Стара Загора 2022

Празничен - декември 2022

01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918 г.).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на гр. Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.).

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на гр. Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара).

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби).
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико).
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Ден на дарителя.
• Празник на градовете Бургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

19 – 26.12.
• Ханука. Празник на еврейската общност в България.

20.12.
• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят “полаз”.
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
• Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата в България (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на учителя Петър Дънов. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
• Ден на Военно-топографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

31.12.
• Посрещане на Новата 2023 година.

Празничен - ноември 2022

01.11.
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Ден на българската журналистика.
• Световен ден на веганството.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.
• Денят на Вси Светии. Празник на католиците.

03.11.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Световен ден на човека. На този ден, през 1950 г., е подписана Европейската конвенция за правата на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

05.11.
• Събота преди Архангеловден. Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

06.11.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

07 – 13.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

09.11.
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Св. Мина, Виктор и Викентий. (Именици: Виктор, Виктория, Мина, Милена, Минка, Минчо и др.).
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.).
• Празник на охранителя и частната охранителна дейност (обявен с Решение 50/4 от февр. 2010 г. на Мин. съвет).
• Международен ден на науката и мира. Основан от UNESCO през 2001 г., за да укрепи обществената информираност относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. Той насърчава националната и международната солидарност в името на наука, споделена между държавите.

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. Ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан).
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).

15.11.
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).

16.11.
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г., отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.
• Световен ден на философията (от 2005 г., през третия четвъртък на м. ноември).
• Международен ден на студентите (от 1941 г.).
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).

18.11.
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918 г.).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).
• Ден за борба с трафика. От 2007 г. след препоръка на Европейския парламент, с цел подобряване на осведомеността относно необходимостта за по-добра политика, насочена към предотвратяването на и борбата с трафика на хора.

19.11.
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка).

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник. (Именици: Климент, Климентина, Клементина).
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет “Васил Левски” в гр. Велико Търново (от 14 юни 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912 г.).

29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин).
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - октомври 2022

• Световен месец за борба с рака на гърдата.
• Международен месец на училищните библиотеки.

01.10.
• Световен ден на вегетарианството (от 1977 г.).
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитно-ракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).

01 – 02.10.
• Световен ден на мигриращите птици (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).

02.10.
• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на местообитанията – „Градове без бедняшки квартали”. Празник, определен от ООН и честван за пръв път през 1986 г. Целта му е да предизвика размисъл относно състоянието на нашите малки и големи градове, и основното човешко право на нормален подслон (отбелязва се през първия понеделник на м. октомври).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).

03 – 09.10.
• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874 г.).

04.10.
• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Световен ден на ходенето (от 1992 г.).
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04 - 10.10
• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.
• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.
• Йом Кипур. Ден на изкуплението. Празник на еврейската общност в България.

06.10.
• Свети апостол Тома. Празник на архитектите и зидарите.
• Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.
• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).
• Мавлид - Рождението на Мохамед. Празник на мюсюлманската общност в България.

09.10.
• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).

10.10.
• Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален празник на архивиста в България (от 1951 г.).
• Сукот. Празник на еврейската общност в България.

11.10.
• Европейски ден на родителите и училището (от 2002 г. с решение на Европейската комисия всеки втори вторник на месец октомври).
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).

11.10 – 17.10
• Европейска седмица на местната демокрация. Отбелязва се през седмицата, включваша 15 октомври.

12.10.
• Международен ден за намаляване на природните бедствия. Постановен от ООН през 2002 г. с цел да популяризира глобална култура на намаляване на природните бедствия, включително подготовка за тях и предотвратяването и смекчаването им. Отбелязва се през втората сряда на октомври.
• Национален празник на Испания.
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879 г.).

13.10.
• Световен ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната агенция за предотвратяване на слепотата през втория четвъртък на м. октомври.
• Ден на гр. Ардино.

14.10.
• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. (Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо).
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
• Международен ден на стандартизацията (от 1970 г.).
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).

15.10.
• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на селските жени (от 2008 г., съгласно резолюция от 18 дек. 2007 г. на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).

16.10.
• Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
• Световен ден на хляба, обявен от FAO през 1945 г. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите в знак на почит към хляба и ролята му за здравословното хранене.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Ден на гр. Правец.

17.10.
• Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. (Именици: Злата ,Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука).
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Световен ден на менопаузата. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Европейски ден за борба с трафика на хора (от 2007 г.).
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на гр. Гоце Делчев.
• Симхат Тора. Празник на еврейската общност в България.

19.10.
• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.
• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).
• Празник на гр. Сандански.

21.10.
• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

22.10.
• Световен ден на заекващите (от 1998 г.).

23.10.
• Национален празник на Унгария. Ден на революцията (1956 г.) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989 г.).

24.10.
• Ден на Организацията на обединените нации – ООН. (от 1945 г.).
• Световен ден за развитие на информатиката. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г.
• Международният ден на училищните библиотеки. Отбелязва се от 2008 г. всеки четвърти понеделник на м. октомври.
• Професионален празник на нотариусите (от 1998 г.).
• Празник на гр. Разлог.

24.10 – 30.10
• Седмица на разоръжаването. През 1978 г. ООН обявява Седмица на разоръжаването, за да изтъкне опасностите от надпреварата във въоръжаването, разпространи нуждата от неговото прекратяване и да увеличи публичното разбиране на спешните задачи на разоръжаването.

25.10.
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).
• Международен ден на творците. Mеждународният ден на творците е движение на обикновените хора. 25 октомври е рожденият ден на Пикасо.

26.10.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав и Момчилград.

28.10.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Световен ден за борба с инсулта.
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923 г.).
• Ден на бесарабските българи.

30.10.
• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).

31.10.
• Световен ден на градовете. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2022

   Европейски дни на наследството.

01.09.
• Св. Симеон Стълпник (Летен Симеоновден). (Именици: Симеон (а), Симон (а), Мона, Моника, Марта).
• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Празник на градовете Червен бряг и Криводол.

02.09.
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

03.09.
• Празник на гр. Драгоман (чества се през първата събота, след 29 август).

04.09.
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
• Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.

05.09.
• Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква.
• Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
• Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.
• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Официален празник от 1995 г.
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.
• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
• Празник на градовете Раднево, Връбница и Белене.

08.09.
• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (от 1991).
• Празник на градовете Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
• Световен ден на красотата (Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология).

10.09.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
• Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

11.09.
• Хачверац - Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.

12.09.
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

12 – 18.09.
• Седмица на пожарната и аварийна безопасност (седмицата, която включва Деня на пожарникаря – 14 септ.).

13.09.
• Празник на Българските инженерни войски. На 13 септември 1878 г. със заповед по Българската земска войска е създадена първата строева сапьорна рота. Това е и рождената дата на инженерните войски на Българската армия.
• Ден на програмиста. Отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември (ако е високосна - на 12 септември).

14.09.
• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Църковен празник за православните християни. (Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри).
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
• Празник на вестник „Българска армия”.
• Празник на градовете Силистра, Бяла Слатина и Крушари.

15.09.
• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Международен ден на демокрацията (с решение на Генералната асамблея на ООН от 2007 г.).
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).

16.09.
• Mеждународен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810 г.).
• Сурп Хач – Кръстовден за Арменската Апостолическа православна църква. Храмов празник за арменската диаспора в Стара Загора.

16 – 22.09.
• Европейска седмица на мобилността.

17.09.
• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов).
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

18.09.
• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).

19.09.
• Ден на избирателното право. Денят през 1893 г., когато Нова Зеландия дава на жените правото да гласуват, първата страна в света, която въвежда универсалното избирателно право.

21.09.
• Световен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Ден на независимостта на Република Армения (от 1991 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Празник на гр. Тутракан.

22.09.
• Ден на Независимостта на България (1908 г.). 114 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
• Международен ден без автомобили (от 1998 г.).
• Празник на Демократическата партия (1896 г.).
• Празник на гр. Тервел.
• Есенно равноденствие. Празник на обществото „Бяло братство”.

23.09.
• Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.

24.09.
• Празник на гр. Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

25.09.
• Международен ден на глухите (отбелязва се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия.
• Празник на гр. Добрич.

26.09.
• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Празник на гр. Карнобат.

26 - 27.09.
• Ерев Рош Хашана. Начало на еврейската Нова година. Официален празник на еврейската общност в България.

27.09.
• Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.).

29.09.
• Световен ден на сърцето (обявен през 1999 г. от Световната федерация на сърцето (WHF) и Световната здравна организация (WHO).

30.09.
• Световен ден на превода (от 1991 г.).
• Празник на гр. Стамболово.
• Нощ на изкуствата (от 2005 г. всеки последен петък на м. септември).

Празничен - август 2022

01.08.
• Национален празник на Швейцария (1291 г.).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на гр. Бяла.

01-07.08
• Световна седмица на кърменето (от 1992 г.) (отбелязва се през първата седмица на м. август).

02.08.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на Републиката.

03.08.
• Световен ден на динята.

05.08.
• Световен ден на бирата (от 2007 г.) (отбелязва се през първия петък на м. август).

06.08.
• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903 г.). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден “Лекарите в света за мир”.
• Празник на гр. Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

06 – 12.08.
• Седмица на дивеча и лова (от 2007 г.).

07.08.
• Професионален празник на железничаря (отбелязва се през първия неделен ден на м. август).

08.08.
• Световен ден на котките (от 2002 г.).

09.08.
• Световен ден на коренното население в света (отбелязва се от 1994 г. приет с резолюция на ООН).

10.08.
• Национален празник на Еквадор. Ден на независимостта.
• Световен ден на мързела.
• Професионален празник на готвачите.

11.08.
• Национален празник на Чад. Ден на независимостта.

12.08.
• Международен ден на младежта, определен с резолюция 54/120 от 17 дек. 1999 г. на Общото събрание на ООН.
• Сурп Аствадзадзни – Успение на Пресвета Богородица за Арменската Апостолическа православна църква.

13.08.
• Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

14.08.
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август, който се явява последен ден от традиционната Национална седмица на морето).

8 – 14.08.
• Седмица на морето (седмицата, която включва Деня на военноморските сили).

15.08.
• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
• Ден на градовете Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

17.08.
• Национален празник на Габон. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Национален празник на Индонезия. Ден на независимостта (от 1945 г.).

18.08.
• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на морските фарове (от 1994 г.).
• Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

19.08.
• Съборeн дeн. Начало на Божествената Нова година за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на фотографията.
• Световен ден на хуманитарната помощ.
• Празник на гр. Кула.

20.08.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.
• Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

21.08.
• Национален празник на Естония. Ден на въстановяване на независимостта (от 1991 г.).
• Празник на градовете Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.
• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.
• Европейски ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма. Обявен от Европейския парламент през 2008 г.

24.08.
• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

26.08.
• Световен ден на кучето (от 2004 г.).
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

26 – 28.08.
• Празник на гр. Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

27.08.
• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.
• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998 г.). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис III. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис III – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
• Богородица Бари (Успение на Св. Богородица). Празник за ромската общност в България.
• Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх.

29.08.
• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на градовете Криводол и Лъки.

30.08.
• Международен ден на безследно изчезналите.
• Празник на гр. Мадан.

31.08.
• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
• Национален празник на Киргистан. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Малайзия. Ден на независимостта (от 1957 г.).

Празничен - юли 2022

01.07.
• Св. безсребреници Козма и Дамян. Празник на Източноправославната християнска църква. В България се почита като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител. (Именици: Дамян/а, Кузма, Кузман).
• Денят на "Кристофър Стрийт" е международен ден на хомосексуалистите и лесбийките. На 1 юли 1969 г. на "Кристофър Стрийт" в Ню Йорк стават ожесточени сблъсъци между полиция и хомосексуалисти. Оттогава хомосексуалистите го празнуват като символ на своята еманципация.
• Национален празник на Канада.

02.07.
• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) (от 2001 г.)
• Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).
• Международен ден на кооперациите (с решение на ООН от 1923 г., първата събота на м. юли).
• Ден на цветята.
• Ден на гр. Велинград (всяка първа събота на м. юли).

03.07.
• Международен ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация "Нулеви отпадъци Европа" (Zero Waste Europe), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да не ги използват.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.
• Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.

05.07.
• Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).
• Национален празник на Алжир и Венецуела.

06.07.
• Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).

07.07.
• Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.).

08.07.
• Курбан байрам. Мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар хиджра, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.
• Национален празник на Аржентина. Ден на независимостта.

11.07.
• Световен ден на населението, приет с резолюция на ООН през 1989 г. по повод раждането на 5-милиардния жител на планетата през 1987 г.

12.07.
• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Празник на Националната гвардейска част.

13.07.
• Национален празник на Черна гора.

14.07.
• Национален празник на Френската република.

17.07.
• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Ден на сладоледа (всяка трета неделя от месец юли).
• Празник на Созопол.

18.07.
• Ден на гражданската защита в България (от 1993 г.).
• Празник на градовете Карлово и Левски.
• 185 г. от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски (1837).

19.07.
• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.
• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924 г.).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).

21.07.
• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

24.07.
• Вардавар – Преображение Господне за Арменската Апостолическа православна църква.

25.07.
• Успение на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Анна, Яна, Блага).
• Национален празник на Пуерто Рико.
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

26.07.
• Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).

28.07.
• Световен ден за борба с хепатита (от 2008 г.).
• Национален празник на Перу. Ден на независимостта.

29.07.
• Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).

30.07.
• Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).
• Ислямската Нова година.

31.07.
• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2022

01.06.
• Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
• Празник на гр. Враца.

02.06.
• Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. (Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир).
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на гр. Златица (отбелязва се на Спасовден).
• Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
• Национален празник на Италия.

04.06.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.). Отбелязва се с цел да потвърди и напомни на хората за страданието на множество деца - жертви на физическа, умствена и емоционална злоупотреба, както и за нуждата да се защитят правата на децата.

05.06.
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.
• Световен ден за опазване на околната среда, провъзгласен с Резолюция от 15 декември 1972 г. на 27-та сесия на Общото събрание на ООН в Стокхолм, Швеция.

06.06.
• Шавуот. Празник в юдаизма, на който еврейската общност отбелязва получаването на Тората от Бог.
• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

08.06.
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).
• Световен ден на океаните (от 1992 г.).

09.06.
• Международен ден на акредитацията (от 2008 г.).
• Международен ден на приятелството.

10.06.
• Празник на гр. Попово.

11.06.
• Черешова задушница за Източноправославната християнска църква.
• Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).

12.06.
• Петдесетница. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
• Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
• Национален празник на Руската федерация (от 1990 г.).
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).

13.06.
• Свети Дух. Празник на Източноправославната християнска църква.

14.06.
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

16.06.
• Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).

17.06.
• Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.
• Световен ден на филателията.

19.06.
• Петрови заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
• Ден на енергетика. Отбелязва се на предпоследния неделен ден от месец юни с Решение 231 на Министерския съвет от 23 май 1967 г. Първото тържествено честване е на 16 юни 1967 г. в София.
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей “Земята и хората”.

20.06.
• Начало на Петровия пост.
• Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).

21.06.
• Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
• Международен ден на скейтбординга.
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
• Лятно слънцестоене.

23.06.
• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (128 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894 г.).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф). 23 юни е рождената дата на Херман Гмайнер (1919-1986), създателят на проекта „SOS Детски селища”. Денят се чества от 1987 г.
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Рожден ден на Великия херцог. Национален празник на Люксембург (от 1961 г.).

24.06.
• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
• Ден на фармацевта (от 1994 г.).

25.06.
• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
• Национален празник на Хърватия. Ден на независимостта от Югославия (1991 г.).

26.06.
• Неделя на всички български светии (втората неделя след Петдесетница). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар).
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987 г.).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

27.06.
• Световен ден на риболова (от 1984 г.).

29.06.
• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни.
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004 г.).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.
• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Павел, Павлина, Апостол).

Празничен - май 2022

• Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.
• Томина неделя. Православен църковен празник. (Именици: Тома, Томислав/а).
• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
• Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
• Празник на град Първомай.

02.05.
• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.
• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.). Обявен от UNESCO през 1993 г., за да популяризира свободата на пресата в света и да oтбележи факта, че свободната, плуралистична и независима преса е основна компонента на всяко демократично общество.
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998 г.).
• Международен ден на Слънцето (от 1995 г.).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

04.05.
• Йом а-Зикарон. Ден в памет на жертвите дали живота си за защита на Държавата Израел. Празник на еврейската общност.

05.05.
• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Йом ха-Ацмаут. Ден на независимостта на Израел. Празник на еврейската общност.

06.05.
• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Едерлез. Ромски празник. Празнува се на Гергьовден.
• Хъдърлез. Пролетен празник на мюсюлманските общности.
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
• Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.
• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.
• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).
• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).

08 – 09.05.
• Дни на памет и помирение. Отбелязват се от 2005 г. във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.
• Ден на Европа (Празник на Европейските общности). На този ден през 1950 г. е приет т. нар. „План Шуман” – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на гр. Златарица.
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
• Празник на гр. Габрово (втория неделен ден на м. май).

10.05.
• Възстановяване на Българската Патриаршия (1953 г.).
• Световен ден, посветен на движението за здраве (от 2002 г.).

11.05.
• Ден на Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение № 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.
• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

14.05.
• Световен ден на справедливата търговия, обявен от Световната организация за справедлива търговия. (Отбелязва се през втората събота на м. май)
• Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г.).
• Мая (Маето). Ден на шегите. Празник за ромската общност в България.

15.05.
• Световен ден за борба с промяната в климата (от 1992 г.).
• Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г., през третата неделя на м. май).
• Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Плевен.

17.05.
• Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.).
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
• Международен ден срещу хомофобията и трансфобията (от 2005 г.). Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
• Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.
• Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.
• Европейски ден за борба със затлъстяването.
• Празник на гр. Джебел.

20.05.
• Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
• Професионален празник на метролога (от 2001 г.).
• Европейски ден на морето (от 2008 г.).

21.05.
• Св. Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 г., след като на 2 ноември 2001 г. в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.
• Световен ден за засаждане на дръвчета.
• Световен ден срещу тероризма.

22.05.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1992 г.).

23.05.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г., когато се създава Българското външнополитическо разузнаване).

24.05.
• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави (от 1983 г.). В България се провежда от 1994 г.
• Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
• Ден на народните читалища (от 1990 г.).
• Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.
• Световен ден на изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие (от 2003 г.).
• Световен ден на Африка.
• Световен ден за борба с множествената склероза (Отбелязва се последната сряда от месец май).

26.05.
• Световен ден на предизвикателството. Организира се всяка година от Международната организация „Спорт за всички“. Общности от всяка част на света се състезават, за да мотивират възможно най-много хора да бъдат физически активни.
• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918 г.).

28.05.
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.
• Ден на природните паркове в България.
• Европейски ден на съседите. Спонсориран от Съвета на Европа. Целта на този ден е градовете и организациите за социално настаняване да укрепят местните общности, като насърчат междусъседски партита и други подобни събития.

29.05.
• Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на гр. Горна Оряховица.
• Празник на гр. Асеновград (през последната неделя на м. май).

30.05.
• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002 г.).
• Празник на гр. Козлодуй.

31.05.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.).
• Международен ден на блондинките. Отбелязва се от 2006 г., когато за първи път е връчена наградата "Диамантено токче". Тя се присъжда на талантливи, умни, успешни и модерни блондинки.
• Ден на военните духови оркестри в България (от 2001 г.).
• Празник на гр. Монтана.

Празничен - април 2022

01.04.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
• Международен ден на птиците (от 1906 г.).

02.04.
• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г.) по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия.
• Национален празник на Португалия.
• Хишадаг мерелоц. Празник за Арменската апостолическа православна църква.

02 – 04.04.
• Рамазан байрам. Празник на мюсюлманската общност в България.

04.04.
• Световен ден на пострадалите от мини.
• Световен ден на бездомните животни (от 2010 г.).
• Ден на Атлантическата солидарност, определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г. На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
• Професионален празник на психолога.

04 – 10.04.
• Седмица на гората. Първата Седмица на Гората в България е проведена от 15 до 22 април 1934 г.

07.04.
• Световен ден на здравето (от 1950 г., обявен от СЗО през 1948 г.).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
• Празник на Медицински университет - София.
• Ден на Община Струмяни.
• Благовещение за Арменската апостолическа православна църква.

08.04.
• Световен ден на ромите (от 1992 г.).
• Световен ден срещу генно-модифицираните организми.

10.04.
• Цахказарт (Цветница). Празник за Арменската апостолическа православна църква.

11.04.
• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).
• Професионален празник на зъболекарите в България.

11.04. – 17.04.
• Авак Шапат (Велика седмица). Празник за Арменската апостолическа православна църква. Отбелязва се в седмицата между арменските Цветница и Великден.

12.04.
• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961 г.), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.
• Европейски ден на равноправното заплащане, обявен от BPW Европа (Business and Professional Women). (Отбелязва се всеки втори вторник на м. април).

14.04.
• Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.

16.04.
• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “лазаруване”. (Именици: Лазар/ин/ка).
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991 г.).

17.04.
• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”. (Именици: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Гергин/а, Грозден/а, Далия, Дафина, Делян, Детелина, Елица, Жасмина, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Кремена, Лилия, Малина, Маргарита, Невен/а, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Цвета/н, Цветомир, Явор, Ясен, Ясмина).
• Възкресение Христово – Великден, за католическата християнска църква и за протестантите в България.
• Задиг – Хисус Крисдоси Харутян Дон (Възкресение Христово – Великден). Празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989 г., по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България (от 2002 г.).
• Празник на Провадия (на Цветница).

18.04.
• Международен ден на Културно-историческото наследство. Ден на паметниците и забележителните места (от 1983 г.).
• Световен ден на радиолюбителите. На тази дата през 1925 г. е основана Международната радиолюбителска организация IARU.
• Европейският ден на правата на пациента (от 2007 г.)
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.

19.04.
• Световен ден на велосипеда (от 1943 г.).

20.04.
• 146 г. от Априлското въстание 1876 г.
• Международен ден на свободния печат (от 1991 г.). Обявен е от организацията “Репортери без граница”, а от 1992 г. и от ЮНЕСКО.

21.04.
• Празник на военното контраразузнаване (обявен през 1996 г.).

22.04.
• Пасха (Песах). Най-тържественият празник за еврейската общност, която чества освобождението – изхода на еврейския народ от Египет, някъде около 1330 г. преди Христа.
• Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.
• Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
• Световен ден на книгата и авторското право (от 1995 г.).
• Национален празник на Англия (Великобритания). Ден на Свети Георги, патрон на нацията.
• Ден на детето за турската общност в България.

24.04.
• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за източноправославните християни. (Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан).
• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957 г.).
• Международен ден в памет на жертвите на Арменски геноцид (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида, извършен в Османската империя през 1915 г.
• Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).

26.04.
• Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
• Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.
• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
• Световен ден за безопасност и здраве при работа (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996 г.).
• Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).
• Йом а-Шоа. Ден на възпоменание на жертвите на Холокоста за еврейската общност.

29.04.
• Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.

30.04.
• Международен ден на джаза (от 2012 г.).
• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2022

01.03.
• Международен ден за борба против ядреното оръжие.
• Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
• Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
• Ден на любителското творчество (от 1976 г.). Празник е на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество, които се изявяват в различни области на изкуството. До 1984 г. се отбелязва като Дeн на самодейците.
• Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия. От 1995 г. до 2000 г. денят се празнува на 21 ноември, като Ден на тиловите органи и служители от Управление "Материално-техническо осигуряване", а през 2000 г. - от Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване". За първи път като Празник на органите по логистика на Българската армия се отбелязва през 2001 г.
• Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992 г.).

03.03.
• Национален празник на Република България (от 1992 г.). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878 г.).
• Световен ден на писателя (от 1986 г. по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
• Световен ден на тениса.

06.03.
• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.
• Св. 42 мчци в Амория. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Красен, Красимир/а).

07.03.
• Начало на Великия пост.

08.03.
• Международен ден на жената (ООН, от 1910 г.).

09.03.
• Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).

10.03.
• Св. мчца Галина (Именици: Галина, Галин, Галентин).
• Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 г. през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).
• Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003 г.).

11.03.
• Световен ден на съня. Отбелязва се от 2002 г. през втория петък на първата пълна седмица на м. март по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве.
• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма (от 2005 г.).
• Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992 г.).

12.03.
• Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). (Именици: Тодор/ка, Дора, Доротея, Божидар/а).
• Тудоровден. Конски Великден. Празник на ромската общност в България.
• Световен ден срещу цензурата в интернет (от 2008 г.).
• Световен ден за борба с глаукомата (Първият е отбелязан на 6 март 2008 г., но от 2010 г. се отбелязва на 12 март).

14.03.
• Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско. Денят е избран, тъй като 3,14 представлява подредбата на месеца и деня в календара.
• Международен ден на реките.

15.03.
• Световен ден на правата на потребителя (от 1983 г.).
• Ден на потребителя в България (от 1991 г.).
• Ден на санитарния инспектор (от 1997 г.).
• Ден на социалния работник. Отбелязва се от 2007 г. през третия вторник на м. март по инициатива на Международната федерация на социалните работници.

17.03.
• Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.
• Пурим (Празник на съдбите). Еврейски празник на радостта. Празнува се спасението на евреите от Естер, съпруга на персийския цар Ахашверош, предотвратила замисленото от съветника на царя Аман убийство на евреите в царството.

18.03.
• Световен ден на мозъка.
• Световен ден на рециклирането.
• Ден на радиотехническите войски в България (от 1993 г.).

20.03.
• Световен ден на врабчето (от 2010 г.).
• Международен ден на франкофоните. Празник на френския език и култура.
• Ден на пролетното равноденствие.
• Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).

21.03.
• Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО).
• Световен ден на гората (от 1972 г.).
• Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през 1967 г.).
• Международен ден на кукления театър (от 2003 г.).
• Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).

22.03.
• Ден на Земята (от 1971 г., по инициатива на ООН).
• Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992 г.).
• Празник на град Велико Търново.

23.03.
• Световен ден на метеорологията (от 1961 г.).

24.03.
• Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996 г.). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.
• Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
• Ден на жената и майката (от 1994 г.).
• Световен ден на пощенската картичка.
• Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
• Национален празник на Република Гърция. Ден на независимостта от Османската империя.
• Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
• Празник на ДЗИ (от 1994 г.).

26.03.
• Ден на Тракия.
• Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.
• Часът на Земята – отбелязва се през последната събота на м. март.

27.03.
• Международен ден на театъра (от 1961 г.).
• Празник на гр. Елхово (от 1994 г.).

29.03.
• Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения в България (от 1915 г.).

30.03.
• Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - февруари 2022

Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).

01.02.
• Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на българската православна църква. (Именици: Лозан, Трифон).
• Ден на лозарите, винарите и градинарите.
• Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
• Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Петльовден – Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
• Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г. по решение на ООН).

03.02.
• Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именици: Симеон, Симона, Мона).

04.02.
• Световен ден за борба с рака (от 2000 г.).

06.02.
• Свeти Фотий. (Именици: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а, Светлин, Силвия, Светослав, Светлозар).
• Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.

07.02.
• Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

08.02.
• Сърпоц Вартананц. Празник на арменската общност в България.
• Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).
• Международен ден за безопасен интернет (отбелязва се през втория вторник на м. февруари).

09.02.
• Международен ден на стоматолога.

10.02.
• Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именици: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо).
• Ден на пчеларя и овощаря.

11.02.
• Световен ден на болните. Празнува се от католиците (от 1993 г.).
• Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).

12.02.
• Международен ден на Дарвин (Ден на еволюцията).
• Ден на червената ръка (празнува се по инициатива на УНИЦЕФ от 2002 г., посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти).

13.02.
• Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.

14.02.
• Деарънънтарач. Сретение Господне – религиозен празник за Арменската общност в България.
• Световен ден на влюбените.
• Ден на лозаря (Трифон Зарезан, по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник.
• Ден на българския археолог (от 1971 г. по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
• Празник на Ивайловград.

15.02.
• Национален празник на Сърбия.

16.02.
• Международен ден на пощальоните и куриерите.
• Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918 г.).

17.02.
• Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

18.02.
• 149 г. от обесването на Васил Левски (1873 г.). Почит пред българския национален герой.

19.02.
• Световен ден за защита на китовете (от 1986 г.).

20.02.
• Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.
• Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000 г.).

22.02.
• Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.
• Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).
• Световен ден за борба с тормоза в училище. Ден на розовата фланелка (от 2007 г.). В България се отбелязва от 2012 г. през последната сряда на м. февруари.

24.02.
• Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918 г.).

26.02.
• Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

27.02.
• Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

Периодика 2022

Периодични издания, които се получават през 2022 г. в библиотека "Родина"

 Връзки към интернет страниците на изданията

 Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката бул. "Руски" 17

 
СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ    
 
AGROVEST 1 в. Агровестник   наблюдателв. Наблюдател  nbp 1в. Национална бизнес поща stz news 1в. Старозагорски новини  
teensв. ТИЙНейджърски вестник: Teen`s paper  litvoice  в. Литературен глас                  
       
ЕЖЕДНЕВНИЦИ
 
българия днесв. България днес 24 1в. 24 часа duma 1 в. Дума zemya 1 в. Земя
sega 1в. Сега телеграфв. Телеграф tema sport 1в. Тема: спорт trud 1 в. Труд
 телеграфв. Maч Телеграф  телеграфв. Монитор    
       
 НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА
       
аз буки1в. Аз буки Ахинора1в. Ахинора BBIA br4 1сп. ББИА bio 1сп. Биограф /Biograph
lib 1сп. Библиотека     buditel 1сп. Будител  buletn 1сп. Българска етнология  bulgarian 1сп. Български език
bulgarian lit 1сп. Български език и литература  bulfolk 1сп. Български фолклор  везни1сп. Везни   kinderg 1сп. Детска градина
izvestiqсп. Известия на държавните архиви - НОВО! hist preg 1сп. Исторически преглед    hist 1сп. История Квестниксп. Педагогически алманах - НОВО! 
Култура1сп. Култура lit newspв. Литературен вестник litvoiceв. Литературен глас litforсп. Детска градина. Училище - НОВО! 
mathсп. Математика pedagogikaсп. Педагогика предучилищноиучсп. Предучилищно и училищно образование plamakсп. Пламък
natural nсп. Природните науки в образованието geogr problemsсп. Проблеми на географията prof eduсп. Професионално образование cover psih 1сп. Психологични изследвания (реферирани и индексирани)
Птици в нощта1сп. Птици в нощта slovotoв. Словото днес soc problemsсп. Социологически проблеми  stat godсп. Статистически годишник
stat spravсп. Статистически справочник  strategii na obrazсп. Стратегии на образователната и научната политика uch deloв. Учителско дело  philoсп. Философия 
phil altсп. Философски алтернативи  chital сп. Читалище chit newspв. Читалищен вестник  
       
ОБЗОРНО - ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ       
        
168 1в. 168 часа  geopolitсп. Геополитика и геостратегия europe 2001сп. Европа 2001  mevdunarсп. Международни отношения 
 55в. Над 55 pensioneriв. Пенсионери политикасп. Политика Standart 1в. Стандарт
treta vazrastв. Трета възраст       
 БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ
       
ikonomikaсп. Икономика ikonom misalсп. Икономическа мисъл  capitalсп. Капитал  
       
СЧЕТОВОДСТВО И ПРАВО   
       
darjavenв. Държавен вестник pravna misalсп. Правна мисъл    
       
ПРОМИШЛЕНОСТ И СЕЛСКО СТОПАНСТВО
       
agrobizсп. Агробизнесът      
       
МЕДИЦИНА И ЗДРАВЕ
       
doktor 1в. Доктор zdrawen jurnalсп. Здравен журнал lechitel 1в. Лечител soc medсп. Социална медицина
         
          
ХУМОР И САТИРА
       
sturshel 1в. Стършел pras pres в. Прас Прес    
       
ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО   
       
vsichko za semв. Всичко за семейството woman todayсп. Жената днес jurnal za venataсп. Журнал за жената  kulinarenсп. Кулинарен журнал
       
       
ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА   
       
idealen domсп. Идеален дом      
       
ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ  
       
kosmosсп. Космос Lov i ribolovсп. Лов и риболов national geogrсп. National Geographic magazine yellow trudсп. Списание 8 - НОВО! 
weekend в. Уикенд      
       
ДРУГИ
       
kuravв. Кураж silanceв. Тишина    
       
    Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката
       
Детски отдел - ул. "Българско Опълчение" 69
       
бърборино 1сп. Бърборино вълшебното моливчесп. Аз съм българче
замръзналото кралство 1сп. Замръзналото кралство milionсп. Милион желания на малките - големи хора - НОВО!
колите 1сп. Колите трансформърс 1сп. Трансформърс браво 1сп. Bravo BG хот уийлс 1сп. Hot Wheels
               
Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176    
       
trud 1  в. Труд weekendв. Уикенд    
       
Филиал – бул. "Августа Траяна" 1    
stz news 1в. Старозагорски новини pensioneri в. Пенсионери    
       
       
Филиал – бул. "Христо Ботев" 4
       
stz news 1в. Старозагорски новини     
       
Филиал – ул. „Капитан Петко войвода”  № 54
       
stz news 1в. Старозагорски новини  аз съм българче 1сп. Аз съм българче     
   

Празници и годишнини 2022

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendarза дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора! 
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

  

Фолклорен - декември 2022

4 декември – ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден за Варвара.

5 декември – САВА. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ) – имен ден на Славка, Слав, Сава.

6 декември – НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември – АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Имен ден за всички Анни.

12 декември – СПИРИДОНОВДЕН. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Празник на всички кондурджии.

17 декември – ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември – ИГНАЖДЕН. Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват именниците, а Игнат значи огън.

22 декември – АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Настася Смъртница - митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември – БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември – КОЛЕДА (Рождество). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември – Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември – Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември – СТЕФАНОВДЕН.

Фолклорен - ноември 2022

5 ноември – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА. Голямата, или още както я наричат Архангелска задушница, е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да “чуят” благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

8 ноември – АРХАНГЕЛОВДЕН. Според народната митология на българите, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”. Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му - казват възрастни хора. Именници в този ден са Ангел, Ангелина, Райна, Райчо, Рангел, Михаил.

13 ноември – Св. Йоан Златоуст.

14 ноември – Св. Филип. Именици: Филип, Филка, Юстиниан. Коледни (Рождественски ) заговезни. Коли се голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се пълнени чушки с боб. Точи се баница с тиква. След вечерята стопанката измива и скрива лъжицата, с която е сипвала блажно, и не я пипа чак до Коледа.

14 – 21 ноември – ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ (Мратинци). Някога траките са почитали вълка като водач главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител – цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево – царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. По късна доба хората не излизат от дома си.

15 ноември – Начало на Рождественския пост.

21 ноември – КУЦУЛАН. Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. В този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хляба не се реже с нож, а се разчупва.

21 ноември – Ден на християнското семейство (Въведение Богородично). Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

24 ноември – КАТЕРИНИНДЕН. Празника на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси 5, 7 или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на кръстопът, като дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”. Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”. „Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на тек минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

30 ноември – АНДРЕЕВДЕН (Едрей).

Фолклорен - октомври 2022

14 октомври – ПЕТКОВДЕН. В деня на Света Петка е забранено да се преде и плете. Според фолклорната ни митология тя е леля на Свети Димитър. В нейния ден децата не бива да се къпят, а който не пости в петъка преди празника, вярват, че може да се удави. Имен ден за Петкана, Петрана, Пенка, Петко.

18 октомври – Имен ден на Златко, Златка. Лъскат се златните накити, за да носят здраве и късмет на притежателите си.

26 октомври – ДИМИТРОВДЕН. Според легендите Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди червен кон, има дълга бяла брада, от която се изсипва снегът. В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Денят почитат именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митра.

27 октомври – МИШИНДЕН.

Фолклорен - септември 2022

1 септември – СИМЕОНОВДЕН. Това е началото на църковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба. Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. Името „Симеон” идва от еврейското „Шимон”, което значи „изслушване на желанието”.

8 септември – МАЛКА БОГОРОДИЦА. Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек пред богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла” – на две места просорясана и намазана с мед. Първия залък хвърлят през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Дорде съм жив, козе месо няма да туря в уста, за болестта – медена питка, а за мен – лек и здраве!”. Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!”.

14 септември – КРЪСТОВДЕН. Според народния календар от Кръстовден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, возникът, с който ще се превозва гроздето и чебърът, в който се мачка. Плетат се и кошници за берачите – малки и големи. Затова Кръстовден в някои селища наричат още „Гроздоберник”.

17 септември – ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом. Празнуват именниците – Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, Вяра.

Фолклорен - август 2022

БРАДА. Преди окончателното пожънване на нивата се избира мястото с най-едри класове. Те се поливат с вода, „захранват се” с хлебни трохи, оплитат се с червен конец и стрък пелин. След като се пожъне цялата нива, най-възрастният мъж жетвар с един замах на сърпа отрязва брадата. Вярват, че зърната от тази брада ще донесат голямо плодородие следващата година.

1 август – Начало на Богородичния пост.

1 – 12 август – МАКАВЕИТЕ. Цикълът народни празници „Макавеите” продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Старите българи наричали тези дни на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият за ноември и т.н. до 12-ия, който е отново за август, но... следващата година. Като проследявали всеки ден, разбирали какво ще е времето за цяла година напред.

6 август – ПРЕОБРАЖЕНИЕ - Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. В този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

15 август – ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА. Успение на Света Богородица е голям народен празник, Правят курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве. За здраве и повече плодородие се раздава обредна погача с „пазен квас” и от първите прибрани, предварително осветени в църквата плодове за сезона – дини, грозде, мед. „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица – житото става на слама!” – така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Имен ден на Мария.

27 август – На тоя ден в Тракия по домовете ходи Лятно джамало, за да благослови труда на стопаните, прибрали зърното в хамбара и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

29 август – СЕКНОВЕНИЕ. На този ден денят и нощта са равни.

Фолклорен - юли 2022

1 юли – СВЕТИ ВРАЧ. Денят на християнските светци Козма и Дамян се счита за „тежък” празник и на него не трябва да се работи, за да не болеят хората. Почитат в този ден народните лечители – врачки, баячки и чекръкчии. Колят курбани за здраве, раздават въртян кравай, а болните посещават лечебни извори, като непременно нишан от своите дрехи оставят на близкото „гиздило”, за да остане там завинаги и болестта.

7 юли – Имен ден на Недялко, Недялка. Според легендите седмият ден – неделя е под знака на Слънцето, което е „окото на Бог” – благославящо и даряващо здраве и плодородие на хората.

8 юли – ПРОКОПИ ПЧЕЛАР. В този ден всяка жена прави „тръвнена пита” (обреден хляб с изображение на кошер). Знайно е, че кошерът събира пчелния род, затова тази пита се раздава само на роднини за здраве и дълголетие.

15, 16, 17 юли – ГОРЕЩНИЦИ. В седмицата след летни Свети Атанас – жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”. Първият – 15 е Чурута, вторият – 16 е Пьрлига, а третият – 17 е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

20 юли – ИЛИНДЕН. Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун. Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел - подмладяват се петлите в дома. Ходят на оброчището и правят обща трапеза. В този ден на хорището опасват с червен пояс момци, станали вече ергени. Празнуват и именниците – Илия, Илияна, Илко, Илка.

27 юли – ПАНТЕЛЕЕВДЕН. Народът нарича Свети Пантелеймон - Пантелей Пътник или още Воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив”. Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, защото Свети Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг”.

31 юли  – Богородични заговезни.

Фолклорен - юни 2022

2 юни – СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

11 юни – Черешова задушница. В Тракия я наричат "Спасовската Задушница", а в Северна България още "Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените, оставят орехови листи както на Спасовден. Празник за Теодоси, Теодосия (името означава "даден от бога").

11 юни – ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН. Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

12 юни – Петдесетница - Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя). Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

13 юни – ДУХОВДЕН. Св. Дух. Българите вярват, че от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират чак до идната година. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят песни.

14 юни – ЛИСЕЕВДЕН. Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затуй келешите в този ден правят специални "лиси пити".

19 юни – НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (Петрови заговезни). Църквата празнува всички светци, разпространявали Евангелието на Спасението и се прекланя пред делата им, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Това е най-новият, подвижен празник в българския православен църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Именници на този ден са Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.

20 юни – Видовден. Съвпада с Начало на Петровия пост. Петровите пости, наричани още „Апостолски“, са установени за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност, а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

21 юни – 27 юни - РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля, е седмицата след Петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони - дните от Спасовден до Петдесетница.
Според народните вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят "на росен" (на места, където расте билката росен) или до лековити извори - с надеждата, че ще се излекуват.
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

24 юни – ЕНЬОВДЕН (Янювден). Ден на билките. За християните билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието, те са божи дар за хората. Сутринта се става рано, за да се види как слънцето "се обръща до три пъти", а който успее да се "изкъпи" в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. После момите правят "Еньова буля" и "напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а песните и хората в този ден нямат край, защото празнуват и именниците – Янко, Янка.

29 юни – ПЕТРОВДЕН. Петровите пости завършват с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват именниците – Петър, Петрана, Камен.

30 юни – ПАВЛЬОВДЕН. На Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!", че "Малък Павльо големи бели прави!" – ("Паулус" значи малък).

ПЕПЕРУДА. Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикновено през "петровия месец", щом времето се засуши, от девойки, обкичени с много зеленило (обикновено клонки от бъз, бръшлян или върба). За "пеперуда" се избира малко момиче (8 – 12 годишно), сираче или изтърсаче, т.е. последно дете в многолюдно семейство, за да измоли от дядо Господ здраве и плодородие.

Фолклорен - май 2022

1 май – Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

1 май – ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен - април 2022

16 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

17 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

21 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

24 април - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

Фолклорен - март 2022

1 март - МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

6 март - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

7 март – Начало на Великия пост. КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

7 - 9 март - ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

12 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - февруари 2022

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

26 февруари - Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

27 февруари - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора