Стара Загора 2015

Стара Загора - април 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 30 юли 2015 г.; Посещения: 8037

20 г. от бр. 1 на в. “Старозагорски новини”.

03.04.

60 г. от откриването на окръжната библиотека, днес РБ „Захарий Княжески” (1955), създадена с Решение на ИК на ОНС от м. април 1954 г.

04.04.

55 г. от рождението на Иво Чехларов (1960), скулптор.

05.04.

85 г. от рождението на Димитър Шарланов (1930, с. Мусачево, Хасковско-1993, Ст. Загора), зооинженер и учен в областта на птицевъдството.

07.04.

110 г. от рождението на Евгения Илиева-Лепавцова (1895, Ст. Загора-14.05.1981, София), живописец, педагог, художник в Националния етнографски музей. Създава стотици акварели и множество рисунки на носии и ескизи на сценографски проекти.
90 г. от бр. 1 на в. “Старозагорска поща”. Местен информационен всекидневник със симпатии към Демократическия сговор. Стара Загора, 1925. /излиза в 20 бр./

10.04.

135 г. от рождението на Никола Маринов (1880-08.08.1969), търговец на жито и брашно; изобретява въздушна турбина за пълно използване силата на вятъра.
90 г. от бр. 1 на в. “Кавал”. Орган на музикално дружество “Кавал”. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1925-1926. /излиза в 21 бр./

11.04.

90 г. от бр. 1 на двуседмичника “Секретар бирник”. Стара Загора, 1925-1944.

12.04.

115 г. от първата кинопрожекция в Стара Загора.

14.04.

75 г. от рождението на Кирил Ламбов (1940, с. Стрелец, Великотърновско-16.07.2004, Ст. Загора), музикант и диригент на Гарнизонния духов оркестър в Стара Загора.

15.04.

75 г. от рождението на проф. Митко Гогошев (1940, с. Златия, обл. Монтана-05.02.1997, Стара Загора), физик, общественик; работи по проблемите на космическата физика, глобалната екология, стратосферния озон и др. Участва в 15 космически експеримента.

18.04.

145 г. от първото театрално представление (1870), изиграно от читалищната трупа под ръководството на д-р Начо Планински. С комедията “Малакова” от П. Р. Славейков се слага началото на театралния летопис на Стара Загора.

19.04.

95 г. от рождението на Георги Димитров-Жорж (1920, София- 14.08.2008, Ст. Загора), икономист, писател и общественик.

22.04.

120 г. от приемането в Стара Загора на първите правилници за работата на Градската общинска библиотека (1895), слята през 1945 г. с библиотеката при читалище „Родина”.
65 г. от смъртта на Тодор Пъндев ( -1950), музикален деец, основател на детската музикална китка “Родни звуци” към културно-просветно дружество “Театър” /днес НЧ “Родина”/.

24.04.

105 г. от рождението на Константин Коняров (1910-06.03.2002), поет, преводач, журналист; автор на няколко книги и на изследване за литературния живот в Стара Загора – „Градът на поетите” (2007).

26.04.

95 г. от рождението на Велчо Велчев (1920-24.11.1977), архитекг, автор на проектите на парковете и езерата „Загорка” и „Езерото”, на площада с жабките и кедровата алея на Аязмото, на много жилищни и обществени сгради в Стара Загора, София, Пловдив, Казанлък.
55 г. от първата прожекция на широкоекранен филм в Стара Загора (1960).

27.04.

90 г. от разстрела на Петко Енев и Кънчо Чамов в Станционната градина (1925), организатори на Септемврийското въстание (1923) в Новозагорския край.
90 г. от самоубийството (1925) на Атанас Генчев, участник в Септемврийското въстание 1923.

Стара Загора - март 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 30 юли 2015 г.; Посещения: 7699

105 г. от приемането (1910) на първия проект от Общинския съвет за изграждане на водопроводна мрежа в Стара Загора.
80 г. от бр. 1 на сп. “Траяна”. Периодично спортно списание. Урежда ред. комитет при спортен клуб “Траяна”. Стара Загора, 1935. /излиза в 3 кн./
65 г. от създаването (1950) на полувисшия институт за детски учители “Анастасия Тошева”.

01.03.

145 г. Независима църква в Стара Загора.
65 г. от одържавяването на читалищния театър (1950). Театърът става професионален на общинска издръжка. За директор на театъра Градският съвет назначава професионалния актьор Атанас Христов.

03.03.

15 г. от учредяването на организацията „Бран” с председател Райчо Гънчев (2000). Основна цел на организацията е възраждане на древната ценностна система на българите.
15 г. от встъпването в длъжност на новия Старозагорски митрополит Галактион (2000).

04.03.

95 г. от бр. 1 на в. “Земеделска пробуда”. Орган на старозагорската окръжна земеделска дружба. Стара Загора, 1920. /излиза в 20 бр./

06.03.

80 г. от смъртта на Димитър Н. Близнаков (19.09.1865, Ст. Загора-1935, София), ветеринарен лекар, директор на Военно ветеринарно фелдшерско училище; доцент, автор на книги, сътрудник на периодичния печат.

10.03.

55 г. от въвеждането на цветната фотография в Стара Загора и в цяла Южна България (1960) от Неделчо Чобанов.

17.03.

95 г. от рождението на ген. майор Делчо Желязков Делчев (1920, с. Ябълково, Хасковско-31.05.2007, София), командир на Трудови войски, почетен гражданин на Стара Загора; заслужил деятел на БЧК, председател на футболно дружество „Берое” в продължение на двадесет и осем години.

18.03.

130 г. от рождението на Генчо Митев (1885-1971), живописец, работил в областта на портрета, пейзажа и натюрморта; педагог.

20.03.

70 г. от смъртта на Индржих Споуста (1866, чешка Требова, Австро-Унгария-1945, София), чех по народност, капелмайстор и композитор. Поставя началото на популярните симфонични оркестри в Стара Загора и подготвя поколения музиканти. Участник в Балканските и Първата световна войни с духовия оркестър на 12-ти пехотен Балкански полк.

25.03.

155 г. от основаването (1860) на читалището в Железник, днес – Народно читалище “Родина”.
155 г. от полагане началото (1860) на библиотека “Родина”.
80 г. от смъртта на генерал Георги Марчин ( - 1930), участник в Освободителната война 1877-1878.
75 г. от бр. 1 на “Ново училище”. Бюлетин на кооперативната книжарница “Ново училище”. Отг. ред. Христо Бонев. Стара Загора, 1940.

28.03.

80 г. от провеждането в Стара Загора на ХХІІ редовен конгрес на съюз „Юнак” (1935).

31.03.

95 г. от рождението на Петър Русков (1920-05.02.1999), живописец, сценограф в Старозагорската опера; почетен гражданин на Стара Загора (1994).

Стара Загора - февруари 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 30 юли 2015 г.; Посещения: 6890

105 г. от откриването на частната болница на д-р Невена Азманова-Ханчева, с детско и акушеро-гинекологично отделение (1910).

01.02.

70 г. от смъртта на Богдан Филов (1883-1945), историк, създател на Българския археологически институт и негов директор, председател на БАН, политик и държавник.

02.02.

205 г. от рождението на Атанас Иванов (1810-1897), учител, читалищен деец, основател на първото светско училище (01.03.1841) в Стара Загора.
70 г. от смъртта на Иван Кирилов Вазов(1891, Севлиево-1945, София), адвокат в Стара Загора; участник в Балканските и в Първата световна войни, народен представител и министър; член на Върховния читалищен съюз.

04.02.

75 г. от публикуването на първата кръстословица в старозагорски вестник - в. „Дума”. Ст. Загора, 1940. бр. 906

08.02.

120 г. от бр. 1 на в. “Самозащита”. Местен вестник със симпатии към Народно-либералната партия. Отг. ред. Б. Атанасов. Стара Загора, 1895. /излиза в 21 бр./
115 г. от бр. 1 на “Старозагорски окръжен глашатай”. Местен рекламен лист. Ред.-стопанин Онуфрий Седмаков. Стара Загора, 1900. /излиза в 54 бр./
95 г. от рождението на Симеон Фетваджиев (1920-01.12.1993, София), композитор, диригент и педагог; диригент в Софийската опера, главен диригент в Старозагорската опера, преподавател в Държавната консерватория.

10.02.

80 г. от рождението на доц. Панайот Стефанов Гърдев (1935), лекар, народен представител в 38 НС, общински съветник.

14.02.

85 г. от смъртта на Михаил Иванов (14.02.1848, с.Тресвиче, Дебърско-1930, Ст. Загора), строител на пътища и мостове в старозагорско. Изгражда хотел „Тракия”, сградата на Популярната банка, известна като „Клуба на журналиста”.

18.02.

50 г. от рождението на Хари Маринов Янакиев (1965), лекар, журналист.

19.02.

105 г. от смъртта на Стефан Салгънджиев (1847, Ст. Загора-1910, Пловдив), учител и общественик, участник в Съединението.

21.02.

90 г. от бр. 1 на “Кооперативен лист”. Периодично издание на работническата кооперация “Напред”. Стара Загора, 1925-1927. /излиза в 3 бр./
75 г. от смъртта на Георги Киров Абаджиев (22.07.1859, Ст. Загора-1940, София), опълченец, генерал-лейтенант; участник в Балканските и Първата световна войни, първи почетен председател на Обществото на кавалерите на ордена за храброст в България. Автор на редица статии и на две книги.

22.02.

120 г. от рождението на Мара Иванова - Чорбаджийска (1895, Ст. Загора-08.05.1974), художничка, съпруга на Чудомир.
85 г. откакто в Стара Загора е пуснат ток за осветление на старозагорските домове.

24.02.

70 г. от бр. 1 на в. “Септември”. Орган на Областниякомитет на ОФ. Ред. комитет. Първи главен редактор е Здравко Св. Тодоров. Стара Загора, 1945-1990.

25.02.

70 г. от сключването на първия граждански брак в Стара Загора. Георги Василев, извършил ритуала в Градския съвет, съставя протокол. Истинското брачно свидетелство е издадено на 11 юни 1945 г. след приемането на закона за граждански брак.

26.02.

120 г. от откриването в Стара Загора на Градска общинска библиотека по инициатива на кмета Сава Казмуков, просъществувала до 1945 г., когато се слива с библиотеката на читалище „Родина”.
70 г. от рождението на Янаки Кавръков (1945, Айтос-31.01.2002, Ст. Загора), художник живописец. Работи като уредник в Старозагорската галерия, секретар на групата на художниците в Хасково, преподавател в школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина”, Стара Загора.

27.02.

115 г. от смъртта на Георги Стефанов Митов (14.09.1875, Ст. Загора-1900, Пловдив), живописец и портретист, възпитаник на Академията в Торино, Италия; учител по рисуване в Габрово и Пловдив; брат на Антон и Борис Митови.
20 г. от създаването на Таекуон-До Клуб „Багатур” (1995), обявен през 1999 г. от БФТ за център на зона „А”, включваща Стара Загора, Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Враца и др. Създател на клуба е Николай Бакърджиев.

28.02.

120 г. от създаването (1895) на Благотворителния комитет “Св. Иван Милостиви” от митрополит Методи Кусев, имащ за цел залесяването на Аязмото и др. обществени дейности.

Стара Загора - януари 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 30 юли 2015 г.; Посещения: 6812

115 г. от бр. 1 на сп. “Надежда”. Списание за наука и забава на млади хора. Ред. Ат. Илиев и Ст. Момчилов. Стара Загора, 1900. /излиза в 3 кн./
95 г. от бр. 1 на “Ученическо ехо”. Ежемесечен ученически лист. Урежда ученически ред. комитет. Стара Загора, 1920-1932. /излиза в 43 бр./

09.01.

60 г. от рождението на Красимир Крумов Станев (1955), народен певец.

14.01.

85 г. от рождението на Веса Абрашева (1930-22.11.1992), художник.
60 г. от рождението на Петър Киряков Киряков (1955), архитект.

15.01.

140 г. от рождението на Митрополит Борис Охридски /Константин Георгиев/ (1875 1938), висш духовник и просветен деец.
120 г. от рождението на Гео Милев /Георги Милев Касабов/ (1895-15.05.1925), поет експресионист, привърженик на модерното изкуство; публицист, художник; преводач и популяризатор на образци от световната поезия; издател и редактор на сп. „Везни” (1919-1921) и сп. „Пламък” (1924).
55 г. професионален Куклен театър в Стара Загора (1960), основан като любителски през 1957 г.

21.01.

100 г. издаването на свидетелство за правоуправление на първия „дипломиран” шофьор от Стара Загора – Никола хаджи Генчев, завършил курс в София (1915).

23.01.

25 г. от учредяването на клуб „Милосърдие” в Стара Загора за подпомагане на нуждаещите се от социална помощ и подкрепа (1990).

24.01.

45 г. от откриването на първия супермаркет в града в кв. „Крайречен” (1970).

29.01.

75 г. от смъртта на Михаил Кочев (1878-1940), изтъкнат музикален деец.

30.01.

160 г. от рождението на Георги Иванов Кюмюрев (1855-1921), член на Старозагорския таен революционен комитет, съратник на Левски, за кратко време е кмет на Стара Загора, народен представител след Освобождението.

Фолклорен календар - декември 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 август 2015 г.; Посещения: 5773

4 декември ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември. Третият ден на Коледа е Стефановден. Празнуват го и Стояновци. Къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Фолклорен календар - ноември 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 август 2015 г.; Посещения: 6139

7 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил,

14 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 ноември Св. Филип (КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ). Именици: Филип, Филка, Юстиниан.

14 – 21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

21 ноември КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

21 ноември Ден на християнското семейство (Въведение Богородично). Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

24 ноември КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей). Наричат го още „Мечкинден”. С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”. И вярват, че мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората. Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей (мъжествен).

Фолклорен календар - октомври 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 август 2015 г.; Посещения: 6683

14 октомври ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври. Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври МИШИНДЕН. Тачат го жените, не работят домашна работа, за да не пакостят мишките на дома и посевите. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият” символично очите на мишките.

Фолклорен календар - септември 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 август 2015 г.; Посещения: 6830

1 септември СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен календар - август 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 11 януари 2016 г.; Посещения: 6013

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август - ПРЕОБРАЖЕНИЕ- Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

27 август. На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август СЕКНОВЕНИЕ. Хората почитат този ден, защото е “сечен” т.е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата – става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. В тоя ден хората не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

Фолклорен календар - юли 2015

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 август 2015 г.; Посещения: 5949

1 юли СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли. Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ. Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни тримирят – гладуват, за да се пречистят телом и ду