Стара Загора 2026

Годишнини - февруари 2026

Детайли
Посещения: 491
01.02.
• 465 г. от рождението на Хенри Бригс (1561 – 26.01.1630), английски математик, създател на десетичния логаритъм.
• 175 г. от смъртта на Мери Шели /Мери Уолстонкрафт Шели/ (30.08.1797 –1851), английска писателка.
• 155 г. от смъртта на Александър Николаевич Серов (23.01.1820 – 1871), руски композитор.
• 135 г. от смъртта на Константин Никифоров Попконстантинов (31.10.1856 – 1891), български офицер; първият българин военен министър след Освобождението.
• 125 г. от рождението на Кларк Гейбъл /Уилям Кларк Гейбъл/ (1901 – 16.11.1960), американски актьор.
• 95 г. от рождението на Борис Николаевич Елцин (1931 – 23.04.2007), руски политик и държавник, първи президент на Руската федерация.
• 90 г. от рождението на Тунджел Куртиз (1936 – 27.09.2013), турски актьор, режисьор, продуцент и сценарист.
• 80 г. от рождението Николай Боянов Михайлов (1946), български психиатър и политик.
• 60 г. от смъртта на Бъстър Кийтън /Джоузеф Франк Кийтън VI/ (04.10.1895 – 1966), американски актьор и режисьор.
• 55 г. от смъртта на Александър Андреев Берхатлиев (25.02.1879 – 1971), български скулптор. Заедно с архитект Атанас Донков проектира Паметника на свободата на връх Шипка (1925), а със скулптора Кирил Шиваров разработва монументалната статуя на лъва над паметника (1928).
• 50 г. от смъртта на Джордж Уипъл (28.08.1878 – 1976), американски лекар, нобелов лауреат за откриването на чернодробната терапия при анемия.
• 50 г. от смъртта на Вернер Карл Хайзенберг (05.12.1901 – 1976), германски физик, един от основоположниците на квантовата механика; нобелов лауреат.
• 45 г. от смъртта на Доналд Уилс Дъглас (06.04.1892 – 1981), американски авиоконструктор и индустриалец, основател на авиокомпанията „Дъглас еъркрафт” (1920), впоследствие „Макдонъл Дъглас” (1967).
• 40 г. от смъртта на Алва Мюрдал (31.01.1902 – 1986), шведска социоложка и пацифистка, нобелов лауреат за мир.

02.02.
• 160 г. от рождението на дядо Благо /Стоян Стойков Русев/ (1866 – 16.01.1936), български детски писател.
• 155 г. от смъртта на Гийом Лежан (01.02.1824 – 1871), френски дипломат, изследовател и пътешественик; автор на етнографска карта на Османската империя.
• 155 г. от смъртта на барон Йожеф Йотвьош (13.09.1813 – 1871), унгарски писател и политик.
• 145 г. от смъртта на Алексей Писемски (23.03.1821 – 1881), руски писател.
• 125 г. от рождението на Яша Хейфец /Йосиф Рувимович Хейфец/ (1901 – 10.12.1987), американски цигулар.
• 115 г. от рождението на проф. Александър Колев Бурмов (1911 – 03.09.1965), български историк, основател и пръв ректор на Великотърновския университет.
• 85 г. от смъртта на Янко Иванов Сакъзов (24.09.1860 – 1941), български общественик, политик и публицист.
• 50 г. от смъртта на Златю Георгиев Бояджиев (22.10.1903 – 1976), български художник.
• 30 г. от смъртта на Джийн Кели /Юджийн Кърън Кели/ (23.08.1912 – 1996), американски актьор, певец, танцьор и хореограф.
• 25 г. от смъртта на Асен Лепас /Асен Кирилов Лепов/(1920 – 2001), български илюзионист.

03.02.
• 215 г. от рождението на Хорас Грийли (1811 – 29.11.1872), американски издател и политик; основател и редактор на в. „Ню Йорк трибюн”.
• 60 г. от първото меко кацане на повърхността на Луната (1966) на съветската автоматична станция „Луна 9”.
• 30 г. от смъртта на Джийн Кели /Юджийн Кърън Кели/ (23.08.1912 – 1996), американски актьор, певец, танцьор и хореограф.
• 15 г. от смъртта на Мария Шнайдер (27.03.1952 – 2011), френска актриса.

04.02.
• 280 г. от рождението на Тадеуш Косцюшко /Анджей Тадеуш Бонавентура Кошчушко/ (1746 – 15.10.1817), полско-американски военен и политически деец, национален герой на Полша.
• 245 г. от смъртта на Йозеф Мисливечек (09.03.1737 – 1781), чешки композитор и диригент, известен като „Божествения чех”.
• 165 г. от основаването на Конфедеративните американски щати /Югът/, съществували по време на Американската гражданска война (1861).
• 120 г. от рождението на Клайд Уйлям Томбо (1906 – 17.01.1997), американски астроном, изестен с откритието на Плутон – деветата планета от Слънчевата система (1930).
• 80 г. от рождението на Стефан Тодоров Илиев (1946), български композитор и педагог.
• 25 г. от смъртта на Джей Джей Джонсън (22.01.1924 – 2001), американски джазмузикант.
• 25 г. от смъртта на Янис Ксенакис (29.05.1922 – 2001), френски композитор от румънско-гръцки произход.
• 20 г. от смъртта на Павел Христов Матев (06.12.1924 – 2006), български поет и общественик.
• 20 г. от смъртта на Юли Минчев (01.08.1923 – 2006), български художник график и илюстратор.
• 10 г. от смъртта на Едгар Дийн Мичъл (17.09.1930 – 2016), американски астронавт, шестият човек стъпил на Луната.

05.02.
• 165 г. от смъртта на Николай Добролюбов (1836 – 29.11.1861), руски литературен критик и публицист.
• 145 г. от смъртта на Томас Карлайл (04.12.1795 – 1881), шотландски публицист, историк и философ.
• 100 г. от рождението на Артър Окс Сулцбъргър (1926 – 29.09.2012), американски писател и журналист; издател и директор на в. „Ню Йорк Таймс” (1963 – 1992).
• 75 г. от откриването в София на първото балетно училище в България – Държавното хореографско училище, днес Национално училище за танцово изкуство(1951).
• 55 г. от кацането на Луната на американския кораб „Аполо14” (1971).
• 25 г. от смъртта на Любомир Асенов Димитров (04.08.1930 – 2001), български актьор.
• 5 г. от смъртта на Атанас Георгиев Скатов (11.03.1978 – 2021), български алпинист; първият българин, изкачил 10 от 14-те върхове с височина над 8000 метра и първият веган в света, покорил връх Еверест в Хималаите.
• 5 г. от смъртта на Кристофър Плъмър /Артър Кристофър Орм Плъмър/ (13.12.1929 – 2021), канадски актьор.

06.02.
• 160 г. от рождението на Стефан Ватев (1866 – 09.03.1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 140 г. от рождението на Людмил Стоянов (1886 – 11.04.1973), български писател, публицист, литературовед, преводач и общественик.
• 140 г. от рождението на Алберто Гереро /Антонио Алберто Гарсиа Гереро/ (1886–07.11.1959), чилийско-канадски композитор, пианист и преподавател.
• 115 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1911 – 05.10.1997), български езиковед.
• 115 г. от рождението на Роналд Уилсън Рейгън (1911 – 05.06.2004), американски атьор, водещ и политик; 40-ият президент на САЩ.
• 110 г. от рождението на Кръстю Димитров (1916 – 02.07.1999), български шахматист.
• 110 г. от смъртта на Рубен Дарио /Феликс Рубен Гарсия и Сармиенто/ (18.01.1867 – 1916), никарагуански писател, кореспондент и дипломат.
• 80 г. от рождението на Карл Дийн Уилсън (21.12.1946 – 1998), американски музикант и китарист; един от членовете на групата „Бийч бойс”, създадена през 1961 г.
• 80 г. от смъртта на Люба Касърова /Люба Франтишек Сплитекова/ (31.05.1887 – 1946), българска поетеса, преводачка и общественичка.
• 35 г. от смъртта на Салвадор Едуард Лурия /Салваторе Лурия/(13.08.1912 – 1991), американски микробиолог от италиански произход, нобелов лауреат за откритията му върху механизма на репликацията и генетичната структура на вирусите.
• 15 г. от смъртта на Гари Мур /Робърт Уилям Гари Мур/ (04.04.1952 – 2011), английски музикант, китарист и певец.

07.02.
• 155 г. от рождението Киоши Шига (1871 – 25.01.1957), японски лекар и микробиолог. През 1897 г. открива и описва причинителя на бактериалната дизентерия.
• 95 г. от рождението на акад. Григор Минчев Мечков (1931 – 26.12.2004), български генерал-майор, лекар интернист, гастроентеролог и хематолог. През 1981 г. въвежда ултразвуковата диагностика на коремни органи в България. Основател на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози и неин председател (от 1989).
• 35 г. от смъртта на Величко Нешков Тодоров (01.10.1914 – 1991), български писател и драматург.
• 10 г. от смъртта на Петър Манолов (1939 – 2016), български поет и дисидент; съосновател на профсъюз „Подкрепа”.

08.02.
• 285 г. от рождението на Андре Гретри /Андре-Ернест-Модест Гретри/ (1741 – 24.09.1813), френски композитор.
• 150 г. от рождението на Паула Модерзон-Бекер (1876 – 20.11.1907), германска художничка експресионист.
• 140 г. от смъртта на Иван Сергеевич Аксаков (08.10.1823 – 1886), руски публицист и общественик, славянофил.
• 120 г. от рождението на Честър Ф. Карлсън (1906 – 19.09.1968), американски физик, изобретател на ксерографията.
• 115 г. от рождението на Йоско Йосифов /Йосиф Александров Йосифов/ (1911 – 02.05.2001), български композитор и диригент, един от основателите на Старозагорската и Варненската опера.
• 110 г. от рождението на проф. д-р Емил Каменов Кръстев (1916 – 28.09.2018)., български лекар епидемиолог.
• 100 г. от смъртта на Уилям Бейтсън (08.08.1861 – 1926), британски биолог, пръв използвал думата „генетика”.
• 95 г. от рождението на Джеймс Дийн /Джеймс Байрон Дийн/ (1931 – 30.09.1955), американски киноактьор.
• 80 г. от рождението на Герт Фридрих Йонке (1946 – 04.01.2009), австрийски поет, романист и драматург.
• 75 г. от смъртта на акад. Стефан Павликянов Петков (05.06.1866 – 1951), български ботаник.
• 60 г. от рождението на Христо Стоичков Стоичков – Камата, български футболист и треньор (1966). Носител на „Златната топка” (1994 г.) и на „Златната обувка” (1990 г.).
• 5 г. от смъртта на Атанас Недялков Косев (10.03.1934 – 2021), български поет и композитор, автор на филмова и попмузика.
• 5 г. от смъртта на Жан-Клод Кариер (17.09.1931 – 2021), френски писател, сценарист и актьор.

09.02.
• 180 г. от рождението на Вилхелм Майбах (1846 – 29.12.1929), германски инженер, конструира първия 4-цилиндров двигател и първия автомобил с марка „Мерцедес”.
• 145 г. от смъртта на Фьодор Достоевски (11.11.1821 – 1881), руски писател.
• 120 г. от смъртта на Пол Лорънс Дънбар (27.06.1872 – 1906), американски писател и поет; първият афроамерикански поет, придобил известност в САЩ.
• 95 г. от рождението на Томас Бернхард (1931 – 12.02.1989), австрийски белетрист, поет и драматург.
• 95 г. от рождението на проф. Пенчо Цветанов Стоянов (1931 – 24.11.2020), български музиковед, композитор и педагог.
• 5 г. от смъртта на Чик Кърия /Армандо Антъни Кърия/ (12.06.1941 – 2021), американски джаз пианист и композитор; носител на 19 награди „Грами”.

10.02.
• 135 г. от рождението на Димитър Осинин /Димитър Николов Попов/ (1891 – 18.04.1981), български учител, писател и фолклорист.
• 135 г. от смъртта на София Ковалевска (15.01.1850 – 1891), руска математичка.
• 120 г. от пускането на вода на първия британски военен кораб дреднаут (1906), с което се поставя началото на нова ера в морското военно дело.
• 85 г. от рождението на Майкъл Аптед (1941 – 07.01.2021), британски режисьор, сценарист и продуцент.
• 65 г. от рождението на Красимир Гюлмезов (1961), български композитор и естраден певец.
• 25 г. от смъртта на Христо Йорданов Бояджиев (26.03.1912 – 2001), български художник.

11.02.
• 815 г. от църковния събор против богомилите, свикан във Велико Търново от цар Борил (1211).
• 285 г. от рождението на Андре Гретри /Андре-Ернест-Модест Гретри/ (1741 – 24.09.1813), френски композитор.
• 135 г. от рождението на Ханс Кох (1891 – 18.06.1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.
• 110 г. от рождениетона Иван Башев (1916 – 13.12.1971), български политик и дипломат.
• 100 г. от рождението на Лесли Уилям Нилсен (1926 – 28.11.2010), американски актьор.
• 90 г. от рождението на Бърт Рейнолдс (1936 – 06.09.2018), американски актьор.
• 75 г. от рождението на Тодор Владимиров Игнатов – Тони (1951 – 17.11.2020), български художник и сценограф.
• 60 г. от смъртта на Иван Петров Попов (10.09.1865 – 1966), български актьор, режисьор и историограф на българския театър.
• 35 г. от смъртта на Веселин Андреев /Георги Георгиев Андреев/ (16.02.1918 – 1991), български поет, журналист и общественик.
• 15 г. от смъртта на Вера Кочовска (27.07.1945 – 2011), българска лечителка и ясновидка.
• 15 г. от смъртта на Михаил Топалов /Михо Христов Памукчиев/ (09.08.1921 – 2011), български журналист и писател.

12.02.
• 130 г. от смъртта на Амброаз Тома /Шарл Луи Амброаз Тома/ (05.08.1811 – 1896), френски композитор; един от създателите на лирическата опера.
• 145 г. от рождението на Анна Павлова (1881 – 23.01.1931), руска балерина.
• 75 г. от рождението на Кръстьо Кръстев (1951 – 08.08.2009), български журнарист, писател и хуморист.

13.02.
• 455 г. от смъртта на Бенвенуто Челини (01.11.1500 – 1571), италиански скулптор, бижутер и музикант.
• 260 г. от рождението на Томас Робърт Малтус (1766 – 29.12.1834), английски икономист, социолог и свещеник.
• 235 г. от рождението на Силвестър Шчедрин (1791 – 08.11.1830), руски художник.
• 140 г. от рождението на Драгия Нягулов Тумангелов (1886 – 11.04.1961), български композитор, музикален педагог и хоров диригент.
• 20 г. от смъртта на Николай Никифоров /Николай Никифоров Тотев/ (21.06.1938 – 2006), български писател, журналист и сценарист.

14.02.
• 135 г. от смъртта на Уилям Текумсе Шърман (08.02.1820 – 1891), американски генерал.
• 130 г. от рождението на Георги Василев Шейтанов (1896 – 26.05.1925), български публицист.
• 115 г. от рождението на Асен Борисов Дацев (1911 – 12.02.1994), български физик.
• 110 г. от смъртта на Петко Юрданов Тодоров (26.09.1879 – 1916), български писател и драматург.
• 110 г. от смъртта на Михалаки Георгиев (11.08.1854 – 1916), български писател и общественик.
• 50 г. от смъртта на Жана Гендова /Ивана Иванова Гендова/ (22.12.1899 – 1976), българска актриса.
• 30 г. от смъртта на Христо Василев Радевски (10.10.1903 – 1996), български поет, публицист, сатирик и преводач.

15.02.
• 275 г. от рождението на Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн (1751 – 26.06.1829), германски художник портретист.
• 245 г. от смъртта на Готхолд Ефраим Лесинг (22.01.1729 – 1781), германски писател и литературен критик.
• 215 г. от рождението на Доминго Фаустино Сармиенто (1811 – 11.09.1888), аржентински писател, журналист и държавник.
• 165 г. от рождението на Шарл Едуар Гийом (1861 – 13.06.1938), швейцарски физик и метролог, нобелов лауреат.
• 135 г. от публикуването в „Държавен вестник” на първите търговски спогодби на България с Франция, Германия и Австрия (1891).
• 120 г. от рождението на Богомир Костадинов Лазов (1906 – 27.12.1969), български художник.
• 95 г. от рождението на Христо Христев Стефанов (1931 – 21.12.2013), български художник и сценограф.
• 80 г. от отпечатването на първия брой на вестник „Стършел” (1946).
• 75 г. от рождението на Джейн Сиймур /Джойс Пенелъпи Уилхелмина Франкенбърг/ (1951), британско-американска актриса.
• 50 г. от смъртта на Елена Кирова Хранова (07.11.1887 – 1976), българска актриса.
• 10 г. от смъртта на Донка Николова Петрунова (09.11.1931 – 2016), българска писателка.

16.02.
• 120 г. от рождението на Вера Францевна Менчик (1906 – 27.06.1944), британска шахматистка от чешки произход; първата световна шампионка по шахмат от първото Световно първенство за жени в Лондон, Великобритания (1927).
• 110 г. от рождението на Александър Петров – Лавандулата (1916 – 08.11.1983), български художник.
• 100 г. от рождението на Джон Шлезинджър (1926 – 25.07.2003), английски режисьор.
• 80 г. от първата сесия на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/ (1946).
• 55 г. от смъртта на Александър Петров Стаменов (18.01.1905 – 1971), български художник.
• 15 г. от смъртта на проф. Райко Петров (27.07.1930 – 2011), български треньор по борба, учен и педагог; родоначалник на българската школа по свободна борба.

17.02.
• 655 г. от смъртта на Иван Александър (неизв. – 1371), български цар.
• 180 г. от рождението на Петко Василев Горбанов (1846 – 09.02.1909), български адвокат, общественик и политик.
• 170 г. от смъртта на Хайнрих Хайне (13.12.1797 – 1856), германски поет и публицист.
• 150 г. от рождението на Ханс Бернули (1876 – 12.09.1959), швейцарски архитект.
• 145 г. от рождението на Борис Цветков Тричков (1881 – 31.03.1944), български композитор и музикален педагог.
• 135 г. от рождението на Марта Иванова Попова (1891 – 11.04.1974), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на полковник Христо Стоянов Бърдаров (06.10.1899 – 1976), български офицер, адютант на царското семейство.
• 30 г. от смъртта на Ерве Базен (17.04.1911 – 1996), френски писател.
• 30 г. от смъртта на Марий Ягодов /Марин Петков Бочев/ (17.08.1912 – 1996), български писател и драматург.

18.02.
• 510 г. от рождението на Мария I Тюдор (1516 – 17.11.1558), английска кралица, наречена от народа „кървавата Мери”.
• 480 г. от смъртта на Мартин Лутер (10.11.1483 – 1546), германски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия – лутеранството.
• 175 г. от смъртта на Карл Густав Якоб Якоби (10.12.1804 – 1851), германски математик.
• 140 г. от рождението на Любомир Николов Чакалов (1886 – 11.09.1963), български математик.
• 105 г. от рождението на акад. Милко Борисов (1921 – 05.11.1998), български физик.
• 100 г. от рождението на Светозар Златаров (1926 – 1992), български писател и преводач.
• 95 г. от рождението на Тони Морисън /Клоуи Антъни Уофорд/ (1931 – 05.08.2019), американска писателка, нобелов лауреат.
• 70 г. от смъртта на Гюстав Шарпантие (25.06.1860 – 1956), френски композитор.
• 45 г. от смъртта на Христо Димитров Коджабашев (14.12.1888 – 1981), български актьор.
• 25 г. от смъртта на Балтюс /Балтазар Клосовски де Рола/ (29.02.1908 – 2001), полско-френски художник.
• 25 г. от смъртта на Георги Минчев (09.04.1943 – 2001), български музикант, певец и текстописец; фронтмен на групата „Стари муцуни”.

19.02.
• 150 г. от рождението на Константин Бранкузи (1876 – 16.03.1957), румънско-френски скулптор, представител на абстрактното изкуство и един от създателите на минимализма.
• 140 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1886), който слага край на Сръбско-българската война от 1885 г.
• 130 г. от рождението на Андре Бретон (1896 – 28.09.1966), френски писател, един от основоположниците на сюрреализма.
• 120 г. от рождението на Давид Аврам Перец (1906 – 28.05.1982), български художник от еврейски произход.
• 110 г. от смъртта на Ернст Мах (18.02.1838 – 1916), австрийски физик и философ, един от основателите на емпириокритицизма.
• 75 г. от смъртта на Андре Пол Гийом Жид (22.11.1869 – 1951), френски писател, нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Владимир Пенев Пенев (1956), български художник, син на поета Пеньо Пенев.
• 60 г. от смъртта на Йордан Методиев Ковачев (18.10.1895 – 1966), български писател и юрист.
• 25 г. от смъртта на Стенли Ърл Крамър (23.09.1913 – 2001), американски сценарист и режисьор.
• 10 г. от смъртта на Умберто Еко (05.01.1932 – 2016), италиански писател и философ.
• 10 г. от смъртта на проф. Илия Добрев Колев (10.02.1942 – 2016), български актьор, режисьор и театрален педагог.
• 10 г. от смъртта на Харпър Ли (28.04.1926 – 2016), американска писателка. За романа си „Да убиеш присмехулник” (1960) печели награда „Пулицър” (1961).

20.02.
• 110 г. от смъртта на Клас Понтус Арнолдсон (21.10.1844 – 1916), шведски журналист и политик; нобелов лауреат.
• 65 г. от рождението на Ивайло Савов (20.02.1961), български скулптор.
• 65 г. от рождението на Емил Бонев (20.02.1961), български сценарист, драматург и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Рьоне Самюел Касен (05.10.1887 – 1976), френски юрист и дипломат; съосновател на ЮНЕСКО; президент на Европейския съд по правата на човека (1965-1968); нобелов лауреат за мир.

21.02.
• 235 г. от рождението на Карл Черни (1791 – 15.07.1857), австрийски композитор, пианист и педагог; ученик на Бетовен и учител на Ференц Лист.
• 190 г. от рождението на Лео Делиб (1836 – 16.01.1891), френски композитор.
• 180 г. от рождението на Сватоплук Чех (1846 – 23.02.1908), чешки писател.
• 160 г. от рождението на Август Паул фон Васерман (1866 – 16.03.1925), германски бактериолог.
• 115 г. от рождението на Лео Наим Конфорти (1911 – 08.03.1970), български актьор.
• 100 г. от смъртта на Хейке Камерлинг Онес (21.09.1853-21.02.1926), нидерландски физик, нобелов лауреат за получаването на течен хелий.
• 90 г. от рождението на Кирил Георгиев Дончев (1936), български композитор и автор на филмова музика.
• 85 г. от смъртта на Фредерик Грант Бантинг (14.11.1891 – 1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Алън Рикман (1946 – 14.01.2016), британски актьор и режисьор.
• 70 г. от рождението на Маргарита Петкова (1956), българска поетеса.
• 35 г. от смъртта на Марго Фонтейн /Маргарет Евелин Хукам/ (18.05.1919 – 1991), английска примабалерина.

22.02.
• 865 г. от рождението на Инокентий ІІІ /Джовани Лотарио граф ди Сени/ (1160/1161 – 16.07.1216), италиански духовник, тринадесети по ред римокатолически папа.
• 190 г. от рождението на Митрофан Беляев (1836 – 10.01.1904), руски музиковед.
• 105 г. от рождението на Джулиета Мазина (1921 – 23.03.1994), италианска актриса.
• 90 г. от рождението на Джон Майкъл Бишоп (1936), американски имунолог и микробиолог; нобелов лауреат за откриването на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.
• 35 г. от възстановяването на частната собственост върху земята в България (1991).

23.02.
• 205 г. от смъртта на Джон Кийтс (31.10.1795 – 1821), английски поет.
• 155 г. от свикването в Цариград на първия църковно-народен събор, на който се приема Екзархийският устав (1871).
• 105 г. от рождението на проф. Стоян Несторов Каролев (1921 – 30.09.2005), български писател, литературен критик и историк.
• 20 г. от смъртта на проф. Никола Константинов (18.11.1920 – 2006), български лекар офталмолог; създател на първата в страната болница по очни болести.

24.02.
• 240 г. от рождението на Вилхелм Грим (1786 – 16.12.1859), германски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки.
• 190 г. от рождението на Уинслоу Хоумър (1836 – 29.09.1910), американски художник.
• 170 г. от смъртта на Николай Лобачевски (01.12.1792 – 1856), руски математик.
• 130 г. от рождението на Невена Буюклиева (1896 – 02.06.1966), българска актриса.
• 90 г. от рождението на акад. Чудомир Начев (1936 – 23.08.2005), български лекар кардиолог, основател на Българската академия по медицина; създател на 14 нови лекарствени препарата.
• 60 г. от рождението на Милена Славова (1966), българска рок певица и композитор.
• 45 г. от смъртта на проф. Георги Наджаков (26.12.1896 – 1981), български физик.
• 10 г. от смъртта на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933 – 2016), български юрист, политик и държавник.

25.02.
• 185 г. от рождението на Пиер-Огюст Реноар (1841 – 03.12.1919), френски художник; един от основоположниците на импресионизма.
• 155 г. от рождението на Леся Украинка /Лариса Петривна Косач/ (1871 – 01.08.1913), украинска писателка, драматург и преводач.
• 130 г. от рождението на проф. Цветан Лазаров Лазаров (1896 – 13.01.1961), български инженер и авиоконструктор.
• 110 г. от рождението на Надя Неделина /Надежда Атанасова Драганова/ (1916 – 17.10.2012), българска писателка.
• 80 г. от рождението на проф. Виктор Спиридонов Чучков (1946), български композитор и вокален педагог.

26.02.
• 240 г. от рождението на Франсоа Араго /Франсоа Жан Доменик Араго/ (1786 – 02.10.1853), френски астроном, физик и политик.
• 180 г. от рождението на Бъфало Бил /Уилям Фредерик Коуди/ (1846 – 10.01.1917), американски авантюрист и шоумен.
• 165 г. от рождението на Фердинанд І Сакскобургготски (1861 – 10.09.1948), български цар от 1887 до 1918 г.
• 130 г. от рождението на Никола Петков Икономов (1896 – 17.02.1959), български актьор, режисьор и драматург.
• 100 г. от рождението на Алфред Давид Криспин (1926 – 29.06.2006), български журналист, преводач и общественик.
• 90 г. от рождението на Адем Демачи (1936 – 26.07.2018), косовски писател, политик и правозащитник.
• 60 г. от смъртта на Джино Северини (07.04.1883 – 1966), италиански художник, представител на кубизма и футуризма.
• 55 г. от смъртта на Фернандел /Фернан Жозеф Дезира Контанден/ (08.05.1903 – 1971), френски комедиен актьор.
• 50 г. от смъртта на Атанас Стефанов Смирнов (05.09.1909 – 1976), български поет, преводач и общественик.
• 30 г. от смъртта на Нено Атанасов Ненов (19.12.1903 – 1996), български зоолог, един от пионерите за проучването на българските пещери; съучредител на Българското пещерно дружество (1928).
• 15 г. от смъртта на Арнощ Лустиг (21.12.1926 – 2011), чешки писател и журналист, известен с произведенията си за Холокоста.

27.02.
• 165 г. от рождението на Рудолф Щайнер (1861 – 30.03.1925), австрийски философ и езотерик, автор на съчинението „Философия на свободата” (1894), което се счита за основа на антропософията.
• 135 г. от рождението на Дейвид Сарноф (1891 – 12.12.1971), американски инженер и предприемач от руски произход; основател на „Нешънъл броудкастинг къмпани” (NBC); президент на „Рейдио корпорейшън ъф Америка” (RCA); наричан бащата на телевизонното и радио излъчване.
• 100 г. от рождението на Мама Злата /Златина Гочева Тодева/ (1926 – 13.04.2007), българска актриса.
• 100 г. от рождението на Дейвид Хюбъл (1926 – 22.09.2013), американски невробиолог, нобелов лауреат за откритията му, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система.
• 100 г. от рождението на архимандрит проф. Георги Елдъров (1926 – 11.07.2011), български католически духовник; първият шарже д'афер на Ватикана в България (1991).
• 90 г. от смъртта на Иван Петрович Павлов (26.09.1849 – 1936), руски физиолог и психолог, откривател на т. нар. условен рефлекс; нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Димитър Гочев (1936 – 06.03.2019), български юрист и конституционен съдия; първият български съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
• 70 г. от рождението на акад. Юлиан Петров Ревалски (1956), български математик и учен, председател на Българската академия на науките (1 декември 2016 – 2 декември 2024 г.).
• 55 г. от рождението на Атанас Пенев (1971), български певец и музикант; вокалист на група „Б.Т.Р”.

28.02.
• 130 г. от рождението на Филип Шоуолтър Хенч (1896 – 30.03.1965), американски лекар, нобелов лауреат за откриването на хормона кортизон и приложението му за лечение на ревматоиден артрит.
• 125 г. от рождението на Лайнъс Карл Полинг (1901 – 19.08.1994), американски химик и физик; първият носител на две самостоятелни нобелови награди – за химия и за мир.
• 120 г. от смъртта на проф. Марин Стоянов Дринов (20.10.1838 – 1906), български историк и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 110 г. от смъртта на Хенри Джеймс (15.04.1843 – 1916), американски писател.
• 90 г. от смъртта на Шарл Жул Анри Никол (21.09.1866 – 1936), френски бактериолог, създател на ваксина срещу малтийска треска и автор на откритието, че петнистия тиф се разпространява чрез въшки; нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Стоян Цанев Цанев (1946 – 05.02.2019), български художник.
• 75 г. от смъртта на Всеволод Вишневски (21.12.1900 – 1951), руски писател и драматург.
• 55 г. от смъртта на Пол де Крайф (02.03.1890 – 1971), американски микробиолог и писател, един от създателите на жанра научно-художествена литература.
• 40 г. от подписването на Единния европейски акт (Хага, 1986).
• 40 г. от убийството на Улоф Палме /Свен Улоф Йоахим Палме/ (30.01.1927 – 1986), шведски политик.
• 20 г. от смъртта на Оуен Чембърлейн (10.07.1920 – 2006), американски физик, нобелов лауреат за откриването на антипротона (1955).
• 15 г. от смъртта на Ани Жирардо (25.10.1931 – 2011), френска актриса.
• 5 г. от смъртта на проф. Иван Димитров Терзиев (11.02.1934 – 2021), български режисьор и преподавател.

29.02. – само във високосни години!
• 110 г. от рождението на Маргарита Дикова (1916 – 20.08.1996), българска хореографка.

Годишнини - януари 2026

Детайли
Посещения: 400
• 220 г. от смъртта на Мунго Парк (10.09.1771 – ян. 1806), шотландски лекар, пътешественик и изследовател на Африка.

01.01.
• 225 г. от създаването на Обединено кралство Великобритания и Ирландия (1801) с влизането в сила на Акта за обединение на Ирландия и Великобритания (Англия и Шотландия), одобрен от парламентите на Ирландия и Великобритания на 28 март 1800 г. и одобрен от крал Джордж III на 1 август 1800 г.
• 170 г. от рождението на Царевна Миладинова (1856 – 18.12.1934), българска просветна деятелка, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.
• 145 г. от смъртта на Луи Огюст Бланки (08.02.1805 – 1881), френски революционер.
• 135 г. от първия брой на списание „Ден” (1891). Първи изд. и ред. Янко Сакъзов.
• 125 г. от създаването на Австралийския съюз (1901). Британските колонии Виктория, Западна Австралия, Куинсланд, Нов Южен Уелс, Тасмания и Южна Австралия се обединяват във федерална държава.
• 105 г. от рождението на Сезар Балдачини (1921 – 06.12.1998), френски скулптор от италиански произход, изработил статуетката на френската филмова награда „Сезар”.
• 100 г. от рождението на проф. Добрин Спасов Илиев (1926 – 17.09.2010), български философ и учен.
• 95 г. от първия брой на списание „Жупел” (1931). Последният брой на списанието излиза на 1 април 1934 г.
• 95 г. от смъртта на Ялмар Бергман (19.09.1883 – 1931), шведски писател, сценарист и драматург.
• 95 г. от рождението на Първан Стефанов Рангелов (1931 – 31.12.2012), български поет, преводач и драматург.
• 95 г. от първия брой на в. „Транспортен глас” (1931), независим професионален вестник на транспортните работници в България. Последният брой на вестника излиза на 29 май 1934 г.
• 70 г. рождението на Марк Рейнолдс Хюз (1956 – 21.05.2000), американски бизнесмен, основател и директор на компанията за здравословни храни „Хербалайф” (1980).
• 60 г. от първия брой на възобновения вестник „Поглед”, издание на Съюза на българските журналисти (1966).
• 40 г. от основаването на националния музей „Земята и хората” (София, 1986) с разпореждане № 50/30 декември 1985 г. на Бюрото на Министерски съвет. Музеят е официално открит на 19 юни 1987 г.
• 5 г. от смъртта на Душан Йованович (01.10.1939 – 2021), сръбски писател, режисьор и драматург.
• 5 г. от изваждането от обращение на банкнотите с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г., които престават да бъдат законно платежно средство (2021).
02.01.
• 180 г. от рождението на Жул-Леон Дютрей дьо Рен (1846 – 05.06.1894), френски географ, морски топограф и пътешественик.
• 150 г. от първия брой на вестник „Зорница” (Цариград, 1876).
• 145 г. от рождението на Минко Неволин /Минко Савов Петков/ (1881 – 13.09.1972), български писател и революционер; летописец на Преображенското въстание.
• 135 г. от първото оперно представление в България, представено от Столичната драматическо-оперна трупа (1891).
• 105 г. от смъртта на Дмитрий Чернов (01.11.1839 – 1921), руски учен металург;
основоположник на съвременното металознание и на теорията за термичната обработка на металите.
03.01.
• 1920 г. от рождението на Марк Тулий Цицерон (106 пр.н.е. – 07.12.43 пр.н.е.), римски държавник, философ, оратор и писател.
• 155 г. от смъртта на Константин Ушински (03.03.1824 – 1871), руски педагог и писател.
• 125 г. от рождението на патриарх Кирил Български /светско име Константин Марков Константинов/ (1901 – 07.03.1971), български православен духовник, историк и академик.
• 90 г. рождението на Власо Костадинов Власов (1936 – 14.11.2002), български поет и журналист.
• 65 г. от откриването на пещерата „Снежанка” в Родопите над гр. Пещера (1961).
• 55 г. от смъртта на Александър Миленков (19.01.1882 – 1971), български художник и сценограф.
• 15 г. от смъртта на Надка Иванова Караджова (14.03.1937 – 2011), българска народна певица.
• 5 г. от смъртта на Джери Марсдън (24.09.1942 – 2021), британски певец.
04.01.
• 145 г. от смъртта на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793 – 1881), български книжовник и учител, автор на първата българска граматика.
• 145 г. от рождениетона д-р Иван Пашов (1881 – 29.10.1955), български юрист и държавник.
• 130 г. от първия концерт на Чешката филхармония в Прага под диригентството на композитора Антонин Дворжак (1896). Създадена е като музикално дружество с устав, приет на 7 юни 1894 г.
• 90 г. от рождението на Еньо Димов Вълчев (1936 – 15.02.2014), български състезател по борба свободен стил.
• 85 г. от смъртта на Анри Бергсон (18.10.1859 – 1941), френски философ, нобелов лауреат.
• 65 г. от смъртта на Ервин Шрьодингер (12.08.1887 – 1961), австрийски физик, един от създателите на квантовата механика; нобелов лауреат.
• 55 г. от началото на програма „Хоризонт” на Българското радио (1971).
• 30 г. от смъртта на Михаил Михайлов (06.09.1921 – 1996), български актьор.
• 25 г. от смъртта на Лес Браун /Лестър Реймънд Браун/ (14.03.1912 – 2001), американски джазмузикант.
05.01.
• 180 г. от рождението на Рудолф Кристоф Ойкен (1846 – 14.09.1926), германски философ, нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението на Конрад Херман Йозеф Аденауер (1876 – 19.04.1967), първи канцлер на Федерална република Германия.
• 130 г. от публикацията на откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, т. нар. рентгеново лъчение (1896).
• 120 г. от рождението на Пиер Сегерс (1906 – 04.11.1987), френски поет, преводач и издател.
• 105 г. от рождението на Фридрих Дюренмат (1921 – 14.12.1990), швейцарски писател, драматург и художник.
• 105 г. от смъртта на Ернест Дени (03.01.1849 – 1921), френски историк.
• 90 г. от рождението на Жулиета Шишманова (1936 – 16.03.1978), българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика.
• 90 г. от рождението на Данаил Мишев (1936 – 11.03.2019), български актьор.
• 85 г. от рождението на Байо Баев (1941), български състезател и треньор по борба свободен стил.
• 80 г. от рождението на Даян Кийтън (1946), американска актриса, режисьор и продуцент.
• 45 г. от смъртта на Харолд Клейтън Юри (29.04.1893 – 1981), американски химик и физик, откривател на тежкия водород – деутерий; нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта на Пиер Луи Жозеф Булез (26.03.1925 – 2016), френски композитор, диригент и музиколог.
• 10 г. от смъртта на проф. Димо Заимов (25.04.1930 – 2016), български художник.
• 5 г. от смъртта на Михаил Желев (15.07.1943 – 2021), български лекоатлет.
• 5 г. от смъртта на Емил Аврамов Кало (04.07.1950 – 2021), български икономист и философ, председател на организацията на евреите в България „Шалом” (1998-2007).
06.01.
• 195 г. от смъртта на Родолф Кройцер (16.11.1766 – 1831), френски цигулар, композитор, диригент и педагог.
• 105 г. от рождението на Иван Радев (1921 – 05.07.2009), български художник и колекционер.
• 105 г. от бр. 1 на литературния седмичник „Развигор” (1921), с редактор проф. Александър Балабанов. Седмичникът излиза до 12 юни 1937 г.
• 100 г. от създаването на германската авиокомпания „Луфтханза” (1926).
• 95 г. от рождението на Николай Димитров Христозов (1931 – 15.05.2015), български писател, публицист и преводач.
• 95 г. от рождението на Едгар Лорънс Доктороу (1931 – 21.07.2015), американски писател.
• 80 г. от рождението на Сид Барет (1946 – 07.07.2006), английски музикант, певец, композитор и художник; един от основателите на „Пинк Флойд”.
• 45 г. от смъртта на Арчибалд Джоузеф Кронин (19.07.1896 – 1981), шотландски писател.
• 10 г. от смъртта на Емил Бошнаков (15.02.1927 – 2016), български оперен режисьор и постановчик.
• 5 г. от смъртта на Филип Иванов Трифонов (04.05.1947 – 2021), български актьор.
07.01.
• 185 г. от избирането на френския писател Виктор Юго за един от 40-те „безсмъртни членове” на Френската академия (1841).
• 180 г. от рождението на Димитър Петров Моллов (1846 – 21.01.1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 170 г. от рождението на Стоян Николов Михайловски (1856 – 03.08.1927), български писател и общественик, автор на химна „Кирил и Методий”.
• 155 г. от рождението на Матей Спасов Икономов (1871 – 10.03.1960), български актьор, драматург и режисьор.
• 110 г. от смъртта на Анатолий Дуров (08.12.1864 – 1916), руски цирков артист, основател на цирковата династия Дурови.
• 40 г. от смъртта на Хуан Рулфо (16.05.1917 – 1986), мексикански писател, сценарист и фотограф.
• 5 г. от смъртта на Майкъл Аптед (10.02.1941 – 2021), британски режисьор, сценарист и продуцент.
08.01.
• 135 г. от рождението на Богомил Василев Андреев (1891 – 26.05.1939), български режисьор и актьор.
• 135 г. от рождението на Валтер Боте (1891 – 08.02.1957), германски физик, нобелов лауреат.
• 130 г. от смъртта на Пол Верлен (30.03.1844 – 1896), френски поет; един от родоначалниците на символизма във Франция.
• 90 г. от рождението на Георги Христов Данаилов (1936 – 08.03.2017), български драматург, белетрист и киносценарист.
• 70 г. от смъртта на Павел Францалийски (18.01.1884 – 1956), български художник.
• 55 г. от бр. 1 на в. „Антени” (1971), седмичник за политика и култура. Последният брой на вестника излиза на 1 юни 1997 г.
• 40 г. от смъртта на проф. Панайот Панайотов (1909 – 1986), български художник.
• 30 г. от смъртта на Пол Виалар (18.09.1898 – 1996), френски писател и драматург.
• 30 г. от смъртта на Франсоа Митеран (26.10.1916 – 1996), френски политик, президент на Франция от 1981-1995 г.
• 5 г. от смъртта на Христо Черняев /Христо Иванов Бонев/ (03.02.1930 – 2021), български писател и публицист.
09.01.
• 145 г. откакто със заповед № 7 (Циркуляр) на министъра на войната на Княжество България се създава Морско училище за обучение на машинисти и огняри в Русе – първото техническо учебно заведение в България (1881).
• 85 г. от рождението на Цветан Северски /Цветан Иванов Банчев/ (1941), български писател и редактор.
• 85 г. от рождението на Васко Жеков (1941), български писател и редактор.
• 85 г. от рождението на Джоан Чандос Байз (1941), американска певица.
• 75 г. от рождението на Екатерина Бончева-Лисичарова (1951), български журналист и радиоводещ.
• 75 г. от рождението на доц. Костадин Бонев /Костадин Бонев Костадинов/ (1951), български режисьор и сценарист.
• 65 г. от смъртта Емили Грийн Болч (08.01.1867 – 1961), американска икономистка, пацифистка и квакерка; почетен председател на Международната женска лига за мир и свобода; нобелов лауреат.
• 45 г. от смъртта на Лозан Стрелков /Лозан Иванов Богданов/ (07.07.1912 – 1981), български писател, журналист и публицист.
• 20 г. от смъртта на Руслан Петров Райчев (05.05.1919 – 2006), български диригент; първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция (1982).
10.01.
• 215 г. от смъртта на Мари-Жозеф Блез де Шение (11.02.1764 – 1811), френски драматург, поет и публицист.
• 205 г. от рождението на Янко Матушка (1821 – 11.01.1877), словашки поет, автор на националния химн на Словакия.
• 145 г. от рождението на Алфред Хайнрих Пелегрини (1881 – 05.08.1958), швейцарски художник.
• 135 г. от смъртта на Лаза /Лазар/ Лазаревич (13.05.1851 – 1891), сръбски книжовник и лекар.
• 110 г. от рождението на проф. Иван Йорданов Венедиков (1916 – 19.08.1997), български историк, археолог и траколог.
• 110 г. от рождението на Суне Бергстрьом (1916 – 15.08.2004), шведски биохимик, нобелов лауреат.
• 100 г. от смъртта на Ейно Лейно (06.07.1878 – 1926), финландски писател, драматург и публицист.
• 80 г. от първата сесия на Общото събрание на ООН с участието на представители на 51 страни (Лондон, 1946).
• 75 г. от смъртта на Синклер Луис (07.02.1885 – 1951), американски писател, нобелов лауреат.
• 65 г. от смъртта на Самюел Дашиъл Хамет (27.05.1894 – 1961), американски писател.
• 65 г. от смъртта на акад. Константин Пашев (18.02.1873 – 1961), български лекар, основоположник на българската офталмологична научна школа.
• 55 г. от смъртта на Коко Шанел /Габриел Боньор Шанел/ (19.08.1883 – 1971), френска модна дизайнерка.
• 40 г. от смъртта на Ярослав Сейферт (23.09.1901 – 1986), чешки писател и журналист, нобелов лауреат.
• 25 г. от смъртта на Мони Аладжемов /Соломон Майер Аладжемов/(24.08.1922 – 2001), български художник и постановчик.
• 20 г. от смъртта на Никола Иванов (14.12.1924 – 2006), български преводач.
• 10 г. от смъртта на Дейвид Бауи /Дейвид Робърт Джоунс/(08.01.1947 – 2016), английски певец, композитор и актьор.
11.01.
• 225 г. от смъртта на Доменико Чимароза (17.12.1749 – 1801), италиански композитор.
• 135 г. от рождението на проф. Борис Антонов Митов (1891 – 06.07.1963), български художник.
• 110 г. от рождението на Бернар Блие (1916 – 29.03.1989), френски актьор.
• 35 г. от смъртта на Карл Дейвид Андерсън (03.09.1905 – 1991), американски физик, откривател на позитрона; нобелов лауреат.
12.01.
• 280 г. от рождението на Йохан Хайнрих Песталоци (1746 – 17.02.1827), швейцарски педагог, един от основоположниците на дидактиката на началното образование.
• 275 г. от рождението на Якоб Михаел Райнхолд Ленц (1751 – 24.05.1792), германски писател и драматург.
• 150 г. от рождението на Джек Лондон /Джон Грифит Чейни/ (1876 – 22.11.1916), американски писател.
• 100 г. от откакто институтът „Пастьор” обявява откриването на ваксина срещу тетанус, разработена от ветеринарния лекар Гастон Рамон през 1925 г. (Париж, 1926).
• 100 г. от рождението на Рей Прайс (1926 – 16.12.2013), американски кънтри певец.
• 95 г. от рождението на Иван Спасов (1931 – 02.02.1999), български литературен критик и публицист.
• 90 г. от рождението на Раймонд Паулс (1936), латвийски композитор, пианист, диригент, аранжор и продуцент.
• 85 г. от рождението на проф. Пюзант Касабян (1941 – 05.06.2024), български спортист и треньор; популяризира три нови за България спорта – бадминтон през 1967 г., скуош през 1980 г. и ракетлон през 2002 г.
• 75 г. от смъртта на Рачо Стоянов /Рачо Стоянов Генов-Дуфев/ (07.10.1883 – 1951), български писател, преводач и драматург.
• 75 г. от рождението на проф. Искра Баева (1951), български историк.
• 70 г. от рождението на проф. Боряна Бужашка (1956), български историк.
• 50 г. от смъртта на Агата Кристи /Агата Мери Клариса Милър/ (15.09.1890 – 1976), английска писателка.
• 45 г. от рождението на Мартин Герасков (1981), български актьор.
• 25 г. от смъртта на Уилям Хюлет (20.05.1913 – 2001), американски инженер, съосновател на компанията за компютри и принтери „Хюлет–Пакард”.
• 5 г. от смъртта на Цветан Марангозов (03.10.1933 – 2021), български писател, режисьор и драматург.
13.01.
• 175 г. от рождението на Тодор Лулчов Каблешков (1851 – 16.06.1876), български революционер, един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание 1876 г. в ІV (Пловдивски) революционен окръг, автор на т.нар. „Кърваво писмо”.
• 125 г. от рождението на Наири Зарян (1901 – 12.07.1969), арменски писател и държавник.
• 120 г. от рождението на акад. Атанас Трифонов Попов (1906 – 1972), български учен растениевъд.
• 120 г. от смъртта на Александър Степанович Попов (16.03.1859 – 1906), руски физик, изобретател на антената и радиотелеграфа.
• 85 г. от смъртта на Джеймс Джойс /Джеймс Огъстин Алойшъс Джойс/ (02.02.1882 – 1941), ирландски поет и писател, един от бащите на модерния роман.
• 65 г. от смъртта на проф. Цветан Лазаров Лазаров (25.02.1896 – 1961), български инженер и авиоконструктор.
• 20 г. от смъртта на Божидар Божилов (05.04.1923 – 2006), български поет, писател, драматург и преводач.
• 10 г. от смъртта на Явор Бобев (1952 – 2016), български режисьор.
• 5 г. от смъртта на Явор Димитров (04.12.1961 – 2021), български пианист и композитор.
14.01.
• 350 г. от смъртта на Франческо Кавали (14.02.1602 – 1676), италиански композитор.
• 140 г. от рождението на Хю Лофтинг (1886 – 26.09.1947), американски детски писател; автор на „Доктор Дулитъл”.
• 130 г. от рождението на Джон Родриго Дос Пасос (1896 – 28.09.1970), американски писател.
• 125 г., откакто София става една от първите европейски столици с електрически транспорт. Пуснат е в движение първият трамвай (1901).
• 115 г. от рождението на Анатолий Рибаков (1911 – 23.12.1998), руски писател.
• 100 г. от рождението на Васко Николов Абаджиев (1926 – 14.12.1978), български цигулар.
• 95 г. от рождението на Катерина Валенте (1931 – 09.09.2024), италианска шлагерна певица.
• 95 г. от рождението на Мануел Галбан (1931 – 07.07.2011), кубински музикант китарист.
• 85 г. от рождението на Фей Дънауей (1941), американска актриса.
• 65 г. от рождението на Асен Драгнев (1961), български аранжор и композитор; един от основателите на група „Спринт”.
• 60 г. от смъртта на Сергей Корольов (12.01.1907 – 1966), руски учен, конструктор на ракетно-космически системи.
• 20 г. от смъртта на Надежда Дженева (29.08.1946 – 2006), българска журналистка и радиоводеща.
• 10 г. от смъртта на Алън Рикман (21.02.1946 – 2016), британски актьор и режисьор.
15.01.
• 235 г. от рождението на Франц Грилпарцер (1791 – 21.01.1872), австрийски писател.
• 200 г. от смъртта на граф Николай Петрович Румянцев (14.04.1754 – 1826), руски държавник, дипломат и историк; основоположник на славянската историография.
• 170 г. от рождението на Михаил Тенев Хаджиколев (1856 – 06.10.1943), български финансист и политик, дългогодишен управител на Българска народна банка.
• 100 г. от рождението на Мария Шел (1926 – 26.04.2005), швейцарска актриса от австрийски произход.
• 100 г. от смъртта на Луи Мажорел (26.09.1859 – 1926), френски декоратор и дизайнер на мебели.
• 50 г. от смъртта на Елена Кирова Хранова (07.11.1887 – 1976), българска актриса.
• 25 г. от създаването на Уикипедия – свободната многоезична електронна енциклопедия (2001).
16.01.
• 140 г. от смъртта на Амилкаре Понкиели (31.08.1834 – 1886), италиански композитор.
• 135 г. от смъртта на Лео Делиб (21.02.1836 – 1891), френски композитор.
• 125 г. от смъртта на Арнолд Бьоклин (16.10.1827 – 1901), швейцарски художник.
• 110 г. от смъртта на Модест Чайковски (13.05.1850 – 1916), руски драматург, либретист, преводач и критик.
• 90 г. от смъртта на дядо Благо /Стоян Стойков Русев/ (02.02.1866 – 1936), български детски писател.
• 90 г. от смъртта на проф. Жельо Драгомиров Ганчев (10.04.1877 – 1936), български учен животновъд. Един от основателите и първи преподавател в Агрономическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1921), с който се поставя началото на висшето аграрно образование в България.
• 60 г. от рождението на Алек Попов /Александър Василев Попов/ (1966 – 22.03.2024), български писател и драматург.
• 30 г. от смъртта на проф. Андрей Данчев (11.10.1933 – 1996), български лингвист.
• 20 г. от смъртта на Георги Николов Кордов (25.07.1934 – 2006), български певец и музикален педагог.
17.01.
• 320 г. от рождението на Бенджамин Франклин (1706 – 17.04.1790), американски политик, общественик, дипломат, учен и публицист; един от Бащите-основатели на САЩ.
• 275 г. от смъртта на Томазо Албинони (8/14.06.1671 – 1751), италиански композитор и диригент.
• 155 г. от рождението на Николае Йорга (1871 – 27.11.1940), румънски историк и критик.
• 120 г. от основаването в София на Балканбанк – акционерно дружество с френски и австрийски капитали (1906).
• 120 г. от смъртта на Карло Юхан Бергбум (02.10.1843 – 1906), финландски режисьор и драматург; основател на Финландския национален театър (Хелзинки, 1872).
• 95 г. от рождението на Николай Парушев Николов (1931 – 08.06.2003), български театровед, драматург и поет.
• 80 г. от първото заседание на Съвета за сигурност на ООН (1946).
• 65 г. от смъртта на Патрис Лумумба (02.07.1925 – 1961), национален герой на Конго.
• 35 г. от смъртта на Олаф V (02.07.1903 – 1991), крал на Норвегия (1957-1991).
• 35 г. от смъртта на Джакомо Манцу (22.12.1908 – 1991), италиански скулптор и общественик.
• 25 г. от смъртта на Грегъри Корсо (26.05.1930 – 2001), американски поет.
• 10 г. от смъртта на проф. Емил Таков Таков (04.01.1950 – 2016), български лекар ортопед, създател на съвременната школа по травматология в България.
18.01.
• 170 г. от рождението на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856 – 29.07.1917), българска учителка, участничка в националноосвободителното движение, ушила знамето на Априлското въстание.
• 170 г. от рождението на Никола Генев Колчев (1856 – 12.04.1934), български генерал-лейтенант и опълченец-поборник.
• 150 г. от рождението на Георги (Поп) Христов Марков – Драшката (1876 – 29.10.1964), български революционер, деец на ВМОРО, общественик и краевед.
• 105 г. от рождението на Белдинг Скрибнър (1921 – 19.06.2003), американски лекар и изобретател. През 1960 г. изобретява апарата, направил възможна бъбречната диализа.
• 105 г. от рождението на Йоичиро Намбу (1921 – 05.07.2015), американски физик от японски произход; нобелов лауреат.
• 95 г. от рождението на Ивелин Димитров (1931 – 27.09.2008), български композитор, хоров диригент и музикален педагог.
• 90 г. от смъртта на Джоузеф Ръдиард Киплинг (30.12.1865 – 1936), английски писател; нобелов лауреат.
• 55 г. от рождението на Кристиан Фитипалди (1971), бразилски автомобилен състезател във „Формула 1”.
• 55 г. от рождението на Хосеп Гуардиола (1971), испански футболист и треньор.
• 55 г. от смъртта на Месру Мехмедов (04.02.1935 – 1971), български диригент.
• 10 г. от смъртта на Мишел Турние /Мишел-Мари Едуар Турние/ (19.12.1924 – 2016), френски писател.
19.01.
• 450 г. от смъртта на Ханс Закс (05.11.1494 – 1576), германски поет и драматург.
• 290 г. от рождението на Джеймс Уат (1736 – 25.08.1819), шотландски инженер и изобретател, създател на универсалната парна машина с двойно действие.
• 175 г. от смъртта на Естебан Ечеверия (02.09.1805 – 1851), аржентински поет.
• 155 г. от рождението на Даме Груев /Дамян Йованов Груев/ (1871 – 23.12.1906), деец и ръководител на българското националноосвободително движение в Македония; един от идеолозите на ВМОРО.
• 105 г. от рождението на Патриша Хайсмит /Мери Патриша Хайсмит/ (1921 – 04.02.1995), американска писателка.
• 90 г. от рождението на проф. Йорданка Николова Юрукова (1936 – 31.03.2012), български историк, археолог и нумизмат.
• 80 г. от рождението на Доли Партън /Доли Ребека Партън/ (1946), американска кънтри певица.
• 10 г. от смъртта на Еторе Скола (10.05.1931 – 2016), италиански кинорежисьор.
20.01.
• 160 г. от рождението на Евклид /Еуклидас/ да Куня (1866 – 15.08.1909), бразилски журналист и писател.
• 150 г. от рождението на Джоузеф Хофман (1876 – 16.02.1957), полско-американски пианист и композитор.
• 120 г. от рождението на Аристотел Сократес Онасис (1906 – 15.03.1975), гръцки бизнесмен и корабен магнат.
• 20 г. от смъртта на Марко Кънчев Стойчев (12.09.1931 – 2006), български писател, драматург и сценарист.
• 80 г. от рождението на Дейвид Кийт Линч (1946 – 16.01.2024), американски режисьор и продуцент.
• 60 г. от рождението на Самуел Ицхак Финци (1966), български актьор.
• 55 г. от рождението на Петя Москова Пендарева (1971 – 07.01.2025), българска състезателка по лека атлетика и треньорка.
• 45 г. от смъртта на Петър Кантарджиев (09.05.1893 – 1981), български архитект.
• 30 г. от смъртта на Джери Мълиган /Джералд Джоузеф Мълиган/ (06.04.1927 – 1996), американски джаз музикант, саксофонист, певец и композитор.
• 30 г. от смъртта на проф. Георги Петров Коларов (14.12.1909 – 1996), български художник керамик.
21.01.
• 185 г. от рождението на Едуар Шюре (1841 – 07.04.1929), френски писател, философ и музиколог.
• 175 г. от смъртта на Густав Алберт Лорцинг (23.10.1801 – 1851), германски композитор.
• 100 г. от смъртта на Камило Голджи (07.07.1843 – 1926), италиански хистолог, нобелов лауреат.
• 85 г. от рождението на Пласидо Доминго (1941), италиански оперен певец.
• 85 г. от рождението на проф. Георги Костов Георгиев (1941 – 19.01.2024), български композитор, педагог и политик.
• 85 г. от рождението на Ричи /Ричард/ Хевънс (1941 – 22.04.2013), американски певец и китарист, една от легендите на фестивала „Уудсток”.
• 60 г. от първия редовен полет на първия европейски свръхзвуков пътнически самолет – англо-френския „Конкорд” (1966).
• 20 г. от смъртта на Ибрахим Ругова (02.12.1944 – 2006), косовски писател и политик.
• 5 г. от смъртта на проф. Леон Витали Леви (11.02.1928 – 2021), български философ и преподавател, един от основателите на специалност „психология” в България.
22.01.
• 520 г. от създаването на Швейцарската гвардия – армията на Ватикана, по заповед на папа Юлий ІІ (1506).
• 465 г. от рождението на Франсис Бейкън (1561 – 09.04.1626), английски философ.
• 125 г. от смъртта на кралица Виктория (24.05.1819 – 1901), вторият най-дълго управлявал британски монарх след Елизабет II.
• 95 г. от рождението на Сам Кук /Самуел Кук/ (1931 – 11.12.1964), американски певец, автор на песни, продуцент и общественик; един от основоположниците на стила соул.
• 90 г. от смъртта на Егише Мартиросович Тадевосян (24.09.1870 – 1936), арменски художник.
• 80 г. от рождението на Вельо Стоянов Горанов – Ваятеля (1946 – 25.12.2020), български актьор мим.
• 75 г. от смъртта на Петър Петров Морозов (06.09.1880 – 1951), български художник.
• 55 г. от рождението на Драгомир Драганов (1971), български журналист, телевизионен водещ и колекционер.
• 45 г. от смъртта на проф. Ангел Симеонов (23.07.1900 – 1981), български лекар интернист; пръв директор на Института за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов”.
23.01.
• 510 г. от смъртта на Фердинанд II Арагонски (10.03.1452 – 1516), испански крал.
• 95 г. от смъртта на Анна Павлова (12.02.1881 – 1931), руска балерина.
• 85 г. от смъртта на проф. Добри Христов (14.12.1875 – 1941), български композитор и диригент.
• 80 г. от рождението на Митко /Димитър/ Димитров (1946 – 2022), български художник.
• 70 г. от смъртта на сър Александър Корда (16.09.1893 – 1956), британски кинорежисьор от унгарски произход.
• 55 г. от рождението на Йордан Ефтимов (1971), български поет, литературовед, редактор и водещ.
• 50 г. от смъртта на Пол Лирой Робсън (09.04.1898 – 1976), американски певец и актьор.
• 20 г. от смъртта на Дамян Георгиев Заберски (07.04.1929 – 2006), български художник.
• 5 г. от смъртта на Лари Кинг /Лорънс Харви Зайгър/ (13.11.1933 – 2021), американски телевизионен журналист.
24.01.
• 1985 г. от смъртта на Калигула /Гай Цезар Германик/ (31.08.12 – 41), римски император.
• 250 г. от рождението на Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776 – 25.06.1822), германски писател, композитор и художник.
• 235 г. от смъртта на Етиен Морис Фалконе (01.12.1716 – 1791), френски скулптор.
• 125 г. от рождението на Михаил Ром (1901 – 01.11.1971), руски сценарист и режисьор.
• 120 г. от рождението на Стефан Савов Попов (1906 – 20.10.1989), български писател, философ и общественик.
• 105 г. от рождението на Добри Жотев /Добри Александров Димитров/ (1921 – 22.11.1997), български писател.
• 90 г. от рождението на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева (1936), българска оперна певица и музикален педагог.
• 85 г. от рождението на Нийл Даймънд (1941), американски певец, композитор и актьор.
• 85 г. от рождението на проф. Дан Шехтман (1941), израелски физик и химик, нобелов лауреат за откриването на квазикристалите.
• 65 г. от рождението на полк. Красимир Михайлов Стоянов (1961), български космонавт.
• 65 г. от рождението на Настася Кински /Настаса Аглая Накжински/ (1961), германска актриса.
• 15 г. от смъртта на Кинка Константинова (22.03.1928 – 2011), българска поетеса.
25.01.
• 290 г. от рождението на Жозеф Луи Лагранж (1736 – 10.04.1813), френски математик и механик.
• 145 г. от основаването на Държавната печатница (София, 1881).
• 120 г. от рождението на Олег Константинович Антонов (1906 – 04.04.1984), руски авиоконструктор, създател на самолетите „Ан”.
• 65 г. от рождението на Борислав Чакринов (1961 – 03.02.2024), български режисьор.
• 15 г. от смъртта на маестро Емил Димитров /Емил Хаджииванов Димитров/ (13.03.1929 – 25.01.2011), български музикант, музикален педагог и диригент.
26.01.
• 195 г. от смъртта на Антон Антонович Делвиг (17.08.1798 – 1831), руски поет.
• 135 г. от рождението на проф. Димитър Атанасов Гюдженов (1891 – 25.08.1979), български художник и сценограф; член и основател на Дружеството на южнобългарските художници.
• 135 г. от смъртта на Николаус Аугуст Ото (10.06.1832 – 1891), германски инженер, изобретател на четиритактовия двигател.
• 115 г. от рождението на Поликарп Куш (1911 – 20.03.1993), американски физик, нобелов лауреат.
• 105 г. от рождението на Акио Морита (1921 – 03.10.1999), японски предприемач, основател и президент на компанията „Сони” (07.05.1946)
• 65 г. от рождението на Уейн Дъглас Грецки (1961), канадски хокеист и треньор.
• 55 г. от рождението на Светослав Емилов Витков (1971), български рок певец, музикант и политик; вокалист на групите „Хиподил” (1988–2006) и „Светльо & The Legends” (2007).
• 5 г. от смъртта на Ганчо Карабаджаков (19.10.1951 – 2021), български художник.
27.01.
• 270 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 05.12.1791), австрийски композитор.
• 200 г. от рождението на Михаил Салтиков-Шчедрин (1826 – 10.05.1889), руски писател.
• 190 г. от рождението на Леополд фон Захер-Мазох (1836 – 09.03.1895), австрийски писател. Неговата фамилия дава началото на понятието мазохизъм.
• 145 г. от рождението на проф. Димитър Тодоров Кацаров (1881 – 06.02.1960), български педагог и психолог. Под негово ръководство на 22.02.1937 г. се създава първото помощно училище в България – Възпитателен институт „Развитие” (дн. IV помощно училище „Проф. Димитър Кацаров” – София).
• 125 г. от смъртта на Джузепе Верди /Джузепе Фортунино Франческо Верди/ (10.10.1813 – 1901), италиански композитор.
• 100 г. от рождението на Ингрид Тюлин (1926 – 07.01.2004), шведска актриса.
• 90 г. от рождението на Самюел Тинг (1936), американски физик от китайски произход, нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на проф. Бари Кларк Бариш (1936), американски физик, нобелов лауреат.
• 30 г. от смъртта на Стефан Николов Дичев (09.01.1920 – 1996), български писател, основател и главен редактор на сп. „Космос”.
• 5 г. от смъртта на Ставри Карамфилов (1957 – 2021), български театрален режисьор и поет..
28.01.
• 430 г. от смъртта на Франсис Дрейк (ок. 1540 – 1596), английски мореплавател и пират.
• 415 г. от рождението на Ян Хевелий /Хевелиус/ (1611 – 28.01.1687), полски астроном.
• 195 г. от смъртта на Александър Ефимович Измайлов (25.04.1779 – 1831), руски баснописец, прозаик и журналист.
• 185 г. от рождението на сър Хенри Мортън Стенли /Джон Роуландс/ (1841 – 10.05.1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 135 г. от рождението на Никола Петков Хаджипетков (1891 – 06.11.1949), български офицер, генерал-лейтенант.
• 130 г. от смъртта на Иван Жельов Добровски (01.04.1812 – 1896), български книжовник.
• 125 г. от смъртта на Йосиф Владимирович Гурко (28.07.1828 – 1901), руски генерал-фелдмаршал.
• 110 г. от рождението на ген.-майор проф. Иван Димитров Викторов (1916 – 25.08.1983), български лекар уролог.
• 90 г. от рождението на Исмаил Кадаре (1936 – 01.07.2024), албански писател и дисидент.
• 80 г. от рождението на Митко Генчев Щерев (1946), български композитор.
• 30 г. от смъртта на Йосиф Александрович Бродски (24.05.1940 – 1996), руски поет, нобелов лауреат.
• 25 г. от смъртта на проф. Христо Петров Руков (08.12.1933 – 2001), български актьор, режисьор и педагог; ректор на НАТФИЗ (1990 – 2000).
• 15 г. от смъртта на Маргарет Беренис Прайс (13.04.1941 – 2011), британска оперна певица.
• 5 г. от смъртта на Паул Крутцен (03.12.1933 – 2021), нидерландски химик, автор на термина „антропоцен”; пръв доказва как човешката дейност уврежда озоновия слой; нобелов лауреат.
29.01.
• 410 г. от откриването на нос Хорн от холандска експедиция (1616).
• 170 г. от рождението на проф. Александър Брюкнер (1856 – 24.05.1939), полски филолог.
• 160 г. от рождението на Ромен Ролан (1866 – 30.12.1944), френски писател, музиковед и общественик; нобелов лауреат.
• 140 г. от патентоването на изобретения от Карл Бенц автомобил, задвижван с бензин (1886).
• 115 г. от рождението на Стефан Гечев (1911 – 04.01.2000), български поет, драматург и преводач.
• 100 г. от рождението на Абдус Салам (1926 – 21.11.1996), пакистански физик, нобелов лауреат.
• 80 г. от смъртта на Стоян Николов Коледаров (15.03.1878 – 1946), български журналист и преводач.
• 80 г. от рождението на проф. Жени Захариева (1946), българска пианистка и музикален педагог.
• 25 г. от смъртта на Любен Георгиев Христов (13.01.1933 – 2001), български литературен критик и литературовед.
• 20 г. от смъртта на Януш Александър Вазов (27.08.1927 – 2006), български режисьор и сценарист, внук на Иван Вазов.
• 15 г. от смъртта на Милтън Байрон Бабит (10.05.1916 – 2011), американски композитор и музикален теоретик.
30.01.
• 245 г. от рождението на Аделберт фон Шамисо /Луи Шарл Аделаид де Шамисо/ (1781 – 21.08.1838), германски поет и ботаник.
• 170 г. от основаването на първото българско читалище (Свищов, 1856).
• 150 г. от рождението на Никола Михайлов Ненов (1876 – 20.05.1960), български художник портретист.
• 125 г. от рождението на Тодор Боров /Тодор Цветанов Тодоров/ (1901 – 27.05.1993), български библиограф, библиотековед, публицист и литератор.
• 125 г. от рождението на Георгий Алексеевич Ушаков (1901 – 03.12.1963), руски полярен изследовател.
• 95 г. от рождението на Джийн Хекман /Юджийн Алън Хекман/(1931 – февр. 2025), американски актьор.
• 75 г. от смъртта на Фердинанд Порше (03.09.1875 – 1951), австрийски автомобилен инженер.
• 75 г. от рождението на Светлозар Иванов Жеков (1951 – 20.04.2022), български литературен критик, журналист, издател и преводач.
• 50 г. от смъртта на Бела Шобел (04.09.1883 – 1976), унгарски художник.
• 45 г. от рождението на Димитър Бербатов (1981), български футболист.
• 40 г. от смъртта на Иван Папанин (26.11.1894 – 1986), руски полярен изследовател.
• 35 г. от смъртта на Джон Бардийн (23.05.1908 – 1991), американски физик и електроинженер, единственият, който получава две нобелови награди за физика.
31.01.
• 145 г. от рождението на Ървинг Лангмюр (1881 – 16.08.1957), американски физик, нобелов лауреат.
• 105 г. от рождението на Марио Ланца /Алфредо Арнолдо Кокоца/ (1921 – 07.10.1959), американски тенор и актьор от италиански произход.
• 90 г. от рождението на Юлиан Димитров Вучков (1936 – 22.09.2019), български публицист, критик и телевизионен водещ.
• 85 г. от рождението на Георги Борисов Марковски (1941 – 09.01.1999), български писател и издател.
• 75 г. от рождението на Фил Колинс /Филип Дейвид Чарлс Колинс/ (1951), английски певец и музикант.
• 70 г. от смъртта на Алън Александър Милн (18.01.1882 – 1956), английски детски писател, създал образа на Мечо Пух.
• 55 г. от изстрелването на космическия апарат „Аполо14” към Луната (1971).

Двойни годишнини 2026

Детайли
Посещения: 336
Двойни годишнини 2026
• 1150 г. от рождението и 1080 г. от смъртта на св. Иван Рилски (876 – 18.08.946), български духовник, основател на Рилския манастир.
• 865 г. от рождението и 810 г. от смъртта на Инокентий ІІІ /Джовани Лотарио граф ди Сени/ (22.02.1160/1161 – 16.07.1216), италиански духовник, тринадесети по ред римокатолически папа.
• 640 г. от рождението и 560 г. от смъртта на Донатело /Донато ди Николо ди Бето Барди/ (ок. 1386 – 13.12.1466), италиански ренесансов скулптор.
• 625 г. от рождението и 520 г. от смъртта на Андрея Мантеня (1401 – 13.09.1506), италиански ренесансов художник.
• 590 г. от рождението и 550 г. от смъртта на Йохан Мюлер фон Кьонигсберг – Региомонтан (06.06.1436 – 06.07.1476), германски математик и астроном; считан за баща на астролабията.
• 575 г. от рождението и 520 г. от смъртта на Христофор Колумб (1451 – 20.05.1506), италиански мореплавател и изследовател, първият европейски откривател на Новия свят.
• 560 г. от рождението и 490 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (28.10.1466 – 12.07.1536), холандски хуманист и философ.
• 535 г. от рождението и 470 г. от смъртта на Игнаций Лойола (23.10.1491 – 31.07.1556), испански войн и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 525 г. от рождението и 450 г. от смъртта на Джероламо Кардано (24.09.1501 – 21.09.1576), италиански математик, философ и лекар.
• 480 г. от рождението и 425 г. от смъртта на Тихо Брахе (14.12.1546 – 24.10.1601), датски астроном.
• 465 г. от рождението и 400 г. от смъртта на Франсис Бейкън (22.01.1561 – 09.04.1626), английски философ.
• 405 г. от рождението и 330 г. от смъртта на Вацлав Потоцки (ок. 1621 – 09.07.1696), полски белетрист.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Никола Боало-Депрео (01.11.1636 – 13.03.1711), френски поет и критик.
• 380 г. от рождението и 310 г. от смъртта на Готфрид Лайбниц (01.07.1646 – 14.11.1716), германски математик и философ.
• 355 г. от рождението и 275 г. от смъртта на Томазо Албинони (8/14.06.1671 – 17.01.1751), италиански композитор и диригент.
• 345 г. от рождението и 285 г. от смъртта на Витус Беринг (05.08.1681 – 19.12.1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 340 г. от рождението и 290 г. от смъртта на Габриел Даниел Фаренхайт (24.05.1686 – 16.09.1736), германски физик, изобретил спиртния и живачния термометър.
• 315 г. от рождението и 250 г. от смъртта на Дейвид Хюм (07.05.1711 – 25.08.1776), шотландски историк, философ и икономист.
• 310 г. от рождението и 255 г. от смъртта на Томас Грей (26.12.1716 – 1771), английски поет.
• 310 г. от рождението и 235 г. от смъртта на Етиен Морис Фалконе (01.12.1716 – 24.01.1791), френски скулптор.
• 290 г. от рождението и 220 г. от смъртта на Шарл Огюстен дьо Кулон (14.06.1736 – 23.08.1806), френски инженер и физик.
• 275 г. от рождението и 210 г. от смъртта на Ричард Шеридан /Ричард Бринсли Бътлър Шеридан/ (04.11.1751 – 07.07.1816), ирландски писател, драматург и политик.
• 270 г. от рождението и 235 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт (27.01.1756 – 05.12.1791), австрийски композитор.
• 270 г. от рождението и 190 г. от смъртта на Уилям Годуин (03.03.1756 – 07.04.1836), английски писател и политик.
• 270 г. от рождението и 190 г. от смъртта на Джон Макадам (21.09.1756 – 26.11.1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 265 г. от рождението и 205 г. от смъртта на Джон Рени (07.06.1761 – 04.10.1821), шотландски инженер, проектирал множество мостове.
• 260 г. от рождението и 200 г. от смъртта на Николай Карамзин (12.12.1766 – 03.06.1826), руски писател.
• 260 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Родолф Кройцер (16.11.1766 – 06.01.1831), френски цигулар, композитор, диригент и педагог.
• 255 г. от рождението и 220 г. от смъртта на Мунго Парк (10.09.1771 – ян. 1806), шотландски лекар, пътешественик и изследовател на Африка.
• 250 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Йохан Хербарт (04.05.1776 – 14.08.1841), германски философ и педагог.
• 250 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Амедео Авогадро (09.08.1776 – 09.07.1856), италиански учен.
• 245 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Карл Фридрих Шинкел (13.03.1781 – 09.10.1841), германски архитект, художник и дизайнер.
• 245 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Иван Денкоглу (30.11.1781 – 16.05.1861), български възрожденски просветен деец.
• 240 г. от рождението и 200 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (18.11.1786 – 05.06.1826), германски композитор, диригент и пианист; основоположник на немския романтизъм.
• 240 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Георги Мамарчев (1786 – 16.07.1846), български революционер, участник в националноосвободителното движение; капитан от руската армия.
• 235 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Ян Халупка (28.10.1791 – 15.07.1871), словашки писател и драматург.
• 230 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Николай Полевой (03.07.1796 – 06.03.1846), руски писател, историк и преводач.
• 230 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (31.07.1796 – 17.06.1846), френски мим.
• 225 г. от рождението и 190 г. от смъртта на Кристиан Дитрих Грабе (11.12.1801 – 12.09.1836), германски драматург.
• 225 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Густав Алберт Лорцинг (23.10.1801 – 21.01.1851), германски композитор.
• 220 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (06.03.1806 – 29.06.1861), английска поетеса.
• 215 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Илайша Грейвс Отис (03.08.1811 – 08.04.1861), американски изобретател и предприемач, патентовал първия асансьор.
• 215 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Ференц Лист (22.10.1811 – 31.07.1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 215 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Хариет Бийчър Стоу (14.06.1811 – 01.07.1896), американска писателка, автор на „Чичо Томовата колиба”.
• 215 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Амброаз Тома /Шарл Луи Амброаз Тома/ (05.08.1811 – 12.02.1896), френски композитор, един от създателите на лирическата опера.
• 205 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Карел Боровски (31.10.1821 – 29.07.1856), чешки журналист и писател.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Алексей Писемски (23.03.1821 – 02.02.1881), руски писател.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Фьодор Достоевски (11.11.1821 – 09.02.1881), руски писател.
• 200 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Александър Афанасиев (24.07.1826 – 05.10.1871), руски историк и литературовед.
• 200 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Доменико Морели (04.08.1826 – 13.08.1901), италиански художник.
• 195 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Елена Блаватска (12.08.1831 – 08.05.1891), руска писателка, философ и езотерик.
• 195 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Сергей Василиевич Максимов (07.10.1831 – 16.06.1901), руски етнограф и писател.
• 190 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Николай Добролюбов (05.02.1836 – 29.11.1861), руски литературен критик и публицист.
• 190 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Ярослав Домбровски (13.11.1836 – 23.05.1871), полски революционер.
• 190 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Лео Делиб (21.02.1836 – 16.01.1891), френски композитор.
• 180 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Таньо войвода /Таньо Стоянов Куртев/ (05.04.1846 – 27.05.1876), български революционер, ръководил чета по време на Априлското въстание.
• 180 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Георги Поптодоров Икономов (20.04.1846 – 26.05.1876), участник в българското националноосвободително движение, апостол и войвода в Априлското въстание през 1876 г.
• 180 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Хенрик Сенкевич (05.05.1846 – 15.11.1916), полски писател, нобелов лауреат.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Рудолф Кристоф Ойкен (05.01.1846 – 14.09.1926), германски философ, нобелов лауреат.
• 175 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Георги Измирлиев – Македончето (21.04.1851 – 28.05.1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 175 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Тодор Лулчов Каблешков (13.01.1851–16.06.1876), български революционер, един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание 1876 г. в ІV (Пловдивски) революционен окръг, автор на т.нар. Кърваво писмо.
• 175 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Лаза /Лазар/ Лазаревич (13.05.1851 – 10.01.1891), сръбски книжовник и лекар.
• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Мелвил Дюи (10.12.1851 – 26.12.1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA, на първото библиотечно списание „Library Journal” и на Десетичната класификация.
• 175 г. от рождението и 85 г. от смъртта на сър Артър Еванс (08.07.1851 – 11.07.1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 170 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Константин Никифоров Попконстантинов (31.10.1856 – 01.02.1891), български офицер, първият българин военен министър след Освобождението.
• 170 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Иван Франко (27.08.1856 – 28.05.1916), украински учен и писател.
• 170 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Шарл-Емил Пикар (24.07.1856 – 11.12.1941), френски математик.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Уилям Бейтсън (08.08.1861 – 08.02.1926), британски биолог, пръв използвал думата „генетика” при описване на изследване свързано с наследствеността и науката за изменчивостта.
• 165 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Рабиндранат Тагор (07.05.1861 – 07.08.1941), индийски писател, поет, драматург и философ; нобелов лауреат.
• 160 г. от рождението и 130 г. от смъртта и на Траян Деметреску (05.12.1866 – 17.04.1896), румънски поет.
• 160 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Янис Розенталс (18.03.1866 – 26.12.1916), латвийски художник.
• 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Джоузеф Линкълн Стефънс (06.04.1866 – 09.08.1936), американски писател и философ.
• 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на дядо Благо /Стоян Стойчев Русев/ (02.02.1866 – 16.01.1936), български детски писател.
• 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Шарл Жул Анри Никол (21.09.1866 – 28.02.1936), френски бактериолог, създател на ваксина срещу малтийска треска и автор на откритието, че петнистия тиф се разпространява чрез въшки; нобелов лауреат.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Стефан Ватев (06.02.1866 – 09.03.1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Хърбърт Джордж Уелс (21.09.1866 – 13.08.1946), английски писател и публицист.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на акад. Стефан Павликянов Петков (05.06.1866 – 08.02.1951), български ботаник.
• 160 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Йенс Йоргенсен (06.11.1866 – 29.05.1956), датски писател.
• 160 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Фриц Хофман /Фридрих Карл Албърт/ (02.11.1866 – 29.10.1956), германски химик, откривател на изкуствения каучук.
• 155 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Даме Груев (19.01.1871 – 23.12.1906), деец и ръководител на българското националноосвободително движение в Македония.
• 155 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Грация Деледа (27.09.1871 – 15.08.1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Иванка Христова Ботева (13.04.1876 – 07.11.1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 150 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Джек Лондон /Джон Грифит Чейни/ (12.01.1876 – 22.11.1916), американски писател.
• 150 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Роберт Барани (22.04.1876 – 08.04.1936), австрийски физиолог, нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Шърууд Андерсън (13.09.1876 – 08.03.1941), американски писател.
• 150 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Мануел де Фая (23.11.1876 – 14.11.1946), испански композитор.
• 145 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Анна Павлова (12.02.1881 – 23.01.1931), руска балерина.
• 145 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Лу Сюн (25.09.1881 – 19.10.1936), китайски писател.
• 145 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Братован Желев (28.12.1881 – 30.10.1936), български педагог и публицист.
• 145 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Тодор Парашкевов Хаджиев (14.08.1881 – 09.10.1956), български диригент, композитор и пианист.
• 145 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Уилям Боинг (01.10.1881 – 1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (30.09.1881 – 06.10.1966), български историк и философ.
• 140 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Николай Гумильов (15.04.1886 – 26.08.1921), руски поет.
• 140 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Херман Брох (01.11.1886 – 30.05.1951), австрийски писател.
• 140 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Драгия Нягулов Тумангелов (13.02.1886 – 11.04.1961), български композитор, музикален педагог и хоров диригент.
• 135 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Дмитрий Фурманов (07.11.1891 – 15.03.1926), руски писател.
• 135 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Фредерик Грант Бантинг (14.11.1891 – 21.02.1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелов лауреат.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Ханс Кох (11.02.1891 – 18.06.1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Ото Юлиевич Шмид (30.09.1891 – 07.09.1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Евалд Андре Дюпон (25.12.1891 – 1956), германски кинорежисьор и сценарист.
• 135 г. от рождението и 55 г. от смъртта на епископ Кирил Куртев (18.07.1891 – 09.03.1971), български източнокатолически духовник, екзарх на католиците от източен обред в България.
• 135 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Дейвид Сарноф (27.02.1891 – 12.12.1971), американски инженер и предприемач от руски произход, основател на „Нешънъл броудкастинг къмпани” (NBC); президент на „Рейдио корпорейшън ъф Америка” (RCA); наричан „бащата на телевизонното и радио излъчване”.
• 135 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Макс Ернст (02.04.1891 – 01.04.1976), френски художник сюрреалист.
• 135 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Димитър Осинин /Димитър Николов Попов/ (10.02.1891 – 18.04.1981), български учител, писател и фолклорист.
• 135 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Стефан Стоянов Петров (22.10.1891 – 27.12.1991), български художник.
• 130 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Димитър Найденов (15.09.1896 – 22.03.1946), български публицист.
• 130 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Луис Бромфийлд (27.12.1896 – 18.03.1956), американски писател.
• 130 г. от рождението и 65 г. от смъртта на проф. Цветан Лазаров Лазаров (25.02.1896 – 13.01.1961), български инженер и авиоконструктор.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Жан-Пиер Пежо (16.06.1896 – 17.10.1966), френски автомобилостроител.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Невена Буюклиева (24.02.1896 – 02.06.1966), българска актриса.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Андре Бретон (19.02.1896 – 28.09.1966), френски писател; един от основоположниците на сюрреализма.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Еудженио Монтале (12.10.1896 – 1981), италиански писател, нобелов лауреат.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на проф. Георги Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981), български физик.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Арчибалд Джоузеф Кронин (19.07.1896 – 06.01.1981), шотландски писател.
• 125 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Александър Фадеев (24.12.1901 – 15.05.1956), руски писател.
• 125 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Гари Купър (07.05.1901 – 13.05.1961), американски киноактьор, трикратен носител на „Оскар”.
• 125 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Уолт Дисни /Уолтър Елиас Дисни/ (05.12.1901 – 15.12.1966), американски режисьор и продуцент на документални и анимационни филми.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Михаил Ром (24.01.1901 – 01.11.1971), руски сценарист и режисьор.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на патриарх Кирил Български /Константин Марков Константинов/ (03.01.1901 – 07.03.1971), български духовник, историк и академик.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Луис Даниъл Армстронг (04.08.1901 – 06.07.1971), американски джазмузикант.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Вернер Карл Хайзенберг (05.12.1901 – 01.02.1976), германски физик, един от основоположниците на квантовата механика; нобелов лауреат.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Жорж Андре Малро (03.11.1901 – 23.11.1976), френски писател, политик и общественик.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Крум Тодоров Пенев (31.12.1901 – 12.07.1986), български поет, драматург и преводач.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Ярослав Сейферт (23.09.1901 –10.01.1986), чешки писател и журналист, нобелов лауреат.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Лукино Висконти (02.11.1906 – 17.03.1976), италиански кинорежисьор.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Макс Делбрюк (04.09.1906 – 09.03.1981), немско-американски физик, генетик и вирусолог; нобелов лауреат за откритията му, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.
• 120 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Емил Коралов /Емил Дончев Станчев/ (02.11.1906 – 29.07.1986), български писател.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Артур Лундквист (03.03.1906 – 11.12.1991), шведски писател.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Соичиро Хонда (17.11.1906 – 05.08.1991), японски инженер, създател на най-голямата автомобилна компания в Япония.
• 120 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Марсел Карне (18.08.1906 – 31.10.1996), френски кинорежисьор.
• 120 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Вера Тодорова Недкова (16.11.1906 – 07.07.1996), българска художничка и реставратор.
• 115 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Йосиф Иванов Цанков (07.11.1911 – 24.10.1971), български композитор, наричан „родоначалник на българския шлагер”.
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на акад. Кирил Братанов (05.03.1911 – 16.10.1986), български животновъд и имунобиолог.
• 115 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Макс Фриш (15.05.1911 – 04.04.1991), швейцарски писател.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Ерве Базен (17.04.1911 – 17.02.1996), френски писател.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Одисеас Елитис (02.11.1911 – 18.03.1996), гръцки поет, нобелов лауреат.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Ванга /Вангелия Пандева Гущерова/ (03.10.1911 – 11.08.1996), българска пророчица и лечителка.
• 115 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Йоско Йосифов /Йосиф Александров Йосифов/ (08.02.1911 – 02.05.2001), български композитор и диригент, един от основателите на Старозагорската и Варненската опера.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Нагиб Махфуз (11.12.1911 – 30.08.2006), египетски писател, нобелов лауреат.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Джоузеф Барбера (24.03.1911 – 18.12.2006), американски художник, аниматор и режисьор. През 1957 г. заедно с Уилям Хана създават собствена компания за анимационни филми „Хана–Барбера”.
• 110 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Иван Башев (11.02.1916 – 13.12.1971), български политик и дипломат.
• 110 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Иван Петров Пейчев (16.12.1916 – 09.07.1976), български поет и драматург.
• 110 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Иван /Джон/ Ночев (23.09.1916 – 13.03.1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула „Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Маргарита Дикова (29.02.1916 – 20.08.1996), българска хореографка.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Франсоа Митеран (26.10.1916 – 08.01.1996), френски политик, президент на Франция от 1981 – 1995 г.
• 110 г. от рождението и 25 г. от смъртта на проф. Александър Поплилов Йончев (12.05.1916 – 09.09.2001), български художник.
• 110 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милтън Байрон Бабит (10.05.1916 – 29.01.2011), американски композитор и музикален теоретик.
• 110 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Жоао Хавеланж (08.05.1916 – 16.08.2016), бразилски спортен деятел, бивш президент на ФИФА.
• 105 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Ив Монтан (13.10.1921 – 09.11.1991), френски актьор и певец.
• 105 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Кристине Брюкнер (10.12.1921 – 21.12.1996), германска писателка.
• 105 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Лили Берон /Лиляна Александрова Берон/ (29.12.1921 – 09.07.1996), българска примабалерина и педагог.
• 105 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Михаил Михайлов (06.09.1921 – 04.01.1996), български актьор.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Жан Ришар (18.04.1921 – 12.12.2001), френски актьор.
• 105 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Станислав Лем (12.09.1921 – 27.03.2006), полски писател.
• 105 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Михаил Топалов /Михо Христов Памукчиев/ (09.08.1921 – 11.02.2011), български журналист и писател.
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Джон Глен (18.07.1921 – 08.12.2016), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 100 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Драгомир Асенов /Жак Нисим Меламед/ (15.05.1926 – 19.06.1981), български писател и драматург.
• 100 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Кирил Харалампиев (10.04.1926 – 03.08.1986), български хореограф.
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Майлс Дейвис (26.05.1926 – 28.09.1991), американски джазмузикант и композитор.
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Клаус Кински /Клаус Гюнтер Накшински/ (18.10.1926 – 23.11.1991), германски актьор.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йовчо Димитров Караиванов (18.03.1926 – 31.03.1996), български народен певец.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Георги Георгиев – Гец (04.10.1926 – 02.09.1996), български актьор и режисьор.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Абдус Салам (29.01.1926 – 21.11.1996), пакистански физик, нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Пол Уилям Андерсън (25.11.1926 – 31.07.2001), американски писател.
• 100 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Димитър Христов Василев (04.04.1926 – 06.08.2001), български поет, писател и преводач.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Асен Петров Гаврилов (10.06.1926 – 21.05.2006), български балетист, балетмайстор и педагог.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Анастас Павлов Танов – Тасо (06.06.1926 – 19.11.2006), български писател, сценарист и режисьор.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Атанас Жеков (24.08.1926 – 12.09.2006), български художник.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Алфред Давид Криспин (26.02.1926 – 29.06.2006), български журналист, преводач и общественик.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Арнощ Лустиг (21.12.1926 – 26.02.2011), чешки писател и журналист, известен с произведенията си за Холокоста.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на архимандрит проф. Георги Елдъров (27.02.1926 – 11.07.2011), български католически духовник; първият шарже д'афер на Ватикана в България (1991).
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на проф. Арам Берберян-Датев (03.12.1926 – 21.04.2011), български композитор, пианист, диригент и педагог.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Цончо Христов Родев (09.06.1926 – 27.12.2011), български писател.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Дарио Фо (24.03.1926 – 13.10.2016), италиански драматург, нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на сър Питър Шафър (15.05.1926 – 06.06.2016), английски драматург.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Харпър Ли (28.04.1926 – 19.02.2016), американска писателка. За романа си „Да убиеш присмехулник” (1960) печели награда „Пулицър” (1961).
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Анджей Вайда (06.03.1926 – 09.10.2016), полски филмов и театрален режисьор.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Фидел Кастро (13.08.1926 – 25.11.2016), кубински политик; водач на Кубинската революция (1959).
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Марко Кънчев Стойчев (12.09.1931 – 20.01.2006), български писател, драматург и сценарист.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Мануел Галбан (14.01.1931 – 07.07.2011),кубински музикант – китарист.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта и на Ани Жирардо (25.10.1931 – 28.02.2011), френска актриса.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на проф. Ангел Заберски (31.08.1931 – 11.06.2011), български композитор и музикален педагог.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Еторе Скола (10.05.1931 – 19.01.2016), италиански кинорежисьор.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Донка Николова Петрунова (09.11.1931 – 15.02.2016), българска писателка.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на проф. Николина Георгиева (04.10.1931 – 27.06.2016), българска режисьорка и преподавател.
• 95 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Игор Ойстрах (27.04.1931 – 14.08.2021), руски цигулар и диригент.
• 95 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Жан-Клод Кариер (17.09.1931 – 08.02.2021), френски писател, сценарист и актьор.
• 90 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Ян Кошка (01.12.1936 – 11.05.2006), словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.
• 90 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Божидар Абрашев (28.03.1936 – 06.11.2006), български композитор.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Йордан Янков /Йордан Янков Урумов/ (08.06.1936 – 25.05.2011), български писател.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Красимир Цветанов Кюркчийски (22.06.1936 – 15.12.2011), български композитор.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Вацлав Хавел (05.10.1936 – 18.12.2011), чешки писател, драматург, политик и държавник.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Люба Рондова /Любка Василева Рондова-Караянева/ (24.08.1936 – 15.03.2016), българска народна певица.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Дора Иванова Бонева (11.04.1936 – 22.04.2021), българска художничка.
• 85 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Петър Христов Ковачев (04.07.1941 – 25.12.1981), български писател, журналист и драматург.
• 85 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Кшищов Кешловски (27.06.1941 – 13.03.1996), полски кинорежисьор.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Маргарет Беренис Прайс (13.04.1941 – 28.01.2011), английска оперна певица.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Сезария Евора (27.08.1941 – 17.12.2011), певица от Кабо Верде; най-известната представителка на стила „морна”.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Майкъл Аптед (10.02.1941 – 07.01.2021), британски режисьор, сценарист и продуцент.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Чик Кърия /Армандо Антъни Кърия/ (12.06.1941 – 09.02.2021), американски джаз пианист и композитор; носител на 19 награди „Грами”.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Чарли Уотс /Чарлз Робърт Уотс/ (02.06.1941 – 24.08.2021), английски музикант; барабанист на „Ролинг Стоунс”.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта проф. Петко Димитров Ганчев (18.10.1941 – 14.10.2021), български философ и политик.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Бертран Таверние (25.04.1941 – 25.03.2021), френски кинорежисьор, сценарист и продуцент.
• 80 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Паша Христова /Парашкева Христова Стефанова/ (16.07.1946 – 21.12.1971), българска естрадна певица.
• 80 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (05.09.1946 – 24.11.1991), английски рокпевец, солист на „Куин”.
• 80 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Сид Барет (06.01.1946 – 07.07.2006), английски музикант, певец, композитор и художник; един от основателите на „Пинк Флойд”.
• 80 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Надежда Дженева (29.08.1946 – 14.01.2006), българска журналистка и радиоводеща.
• 80 г. от рождението на 20 г. от смъртта на Били Престън (02.09.1946 – 06.06.2006), американски музикант и композитор.
• 80 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Пепа Николова /Пепа Николова Кирова/ (23.12.1946 – 22.09.2006), българска актриса.
• 80 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Васа Лалева Ганчева (29.04.1946 – 01.07.2011), българска режисьорка, сценарист и преводач.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Алън Рикман (21.02.1946 – 14.01.2016), британски актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Джон Лоутън (11.07.1946 – 29.06.2021), английски музикант; вокалист на британската група „Юрая Хийп”.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Ганчо Карабаджаков (19.10.1951 – 26.01.2021), български художник.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Стефан Петков Джамбазов (13.12.1951 – 15.03.2021), български журналист, сценарист, актьор и режисьор.
• 70 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Цветан Христов Владовски – Чочо (20.03.1956 – 10.12.2006), български музикант, певец, композитор и аранжор; вокалист на формация „Диана експрес” и на група „Тангра”.
• 70 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Румен Данов (27.04.1956 – 10.10.2016), български журналист и политик.
• 70 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Роджър Мичъл (05.06.1956 – 22.09.2021), английски режисьор.
• 65 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Васил Петров Пармаков (30.09.1961 – 21.05.2016), български музикант и композитор.
• 65 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Явор Димитров (04.12.1961 – 13.01.2021), български пианист и композитор.
• 60 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Пол Ритър (20.12.1966 – 05.04.2021), английски актьор.
• 55 г. от рождението и 5 г. от смъртта на доц. Марин Бодаков (28.04.1971 – 08.09.2021), български журналист, поет и литературовед.
• 35 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Лорина Камбурова (25.10.1991 – 27.05.2021), българска актриса.

Периодика 2026

Детайли
Посещения: 809

Периодични издания, които се получават през 2026 г. в библиотека "Родина"

 Връзки към интернет страниците на изданията

 Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката бул. "Руски" 17

 
СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ    
 
AGROVEST 1 в. Агровестник   Ахинора1в. Ахинора наблюдателв. Наблюдател  nbp 1в. Национална бизнес поща
stz news 1в. Старозагорски новини   teensв. ТИЙНейджърски вестник: Teen`s paper  litvoice  в. Литературен глас               
  Птици в нощта1сп. Птици в нощта 
       
ЕЖЕДНЕВНИЦИ
 
24 1в. 24 часа
 duma 1 в. Дума  телеграфв. Maч Телеграф телеграфв. Телеграф
tema sport 1в. Тема: спорт trud 1 в. Труд 
 
   
       
 НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА
       
аз буки1в. Аз буки BBIA br4 1сп. ББИА  bio 1сп. Биограф /Biograph lib 1сп. Библиотека 
buditel 1сп. Будител      buletn 1сп. Българска етнология bulgarian 1сп. Български език  bulgarian lit 1сп. Български език и литература 
bulfolk 1сп. Български фолклор  везни1сп. Важни личности от II световна война – НОВО!   везни1сп. Везни   kinderg 1сп. Детска градина
izvestiqсп. Известия на държавните архиви hist preg 1сп. Исторически преглед 

hist 1сп. История   

 Kuklart 
сп. Кукларт

Култура1сп. Култура 

 lit newspв. Литературен вестник lit mis сп. Литературна мисъл  mathсп. Математика
natural nсп. Обучение по природни науки и върхови технологии Квестниксп. Педагогически алманах    pedagogikaсп. Педагогика plamakсп. Пламък
предучилищноиучсп. Предучилищно и училищно образование geogr problemsсп. Проблеми на географията
 prof eduсп. Професионално образование slovotoв. Словото днес
soc problemsсп. Социологически проблеми  stat godсп. Статистически годишник stat spravсп. Статистически справочник  strategii na obrazсп. Стратегии на образователната и научната политика

Stalbataсп. Стълбата

 uch deloв. Учителско дело  philoсп. Философия  phil altсп. Философски алтернативи
chitalсп. Читалище chit newsp в. Читалищен вестник     
       
ОБЗОРНО - ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ       
        
geopolitсп. Геополитика и геостратегия  mevdunarсп. Международни отношения  55в. Над 55 pensioneriв. Пенсионери
Standart 1в. Стандарт   treta vazrastв. Трета възраст      
       
 БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ
       
ikonomikaсп. Икономика ikonom misalсп. Икономическа мисъл  capitalсп. Капитал  
       
СЧЕТОВОДСТВО И ПРАВО   
       
darjavenв. Държавен вестник pravna misalсп. Правна мисъл    
       
       
МЕДИЦИНА И ЗДРАВЕ
       
doktor 1в. Доктор zdrawen jurnalсп. Здравен журнал soc medсп. Социална медицина  
         
          
ХУМОР И САТИРА
       
sturshel 1в. Стършел pras pres в. Прас Прес    
       
ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО   
       
vsichko za semв. Всичко за семейството woman todayсп. Жената днес jurnal za venataсп. Журнал за жената  kulinarenсп. Кулинарен журнал
       
       
ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА   
       
idealen domсп. Идеален дом      
       
ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ  
       
kosmosсп. Космос Lov i ribolovсп. Лов и риболов national geogrсп. National Geographic magazine yellow trudсп. Списание 8 
weekend в. Уикенд      
       
ДРУГИ
       
silanceв. Тишина      
       
    Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката
       
Детски отдел - ул. "Българско Опълчение" 69
       
audiobooksDisney - Магически аудиоприказки замръзналото кралство 1сп. Замръзналото кралство   колите 1сп. Колите хот уийлс 1сп. Hot Wheels
ng kids сп.National Geographic Kids  вълшебното моливчесп. Макромикс - НОВО  вълшебното моливчесп. Мики Маус - НОВО вълшебното моливчесп. Принцеса 
               
Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176    
       
weekendв. Уикенд      
       
Филиал – бул. "Августа Траяна" 1    
stz news 1сп. Аудиоприказки - НОВО stz news 1сп.  Бърборино pensioneri в. Пенсионери   
       
       
Филиал – бул. "Христо Ботев" 4
       
stz news 1в. Старозагорски новини    

Празничен - декември 2026

Детайли
Посещения: 300
01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918 г.).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.).

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара).

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби).
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

04 – 12.12.
• Ханука. Празник на еврейската общност в България.

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико).
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Празник на търговците, моряците, рибарите, банкерите, пътешествениците, дарителите.
• Празник на градовете Бургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Европейски ден на инженера.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Ден на св. Спиридон. Празник на грънчарите и казанджиите, на шивачите и обущарите, на тухларите и керемидчиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят „полаз”.
• Международен ден на човешката солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
• Празник на Националната служба „Гранична полиция” (от1992 г.).

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата в България (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник). Празник на дърводелците.

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на учителя Петър Дънов. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военно-топографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото „Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на „движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

31.12.
• Посрещане на Новата 2027 година.

Празничен - ноември 2026

Детайли
Посещения: 335
01.11.
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Ден на българската журналистика.
• Световен ден на веганството.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Световен ден на човека. На този ден, през 1950 г., е подписана Европейската конвенция за правата на човека.
• Професионален празник на корабостроителите (от 1993 г.).

05.11.
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

07.11.
• Събота преди Архангеловден. Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация „Горбачов”, на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09 – 15.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

09.11.
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Св. Мина, Виктор и Викентий. (Именици: Виктор, Виктория, Мина, Милена, Минка, Минчо и др.).
• Международен ден на науката и мира. Основан от UNESCO през 2001 г., за да укрепи обществената информираност относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. Той насърчава националната и международната солидарност в името на наука, споделена между държавите.
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Празник на охранителя и частната охранителна дейност (обявен с Решение 50/4 от февр. 2010 г. на Мин. съвет).

12.11.
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

15.11.
• Начало на Коледните пости (15 ноем. – 24 дек.)
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).

16.11.
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.
• Международен ден на студентите (от 1941 г.).

18.11.
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г., отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918 г.).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.
• Световен ден на философията (от 2005 г., през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на „забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка).

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник.(Именици: Климент, Климентина, Клементина).
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост – готвачи, пекари, сладкари, сервитьори, производители на храни.
• Празник на Националния военен университет „Васил Левски” в гр. Велико Търново (от 14 юни 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912 г.).

29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин).
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - октомври 2026

Детайли
Посещения: 392
Международен месец за борба с рака на гърдата.
Международен месец на училищните библиотеки.

01.10.
• Световен ден на вегетарианството (от 1977 г.).
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО от 1975 г).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).

02.10.
• Световен ден на архитектурата.
• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).

03.10.
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).

03 – 04.10.
• Симхат Тора. Празник на еврейската общност в България.

04.10.
• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Световен ден на ходенето (от 1992 г. през първата неделя на м. октомври).
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на програмистите и специалистите по информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04 – 10.10
• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.
• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Световен ден на местообитанията – „Градове без бедняшки квартали”. Празник, определен от ООН и честван за пръв път през 1986 г. Целта му е да предизвика размисъл относно състоянието на нашите малки и големи градове, и основното човешко право на нормален подслон. Отбелязва се през първия понеделник на м. октомври.
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

05. – 11.10.
• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874 г.).

06.10.
• Свети апостол Тома. Празник на архитектите и зидарите.
• Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.
• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).

08.10.
• Световен ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната агенция за предотвратяване на слепотата през втория четвъртък на м. октомври.

09.10.
• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

10.10.
• Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален празник на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).

12.10.
• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Испания.
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879 г.).

12.10 - 18.10
• Европейска седмица на местната демокрация. Отбелязва се през седмицата, включваща 15 октомври.

13.10.
• Европейски ден на родителите и училището (от 2002 г. с решение на Европейската комисия, всеки втори вторник на месец октомври). Отбелязва се за насърчаване на връзката между родителите и училищата.
• Ден на гр. Ардино.

14.10.
• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. (Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо).
• Международен ден на стандартизацията (от 1970 г.).
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Международен ден за намаляване на природните бедствия. Постановен от ООН през 2002 г. с цел да популяризира глобална култура на намаляване на природните бедствия, включително подготовка за тях и предотвратяването и смекчаването им. Отбелязва се през втората сряда на октомври.
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.
• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на селските жени (от 2008 г., съгласно резолюцияот 18 дек. 2007 г. на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).

16.10.
• Световен ден на храната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
• Световен ден на хляба, обявен от FAO през 1945 г. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите в знак на почит към хляба и ролята му за здравословното хранене.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Ден на гр. Правец.

17.10.
• Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. (Именици: Злата, Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука).
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Световен ден на менопаузата. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Европейски ден за борба с трафика на хора, обявен от Европейския съюз след препоръка на Европейския парламент. Отбелязва се от 2007 г. с цел подобряване на осведомеността относно необходимостта за по-добра политика, насочена към предотвратяването и борбата с трафика на хора.
• Празник на художниците и иконографите. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на гр. Гоце Делчев.

19.10.
• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.
• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Сандански.

21.10.
• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

22.10.
• Световен ден на заекващите (от 1998 г.).

23.10.
• Национален празник на Унгария. Ден на революцията (1956 г.) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989 г.).

24.10.
• Ден на Организацията на обединените нации – ООН. (от 1945 г.).
• Световен ден за развитиена информатиката. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г.
• Професионален празник на нотариусите (от 1998 г.).
• Празник на гр. Разлог.

24.10 – 30.10
• Седмица на разоръжаването. През 1978 г. ООН обявява Седмица на разоръжаването, за да изтъкне опасностите от надпреварата във въоръжаването, разпространи нуждата от неговото прекратяване и да увеличи публичното разбиране на спешните задачи на разоръжаването.

25.10.
• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).
• Международен ден на творците. Mеждународният ден на творците е движение на обикновените хора. 25 октомври е рожденият ден на Пикасо.
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.
• Свети вмчк Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Професионален празник на българските строители, инженери, техници, ковачи, металурзи (от 1996 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав и Момчилград.

28.10.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Световен ден за борба с инсулта.
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923 г.).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.
• Световен ден на градовете. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2026

Детайли
Посещения: 381
01.09.
• Св. Симеон Стълпник (Летен Симеоновден). (Именици: Симеон (а), Симон (а), Мона, Моника, Марта).
• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Празник на градовете Червен бряг и Криводол.

02.09.
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.
• Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.

05.09.
• Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква.
• Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
• Празник на градовете Съединение и Суворово.
• Празник на гр. Драгоман (чества се през първата събота, след 29 август).

06.09.
• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885г.). Официален празник от 1995 г.
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.
• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
• Празник на градовете Раднево, Връбница и Белене.

06 - 12.09.
• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.
• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (от 1991).
• Празник на градовете Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
• Световен ден на красотата (Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология).

10.09.
Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).
11 – 13.09.
• Ерев Рош Ашана 5781 г. Начало на еврейската Нова година. Официален празник на еврейската общност в България.

12.09.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.

13.09.
• Сурп Хач – Кръстовден за Арменската Апостолическа православна църква. Храмов празник за арменската диаспора в Стара Загора.
• Ден на програмиста. Отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември (ако е високосна - на 12 септември).
• Празник на Българските инженерни войски. На 13 септември 1878 г. със заповед по Българската земска войска е създадена първата строева сапьорна рота. Това е и рождената дата на инженерните войски на Българската армия.

14.09.
• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Църковен празник за православните християни. (Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри).
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
• Празник на вестник „Българска армия”.
• Празник на градовете Силистра, Бяла Слатина и Крушари.

15.09.
• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Международен ден на демокрацията (от 2007 г.).
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).

16.09.
• Mеждународен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810 г.).

16 - 22.09.
• Европейска седмица на мобилността.

17.09.
• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов).
• Празник наградовете София, Лом и Костинброд.

18.09.
• Международният ден на електронната книга. Този ден е въведен през 2014 година и преминава под мотото „Read an e-book” („Прочети е-книга”). Целта е да се популяризира литературата, през призмата на модерните технологии и възможности на книгоиздаването. В България се чества от 2019 г.

19.09.
• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).
• Ден на избирателното право. Денят през 1893 г., когато Нова Зеландия дава на жените правото да гласуват, първата страна в света, която въвежда универсалното избирателно право.

20.09.
• Йом Кипур. Ден на изкуплението, на опрощаване на греховете. Най-големият празник на еврейската общност в България.

21.09.
• Световен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Ден на независимостта на Република Армения (от 1991 г.).
• Празник на гр. Тутракан.

22.09.
• Ден на Независимостта на България (1908 г.). 118 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
• Есенно равноденствие. Празник на обществото „Бяло братство”.
• Международен ден без автомобили (от 1998 г.).
• Празник на Демократическата партия (1896 г.).
• Празник на гр. Тервел.

23.09.
• Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.

25.09.
• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия.
• Празник на гр. Добрич.
• Нощ на изкуствата (от 2005 г. всеки последен петък на м. септември).

25.09. – 02.10.
• Сукот. Празник на еврейската общност в България. Един от трите главни празника Шалош Регалим, на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.

26.09.
• Международен ден за пълно премахване на ядрените оръжия, определен с Резолюция на Общото събрание на ООН.
• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Празник на гр. Карнобат.
• Празник на гр. Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

27.09.
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември).
• Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.).

30.09.
• Световен ден на превода (от 1991 г.). Празник на преводачите.
• Празник на гр. Стамболово.

Празничен - август 2026

Детайли
Посещения: 370

01.08.
• Начало на Богородични пости (08 – 14 август).
• Национален празник на Швейцария (1291 г.).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия. Празник на гр. Бяла.
• Празник на гр. Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

01 - 07.08
• Световна седмица на кърменето (от 1992 г.) (отбелязва се през първите седем дни на м. август).

02.08.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Национален празник на Македония. Ден на Републиката.
• Професионален празник на железничаря (отбелязва се през първия неделен ден на м. август).
• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили, който е на втория неделен ден на м. август).

03.08.
• Световен ден на динята.

06.08.
• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903 г.). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден „Лекарите в света за мир”.
• Ден на Националния ловно-рибарски съюз (с решение на Общото събрание на БЛРС от 29 ноем. 2006 г.). Ден на ловеца.

06 – 12.08.
• Седмица на дивеча и лова (от 2007 г.).

07.08.
• Световен ден на бирата (от 2007 г.) (отбелязва се през първия петък на м. август).
• Ден на надеждата.

08.08.
• Световен ден на котките (от 2002 г.).
• Международен ден на алпинизма.

09.08.
• Световен ден на коренното население в света (отбелязва се от 1994 г. приет с резолюция на ООН).
• Празник на Военноморските сили в България (втория неделен ден на м. август), съгласно Указ 273 на Президиума на Народното събрание от 9 авг. 1956 г.
• 10.08.
• Национален празник на Еквадор. Ден на независимостта.
• Световен ден на мързела.
• Професионален празник на готвачите.

10.08.
• Световен ден на лъва.

11.08.
• Национален празник на Чад. Ден на независимостта.

12.08.
• Световен ден на слона.
• Международен ден на младежта, определен с резолюция 54/120 от 17 дек. 1999 г. на Общото събрание на ООН.

13.08.
• Световен ден на донорството на органи.
• Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.
• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Международен ден на бездомните животни (третата събота на м. август).
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
• Ден на градовете Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

16.08.
• Сурп Аствадзадзни – Успение на Пресвета Богородица за Арменската Апостолическа православна църква. Отбелязва се от арменската диаспора в България в първия неделен ден след 15 август.

17.08.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Национален празник на Габон. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Национален празник на Индонезия. Ден на независимостта (от 1945 г.).

18.08.
• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на морските фарове (от 1994 г.).
• Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

19.08.
• Съборeндeн. Начало на Божествената Нова година за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на фотографията.
• Празник на гр. Кула.

20.08.
Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.
• Национален празник на Естония. Ден на въстановяване на независимостта (от 1991 г.).
• Празник на градовете Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

22.08.
• Световният ден на фолклора. Отбелязва се от 1918 г. по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО)

23.08.
• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.
• Европейски ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма. Обявен от Европейския парламент през 2008 г.

24.08.
• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Рожден ден на чипса, чиято първоначална рецепта е създадена на 24 авг. 1853 г. в Сарагота Спрингс, Ню Йорк, САЩ.

26.08.
• Мавлид – Рождението на Мохамед. Празник на мюсюлманската общност в България.
• Световен ден на кучето (от 2004 г.).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.
• Световен ден на езерата.
• Международен ден на книгите-игри. На тази дата през 1982 година е издадена първата книга от поредицата Fighting Fantasy (Бойни фантазии).
• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.
• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998 г.). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис III. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис III– Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
• Богородица Бари (Успение на Св. Богородица). Празник за ромската общност в България.

28 - 30.08.
• Празник на гр. Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

29.08.
• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на градовете Криводол и Лъки.

30.08.
• Международен ден на безследно изчезналите.
• Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов - Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх. Празник на лицата заети в туризма.
• Празник на гр. Мадан.

31.08.
• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
• Национален празник на Киргистан. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Малайзия. Ден на независимостта (от 1957 г.).

Празничен - юли 2026

Детайли
Посещения: 312
01.07.
• Св. безсребреници Козма и Дамян. Празник на Източноправославната християнска църква. В България се почита като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител. (Именици: Дамян/а, Кузма, Кузман).
• Денят на „Кристофър Стрийт” е международен ден на ЛГБТИ общността. На 1 юли 1969 г. на „Кристофър Стрийт” в Ню Йорк стават ожесточени сблъсъци между полиция и хомосексуалисти. Оттогава хомосексуалистите го празнуват като символ на своята еманципация.
• Национален празник на Канада.
• Международен ден на архитектурата от 1985 г.

02.07.
• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) (от 2001 г.)
• Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).
• Ден на цветята.

03.07.
• Международен ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация „Нулеви отпадъци Европа” (Zero Waste Europe), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да не ги използват.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.
• Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
• Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.
• Ден на гр. Велинград (всяка първа събота на м. юли).

05.07.
• Национален празник на Алжир и Венецуела.
• Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).

06.07.
• Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
• Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.
• Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.).

08.07.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.
• Национален празник на Аржентина. Ден на независимостта.

11.07.
• Световен ден на човечеството. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.
• Световен ден на коня, обявен през 2025 г. на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН.
• Международен ден на етеричните масла.

12.07.
• Вартавар – Преображение Господне за Арменската Апостолическа православна църква.
• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Празник на Националната гвардейска част.

13.07.
• Международен ден на диригента. Празникът е учреден през 2013 г. по инициатива на студенти от Школата по оркестрово и бандово дирижиране "Маестро Наваро Лара" в Уелва, Испания. Датата е избрана в памет на известния австрийски диригент Карлос Клайбер, починал на 13 юли 2004 г.
• Национален празник на Черна гора.

14.07.
• Национален празник на Френската република.

16.07.
• Световен ден на змиите.

17.07.
• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Световен ден на емоджитата. Празникът е създаден през 2014 г. от основателя на Emojipedia Джереми Бърдж. Избрана е тази дата, тъй като тя е изобразена върху емоджито на календара в операционната система на Apple.
• Празник на Созопол.

18.07.
• Празник на служителите на Гражданската защита в България (1993 г.).
• Празник на градовете Карлово и Левски.
• 189 г. от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски.

19.07.
• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).
• Ден на сладоледа (всяка трета неделя от месец юли).

20.07.
• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шаха. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924 г.).
• Международен ден на тортата (от 2011 г.)
• Международен ден на Луната. Чества се от 2022 г. с Резолюция на Общото събрание на ООН. Датата е избрана в чест на историческата мисия „Аполо 11”, когато през 1969 година човек за първи път стъпва на Луната.
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).

21.07.
• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

25.07.
• Успение на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Анна, Яна, Блага).
• Национален празник на Пуерто Рико.

26.07.
• Денят на есперанто. Отбелязва се в чест на създаването на изкуствения език есперанто. Датата е избрана, защото на този ден през 1887 г. Л. Л. Заменхоф публикува първата книга за езика.
• Професионален празник на служителите от Национална служба „Жандармерия” (от 2002 г.).

28.07.
• Световен ден за борба с хепатита (от 2008 г.).
• Национален празник на Перу. Ден на независимостта.

30.07.
• Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).
• Международен ден за борба с трафика на хора, обявен от ООН.

31.07.
• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).
• Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Предлагаме Ви

centar Tabela

Търсене

В момента има 331 гости и няма регистрирани потребители

Център за доброволци

Електронна библиотека

Разширено търсене
logo lid2 s
school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора