Стара Загора 2023

Стара Загора 2023

Годишнини - август 2023

Детайли: Посещения: 471

• 660 г. от смъртта на Калист І (неизв.-авг. 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.

02.08.
• 120 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07 ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.
• 125 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898–04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките “Кавалче” (1928), “Преди, преди, вретенце” (1930), романите “Златно сърце” (1929), “Сирачета” (1933) и др.

05.08.
• 25 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911-05.08.1998), политически и държавен деец.

06.08.
• 130 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06/19.08.1893-12.04.1971), български инженер–химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.
• 175 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779–07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленията изоморфизъм и изомерия.
• 85 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

10.08.
• 110 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
• 100 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.
• 165 г. от рождението на Вацлав Добруски (11.08.1858-24.12.1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

12.08.
• 170 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853–09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

13.08.
• 160 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 110 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839–13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : “Изгубена Станка” (1865).
• 85 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (13.08.1938-16.03.2022), поет, публицист, политически деец на БЗНС “Александър Стамболийски” и на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски - 1899”.

14.08.
• 65 г. от смъртта на Фредерик Жолио-Кюри (19.03.1900–14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

16.08.
• 170 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

17.08.
• 270 г. от рождението на Йозеф Добровски (¬17.08.1753-06.01.1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

19.08.
• 140 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (19.08.1883–10.01.1971), френска модна дизайнерка.

22.08.
• 140 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател–реалист : “В навечерието” (1860).

23.08.
• 155 г. от рождението на Пол Отле (23.08.1868–10.12.1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.
• 280 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743–08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

27.08.
• 195 г. от рождението на Христо Г. Данов (27.08.1828–11.12.1911), български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването в България. Основава първото неделно училище в Стрелча (1850), класно училище и читалище в Клисура. През 1857 г. учредява „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. През 1878 започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”.

28.08.
• 195 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828–07/20.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи “Война и мир” (1865-1869) и “Ана Каренина” (1875-1877) са сред шедьоврите на световната литература.
• 80 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894–28.08.1943) и 105 г. от качването му на престола (03.10.1918).

30.08.
• 275 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748–29.12.1825), френски живописец : “Смъртта на Марат” (1793), “Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 70 г. от смъртта на Димитър Ненов (19.12.1901–30.08.1953), български композитор, пианист и педагог.

31.08.
• 115 г. от рождението на Уилям Сароян (31.08.1908-18.05.1981), американски писател.
• 110 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913-29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - юли 2023

Детайли: Посещения: 548

02.07.
• 245 г. от смъртта на Жан Жак Русо (28.06.1712–02.07.1778), френски философ–деист. За него частната собственост е причина за нещастието на хората. Републиката е най-съвършената държава, защото в нея всички са равни пред закона. Едно от най-известните му произведения е „Емил”, заради което е подложен на гонения.
• 65 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.

03.07.
• 280 г. от рождението на Гаврила Романович Державин (03.07.1743–08.07.1816), руски поет. Творчеството му е преход от класицизма към реализма.
• 140 г. от рождението на Франц Кафка (03.07.1883–03.06.1924), австрийски писател.
• 115 г. от смъртта на граф Николай Павлович Игнатиев (17/29.01.1832-03.07.1908), руски генерал, дипломат и виден славянофил, участвал в преговорите за сключване на мир и подписал от руска страна на 19 февруари (3 март) 1878 г. Санстефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската освободителна война 1877-1878.
• 90 г. от рождението на Александър Николаев Фол (03.07.1933–01.03.2006), български историк, траколог, филолог.

04.07.
• 155 г. от смъртта на Дмитрий Писарев (02/14.10.1840–04/16.07.1868), руски литературен критик и публицист, отявлен материалист.
• 140 г. от рождението и 80 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

06.07.
• 490 г. от смъртта на Людовико Ариосто (08.09.1474-06.07.1533), италиански поет.
• 70 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономистка, първата жена министър-председател на България, възглавявайки служебното правителство през 1994-1995.
• 155 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава (1868) при с. Вардим, Свищовско.

07.07.
• 130 г. от рождението на Мирослав Кърлежа (07.07.1893–29.12.1981), хърватски писател, критик, публицист и есеист : „Хърватският бог Марс”, „Глембаеви” и др.
• 80 г. от рождението на Тото Котуньо (07.07.1943), италиански певец.

09.07.
• 125 г. от рождението на Петър Христов Габровски (09.07.1898-01.02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 120 г. от рождението на проф. Илия Петров (09.07.1903–18.05.1975), български художник, портретист. Неговото име носи рисувалното училище в София.

10.07.
• 105 г. от рождението на Джеймс Олдридж (10.07.1918-23.02.2015), английски писател и журналист, известен с романите „Подписали с честта си” (1942), „Дипломатът”.

12.07
• 195 г. от рождението на Николай Чернишевски (12/24.07.1828–17/29.10.1889), руски писател, учен и философ, защитаващ реализма в литературата. Най-известното му произведение е романа „Какво да се прави” (1862-1863).

13.07.
• 230 г. от смъртта и 280 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите на якобинците, учен и публицист.
• 115 г. от първото участие на жени в Олимпийските игри през 1908 г.

15.07.
• 170 г. от рождението на Владимир Короленко (15/27.07.1853 – 25.12.1921) – руски писател, известен с произведението си – „История на моя съвременник”.

16.07.
• 195 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко (16/28.07.1828–28.01.1901), руски военен деец, ген.-фелдмаршал; военачалник в Руско-турската освободителна война 1977-1878 г., нанася последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземайки Одрин слага край на войната.

18.07.
• 186 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Васил Левски (18.07.1837–19.02.1873), велик български революционер и лидер на националноосвободителното ни движение, сформирал множество революционни комитети в страната и чужбина.
• 155 г. от смъртта на Хаджи Димитър (10.05.1840–18.07.1868), български революционер и войвода.

19.07.
• 130 г. от рождението на Владимир Владимирович Маяковски (19.07.1893–14.04.1930), руски поет и драматург, един от основателите на футуризма в Русия.

20.07.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

21.07.
• 175 г. от смъртта на Христаки Павлович (1804–21.07.1848), български просветен деец, книжовник и възрожденец. Основава първото славяно-елинско училище в Свищов (1831). По-късно отваря славяно-българско и девическо училище в града като издава и учебници за тях.

23.07.
• 135 г. от рождението на Реймънд Чандлър (23.07.1888–26.03.1959), американски писател.

25.07.
• 145 г. от рождението на Стоян Бъчваров (25.07.1878-06.01.1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 90 г. от рождението на Георги Иванов Атанасов (25.07.1933-31.03.2022), политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

27.07.
• 90 г. от рождението на Дончо Цончев (27.07.1933-22.07.2010), български писател прозаик.

28.07./стар стил – 10.08./нов стил
• 110 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1913) – договор за мир, с който се слага край на Междусъюзническата война 1913 г.

29.07.
• 230 г. от рождението на Ян Колар (29.07.1793–24.01.1852), чешки поет, привърженик на идеята за единство на славянските народи. Най-значимото му произведение е „Дъщерята на Славия” (1824).
• 185 г. от рождението на Тодор Петров Икономов /Т. Икономпетров Тодоров/ (29.07.1838-28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г.

30.07.
• 125 г. от смъртта на Ото фон Бисмарк (01.04.1815–30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер”. Прокламира обединението на Германия във Версай след Френско-пруската война. Смята се за създател на днешната германска държава.
• 205 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

31.07.
• 155 г. от смъртта на Стефан Караджа (11.05.1840–31.07.1868), български войвода и революционер от националноосвободителното ни движение.Участник във Втората българска легия и съорганизатор на чета заедно с Хаджи Димитър.

Годишнини - юни 2023

Детайли: Посещения: 519

• 770 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
• 170 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853–21.05.1876), български революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

01.06.
• 65 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874-01.06.1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на Тракия и Македония.

02.06.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

04.06.
• 225 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 175 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785–04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.

07.06.
• 175 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 60 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (07.06.1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия.

09.06.
• 1955 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (15.12.37–09.06.68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните.
• 145 г. от смъртта на Джанюариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844-09.06.1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
• 100 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

10.06.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

11.06.
• 80 г. от рождението на Младен Илиев Киселов (11.06.1943-29.10.2012), български режисьор и педагог.

12.06.
• 155 г. от рождението на Янко Станков Забунов (12.06.1868-19.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.
• 120 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903–27.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композира музиката към филмите : „Под игото” (1952) и „Хитър Петър” (1960).

14.06.
• 185 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (14.06.1838-03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 170 г. от смъртта на Захари Зограф (08.10.1810–14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
• 100 г. от смъртта на Александър Стамболийски (01.03.1879–14.06.1923) български политически и държавен деец.

15.06.
• 640 г. от смъртта и 730 г. от рождението на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-15.06.1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 180 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843–04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
• 160 г. от излизането на вестник „Гайда” (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.
• 710 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313–21.12.1375), италиански писател : “Декамерон” (1348–1353).
• 110 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.
• 100 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 95 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872–18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.
• 400 г. от рождението на Блез Паскал (19.06.1623–19.08.1662), френски математик, физик и философ.
• 80 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (08.08.1851-19.06.1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, а по-късно и на девическата гимназия в същия град.

21.06.
• 115 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (18.03.1844-21.06.1908), руски композитор.
• 15 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

24.06.
• 185 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 140 г. от рождението на Григор Василев /Г. В. Гьорев/ (24.06.1883-07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.
• 85 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (28.06.1938), български юрист, политически и държавен деец.
• 30 г. от смъртта на Борис Кирилов Христов (18.05.1914-28.06.1993), български оперен певец (бас).

29.06.
• 225 г. от рождението на Джакомо Леопарди (29.06.1798–14.06.1837), италиански поет, представител на романтизма. Известни негови творби са одите му „Към Италия” (1818) и „На паметника на Данте” (1819).

30.06.
• 115 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - май 2023

Детайли: Посещения: 476

01.05.
• 150 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 100 г. от рождението на Джоузеф Хелър (01.05.1923–12.12.1999), американски писател сатирик.

02.05.
• 80 г. от смъртта и 140 г. от рождението на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

04.05.
• 120 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872–04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

05.05.
• 215 г. от смъртта на Петър Ичко (ок. 1755-05.05.1808), сръбски политически деец от български произход.
• 10 г. от смъртта на Петър Иванов Попйорданов - Чочо (11.06.1964-05.05.2013), български театрален и киноактьор.

06.05.
• 265 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758–28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.
• 115 г. от смъртта на Драган Василев Манчов (1834-06.05.1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.

07.05.
• 190 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833-03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии и др.
• 105 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914-1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.
• 120 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.
• 140 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (09.05.1883-18.10.1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.
• 160 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

12.05.
• 90 г. от рождението на Андрей Вознесенски (12.05.1933–01.06.2010), руски поет.

14.05.
• 155 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (14.05.1868-20.05.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.
• 80 г. от смъртта на Анри Лафонтен (22.04.1854-14.05.1943), белгийски юрист, библиограф и политик. Създател заедно с Пол Отле през 1905 на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките).

15.05.
• 320 г. от смъртта и 395 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.

16.05.
• 85 г. от смъртта на проф. Иван Мърквичка (23.04.1856–16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица”). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.
• 150 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873–30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня” (1916).
• 110 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912-1913.

19.05.
• 125 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809–19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

20.05.
• 205 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (20.05.1818–01.07.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877-1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.

21.05.
• 335 г. рождението на Александър Поуп (21.05.1688-30.05.1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.

22.05.
• 215 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (22.05.1808-26.01.1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
• 210 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 180 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843–28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

24.05.
• Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
• 480 г. от смъртта и 550 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 280 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Жак-Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.

26.05.
• 175 г. от смъртта на Висарион Белински (30.05.1811–26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.
• 145 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878–14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
• 120 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

28.05.
• 115 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (28.05.1908-12.08.1964), английски писател.

30.05.
• 245 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694–30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в. : “Едип” (1718), “Брут” (1730), “Кандид” (1759) и др.

31.05.
• 30 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - април 2023

Детайли: Посещения: 522

01.04.
• 150 г. от рождението на Сергей Рахманинов (01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

02.04.
• 135 г. от смъртта на Миклухо Маклай (05.07.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).
• 90 г. от рождението на Константин Павлов (02.04.1933 – 28.09.2008), български поет и киносценарист; признат като „оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура”.

04.04.
• 205 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818 – 22.10.1883), британски писател, автор на приключенските романи „Оцеола”, „Конникът без глава”, „Квартеронката”, „Белият вожд” и др.
• 55 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (15.01.1929 – 04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

05.04.
• 155 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (05.04.1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 115 г. от рождението на Херберт фон Караян (05.04.1908 – 16.07.1989), австрийски диригент.

06.04.
• 540 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса.
• 495 г. от смъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.
• 85 г. от рождението на Васил Михайлов (06.04.1938), театрален и филмов актьор; почетен гражданин на Ст. Загора (1995).

08.04.
• 175 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : „Любовен елексир”, „Дон Паскуале”.
• 10 г. от смъртта на Иван Кръстев (08.04.1920 – 08.04.2013), български писател и автор на произведения за деца.

09.04.
• 470 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1494 – 09.04.1553), френски писател и учен хуманист : „Гаргантюа и Пантагрюел”.

10.04.
• 140 г. от рождението на Богдан Димитров Филов (10.04.1883 – 01.02.1945), виден български археолог, изкуствовед и политик; член и председател на БАН, член на археологически институти и академии в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и САЩ; участва в научни експедиции в Европа, Азия и Африка; автор на книги в областта на историята, религията, изкуството, археологията и др.; виден обществен и държавен деец.
• 50 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.
• 200 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (12.04.1823 – 14.06.1886), руски писател и драматург.

13.04.
• 280 г. от рождението на Томас Джеферсън (13.04.1743 – 04.07.1826), американски политик, философ.

15.04.
• 130 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в руско-турската освободителна война 1877-1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 120 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си; основава „Земеделски комитет” („Зелена вълна”), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.
• 95 г. от рождението на Емил Камиларов (15.04.1928 – 04.10.2007), български цигулар, музикален педагог, професор; единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини.

16.04.
• 195 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански художник : „Голата Маха” (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.
• 125 г. от смъртта на Ильо Войвода /Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо/ (28.05.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа; участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.
• 435 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : „Пир в дома на Леви” (1573), „Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
• 160 г. от рождението на Цветан Радославов (19.04.1863 – 28.10.1931), композитор и философ; автор на музиката и текста на патриотичната песен „Горда Стара планина”, станала национален химн на България (1964).

20.04.
• 125 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893 – 25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.
• 145 г. от смъртта на Желез Войвода /Желез Добрев Железчев/ (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта „Изгубена Станка” на Илия Блъсков.

22.04.
• 100 г. от рождението на Радой Ралин (22.04.1923 – 21.07.2004), български писател, поет, сатирик, сценарист и дисидент.

23.04.
• 165 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.
• 85 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса в кукления театър. Създава образа на куклата Педя човек, лакът брада – герой от телевизионното предаване „Лека нощ, деца” (1960).

25.04.
• 10 г. от смъртта на Петър Гюзелев – Пеци (10.12.1945 – 25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците„.

26.04.
• 225 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 80 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943 – 20.10.2013), театрален режисьор.

27.04.
• 100 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (27.04.1923 – 30.11.1997), български композитор.

28.04.
• 80 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 28.04.1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е „Дядовата Славчова унука” (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
• 75 г. от рождението на Тери Пратчет (28.04.1948 – 12.03.2015), британски писател, най-известен със серията си от фентъзи романи за Света на Диска.

29.04.
• 145 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : „Фани” (1906), „Майка” (1924), „Копнеж” (1926), портретни бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др.
• 130 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството ѝ е стихосбирката „Вечната и святата”.

30.04.
• 140 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава със сатиричния си роман „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 140 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е „Закуска на тревата” (1863).
• 100 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2023

Детайли: Посещения: 570

• 155 г. от рождението на Мильо Георгиев Касабов (март 1868 – 27.01.1937), учител, редактор, издател, книжар; един от основателите на Книжовно дружество „Просвета”; баща на поета Гео Милев.

01.03.
• 85 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски /светско име: Марин Пелов/, (14.09.1850 – 01.03.1938), висш духовник, митрополит.
• 80 г. от рождението на Георги Китов (01.03.1943 – 14.09.2008), български археолог траколог, наричан от медиите „българският Индиана Джоунс”; откривател на гробницата на цар Севт ІІІ (в могилата „Голямата Косматка” край гр. Шипка) и др.

02.03.
• 95 г. от рождението на Гиньо Гочев Ганев (02.03.1928 – 18.12.2016), юрист, политически и държавен деец.

03.03.
• 145 г. от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България от османско владичества (1878).

05.03.
• 140 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (05.03.1883 – 16.02.1962), военен пилот, полковник; заедно с летеца Продан Таракчиев (1885 – 1957) на 16 октомври 1912 г. извършват над Одрин първия боен разузнавателен полет в Европа.
• 130 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (05.03.1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.
• 80 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883 – 05.03.1943), поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 70 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (23.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, пианист, диригент и шахматист; работил е в множество музикални жанрове – опера, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.
• 2345 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : „За душата”, „Никомахова етика”, „Политика” и др.
• 130 г. от рождението на Райко Алексиев (07.03.1893 – 18.11.1944), български художник, карикатурист и журналист.

12.03.
• 75 г. от рождението на Сандра Браун (12.03.1948), съвременна американска писателка, автор на романтични романи и трилъри.

13.03.
• 290 г. от рождението на Джоузеф Пристли (13.03.1733 – 06.02.1804), химик, откривател на кислорода.

15.03.
• 85 г. от рождението на Георги Пинчев (15.03.1938 – 09.12.2020), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.

18.03.
• 165 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858 – 29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.
• 210 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813 – 01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 175 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (19.03.1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876).
• 180 г. от рождението на Йорданка Филаретова (19.03.1843 – 25.04.1915), общественичка, просветителка и филантроп, наричана е българската Майка Тереза.
• 115 г. от рождението на акад. Димитър Петров Димитров (19.03.1908 – 08.10.1975), археолог, изкуствовед; проучва историята, културата и изкуството на Тракия от предримската и римската епоха; основател и гл. редактор на сп. „Археология”; почетен гражданин на Стара Загора (1967).
• 90 г. от рождението на Филип Рот (19.03.1933 – 22.05.2018), американски писател, получил международна известност с романа „Синдромът Портной”.

20.03
• 195 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : „Бранд”, „Нора”.
• 145 г. от рождението на Тодор Пъндев (20.03.1878 – 26.04.1946), виден учител и музикален деец; автор на детски оперети, на учебници по пеене за началните класове, сборници с училищни песни и др.; основател и диригент на първия детски хор в Стара Загора – Детска музикална китка „Родни звуци”.
• 85 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (03.05.1867 – 20.03.1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

23.03.
• 25 г. от смъртта на Ефрем Спиридонов Каранфилов (27.11.1915 – 23.03.1998) български литературен критик, есеист, публицист.

24.03.
• 180 г. от рождението на Петко Каравелов (24.03.1843 – 24.01.1903), български политик, избиран многократно за народен представител, четири пъти министър-председател на България в периода 1880 – 1901 г.
• 80 г. от смъртта на Димитър Драгиев (13.11.1869 – 24.03.1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество „Просвета”, автор и публицист, редактор и издател на в. „Справедливост”, в. „Земеделско знаме” и в. „Земеделска правда”.

25.03
• 190 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (25.03.1833 – 26.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
• 145 г. от рождението на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст. Загора), учител, музикален педагог, хоров диригент, автор на маршови песни. Организатор на ученически курсове по цигулка, китара, виолончело; един от основателите на Старозагорската опера.
• 105 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.
• 100 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.
• 145 г. от смъртта на Добри Войников (22.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 130 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 27.03.1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.
• 55 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник „Восток”.

28.03.
• 155 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.06.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното”, „Майка” и др.
• 80 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.
• 170 г. от рождението на Винсент ван Гог (30.03.1853 – 29.07.1890), световноизвестен нидерландски художник.
• 90 г. от рождението на Борис Карадимчев (30.03.1933 – 12.04.2014), български композитор и музикален педагог; автор на популярни български песни и филмова музика.

31.03.
• 120 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (31.03.1903 – 08.03.1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.

Годишнини - февруари 2023

Детайли: Посещения: 507

• 1005 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.
• 140 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил „Потоп”, „Сватба” и др.
• 70 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 01.02.1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.
• 10 г. от смъртта на доц. Александър Ангелов (1945 – 01.02.2013), български поет, журналист и критик; преподавател в НБУ.

03.02.
• 555 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 140 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (03.02.1883 – 07.08.1922), български поет и преводач, детски писател.
• 115 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 14.07.1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

04.02.
• 150 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873 – 16.01.1954), руски писател.

07.02.
• 140 г. от рождението на Борис Денев Чоканов (07.02.1883 – 31.12.1969), български художник, пейзажист.

08.02.
• 195 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : „Капитан Немо”, „Пътешествие до центъра на Земята” (1864); „Двадесет хиляди левги под водата” (1870); „Осемдесет дни около света” (1873).

10.02.
• 125 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър”.

11.02.
• 215 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (11.02.1808 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.

13.02.
• 150 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов („Борис Годунов”), Иван Грозни („Псковитянка”), Мефистофел („Фауст”), Филип II („Дон Карлос”).
• 140 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери „Летящият холандец” (1841), „Тристан и Изолда” (1867).
• 120 г. от рождението на Жорж Сименон (13.02.1903 – 04.09.1989), френски писател от белгийски произход; автор на криминални романи.

15.02.
• 125 г. от рождението на Дико Илиев (15.02.1898 – 30.11.1984), български музикант, диригент и композитор; автор на популярни хора и маршове за духов оркестър – „Дунавско хоро”, „Ганкино”, „Еленино” и др.
• 10 г. от смъртта на Тодор Петров Колев (26.08.1939 – 15.02.2013), български актьор, певец, музикант и шоумен.

16.02.
• 105 г. от рождението на Веселин Андреев /Георги Георгиев Андреев/ (16.02.1918 – 11.02.1991), български поет и публицист.

17.02.
• 350 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : „Тартюф” (1664), „Дон Жуан” (1665), „Скъперникът” (1668).
• 145 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.
• 150 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), национален герой, гениален идеолог и организатор на българската национална революция. създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.
• 140 г. от рождението на Никос Казандзакис (18.02.1883 – 26.10.1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Алексис Зорбас”, филмиран под името „Зорба Гъркът”.
• 80 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 18.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.
• 45 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.
• 550 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната теория за строежа на Вселената.

22.02.
• 235 г. от рождението на Артур Шопенхауер (22.02.1788 – 21.09.1860), немски философ.
• 105 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (11.11.1830 – 22.02.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.
• 100 г. от рождението на Юлия Андреева Огнянова (22.02.1923 – 29.09.2016), българска актриса, драматург и режисьор.

23.02.
• 200 г. от рождението на Найден Геров /Найден Геров Добрович/ (23.02.1823 – 09.10.1900), български писател, езиковед, фолклорист, учител и общественик.

24.02.
• 145 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура; публицист и писател.
• 80 г. от рождението на Христо Проданов (24.02.1943 – 21.04.1984), първият български алпинист, покорил връх Монт Еверест.

25.02.
• 150 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), един от най-бележитите тенори в историята на операта. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе („Кармен”), Радамес („Аида”), Херцогът („Риголето”), Рудолф („Бохеми”).

27.02.
• 110 г. от рождението на Ъруин Шоу (27.02.1913 – 16.05.1984), американски писател и публицист, придобил популярност с романите си „Вечери във Византия” и „Богат, беден”.

28.02.
• 490 г. от рождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 23.09.1592), френски философ и писател : „Опити”.
• 155 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов” от 1901 до 1932 г.
• 65 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 28.02.1958), изкуствовед и археолог; с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2023

Детайли: Посещения: 665

• 105 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), български обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.
• 200 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
• 160 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20. век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 160 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 130 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 125 г. от рождението на Ламар /Лалю Маринов Пончев/ (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство”.
• 100 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03.2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор. Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови”, „Черните ангели”, „Осъдени души”.

02.01.
• 145 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.

03.01.
• 140 г. от рождението на Стефан Киров (1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.
• 100 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.

04.01.
• 380 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 31.03.1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

06.01.
• 175 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си” и „На прощаване”. Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 145 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 115 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : „Макс и Мориц” (1865).

10.01.
• 140 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести; най-известен с научно-фантастичния роман „Аелита”.
• 125 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : „Броненосецът Потьомкин”, „Иван Грозни”.
• 105 г. от смъртта на Константин Иречек (24.07.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – „История на българите”. В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.
• 95 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 11.01.1928), английски писател.

12.01.
• 395 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 16.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си „Пепеляшка”; „Червената шапчица”; „Спящата красавица” и др.
• 175 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
• 160 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.

13.01. (1 януари стар стил)
• 160 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца (13.01.1863 – 11.05.1897), български писател („До Чикого и назад”, „Бай Ганьо”), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 145 г. от рождението на Пейо Яворов (13.01.1878 – 29.10.1914), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници” и участието му в кръг „Мисъл” го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

14.01.
• 125 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01.1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : „Алиса в страната на чудесата” (1865).
• 35 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 14.01.1988), български писател : „Пътник от планината” (1938), „Г., които си отиват” (1941).

15.01.
• 180 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание (1876) и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес (1878) за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

16.01.
• 85 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.

17.01.
• 160 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.186 – 07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 45 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978), български поет, преводач и критик. Стихосбирки: „Прозорец” (1926), „Париж” (1930), „Фрагменти” (1967) и др.

18.01.
• 90 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933 – 24.02.2016), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.
• 145 г. от освобождението на Хасково от османско владичество (1878).
• 115 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.01.1908), български живописец и революционер.
• 100 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са „Преди да се родя и след това” и „Хайка за вълци”.
• 85 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : „Госпожа министершата” (1931), „Мистър Долар” (1932).

22.01.
• 235 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът „Дон Жуан”.

23.01.
• 240 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си „Червено и черно” и „Пармският манастир”.
• 145 г. от рождението на Отон Жупанчич (23.01.1878 – 11.06.1949), словенски поет.
• 65 г. от смъртта на Илия Бешков (24.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист; професор в Художествената академия.

24.01.
• 135 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.
• 145 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 130 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата „Скендербег”; „Автобиография”. Превежда „Илиада”.
• 85 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (25.01.1938 – 25.07.1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.
• 55 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките „Пролетен вятър” (1925) и „Дъга” (1928).

27.01.
• 145 г. от освобождаването на Добрич от османско владичество (1878).

28.01.
• 75 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.
• 145 г. от освобождаването на Търговище от османско владичество (1878). Празник на града.

30.01.
• 175 г. от първия брой на „Цариградски вестник” (1848 - 1862), основан от Иван Богоров.
• 60 г. от смъртта на Франсис Пуленк (07.01.1899 – 30.01.1963), френски композитор.

31.01.
• 145 г. от освобождението на Кюстендил от османско владичество (1878).
• 100 г. от рождението на Норман Мейлър (31.01.1923 – 10.11.2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър”.

Празничен - декември 2023

Детайли: Посещения: 591

01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918 г.).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.).

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара).

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби).
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Ден на дарителя.
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Празник на градовете Бургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

07 – 15.12.
• Ханука. Празник на еврейската общност в България.

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят “полаз”.
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата в България (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на Учителя Петър Дънов. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военно-топографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

29.12.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.
• Посрещане на Новата 2023 година.

Празничен - ноември 2023

Детайли: Посещения: 653

01.11.
• Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и монах Дионисий.
• Световен ден на веганството.
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Ден на българската журналистика.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Събота преди Архангеловден. Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на човека. На този ден, през 1950 г., е подписана Европейската конвенция за правата на човека.
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

05.11.
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

06 – 12.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.11.
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Св. Мина, Виктор и Викентий. (Именици: Виктор, Виктория, Мина, Милена, Минка, Минчо и др.).
• Международен ден на науката и мира. Основан от UNESCO през 2001 г., за да укрепи обществената информираност относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. Той насърчава националната и международната солидарност в името на наука, споделена между държавите.
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Празник на охранителя и частната охранителна дейност (обявен с Решение 50/4 от февр. 2010 г. на Мин. съвет).

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. Ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

15.11.
• Начало на Коледните пости.

16.11.
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г., отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).
• Световен ден на философията (от 2005 г., през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.

18.11.
• Ден за борба с трафика на хора. От 2007 г. след препоръка на Европейския парламент, с цел подобряване на осведомеността относно необходимостта за по-добра политика, насочена към предотвратяването на и борбата с трафика на хора.
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918 г.).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква, на Арменската апостолическа църква и на Католическата църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка).

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник. (Именици: Климент, Климентина, Клементина).
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет “Васил Левски” в гр. Велико Търново (от 14 юни 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912 г.).

29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин).
• Национален празник на Шотландия.