Стара Загора 2021

Празници и годишнини 2021

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendarза дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора! 
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

  

Празничен - януари 2021

01.01.
• Начало на Новата година. Официален празник.
• Свети Василий Велики (Васильовден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Васил/ка, Веселин/а, Вълк/о/а.).
• Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
• Ден на световното семейство (от 2000 г.).

02.01.
• Полеза (Игнажден). Народен празник за ромите.

04.01.
• Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.).
• Световен ден на „Брайловата азбука”.

05.01.
• Зимен Кръстовден (Попова Коледа).
• Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.

06.01.
• Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден.).
• Сурп Дзънунд (Рождество Христово и Богоявление). Религиозен празник (Коледа) за Арменската апостолическа православна църква.
• Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
• Рождена дата на българския поет и революционер Христо Ботев (1848).

07.01.
• Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Иван/ка, Ивайло, Йонка/о, Ваньо (Ваня), Жан/а, Калоян.)
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

08.01.
• Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена.
• Професионален празник на акушерки и гинеколози.

10.01.
• Ден на бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).

11.01.
• Световен ден на думата „Благодаря” (празнува се от 1994 г. с решение на ООН и ЮНЕСКО).

12.01.
• Св. мчца Татяна. (Именици: Таня, Татяна).
• Празник на военното разузнаване (от 1996 г.).

13.01.
• Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.
• Банго Василий. Ромска Нова година.
• Сурп Ховханнес Гарабед (Св. Йоан Предтеча) (ако се пада в сряда или в петък се празнува на 15.01). Празник на арменската общност.
• Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994 г.).

16.01.
• Празник на работещите в областта на растителната защита.

17.01.
• Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.)
• Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

18.01.
• Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Атанас/ка, Наск/а/о).
• Празник на занаятчии, ковачи и железари.

20.01.
• Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именици: Евтим).
• Петльовден (02.02. стар стил). Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.

21.01.
• Ден на родилната помощ (от 1951 г.).
• Бабинден за ромите.
• Международен ден на прегръдката. Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.

25.01.
• Световен ден на средствата за масова информация.
• Ден на българското радио (от 1935).
• Рожден ден на Българската народна банка (1879 г.).

26.01.
• Международен ден на митниците (от 1983 г.).
• Професионален празник на митническия служител.
• Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., Национален празник).
• Ден на република Индия (1950 г., Национален празник).

27.01.
• Международен ден в памет на Холокоста (приет с резолюция на ООН през 2005 г.).

28.01.
• Ту би – Шват. Празник на еврейската общност, отбелязван на 15-ия ден от еврейския месец шват. Наричат го и „Рош ха-Шана ла'Иланот” – буквално „Дървена Нова година”. Ту Би Шват е еврейската Нова година на дърветата, която се пада във времето, в което повечето дървета разцъфват в Израел. Отправят се молби дърветата да имат достатъчно плодове, вода, слънце и любов, за да осигурят на хората и всички същества това, което им е нужно.
• Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.).
• Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.).

29.01.
• Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006 г.).
• Празник на Търговище (от 1993 г.) и на град Кюстендил (от 2009 г.).

31.01.
• Цигански Атанас. Ромски празник.
• Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).

Празничен - февруари 2021

01.02.
• Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на българската православна църква. (Именици: Лозан, Трифон).
• Ден на лозарите, винарите и градинарите.
• Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
• Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Петльовден – Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
• Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г. по решение на ООН).

03.02.
• Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именици: Симеон, Симона, Мона).
• Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).

04.02.
• Световен ден за борба с рака (от 2000 г.).

06.02.
• Свeти Фотий. (Именици: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а, Светлин, Силвия, Светослав, Светлозар).
• Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.

07.02.
• Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

08.02.
• Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).

09.02.
• Международен ден на стоматолога.
• Международен ден за безопасен интернет (отбелязва се през втория вторник на м. февруари).

10.02.
• Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именици: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо).
• Ден на пчеларя и овощаря.

11.02.
• Сурп Вартананц (Св. Вартананц). Национален арменски празник. Ден на почит към пълководеца Вартан Мамигонян и 1036-те военни, загинали в защита на Христовата вяра в последното сражение срещу персите в 451 г.
• Световен ден на болните. Празнува се от католиците (от 1993 г.).
• Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).

12.02.
• Международен ден на Дарвин (Ден на еволюцията).
• Ден на червената ръка (празнува се по инициатива на УНИЦЕФ от 2002 г., посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти).

13.02.
• Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.

14.02.
• Дярънтарач. Сретение Господне – религиозен празник за Арменската общност в България.
• Световен ден на влюбените.
• Ден на лозаря (Трифон Зарезан, по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник.
• Ден на българския археолог (от 1971 г. по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
• Празник на Ивайловград.

15.02.
• Национален празник на Сърбия.

16.02.
• Международен ден на пощальоните и куриерите.
• Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918 г.).

17.02.
• Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

18.02.
• 147 г. от обесването на Васил Левски (1873 г.). Почит пред българския национален герой.

19.02.
• Световен ден за защита на китовете (от 1986 г.).

20.02.
• Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.
• Неделя на митаря и фарисея
• Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000 г.).

22.02.
• Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.
• Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).

24.02.
• Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918 г.).
• Световен ден за борба с тормоза в училище. Ден на розовата фланелка (от 2007 г.). В България се отбелязва от 2012 г. през последната сряда на м. февруари.

26.02.
• Пурим (Празник на съдбите). Еврейски празник на радостта. Празнува се спасението на евреите от Естер, съпруга на персийския цар Ахашверош, предотвратила замисленото от съветника на царя Аман убийство на евреите в царството.

28.02.
• Неделя на блудния син

Празничен - март 2021

01.03.
• Международен ден за борба против ядреното оръжие.
• Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
• Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
• Ден на любителското творчество (от 1976 г.). Празник е на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество, които се изявяват в различни области на изкуството. До 1984 г. се отбелязва като Дeн на самодейците.
• Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия. От 1995 г. до 2000 г. денят се празнува на 21 ноември, като Ден на тиловите органи и служители от Управление "Материално-техническо осигуряване", а през 2000 г. - от Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване". За първи път като Празник на органите по логистика на Българската армия се отбелязва през 2001 г.
• Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992 г.).

03.03.
• Национален празник на Република България (от 1992 г.). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878 г.).
• Международен ден на борбата на писателите за мир (от 1986 г. по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
• Световен ден на тениса.

06.03.
• Св. 42 мчци в Амория. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Красен, Красимир/а).
• Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

07.03.
• Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

08.03.
• Международен ден на жената (ООН, от 1910 г.).

09.03.
• Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).

10.03.
• Св. мчца Галина (Именици: Галина, Галин, Галентин).
• Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003 г.).

11.03.
• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма (от 2005 г.).
• Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992 г.).
• Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 г. през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

12.03.
• Световен ден срещу цензурата в интернет (от 2008 г.).
• Световен ден за борба с глаукомата (Първият е отбелязан на 6 март 2008 г., но от 2010 г. се отбелязва на 12 март).
• Световен ден на съня. Отбелязва се от 2002 г. през втория петък на първата пълна седмица на м. март по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве.

14.03.
• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.
• Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско. Денят е избран, тъй като 3,14 представлява подредбата на месеца и деня в календара.
• Международен ден на реките.

15.03.
• Начало на Великия пост.
• Световен ден на правата на потребителя (от 1983 г.).
• Ден на потребителя в България (от 1991 г.).
• Ден на санитарния инспектор (от 1997 г.).
• Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).

16.03.
• Ден на социалния работник. Отбелязва се от 2007 г. през третия вторник на м. март по инициатива на Международната федерация на социалните работници.

17.03.
• Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

18.03.
• Световен ден на мозъка.
• Световен ден на рециклирането.
• Ден на радиотехническите войски в България (от 1993 г.).

20.03.
• Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни    състезания (кушии). (Именици: Тодор/ка, Дора, Доротея, Божидар/а).
• Тудоровден. Конски Великден. Празник на ромската общност в България.
• Световен ден на врабчето (от 2010 г.)
• Международен ден на франкофоните. Празник на френския език и култура.
• Ден на пролетното равноденствие.

21.03.
• Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО).
• Световен ден на гората (от 1972 г.).
• Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през 1967 г.).
• Международен ден на кукления театър (от 2003 г.).
• Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).

22.03.
• Ден на Земята (от 1971 г., по инициатива на ООН).
• Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992 г.).
• Празник на град Велико Търново.

23.03.
• Световен ден на метеорологията (от 1961 г.).

24.03.
• Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996 г.). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.
• Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
• Ден на жената и майката (от 1994 г.).
• Световен ден на пощенската картичка.
• Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
• Национален празник на Република Гърция. Ден на независимостта от Османската империя.
• Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
• Празник на ДЗИ (от 1994 г.).

26.03.
• Ден на Тракия.
• Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.
• Международен ден на театъра (от 1961 г.).
• Празник на гр. Елхово (от 1994 г.).
• Часът на Земята – отбелязва се през последната събота на м. март.

28.03.
• Цахказарт (Цветница). Празник за Арменската апостолическа православна църква.

29.03.
• Пасха (Песах). Най-тържественият празник за еврейската общност, която чества освобождението – изхода на еврейския народ от Египет, някъде около 1330 г. преди Христа.
• Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения в България (от 1915 г.).

30.03.
• Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - април 2021

01.04.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
• Международен ден на птиците (от 1906 г.).

02.04.
• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г.) по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия.
• Национален празник на Португалия.

02 – 23.04.
• Национален маратон на четенето (от 2005 г.).

04.04.
• Възкресение Христово – Великден, за католическата християнска църква и за протестантите в България.
• Задиг – Хисус Крисдоси Харутян Дон (Възкресение Христово – Великден). Празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на пострадалите от мини.
• Световен ден на бездомните животни (от 2010 г.).
• Ден на Атлантическата солидарност, определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г. На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
• Професионален празник на психолога.

05.04.
• Вторият ден от Възкресение Христово – Великден, за католическата християнска църква и за протестантите в България.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.

05 – 09.04.
• Седмица на гората. Първата Седмица на Гората в България е проведена от 15 до 22 април 1934 г.

07.04.
• Благовещение за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на здравето (от 1950 г., обявен от СЗО през 1948 г.).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
• Празник на Медицински университет - София.
• Ден на Община Струмяни.

08.04.
• Йом Ашоа. Ден на възпоменание на жертвите на Холокоста за еврейската общност
• Световен ден на ромите (от 1992 г.).
• Световен ден срещу генно-модифицираните организми.

11.04.
• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).
• Професионален празник на зъболекарите в България.

12.04.
• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961 г.), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.

13.04.
• Рамазан. Празник на мюсюлманската общност в България.
• Европейски ден на равноправното заплащане (Отбелязва се всеки втори вторник на м. април).

14.04.
• Йом Азикарон. Ден в памет на жертвите дали живота си за защита на Държавата Израел. Празник на еврейската общност.
• Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.

16.04.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991 г.).

17.04.
• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989 г., по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България (от 2002 г.).
• Йом Ацмаут. Ден на независимостта на Израел. Празник на еврейската общност.

18.04.
• Международен ден на Културно-историческото наследство. Ден на паметниците и забележителните места (от 1983 г.).
• Европейският ден за правата на пациента (от 2007 г.)

19.04.
• Световен ден на велосипеда (от 1943 г.).

20.04.
• 144 г. от Априлското въстание 1876 г.
• Международен ден на свободния печат (от 1991 г.). Обявен е от организацията “Репортери без граница”, а от 1992 г. и от ЮНЕСКО.

22 – 28.04.
• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.
• Празник на военното контраразузнаване (обявен през 1996 г.).
• Пролетен световен ден на астрономията.

22.04.
• Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
• Световен ден на книгата и авторското право (от 1995 г.).
• Национален празник на Англия (Великобритания). Ден на Свети Георги, патрон на нацията.
• Ден на детето за турската общност в България.

24.04.
• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “лазаруване”. (Именици: Лазар/ин/ка).
• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида, извършен в Османската империя през 1915 г.
• Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).

25.04.
• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”. (Именици: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Гергин/а, Грозден/а, Далия, Дафина, Делян, Детелина, Елица, Жасмина, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Кремена, Лилия, Малина, Маргарита, Невен/а, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Цвета/н, Цветомир, Явор, Ясен, Ясмина).
• Празник на Провадия (на Цветница).
• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957 г.).

26.04.
• Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
• Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.
• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
• Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996 г.).

29.04.
• Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.

30.04.
• Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.
• Международен ден на джаза (от 2012 г.).
• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - май 2021

• Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.
• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
• Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
• Празник на град Първомай.

02.05.
• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за източноправославните християни. (Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан).
• Празник на градовете Харманли и Копривщица.
• Международен ден на милосърдието (отбелязва се през първата неделя след Великден).

03.05.
• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
• Международен ден на Слънцето (от 1995 г.).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

04.05.
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998 г.).

05.05.
• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992 г.).

06.05.
• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Едерлез. Ромски празник. Празнува се на Гергьовден.
• Хъдърлез. Пролетен празник на мюсюлманските общности.
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
• Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.
• Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

07.05.
• Живоприемни източник
• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.
• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

08 – 09.05.
• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 г. във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.
• Томина неделя. Православен църковен празник. (Именици: Тома, Томислав/а).
• Ден на Европа (Празник на Европейските общности). На този ден през 1950 г. е приет т. нар. „План Шуман” – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на гр. Златарица.
• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
• Празник на гр. Габрово (втория неделен ден на м. май).

10.05.
• Възстановяване на Българската Патриаршия (1953 г.).
• Световен ден, посветен на движението за здраве (от 2002 г.).

10 – 16.05.
• Национална библиотечна седмица (от 2009 г.).

11.05.
• Ден на Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение № 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.
• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

12 - 14.05.
• Рамазан Байрам (Шекер Байрам). Край на Свещения месец за мюсюлманската общност. Празник на опрощението, покаянието и милосърдието.

14.05.
• Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г.).
• Мая (Маето). Ден на шегите. Празник за ромската общност в България.

15.05.
• Световен ден за борба с промяната в климата (от 1992 г.).
• Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Плевен.
• Нощ на литературата (от 2011 г.).

16.05.
• Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г., през третата неделя на м. май).

17.05.
• Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
• Международен ден срещу хомофобията и трансфобията (от 2005 г.). Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

17 – 18.05.
• Шавуот. Празник в юдаизма, на който еврейската общност отбелязва получаването на Тората от Бог.

18.05.
• Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.
• Европейски ден за борба със затлъстяването.
• Празник на гр. Джебел.
• Европейска нощ на музеите и галериите (от 2005 г.).

20.05.
• Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
• Професионален празник на метролога (от 2001 г.).
• Европейски ден на морето (от 2008 г.).

21.05.
• Св. Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 г., след като на 2 ноември 2001 г. в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Международен ден за защита от безработицата.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.
• Световен ден за засаждане на дръвчета.
• Световен ден срещу тероризма.

22.05.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1992 г.).

23.05.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г., когато се създава Българското външнополитическо разузнаване).

24.05.
• Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
• Ден на народните читалища (от 1990 г.).
• Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.
• Световен ден на изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие (от 2003 г.).
• Световен ден на Африка.
• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави (от 1983 г.). В България се провежда от 1994 г.

26.05.
• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Световен ден за борба с множествената склероза (Отбелязва се последната сряда от месец май).

28.05.
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.
• Ден на природните паркове в България.
• Европейски ден на съседите. Спонсориран от Съвета на Европа. Целта на този ден е градовете и организациите за социално настаняване да укрепят местните общности, като насърчат междусъседски партита и други подобни събития.

29.05.
• Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Горна Оряховица.

30.05.
• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002 г.).
• Празник на гр. Козлодуй.
• Празник на гр. Асеновград (през последната неделя на м. май).

31.05.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.).
• Международен ден на блондинките. Отбелязва се от 2006 г., когато за първи път е връчена наградата "Диамантено токче". Тя се присъжда на талантливи, умни, успешни и модерни   блондинки.
• Ден на военните духови оркестри в България (от 2001 г.).
• Празник на гр. Монтана.

Празничен - юни 2021

01.06.
• Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
• Празник на гр. Враца.

02.06.
• Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
• Национален празник на Италия.

04.06.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).

05.06.
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.
• Световен ден за опазване на околната среда, провъзгласен с Резолюция от 15 декември 1972 г. на 27-та сесия на Общото събрание на ООН в Стокхолм, Швеция.

06.06.
• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

08.06.
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).
• Световен ден на океаните (от 1992 г.).

09.06.
• Международен ден на акредитацията (от 2008 г.).
• Международен ден на приятелството.

10.06.
• Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. (Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на гр. Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Празник на гр. Попово.

11.06.
• Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).

12.06.
• Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
• Национален празник на Руската федерация (от 1990 г.).

13.06.
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).

14.06.
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

16.06.
• Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).

17.06.
• Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.
• Световен ден на филателията.

19.06.
• Черешова задушница за Източноправославната християнска църква.
• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей “Земята и хората”.

20.06.
• Петдесетница (Духовден). Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
• Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
• Лятното слънцестоене. Празник на обществото „Бяло братство”.
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.

21.06.
• Свети Дух. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
• Международен ден на скейтбординга.
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).

23.06.
• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (125 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894 г.).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф). 23 юни е рождената дата на Херман Гмайнер (1919-1986), създателят на проекта „SOS Детски селища”. Денят се чества от 1987 г.
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Рожден ден на Великия херцог. Национален празник на Люксембург (от 1961 г.).

24.06.
• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
• Ден на фармацевта (от 1994 г.).

25.06.
• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
• Национален празник на Хърватия. Ден на независимостта от Югославия (1991 г.).

26.06.
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987 г.).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).
• Ден на енергетика.

27.06.
• Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
• Световен ден на риболова (от 1984 г.).
• Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.).

28.06.
• Начало на Петровия пост.
• Ден на изобретателя.
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

29.06.
• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни и католици.
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004 г.).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.
• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Павел, Павлина, Апостол).

Празничен - юли 2021

01.07.
• Св. безсребреници Козма и Дамян. Празник на Източноправославната християнска църква. В България се почита като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител. (Именици: Дамян/а, Кузма, Кузман).
• Денят на "Кристофър Стрийт" е международен ден на хомосексуалистите и лесбийките. На 1 юли 1969 г. на "Кристофър Стрийт" в Ню Йорк стават ожесточени сблъсъци между полиция и хомосексуалисти. Оттогава хомосексуалистите го празнуват като символ на своята еманципация.
• Национален празник на Канада.
• Международен ден на архитектурата от 1985 г.

02.07.
• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) (от 2001 г.)
• Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).
• Ден на цветята.

03.07.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.
• Международен ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация "Нулеви отпадъци Европа" (Zero Waste Europe), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да не ги използват.
• Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
• Ден на гр. Велинград (всяка първа събота на м. юли).

04.07.
• Неделя на всички български светии (втората неделя след Петдесетница). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар).
• Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.

05.07.
• Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).
• Национален празник на Алжир и Венецуела.

06.07.
• Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
• Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.
• Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.).

08.07.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.
• Национален празник на Аржентина. Ден на независимостта.

11.07.
• Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.
• Вартавар – Преображение Господне за Арменската Апостолическа православна църква.

12.07.
• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Празник на Националната гвардейска част.

13.07.
• Национален празник на Черна гора.

14.07.
• Национален празник на Френската република.

17.07.
• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Празник на Созопол.

18.07.
• Ден на гражданската защита в България (1993 г.).
• Празник на градовете Карлово и Левски.
• 183 г. от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски.
• Ден на сладоледа (всяка трета неделя от месец юли).

19.07.
• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.
• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924 г.).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).
• Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).

20 - 21.07
• Курбан байрам. Мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар хиджра, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.

21.07.
• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

25.07.
• Успение на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Анна, Яна, Блага).
• Национален празник на Пуерто Рико.

26.07.
• Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).

28.07.
• Национален празник на Перу. Ден на независимостта.
• Световен ден за борба с хепатита (от 2008 г.).

30.07.
• Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).
• Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).

31.07.
• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - август 2021

01.08.
• Национален празник на Швейцария (1291 г.).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на гр. Бяла.
• Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).
• Професионален празник на железничаря (отбелязва се през първия неделен ден на м. август).

02.08.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Национален празник на Македония. Ден на Републиката.

02-08.08
• Световна седмица на кърменето (от 1992 г.) (отбелязва се през първата седмица на м. август).

03.08.
• Световен ден на динята.

06.08.
• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903 г.). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден “Лекарите в света за мир”.
• Световен ден на бирата (от 2007 г.) (отбелязва се през първия петък на м. август).

06 – 12.08.
• Седмица на дивеча и лова (от 2007 г.).

07.08.
• Празник на гр. Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

08.08.
• Световен ден на котките (от 2002 г.).
• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили на втория неделен ден на м. август).
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

09.08.
• Световен ден на коренното население в света (отбелязва се от 1994 г. приет с резолюция на ООН).

10.08.
• Национален празник на Еквадор. Ден на независимостта.
• Световен ден на мързела.
• Професионален празник на готвачите.
• Ислямската Нова година.

11.08.
• Национален празник на Чад. Ден на независимостта.

12.08.
• Международен ден на младежта, определен с резолюция 54/120 от 17 дек. 1999 г. на Общото събрание на ООН.

13.08.
• Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.
• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Сурп Аствадзадзни – Успение на Пресвета Богородица за Арменската Апостолическа православна църква.
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
• Ден на градовете Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

17.08.
• Национален празник на Габон. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Национален празник на Индонезия. Ден на независимостта (от 1945 г.).

16.08.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.

18.08.
• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на морските фарове (от 1994 г.).
• Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

19.08.
• Съборeн дeн. Начало на Божествената Нова година за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на фотографията.
• Празник на гр. Кула.

20.08.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.
• Национален празник на Естония. Ден на въстановяване на независимостта (от 1991 г.).
• Празник на градовете Малко Търново, Самоков и Горна Малина.
• Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

23.08.
• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.
• Европейски ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма. Обявен от Европейския парламент през 2008 г.

24.08.
• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

26.08.
• Световен ден на кучето (от 2004 г.).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.
• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.
• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998 г.). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис III. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис III – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
• Богородица Бари (Успение на Св. Богородица). Празник за ромската общност в България.

27 – 29.08.
• Празник на гр. Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

29.08.
• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на градовете Криводол и Лъки.
• Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх.

30.08.
• Международен ден на безследно изчезналите.
• Празник на гр. Мадан.

31.08.
• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
• Национален празник на Киргистан. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Малайзия. Ден на независимостта (от 1957 г.).

Празничен - септември 2021

• Европейски дни на наследството.

01.09.
• Св. Симеон Стълпник (Летен Симеоновден). (Именици: Симеон (а), Симон (а), Мона, Моника, Марта).
• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Празник на градовете Червен бряг и Криводол.

02.09.
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.
• Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.
• Празник на гр. Драгоман (чества се през първата събота, след 29 август).

05.09.
• Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква.
• Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
• Празник на градовете Съединение и Суворово.
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).

06.09.
• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Официален празник от 1995 г.
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

06 – 12.09.
• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

07.09.
• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
• Празник на градовете Раднево, Връбница и Белене.

07 – 08.09.
• Ерев Рош Ашана 5782 г. Начало на еврейската Нова година. Официален празник на еврейската общност в България.

08.09.
• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (от 1991).
• Празник на градовете Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
• Световен ден на красотата (Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология).

10.09.
• Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

11.09.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.

12.09.
• Сурп Хач – Кръстовден за Арменската Апостолическа православна църква. Храмов празник за арменската диаспора в Стара Загора.

13.09.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Ден на програмиста. Отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември (ако е високосна - на 12 септември).
• Празник на Българските инженерни войски. На 13 септември 1878 г. със заповед по Българската земска войска е създадена първата строева сапьорна рота. Това е и рождената дата на инженерните войски на Българската армия.

14.09.
• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Църковен празник за православните християни. (Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри).
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
• Празник на вестник „Българска армия”.
• Празник на градовете Силистра, Бяла Слатина и Крушари.

15.09.
• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Международен ден на демокрацията (от 2007 г.).
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).

16.09.
• Йом Кипур. Ден на изкуплението. Празник на еврейската общност в България.
• Mеждународен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810 г.).

16 – 22.09.
• Европейска седмица на мобилността.

17.09.
• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов).
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

18.09.
• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).
• Международният ден на електронната книга. Този ден е въведен през 2014 година и преминава под мотото "Read an e-book" ("Прочети е-книга"). Целта е да се популяризира литературата, през призмата на модерните технологии и възможности на книгоиздаването. В България се чества от 2019 г.

19.09.
• Ден на избирателното право. Денят през 1893 г., когато Нова Зеландия дава на жените правото да гласуват, първата страна в света, която въвежда универсалното избирателно право.

21.09.
• Световен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Ден на независимостта на Република Армения (от 1991 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Празник на гр. Тутракан.

21 – 22.09.
• Сукот. Празник на еврейската общност в България. С него се отбелязват 40-те години, които древните евреи са се лутали пустинята преди да стигнат до Обетованата земя, и се възхвалява Бог като създател на Вселената.

22.09.
• Ден на Независимостта на България (1908 г.). 112 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
• Международен ден без автомобили (от 1998 г.).
• Празник на Демократическата партия (1896 г.).
• Празник на гр. Тервел.
• Есенно равноденствие. Празник на обществото „Бяло братство”.

23.09.
• Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.

24.09.
• Нощ на изкуствата (от 2005 г. всеки последен петък на м. септември).

25.09.
• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия.
• Празник на гр. Добрич.
• Празник на гр. Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

26.09.
• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Празник на гр. Карнобат.
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември).

27.09.
• Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.).

29.09.
• Симхат Тора. Празник на еврейската общност в България.

30.09.
• Световен ден на превода (от 1991 г.).
• Празник на гр. Стамболово.

Празничен - октомври 2021

• Международен месец за борба с рака на гърдата.
• Международен месец на училищните библиотеки.

01.10.
• Световен ден на птиците.
• Световен ден на вегетарианството (от 1977 г.).
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).

02.10.
• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).

02 – 03.10.
• Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).

04.10.
• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Световен ден на спортното ходене (от 1992 г.).
• Световен ден на местообитанията – „Градове без бедняшки квартали”. Празник, определен от ООН и честван за пръв път през 1986 г. Целта му е да предизвика размисъл относно състоянието на нашите малки и големи градове, и основното човешко право на нормален подслон. Отбелязва се през първия понеделник на м. октомври.
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).

04 - 10.10
• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.
• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874 г.).

05.10.
• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.
• Свети апостол Тома. Празник на архитектите и зидарите.
• Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.
• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).

08.10.
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.

09.10.
• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.

10.10.
• Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален празник на архивиста в България (от 1951 г.).
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).

11.10.
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).

11.10 – 17.10
• Европейска седмица на местната демокрация. Отбелязва се през седмицата, включваща 15 октомври.

12.10.
• Национален празник на Испания.
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879 г.).
• Европейски ден на родителите и училището (от 2002 г. с решение на Европейската комисия всеки втори вторник на месец октомври).

13.10.
• Международен ден за намаляване на природните бедствия. Постановен от ООН през 2002 г. с цел да популяризира глобална култура на намаляване на природните бедствия, включително подготовка за тях и предотвратяването и смекчаването им. Отбелязва се през втората сряда на октомври.
• Ден на гр. Ардино.
• Есенен световен ден на астрономията. Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (04.10.1957 г.).

14.10.
• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. (Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо).
• Международен ден на стандартизацията (от 1970 г.).
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Световен ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната агенция за предотвратяване на слепотата през втория четвъртък на м. октомври.

15.10.
• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на селските жени (от 2008 г., съгласно резолюция от 18 дек. 2007 г. на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).

16.10.
• Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
• Световен ден на хляба, обявен от FAO през 1945 г. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите в знак на почит към хляба и ролята му за здравословното хранене.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Ден на гр. Правец.

17.10.
• Мавлид - Рождението на Мохамед. Празник на мюсюлманската общност в България.
• Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. (Именици: Злата ,Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука).
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Световен ден на менопаузата. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Европейски ден за борба с трафика на хора (от 2007 г.).
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на гр. Гоце Делчев.

19.10.
• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.


20.10.
• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Сандански.

21.10.
• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.
• Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).

22.10.
• Световен ден на заекващите (от 1998 г.).

23.10.
• Национален празник на Унгария. Ден на революцията (1956 г.) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989 г.).

24.10.
• Ден на Организацията на обединените нации – ООН. (от 1945 г.).
• Световен ден за развитие на информатиката. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г.
• Професионален празник на нотариусите (от 1998 г.).
• Празник на гр. Разлог.

24.10 – 30.10
• Седмица на разоръжаването. През 1978 г. ООН обявява Седмица на разоръжаването, за да изтъкне опасностите от надпреварата във въоръжаването, разпространи нуждата от неговото прекратяване и да увеличи публичното разбиране на спешните задачи на разоръжаването.

25.10.
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г. с решение на Международната демократична федерация на жените. Провежда се в рамките на Седмицата за действия за разоръжаване (24 -31 октомври).
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).
• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Международен ден на творците. Mеждународният ден на творците е движение на обикновените хора. 25 октомври е рожденият ден на Пикасо.

26.10.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав и Момчилград.

28.10.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Световен ден за борба с инсулта.
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923 г.).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.
• Световен ден на градовете. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).
• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).

Празничен - ноември 2021

01.11.
• Вси светии за католическата църква
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Ден на българската журналистика.
• Световен ден на веганството.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Световен ден на човека. На този ден, през 1950 г., е подписана Европейската конвенция за правата на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

05.11.
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.
• Събота преди Архангеловден. Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

08 – 14.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

09.11.
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Св. Мина, Виктор и Викентий. (Именици: Виктор, Виктория, Мина, Милена, Минка, Минчо и др.).
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Празник на охранителя и частната охранителна дейност (обявен с Решение 50/4 от февр. 2010 г. на Мин. съвет).
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Международен ден на науката и мира. Основан от UNESCO през 2001 г., за да укрепи обществената информираност относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. Той насърчава националната и международната солидарност в името на наука, споделена между държавите.

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. Ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

15.11.
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).

16.11.
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.
• Международен ден на студентите (от 1941 г.).
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г., отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).

18.11.
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918 г.).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
• Световен ден на философията (от 2005 г., през третия четвъртък на м. ноември).
• Ден за борба с трафика. От 2007 г. след препоръка на Европейския парламент, с цел подобряване на осведомеността относно необходимостта за по-добра политика, насочена към предотвратяването на и борбата с трафика на хора.

19.11.
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка).

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник. (Именици: Климент, Климентина, Клементина).
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет “Васил Левски” в гр. Велико Търново (от 14 юни 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912 г.).

28.11 – 6.12.
• Ханука. Празник на еврейската общност в България.

29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин).
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - декември 2021

01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918 г.).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.).

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара).

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби).
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико).
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Ден на дарителя.
• Празник на градовете Бургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят “полаз”.
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
• Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).
• Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата в България (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на учителя Петър Дънов. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военно-топографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

31.12.
• Посрещане на Новата 2022 година.

Годишнини - януари 2021

01.01.
• 155 г. от откриването в Русе на първата метеорологична станция в България (1866).
• 140 г. от смъртта на Луи Огюст Бланки (01.02.1805-1881), френски революционер.
• 130 г. от първия брой на списание “Ден” (1891).
• 120 г. от създаването на Австралийския съюз (1901).
• 90 г. от първия брой на списание “Жупел” (1931).
• 55 г. от първия брой на вестник “Поглед”, издание на Съюза на българските журналисти (1966).
• 20 г. от влизането в сила на Закона за закрила на детето (2000).

02.01.
• 145 г. от първия брой на вестник “Зорница”. Цариград, 1876.
• 130 г. от първото оперно представление в България, представено от Столичната драматическо-оперна трупа (1891).

03.01.
• 150 г. от смъртта на Константин Ушински (03.03.1824-1871), руски поет.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-07.03.1971).
• 50 г. от смъртта на Александър Миленков (19.02.1882-1971), български художник и сценограф.

04.01.
• 140 г. от рождението на д-р Иван Пашов (1881-29.10.1955), български юрист и държавник.
• 140 г. от смъртта на Неофит Рилски (1793-1881), български книжовник и просветител, учител и автор на първата българска граматика.
• 125 г. от създаването на Чешката филхармония (1896). Първи диригент – Антонин Дворжак.
• 80 г. от смъртта на Анри Бергсон (18.10.1859-1941), френски философ, нобелов лауреат.

05.01.
• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Рудолф Ойкен (1846-14.09.1926), германски философ, нобелов лауреат.
• 145 г. от рождението на Конрад Аденауер (1876-19.04.1967), първи германски федерален канцлер.
• 125 г. от публикацията на откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, т.нар. рентгеново лъчение (1896).
• 100 г. от рождението на Фридрих Дюренмат (1921-14.12.1990), швейцарски писател, драматург и художник.

06.01.
• 190 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Родолф Кройцер (16.11.1766-1831), френски цигулар, композитор, диригент и педагог.
• 100 г. от рождението на Иван Радев (1921-05.07.2009), български художник.
• 95 г. от създаването на авиокомпания “Луфтханза” (1926).
• 90 г. от рождението на Николай Христозов (1931-15.05.2015), български писател.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Арчибалд Кронин (19.07.1896-1981), английски писател.

07.01.
• 180 г. от избирането на Виктор Юго, френски писател, за един от 40-те „безсмъртни членове” на Френската академия (1841).
• 165 г. от рождението на Стоян Михайловски (1856-03.08.1927), български поет, сатирик и баснописец; общественик, действителен член на БАН.
• 150 г. от рождението на Матей Икономов (1871-10.03.1960), български актьор и режисьор.

08.01.
• 125 г. от смъртта на Пол Верлен (30.03.1844-1896), френски поет, един от родоначалниците на символизма във Франция.
• 85 г. от рождението на Георги Данаилов (1936-08.03.2017), български драматург, белетрист и киносценарист.
• 25 г. от смъртта на Пол Виалар (18.09.1898-1996), френски писател.
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Франсоа Митеран (26.10.1916-1996), френски политик, президент на Франция от 1981-1995 г.

09.01.
• 80 г. от рождението на Джоан Байз (1941), американска певица.

10.01.
• 210 г. от смъртта на Мари-Жозеф Блез де Шение (11.02.1764-1811), френски драматург, поет, публицист.
• 200 г. от рождението на Янко Матушка (1821-11.01.1877), словашки поет, автор на националния химн на Словакия.
• 140 г. от рождението на Алфред Пелегрини (1881-1958), швейцарски художник.
• 105 г. от рождението на проф. Иван Венедиков (1916-19.08.1997), български археолог.
• 70 г. от смъртта на Синклер Луис (07.02.1885-1951), американски писател, нобелов лауреат.
• 60 г. от смъртта на Дашиъл Хамет (27.05.1894-1961), американски писател.

11.01.
• 220 г. от смъртта на Доменико Чимароза (17.12.1749-1801), италиански композитор.
• 130 г. от рождението на проф. Борис Митов (1891-06.07.1963), български художник, живописец.

12.01.
• 275 г. от рождението на Йохан Песталоци (1746-17.02.1827), швейцарски педагог, един от основоположниците на дидактиката на началното обучение.
• 270 г. от рождението на Якоб Ленц (1751-21.05.1792), немски писател, теоретик на театъра.
• 145 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Джек Лондон (1876-22.11.1916), американски писател.
• 95 г. от откриването на антитетанусовия серум в института “Пастьор” в Париж (1926).
• 70 г. от смъртта на Рачо Стоянов (07.10.1883-1951), български писател и драматург.
• 45 г. от смъртта на Агата Кристи (15.09.1890-1976), английска писателка, авторка на криминални романи, повести и разкази.

13.01.
• 170 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Тодор Каблешков (1851-16.06.1876), български националреволюционер, един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание 1876 г. в ІV (Пловдивски) революционен окръг, автор на т.нар. Кърваво писмо.
• 115 г. от рождението на акад. Атанас Попов (1906-1972), български растениевъд.
• 115 г. от смъртта на Александър Попов (16.03.1859-1906), руски физик, изобретател на радиото.
• 60 г. от смъртта и 125 г. от рождението на проф. Цветан Лазаров (25.02.1896-1961), български авиоконструктор.

14.01.
• 135 г. от рождението на Хю Лофтинг (1886-26.09.1947), американски писател от английски произход, автор на книги за деца /”Доктор Дулитъл”/.
• 125 г. от рождението на Джон Дос Пасос (1896-28.09.1970), американски писател.
• 120 г., откакто София става една от първите европейски столици с електрически транспорт. Пуснат е в движение първият трамвай (1901).
• 110 г. от рождението на Анатолий Рибаков (1911-23.12.1998), руски писател, романист, автор на трилогията „Децата на Арбат”.
• 110 г. от смъртта на Иванка Ботева (1823-1911), майка на поета Христо Ботев.
• 95 г. от рождението на Васко Абаджиев (1926-14.12.1978), български цигулар.
• 90 г. от рождението на Катерина Валенте (1931), италианска шлагерна певица.
• 80 г. от рождението на Фей Дънауей (1941), американска актриса.
• 55 г. от смъртта на Сергей Корольов (12.01.1907-1966), руски конструктор на ракетно-космически системи.

15.01.
• 230 г. от рождението на Франц Грилпарцер (1791-21.01.1872), австрийски писател.

16.01.
• 130 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Лео Делиб (21.02.1836-1891), френски композитор.
• 120 г. от смъртта на Арнолд Бьоклин (16.10.1827-1901), швейцарски художник.
• 85 г. от смъртта и 155 г. от рождението и на дядо Благо /Стоян Стойчев Русев/ (02.02.1866-1936), български детски писател.
• 25 г. от смъртта на проф. Андрей Данчев (1933-1996), български лингвист.

17.01.
• 315 г. от рождението на Бенджамин Франклин (1706-17.04.1790), американски държавен деец, политик, дипломат, учен и публицист.
• 270 г. от смъртта и 350 г. от рождението на Томазо Албинони (8/14.06.1671-1751), италиански композитор и диригент.
• 150 г. от рождението на Николае Йорга (1871-27.11.1940), румънски историк и критик.
• 135 г. от смъртта на Амилкаре Понкиели (31.08.1834-1886), италиански композитор.
• 115 г. от основаването в София на Балканбанк – акционерно дружество с френски и австрийски капитали (1906).
• 75 г. от първото заседание на Съвета за сигурност на ООН (1946).
• 60 г. от смъртта на Патрис Лумумба (02.07.1925-1961), национален герой на Конго.

18.01.
• 165 г. от рождението на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856-29.07.1917), българска учителка, участничка в националноосвободителното движение, ушила знамето на Априлското въстание.
• 85 г. от смъртта на Джоузеф Ръдиард Киплинг (30.12.1865-1936), английски писател и поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1907 г.

19.01.
• 285 г. от рождението на Джеймс Уат (1736-25.08.1819), шотландски изобретател, създател на парната машина.
• 170 г. от смъртта на Естебан Ечеверия (02.09.1805-1851), аржентински поет.
• 150 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Даме Груев (1871-23.12.1906), деец и ръководител на българското националноосвободително движение в Македония.
• 100 г. от рождението на Патриша Хайсмит (1921-04.02.1995), американска писателка на криминални романи.
• 75 г. от рождението на Доли Партън (1946), американска кънтрипевица.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Еторе Скола (10.05.1931-2016), италиански кинорежисьор.

20.01.
• 155 г. от рождението на Еуклидас да Куня (1866-15.08.1909), бразилски журналист и писател.
• 115 г. от рождението на Аристотел Сократес Онасис (1906-15.03.1975), гръцки милиардер.
• 40 г. от смъртта на Петър Кантарджиев (09.05.1893-1981), български архитект.

21.01.
• 515 г. от създаването на Швейцарската гвардия – армията на Ватикана, по заповед на папа Юлий ІІ (1506).
• 175 г. от публикуването на първото произведение на Ф. М. Достоевски “Бедни хора” (1846).
• 170 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Алберт Лорцинг (23.10.1801-1851), немски композитор.
• 80 г. от рождението на Пласидо Доминго (1941), италиански оперен певец.
• 55 г. от първия редовен полет на първия европейски свръхзвуков пътнически самолет – англо-френския “Конкорд” (1966).

22.01.
• 460 г. от рождението и 395 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1561-09.04.1626), английски философ.
• 120 г. от смъртта на кралица Виктория (24.05.1819-1901), вторият най-дълго управлявал британски монарх след Елизабет Втора.
• 75 г. от рождението на Вельо Горанов (1946), български актьор – мим.
• 70 г. от смъртта на Петър Морозов (06.09.1880-1951), български художник.

23.01.
• 90 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Ана Павлова (12.02.1881-1931), руска балерина.
• 80 г. от смъртта на Добри Христов (14.12.1875-1941), български композитор и диригент, дописен член на БАН.
• 75 г. от рождението на Димитър Димитров (1946), български художник.
• 65 г. от смъртта на Александър Корда (16.09.1893-1956), английски кинорежисьор.
• 45 г. от смъртта на Пол Робсън (09.04.1898-1976), американски певец и актьор.

24.01.
• 1980 г. от смъртта на Калигула (31.08.12-41), римски император.
• 245 г. от рождението на Ернст Теодор Хофман (1776-25.06.1822), германски писател, композитор и художник.
• 230 г. от смъртта и 305 г. от рождението на Етиен Морис Фалконе (01.12.1716-1791), френски скулптор.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Михаил Ром (1901-01.11.1971), руски сценарист и режисьор.
• 100 г. от рождението на Добри Жотев (1921-22.11.1997), български поет.

25.01.
• 130 г. от основаването в София на Държавната печатница (1891).

26.01.
• 130 г. от рождението на проф. Димитър Гюдженов (1891-25.08.1979), български художник и сценограф; член-основател на Дружеството на южнобългарските художници, член и председател на Дружеството на художниците в България.
• 130 г. от смъртта на Николаус Аугуст Ото (10.06.1832-1891), германски инженер, изобретател на 4-тактовия двигател.

27.01.
• 265 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-05.12.1791), австрийски композитор.
• 195 г. от рождението на Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-10.05.1889), руски писател.
• 185 г. от рождението на Леополд фон Захер-Мазох (1836-09.03.1859), австрийски писател. Неговата фамилия дава началото на понятието мазохизъм.
• 130 г. от рождението на Иля Еренбург (1891-31.08.1967), руски писател и публицист.
• 120 г. от смъртта на Джузепе Верди (10.10.1813-1901), италиански композитор.
• 25 г. от смъртта на Стефан Дичев (09.01.1920-1996), български писател.

28.01.
• 425 г. от смъртта на Франсис Дрейк (1540/43-1596), английски мореплавател и пират.
• 410 г. от рождението на Ян Хевелиус (1611-28.01.1687), полски астроном.
• 180 г. от рождението на Хенри Мортън Стенли (28.01.1841-10.05.1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 125 г. от смъртта на Иван Добровски (1812-1896), български книжовник.
• 120 г. от смъртта на Йосиф Гурко (28.07.1828-1901), руски генерал.
• 75 г. от рождението на Митко Щерев (1946), български композитор.
• 25 г. от смъртта на Йосиф Бродски (24.05.1940-1996), руски поет, носител на Нобелова награда.

29.01.
• 405 г. от откриването на нос Хорн от холандска експедиция (1616).
• 190 г. от смъртта на Антон Делвиг (17.08.1798-1831), руски поет.
• 165 г. от рождението на Александър Брюкнер (1856-24.05.1939), полски езиковед.
• 155 г. от рождението на Ромен Ролан (1866-30.12.1944), френски писател, музиковед и обществен деец.
• 135 г. от патентоването на изобретения от Карл Бенц автомобил, задвижван с бензин (1886).
• 75 г. от смъртта на Стоян Коледаров (15.03.1878-1946), български журналист и преводач.

30.01.
• 240 г. от рождението на Алберт фон Шамисо (1781-21.08.1838), немски писател.
• 165 г. от основаването в Свищов на първото българско читалище (1856).
• 145 г. от рождението на Никола Михайлов (1876-20.05.1960), български художник, живописец.
• 120 г. от рождението на Тодор Боров (1901-27.05.1993), български библиограф, библиотековед, публицист и литератор.
• 120 г. от рождението на Георгий Ушаков (1901-03.12.1963), руски полярен изследовател.
• 75 г. от свикването за първи път на Общото събрание на ООН (1946).
• 70 г. от смъртта на Фердинанд Порше (03.09.1875-1951), австрийски автомобилен конструктор.
• 35 г. от смъртта на Иван Папанин (26.11.1894-1986), руски полярен изследовател.

31.01.
• 100 г. от рождението на Марио Ланца (1921-07.10.1959), италиански певец.
• 80 г. от рождението на Георги Марковски (1941-09.01.1999), български писател и издател.
• 50 г. от изстрелването на космическия апарат “Аполо-14” към Луната (1971).

Годишнини - февруари 2021

01.02.
• 150 г. от смъртта на Александър Серов (23.01.1820-1871), руски композитор.
• 130 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Константин Никифоров (31.10.1856-1891), първи български военен министър.
• 120 г. от рождението на Кларк Гейбъл (1901-16.11.1960), американски киноактьор.
• 90 г. от рождението на Борис Елцин (1931-23.04.2007), руски политик и държавник, първи президент на Руската федерация.
• 55 г. от смъртта на Бъстър Кийтън (04.10.1895-1966), американски актьор.
• 50 г. от смъртта на Александър Андреев Берхатлиев (25.02.1878-1971), български скулптор.

02.02.
• 155 г. от рождението и 85 г. от смъртта на дядо Благо /Стоян Стойчев Русев/ (1866-16.01.1936), български детски писател.
• 140 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Алексей Писемски (23.03.1821-1881), руски писател.
• 120 г. от рождението на Яша Хейфец (1901-10.12.1987), американски цигулар.
• 110 г. от рождението на Александър Бурмов (1911-03.09.1965), български историк; професор и член-кореспондент на БАН.
• 80 г. от смъртта на Янко Сакъзов (24.09.1860-1941), български политик и публицист.
• 45 г. от смъртта на Златю Бояджиев (22.10.1903-1976), български художник.

03.02.
• 55 г. от първото меко кацане на повърхността на Луната (1966) на съветската автоматична станция „Луна 9”.
• 25 г. от смъртта на Джим Кели (1912-1996), американски актьор, певец, танцьор и хореограф.

04.02.
• 275 г. от рождението на Тадеуш Косцюшко (1746-15.10.1817), деец на полското националноосвободително движение, национален герой на Полша.
• 160 г. от провъзгласяването на Конфедеративните щати на Америка (1861).
• 140 г. от рождението на маршал Климент Ворошилов (1881-02.12.1969), руски военен, главнокомандващ на Съветската армия при блокадата на Ленинград /Санкт Петербург/.
• 115 г. от рождението на Клайд Уйлям Томбо (1906-17.01.1997), американски астроном, открил през 1930 г. деветата планета от Слънчевата система – Плутон.

05.02.
• 160 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Николай Добролюбов (1836-29.11.1861), руски философ, революционер-демократ, критик и публицист.
• 70 г. от откриването в София на първото балетно училище в България (1951), Държавното хореографско училище.
• 50 г. от кацането на Луната на американския кораб „Аполо-14” (1971).

06.02.
• 155 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Стефан Ватев (1866-09.03.1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 135 г. от рождението на Людмил Стоянов (1886-11.04.1973), български писател, публицист, литературовед, преводач и общественик.
• 110 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1911-05.10.1997), български езиковед.
• 110 г. от рождението на Роналд Рейгън (1911-05.06.2004), 40-ият президент на САЩ.
• 75 г. от смъртта на Люба Касърова (31.05.1887-1946), българска поетеса.

07.02.
• 30 г. от смъртта на Величко Нешков (01.10.1914-1991), български писател и драматург.

08.02.
• 135 г. от смъртта на Иван Аксаков (08.10.1823-1886), руски публицист и общественик, деец на българската култура.
• 90 г. от рождението на Джеймс Дийн (1931-30.09.1955), американски киноактьор /”На изток от Рая”/.
• 70 г. от смъртта и 155 г. от рождението и на акад. Стефан Петков (05.06.1866-1951), български ботаник.

09.02.
• 170 г. от рождението на Вилхелм Майбах (1846-29.12.1929), немски инженер, конструирал първия автомобил с марка „Мерцедес”.
• 140 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Фьодор Достоевски (11.11.1821-1881), руски писател.

10.02.
• 130 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Димитър Осинин (1891-18.04.1981), български учител, писател и фолклорист.
• 130 г. от смъртта на София Ковалевска (15.01.1850-1891), руска математичка.
• 115 г. от пускането на вода на първия британски военен кораб дреднаут (1906), с което се поставя началото на нова ера в морското военно дело.
• 60 г. от рождението на Красимир Гюлмезов (1961), български композитор и естраден певец.

11.02.
• 810 г. от свикването в Търново по заповед на цар Борил на събор срещу богомилите (1211).
• 280 г. от рождението на Андре Гретри (1741-24.09.1813), френски композитор.
• 130 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Ханс Кох (1891-18.06.1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.
• 105 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Иван Башев (1916-13.12.1971), български политик и дипломат.
• 50 г. от смъртта на Иван Попов (10.09.1865-1966), български актьор.
• 30 г. от смъртта на Веселин Андреев (16.02.1918-1991), български поет, журналист и общественик.

12.02.
• 140 г. от рождението и 90 г. от смъртта и на Анна Павлова (1881-23.01.1931), руска балерина.

13.02.
• 450 г. от смъртта на Бенвенуто Челини (01.11.1500-1571), италиански скулптор, писател и теоретик на изкуството.
• 230 г. от рождението на Силвестър Шчедрин (1791-08.11.1830), руски художник-пейзажист.
• 135 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Драгия Тумангелов (1886-11.04.1961), български композитор, музикален педагог и хоров диригент.

14.02.
• 210 г. от рождението на Доминго Сармиенто (1811-11.09.1888), аржентински писател, журналист и държавник.
• 130 г. от смъртта на Шърман (08.02.1820-1891), американски генерал.
• 125 г. от рождението на Георги Шейтанов (1896-26.05.1925), български публицист.
• 110 г. от рождението на Йохан Копф (1911-?), холандски лекар, извършил първото присаждане на изкуствен бъбрек.
• 105 г. от смъртта на Петко Ю. Тодоров (26.09.1879-1916), български писател и драматург.
• 105 г. от смъртта на Михалаки Георгиев (11.08.1854-1916), български писател и общественик.

15.02.
• 270 г. от рождението на Йохан Тишбайн (1751-26.06.1829), немски художник.
• 240 г. от смъртта на Готхолд Лесинг (22.01.1729-1781), немски писател и литературен критик.
• 160 г. от рождението на Шарл Гийом (1861-13.06.1938), швейцарски физик и метролог.
• 130 г. от публикуването в “Държавен вестник” на първите търговски спогодби на България с Франция, Германия и Австрия (1891).
• 90 г. от рождението на Христо Стефанов (1931-21.12.2013), български художник и сценограф.
• 75 г. от отпечатването на първия брой на вестник “Стършел” (1946).
• 70 г. от рождението на Джейн Сиймур (1951), американска актриса.
• 45 г. от смъртта на Елена Хранова (07.11.1887-1976), българска актриса.

16.02.
• 105 г. от рождението на Александър Петров - Лавандулата (1916-08.11.1983), български художник.
• 75 г. от първата сесия на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/ (1946).
• 50 г. от смъртта на Александър Стаменов (18.01.1905-1971), български художник.

17.02.
• 650 г. от смъртта на Иван Александър (неизв.-1371), български цар.
• 165 г. от смъртта на Хайнрих Хайне (13.12.1797-1856), немски поет.
• 145 г. от рождението на Ханс Бернули (1876-1959), швейцарски архитект.
• 140 г. от рождението на Борис Тричков (1881-31.03.1944), български композитор и музикален педагог.
• 130 г. от рождението на Марта Попова (1891-11.04.1974), българска театрална актриса.
• 25 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Ерве Базен (17.04.1911-1996), френски писател.

18.02.
• 505 г. от рождението на Мария Тюдор (1516-17.11.1558), английска кралица, наречена от народа “кървавата Мери”.
• 475 г. от смъртта на Мартин Лутер (10.11.1483-1546), ръководител на бюргерската Реформация в Германия, основател на немския протестантизъм – лутеранството.
• 135 г. от рождението на Любомир Чакалов (1886-11.09.1963), български математик.
• 135 г. от рождението на Петър Янев Яньов (1886-24.04.1925), деец на БЗНС.
• 100 г. от рождението на акад. Милко Борисов (1921-05.11.1998), български физик.
• 95 г. от рождението на Светозар Златаров (1926-1992), български преводач.

19.02.
• 160 г. от премахване на крепостното право в Русия (1861) с декрет на император Александър ІІ Освободител.
• 135 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1886), който слага край на Сръбско-българската война от 1885 г.
• 115 г. от рождението на Давид А. Перец (1906-28.05.1982), български художник, живял в Париж от 1947 г.
• 70 г. от пускането в движение на първия български тролейбус (1951), произведен в завод “Шести септември”.
• 70 г. от смъртта на Андре Жид (22.11.1869-1951), френски писател, нобелов лауреат.
• 65 г. от рождението на Владимир Пенев (1956), български художник.
• 55 г. от смъртта на Йордан Ковачев (18.10.1895-1966), български писател и деец на БЗНС “Никола Петков”.
• 5 г. от смъртта на Умберто Еко (05.01.1932-2016), италиански писател.

20.02.
• 135 г. от рождението на Бела Кун (1886-30.11.1939), унгарски политик.
• 105 г. от смъртта на Клас Арнолдсон (21.10.1844-1916), шведски журналист, нобелов лауреат.

21.02.
• 230 г. от рождението на Карл Черни (1791-15.07.1857), австрийски композитор, пианист и педагог; ученик на Бетовен и учител на Ференц Лист.
• 205 г. от създаването на Съюза за спасение (1816), първата тайна политическа организация на декабристите в Русия.
• 185 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Лео Делиб (1836-16.01.1891), френски композитор.
• 175 г. от рождението на Сватоплук Чех (1846-23.02.1908), чешки писател.
• 155 г. от рождението на Август фон Васерман (1866-16.03.1925), германски имунолог.
• 110 г. от рождението на Лео Конфорти (1911-08.03.1970), български актьор.
• 80 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Фредерик Грант Бантинг (14.11.1891-1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелов лауреат.
• 65 г. от рождението на Маргарита Петкова (1956), българска поетеса.
• 30 г. от смъртта на Маргот Фонтейн (18.05.1919-1991), английска балерина.

22.02.
• 185 г. от рождението на Митрофан Беляев (1836-10.01.1904), руски музиковед.
• 100 г. от рождението на Джулиета Мазина (1921-23.03.1994), италианска актриса.
• 30 г. от възстановяването на частната собственост върху земята в България (от 1991).

23.02.
• 200 г. от смъртта на Джон Кийтс (31.10.1795-1821), английски поет.
• 150 г. от свикването в Цариград на първия църковно-народен събор, на който се приема Екзархийският устав (1871).
• 100 г. от рождението на проф. Стоян Каролев (1921-30.09.2005), български писател, литературен критик и историк.

24.02.
• 235 г. от рождението на Вилхелм Грим (1786-16.12.1859), немски филолог и литератор, издирвал немски народни приказки.
• 185 г. от рождението на Уинслоу Хоумър (1836-29.09.1910), американски живописец.
• 165 г. от смъртта на Николай Лобачевски (01.12.1792-1856), руски математик.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Невена Буюклиева (1896-02.06.1966), българска актриса.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на проф. Георги Наджаков (26.12.1896-1981), български физик.

25.02.
• 230 г. от създаването на Националната банка на САЩ с декрет, подписан от Джордж Вашингтон (1791).
• 180 г. от рождението на Пиер Огюст Реноар (1841-03.12.1919), френски художник, представител на импресионизма.
• 165 г. от началото на Парижкия дипломатически конгрес за приключване на Кримската война (1856).
• 150 г. от рождението на Леся Украинка /Лариса Косач/ (1871-01.08.1913), украинска поетеса, писателка и преводачка.
• 125 г. от рождението и 60 г. от смъртта на проф. Цветан Лазаров (1896-13.01.1961), български авиоконструктор.
• 75 г. от рождението на Виктор Чучков (1946), български композитор и вокален педагог.

26.02.
• 405 г. от арестуването заради ерес на Галилео Галилей (1616).
• 235 г. от рождението на Франсоа Араго /Франсоа Жан Доменик Арго/ (1786-02.10.1853), френски астроном, физик и политик.
• 175 г. от рождението на Бъфало Бил (1846-10.01.1917), американски авантюрист и шоумен.
• 160 г. от рождението на Фердинанд І Сакскобургготски (1861-10.09.1948), български цар от 1887 до 1918 г.
• 125 г. от рождението на Никола Икономов (1896-17.02.1959), български актьор, режисьор и драматург.
• 85 г. от началото на производството на леките коли „Фолксваген” (1936).
• 70 г. от приемането на 22-рата поправка на Американската Конституция, ограничаваща президентските мандати до два (1951).
• 50 г. от смъртта на Фернандел /Фернан Контанден/ (08.05.1903-1971), френски комедиен актьор.

27.02.
• 95 г. от рождението на Златина Тодева (1926-13.04.2007), българска актриса.
• 85 г. от смъртта на Иван Павлов (26.09.1849-1936), руски физиолог, академик, носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1904 г.

28.02.
• 135 г. от създаването в Пловдив на първата българска болница за нуждите на военната медицина (1886).
• 120 г. от рождението на Лайнъс Полинг (1901-19.08.1994), американски химик и физик, първият носител на две самостоятелни Нобелови награди – за химия и за мир.
• 115 г. от смъртта на проф. Марин Дринов (20.10.1838-1906), български историк и държавник.
• 105 г. от смъртта на Хенри Джеймс (15.04.1843-1916), американски писател.
• 75 г. от рождението на Стоян Цанев (1946-05.02.2019), български художник.
• 70 г. от смъртта на Всеволод Вишневски (21.12.1900-1951), руски писател.
• 35 г. от подписването в Хага, Холандия, на Единния европейски акт (1986).
• 35 г. от убийството на Улоф Палме (30.01.1927-1986), шведски политик.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Ани Жирардо (25.10.1931-2011), френска актриса.

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора