Стара Загора 2021

Стара Загора - юни 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 583

01.06.
• 130 г. от рождението на Георги Тодоров Стоянович – Берсенев (1891 – 06.02.1941), юрист, музикант, музиковед и литературен критик; инициатор за създаване на дружество на професионалните музиканти в Стара Загора.
• 90 г. от брой 1 на вестник „Поточе”. Детски ученически лист, списван от ученици на Втора прогимназия в Стара Загора. Редактор Крум Радивоев, ученик от ІV отделение. Стара Загора, 1931. (Излиза до м. май 1934 г. в 10 броя).
• 85 г. от гибелта на Христина Василева Морфова-Лукаш (24.04.1889 – 1936, Пирдоп), световноизвестна оперна певица, един от основателите на “Оперна дружба” в София; музикален педагог, професор.
• 50 г. от смъртта на Никола Атанасов Кожухаров (1892, Казанлък – 1971, София), художник, скулптор, сценограф, плакатист, проектант на пощенски марки и банкноти, илюстратор и педагог.

03.06.
• 120 г. от брой 4 на вестник “Отечество”. Стара Загора, 1901. (Излиза в 49 бр. Бр. 1, 2, и 3 излизат в София и Пловдив).

15.06.
• 125 г. от смъртта на Тодор Николов Шишков (1833, Търново – 1896, Варна), учител, основател на читалището в Железник през 1860 г., чийто наследник днес е НЧ „Родина”, Стара Загора.

18.06.
• 60 г. от смъртта на Георги Илиев Георгиев (25.06.1881, с. Тарфа, Турция – 1961), строителен инженер и писател, един от основоположниците на фантастичния роман в България.

25.06.
• 140 г. от рождението на Георги Илиев Георгиев (1881, с. Тарфа, Турция – 18.06.1961), строителен инженер и писател, един от основоположниците на фантастичния роман в България.

26.06.
• 110 г. от освещаването на новопостроения след опожаряването на Стара Загора храм „Св. Николай” (1911).

29.06.
• 175 г. от деня, в който черковната служба в черквата „Св. Николай” започва да се чете на славянски, а не на гръцки език (1846).

30.06.
• 65 г. от смъртта на Анастасия Касабова (1872 – 1956), учителка; майка на поета Гео Милев.

Стара Загора - юли 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 544

06.07.
• 60 г. от смъртта на Борис Иванов Бакалов (1883 – 1961, София), юрист, поет и преводач.

10.07.
• 55 г. от рождението на Светлин Стоев (1966), художник, кинолог, писател и съавтор на стандарт за Българското каракачанско куче.

13.07.
• 60 г. от откриването на Зоопарка в парк “Митрополит Методий Кусев” – Аязмото (1961).

14.07.
• 125 г. от избирането на Величкия епископ Методий Кусев от Св. Синод на Българската православна царква за първи каноничен митрополит на Старозагорската епархия (1896).

19.07.
• 90 г. от проведения в Стара Загора конгрес на есперантистите в България (1931).

26.07.
• 140 г. от тържественото откриване (1881) на паметника на загиналите българи и руси при защитата на Стара Загора в Старозагорския и Джуранлийския бой на 19 юли 1877 г.

27.07.
• 175 г. от рождението на Георги Данчов Попгеоргиев – Зографина (1846, Чирпан – 1908, София), иконописец, портретист, живописец, един от първите фотографи в България; автор на иконостасните икони в черквата “Св. Богородица” и на икони в черквата “Св. Троица” в Стара Загора.

31.07.
• 100 г. от проведения в Стара Загора учредителен конгрес на Ученическия стенографски съюз в България (1921).

Стара Загора - август 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 551

01.08.
• 135 г. от освещаването на бойното знаме на 12-и Старозагорски пехотен полк (1886).
• 120 г. от брой 1 на вестник “Балкан”. Отг. редактор Иван Христов – Контито. Стара Загора, 1901. (Излиза в 4 броя).

02.08.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Илия Желев Квачков (1866 – 1941), ветеринарен лекар, автор на трудове в областта на животновъдството и ветеринарната медицина.

03.08.
• 75 г. от рождението на Петко Петков (1946), футболист, играч и треньор на ФК
“Берое”.

04.08.
• 120 г. от брой 1 на вестник “Железник”. Месечен вестник на Либералната партия. Редактор и издател Никола Даскалов. Стара Загора, 1901. (Излиза в 2 броя).

06.08.
• 185 г. от рождението на поп Минчо Кънчев (6/18.8.1836 – 21.10.1904), деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица".
• 90 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Атанас Кожухаров (1861 – 1931), учител със заслуги за изграждането на педагогическото образование в България, един от създателите на Археологическото дружество „Августа Траяна” и пръв уредник на Старозагорския музей.

11.08.
• 65 г. от смъртта на Минчо Колев Нейчев (1887 – 1956), учител по психология, адвокат; заемал висши държавни длъжности след 1944 г. – министър на правосъдието, на народната просвета, на външните работи, председател на Великото народно събрание (1947-1949).

12.08.
• 160 г. от рождението на проф. Стефан Киров Абаджиев (1861 – 1943, София), юрист, редовен член на БАН, декан и ректор на Софийския университет. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Американската академия за политически и социални науки и на Института за административни науки в Букурещ. Доктор по политически науки и по право на Брюкселския университет, член на постоянния арбитражен съд в Хага.
• 155 г. от рождението на Бончо Балабанов (1866 – неизв.), военен деец, майор; участник в Сръбско-българската война (1885).
• 120 г. от рождението на Пенка Милева Касабова (1901 – 12.09.2000, София), една от първите детски учителки в България с висше образование, педагог и общественик; сестра на Гео Милев.

15.08.
• 100 г. от брой 1 на вестник “Единство”. Гл. редактор Хр. Г. Марков. Стара Загора, 1921. (Излиза в 6 броя).

17.08.
• 110 г. от откриването на железопътната линия Стара Загора – Дъбово (1911).

21.08.
• 110 г. от рождението на проф. Любомир Антонов Динев (1911 – 16.08.1986, София), университетски преподавател, секретар на Съюза на научните работници в България, почетен член на географските дружества в Чехия, Полша, Унгария и др.
• 75 г. от рождението на Любомир Вълков (1946), общественик, председател на славянския културно-информационен център „Евразия-България“ в Стара Загора.

24.08.
• 125 г. от брой 1 и единствен на вестник “Старозагорски лист”. Орган на Народната партия. Редактор Г. Иванов. Стара Загора, 1896.

28.08.
• 90 г. от проведения в Стара Загора конгрес на журналистите в България (1931).

29.08.
• 80 г. от създаването на “Бърза помощ” в Стара Загора – открива се нощно дежурство на частнопрактикуващите лекари (1941).

30.08.
• 175 г. от рождението на Павел П. Калитин (1846 – 19.07.1877), руски офицер, подполковник, герой от Руско-турската освободителна война, загинал в боя при Стара Загора.

Стара Загора - септември 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 524

• 90 г. от брой 1 на вестник “Ученик”. Редактори Юрдан Пеев, Г. Георгиев и Б. Кораков. Стара Загора, 1931. (След първи брой продължава да излиза под заглавието “Просвета”.)

01.09.
• 140 г. от тържественото откриване на Областната девическа гимназия “Мария Луиза” (1881), наследник на Девическото класно училище.
• 80 г. от откриването на Института за първоначални учители в Стара Загора (1941).

08.09.
• 65 г. от рождението на Алида Тодорова Бонева (1956), балерина.

12.09.
• 75 г. от рождението на Бонка Берова (1946), журналистка.

14.09.
• 65 г. от рождението на Васил Герлимов (1956), хореограф.

15.09.
• 100 г. от отварянето на Държавно смесено търговско училище с профили кооперативно дело и търговия (1921), днес Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски”. Основатели са Слави Абанозов, Георги Сандев и Христо Ангелов.

18.09.
• 125 г. от рождението на Мина Николов Иванов (1896 – 1978, София), скулптор, автор на бюст-паметника на Теофано Попова в Стара Загора.
• 80 г. от рождението на Росица Ранчева (1941), журналистка и общественичка.

19.09.
• 75 г. от рождението на Иванка Данаилова (1946), синдикален деец и общественик.

22.09.
• 80 г. от рождението на Ана Томова-Синтова (1941), оперна певица.

24.09.
• 85 г. от рождението на ст. н. с. Христо Иванов Буюклиев (1936), археолог, музеен работник.

27.09.
• 130 г. от смъртта на Александър Стоилов Боев Екзарх (ок. 1810 – 1891), възрожденски деец, просветител и журналист.

28.09.
• 115 г. от брой 1 на списание “Бранище”. Списание за горско стопанство и отраслите му. Редактор Васил Василев Попов, син на Теофано Попова. Стара Загора, 1906. (Излиза 7 години в 60 броя).

30.09.
• 105 г. от рождението на Антон Михайлов Георгиев (1916, Хасково – 1993), писател, редактор на в. “Септември” и алманах “Хоризонт” в Стара Загора.

Стара Загора - октомври 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 546

• 95 г. от масовото залесяване на улиците на Стара Загора с липи, кестени, кипариси и други видове дървета (1926).
• 90 г. от брой 1 на детското вестниче “Изворче”. Редактори Веселин Ханчев, Любен Козаров и Евстати Бъчваров. Стара Загора, 1931. (Излиза в 2 броя).

05.10.
• 30 г. от опожаряването на сградата на Народната опера в Стара Загора (1991).

06.10.
• 140 г. от рождението на Димитър Димитров Подвързачов (1881 – 13.11.1937), поет, преводач и журналист.

07.10.
• 145 г. от рождението на Мария х. Ангелова (1876 – ?), лекарка, университетска преподавателка и общественичка; редактор на вестник “Женски глас”.
• 95 г. от откриването на Българска търговска банка в Стара Загора (1926).

10.10.
• 70 г. от създаването на Държавен архив, Стара Загора (1951).

18.10.
• 145 г. от рождението на Христо Ангелов (1876, Чирпан – 1949), дългогодишен учител и директор на старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов”, известен сред учениците под името „Зевс”.
• 90 г. от брой 1 и единствен на вестник “Провинция”. Стара Загора, 1931.
• 85 г. от рождението на Жеко Костадинов Христов (1936, с. Тракия, Старозагорско – 09.09.2003), поет.

20.10.
• 135 г. от брой 1 на вестник “Балкан”. Издател и отг. редактор Александър Р. Балкански. Стара Загора, 1886. (Излиза в 7 броя).

21.10.
• 80 г. от смъртта на Марко Иванов Турлаков (? – 1941), политически деец на БЗНС, народен представител и общественик; писател.

28.10.
• 70 г. от откриването на първата Окръжна художествена изложба в Стара Загора (1951), в която участват 20 художника с 40 творби.
• 60 г. от построяването на сградата на читалище “Съгласие” (1961), в която днес работи Държавен куклен театър, Стара Загора.

Стара Загора - ноември 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 557

• 50 г. от откриването на сградата на Народната опера в Стара Загора (1971).
• 50 г. от подписването на договор за културен обмен с гр. Кошице, Словакия (1971).

01.11.
• 165 г. от рождението на Александър Тодоров Козаров (1856 – 1933, София), преподавател по естествени и точни науки; един от основателите на Книжовно дружество “Знание” и на Културно-просветно дружество “Театър” в Стара Загора, редактор на сп. “Знание” и в. “Балкан”; директор на Народната библиотека в София; търговски консул в Гърция, началник на канцеларията на Народното събрание.

02.11.
• 100 г. от смъртта на Йордан Ганев Попгеоргиев (1869, Търново – 1921, София), учител и директор на Мъжката гимназия в Стара Загора; автор на книги /История на българския народ. Стара Загора, 1914-1915./.

03.11.
• 45 г. от откриването в Стара Загора на Дома на инвалида (1976).

04.11.
• 55 г. от смъртта на Веселин Ханчев (04.04.1919 – 1966), поет, преводач, редактор; участник във Втората световна война, почетен гражданин на Стара Загора.

05.11.
• 50 г. от смъртта на Павел Траянов Теохаров (1893 – 1971), педагог, директор на Учителския институт в Стара Загора.

06.11.
• 85 г., откакто в Стара Загора излиза кн. 1, год. ХІV на списание “Млад стенограф”. Илюстровано стенографско списание. Стара Загора, печ. Светлина, 1936. (В Стара Загора излизат 6 книжки от год. ХІV – до м. април 1937).

07.11.
• 135 г. от тържественото откриване на Военния клуб в новопостроената сграда (1886), днес ДНА.

08.11.
• 140 г. от освещаването от Митрополит Климент /Васил Друмев/ на възстановената след опожаряването на Стара Загора черква “Св. Богородица” , официално открита на 10 септември 1882 г.

10.11.
• 80 г. от смъртта на Васил Димов Василев (1878 – 1941, София), художник живописец, изкуствовед, педагог и издател.
• 55 г. от официално откриване на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД (1966).

11.11.
• 80 г. от откриването на Вечерно СОУ “Захари Стоянов” (1941).

14.11.
• 85 г. от рождението на Нино Луканов (1936), български драматичен и филмов артист.

15.11.
• 135 г. от определяне с разпореждане на Военното министерство на датата 15 ноември – денят на победата при град Пирот, за празник на 12-и пехотен Балкански полк (1886).
• 100 г. от брой 1 на “Бюлетин на комунистическата група в Старозагорски общински съвет”. Стара Загора, 1921. (Излиза в 13 броя).
• 75 г. от рождението на проф. д. изк. Румен Нейков (1946), музикант, режисьор и директор на Старозагорската опера от 1994 до 1998 г.

18.11.
• 130 г. от смяната на клепалата в черквата “Св. Богородица” с първите медни камбани в града (1891).

24.11.
• 110 г. от брой 1 на вестник “Тракийски новости”. Гл. редактор Вл. Величков. Стара Загора, 1911. (Излиза в 5 броя).

29.11.
• 125 г. от смъртта на Слави Тошев (1838 – 1896), търговец, читалищен деец и виден старозагорски общественик.

30.11.
• 50 г. от рождението на Илко Стоев (1971), изследовател, писател, художник; един от учредителите на Международната организация „Каракачанско куче“.

Стара Загора - декември 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 9 декември 2020 г.; Посещения: 600

• 125 г. от откриването на печатница “Светлина” (1896) на Никола С. Кирилов.
• 65 г. от изграждането на езеро с градина в южната част на града (1956).

01.12.
• 145 г. от рождението на Георги Евстатиев Иванов (1876 – 1923, София), художник и педагог.

06.12.
• 135 г. от рождението на академик Георги Стефанов Хлебаров (1886 – 1968, София), агроном, един от основателите на Агрономическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”; основател и директор на Централната птицевъдна опитна станция, на Централния скотовъден институт и на Института по животновъдство при БАН.

09.12.
• 175 г. от рождението на Стефан Станев Минчев (1846 – 1929), учител, деец на националноосвободителните борби в старозагорския край; адвокат и търговец. Неговите “Спомени” в ръкопис се съхраняват в старозагорския Регионален исторически музей.
• 20 г. от създаването на Регионален клуб „Традиция” (2001).

11.12.
• 105 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Нестор Марков Демирев (1836 – 1916), български възрожденец, просветен деец и общественик, първият префект на Ст. Загора, назначен от Ал. Богороди на 24.05.1879 г.

12.12.
• 145 г. от рождението на Васил Маринов (1876 – 1943, Пирдоп), художник и педагог, един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив (1912); участник в Балканската и Първата световна войни.
• 120 г. от наименуването на улиците в Стара Загора – „Отец Паисий”, „Г. С. Раковски”, „К. Ганчев”, „Л. Каравелов”, „П. Р. Славейков”, „Стефан Караджа”, „Ген. Гурко”, „Хр. Ботев”, „Братя Жекови”, „Ген. Столетов”, „В. Левски”, „Граф Игнатиев” и др.(1901).
• 85 г. от смъртта на Атанас Гюдженов (1847, Пазарджик – 1936), виден български художник иконописец и сценограф.

14.12.
• 95 г. от рождението на Старозагорския митрополит Панкратий /Пенчо Николов Дончев/ (1926, с. Зимница – 1998, София), независим депутат във Великото народно събрание 1990 г., почетен гражданин на Стара Загора.

16.12.
• 140 г. от рождението на Ботьо Савов Стоянов (1881 – 1959, София), писател белетрист, юрист, общественик.

19.12.
• 90 г. от освещаването на знамето на Търговската гимназия от митрополит Павел (1931).

20.12.
• 150 г. от рождението на Христо Д. Секулов (1871, Щип, Македония – ?), учител в Мъжката гимназия в Стара Загора.

22.12.
• 100 г. от рождението на Георги Петров (1921 – ), оперен режисьор.

27.12.
• 95 г. от брой 1 на вестник “Дума”. Информационен вестник, който следва официалния правителствен курс. Редактор Владимир Караризов. Стара Загора, 1926. (Излиза 18 години в 1133 броя).

29.12.
• 45 г. от смъртта на проф. Николай Костов Карабашиев (1908 – 1976), един от основателите и почетен член на Съюза на научните работници.

Фолклорен - януари 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 4 януари 2021 г.; Посещения: 535

1 януари - СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари - МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари - ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари - ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари - ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари - БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари - АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари - АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари - Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари - СРЕДЗИМИЕ. Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Фолклорен - февруари 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2020 г.; Посещения: 601

1 февруари - ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН. Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

Фолклорен - март 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 4 януари 2021 г.; Посещения: 610

1 март - МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

6 март - Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

7 март - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

14 март - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

15 март - Начало на Великия пост. КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

15 - 17 март - ТРИМИРО. Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

20 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март - БАБИНИ ДНИ. Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да порипат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - април 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2020 г.; Посещения: 571

24 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

25 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

29 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

Фолклорен - май 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2020 г.; Посещения: 553

1 май - ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май - Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

2 май - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

6 май - ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

9 май - Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен - юни 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2020 г.; Посещения: 615

10 юни - СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

11 юни - ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни - ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

19 юни - Черешова задушница. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

20 юни - Петдесетница. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

21 юни - ДУХОВДЕН. Св. Дух. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

21 юни - 27 юни - РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

24 юни - ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

27 юни - НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Именници на този ден са Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.

28 юни - Видовден. Съвпада с Начало на Петровия пост. Петровите пости, наричани още „Апостолски“, са установени за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност, а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

29 юни - ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни - ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолколорен - юли 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 10 декември 2020 г.; Посещения: 586

1 юли - СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли - Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли - ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли - ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли - ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли - ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

31 юли - Богородични заговезни.

Фолклорен - август 2021

Печат

Детайли: Последна редакция - 4 януари 2021 г.; Посещения: 521

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 август – Начало на Богородичния пост.

1 – 12 август - МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август - ПРЕОБРАЖЕНИЕ - Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

27 август - На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август - СЕКНОВЕНИЕ. На този ден денят и нощта са равни.

Страница 3 от 4