Фолклорен календар – декември 2013
- Детайли
- Последна редакция - 8 май 2013 г.
- Посещения: 10570
4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.
5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.
6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.
9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.
12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.
17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.
20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.
22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.
24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).
25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.
25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.
26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.
27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.
24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.
18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.
14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.
БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.
27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.
30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).
5 – 7 май ВЕЛИКДЕН (Пасха). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
6 май ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.
12 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата.
1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
2 март КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Това е първият ден от Тодоровата неделя, когато става символичното бесене на кучетата, което ги предпазва от болестта бяс. В този ден по домовете в Източна и Южна България ходят мъже с маски – кукери и благославят, а всичко, до което се докоснат, в следващата година ражда повече.
7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.



