1 март - МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

4 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."

Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.

Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

18 февруари - Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

19 февруари - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

26 февруари - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

27 февруари – Начало на Великия пост. КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

27 февруари – 1 март - ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

1 януари - СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари - МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари - ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари - ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари - ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари - БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари - АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари - АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари - Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари - СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.