Фолклорен 2025

Фолклорен - февруари 2025

Детайли: Посещения: 1332

1 февруари – Св. мчк Трифон – ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. Подрязват се лозите и се поливат с вино за берекет. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

1-3 февруари – ТРИФОНЦИ – Наричат ги още Вълчи празници, заради поверието, че през тези три дни вълците бесуват. Месят се обредни хлябове, не се шие, не се отварят ножици, не се мете и не се изхвърля сметта.

2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Вълча (Зимна) Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари – Св. Симеон Богоприемец - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка" и Зимен Симеоновден. Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари – Св. Харалампий – ЧУМИНДЕН. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Наричат го още Власувица, Муковден и Волски празник. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните. Докато се раздава обредния хляб домакините подражават на воловете: мучат, ритат се, а на рогата на животните се слагат кравайчета.

22 февруари – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.

23 февруари – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

Фолклорен - януари 2025

Детайли: Посещения: 1265

1 януари – Св. Василий Велики (Василовден) – СУРВА. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, кукери, камилари, бабугери, старци, джамали и пр., които носят сурвакници от сурови дрянови клонки и благославят за здраве и плодородие. В митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. На Василовден се извършва и обичаят „ладуване” или „пеене на пръстени”. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари – Св. Силвестър – МУКОВДЕН. Светецът е покровител на едрия впрегатен добитък и особено на воловете. В някои селища го наричат още Риначовден и Волски празник. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест.

5 януари – ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа). Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари – Св. Богоявление (Йордановден) – ВОДИЦИ. Освещаване на светия кръст. Според народните вярвания в полунощ реките спират да текат и стават лековити, а през нощта срещу празника небето ”се отваря” и изречените желания се сбъдват. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари – Св. Йоан Кръстител – ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими. Наричат празника още Женски водици, заради ролята, която заемат жените в ритуалите.

8 януари – БАБИНДЕН. Отдава се почит на бабите акушерки, които някога се били единствената родилна помощ. Според народния обичай рано сутринта младите майки отиват в дома на бабата с прясна погача и дарове, за да полеят и измият ръцете й.

17 януари – Св. Антоний Велики – АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Раздават се за „лелята” (чумата) питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете, за да са здрави хората и да не върлува чумата.

18 януари – Св. Атанасий – АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас наречен Безсмъртни е покровител на ковачите и зимните студове. Според поверието на този ден зимата тръгва да си ходи. Жените месят пита и колят черна кокошка за здраве, а перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари – Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари – СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.