Стара Загора 2025

Годишнини - май 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1388

01.05.
• 145 г. от рождението на Васил Стоянов (1880 – 28.11.1962), български детски поет.
• 140 г. от рождението на Екатерина Димитрова Ненчева (1885 – 09.02.1920), българска поетеса.
• 135 г. от първото честване Деня на труда в България (1890).

03.05.
• 180 г. от рождението на Иля Илич Мечников (1845 – 02.07.1916), руски биолог, физиолог и ембриолог.
• 115 г. от рождението на Иван Богданов (1910 – 06.08.1992), български литературовед, лексикограф и писател.

04.05.
• 200 г. от рождението на Томас Хенри Хъксли (1825 – 29.06.1895), английски естествоизпитател, дарвинист.
• 70 г. от смъртта на Джордже Енеску (19.08.1881 – 1955), румънски композитор и цигулар.

05.05.
• 185 г. от рождението на Екзарх Йосиф I /Лазар Йовчев/ (1840 – 20.06.1915).
• 100 г. от публикуването на Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създаване на първите държавни и трудови борси (1925).
• 25 г. от смъртта на Георги Братанов (17.03.1944 – 2000), български писател и журналист.

06.05.
• 225 г. от смъртта на Александър Василиевич Суворов (13.11.1730 – 1800), руски пълководец, генералисимус.
• 130 г. от рождението на Рудолфо Валентино (1895 – 23.08.1926), американски киноактьор от италиански произход, известен като „великият любовник" на нямото кино.

07.05.
• 95 г. от рождението на Пеньо Пенев (1930 – 27.04.1959), български поет.

08.05.
• 145 г. от смъртта на Гюстав Флобер (12.12.1821 – 1880), френски писател.
• 100 г. от смъртта на Тодор Паница (02.07.1879 – 1925), български революционер, деец на ВМРО.

09.05.
• 220 г. от смъртта на Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (10.11.1759 – 1805), немски поет и драматург.
• 175 г. от смъртта на Жосеф Луи Гей-Люсак (06.12.1778 – 1850), френски физик и химик.
• 165 г. от рождението на сър Джеймс Матю Бари (1860 – 19.06.1937), шотландски писател и драматург, автор на „Питър Пан".
• 110 г. от смъртта на Ярослав Вешин (23.05.1860 – 1915), чешки живописец, живял и творил в България.

10.05.
• 265 г. от рождението на Клод Жозеф Роже дьо Лил (1760 – 26.06.1836), френски капитан и композитор, създателят на френския национален химн – „Марсилезата”.
• 185 г. от рождението на Хаджи Димитър /Димитър Николов Асенов/ (1840 – 10.08.1868), български революционер и четнически войвода.
• 125 г. от смъртта на Стефан Георгиев (01.08.1859 – 1900), български учен, един от основоположниците на бълг. ботаническа наука.
• 100 г. от смъртта на Христо Ясенов /Христо Павлов Туджаров/ (24.12.1889 – 1925), български поет, сатирик.

11.05.
• 145 г. от учредяване на дружеството „Славянска беседа” (1880) в София. Първи председател е Антон Безеншек.

12.05.
• 210 г. от рождението на Анастасия Димитрова (1815 – март 1894), първата българска учителка.

13.05.
• 805 г. от рождението на Александър Невски (1220 – 14.11.1263), княз на Новгород, канонизиран за светец.
• 230 г. от рождението на Павел Шафарик (1795 – 26.06.1861), чешки филолог.
• 185 г. от рождението на Алфонс Доде (1840 – 16.12.1897), френски писател и драматург.
• 95 г. от смъртта на Фритьоф Нансен (10.10.1861 – 1930), норвежки океанограф, изследовател на Сев. Полярна област.

14.05.
• 100 г. от смъртта на Райдър Хагард (22.06.1856 – 1925), английски писател.
• 30 г. от смъртта на Кристиан Анфинсен (26.03.1916 – 1995), американски биохимик, предложил нова теория за процеса на биологичната еволюция; нобелов лауреат.

15.05.
• 155 г. от рождението на Васил Киров Кирков (1870 – 28.11.1931), български актьор и режисьор, един от основателите на бълг. професионален театър.
• 100 г. от смъртта на Гео Милев /Георги Милев Касабов/ (15.01.1895 – 1925), български поет, публицист и преводач.
• 10 г. от смъртта на Николай Христозов (06.01.1931 – 2015), български писател.

16.05.
• 115 г. от смъртта на Милий Алексеевич Балакирев (21.12.1836 – 1910), руски композитор, пианист и диригент.
• 70 г. от смъртта на Светослав Обретенов (25.11.1909 – 1955), български композитор и хоров диригент.

17.05.
• 515 г. от смъртта на Сандро Ботичели (ок. 1445 – 1510), флорентински ренесансов живописец.

18.05.
• 145 г. от рождението на Димитър Иванов Бояджиев (1880 – 12.07.1911), български поет.
• 105 г. от рождението на папа Йоан-Павел ІІ /Карол Войтила/ (1920 – 02.04.2005).
• 50 г. от смъртта на проф. Илия Петров (09.07.1903 – 1975), български художник, портретист. Неговото име носи Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София.

19.05.
• 135 г. от рождението на Петко Стоянов Стайнов (1890 – 24.07.1972), български юрист, дипломат и политик.

20.05.
• 180 г. от рождението на Херман Емингхаус (1845 – 17.02.1904), германски психиатър, пионер в детската и юношеската психология и основател на психопатологията на развитието.
• 80 г. от смъртта на Владимир Минчов Вазов (14.05.1868 – 1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.
• 65 г. от смъртта на Никола Михайлов Ненов (30.01.1876 – 1960), български живописец.

21.05.
• 760 г. от рождението на Данте Алигиери (1265 – 13.09.1321), италиански писател и философ.
• 170 г. от рождението на Емил Верхарн (1855 – 27.11.1916), белгийски поет, символист.
• 75 г. от рождението на Румен Балабанов (1950 – 13.10.2012), български писател, журналист и издател.
• 25 г. от смъртта на Барбара Картланд (09.07.1901 – 2000), английска писателка.

22.05.
• 140 г. от смъртта на Виктор Юго (26.02.1802 – 1885), френски писател.
• 50 г. от смъртта на Бончо Бочев (01.12.1899 – 1975), български хоров диригент и музикален педагог, основател на хор „Бодра смяна".

23.05.
• 165 г. от рождението на Ярослав Вешин (1860 – 09.05.1915), чешки живописец, живял и творил в България.

24.05.
• 105 г. от рождението на Виктор Райчев (1920 – 05.01.1999), български композитор и диригент.
• 85 г. от рождението на Йосиф Бродски (1940 – 28.01.1996), руски поет; нобелов лауреат (1987).

25.05.
• 160 г. от смъртта на Питер Зееман (1865 – 09.10.1943), холандски физик.

26.05.
• 140 г. от рождението на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (1885 – 06.10.1960), български поет и преводач.

27.05.
• 185 г. от смъртта на Николо Паганини (27.10.1782 – 1840), италиански композитор и виртуозен цигулар.
• 115 г. от смъртта на Роберт Кох (11.12.1843 – 1910), немски учен, един от основателите на микробиологията, откривател на причинителите на туберкулозата, холерата и тифа.

28.05.
• 85 г. от рождението на Развигор Попов (1940), български музикант и композитор.
• 60 г. от първия рейс на възстановения кораб „Радецки”, свързан с героичния път на Ботевата чета (1965).
• 10 г. от смъртта на Ханс Бендер (01.07.1919 – 2015), германски писател и издател.

29.05.
• 145 г. от рождението на Освалд Шпенглер (1880 – 08.05.1936), германски философ, основоположник на философията на културата.
• 105 г. от рождението на Рачко Ябанджиев (1920 – 26.03.2004), български актьор.
• 75 г. от смъртта на Събчо Атанасов Събев (05.04.1899 – 1950), български оперен певец.

30.05.
• 385 г. от смъртта на Петер Паул Рубенс (28.06.1577 – 1640), фламандски бароков живописец.
• 95 г. от рождението на Цвета Унджиева (1930 – 24.12.2000), български литературовед и лит. критик.

31.05.
• 25 г. от смъртта на Петър Младенов (22.08.1936 – 2000), философ, политик, държавник и първият президент на демократизираща се България.

Годишнини - юни 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1200

01.06.
• 245 г. от рождението на Карл фон Клаузевиц (1780 – 16.11.1831), пруски генерал-майор и военен теоретик.
• 155 г. от рождението на Христо Станчев (1870 – 04.06.1950), първият български народен художник.

02.06.
• 185 г. от рождението на Томас Харди (1840 – 11.01.1928), английски писател, натуралист.
• 125 г. от рождението на Асен Василиев (1900 – 21.06.1981), български изкуствовед и художник.
• 85 г. от смъртта на Гунчо Гунчев (09.03.1904 – 1940), български географ, етнограф, есперантист и филателист, основоположник на българската геоморфология.

03.06.
• 630 г. от смъртта на Иван Шишман (ок. 1350 – 1395), цар на България от 1371-1395 г.
• 150 г. от смъртта на Жорж Бизе (25.10.1838 – 1875), френски композитор от епохата на Романтизма. Най-известната му творба е операта „Кармен” (1873-1874).
• 25 г. от смъртта на Атанас Душков (10.10.1909 – 2000), български детски писател.

04.06.
• 150 г. от смъртта на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (06.09.1812 – 1875), търновски митрополит, един от водачите на църковно-националната борба.
• 145 г. от създаването на бълг. национална парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки (1880).
• 75 г. от смъртта Христо Станчев (01.06.1870 – 1950), първият български народен художник.

05.06.
• 125 г. от рождението на Денис Габор (1900 – 08.02.1979), унгарско-британски физик и електроинженер; нобелов лауреат; създател на теория на холографията.
• 125 г. от смъртта на Стивън Крейн (01.11.1871 – 1900), американски писател.
• 115 г. от смъртта на О. Хенри /Уилям Сидни Портър/ (11.09.1862 – 1910), американски писател.
• 95 г. от смъртта на Жул Паскин (31.03.1885 – 1930), френски художник от български произход.

06.06.
• 150 г. от рождението на Томас Ман (1875 – 12.08.1955), германски писател.
• 140 г. от рождението на Никола Ракитин (1885 – 02.05.1934), български поет.
• 25 г. от смъртта на Фредерик Дар /псевдоним Сан Антонио/ (29.06.1921 – 2000), френски писател.

07.06.
• 90 г. от смъртта на Иван Владимирович Мичурин (15.10.1855 – 1935), руски биолог и селекционер на нови сортове плодове.
• 45 г. от смъртта на Хенри Милър (26.12.1891 – 1980), американски писател.

08.06.
• 215 г. от рождението на Роберт Шуман (1810 – 29.07.1856), немски композитор.
• 130 г. от рождението на проф. Васил Захариев Стоянов (1895 – 29.11.1971), български художник и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.

09.06.
• 215 г. от рождението на Ото Николай (1810 – 11.05.1849), немски композитор и диригент, основател на Виенската филхармония.
• 160 г. от рождението на Карл Нилсен (1865 – 03.10.1931), датски композитор и диригент.
• 155 г. от смъртта на Чарлс Дикенс (07.02.1812 – 1870), английски писател.
• 110 г. от рождението на Лес Пол /Лестър Полсфус/ (1915 – 12.08.2009), американски музикант и изобретател.

10.06.
• 145 г. от рождението на Андре Дерен (1880 – 08.09.1954), френски художник и илюстратор, един от основоположниците на фовизма.

11.06.
• 100 г. от смъртта на Никола Габровски (06.09.1864 – 1925), български политик и общественик.

12.06.
• 185 г. от рождението на Якуб Арбес (1840 – 08.04.1914), чешки писател и журналист, създател на жанра „романето”.
• 80 г. от рождението на Найден Андреев (1945 – 28.07.2013), български композитор.
• 70 г. от учредителния конгрес на Съюза на бълг. журналисти в София (1955).
• 60 г. от основаването на „Театър 199” в София (1965).

13.06.
• 160 г. от рождението на Уилям Бътлър Йейтс (1865 – 28.01.1939), ирландски поет, есеист, критик и драматург.

14.06.
• 190 г. от рождението на Николай Рубинщайн (1835 – 23.03.1881), руски пианист и композитор.
• 105 г. от смъртта на Макс Вебер /Максимилиян Карл Емил Вебер/ (21.04.1864 –1920), германски социолог и икономист.

15.06.
• 30 г. от смъртта на Джон Винсънт Атанасов (04.10.1903 – 1995), американски учен от български произход, създател на първия компютър.

16.06.
• 100 г. от рождението на Георги Парцалев (1925 – 31.10.1989), български актьор.

17.06.
• 80 г. от Потсдамската конференция с участието на Чърчил, Труман и Сталин (1945).

19.06.
• 155 г. от рождението на Ганчо Ценов (1870 – 25.09.1949), български историк, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.
• 95 г. от рождението на Жул Ефраим Леви (1930 – 03.06.2006), български композитор и диригент.
• 25 г. от смъртта на Антон Горчев (10.11.1939 – 2000), български актьор.

20.06.
• 155 г. от смъртта на Жул дьо Гонкур (17.12.1830 – 1870), френски писател, натуралист.
• 145 г. от рождението на Петър Завоев (1880 – 19.02.1969), български журналист и писател.
• 120 г. от рождението на Лилиан Хелман (1905 – 30.06.1984), американска писателка, сценарист, драматург и преподавател.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Екзарх Йосиф I /Лазар Йовчев/ (05.05.1840 – 1915).

21.06.
• 120 г. от рождението на Жан-Пол Сартр (1905 – 15.04.1980), френски философ, писател и драматург.
• 90 г. от рождението на Франсоаз Саган /Франсоаз Коарез/ (1935 – 24.09.2004), френска писателка.

22.06.
• 210 г. от рождението на Павел Федотов (1815 – 14.11.1852), руски художник.

23.06.
• 150 г. от рождението на Кирил Христов (12/23.06.1875 – 07.11.1944), български поет, драматург, преводач.

24.06.
• 80 г. от Първия конгрес на Народните читалища (1945).

25.06.
• 95 г. от рождението на Георги Черкелов (1930 – 19.02.2012), български актьор.
• 90 г. от рождението на Стефан Илиев (1935 – 17.01.2018), български актьор, председател на Съюза на артистите в Б-я (1990 – 2005).

27.06.
• 175 г. от рождението на Иван Минчов Вазов (1850 – 22.09.1921), български писател, драматург, културен и обществен деец.

28.06.
• 125 г. от рождението на Леон Кручковски (1900 – 01.08.1962), полски белетрист и драматург.

29.06.
• 130 г. от смъртта на Томас Хенри Хъксли (04.05.1825 – 1895), английски естествоизпитател, дарвинист.
• 125 г. от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900 – 31.07.1944), френски писател и летец.
• 110 г. от рождението на Паун Генов (1915 – 07.08.1999), български писател, поет и документалист.
• 85 г. от смъртта на Паул Клее (18.12.1879 – 1940), швейцарско-германски художник.

30.06.
• 105 г. от рождението на Георги Вътев Ковачев-Гришата (1920 – 20.08.2012), български художник.

Годишнини - юли 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1281

01.07.
• 160 г. от излизането на бр. № 1 на сп. „Българска старина”. Ред. Георги Сава Раковски, Букурещ (1865).
• 130 г. от излизането на бр. № 1 на сп. „Изкуство”, първото бълг. списание за изобразително изкуство, София (1895).
• 130 г. от смъртта на Петко Рачов Славейков (17.11.1827 – 1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик.

02.07.
• 85 г. от рождението на Георги Иванов (1940), първият български космонавт.
• 45 г. от смъртта на Петър Динев (14.07.1889 – 1980), български музиковед и композитор.

03.07.
• 150 г. от рождението на Фердинанд Зауербрух (1875 – 02.07.1951), германски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 80 г. от рождението на Стефан Воронов (1945 – 06.09.1974), български естраден певец и актьор.
• 30 г. от смъртта на Андрей Стоянов Гуляшки (07.05.1914 – 1995), български писател.

04.07.
• 235 г. от рождението на сър Джордж Еверест (1790 – 01.12.1866), английски геодезист и картограф, военен инженер; пръв измерва височината на най-високия връх в света Джомолунгма (Еверест).
• 65 г. от смъртта на проф. Асен Димитров (06.01.1894 – 1960), български оперен диригент, композитор и музикален педагог.

06.07.
• 610 г. от смъртта на Ян Хус (ок. 1370 – 1415), чешки мислител, идеолог на чешката Реформация, национален герой на Чехия.
• 130 г. от смъртта на Стефан Николов Стамболов (31.01.1854 – 1895), български политик и държавник; министър-председател.
• 95 г. от рождението на Тодор Стоянов (1930 – 30.04.1999), български режисьор, сценарист и кинооператор.
• 90 г. от рождението на Далай Лама /Тензин Гяцо/ (06.07.1935), ХІV-ти Далай Лама на Тибет (от 1940 г.).
• 5 г. от смъртта на Енио Мориконе (10.11.1928 – 2020), италиански композитор, автор на филмова музика.

07.07.
• 190 г. от рождението на Бачо Киро (1835 – 28.05.1876), български учител, книжовник и революционер.
• 165 г. от рождението на Густав Малер (1860 – 18.05.1911), австрийски композитор и диригент.
• 135 г. от смъртта на Хайнрих (Анри) Нестле (10.08.1814 – 1890), германски индустриалец и изобретател, основател на компанията „Нестле” и един от създателите на млечния шоколад.
• 95 г. от смъртта на Артър Конан Дойл (22.05.1859 – 1930), английски писател, драматург, медик, спортен деятел.

08.07.
• 330 г. от смъртта на Кристиан Хюйгенс (14.04.1629 – 1695), холандски механик, физик и математик; създател на вълновата теория на светлината; откривател на спътника на Сатурн - Титан, както и на часовниковото махало.
• 185 г. от рождението на Август Лескин (1840 – 20.09.1916), немски езиковед – славист, автор на първото научно „Ръководство по старобългарски език” (1871).

09.07.
• 145 г. от смъртта на Пол Пиер Брока (28.06.1824 – 1880), френски лекар и патоанатом, откривател на речедвигателния център в мозъка.

10.07.
• 195 г. от рождението на Камий Писаро (1830 – 13.11.1903), френски живописец.
• 115 г. от смъртта на Йохан Готфрид Гал (09.06.1812 – 1910), немски астроном, открил планетата Нептун.

11.07.
• 80 г. от смъртта на Александър Кръстев (01.02.1879 – 1945), български музикален деец и композитор.
• 65 г. от смъртта на Павел Атанасов (30.11.1867 – 1960), български свещеник, текстописец, събирач на народени песни и др.
• 40 г. от смъртта на Васка Емануилова Игова (25.12.1905 – 1985), българска скулпторка.

12.07.
• 115 г. от смъртта на Чарлз Ролс (28.08.1877 – 1910), британски авиатор, автомобилен състезател и предприемач, който заедно с Хенри Ройс основава автомобилната компания "Ролс – Ройс".

13.07.
• 20 г. от смъртта на Асен Кисимов (03.05.1936 – 2005), български актьор и певец.

15.07.
• 60 г. от смъртта на проф. Георги Иванов Манев (15.01.1884 – 1965), български физик, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.

16.07.
• 35 г. от смъртта на Никола Русев (13.07.1932 – 1990), български писател и драматург.

18.07.
• 415 г. от смъртта на Караваджо (29.09.1571 – 1610), италиански художник, един от създателите на натюрморта в европейската живопис.
• 100 г. от рождението на Иван Кондов (1925 – 08.09.2004), български филмов и драматичен актьор.

20.07.
• 80 г. от смъртта на Пол Валери (30.10.1871 – 1945), френски поет и критик.

22.07.
• 15 г. от смъртта на Дончо Цончев (27.07.1933 – 2010), български писател прозаик.

23.07.
• 150 г. от рождението на Айзък Сингер (27.10.1811 – 1875), американски инженер, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 105 г. от рождението на Амалия Родригеш (1920 – 06.10.1999), португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“.

24.07.
• 165 г. от рождението на Алфонс Муха (1860 – 14.07.1939), чешки живописец, един от най-видните представители на ар нуво.

25.07.
• 120 г. от рождението на Елиас Канети (1905 – 14.08.1994), немскоезичен писател от еврейски произход, роден в гр. Русе, България.
• 45 г. от смъртта на Владимир Висоцки (25.01.1938 – 1980), руски поет, певец и композитор.

26.07.
• 150 г. от рождението на Карл Густав Юнг (1875 – 06.06.1961), швейцарски психолог и психиатър.
• 140 г. от рождението на Андре Мороа /Емил Соломон Вилхелм Херцог/ (1885 – 09.10.1967), френски писател и биограф.

28.07.
• 370 г. от смъртта на Савиниен Еркюл Сирано дьо Бержерак (06.03.1619 – 1655), френски драматург.
• 275 г. от смъртта на Йохан Себастиян Бах (21.03.1685 – 1750), немски композитор и виртуозен органист.
• 100 г. от рождението на Ева Георгиева /Йовка Петрова Стоянова/ (1925 – 18.04.2004), българска народна певица, съосновател на трио „Българка”.
• 90 г. от рождението на Владимир Башев (1935 – 19.11.1967), български поет и журналист.

29.07.
• 160 г. от рождението на Александър Константинович Глазунов (1865 – 21.03.1936), руски композитор, музикален педагог и диригент.
• 135 г. от смъртта на Винсент Ван Гог (30.03.1853 – 1890), холандски художник.
• 125 г. от рождението на Ейвинд Юнсон (1900 – 25.08.1976), шведски писател; нобелов лауреат.

30.07.
• 85 г. от рождението на Евдокия Здравкова-Хорозова (1940), оперна певица.
• 15 г. от смъртта на Стефка Съботинова (02.04.1930 – 2010), българска народна певица.

31.07.
• 150 г. от рождението на Жеко Радев (1875 – 24.01.1934), български географ, основоположник на геоморфоложката наука в България.
• 80 г. от смъртта на проф. Георги Павлов (10.03.1881 – 1945), български ветеринарен лекар и общественик.
• 10 г. от смъртта на Евстати Бурнаски (21.10.1922 – 2015), български поет и публицист.
• 5 г. от смъртта на сър Алън Паркър (14.02.1944 – 2020), британски режисьор, писател, актьор и продуцент.

Годишнини - август 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1238

• 190 г. от рождението на Цани Гинчев (авг. 1835 – 26.07.1894), български белетрист.

01.08.
• 120 г. от рождението на Илка Стефанова Попова (1905 – 30.05.1979), българска оперна певица.

03.08.
• 150 г. от рождението на проф. Димитър Йоцов (1875 – 07.08.1969), български историк, дипломат и политик.
• 15 г. от смъртта на Коста Колев (02.06.1921 – 2010), български композитор и диригент.

04.08.
• 220 г. от рождението на Сър Уилям Роуан Хамилтън (1805 – 02.09.1865), ирландски математик, физик и астроном.
• 150 г. от смъртта на Ханс Кристиан Андерсен (02.04.1805 – 1875), датски писател, световен майстор на приказката.

05.08.
• 175 г. от рождението на Ги дьо Мопасан (1850 – 06.07.1893), френски писател.
• 130 г. от смъртта на Фридрих Енгелс (28.11.1820 – 1895), немски философ, икономист и революционер, положил основите на комунизма.
• 95 г. от рождението на Нийл Олдън Армстронг (1930 – 25.08.2012), американски астронавт, първият човек, стъпил на Луната.
• 85 г. от рождението на Иван Налбантов (1940 – 10.05.2021), български актьор и писател.
• 85 г. от рождението на Ивайло Знеполски (1940 – 29.11.2023), български културолог, изкуствовед и филмов критик.
• 80 г. от рождението на проф. Стойка Миланова (1945), българска цигуларка и музикален педагог.
• 10 г. от смъртта на Васил Попов (25.06.1934 – 2015), български комик и артист.

06.08.
• 365 г. от смъртта на Диего Веласкес (06.06.1599 – 1660), испански художник.
• 35 г. от смъртта на Иван Давидков (09.03.1926 – 1990), български поет, писател и преводач.
• 20 г. от смъртта на Кирила Възвъзова-Каратеодорова (25.11.1917 – 2005), български историк, изворовед.

07.08.
• 100 г. от рождението на Климент Цачев (1925 – 19.03.1996), български писател, драматург, редактор и преводач.

08.08.
• 320 г. от рождението на Дейвид Хартли (1705 – 27.08.1757), английски психолог, философ и лекар.
• 125 г. от смъртта на Емил Шкода (18.11.1839 – 1900), чешки инженер и индустриалец.

09.08.
• Ден на Нагасаки. 80 г. от атомната бомбардировка от САЩ над Япония през 1945 г.
• 140 г. от рождението на Херман фон Сименс (1885 – 13.10.1986), германски физик и индустриалец.
• 50 г. от смъртта на Дмитрий Шостакович (25.09.1906 – 1975), руски композитор.
• 25 г. от смъртта на Георги Чилингиров (04.12.1914 – 2000), български народен певец, доайен на родопската песен.

10.08.
• 110 г. от пробния полет на първия бълг. аероплан „Експрес” в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов (1915).
• 80 г. от смъртта на Робърт Хъчингс Годард (05.10.1882 – 1945), американски физик и изобретател; разработва първата ракета с течно гориво.
• 60 г. от смъртта на Георги Стаматов (01.01.1893 – 1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).

11.08.
• 55 г. от смъртта на Георги Рашков Каракашев (23.04.1899 – 1970), български художник и сценограф.

12.08.
• 115 г. от рождението на Иван Аржентински /Иван Иванов Василев/ (1910 – 21.11.1989), български белетрист, драматург и офицер.
• 85 г. от рождението на Александър Йосифов (1940 – 25.11.2016), български композитор, диригент и музикален педагог, дългогодишен директор на „Балкантон”.
• 70 г. от смъртта на Томас Ман (06.06.1875 – 1955), германски писател.

13.08.
• 130 г. от смъртта на Трайко Китанчев (01.09.1858 – 1895), български общественик, книжовник, учител и политик.
• 55 г. от смъртта на Васил Миков (04.04.1891 – 1970), български археолог.

14.08.
• 165 г. от смъртта на Андре Мари Констан Дюмерил (01.01.1774 – 1860), френски лекар и зоолог.
• 80 г. от рождението на Борис Кирилов Христов (1945), български поет, журналист, редактор и сценарист.

15.08.
• 95 г. от рождението на проф. Донка Петканова-Тотева (1930 – 18.03.2016), български литературовед, фолклорист и преводач.
• 85 г. от смъртта на Рафаил Попов (27.08.1876 – 1940), български историк и археолог.

16.08.
• 105 г. от рождението на Хенри Чарлс Буковски (1920 – 09.03.1994), американски поет, романист и публицист.
• 60 г. от смъртта на Константин Василев Кисимов (16.04.1897 – 1965), български театрален и филмов актьор.

18.08.
• 175 г. от смъртта на Оноре дьо Балзак (20.05.1799 – 1850), френски писател.

19.08.
• 245 г. от рождението на Пиер-Жан дьо Беранже (1780 – 16.07.1857), френски поет и песнописец.

20.08.
• 135 г. от рождението на Константин Илиев Константинов (1890 – 03.01.1970), български писател и преводач.
• 110 г. от смъртта на Паул Ерлих (14.03.1854 – 1915), германски химик, имунолог, лекар и бактериолог, основоположник на химиотерапията.
• 95 г. от смъртта на Антон Стефанов Митов (01.04.1862 – 1930), български художник и критик.

21.08.
• 240 г. от смъртта на Жан-Батист Пигал (26.01.1714 – 1785), френски бароков скулптор.
• 90 г. от рождението на Весела Люцканова (1935), български журналист, съставител, сценарист и писател.
• 20 г. от смъртта на Робърт Артър Муг (23.05.1934 – 2005), американски инженер и пионер на електронната музика, изобретател на първия комерсиален синтезатор.

25.08.
• 495 г. от рождението на Иван IV Грозни (1530 – 18.03.1584), руски цар.
• 125 г. от смъртта на Фридрих Ницше (15.10.1844 – 1900), немски философ.

26.08.
• 155 г. от рождението на Александър Иванович Куприн (1870 – 25.08.1938), руски писател.
• 145 г. от рождението на Гийом Аполинер (1880 – 09.11.1918), френски поет.
• 115 г. от смъртта на Уилям Джеймс (11.01.1842 – 1910), американски психолог и философ, родоначалник на прагматизма.

27.08.
• 390 г. от смъртта на Лопе де Вега (25.11.1562 – 1635), испански бароков писател, драматург и поет.
• 255 г. от рождението на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 – 14.11.1831), немски философ, идеалист.
• 115 г. от рождението на Майка Тереза /Агнеза Гонджа Бояджиу/ (1910 – 05.09.1997), католическа мисионерка от албански произход, доктор по богословие, основателка на Ордена на милосърдието. Обявена за светица от папа Франциск през 2016 г.
• 75 г. от смъртта на Николай Радев Хрелков (16.12.1894 – 1950), български поет.
• 35 г. от смъртта на Стиви Рей Вон (03.10.1954 – 1990), американски блус китарист и певец.

28.08.
• 1595 г. от смъртта на Аврелий Августин /Августин Блажени/ (13.11.354 – 430), християнски теолог и духовник, един от основоположниците на патристиката.
• 100 г. от рождението на Аркадий Стругацки (1925 – 12.10.1991), руски писател.
• 85 г. от рождението на Никола Манев (1940 – 25.08.2018), български художник.
• 30 г. от смъртта на Михаел Енде (12.11.1929 – 1995), германски детски писател.

29.08.
• 110 г. от рождението на Ингрид Бергман (1915 – 29.08.1982), шведска театрална и филмова актриса.
• 65 г. от смъртта на Вики Баум (24.01.1888 – 1960) австрийска романистка.
• 60 г. от смъртта на Елисавета Консулова-Вазова (04.12.1881 – 1965), българска художничка.

30.08.
• 85 г. от смъртта на Джоузеф Томсън (18.12.1856 – 1940), английски физик, откривател на електрона; нобелов лауреат.
• 65 г. от смъртта на Петър Райчев (09.03.1887 – 1960), български оперен певец.

31.08.
• 230 г. от смъртта на Франсоа Андре Филидор (07.09.1726 – 1795), френски композитор и шахматист.

Годишнини - септември 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1209

01.09.
• 165 г. от излизането на бр. 1 от в. „Дунавски лебед”. Ред. Г. С. Раковски, Белград (1860).
• 105 г. от смъртта на ген.-майор Константин Кирков (31.08.1869 – 1920), родоначалник на българската военна педагогика.
• 55 г. от смъртта на Зорка Йорданова (06.12.1904 – 1970), българска драматична актриса.
• 25 г. от смъртта на Атанас Мандаджиев (19.07.1926 – 2000), български писател, автор на романа „Баш майстора” (1986).

02.09.
• 220 г. от рождението на Естебан Ечеверия (1805 – 19.01.1851), аржентински поет.
• 185 г. от рождението на Джовани Верга (1840 – 27.01.1922), италиански писател, най-видният представител на „веризма”.
• 160 г. от смъртта на Сър Уилям Роуан Хамилтън (04.08.1805 – 1865), ирландски математик, физик и астроном.
• 115 г. от смъртта на Анри Русо-Митничарят (21.05.1844 – 1910), френски художник, представител на наивизма, постимпресионизма и сюрреализма.

03.09.
• 150 г. от рождението на Фердинанд Порше (1875 – 30.01.1951), австрийски автомобилен инженер.
• 125 г. от рождението на Урхо Калева Кекконен (1900 – 31.08.1986), финландски държавен и политически деец.
• 60 г. от смъртта на проф. Александър Бурмов (02.02.1911 – 1965), български историк, основател и пръв ректор на Великотърновския университет.
• 55 г. от смъртта на Васил Гендов (24.11.1891 – 1970), български актьор, сценарист и режисьор, автор на първия български филм „Българан е галант” (1915).
• 50 г. от смъртта на Любомир Андрейчин (22.03.1910 – 1975), български езиковед.

05.09.
• 280 г. от рождението на княз Михаил Иларионович Голешничев-Кутузов (1745 – 16.04.1813), руски пълководец, генерал-фелдмаршал.
• 110 г. от Първия конгрес на градските общини в България, на който се предприемат мерки за единна общинска политика в страната (1915).
• 80 г. от рождението на акад. Стефан Додунеков (1945 – 05.08.2012), български математик, председател на БАН.

06.09.
• 145 г. от рождението на Петър Морозов (1880 – 22.01.1951), български художник, пионер на българската печатна графика и цветната акватинта.
• 140 г. от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).
• 140 г. от рождението на Франц Теодор Чокор (1885 – 05.01.1969), австрийски драматург, белетрист и поет.
• 10 г. от смъртта на проф. Румен Скорчев (07.10.1932 – 2015), български художник.

07.09.
• 85 г. от подписване на Крайовския договор между България и Румъния, според който се връща на България Южна Добруджа (1940).

08.09.
• 195 г. от рождението на Фредерик Мистрал (1830 – 25.03.1914), френски поет и прозаик; нобелов лауреат (1904).
• 115 г. от рождението на Жан-Луи Баро (1910 – 22.01.1994), френски актьор и режисьор.

09.09.
• 440 г. от рождението на кардинал Ришельо /Арман Жан дьо Плеси дьо Ришельо/ (1585 – 04.12.1642), френски духовник, благородник и държавник.
• 130 г. от рождението на Тома Димитров Измирлиев (1895 – 22.11.1935), български писател, сатирик.

10.09.
• 160 г. от рождението на Иван Попов (1865 – 11.02.1966), български актьор, режисьор и историограф на българския театър.

11.09.
• 140 г. от рождението на Дейвид Хърбърт Лорънс (1885 – 02.03.1930), английски писател и есеист.

12.09.
• 205 г. от рождението на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (1820 – 15.04.1893), руски генерал, държавник, положил основите на българската войска.
• 25 г. от смъртта на Пенка Касабова (12.08.1901 – 2000), българска детска учителка; сестра на Гео Милев.

13.09.
• 50 г. от смъртта на Тодор Мазаров (02.01.1905 – 1975), български оперен певец.

14.09.
• 310 г. от смъртта на Дом Периньон (01.12.1638 – 1715), френски бенедиктински монах, открил шампанското през 1668 г.
• 265 г. от рождението на Луиджи Керубини (1760 – 15.03.1842), италиански композитор.
• 150 г. от рождението на Георги Стефанов Митов (1875 – 27.02.1900), български художник.
• 95 г. от рождението на Антон Николов Дончев (1930 – 20.10.2022), български писател.
• 85 г. от рождението на Венцеслав Константинов (1940 – 22.04.2019), български писател, преводач и афорист.
• 20 г. от смъртта на Искра Йосифова (26.02.1954 – 2005), българска актриса, сценарист и режисьор.

15.09.
• 135 г. от рождението на Агата Кристи (1890 – 12.01.1976), английска писателка, авторка на криминални романи, повести и разкази.
• 115 г. от смъртта на Иван Найденов (13.03.1834 – 1910), български просветен деец и журналист.

16.09.
• 150 г. от началото на Старозагорското въстание (1875).

18.09.
• 120 г. от рождението на Грета Гарбо (1905 – 15.04.1990), американска актриса.

19.09.
• 65 г. от рождението на Теодора Димова (1960), българска писателка и драматург; дъщеря на писателя Димитър Димов.
• 15 г. от смъртта на Иван Николов Кирков (01.01.1932 – 2010), български художник и сценограф.

20.09.
• 105 г. от рождението на Ханс Цибулка (1920 – 20.06.2004), германски поет и прозаик.
• 25 г. от смъртта на Станислав Стратиев /Станко Стратиев Миладинов/ (09.09.1941 – 2000), български писател, драматург и сценарист.
• 20 г. от смъртта на Лиляна Бочева (12.04.1924 – 2005), български хоров диригент и музикален педагог на хор „Бодра смяна”.

21.09.
• 165 г. от смъртта на Артур Шопенхауер (22.02.1788 – 1860), германски философ.
• 130 г. от рождението на Сергей Александрович Есенин (1895 – 28.12.1925), руски поет.
• 130 г. от рождението на Георги Цанев (1895 – 21.07.1986), български литературовед.

22.09.
• 150 г. от рождението на Васил Димитров Моллов (1875 – 22.12.1938), български лекар, един от основателите на Бълг. лекарски съюз.
• 117 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд (1908).
• 25 г. от смъртта на Йехуда Амихай (03.05.1924 – 2000), израелски поет, писател и драматург.

23.09.
• 190 г. от смъртта на Винченцо Белини (03.11.1801 – 1835), италиански композитор.
• 155 г. от смъртта на Проспер Мериме (28.09.1803 – 1870), френски драматург, историк и археолог.
• 100 г. от рождението на акад. Николай Кауфман (1925 – 26.03.2018), български музиковед, фолклорист и композитор.
• 95 г. от рождението на Рей Чарлс (1930 – 10.06.2004), американски певец, автор на песни, пианист и композитор.
• 55 г. от смъртта на Бурвил /Андре Робер Рембур/ (27.07.1917 – 1970), френски певец и киноактьор.

24.09.
• 165 г. от рождението на Янко Сакъзов (1860 – 02.02.1941), български политик и публицист.
• 155 г. от рождението на Егише Мартиросович Тадевосян (1870 – 22.01.1936), арменски художник.
• 80 г. от смъртта на Ханс Гайгер (30.09.1882 – 1945), немски физик, изобретил Гайгеровия брояч, измерващ радиоактивността.

25.09.
• 300 г. от рождението на Никола Жозеф Кюно (1725 – 02.10.1804), френски изобретател, създател на първия автомобил.
• 80 г. от рождението на Калинка Згурова (1945), народна певица, солистка в „Мистерията на българските гласове”.

26.09.
• 80 г. от смъртта на Бела Барток (25.03.1881 – 1945), унгарски композитор и пианист.
• 80 г. от смъртта на Евгения Марс (25.08.1877 – 1945), българска писателка и преводач.
• 35 г. от смъртта на Алберто Моравия (28.11.1907 – 1990), италиански писател.

28.09.
• 130 г. от смъртта на Луи Пастьор (27.12.1822 – 1895), френски химик и биолог, открил пастьоризацията и ваксините против бяс и антракс.
• 75 г. от рождението на Алберт Нисам Бенбасат (1950), български лит. критик, редактор и издател.

29.09.
• 115 г. от смъртта на Уинслоу Хоумър (24.02.1836 – 1910), американски художник.
• 95 г. от смъртта на Иля Ефимович Репин (24.07.1844 – 1930), руски художник.
• 85 г. от смъртта на акад. Никола Енев Начов (20.09.1859 – 1940), български писател, историк, етнограф и библиограф.
• 65 г. от смъртта на Владимир Димитров-Майстора (01.02.1882 – 1960), български художник.

30.09.
• 185 г. от рождението на Юхан Свенсон (1840 – 14.06.1911), норвежки композитор и диригент.
• 155 г. от рождението на Жан Батист Перен (1870 – 17.04.1942), френски физик.
• 150 г. от смъртта на Емануил Васкидович (1795 –1875), български възрожденски учител, книжовник, общественик, създател на първата училищна библиотека в България (1820).
• 90 г. от рождението на Никола Инджов (1935 – 26.04.2020), български поет, публицист и преводач.
• 80 г. от смъртта на Добри Немиров (03.02.1882 – 1945), български писател; библиотекар на Българското книжовно дружество /БАН/ и в Министерството на благоустройството. Председател на Съюза на българските писатели (1937 – 1940).
• 70 г. от смъртта на Джеймс Дийн (08.02.1931 – 1955), американски киноактьор.
• 35 г. от смъртта на Патрик Уайт /Виктор Мартиндейл/ (28.05.1912 – 1990), австралийски писател и драматург.

Годишнини - октомври 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1568

01.10.
• 170 г. от рождението на Анание Явашов (1855 – 25.05.1934), български просветен деец и учен.
• 155 г. от излизането на бр. 1 на сп. „Читалище”. Ред М. Д. Балабанов, Лазар Йовчев, П. Р. Славейков, Стефан Бобчев и др. Цариград (1870 – 1875).
• 20 г. от смъртта на проф. Стоян Каролев (23.02.1921 – 2005), български писател, литературен критик и историк.

02.10.
• 185 г. от рождението на Дмитрий Иванович Писарев (1840 – 04.07.1868), руски лит. критик, публицист, философ, революционен демократ.

03.10.
• 100 г. от рождението на Гор Видал (1925 – 31.07.2012), американски писател.
• 35 г. от обединението на Германия след падането на Берлинската стена (1990).

04.10.
• 130 г. от рождението на Бъстър Кийтън (1895 – 01.02.1966), американски комик и режисьор.

05.10.
• 165 г. от смъртта на Алексей Степанович Хомяков (13.05.1804 – 1860), руски философ, поет, драматург и публицист.
• 145 г. от смъртта на Жак Офенбах (20.06.1819 – 1880), френски композитор, един от основоположниците на оперетата.
• 70 г. от смъртта на Елена Рьорих (12.02.1879 – 1955), руски философ, писател и общественик.

06.10.
• 95 г. от смъртта на Анастас Стоянов (23.08.1854 – 1930), български композитор и музикален педагог.
• 65 г. от смъртта на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (26.05.1885 – 1960), български поет и преводач.

08.10.
• 115 г. от смъртта на Мария Конопницка (23.05.1842 – 1910), полска поетеса и преводач.
• 110 г. от рождението на Димитър Механджийски (1915 – 17.10.1999), български художник и дизайнер.

09.10.
• 190 г. от рождението на Камий Сен-Санс (1835 – 16.12.1921), френски композитор, органист и диригент.
• 125 г. от смъртта на Найден Геров Добревич (23.02.1823 – 1900), български писател, езиковед, фолклорист и общественик.

10.10.
• 155 г. от рождението на Иван Алексеевич Бунин (1870 – 08.11.1953), руски писател.

12.10.
• 156 г. от основаването на Българското книжовно дружество (1869).
• 105 г. от рождението на Петър Димитров Незнакомов (1920 – 30.10.1997), български писател и сценарист.
• 60 г. от смъртта на Паул Мюлер (12.01.1899 – 1965), швейцарски химик, патентовал ДДТ като инсектицид за контрол на паразитите; нобелов лауреат.

13.10.
• 120 г. от рождението на Илия Волен /Марин Стаменов/ (1905 – 17.08.1982), български писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Димитър Мантов (1930 – 28.07.2008), български писател и сценарист.

14.10.
• 145 г. от рождението на Андрей Бели /Борис Николаевич Бугаев/ (1880 – 08.01.1934), руски писател, символист.
• 135 г. от рождението на Дуайт Дейвид „Айк” Айзенхауер (1890 – 28.03.1969), американски офицер и политик, 34-ят президент на САЩ (1953–1961).

15.10.
• 2095 г. от рождението на Вергилий (70 – 21.09.19 пр. Хр.), най-известният поет на Рим, покровителстван от Меценат.
• 170 г. от рождението на Иван Владимирович Мичурин (1855 – 07.06.1935), руски биолог и селекционер на нови сортове плодове.
• 145 г. от рождението на Петко Росен /Петко Георгиев Чорбаджиев/ (1880 – 30.04.1944), български писател и критик.
• 125 г. от смъртта на Зденек Фибих (21.12.1850 – 15.10.1900), чешки композитор.
• 120 г. от рождението на проф. Христо Бръмбаров (1905 – 12.07.1974), български оперен певец и вокален педагог.
• 105 г. от рождението на Марио Пузо (1920 – 02.07.1999), американски писател от италиански произход, автор на бестселърите „Кръстникът” (1969) и „Сицилианецът” (1987).

17.10.
• 115 г. от рождението на Петър Динеков (1910 – 22.02.1992), български литературовед, лит. критик и фолклорист.

18.10.
• 130 г. от рождението на Йордан Ковачев (1895 – 19.02.1966), български писател и юрист.
• 65 г. от смъртта на Веселина Геновска (01.10.1911 – 1960), българска писателка.

19.10.
• 280 г. от смъртта на Джонатан Суифт (30.11.1667 – 1745), английски писател и публицист, сатирик.
• 155 г. от смъртта на д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (06.02.1799 – 1870), унгарски ботаник и ентомолог.
• 105 г. от смъртта на Джон „Джак” Рид (22.10.1887 – 1920), американски писател и журналист, автор на книгата „Десет дни които разтърсиха света”.

20.10.
• 200 г. от рождението на Сава Вълчев Филаретов (1825 – 13.11.1863), български просветен и обществен деец от Възраждането.
• 135 г. от смъртта на Ричард Франсис Бъртън (19.03.1821 – 1890), английски изследовател, ориенталист и дипломат.
• 100 г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 26.03.2007), български художник, майстор на карикатурата.
• 65 г. от смъртта на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888 – 1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.

21.10.
• 235 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин (1790 – 28.02.1869), френски поет-романтик.

22.10.
• 15 г. от смъртта на Юлия Яковлевна Винер-Ченишева (17.06.1929 – 2010), българска оперна певица и музикален педагог.

23.10.
• 140 г. от рождението на Емануил Попдимитров (1885 – 23.05.1943), български писател, философ и общественик.

24.10.
• 80 г. от създаването на Организацията на обединените нации /ООН/ (1945).

25.10.
• 200 г. от рождението на Йохан Щраус /син/ (1825 – 03.06.1899), австрийски композитор, цигулар и диригент.

26.10.
• 840 г. въстанието на Асен и Петър (1185).
• 180 г. от рождението на Димитър Моллов (1845 – 21.01.1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 135 г. от смъртта на Карло Колоди (24.11.1826 – 1890), италиански детски писател.

31.10.
• 265 г. от рождението на Кацушика Хокусай (1760 – 10.05.1849), японски художник и гравьор, автор на шедьовъра „Голямата вълна край Канагава”.
• 230 г. от рождението на Джон Кийтс (1795 – 23.02.1821), английски поет.
• 190 г. от рождението на Адолф фон Байер (1835 – 20.08.1917), немски химик.

Годишнини - ноември 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 12 декември 2024 г.; Посещения: 1534

01.11.
• 525 г. от рождението на Бенвенуто Челини (1500 – 13.02.1571), италиански ренесансов скулптор и бижутер.

02.11.
• 210 г. от рождението на Джордж Бул (1815 – 08.12.1864), английски математик и философ, създател на булевата алгебра, която е в основата на съвременната компютърна аритметика.
• 75 г. от смъртта на Джордж Бърнард Шоу (26.07.1856 – 1950), ирландски писател, драматург и общественик; нобелов лауреат.
• 50 г. от смъртта на Пиер Паоло Пазолини (05.03.1922 – 1975), италиански кинорежисьор и писател.

03.11.
• 465 г. от рождението на Анибале Карачи (1560 – 15.07.1609), италиански бароков художник.
• 135 г. от рождението на Андре Вайан (1890 – 23.04.1977), френски езиковед-славист.
• 90 г. от рождението на Георги Мишев (1935), белетрист, литературен критик, публицист и киносценарист.
• 20 г. от смъртта на Маргарита Дупаринова (01.07.1921 – 2005), българска актриса; съпруга на актьора Апостол Карамитев.
• 20 г. от смъртта на Ане Бурда (28.07.1909 – 2005), германска издателка на модни, кулинарни и светски списания.

05.11.
• 155 г. от бр. 1 на сп. „Училище”. Букурещ (1870). Ред. Райко Блъсков.
• 145 г. от рождението на Михаил Садовяну (1880 – 19.10.1961), румънски писател, журналист и политик.
• 140 г. от боевете при Сливница (1885).
• 20 г. от смъртта на Джон Фаулз (31.03.1926 – 2005), английски писател.

06.11.
• 165 г. от рождението на Игнаци Ян Падеревски (1860 – 29.06.1941), полски пианист, композитор, политик и дипломат.
• 70 г. от рождението на Нончо Воденичаров (1955 – 30.05.2009), български каскадьор, певец, поет, актьор и бивш кмет на община Раднево.

07.11.
• 515 г. от смъртта на Джорджо Джорджоне (ок.1477 – 1510), италиански художник.
• 140 г. от рождението на Богдан Баров (1885 – 09.09.1941), български писател и революционер, активист на ВМОРО.
• 115 г. от смъртта на Лев Николаевич Толстой (28.08.1828 – 1910), руски писател.

08.11.
• 195 г. от смъртта на Силвестър Счедрин (13.02.1791 – 1830), руски художник-пейзажист.
• 150 г. от рождението на Андрей Димитров Протич (1875 – 03.11.1959), български изкуствовед, критик, белетрист и публицист.
• 135 г. от смъртта на Цезар Франк (10.12.1822 – 1890), белгийски композитор.
• 125 г. от рождението на Маргарет Мичъл (1900 – 16.08.1949), американска писателка, автор на бестселъра „Отнесени от вихъра” (1936).

09.11.
• 145 г. от рождението на Йордан Стефанов Йовков (1880 – 15.10.1937), български писател.
• 55 г. от смъртта на Шарл де Гол (22.11.1890 – 1970), френски генерал и политик, президент на Франция (1959-1969).

10.11.
• 100 г. от рождението на Ричард Бъртън (1925 – 05.08.1984), английски актьор.

11.11.
• 195 г. от рождението на Панайот Хитов (1830 – 22.03.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.
• 175 г. от рождението на Ангел Кънчев (1850 – 05.03.1872), български революционер, съратник на Васил Левски.
• 20 г. от смъртта на Питър Дракър (19.11.1909 – 2005), американски икономист, теоретик по теория на управлението и бизнес мениджмънт.

12.11.
• 185 г. от рождението на Огюст Роден (1840 – 17.11.1917), френски скулптор, импресионист.
• 140 г. от рождението на полк. Продан Таракчиев (1885 – 29.04.1957), един от първите бълг. военни летци.

13.11.
• 295 г. от рождението на Александър Василиевич Суворов (1730 – 06.05.1800), руски пълководец, генералисимус.
• 215 г. от рождението на Николай Иванович Пирогов (1810 – 23.11.1881), руски лекар и естествоизпитател, основоположник на военно-полевата хирургия.
• 175 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 – 03.12.1894), шотландски писател.

14.11.
• 355 г. от смъртта на Ян Амос Коменски (28.03.1592 – 1670), чешки мислител хуманист, писател и педагог.
• 185 г. от рождението на Клод Моне (1840 – 05.12.1926), френски живописец, импресионист.

15.11.
• 395 г. от смъртта на Йохан Кеплер (27.12.1571 – 1630), германски астроном и математик, извел законите на движението на планетите.
• 40 г. от смъртта на Димитър Панов (Бай Пано) (18.07.1902 – 1985), български актьор и режисьор.

16.11.
• 215 г. от рождението на Карел Хинек Маха (1810 – 05.11.1836), чешки поет, романтик.
• 145 г. от рождението на Александър Блок (1880 – 07.08.1921), руски поет, символист.
• 110 г. от рождението на Асен Диамандиев (1915 – 24.02.2009), български композитор, педагог и хоров диригент.
• 65 г. от смъртта на Кларк Уилям Гейбъл (01.02.1901 – 1960), американски актьор.

17.11.
• 130 г. от рождението на княз Кирил Преславски (1895 – 01.02.1945).

18.11.
• 95 г. от рождението на Венцел Райчев (1930 – 02.06.2009), български преводач, журналист и социолог.

19.11.
• 360 г. от смъртта на Никола Пусен (юни 1594 – 1665), френски художник.
• 125 г. от рождението на Александър Андреевич Прокофиев (1900 – 18.09.1971), руски поет.
• 125 г. от рождението на Ана Зегерс /Нети Рейлинг/ (1900 – 01.06.1983), немска писателка.

20.11.
• 150 г. от рождението на Йосиф Хербст (1875 – 16.04.1925), български журналист и общественик.
• 105 г. от рождението на Михаил Лъкатник / Михаил Георгиев Арнаудов/ (1920 – 03.10.1974), български писател.
• 100 г. от смъртта на Стефан Жеромски (14.10.1864 – 1925), полски писател и драматург.

21.11.
• 470 г. от смъртта на Георг Агрикола (24.03.1494 – 1555), германски лекар, минералог и металург.
• 330 г. от смъртта на Хенри Пърсел (10.09.1659 – 1695), английски композитор.
• 135 г. от рождението на Милош Вайнгарт (1890 – 12.01.1939), чешки езиковед и славист.
• 115 г. от смъртта на Васил Димитров Стоянов (20.06.1839 – 1910), български филолог и просветител, един от основателите на Българското книжовно дружество.

22.11.
• 135 г. от рождението на Шарл де Гол (1890 – 09.11.1970), френски генерал и политик, президент на Франция (1959 – 1969).
• 125 г. от смъртта на сър Артър Съливан (13.05.1842 – 1900), английски композитор.
• 90 г. от смъртта на Тома Димитров Измирлиев (09.09.1895 – 1935), български писател, сатирик.
• 25 г. от смъртта на проф. Николай Генчев (02.11.1931 – 2000), български историк.

23.11.
• 150 г. от рождението на Анатолий Василевич Луначарски (1875 – 26.12.1933), руски обществен и държавен деец, писател и критик.

24.11.
• 35 г. от смъртта на Доуди Смит (03.05.1896 – 1990), английска писателка, автор на „101 далматинци”.

25.11.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Иванов (1875 – 14.07.1951), български художник.
• 55 г. от смъртта на Юкио Мишима /Кимитаке Хираоко/ (14.01.1925 – 1970), японски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Надежда Хвойнева (19.11.1936 – 2000), българска народна певица.

26.11.
• 170 г. от смъртта на Адам Мицкевич (24.12.1798 – 1855), полски поет, драматург и публицист.
• 150 г. от рождението на кап. Камен Луков Пейнски (1875 – 07.08.1949), български офицер, военен диригент и композитор.

27.11.
• 130 г. от смъртта на Александър Дюма /син/ (27.07.1824 – 1895), френски писател.
• 110 г. от рождението на Ефрем Спиридонов Каранфилов (1915 – 23.03.1998), български лит. критик и публицист.
• 5 г. от смъртта на Тодор Балкански (25.11.1944 – 2020), български езиковед.

28.11.
• 205 г. от рождението на Фридрих Енгелс (1820 – 05.08.1895), немски философ, икономист и революционер, положил основите на комунизма.

30.11.
• 190 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 21.04.1910), американски писател.
• 125 г. от смъртта на Оскар Уайлд (16.10.1854 – 1900), ирландски писател и драматург.
• 70 г. от смъртта на Александър Михайлов Балабанов (18.01.1879 – 1955), български литературовед, преводач и критик.

Годишнини - декември 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2024 г.; Посещения: 1365

01.12.
• 100 г. от рождението на Любомир Кабакчиев (1925 – 11.08.1986), български актьор и режисьор.

02.12.
• 45 г. от смъртта на Ромен Гари /Роман Кацев/ (21.05.1914 – 1980), френски писател, кинорежисьор и дипломат.

03.12.
• 205 г. от рождението на Сава Доброплодни (1820 – 19.04.1894), български книжовник, учител и театрален деец.
• 10 г. от смъртта на Атанас Свиленов (18.11.1937 – 2015), български кинокритик и публицист.

04.12.
• 345 г. от смъртта на Томас Бартолин (20.10.1616 – 1680), датски лекар и математик, описал пръв цялостно човешката лимфна система.
• 150 г. от рождението на Райнер Мария Рилке (1875 – 29.12.1926), австрийски поет.
• 90 г. от смъртта на Ненов (09.06.1862 – 1935), български архитект, автор на регулационните планове на 80 града и 800 села в България.
• 80 г. от смъртта на Томас Хънт Морган (25.09.1866 – 1945), американски биолог, създател на хромозомната теория на наследствеността; нобелов лауреат.

05.12.
• 155 г. от рождението на Витезслав Новак (1870 – 18.07.1949), чешки композитор, пианист и музикален педагог.
• 155 г. от смъртта на Александър Дюма /баща/ (24.07.1802 – 1870), френски писател.
• 135 г. от рождението на Никола Танев (1890 – 23.07.1962), български художник.

06.12.
• 150 г. от рождението на Елена Михайлова Карамихайлова (1875 – 30.04.1961), българска художничка, импресионист, майсторка на женския портрет.
• 65 г. от смъртта на Димитър Хаджилиев (15.10.1896 – 1960), български писател и преводач.

07.12.
• 165 г. от смъртта на Константин Аксаков (29.03.1817 – 1860), руски писател и публицист.

08.12.
• 210 г. от рождението на Адолф фон Менцел (1815 – 09.02.1905), германски художник.
• 160 г. от рождението на Ян Сибелиус (1865 – 21.09.1957), финландски композитор.

09.12.
• 190 г. от рождението на Николай Христакиев Павлович (1835 – 13.02.1894), български възрожденски художник и сценограф.
• 70 г. от смъртта на Адриана Будевска (13.12.1878 – 1955), българска драматична актриса, една от основоположниците на бълг. професионален театър.

10.12.
• 195 г. от рождението на Емили Дикинсън (1830 – 15.05.1886), американска поетеса.
• 80 г. от рождението на Петър Гюзелев-Пеци (1945 – 25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците“.

11.12.
• 215 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810 – 02.05.1857), френски поет, романтик и драматург.
• 110 г. от смъртта на Антон Безеншек (15.04.1854 – 1915), словенски езиковед, стенограф и публицист, живял в България и приспособил стенографската система на Габелсбергер за южнославянските езици.
• 95 г. от рождението на Емил Вагенщайн (1930 – 02.11.1996), български кинооператор.
• 40 г. от смъртта на Димитър Узунов (10.12.1922 – 1985), български оперен певец.

12.12.
• 5 г. от смъртта на Петко Еврев (01.04.1939 – 2020), български архитект.

13.12.
• 305 г. от рождението на Карло Гоци (1720 – 04.04.1806), италиански драматург и сатирик, създател на жанра театрална приказка – фиаба.

14.12.
• 150 г. от рождението на Добри Христов (1875 – 23.01.1941), български композитор.
• 130 г. от рождението на Пол Елюар (1895 – 18.11.1952), френски поет, един от основоположниците на сюрреализма в поезията.
• 35 г. от смъртта на Фридрих Дюренмат (05.01.1921 – 1990), швейцарски писател, драматург и художник.

15.12.
• 150 г. от рождението на проф. д-р Стоян Кирков Киркович (1875 – 14.03.1960), български лекар, един от основоположниците на Медицинския факултет в София (1918).
• 145 г. от рождението на акад. Стефан Младенов (1880 – 01.05.1963), български езиковед и диалектолог.
• 90 г. от смъртта на акад. Васил Златарски (14.11.1866 – 1935), български историк, археолог и епиграф.

16.12.
• 105 г. от приемането на България за член на Обществото на народите (ОН) (1920).
• 60 г. от смъртта на Уилям Съмърсет Моъм (25.01.1874 – 1965), английски писател.

17.12.
• 255 г. от рождението на Лудвиг ван Бетовен (1770 – 26.03.1827), немски композитор.
• 195 г. от рождението на Жул дьо Гонкур (1830 – 20.06.1870), френски писател, натуралист.
• 110 г. от рождението на Робърт Алан Дал (1915 – 05.02.2014), американски политолог.

18.12.
• 415 г. от рождението на Шарл дю Канж (1610 – 23.10.1688), френски лингвист и византолог.
• 135 г. от рождението на Едуин Армстронг (1890 – 31.01.1954), американски инженер и изобретател.

20.12.
• 220 г. от рождението на Томас Греъм (1805 – 11.09.1869), британски химик, наричан „баща на колоидната химия“.

21.12.
• 650 г. от смъртта на Джовани Бокачо (1313 – 1375), италиански ренесансов писател, хуманист.
• 175 г. от рождението на Зденек Фибих (1850 – 15.10.1900), чешки композитор.
• 105 г. от рождението на Алисия Алонсо (1920 – 17.10.2019), кубинска балерина.
• 85 г. от смъртта на Франсис Скот Фицджералд (24.09.1896 – 1940), американски писател.
• 80 г. от рождението на Мария Нейкова /Мария Янкова Настрадинова/ (1945 – 01.08.2002), българска естрадна певица и композитор.
• 50 г. от смъртта на Кирил Мирчев (03.11.1902 – 1975), български езиковед.
• 20 г. от смъртта на Антон Митев Карастоянов (14.04.1939 – 2005), български актьор.

22.12.
• 155 г. от смъртта на Константин Дмитриевич Ушински (19.02.1823 – 1870), руски педагог, основател на научната педагогика в Русия.
• 145 г. от смъртта на Джордж Елиът /Мери Ан Евънс/ (22.11.1819 – 1880), английска романистка и журналистка.

23.12.
• 1115 г. от смъртта и 1195 г. от рождението на Наум Охридски (ок. 830 – 910), български книжовник и просветител, ученик на Кирил и Методий.
• 235 г. от рождението на Жан Франсоа Шамполион (1790 – 04.03.1832), френски египтолог и лингвист, разшифровал Розетския камък.
• 140 г. от рождението на Стоян Омарчевски (1885 – 10.03.1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Емил Димитров (1940 – 30.03.2005), български естраден певец и композитор.

24.12.
• 75 г. от рождението на Петър Кърджилов (1950), български киновед, писател и издател.
• 25 г. от смъртта на Цвета Унджиева (30.05.1930 – 2000), български литературовед и лит. критик.

25.12.
• 155 г. от рождението на Кирил Попов (1870 – 06.05.1927), български икономист, математик, основоположник на статистиката в България.
• 145 г. от смъртта на Гюро Михайлов (1862 – 1880), български войник, загинал при изпълнение на служебния си дълг.
• 150 г. от рождението на Стефан Иванов Георгиев (1875 – 14.06.1951), български художник.
• 120 г. от рождението Васка Емануилова Игова (1905 – 11.07.1985), българска скулпторка.
• 15 г. от смъртта на Тома Трифоновски (17.02.1939 – 2010), български художник.

26.12.
• 135 г. от смъртта на Хайнрих Шлиман (06.01.1822 – 1890), германски археолог, откривателят на Троя.
• 125 г. от рождението на Христо Трайков Христов (1900 – 24.01.1933), български политик, нар. представител, деец на ВМРО.
• 45 г. от смъртта на Константин Гълъбов (17.04.1892 – 1980), български писател, преводач и литературен историк.
• 45 г. от смъртта на Тодор Рачински (04.07.1929 – 1980), български учен-агроном, селектирал 22 сорта пшеница.

27.12.
• 140 г. от рождението на Димитър Баларев (1885 – 19.02.1964), български химик.

28.12.
• 125 г. от рождението на Сашо Настев (1900 – 21.12.1971), български писател, журналист и режисьор.
• 100 г. от смъртта на Сергей Александрович Есенин (21.09.1895 – 1925), руски поет.
• 80 г. от смъртта на Теодор Драйзер (27.08.1871 – 1945), американски белетрист.

29.12.
• 855 г. от смъртта на Томас Бекет (ок. 1118 – 1170), английски църковен и политически деец, архиепископ на Кентърбъри.
• 420 г. от смъртта на Джон Дейвис (ок. 1550 – 29.12.1605), английски мореплавател.
• 200 г. от смъртта на Жак-Луи Давид (30.08.1748 – 1825), френски художник, основател на неокласицизма: „Смъртта на Марат” (1793), „Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 65 г. от смъртта на Ото Емил Либих (21.12.1912 – 1960), български пианист и композитор.
• 5 г. от смъртта на Пиер Карден (07.07.1922 – 2020), френски моделиер.

30.12.
• 160 г. от рождението на Джозеф Ръдиард Киплинг (1865 – 18.01.1936), английски писател.
• 30 г. от смъртта на Хайнер Мюлер (09.01.1929 – 1995), германски драматург и писател.

31.12.
• 145 г. от първото официално преброяване на населението в Княжество България (1880).
• 120 г. от смъртта на Александър Степанович Попов (04.03.1859 – 1905), руски физик, изобретил антената, заземяването и радиолокацията.

Фолклорен - януари 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1220

1 януари – Св. Василий Велики (Василовден) – СУРВА. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, кукери, камилари, бабугери, старци, джамали и пр., които носят сурвакници от сурови дрянови клонки и благославят за здраве и плодородие. В митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. На Василовден се извършва и обичаят „ладуване” или „пеене на пръстени”. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари – Св. Силвестър – МУКОВДЕН. Светецът е покровител на едрия впрегатен добитък и особено на воловете. В някои селища го наричат още Риначовден и Волски празник. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест.

5 януари – ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа). Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари – Св. Богоявление (Йордановден) – ВОДИЦИ. Освещаване на светия кръст. Според народните вярвания в полунощ реките спират да текат и стават лековити, а през нощта срещу празника небето ”се отваря” и изречените желания се сбъдват. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари – Св. Йоан Кръстител – ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими. Наричат празника още Женски водици, заради ролята, която заемат жените в ритуалите.

8 януари – БАБИНДЕН. Отдава се почит на бабите акушерки, които някога се били единствената родилна помощ. Според народния обичай рано сутринта младите майки отиват в дома на бабата с прясна погача и дарове, за да полеят и измият ръцете й.

17 януари – Св. Антоний Велики – АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Раздават се за „лелята” (чумата) питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете, за да са здрави хората и да не върлува чумата.

18 януари – Св. Атанасий – АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас наречен Безсмъртни е покровител на ковачите и зимните студове. Според поверието на този ден зимата тръгва да си ходи. Жените месят пита и колят черна кокошка за здраве, а перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари – Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари – СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Фолклорен - февруари 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1290

1 февруари – Св. мчк Трифон – ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. Подрязват се лозите и се поливат с вино за берекет. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

1-3 февруари – ТРИФОНЦИ – Наричат ги още Вълчи празници, заради поверието, че през тези три дни вълците бесуват. Месят се обредни хлябове, не се шие, не се отварят ножици, не се мете и не се изхвърля сметта.

2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Вълча (Зимна) Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари – Св. Симеон Богоприемец - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка" и Зимен Симеоновден. Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари – Св. Харалампий – ЧУМИНДЕН. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Наричат го още Власувица, Муковден и Волски празник. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните. Докато се раздава обредния хляб домакините подражават на воловете: мучат, ритат се, а на рогата на животните се слагат кравайчета.

22 февруари – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.

23 февруари – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

Фолклорен - март 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1272

1 март – МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

2 март – НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

3 март – Начало на Великия пост – КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

3 – 5 март – ТРИМИРО – Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

8 март – Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март – БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!". А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28 – 31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да поритат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. И нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - април 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1682

12 април – ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага. Характерен за празника е обичаят „лазаруване”. На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици.

13 април – ЦВЕТНИЦА (Връбница). Всеки трябва да отнесе в дома си осветена в храма върбова клонка. Изпълнява се обичаят „кумичене” – лазарките пускат венци в реката и избират най-главната от тях – т. нар. „кумица”.Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

17 април – ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата.

18 април – Велики петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК). Православен християнски църковен празник.

20 април – Възкресение Христово (ВЕЛИКДЕН). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Според традицията след сутрешната църковна служба идва време за „ристосването” (чукането) с боядисаните яйца и богатата великденска трапеза. Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан.

27 април – ТОМИНА НЕДЕЛЯ. Празник на Източноправославната християнска църква. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Исус. Именици: Тома, Томислав/а.

Фолклорен - май 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1148

1 май – Пророк Йеремия – ИРИМА, ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Св. цар Борис-Михаил. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена. Имен ден празнуват Борис, Борислав, Борислава.

6 май – Св. вмчк Георги Победоносец – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден празнуват Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

9 май – Летен Никулден или Сухи Св. Никола. Свързва се най-вече с предпазване от суша и градушка и олицетворява лятото, живота и младостта. При суша се изпълнява обичаят „кръстоноше” или „кърсти”, в който девойки обикалят църквата и пеят обредни песни за дъжд и плодородие.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ГЕРМАН (Градушкар). За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – Св. велики царе равноапостоли КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

29 май – СПАСОВДЕН (Възнесение Господне). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. Имен ден празнуват Спас, Спаска.

Фолклорен - юни 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 2882

7 юни – ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

8 юни – ПЕТДЕСЕТНИЦА. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

9 юни - Св. Дух – ДУХОВДЕН. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

9 юни – 15 юни – РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони – дните от Спасовден до Петдесетница.Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият. Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

11 юни – Св. апостол Вартоломей – ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни – Св. пророк Елисей - ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй „келешите” в този ден правят специални "лиси пити".

15 юни – ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил). Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!". Съвпада с НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Имен ден на Асен, Аспарух, Ася, Десислава, Крум, Камен, Кремена, Панайот, Румен, Чавдар.

24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и имениците – Янко, Янка.

29 юни – Св. първовърховни апли Петър и Павел – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен.

30 юни – ПАВЛОВДЕН. На Павловден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!”, че Малък Павльо големи бели”.

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен - юли 2025

Печат

Детайли: Последна редакция - 3 декември 2024 г.; Посещения: 1240

1 юли – Св. безсребреници Козма и Дамян – СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден нaародните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

5 юли – Летни Св. Атанас – Жътвар. Празникът отбелязва началото на жътвата. Летният св. Атанас е покровител на орачите и пази от бури и градушки. Вярва се, че в този ден се появяват пеперудите. Жените берат цветя и ги хвърлят в реката, като ги наричат „да цъфтят животът и здравето им, както цъфтят цветята”.

7 юли – Св. вмчца НЕДЕЛЯ. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората. Имен ден празнуват Недялко, Недялка.

8 юли – Св. вмчк ПРОКОПИЙ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли – ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пърлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли – Св. пророк Илия – ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гръмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Имен ден празнуват Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли – Св. вмчк ПантАлеймон – ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети ПантАлеймон – Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

31 юли – БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ.

Страница 3 от 4