Стара Загора 2023

Стара Загора - юни 2023

Детайли: Посещения: 480

• 170 г. от рождението на Георги Апостолов (юни 1853 – 03.06.1876), деец на националноосвободителното движение; участник в Старозагорското въстание 1875 г. и в Ботевата чета.
• 130 г. от основаването на БРСДП в Стара Загора (1893).

02.06.
• 160 г. от откриването на първото девическо класно училище в Стара Загора (1863), оглавено от Анастасия Тошева. Учебните занятия са започнали на 24.08.1863 г.

03.06.
• 140 г. от откриването на Градска болница в Стара Загора с първи управител и главен лекар д-р Тодор Стоянович (1883). (Днес – УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД)
• 35 г. откакто в Стара Загора е проведен за първи път Ден на кмета, свързан с проблемите на строителството и благоустройството (1988).

14.06.
• 115 г. от излизането на ръкописния лист „Ура”, изцяло написан от Гео Милев по случай края на учебната година (1908).
• 75 г. от основаването на кооперация „Иван Алексиев” (1948).

18.06.
• 90 г. от рождението на Ласкар Емилов Възвъзов (18.06.1933, Ст. Загора – 2?юли 2018), художник, художествен проектант, преподавател в УАСГ и НБУ.

19.06.
• 155 г. от обесването на Сава Силов (ок.1840, Ст. Загора–19.06.1868), участник в четата на Хаджи Димитър.
• 35 г. от смъртта на Николай Евгениевич Ростовцев (19.12.1898, Харков, Украйна – 19.06.1988, София), художник живописец, изографисва в Стара Загора църквите „Св. Теодор Тирон” (заедно с художника Владимир Егер) и „Св. Троица”.

22.06.
• 120 г. от смъртта на Васил Пръвов Золотов /Иванов/ (ок. 1855, Ст. Загора – 22.06.1903), учител; директор на Софийската девическа гимназия.

23.06.
• 60 г. от тържественото откриване на Азотноторовия завод край Стара Загора (1963).

24.06.
• 90 г. от създаването на читалище „Александър Екзарх” (1933) от Културно – благотворителния комитет „Съгласие”, преименувано през 1964 г. на НЧ „Георги Бакалов”.

25.06.
• 160 г. от смъртта на Иванчо Стоянович (ок.1813 – 25.06.1863), просветител, общественик и дарител.
• 70 г. от рождението на Райчо Гънчев (25.06.1953), д-р на науките, изследовател, учен, ловен деятел и пътешественик. Специалист в областта на дивата фауна, следознание, оцеляване и работа с традиционни оръжия от кон. Създател и ръководител на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”.

26.06.
• 55 г. от рождението на Велизар Атанасов Лазаров (26.06.1968 – 2007), актьор.

27.06.
• 85 г. от рождението на Христо Николов Чучков (27.06.1938, Горна Оряховица), професор, доктор на медицинските науки; декан на Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, член на Съюза на учените в България.

30.06.
• 150 г. от рождението на Димитър Хаджигеоргиев (30.06.1873, Ст. Загора – 19.03.1932, София), композитор, музикален публицист, професор педагог. Името му е свързано с началото на оперното, оркестровото и хорово дело в България. Един от основателите на дружество „Кавал” в Стара Загора, на Държавното музикално училище, на българската оперна дружба, на Българския музикален съюз в София; директор на Музикалната академия, редактор на в. „Музикален преглед”.

Стара Загора - май 2023

Детайли: Посещения: 517

• 100 г. от кн. 1 на сп. „Оранжева заря”. Двумесечно списание за политика, литература, стопанство и съюзен живот на сдружените земеделци в Стара Загора. Ред. Методи Друмев, Христо Райковски и Сл. Стоянов. Стара Загора, май 1923. (Единствен брой.)

02.05.
• 80 г. откакто по решение на годишното отчетно-изборно събрание (1943) Културно-просветно дружество „Театър” се преименува в Народно читалище „Родина”.

05.05.
• 175 г. от рождението на Атанас Макаков (05.05.1848, Цариград – март 1893, Ст. Загора), опълченец. Учи естествени науки в Чехия и агрономство в Италия. Участва в списването на първия в страната земеделски вестник и първия печатан в Стара Загора вестник – в. „Земледелец”.

08.05.
• 85 г. от смъртта на о.з. генерал-майор Иван Пашинов (24.03.1862/стар стил, Свищов – 08.05.1938, Пловдив), военен и обществен деец, прославил българското оръжие като командир на 23-ти пехотен Шипченски полк и на Втора бригада на 8-ма Тунджанска дивизия; герой при превземането на Одринската крепост; погребан е в Стара Загора.

10.05.
• 130 г. от смъртта на хаджи Господин Хаджиславов (1811, Ст. Загора – 10.05.1893), търговец; виден и заслужил деятел на учебното, просветното, читалищното и църковното дело в града; представител на Стара Загора в Цариград по уреждането на църковния въпрос; първи кмет на града след Освобождението с права на мирови съдия – от април 1878 до май 1879 г.
• 45 г. от смъртта на Мина Николов Иванов (18.09.1896, Ст. Загора – 10.05.1978, София), скулптор, автор на бюст-паметника на Теофано Попова в Стара Загора.

11.05.
• 165 г. от първото тържествено честване на празника „Св. св. Кирил и Методий” в Стара Загора (1858) с черкуване. Речи изнасят учениците Иван Хаджидимитров, Коста Бончев, Стефан Стойков и Никола Стоилов.
• 100 г. от основаването на Ветеринарномедицинския факултет при Тракийски университет в Стара Загора, приемник на създадения през 1923 г. факултет към Софийския университет.

13.05.
• 55 г. от смъртта на Георги Желев Хинчев (25.05.1897, Ст. Загора – 13.05.1968, София), артист, оперен певец; солист в Народна опера, София.

20.05
• 80 г. от рождението на Ивайло Драганов Калайджиев (20.05.1943, Пловдив), инженер, зам. кмет на Община Стара Загора през 1996-1999 г.

21.05.
• 140 г. от рождението на Борис Иванов Бакалов (21.05.1883, Ст. Загора – 06.07.1961, София), юрист, поет и преводач; адвокат и председател на Окръжния съд в Стара Загора, член на Съюза на българските писатели и на Туристическото дружество – клон Стара Загора.

22.05.
• 130 г. от смъртта на Васил Костов Налбуров (дек. 1863, Ст. Загора – 22.05.1893, София), писател, драматург, театрален деец; първият български режисьор.

25.05.
• 175 г. от рождението на Петко Стоянов Стоянов(25.05.1848, Копривщица – 22.11.1925, Ст. Загора), опълченец, военен деец и общественик. Ротен командир на 5 – а опълченска дружина. Участва в Съединението на България и в Сръбско-българската война (1885). Доброволец в Балканската война (1912-1913).
• 115 г. от откриването на първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе (1908).

27.05.
• 190 г. от рождението на Тодор Николов Шишков (27.05.1833, В. Търново – 15.06.1896), изтъкнат възрожденски педагог, преводач и общественик. Автор на учебници, основател на читалището в Железник през 1860 г. чийто наследник днес е НЧ „Родина-1860” и създател на първия църковен хор в България.

31.05.
• 70 г. от рождението на Светлин Генов Танчев (31.05.1953, Кнежа – 18.03.2021, с. Малка Верея), научен работник, доктор на селскостопанските науки, автор на монографии; ректор на Тракийския университет; кмет на община Стара Загора от м. декември 2007 г.

Стара Загора - април 2023

Детайли: Посещения: 551

01.04.
• 110 г. от рождението на Тодор Калпакчиев (01.04.1913, Ст. Загора – 10.09.1984, Ст. Загора), художник пейзажист; открива първата в страната частна галерия през 1969 г.
• 90 г. от бр.1 на в. „Сноп”. Местен орган на Български народен съюз „Кубрат”. Ред. Иван Филипов. Стара Загора, 1933. (Излиза в 29 бр.)

04.04.
• 80 г. от рождението на Славка Иванова Драгнева (04.04.1943, Ямбол – 24.10.2022, Ст. Загора), икономист и финансист, одитор на Държавна опера, Стара Загора; общественичка.

06.04.
• 85 г. от рождението на Васил Александров Михайлов (06.04.1938, Ст. Загора), театрален и филмов актьор; почетен гражданин на Стара Загора (1995).
• 75 г. от рождението на Иван Борисов Иванов (06.04.1948), научен работник, доктор на ветеринарномедицинските науки; член на Съюза на учените в България.

07.04./ 25.03 стар стил
• 155 г. от рождението на Димитър Илков (07.04.1868, Трявна – 15.02.1954, София), ученик на Иречек и Кирхов, преподавател във Военното училище в София; автор на географски карти и на „Принос към историята на град Стара Загора” (1908) – първото цялостно историческо изследване на града.

10.04.
• 140 г. от рождението на Богдан Димитров Филов (10.04.1883, Ст. Загора – 01.02.1945, София), виден български археолог, изкуствовед и политик; член и председател на БАН, член на археологически институти и академии в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и САЩ; участва в научни експедиции в Европа, Азия и Африка; автор на книги в областта на историята, религията, изкуството, археологията и др.; виден обществен и държавен деец – министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон ІІ (1943-1944); член на Масонска Ложа "Светлина".

15.04.
• 10 г. от смъртта на Моньо Монев Марков (04.03.1934–15.04.2013), дългогодишен директор на пивоварна „Загорка”.

21.04.
• 140 г. от основаването на Учителско дружество в Стара Загора (1883) с първи председател Александър Козаров.

23.04.
• 75 г. от смъртта на академик Стефан Киров Абаджиев (12.08.1861, Ст. Загора – 23.04.1948, София), юрист, редовен член на БАН, декан и ректор на Софийския университет. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Американската академия за политически и социални науки и на Института за административни науки в Букурещ. Доктор по политически науки и по право на Брюкселския университет, член на постоянния арбитражен съд в Хага. Вуйчо на поета Кирил Христов.

25.04.
• 10 г. от смъртта на Петър Гюзелев (Пеци) (10.12.1945, Ст. Загора – 25.04.2013, София), музикант, певец и композитор на рок група „Щурците”.

27.04.
• 85 г. от смъртта на генерал Стефан Тодоров Азманов (1868, Ст. Загора – 27.04.1938, София), военен деец, преподавател, общественик, с особени заслуги за развитие и модернизиране на Българската армия.

Стара Загора - март 2023

Детайли: Посещения: 535

• 155 г. от рождението на Мильо Георгиев Касабов (март 1868, Чирпан – 27.01.1937, Ст. Загора), учител, редактор, издател, книжар; един от основателите на Книжовно дружество „Просвета”; баща на поета Гео Милев.
• 95 г. от основаването на Българо-немско дружество в Стара Загора и от организирането на първия практически курс по немски език (1928).

03.03.
• 125 г. от рождението на Данчо Делчев /Йордан Делчев Митев/ (03.03.1898, Хасково – 30.11.1965, Ст. Загора), актьор и член на театралната комисия на дружество „Театър”; брат на актрисата Мара Шопова.
• 80 г. от бр. 1 на бранническия лист „3 март”. Стара Загора, 1943.

04.03.
• 90 г. от смъртта на Мирчо Мирчев Стоянов (09.03.1857 – 04.03.1933), учител, адвокат, общественик – кмет на Стара Загора. С неговото име се свързва издаването на първия Старозагорски общински вестник. Баща на поета Иван Мирчев.
• 75 г. от рождението на Недялка Янева Филипова (04.03.1948, Ст. Загора), журналистка.
• 10 г. от смъртта на Янко Димов Тодоров (06.09.1937, Хасково – 04.03.2013), поет и преводач. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора.

05.03.
• 85 г. от рождението на Радичка Михайлова Богданова (05.03.1938, Ст. Загора – 19.12.2020, Ст. Загора), оперна певица, музикален педагог и общественик.

08.03.
• 125 г. от рождението на проф. Д. Б. Митов /Димитър Борисов Митов/ (08.03.1898, Казанлък – 30.06.1962, София), литературен критик и преводач, редактор и автор на книги и учебници за българската и западноевропейската художествена литература, за театралното изкуство и др.; преподавател и ректор във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”).

10.03.
• 75 г. от рождението на Румен Славов Хайгъров (1948, Ст. Загора), скулптор.

14.03.
• 115 г. от рождението на проф. Николай Костов Карабашиев (14.03.1908, Ст. Загора – 29.12.1976), физик, професор в СУ „Св. Кл. Охридски”, в ПУ „Паисий Хилендарски” и във ВМИ, София; един от основателите и почетен член на Съюза на научните работници в България.
• 95 г. от рождението на Пенка Драгиева /Пенка Петрова Панайотова/ (14.03.1928 – 25.07.2013), педагог и дългогодишен директор на VI ОУ "Свети Никола".
• 40 г. от смъртта на арх. Христо Димов (22.11.1890, с. Дъбово – 14.03.1983, Ст. Загора), архитект, основател и пръв преподавател в Държавната строителна гимназия (Професионална гимназия по строителство архитектура и геодезия „Лубор Байер”). Допринася за плановото изграждане на селищата в Старозагорско и за проектирането на много бански комплекси в страната, на училища, църкви и читалища в старозагорска област.

15.03.
• 115 г. от бр. 1 на в. „Демократически вестник”. Орган на бюрото на Демократическата партия в Стара Загора. Ред. Еньо Разпопов. Стара Загора, 1908. (Излиза в 8 бр.)

17.03.
• 100 г. от рождението на Георги Стефанов (17.03.1923, с. Речица, Сливенско – 22.11.1985, Ст. Загора), художник живописец.

18.03.
• 10 г. от смъртта на Иван Илчев Груев (11.04.1936 – 18.03.2013), писател, поет и драматург, редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. „Участие”.

19.03.
• 115 г. от рождението на акад. Димитър Петров Димитров (19.03.1908, Ст. Загора – 08.10.1975, София), археолог и историк на изкуството, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”, директор на Археологическия музей и на Археологическия институт с музей при БАН; основател и гл. редактор на сп. „Археология”; почетен гражданин на Стара Загора (1967).

20.03.
• 145 г. от рождението на Тодор Пъндев (20.03.1878, Ст. Загора – 26.04.1946, София), виден учител и музикален деец; автор на детски оперети, на учебници по пеене за началните класове, сборници с училищни песни и др.; основател и диригент на първия детски хор в Стара Загора – Детска музикална китка „Родни звуци”.

23.03.
• 100 г.откакто Светият Синод на Българската православна църква утвърждава Драговитийски епископ Павел за Старозагорски митрополит (1923). Митрополит Павел /светско име Петър Попконстантинов/ (05.03.1882, Самоков – 05.10.1940, Ст. Загора) е един от най-високообразованите и начетени архиереи на Българската църква и блестящ администратор.

24.03.
• 90 г. от рождението на Марин Халачев /псевдоним на Марин Недев Динев/ (24.03.1933, Ст. Загора – 25.04.2005, Пловдив), писател, публицист, драматург.
• 80 г. от смъртта на Димитър Драгиев (13.11.1869, Раднево – 24.03.1943, Ст. Загора), виден апостол на земеделското движение в България; учител, един от създателите на Книжовно дружество „Просвета”, автор и публицист, редактор и издател на в. „Справедливост”, в. „Земеделско знаме” и в. „Земеделска правда”; съучредител и дългогодишен ръководител на БЗНС.

25.03.
• 160 г. от рождението на Петър Савов Чолаков /с псевдоним Светослав Зарин/ (25.03.1863, Ст. Загора – 01.12.1952, София), писател и публицист; автор на книги с повести, преводач от английски и френски.
• 145 г. от рождението на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст. Загора), учител, музикален педагог, хоров диригент, автор на маршови песни. Организатор на ученически курсове по цигулка, китара, виолончело…; диригент на струнен оркестър и на народен хор при дружество „Театър”, на смесен църковен хор при църквата „Св. Богородица”; един от основателите на Старозагорската опера.

28 (16 стар стил).03.
• 215 г. от създаването на старозагорската църковно-религиозна община. Първият документ, който свидетелствува, че в града действа своеобразен „общински съвет” е от 28 (16 стар стил) март 1808 г., когато Екзарх Руси и още дванадесет „чорбаджии” (първенци) от Захра искат от Хилендарския манастир учител, който да учи децата по „обичая древни”.

28.03.
• 75 г. от създаването на Окръжната прокуратура в Стара Загора (1948).

30.03.
• 55 г. от смъртта на академик Георги Стефанов Хлебаров (06.12.1886, Ст. Загора – 30.03.1968, София), учен животновъд, един от основателите на Агрономическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”; основател и директор на Централната птицевъдна опитна станция, на Централния скотовъден институт и на Института по животновъдство при БАН в София.

Стара Загора - февруари 2023

Детайли: Посещения: 463

• 160 г. от началото на изграждането на храма "Света Троица" (1863) в Железник.
• 120 г. от кн. 1 на сп. „Наука”. Месечно научнопопулярно списание за самообразование. Собственик и ред. Хр. Трифонов. Стара Загора, февр. 1903. (Излиза в 2 кн.)

01.02.
• 140 г. от откриването на първата частна печатница в Стара Загора (1883) от Димитър Наумов.
• 140 г. от бр. 1 на в. „Земледелец” – първият български селскостопански вестник след Освобождението на България. Ред. Димитър Наумов. Стара Загора, 1883. (Излиза в 81 бр.)
• 115 г. от рождението на Руси Карабиберов (01.02.1908, Нова Загора – 23.05.1975, Ст. Загора), художник, първи директор на Художествената галерия в Стара Загора.
• 20 г. от смъртта на Генчо Узунов (28.10.1919, Ст. Загора – 01.02.2003, София), писател, член на СБП.

05.02.
• 180 г. от рождението на Кольо Ганчев (05.02.1843 – 19.05.1876), революционер и съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския таен революционен комитет, ръководител на Старозагорското въстание 1875 г.

08.02.
• 65 г. от смъртта на Съба Костова (13.12.1875, Сливен – 08.02.1958, Ст. Загора), лекарка и активна деятелка на Българския червен кръст; основател и ръководител на Благотворително дружество „Самарянка” в Стара Загора; участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.; племенница на Хаджи Димитър.

10.02.
• 75 г. от рождението на Савина Георгиева Кулова (10.02.1948, Ямбол), пианистка.

13.02.
• 125 г. от бр. 1 на в. „Бъдеще”. Ред.-стопанин Иван Т. Кутев. Стара Загора, 1898.

14.02.
• 90 г. от бр. 1 на в. „Лъчи”. Вестник за кооперативност, стопанство и просвета. Стара Загора, 1933. (Излиза в 126 бр.)

16.02.
• 20 г. от смъртта на Илко Георгиев (08.03.1926, Ст. Загора – 16.02.2003, Ст. Загора), художник живописец, портретист; дългогодишен художник на Старозагорския драматичен театър.

18.02.
• 145 г. от рождението на Михаил Кочев (18.02.1878, Чирпан – 29.01.1940, Ст. Загора), музикален педагог, композитор и диригент. Оганизатор и ръководител на детски музикални китки, училищни и църковни хорове и оркестри; ръководител и диригент на народния хор към дружество „Театър”; автор и преводач на книги с училищни, коледни и др. песни.

19.02.
• 115 г. от смъртта на Георги Данчов Попгеоргиев – Зографина (27.07.1846, Чирпан – 19.02.1908, София), иконописец, портретист, живописец, един от първите фотографи в България; автор на иконостасните икони в черквата „Св. Богородица” и на икони в черквата „Св. Троица” в Стара Загора.
• 20 г. от смъртта на Тодор Арсов (06.05.1949, Ст. Загора – 19.02.2003, Ст. Загора), художник – плакат, запазена марка, оформление на книга, пространствено оформление.

23.02.
• 100 г. от бр. 1 (единствен) на в. „България”. Ред.-стопанин Илия Стоянов. Стара Загора, 1923.

27.02.
• 160 г. от рождението на Никола Петков Каишев (27.02.1863, с. Чокманово – 1953, Ст. Загора), архитект, инженер строител, участвал във възстановяването на опожарена Стара Загора; основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в града, посмъртно обявен за почетен гражданин на Стара Загора.

Стара Загора - януари 2023

Детайли: Посещения: 526

• 125 г. от наименуването на ул. „Сава Силов”, „Кольо Ганчев”, „Димчо Стаев” и др. (1898).

01.01.
• 130 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893, Ст. Загора – 10.08.1965, София), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).

06.01.
• 120 г. от рождението на Елена Мирчева Караджова (06.01.1903, Ст. Загора – 12.10.1992, Ст. Загора), учителка, член на женското дружество „Пробуда”; сестра на поета Иван Мирчев и съпруга на художника Димитър Караджов.

10.01.
• 85 г. от рождението на Йордан Стоев – Даки (10.01.1938), журналист и писател, дългогодишен редактор на в. Септември.

11.01.
• 115 г. от рождението на Невена Петрова Тусузова (11.01.1908, Ст. Загора – 16.01.1991, София), художник декоратор, илюстратор на книги и периодични издания за деца, сътрудник на сп. „Дружинка”, „Славейче” и др.

12.01.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Земеделска борба”. Орган на БЗНС в Старозагорска околия. Стара Загора, 1923. (Излиза в 8 бр.)

13.01.(1 януари стар стил)
• 145 г. от рождението на Пейо Крачолов Яворов (13.01.1878, Чирпан – 29.10.1914, София), поет, драматург, публицист и редактор; работи като телеграфопощенец в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало; учител, библиотекар и зам. директор на Народната библиотека в София, драматург и артистичен секретар на Народния театър.

15.01.
• 100 г. от бр.1 на в. „Земеделско-скотовъден вестник”. Местен селскостопански вестник на агрономи при Земеделската камара в Стара Загора. Стара Загора, 1923. (Излиза в 81 бр.)
• 95 г. от бр.1 на в. „Кооперативна пробуда”. Орган на кооперативния комитет в Стара Загора. Ред. Йонко Тасев. Стара Загора, 1928. (Излиза в 5 бр.)

18.01.
• 130 г. от рождението на Павел Траянов Теохаров (18.01.1893 – 05.11.1971), педагог, директор на Учителския институт в Стара Загора.
• 115 г. от учредяването на дружество „Милосърдие” (1908).

19.01.
• 170 г. от рождението на Иван Петров Салабашев (19.01.1853, Ст. Загора – 14.06.1924, София), математик, държавен и финансов деец, общественик, политик, дипломат. Един от основателите на сп. „Наука”, член-основател, председател и почетен член на Физико-математическото дружество в София, редовен член на БКД (БАН).

20.01.
• 75 г. от рождението на Петя Стоянова Балджиева (20.01.1948, Пловдив), оперна певица.

25.01
• 80 г. от рождението на Йордан Цонев Атанасов (25.01.1943, Брауншвайг, Германия), поет, редактор на в. „Литературен глас”; председател на читалище „Даскал Петър Иванов”.

26.01.
• 110 г. от рождението на Ромео Иванов Райчев (26.01.1913, Лом – 27.12.1986), диригент; главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г. и на оперите в Русе и Бургас.

27.01.
• 130 г. от изработването на правилник за файтонджиите в града (1893) – първи правилник за обществения превоз в Стара Загора.

30.01.
• 170 г. от рождението на Георги Иванов Кюмюрев (30.01.1853, Ст. Загора – 22.02.1921), търговец, член на Старозагорския таен революционен комитет; след Освобождението е депутат във Великото народно събрание (1879), околийски началник, кмет на Стара Загора (1893).

Годишнини - декември 2023

Детайли: Посещения: 487

01.12.
• 135 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888–20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 135 г. от смъртта на екзарх Антим I /Атанас Чалъков/ (1816–01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.
• 100 г. от рождението на Мария Калас (02.12.1923–16.09.1977), оперна певица.

03.12.
• 200 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.
• 145 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878–09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 225 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737–04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.
• 385 г. от смъртта на Иван Гундулич (08.01.1589-08.12.1638), хърватски поет.
• 210 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 135 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888–01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12
• 415 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608-08.11.1674), английски поет.

10.12.
• 145 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1878).

11.12.
• 220 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803–08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
• 180 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843–27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата , холерата и африканския тиф.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

13.12.
• 145 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878–09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

15.12.
• 85 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (20.01./02.02.1904-15.12.1938), руски летец изпитател.

16.12.
• 125 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 75 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879–16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника” (1914, 1915, 1919), „Помакинче” (1931).

18.12.
• 220 г. от смъртта на Йохан Готфрид фон Хердер (25.08.1744-18.12.1803), немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач.

19.12.
• 175 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

20.12.
• 155 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров (20.12.1868-02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.
• 165 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858–29.11.1924), италиански композитор : „Турандот”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и др.

23.12.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

24.12.
• 225 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798–26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш” (1834).
• 160 г. от смъртта на Уилям Текери (18.07.1811-24.12.1863), английски писател.

25.12.
• 40 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

27.12.
• 70 г. от рождението на Едвин Сугарев (27.12.1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение “Екогласност.”.

28.12.
• 160 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов (28.12.1863/09.01.1864-30.05.1926), руски математик, академик.

30.12.
• 130 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф : “Народни песни на македонските българи” и др.

Годишнини - ноември 2023

Детайли: Посещения: 494

01.11.
• Ден на народните будители в България.
• 210 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 150 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 130 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.
• 35 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.
• 425 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 110 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.

08.11.
• 75 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

09.11.
• 50 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

10.11.
• 540 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 100 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 90 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.
• 90 г. от рождението на Енио Мориконе (10.11.1928-06.07.2020) – италиански композитор, автор на филмова музика

12.11.
• 190 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.

13.11.
• 155 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.

15.11.
• 160 г. от рождението на ген. Иван Колев (15.11.1863-29.07.1917), български военен деец.

16.11.
• 125 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).

17.11.
• 90 г. от рождението Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933-10.10.2019), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.

18.11.
• 80 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.
• 195 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.
• 165 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.
• 140 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 110 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.

26.11.
• 190 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (26.11.1833-05.02.1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.

27.11.
• 150 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 130 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.

28.11.
• 130 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11./10.12.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.

29.11.
• 165 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).

Годишнини - октомври 2023

Детайли: Посещения: 520

• 175 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848-01.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.
• 165 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858–21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.
• 170 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853-1856, война между Русия и Османската империя.
• 120 г. от рождението на Джон Винсънт Атанасов (04.10.1903-15.06.1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.
• 310 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713–31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на “Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751-1780).
• 145 г. от рождението и 45 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 145 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.
• 65 г. от смъртта на Ран Босилек /Генчо Негенцов/(26.09.1886–08.10.1958), български детски писател : поредицата “Патиланци”, приказката ”Дядо и ряпа”, стиховете “Родна реч” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”, превърнало се в текст за песен.

10.10.
• 210 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813–27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са “Макбет”, “Травиата”, “Аида” и др.

12.10.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

13.10.
• 180 г. от рождението на Глеб Успенски (13/25.10.1843–24.03./06.04.1902), руски писател-демократ : “Разорение” (1869), “Болна съвест” (1873).

15.10.
• 10 г. от смъртта на Николай Петев (10.08.1951-15.10.2013), български писател и литературен критик, председател на СБП.

17.10.
• 100 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

18.10.
• 120 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (18.10.1903–01.10.1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.
• 105 г. от смъртта на Радко Димитриев /истинско име: Руско Д. Русков/ (24.09.1859-18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.
• 185 г. от рождението на проф. Марин Дринов (20.10.1838–28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 135 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839–20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

21.10.
• 190 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833–10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.
• 140 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 120 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903–02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”.
• 85 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (30.01.1875-22.10.1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

23.10.
• 335 г. от смъртта на Шарл Дюканж (18.12.1610-23.10.1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът “Български архиепископи”, използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

25.10.
• 185 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838–03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта “Кармен” (1873-1874).
• 130 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840–25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : “Лебедово езеро”, “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката”, “Годишните времена”.

27.10.
• 165 г. от рождението на Валдемар Датски (27.10.1858-14.01.1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.
• 165 г. от рождението на Теодор Рузвелт (27.10.1858-06.01.1919), американски държавник, президент на САЩ.

28.10.
• 195 г. от рождението на Драган Цанков (28.10./09.11.1828–11/24.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
• 205 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 90 г. от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933-08.06.2016), български поет.

29.10.
• 135 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888–23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.
• 125 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика “Школска педагогия” (1873) и др.

Годишнини - септември 2023

Детайли: Посещения: 529

• 105 г. от Войнишкото въстание (1918).

01.09.
• 165 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858–13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
• 125 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898–20.10.1966), един от класиците на българската литература : тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”; “Гласовете ви чувам”.

03.09.
• 365 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640-1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.
• 205 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (04.09.1818-13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. “Български книжици” в Цариград.
• 65 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877-04.09.1958), български палеограф, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на редица трудове.

05.09.
• 455 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568–21.05.1639), италиански мислител-утопист : “Градът на слънцето” (1602, издадена 1623)

06.09.
• 335 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 138 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.
• 155 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (08.09.1868–16.03.1937), българска поетеса.
• 110 г. от основаването на Съюза на българските писатели (1913).

09.09.
• 195 г. от рождението на Йоаким Груев /Й. Г. Пройчев/ (09.09.1828-01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
• 125 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842–09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : “Следобедът на един фавн” (1876), “Антични богове” (1880), “Иродиада” (1871).
• 110 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

11.09.
• 190 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (11.09.1833-13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877-1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.

14.09.
• 185 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.
• 45 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965-1968).

17.09.
• 125 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).

18.09.
• 270 г. от смъртта на Христофор Жефарович (1690-1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата “Стематография” – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.
• 180 г. от рождението на Георги Бенковски (21.09.1843–24.05.1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
• 90 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.
• 115 г. от провъзгласяването на независимостта на България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.
• 210 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-23.09.1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 100 г. от началото на Септемврийското въстание (1923).
• 70 г. от рождението на Димитър Атанасов (23.09.1953-10.12.2014), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.
• 125 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898–11.07.1937), американски композитор и пианист : “Един американец в Париж” (1931), “Рапсодия в синьо”(1924) и др.
• 85 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (26.09.1938-02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.
• 220 г. от рождението на Проспер Мериме (28.09.1803-23.09.1870), френски писател : “Матео Фалконе” (1829), “Таманго” (1829), “Кармен” (1845) и др.

28.09.
• 450 г. от рождението на Микеланджело да Караваджо (29.09.1573–18.07.1610), италиаски живописец – реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : “Кошница с плодове”.
• 115 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908-19.02.2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

29.09.
• 505 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518–31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса : “Тайната вечеря” (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – ”Раят” (1588-1590), която се намира в Двореца на Дожите.
• 165 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858–21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.
• 110 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858–29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

30.09.
• 55 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.