Стара Загора 2025

Празничен - декември 2025

01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918 г.).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.).

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара).

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби).
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Ден на дарителя.
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Празник на градоветеБургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

14 – 22.12.
• Ханука. Празник на еврейската общност в България.
15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
• Свети ИгнатийБогоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят „полаз”.
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Празник на Националната служба „Гранична полиция” (от1992 г.).

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата в България (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на учителя Петър Дънов. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военно-топографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото „Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на „движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

29.12.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.
• Посрещане на Новата 2026 година.

Празничен - ноември 2025

01.11.
• Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и монах Дионисий.
• Архангелова задушница за Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на веганството.
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация „Горбачов”, на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Ден на българската журналистика.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градоветеКотел и Тетевен.

03.11.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Световен ден на човека. На този ден, през 1950 г., е подписана Европейската конвенция за правата на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

05.11.
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градоветеСтралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.11.
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Св. Мина, Виктор и Викентий. (Именици: Виктор, Виктория, Мина, Милена, Минка, Минчо и др.).
• Международен ден на науката и мира. Основан от UNESCO през 2001 г., за да укрепи обществената информираност относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. Той насърчава националната и международната солидарност в името на наука, споделена между държавите.
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Празник на охранителя и частната охранителна дейност (обявен с Решение 50/4 от февр. 2010 г. на Мин. съвет).

10–16.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. Ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

15.11.
• Начало на Колендите пости.

16.11.
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
• Световен ден в памет на жертвите на пътнотранспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.
•
18.11.
• Ден за борба с трафика на хора. От 2007 г. след препоръка на Европейския парламент, с цел подобряване на осведомеността относно необходимостта за по-добра политика, насочена към предотвратяването на и борбата с трафика на хора.
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918 г.).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г., отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Световен ден на философията (от 2005 г., през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква, на Арменската апостолическа църква и на Католическата църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градоветеОряхово и Златоград.

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на „забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка).

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник.(Именици: Климент, Климентина, Клементина).
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет „Васил Левски” в гр. Велико Търново (от 14 юни 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912 г.).


29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин).
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - октомври 2025

• Международен месец за борба с рака на гърдата.
• Международен месец на училищните библиотеки.

01.10.
• Световен ден на вегетарианството(от 1977 г.).
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).

01 – 02.10.
• Йом-Кипур. Ден на изкуплението. Празник на еврейската общност в България.

02.10.
• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).

04.10.
• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Световен ден на спортното ходене (от 1992 г.).
• Световен ден на местообитанията – „Градове без бедняшки квартали”. Празник, определен от ООН и честван за пръв път през 1986 г. Целта му е да предизвика размисъл относно състоянието на нашите малки и големи градове, и основното човешко право на нормален подслон. Отбелязва се през първия понеделник на м. октомври.
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04-10.10
• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.
• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.
• Свети апостол Тома. Празник на архитектите и зидарите.
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.

06 – 13.10.
• Сукот. Празник на еврейската общност в България.
07.10.
• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).

06 – 12.10.
• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874 г.).

08.10.
• Международен ден за намаляване на природните бедствия. Постановен от ООН през 2002 г. с цел да популяризира глобална култура на намаляване на природните бедствия, включително подготовка за тях и предотвратяването и смекчаването им. Отбелязва се през втората сряда на октомври.

09.10.
• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.
• Световен ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната агенция за предотвратяване на слепотата през втория четвъртък на м. октомври.

10.10.
• Световен ден на психичното здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален празник на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).

12.10.
• Национален празник на Испания.
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879 г.).
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).

13.10.
• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Празник на гр. Ардино.
• Есенен световен ден на астрономията. Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (04.10.1957 г.).

13 – 14.10.
• Симхат Тора. Празник на еврейската общност в България.

13 – 19.10
• Европейска седмица на местната демокрация. Отбелязва се през седмицата, включваща 15 октомври.

14.10.
• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник.(Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо).
• Международен ден на стандартизацията (от 1970 г.).
• Европейски ден на родителите и училището (от 2002 г. с решение на Европейската комисия всеки втори вторник на месец октомври).
• Празник наградовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.
• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на селските жени (от 2008 г., съгласно резолюцияот 18 дек. 2007 г. на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).

16.10.
• Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
• Световен ден на хляба, обявен от FAO през 1945 г.Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите в знак на почит към хляба и ролята му за здравословното хранене.
• Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Празник на гр. Правец.

17.10.
• Международен ден за премахване на бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. (Именици: Злата,Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука).
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Световен ден на менопаузата. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Европейски ден за борба с трафика на хора (от 2007 г.).
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на гр.Гоце Делчев.

19.10.
• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.
• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Сандански.

21.10.
• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

22.10.
• Световен ден на заекващите (от 1998 г.).

23.10.
• Национален празник на Унгария. Ден на революцията (1956 г.) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989 г.).

24.10.
• Ден на Организацията на обединените нации – ООН. (от 1945 г.).
• Световен ден за развитиена информатиката. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г.
• Професионален празник на нотариусите (от 1998 г.).
• Празник на гр. Разлог.

24– 30.10
• Седмица на разоръжаването. През 1978 г. ООН обявява Седмица на разоръжаването, за да изтъкне опасностите от надпреварата във въоръжаването, разпространи нуждата от неговото прекратяване и да увеличи публичното разбиране на спешните задачи на разоръжаването.

25.10.
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г. с решение на Международната демократична федерация на жените. Провежда се в рамките на Седмицата за действия за разоръжаване (24 -31 октомври).
• Международен ден на творците. Mеждународният ден на творците е движение на обикновените хора. 25 октомври е рожденият ден на Пикасо.
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).
• Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав и Момчилград.

27.10.
• Свети мчк Нестор (Миши празници). Християнски църковен празник.
• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).

28.10.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Световен ден за борба с инсулта.
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923 г.).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.
• Световен ден на градовете.Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).
• Вси светии (Хелоуин). Църковен празник за католическата общност.

Празничен - септември 2025

• Европейски дни на наследството.

01.09.
• Св. Симеон Стълпник (Летен Симеоновден). (Именици: Симеон (а), Симон (а), Мона, Моника, Марта).
• Начало на Индикта – Църковната нова година в православната църква.
• Световен ден на мира.
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Празник на градовете Червен бряг и Криводол.

02.09.
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

04.09.
• Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.

05.09.
• Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
• Мавлид - Рождението на Мохамед. Празник на мюсюлманската общност в България.
• Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.
• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885г.). Официален празник от 1995 г.
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
• Празник на градовете Раднево, Връбница и Белене.

06–12.09.
• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.
• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Северна Македония. Ден на независимостта (от 1991).
• Национален празник на Андора. Ден на независимостта (1893 г.).
• Празник на градовете Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
• Световен ден на красотата (Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология).

10.09.
• Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).
13.09.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
• Ден на програмиста. Отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември (ако е високосна - на 12 септември).
• Празник на Българските инженерни войски.На 13 септември 1878 г. със заповед по Българската земска войска е създадена първата строева сапьорна рота. Това е и рождената дата на инженерните войски на Българската армия.

14.09.
• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Църковен празник за православните християни.(Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри).
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
• Празник на вестник „Българска армия”.
• Празник на градовете Силистра, Бяла Слатина и Крушари.
• СурпХач – Кръстовден за Арменската Апостолическа православна църква. Храмов празник за арменската диаспора в Стара Загора.
•

15.09.
• Международен ден на демокрацията (от 2007 г.).
• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).

16.09.
• Mеждународен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810 г.).

16–23.09.
• Европейска седмица на мобилността.

17.09.
• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов).
• Празник наградовете София, Лом и Костинброд.

19.09.
• Ден на избирателното право. Денят през 1893 г., когато Нова Зеландия дава на жените правото да гласуват, първата страна в света, която въвежда универсалното избирателно право.

20.09.
• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).

21.09.
• Световен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Ден на независимостта на Република Армения (от 1991 г.).
• Празник на гр. Тутракан.

22.09.
• Ден на Независимостта на България (1908 г.). 112 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
• Международен ден без автомобили (от 1998 г.).
• Празник на Демократическата партия (1896 г.).
• Празник на гр. Тервел.
• Есенно равноденствие. Празник на обществото „Бяло братство”.

22 – 24.09.
• Рошха-Шана. Начало на еврейската Нова 5786 година. Официален празник на еврейската общност в България.

23.09.
• Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.

25.09.
• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия.
• Празник на гр. Добрич.

26.09.
• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Празник на гр. Карнобат.
• Нощ на изкуствата (от 2005 г. всеки последен петък на м. септември).

27.09.
• Световен ден на туризма (от 1980 г.).
• Празник на гр. Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

28.09.
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.).
• Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември).
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).

30.09.
• Световен ден на превода (от 1991 г.).
• Празник на гр. Стамболово.

Празничен - август 2025

01.08.
• Св. 7 мчци братята Макавеи, Св. Соломония. Християнски църковен празник.
• Национален празник на Швейцария (1291 г.).
• Световен ден на бирата (от 2007 г.) (отбелязва се през първия петък на м. август).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на гр. Бяла.

02.08.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Ден на Републиката в Северна Македония.
• Празник на гр. Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

03.08.
• Световен ден на динята.

03.08.
• Професионален празник на железничаря (отбелязва се през първия неделен ден на м. август).

04 - 10.08.
• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили на втория неделен ден на м. август).

06.08.
• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден „Лекарите в света за мир”.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903 г.). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.

06–12.08.
• Седмица на дивеча и лова(от 2007 г.).

07.08.
• Национален празник на Колумбия и Кот д`Ивоар.

08.08.
• Световен ден на котките (от 2002 г.).

09.08.
• Световен ден на коренното население в света (отбелязва се от 1994 г. приет с резолюция на ООН).
• Национален празник на Сингапур. Ден на независимостта.
10.08.
• Световен ден на мързела.
• Професионален празник на готвачите.
• Национален празник на Еквадор. Ден на независимостта.
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

11.08.
• Национален празник на Чад. Ден на независимостта.

12.08.
• Международен ден на младежта, определенс резолюция 54/120 от 17 дек. 1999 г. на Общото събрание на ООН.

13.08.
• Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.
• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
• Национален празник на Южна Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
• Национален празник на Република Конго. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Ден на градовете Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

16.08.
• Международен ден за защита на озоновия слой.
• Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

17.08.
• СурпАствадзадзин – Успение на Пресвета Богородица за Арменската Апостолическа православна църква.
• Национален празник на Габон. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Национален празник на Индонезия. Ден на независимостта (от 1945 г.).

18.08.
• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Международен ден на морските фарове (от 1994 г.).
• Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

19.08.
• Световен ден на фотографията.
• Национален празник на Афганистан. Ден на независимостта (от 1919 г.).
• Световен хуманитарен ден (от 2009 г.).
• Празник на гр. Кула.

19 – 21.08.
• Начало на Божествената Нова година за обществото „Бяло братство”.

20.08.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.
• Национален празник на Естония. Ден на въстановяване на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Унгария. Ден на Св. Стефан (първи крал и основател на държавата).
• Празник на градовете Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.
• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.
• Европейски ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма.Обявен от Европейския парламент през 2008 г.

24.08.
• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

26.08.
• Св. мчци Адриан и Наталия. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на кучето (от 2004 г.).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.
• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.
• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998 г.). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис III. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис III– Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
• БогородицаБари (Успение на Св. Богородица). Празник за ромската общност в България.

29.08.
• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на градовете Криводол и Лъки.

30.08.
• Международен ден на безследно изчезналите.
• Празник на гр. Мадан.
• Празник на гр. Драгоман (чества се през първата събота, след 29 август).

29.08 – 31.08.
• Празник на гр. Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

31.08.
• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
• Национален празник на Киргизстан. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Малайзия. Ден на независимостта (от 1957 г.).
• Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх.

Празничен - юли 2025

01.07.
• Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец. Св. безсребреници Козма и Дамян от Рим. Празник на Източноправославната християнска църква. В България се почита като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител. (Именици: Дамян/а, Кузма, Кузман).
• Денят на „Кристофър Стрийт” е международен ден на хомосексуалистите и лесбийките. На 1 юли 1969 г. на „Кристофър Стрийт” в Ню Йорк стават ожесточени сблъсъци между полиция и хомосексуалисти. Оттогава хомосексуалистите го празнуват като символ на своята еманципация.
• Международен ден на архитектурата от 1985 г.
• Национален празник на Канада.

02.07.
• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) (от 2001 г.)
• Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).
• Ден на цветята.

03.07.
• Международен ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация „Нулеви отпадъци Европа” (ZeroWasteEurope), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да не ги използват.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.
• Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.

05.07.
• Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
• Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).
• Национален празник на Алжир и Венецуела.
• Ден на гр. Велинград (всяка първа събота на м. юли).

06.07.
• Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
• Европейски ден на радиолюбителите.
• Национален празник на Канада.
• Ашура - Празник на мюсюлманските общности.

07.07.
• Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.).

08.07.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.
• Национален празник на Аржентина. Ден на независимостта.

11.07.
• Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.
• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeндeн. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Празник на Националната гвардейска част.

13.07.
• Национален празник на Черна гора.

14.07.
• Национален празник на Френската република.

17.07.
• Свети великомъченица Марина. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Марин/а, Маринела, Марчо.
• Празник на гр. Созопол.

18.07.
• 188 г. от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски (1837).
• Ден на гражданската защита в България (1993 г.).
• Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.
• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.
• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924 г.).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).
• Ден на сладоледа (всяка трета неделя от месец юли).

21.07.
• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

22.07.
• Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Мадлен/а, Магдалена).
23.07.
• Национален празник на Египет и Люксембург.

25.07.
• Успение на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Анна, Яна, Блага).
• Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).
• Национален празник на Пуерто Рико.

26.07.
• Професионален празник на служителите от Национална служба „Жандармерия” (от 2002 г.).
• Национален празник на Либерия и Малдиви.

27.07.
• Вардавар – Преображение Господне за Арменската Апостолическа православна църква.

28.07.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Световен ден за борба с хепатита (от 2008 г.).
• Национален празник на Перу. Ден на независимостта.
30.07.
• Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).

31.07.
• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2025

01.06.
• Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
• Празник на гр. Враца.

01 – 03.06.
• Шавуот. Празник в юдаизма, на който еврейската общност отбелязва получаването на Тората от Бог.

02.06.
• Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
• Национален празник на Италия.

04.06.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).

05.06.
• Световен ден на околната среда, провъзгласен с Резолюция от 15 декември 1972 г. на 27-та сесия на Общото събрание на ООН в Стокхолм, Швеция.
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.

06.06.
• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

07.06.
• Черешова задушница за Източноправославната християнска църква.

08.06.
• Петдесетница (Света Троица). Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
• Световен ден на океаните (от 1992 г.).
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).

09.06.
• Свети Дух(който дава живот на всички твари, чрез когото се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели).Празник на Източноправославната християнска църква.
• Международен ден на акредитацията (от 2008 г.).
• Международен ден на приятелството.
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

10.06.
• Празник на гр. Попово.

11.06.
• Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).

12.06.
• Международен ден срещу детския труд (от 2002 г.).
• Национален празник на Руската федерация (от 1990 г.).

14.06.
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

14– 17.06.
• Курбан байрам. Мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зулхидж” по мюсюлманския календар хиджра, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. Празник на мюсюлманите в България.

15.06.
• Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква през първия неделен ден след Св. Петдесетница. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.

16.06.
• Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).

17.06.
• Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.
• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Световен ден на филателията.

19.06.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей „Земята и хората”.

20.06.
• Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).

21.06.
• Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
• Международен ден на скейтбординга.
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
• Лятното слънцестоене.

22.06.
• Всички български светии. Православен празник. Втората неделя след Петдесетница е посветена от Българската църква на Всех Светих. Денят на всички български светии – най-новият, подвижен празник в българският църковен календар. На този ден се отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.Имен ден празнуват Асен/ка, Аспарух, Ася, Десислав/а, Крум, Камен/а, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар .
• Лятното слънцестоене. Празник на обществото „Бяло братство”.

23.06.
• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (125 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894 г.).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).23 юни е рождената дата на Херман Гмайнер (1919-1986), създателят на проекта „SOS Детски селища”. Денят се чества от 1987 г.
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на служителите от държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Рожден ден на Великия херцог.Национален празник на Люксембург (от 1961 г.).

24.06.
• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая „Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
• Ден на фармацевта (от 1994 г.).

25.06.
• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
• Национален празник на Хърватия. Ден на независимосттаот Югославия (1991 г.).

26.06.
• Световен ден за борба с множествената склероза.
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (обявен през 1987 г. от ООН).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).

27.06.
• Световен ден на риболова (от 1984 г.).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

28.06.
• Ден на изобретателя.

29.06.
• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни.(Именици: Петър, Петрана, Патриция, Преслава, Камен/а, Кремена, Павел, Павлина)
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004 г.).
• Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.).
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на гр. Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.
• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник.Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Апостол)

Празничен - май 2025

• Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.
• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
• Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
• Празник на гр. Първомай.

02.05.
• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.
• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
• Международен ден на Слънцето (от 1995 г.).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.
• Св. мъченица Ирина. Православен църковен празник. (Именици: Ирина, Ирена, Мира, Мирослав/а).
• Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на Съвета на Европа. Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.

06.05.
• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Едерлез. Ромски празник. Празнува се на Гергьовден.
• Хъдърлез. Пролетен празник на мюсюлманските общности.
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998 г.).
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
• Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.
• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.
• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

08–09.05.
• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 г. във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.
• Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. „План Шуман” – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Възнесение Господне. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на гр. Златарица.

10.05.
• Световен ден, посветен на движението за здраве (от 2002 г.).
• Възстановяване на Българската Патриаршия (1953 г.).

10 – 16.05.
• Национална библиотечна седмица (от 2009 г.).

11.05.
• Ден на Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение № 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.
• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
• Празник на гр. Габрово (втория неделен ден на м. май).
11 – 12.05.
• ПесахШени. Празник на еврейската общност.

12.05.
• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

14.05.
• Мая (Маето). Ден на шегите. Празник за ромската общност в България.
• Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г.).

15.05.
• Световен ден за борба с промяната в климата (от 1992 г.).
• Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Плевен.
• Нощ на литературата (от 2011 г.).

17.05.
• Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден за борба с хипертонията(от 2005 г.).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
• Международен ден срещу хомофобията и трансфобията (от 2005 г.). Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.
• Световен ден на музеите (от 1978 г.).
• Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г., през третата неделя на м. май).
• Ден на българските зоопаркове (от 2008 г.).

19.05.
• Световен ден за борба с хепатита (от 2006 г.).
• Европейски ден за борба със затлъстяването.
• Петдесетница. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на гр. Джебел.
• Европейска нощ на музеите и галериите (от 2005 г.).

20.05.
• Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
• Професионален празник на метролога (от 2001 г.).
• Европейски ден на морето (от 2008 г.).

21.05.
• Св.Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 г., след като на 2 ноември 2001 г. в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Световен ден за засаждане на дръвчета.
• Световен ден срещу тероризма.
• Патронен празник на Шуменския университет „Св. Константин Преславски”.
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.

22.05.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1992 г.).

23.05.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г., когато се създава Българското външнополитическо разузнаване).

24.05.
• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
• Ден на народните читалища (от 1990 г.).
• Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
• Празник на Тракийския университет (от 1995 г.).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.
• Световен ден на изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие (от 2003 г.).
• Световен ден на Африка.
• Национален празник на Аржентина.
• Национален празник на Йордания.
• Празник на гр. Асеновград (през последната неделя на м. май).

26.05.
• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918 г.).

27.05.
• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави (от 1983 г.). В България се провежда от 1994 г.

28.05.
• Световен ден за борба с множествената склероза (Отбелязва се в последната сряда от месец май).
• Европейски ден на съседите. Спонсориран от Съвета на Европа. Целта на този ден е градовете и организациите за социално настаняване да укрепят местните общности, като насърчат междусъседски партита и други подобни събития.
• Ден на природните паркове в България.
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.

29.05.
• Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. (Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир).
• Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празникна гр. Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Празник на гр. Горна Оряховица.

30.05.
• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002 г.).
• Празник на гр. Козлодуй.

31.05.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.).
• Международен ден на блондинките.Отбелязва се от 2006 г., когато за първи път е връчена наградата „Диамантенотокче”. Тя се присъжда на талантливи, умни, успешни и модерни блондинки.
• Ден на военните духови оркестри в България (от 2001 г.).
• Празник на гр. Монтана и гр. Асеновград.

Празничен - април 2025

01.04.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
• Международен ден на птиците (от 1906 г.).

02.04.
• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г.) по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия.
• Национален празник на Португалия.

02 – 30.04.
• Национален маратон на четенето (от 2005 г.).
04.04.
• Световен ден на пострадалите от мини.
• Световенден на бездомнитеживотни (от 2010 г.).
• Ден на Атлантическата солидарност, определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
• Професионален празник на психолога.

05.04.
• Международен ден за опазване на околната среда.

03–07.04.
• Седмица на гората. Първата Седмица на Гората в България е проведена от 15 до 22 април 1934 г.

07.04.
• Световен ден на здравето (от 1950 г., обявен от СЗО през 1948 г.).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
• Празник на Медицински университет - София.
• Ден на Община Струмяни.
• Аведум - Благовещение за Арменската апостолическаправославна църква.

08.04.
• Световен ден на ромите (от 1992 г.).
• Световен ден срещу генно-модифицираните организми.
• Европейски ден на равноправното заплащане (Отбелязва се всеки втори вторник на м. април).

11.04.
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).
• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
• Професионален празник на зъболекарите в България.

12.04.
• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая „лазаруване”. (Именици: Лазар/ин/ка).
• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961 г.), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба „Восток”.

12 – 19.04.
• Пасха (Песах). Най-тържественият празник за еврейската общност, която чества освобождението – изхода на еврейския народ от Египет, някъде около 1330 г. преди Христа.

13.04.
• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая „кумичене”. (Именици: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Гергин/а, Грозден/а, Далия, Дафина, Делян, Детелина, Елица, Жасмина, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Кремена, Лилия, Малина, Маргарита, Невен/а, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Цвета/н, Цветомир, Явор, Ясен, Ясмина).
• Празник на гр. Провадия (на Цветница).
• Цахказарт (Цветница). Празник за Арменската апостолическа православна църква.

13.04 – 20.04.
• АвакШапат (Велика седмица). Празник за Арменската апостолическа православна църква. Отбелязва се в седмицата между арменските Цветница и Великден.

14.04.
• Празник на военната академия „Г. С. Раковски”.

16.04.
• Световен ден на астрономията.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991 г.).

17.04.
• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989 г., по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България (от 2002 г.).

18.04.
• Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.
• Световен ден на радиолюбителите.
• Международен ден на Културно-историческото наследство. Ден на паметниците и забележителните места (от 1983 г.).
• Европейският ден за правата на пациента (от 2007 г.).

19.04.
• Световен ден на велосипеда (от 1943 г.).

20.04.
• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за източноправославните християни. (Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан).
• Възкресение Христово –Великден, за католическата християнска църква и за протестантите в България.
• Задиг – ХисусКрисдосиХарутян Дон (Възкресение Христово – Великден). Празник за Арменската апостолическа православна църква.
• 149 г. от Априлското въстание 1876 г.
• Международен ден на свободния печат (от 1991 г.). Обявен е от организацията „Репортери без граница”, а от 1992 г. и от ЮНЕСКО.

21.04
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.

22–28.04.
• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.
• Празник на военното контраразузнаване (обявен през 1996 г.).

22.04.
• Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
• Световен ден на книгата и авторското право (от 1995 г.).
• Национален празник на Англия (Великобритания). Ден на Свети Георги, патрон на нацията.
• Ден на детето за турската общност в България.

24.04.
• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида, извършен в Османската империя през 1915 г.
• Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).
• Йомха-Шоа. Ден на възпоменание на жертвите на Холокоста за еврейската общност.
• Празник на гр. Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

26.04.
• Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
• Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.
• Томинанеделя. Православен църковен празник. (Именици: Тома, Томислав/а).
• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957 г.).
• Международен ден на милосърдието (отбелязва се през първата неделя след Великден).
• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
• Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ „Подкрепа” през април 1996 г.).

29.04.
• Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като „бащата на съвременният балет”).
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.

30.04.
• Международен ден на джаза (от 2012 г.).
• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).
• Йомха-Зикарон. Ден в памет на жертвите дали живота си за защита на Държавата Израел. Празник на еврейската общност.

30.04 –01.05.
• Йомха-Ацмаут. Ден на независимостта на Израел. Празник на еврейската общност.

Периодика 2025

Периодични издания, които се получават през 2025 г. в библиотека "Родина"

 Връзки към интернет страниците на изданията

 Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката бул. "Руски" 17

 
СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ    
 
AGROVEST 1 в. Агровестник   Ахинора1в. Ахинора наблюдателв. Наблюдател  nbp 1в. Национална бизнес поща
stz news 1в. Старозагорски новини   teensв. ТИЙНейджърски вестник: Teen`s paper  litvoice  в. Литературен глас               
 Птици в нощта1сп. Птици в нощта 
       
ЕЖЕДНЕВНИЦИ
 
24 1в. 24 часа
duma 1 в. Дума  телеграфв. Maч Телеграф телеграфв. Телеграф
tema sport 1в. Тема: спорт trud 1 в. Труд 
 

   
       
 НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА
       
аз буки1в. Аз буки BBIA br4 1сп. ББИА  bio 1сп. Биограф /Biograph lib 1сп. Библиотека 
buditel 1сп. Будител      buletn 1сп. Българска етнология bulgarian 1сп. Български език  bulgarian lit 1сп. Български език и литература 
bulfolk 1сп. Български фолклор  везни1сп. Везни   kinderg 1сп. Детска градина izvestiqсп. Известия на държавните архиви
hist preg 1сп. Исторически преглед  hist 1сп. История   

Kuklart 
сп. Кукларт - НОВО

Култура1сп. Култура 

lit newspв. Литературен вестник

lit mis сп. Литературна мисъл   mathсп. Математика natural nсп. Обучение по природни науки и върхови технологии
Квестниксп. Педагогически алманах    pedagogikaсп. Педагогика plamakсп. Пламък предучилищноиучсп. Предучилищно и училищно образование
geogr problemsсп. Проблеми на географията prof eduсп. Професионално образование
slovotoв. Словото днес soc problemsсп. Социологически проблеми 
stat godсп. Статистически годишник stat spravсп. Статистически справочник  strategii na obrazсп. Стратегии на образователната и научната политика Stalbataсп. Стълбата

uch deloв. Учителско дело 

philoсп. Философия  phil altсп. Философски алтернативи chitalсп. Читалище
 chit newsp в. Читалищен вестник      
       
ОБЗОРНО - ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ       
        
geopolitсп. Геополитика и геостратегия  mevdunarсп. Международни отношения  55в. Над 55 pensioneriв. Пенсионери
Standart 1в. Стандарт   treta vazrastв. Трета възраст      
       
 БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ
       
ikonomikaсп. Икономика ikonom misalсп. Икономическа мисъл  capitalсп. Капитал  
       
СЧЕТОВОДСТВО И ПРАВО   
       
darjavenв. Държавен вестник pravna misalсп. Правна мисъл    
       
       
МЕДИЦИНА И ЗДРАВЕ
       
doktor 1в. Доктор zdrawen jurnalсп. Здравен журнал soc medсп. Социална медицина  
         
          
ХУМОР И САТИРА
       
sturshel 1в. Стършел pras pres в. Прас Прес    
       
ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО   
       
vsichko za semв. Всичко за семейството woman todayсп. Жената днес jurnal za venataсп. Журнал за жената  kulinarenсп. Кулинарен журнал
       
       
ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА   
       
idealen domсп. Идеален дом      
       
ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ  
       
kosmosсп. Космос Lov i ribolovсп. Лов и риболов national geogrсп. National Geographic magazine yellow trudсп. Списание 8 
weekend в. Уикенд      
       
ДРУГИ
       
silanceв. Тишина      
       
    Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката
       
Детски отдел - ул. "Българско Опълчение" 69
       
audiobooksDisney - Магически аудио приказки хот уийлс 1сп. Hot Wheels ng kids сп.National Geographic Kids  замръзналото кралство 1сп. Замръзналото кралство  
колите 1сп. Колите вълшебното моливчесп. Принцеса   truebubсп. Истински буболечки 
               
Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176    
       
weekendв. Уикенд      
       
Филиал – бул. "Августа Траяна" 1    
stz news 1сп.  Бърборино pensioneri в. Пенсионери    
       
       
Филиал – бул. "Христо Ботев" 4
       
stz news 1в. Старозагорски новини 

Стара Загора - декември 2025

01.12.
• 100 г. от рождението на Любомир Кабакчиев (01.12.1925, Казанлък – 11.08.1986, София), български актьор и театрален режисьор; удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (1969).
• 25 г. от откриването в Стара Загора на първия в страната Районен център по трансфузионна хематология (2000).

03.12.
• 80 г. от откриването на Вечерна гимназия в Стара Загора (1945).

06.12.
• 80 г. от излизането на първия брой и единствен на в. „Литературен подем”. Орган на южнобългарските литературни кръжоци в България. Ред. Ив. Хаджихристов, Ив. Захариев, К. Коняров. Стара Загора, 1945.

09.12.
• 55 г. от смъртта на Александър Доросиев (06.05.1880, Пловдив – 1970, Стара Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.

10.12.
• 80 г. от рождението на Петър Гюзелев-Пеци (1945, Стара Загора – 25.04.2013, София), музикант, най-известен с работата си в рок група „Щурците”, където е китарист, вокал и композитор; основател е на групите „Синте звезди” и „Слънчевите братя”.
• 70 г. от рождението на гл. ас. Петър Калчев (1955), историк, общественик, директор на РИМ.

11.12.
• 70 г. от откриването на водопровода, доставящ вода за Стара Загора от с. Дунавци (1955).
• 40 г. от смъртта на Димитър Узунов (10.12.1922 – 1985), български оперен певец.

19.12.
• 30 г. от смъртта на Борис Караджов (10.05.1905, Стара Загора –1995, Стара Загора), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина – 1860” (в „Стария театър”).

23.12.
• 55 г. от смъртта на Иван Хаджихристов (01.04.1892, Стара Загора – 1970, София), поет, завеждащ градската библиотека, уредник на Радио Стара Загора, началник отдел „Наука и изкуство” в Общински народен съвет.

24.12.
• 75 г. от смъртта на Стефан Белчев (02.08.1895 – 1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).

31.12.
• 135 г. откакто с Княжески указ № 261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк, известен в българската военна история като „железния"; без изгубено сражение полк.

Стара Загора - ноември 2025

• 115 г. от създаването (1910) в Стара Загора на смесен хор под ръководството на Г. К. Попов.

02.11.
• 35 г. от учредяването на дружество на инвалидите в Стара Загора (1990).

07.11.
• 140 г. от рождението на Богдан Баров (1885, Скопие – 09.09.1941, София), писател, деец на ВМРО; романът му „Блуждение”, издаден в Стара Загора през 1920 г., е пръв опит за художествено пресъздаване на борбата на работническата класа в България.

13.11.
• 130 г. от смъртта на Начо Н. Планински (20.07.1847, Стара Загора – 1895, Сливен), възрожденски лекар и общественик; спомагателен и дописен член на Българското книжовно дружество. От 1870 г. е лекар в родния си град, където развива и театрална дейност. Под негово ръководство е открит театралния летопис на Стара Загора с комедията „Малакова“ от Петко Р. Славейков (18 април 1870).

18.11.
• 5 г. от смъртта на Кольо Ганев (1966 – 2020), футболист, бивш защитник на ФК „Берое”, част от шампионския състав на „зелените” през сезон 1985/1986.

22.11.
• 135 г. от рождението на Христо Димов (22.11.1890, с. Дъбово – 14.03.1983, Стара Загора), главен архитект на Стара Загора, променил облика на много селища в Старозагорско и областта; един от основателите и пръв преподавател в Държавната строителна гимназия, след това преименувана на ПГСАГ „Лубор Байер”.
• 95 г. от рождението на Константин Колев (1930, с. Нова Махала – 30.11.1982, Стара Загора), писател, журналист и общественик; определян като „нежния белетрист на Тракия”.

26.11.
• 5 г. от смъртта на Камен Чанев (27.08.1964, Сливен – 2020, Стара Загора), световноизвестен оперен певец. От 2016 г. до смъртта си е в трупата на Държавна опера – Стара Загора. В негова памет са учредени фондация и международен конкурс за млади тенори.

Стара Загора - октомври 2025

01.10.
• 120 г. от излизането на първия брой на в. „Средногорски глас”. Местен информационен вестник за политика, стопанство, реклама и др. Ред.-стопанин Д. Урумов. Стара Загора, 1905 – 1906. (Излизат 21 бр.)

02.10.
• 115 г. от посрещането на първите влакове в Стара Загора от София и от Нова Загора (1910).
• 30 г. от откриването на първата учебна година на Тракийския университет, създаден с решение на 37-то Народно събрание. Първи ректор на университета е проф. д-р Иван Божков (1995).
• 25 г. от провеждането на първия Международен куклен фестивал за възрастни „Пиеро” (2000).

03.10.
• 80 г. от рождението на Димо Бухчев (1945, Стара Загора – 18.07.2018, Стара Загора), един от създателите на Търговско-промишлената палата в Стара Загора; съосновател и експредседател на „Клуба на работодателя“; дарител и почетен гражданин на Стара Загора (2014).

05.10.
• Празник на Стара Загора.
• 85 г. от смъртта на Митрополит Павел (05.03.1882, Самоков – 1940, Стара Загора), управител на Старозагорска епархия. Оставя в наследство много написани от него и преведени книги, както и дневниците си, в които отразява лични виждания за историческите събития, на които става съвременник.
• 25г. от откриването в Стара Загора на Хипермаркет „Метро” (2000).

06.10.
• 65 г. от смъртта на Николай Лилиев (Николай Михайлов Попиванов) (26.05.1885, Стара Загора – 1960, София), поет символист, преводач, драматург, академик; директор на Народния театър. Поезията му е преведена на множество европейски езици, а името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

10.10.
• 80 г. от рождението на Михаил Косев (1945), художник, график. Заедно с брат си, художникът Димо Генов, е автор на копието на знамето на Старозагорското въстание от 1875 г., както и на първите две от петте реплика на Самарското знаме. Четири пъти носител на наградата „Стара Загора”. (1973, 1977, 1979, 1981).

11.10.
• 95 г. от въвеждането на таксиметров транспорт в Стара Загора. Първата таксиметрова кола е „Фиат 503”, а пиацата ѝ е пред хотел „Тракия”.

12.10.
• 85 г. от рождението на Георги Димитров Фурнаджиев (1940, Стара Загора – 12.04.2007, Стара Загора), артист в ДТ „Гео Милев”.

22.10.
• 80 г. от учредяването на Съюз на литературните кръжоци в България, който издава в. „Литературен подем”. Вестникът излиза на 6 декември 1945 г. в един брой.

24.10.
• 85 г. от рождението на Любомир Цакев (1940, Кюстендил – 17.02.2012), художник и сценограф; дългогодишен директор на Старозагорския куклен театър (1982 – 1996). Седемкратен носител на наградата „Стара Загора”.

27.10.
• 10 г. от смъртта на Антон Чакъров (14.07.1930, Стара Загора – 27.10.2015), адвокат, публицист и журналист; международен съдия по шах от 1965 г., съдия по футбол от „Б” РФГ на над 700 футболни срещи.

30.10.
• 175 г. от рождението на Христо Шиваров (1850, Стара Загора – 1933, Стара Загора), учител, участник в Старозагорскота въстание (1875); секретар-деловодител на Старозагорския таен революционен комитет, съратник на Левски; оставя ценни непубликувани записки.

Стара Загора - септември 2025

• 125 г. от излизането на първата книжка на сп. „Труд”. Месечно работническо илюстровано списание. Ред. Евтим Бадев. Стара Загора, септ. 1900 – юни 1903. (излизат 26 кн.)
• 90 г. от първата изложба на цветя в града (1935), уредена от културно-просветно дружество „Театър”.
• 80 г. от рождението на Иван Димитров (1945, Стара Загора), художник, илюстратор и график; дългогодишен директор на художествената галерия в гр. Раднево.

03.09.
• 95 г. от рождението на Росица Баталова (1930, Стара Загора – 19.01.2015, Стара Загора), диригент, музиковед; основател и ръководител на Дамски камерен оркестър „София”. Почетен гражданин на Стара Загора (2000).

06.09.
• 140 г. от обявяване на Съединението (1885) на Източна Румелия с Княжество България в Стара Загора.

08.09.
• 90 г. от откриването в Стара Загора на първата автоматична телефонна централа в България (1935) от министър-председателя на България Андрея Тошев.
• 70 г. от откриването (1955) на ВЕЦ Стара Загора.

14.09.
• 150 г. от рождението на Георги Стефанов Митов (14.09.1875, Стара Загора – 27.02.1900, Пловдив), живописец и портретист, възпитаник на Академията в Торино, Италия; учител по рисуване в Габрово и Пловдив; брат на Антон и Борис Митови.

15.09.
• 65 г. от откриването на Механотехникум в Стара Загора (1960) – днешната Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Никола Й. Вапцаров”.
• 60 г. от откриването на ГПЧЕ „Ромен Ролан” (1965).

16.09.
• 150 г. от началото на Старозагорското въстание (16/28 н.стил.09.1875).

17.09.
• 120 г. от основаването (1900) на културно-просветно дружество „Театър” като продължение на Ученолюбивото дружество от 1883 г. и на читалището от 1860 г. През 1943 г. дружеството се преименува в читалище „Родина”.
• 95 г. откакто в Стара Загора е прожектиран първият говорящ филм в кино „Модерен театър” (1930). Филмът е „Великата жертва”.

18.09.
• 75 г. от рождението на Митко Христакиев (1950, с. Българска поляна, общ. Тополовград), журналист.

19.09.
• 160 г. от рождението на Димитър Н. Близнаков (1865, Стара Загора – 06.03.1935, София), ветеринарен лекар, директор на Военно ветеринарно фелдшерско училище; доцент, автор на книги, сътрудник на периодичния печат.
• 75 г. от рождението на проф. д-р Марин Добрев (1950, Казанлък), изкуствовед, галерист, учен и общественик; дългогодишен директор на Художествената галерия в Стара Загора, инициатор и главен организатор на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”. Подготвил е над 1000 изложби, с които популяризира старозагорските художници, наред с изявените български творци в тази област. Трикратен носител на наградата „Стара Загора” (1984, 2008, 2017).

30.09.
• 125 г. от първото именуване на улиците в града: ул. „Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. „Цар Симеон Велики”), ул. „Казанлъшка” (дн. бул. „Патриарх Евтимий”), ул. „Станционна” (дн. бул. „Митрополит Методий Кусев”).

Стара Загора - август 2025

01.08.
• 140 г. от рождението на Васил Костакев (1885, Казанлък – 02.11.1933, Стара Загора), живописец, учител в старозагорските гимназии.
• 40 г. от провеждането за първи път на Балканските игри по лека атлетика в Стара Загора (1985). 44-то издание.

02.08.
• 130 г. от рождението на Стефан Белчев (1895 – 24.12.1950), стопански и обществен деец, общински съветник. Участва в Първата световна война; председател на Стопанската камара в Стара Загора (1943).
• 110 г. от рождението на Ружа Делчева-Тихова (02.08. ст.ст/20.07. н.ст. 1915, Стара Загора – 26.11.2002, София), драматична актриса. Председател на Съюза на артистите в България (1968 – 1970). Член на Съюза на българските филмови дейци. Народен артист от 1963 година, лауреат на Димитровска награда. Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

03.08.
• 70 г. от смъртта на Марио Жеков (16.10.1898, Стара Загора – 1955, София), художник, един от най-големият български маринисти.

08.08.
• 135 г. от излизането на първия брой на в. „Средна гора”. Политико-литературен вестник на местната Народнолиберална партия. Отг. ред. Стефан Ножаров. Стара Загора, 1890. (излизат 5 бр.)

14.08.
• 90 г. от рождението на проф. Валентин Старчев (1935, Стара Загора), скулптор, художник и дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Известен най-вече с монументалната си пластика.

16.08.
• 120 г. от рождението на Магда Петканова (16.08.1900, с. Хан Аспарухово – 16.05.1970, София), българска поетеса и писателка, автор на текста на песента „Ако зажалиш някой ден”.

20.08.
• 145 г. от рождението на Мара Станева (1880 – 1973), учителка в Стара Загора, социалистка.
• 95 г. от смъртта на проф. Антон Стефанов Митов (01.04 1862, Стара Загора – 20.08.1930, София), художник, живописец, изкуствовед, художествен критик и популяризатор на изкуството; обществен деец, директор на Художествената академия и дописен член на БАН от 1918 г.; наричан е „патриарх на българското изкуство”, „дядо Митов” и „Човекът с магическия фенер”.
• 75 г. от рождението на Любомир Пировски (1950, Стара Загора), магистър фармацевт, научен работник и поет; член на Съюза на изобретателите към НТС. на Съюза на учените в България и на Български фармацевтичен съюз.

Стара Загора - юли 2025

• 130 г. от излизането на първата книжка на месечното сп. „Педагогически поучения”. Ред. П. Димитров. Стара Загора, 1895.
• 115 г. от присъждането на първата награда на Лондонското изложение (1910) на пивоварна фабрика „Бъдъщност”, Стара Загора.

01.07.
• 130 г. от смъртта на Петко Рачов Славейков (17.11.1827, Търново – 1895, София), учител, книжовник и общественик; народен представител и председател на Временния административен съвет (12 – 19 юли 1877 г.) на Стара Загора.
• 120 г. от рождението на Ничка Баталова (1905, Стара Загора – 01.04.1979, София), учителка, оперна певица, преводач от чешки; автор на книги с разкази за деца и на спомени за Стара Загора.
• 100 г. от първото оперно представление в Стара Загора (1925). На сцената на културно-просветно дружество „Театър” е поставена операта „Гергана” на маестро Георги Атанасов по пиесата на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата”. Режисьори на спектакъла са Георги Баталов и Мара Шопова, а диригент – капелмайсторът Атанас Ковачев. Този ден се приема за рождена дата на Старозагорската опера, първата извънстолична опера в България.

09.07.
• 95 г. от смъртта на Стефан Чореев (1852, Калофер – 1930, Стара Загора), участник в Българското опълчение през 1877 г., в Съединението и в Сръбско-българската война; председател на старозагорското поборническо дружество „Шипка”.

13.07.
• 155 г. от смъртта на Пенчо Минев Друмев (1840 – 1870), учител в Св. Николското училище, автор на учебници, активен читалищен деец.

14.07.
• 95 г. от рождението на Антон Чакъров (1930 – 27.10.2015), адвокат, публицист и журналист; международен съдия по шах от 1965 г., съдия по футбол от „Б” РФГ на над 700 футболни срещи.

15.07.
• 95 г. от първата копка (1930) на Телеграфопощенската палата в Стара Загора. Архитект – Вълю Танев.
• 50 г. от откриването на авиолиния Стара Загора – Москва (1975) за превоз на пресни плодове и зеленчуци с чартърни самолети „Ил-18” и „Ан-12”.

17.07.
• 65 г. от първата самостоятелна експозиция на Художествената галерия в Стара Загора (1960). Основана е от Атанас Кожухаров като сбирка, а по-късно като отдел към музея на археологическото дружество „Августа Траяна”. С решение на Общинския съвет от 15 май 1958 г. е обособена като отделен културен институт. Пръв директор е Руси Карабиберов.

18.07.
• 60 г. от рождението на Веселина Кацарова (1965, Стара Загора), оперна певица – мецосопрано; удостоена със званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (1996).

20.07.
• 115 г. от тържественото откриване и освещаване (1910) на Mавзолей-костница на зверски убитите старозагорци при черквата „Св. Троица” в опожаряването на града през 1877 г. Автор е арх. Никола Лазаров.

25.07.
• 80 г. от рождението на Веселин Стойчев Савов (1945, Стара Загора – 01.12.2006, Стара Загора), актьор, създал над 100 роли на сцената на ДТ „Гео Милев”.

27.07.
• 95 г. от рождението на Наум Шопов (1930, Стара Загора –18.04.2012, София), един от най-големите български театрални и киноактьори; носител на „Аскеер” за цялостно творчество, на държавната награда Паисий Хилендарски – приз, присъждан на най-големите творци на нашето време. Почетен гражданин на Стара Загора (2000).

28.07.
• 70 г. от рождението на Диана Атанасова (1955), филолог, началник на отдел „Култура” при Община Стара Загора
• 25 г. откакто Историческият музей в Стара Загора придобива статут на регионален културен институт (2000).

29.07.
• 35 г. от смъртта на Иван Неделчев (1914, Стара Загора – 29.07.1990, Стара Загора), енциклопедист, краевед, хронист, летописец на Стара Загора; наричан от много свои съвременници „живата памет на Стара Загора” и „Старозагорецът” на Стара Загора”. Удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Стара Загора”.

Стара Загора - юни 2025

• 115 г. от инсталирането на кинематограф за през цялата година (1910) в дома на сем. Кантарджиеви.
• 20 г. от провеждането за първи път в Стара Загора на Национално търговско изложение за пчеларство и фитопродукти „Пчела” (2005).

01.06.
• 100 г. от излизането на първия брой на в. „Окръжна политика”. Илюстрован седмичен независим вестник. Стара Загора, 1925 – 1926. (излизат 27 бр.)

05.06.
• 120 г. от рождението на Пейко Пейков (1905 – 29.08.1956), инженер, директор на Старозагорска електрификационна област и на „Енергообединение” Стара Загора, активен член на БИАД.

07.06.
• 115 г. от основаването (1910) на акционерно дружество „Прогрес”.

12.06.
• 65 г. от рождението на Тошо Стефанов (1960, Стара Загора), художник. Повече от 40 години е преподавател по изобразително изкуство в СУ „Васил Левски” и почти толкова в Школата по живопис към Центъра за подкрепа за личностно развитие, чийто основоположник е.

15.06.
• 115 г. от излизането на първия брой на в. „Боева сила”. Ред.-стопанин Иван Кутев. Стара Загора, 1910 – 1912. (излизат 20 бр.)
• 100 г. от рождението на Петкана Захариева (1925, с. Чукарово, Ямболско – 1983, Стара Загора), народна певица, изпяла над 200 оригинални песни от Тополовградско и Елховско; редактор и водещ на предавания за народна музика в Радио Стара Загора.
• 60 г. от учредяването на Окръжно дружество на архитектите в Стара Загора (1965).

16.06.
• 115 г. от рождението на Зафир Георгиев (1910, Радомир – 1994, Стара Загора), художник график и живописец, учител по рисуване в старозагорските училища.

20.06.
• 115 г. от излизането на първия брой на в. „Обществен бранител”. Гл. ред. и стопанин Хр. Ст. Доброволски. Стара Загора, 1910. (излизат 7 бр.)

22.06.
• 110 г. от смъртта на Макс Верих (1848, гр. Турнов, Чехия – 1915, Стара Загора), резбар и скулптор, учител по рисуване в Старозагорската девическа гимназия.

23.06.
• 150 г. от рождението на Кирил Христов (1875 – 07.11.1944), поет, белетрист, драматург и преводач.

27.06.
• 80 г. откакто Общината дарява на библиотека „Родина” цялото книжовно богатство на Старозагорската общинска библиотека (1945).

28.06.
• 45 г. откакто през Стара Загора преминава олимпийският огън от Гърция за Летните олимпийски игри в Москва (1980).

30.06.
• 85 г. от първия полет на хеликоптер над Стара Загора (1940).

Стара Загора - май 2025

• 100 г. от излизането на първата книжка на сп. „Туристическа мисъл”. Месечно списание за туризъм, спорт, научни изследвания, художествена литература. Орган на туристическо дружество Верея. Стара Загора, 1 май 1920. (излиза 1 кн.)
• 100 г. от излизането на първата книжка на сп. „Земя”. Месечно списание за изкуство и литература. Гл. ред. Константин Германов. Стара Загора,1925.

01.05.
• 125 г. от излизането на първия брой на в. „Фелдшерски другар”. Ред. М. Мечев. Стара Загора, 1900 – 1991. (излизат 19 бр.)
• 100 г. от времето, когато общинското ръководство задължава гражданите да поставят в празнични дни националния флаг на къщите и магазините си (1925).

04.05.
• 140 г. от рождението на Димитър Куцаров (1885, Стара Загора – 05.07.1963, Берковица), живописец, илюстратор на вестници и списания; учител по рисуване в редица български градове.
• 95 г. откакто в Стара Загора се чества за първи път (1930) Ден на детето (изт. На този ден... 130 години от живота на Стара Загора. 2009.)

06.05.
• 145 г. от рождението на Александър Доросиев (1880, Пловдив – 09.12.1970, Стара Загора), музикант и диригент; учител в старозагорските гимназии и диригент в Старозагорската опера.

10.05.
• 120 г. от рождението на Борис Караджов (1905, Стара Загора – 19.12.1995, Стара Загора), автор на много разработки в областта на кинотехниката, електротехниката и радиотехниката; монтира първата киномашина в салона на читалище „Родина” (в „Стария театър”).
• 75 г. от пускането в движение през 1950 година на първия автобус за обществен транспорт в Стара Загора (от източната към западната част на града).

11.05.
• 95 г. от полагането на основния камък на първия трансформаторен пост в Стара Загора (1930), а с това и на цялата електроразпределителна мрежа в града.

14.05.
• 175 г. от рождението на Димитър Хаджигенчев-Бечу (1850 – 10.03.1932, Стара Загора), член на Старозагорския революционен комитет и участник в Старозагорското въстание (1875), опълченец, секретар на поборническото дружество „Шипка”.
• 10 г. от смъртта на Живка Стоянова Кирчева (1933, Стара Загора – 2015, Стара Загора), архитект, автор на книгата „Стара Загора в архитектурни образи”, за която е удостоена с Награда „Стара Загора” (2006).

15.05.
• 100 г. от смъртта на Гео Милев /Георги Милев Касабов/ (15.01.1895, Раднево – 1925, София), поет експресионист, привърженик на модерното изкуство; публицист и художник; преводач и популяризатор на образци от световната поезия; издател и редактор на сп. „Везни” (1919 – 1921) и сп. „Пламък” (1924).

16.05.
• 55 г. от смъртта на Магда Петканова (16.08.1900, с. Хан Аспарухово – 16.05.1970, София), българска поетеса и писателка, автор на текста на песента „Ако зажалиш някой ден”.

17.05.
• 110 г. от тържественото откриване (1915) на салона на културно-просветно дружество „Театър”, днес читалище „Родина” – т.нар. „Стария театър”.
• 75 г. от рождението на Георги Янев (1950, с. Бял извор), литературен критик, журналист, музеен работник; изследовател на живота и творчеството на Гео Милев; носител на наградата „Стара Загора” (2008).

18.05.
• 75 г. от рождението на Минчо Минчев (1950, Стара Загора – 06.12.2001, София), живописец, чиито творби са посветени на природата и на човека в нея. В по-голямата част от живота си живее и работи в Габрово.

19.05.
• 80 г. от рождението на Емилия Крайнина (1945), учителка, бивш директор на V ОУ.

20.05.
• 55 г. от рождението на Стефан Вълдобрев (1970, Стара Загора), актьор, композитор, певец, филмов режисьор.

26.05.
• 140 г. от рождението на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (1885, Стара Загора – 06.10.1960, София), поет символист, преводач, драматург, академик; директор на Народния театър. Поезията му е преведена на множество европейски езици, а името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

28.05.
• 100 г. от рождението на Елена Фурнаджиева (1925 – 02.04.2009, София), литературовед, библиограф; изследовател на живота и творчеството на Гео Милев.

Стара Загора - април 2025

03.04.
• 70 г. от официалното откриване на окръжната библиотека, днес РБ „Захарий Княжески” (1955), създадена с Решение на ИК на ОНС от м. април 1954 г.

04.04.
• 65 г. от рождението на Иво Чехларов (1960, Стара Загора), скулптор.

05.04.
• 90 г. от рождението на Димитър Шарланов (1930, с. Мусачево, Хасковско – 1993, Стара Загора), зооинженер и учен в областта на птицевъдството.

07.04.
• 130 г. от рождението на Евгения Илиева-Лепавцова (07.04./25 март нов стил/ 1895, Стара Загора – 14.05.1981, София), живописец, педагог, художник в Националния етнографски музей. Създава стотици акварели и множество рисунки на носии и ескизи за сценографски проекти.
• 100 г. от излизането на първия брой на в. „Старозагорска поща”. Местен информационен всекидневник със симпатии към Демократическия сговор. Стара Загора, 1925. (излизат 20 бр.)

10.04.
• 145 г. от рождението на Никола Маринов (1880 – 08.08.1969), търговец на жито и брашно; изобретява въздушна турбина за пълно използване силата на вятъра.
• 100 г. от излизането на първия брой на в. „Кавал”. Орган на музикално дружество „Кавал”. Двуседмичен вестник. Урежда ред. комитет. Стара Загора, 10 апр.1925 – 15 окт.1926. (излизат 21 бр.)

11.04.
• 100 г. от излизането на първия брой на в. „Секретар бирник”. Двуседмичен вестник. Издание на книжарница „Секретар-бирник” на Попов и Тангъров. Стара Загора, 11 апр. 1925 – 25 окт. 1944.

14.04.
• 85 г. от рождението на Кирил Ламбов (1940, с. Стрелец, Великотърновско – 16.07.2004, Стара Загора), музикант и диригент на Гарнизонния духов оркестър в Стара Загора.

15.04.
• 85 г. от рождението на проф. Митко Гогошев (1940, с. Златия, обл. Монтана – 05.02.1997, Стара Загора), учен физик, общественик; работил по проблемите на космическата физика, глобалната екология, стратосферния озон и др. Участвал в 15 космически експеримента. Основател и дългогодишен директор на Базова обсерватория към Института за космически изследвания при БАН. Посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (1997).

18.04.
• 155 г. от първото театрално представление в Стара Загора (1870), изиграно от читалищната трупа – комедията „Малакова” на П. Р. Славейков.

19.04.
• 105 г. от рождението на Георги Димитров-Жорж (1920, София – 14.08.2008, Стара Загора), икономист, писател и общественик.

22.04.
• 130 г. от приемането в Стара Загора на първите правилници за работата на Градската общинска библиотека (1895), слята през 1945 г. с библиотеката на читалище „Родина”.

24.04.
• 115 г. от рождението на Константин Коняров (1910 – 07.03.2002, Стара Загора), поет, преводач, журналист; автор на няколко книги и на изследване за литературния живот в Стара Загора – „Градът на поетите” (2007).

25.04.
• 25 г. от излизането на първи брой на в. „Старозагорски новини”. Частен областен вестник. Стара Загора, 1995 –

26.04.
• 105 г. от рождението на Велчо Велчев (1920, Стара Загора – 24.11.1977), архитект, автор на проектите на парковете и езерата „Загорка” и „Езерото”, на площада с жабките и кедровата алея на Аязмото, на много жилищни и обществени сгради в Стара Загора, София, Пловдив, Казанлък.

27.04.
• 100 г. от разстрела на Петко Енев и Кънчо Чамов в Станционната градина (1925), организатори на Септемврийското въстание (1923) в Новозагорския край.
• 100 г. от самоубийството (1925) на Атанас Генчев, участник в Септемврийското въстание 1923.

Стара Загора - март 2025

• 115 г. от приемането (1910) на първия проект от Общинския съвет за изграждане на водопроводна мрежа в Стара Загора.
• 90 г. от излизането на първата книжка на сп. „Траяна”. Периодично спортно списание. Урежда ред. комитет при спортен клуб „Траяна”. Стара Загора, март 1935 – апр. 1939. (излизат 3 кн.)
• 75 г. от създаването (1950) на полувисшия институт за детски учители „Анастасия Тошева”.

01.03.
• 155 г. Независима църква в Стара Загора (1870).
• 75 г. от одържавяването на читалищния театър – става общински (1950). Театърът става професионален на общинска издръжка. За директор на театъра Градският съвет назначава професионалния актьор Атанас Христов.

03.03.
• 25 г. от учредяването на организацията „Бран” с председател Райчо Гънчев (2000). Основна цел на организацията е възраждане на древната ценностна система на българите.

04.03.
• 105 г. от излизането на първия брой на в. „Земеделска пробуда”. Орган на старозагорската окръжна земеделска дружба. Стара Загора, 1920. (излизат 20 бр.)

06.03.
• 90 г. от смъртта на Димитър Близнаков (19.09.1865, Стара Загора – 1935, София), ветеринарен лекар, директор на Военно ветеринарно фелдшерско училище; доцент, автор на книги, сътрудник на периодичния печат.

09.03.
• 10 г. от смъртта на Камелия Мирчева (07.05.1966, Тетевен – 09.03.2015, Стара Загора), поетеса, психолог, художник.

10.03.
• 65 г. от въвеждането на цветната фотография в Стара Загора (1960) от Неделчо Чобанов.

17.03.
• 105 г. от рождението на ген. майор Делчо Делчев (1920, с. Ябълково, Хасковско – 31.05.2007, София), командир на Трудови войски, почетен гражданин на Стара Загора; заслужил деятел на БЧК, председател на футболно дружество „Берое” в продължение на двадесет и осем години.

18.03.
• 140 г. от рождението на Генчо Митев (1885, Стара Загора – 1971, Бургас), живописец, работил в областта на портрета, пейзажа и натюрморта; педагог.

20.03.
• 80 г. от смъртта на Индржих Споуста (1866, чешка Требова, Австро-Унгария – 1945, София), чех по народност, капелмайстор и композитор. Поставя началото на популярните симфонични оркестри в Стара Загора и подготвя поколения музиканти. Участник в Балканските и Първата световна войни с духовия оркестър на 12-и пехотен Балкански полк.

25.03.
• 165 г. от учредяването на Народно читалище „Родина – 1860”, наследник на читалището в Железник (Стара Загора) с пръв председател Тодор Шишков.
• 165 г. от полагане началото (1860) на библиотека „Родина”.
• 95 г. от смъртта на генерал-майор Георги Марчин (20.02.1859, Самоков – 1930, София), военен деец, участник в Освободителната война 1877 – 1878; командир на 2-ра бригада на 8-ма пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913).
• 85 г. от излизането на първия брой на „Ново училище”. Бюлетин на кооперативната книжарница „Ново училище”. Отг. ред. Христо Бонев. Стара Загора, 1940 – 1943. (излизат 3 бр.)

28.03.
• 90 г. от провеждането в Стара Загора на ХХІІ редовен конгрес на съюз „Юнак” (1935).

31.03.
• 105 г. от рождението на Петър Русков (1920, Стара Загора – 05.02.1999, Стара Загора), живописец, педагог, сценограф в Старозагорската опера; почетен гражданин на Стара Загора (1994).

Стара Загора - февруари 2025

• 115 г. от откриването на частната болница на д-р Невена Азманова-Ханчева, с детско и акушеро-гинекологично отделение (1910).

01.02.
• 80 г. от смъртта на Богдан Филов (10.04.1883, Стара Загора – 1945, София), историк, създател на Българския археологически институт и негов директор, председател на БАН, политик и държавник.

02.02.
• 80 г. от смъртта на Иван Кирилов Вазов (1891, Севлиево – 1945, София), адвокат в Стара Загора; участник в Балканските и в Първата световна войни, народен представител и министър; член на Върховния читалищен съюз.
• 75 г. от рождението на Мария Йоланта Козарова (02. 02. 1950 г., Сихув, Полша), учителка; председател на Полско културно-просветно дружество „Вл. Варненчик” в Стара Загора.

03.02.
• 60 г. от рождението на Илиян Илиев (1965, Пловдив), публицист и писател; по професия психолог.

04.02.
• 85 г. от публикуването на първата кръстословица в старозагорски вестник – в. „Дума”, Стара Загора, 1940, бр. 906.

05.02
• 105 г. от рождението на Леда Милева (05.02.1920, София – 05.02.2013, София), българска поетеса, преводачка и общественичка; носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (1997)
• 15 г. от смъртта на Красимир Станев (09.01.1955, Неговановци, Видинско – 2010, Стара Загора), народен певец, солист на Фолклорен ансамбъл „Загоре” и диригент на хоровия състав на ансамбъла.

08.02.
• 130 г. от излизането на първия брой на в. „Самозащита”. Местен вестник със симпатии към Народно-либералната партия. Отг. ред. Б. Атанасов. Стара Загора, 1895. (излизат 21 бр.)
• 125 г. от излизането на първия брой на „Старозагорски окръжен глашатай”. Местен рекламен лист. Ред.-стопанин Онуфрий Седмаков. Стара Загора, 1900. (излизат 54 бр.)
• 105 г. от рождението на Симеон Фетваджиев (1920 – 01.12.1993, София), композитор, диригент и педагог; диригент в Софийската опера, главен диригент в Старозагорската опера, преподавател в Държавната консерватория.

10.02.
• 90 г. от рождението на доц. д-р Панайот Стефанов Гърдев (1935, Стара Загора – 19.05.2018, Стара Загора), лекар, народен представител от 27 МИР в 38 НС, общински съветник.

12.02.
• 215 г. от рождението на даскал Атанас Иванов (12.02.1810, Стара Загора – 05.07.1897, Стара Загора), възрожденски учител, читалищен деец, основател на първото светско училище в Стара Загора (01.03.1841).
• 5 г. от смъртта на Пенка Павлова (01.01.1934, с Търговище, Сливенско – 2020, Стара Загора), народна певица от Тракийската фолклорна област.

14.02.
• 95 г. от смъртта на Михаил Иванов (14.02.1848, с. Тресвиче, Дебърско – 1930, Стара Загора), строител на пътища и мостове в старозагорско. Изгражда хотел „Тракия”, сградата на Популярната банка, известна като „Клуба на журналиста”.

18.02.
• 60 г. от рождението на Хари Янакиев (1965), лекар и журналист, завършил хуманна медицина в Стара Загора. Започва журналистическата си кариера като репортер в Радио Стара Загора, бил е част от екипа на в. „7+7” и на радио „Домино”, и програмен директор на ТВ „Верея”. Мениджър на музикална телевизия „Планета ТВ”.

21.02.
• 100 г. от излизането на първия брой на „Кооперативен лист”. Периодично издание на работническата кооперация „Напред”. Стара Загора, 1925 – 1927. (излизат 3 бр.)
• 85 г. от смъртта на Георги Киров Абаджиев (22.07.1859, Стара Загора – 1940, София), опълченец, генерал-лейтенант; участник в Балканските и Първата световна войни, първи почетен председател на Обществото на кавалерите на ордена за храброст в България. Автор на редица статии и на две книги.

22.02.
• 130 г. от рождението на Мара Иванова Нонова-Чорбаджийска (1895, гр. Марица/Симеоновград – 08.05.1974, София), художничка, съпруга на Чудомир. Детството ѝ преминава в Стара Загора. Интересите ѝ са свързани с портрета, особено с дамския, с пейзажа, натюрморта и акварела.
• 95 г. откакто в Стара Загора е пуснат ток за осветление на старозагорските домове (1930).

24.02.
• 80 г. от излизането на първия брой на в. „Септември”. Орган на Областния комитет на Отечествения фронт. Ред. комитет. Първи главен редактор е Здравко Св. Тодоров. Стара Загора, 1945 – 1990.

25.02.
• 80 г. от сключването на първия граждански брак в Стара Загора. Георги Василев, извършил ритуала в Градския съвет, съставя протокол. Истинското брачно свидетелство е издадено на 11 юни 1945 г. след приемането на закона за граждански брак.

26.02.
• 130 г. от откриването в Стара Загора на Градска общинска библиотека по инициатива на кмета Сава Казмуков, просъществувала до 1945 г., когато се слива с библиотеката на читалище „Родина”.
• 80 г. от рождението на Янаки Кавръков (1945, Айтос – 31.01.2002, Стара Загора), художник живописец. Работил е като уредник в Старозагорската галерия, секретар на групата на художниците в Хасково, преподавател в школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина”, Стара Загора.

27.02.
• 125 г. от смъртта на Георги Стефанов Митов (14.09.1875, Стара Загора – 27.02.1900, Пловдив), живописец и портретист, възпитаник на Академията в Торино, Италия; учител по рисуване в Габрово и Пловдив; брат на Антон и Борис Митови.
• 30 г. от създаването на Таекуон-До Клуб „Багатур” (1995), обявен през 1999 г. от БФТ за център на зона „А”, включваща Стара Загора, Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Враца и др.

28.02.
• 130 г. от създаването (1895) на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви” от митрополит Методи Кусев, имащ за цел залесяването на Аязмото и др. обществени дейности.
• 130 г. от началото на залесяването на Аязмото по инициатива на старозагорския митрополит Методий Кусев (28.02/12.03.1895).

Стара Загора - януари 2025

• 125 г. от бр. 1 на сп. „Надежда”. Списание за наука и забава на млади хора. Ред. Ат. Илиев и Ст. Момчилов. Стара Загора, 1900. /излиза в 3 кн./
• 105 г. от бр. 1 на „Ученическо ехо”. Ежемесечен ученически лист. Урежда ученически ред. комитет. Стара Загора, 1920 – 1932. /излиза в 43 бр./
• 90 г. от рождението на Димитър Хамамов (1935), дългогодишен управител на „Верея”.

09.01.
• 70 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Красимир Крумов Станев (1955 – 05.02.2010), народен певец.

10.01.
• 5 г. от смъртта на Петко Петков (03.08.1946 – 2020), футболист, треньор и селекционер; почетен гражданин на Стара Загора.

14.01.
• 95 г. от рождението на Веса Абрашева (1930 – 22.11.1992), художник.
• 70 г. от рождението на Петър Киряков Киряков (1955), архитект.

15.01.
• 150 г. от рождението на Митрополит Борис Охридски /Константин Георгиев/ (1875 – 1938), висш духовник и просветен деец.
• 130 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Гео Милев /Георги Милев Касабов/ (1895 – 15.05.1925), поет експресионист, привърженик на модерното изкуство; публицист, художник; преводач и популяризатор на образци от световната поезия; издател и редактор на сп. „Везни” (1919 – 1921) и сп. „Пламък” (1924).
• 65 г. професионален Куклен театър в Стара Загора (1960), основан като любителски през 1957 г.

19.01.
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Росица Георгиева Баталова (03.09.1930 –2015), диригент, музиковед.

21.01.
• 110 г. издаването на свидетелство за правоуправление на първия „дипломиран” шофьор от Стара Загора – Никола хаджи Генчев, завършил курс в София (1915).

22.01.
• 50 г. от смъртта на Атанас Михов (24.09.1879 – 1975), български художник, родоначалник на българския импресионизъм.

23 01.
• 35 г. от учредяването на клуб „Милосърдие” в Стара Загора за подпомагане на нуждаещите се от социална помощ и подкрепа (1990).

24.01.
• 55 г. от откриването на първия супермаркет в града в кв. „Крайречен” (1970).

29.01.
• 85 г. от смъртта на Михаил Кочев (1878 – 1940), изтъкнат музикален деец.

30.01.
• 170 г. от рождението на Георги Иванов Кюмюрев (1855 – 1921), член на Старозагорския таен революционен комитет, съратник на Левски, за кратко време е кмет на Стара Загора, народен представител след Освобождението.

Годишнини - декември 2025

01.12.
• 100 г. от рождението на Любомир Кабакчиев (1925 – 11.08.1986), български актьор и режисьор.

02.12.
• 45 г. от смъртта на Ромен Гари /Роман Кацев/ (21.05.1914 – 1980), френски писател, кинорежисьор и дипломат.

03.12.
• 205 г. от рождението на Сава Доброплодни (1820 – 19.04.1894), български книжовник, учител и театрален деец.
• 10 г. от смъртта на Атанас Свиленов (18.11.1937 – 2015), български кинокритик и публицист.

04.12.
• 345 г. от смъртта на Томас Бартолин (20.10.1616 – 1680), датски лекар и математик, описал пръв цялостно човешката лимфна система.
• 150 г. от рождението на Райнер Мария Рилке (1875 – 29.12.1926), австрийски поет.
• 90 г. от смъртта на Ненов (09.06.1862 – 1935), български архитект, автор на регулационните планове на 80 града и 800 села в България.
• 80 г. от смъртта на Томас Хънт Морган (25.09.1866 – 1945), американски биолог, създател на хромозомната теория на наследствеността; нобелов лауреат.

05.12.
• 155 г. от рождението на Витезслав Новак (1870 – 18.07.1949), чешки композитор, пианист и музикален педагог.
• 155 г. от смъртта на Александър Дюма /баща/ (24.07.1802 – 1870), френски писател.
• 135 г. от рождението на Никола Танев (1890 – 23.07.1962), български художник.

06.12.
• 150 г. от рождението на Елена Михайлова Карамихайлова (1875 – 30.04.1961), българска художничка, импресионист, майсторка на женския портрет.
• 65 г. от смъртта на Димитър Хаджилиев (15.10.1896 – 1960), български писател и преводач.

07.12.
• 165 г. от смъртта на Константин Аксаков (29.03.1817 – 1860), руски писател и публицист.

08.12.
• 210 г. от рождението на Адолф фон Менцел (1815 – 09.02.1905), германски художник.
• 160 г. от рождението на Ян Сибелиус (1865 – 21.09.1957), финландски композитор.

09.12.
• 190 г. от рождението на Николай Христакиев Павлович (1835 – 13.02.1894), български възрожденски художник и сценограф.
• 70 г. от смъртта на Адриана Будевска (13.12.1878 – 1955), българска драматична актриса, една от основоположниците на бълг. професионален театър.

10.12.
• 195 г. от рождението на Емили Дикинсън (1830 – 15.05.1886), американска поетеса.
• 80 г. от рождението на Петър Гюзелев-Пеци (1945 – 25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците“.

11.12.
• 215 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810 – 02.05.1857), френски поет, романтик и драматург.
• 110 г. от смъртта на Антон Безеншек (15.04.1854 – 1915), словенски езиковед, стенограф и публицист, живял в България и приспособил стенографската система на Габелсбергер за южнославянските езици.
• 95 г. от рождението на Емил Вагенщайн (1930 – 02.11.1996), български кинооператор.
• 40 г. от смъртта на Димитър Узунов (10.12.1922 – 1985), български оперен певец.

12.12.
• 5 г. от смъртта на Петко Еврев (01.04.1939 – 2020), български архитект.

13.12.
• 305 г. от рождението на Карло Гоци (1720 – 04.04.1806), италиански драматург и сатирик, създател на жанра театрална приказка – фиаба.

14.12.
• 150 г. от рождението на Добри Христов (1875 – 23.01.1941), български композитор.
• 130 г. от рождението на Пол Елюар (1895 – 18.11.1952), френски поет, един от основоположниците на сюрреализма в поезията.
• 35 г. от смъртта на Фридрих Дюренмат (05.01.1921 – 1990), швейцарски писател, драматург и художник.

15.12.
• 150 г. от рождението на проф. д-р Стоян Кирков Киркович (1875 – 14.03.1960), български лекар, един от основоположниците на Медицинския факултет в София (1918).
• 145 г. от рождението на акад. Стефан Младенов (1880 – 01.05.1963), български езиковед и диалектолог.
• 90 г. от смъртта на акад. Васил Златарски (14.11.1866 – 1935), български историк, археолог и епиграф.

16.12.
• 105 г. от приемането на България за член на Обществото на народите (ОН) (1920).
• 60 г. от смъртта на Уилям Съмърсет Моъм (25.01.1874 – 1965), английски писател.

17.12.
• 255 г. от рождението на Лудвиг ван Бетовен (1770 – 26.03.1827), немски композитор.
• 195 г. от рождението на Жул дьо Гонкур (1830 – 20.06.1870), френски писател, натуралист.
• 110 г. от рождението на Робърт Алан Дал (1915 – 05.02.2014), американски политолог.

18.12.
• 415 г. от рождението на Шарл дю Канж (1610 – 23.10.1688), френски лингвист и византолог.
• 135 г. от рождението на Едуин Армстронг (1890 – 31.01.1954), американски инженер и изобретател.

20.12.
• 220 г. от рождението на Томас Греъм (1805 – 11.09.1869), британски химик, наричан „баща на колоидната химия“.

21.12.
• 650 г. от смъртта на Джовани Бокачо (1313 – 1375), италиански ренесансов писател, хуманист.
• 175 г. от рождението на Зденек Фибих (1850 – 15.10.1900), чешки композитор.
• 105 г. от рождението на Алисия Алонсо (1920 – 17.10.2019), кубинска балерина.
• 85 г. от смъртта на Франсис Скот Фицджералд (24.09.1896 – 1940), американски писател.
• 80 г. от рождението на Мария Нейкова /Мария Янкова Настрадинова/ (1945 – 01.08.2002), българска естрадна певица и композитор.
• 50 г. от смъртта на Кирил Мирчев (03.11.1902 – 1975), български езиковед.
• 20 г. от смъртта на Антон Митев Карастоянов (14.04.1939 – 2005), български актьор.

22.12.
• 155 г. от смъртта на Константин Дмитриевич Ушински (19.02.1823 – 1870), руски педагог, основател на научната педагогика в Русия.
• 145 г. от смъртта на Джордж Елиът /Мери Ан Евънс/ (22.11.1819 – 1880), английска романистка и журналистка.

23.12.
• 1115 г. от смъртта и 1195 г. от рождението на Наум Охридски (ок. 830 – 910), български книжовник и просветител, ученик на Кирил и Методий.
• 235 г. от рождението на Жан Франсоа Шамполион (1790 – 04.03.1832), френски египтолог и лингвист, разшифровал Розетския камък.
• 140 г. от рождението на Стоян Омарчевски (1885 – 10.03.1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Емил Димитров (1940 – 30.03.2005), български естраден певец и композитор.

24.12.
• 75 г. от рождението на Петър Кърджилов (1950), български киновед, писател и издател.
• 25 г. от смъртта на Цвета Унджиева (30.05.1930 – 2000), български литературовед и лит. критик.

25.12.
• 155 г. от рождението на Кирил Попов (1870 – 06.05.1927), български икономист, математик, основоположник на статистиката в България.
• 145 г. от смъртта на Гюро Михайлов (1862 – 1880), български войник, загинал при изпълнение на служебния си дълг.
• 150 г. от рождението на Стефан Иванов Георгиев (1875 – 14.06.1951), български художник.
• 120 г. от рождението Васка Емануилова Игова (1905 – 11.07.1985), българска скулпторка.
• 15 г. от смъртта на Тома Трифоновски (17.02.1939 – 2010), български художник.

26.12.
• 135 г. от смъртта на Хайнрих Шлиман (06.01.1822 – 1890), германски археолог, откривателят на Троя.
• 125 г. от рождението на Христо Трайков Христов (1900 – 24.01.1933), български политик, нар. представител, деец на ВМРО.
• 45 г. от смъртта на Константин Гълъбов (17.04.1892 – 1980), български писател, преводач и литературен историк.
• 45 г. от смъртта на Тодор Рачински (04.07.1929 – 1980), български учен-агроном, селектирал 22 сорта пшеница.

27.12.
• 140 г. от рождението на Димитър Баларев (1885 – 19.02.1964), български химик.

28.12.
• 125 г. от рождението на Сашо Настев (1900 – 21.12.1971), български писател, журналист и режисьор.
• 100 г. от смъртта на Сергей Александрович Есенин (21.09.1895 – 1925), руски поет.
• 80 г. от смъртта на Теодор Драйзер (27.08.1871 – 1945), американски белетрист.

29.12.
• 855 г. от смъртта на Томас Бекет (ок. 1118 – 1170), английски църковен и политически деец, архиепископ на Кентърбъри.
• 420 г. от смъртта на Джон Дейвис (ок. 1550 – 29.12.1605), английски мореплавател.
• 200 г. от смъртта на Жак-Луи Давид (30.08.1748 – 1825), френски художник, основател на неокласицизма: „Смъртта на Марат” (1793), „Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 65 г. от смъртта на Ото Емил Либих (21.12.1912 – 1960), български пианист и композитор.
• 5 г. от смъртта на Пиер Карден (07.07.1922 – 2020), френски моделиер.

30.12.
• 160 г. от рождението на Джозеф Ръдиард Киплинг (1865 – 18.01.1936), английски писател.
• 30 г. от смъртта на Хайнер Мюлер (09.01.1929 – 1995), германски драматург и писател.

31.12.
• 145 г. от първото официално преброяване на населението в Княжество България (1880).
• 120 г. от смъртта на Александър Степанович Попов (04.03.1859 – 1905), руски физик, изобретил антената, заземяването и радиолокацията.

Годишнини - ноември 2025

01.11.
• 525 г. от рождението на Бенвенуто Челини (1500 – 13.02.1571), италиански ренесансов скулптор и бижутер.

02.11.
• 210 г. от рождението на Джордж Бул (1815 – 08.12.1864), английски математик и философ, създател на булевата алгебра, която е в основата на съвременната компютърна аритметика.
• 75 г. от смъртта на Джордж Бърнард Шоу (26.07.1856 – 1950), ирландски писател, драматург и общественик; нобелов лауреат.
• 50 г. от смъртта на Пиер Паоло Пазолини (05.03.1922 – 1975), италиански кинорежисьор и писател.

03.11.
• 465 г. от рождението на Анибале Карачи (1560 – 15.07.1609), италиански бароков художник.
• 135 г. от рождението на Андре Вайан (1890 – 23.04.1977), френски езиковед-славист.
• 90 г. от рождението на Георги Мишев (1935), белетрист, литературен критик, публицист и киносценарист.
• 20 г. от смъртта на Маргарита Дупаринова (01.07.1921 – 2005), българска актриса; съпруга на актьора Апостол Карамитев.
• 20 г. от смъртта на Ане Бурда (28.07.1909 – 2005), германска издателка на модни, кулинарни и светски списания.

05.11.
• 155 г. от бр. 1 на сп. „Училище”. Букурещ (1870). Ред. Райко Блъсков.
• 145 г. от рождението на Михаил Садовяну (1880 – 19.10.1961), румънски писател, журналист и политик.
• 140 г. от боевете при Сливница (1885).
• 20 г. от смъртта на Джон Фаулз (31.03.1926 – 2005), английски писател.

06.11.
• 165 г. от рождението на Игнаци Ян Падеревски (1860 – 29.06.1941), полски пианист, композитор, политик и дипломат.
• 70 г. от рождението на Нончо Воденичаров (1955 – 30.05.2009), български каскадьор, певец, поет, актьор и бивш кмет на община Раднево.

07.11.
• 515 г. от смъртта на Джорджо Джорджоне (ок.1477 – 1510), италиански художник.
• 140 г. от рождението на Богдан Баров (1885 – 09.09.1941), български писател и революционер, активист на ВМОРО.
• 115 г. от смъртта на Лев Николаевич Толстой (28.08.1828 – 1910), руски писател.

08.11.
• 195 г. от смъртта на Силвестър Счедрин (13.02.1791 – 1830), руски художник-пейзажист.
• 150 г. от рождението на Андрей Димитров Протич (1875 – 03.11.1959), български изкуствовед, критик, белетрист и публицист.
• 135 г. от смъртта на Цезар Франк (10.12.1822 – 1890), белгийски композитор.
• 125 г. от рождението на Маргарет Мичъл (1900 – 16.08.1949), американска писателка, автор на бестселъра „Отнесени от вихъра” (1936).

09.11.
• 145 г. от рождението на Йордан Стефанов Йовков (1880 – 15.10.1937), български писател.
• 55 г. от смъртта на Шарл де Гол (22.11.1890 – 1970), френски генерал и политик, президент на Франция (1959-1969).

10.11.
• 100 г. от рождението на Ричард Бъртън (1925 – 05.08.1984), английски актьор.

11.11.
• 195 г. от рождението на Панайот Хитов (1830 – 22.03.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.
• 175 г. от рождението на Ангел Кънчев (1850 – 05.03.1872), български революционер, съратник на Васил Левски.
• 20 г. от смъртта на Питър Дракър (19.11.1909 – 2005), американски икономист, теоретик по теория на управлението и бизнес мениджмънт.

12.11.
• 185 г. от рождението на Огюст Роден (1840 – 17.11.1917), френски скулптор, импресионист.
• 140 г. от рождението на полк. Продан Таракчиев (1885 – 29.04.1957), един от първите бълг. военни летци.

13.11.
• 295 г. от рождението на Александър Василиевич Суворов (1730 – 06.05.1800), руски пълководец, генералисимус.
• 215 г. от рождението на Николай Иванович Пирогов (1810 – 23.11.1881), руски лекар и естествоизпитател, основоположник на военно-полевата хирургия.
• 175 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 – 03.12.1894), шотландски писател.

14.11.
• 355 г. от смъртта на Ян Амос Коменски (28.03.1592 – 1670), чешки мислител хуманист, писател и педагог.
• 185 г. от рождението на Клод Моне (1840 – 05.12.1926), френски живописец, импресионист.

15.11.
• 395 г. от смъртта на Йохан Кеплер (27.12.1571 – 1630), германски астроном и математик, извел законите на движението на планетите.
• 40 г. от смъртта на Димитър Панов (Бай Пано) (18.07.1902 – 1985), български актьор и режисьор.

16.11.
• 215 г. от рождението на Карел Хинек Маха (1810 – 05.11.1836), чешки поет, романтик.
• 145 г. от рождението на Александър Блок (1880 – 07.08.1921), руски поет, символист.
• 110 г. от рождението на Асен Диамандиев (1915 – 24.02.2009), български композитор, педагог и хоров диригент.
• 65 г. от смъртта на Кларк Уилям Гейбъл (01.02.1901 – 1960), американски актьор.

17.11.
• 130 г. от рождението на княз Кирил Преславски (1895 – 01.02.1945).

18.11.
• 95 г. от рождението на Венцел Райчев (1930 – 02.06.2009), български преводач, журналист и социолог.

19.11.
• 360 г. от смъртта на Никола Пусен (юни 1594 – 1665), френски художник.
• 125 г. от рождението на Александър Андреевич Прокофиев (1900 – 18.09.1971), руски поет.
• 125 г. от рождението на Ана Зегерс /Нети Рейлинг/ (1900 – 01.06.1983), немска писателка.

20.11.
• 150 г. от рождението на Йосиф Хербст (1875 – 16.04.1925), български журналист и общественик.
• 105 г. от рождението на Михаил Лъкатник / Михаил Георгиев Арнаудов/ (1920 – 03.10.1974), български писател.
• 100 г. от смъртта на Стефан Жеромски (14.10.1864 – 1925), полски писател и драматург.

21.11.
• 470 г. от смъртта на Георг Агрикола (24.03.1494 – 1555), германски лекар, минералог и металург.
• 330 г. от смъртта на Хенри Пърсел (10.09.1659 – 1695), английски композитор.
• 135 г. от рождението на Милош Вайнгарт (1890 – 12.01.1939), чешки езиковед и славист.
• 115 г. от смъртта на Васил Димитров Стоянов (20.06.1839 – 1910), български филолог и просветител, един от основателите на Българското книжовно дружество.

22.11.
• 135 г. от рождението на Шарл де Гол (1890 – 09.11.1970), френски генерал и политик, президент на Франция (1959 – 1969).
• 125 г. от смъртта на сър Артър Съливан (13.05.1842 – 1900), английски композитор.
• 90 г. от смъртта на Тома Димитров Измирлиев (09.09.1895 – 1935), български писател, сатирик.
• 25 г. от смъртта на проф. Николай Генчев (02.11.1931 – 2000), български историк.

23.11.
• 150 г. от рождението на Анатолий Василевич Луначарски (1875 – 26.12.1933), руски обществен и държавен деец, писател и критик.

24.11.
• 35 г. от смъртта на Доуди Смит (03.05.1896 – 1990), английска писателка, автор на „101 далматинци”.

25.11.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Иванов (1875 – 14.07.1951), български художник.
• 55 г. от смъртта на Юкио Мишима /Кимитаке Хираоко/ (14.01.1925 – 1970), японски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Надежда Хвойнева (19.11.1936 – 2000), българска народна певица.

26.11.
• 170 г. от смъртта на Адам Мицкевич (24.12.1798 – 1855), полски поет, драматург и публицист.
• 150 г. от рождението на кап. Камен Луков Пейнски (1875 – 07.08.1949), български офицер, военен диригент и композитор.

27.11.
• 130 г. от смъртта на Александър Дюма /син/ (27.07.1824 – 1895), френски писател.
• 110 г. от рождението на Ефрем Спиридонов Каранфилов (1915 – 23.03.1998), български лит. критик и публицист.
• 5 г. от смъртта на Тодор Балкански (25.11.1944 – 2020), български езиковед.

28.11.
• 205 г. от рождението на Фридрих Енгелс (1820 – 05.08.1895), немски философ, икономист и революционер, положил основите на комунизма.

30.11.
• 190 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 21.04.1910), американски писател.
• 125 г. от смъртта на Оскар Уайлд (16.10.1854 – 1900), ирландски писател и драматург.
• 70 г. от смъртта на Александър Михайлов Балабанов (18.01.1879 – 1955), български литературовед, преводач и критик.

Годишнини - октомври 2025

01.10.
• 170 г. от рождението на Анание Явашов (1855 – 25.05.1934), български просветен деец и учен.
• 155 г. от излизането на бр. 1 на сп. „Читалище”. Ред М. Д. Балабанов, Лазар Йовчев, П. Р. Славейков, Стефан Бобчев и др. Цариград (1870 – 1875).
• 20 г. от смъртта на проф. Стоян Каролев (23.02.1921 – 2005), български писател, литературен критик и историк.

02.10.
• 185 г. от рождението на Дмитрий Иванович Писарев (1840 – 04.07.1868), руски лит. критик, публицист, философ, революционен демократ.

03.10.
• 100 г. от рождението на Гор Видал (1925 – 31.07.2012), американски писател.
• 35 г. от обединението на Германия след падането на Берлинската стена (1990).

04.10.
• 130 г. от рождението на Бъстър Кийтън (1895 – 01.02.1966), американски комик и режисьор.

05.10.
• 165 г. от смъртта на Алексей Степанович Хомяков (13.05.1804 – 1860), руски философ, поет, драматург и публицист.
• 145 г. от смъртта на Жак Офенбах (20.06.1819 – 1880), френски композитор, един от основоположниците на оперетата.
• 70 г. от смъртта на Елена Рьорих (12.02.1879 – 1955), руски философ, писател и общественик.

06.10.
• 95 г. от смъртта на Анастас Стоянов (23.08.1854 – 1930), български композитор и музикален педагог.
• 65 г. от смъртта на Николай Лилиев /Николай Михайлов Попиванов/ (26.05.1885 – 1960), български поет и преводач.

08.10.
• 115 г. от смъртта на Мария Конопницка (23.05.1842 – 1910), полска поетеса и преводач.
• 110 г. от рождението на Димитър Механджийски (1915 – 17.10.1999), български художник и дизайнер.

09.10.
• 190 г. от рождението на Камий Сен-Санс (1835 – 16.12.1921), френски композитор, органист и диригент.
• 125 г. от смъртта на Найден Геров Добревич (23.02.1823 – 1900), български писател, езиковед, фолклорист и общественик.

10.10.
• 155 г. от рождението на Иван Алексеевич Бунин (1870 – 08.11.1953), руски писател.

12.10.
• 156 г. от основаването на Българското книжовно дружество (1869).
• 105 г. от рождението на Петър Димитров Незнакомов (1920 – 30.10.1997), български писател и сценарист.
• 60 г. от смъртта на Паул Мюлер (12.01.1899 – 1965), швейцарски химик, патентовал ДДТ като инсектицид за контрол на паразитите; нобелов лауреат.

13.10.
• 120 г. от рождението на Илия Волен /Марин Стаменов/ (1905 – 17.08.1982), български писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Димитър Мантов (1930 – 28.07.2008), български писател и сценарист.

14.10.
• 145 г. от рождението на Андрей Бели /Борис Николаевич Бугаев/ (1880 – 08.01.1934), руски писател, символист.
• 135 г. от рождението на Дуайт Дейвид „Айк” Айзенхауер (1890 – 28.03.1969), американски офицер и политик, 34-ят президент на САЩ (1953–1961).

15.10.
• 2095 г. от рождението на Вергилий (70 – 21.09.19 пр. Хр.), най-известният поет на Рим, покровителстван от Меценат.
• 170 г. от рождението на Иван Владимирович Мичурин (1855 – 07.06.1935), руски биолог и селекционер на нови сортове плодове.
• 145 г. от рождението на Петко Росен /Петко Георгиев Чорбаджиев/ (1880 – 30.04.1944), български писател и критик.
• 125 г. от смъртта на Зденек Фибих (21.12.1850 – 15.10.1900), чешки композитор.
• 120 г. от рождението на проф. Христо Бръмбаров (1905 – 12.07.1974), български оперен певец и вокален педагог.
• 105 г. от рождението на Марио Пузо (1920 – 02.07.1999), американски писател от италиански произход, автор на бестселърите „Кръстникът” (1969) и „Сицилианецът” (1987).

17.10.
• 115 г. от рождението на Петър Динеков (1910 – 22.02.1992), български литературовед, лит. критик и фолклорист.

18.10.
• 130 г. от рождението на Йордан Ковачев (1895 – 19.02.1966), български писател и юрист.
• 65 г. от смъртта на Веселина Геновска (01.10.1911 – 1960), българска писателка.

19.10.
• 280 г. от смъртта на Джонатан Суифт (30.11.1667 – 1745), английски писател и публицист, сатирик.
• 155 г. от смъртта на д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (06.02.1799 – 1870), унгарски ботаник и ентомолог.
• 105 г. от смъртта на Джон „Джак” Рид (22.10.1887 – 1920), американски писател и журналист, автор на книгата „Десет дни които разтърсиха света”.

20.10.
• 200 г. от рождението на Сава Вълчев Филаретов (1825 – 13.11.1863), български просветен и обществен деец от Възраждането.
• 135 г. от смъртта на Ричард Франсис Бъртън (19.03.1821 – 1890), английски изследовател, ориенталист и дипломат.
• 100 г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 26.03.2007), български художник, майстор на карикатурата.
• 65 г. от смъртта на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888 – 1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.

21.10.
• 235 г. от рождението на Алфонс дьо Ламартин (1790 – 28.02.1869), френски поет-романтик.

22.10.
• 15 г. от смъртта на Юлия Яковлевна Винер-Ченишева (17.06.1929 – 2010), българска оперна певица и музикален педагог.

23.10.
• 140 г. от рождението на Емануил Попдимитров (1885 – 23.05.1943), български писател, философ и общественик.

24.10.
• 80 г. от създаването на Организацията на обединените нации /ООН/ (1945).

25.10.
• 200 г. от рождението на Йохан Щраус /син/ (1825 – 03.06.1899), австрийски композитор, цигулар и диригент.

26.10.
• 840 г. въстанието на Асен и Петър (1185).
• 180 г. от рождението на Димитър Моллов (1845 – 21.01.1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 135 г. от смъртта на Карло Колоди (24.11.1826 – 1890), италиански детски писател.

31.10.
• 265 г. от рождението на Кацушика Хокусай (1760 – 10.05.1849), японски художник и гравьор, автор на шедьовъра „Голямата вълна край Канагава”.
• 230 г. от рождението на Джон Кийтс (1795 – 23.02.1821), английски поет.
• 190 г. от рождението на Адолф фон Байер (1835 – 20.08.1917), немски химик.

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора