Стара Загора 2024

Фолклорен - декември 2024

4 декември – Св. вмчца ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден празнува Варвара.

5 декември – Преп. САВА ОСВЕЩЕНИ. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ). Имен ден празнуват Славка, Слав, Сава.

6 декември – Св. Николай Чудотворец – НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят – риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември – Зачатие на св. Анна – АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември – Св. Спиридон – СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември – Св. пророк Даниил – ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември – Св. свщмчк Игнатий Богоносец – ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември – Св. вмчца Анастасия – АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница – митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември – БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). Св. прпмчца Евгения.На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември – КОЛЕДА (Рождество Христово). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември – Св. първомъченик и архидякон Стефан – СТЕФАНОВДЕН.

Фолклорен - ноември 2024

2 ноември – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември – АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му – казват възрастни хора. Именици в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил.

13 ноември – Св. Йоан Златоуст.

14 ноември – Св. ап. Филип. КОЛЕДНИ (РОЖДЕСТВЕНСКИ ) ЗАГОВЕЗНИ. Именици: Филип, Филка, Юстиниан. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 – 21 ноември – ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

15 ноември – НАЧАЛО НА РОЖДЕСТВЕНСКИЯ ПОСТ.

21 ноември – КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

21 ноември – Ден на християнското семейство (ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО). Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

24 ноември – Св. вмчца Екатерина – КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември – Св. вс. ап. Андрей Първозвани – АНДРЕЕВДЕН (Едрей).

Фолклорен - октомври 2024

14 октомври – Преп. Петка Търновска – ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден празнуват Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври – Св. вмчца Злата Мъгленска. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си. Имен ден празнуват Златко, Златка.

26 октомври – Св. вмчк Димитрий – ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври – Св. мчк Нестор – МИШИНДЕН.

Фолклорен - септември 2024

1 септември – Преп. Симеон Стълпник – СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на църковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември – Рождество на Пресвета Богородица – МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември – КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

17 септември – Св. мчци СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Имен ден празнуват Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен - август 2024

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.
1 август – НАЧАЛО НА БОГОДОРИЧНИЯ ПОСТ.

1 – 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август – ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ. Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август – Успение на Пресвета Богородица – ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден празнува Мария.

27 август. На този ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август – СЕКНОВЕНИЕ. На този ден денят и нощта са равни.

Фолклорен - юли 2024

1 юли – Св. безсребреници Козма и Дамян – СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли – Св. вмчца НЕДЕЛЯ. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората. Имен ден празнуват Недялко, Недялка.

8 юли – Св. вмчк ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли – ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли – Св. пророк Илия – ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Имен ден празнуват Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли – Св. вмчк Пантелеймон – ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон – Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

30 юли – БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ.

Фолклорен - юни 2024

11 юни – Св. апли Вартоломей – ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

13 юни – СПАСОВДЕН (Възнесение Господне). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. Имен ден празнуват Спас, Спаска.

14 юни – ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

15 юни – ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил). Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".


22 юни – ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

23 юни – ПЕТДЕСЕТНИЦА. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и имениците – Янко, Янка. Съвпада със Св. Дух – ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.


24 юни – 30 юни – РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони – дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.


29 юни – Св. първовърховни апли Петър и Павел – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен.

30 юни – ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели. Съвпада с НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислава, Крум, Камен, Кремена, Панайот, Румен, Чавдар.


ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен - май 2024

1 май – ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Св. цар Борис-Михаил. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена. Имен ден празнуват Борис, Борислав, Борислава.

2 май – ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

3 май – Велики петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК). Православен християнски църковен празник.

5 май – Възкресение Христово (ВЕЛИКДЕН). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан.

6 май – Св. вмчк Георги Победоносец – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ТОМИНА НЕДЕЛЯ. Празник на Източноправославната християнска църква. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус. Именици: Тома, Томислав/а.

12 май – ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – Св. велики царе равноапостоли КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен - април 2024

27 април – ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

28 април – ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

Фолклорен - март 2024

1 март – МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

9 март – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.

10 март – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

17 март – НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

18 март – Начало на Великия пост – КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

18 – 20 март – ТРИМИРО – Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

23 март – Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28 – 31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - февруари 2024

1 февруари – Св. мчк Трифон – ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари – СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари – Св. Харалампи – ЧУМИНДЕН. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

Стара Загора - декември 2024

04.12.
• 25 г. от смъртта на Илия Тодоров (18.04.1949 – 1999), художник, автор на множество плакати за театрални и оперни спектакли, музейни изложби, на художествен дизайн на изложби, каталози, албуми... Посмъртно удостоен с наградата „Стара Загора” (2000).

05.12.
• 90 г. от бр. 1 на в. „Железник”. Лист за кино и търговски реклами. Издава се от драматичната студия при дружество „Железник”. Стара Загора, 1934. (Излиза в 12 броя.)

06.12.
• 65 г. от рождението на Стою Недин (1959), психолог, зам.- председател на УС на Дружеството на психолозите в България. (Коренът му е от с Паничерево, Старозагорска област)

12.12.
• 130 г. от смъртта на Иван Черепов (1853, Ст. Загора – 1894, Ст. Загора), революционер и кмет на Стара Загора от август до декември 1894 година.

14.12.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Средна гора”. Ред. Г. Панайотов. Стара Загора, 1904.

17.12.
• 25 г. от създаването на Дома за деца лишени от родителска грижа „Мария Терезия” (1999), закрит през 2020 година.

18.12.
• 165 г. от рождението на Стефан Тошев (1859 – 27.10.1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на „Писма от войната”, „Освободителната война 1877 – 1878”; син на Анастасия Тошева.
• 70 г. от рождението на Бойчо Биволарски (1954), професор в Тракийски университет – Катедра по фармакология, физиология и физиологична химия; общински съветник в пет мандата.

19.12.
• 115 г. от наименуването на улиците „Боруйград”, „Августа Траяна”, „Захарий Княжески” (1909).

23.12.
• 155 г. от рождението на Иван Георгиев Гарванов (1869, Ст. Загора – 28.11.1907, София), политически и обществен деец, оглавявал ЦК на ВМОРО.

26.12.
• 15 г. от смъртта на Божидар Бонев (21.11.1949, Ст. Загора – 2009, Ст. Загора), диригент на Държавната опера в Стара Загора и преподавател по специалността „Вокални ансамбли и работа с диригент” в НМА „Панчо Владигеров” гр. София и в НУМСИ „Христина Морфова”. От 1974 година до 2007-а е диригент в Държавна опера Стара Загора. В професионалната му кариера фигурират над 70 оперни, оперетни и балетни заглавия от класическия италиански, френски, немски и български репертоар с повече от 1500 представления.

27.12.
• 90 г. от рождението на Рашко Стойков Рашев (1934, Ст. Загора – 11.07.2014, София), поет, драматург, автор на сценарии, уредник на къща музей „Гео Милев” (1960 – 1969).
• 85 г. от рождението на Иван Аяров (1939, с. Рупките – 24.12.2021, Ст. Загора), научен работник, краевед и общественик. Председател на НЧ „Св. Климент Охридски” и на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996”. Носител е на обществени и литературни отличия и награди.

28.12.
• 150 г. от смъртта на Венко Гръмников (?, Ст. Загора –1874, Пазарджик), лекар, общественик и революционер, участник в славното Априлско въстание (1876). Включен лично от Георги Бенковски като лекар в състава на Хвърковата чета.

Стара Загора - ноември 2024

01.11.
• 105 г. от смъртта на Жеко Златев-Черковалията (1832 – 1919), участник в
революционното движение.
• 70 г. от рождението на Петър Драгиев (1954, Ст. Загора), журналист, публицист, кинокритик и общественик.
• 50 г. от рождението на Сибин Майноловски (1974, Ст. Загора), писател на произведения в жанровете хорър, фентъзи и научна фантастика, преводач, журналист, графичен и лого дизайнер.
• 5 г. от смъртта на Венелин Кръстев (31.08.1953 – 2019), хореограф, основател на ДФА "Загорче".

06.11.
• 45 г. от смъртта на Владимир Иванов Димчев (24.05.1899, Ст. Загора – 1979, София), художник фотограф със значителен принос за развитието на цветната фотография в България. Автор на първата изложба на цветна фотография (1972), на ръководства, фотоалбуми и статии.

07.11.
• 80 г. от смъртта на Кирил Христов (24.06.1875, Ст. Загора – 1944, София), поет, белетрист, редактор, драматург и преводач.

08.11.
• 40 г. от смъртта на Миньо Минев (05.02.1919, Сливен – 08.11.1984, Ст. Загора), тенор, солист на Старозагорската опера.
• 10 г. от смъртта на Запрян Вълчев (?-2014, Ст. Загора), легендарен футболист на ФК „Берое”.

11.11.
• 60 г. от рождението на Елена Азалова (1964, Ст. Загора), актриса.

13.11.
• 75 г. от рождението на инж. Райчо Иванов (1949), педагог, бивш директор на ПГЕТ „Г. С. Раковски”.
• 5 г. от смъртта на Красимир Зарков (01.10.1961, Ст. Загора – 2019), скулптор, автор на монументална пластика „Птица Феникс” в центъра на Стара Загора (2012).

15.11.
• 75 г. от рождението на Симеон Симеонов (1949, Сандански), оперен певец – тенор, 21 сезона е сред водещите артисти на Държавната опера в Стара Загора.

19.11.
• 115 г. от кн. 1 на сп. „Люцифер”. Илюстровано художествено хумористично списание. Уредник Ал. Златарев. Стара Загора, 1909. (Излиза само 1 брой.)
• 40 г. от рождението на Димитър Живков (1984, Враца), актьор в ДТ „Гео Милев”, зам.-директор на театъра (2023–).

21.11.
• 75 г. от рождението на Божидар Бонев (21.11.1949, Ст. Загора – 26.12.2009, Ст. Загора), диригент.

22.11.
• 115 г. от откриването с молебен от митрополит Методий Кусев на градския водопровод в Стара Загора (1909).

25.11.
• 65 г. от смъртта на Марин Иванов Маринов (15.01.1884 – 1959), инженер, модернизирал мелничарското производство в Стара Загора с швейцарска техника.

Стара Загора - октомври 2024

01.10.
• 105 г. от основаването при дружество „Театър” (НЧ „Родина”) на детска музикална китка „Родни звуци” под диригентството на Тодор Пъндев (1919).

03.10.
• 75 г. от рождението на Димитър Никленов (1949, с. Црънча, Пазарджишко), белетрист, журналист, автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми за БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора.

05.10.
• 145 г. от символичното поставяне на основния камък за възстановяването на Стара Загора в центъра на града (днес парк „5-и октомври”) от генерал-губернатора Алеко Богориди (1879).

08.10.
• 210 г. от смъртта на Св. Игнатий Старозагорски (1769, Ст. Загора – 1814).

09.10.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Съдебна хроника”. Ред.-стопанин Иван Т. Кутев. Стара Загора, 1904. (Излиза в 24 броя.)

13.10.
• 155 г. от рождението на Димитър Драгиев (1869, Раднево – 24.03.1943, Ст. Загора), политик от БЗНС и водач на неговото умерено крило в началото на 20 век. Близък е на идеите на толстоизма за ненасилие в живота. Народен представител в седем мандата.
• 65 г. от рождението на Дарин Петков (1959, с. Шамобла Исай, Киргистан), актьор, директор на Държавния куклен театър в Стара Загора; общински съветник.

16.10.
• 80 г. от рождението на Донка Йотова (1944, Казанлък – 22.12.2023, Стара Загора ), журналист, писател и общественик.
• 55 г. от рождението на Стефка Янорова (1969, Ст. Загора), актриса.

23.10.
• 170 г. от рождението на Мария Тодорова-Азманова (1854, Ст. Загора – 1934), майка на ген. Стефан Азманов и на Невена Азманова-Ханчева, родила 11 деца.

26.10.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Сговор”. Окръжен вестник на Демократическия сговор. Директор и стопанин Н. Колев. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 25 броя.)
• 75 г. от рождението на Биньо Чифудов (1949, Ст. Загора), Европейски и Балкански шампион по борба, дългогодишен треньор и бивш международен съдия.

27.10.
• 100 г. от смъртта на Стефан Тошев (18.12.1859, Ст. Загора – 1924, Пловдив), военен деец, генерал от пехотата; автор на „Писма от войната”, „Освободителната война 1877-1878”; син на Анастасия Тошева.
• 5 г. от смъртта на д-р Георги Бакоев (03.01.1962, Ст. Загора – 2019, Ст. Загора), общопрактикуващ лекар, активен член на Българския лекарски съюз с два мандата като председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

28.10.
• 165 г. от освещаването на новопостроената черква „Свети Димитър” (1859).
• 105 г. от рождението на Генчо Узунов (1919, Ст. Загора – 01.02.2003, София), писател, фейлетонист.

29.10
• 10 г. от смъртта на Георги Велев (26.06.1936 – 2014, Ст. Загора), актьор, общественик, дългогодишен директор на театър „Гео Милев”, почетен гражданин на Стара Загора (2002).

Стара Загора - септември 2024

• 310 г. от основаването на с. Казанка (1714).
• 90 г. от кн. 1 на сп. „Гребец”. Месечно списание за художествена литература и критика. Отговорен уредник Георги Илиев. Стара Загора, 1934 – 1941. (Излиза в 46 книжки.)

01.09.
• 100 г. от бр. 1 на „Периодичен лист на водния синдикат „Тунджа”. Стара Загора, 1924 – 1927. (Излиза в 4 броя.)
• 65 г. от основаването на Професионална Гимназия по Строителство и Дървообработване (ПГСД) „Инж. Недьо Ранчев” (1959).
• 50 г. от основаването на НУМСИ „Христина Морфова” (1974).

03.09.
• 50 г. от Рождението на Мария Донева (1974, Ст. Загора), поетеса и автор на книги за деца и възрастни. Драматург на ДТ „Гео Милев”. Носител на множество литературни награди и на наградите „Стара Загора” (2022) и „Будител на годината” (2023).

05.09.
• 115 г. от бр. 1 на в. „Цигарен дим”. Местен хумористичен вестник. Уредник Г. Смирнов. Стара Загора, 1909. (Излиза в 4 броя.)
• 55 г. от рождението на Вера Пейчева-Юргенс (1969, Ст. Загора), шахматистка. Международен майстор през 1988 г. и гросмайстор за жени от 1994 г. От 1991 година се състезава за Германия.

09.09.
• 80 г. от рождението на проф. Цанко Яблански (1944, Бяла Слатина), професор по генетика в Тракийския университет, кмет на Община Стара Загора (1995 – 1999), пос¬ла¬ник на Бъл¬га¬рия в Из¬ра¬ел (2000-2003).

12.09.
• 75 г. от рождението на Иван Иванов (1949, Нова Загора), архитект. В периода 1981 – 1987 година е главен архитект на Стара Загора. По-късно работи в Националния институт за паметници на културата. През 1989 г. основава собствена частна фирма – Архитектурно строително бюро „Форум 49” в Стара Загора. Председател на Съюза на архитектите в града; общински съветник.

15.09.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Демократичен глас”. Стара Загора, 1924 – 06.01.1925.

16.09.
• 110 г. от бр. 1 на в. „Тракийска трибуна”. Информационен лист със съобщения за хода на Първата световна война. Ред. Сл. Бойков. Стара Загора, 1914. (Излиза в 7 броя.)

18.09.
• 100 г. от рождението на Иванка Антонова (1924, с. Кара-Касъм, Одринско – 28.01.2015, Ст. Загора), актриса с 40 години театрална дейност, от които 30 в Стара Загора; национални награди за актьорско майсторство.

19.09.
• 55 г. от рождението на Георги Златев (1969, Ст. Загора), живописец, син на художника Злати Златев. Заедно със съпругата си проф. Ани Златева твори гигантски пясъчни фигури като 5 от тях са част от музея на пясъчните произведения на изкуството в Анталия, Гърция.

24.09.
• 145 г. от рождението на Атанас Михов (1879, Ст. Загора – 1975, София), живописец, народен художник.

25.09.
• 115 г. от смъртта на Георги Бенев (09.12.1843, Ст. Загора – 25.09.1909, Пловдив), общественик, деец на Съединението, автор на статии, член на БДК (Българско книжовно дружество), учредител на Ботевите тържества през 1884.

29.09.
• 55 г. от рождението на Екатерина Стратиева (1969, Ст. Загора), поет, журналист и педагог, носител на национални литературни награди.

30.09.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Земя”. Местен информационен, стопански и културен вестник. Директор и собственик П. М. Кънчев. Стара Загора, 1929 – 1934. (Излиза в 201 броя.)

Стара Загора - август 2024

• 155 г. от основаването на Старозагорския таен революционен комитет от Васил Левски (1869).

01.08.
• 110 г. от рождението на Иван Неделчев (1914, Ст. Загора – 29.07.1990, Ст. Загора), автор на „Летопис. Календар на събитията в Стара Загора…”.
• 100 г. от бр. 1 на в. „19 юли 1877”. Издание на смесената комисия на Поборническото опълченско дружество и Доброволческото дружество „Сливница” в Стара Загора за въздигане паметник – църква-мавзолей, на падналите в боевете за Стара Загора и за освобождението на България. Стара Загора, 1924.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Буря”. Седмичен вестник за обществен живот, стопанство, култура и патриотизъм. Неофициален местен орган на Демократическия сговор. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 16 броя.)

02.08.
• 105 г. от бр. 1 на в. „Съмни мръкни”. Хумористичен вестник. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1919. (Излиза само в 1 брой.)

03.08.
• 55 г. от рождението на Станимира Димова (1959, Чирпан), журналист, собственик и управител на старозагорската ТВ „Загора”.

06.08.
• 90 г. от рождението на Петър Крумов Атанасов (1934, Ст. Загора – 20.12.2021, Добрич), български хоров диригент, композитор и аранжор.

07.08.
• 50 г. от рождението на Станимир Гъмов (1974, Ст. Загора), актьор и комик.

11.08.
• 50 г. от рождението на Михаил Берберов (26.02.1934, Ст. Загора – 1989, София), поет и публицист, главен редактор на издателство „Народна култура” и „Български писател”, на вестници и списания.

16.08.
• 50 г. от рождението на Светла Тодорова (1974, Ст. Загора), актриса, директор на ДТ „Гео Милев” (2022 –).

25.08.
• 145 г. от рождението на Петър Андреев (1879, Ст. Загора – 1912, Одрин), геолог-петролограф, асистент в СУ, загинал в Балканската война при атаката на Одрин.
• 125 г. от бр. 1 на в. „Старозагорски глашатай”. Местен рекламен вестник. Отг. ред. Онуфрий Седмаков. Стара Загора, 1899. (Излиза в 27 броя.)
• 105 г. от смъртта на Георги Кирков (15.08.1867, Плевен – 1919, София), български публицист и политик, издавал в Стара Загора през 1899-1900 г. заедно със съпругата си Тина Трифонова Киркова (старозагорка) в. „Работнически вестник” (Г. III, бр.2 – Г. III, бр. 50).
• 45 г. от смъртта на проф. Димитър Гюдженов (26.01.1891, Ст. Загора – 1979, София), български художник.

26.08.
• 90 г. от тържественото откриване на Паметника на свободата на връх Шипка (1934).

Стара Загора - юли 2024

• 35 г. от смъртта на Минчо Стоилов (1938 – 1989), поет, свързал живота си със Стара Загора.
• 15 г. от основаването на очна клиника „Трошев”.

01.07.
• 65 г. от откриването на Института за усъвършенстване на учители (1959).

04.07.
• 10 г. от смъртта на Рашко Стойков Рашев (27.12.1934, Ст. Загора – 2014, София), поет, драматург, автор на сценарии, уредник на къща музей „Гео Милев” (1960 – 1969).

11.07.
• 95 г. от рождението на маестро Димитър Димитров (1929, Кюстендил – 04.02.1999, Ст. Загора), главен диригент и директор на Старозагорската опера (1962 – 1994), почетен гражданин на Стара Загора (1996).

14.07.
• 85 г. от смъртта на Георги Бакалов (27.11.1873, Ст. Загора – 1939, София), политически и обществен деец; писател, публицист, преводач и издател.

16.07.
• 90 г. от рождението на Бойо Боев (1934 – ?), дългогодишен актьор в ДТ „Гео Милев”.

19.07.
• 90 г. от рождението на Георги Манов (1934, Самоков – 2015, Ст. Загора), писател и публицист.

22.07.
• 90 г. от рождението на Борислав Дойчев (1934 – 2002), оперен певец.

23.07.
• 85 г. от рождението на Дешка Порова (1939, с. Шипка), учител и хоров диригент, почетен гражданин на Павел баня (2010), майка на Иван Поров, лидер на регионалния синдикат на учителите в Ст. Загора.

Стара Загора - юни 2024

• 190 г. от първото черковно служене в църквата „Свети Николай”, осветена от Търновския митрополит Иларион в 1834 г.

01.06.
• 65 г. от построяването на Летния театър в Стара Загора (1959).
• 65 г. от основаването на ДИПКУ (1959).
• 5 г. от смъртта на Никола Динев Николов (18.10.1953, Нова Загора – 2019), световен и европейски шампион по класическа борба, почетен гражданин на Стара Загора (1977).

02.06.
• 20 г. от първото обгазяване на Стара Загора (2004).

10.06.
• 55 г. от рождението на Ваня Карабойдева (1969, Ст. Загора), лекар. От 29 септември 2022 година е директор на Регионална здравна инспекция – Стара Загора.

11.06.
• 80 г. от смъртта на Веселин Рачев (25.03.1919, Ст. Загора – 1944, София), летец, геройски загинал във въздушен бой с американските изтребители при отбраната на София.

12.06.
• 165 г. от рождението на Георги Киров Абаджиев (1859, Ст. Загора – 21.02.1940, София), военен и обществен деец, генерал от пехотата, участник в Българското опълчение.

14.06.
• 100 г. от смъртта на Иван Петров Салабашев (19.01.1853, Ст. Загора – 1924, София), математик, политик и общественик. Действителен член (академик) на Българското книжовно дружество (от 1884 г.).

18.06.
• 45 г. от смъртта на Никола Бонев (23.07.1898, Ст. Загора – 1979, София), астроном, учен с широка международна известност; академик, член на БАН. Един от инициаторите за самостоятелен учебен предмет в средните училища и съавтор на първия учебник по астрономия за средните училища.

19.06.
•
• 30 г. от смъртта на Христо Костакев (09.04.1919, Ст. Загора – 1994), летец герой от въздушната отбрана на София (1944), учител. Син на художника Васил Костакев.

20.06.
• 115 г. от откриването при разкопки в местността Беш бунар на редките археологически барелефи „Лъвицата”, „Римски двуглав орел” и др. от Стойчо Лечков (1909).
• 60 г. от рождението на Ивелин Керанов (1964), актьор, директор на ДТ „Гео Милев” (2011 – 2021).

22.06.
• 85 г. от смъртта на Митьо Станев (18.01.1877, с. Знаменосец – 1939, София), деец на работническото революционно движение в България, публицист.

24.06.
• 140 г. от смъртта на Димитър Наумов (1851, Ст. Загора – 1884), просветен и политически деец.
• 70 г. от рождението на Павел Алексиев (1954, Ст. Загора), бизнесмен, създал първата частна фирма в Ст. Загора – „Елтекс”, председател на фондация „Св. Иван Рилски” (1954).

26.06.
• 85 г. от рождението на Георги Велев (1939 – 29.10.2014), актьор, дългогодишен директор на ДТ „Гео Милев”, общински съветник и почетен гражданин на Стара Загора (2002).

27.06.
• 5 г. от смъртта на Райчо Радев (1941 – 27.06.2019, Ст. Загора), художник.

Стара Загора - май 2024

01.05.
• 75 години от рождението на Емил Минев (1949), хоров диригент. Дългогодишен диригент на Смесен хор „Родина” при НЧ „Родина-1860” Стара Загора, на Туристически хор „Средногорски звуци” при Туристическо дружество „Сърнена гора” Стара Загора и на Вокална група „Романс” при НЧ „Св.св. Кирил и Методий” гр. Твърдица. Носител на десетки местни, национални и международни награди и отличия.

06.05.
• 75 г. от рождението на Тодор Арсов (1949, Ст. Загора – 19.02.2003, Ст. Загора), художник, автор на множество плакати, запазени марки, пространствени оформления и др.

07.05.
• 115 г. от учредяването на Славянско благотворително дружество в Стара Загора (1909) с пръв председател Васил Димчев.
• 70 г. от рождението на Ботьо Ботев (1954, Ст. Загора – 2012, Ст. Загора), художник, педагог. Автор на стенописите в Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски” и 5-о основно училище „Митьо Станев”.

09.05.
• 70 г. от рождението на Александър Марулев (1954, Ст. Загора), оперен певец, директор на Държавна опера – Стара Загора (1998-2003), носител на множество местни, национални и международни награди. Лауреат на международни конкурси в Италия (1990, 1991). Член на Ротари клуб.

11.05.
• 70 г. от рождението на Любомир Стойков (1954, Ст. Загора), журналист, културолог, медиен експерт, PR мениджър и моден анализатор. Професор в СУ „Св. Климент Охридски“ – Факултет по журналистика и масова комуникация, в УНСС – Факултет „Икономика на инфраструктурата“ и в НХА – Факултет по приложни изкуства.

14.05.
• 85 г. от рождението на Богдана Димитрова (1939, Ст. Загора – 27.07.2022, Ст. Загора), лекар, общественик, председател на Общински съвет Стара Загора (1999 – 2003).

15.04.
• 85 г. от бр. 2 на в. „Старозагорско утро”. Местен информационен следпразничен вестник. Гл. ред. П. И. Маджаров. Стара Загора, 1939 – 1943. (Излиза в 175 броя.)

17.05.
• 75 г. от рождението на Стефка Минева (1949, Стара Загора), оперна певица – мецосопран; има редица участия в Метрополитън опера в Ню Йорк, миланската Ла Скала, Арена ди Верона… Почетен гражданин на Стара Загора (1999).

18.05.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Обнова”. Вестник за информация, култура и обществен живот. Ред. Д. Цветков. Стара Загора, 1929. (Броят е посветен на електрическото осветление на града.)

19.05.
• 95 г. от излизането на агитационния лист „Верея”. Издание на клон „Верея” – Стара Загора, и Юношеския туристически съюз в България. Стара Загора, 1929.

20.05.
• 125 г. от бр. 1 на в. „Справедливост”. Отг. ред. Д. Рашев. Стара Загора, 1899 – 1902. (Излиза в 112 броя.)

21.05.
• 55 г. от рождението на Антония Тодорова-Стойкова (1969), лекар, началник на отдел „Здравеопазване и социални дейности” в Община Стара Загора.

22.05.
• 60 г. от първия фолклорен събор „Тракия пее” (1964), провеждан в началото през пет години, а след 1971 г. нерегулярно.
• 40 г. от рождението на Антон Хекимян (1984, Ст. Загора), журналист и политик, бивш директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV (дек. 2020 – септ. 2023). През есента на 2023 година е кандидат за кмет на София от ГЕРБ.

23.05.
• 80 г. от рождението на Таньо Клисуров (1944, Мъглиж), поет, публицист и журналист. Носител на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни награди. Почетен гражданин на Стара Загора (2004).

24.05.
• 125 г. от рождението на Владимир Иванов Димчев (1899, Ст. Загора – 06.11.1979, София), художник фотограф със значителен принос за развитието на цветната фотография в България. Автор на първата изложба на цветна фотография (1972), на ръководства, фотоалбуми и статии.

27.05.
• 100 г. от рождението на Костадин Д. Костакиев (1924, Ст. Загора – 03.04.1990, Ст. Загора), учител по история, преподавател по латински, преводач и общественик.

29.05.
• 135 г. от рождението на Никола Ненов Златев (1889, Ст. Загора – 19.11.1967, София), индустриалец, построил първата въжена линия в България за превозване на въглища – от мината до гара Чумерна. Известен с огромната си благотворителна дейност за дружества, организации и училища.
• 30 г. от официалното чартиране (признаване) на Ротари клуб в Стара Загора от Световната организация Ротари Интернешънъл (1994).

Стара Загора - април 2024

• 70 г. от създаването на РБ „Захарий Княжески” (1954).

04.04.
• 105 г. от рождението на Веселин Ханчев (1919, Ст. Загора – 04.11.1966, София), поет, публицист, преводач, автор на сценарии за филми и радиопиеси, драматург в Софийската опера и Сатиричния театър, редактор на сп. „Пламък”. Потомък на известните старозагорски родове Азманови и Ханчеви, първият почетен гражданин на Стара Загора в най-новата история на града (1962).

05.04.
• 70 г. от рождението на Борис Комитов (1954, Ст. Загора), геофизик и астроном, член на Международния астрономически съюз (International astronomical Union – IAU). През 2008 година Центърът за малки тела в Слънчевата система именува на негово име астероид от главния пояс между Марс и Юпитер.

07.04.
• 90 г. от бр. 1 на сп. „Законодателен преглед”. Уредник Слави Г. Тангъров. Стара Загора, 1934-1945. (Излиза в 64 книжки.)

08.04.
• 90 г. от рождението на проф. Петко Буюклиев (1934, с. Бяло поле, Опанско), педагог и автор на научни трудове по физическа култура и психология.

09.04.
• 125 г. от създаването на Тракийско дружество в Стара Загора с първи председател Никола Каишев (1899).
• 105 г. от рождението на Христо Костакев (1919, Ст. Загора – 19.06.1994, Ст. Загора), летец герой от въздушната отбрана на София (1944), учител. Син на художника Васил Костакев.

12.04.
• 100 г. от рождението на Димитър Николов (1924, с. Долна Гноеница, Оряховско – 2007, София), археолог, нумизмат, директор на Старозагорския исторически музей (1951 – 1982), учен с огромен принос за развитието на музейното дело в Стара Загора. Почетен гражданин на Стара Загора (2004).

14.04.
• 80 г. от рождението на Кирил Василев (1944), научен работник, общественик.

15.04.
• 140 г. от кн. 1 на сп. „Знание”. Под ред. на Александър Козаров, Атанас Илиев, Христо Ваклидов, д-р Тодор Стояновеч. Стара Загора, 1884 – 1885. Първо старозагорско списание. (Излиза в 28 книжки.)
• 90 г. от смъртта на Александър Морфов (13.01.1880, Ст. Загора – 1934, София), полковник, автор на „Марша на западните покрайнини” и на много хорови песни; брат на оперната певица Христина Морфова.
• 85 г. от бр. 1 на „Бюлетин на Старозагорската камара”. Стара Загора, 1939 – 1941. (Излиза в 33 броя.)

16.04.
• 120 г. от бр. 1 на в. „Народна борба”. Ред. Иван Христев. Стара Загора, 1904 – 1911. (Излиза в 163 броя.)

18.04.
• 75 г. от рождението на Илия Тодоров (1949, Гурково – 04.12.1999, Ст. Загора), художник, автор на множество плакати за театрални и оперни спектакли, музейни изложби, на художествен дизайн на изложби, каталози, албуми... Посмъртно удостоен с наградата „Стара Загора” (2000).
• 5 г. от смъртта на Петър Христов Коев (15.09.1926, Мъглиж – 2019, Ст. Загора), историк, уредник и завеждащ отдел „Най-нова история” в РИМ – Ст. Загора, ревностен изследовател на историческата памет на града и региона.

24.04.
• 135 г. от рождението на Христина Василева Морфова – „Българският славей” (1889, Ст. Загора – 01.06.1936, Пирдоп ), оперна певица, сопран; солистка в операта в Бърно – Чехия, в Парижката и Пражката опера. Посмъртно удостоена със званието „почетен гражданин на Стара Загора” през 2008 г.

28.04.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Старозагорски изгрев”. Издание на „Дирекция за реклама, литература, театър и музика”. Стара Загора, 1929. (Излиза в 13 броя.)

29.04.
• 70 г. от рождението на Недялко Абаджиев (1954, Ст. Загора), художник, носител е на наградата „Стара Загора” за графика.
• 60 г. от рождението на Петър Батев (1964, Ст. Загора), общопрактикуващ лекар, автор на романите „Прогноза за времето” и „Самото зло”

Стара Загора - март 2024

02.03.
• 30 г. от рождението на Галина Костова (1994, Ст. Загора), писателка и художничка. Издава първия си роман на 17 години. Неин портрет на Ал. Пушкин е изложен в Държавния историко-литературен музей-заповедник „А. С. Пушкин“ в Москва.

03.03.
• 125 г. от учредяването на Благотворително дружество „Добрий самарянин” с дългогодишен председател Теофано Попова – видна учителка и общественичка, дарила в тайно завещание всичките си движими и недвижими имоти на дружеството (1899).
• 75 г. от смъртта на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст. Загора), учител, музикален педагог, хоров диригент, един от основателите на операта в Стара Загора.

04.03.
• 100 г. от рождението на Йовчо Спиридонов (1924 – ?), автор на много трудове по история на медицината, създател на музейна сбирка към старозагорската Първостепенна окръжна болница.
• 90 г. от рождението на Моньо Монев Марков (1934 – 15.04.2013), дългогодишен директор на пивоварна „Загорка”.

05.03.
• 10 г. от смъртта на Веселин Минчев Стоянов (13.04.1957, Казанлък – 2014, Казанлък), писател и драматург.

07.03.
• 135 г. от рождението на Христо Господинов Райков (1889, Ст. Загора – 07.11.1973, Ст. Загора), учител, член на Археологическото дружество „Августа Траяна” и уредник на старозагорския музей до 1951 г.

09.03.
• 85 г. от смъртта на Иван Стоенчев (? – 1939), журналист, редактор и стопанин на в. „Зора”, излизал в Стара Загора 37 години; собственик на печатница, общественик.

10.03.
• 100 г. от бр. 1 на в. „Що е истина”, орган на Енорийското свещеническо братство. Редактира се от комитет. Стара Загора, 1924 – 1925. (Излиза в 28 броя.)
• 30 г. от смъртта на Христо Георгиев Кацаров (27.10.1923, с. Люляк – 10.03.1994, Стара Загора), български драматург и поет, белетрист.

11.03.
• 25 г. от смъртта на Стайко Колев Трифонов (03.02.1949 – 1999), историк, председател на Тракийския научен институт; завършил средното си образование в Стара Загора.

13.03.
• 125 г. от основаването на гимнастическо дружество „Средногорски юнак” в Стара Загора (1899).

14.03.
• 115 г. от бр. 1 на в. „Демократичен глас”, местен вестник на Демократическата партия в Стара Загора. Стара Загора, 1909 – 1914. (Излиза в 40 броя.)

20.03.
• 30 г. от смъртта на Иван Тодоров Попчев (30.10.1941, с. Дъбово – 20.03.1994), художник, директор на Художествената галерия в Ст. Загора от 1969 до 1992 г., почетен гражданин на Стара Загора (1994, посмъртно).

21.03.
• 80 г. от рождението на Христо Николов Танев (21.09.1943, Ст. Загора – 2019) художник хералдик, автор на знамето и герба на Стара Загора.

22.03.
• 45 г. откакто Общинският съвет на Стара Загора одобрява проекта за герб и за значка на почетен гражданин на града (1979). Автор на проекта е художникът Христо Танев.

25.03.
• 105 г. от рождението на Веселин Рачев (1919, Ст. Загора – 11.06.1944, София), летец, геройски загинал във въздушен бой с американските изтребители при отбраната на София.

26.03.
• 75 г. откакто Българското инженерно архитектурно дружество (БИАТ), създадено в Стара Загора през м. февруари 1922 г. се преименува на НТС (1949).

27.03.
• 80 г. от смъртта на о.з. полковник Васил Ян. Сейреков (15.10.1875, Шумен – 1944, Ст. Загора), участник в Балканските войни, командир на полк в Първата световна война, кмет на Стара Загора (1923, 1935), председател на местния клон на Съюза на запасните офицери.

29.03.
• 55 г. от рождението на Уляна Кьосева-Христова (1969, Кърджали), журналист и общественик, експерт „Връзки с обществеността” в Държавна опера, Стара Загора

Стара Загора - февруари 2024

• 100 г. от смъртта на Макс Верих (?, Ст. Загора – 1924, Ст. Загора), инженер на град Стара Загора, син на учителя по рисуване и краснопис в Старозагорската девическа гимназия Макс Верих.

03.02.
• 75 г. от рождението на Стайко Колев Трифонов (1949, Търговище – 11.03.1999, София), историк, председател на Тракийския научен институт; завършил средното си образование в Стара Загора.

04.02.
• 90 г. от откриването на градските хали (1934, построени по проект на архитектите Генчо Скордев, Петко Цветков и Елена Варакаджиева – Скордева. През 2000 г. сградата е преустроена в художествена галерия.
• 25 г. от смъртта на маестро Димитър Димитров (11.07.1929, Кюстендил – 1999,), главен диригент и директор на Старозагорската опера (1962-1994), почетен гражданин на Стара Загора (1996).

05.02.
• 105 г. от рождението на Миньо Минев (05.02.1919, Сливен – 08.11.1984, Ст. Загора), тенор, солист на Старозагорската опера.
• 25 г. от смъртта на Петър Русков (31.03.1920, Ст. Загора – 1999, Ст. Загора), художник, сценограф на Старозагорската опера, двукратен носител на наградата „Стара Загора”, почетен гражданин на Стара Загора (1994).

06.02.
• 5 г. от смъртта на Тодор Кавалджиев (26.01.1934, с. Главан – 2019, София), икономист, политик, вицепрезидент на България 1997-2002 г.

08.02.
• 120 г. от рождението на проф. Андон Пейчев Геров (08.02.1904, Копривщица – 17.08.2000), учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България. Директор на Централния институт по животновъдство – Стара Загора, почетен гражданин на Стара Загора (1999).
• 105 г. от смъртта на Анастасия Михова Каличкова-Тошева (18.01.1837, Ст. Загора – 1919, Ст. Загора), видна учителка и общественичка; създава в Стара Загора първото класно девическо училище, директор на Старозагорската девическа гимназия (1881 – 1892). Основава женското дружество „Майчина любов” (1869)
• 70 г. от рождението на Александър Козаров (1954, Карнобат – 16.05.2000, Стара Загора), скулптор, учител, реставратор в Старозагорския музей.

09.02.
• 90 г. от рождението на Георги Костин (1934, Ст. Загора), старши треньор по спортна гимнастика и акробатика, допринесъл за реализирането на състезателни медалисти от Световни и Европейски купи; почетен гражданин на Стара Загора (2003).

10.02.
• 130 г. от смъртта на Койчо Георгиев (Койчо Байрактар) (1842, Ст. Загора –1894, Ст. Загора), член и куриер на Старозагорския таен революционен комитет, знаменосец на Старозагорското въстание (1875).

15.02.
• 70 г. от смъртта на Димитър Н. Илков (25.03.1868, Трявна – 1954, неизв.), географ, преподавател, автор на първата история на Стара Загора „Принос към историята на Стара Загора” (1908), на географски карти и атласи.
• 10 г. от смъртта на Еньо Вълчев (04.01.1936, с. Полски Градец – 2014, София), български състезател по борба свободен стил.

17.02.
• 95 г. от бр. 1 на в. „Трезвен подем”. Вестник за борба с алкохолизма. Ред.-стопанин Г. Д. Иванов. Стара Загора, 1929 – 1930. (Излиза в 12 броя.)
• 65 г. от смъртта на Никола Петков Икономов (1896, Ст. Загора – 1959, София), драматичен артист.

19.02.
• 5 г. от смъртта на Иван Георгиев (19.11.1951, Стара Загора – 2019, Ст. Загора), архитект и зам.-кмет на Община Ст. Загора.

20.02.
• 65 г. от смъртта на Тодор Пенков (11.08.1878, с. Кокорево – 1959, Ст. Загора), свещеник в църквата „Св. Богородица”, създател на читалище „Св. Климент Охридски”, публицист, автор на „Кондика” (летопис) на черквата „Св. Богородица”.

21.02.
• 90 г. от рождението на Иван Божков (1934, с. Оризово), професор, д-р на ветеринарномедицинските науки, бивш председател на Общински съвет Стара Загора; почетен гражданин на Стара Загора (2021).

22.02.
• 90 г. от рождението на Кичка Савова (1934 – 25.01.2018), народна певица и съоснователка на ансамбъл „Загоре”.
• 45 г. от рождението на Горан Гънчев (1979, София), пожарникар, каскадьор и актьор, ръководител към школа „Бага-тур” и СФП „Номад”, син на Райчо Гънчев.

24.02.
• 150 г. от рождението на Иван Спасов Фетваджиев (1874, Ст. Загора – ?), един от първите разпространители на социалистическите идеи в Стара Загора.

26.02.
• 90 г. от рождението на Михаил Берберов (1934, Ст. Загора – 07.08.1989, София), поет и публицист, главен редактор на издателство „Народна култура” и „Български писател”, на вестници и списания.

28.02.
• 165 г. от рождението на Вълко Стамов Велчев (28.02.1859 – 06.11.1935), офицер, генерал-майор.

Годишнини - декември 2024

01.12.
• 430 г. от смъртта на Герардус Меркатор (05.03.1512–1594), фламандски картограф.
• 295 г. от рождението на Джузепе Сарти (1729–28.07.1802), италиански композитор, диригент и педагог.
• 140 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (1884–22.12.1964), български писател.
• 125 г. от рождението на Бончо Бочев (1899–22.05.1975), български хоров диригент и музикален педагог, основател на хор "Бодра смяна".

02.12.
• 165 г. от рождението на Жорж Сьора (1859–29.03.1891), френски художник и теоретик, разработил и създал поантилизма.
• 80 г. от рождението на Атанас Стоев (1944), български музикант, композитор, текстописец, аранжор и певец. Създател и ръководител на оркестър „Канарите“.
• 80 г. от смъртта на Филипо Томазо Маринети (22.12.1876–1944), италиански писател, журналист, издател и основател на футуризма.
• 70 г. от рождението на Славка Калчева (1954), българска народна певица.
• 65 г. от смъртта на проф. Иван Георгиев Кръстев (03.12.1897–1959), български учен, агроном, специалист по лозарство и винарство.
• 40 г. от смъртта на Константин Димитров Димчев (22.04.1933–1984), български актьор.

03.12.
• 340 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (1684–28.01.1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 130 г. от смъртта на Робърт Луис Стивънсън (13.11.1850–1894), английски писател от шотландски произход.
• 115 г. от рождението на проф. Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар.
• 105 г. от смъртта на Пиер-Огюст Реноар (25.02.1841–1919), френски художник, един от основоположниците на импресионизма.
• 75 г. от смъртта на Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (18.07.1877–1949), български писател, майстор на късия разказ; академик.

04. 12.
• 345 г. от смъртта на Томас Хобс (05.04.1588–1679), английски философ-материалист.
• 125 г. от създаването на Славянското дружество от Васил Друмев, Иван Вазов, Марин Дринов, Христо Г. Данов, Тодор Влайков и др. (1899).
• 110 г. от рождението на Георги Чилингиров (1914–09.08.2000), български народен певец.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Любен Николов Станев (1924–18.12.2009), български лекар, писател и редактор.
• 45 г. от смъртта на Петя Дубарова (25.04.1962–1979), българска поетеса.

05.12.
• 80 г. от рождението на Бойка Присадова (1944–27.01.2017), българска народна певица.

06. 12.
• 245 г. от смъртта и 325 г. от рождението на Жан-Батист-Симеон Шарден (02.11.1699–1779), френски художник.
• 180 г. от рождението на Петко Войвода (Петко Киряков Калоянов) (1844–07.02.1900), български революционер.
• 160 г. от рождението на Пенчо Николов Райков (1864–24.06.1940), български химик.
• 165 г. от рождението на Никола Димков (1859–30.03.1937), български инженер и общественик.
• 135 г. от рождението на Робърт Удръф (1889–07.03.1985), американски бизнесмен и филантроп, президент на компанията „Кока Кола“ от 1923 до 1954 г.
• 120 г. от рождението на Зорка Янкова Йорданова (1904–01.09.1970), българска драматична актриса.
• 100 г. от рождението на Павел Матев (1924–04.02.2006), български поет.
• 100 г. от смъртта на Антон Стериов (06.01.1882–1924), български революционер, битолски войвода на ВМОРО.
• 80 г. от смъртта на Елена Кирчева Снежина (14.03.1881–1944), българска драматична актриса.
• 5 г. от смъртта на Стоянка Мутафова (02.02.1922–2019), българска актриса.

07.12.
• 70 г. от рождението на Румяна Коцева (Румяна Златкова Коцева-Апостолова) (1954) , българска поп и джаз певица, вокален педагог.
• 45 г. от смъртта на Николас Борн (31.12.1937–1979), германски писател и преводач.

08.12.
• 160 г. от рождението на Камий Клодел (1864–19.10.1943), френска скулпторка.
• 160 г. от смъртта на Джордж Бул (02.11.1815–1864), британски математик и философ, изобретател на булевата алгебра.
• 155 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Иван Момчилов (19.10.1819–1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и помагала.
• 90 г. от рождението на Вили Казасян (1934–12.07.2008), български композитор и диригент.
• 75 г. от откриването на Панагюрското златно съкровище.
• 35 г. от основаването на Съюза на демократичните сили (1989).

09.12.
• 380 г. от смъртта и 425 г. от рождението на Антонис ван Дайк (22.03.1599–1644), фламандски живописец.
• 170 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Алмейда Гарет (04.02.1799–09.12.1854), португалски писател.
• 150 г. от излизането на бр. 1 на в. “Знаме”, редактиран от Христо Ботев (Букурещ, 1874–1875).
• 115 г. от рождението на Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Джудит Оливия Денч (1934), английска актриса.
• 80 г. от смъртта на Пол Отле (23.08.1868–1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905, заедно с Анри Лафонтен, той създава Универсалната десетична класификация, използвана и днес в библиотеките по света – най-вече в Европа.
• 80 г. от смъртта на Тодор Чипев (05.07.1867–1944), български книгоиздател.
• 55 г. от смъртта на проф. Стойко Стойков (26.10.1912–1969), български езиковед, основоположник на българската диалектология.

10.12.
• 220 г. от рождението на Карл Густав Якоб Якоби (1804–18.02.1851), германски математик.
• 135 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Лудвиг Анценгрубер (29.11.1839–1889), австрийски драматург и белетрист.
• 10 г. от смъртта на Димитър Атанасов (23.09.1953–2014), български писател, драматург и журналист.

11.12.
• 160 г. от рождението на Морис Льоблан (1864–06.11.1941), френски писател.
• 80 г. от рождението на Джани Моранди (1944), италиански певец.
• 60 г. от смъртта на Самуел (Сам) Кук (22.01.1931–1964), американски певец, автор на песни, продуцент и общественик, един от основоположниците на стила соул.
• 40 г. от смъртта на Димитър Симидов (21.11.1898–1984), български преводач и писател.

12.12.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (25.04.1769–1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 160 г. от рождението на Георги Янакиев Стрезов (1864–05.10.1938), български учен, историк и юрист.
• 150 г. от рождението на Панчо (Панче) Хаджимишев (1874–07.08.1957), български общественик и дипломат.
• 110 г. от рождението на Патрик О`Брайън (1914–02.01.2000), английски писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Дъглас Феърбанкс (23.05.1883–1939), американски актьор, една от най-големите звезди от епохата на нямото кино.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Борис Стефанов Попов (08.06.1894–1979), български ботаник-дендролог.
• 25 г. от смъртта на Джоузеф Хелър (01.05.1923–1999), американски писател, автор на романа „Параграф 22”.

13.12.
• 240 г. от смъртта и 315 г. от рождението на д-р Самюел Джонсън (18.09.1709–1784), английски поет, есеист, литературен критик, редактор и лексикограф.
• 170 г. от рождението на Томислав Маретич (1854–15.01.1938), хърватски езиковед-славист, чуждестранен член на БАН.
• 95 г. от рождението на Кристофър Плъмър (1929–05.02.2021), канадски актьор.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Константинов Сарафов (26.02.1854–1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 80 г. от смъртта на Василий Василиевич Кандински (16.12.1866–1944), руски художник, теоретик на изкуството и поет.
• 70 г. от рождението на Росица Ганева (1954), българска певица.

14.12.
• 225 г. от смъртта на Джордж Вашингтон (22.02.1732–1799), първи президент на САЩ.
• 150 г. от рождението на Никола Пушкаров (1874–18.02.1943), български учен почвовед, основоположник на почвознанието в България.
• 100 г. от рождението на Радж Капур (1924–02.06.1988), индийски филмов актьор, продуцент и режисьор.
• 95 г. от смъртта на Фридрих Грюнангер (25.01.1856–1929) , австрийски архитект, живял и работил в България.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Иван Вуцов (1939–18.01.2019), български футболист и треньор.
• 60 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Борис Карлов (11.08.1924–1964), български акордеонист,основоположник на акордеонното свирене в българската и в сръбската народна музика.
• 40 г. от смъртта на Висенте Алейксандре (26.04.1898–1984), испански писател, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Андрей Сахаров (21.05.1921–1989), руски ядрен физик, дисидент и общественик.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Крикор Азарян (15.03.1934–14.12.2009), български режисьор.

15.12.
• 165 г. от рождението на Людвик Заменхоф (1859–14.04.1917), полски лекар, създател на есперанто.
• 90 г. от рождението на Райна Кабаиванска (1934), българска оперна певица.

16.12.
• 250 г. от смъртта и 330 г. от рождението на Франсоа Кене (04.06.1694–1774), френски учен и икономист, основател на школата на физиократите.
• 165 г. от смъртта на Вилхелм Грим (24.02.1786–1859), германски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки.
• 130 г. от рождението на Николай Радев Хрелков (1894–27.08.1950), български поет.
• 125 г. от рождението на Сергей Токарев (1899–19.04.1985), руски етнограф и историк.
• 110 г. от смъртта на Иван Зайц (03.08.1832–1914), хърватски композитор, диригент, режисьор, музиковед и преподавател.
• 110 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Цветана Романска-Вранска (1914–04.03.1969), българскиа фолклористка и етнограф.
• 80 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Глен Милър (01.03.1904–1944), американски джазов музикант.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Костас Варналис (26.02.1884–1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.

17.12.
• 275 г. от рождението на Доменико Чимароза (1749–11.01.1801), италиански композитор.
• 80 г. от рождението на Джак Чокър (1944–11.02.2005), американски писател на научна фантастика.
• 65 г. от смъртта на Андрей Николов (29.04.1878–1959), български скулптор.
• 60 г. от смъртта на Виктор Франц Хес (24.06.1883–1964), американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат, откривател на космическите лъчи.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Евгений Босяцки (21.05.1929–2009), български художник.

18.12
• 195 г. от смъртта и 280 г. от рождението на Жан Батист Пиер дьо Моне дьо Ламарк (01.08.1744–1829), френски естествоизпитател.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Стефан Тошев (1859–27.11.1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 145 г. от рождението на Паул Клее (1879–29.06.1940), швейцарски художник и теоретик на изкуството.
• 125 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Руска Цветанова Маринова (1899–1994), българска художничка.
• 90 г. от смъртта на Царевна Миладинова (01.01.1856–1934), българска просветна деятелка, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Любен Николов Станев (04.12.1924–2009), български лекар, писател и редактор.

19.12.
• 135 г. от рождението на Константин Сагаев (Константин Димитров Стаматов) (1889–27.08.1963), български писател и театрален деец.
• 115 г. от смъртта на Янко Забунов (12.06.1868–1909), български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България.
• 100 г. от рождението на Мишел Турние (1924–18.01.2016), френски писател.
• 85 г. от рождението на Николай Ангелов (Микей) (1939–29.08.2008), български актьор.
• 20 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Стефан Савов (12.05.1924–2004), български художник и сценограф.

20.12.
• 175 г. от смъртта на Уилям Милър (15.02.1782–1849), американски баптистки проповедник, основател на адвентисткото движение.

21. 12.
• 220 г. от рождението на Бенджамин Дизраели (лорд Биконсфилд Дизраели) (1804–19.04.1881), английски държавник и писател.
• 200 г. от смъртта на Джеймс Паркинсон (11.04.1755–1824), британски лекар и палеонтолог.
• 145 г. от рождението на Йосиф Висарионович Сталин (1879–05.03.1953), съветски политик и държавник.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Удо Юргенс (30.09.1934–2014), австрийски певец, композитор и пианист.

22.12.
• 385 г. от рождението и 325 г. от смъртта на Жан Расин (1639–21.04.1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 125 г. от рождението на Жана Гендова (1899–14.02.1976), българска актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Весела Григорова Василева (1919–06.01.1944), българска поетеса.
• 60 г. от смъртта и 140 г. от рождението и на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (01.12.1884–1964), български писател.
• 35 г. от смъртта на Самюъл Бекет (13.04.1906–1989), ирландски писател и драматург, Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Джон Робърт „Джо“ Кокър (20.05.1944–2014), британски певец.

23.12.
• 225 г. от рождението на Карл Павлович Брюлов (1799–23.06.1852), руски художник.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (1804–13.10.1869), френски писател и литературен критик.
• 155 г. от рождението на Иван Гарванов (23.12.1869–28.11.1907), деец на ВМРО.
• 75 г. от рождението на Иван Костов (1949), български политик и държавник, министър-председател.
• 70 г. от рождението на Владимир Шомов (Шомето) (1954), български режисьор, художник и аниматор.
• 10 г. от смъртта на Владимир Гиновски (04.06.1927–2014), български скулптор.

24.12.
• 225 г. от рождението на Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов) (1799–21.07.1867), български възрожденски лекар и общественик.
• 200 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Петер Корнелиус (1824–26.10.1874), германски композитор и поет.
• 135 г. от рождението на Христо Ясенов (1889–апр. 1925), български поет.
• 10 г. от смъртта на Джаклин Брискин (18.12.1927–2014), британско-американска писателка.

25.12.
• 315 г. от рождението на Жулиен дьо Ламетри (1709–11.11.1751), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хъмфри Богарт (1899–14.01.1957), американски актьор.
• 95 г. от рождението на Кръстьо Хаджииванов (1929–27.06.1952), български поет.

26.12.
• 120 г. от рождението на Алехо Карпентиер (1904–24.04.1980), кубински писател, поет и публицист.
• 120 г. от смъртта на Стоян Маринов (1838–1904), български книжар и книгоиздател.
• 115 г. от рождението на Галина Сергеевна Уланова (1909–21.03.1998), руска балетна актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Иван Нивянин (1919–29.05.1944), български поет.
• 90 г. от смъртта на Жозеф-Елиезер Берние (01.01.1852–1934), канадски арктически изследовател.
• 85 г. от рождението на Райнер Малковски (1939–01.09.2003), немски поет.
• 65 г. от официалното откриване на Българската телевизия (1959).

27.12.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Петър Константинов Дънов (наричан Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно) (11.07.1864–1944), български философ, основател на учението дъновизъм.
• 55 г. от смъртта на Богомир Лазов (15.02.1906–1969), български художник.

28.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Юрдан Трифонов (1864–16.04.1949), български филолог, езиковед, историк.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Никола Ферманджиев (1929–20.02.1979), български икономист и историк.
• 80 г. от рождението на Ангел Георгиев Николов-Ачо (1944–06.02.2012), български актьор.
• 70 г. от рождението на Дензъл Уошингтън (1954), американски актьор и режисьор.
• 20 г. от смъртта на Сюзън Зонтаг (16.01.1933–2004), американска писателка.

29.12.
• 315 г. от рождението на Елисавета Петровна (1709–05.01.1762), руска императрица.
• 215 г. от рождението на Уилям Гладстон (1809–19.05.1898), английски политик и държавник.
• 190 г. от смъртта на Томас Робърт Малтус (14.02.1766–1834), английски икономист и социолог.
• 145 г. от създаването на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив (1879).
• 95 г. от смъртта на Вилхелм Майбах (09.02.1846–1929), германски машинен инженер, автоконструктор и индустриалец.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Милан Асадуров (1949–07.06.2019), български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

30.12.
• 205 г. от рождението на Теодор Фонтане (1819–20.09.1898), германски белетрист и поет.
• 120 г. от формирането на Осма пехотна тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора (1904).
• 120 г. от рождението на Дмитрий Кабалевски (1904–14.02.1987), руски композитор.
• 80 г. от смъртта на Ромен Ролан (29.01.1866–1944), френски писател, музиковед и обществен деец.

31.12.
• 155 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Анри Матис (1869–03.11.1954), френски живописец, график и скулптор.
• 130 г. от рождението на Анна Каменова (1894–01.08.1982), българска писателка.
• 85 г. от смъртта на Чичо Стоян (Стоян Михайлов Попов) (21.06.1866–1939), български детски писател и хуморист.
• 55 г. от смъртта на Борис Денев (07.02.1883–1969), български художник.

Годишнини - ноември 2024

• 95 г. от излъчването на първото българско радиопредаване в София от група ентусиасти – радиотехници и инженери (1929).

01. 11.
• 115 г. откакто за първи път е честван Денят на народните будители (в гр. Пловдив, 1909).
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Янко Захариев Янков (1924–05.01.1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002), български композитор.
• 80 г. от създаването на Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (1944).
• 75 г. от смъртта на Никола Тодоров Жеков (06.01.1865–1949), български генерал и военен министър.
• 15 г. от смъртта на полковник Петко Йотов (02.09.1947–2009), български офицер, военен историк и директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009).

02.11.
• 325 г. от рождението и 245 г. от смъртта на Жан-Батист-Симеон Шарден (1699–06.12.1779), френски художник.
• 120 г. от рождението на Никола Мавродинов (1904–28.02.1958), български историк на изкуството, археолог.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Иван Руж (псевдоним на Хрисим Коеджиков) (1909–2004), български писател и литературен критик.
• 105 г. от създаването на Съюза на артистите в България (1919).
• 20 г. от смъртта на Тео ван Гог (23.07.1957–2004), холандски филмов режисьор, телевизионен продуцент, публицист и актьор.

03.11.
• 275 г. от рождението и 205 г. от смъртта на Даниъл Ръдърфорд (1749–15.11.1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 185 г. откакто в Цариград е провъзгласен „Гюлханският хатишериф“ (1839).
• 155 г. от рождението на полковник Васил Златаров (1869–17.05.1932), български офицер, основател и пръв командир на въздухоплаването в България.
• 110 г. от смъртта на Георг Тракъл (03.02.1887–1914), австрийски поет и драматург.
• 80 г. от рождението на Надежда Захариева (1944), българска поетеса, зам. министър на културата.
• 70 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Анри Матис (31.12.1869–1954), френски живописец, график и скулптор.
• 65 г. от смъртта на акад. Андрей Протич (08.11.1875–1959), български историк на изкуството, критик, писател.
• 10 г. от смъртта на Димитър Коклин (03.09.1938–2014), български художник и гримьор.
• 5 г. от смъртта на Ернст Аугустин (31.10.1927–2019), германски писател.

04.11.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Георги Колушки (1864–23.02.1944), български химик и икономист.

05.11.
• 530 г. от рождението на Ханс Закс (1494–19.01.1576), германски поет и драматург.
• 145 г. от смъртта на Джеймс Кларк Максуел (13.06.1831–1879), шотландски физик и математик.
• 110 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Аугуст Вайсман (17.01.1834–1914), германски биолог.
• 65 г. от рождението на Брайън Адамс (1959), канадски музикант и текстописец.
• 35 г. от смъртта на Владимир Хоровиц (01.10.1903–1989), американски пианист и композитор.

06.11.
• 530 г. от рождението на Сюлейман I Великолепни (1494–06.09.1566), най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 1520 до 1566 г.
• 210 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антоан Жозеф Адолф Сакс (1814–07.02.1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 105 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Кръсто Янков (Яков) Петров Фишегоновски (1854–1919), български зограф.
• 75 г. от смъртта на Никола Петков Хаджипетков (28.01.1891–1949), български офицер, генерал-лейтенант.

07.11.
• 610 г. от рождението на Джами (рождено име Нур ал-Дин Абд ал-Рахман Джами) (1414–09.11.1492), персийски поет и суфист.
• 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Любен Каравелов (1834–21.01.1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 155 г. от излизането на бр. 1 на в. “Свобода“, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов. (Букурещ, 1869).
• 145 г. от рождението на Александър Паскалев (1879–31.10.1946), български книгоиздател.
• 80 г. от смъртта на Кирил Христов (24.06.1875–1944), български поет, белетрист и драматург.
• 80 г. от смъртта на Матвей Вълев (Димитър Христов Вълев) (21.10.1902–1944), български белетрист и публицист.
• 75 г. от първата сесия на Съвета на Европа (1949).
• 65 г. от смъртта на Алберто Гереро (06.02.1886–1959), чилийско-канадски композитор, пианист и преподавател.

08.11.
• 350 г. от смъртта на Джон Милтън (09.12.1608–1674), английски поет.
• 140 г. от рождението на Херман Роршах (1884–02.04.1922), швейцарски психоаналитик, известен с разработването на „Тест на Роршах с мастилени петна“.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Антон Григориевич Рубинщайн (20.11.1829–1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димчо Рошманов (29.01.1934–2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 5 г. от смъртта на проф. Манол Тодоров (07.01.1925–2019), български цигулар и гъдулар, музиколог, фолклорист и преподавател в НМА.
• 5 г. от смъртта на Павел Васев (15.04.1951–2019), български актьор и режисьор.

09.11.
• 370 г. от рождението на Йохан Вайгел (1654–05.02.1725), германски гравьор, картограф, издател и печатар.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (02.02.1769–1844), руски писател, баснописец.
• 110 г. от рождението на Павел Вежинов (1914–02.12.1983), български белетрист.
• 100 г. от рождението на Георги Баев (1924–18.02.2007), български художник.
• 95 г. от рождението на Имре Кертес (1929–31.03.2016), унгарски писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Карл Сейгън (1934–20.12.1996), американски астроном.
• 35 г. от падането на Берлинската стена (1989).
• 30 г. от смъртта на Кирил Илинчев (12.08.1921–1994), български актьор, сценарист и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Александър Баров (08.08.1931–1999), български архитект.

10.11.
• 580 г. от смъртта и 600 г. от рождението на Владислав III Варненчик (31.10.1424–1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 265 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер (1759–09.05.1805), германски поет и драматург.
• 105 г. от рождението на Михаил Калашников (1919–23.12.2013), руски инженер и оръжеен конструктор.
• 100 г. от рождението на Иван Обретенов (1924–23.12.1988), български актьор.
• 85 г. от рождението на Антон Горчев (1939–19.06.2000), български актьор.
• 35 години от т. нар. „Нежна революция” в България и падането на комунистическия режим в страната (1989).

11.11.
• 150 г. от рождението на Георги Стоянов Вътев-Пейчовски (1874–05.12.1917), български поет, писател, учител и общественик.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Ясер Арафат (04.08.1929–2004), палестински политически лидер.

12.11.
• 120 г. от рождението на Петър Драгоев (1904–1990), български преводач.
• 95 г. от рождението на Михаел Енде (1929–28.08.1995), германски детски писател.
• 95 г. от рождението на Грейс Кели (1929–14.09.1982), американска филмова актриса, принцеса на Монако.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Петър Пондев (11.06.1914–1984), български литературен историк и критик.

13.11.
• 1670 г. от рождението на Аврелий Августин (Августин Блажени) (354–28.08.430), християнски теолог и духовник, един от основоположниците на патристиката.
• 405 г. от смъртта на Лудовико Карачи (21.04.1555–1619), италиански бароков художник.
• 90 г. от рождението на проф. Стефан Кожухаров (1934–25.01.2000), български изследовател на старобългарската книжнина.
• 50 г. от смъртта на Виторио де Сика (07.07.1901–1974), италиански режисьор и актьор.

14.11.
• 245 г. от рождението на Адам Готлоб Йоленшлегер (1779–20.01.1850), датски поет, автор на националния химн на Дания.
• 135 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Джавахарлал Неру (1889–27.05.1964), индийски държавник и политик.
• 120 г. от рождението на Ричард (Дик) Пауъл (1904–02.01.1963), американски актьор, музикант, продуцент и режисьор.
• 115 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Джошуа Слокъм (20.02.1844–1909), канадско-американски мореплавател, изследовател и писател.
• 90 г. от рождението на проф. Георги Робев (1934–25.05.2002), български хоров диригент.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Александър Муратов (рождено име Христо Мотов Мишев) (15.06.1914–1994), български поет и преводач.

15.11.
• 205 г. от смъртта и 275 г. от рождението на Даниъл Ръдърфорд (03.11.1749–1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 150 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Аугуст Крог (1874–13.09.1949), датски учен и физиолог.
• 105 г. от смъртта на Алфред Вернер (12.12.1866–1919), швейцарски химик, поставил основите на съвременната координационна химия.
• 80 г. от рождението на Ставри Калинов (1944–13.09.2023), български скулптор и художник.
• 65 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Чарлс Уилсън (14.02.1869–1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.

16.11.
• 100 г. от рождението на Димо Коларов (1924–23.02.1997), български кинооператор.

17.11.
• 530 г. от смъртта на Джовани Пико дела Мирандола (24.02.1463–1494), италиански философ, ренесансов хуманист.
• 155 г. от откриването на Суецкия канал, свързващ Средиземно с Червено море (1869).
• 80 г. от рождението на Дани де Вито (1944), американски актьор, продуцент и режисьор.

18.11.
• 185 г. от рождението на Емил Шкода (1839–08.08.1900), чешки инженер и индустриалец.
• 90 г. от рождението на Василис Василикос (1934), гръцки писател и дипломат.
• 85 г. от рождението на Маргарет Атууд (1939), канадска писателка, поетеса и литературен критик.
• 80 г. от смъртта на Райко Алексиев (Фра Дяволо) (07.03.1893–1944), български художник, карикатурист и фейлетонист.

19.11.
• 135 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов (1889–01.02.1945), български белетрист, журналист, публицист, държавен деец.
• 135 г. от рождението на Петко Енев (1889–27.04.1925), деец на революционното работническо движение в България.
• 115 г. от рождението на Питър Дракър (1909–11.11.2005), американски икономист, теоретик по теория на управлението и бизнес мениджмънт.
• 75 г. от смъртта на Джеймс Енсор (13.04.1860–1949), белгийски художник.
• 60 г. от рождението на Любен Дилов-син (1964), български писател и политик.

20.11.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антон Григориевич Рубинщайн (1829–08.11.1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 135 г. от рождението на Едуин Хъбъл (1889–28.09.1953), американски астроном.
• 120 г. от рождението на Орлин Василев (1904–02.04.1977), български писател и драматург.
• 65 г. от провъзгласяването с резолюция 1386 на Декларацията за правата на детето от Общото събрание на ООН (1959).

21.11.
• 330 г. от рождението на Волтер (Франсоа Мари Аруе) (1694–30.05.1778), френски писател, философ и историк от епохата на Просвещението.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (13.02.1769–1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 145 г. от рождението на Димитър Табаков (1879–1973), български математик.
• 110 г. от рождението на Сотир Костов (Графа) (1914–10.1992), български художник.
• 100 г. от рождението на Кристофър Толкин (1924–16.01.2020), английски писател и редактор, син на писателя Дж. Р. Р. Толкин.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Харолд Реймис (1944–24.02.2014), американски актьор, режисьор и сценарист.
• 35 г. от смъртта на Иван Аржентински (12.08.1910–1989), български писател.
• 20 г. от смъртта на Морис Жак Аладжем (18.08.1932–2004), български композитор.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на проф. Васил Димитров Георгиев (12.08.1934–2019), български актьор и театрален педагог.

22.11.
• 205 г. от рождението на Джордж Елиът (псевдоним на Мери Ан Евънс) (1819–22.12.1880), английска писателка.
• 155 г. от рождението на Андре Жид (1869–19.02.1951), френски писател.
• 40 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Евстати Стратев (11.02.1934–22.11.1984), български актьор.

23.11.
• 50 г. от смъртта на Корнелиъс Райън (05.06.1920–1974), ирландски журналист и писател.
• 25 г. от смъртта на Сидер Флорин (12.06.1912–1999), български преводач, учредител на Съюза на преводачите в България.

24.11.
• 630 г. от рождението на Шарл Орлеански (1394–04.01.1465), френски поет.
• 295 г. от рождението на Александър Василиевич Суворов (1729–18.05.1800), руски пълководец.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Франсис Бърнет (1849–29.10.1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 165 г. от публикуването на "Произход на видовете" от Чарлз Дарвин(1859).
• 160 г. от рождението на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864–09.09.1901), френски художник.
• 130 г. от рождението на Атанас Попов (1894–1980), български художник и театрален деец.
• 115 г. от рождението на Никола Йонков Вапцаров (1909–23.07.1942), български поет революционер.
• 100 г. от рождението на Цветан Цеков-Карандаш (1924–02.02.2010), български художник, карикатурист, един от основателите на в. “Стършел”.
• 95 г. от смъртта на Жорж Бенжамен Клемансо (28.09.1841–1929), френски политик и държавник.
• 90 г. от рождението на Алфред Шнитке (1934–03.08.1998), руски композитор.
• 70 г. от рождението на Емир Кустурица (1954), сръбски режисьор и музикант.
• 20 г. от смъртта на Артър Хейли (05.04.1920–2004), британско-канадски писател.

25.11.
• 210 г. от рождението Юлиус Роберт фон Майер (1814–20.03.1878), германски физик, един от основоположниците на термодинамиката.
• 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Карл Фридрих Бенц (1844–04.04.1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 135 г. от рождението на Решат Нури Гюнтекин (1889–07.12.1956), турски писател.
• 115 г. от рождението на Светослав Обретенов (1909–16.05.1955), български композитор и хоров диригент.
• 80 г. от рождението на Тодор Балкански (1944–27.11.2020), български езиковед.
• 65 г. от смъртта на Жерар Филип (04.12.1922–1959), френски актьор.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на У Тан (22.01.1909–1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.
• 45 г. от смъртта на проф. Христо Вакарелски (15.12.1896–1979), български етнограф и фолклорист.
• 10 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Георги Стоянов–Бигор (30.11.1924–2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.

26.11.
• 520 г. от смъртта на Исабела I Кастилска (22.04.1451–1504), кралица на Кастилия, Арагон и Леон.
• 130 г. от рождението на Иван Дмитриевич Папанин (1894–30.01.1986), руски изследовател на Арктика.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Норберт Винер (1894–18.03.1964), американски математик, смятан за баща на кибернетиката.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994), румънско-френски драматург и писател.
• 95 г. от рождението на Борис Янакиев (1929–11.10.1995), български кинооператор.
• 85 г. от рождението на Тина Търнър (рождено име Анна Мей Бълок) (1939–24.05.2023), американска певица.
• 45 г. от смъртта на Марсел Л'Ербие (23.04.1888–1979), френски режисьор, сценарист и продуцент.

27.11.
• 270 г. от смъртта на Абрахам дьо Моавър (26.05.1667–1754), френски математик.
• 105 г. от подписването на Ньойския мирен договор в Париж (1919).
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Стефан Тошев (18.12.1859–1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 90 г. от рождението на Александрина Милчева (1934), българска оперна певица, музикален педагог.
• 75 г. от откриването на Народна опера – Русе (1949).
• 5 г. от смъртта на Стефан Данаилов (09.12.1942–2019), български актьор.

28.11.
• 330 от смъртта и 380 г. от рождението на Мацуо Башо (1644–1694), японски поет.
• 165 г. от смъртта на Уошингтън Ървинг (03.04.1783–1859), американски писател, наричан „Баща на американския разказ”.
• 130 г. от рождението на Аркади Фидлер (1894–07.03.1985), полски писател и пътешественик.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Влади Киров (1949–28.03.2019), български сценарист и писател.
• 70 г. от смъртта на Енрико Ферми (29.09.1901–1954), италиански физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.

29.11.
• 280 г. от смъртта на Бартоломео Карло Растрели (29.11.1675–1744), скулптор от италиански произход, работил във Франция и Русия.
• 185 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Лудвиг Анценгрубер (1839–10.12.1889), австрийски драматург и белетрист.
• 175 г. от рождението на сър Джон Флеминг (1849–18.04.1945), английски учен и изобретател.
• 100 г. от смъртта на Джакомо Пучини (22.12.1858–1924), италиански композитор.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на епископ Йоан Главиницки (1949–22.02.2019), български православен духовник.
• 45 г. от смъртта на Валтер Матиас Дигелман (05.07.1927–1979), швейцарски белетрист.
• 5 г. от смъртта на Йордан Милев (15.01.1933–2019) , български преводач, поет и писател.

30.11.
• 330 г. от смъртта на Марчело Малпиги (10.03.1628–1694), италиански лекар, открил капилярите.
• 155 г. от рождението Нилс Дален (1869–09.12.1937), шведски инженер и изобретател, Нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението на Уинстън Ленърд Спенсър Чърчил (1874–24.01.1965), сър, английски политик и държавник.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Димитър Грива (1914–24.02.1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Георги Стоянов – Бигор (1924–25.11.2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.
• 40 г. от смъртта на Дико Илиев Диков (15.02.1898–1984), български композитор, музикант и диригент.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (15.10.1929–2009), сръбски писател и драматург.

Годишнини - октомври 2024

01.10.
• 525 г. от смъртта на Марсилио Фичино (19.10.1433–1499), италиански философ, теолог и астролог.
• 340 г. от смъртта на Пиер Корней (06.06.1606–1684), френски писател и драматург.
• 165 г. от рождението на Марин Бъчeваров (1859–23.11.1926), български астроном, основател на Астрономическото дружество в София и на Метеорологичната служба в България.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Чавдар Петров Мутафов (1889–10.03.1954), български белетрист, художествен критик и есеист.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Алексей Яковлевич Каплер (1904–11.09.1979), руски сценарист.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002) , български композитор и аранжьор.
• 95 г. от смъртта Антоан Бурдел (30.10.1861–1929), френски скулптор и художник.
• 60 г. от смрътта на Стефан Ангелов Хаджидобрев (28.02.1878–1964), български лекар, един от основателите на микробиологията в България.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Карел Гот (14.07.1939–2019), чешки певец.

02.10.
• 220 г. от смъртта на Никола Жозеф Кюно (25.09.1725–1804), френски изобретател, създател на първия в света автомобил.
• 160 г. от рождението на Петко Иванов Момчилов (1864–18.01.1923), български архитект.
• 155 г. от рождението на Махатма Ганди (роождено име Мохандас Карамчанд Ганди) (1869–30.01.1948), индийски политик и ръководител на националноосвободителното движение на Индия.
• 135 г. от рождението на акад. Иван Стефанов Лазаров (1889–04.11.1952), български скулптор.
• 120 г. от рождението на Греъм Грийн (1904–03.04.1991), английски писател.
• 90 г. от рождението на Лальо Аврамов (1934–21.06.1995), български музикант, цигулар и композитор.
• 75 г. от рождението на проф. Мечислав Домарадски (1949–26.06.1998), български археолог от полски произход.
• 50 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Василий Шукшин (25.07.1929–1974), руски писател, кинорежисьор и актьор.

03.10.
• 210 г. от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов (1814–15.07.1841), руски поет и писател.
• 205 г. от рождението на Евлоги Георгиев (Недев) (1819–05.07.1897), български политически деец, търговец и банкер; завещал огромна сума за построяване на Висше училище в България (днес СУ “Св. Св. Кирил и Методий).
• 70 г. от рождението на Стиви Рей Вон (1954–27.08.1990), американски блус китарист и певец.
• 60 г. от смъртта на Стоян Атанасов Хаджистоянов (06.07.1881–1964), български книгоиздател.
• 50 г. от смъртта на Михаил Лъкатник (псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) (20.11.1920–1974), български поет и белетрист.

04.10.
• 355 г. от смъртта на Рембранд Харменсон ван Рейн (15.07.1606–1669), холандски живописец и график.
• 210 г. от рождението на Жан Франсоа Миле (1814–20.01.1875), френски художник и график.
• 150 г. от рождението на Гаврил Илиев Кацаров (1874–01.06.1958), български историк и археолог; съосновател на българското Историческо и българското Археологическо дружество.
• 145 г. от смъртта на Сергей Соловьов (05.05.1820–04.10.1879), руски историк.
• 100 г. от рождението на проф. Иван Иванов Митев (1924–15.04.2006), български педиатър-кардиоревматолог, откривател на шестия сърдечен тон.
• 85 г. от рождението на Ангел Михайлов (1939–07.07.1998), български композитор.
• 80 г. от смъртта на Иван Хаджийски (13.10.1907–1944), български социолог и есеист.
• 75 г. от рождението на Луис Сепулведа (1949–16.04.2020), чилийски писател, режисьор, журналист и политически деец.

05.10.
• 415 г. от рождението на Паул Флеминг (1609–02.04.1640), германски лекар и поет.
• 160 г. от рождението на Луи Жан Люмиер (1864–06.06.1948), френски изобретател и кинорежисьор, родоначалник на киното.
• 160 г. от смъртта на Имре Мадач (21.01.1823–1864), унгарски поет, писател, юрист и политик.

06.10.
• 1010 г. от смъртта на Самуил (неизв.– 1014), български цар, син на комит Никола.
• 565 г. от рождението на Мартин Бехаим (1459–29.07.1507), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 135 г. от рождението на Мария Домбровска (1889–19.05.1965), полска писателка.
• 125 г. от рождението на полковник Христо Бърдаров (1899–17.02.1976), български офицер, адютант на царското семейство.
• 110 г. от рождението на Тур Хейердал (1914–18.04.2002), норвежки етнограф, археолог и пътешественик.
• 105 г. от рождението на Мохамед Сиад Баре (1919–02.01.1995), най-дълго управлявалият държавен глава на Сомалия (1969–1991).
• 95 г. от рождението на Катя Христова Динева (1929–09.04.2011), българска актриса.
• 25 г. от смъртта на Амалия Родригеш (23.07.1920–1999), португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“.
• 25 г. от смъртта на Бригита Чолакова (12.10.1933–1999), българска телевизионна водеща и журналистка.

07.10.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Едгар Алън По (19.01.1809–1849), писател, белетрист и критик.
• 110 г. от рождението на Александър Цветков (1914–29.05.1990), български шахматист.
• 105 г. от основаването на първата в света авиокомпания – холандската КЛМ (1919).
• 65 г. от рождението на Стивън Ериксън (1959), канадски писател.
• 15 г. от смъртта на Ървинг Пен (16.06.1917–2009), американски фотограф.

08.10.
• 555 г. от смъртта на Филипо Липи (ок.1406–1469), италиански художник.
• 270 г. от смъртта на Хенри Филдинг (22.04.1707–1754), английски писател.
• 160 г. от рождението на Бранислав Нушич (1864–19.01.1938), сръбски писател и драматург.
• 85 г. от рождението на Пол Хоган (1939), австралийски актьор и сценарист, комик, добил световна популярност с ролята на Дънди Крокодила.
• 75 г. от рождението на Сигорни Уийвър (1949), американска актриса.
• 70 г. от рождението на Майкъл Дудикоф (1954), американски актьор.
• 20 г. от смъртта на Жак Дерида (15.07.1930–2004), френски философ.

09.10.
• 190 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Захарий Доспевски (Захарий Самоковец) (1834–1889), български художник и иконописец.
• 150 г. от рождението на Николай Рьорих (1874–13.12.1947), руски художник и археолог, философ и поет, пътешественик.
• 145 г. от рождението Макс фон Лауе (1879–23.04.1960), германски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от смъртта на Валерий Яковлевич Брюсов (13.12.1873–1924), руски поет.
• 90 г. от рождението на Димитрина Гюрова-Савова (1934–09.08.2020), български режисьор, театрален педагог.
• 90 г. от рождението на Георги Стоянов Георгиев (1934–05.01.1995), български актьор.
• 85 г. от рождението Мария Александрова Стефанова (1939), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на Оскар Шиндлер (28.04.1908–1974), германски индустриалец, спасил живота на близо 1200 евреи по време на Втората световна война.
• 30 г. от смъртта на Николай Соколов (рождено име Никола Иванов Давидов) (22.03.1927–1994), български писател и поет.

10.10.
• 340 г. от рождението на Жан-Антоан Вато (1684–18.07.1721), френски живописец и график.
• 115 г. от рождението на Атанас Душков (1909–03.06.2000), български поет, белетрист и журналист.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Карол I (20.04.1839–1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Джеймс Клавел (1924–06.09.1994), английски писател и филмов режисьор.

11.10.
• 600 г. от смъртта на Ян Жижка (ок. 1370–1424), чешки национален герой, бележит пълководец.
• 135 г. от смъртта на Джеймс Джаул (24.12.1818–1889), английски физик.
• 105 г. от смъртта на Карл Гелеруп (02.06.1857–1919), датски поет, драматург и писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Хиндо Касимов (рождено име Хулиси Мухаремов Касимов) (1934–24.07.1986), български актьор.
• 85 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Никола Тихов Обретенов (28.05.1849–1939), български обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение.

12.10.
• 120 г. от рождението на проф. Георги Брадистилов (1904–18.07.1977), български математик.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Анатол Франс (16.04.1844–1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 5 г. от смъртта на Милчо Левиев (19.12.1937–2019), български джаз музикант и композитор.

13.10.
• 155 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (23.12.1804–1869), френски писател и литературен критик.
• 130 г. от рождението на проф. Димитър Иванов Попов (1894–25.10.1975), български химик-органик.
• 125 г. от смъртта на Аристид Кавайе-Кол (04.02.1811–1899), френски строител на органи.
• 95 г. от рождението на проф. Недялко Делков (1929–26.08.1998), български дендролог.

14.10.
• 160 г. от рождението на Стефан Жеромски (1864–20.11.1925), полски писател.
• 130 г. от рождението на Едуард Е. Къмингс (1894–03.09.1962), авангарден американски поет, художник, есеист и драматург.
• 85 г. от рождението на Ралф Лорен (рождено име Ралф Лифшиц) (1939), американски моден дизайнер.
• 65 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Ерол Флин (20.06.1909–1959), австралийски актьор, режисьор и сценарист.
• 15 г. от смъртта на Жана Николова-Гълъбова (22.02.1908–2009), български учен-филолог, преводач и редактор; първата жена преподавател в Софийския университет и е носител на отличието доктор хонорис кауза.

15.10.
• 195 г. от рождението на Асаф Хал (1829–22.11.1907), американски астроном, открил двата естествени спътника на Марс – Фобос и Деймос през 1877 г.
• 190 г. от рождението на Петър Василев Оджаков (1834–31.07.1916), български юрист, фолклорист и публицист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението на Фридрих Ницше (1844–25.08.1900), германски философ, филолог, професор.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (1929–30.11.2009), сръбски писател и драматург.
• 70 г. от рождението на Бони Петрунова (1954), българска археоложка, директор на Националния исторически музей.
• 55 г. от рождението на Мариус Куркински (1969), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Данило Киш (22.02.1935–1989), сръбски писател, преводач и литературен критик.

16.10.
• 170 г. от рождението на Оскар Уайлд (1854–30.11.1900), ирландски писател.
• 155 г. от рождението на Цанко Бакалов Церковски (1869–02.05.1926), български поет, писател и общественик.
• 55 г. от рождението на Стефка Янорова (1969), българска актриса.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Йосиф Петров (14.05.1909–2004), български поет земеделски деец и политик.

17.10.
• 175 г. от смъртта на Фредерик Шопен (01.03.1810–1849), полски композитор и пианист.
• 90 г. от смъртта на Сантяго Рамон и Кахал (01.05.1852–1934), испански лекар–патолог и хистолог, илюстратор и Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта на Масару Емото (22.07.1943–2014), японски писател.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Александър Янков (22.06.1924–2019), български юрист, учен, дипломат и политик.

18.10.
• 390 г. от рождението на Лука Джордано (1634–03.01.1705), италиански художник.
• 165 г. от рождението на Анри Бергсон (1859–04.01.1941), френски философ.
• 30 г. от смъртта на Петър Димитров (Рудар) (рождено име Петър Димитров Келов) (02.07.1906–1994), български детски писател и публицист.

19.10.
• 205 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Иван Момчилов (1819–08.12.1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Мигел Анхел Астуриас Росалес (1899–09.06.1974), гватемалски писател и дипломат, Нобелов лауреат.
• 115 г. от смъртта на Чезаре Ломброзо (06.11.1835–1909), италиански лекар и криминолог.
• 95 г. от смъртта на Александру Давила (12.02.1862–1929), румънски драматург, режисьор, театрален деец.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Анри Мишо (24.05.1899–1984), белгийски и френски поет, белетрист и художник.

20.10.
• 170 г. от рождението на Жан Никола Артюр Рембо (1854–10.11.1891), френски поет.
• 165 г. от рождението на Джон Дюи (1859–01.06.1952), философ и педагог, автор на библиотечната класификационна система.
• 145 г. от възстановяването на Сръбската православна църква (1879).
• 130 г. от смъртта на Александър III (26.02.1845–1894), руски император.
• 120 г. от рождението на Методи Кецкаров (1904–26.07.1981), български скулптор и художник.
• 105 г. от рождението Костадин Дурев (1919–14.08.2011), български лекар и народен певец.
• 90 г. от рождението на Димитър Езекиев (1934–13.04.2008), български журналист.
• 80 г. от смъртта на Стоил Стоилов (30.05.1893–1944), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Стефан Савов Попов (24.01.1906–1989), български писател, философ и общественик.
• 30 г. от смъртта на Бърт Ланкастър (02.11.1913–1994), американски актьор.

21.10.
• 120 г. от смъртта на поп Минчо Кънчев Стоянов (06.08.1836–1904), български свещеник, писател и революционер.
• 115 г. от рождението на проф. Димитър Атанасов Яранов (1909–14.08.1962), български географ и геоморфолог.
• 105 г. от рождението на Петър Димитров Петров (1919 – 2003), български инженер и изобретател.
• 95 г. от рождението на Урсула Ле Гуин (1929–22.01.2018), американска писателка.
• 95 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Васил Христов Радославов (27.07.1854–1929), български политик, юрист, член на Българското книжовно дружество.
• 55 г. от смъртта на Джак Керуак (12.03.1922–1969), американски писател и художник.
• 40 г. от смъртта на Франсоа Ролан Трюфо (06.02.1932–1984), френски режисьор, сценарист, продуцент, актьор и филмов критик, един от създателите на френската Нова вълна.
• 15 г. от смъртта на Хайнц Чеховски (07.02.1935–2009), германски поет, есеист, драматург и преводач.

22.10.
• 180 г. от рождението на Сара Бернар (1844–26.03.1923), френска актриса.
• 125 г. от смъртта на Ернст Милк (24.10.1877–1899), финландски композитор и пианист.
• 105 г. от рождението на Дорис Лесинг (1919–17.11.2013), британска писателка, Нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението на Димитър Петров Димитров (1924–16.10.2018), български режисьор и сценарист.
• 80 г. от учредителния конгрес на културно-просветната организация на арменците в България “Ереван” (1944).

23.10.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на проф. Христо Нейков (1929–1999), български художник.
• 25 г. от смъртта на Веселин Калчев (05.02.1930–1999), български музикант, хоров диригент и учител.
• 20 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Цонев (22.07.1934–2004), български художник.

24.10.
• 220 г. от рождението на Вилхелм Вебер (1804–23.06.1891), германски физик.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Йордан Радичков (1929–21.01.2004), български писател и драматург.
• 60 г. от смъртта на Георги Ефремов (30.03.1893–1964), български лекар, публицист, преводач и общественик.

25.10.
• 160 г. от рождението на Евтим Дабев (1864–02.03.1946), журналист, издател, един от първите български социалисти.
• 105 г. от бр. 1 на литературно–хумористичното сп. “Червен смях” под редакцията на Христо Ясенов и Крум Кюлявков (1919).
• 95 г. от рождението на Петер Рюмкорф (1929–08.06.2008), германски поет, белетрист, публицист, есеист и драматург.
• 95 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.

26.10.
• 275 г. от смъртта на Луи-Никола Клерамбо (19.12.1676–1749), френски органист и композитор.
• 265 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 260 г. от смъртта на Уилям Хогарт (10.11.1697–1764), английски художник, гравьор и карикатурист.
• 200 г. от откриването на Малий театър в Москва, най-старият руски драматичен театър (1824).
• 175 г. от рождението на Димитър Агура (1849–11.10.1911), български историк и преподавател.
• 150 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Петер Корнелиус (24.12.1824–1874), германски композитор и поет.
• 95 г. от смъртта на Арно Холц (26.04.1863–1929), германски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик.
• 35 г. от смъртта на проф. Боню Ангелов Стоянов (06.01.1915–1989), български филолог и литературовед.

27.10.
• 165 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Теодоров-Балан (1859–12.02.1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 125 г. от рождението на проф. Алберт Луканов (1899–24.05.1982), български хирург, създател на Института за спешна медицинска помощ “Н. И. Пирогов”.
• 110 г. от рождението на Дилън Томас (1914–09.11.1953), уелски поет, драматург и публицист.
• 90 г. от обявяването на планината Витоша за народен парк (1934).
• 70 г. от смъртта на Франко Алфано (08.03.1875–1954), италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини.

28.10.
• 320 г. от смъртта на Джон Лок (29.08.1632–1704), английски философ.
• 115 г. от рождението на Френсис Бейкън (1909–28.04.1992), английски художник.
• 105 г. от рождението на Генчо Узунов (28.10.1919–01.02.2003), български писател, сатирик и публицист.
• 80 г. от рождението на Колюш (рождено име Мишел Жерар Жозеф Колучи) (1944–19.06.1986), френския хуморист и комик.
• 70 г. от рождението на Кирил Варийски (1954–21.06.1996), български актьор.
• 70 г. от смъртта на Лайош Наги (05.02.1883–1954), унгарски писател.
• 55 г. от смъртта на Корней Чуковски (31.03.1882–1969), руски поет и писател.
• 25 г. от смъртта на Рафаел Алберти (16.12.1902–1999), испански поет и драматург.
• 5 г. от смъртта на Йосиф Шамли (02.01.1972–2019), български актьор.

29.10.
• 150 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Димитър Попиванов Арсениев (1874–11.09.1954), български български оперен певец, тенор и вокален педагог, един от основателите на Софийската опера и на Музикалната академия.
• 135 г. от смъртта на Николай Гаврилович Чернишевски (24.07.1828–1889), руски писател, философ, демократ, мислител и учен.
• 110 г. от рождението на Максим I (светско име Марин Найденов Минков) (1914–06.11.2012), патриарх Български и митрополит Софийски.
• 110 г. от смъртта на Пейо Крачолов Яворов (01.01.1878–29.10.1914), български поет и драматург.
• 100 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Франсис Бърнет (24.11.1849–1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 75 г. от смъртта на Георги Гурджиев (13.01.1866–1949), руски философ, мистик и духовен учител.
• 80 г. от рождението на Христина Ангелакова (1944–20.05.2018), българска оперна певица.
• 60 г. от смъртта на Георги (Поп) Христов Марков (Драшката) (18.01.1876–1964), български революционер, деец на ВМОРО, общественик и краевед.

30.10.
• 185 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Алфред Сисле (1839–29.01.1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Хайнц Клос (1904–13.06.1987), германски езиковед.
• 80 г. от създаването в София на Съюза на научните работници в България (1944).
• 80 г. от рождението на Кирил Маричков (1944), български музикант и композитор.
• 65 г. от рождението на Силвия Чолева (1959), българска поетеса, журналист и книгоиздател.
• 15 г. от смъртта на Клод Леви-Строс (28.11.1908–2009), френски антрополог и етнолог.

31.10.
• 600 г. от рождението и 580 г. от смъртта на Владислав III Варненчик (1424–10.11.1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 95 г. от рождението на Бъд Спенсър (рождено име Карло Педерсоли) (1929–27.06.2016), италиански актьор.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йоан Левиев (1934–11.03.1994), български художник.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Ото Ранк (22.04.1884–1939), австрийски психолог.
• 50 г. от смъртта на проф. Георги Богданов (02.04.1910–1974), български живописец.
• 40 г. от смъртта на Индира Ганди (19.11.1917–1984), индийски политик, министър-председател на Индия.
• 35 г. от смъртта на Георги Парцалев (16.06.1925–1989), български театрален и киноактьор.

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора