • 145 г. от рождението на Георги Данов (1868, с. Шипка – неизв.), учител, читалищен деец, член на настоятелството и на театралната комисия на дружество "Театър".
  • 145 г. от гибелта на старозагорците Марин Начев, Цоньо Бъчваров, Дочо Колев, Тончо Стоянов, Паньо Хаджипенев, Георги Пенчев (1868) – четници в четата на Хаджи Димитър.
  • 140 г. от рождението на Райна Азманова-Кунчева (1873, Ст.З. – 1940, Пловдив), учителка.
  • 135 г. от смъртта на Трифон Илиев (1812 Ст.З. – 1878), търговец, открива в дюкяна си българска книжарница; баща на Атанас Т. Илиев.
  • 135 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Дълбоки (1878).
  • 130 г. от построяването на Хаджиангеловата къща (1883) от дебърския строител уста Георги, една от най-старите къщи в Стара Загора – къща музей "Градски бит ХІХ век".
  • 130 г. от основаването в Стара Загора на "Ученолюбиво дружество" (1883), наследник на читалището от 1860 г. Дружеството просъществува до 1894 г. Негов приемник е дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
  • 130 г. от полагане началото на учителска и ученическа библиотека (1883) в девическата гимназия "Мария Луиза" в Стара Загора.
  • 120 г. от рождението на Иван Василев Воденичаров (1893, Ст.З. – 23.08.1953, Бургас), хирург.
  • 115 г. от създаването на читалище „Просвета", с. Сладък кладенец (1898).
  • 115 г. от смъртта на д-р Теодор Байнгтън (1831 – 1898), американски мисионер, доктор по богословие, основал през 1848 г. американско протестантско девическо училище в Стара Загора.
  • 110 г. от създаването на читалище „Св. Климент Охридски", с. Малка Верея (1903).
  • 110 г. от основаването на "Есперантска дружина" в Стара Загора (1903).
  • 110 г. от смъртта на Никола Дечев (1880 – 1903), деец на македоно-одринското революционно движение.
  • 110 г. от рождението на Димитър Куманов (1903, Ст.З. – 1981, Пловдив), художник живописец.
  • 110 г. от бр. 1 /единствен/ на хумористичния в. "Любовни трепети". Стара Загора, 1903.
  • 105 г. от построяването на Железопътна гара Стара Загора (1908).
  • 105 г. откакто в Стара Загора историческото дружество "Августа Траяна" слага началото на сбирка от картини за откриване на художествена галерия в града (1908).
  • 105 г. от откриването на частните печатници "Напредък" на Стефан Камбуров и "Ганьо Колев и брат", наричана "Модерна печатница" (1908).
  • 105 г. от създаването на читалище „Съзнание", с. Казанка (1908).
  • 105 г. от създаването на читалище „Димитър Наумов", с. Преславен (1908).
  • 105 г. от отпечатването (1908) на книгата „Принос към историята на Стара Загора" на Димитър Илков. 
  • 100 г. от смъртта на Стефан Стойков Салабашев (1847, Ст.З. – 1913, Чирпан), търговец, общественик, кмет на Стара Загора от 1887 до 1890 г.
  • 100 г. от рождението на Атанас Митев Комитов (1913 – 03.04.1934), един от основателите на РМС в Стара Загора.
  • 100 г. от кн. 1 на сп. "Ранни цветя". Младежко списание за изящна литература. Стара Загора, 1913. (Излизат 2 кн.)
  • 95 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Оряховица (1918).
  • 95 г. от основаването (1918) на първата филхармония и на първия смесен хор в Стара Загора от дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
  • 90 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Самуилово (1923).
  • 90 г. от бр. 1 на литературния алманах "Везни". Ред. Гео Милев. Стара Загора, 1923.
  • 90 г. от създаването на Съюз на професионалните музиканти – клон Стара Загора (1923). 
  • 90 г. от откриването на еврейско училище в Стара Загора (1923), към което се създава и ученическо еврейско дружество.
  • 90 г. от смъртта на Димитър Начев Косев (1847 – 1923), един от кметовете на Стара Загора след Освобождението (по негово време се прави ремонт на Старозагорските минерални бани – поставят се курни), народен представител във ВНС 1886 г.
  • 90 г. от смъртта на Никола Р. Алтънков (1862, с. Габарево, Старозагорско – 1923), училищен инспектор, автор на учебници, учебни помагала и др.
  • 85 г. от бр. 1 на в. "Литературен глас". Седмичен вестник за литература, изкуство, научни и обществени въпроси. Ред. Д. Б. Митов. Стара Загора, 1928 – 1944.
  • 85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Памукчии (1928).
  • 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Маджерито (1928).
  • 80 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Бенковски (1928).
  • 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Загоре (1928).
  • 85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Пряпорец (1928).
  • 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Сулица (1928).
  • 85 г. от създаването на читалище „Гранит", с. Ново село (1928).
  • 80 г. от основаването на ученическо дружество "Ашомер Ацаир" (1933).
  • 80 г. от смъртта на Стойко Алексиев – Комит Стойчо (1842 – 1933), член на Легията на Раковски, опълченец, почетен гражданин на Стара Загора, Габрово, Търново и Плевен.
  • 80 г. от смъртта на Христо Шиваров (30.10.1850 – 1933), учител, секретар деловодител на Старозагорския таен революционен комитет.
  • 75 г. от създаването на първия кадастрален, нивелационен и регулационен план на Стара Загора (1938).
  • 75 г. от създаването на читалище „Съзнание, с. Руманя (1938).
  • 75 г. от рождението на Тотьо Нанев (1938), кмет на Стара Загора от март 1988 до януари 1990 г.
  • 75 г. от рождението на Стоян Стоянов (1938), председател на временната управа на Стара Загора от октомври 1990 до октомври 1991 г.
  • 75 г. от смъртта на Иван Димитров Дайров (1869, Ст.З. – 1938, Сливен), лекар, един от учредителите на БСДП на връх Бузлуджа.  
  • 70 г. от смъртта на проф. Стефан Киров Абаджиев (1861, Ст.З. – 1943, София), юрист, редовен член на БАН, декан и ректор на Софийския университет. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Американската академия за политически и социални науки и на Института за административни науки в Букурещ. Доктор по политически науки и по право на Брюкселския университет, член на постоянния арбитражен съд в Хага.
  • 70 г. от създаването на първата ученическа духова музика в Стара Загора (1943) – в Мъжката гимназия от учителя Иван Маджаров.
  • 65 г. от откриването на градския радиовъзел (1948).
  • 65 г. от откриването на Техникума по ветеринарна медицина (1948).
  • 65 г. от откриването на базово училище "Васил Левски" (1948).
  • 65 г. от смъртта на Стефан Петков Драгнев (1871, Ст.З. – 1948, София), лекар. По негова инициатива се открива неделно училище за изучаване на чужди езици; почетен член на дружество "Добрий самарянин".
  • 60 г. от откриването на Пето основно училище (1953).
  • 55 г. от смъртта на Стефан Кюмюрев (1882 – 1958), банков чиновник; кмет на Стара Загора от април 1924 до декември 1927 г.
  • 55 г. от смъртта на Еме Господинова Бакалова (1882, Швейцария – 1958), учителка по френски език в Мъжката гимназия, поетеса.
  • 55 г. от смъртта на Съба Костова (1875 – 1958), лекарка и активна деятелка на Българския червен кръст; основател и ръководител на дружество "Самарянка" в Стара Загора; участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.; племенница на Хаджи Димитър.
  • 50 г. от откриването на Техникума по химическа промишленост "Д. Менделеев" (1963).
  • 50 г. от откриването на Първа смесена гимназия "Христо Ботев" (1963).
  • 50 г. от смъртта на проф. Борис Антонов Митов (11.01.1891 – 1963), български художник живописец.
  • 45 г. от смъртта на Никола Генчев (1896 – 1968), юрист, доктор на стопанските науки; кмет на Стара Загора от декември 1931 до май 1934 г.
  • 25 г. от създаването на читалище „Даскал Петър Иванов" в Стара Загора (1988).
  • 20 г. от смъртта на Антон Михайлов Георгиев (1916, Хасково – 1993), писател, автор на книги с разкази, повести, новели, романи, пиеси и др.; редактор на в. "Септември" и алманах "Хоризонт" в Стара Загора.
  • 20 г. от издаването на бр. 1 на в. „Литературен глас". Ред. Йордан Атанасов. Стара Загора, 1993 –

Стара Загора - декември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10849
  • 150 г. от рождението на Васил Костов Налбуров (1863, Ст.З. – 22.05.1893, София), писател, драматург, театрален деец; пръв директор и един от първите режисьори на трупата "Сълза и смях" в София.
  • 90 г. от бр. 1 на сп. "Нов път". Пролетарско литературно-обществено списание. Ред. Г. Бакалов. Стара Загора, 1923.
  • 75 г. от бр. 1 на  в. "Устрем". Вестник на ученическото културно-просветно дружество "Устрем" при Търговската гимназия. Стара Загора, 1938. (Излиза до м. май 1939)

 01.12.

  • 120 г. от рождението на Атанас Атанасов Илиев (01.12.1893, Ст.З. – 09.02.1985, София), философ, ректор на университета в Скопие, Македония; професор в Софийския университет; автор на книги по философия, психология, етика, естетика, изкуство, образование, култура и др.; есеист и публицист; син на учителя Атанас Илиев.
  • 20 г. от смъртта на Симеон Христов Фетфаджиев (08.02.1910, Ст.З. – 1993, София), юрист; учи музика при Клара Шнайдерман и специализира в Унгария; диригент и главен диригент на Старозагорската опера до 1958 г., музикален педагог в София.

06.12.

  • 70 г. от рождението на Видьо Стоянов Видев (1943, с. Оризово), научен работник, доктор на селскостопанските науки.

07.12.

  • 90 г. от смъртта на Марко Иванов Кожухаря (1851, Ст.З. – 1923), член на Революционния комитет и участник в Старозагорското въстание 1875 г.
  • 55 г. от рождението на Румяна Георгиева Лечева (1958, Ст.З.), журналистка.

08.12.

  • 75 г. от рождението на Красимира Асенова Колдамова (1938), балерина, балетен педагог.

09.12.     

  • 170 г. от рождението на Георги Бенев (09.12.1843, Ст.З. – 25.09.1909, Пловдив), възрожденски учител, полиглот и общественик, член на БКД; член на Старозагорския таен революционен комитет и председател на читалището в Стара Загора; участва в Руско-турската освободителна война; народен представител в Областното събрание на Източна Румелия; участва в Съединението 1885 г. и е член на Временното правителство; автор на стихове, преводач и публицист.
  • 90 г. от бр. 1 на "Музикален преглед". Издание на старозагорския клон на Съюза на професионалните музиканти в България. Ред. А. П. Берсенев. Стара Загора, 1923 – 1929. (Излиза в 20 бр.)

14.12.  

  • 110 г. от бр. 1 на в. "Средна гора". Независим вестник за политика, стопанство и реклами. Отг. ред. Г. Панайотов. Стара Загора, 1903. (Излиза в 24 бр.)

19.12.

  • 115 г. от рождението на Николай Евгениевич Ростовцев (1898, Харков, Украйна – 19.06.1988, София), художник живописец, изографисва в Стара Загора църквите "Св. Теодор Тирон" (заедно с художника Владимир Егер) и "Св. Троица".

23.12.

  • 85 г. от смъртта на Желязко Николов – Джамджията (1850 Ст.З. – 1928), член на Революционния комитет и участник в Старозагорското въстание 1875 г.

24.12.

  • 110 г. от рождението на Никола Сотиров Евров (20.09.1903, Ст.З. – 24.12.1973, София), художник живописец, автор на портрети, пейзажи и натюрморти.
  • 75 г. от рождението на Снежана Дескова (1938), балерина, балетен педагог – художествен ръководител на балетната школа при НЧ „Родина".

28.12.     

  • 85 г. от бр. 1 на в. "Земеделски народен глас". Местен орган на БЗНС – Врабча 1. Стара Загора, 1928. (Излиза в 34 бр.)

31.12.  

  • 110 г. от създаването на 8-а пехотна Тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора (1903). Първи командир – полк. Сарафов.

Стара Загора - ноември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10032
  • 155 г. от откриването на първата книжарница в Стара Загора (1858).
  • 85 г. от създаването на Градска филхармония на Българския музикален съюз – клон Стара Загора (1928).
  • 85 г. от създаването на Околийско научно-просветно пчеларско дружество "Пчела" (1928).

 02.11.       

  • 80 г. от смъртта на Васил Костакев (01.08.1885 – 1933), художник портретист и пейзажист.
  • 85 г. от рождението на Иван Крумов Бакалов (1928), диригент.
  • 70 г. от освещаване сградата на Съдебната палата (1943).

 05.11.

  • 90 г. от смъртта на Георги Евстатиев Иванов (15.04.1875, Ст.З. – 1923, София), художник и педагог; автор на битови композиции, пейзажи, портрети и др.

 07.11.

  • 40 г. от смъртта на Христо Господинов Райков (07.03.1889 – 1973, Ст.З.), учител, член на Археологическото дружество "Августа Траяна" и уредник на старозагорския музей до 1951 г.

 08.11.           

  • 135 г. от рождението на Васил Димов Василев (08.11.1878, Ст.З. – 10.11.1941, София), художник живописец, изкуствовед, педагог, публицист и издател; автор на практически ръководства по рисуване.

 18.11.

  • 70 г. от откриването на Държавното средно техническо училище "Георги Бенковски" (1943) – Професионална гимназия по САГ „Любор Байер".

19.11.

  • 145 г. от рождението на Михаил Стоилов Харитонов (1868, Ст.З. – 1941, Ст.З.), открива машинна фабрика в Стара Загора през 1898 г.; читалищен деятел и общественик.
  • 50 г. от рождението на Росица Въльовска (1958, Враца), журналистка.

22.11.

  • 70 г. от рождението на Владимир Иванов Рашков (1943 – 12.02.2011), фотограф-художник.

26.11.     

  • 85 г. от смъртта на Михаил Пенчев Елмазов (1859, Ст.З. – 26.11.1928, София), първият дипломиран зъболекар в България; основател и пръв председател на първото ондотологично дружество в София, един от основоположниците на научната стоматология у нас; съпруг на поетесата Евгения Марс и баща на оперния певец Павел Елмазов.

 27.11.           

  • 140 г. от рождението на Георги Иванов Бакалов (27.11.1873, Ст. З. – 14.07.1939, София), политически и обществен деец; писател, литературен критик, публицист, преводач и издател.

 28.11.

  • 35 г. от смъртта на Господин Георгиев (06.08.1909, Ст.З. – 28.11.1978, София), художник живописец.

Стара Загора - октомври 2013

Детайли
Последна редакция - 11 октомври 2013 г.
Посещения: 8992
  • 115 г. от излизането на бр. 2, год. ІІІ на "Работнически вестник" в Стара Загора. Стара Загора, 1898. (В Стара Загора излиза до бр. 50, год.ІІІ)

03.10.  

  • 155 г. от рождението на Георги Славов (03.10.1858 – неизв.), опълченец, общественик; дядо на летец-изтребителя Георги Кюмюрджиев.
  • 105 г. от рождението на Олга Стоева Брадистилова (1908, Ст.З. – 21.09.1981, София), художничка и поетеса; член на Международната академия "Тиберина", Рим.

 04.10.

  • 55 г. от рождението на Георги Танев Чернев (1958), архитект, автор /в колектив/ на проектите на сградите на ОББ и Регионалния исторически музей в Стара Загора и др.

 05.10.

  • Празник на Стара Загора.   

 07.10.

  • 40 г. от смъртта на Христо Господинов Райнов (07.03.1889 – 1973), учител и общественик; изследовател на археологията и възрожденската история на Стара Загора.

 11.10.

  • 65 г. от рождението на Любчо Иванов (1948, с. Градница, Севлиевско), журналист, отговорен редактор на в. "Тракия Труд".

 12.10.

  • 125 г. от бр. 1 на в. "Защита". Ред.-стопанин Н. Г. Басларев. Стара Загора, 1888. (Единствен брой)
  • 20 г. от създаването на фирма Газоснабдяване Стара Загора ООД и от началото на изграждането на градската газоразпределителна мрежа (1993).

 16.10.

  • 115 г. от рождението на Марио Жеков (1898, Ст.З. – 03.08.1955, София), художник маринист, портретист и декоратор; автор на морски и планински пейзажи, на пейзажи от стари български градове; участва в художествени изложби в Румъния, Унгария и Франция; директор на театрите в Пловдив, Варна и София.

 18.10.

  • 90 г. от рождението на Веселин Димитров Ненов (1923, Варна), диригент в Старозагорската опера, композитор.
  • 65 г. от рождението на Стоян Ангелов Стоянов (1948, с. Ивайлово, Великотърновско), артист в Държавния куклен театър, Стара Загора.
  • 60 г. от рождението на Никола Динев (1953, Нова Загора), спортист, трикратен световен и пет пъти европейски шампион по борба; избиран два пъти за спортист номер 2 на България.

 22.10.

  • 75 г. от смъртта на Митрополит Борис Охридски (със светско име Константин Георгиев) (30.01.1875 – 1938), висш духовник, книжовен и просветен деец.

 27.10.

  • 90 г. от рождението на Христо Георгиев Кацаров (1923, с. Люляк, Старозагорско – 10.03.1994, Ст.З.), поет, белетрист и драматург; почетен гражданин на Стара Загора.

Стара Загора - септември 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9964

03.09.  

  • 90 г. от бр. 1 на в. "Ехо". Местен обществено-политически вестник на деветоюнски позиции. Стара Загора, 1923. (Излиза в 6 бр.)
  • 60 г. от рождението на Пламен Диков Михнев (1953, Полски Тръмбеш), музикант, артист-оркестрант в Старозагорската опера; композитор.

 09.09.

  • 10 г. от смъртта на Жеко Костадинов Христов (18.10.1936, с. Тракия, Старозагорско – 2003, Ст.З.), поет.

 11.09.

  • 50 г. от посрещането на космонавтите Валентина Терешкова и Валери Биковски в Стара Загора (1963).

 12.09.

  • 120 г. от рождението на Васил Тодоров (1893, Казанлък – 08.10.1977, Ст.З.), художник пейзажист.

13.09.  

  • 165 г. от рождението на Стефан Георгиев Хлебаров (13.09.1848, Ст.З. – 28.08.1943), учител, общественик, участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и в боевете при Стара Загора през Руско-турската освободителна война.

 14.09.

  • 145 г. от рождението на Никола Стефанов Попов (1868, Ст.З. – 27.08.1954, София), художник график, автор на портрети и композиции; през 1900 г. на изложба в Париж получава отличието "Академични палми".

15.09.     

  • 90 г. от прерастването на Търговското училище в Търговска гимназия (1923).

 16.09.

  • 115 г. от рождението на Марин Тодоров Желев (16.09.1898, Ст.З. – 03.08.1955, София), художник.
  • 70 г. от рождението на Мария Цветкова Клинчева (1943, Панагюрище), оперна певица, артист – солист в Старозагорската опера.

 17.09.

  • 105 г. от рождението на Петър Славов (17.09.1908, с. Трънково, Старозагорско – 1988, София), художник.

 19 срещу 20.09.    

  • 90 г. от избухването на Септемврийското въстание (1923) в Стара Загора.

 20.09.           

  • 110 г. от рождението на Николай Сотиров Евров (1903, Ст.З. – 24.12.1973, София), художник живописец.

 21.09.

  • 70 г. от рождението на Христо Николов Танев (1943), художник.

22.09.     

  • 90 г. от бр. 1 на в. "Старозагорски вести". Безплатен ежедневник за Мострената изложба в Стара Загора. Стара Загора, 1923. (Излиза в 5 бр.)

23.09.

  • 50 г. от смъртта на Стефан Митов (31.12.1895, Казанлък – 1963, София), правист; син на учителя биолог Борис Митов и брат на Д. Б. Митов. Консултант на Националната художествена галерия, художествен редактор на в. Литературни новини и на в. Знаме; автор е на монографии, публикува над 600 статии, рецензии и отзиви за изложби.

24.09.

  • 130 г. от смъртта на Филип Велев (1818, с. Габарево, Казанлъшко – 1883), главен учител в Стара Загора и Казанлък, преводач и автор на "Граматика гръко-българска"; открил първото българско училище в Одрин (1852).

25.09.

  • 150 г. от рождението на Иван П. Стоянович (25.09.1863 – 15.02.1947), телеграфо-пощенец, обществен и държавен деец.

27.09.     

  • 60 г. от откриването на къща музей "Гео Милев" (1953).

28.09.     

  • 90 г. от гибелта на Неделчо Николов (15.02.1897, Чирпан – 28.09.1923, Ст.З.), секретар на ОК на БКП, участник в Септемврийското въстание 1923 г.

 29.09.

  • 110 г. от рождението на Димитър Стефанов Кузманов (1903, Ст.З. – 1981), художник, учител по рисуване; участник в екипа, изографисал църквата "Св. Богородица" в Стара Загора.

Стара Загора - август 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10475

02.08.

  • 70 г. от смъртта на Васил Маринов (12.12.1879, Ст.З. – 1943, Пирдоп), художник и педагог, един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив (1912); участник в Балканската и Първата световна воини.

 07.08.

  • 90 г. от смъртта на Илия Добрев Куртев (02.07.1858, Ст.З. – 1923, София), член на Революционния комитет в Стара Загора и участник в Старозагорското въстание 1875 г.; опълченец, участник в Съединението, в Сръбско-българската война, в Балканската и в Първата световна войни; политически и обществен деец.

10.08.     

  • 80 г. от бр. 1 на в. "Устрем". Орган на Младежкия национален легион "Кольо Ганчев". Стара загора, 1933. (Излиза в 6 бр.)
  • 80 г. от смъртта на Александър Тодоров Козаров (01.11.1856, Ст.З. – 10.08.1933, София), преподавател по естествени и точни науки; един от основателите на Книжовно дружество "Знание" и на Културно-просветно дружество "Театър" в Стара Загора; редактор на сп. "Знание" и в. "Балкан"; директор на Народната библиотека в София, търговски консул в Гърция, началник на канцеларията на Народното събрание.

11.08.

  • 135 г. от рождението на иконом Теодор Пенков (1878, с. Кокорево, Ямболско – 20.02.1959, Ст.З.), учител и духовник; основател на читалищата в селата Преславен и Тулово, открива земеделско училище в Тулово, основател и председател на християнското братство "Св. Иван Рилски", един от основателите на Свещеническия съюз в България.

 12.08.

  • 130 г. от рождението на Щерион Бъчваров (1883, Айтос – 07.11.1965, Ст.З.), доктор по финанси, един от основателите на дружество "Васил Налбуров" (1823); секретар на дружество "Театър" и съветник на настоятелството на читалище "Родина".

 16.08.

  • 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
  • 110 г. от рождението на Васил Тотев Даалов (1898, Ст.З. – 1979), художник пейзажист; участва в изложби в Лондон и Хамбург.

19.08.  

  • 120 г. от рождението на Асен Тодоров Азманов (19.08.1893, Ст.З. – 12.04.1971, София), инженер химик, проф. по неорганична химия, основател на катедрата по металургия в Държавната политехника.
  • 80 г. от откриването на паметника на подполк. Калитин и ІІ Опълченска дружина (1928).

 23.08.

  • 60 г. от смъртта на Иван Василев Воденичаров (1893, Ст.З. – 23.08.1953, Бургас), лекар хирург; преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", София.

 30.08.

  • 70 г. от рождението на Станчо Кънчев Червенков (1943), научен работник, доктор по химия; член на Съюза на учените в България
  • 55 г. от рождението на Николай Стойчев Гаджев (1953), бизнесмен, президент на фирма "Контракт"; член на Ротари клуб в Стара Загора.

 31.08.

  • 60 г. от рождението на Венелин Стефанов Кръстев (1953), хореограф, ръководител на ДЮА "Загорче".

Стара Загора - юли 2013

Детайли
Последна редакция - 30 юли 2013 г.
Посещения: 9740
  • 95 г. от бр. 1 на в. "Обществена агрономия", народен лист за земеделско-стопанска просвета. Стара Загора, 1928. (Излиза в 6 бр.)

02.07.  

  • 155 г. от рождението на Илия Добрев Куртев (02.07.1858, Ст.З. – 07.08.1923, София), член на Революционния комитет в Стара Загора и участник в Старозагорското въстание 1875 г.; опълченец, участник в Съединението, в Сръбско-българската война, в Балканската и в Първата световна война; политически и обществен деец.

04.07.

  • 90 г. от рождението на Георги Славов (04.07.1923, Ст.З. – 27.07.2006, София), художник живописец; четири пъти носител на наградата "Стара Загора".

05.07.

  • 50 г. от смъртта на Димитър Куцаров (04.05.1885, Ст.З. – 1963, Берковица), художник портретист и илюстратор, педагог.

06.07.

  • 65 г. от рождението на Ботьо Николов Буков (1948, Твърдица), преводач, поет, журналист.
  • 60 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономист, политик и държавник.

09.07.  

  • 120 г. от бр. 1 на в. "Истина". Местен орган на Народнолибералната партия на Ст. Стамболов. Отг. ред. Н. Славов. Стара загора, 1893.

11.07.  

  • 115 г. от рождението на академик Никола Бонев (1898, Ст.З. – 18.06.1979, София), учен астроном; основател и председател на Българското астрономическо дружество, основател на станция за наблюдение на изкуствени спътници; член е на комисията "Луна" при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 г. Автор на десетки научни публикации от областта на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география; почетен гражданин на Стара Загора.

14.07.   

  • 120 г. от бр. 1 на в. "Правда". Отг. ред. Т. Димов. Стара Загора, 1893.
  • 15 г. от смъртта на Старозагорския митрополит Панкратий (Пенчо Николов Дончев) (14.12.1926, с. Зимница, Старозагорско – 1998, София), като епархийски архиерей полага грижи за развитието и благоустройството на Старозагорската епархия; независим депутат във Великото народно събрание 1990 г., почетен гражданин на Стара Загора (1995).

20.07.  

  • 160 г. от рождението на Георги Байданов (20.07.1853, Ст.З. – 30.11.1927, София), учител, един от първите български музикални и хорови деятели; автор на първия учебник по нотно пеене.

23.07.

  • 105 г. от откриването на междуградската телефонна линия Стара Загора – Ямбол – Бургас (1908).

25.07.  

  • 110 г. от бр. 1 на в. "Глашатай". Отг. ред. Онуфри Седмаков. Стара Загора, 1903. (Излиза в 8 бр.)

26.07.

  • 65 г. от рождението на Емил Иванов Иванов (26.07.1948, Ст.З. – 25.11.2002, Ст.З.), скулптор и сценограф; два пъти носител на наградата "Стара Загора" – за скулптура и за декоративно-монументално изкуство.

27.07.

  • 145 г. от рождението на Стефан Тодоров Азманов (1868, Ст.З. – 1938, София), военен деец, преподавател, общественик. 

29.07.

  • 45 г. от рождението на Мила Атанасова Маринова (1958), журналистка в Радио Стара Загора.

 

 

Стара Загора - юни 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10276
  • 160 г. от рождението на Георги Апостолов (юни 1853 – 03.06.1876), участник в Старозагорското въстание 1875 г. и в Ботевата чета, деец на националноосвободителното движение.
  • 120 г. от основаването на БРСДП в Стара Загора (1893).

02.06.

  • 150 г. от откриването на първото девическо класно училище в Стара Загора (1863), с първа директорка Анастасия Тошева. Учебните занятия са започнали на 24.08.1863 г.

03.06.  

  • 130 г. от откриването на Градска болница с главен лекар д-р Т. Стоянович (1883).

14.06.     

  • 105 г. от излизането на ръкописния лист "Ура", изцяло написан от Гео Милев по случай края на учебната година (1908).
  • 65 г. от основаването на кооперация "Иван Алексиев" (1948).

18.06.  

  • 80 г. от рождението на Ласкар Емилов Възвъзов (1933, Ст.З.), художник.

19.06.  

  • 145 г. от обесването на Сава Силов (ок.1840, Ст.З. – 1868), участник в четата на Хаджи Димитър.

22.06.

  • 110 г. от смъртта на Васил Пръвов Золотов (Иванов) (ок. 1855, Ст.З. – 1903), учител; директор на Софийската девическа гимназия.

23.06.     

  • 50 г. от тържественото откриване на Азотноторовия завод край Стара Загора (1963).

24.06.

  • 80 г. от създаването на читалище "Александър Екзарх" (1933) от Културно-благотворителния комитет "Съгласие", преименувано през 1964 г. на НЧ "Георги Бакалов".

25.06.

  • 150 г. от смъртта на Иванчо Стоянович (ок.1813 – 1863), просветител, общественик и дарител.

26.06.  

  • 45 г. от рождението на Велизар Атанасов Лазаров (1968 – 2007), актьор.

27.06.

  • 75 г. от рождението на Христо Николов Чучков (1938, Горна Оряховица), професор, доктор на медицинските науки; декан на Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, член на Съюза на учените в България.

30.06.  

  • 140 г. от рождението на Димитър Хаджигеоргиев (30.06.1873, Ст.З. – 19.03.1932, София), композитор, музикален публицист, професор педагог; един от основателите на дружество "Кавал" в Стара Загора, на Държавното музикално училище, на българската оперна дружба, на Българския музикален съюз в София; директор на Музикалната академия, редактор на в. "Музикален преглед".

Стара Загора - май 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9631
  • 90 г. от кн. 1 на "Оранжева земя". Двумесечно списание за политика, литература, стопанство и съюзен живот на сдружените земеделци в Стара Загора. Ред. Методи Друмев, Христо Райковски и Сл. Стоянов. Стара Загора, 1923. (Единствен брой.)

02.05.

  • 70 г. откакто по решение на годишното отчетно-изборно събрание (1943) Културно-просветно дружество "Театър" се преименува в Народно читалище "Родина".

10.05.

  • 120 г. от смъртта на хаджи Господин Хаджиславов (1811, Ст.З. – 1893), търговец; виден и заслужил деятел на учебното, просветното и църковното дело в града; представител на Стара Загора в Цариград по уреждането на църковния въпрос; първи кмет на града след Освобождението с права на мирови съдия – от април 1878 до май 1879 г.
  • 35 г. от смъртта на Мина Николов Иванов (18.09.1896, Ст.З. – 1978, София), скулптор, автор на бюст-паметника на Теофано Попова в Стара Загора.

11.05.  

  • 155 г. от първото тържествено честване на празника "Св. Св. Кирил и Методий" в Стара Загора (1858).

13.05.

  • 45 г. от смъртта на Георги Желев Хинчев (25.05.1897, Ст.З. – 1968, София), артист, оперен певец; солист в Народна опера, София.

20.05

  • 75 г. от рождението на Ивайло Драганов Калайджиев (1943, Пловдив), инженер, зам. кмет на Община Стара Загора през 1996 – 1999 г.

21.05.

  • 130 г. от рождението на Борис Иванов Бакалов (1883, Ст.З. – 06.07.1961, София), юрист, поет и преводач; адвокат и председател на Окръжния съд в Стара Загора, член на Съюза на българските писатели и на Туристическото дружество – клон Стара Загора.

22 05.

  • 120 г. от смъртта на Васил Костов Налбуров (1863, Ст.З. – 1893, София), писател, драматург, театрален деец; първият български режисьор.

25.05.

  • 105 г. от откриването на първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе (1908).

31.05.

  • 60 г. от рождението на Светлин Генов Танчев (1953, Кнежа), научен работник, доктор на селскостопанските науки, автор на монографии; ректор на Тракийския университет; кмет на община Стара Загора от 2007 до 2011 г.

Стара Загора - април 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9876

01.04.  

  • 100 г. от рождението на Тодор Калпакчиев (01.04.1913, Ст.З. – 10.09.1984, Ст.З.), художник пейзажист; открива първата в страната частна галерия през 1969 г.
  • 75 г. от бр.1 на в. " Сноп". Местен орган на Български народен съюз "Кубрат". Ред. Иван Филипов. Стара Загора, 1933. (Излиза в 29 бр.)

04.04.

  • 70 г. от рождението на Славка Иванова Драгнева (1943, Ямбол), икономист и финансист, одитор на Народна опера, Стара Загора; общественичка.

06.04.

  • 75 г. от рождението на Васил Александров Михайлов (1938, Ст.З.), актьор.
  • 65 г. от рождението на Иван Борисов Иванов (1948), научен работник, доктор на ветеринарномедицинските науки; член на Съюза на учените в България.

07.04.

  • 145 г. от рождението на Димитър Илков (1868, Трявна – 15.02.1954, София), ученик на Иречек и Кирхов, преподавател във Военното училище в София; автор на "Принос към историята на град Стара Загора" (1908), на географски карти.

09.04.

  • 130 г. от рождението на Богдан Димитров Филов (1883, Ст.З. – 01.02.1945, София), български археолог, изкуствовед и политик; член и председател на БАН, член на археологически институти и академии в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и САЩ; участва в научни експедиции в Европа, Азия и Африка; автор на книги в областта на историята, религията, изкуството, археологията и др.; виден обществен и държавен деец – министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон ІІ (1943 – 1944); член на Масонска Ложа "Светлина".

21.04.  

  • 130 г. от основаването на Учителско дружество в Стара Загора (1883).

23.04.  

  • 70 г. от смъртта на Стефан Киров Абаджиев (12.08.1861, Ст.З. – 23.04.1943, София), юрист; вуйчо на поета Кирил Христов.

Стара Загора - март 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 10744
  • 145 г. от рождението на Мильо Георгиев Касабов (1868, Чирпан – 27.01.1937, Ст.З.), учител, редактор, издател, книжар; един от основателите на Книжовно дружество "Просвета"; баща на поета Гео Милев.
  • 80 г. от основаването на Българо-немско дружество в Стара Загора и от организирането на първия практически курс по немски език (1928).

03.03.

  • 115 г. от рождението на Данчо Делчев (Йордан Делчев Митев) (1898, Хасково – 30.11.1965, Ст.З.), артист и член на театралната комисия на дружество "Театър"; брат на актрисата Мара Шопова.
  • 70 г. от бр. 1 на бранническия лист "3 март". Стара Загора, 1943.
  • 10 г. от смъртта на Генчо Узунов (28.10.1919, Ст.З. – 2003, София), писател, член на СБП.

04.03.

  • 80 г. от смъртта на Мирчо Мирчев Стоянов (09.03.1857 – 04.03.1933), учител, адвокат, общественик – кмет на Стара Загора; баща на поета Иван Мирчев.
  • 65 г. от рождението на Недялка Янева Филипова (1948), журналистка.

05.03.

  • 75 г. от рождението на Радичка Михайлова Богданова (1938), оперна певица, музикален педагог и общественик.

08.03.

  • 115 г. от рождението на проф. Д. Б. Митов (Димитър Борисов Митов) (1898, Казанлък – 30.06.1926, София), литературен критик и преводач, редактор и автор на книги и учебници за българската и западноевропейската художествена литература, за театралното изкуство и др.; преподавател и ректор във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов").

10.03.

  • 65 г. от рождението на Румен Славов Хайгъров (1948), скулптор.

14.03.

  • 105 г. от рождението на проф. Николай Костов Карабашиев (1908 – 29.12.1976), физик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски", в ПУ "Паисий Хилендарски" и във ВМИ, София; един от основателите и почетен член на Съюза на научните работници в България.
  • 75 г. от смъртта на о.з. генерал-майор Иван Пашинов (1862, Свищов – 1938, Пловдив), военен и обществен деец, прославил българското оръжие като командир на 23-ти пехотен Шипченски полк и на Втора бригада на 8-а Тунджанска дивизия; герой при превземането на Одринската крепост; погребан е в Стара Загора.

15.03.     

  • 105 г. от бр. 1 на в. "Демократически вестник". Орган на бюрото на Демократическата партия в Стара Загора. Ред. Еньо Разпопов. Стара Загора, 1908.  /Излиза в 8 бр./

17.03.

  • 90 г. от рождението на Георги Стефанов (17.03.1923, с. Речица, Сливенско – 22.11.1985, Ст.З.), художник живописец.

19.03.   

  • 105 г. от рождението на академик Димитър Петров Димитров (1908, Ст.З. – 08.10.1975, София), археолог и историк на изкуството, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", директор на Археологическия музей и на Археологическия институт с музей при БАН; основател и гл. редактор на сп. Археология; почетен гражданин на Стара Загора.

20.03.  

  • 135 г. от рождението на Тодор Пъндев (1878, Ст.З. – 22.04.1946, София), учител, музикален деец; автор на детски оперети, на учебници по пеене, сборници и др.; основател и диригент на първия детски хор – Детска музикална китка "Родни звуци".

24.03.

  • 80 г. от рождението на Марин Халачев (1933, Ст.З.), писател, публицист, драматург; живее в гр. Пловдив.
  • 70 г. от смъртта на Димитър Драгиев (1869, Раднево – 1943, София), виден апостол на земеделското движение в България; учител, един от създателите на Книжовно дружество "Просвета", автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда; съучредител и дългогодишен ръководител на БЗНС.

25.03.

  • 150 г. от рождението на Петър Савов Чолаков (с псевдоним Светослав Зарин) (1863, Ст.З. – 01.12.1952, София), писател и публицист; автор на книги с повести, преводач от английски и френски.
  • 135 г. от рождението на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст.З.), учител, музикален педагог, хоров диригент, композитор на маршови песни; организатор на ученически курсове по цигулка, китара, виолончело...; диригент на струнен оркестър и на народен хор при дружество "Театър", на смесен църковен хор при църквата "Св. Богородица"; един от основателите на Старозагорската опера.

28 (16 стар стил).03.

  • 205 г. от създаването на старозагорската църковно-религиозна община. Първият документ, който свидетелствува, че в града действа своеобразен „общински съвет" е от 28 (16 стар стил) март 1808 г., когато Екзарх Руси и още дванадесет „чорбаджии" (първенци) от Захра искат от Хилендарския манастир учител, който да учи децата по „обичая древни".

28.03.  

  • 65 г. от създаването на Окръжната прокуратура в Стара Загора (1948). 

30.03.           

  • 45 г. от смъртта на академик Георги Стефанов Хлебаров (06.12.1886, Ст.З. – 1968, София), учен животновъд, един от основателите на Агрономическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"; основател и директор на Централната птицевъдна опитна станция, на Централния скотовъден институт и на Института по животновъдство при БАН в София.

Стара Загора - февруари 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9682
  • 110 г. от кн. 1 на сп. "Наука". Месечно научнопопулярно списание за самообразование. Собственик и ред. Хр. Трифонов. Стара Загора, 1903. (Излиза в 2 бр.)

01.02.  

  • 130 г. от откриването на първата частна печатница в Стара Загора (1883) от Димитър Наумов.  
  • 130 г. от бр. 1 на първия български селскостопански вестник след Освобождението – "Земледелец". Ред. Димитър Наумов. Стара Загора, 1883. (Излиза в 81 бр.)
  • 105 г. от рождението на Руси Карабиберов (01.02.1908, Нова Загора – 23.05.1975, Ст.З.), художник, първи директор на Художествената галерия в Стара Загора.

05.02.  

  • 170 г. от рождението на Кольо Ганчев (1843 – 19.05.1876), председател на Старозагорския таен революционен комитет, ръководител на Старозагорското въстание 1875 г.

10.02.

  • 65 г. от рождението на Савина Георгиева Кулова (1948, Ямбол), пианистка.

13.02.  

  • 115 г. от бр. 1 на в. "Бъдеще". Ред.-стопанин Иван Т. Кутев. Стара Загора, 1898.

14.02.           

  • 135 г. от рождението на Михаил Кочев (1878, Чирпан – 29.01.1940, Ст.З.), учител, музикален деец; организатор и ръководител на детски музикални китки, училищни и църковни хорове и оркестри; ръководител и диригент на народния хор към дружество "Театър"; композитор, автор и преводач на книги с училищни, коледни и др. песни.
  • 80 г. от бр. 1 на в. "Лъчи". Вестник за кооперативност, стопанство и просвета. Стара Загора, 1933. (Излиза в 126 бр.)

16.02.

  • 65 г. от рождението на Динка Русева (1948, с. Пет могили), народна певица.
  • 10 г. от смъртта на Илко Георгиев (08.03.1926, Ст.З. – 16.02.2003, Ст.З.), художник живописец, портретист; дългогодишен художник на Старозагорския драматичен театър.

19.02.

  • 105 г. от смъртта на Георги Данчов Попгеоргиев – Зографина (27.07.1846, Чирпан – 1908, София), иконописец, портретист, живописец, един от първите фотографи в България; автор на иконостасните икони в черквата "Св. Богородица" и на икони в черквата "Св. Троица" в Стара Загора.
  • 10 г. от смъртта на Тодор Арсов (06.05.1949, Ст.З. – 19.02.2003, Ст.З.), художник – плакат, запазена марка, оформление на книга, пространствено оформление.

23.02.    

  • 90 г. от бр. 1 на в. "България". Ред.-стопанин Илия Стоянов. Стара загора, 1923. (Единствен брой.)

25.02.

  • 50 г. от рождението на Златина Нанева, директор на РЗИ в Стара Загора.

Стара Загора - януари 2013

Детайли
Последна редакция - 22 февруари 2013 г.
Посещения: 9876
  • 115 г. от наименуването на ул. "Сава Силов", "Кольо Ганчев", "Димчо Стаев" и др. (1898).

01.01.

  • 135 г. от рождението на Пейо Крачолов Яворов (1878, Чирпан – 16.10.1914, София), поет, драматург, публицист и редактор; работи като телеграфопощенец в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало; учител, библиотекар и зам.-директор на Народната библиотека в София, драматург и артистичен секретар на Народния театър.

06.01.    

  • 110 г. от рождението на Елена Мирчева Караджова (1903, Ст.З. – 12.10.1992, Ст.З.), учителка, член на женското дружество "Пробуда"; сестра на поета Иван Мирчев и съпруга на художника Димитър Караджов.

07.01.  

  • 160 г. от рождението на Иван Петров Салабашев (1853, Ст.З. – 14.06.1924, София), математик; обществен и държавен деец; един от основателите на сп. Наука, член-основател и председател на Физико-математическото дружество в София, редовен член на БКД (БАН).

11.01.

  • 105 г. от рождението на Невена Петрова Тусузова (1908, Ст.З. – ?), художник декоратор, илюстратор на книги и периодични издания за деца, сътрудник на сп. Дружинка, Славейче и др.

12.01.     

  • 90 г. от бр. 1 на в. "Земеделска борба". Орган на БЗНС в Старозагорска околия. Стара Загора, 1923. (Излиза в 8 бр.)

15.01.     

  • 90 г. от бр.1 на в. "Земезделско-скотовъден вестник". Местен селскостопански вестник на агрономи при Земеделската камара в Стара Загора. Стара загора, 1923. (Излиза в 81 бр.)
  • 85 г. от бр.1 на в. "Кооперативна пробуда". Орган на кооперативния комитет в Стара Загора. Ред. Йонко Тасев. Стара Загора, 1928. (Излиза в 5 бр.)

18.01.  

  • 120 г. от рождението на Павел Траянов Теохаров (1893 – 05.11.1971), педагог, директор на Учителския институт в Стара Загора.
  • 105 г. от учредяването на дружество "Милосърдие" (1908).

20.01.

  • 65 г. от рождението на Петя Стоянова Балджиева (1948, Пловдив), оперна певица.

25.01

  • 70 г. от рождението на Йордан Цонев Атанасов (1943, Брауншвайг, Германия), поет, редактор на в. Литературен глас; председател на читалище "Даскал Петър Иванов".

26.01.  

  • 100 г. от рождението на Ромео Иванов Райчев (1913, Лом – 1986), диригент; главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г. и на оперите в Русе и Бургас.
  • 90 г. от избирането на Драговитския епископ Павел за Старозагорски митрополит (1923).

27.01.  

  • 120 г. от изработването на правилник за файтонджиите в града (1893) – първи правилник за обществения превоз в Стара Загора.

30.01.

  • 160 г. от рождението на Георги Иванов Кюмюрев (1853, Ст.З. – 22.02.1921), търговец, член на Старозагорския таен революционен комитет; след Освобождението е депутат във Великото народно събрание (1879), околийски началник, кмет на Стара Загора (1893).

Празници и годишнини 2013

Детайли
Последна редакция - 18 декември 2020 г.
Посещения: 13390

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendarза дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора!
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

 

     декември 2013 г.

Фолклорен календар – декември 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 10460

4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

Бъдни вечер24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Фолклорен календар – ноември 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9542

2 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил,

11 ноември. Имен ден за Виктор, Виктория (със значение победител), Минчо, Минка (по името на Свети Мина).

14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 – 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

21 ноември КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

Катерининден24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей). Наричат го още „Мечкинден”. С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”. И вярват, че мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората. Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей (мъжествен).

Фолклорен календар – октомври 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 10147

11 октомври. Имен ден на Филип – „любител на коне” от старогръцки.

14 октомври ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

Димитровград18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври МИШИНДЕН. Тачат го жените, не работят домашна работа, за да не пакостят мишките на дома и посевите. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият” символично очите на мишките.

Фолклорен календар – септември 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 8761

1 септември СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

Кръстовден14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

16 септември. Имен ден на Людмил, Людмила (със значение „мила, обичана от хората”).

17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен календар – август 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9483

БрадаБРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

26 август. Празнува се от тези, които се именуват Адриан, Адриана (с името на римски пълководец) и Наталия (родна, рождена).

27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август СЕКНОВЕНИЕ. Хората почитат този ден, защото е “сечен” т.е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата – става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. В тоя ден хората не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

Фолклорен календар – юли 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9349

1 юли СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли. Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

15 юли. Имен ден на Владимир, Владимира, от старинното „велик владетел”.

16 юли. Празник за тези, които носят име Юлиян, Юлия – по името на император Гай Юлий Цезар.

17 юли. Имен ден за Марин, което е мъжка форма на Мария „твърда, постоянна” и Марина.

20 юли ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

Заговезни27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ. Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни тримирят – гладуват, за да се пречистят телом и духом.

Фолклорен календар – юни 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9647

7 юни. Имен ден на Валери, Валерия (от старинното латинско родово название Vаlеrius – силен съм).

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

13 юни СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

14 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ. Това е седмицата от Духовден до неделя, в която по домовете ходят мъже – лечители, наричат ги калушари. Хората вярват, че след калуша идва само здравето.

15 юни ВИДОВДЕН. Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

22 юни ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

23 юни ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

24 юни ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

Пеперуда30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

30 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен календар – май 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9314

1 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

5 май. Имен ден на Ирин, Ирина, което значи "мир".

april25 – 7 май ВЕЛИКДЕН (Пасха). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.

5 май. Имен ден на Величко, Величка.

may6 май ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май. Имен ден на Кирил (от гр. "господарски") и Методи (също от гръцки произход – "който изследва, води се по метод").

12 май ТОМИНА НЕДЕЛЯ

12 май ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

30 май. Имен ден на Емил, Емилия (от лат. "пустословя").

Фолклорен календар – април 2013

Детайли
Последна редакция - 8 май 2013 г.
Посещения: 9342

Лазаровден12 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата.

27 април ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

28 април ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

Предлагаме Ви

Търсене

Електронна библиотека

Разширено търсене
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора