Празничен - май 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 8017

• Месец за защита на природата (от 1967 г.).

• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
• Св. пророк Иеремия. Св. Тамара. Именици: Тамара
• Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
• Празник на град Първомай.

• Св. цар Борис-Михаил. Именици: Борис, Борислав/а, Боряна.
• Нарасимха Чатурдаши. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.
• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
• Международен ден на Слънцето.
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

• Денят на Буда. Официален религиозен празник на Будистката общност в България.

• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
• Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992).
• Св. мъченица Ирина. Празник на Източноправославната християнска църква Именици: Ирина, Ирена, Ириней, Мира, Мирослав/а, Мира, Мирчо.

• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Празник на Източноправославната християнска църква и български народен и официален празник. Именици: Георги, Гергана, Гинка, Гоце, Гюргена, Йорго, Порица.
• Ден на храбростта и Българската армия. Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
• Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

• Ден на радиото и телевизията в България.

• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

• Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на Златарица.

• Възстановяване на Българската Патриаршия.
• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
• Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

• Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Кирил/ка, Киро, Методии/й.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

• Герман. Празник на Източноправославната християнска църква и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове. Именици: Герана, Герасим, Герман, Геро, Искра, Искрен.
• Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

• Мая (Маето) – ромски празник на шегите и лъжата.

• Световен ден на климата.
• Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на град Плевен.

• Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
• Световен ден в памет на жертвите на СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май). 
• Международен ден срещу хомофобията (от 2005 г.).
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

• Световен ден на музеите (от 1978 г.).
• Ден на българските зоопаркове (от 2008 г.).

• Световен ден за борба с хепатита ( от 2006 г.).

• Световен ден на метрологията (от 2000 г.).Професионален празник на метролозите.
• Европейски ден на морето (от 2008 г.).

• Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Елена, Елеонора, Константин/а, Костадин/ка.
• Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир.
• Световен ден на културното развитиет. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Международен ден за защита от безработицата.
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

• Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001 г.). 

• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.).

• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
• Обявяване мисията на Баб. Официален празник на Бахайската общност в България.
• Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
• Ден на народните читалища (от 1990 г.).
• Празник на Тракийския университет (от 1995 г.).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

• Международен ден на изчезналите деца (от 2003 г.).
• Ден на свободата в Африка (от 1963 г.).
• Национален празник на Аржентина.
• Национален празник на Йордания.

• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918 г.).

• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.

• Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне - Спасовден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Възнесението на Бахаулла. Официален празник на Бахайската общност в България.
• Празник на гр. Горна Оряховица.

• Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия. Празник на Източноправославната християнска църква Именици: Емилия.
• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002 г.).  
• Празник на град Козлодуй.

• Петдесетница. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.). 
• Международен ден на блондинките (от 2006 г.).
• Ден на военните духови оркестри (от 2001 г.).

Празничен - април 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 7624

• Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
• Международен ден на птиците (от 1906 г.).

• Седмица на гората.

• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
• Национален празник на Португалия.
• Световен ден на осведомеността за Аутизъм (от 2008 г.).

• Пасха (Песах). Еврейски религиозен и официален празник.
• Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоминанието за смъртта на Исус Христос. Официален религиозен празник.

• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Празник на Източноправославната християнска църква и български народен празник, свързан с обичая “лазаруване”. Именици: Лазар/ин/ка.
• Световен ден на пострадалите от мини.
• Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
• Професионален празник на психолозите в България (от 1995 г.).

• Възкресение Христово (Великден) за Католическата църква. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
• Цветница (Връбница). Празник на Източноправославната християнска църква и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”. Именици: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Гергин/а, Грозден/а, Далия, Дафина, Делян, Детелина, Елица, Жасмина, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Кремена, Лилия, Малина, Маргарита, Невен/а, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Цвета/н, Цветомир, Явор, Ясен, Ясмина.
• Международен ден за опазване на околната среда.

• Св. мчк Виктор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Виктор/ия, Страхил.

• Световен ден на здравето (от 1950 г., обявен от СЗО през 1948 г.).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
• Празник на Медицински университет - София.

• Международен ден на ромите (от 1992 г.).

• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).

• Възкресение Христово (Великден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан.
• Харутюн Хазару (Лазаровден). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961 г.), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.

13.04.

• Дзахгазарт (Цветница). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

14.04.

• Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.
• Св. Мартин. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Марти, Мартин.

16.04.

• Световен ден на астрономията.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991 г.).
• Празник на гр. Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

17.04.

• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989 г., по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България.
• Животоприемни източник. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Жива, Живко/а.

18.04.

• Международен ден на Културно-историческото наследство – Ден на паметниците и забележителните места (от 1983 г.).
• Св. мчк Виктор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици:Виктор/ия.
• Световен ден на радиолюбителите.
• Европейски ден за правата на пациентите (от 2007 г.).

19.04.

• Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а.

20-26.04.

• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

20.04.

• Годишнина на Априлското въстание (1876 г.)
• Международен ден на световния печат (от 1991 г.).
• Задиг – Възкресение Христово (Великден) за Арменската апостолическа православна църква. Религиозен и официален празник за арменската общност в България.

21.04.

• Ден на военното контраразузнаване в България (от 1996 г.).
• „Резван”. Официален празник на Бахайската общност в България.

22.04.

• Международен ден на Земята (от 1971 г., в България от 1993 г.).

23.04.

• Световен ден на книгата и авторското право (от 1995 г.).

24.04.

• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида.
• Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).

26.04.

• Световен ден на авторското право и интелектуалната собственост (от 2001 г.).
• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
• Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.

• Национален празник на Южноафриканската република (ЮАР). Ден на свободата (от 1994 г.).
• Световен ден на дизайна.

28.04.

• Световен ден за безопасност и охрана на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
• Празник на Провадия.

29.04.

• Международен ден на танца (балета) (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996 г.).

30.04.

• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 7674

• Международен ден за борба против ядреното оръжие.
• Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
• Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
• Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
• Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
• Ден на любителското творчество (от 1976 г.).
• Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001 г.).
• Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
• Национален празник на Босна и Херцeговина.
• Св. прпмчца Евдокия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици:Евдокия, Мартин, Марта.

• Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).  
• Международен ден на писателите (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
• Световен ден на тениса.

• Преп. Герасим Йордански. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Герасим.

• Св. 42 мчци в Амория. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Красен, Красимир/а.
• Гаура Пурнима. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.

• Международен ден на жената (от 1910).

• Ден на общността на нациите. Чества се в страните – членки на Общността на нациите, бивша Британска общност (през втория понеделник на м. март).

• Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).
• Св. мъченици Кодрат, Галина и др. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Галя, Галина.

• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
• Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1993).

• Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

• Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).
• Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско.
• Международен ден на реките.

• Световен ден на правата на потребителя (от 1983 г.).
• Международен ден срещу полицейската бруталност.
• Ден на здравния и санитарния инспектор в България.

• Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.
• Преп. Алексий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Алеко, Алексей.
• Ден на социалния работник.

• Световен ден на мозъка.
• Ден на радиотехническите войски в България (1952).

• Международен ден на франкофоните. Празник на всички, говорещи на френски, както и на всички, които учат и обичат френски език.
• Настъпване на астрономическата пролет.
• Ден на Земята (от 1971 г.). 

• Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на  ЮНЕСКО).
• Световен ден на гората (от 1972 г.).
• Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през 1967 г.).
• Международен ден на кукления театър (от 2003 г.).
• "Ноу-Руз" /Бахайска Нова година/. Официален празник на Бахайската общност в България.
• Празник на Кюстендил.

• Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).
• Световен ден на водата и водните ресурси (от 1993 г.).
• Ден на пролетното равноденствие. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.  
• Празник на град Велико Търново.
• Първа пролет.

• Световен ден на метеорологията (от 1961 г.).
• Мчца Лидия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Лидия.

• Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996 г.). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.
• Преп. Захария. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Зарко, Захари/на, Хари

• Благовещение Богородично. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Блага, Благовеста, Благой.
• Ден на жената и майката в България (от 1994 г.).
• Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
• Национален празник на Република Гърция.
• Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
• Ден на пощенската картичка.

• Ден на Тракия.
• Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.
• Събор на Св. Архангел Гавриил. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Габриел/а, Гавраил.

• Международен ден на театъра (от 1961 г.).
• Празник на гр. Елхово.

• Преп. Иларион. Св. мчк Боян. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Албена, Баян, Бойко/а, Боян/а, Иларион.
• Рама Навами. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.

• Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.).

• Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - февруари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 16 декември 2015 г.

Посещения: 8057

• Св. мъченик Трифон (Трифоновден/ Трифон Зарезан). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Лозан, Трифон
• Ден на лозарите, винарите и градинарите.

• Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
• Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (от 1997 г.).

• Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Симеон/а, Симона, Мона, Моника)

• Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)

• Св. мчца Агатия. Св. Полиевкт. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Агата, Агатия, Добрин/ка

• Свeти Фотий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Доротея, Огнян/а, Искрен/а, Светла/на, Пламен/а, Светозар, Светлозар, Светослав, Фотий.
• Международен ден на бармана.

• Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

09.02.

• Световен ден на стоматолога.
• Св. мчк Никифор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Никифор

10.02.

• Ден на пчеларя.
• Св. свещеномъченик Харалампий. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Харалампи

• Световен ден на болния. Празнува се от католиците (от 1993 г.).

• Международен ден на Дарвин.
• Ден на червената ръка, посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти (от 2002 г.)

• Преп. Зоя. Св. Евлогий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Евлоги, Зоя

• Деарънънтарач (Сретение Господне). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.
• Свети Валентин. Празник на Католическата църква. Именици: Валентин, Валентина, Валя
• Ден на лозаря (Трифон Зарезан), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник на винарите и лозарите.
• Световен ден на влюбените.
• Празник на Ивайловград.

• Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.
• Пун Парегентан (Сирни заговезни). Празник на Арменската апостолическа православна църква.

• Международен ден на пощальоните и куриерите.
• Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918 г.).

• Ден на спонтанните актове за доброта.

• Световен ден за защита на китовете.
• Нова година на Будистката общност в България.
• Годишнина от обесването на Васил Левски.

• Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).
• Св. Евстатий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Евстатий/я

• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.
• Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

• Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).
• Световен ден на разбирателството и мира.

• Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

Празничен - януари 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 7 август 2015 г.

Посещения: 8056

• Начало на Новата година. Официален празник.
• Гахант (Нова година). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Св. Василий Велики (Васильовден, Сурваки). Празник на Православната християнска църква. Именици: Васил/ка, Василен/а, Василий/я, Васка, Весела, Веселин/а, Вълко, Вълчо
• Световен ден на молитвата за мир (от 1967 г.).
• Ден на световното семейство (от 2007 г.)

• Полеза. Ромски празник.
• Свети Силвестър Римски. Именици: Горан, Горица, Огнян/а, Пламен/а, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър

• Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)
• Събор на свети 70 апостоли. Празник на Православната християнска църква. Именици: Тихомир/а

• Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.
• Зимен Кръстовден (Попова Коледа). Празник на Православната християнска църква. Именици: Кръстьо, Кръстана

• Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Борислав/а, Боян/а, Данчо/ка, Найден.
• Сурп Дзънунд (Рождество Христово). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните (власите).
• Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.

• Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Ваньо (Ваня), Иван/ка, Ивайло, Иванина, Ивелин, Ивета, Иво, Йоан, Йовка Йонка/о, Жан/а, Калоян.
• Мерелоц. Задушница след коледа за Арменската апостолическа православна църква.

08.01.

• Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена. От 1951 г. е и професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози. По стар стил се празнува на 21 януари.
• Ден на независимостта на Монако.

09.01.

• Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).

11.01.

• Световен ден на думата „Благодаря”.
• Преп. Теодосий Велики. Празник на Православната християнска църква. Именици: Богдан/а, Теодосий

12.01.

• Празник на военното разузнаване (от 1996 г.).
• Св. мчца Татяна. Християнски празник на католици и православни. Именици: Таня, Татяна.

13.01.

• Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.

• Банго Василий. Ромска Нова година.
• Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994 г.).
• Св. Нина. Празник на Православната християнска църква. Именици:Адам, Калчо, Нина, Нино

16.01.

• Празник на работещите в областта на растителната защита (от 2005 г.).

17.01.

• Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Антоанета, Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.
• Празник на гр. Антоново.

18.01.

• Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).
• Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Атанас/ка, Наск/а/о, Таньо, Тинка. Празнуват занаятчиите ковачи и железари.

20.01.

• Св. Евтимий, патриарх Търновски. Именици: Евтим
• Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.

21.01.

• Ден на родилната помощ по стар стил (от 1951 г.).
• Бабинден за ромите.
• Международен ден на прегръдката (от 1986 г.).
• Преп. Максим изповедник. Св. мчк. Неофит. Празник на Православната християнска църква. Именици:Агнеса, Валери/а, Максим, Максимилиян, Неофит.

22.01.

• Св. апостол Тимотей. Празник на Православната християнска църква. Именици:Тимотей, Тимофей.

24.01.

• Преп. Ксения. Празник на Православната християнска църква. Именици:Аксения, Аксиния, Ксения, Оксана.

25.01.

• Световен ден на средствата за масова информация.
• Рожден ден на Българската народна банка (1878).
• Ден на българското радио.
• Преп. Ксенофонт, Мария и синовете му. Празник на Православната християнска църква. Именици:Живко/а, Зоя.

26.01.  

• Международен ден на митниците (от 1983 г.).

27.01.  

• Международен ден в памет на Холокоста (от 2000 г.).

28.01.

• Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.).
• Празник на Разград.

29.01.

• Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006 г.).
• Празник на Търговище.

31.01. 

• Цигански Атанас. Ромски празник.

Годишнини - декември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 7784

• 150 г. от отпечатването в Букурещ на единствения брой на сп. “Българска старина”. Ред Г. С. Раковски. Букурещ (1865).

03.12.

• 195 г. от рождението на Сава Хаджиилиев Доброплодни (1820-1894), бълг. възрожденски книжовник, педагог, театрален деец.

04.12.

• 140 г. от рождението на Райнер Мария Рилке (1875-1926), австр. поет.

05.12.

• 145 г. от рождението на Витезслав Новак (1870-1949), чеш. композитор, музикален педагог.
• 145 г. от смъртта на Александър Дюма – баща (1802-1870), фр. белетрист.

06.12.

• 140 г. от рождението на Елена Михайлова Карамихайлова (1875-1961), бълг. художник живописец.

• 130 г. от подписването на договор за примирие от сръбското правителство. Край на Сръбско - българската война (1885).

• 200 г. от рождението на Адолф Менцеп (1815-1905), герм. живописец и график.

• 180 г. от рождението на Николай Христакиев Павлович (1835-1894), бълг. възрожденски художник и сценограф.
• 60 г. от смъртта на Адриана Будевска (1878-1955), бълг. драматична актриса, една от основоположниците на бълг. професионален театър.

• 140 г. от рождението на Стоян Кирков Киркович (1875-1960), бълг. лекар, професор.

• 205 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810-1857), фр. поет - романтик, драматург.
• 100 г. от смъртта на Антон Безеншек (1854-1915), словенец, съставител на българската стенография.

• 295 г. от рождението на Карло Гоци (1720-1806), итал. драматург.

• 190 г. от избухването на Декабристкото въстание, първото въстание против царското самодържавие в Русия (1825).
• 120 г. от рождението на Пол Елюар (1895-1952), фр. поет сюрреалист.

• 135 г. от рождението на Стефан Младенов (1880-1963), бълг. езиковед, академик.

• 130 г. от рождението на Христо Андреев Топракчиев (1885-1912), един от основоположниците на бълг. военна авиация, поручик.
• 95 г. от приемането на България за член на Обществото на народите (ОН), 1920.

• 245 г. от рождението на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), герм. композитор и пианист.
• 185 г. от рождението на Жул дьо Гонкур (1830-1870), фр. писател, представител на натуралистичната школа, основател /заедно с брат си Едмон дьо Гонкур/ на лит. академия "Гонкур".

• 125 г. от рождението на Едвин Армстронг (1890-1954), амер. радиотехник.
• 215 г. от рождението на Уста Кольо Фичето /Никола Иванов Фичев/ (1800-1881), бълг. майстор - строител, самоук архитект от епохата на Възраждането.

• 640 г. от смъртта на Джовани Бокачо (1313-1375), итал. - писател-хуманист от Ренесанса.
• 165 г. от рождението на Зденек Фибих (1850-1900), чеш. композитор, пианист, диригент.
• 145 г. от смъртта на Константин Димитриевич Ушински (1824-1870), рус. педагог, създател на народното училище в Русия.

• 1105 г. от смъртта на Наум (835-910), бълг. книжовник, просветител, ученик на Кирил и Методий.
• 145 г. от рождението на Кирил Попов (1870-1927), бълг. икономист, математик, основоположник на статистиката в България.

• 140 г. от рождението на Стефан Иванов (1875-1951), бълг. живописец.
• 135 г. от смъртта на Гюро Михайлов (1862-1880), бълг. войник, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Изгорял при пожар, пазейки паричния ковчег на войската.
• 110 г. от рождението на Васка Емануилова (1905-1985), бълг. скулптор.

• 125 г. от смъртта на Хайнрих Шлиман (1822-1890), герм. археолог, откривателят на Троя.
• 115 г. от рождението на Христо Трайков Христов (1900-1933), бълг. политик, нар. представител, деец на ВМРО - обединена.

• 205 г. от рождението на Захари Зограф /Захарий Христович Димитров/ (1810-1853), бълг. възрожденски художник, майстор на иконописа, обществен деец.

• 70 г. от смъртта на Теодор Драйзер (1871-1945), амер. белетрист.

• 845 г. от смъртта на Томас Бекет (1118-1170), англ. църковен и политически деец.
• 190 г. от смъртта на Жак Луи Навид (1748-1825), фр. художник, основател на неокласицизма.
• 125 г. от смъртта на Лазар Лазарович (1851-1890), сръбски писател.
• 55 г. от смъртта на Ото Емел Либих (1914-1960), бълг. пианист.

• 150 г. от рождението на Ръдиард Джозеф Киплинг (1865-1936), англ. писател.

• 125 г. от основаването на първото столично книгоиздателство "Иван Г. Игнатов" (1890).
• 110 г. от смъртта на Александър Степанович Попов (1859-1905), рус. учен, изобретател на радиото.
• 140 г. от първото официално преброяване на населението в Княжество България,съгласно решение на правителството от 27 септ.

Годишнини - ноември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 7840

• 830 г. от въстанието на Асен и Петър в Търново (1185).

• 515 г. от рождението на Бенвенуто Челини (1500-1574), итал. скулптор и писател.
• 80 г. - от рождението на Георги Мишев (1935-, бълг. писател, сценарист.

• 130 г. от боевете при Сливница (1885).
• 145 г. от бр. 1 на сп. “Училище”. Букурещ (1870). Ред. Райко Блъсков.

• 155 г. от рождението на Игнаци Падеревски (1860-1941), пол. пианист, композитор, обществен деец.
• 120 г. от рождението на княз Кирил Преславски (1895-1947).

• 130 г. от рождението на Богдан Баров (1885-1641), бълг. писател, активист на ВМОРО.
• 105 г. от смъртта на Лев Николаевич Толстой (1828-1910), рус. белетрист.

• 320 г. от смъртта на Хенри Пърсел (1659-1695), англ. композитор.
• 140 г. от рождението на Андрей Димитров Протич (1875-1959), бълг. историк на изкуството, критик, белетрист, публицист.
• 125 г. от смъртта на Цезар Франк (1822-1890), фр. композитор.

09.11.

• 135 г. от рождението на Йордан Стефанов Йовков (1880-1937), бълг. писател и драматург.

11.11.

• 165 г. от рождението на Ангел Кънчев (1850-1872), революционен деец, помощник и съратник на В. Левски.

12.11.

• 175 г. от рождението на Огюст Роден (1840-1893), фр. скулптор.
• 130 г. от рождението на Продан Таракчиев (1885-1957), един от първите бълг. военни летци, полковник.

• 200 г. от рождението на Николай Иванович Пирогов, рус. хирург и анатом, основоположник на военно - полевата хирургия, общественик /1810-1881/.
• 160 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън, англ. писател /1850-1894/.

• 385 г. от смъртта на Йохан Кеплер (1571-1630), герм. астроном, открил законите на движението на планетите около Слънцето.

• 205 г. от рождението на Карел Хинек Маха (1810-1836), чеш, поет - романтик.
• 135 г. от рождението на Александър Блок (1880-1921), рус. поет.

• 135 г. от рождението на Михаил Садовяну (1880-1961), рум. писател и общественик.

• 350 г. от смъртта на Никола Пусен (1594-1665), фр. художник — класик.
• 115 г. от рождението на Александър Прокофиев (1900-1971), рус. поет.

• 140 г. от рождението на Йосиф Хербст (1875-1925), бълг. журналист и общественик.
• 115 г. от рождението на Ана Зегерс (Нети Райлинг) (1900-1983), герм. писателка.
• 95 г. от рождението на Михаил Лъкатник (1920-1974), бълг. писател.
• 90 г. от смъртта на Стефан Жеромски (1864-1925), пол. писател.

• 320 г. от смъртта на Хенри Пърсел (1659-1695), англ, композитор. органист.
• 125 г. от рождението на Милош Вайнгарт (1890-1939), чеш. славист.

• 125 г. от рождението на Шарл де Гол (1890-1970), фр. държавен, политически и военен деец.

• 140 г. от рождението на Анатолий Василевич Луначарски (1875-1933), рус. обществен и държавен деец, писател и критик.

• 160 г. от смъртта на Адам Мицкевич (1798-1855), пол. национален поет, драматург, публицист и революционер.                                                                                                                                      

• 120 г. от смъртта на Александър Дюма – син (1824-1895), фр. писател.
• 135 г. от приемането на първия Закон за българското поданство (1880).

• 195 г. от рождението на Фридрих Енгелс (1820-1895).
• 180 г. от рождението на Марк Твен (1835-1910), амер. белетрист.
• 135 г. от рождението на Александър Александрович Блок (1880-1921), рус. поет.

• 60 г. от смъртта на Александър Михайлов Балабанов (1879-1955), бълг. филолог класик, преводач и лит. критик.

Годишнини - октомври 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 4 август 2015 г.

Посещения: 8208

• 145 г. от излизането на бр. 1 на списание “Читалище”, повременно списание. Ред М. Д. Балабанов, Лазар Йовчев, П. Р. Славейков, Стефан Бобчев и др. Цариград(1870-1876).

• 175 г. от рождението на Дмитрий Иванович Писарев (1840-1868), рус. лит. критик, публицист, философ, революционен демократ.
• 125 г. от рождението на Иван Стефанов Лазаров (1890-1952), бълг. скулптор, академик.

• 25 г. от обединението на Германия.

• 135 г. от смъртта на Жак Офенбах (1819-1880), фр. композитор, по народност евреин, един от създателите на класическата опера.

• 105 г. от смъртта на Мария Конопницка (1842-1910), пол. поетеса.

• 180 г. от рождението на Камий Сен Санс (1835-1921), фр. композитор, пианист и диригент.
• 115 г. от смъртта на Найден Геров (1823-1900), бълг. поет, филолог, фолклорист, лексикограф и общественик.

• 145 г. от рождението на Иван Алексиевич Бунин (1870-1953), рус. писател.

• 136 г. от основаването на Българското книжовно дружество (1879).
• 95 г. от рождението на Петър Незнакомов (1920-1997), бълг. писател.

• 85 г. от рождението на Димитър Стефанов Мантов (1930), бълг. писател.

• 135 г. от рождението на Андрей Бели (Борис Николаевич Бугаев) (1880-1934), рус. писател и поет символист.
• 125 г. от рождението на Айк Дуайт Дейвид Айзенхауер (1890-1969), XXXVI президент на САЩ, републиканец.

• 160 г. от рождението на Иван Владимирович Мичурин (1855-1935), рус. селекционер и биолог.
• 115 г. от смъртта на Оскар Уайлд (1856-1900), англ. писател и драматург от ирландски произход.
• 110 г. от рождението на Христо Бръмбаров (1905-1974), бълг. оперен певец баритон, вокален педагог.

• 270 г. от смъртта на Джонатан Суифт (1667-1745), англ. писател сатирик.

• 190 г. от рождението на Сава Вълчов Филаретов (1825-1863), бълг. възрожденски просветен и обществен деец.

• 225 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин (1790-1869), фр. поет романтик, историк, политически деец.

• 70 г. от приемането на Устава на Организацията на обединените нации (ООН), 1945.
• 130 г. от рождението на Емануил Попдимитров (1885-1943), бълг. поет.

• 505 г. от смъртта на Джорджо Джорджоне (ок.1477-1510), итал. художник, ученик на Белини и учител на Тициан.
• 190 г. от рождението на Йохан Щраус– син (1825-1899), австр. композитор, цигулар и диригент.

• 830 г. от началото на българското антивизантийско въстание начело с Асен и Петър (1185).
• 170 г. от рождението на Димитър Петров Моллов (1845-1914), бълг. лекар, организатор на здравеопазването в България.

• 100 г. от рождението на Ефрем Спиров Каранфилов (1915-1998), бълг. лит. критик, публицист.

• 55 г. от смъртта на Иван Георгиев Данчов (1888-1960), бълг. лексикограф.

• 105 г. от рождението на Петър Динеков (1910-1992), бълг. литературовед, лит. критик и фолклорист.
• 180 г. от рождението на Адолф Байер (1835-1917), герм. химик.

Годишнини - септември 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 24 август 2015 г.

Посещения: 8496

• 1150 г. от приемане на Християнството в България.
• 135 г. от откриването на бълг. мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Солун /1880/.

01.09.

• 155 г. от излизането на бр. 1 от в. “Дунавски лебед”. Ред. Г. С. Раковски, Белград, 1860.

03.09.

• 115 г. от рождението на Урхо Калева Кеконен (1900-1915), финл. държавен и политически деец.
• 85 г. от рождението на Росица Георгиева Баталова ( 1930 - 2015), български диригент, музиковед

• 430 г. от рождението на Арман Жан дьо Плеси Ришельо (1585-1642), фр. държавен деец, виден представител на абсолютизма, кардинал.
• 270 г. от рождението на Михаил Иларионович Кутузов (1745-1813), рус. пълководец.

• 105 г. от първия конгрес на градовете в България. На правителството са препоръчани мерки за предприемане на единна общинска политика в страната.

• 115 г. от рождението на Вълко Червенков (1900-1980), бълг. политически и държавен деец.
• 135 г. от обединението на Източна Румелия с Княжество България.

• 75 г. от подписване на Крайовския договор между България и Румъния, според който се връща на България Южна Добруджа (1940).

• 105 г. от рождението на Жан Луи Баро (1910-1994), фр. актьор, авангарден театрален режисьор.

• 120 г. от рождението на Тома Димитров Измерлиев (1895-1935), бълг. писател сатирик.

• 145 г. от рождението на Егише Мартиросович Татевосян (1870-1936), арм. художник.

• 1150 г. от покръстването на княз Борис в Преслав (865)
• 255 г. от рождението на Луиджи Керубини (1760-1842), итал. композитор.
• 140 г. от рождението на Георги Стефанов Митов (1875-1900), бълг. живописец.
• 85 г. от рождението на Антон Николов Дончев (1930-, бълг. писател /1930/.

• 140 г. от началото на Старозагорското въстание (1875).

• 110 г. от рождението на Грета Гарбо (1905-1990), филмова звезда на Холивуд.

• 120 г. от рождението на Сергей Александрович Есенин (1895-1925), рус. поет.

• 107 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинант (1908).
• 140 г. от рождението на Васил Димитров Моллов (1875-1938), бълг. лекар, един от основателите на Медицинския факултет.

• 180 г. от смъртта на Винченцо Белини (1801-1835), итал. композитор.
• 145 г. от смъртта на Проспер Мериме (1803-1870), фр. белетрист.

• 70 г. от смъртта на Бела Барток (1881-1945), унг. композитор.

• 120 г. от смъртта на Луи Пастьор (1822-1895), фр. химик, физик и биолог.

• 70 г. от смъртта на Евгения Марс (1877-1945), бълг. писателка.
• 55 г. от смъртта на Владимир Димитров – Майстора (1882-1960), бълг. живописец.

• 145 г. от рождението на Жан Батист Перен (1870-1942), фр. физико-химик.
• 140 г. от смъртта на Емануил Васкидович (1795-1875), културен и просветен деец, елинист, съставител на учебници на бълг. език, преводач.

Годишнини - август 2015

• Печат

Детайли

Последна редакция - 24 август 2015 г.

Посещения: 7962

• 120 г. от смъртта на Трайко Китанчев (1858-1895), бълг. общественик и книжовник, учител.

01.08.

• 110 г. от рождението на Илка Попова (1905-1979), бълг. оперна актриса.

04.08.

• 210 г. от рождението на Уилям Роуан Хамилтън (1805-1865), англ. математик, дал точно изложение на теорията на комплексните числа.

• 165 г. от рождението на Ги дьо Мопасан (1850-1893), фр. белетрист.

• 355 г. от смъртта на Родригес де Салваи Веласкес (1599-1660), исп. живописец.

• 70 г. от атомната бомбардировка на САЩ над Нагасаки (1945).

• 100 г. от рождението на Иван Аржентински (1910-?), бълг. писател.
• 75 г. от рождението на Александър Йосифов (1940-?), български композитор, диригент и музикален педагог

• 100 г. от пробния полет на първия бълг. аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов (1915).

• 50 г. от смъртта на Константин Василев Кисимов (1899-1965), бълг. драматичен актьор и киноартист.

• 235 г. от рождението на Пиер Жан Беранже (1780-1857), фр. поет.

• 170 г. от рождението на Болеслав Прус (1845-1912), пол. белетрист.
• 125 г. от рождението на Константин Илиев Константинов (1890-1970), бълг. писател.
• 85 г. от смъртта на Антон Стефанов Митов (1862-1930), бълг. живописец, художествен критик.

• 220 г. от смъртта на Франсоа Андре Филидор (1726-1795), фр. композитор и шахматист.
• 105 г. от смъртта на Ханс Гайгер (1842-1910), герм. физик, изобретател в областта на атомната физика.

• 115 г. от смъртта на Фридрих Ницше (1844-1900), герм. философ.

• 145 г. от рождението на Александър Иванович Куприн (1870-1938), рус. писател.
• 105 г. от смъртта на Уилям Джеймс (1842-1910), амер. психолог, философ, представител на прагматизма.

• 380 г. от смъртта на Каприо Лопе де Вега (1562-1635), исп. ренесансов драматург и поет.
• 245 г. от рождението на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), герм. философ.

• 975 г. от въстанието на Петър Делян (1040).
• 310 г. от рождението на Дейвид Хартли (1705-1757), англ. психолог, философ и лекар.

• 175 г. от рождението на Джовани Верга (1840-1922), итал. белетрист, най-видният представител на “веризма”.