Стара Загора 2017

Стара Загора - май 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4699

•   150 г. от обесването в Търново на Цоню Захаралията (неизв.-1867), четник в четата на Филип Тотю.

01.05.
•   110 г. от откриването на първите вътрешноградски телефонни линии (1907).
•   105 г. от книжка 1 на сп. „Истина”. Списание за политика и история. Съдържа исторически статии, преводи от френски език. Редактор е Г. Стоев. Стара Загора, 1912. (Излиза до 09.09.1913 г. в 9 книжки.)

03.05.
•   145 г. от смъртта на Атанас Беляев (?, Чирпан-1872, Ст. Загора), учител по точните науки във взаимното училище.

04.05.
•   100 г. от рождението на Боньо Бонев (1917), инициатор и ръководител на Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора, един от създателите на първия български късовълнов радиопредавател.

06.05.
•   115 г. от рождението на професор Георги Димитров Бояджиев (1902-1955), акушер гинеколог, основател и управител на областната болница в Стара Загора, основател и пръв директор на родилен дом „Тина Киркова” в столицата (днес „Света София”).

06/18/.05.
•   140 г. от връчването в Плоещ на Самарското знаме на Българското опълчение (1877), станало символ на боевете за Стара Загора през 1877 г.

08.05.
•   125 г. от рождението на протойерей Иван Шивачев (1892-16.09.1947), енорийски свещеник на църквата „Св. Димитър”, публицист и общественик.

10.05.
•   95 г. от рождението на Иван Т. Джанков (1922-1993), ветеринарен лекар, професор, зам. Ректор на ВИЗВМ, директор на Районния ветеринарно-медицински институт.

14.05.
•   110 г. от откриването на първите вътрешноградски телефонни линии (1907).

16.05.
•   105 г. от брой 1 на „Културен преглед”. Обществен, стопански и културно-просветен вестник. Орган на Старозагорската постоянна комисия. Стара Загора, 1912. (Излиза до 31 януари 1914 г. в 31 броя.)

19.05.
•   70 г. от рождението на доцент д-р Живко Тодоров Караколев (1947), член на Съвета на директорите на МБАЛ при Тракийския университет в Стара Загора.

20.05.
•   20 г. от откриването на реставрираната сграда на Стария театър (1997) с благотворителен концерт на оперната прима Ана Томова-Синтова

21.05.
•   175 г. от рождението на Христо Станчев (1842-?), учител и свещеник, участник в Старозагорското въстание 1875 г.

23.05.
•   20 г. от откриването в Стара Загора на първата интернет зала в България с 8 компютърни машини, свързани в мрежа (1997).

25.05.
•   120 г. от рождението на Георги Желев Хинчев (1897-13.05.1968, София), оперен певец – тенор, солист на Софийската опера; баща на диригента Борис Г. Хинчев.
•   50 г. от смъртта на Райна Михайлова-Кандева (15.09.1882-1967), учителка, публицистка; деятелка на международното женско движение.

26.05.
•   55 г. откакто старозагорци получават възможността да гледат програмата на българската телевизия (1962), след монтиране на нов ретланслатор.

27.05.
•   70 г. от рождението на Румяна Петрова Апостолова (1947-2003), музикален критик, публицист, дългогодишен драматург на Народна опера, Стара Загора.

28.05.
•   110 г. от основаването на Археологическото дружество “Августа Траяна” (1907) - Регионален исторически музей, Стара Загора. Пръв председател е Атанас Кожухаров.
•   50 г. от пущането в редовна експлоатация на първия експресен влак от София до Стара Загора (1967).

Стара Загора - юни 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4870

•   100 г. откакто в Стара Загора фирма „Баръмов и с-ие” доставя два автомобила с по осем места за „такси”. С тях старозагорци правят разходки до минералните бани на съвсем ниски цени.

01.06.
•   95 г. от брой 1 на в. „Обнова”, орган на Национал-либералната партия в Стара Загора. Стара Загора, 1922. (Излиза в 34 броя до 24.02.1923.)
•   25 г. от възстановяване на дружество „Добрий самарянин” (1992).

03.06.
•   45 г. от смъртта на Бончо Койчев (06.12.1897-03.06.1972), адвокат, общественик, кмет на Стара Загора.

05.06.
•   45 г. от провеждането на първите Кошицки дни на културата в Стара Загора (1972).

10.06.
•   105 г. от откриването на новата Първостепенна болница в Стара Загора с водосвет от митрополит Методи и епископ Йосиф (1912).

13.06.
•   125 г. от рождението на Михаил Иванов Танев (1892-04.12.1959), драматичен артист, работил в театрите в Русе и Пловдив.

16.06.
•   35 г. от откриването на новата железопътна гара в Стара Загора (1982).

26.06.
•   85 г. от рождението на проф. Петър Жеков – виден общественик, композитор, писател и учен-генетик, носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора“( 1932-04.08.2013).
•
28.06.
•   5 г. от смъртта на Велчо Милев (13.11.1936-2012), писател.

29.06.
•   175 г. от унищожаването на гръцките черковни книги и доставянето на черковнославянски в черквата “Св. Николай” (1842).
•   105 г. откакто в Стара Загора се празнува за първи път “Празник на розата” (1912) и се събират средства за борба против туберкулозата.

30.06.
•   70 г. от рождението на Тенко Петров Калайджиев (1947), културен деец и общественик.

Стара Загора - юли 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 5078

•   80 г. откакто в Стара Загора започва да работи открит плувен басейн (1937), който през 80-те години на ХХ век е модернизиран и покрит (1972).
03.07.
•   15 г. Педагогически факултет към Тракийския университет, създаден с Постановление на Министерския съвет от 03.07.2002 година (ПМС 135, ДВ бр. 67/12.07.2002 г.).
05.07.
•   120 г. от смъртта на Атанас Иванов – Даскал Атанас (12.02.1810-1897), един от най-популярните възрожденски учители преди Освобождението, отворил първото светско училище в Стара Загора, читалищен деец.

07.07.
•   115 г. от рождението на Георги Й. Гребенаров (1902-?), полковник, участник в Отечествената война, преподавател във Военната академия.
•   100 г. от рождението на Панайот Янев (1917-09.11.1968), създател и главен художествен ръководител на АНПТ „Загоре”.

08.07.
•   115 г. от рождението на Стефан С. Мутафов (1902-1966), лекар. По време на Втората световна война основава в Кавала Институт за борба с маларията във войската и за първи пътна балканите прилага ”контактните отрови” за борба с комари и насекоми. Ръководител на Първа поликлиника в Стара Загора.

09.07.
•   70 г. от рождението на Димо Косев (1947), художник, член на Съюза на българските художници.
•   50 г. от въвеждането на граждански ритуал за даване име на новородено дете (1967).

10/22/.07.
•   140 г. от посрещането в Стара Загора на русите освободители в местността “Бадемлъка” (1877).

11/23/.07.
•   140 г. от посрещането на генерал Гурко и генерал Столетов в местността “Беш бунар” (1877).
•   140 г. от изграждането на първия административен съвет в Стара Загора с председател Петко Рачов Славейков (1877).
•   110 г. от брой 1 на в. “Заря”. Издава се от редакционен комитет в защита на интересите на учителите. Стара Загора, 1907. (Излиза до м. декември 1907 г. в 18 броя.)
•   110 г. от брой 1 на в. “Зора” (1907). Местен информационен вестник. Редактор-стопанин е Иван Стоенчев. Стара Загора, 1907. (Излиза до 9 март 1939 г.)

12.07.
•   185 г. от рождението на Даскал Петко /Стефан Петков/ (1832-06.11.1917), възрожденски учител, духовник; пръв въвежда в преподаването взаимно-учителните таблици на Сава Доброплодни.
•   55 г. от създаването на електротехникум в Стара Загора (1962). Днес училището се нарича Професионална гимназия по електротехника „Георги Стойков Раковски”

13.07.
•   30 г. от подписването на Договора за сътрудничество между Стара Загора и гр. Лариса, Гърция (1987).
•   15 г. от старта на първия турнир по бадминтон „Побратимени градове” в Стара Загора, проведен под патронажа на общината (2002).

19/31/.07.
•   140 г. от битката за Стара Загора и опожаряването на града (1877) през Руско-турската освободителна война (1877-1878). В пожарите изгаря и читалищната библиотека с 15 000 книги и периодични издания.
•   140 г. от гибелта на подполковник Павел Калитин (30.08.1846-1877), загинал геройски в бой за Самарското знаме.

19.07.
•   90 г. от рождението на Васил Султанов (1927-30.03.1999), електроинженер, директор на „Електроснабдяване” – Стара Загора, с голям принос за развитието на енергетиката в областта.

20.07.
•   170 г. от рождението на Начо Николов Планински (1847-08.11.1895), лекар, приятел на Левски, основател на първата печатница в Сливен; спомагателен и дописен член на Българското книжовно дружество, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.

22.07.
•   60 г. от рождението на д-р Евгений Желев Желев (1957), лекар, кмет на Стара Загора.
•   35 г. от първата постановка на новосъздадения през 1982 г. кафе-театър – „Огледалото” от Д. Франк с режисьор Йордан Гаджев. Представленията на кафе-театъра се изнасят в бар „Верея” до 1985 г.

28.07.
•   105 г. от смъртта на Стефан Сливков (1937-1912), търговец, съученик и съратник на Левски, член на Старозагорския революционен комитет; кмет на Стара Загора след Освобождението.

29.07.
•   40 г. от откриването на Универсален магазин в Стара Загора (1977).

30.07.
•   40 г. от откриването на мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора” (1977), посветен на боевете за Стара Загора в Освободителната война 1877-1878 г.
•   20 г. от учредяването на Регионална асоциация на общините (РАО) „Тракия” (1997), в което членуват 36 общини от 8 области.

31.07.
•   140 г. от боевете за Стара Загора и от гибелта на подполковник Калитин, знаменосец на Самарското знаме (1877).
•   115 г. от откриването на паметника на защитниците на Стара Загора в боевете на 19 юли (ст. стил) 1877 г. в градската градина – парк „5-и октомври”, (1902).
•   110 г. от рождението на Димитър Караджов (1907-13.04.2000), художник, поет и преводач; автор на първия герб на града от 1957 г., носител на наградите „Николай Лилиев”, „Стара Загора” и „Почетен гражданин на Стара Загора”.
•   75 г. от рождението на Тодор Ковачев (1942), художник, член на Съюза на българските художници, педагог; носител на наградата „Стара Загора”.

Стара Загора - август 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4882

01.08.
•   145 години от рождението на Слави Христов Балабанов (1872- ?), един от пионерите на българското социалистическо движение.
•   25 г. от учредяването в Стара Загора на комитет „Мати Болгария” (1992), като част от Общонародното сдружение със същото име.

02.08.
•   80 г. откакто Търговската гимназия в Стара Загора приема името „Княз Симеон Търновски” (от 1937 г. с писмо № V-88-13307), по повод раждането на престолонаследника.
•   60 г. от рождението на Максим Добрев (1957), журналист.

04.08.
•   90 г. от основаването на дружество на журналистите в Стара Загора (1927).

06.08.
•   65 г. от рождението на Генчо Костадинов Генчев (1952), скулптор.

09.08.
•   105 г. от основаването на Македоно-одринско братство в Стара Загора (1912), създадено с цел да работи за българската национална кауза.

18.08.
•   160 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (1857-15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия; син на възрожденския учител Атанас Иванов.

21.08.
•   85 г. от смъртта на Петър Кабакоев (1848-1932), съдия, адвокат, кмет на Стара Загора.

23.08.
•   65 г. от рождението на Таня Иванова (1952), журналистка, член на Съюза на българските журналисти.

26.08.
•   25 г. от учредяването на международната фондация „Певческа слава Христина Морфова” (1992). Графичният знак на фондацията е изработен от старозагорските художници Илия Тодоров и Тодор Ковачев.

27.08.
•   80 г. от рождението на Антон Дамянов (1937-1967), живописец, учител, уредник на старозагорската галерия.

28.08.
•   95 г. откакто в Стара Загора се празнува за първи път празникът на манифактуристи и галантеристи (1922).

Стара Загора - септември 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4629

•   110 г. от първите кинопрожекции в Стара Загора (1907), изнесени от пътуващо цирково кино по време на Старозагорския панаир.
•   60 г. от създаването на Държавен куклен театър, Стара Загора (1957).

01.09.
•   95 г. от откриването на Стопанско училище в Стара Загора (1922), днес – Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски”.

02.09.
•   75 г. от рождението на Злати Георгиев Златев (1942), художник, член на Съюза на българските художници.
•   30 г. от първия международен симпозиум по скулптура в камък в Стара Загора (1987).

06.09.
•   35 г. от създаването на школата по изобразителни изкуства (1982) при НЧ „Родина”.
•   80 г. от рождението на Янко Димов Тодоров (1937-04.03.2013), поет и преводач, основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора.

08.09.
•   105 г. от рождението на Иван Д. Ненов (1912-13.08.1983), юрист, професор в СУ „Св. Климент Охридски”, член на редица международни организации, народен представител.

09.09.
•   90 г. от създаването на Професионалната гимназия по облекло и хранене „Райна княгиня”, основана като Девическо професионално училище „Пробуда” (1927) с първа директорка Мара Илиева.

11.09.
•   25 г. от откриването в Стара Загора на Американо-български културно-информационен център (1992). Създадената към него библиотека е дарена на библиотека „Родина”.

15.09.
•   135 г. от рождението на Райна Михайлова-Кандева (1882-25.05.1967), учителка, публицистка; деятелка на международното женско движение.
•   75 г. от смъртта на Васил Атанасов Иванов (18.08.1857-1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия; син на възрожденския учител Атанас Иванов.

16.09.
•   135 г. от тържественото откриване на сградата на Девическата гимназия (1882). Поставено е началото на учителската библиотека, дарена на библиотека “Родина”, и на първите кабинети по физика, химия и биология. Днес в същата сграда се помещава Второ основно училище „Петко Рачов Славейков”.

25.09.
•   155 г. от рождението на Иван Петров Стоянович (1862-15.02.1947), обществен и държавен деец; съратник на Захари Стоянов, участник в Съединението. Той е този, който пръв по телеграфа съобщава за Съединението на България. Член е на временното правителство през 1885 г.; дълги години е главен директор на телеграфите и пощите след Освобождението.

28.09.
•   135 г. от публикуването на първата статистика за Старозагорски окръг след Освобождението – Статистически календар на Старозагорский департамент за 1882 г., издаден от Атанас Илиев.

Стара Загора - октомври 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4980

•   170 г. от рождението на Петър Иванов (1847-02.02.1927), възрожденски учител и поет, автор на популярни песни, преводач, публицист, обществен и читалищен деец.
•   75 г. от смъртта на д-р Кирил Вазов (?-1942), общественик, политически и читалищен деец; брат на Иван Вазов.

01.10.
•   45 г. от създаването на отделение „Бърза и неотложна медицинска помощ” (1972).

05.10.
•   105 г. откакто в черквата „Св. Богородица” Цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване война на Турция (1912). От същия ден в Стара Загора се премества Главната квартира на българската армия.
•   30 г. от първото честване Деня на Стара Загора – 5 октомври (1987).
•   15 г. от откриването в парк „Александър Стамболийски” (Алана) на Паметник на загиналите във войните старозагорци (2002), дело на художниците Стефан Баев и Любомир Добрев и на арх. Мария Каразлатева.

09.10.
•   105 г. от гибелта на капитан Никола Андреев (30.03.1876-1912), храбър командир, отличил се в боевете при гара Кадъкьой (дн. Капитан Андреево) в Балканската война.

11.10.
•   120 г. от рождението на Иван Мирчев Мирчев (1897-14.04.1982), поет-символист и преводач, редактор на сп. „Хризантеми”; почетен гражданин на Стара Загора.

14.10.
•   140 г. от рождението на Вълчо Орачев (1877-23.04.1950), администратор на „Работнически вестник” по време на издаването му в Стара Загора през 1900 г.
•   17.10.
•   5 г. от смъртта на Светлозар Благоев Дойчев (29.1.1966-2012), математик, член на Управителния съвет на Съюза на математиците в България, Почетен гражданин на Стара Загора от 2008 г. и носител на наградата „Анастасия Тошева” през 1999 г.

21.10.
•   125 г. от брой 1 на “Старо-загорски общински вестник”. Официално издание на Старозагорския общински съвет. Отговорен редактор е Крум Праматаров. Стара Загора, 1892. (Излиза до 1 май 1903 г. в 203 броя.)

24.10.
•   170 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847, Пазарджик-12.12.1936, Ст. Загора), виден български иконописец.

25.10.
•   90 г. откакто е въведен обществен транспорт между Стара Загора и Раднево с купе „Берлие”, побиращо 20 пътника. Същата кола пътува и до Казанлък (1927).

26.10.
•   75 г. от рождението на Денка Пенева Дунчева (1942), филолог, дългогодишен директор на РБ „Захари Княжески”.

27.10.
•   90 г. от брой 1 на в. “Южен глас”. Местен информационен вестник. Стара Загора, 1927. (Излиза до 1934 г.)
•   70 г. от рождението на Райно Балев (1947), художник, педагог.

28.10.
•   115 г. от брой 1 на в. “Земеделско знаме”. Орган на БЗНС. Редактори са Александър Стамболийски и Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902. (Излиза в Стара Загора до 1907 г.)
•   65 г. от откриването на първата окръжна художествена изложба в Стара Загора (1952).

31.10.
•   85 г. от рождението на Крум Георгиев (1932), виден фолклорист и Почетен гражданин на Стара Загора.

Стара Загора - ноември 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4794

01.11.
•   95 г. от смъртта на митрополит Методи Кусев (1838-1922), първи старозагорски митрополит; възрожденски духовен и просветен деец, общественик.

02.11. (14.11. нов стил)
•   125 г. от рождението на Атанас Тодоров (1892, Търговище-22.10.1944, Ст. Загора), ветеринарен лекар, директор на Ветеринарно-бактериологичния институт в Стара Загора през 30-те години на ХХ в., където за първи път в България открива ваксина срещу антракса при животните.
•   120 г. от основаването на музикално дружество “Кавал” (1897) по инициатива на учителите Димитър Георгиев, Атанас Илиев, Петко Икономов, Георги Найденов и др. Целите на основателите са насочени към създаване на музикално училище, граждански хор и оперна група. Поставя се началото на организирания музикален живот в Стара Загора.
•   75 г. от рождението на Никола Москов (02.11.1942), художник и гл. асистент в Педагогическия Факултет на Тракийския Университет. Автор е на редица приложни произведения – керамичното пано „Щастливо детство“ на фасадата на Педагогическия факултет и стенописи в същия Факултет. Изписал е три параклиса в Стара Загора.

03.11.
•   125 г. откакто в Стара Загора се слага началото на първата канализация на града с полагането на отводнителен канал на Чифте баня (1892).)

06.11.
•   100 г. от смъртта на Даскал Петко /Стефан Петков/ (12.07.1832-1917), възрожденски учител, духовник – протосингел на митрополията; пръв въвежда в преподаването на смятане и писане взаимоучителните таблици на Сава Доброплодни.
•   80 г. от рождението на Стойчо Стойчев (1937-1996), поет и общественик.
•   70 г. от рождението на Здравка Динева Димова (1947), журналистка, редактор в Радио Стара Загора.

11.11.
• 85 г. от рождението на Василка Георгиева (1932), първата и единствена жена машинист на локомотив.

13.11.
• 80 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), поет и преводач.

16.11.
• 105 г. от електрификацията на Старозагорски регион (16.11.1912).

23.11.
•   145 г. от рождението на Тина Трифонова Богоева-Киркова (1872-01.12.1947), учителка, обществен и политически деец.
•   30 г. от основаването на СОУ "Железник" (23.11.1987).

26.11.
•   110. г. от преименуването на мъжкото класно училище в Стара Загора в мъжка гимназия „Иван М. Вазов” (1907), днес – Средно общообразователно училище „Иван Вазов”.

27.11.
•   115 г. от рождението на Стефан Куманов (1902-03.01.1973), академик, специалист в областта на храненето на селскостопанските животни и птицевъдството.

28.11.
•   110 г. от гибелта на Иван Гарванов (23.12.1869-1907, София), един от най-ревностните деятели на Македоно-Одринското освободително движение.
•   20 г. от откриването на университетската поликлиника към Висшия медицински институт в Стара Загора (1997).

30.11.
•   135 г. от рождението на Иван Христов Арнаудов (1882-1960), поет и преводач.
•   90 г. от смъртта на Георги Колчев Байданов (20.07.1853-1927, София), музикален педагог, теоретик и хоров диригент; автор на учебници и ръководства по музика. Издава първото музикално списание след Освобождението.
•   35 г. от смъртта на Константин Колев Костадинов (22.11.1930-1982), писател и журналист. Определян като един от видните белетристи на съвременното българско село.

Стара Загора - декември 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 4764

•   145 г. от рождението на Димитър Бойкинов (1872-?), лекар, изтъкнат социалист и редактор на в. “Борба” - Пловдив; автор на книги.
•   75 г. от учредяването в Стара Загора на Околийски Окръжен читалищен съвет (1942).

01.12.
•   90 г. от откриването на приют за инвалиди в Стара Загора (1927), в който се предлага квартира, храна, облекло и обслужване на инвалиди от Южна България.
•   70 г. от смъртта на Тина Трифонова Богоева-Киркова (23.11.1872-1947), учителка, деятелка на международното женско движение.

03.12.
•   80 г. от брой 1 на в. „Южна поща”. Вестник за информация, стопанска политика и култура. Стара Загора, 1937. (Излиза до м. май 1938 г. в 7 броя.)
•   25 г. от началото на газификацията на града (1992).

05.12.
•   120 г. от рождението на Митрополит Климент (1897, с. Орешак, Троянско-13.02.1967, Виена), Старозагорски митрополит от 1940 до 1967 г.

06.12.
•   120 г. от рождението на Бончо Койчев (1897-03.06.1972), адвокат, общественик, кмет на Стара Загора.

07.12.
•   135 г. от рождението на Георги Райчев (1882, с. Землен, Стаарозагорско-18.02.1947), писател, преводач и драматург.

09.12.
•   175 г. от рождението на Георги Бенев (1842-25.02.1904), общественик, деец на Съединението, автор на статии, учредител на Ботевите тържества през 1884 г., член на БКД.

10.12.
•   95 г. от рождението на Димитър Узунов (1922-11.12.1985, Виена), оперен певец – тенор, солист на Софийската народна опера.

11.12.
•   160 г. от рождението на Константин Радоев Божков (1857-29.01.1942), един от пионерите на съвременното българско корабостроене. Под негово ръководство е построен първият български самоходен плавателен съд – морският парен катер "Амалия" в Русе.
•   65 г. от рождението на Елена Михайлова (1952), журналист в Радио Стара Загора.

27.12.
•   50 г. от първото издание на „Декемврийски музикални дни” в Стара Загора (1967), прераснали в ежегодния Фестивал на оперното и балетното изкуство.

30.12.
•   110 г. от рождението на Йордан Капсамунов (1907, с. Хан Аспарух, Старозагорско-27.10.1991), един от най-успешните кметове на Стара Загора (1952-1962).

Стара Загора - бележити годишнини 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 декември 2016 г.; Посещения: 5571

•   205 г. от рождението на Александър Стоилов-Екзарх (1812 - 27.09.1891), бележит просветен деец през Възраждането.
•   185 г. от рождението на Желю Златев-Черковалията (1832 - 01.11.1919), участник в Освободителната война.
•   180 г. от първия за Стара Загора препис на Паисиевата история (1837) на граматик Тихо. Съхранява се в Регионалния исторически музей.
•   180 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Стефан Сливков (1837-27.07.1912), търговец, съученик и съратник на Левски, член на Старозагорския революционен комитет; кмет на Стара Загора след Освобождението.
•   175 г. от рождението на Стойко Алексиев - Комит Стойчо (1842-1933), участник в Легията на Раковски, опълченец, почетен гражданин на Стара Загора, Габрово, Велико Търново и Плевен.
•   175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Пенчо Славов (1842-1917), търговец, член на Старозагорския революционен комитет, кмет на Стара Загора.
•   175 г. от рождението на Георги Коларов (1842-1916), съученик на Васил Левски, учител и общественик.
•   175 г. от рождението на Господин Михайловски (1842(45)-19.05.1876), председател на Старозагорския революционен комитет.
•   175 г. от рождението на Койчо Георгиев-Койчо Байрактар (1842(43)-10.02.1894), знаменосец на Старозагорското въстание.
•   175 г. от рождението на Михаил Жеков (1842(43)- септ. 1875), член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
•   170 г. от рождението на Христо Сяров (1847-?, Пловдив), участник в Първата българска легия; създава първата сапунджийска фабрика в Стара Загора.
•   170 г. от рождението на Димитър Начев (1847-1923), един от кметовете на Стара Загора след Освобождението.
•   170 г. от рождението на Стефан Стойков Салабашев (1847-1913), търговец, общественик, кмет на Стара Загора.
•   170 г. от рождението на Венко Николов Гръмников /Стефан Николов Балимезов/ (1847-28.12.1874, Пазарджик), лекар, аптекар, обществен и културен деец.
•   160 г. от рождението на Константин Радоев Божков (1857-29.01.1942), един от пионерите на съвременното българско корабостроене. Под негово ръководство е построен първият български самоходен плавателен съд – морският парен катер “Амалия” в Русе.
•   160 г. от рождението на Зюмбюля Попстефанова (1857-1930), учителка, извезала знамето на клисурци в Априлското въстание.
•   150 г. от първата употреба на петрол в Железник.
•   150 г. от обесването в Търново на Цоню Захаралията (?-1867), четник в четата на Филип Тотю.
•   150 г. от гибелта на Иван Русев (?-1867), четник в четата на Филип Тотю.
•   150 г. от гибелта на Димитър Абаджи (?-1867), четник в четата на Панайот Хитов.
•   150 г. от рождението на Наню Трифонов Атанасов (1867-06.08.1966, София), началник на девизионни болници през Балканската и Първата световна войни, училищен лекар и началник на Градската санитарна служба в Стара Загора.
•   150 г. от рождението на Никола Янакиев Енфеджиев (1867-1954), началник на военна болница през Първата световна война, окръжен лекар на Стара Загора.
•   135 г. читалище Пробуда, с. Змейово.
•   135 г. от рождението на Христо Абрашев (1882-1915), първият български журналист със специално образование, редактор на вестниците Дневник и Ден.
•   135 г. от откриването в Пловдив на първата художествена изложба на старозагорския художник Антон Митов, която е и първата художествена изложба в България (1887).
•   130 г. от рождението на Христо Досев (1887-1919), един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) през 1906 г., и сп. „Възраждане“ (1907). Личен познат на Л. Толстой, В. Г. Чертков, В. Булгаков. Подписва възванието срещу Първата световна война „Опомнете се, хора-братя“ написано от В. Булгаков. Един от основателите на Българския вегетариански съюз. Автор на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до Ясна поляна“, „Дневникът на самотника“ (неиздадена).
•   125 г. от участието на Стара Загора в първото изложение в Пловдив през 1892 г.
•   105 г. от основаването на дружеството на запасните офицери.
•   95 г. от отпечатването (1922) на „Панихида за поета П. К. Яворов” и на стихосбирката „Иконите спят” от Гео Милев.
•   95 г. читалище Светлина, с. Лозен (1922).
•   90 г. читалище Благоразумие, с. Калитиново (1927).
•   90 г. читалище Просвета, с. Еленино (1927).
•   90 г. читалище Иванка Терзиева, с. Богомилово (1927).
•   90 г. читалище Пробуда, с. Горно Ботево (1927).
•   90 г. читалище Пробуда, с. Остра могила (1927).
•   90 г. читалище Възраждане, с. Калояновец (1927).
•   85 г. от смъртта на Минко Минев, учител.
•   65 г. от промяната в статута на Археологическо дружество „Августа Траяна”. През 1952 г. става Държавен исторически музей.
•   65 г. читалище Христо Ботев, Старозагорски минерални бани (1952).
•   60 г. телефонна автоматична централа в Стара Загора (1957).

Фолклорен - януари 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 4978

1 януари СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари- ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари-СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Фолклорен - февруари 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 4594

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

18 февруари - ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост

19 февруари- НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

26 февруари - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

27 февруари- КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

27 февруари - 1 март – ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

Фолклорен - март 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 5002

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

4 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - април 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 4686

8 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

9 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

13 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

16 – 17 април - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

23 април - Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

Фолклорен - май 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 4798

1 май - ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май - ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

25 май - СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

Фолклорен - юни 2017

Печат

Детайли: Последна редакция - 23 декември 2016 г.; Посещения: 4835

3 юни - В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

4 юни - Петдесетница - Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).

5 юни - ДУХОВДЕН. Св. Дух. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

5 юни – 10 юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

11 юни НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни)

11 юни ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

15 юни ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил) . Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затуй отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

24 юни ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Страница 3 от 4