Годишнини - юни 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 9904

• 760 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
• 160 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853 – 05.1876), български  революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

02.06.

• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

04.06.

• 215 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 165 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785 – 04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.
• 55 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874 – 1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на  Тракия и Македония.

07.06.

• 165 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848 – 08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог .
• 50 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия

09.06.

• 135 г. от смъртта на Дженерариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844 – 1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
• 90 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

12.06.

• 145 г. от рождението на Янко Станков Забунов (1868 – 18.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.

• 110 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903 – 30.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композирамузиката към филмите: „Под игото" (1952) и „Хитър Петър" (1960).

14.06.

• 160 г. от смъртта на Захари Зограф (1810 – 14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
• 90 г. от смъртта на Александър Стамболийски (1879 – 1923) български политически и държавен деец.

15.06.

• 170 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843 – 04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
• 150 г. от излизането на вестник  „Гайда" (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.

• 700 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313 – 21.12.1375), италиански писател : "Декамерон" (1348 – 1353).
• 100 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.

• 90 г. от смъртта на Христо Смирненски (29.09.1898 – 18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – "Да бъде ден", "Зимни вечери", "На гости у дявола"; "Приказка за стълбата" (1923).
• 85 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872 – 18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.

• 70 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (01.08.1851 – 1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", а по-късно и на девическата гимназия в същия град.
• 390 г. от рождението на Блез Паскал (1623 – 1662), френски математик, физик и философ.

21.06.

• 105 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (1844 – 1908), руски композитор.

23.06.

• 130 г. от рождението на Лазар Добрич (23.06.1883 – 16.02.1970), български цирков артист, режисьор и педагог. Изобретява акробатичния номер „Трапецът на смъртта".

24.06.

• 175 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838 – 01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 130 г. от рождението на Григор Василев (Г. В. Гьорев) (1883 – 07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.

• 75 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (1938), български юрист, политически и държавен деец.

30.06.

• 105 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - май 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 10541

01.05.

• 90 г. от рождението на Джоузеф Хелър (1923 – 1999), американски писател сатирик.

02.05.

• 70 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883 – 02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история: „История на българите" (1943), „Книга на българите" (1987) и др.

04.05.

• 110 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872 – 04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

06.05.

• 255 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758 – 28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.

07.05.

• 180 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833 – 03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии  и др.
• 95 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914 – 1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.

• 195 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (08.05.1818 – 19.06.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877 – 1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.
• 110 г. от смъртта на Пол Гоген (07.06.1848 – 08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.

• 130 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (1883 – 1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.

• 150 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. 

12.05.

• 80 г. от рождението на Андрей Вознесенски (1933 – 2010), руски поет.

14.05.

• 145 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (1868 – 20.06.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.

15.05.

• 310 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
• 100 г. от смъртта на Петър Ичков (неизв. – 1808), сръбски политически деец от български произход.

16.05.

• 75 г. от смъртта на  проф. Иван Мърквичка (23.04.1856 – 16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица"). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.

• 140 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873 – 30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня" (1916).
• 100 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912 – 1913.

19.05.

• 115 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809 – 19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

22.05.

• 205 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (1808 – 1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
• 200 г. от рождението на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
• 170 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843 – 28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.

• 110 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978) – българска драматична актриса.

24.05.

• Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
• 270 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743 – 13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.
• 470 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.

26.05.

• 165 г. от  смъртта на Висарион Белински (30.05.1811 – 26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.

• 135 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878 – 14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
• 110 г. от рождението на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

28.05.

• 105 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (1908 – 1964), английски писател.

30.05.

• 235 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694 – 30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в.: "Едип" (1718), "Брут" (1730), "Кандид" (1759) и др.

31.05.

• 20 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката (ГОР) (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - април 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 9947

02.04.

• 125 г. от смъртта на Миклухо Маклай (06.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.

• 195 г. от рождението на Майн Рид (1818 – 1883), британски писател.

05.04.

• 145 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 105 г. от рождението на Херберт фон Караян (1908 – 1989), австрийски диригент.

06.04.

• 530 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : "Сикстинската мадона" е най-прочутата (1515 – 1519), а от стенописите е "Атинската школа".
• 485 г. отсмъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.

• 165 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : "Любовен елексир", "Дон Паскуале".

09.04.

• 530 г. от рождението и 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1483 – 09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : "Гаргантюа и Пантагрюел" (1532 – 1562).

10.04.

• 40 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.

• 190 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (1823 – 1886), руски писател и драматург.

13.04.

• 270 г. от рождението на Томас Джеферсън (1743 – 1826), американски политик, философ.

14.04.

• 115 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898 – 14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.

• 120 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 110 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава "Земеделски комитет" ("Зелена вълна"), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.

• 185 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха" (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.

• 115 г. от смъртта на Ильо Войвода (Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо) (ок.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.

• 425 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.

20.04.

• 120 г. от рождението на Хуан Миро (1893 – 1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.

• 135 г. от смъртта на Жельо Войвода (Желез Добрев Железчев) (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков.

22.04.

• 90 г. от рождението на Радой Ралин (1923 – 2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.

• 75 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
• 155 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.

• 70 г. от смъртта на  Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858 – 25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

26.04.

• 215 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.

27.04.

• 90 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (1923 – 1997), български композитор.

28.04.

• 70 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е "Дядовата Славчова унука" (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.

• 120 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката "Вечната и святата".
• 135 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : "Фани" (1906), "Майка" (1924), "Копнеж" (1926).

30.04.

• 130 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е "Закуска на тревата" (1863).
• 130 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".
• 90 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (13.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 9638

01.03.

• 75 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски (светско име: Марин Пелов), (14.09.1850 – 1838), висш духовник, митрополит.

02.03.

• 85 г. от рождението на Гиньо Точев Ганев (1928), юрист, политически и държавен деец.

03.03.

• 135 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877 – 1878.
• 135 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
• 95 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.
• 120 г. от рождението на Райко Алексиев (1893 – 1944), български художник, карикатурист и журналист.

05.03.

• 130 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (1883 – 16.02.196), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
• 60 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (27.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.

• 2335 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : "За душата", "Никомахова етика", "Политика" и др.

13.03.

• 120 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.

15.03.

• 165 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
• 20 г. от учредяването на Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.

• 155 г. от рождението на Рудолф Дизел (1858 – 1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.

• 200 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (1813 – 1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

22.03.

• 115 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (1830 – 1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

20.03

• 185 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : "Бранд", "Нора".
• 140 г. от рождението на Сергей Рахманинов (20.03./01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
• 75 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (21.04.1867 – 1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

24.03.

• 70 г. от смъртта на Димитър Драгиев (01.11.1869 – 1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество "Просвета", автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03.

• 180 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (1833 – 6.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
• 95 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.

• 90 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.

• 180 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833 – 10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище "Родина".
• 135 г. от смъртта на Добри Войников (10.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация" (1871).
• 45 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961 г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник "Восток".

28.03.

• 145 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.07.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното", „Майка" и др.
• 70 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (20.03.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.

• 160 г. от рождението на Винсент Ван Гог (1853 – 1890), холандски живописец.
• 80 г. от рождението на Борис Карадимчев (1933), български композитор и преподавател.

31.03.

• 110 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (1903 – 1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.
• 80 г. от рождението на Александър Василев Лилов (1933), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - февруари 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 10133

• 995 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.

• 130 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил "Потоп", "Сватба" и др.
• 60 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.

• 545 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 130 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (1883 – 1922), български поет и преводач, детски писател.
• 105 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

08.02.

• 185 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : "Пътешествие до центъра на Земята " (1864); "Двадесет хиляди левги под водата" (1870); "Осемдесет дни около света" (1873).

10.02.

• 115 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър".

11.02.

• 205 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
• 65 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

13.02.

• 140 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").
• 130 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), немски композитор и диригент : "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
• 110 г. от рождението на Жорж Сименон (1903 – 1989), френски писател.

16.02.

• 95 г. от рождението на Веселин Андреев (Георги Георгиев Андреев) (1918 – 1991), български  поет и  публицист.

17.02.

• 340 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665), "Скъперникът" (1668).
• 135 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.

• 140 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет. 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.02.1908), български живописец и революционер.
• 130 г. от рождението на Никос Казандзакис (1883 – 1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът".
• 35 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.

• 540 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 135 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.021824 – 1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.
• 70 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.

20.02.

• 120 г. от рождението на Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) (1893 – 25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.

• 120 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.

• 225 г. от рождението на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), немски философ.

23.02.

• 190 г. от рождението на Найден Геров Добрович (1823 – 1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.

• 135 г. от рождението на Александър Божинов ( 24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 70 г. от рождението на Христо Проданов (1943 – 1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.

• 140 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе ("Кармен"), Радамес ("Аида"), Херцогът ("Риголето"), Рудолф ("Бохеми") и др.

27.02.

• 130 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 100 г. от рождението на Ъруин Шоу (1913 – 1984), американски писател и публицист.

28.02.

• 480 г. отрождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 13.09.1592), френски философ иписател : „Опити".
• 145 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов" от 1901 до 1932 г.
• 55 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 21 февруари 2013 г.

Посещения: 10272

• 95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

• 190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.
• 150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
• 90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

• 135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
• 130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

• 90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

• 370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

• 150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

• 165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

• 130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
• 95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

• 95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

• 385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
• 165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
• 150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
• 85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
• 75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

• 170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

• 115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

• 75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
• 25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

• 35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

• 80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

• 135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
• 75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

• 225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

• 230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
• 50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

• 125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

• 135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
• 75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

• 45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

• 135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

• 65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

• 135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

• 165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
• 65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

• 135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".

Годишнини 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 21 февруари 2013 г.

Посещения: 11218

През 2013 г. се навършват:   

• 2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
• 2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
• 1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
• 1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
• 1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
• 480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
• 465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
• 325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
• 325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
• 260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
• 245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
• 235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
• 200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
• 190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
• 185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
• 185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
• 165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
• 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
• 160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
• 155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
• 150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
• 145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
• 135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
• 130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
• 115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
• 75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
• 75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
• 70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
• 50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
• 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

Стара Загора - годишнини през 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 11268

Бележити годишнини – Стара Загора 2013 г.

• 205 г. от създаването на старозагорската църковно-религиозна община (1808).
• 195 г. от рождението на Филип Велев (1818, с. Габарево, Казанлъшко – 1883), главен учител в Стара Загора и Казанлък, преводач и автор на "Граматика гръко-българска"; открил първото българско училище в Одрин (1852).
• 180 г. отсъздаването на първото светско училище в Стара Загора (1833) с учител Атанас Иванов (Даскал Атанас).
• 180 г. от рождението на Тодор Николов Шишков (1833, В.Търново – 1896), възрожденски учител, преводач и автор на учебници, основател на читалището в Железник през 1860 г. чийто наследник днес е НЧ „Родина", Стара Загора.
• 180 г. от рождението на Ирина Попгеоргиева – Екзарх (1833, Ст.З. – ок. 1878), племенница на Александър Екзарх; живее и работи като преводачка в Цариград.  
  
• 180 г. от рождението на Никола Славов Близнаков (1833, с. Змейово – 04.02.1909, Ст.З.), свещеник, участвал в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г., дългогодишен председател на настоятелството на църквата "Св. Никола" и един от главните деятели за възстановяването й след опожаряването на града.
• 175 г. от рождението на митрополит Методи Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 01.11.1922, Ст.З.), възрожденски духовен и просветен деец; първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград (1892 – 1894) и  първи старозагорски митрополит (1894 – 1922); инициатор за залесяването на пустеещия хълм "Ахмак баир", превърнат в парк "Аязмото" в Стара Загора.
  
• 175 г. от рождението на Никола Вълев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
• 175 г. от рождението на Дочо Колев (1838, Ст.З. – 1868), националреволюционер, загинал като четник в четата на Хаджи Димитър.
• 175 г. от рождението на Слави Тошев (1838, Ст.З. – 1896, Ст.З.), търговец, читалищен деец и  виден старозагорски общественик.
  
• 170 г. от рождението на Койчо Георгиев (Койчо Байрактар) (1843, Ст.З. – 10.02.1894), член и куриер на Старозагорския таен революционен комитет, знаменосец на Старозагорското въстание 1875 г.
• 170 г. от рождението на Михаил Жеков (1843, Ст.З. – 30.09.1875), търговец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
• 170 г. от рождението на Николаки Стоилов (1843, Ст.З. – ?), търговец, един от основателите на Старозагорския таен революционен комитет и негов касиер, спомоществовател за построяването на нова сграда за Първа смесена прогимназия в Стара Загора.
• 165 г. откакто в черквата "Св. Богородица" престават да четат и пеят на гръцки език (1848).
• 165 г. от първия опит за  модерно здравеопазване в Ески Заагра (1848). Д-р Хрисанта Бодури (българин по произход), изпратен в града от Александър Екзарх по молба на старозагорските общинари, въвежда амбулаторно обслужване, абонамент за визити, здравни беседи пред населението, отваря аптека и др.
  
• 165 г. от откриването  (1848) на първото в града модно ателие за женски дрехи от съпругата на д-р Хрисанта Бодури.
  
• 165 г. от рождението на Минко Минев (1848 – 1932), учител, търговец, адвокат; участник в Старозагорското въстание 1875 г. Кмет на Стара Загора от април 1912 до април 1915 г.
• 165 г. от рождението на Христо (Христаки) Добрев Сяров (1848, Ст.З. – 21.03.1917, Пловдив), участник във Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, сподвижник на Васил Левски, член на Старозагорския таен революционен комитет.
• 165 г. от рождението на Руси Аргов (Аргоолу Клепалото) (1848 Ст.З. – 1876, Пазарджик), член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
• 165 г. от рождението на Иван Драгомиров (1848, Ст.З. – 1910, Пловдив), лекар, общественик и педагог.
• 165 г. от рождението на Стефан Чифудов (1848 – май 1876), куриер на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание 1875 г.
• 165 г. от рождението на Макс Верих (1848, Чехия – 1924), учител по рисуване и краснопис в Девическата гимназия в Стара Загора.
• 160 г. от рождението на Иван Костадинов Черепов (1853, Ст.З. – 12.12.1894, Ст.З.), юристи общественик; кмет на Стара Загора от септември 1894 до декември 1894. Умира по време на мандата си.
• 160 г. от рождението на Христо Зафиров (1853, Ст.З. – 1906), Битолски митрополит Григорий Охридски.
• 155 г. от първото по рода си статистическо описание на българска община във възрожденската ни книжнина – „Статистическо описание на Ескизаарската каза" от хаджи Господин Славов, издадено през 1858 г. в Цариград.
• 155 г. от създаването на първата здравна осигуровка у нас. През 1858 г. ескизаарската българска църковно-училищна община разпределя 45 хил. гроша – сума за издръжка на дипломиран лекар и за лекарства, между всички данъкоплатци.
• 155 г. от откриването на американско девическо училище в Стара Загора (1958) от мисионера д-р Теодор Байнгтън.
• 155 г. от рождението на Сава Колев Казмуков (1858 – 1936), кмет на Стара Загора от декември 1894 до април 1899 и от септември 1909 до февруари 1910 г.
• 150 г. от построяването на прохода "Св. Никола" (1863) по заповед на Метхад паша.
• 150 г. от рождението на Константин Иванов Кожухаров (1863 – 27.01.1943), лекар, основател на сиропиталището към благотворително дружество "Добрий самарянин".
• 145 г. от провеждането на първия учителски събор в Стара Загора (1868), на който се разискват учебните програми и се избират учебници. На събора е взето решение за въвеждане на взаимоучителната метода, за ограмотяване на възрастните, за изнасяне на реферати и за събиране на българския фолклор.
• 145 г. от рождението на Георги Данов (1868, с. Шипка – неизв.), учител, читалищен деец, член на настоятелството и на театралната комисия на дружество "Театър".
• 145 г. от гибелта на старозагорците Марин Начев, Цоньо Бъчваров, Дочо Колев, Тончо Стоянов, Паньо Хаджипенев, Георги Пенчев (1868) – четници в четата на Хаджи Димитър.
• 140 г. от рождението на Райна Азманова-Кунчева (1873, Ст.З. – 1940, Пловдив), учителка.
• 135 г. от смъртта на Трифон Илиев (1812 Ст.З. – 1878), търговец, открива в дюкяна си българска книжарница; баща на Атанас Т. Илиев.
• 135 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Дълбоки (1878).
• 130 г. от построяването на Хаджиангеловата къща (1883) от дебърския строител уста Георги, една от най-старите къщи в Стара Загора – къща музей "Градски бит ХІХ век".
• 130 г. от основаването в Стара Загора на "Ученолюбиво дружество" (1883), наследник на читалището от 1860 г. Дружеството просъществува до 1894 г. Негов приемник е дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
• 130 г. от полагане началото на учителска и ученическа библиотека (1883) в девическата гимназия "Мария Луиза" в Стара Загора.
• 120 г. от рождението на Иван Василев Воденичаров (1893, Ст.З. – 23.08.1953, Бургас), хирург.
• 115 г. от създаването на читалище „Просвета", с. Сладък кладенец (1898).
• 115 г. от смъртта на д-р Теодор Байнгтън (1831 – 1898), американски мисионер, доктор по богословие, основал през 1848 г. американско протестантско девическо училище в Стара Загора.
• 110 г. от създаването на читалище „Св. Климент Охридски", с. Малка Верея (1903).
• 110 г. от основаването на "Есперантска дружина" в Стара Загора (1903).
• 110 г. от смъртта на Никола Дечев (1880 – 1903), деец на македоно-одринското революционно движение.
• 110 г. от рождението на Димитър Куманов (1903, Ст.З. – 1981, Пловдив), художник живописец.
• 110 г. от бр. 1 /единствен/ на хумористичния в. "Любовни трепети". Стара Загора, 1903.
• 105 г. от построяването на Железопътна гара Стара Загора (1908).
• 105 г. откакто в Стара Загора историческото дружество "Августа Траяна" слага началото на сбирка от картини за откриване на художествена галерия в града (1908).
• 105 г. от откриването на частните печатници "Напредък" на Стефан Камбуров и "Ганьо Колев и брат", наричана "Модерна печатница" (1908).
• 105 г. от създаването на читалище „Съзнание", с. Казанка (1908).
• 105 г. от създаването на читалище „Димитър Наумов", с. Преславен (1908).
• 105 г. от отпечатването (1908) на книгата „Принос към историята на Стара Загора" на Димитър Илков. 
  
• 100 г. от смъртта на Стефан Стойков Салабашев (1847, Ст.З. – 1913, Чирпан), търговец, общественик, кмет на Стара Загора от 1887 до 1890 г.
• 100 г. от рождението на Атанас Митев Комитов (1913 – 03.04.1934), един от основателите на РМС в Стара Загора.
• 100 г. от кн. 1 на сп. "Ранни цветя". Младежко списание за изящна литература. Стара Загора, 1913. (Излизат 2 кн.)
• 95 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Оряховица (1918).
• 95 г. от основаването (1918) на първата филхармония и на първия смесен хор в Стара Загора от дружество "Театър" – читалище "Родина – 1860".
• 90 г. от създаването на читалище „Развитие", с. Самуилово (1923).
• 90 г. от бр. 1 на литературния алманах "Везни". Ред. Гео Милев. Стара Загора, 1923.
• 90 г. от създаването на Съюз на професионалните музиканти – клон Стара Загора (1923). 
  
• 90 г. от откриването на еврейско училище в Стара Загора (1923), към което се създава и ученическо еврейско дружество.
• 90 г. от смъртта на Димитър Начев Косев (1847 – 1923), един от кметовете на Стара Загора след Освобождението (по негово време се прави ремонт на Старозагорските минерални бани – поставят се курни), народен представител във ВНС 1886 г.
• 90 г. от смъртта на Никола Р. Алтънков (1862, с. Габарево, Старозагорско – 1923), училищен инспектор, автор на учебници, учебни помагала и др.
• 85 г. от бр. 1 на в. "Литературен глас". Седмичен вестник за литература, изкуство, научни и обществени въпроси. Ред. Д. Б. Митов. Стара Загора, 1928 – 1944.
• 85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Памукчии (1928).
• 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Маджерито (1928).
• 80 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Бенковски (1928).
• 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Загоре (1928).
• 85 г. от създаването на читалище „Христо Ботев", с. Пряпорец (1928).
• 85 г. от създаването на читалище „Пробуда", с. Сулица (1928).
• 85 г. от създаването на читалище „Гранит", с. Ново село (1928).
• 80 г. от основаването на ученическо дружество "Ашомер Ацаир" (1933).
• 80 г. от смъртта на Стойко Алексиев – Комит Стойчо (1842 – 1933), член на Легията на Раковски, опълченец, почетен гражданин на Стара Загора, Габрово, Търново и Плевен.
• 80 г. от смъртта на Христо Шиваров (30.10.1850 – 1933), учител, секретар деловодител на Старозагорския таен революционен комитет.
• 75 г. от създаването на първия кадастрален, нивелационен и регулационен план на Стара Загора (1938).
• 75 г. от създаването на читалище „Съзнание, с. Руманя (1938).
• 75 г. от рождението на Тотьо Нанев (1938), кмет на Стара Загора от март 1988 до януари 1990 г.
• 75 г. от рождението на Стоян Стоянов (1938), председател на временната управа на Стара Загора от октомври 1990 до октомври 1991 г.
• 75 г. от смъртта на Иван Димитров Дайров (1869, Ст.З. – 1938, Сливен), лекар, един от учредителите на БСДП на връх Бузлуджа.  
  
• 70 г. от смъртта на проф. Стефан Киров Абаджиев (1861, Ст.З. – 1943, София), юрист, редовен член на БАН, декан и ректор на Софийския университет. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Американската академия за политически и социални науки и на Института за административни науки в Букурещ. Доктор по политически науки и по право на Брюкселския университет, член на постоянния арбитражен съд в Хага.
• 70 г. от създаването на първата ученическа духова музика в Стара Загора (1943) – в Мъжката гимназия от учителя Иван Маджаров.
• 65 г. от откриването на градския радиовъзел (1948).
• 65 г. от откриването на Техникума по ветеринарна медицина (1948).
• 65 г. от откриването на базово училище "Васил Левски" (1948).
• 65 г. от смъртта на Стефан Петков Драгнев (1871, Ст.З. – 1948, София), лекар. По негова инициатива се открива неделно училище за изучаване на чужди езици; почетен член на дружество "Добрий самарянин".
• 60 г. от откриването на Пето основно училище (1953).
• 55 г. от смъртта на Стефан Кюмюрев (1882 – 1958), банков чиновник; кмет на Стара Загора от април 1924 до декември 1927 г.
• 55 г. от смъртта на Еме Господинова Бакалова (1882, Швейцария – 1958), учителка по френски език в Мъжката гимназия, поетеса.
• 55 г. от смъртта на Съба Костова (1875 – 1958), лекарка и активна деятелка на Българския червен кръст; основател и ръководител на дружество "Самарянка" в Стара Загора; участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.; племенница на Хаджи Димитър.
• 50 г. от откриването на Техникума по химическа промишленост "Д. Менделеев" (1963).
• 50 г. от откриването на Първа смесена гимназия "Христо Ботев" (1963).
• 50 г. от смъртта на проф. Борис Антонов Митов (11.01.1891 – 1963), български художник живописец.
• 45 г. от смъртта на Никола Генчев (1896 – 1968), юрист, доктор на стопанските науки; кмет на Стара Загора от декември 1931 до май 1934 г.
• 25 г. от създаването на читалище „Даскал Петър Иванов" в Стара Загора (1988).
• 20 г. от смъртта на Антон Михайлов Георгиев (1916, Хасково – 1993), писател, автор на книги с разкази, повести, новели, романи, пиеси и др.; редактор на в. "Септември" и алманах "Хоризонт" в Стара Загора.
• 20 г. от издаването на бр. 1 на в. „Литературен глас". Ред. Йордан Атанасов. Стара Загора, 1993 –

Стара Загора - декември 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 10762

• 150 г. от рождението на Васил Костов Налбуров (1863, Ст.З. – 22.05.1893, София), писател, драматург, театрален деец; пръв директор и един от първите режисьори на трупата "Сълза и смях" в София.
• 90 г. от бр. 1 на сп. "Нов път". Пролетарско литературно-обществено списание. Ред. Г. Бакалов. Стара Загора, 1923.
• 75 г. от бр. 1 на  в. "Устрем". Вестник на ученическото културно-просветно дружество "Устрем" при Търговската гимназия. Стара Загора, 1938. (Излиза до м. май 1939)

 01.12.

• 120 г. от рождението на Атанас Атанасов Илиев (01.12.1893, Ст.З. – 09.02.1985, София), философ, ректор на университета в Скопие, Македония; професор в Софийския университет; автор на книги по философия, психология, етика, естетика, изкуство, образование, култура и др.; есеист и публицист; син на учителя Атанас Илиев.
• 20 г. от смъртта на Симеон Христов Фетфаджиев (08.02.1910, Ст.З. – 1993, София), юрист; учи музика при Клара Шнайдерман и специализира в Унгария; диригент и главен диригент на Старозагорската опера до 1958 г., музикален педагог в София.

06.12.

• 70 г. от рождението на Видьо Стоянов Видев (1943, с. Оризово), научен работник, доктор на селскостопанските науки.

07.12.

• 90 г. от смъртта на Марко Иванов Кожухаря (1851, Ст.З. – 1923), член на Революционния комитет и участник в Старозагорското въстание 1875 г.
• 55 г. от рождението на Румяна Георгиева Лечева (1958, Ст.З.), журналистка.

08.12.

• 75 г. от рождението на Красимира Асенова Колдамова (1938), балерина, балетен педагог.

09.12.     

• 170 г. от рождението на Георги Бенев (09.12.1843, Ст.З. – 25.09.1909, Пловдив), възрожденски учител, полиглот и общественик, член на БКД; член на Старозагорския таен революционен комитет и председател на читалището в Стара Загора; участва в Руско-турската освободителна война; народен представител в Областното събрание на Източна Румелия; участва в Съединението 1885 г. и е член на Временното правителство; автор на стихове, преводач и публицист.
• 90 г. от бр. 1 на "Музикален преглед". Издание на старозагорския клон на Съюза на професионалните музиканти в България. Ред. А. П. Берсенев. Стара Загора, 1923 – 1929. (Излиза в 20 бр.)

14.12.  

• 110 г. от бр. 1 на в. "Средна гора". Независим вестник за политика, стопанство и реклами. Отг. ред. Г. Панайотов. Стара Загора, 1903. (Излиза в 24 бр.)

19.12.

• 115 г. от рождението на Николай Евгениевич Ростовцев (1898, Харков, Украйна – 19.06.1988, София), художник живописец, изографисва в Стара Загора църквите "Св. Теодор Тирон" (заедно с художника Владимир Егер) и "Св. Троица".

23.12.

• 85 г. от смъртта на Желязко Николов – Джамджията (1850 Ст.З. – 1928), член на Революционния комитет и участник в Старозагорското въстание 1875 г.

24.12.

• 110 г. от рождението на Никола Сотиров Евров (20.09.1903, Ст.З. – 24.12.1973, София), художник живописец, автор на портрети, пейзажи и натюрморти.
• 75 г. от рождението на Снежана Дескова (1938), балерина, балетен педагог – художествен ръководител на балетната школа при НЧ „Родина".

28.12.     

• 85 г. от бр. 1 на в. "Земеделски народен глас". Местен орган на БЗНС – Врабча 1. Стара Загора, 1928. (Излиза в 34 бр.)

31.12.  

• 110 г. от създаването на 8-а пехотна Тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора (1903). Първи командир – полк. Сарафов.

Стара Загора - ноември 2013

• Печат

Детайли

Последна редакция - 22 февруари 2013 г.

Посещения: 9959

• 155 г. от откриването на първата книжарница в Стара Загора (1858).
• 85 г. от създаването на Градска филхармония на Българския музикален съюз – клон Стара Загора (1928).
• 85 г. от създаването на Околийско научно-просветно пчеларско дружество "Пчела" (1928).

 02.11.       

• 80 г. от смъртта на Васил Костакев (01.08.1885 – 1933), художник портретист и пейзажист.
• 85 г. от рождението на Иван Крумов Бакалов (1928), диригент.
• 70 г. от освещаване сградата на Съдебната палата (1943).

 05.11.

• 90 г. от смъртта на Георги Евстатиев Иванов (15.04.1875, Ст.З. – 1923, София), художник и педагог; автор на битови композиции, пейзажи, портрети и др.

 07.11.

• 40 г. от смъртта на Христо Господинов Райков (07.03.1889 – 1973, Ст.З.), учител, член на Археологическото дружество "Августа Траяна" и уредник на старозагорския музей до 1951 г.

 08.11.           

• 135 г. от рождението на Васил Димов Василев (08.11.1878, Ст.З. – 10.11.1941, София), художник живописец, изкуствовед, педагог, публицист и издател; автор на практически ръководства по рисуване.

 18.11.

• 70 г. от откриването на Държавното средно техническо училище "Георги Бенковски" (1943) – Професионална гимназия по САГ „Любор Байер".

19.11.

• 145 г. от рождението на Михаил Стоилов Харитонов (1868, Ст.З. – 1941, Ст.З.), открива машинна фабрика в Стара Загора през 1898 г.; читалищен деятел и общественик.
• 50 г. от рождението на Росица Въльовска (1958, Враца), журналистка.

22.11.

• 70 г. от рождението на Владимир Иванов Рашков (1943 – 12.02.2011), фотограф-художник.

26.11.     

• 85 г. от смъртта на Михаил Пенчев Елмазов (1859, Ст.З. – 26.11.1928, София), първият дипломиран зъболекар в България; основател и пръв председател на първото ондотологично дружество в София, един от основоположниците на научната стоматология у нас; съпруг на поетесата Евгения Марс и баща на оперния певец Павел Елмазов.

 27.11.           

• 140 г. от рождението на Георги Иванов Бакалов (27.11.1873, Ст. З. – 14.07.1939, София), политически и обществен деец; писател, литературен критик, публицист, преводач и издател.

 28.11.

• 35 г. от смъртта на Господин Георгиев (06.08.1909, Ст.З. – 28.11.1978, София), художник живописец.