8 ноември – АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му – казват възрастни хора. Именици в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил.
11 ноември – Св. Мина – Дзверинден. Св. Мина е покровител и лечител, освен това е считан за господар на вълците. Празникът бележи средата на т. нар. Вълчи празници, които в някои краища на страната се честват от Архангеловден (8 ноември) до Коледни заговезни (14 ноември), а в други започват от 14 ноември и свършват на Въведение Богородично (21 ноември).
13 ноември – Св. Йоан Златоуст.
14 ноември – Св. ап. Филип. КОЛЕДНИ (РОЖДЕСТВЕНСКИ ) ЗАГОВЕЗНИ. Именици: Филип, Филка, Юстиниан. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.
14 – 21 ноември – ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.
15 ноември – НАЧАЛО НА РОЖДЕСТВЕНСКИЯ ПОСТ.
21 ноември – КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.
21 ноември – Ден на християнското семейство (ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО). Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
24 ноември – Св. вмчца Екатерина – КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тази светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.
30 ноември – Св. вс. ап. Андрей Първозвани – АНДРЕЕВДЕН (Едрей, Мечкинден). От тази дата денят започва да нараства , „едрее” (наедрява), колкото едно просено зърно. Според народното поверие свети Андрей е считан и за господар на мечките.
