Стара Загора

Регионална библиотека "Захарий Княжески"

Библиотеката е създадена с Решение на ИК на ОНС Стара Загора през април 1954 година.

    Oткрита е с отдели Обработка, Заемна, Детски, Читалня, Методичен на 3 април 1955 г. Избира за свой патрон Захарий Княжески и взема неговото име през 1967 г.
Получава орден „Кирил и Методий“ 1-ва степен през 1980 г. Библиотеката е преименувана от окръжна на универсална научна през 1989 г.
    Тя е сред първите библиотеки в България, които прилагат новости в библиотечната теория и практика и обслужването на читателите – свободен достъп до книгите (1962 г.), автоматизация на библиотечните процеси (1994 г.), интернет достъп до каталозите и картотеките на библиотеката.
    През 2007 г. Регионалната библиотека е преместена в сградата на бул. „Руски“ № 44 (бившия Партиен дом) на площ от 7300 кв. м. Разположението в централната градска част, мултифункционалните зали и фоайета я правят духовно средище за старозагорци и предпочитан партньор на културни институции, учебни заведения, неправителствени организации и други. Ежегодно се реализират над 200 инициативи като обучения, семинари, конференции, срещи, представяния на книги и филми, концерти, изложби и фестивали, които се посещават от над 26 000 души.
    През 2016 г. библиотеката получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Библиотеки и библиотечно дело“ за съществен принос в националната книжовна култура.
Регионална библиотека „Захарий Княжески“ е член на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и на семейството на обществените библиотеки във Фондация „Глобални библиотеки – България“.

Структура и дейност
Фондът на библиотеката наброява над 430 000 библиотечни документа от всички отрасли на знанието, организирани в традиционни и електронни каталози (ЕК). С цел повишаване качеството на обслужване и привличане на нови читатели институцията търси възможности за ритмично обновяване на фонда си. Издирва, опазва и осигурява достъп до културното наследство и писмената памет на Стара Загора и областта. Притежава и съхранява колекция от редки и ценни издания и колекция от картички и снимки на Стара Загора и старозагорци. Личните библиотеки на общественика Недьо Александров и художника Димитър Караджов, дарени от техните наследници, както и личната библиотека на писателя Стоян Каролев се съхраняват в библиотеката. Поставено е началото на дигитализация на отделни колекции.

За контакти:   

 

Директор Надежда Груева
телефони: 042 648131; 0888642151
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Сектор Регистрация и информация
Телефони за информация и връзка с отделите:
042 648143; 0885930533
I. Направление Обслужване на читатели
Дарина Кондратцева – главен библиотекар

Сектор Заемане за дома
Отдел Заемна за възрастни

телефон: 0885916525
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Иванка Христова – библиотекар-експерт

Отдел Изкуство
телефон: 0884477153
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Дарина Кондратцева 

Детски отдел и Тийн зона
телефон: 0884477152 и 0884477151
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Димка Михайлова – библиотекар-експерт
II. Направление Справочно-библиографско, информационно обслужване и читални
Надежда Иванова – главен библиотекар
Сектор Справочно-библиографско обслужване
телефон: 0884477148
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Малина Николова
Сектор Специални колекции
Отдел Краезнание
Отдел Редки и ценни издания
телефон: 0884477148
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Малина Денчева – библиотекар-експерт

Сектор Читални и междубиблиотечно заемане
Читалня
телефон: 0884477149
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Надежда Иванова
Междубиблиотечно заемане
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Галина Ганчева 

Център за чуждоезикови информационни ресурси
телефон: 0884477143
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Виолет Иванова
III. Направление Библиотечни фондове и каталози
Сектор Комплектуване и регистрация  
телефон: 0884477155
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Емилия Георгиева – библиотекар-експерт
Сектор Обработка и каталогизация
телефон: 0884477901
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Захарина Костова – библиотекар-експерт
Сектор Периодика
телефон: 0884477143
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Виолет Иванова
IV. Направление Координация и експертно-консултантска дейност
телефон: 0884477147
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Емил Гиргинов – методист
V. Направление Срещи и събития
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
телефон: 0884477919
Мима Атанасова
телефон: 0886997366
Цветана Иванова
VI. Направление Информационни технологии
телефон: 0884477150
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Емануил Узунов
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Дилян Бакалски – графичен дизайнер
Дигитален център
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
VII. Направление Финансово-счетоводна и административно-стопанска дейност
телефон: 0885933149
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Милена Владимирова – главен счетоводител
телефон: 0884477146
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Елена Габрилова – завеждащ административна служба

 

 

Работното време: понеделник – петък, от 8:30 ч. до 18:30 ч.; събота от 8:30 до 14:30 ч.; неделя - почивен ден

Отдел Изкуство - работно време - понеделник - петък - от 8:30 до 17:00 ч.

Всеки последен четвъртък от месеца - неработен ден с читатели

За повече информация посетете сайта на библиотеката тук.

Официални и църковни празници 2025


ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ 2025

Всички неделни дни през годината

 

Януари:

1 -

Нова година

Март:

3 -

Освобождение на България

Април:

20 -

Великден

Май:

1 -

Ден на труда

6 -

Ден на храбростта и Българската армия

24 -

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Септември:

6 -

Ден на Съединението

22 -

Ден на независимостта на България

Декември:

24 -

 


Бъдни вечер

25, 26 -

Рождество Христово (Коледа)

 

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

 

Януари

1 -

Васильовден

6 -

Богоявление (Йордановден)

7 -

Ивановден

Февруари

1 -

Свети Трифон (Трифон Зарезан)

2 -

Сретение Господне (Зимна Богородица), Петльовден

17 -  Св. вмчк Теодор Тирон Амасейски
22 - Голяма задушница
23 -  Неделя Месопустна (Месни заговезни)
26 - Св. Серафим Софийски Чудотворец
Март

2 -

Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение)
8 -

Св. Теодор Тирон (Тодоровден)

25 - Благовещение Богородично
Април

12 -

Лазаровден

13 -       Връбница              (Цветница)
18 -  Разпети петък
20 -  Възкресение Христово ­ Пасха (Вечерня в първия ден на Пасха)
25 -  Живоприемни източник
27 - Томина неделя
Май

6 -

Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)

11 - Св. равноапостолни Кирил и Методий
29 -

Спасов ден (Възнесение господне)
Юни

7 -

Черешова задушница

8 -

Петдесетница, Света Троица

9 -

Свети дух 

15 -

Всички светии

24 -

Еньовден

29 -

Св. ап. Петър и Павел

Юли 20 -

Св. прор. Илия (Илинден)

Август

6 -

Преображение

15 -

Успение на Пресвета Богородица

Септември

8 -

Рождество на Пресвета Богородица

14 -

Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Октомври

19 -

Преп. Йоан Рилски

26 -

Димитровден

Ноември

1 -

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

1 -  Арахангелова задушница                 
8 -

Събор на св. архангел Михаил (Архангеловден)

21 -

Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

Декември

6 -

Никулден

25 -

Рождество Христово

26 -

Събор на Пресвета Богородица

27 -

Св. първомчк и архид. Стефан (Стефановден)

 

Из Православен календар 2025
Издание на Старозагорската митрополия

Митрополит Киприан: Нека Новата годината да е здрава и щастлива, а Божието благословение да пребъдва над България

kiprianВ първия ден на годината църквата чества празника Обрезание Господне и почита св. Василий Велики. В катедралния храм „Св. Николай“ в град Стара Загора Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави празничната Василиева св. Литургия. В нея съслужиха викарният му епископ Негово Преосвещенство Маркианополският епископ Богослов и всички свещеници от град Стара Загора.
След Тайнството Евхаристия бе отслужен и тържествен молебен за настъпването на новата година, в който архиереят и духовниците се помолиха тя да бъде мирна и здрава. Духовенството в града и православните християни в храма се помолиха още Бог да закрепи Отечеството, да умири света, да утеши скърбящите, да изцери болните, да повдигне падналите, да възвърне в пътя на истината и спасението заблудените, да подкрепи трудещите се, да вразуми невежите и да закриля сираците и вдовиците.
Митрополит Киприан благопожела на миряните годината да е здрава и щастлива, а Божието благословение да пребъдва над България.

Слово на Старозагорския Митрополит Киприан за Новата 2024 година

 

kiprianОбични в Господа всечестни отци, братя и сестри,
   

В пъртината на времето, в първия ден на Новата 2024 година вече има следи от стъпките на душите ни! В тях трептят равносметки и очаквания, искрят добри пожелания, радост и надежда. Надеждата, чиято светлина осия навечерието на светлото Рождество Христово, стопли сърцата и напомни, че ние сме част от нея и тя е втъкана в жадуващите ни души като дар от Всемилостивия Бог.

Свещеното Писание нарича човека странник на земята/ Пс.118:19/, чужденец /Евр.11:13/ и пришълец /1Петр.2:11, Евр.11:13/. Ние наистина сме такива и пътуваме през времето, но в това пътешествие не сме сами, защото във всички, осъзнато или не, текат изворите на вяра. Там е стаена благодатта на упованието в утрешния ден, устремът към предстоящите хоризонти и възможности, скрити зад тях.

За да бъде 2024 „благоприятна Господня година“ /Лук.4:19/, за да докосваме и чувстваме богатството на вярата, изтъкана от упование и обич, и занапред, трябва да продължим вътре в нас да скъсяваме разстоянията от егоцентризма си до Кръста на Спасителя и до хората. Бог ни призовава да бъдем всички едно /ср. Йоан. 17: 22/.

През отминалата година бяхме свидетели на много болка, мъка и страдание. Военни действия в различни места по света отнеха хиляди животи и промениха всекидневието и житейските пътеки на милиони хора. Тези братоубийствени войни донесоха и носят дълбоки страдания за мирното население. Нека и през Новата година с горещи сърца, изпълнени с обич да оправяме молитви за всички, които са в горнилото на болката, да ги подкрепяме и да се трудим според силите си за облекчаване на участта им. Да го правим с вяра, защото мощта на нас, обикновените хора, е в молитвата, добротолюбието и опазване на съвестта ни. Да следваме примера на чествания днес св. Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, който през целия си живот помага на нуждаещите се, оставяйки след себе си цял град на милосърдието с изградена страноприемница, болница, приюти и работилници за бедни. Неговият празник „Василев ден“ е станал част от народностната ни душа и го чувстваме близък, защото ни учи да виждаме Спасителя в очите на страдащите. Срещайки тях, срещаме и Него, Който е „ пътят и истината и животът“/Йоан/

Нашият небесен Отец, чиито чеда сме сега и през следващите години, и завинаги „ Който е положил в своя власт“/ Деян.1:7/, времето и годините, ни дарява още земен път. Да Му благодарим! Да употребим идещите дни за придобиване на духовна мъдрост и вяра. Да продължим и през Новата година с добродетелните си дела, надежда и покаяние. Само единни можем да преминем през изпитанията. Нека не го забравяме! Именно така нашите деди са пренасяли православната вяра и народността ни през вековете!

Честита 2024 година! Щастлива, весела, здрава и мирна да бъде за всички ни. Божието благословение да пребъдва над скъпата ни Родина! На многая и благая лета!

ЧЕСТИТА НОВА 2024 ГОДИНА !

Официални и църковни празници 2024


ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ 2024

Всички неделни дни през годината

 

Януари:

1 -

Нова година

Март:

3 -

Освобождение на България

Май:

1 -

Ден на труда

5 -

Възкресение Христово

6 -

Ден на храбростта и Българската армия

24 -

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Септември:

6 -

Ден на Съединението

22 -

Ден на независимостта на България

Декември:

24 -

 


Бъдни вечер

25, 26 -

Рождество Христово (Коледа)

 

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

 

Януари

1 -

Васильовден

6 -

Богоявление (Йордановден)

7 -

Ивановден

Февруари

1 -

Свети Трифон (Трифон Зарезан)

2 -

Сретение Господне (Зимна Богородица), Петльовден

26 - Св. Серафим Софийски Чудотворец
Март

1 -

Света Евдокия
9 - Голяма задушница
10 -

Неделя Месопустна

17 - Неделя Сиропустна. (Сирни заговезни) (На вечерята се извършва взаимно опрощение)
24 - Неделя на Великия пост – Православна
25 - Благовещение
Април

7 -

Неделя на Великия пост –­ Кръстопоклонна

27 -

Лазаровден

28 -  Връбница ( Цветница)
29 -  Велики понеделник
30 -  Велики вторник
Май

5 -

Възкресение Христово ­ Пасха (Вечерня в първия ден на Пасха)

6 - Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)
7 - Живоприемни източник
11 - Св. равноапостолни Кирил и Методий
12 -

Томина неделя

Юни

13 -

Спасовден, Възнесение господне

22 -

Черешова задушница

23 -

Петдесетница, Света Троица

24 -

Свети дух (Еньовден)

29 -

Св. ап. Петър и Павел

30 -

Всички светии

Юли

7 -

Всички български светии

20 -

Св. прор. Илия (Илинден)

Август

6 -

Преображение

15 -

Успение на Пресвета Богородица

Септември

8 -

Рождество на Пресвета Богородица

14 -

Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Октомври

19 -

Преп. Йоан Рилски

26 -

Димитровден

Ноември

1 -

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

2 -  Арахангелова задушница                 
8 -

Събор на св. архангел Михаил (Архангеловден)

21 -

Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

Декември

6 -

Никулден

25 -

Рождество Христово

26 -

Събор на Пресвета Богородица

27 -

Св. първомчк и архид. Стефан (Стефановден)

 

Из Православен календар 2024
Издание на Старозагорската митрополия

Будител на Стара Загора

Наградата „Будител на Стара Загора“ е учредена през 2017 г. от Съюза на учените – Стара Загора с подкрепата на Инициативен комитет. Наградата е индивидуална. Връчва се еднократно на личности, които с перо, мисъл, слово и дело са обогатили знанието, културата, историята и интелектуалния хоризонт на Стара Загора, допринесли са активно за съхранението и въздигането на „заралийския“ дух. Мото: „Будител на Стара Загора - от старозагорци за старозагорци“. Наградата се връчва всяка година в навечерието/или на 1 ноември – Ден на народните будители.

За 2017 г. пластиката е изработена от Тодор Попов.
buditel

Лауреати за 2017 г.

Академик Маестро Кирил Тодоров
            Кирил Тодоров е музикант, диригент, композитор, дългогодишен концерт-майстор на Държавна Опера "Стара Загора". Създател е на вокална група "Траяна" - вече емблема в българската музикална култура. Със своите оригинални авторски творби и аранжименти в репертоара на група "Траяна", Кирил Тодоров пренася и популяризира звучността на българския фолклор, на съвременен музикален език . Дългогодишен главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Зорница". Автор е на три мюзикъла, над 40 оригинални произведения за драматичен и над 30 – на куклен театър; над 70 обработени народни песни, над 100 инструментални хора и ръченици, химна на Балканските игри и на Стара Загора, над 2000 опуса и др.
Адвокат Георги Туртуриков
            Георги Гаврилов Туртуриков е роден в София на 21. VІІ. 1963 г., в лекарско семейство. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по “Международно право и международни отношения”. От 1989 г. е семеен, установява се да живее със семейството си в Стара Загора и години наред работи като учител по история, английски език и право в средните училища на града. През септември 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора и минава на свободна практика. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. През последните години публикува в местните и централни печатни издания около 150 свои публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4 000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ век. Съучредител е и член на Управителния съвет на СНЦ “Приятели на Старозагорския исторически музей” (2007) и дългогодишен член на Историческо дружество “Българска орда” – Стара Загора. Като автор има издадени досега няколко самостоятелни книги: “Възкресението на Апостола 1846 – 1873 (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, претърпяла вече две издания (2000; 2006), “Кратък терминологичен речник по история” (2003) и съществен дял в списването на историко-географската справка “35 години Гълъбово – град” (2004). През 2009 г. излиза от печат неговата „История на Старозагорската адвокатура”, следва още една монография – „История на Хасковската адвокатура” (2015), съпроводена от забавното книжле „Избрани мъдри мисли, афоризми, вицове и шегички за адвокати (2015), а в края на 2016 г. в съавторство със съпругата си предлага на читателите и последния си труд – „Юначните дъщери на българската бойна слава ХV – нач. на ХХ в. (Епопея на забравените българки – жени по природа и воини по дух)”. Към настоящия момент работи като правен сътрудник на обществения посредник на територията на община Стара Загора.
Учителят математик Любомир Любенов
            Любомир Любенов е роден в гр. Павел баня през 1960 г. Работи като преподавател по математика в Стара Загора, преподава и във ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и в Тракийски университет – Стара Загора. Директор е на Центъра по математика и информатика (1986 -1991 г.) и началник на РИО – Стара Загора (2002 -2012 г.). В момента е председател на управителния съвет на Педагогическа асоциация „Образование без граници” от 2001 г. до момента . Член на редакционния съвет на списание Математика и информатика (Сингапур). 1991 г. – 2004 г. издател на в. Математическа  поща. От 1991 г. до 1995 г. е секретар на Световния турнир на градовете по математика. През 1991 г. е член на редколегията на сп. Математика и информатика, издание на МОН. През 2016 г. е вицепрезидент на математическата федерация AIMO на Хонг Конг. В откритото първенство на Азия по математика и в Сингапурската олимпиада на предизвикателството, проведени през август 2016 г. в Хонг Конг и Сингапур четирима ученици от Стара Загора спечелиха 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала.

Лауреати за 2018 г.

Д-р Иван Аяров
            Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 година в с. Рупките, Чирпанско, област Стара Загора. Завършва Техникум по ветиринарна медицина „Иван Певтрович Павлов“ в Стара Загора и ВВМИ „Професор д-р Г. Павлов“ в София. В продължение на 20 години е научен работник – токсиколог, миколог, алголок и еколог, автор и съавтор на научни публикации и книги по специалността. Понастоящем е общественик и председател на народно читалище „Св. Климент Охридски“, председател на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996 г.“, и председател на Клуба на родокраеведите „Род и памет“ в Стара Загора.Носител на Голямата награда „Св. Климент архиепископ Охридски“ и почетният знак „Св. Климент Охридски“ за изключителни заслуги към читалищното дело в града. Член на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките: „Повикана песен“ (1995), „Богородице моя без ореол“ (1997), „Мушмороци“ (1998), „Капището“ (2000), „Жрицата“ (2002), посветена посмъртно на Индира Ганди и на историко-краеведческите книги „Възрожденска Акарджа и Стара Загора“ (2004), „Стара Загора 1878 – 1945“ (2006)
Боряна Каниду
            Боряна Каниду е родена на 12 април 1971 г. Магистър по „Психология на личността“. През 2000 г. става съучредител на първия частен фолклорен ансамбъл в областния град – СНЦ „Фолклорен ансамбъл Нашенци“ и организатор на множество концерти в страната и чужбина, частни участия и пр. Член е на Управителен съвет в СНЦ „ССИК – Различният поглед“ (2011 – 2018 г.). В периода 2011 – 2015 г. е вдъхновител и съорганизатор на ежегодния Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“ в Стара Загора. Участва в екипи, организиращи и представящи арт събития, включващи изложби, кино, музикални, театрални, танцови, аудио визуални представяния. През 2012 г. Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ наема Къщата на арх. Христо Димов – паметник на културата и го реновира. Чрез оригинални дейности го преобразува в независимо арт пространство, място за споделяне на идеи, креативни концепции, психология и доброволчески обмени, подкрепа на авторски проекти и пр.

Лауреати за 2019 г.

Инж. д-р Райчо Гънчев
            Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур". Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - "L'ours grandeur nature". Председател е на "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и ръководител на школа за оцеляване на основата на древните познания на българите "Бага-тур".
Проф. д-р Илия Димитров - Ласкар
            Проф. д-р Илия Димитров е роден през 1938 г. в с. Ласкар. Оттам идва и артистичният му псевдоним. 81-годишният учен е преподавател в Тракийския университет и създател на уникалния "Музей на коня" в Стара Загора. Проф. Ласкар е сред създателите и на добруджанската тънкорунна овца. През 2018 година, за своята 80-та годишнина ученият подари на Тракийския университет 130 свои картини и лична колекция, които са подредени в галерия, носеща неговото име.

Лауреати за 2020 г.

Проф. Минко Балкански
            Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. Смятан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, Доктор хонорис кауза е на Софийски университет и на Тракийския университет в Стара Загора. Носител е на званието „Почетен гражданин е на Стара Загора“. С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в родното му село. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.
Доц. д-р Ани Златева
            Доц. д-р Ани Златева е родена в Хасково.
Средно образование завършва в Художествената гимназия за изящни и монументални изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“- специалности „Педагогика на изобразителните изкуства“ и „Скулптура“. Докторантурата й е на тема „Методика на обучението по изобразителни изкуства“, а доцентурата – „За пространството в детската рисунка“, защитени в Тракийски университет. Докторската й дисертация е на тема „Стериотипните изображения в рисунките на децата“. От 18 години е преподавател по изобразителни изкуства в Педагогическия факултет. Автор е на над 60 научни статии и на монографиите „Как да разчитаме детските рисунки“ и „Арт терапия“. От началото на 2020 г. е главен секретар на Тракийски университет. Има участия в редица изложби в региона, страната и чужбина. Заедно със съпруга си Георги Златев са сред най-предпочитаните в Европа майстори на гигантските пясъчни фигурални композиции.

Лауреати за 2021 г.

Йовка Николова
            Йовка Николова е собственик и главен редактор на общинския вестник „Старозагорски новини“, номинирана е за наградата от „Мини Марица-изток“ АД.
Проф. Лилия Пекова
            Проф. Лилия Пекова е доктор по медицина и началник на клиниката по „Инфекциозни болести“ към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Има две специалности - по инфекциозни болести и епидемиология. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема "Остър вирусен хепатит С - клинично протичане и изход", а през 2008 г. става доцент по инфекциозни болести и ръководител на секция "Инфекциозни болести" към Катедра по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология на Медицински факултет към Тракийския университет. От 2007 г. е републикански консултант по инфекциозни болести за Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска области. През 2020 г. става носител на наградата "Добрият Самарянин" за усилията й в борбата с пандемията от COVID-19.

Лауреати за 2022 г.

Д-р Нино Луканов
            Д-р Нино Луканов е роден на 14 ноември 1936 година във врачанското село Девене. Завършва средно образование през 1955 година в град Враца. От 1957 е актьор в Ямболския драматичен театър. През 1958 започва да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Георги Костов и Елка Михайлова. Има зад гърба си над 5000 представления и поне 100 роли в Драматичен театър „Гео Милев“ и 8 в киното. Автор е на книгата „Незабравими мигове от едно приятелство“, издадена през 2004 г. за дългогодишното му приятелство със световния оперен певец Борис Христов. През 1994 г. в Стара Загора основава Музикално общество „Борис Христов“, на което е председател и досега.
Проф. Иван Танев Иванов
            Проф. Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. През 1969 година завършва гимназия „Христо Ботев“ – Стара Загора, а през 1974 г. Софийски университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Атомна физика“. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по “Автоматичен контрол и регулиране” (1982) и “Медицинска и санитарна физика” (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Основните му приноси са върху механизмите на киселинна, алкална и термична хемолиза на еритроцити. Издал е четири учебника по Медицинска физика и Биофизика, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 450 цитирания. Интересува се от българска история, фолклор и краезнание. От 2010 г. е ръководител на Историческо дружество „Българска орда” към Читалище „Климент Охридски” – Стара Загора. Публикувал е над 50 статии в исторически списания и сборници, както и шест книги.
Капитан Цветомир Василев
            Капитан Цветомир Василев е роден през 1972 г. във Велико Търново. Още от 5-годишен служи на музиката, като избира да свири на пиано, по-късно и на обой в школата към Младежкия дом в старата столица. На 15 години е приет в несъществуващото вече Средно музикално военно училище в София, а след завършването му се влива в редиците на Гвардейския оркестър на Българската армия. След завръщането си във Велико Търново попълва редиците на оркестъра на Националния военен университет „Васил Левски” (НВУ). Междувременно завършва Музикална педагогика във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, където по-късно става и преподавател по обой. Свири и в оркестъра на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”.  След специализация и конкурс през 2004 г. е назначен за диригент на оркестъра на Пета Шипченска механизирана бригада в Казанлък, а през 2007 г. цялата формация е предислоцирана във Втора Тунжданска механизирана бригада – Стара Загора. Формацията е част и от Фестивалния оркестър на Българската армия. Участва в организирането и реализирането на четиринадесет издания на единствения у нас Международен фестивал на военните оркестри. Заедно с Венцислав Благоев е създател на първия Военен биг бенд в страната. Вече 10 години Военен биг бенд Стара Загора е традиционен музикален домакин на джаз фестивала в града на липите и една от най-атрактивните големи формации на българската джазова сцена с множество изяви в цялата страна.

Лауреати за 2023 г.

Магдалена Ралчева
            Магдалена Ралчева е родена през 1968. Завършила е „Кино и телевизионна режисура” в НАТФИЗ в класа на професор Христо Христов. Работила е като асистент и втори режисьор на Иванка Гръбчева. През 2010 дебютира с пълнометражен игрален филм „Още нещо за любовта”. През 2011г. филма получава пет номинации на Българската филмова академия. Същата година печели три награди на 14 Международен филмов фестивал в Бердянск, Украйна: за най-добър оператор, композитор и художник по костюмите. Снима поръчкови и рекламни филми. През 2013 създава Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната Липа” в град Стара Загора и оттогава е и негов директор.
Мария Донева
            Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Мария Донева е автор на 20 книги със стихотворения и кратки разкази. Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа Бийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън. Води страницата за книги в „Сега“ и има рубрика за съвременна литература по радио Стара Загора. Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“.Автор е на пиеси и текстове за песни за спектакли на ДТ "Гео Милев", Държавна опера – Варна, Държавна опера – Пловдив, Държавен куклен театър - Стара Загора, театър "Възраждание", театрална трупа „Сенджу“, театър 199 и др.

Лауреати за 2024 г.

Снежана Маринова
            Снежана Маринова е библиотекар, краевед-изследовател, колекционер, автор на научни и популярни статии и книги. Родена на 12 май 1956 г. в Стара Загора. Учи в Шесто основно училище, през 1975 г. завършва Търговска гимназия в Стара Загора, а през 1984 г. – Институт по културата в Санкт Петербург, Русия. Работи в завод „Наталия“, Окръжния съвет на профсъюзите и Окръжния съвет за култура. От януари 1988 г. работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като от януари 2002 до декември 2013 г. е неин директор. Основните ѝ интереси и проучвания са свързани със Стара Загора и Старозагорския край. Участва като автор и в съавторство в създаването на книгите: „Стара Загора и Старозагорска област. Регионална енциклопедия на България“(2008);„Аз обичам Стара Загора.Енциклопедия на младия старозагорец“ (2008); „На този ден… 130 години от живота на Стара Загора“(2009);„Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки“ (2015;„Мозайка от миналото на Стара Загора“ (2022). Публикува в местния и централен печат статии за личности, места, събития, сгради в Стара Загора и региона. Автор на предговори на книги и рецензии. Участва в радио ефира и телевизията в редица предавания по краеведски теми.
Райна Димитрова
            Райна Димитрова е родена в Стара Загора на 4.12.1981 г. На 18 г. заминава за Франция, където учи в „Изкуства, комуникация и средства за изразяване“ в Ница. По-късно завършва тринационална магистратура “Медии, комуникации и култура”, разпределена между Франция (UniversitedeNice), Германия (EuropaUniversitatViadrina) и България (Софийски Университет “Свети Климент Охридски”). Интересува се от междукултурна комуникация, взаимодействие и мултидисциплинарни подходи. От 2009 г. живее и работи в България. Макар професионално да се развива в коренно различна област, в продължение на 3 години организира провеждането на Международен ученически франкофонски театър под шапката на Alliance Francaise – Стара Загора. Като доброволец, организира фотографски курсове за деца лишени от родителска грижа, а след 2013 г. работи в бежански центрове. Участва в организирането на много културни събития и инициативи в Стара Загора, а през 2017 г. създава културна организация „Артериа“, чрез която промотира спектакли, музикални събития, филмови фестивали, литературни четения. Инициатива на кампанията е „Книжарница в Куфар“ – проект, по който се организират литературни събития и се разпространяват сценични продукции. През 2023 по проект „Философски закуски за деца“ организацията провежда ежемесечни срещи с деца, обсъждания на книги и поетични пърформънси в партньорство с Драматичен театър „Гео Милев“.

Слово на Старозагорски Митрополит Киприан по случай Празника на Стара Загора

Киприан СКЪПИ СТАРОЗАГОРЦИ,

УВАЖАЕМИ ЖИТЕЛИ НА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА

И ГОСТИ НА ГРАДА
    Преди 141 години на 23 септември 1879 година/ 5 октомври нов стил/ генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богороди , в присъствието на Търновския митрополит Климент, на областния управител Нестор Марков, на кмета на града Стефан Салабашев, тържествено полага основния камък на града.
    Днес празнуваме новото Възкресение на нашия град. Възкресение, което е плод на духа и кръвта на нашите светли предци. Дух, носещ в себе си величие и истинска любов към Отечеството. Св.апостол Павел казва: „ А сега оставят тия три: вяра, надежда и любов, но по-голяма от тях е любовта“ /1Кор.13:13/.
    Видимият изказ на тази християнска любов е саможертвата. Нашите майки и деди са я носили неотменно в сърцата си през вековете на робство и страдания. Съхранявали са я заедно със свещта на надеждата, винаги горяща в сърцата им с пламъка на вярата. Градът ни преминава през горнило от болки – хиляди наши съграждани са убити заради вяра и род, а самият той опожарен и превърнат в пепелище.
    Това е пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата. Нашите предци са знаели, че само в края му могат да получат благодатта на Възкресението. Затова го извървяват с истинско достойнство, за да я има днешната Стара Загора – ведра, пълнокръвна и обаятелна, със забързания си делник и пъстротата на хората в нея, с чийто труд, интелект и воля се гради съвременният и европейски делник. Градът на мъчениците и страдалците, мястото, където се водят знакови кръвопролитни битки на Освободителната война, сега е град на мира, съзидан с много светлина в своите дълги и прави улици.
    Ние, днешните старозагорци, можем да се гордеем, че сме част от пъстрото му битие. Да осъзнаем, че празникът му е и наш. Да си спомним с благодарност към предците си, полагали отново и отново тухли в темелите му. И да им подражаваме както в съзидателните усилия, така и във вярата им, необходима ни особено сега.
    Следвайки ги, да помолим Всеподателя Бога да отвори сърцата ни, за да се възроди усетът за съпричастност с другия и неговите различия. Днешният празник, денят на прекрасния ни град Стара Загора, е повод отново да си припомним, че сме силни само тогава, когато сме заедно в православната си вяра, когато народът ни с едно сърце и една душа търси Бога и с Негова помощ преодолява стръмнини и изпитания, теготи и болки. Животът и родната ни история са доказали силата на българското сърце, на духа ни, вечен като Майка България.
Божието благословение да пребъде над всички Ви!

Честит и благословен празник на всички чеда на слънчева и красива Стара Загора, перлата на равна Тракия!

Културен афиш

Стара Загора е град с изключителен дух, който се поддържа от богата палитра културни институти. В центъра на града са концентрирани най-модерната музейна сграда в България; един от най-големите оперни театри на Балканския полуостров; Градската художествена галерия; Регионалната библиотека "Захарий Княжески", Културен център Стара Загора, Архитектурен комплекс "Музей на религиите", Музей "Литературна Стара Загора", Държавен куклен театър и др. Изпълнен със съдържание е и Културен център за даровити деца "Проф. Петър Жеков", помещаващ се в сграда в центъра на града, дарена на Общината от сестрата на професора Мария Жекова.

Стара Загора привлича млади творци - музиканти, писатели, художници, които чрез организираните сцени са стимулирани да покажат своя талант и творчество и се радват на оценката на публиката.

Градът е домакин на богата палитра фестивали и културни прояви с местно, национално и международно значение. Сред тях се отличават: Фестивалът на оперното и балетното изкуство - ФОБИ, Международният куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро", Международният филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа", BeerФестът, Фестивалът на виното и културното наследство "Августиада", Джаз фестивал "Colors of Jazz", Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ", Националният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", Националният тракийски фолклорен събор "Богородична стъпка" и др. Всеки месец се провеждат изложби, концерти и срещи с творци. Традиционният "Есенен салон" събира художници от цялата страна всяка година за празника на Стара Загора - 5 октомври. Посветен на Деня на Стара Загора е и Националният фолклорен танцов фестивал "В сърцето на Тракия".

Природните, културните, историческите и географските блага на територията на общината дават отлични възможности за развитие на специализирани форми на туризма като: културно-исторически; събитиен; литературен; спортен; здравен, балнео, спа и уелнес; винен; селски и приключенски.

Общината подпомогна провеждането на две издания на Национален кулинарен форум "Chef’s Secrets - Еволюция на вкуса", които събраха доказани майстори на кулинарното изкуство. Форумът е с практическа насоченост към специалисти от професионалните училища и към младите хора и ще се превърне в традиционен (февруари).

Община Стара Загора развива успешни форми на уикенд туризъм, като организира безплатни градски турове, наречени "Стара Загора - неразказани истории по правите улици".

Туристическият потенциал на Стара Загора се популяризира чрез участия в престижни специализирани изложения в България и в Европа. Градът се посещава от групи от туроператори от България и чужбина.

Общината заслужено е печелила първо място в категория "Туризъм и култура" в раздела за голяма община в Националния конкурс "Кмет на годината", а заедно с това и много други награди в сферата на туризма и културата. Безспорно сред най-отличаващите се обекти за посещение е Зоопаркът. Над половин милион любители на разходките и животните са се запознали с разнообразието от флора и фауна в зооградината. Тя бе изцяло обновена и стана притегателно място за хора от различни възрасти и интереси. През 2023 г. бе реализиран и първият випуск на ЗооУчилище, като инициативата ще продължи и през тази година. Десетки събития допълнително привлякоха посетители в зоопарка, намиращ се в сърцето на един от най-големите и красиви естествени паркове у нас - "Митрополит Методий Кусев" (Аязмото).

Природните и историческите забележителности, а също и зелените пространства в градски и крайградски условия, са основа за обособяване на пешеходни маршрути, а разнообразието от възможности и добра хотелска база увеличава атрактивността на региона като туристическа дестинация.

Тексът е част от периодичното издание на Търговско-промишлена палата – Стара Загора 
"Икономически годишник на регион Стара Загора – 2024"

Музеи и галерии в Стара Загора

Регионален исторически музей

Musei Stara Zagora 520Историческият музей в Стара Загора е създаден на 28 май 1907 г., (стар стил) като музейна сбирка към Археологическо дружество “Августа Траяна” от група родолюбиви старозагорски културни дейци и общественици. През 2017 г. Регионален исторически музей – Стара Загора отбеляза своята 110 годишнина.
През 1949 г. е одържавен, а на 1 януари 1953 г. е обявен за окръжен и поема функциите на научен и методически център за региона.
От 2000 г. получава статут на Регионален музей. Настанен е в модерна сграда с форма на пясъчен часовник – алюзия за непреходността на времето, проектирана от архитектите Георги Чернев, Петко Киряков и Николай Вътев. Сградата е завършена през 2007 г.
Новата постоянна експозиция на музея е открита на 3 март 2009 г. Представена на три нива с над 1700 артефакта, тя проследява историята на града от VI хил.пр.Хр. до най-новата ни история.
На 15 декември 2009 г. музейната сграда беше обявена за Сграда на годината в категория Сгради със специално предназначение. Това е първата сграда в страната, построена за музей след 1989 г.
В източния двор на музея е оформен лапидариум с археологически останки от античен басейн и стилобат.
Старозагорският музей поддържа международни контакти с повече от 20 музеи, университети и библиотеки в Германия, Англия, Русия, Румъния, Австрия, Македония, Франция, Гърция, Унгария и др.

адрес: Стара Загора 6000, бул."Руски" 42
телефон: (042) 600 299 - директор
екскурзоводи: (042) 919 214
работно време:
експозиция - 10:00 - 18:00 часа
билетна каса до 17:30 часа
почивен ден–понеделник
администрация - 9:00 - 17:30 часа
почивни дни – събота и неделя
електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт: https://www.rimstz.eu

Музей "Неолитни жилища"
Музеят е включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Двете Неолитни селища са от шестото хилядолетие преди Христа. Разположени са в района на бившата Окръжна болница (днес УМБАЛ "Проф- д-р Ст. Киркович). Те са най-добре запазените и притежават най-богат инвентар от този период в Европа. Жилищата имат само по една стая и са с обща преградна стена. Покривът е бил направен от шума и слама. Октрити са керамични съдове. В музеят е представена постоянна експозиция под името "Праисторическото изкуство в Старозагорско”. В нея са показани най-красивите експонати от различни проучвания в областта.
адрес: ул. "Армейска" 20 (западно от УМБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович”)
тел. 042 622 109
зимно раб. време (1 окт. – 31 март): 10:00 до 12:30 и от 13:00 до 18:00 ч. (вторник – събота)
лятно раб. време (1 апр. – 30 септ.): 10:00 до 12:30 и от 13:00 до 18:00 ч. (вторник – неделя)

Къща музей "Гео Милев"
През 1952 година се ражда идеята за превръщането на къщата в Стара Загора, където е израснал Гео Милев, в музей. Основни инициатори са живите по това време негови приятели поети Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев и др. Официалното откриване е на 27 септемрви 1953 година. Музеят има два фонда: Основен и Научно-спомагателен. В специална постройка е подредено богатото документално наследство на поета, художника, редактора и издателя Гео Милев.
адрес: Стара Загора 6000, ул." Гео Милев " 37
тел.: 042/623450
зимно раб. време (1 окт. – 31 май): 9:00 – 17:30 ч. (понеделник – събота)
лятно раб. време (1 юни – 30 септ.): 9:30 – 18:00 ч. (понеделник – неделя)
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт: https://geomilev.com/

Архитектурен комплекс "Музей на религиите"
Получилият гражданственост Архитектурен комплекс „Музей на религиите” е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи. Проведените археологически проучвания разкриха невероятно наслагване на религиозни практики, извършвани в границите на комплекса: останки от култова яма от началото на ранножелязната епоха (VIII - VI в. пр. Хр.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ – ІІІ в.), средновековна християнска гробищна църква (края на Х – ХІІІ в.) и мюсюлмански храм (ХV - ХХ в.) – безспорни доказателства за рядко срещана приемственост. 
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Пазарска" 1
зимно раб. време (1 окт. – 31 март): 10:00 – 18:00 ч. (вторник – събота)
лятно раб. време (1 апр. – 30 септ.): 10:00 – 18:00 ч. (вторник – неделя)

Kъсноантична мозайка от частен римски дом, IV век
Мозайката е разкрита в едно от помещенията на частен дом. Намира се в централната градска част и се простира на площ от 1 600 м2. Датира от втората четвърт на IV век.С многоцветно мозаично пано е оформена приемната зала - таблиниум, в центъра на която е разкрит декоративен басейн - писцина. Мозайката представя пълната космогонична схема: водният свят с неговите обитатели; земният - с плодовете и животните; небесният - със сцената "Изворът на живота". Раят е символично загатнат, като душите на вярващите и праведниците са изобразени като сърна и патица. Счита се, че композицията е заимствана от древноюдейската символика и тази сцена е един от най-ранните й паметници. адрес: Стара Загора 6000, ул "Поп Богомил" 1 (в двора на църквата "Свети Димитър")
адрес: Стара Загора 6000, бул. "Генерал Столетов" 117
Посещенията в обекта се извършват по предварителна заявка на тел.: 042 919 214 или на място в Регионален исторически музей - Стара Загора.

Къща-музей "Градски бит XIX век" 
Хаджиангеловата къща е построена 1883 г. от дебърския майстор уста Георги. Принадлежи към късния тип симетрични сгради без портик. Разположена в централната градска част, някога тя е имала голям двор с много цветя, чимшири и зеленина. Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци.
Посещенията в къща музей "Градски бит XIX в." се извършват по предварителна заявка на тел.: 042 919 214 или на място в Регионален исторически музей - Стара Загора.
адрес: Стара Загора 6000, ул. “Димитър Наумов” 68

Музей на коня и конния спорт - Тракийски университет Стара Загора
Музеят на коня и конния спорт има почти половин вековна история. Открит е на 6 март 1971 г. във Висшия Селскостопански институт – гр. София от генерал Владимир Стойчев, председател на БОК. През 1974 г. след пребазирането на Зоотехническия факултет в Ст. Загора, благодарение на проф. Рангел Караиванов тук е пренесена експозицията от каляски, свързани с Третото българско царство. През 2010 г., по случай 15-тата годишнина от създаването на Тракийския университет - Стара Загора, официално е открит и музея. Музейните експонати, съхранявани от бившата катедра по коневъдство с конна база и хиподрум, са оригинални, реставрирани и аранжирани от проф. Илия Димитров с възможност за свободен достъп до тях.
адрес: Стара Загора 6000, Студентски град - Ректорат на Тракийски университет
тел.: 0882 119 062, 0889 033 177 - уредник Стойко Стойков
раб. време: 9:00 – 16:00 ч. (понеделник – петък)
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Музей "Литературна Стара Загора"
Специализираният общински музей "Литературна Стара Загора”, създаден с решение на Градски общински народен съвет Стара Загора на 16 февруари 1961 година, е уникално по ро­да си извънстолично литературно-музейно, архивно-документал­но и подчертано творческо обединение. В течение на повече от 60 години в неговите трезори са постъпили и се съхраняват хиляди документи, автентични ръкописи и експонати, оригинални веществе­ни паметници, изключително редки печатни издания и произве­дения на изкуството, свързани с личния живот и творчеството - както в България, така и в чужбина - на значителна част от ведущите писатели и поети, свързани със Стара Загора, чието присъствие в националните духовни явления след края на XIX век, определя закономерно облика на самата българска литература.
адрес: Стара Загора 6000, бул. "Руски" 44
тел.:(042) 629 031
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Музей на бирата "Светът на Загорка"
Музеят на пивоварна Загорка разполага с разнообразни автентични експонати, проследяващи историята на производството на прочутото пиво. Сред експонатите са личните вещи на първия създател на пивоварната в Стара Загора - д-р Константин Кожухаров. Музейната сбирка притежава и единствена в страната лични вещи на първия браумайстер (първият лицензиран производител на бира в България). Посетителите могат да видят сред експонатите бирена бутилка от 1902 г., от когато съществува пивоварната; повече от 15 вида различни чаши използвани през годините; запазен кен с първата българска безалкохолна бира „Загорка Вита”, предназначена за износ в арабските страни, както и много интересни документи и снимки.
Музеят на бирата включва и специално посещение на дегустационната зала, където бирените любители могат да опитат жива бира „Загорка".
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Хан Аспарух" 41 - пивоварна "Загорка"
раб. време: 12:00 – 16:30 ч. (петък – неделя)
тел: 0800 11 330 (от понеделник до петък)
тел: 02 8584141 (събота и неделя)

Хилендарски метох
През 1979 г. в двора на църквата «Свети Димитър» е направена възстановка на Хилендарския метох, в който се създава първото местно килийно училище По исторически сведения той съществува от втората половина на ХVІІІ в. и е разрушен при опожаряването на Стара Загора през месец юли 1877 г.В продължение на три години (1855-58 г.), по време на престоя си в Стара Загора, в метоха живее младият Васил Иванов Кунчев в заедно с вуйчо си хаджи Василий (монах-таксидиот на Хилендарския манастир). Той се обучава в Светиниколското класно училище и посещава организирания от даскал Атанас Иванов курс за свещеници.Експозицията включва две възстановки: на метохска килия и класна стая от втората половина на ХІХ в., направена по графична рисунка на Васил Иванов.Фотодокументалната изложба «Левски в Старозагорско» проследява основните моменти от живота на Апостола на свободата, връзката му с Ески Загра (дн. Стара Загора), където той получава «първата душевна луча за правда и свобода...» и неговата роля за изграждането на местната революционна организация.
адрес: Стара Загора 6000, ул "Поп Богомил" 1 (в двора на църквата "Свети Димитър")
Посещенията в метоха се извършват по предварителна заявка на тел.: 042 919 214 или на място в Регионален исторически музей - Стара Загора.

Художествена галерия


Художествена галерия

В стогодишната си история Старозагорската художествена галерия е организирала над хиляда и двеста експозиции и изложби, част от които са гостували в почти всички галерии на България, както и в музеи на изкуствата в Чехия, Португалия, Великобритания, Русия, Индия, Германия, Сърбия и т. н. След установяването в новата сграда ежегодно тук се представят около 24 изложби с произведения от фондовете на ХГ Стара Загора, съвместни експозиции с други галерии, гостуващи изложби от страната и чужбина и т.н. От 2004 г. Старозагорската галерия е основен организатор на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, а през 2016 г. бе неговото четвърто издание. С богатството на своите фондове, експозиционна и популяризаторска дейност тя се нарежда сред най-популярните и значими художествени галерии в страната.

адрес: Стара Загора 6000, бул. "Руски" 27
тел.: 042 622843
директор: д-р Катя Тинева-Гюрковска
раб. време: 10:00 – 18:00 ч. (вторник – събота)
електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт: http://artgallerystz.com/

 

Изложбена зала "Байер"
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ – КЛОН СТАРА ЗАГОРА

bajerКъм днешна дата в изложбена зала „Лубор Байер“ Представителството на СБХ гр. Стара Загора организира изложбите „Рисунка и малка пластика“ (от 2016 г.), „Есенен салон“ (от 1993 г.), както и „Коледна изложба“ (от 2015 г.) за членове на Представителството. Ежегодно се представят Националната изложба „Графичен форум“ (от 2017 г.), а през юни месец и международния пленер „Дружба“ (от 1980 г.). През останалия период от годината се организират самостоятелни изложби и кураторски проекти, за които се кандидатства година по-рано. В залата се представят книги, концерти и рецитали. Молби се подават на място в залата, като се упоменава желателен период за експозицията, оставя се биография с портфолио и се посочват актуални контакти.

aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Лубор Байер" 1

 

Галерия 8

galeriq8

Галерия за изящно и приложно изкуство
aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Хаджи Димитър Асенов" 119
тел.: 0889 007 270; 0887 442 584
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
раб. време: 10:00 – 19:00 ч. (понеделник – петък); 10:00 – 15:00 ч. (събота)

 

Галерия АЛБА АВИТОХОЛ
адрес: Стара Загора 6000, бул. "Митрополит Методий Кусев" 51
тел.: 042 624858; 0899 345 945
раб. време: 11:00 – 19:00 ч. всеки ден

Галерия ГАЛАСАРТ
адрес:Стара Загора 6000, ул. "Кольо Ганчев" 85
тел.: 0884 435 522
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
раб. време:10:30 – 18:30 ч. (понеделник – събота)

Галерия ГРЕМА
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Кольо Ганчев" 46
тел.: 042 253136; 0896 604 879
раб. време: 10:00 – 19:30 ч. (понеделник – събота)

Галерия ДОНЧЕВСКИ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Сава Силов" 37 (срещу хотел Уникато)
тел.: 0886 466 399
раб. време: 10:00 – 14:00 ч., 17:00 – 20:00 ч. (понеделник – събота)

Галерия ЗОДИАК
адрес: Стара Загора 6004, ул. "Хаджи Димитър Асенов" 123
тел.: 042 631166
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
раб. време: 14:00 – 20:00 ч. (понеделник – събота)

Галерия КАВРЪКОВ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Поп Минчо Кънчев" 92
тел.: 0898 844 481

Галерия МАГАЗИНЧЕ ЗА МЕЧТИ
адрес:Стара Загора 6000, ул. "Хаджи Димитър Асенов" 58
тел.: 0898 567 488
раб. време:10:00 – 19:30 ч. (понеделник – събота)

Арт галерия НЕДЕВ
адрес:Стара Загора 6000, ул. "Константин Иречек" 38
тел: 0878839249

Ателие галерия ПАЛИТРА
aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Кольо Ганчев" 64
тел.: 042 627747; 0887 609 130
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 
раб. време: 9:00 – 18:00 ч. (понеделник – петък)

Галерия ПАЛИТРА
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Парчевич" 46
Рамкиране на картини и гоблени.
тел.: 0887 609 130
раб. време: 10:00 – 18:30 ч. (понеделник – петък); 10:00 – 14:00 ч. (събота)
Галерията затваря при освобождаване на пратки.

Галерия ПАРЕ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Цар Симеон Велики" 121
тел.: 0888 709 087; 0889 802 099

Галерия РИЦАР
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Цар Симеон Велики" 105

Галерия ХОБИ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Митрополит Методий Кусев" 24
тел.: 0888 375 290
раб. време: 9:00 – 19:00 ч. (понеделник – събота); 10:00 – 16:00 ч. (неделя)

Ансамбли в Стара Загора

Общински фолклорен ансамбъл "Загоре"Ансамбъл Загоре
Стара Загора 6000, п.к. 237, ул. Лубор Байер 4
тел.: 042/623 958
главен худ. ръководител – 0882 552 241   
зам. главен худ. ръководител – 0887 776 545 
диригент на хор – 0887 778 939 
балетмайстор – 0887 777 253  
организатор – 0887 771 880 
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Детско-юношески народен хор "Жарава" при НЧ "Родина – 1860"
В школата участват деца и юноши от 7 до 18 години. Изпълняват песни от всичи фолклорни области на България.
Стара Загора 6000, ул. Св. Княз Борис І 94
ръководители: Даниела Дюлгерова - тел.: 0899137663, Стоянка Петрова - тел.: 0887 353 060
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Детски фолклорен ансамбъл "Траянци"
Обединява три формации: танцов състав, хор за народно пеене и оркестър. В ансамбъла участват деца от 6 до 18 години. В репертоара му са включени изпълнения от различни фолклорни области на страната.
Стара Загора 6000, ул. Захарий Княжески 71, Център за подкрепа на личностно развитие
худ. р-ли: Христо Шейтанов, Росица Христова
тел.: 042/629062; 089661015
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Детско-юношески танцов състав "Загорче"
Състои се от музиканти, певци и танцьори на възраст от 7 до 16 години, спектаклите на малките артисти са вихър от веселие и ритми.
Стара Загора 6000, ул. Св. Княз Борис I 94
Ръководители: Диляна Апостолова - тел.: 0885 676 040, Николай Апостолов - тел.: 0888 296 836
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.; Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

АНПТ "Зорница" при НЧ "Климент Охридски – 1858"
Състои се от мъжка група за народно пеене, женски и смесен хор, професионален оркестър от народни инструменти (кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан), детски и юношески танцови състави.
Стара Загора 6000, бул. Цар Симеон Велики 156
главен худ. ръководител и диригент: Иван Тодоров
хореограф: Йоана Герлимова
тел.: 0889 423 482
имейл: кliment_оТози имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

СНЦ "Нашенци - Фолклорен Ансамбъл"
Стара Загора 6000, ул. Димитър Наумов 45
хореограф и главен худ. ръководител – Недьо Иванов
ръководител детско-юношеска школа – Емануел Тенев
ръководител група за обработен фолклор – Ивайло Недев
корепетитор - Николай Христов 
тел.: 0877 753 144
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Танцова формация "Тракийче" при НЧ "Георги Бакалов – 1933"
Стара Загора 6000, бул. Хр. Ботев 103
худ. р-л: Росица Христова
тел.: 0898765665
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фолклорен танцов ансамбъл "Верея"
Стара Загора 6000, бул. Л. Каравелов 2
худ. р-л: Гено Ханджаров
тел.: 0886316071
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фолклорна танцова школа "Броеница"
Стара Загора 6000, бул. Ген. Столетов 113 (сградата на НТС), 1 етаж, зала № 9
худ. р-л: Данаил Тодоров "Моцарт"
тел.: 0898 408 171
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт:https://broeniza.webnode.page/about-us/

В момента има 802 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

logo lid2 s
school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора