Стара Загора 2026

Фолклорен - септември 2026

Детайли: Посещения: 637

1 септември – Преп. Симеон Стълпник – СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на църковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”. Не се изнася нищо от къщата и не се дава нищо назаем, за да не избяга берекетът.

8 септември – Рождество на Пресвета Богородица – МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември – КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

17 септември – Св. мчци СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Имен ден празнуват Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен - август 2026

Детайли: Посещения: 699

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 август – НАЧАЛО НА БОГОДОРИЧНИЯ ПОСТ.

1 - 12 август МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т. н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август – ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ. За старите българи този ден е „предела” между лятото и есента. Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август – Успение на Пресвета Богородица – ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден празнува Мария.

27 август. На този ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август – СЕКНОВЕНИЕ. На този ден денят и нощта са равни.

Фолклорен - юли 2026

Детайли: Посещения: 713

1 юли – Св. безсребреници Козма и Дамян – СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

5 юли – Летни Св. Атанас – Жътвар. Празникът отбелязва началото на жътвата. Летният св. Атанас е покровител на орачите и пази от бури и градушки. Вярва се, че в този ден се появяват пеперудите. Жените берат цветя и ги хвърлят в реката, като ги наричат „да цъфтят животът и здравето им, както цъфтят цветята”.

7 юли – Св. вмчца НЕДЕЛЯ. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората. Имен ден празнуват Недялко, Недялка.

8 юли – Св. вмчк ПРОКОПИЙ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли – ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пърлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли – Св. пророк Илия – ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гръмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Имен ден празнуват Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли – Св. вмчк Панталеймон – ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Панталеймон – Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

31 юли – БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ.

Фолклорен - юни 2026

Детайли: Посещения: 810

1 юни – Св. Дух – ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

1 юни – 7 юни – РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони – дните от Спасовден до Петдесетница. Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер – не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият. Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят „на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

7 юни – НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислава, Крум, Камен, Кремена, Панайот, Румен, Чавдар.

11 юни – Св. апостол Вартоломей – ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни – Св. пророк Елисей - ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта „лисо”, от която хората стават „лиси” – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй „келешите” в този ден правят специални „лиси пити”.

15 юни – ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил). Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка „Ще дойде Видовден!”.

24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти”, а който успее да се „изкъпе” в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят „Еньова буля” и „напяват” пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и имениците – Янко, Янка.

29 юни – Св. първовърховни апостоли Петър и Павел – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и „камък”.Имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен.

30 юни – ПАВЛОВДЕН. На Павловден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: „На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!, че Малък Павльо големи бели”.

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през „петровия месец”, щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За „пеперуда” се избира малко момиче (8 - 12 годишно), сираче или изтърсаче, т. е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен - май 2026

Детайли: Посещения: 584

1 май – Пророк Йеремия – ИРИМА, ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят „змейове”. В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Св. цар Борис-Михаил. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена. Имен ден празнуват Борис, Борислав, Борислава.

6 май – Св. вмчк Георги Победоносец – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус” идва от старогръцки и значи „земеделец”. В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, „къпят се в роса” за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода” пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

9 май – Летен Никулден или Сухи Св. Никола. Свързва се най-вече с предпазване от суша и градушка и олицетворява лятото, живота и младостта. При суша се изпълнява обичаят „кръстоноше” или „кърсти”, в който девойки обикалят църквата и пеят обредни песни за дъжд и плодородие.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ГЕРМАН (Градушкар). За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – Св. велики царе равноапостоли КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава.След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка, Елена.

21 май –СПАСОВДЕН (Възнесение Господне). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с „Христос возкресе!” и отговарят „Во истина возкресе!”, пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. Имен ден празнуват Спас, Спаска.

30 май – ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат „Спасовската Задушница”, а в Северна България още „Петдесетнишката”, защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава „даден от бога”).

31 май – ПЕТДЕСЕТНИЦА. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

Фолклорен - февруари 2026

Детайли: Посещения: 691

1 февруари – Св. мчк Трифон – ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още „безносия”, защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. Подрязват се лозите и се поливат с виноза берекет. На този ден избират „Цар Трифон” и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

1 - 3 февруари – ТРИФОНЦИ – Наричат ги още Вълчи празници, заради поверието, че през тези три дни вълците бесуват. Месят се обредни хлябове, не се шие, не се отварят ножици, не се мете и не се изхвърля сметта.

2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Вълча (Зимна) Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари – Св. Симеон Богоприемец – СЕМЕН ДЕН. Наричат го още „Божа майка” и Зимен Симеоновден. Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът „щипана питка”.

10 февруари – Св. Харалампий – ЧУМИНДЕН. На гръцки „Харалампиос” значи „светнал от радост”. Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Наричат го още Власувица, Муковден и Волски празник. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните. Докато се раздава обредния хляб домакините подражават на воловете: мучат, ритат се, а на рогата на животните се слагат кравайчета.

14 февруари – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.

15 февруари – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

22 февруари – НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се „хамка” (децата да уловят с уста последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

23 – 25 февруари – ТРИМИРО – Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

23 февруари – Начало на Великия пост – КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни. Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

28 февруари – Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.