Стара Загора 2025

Годишнини - април 2025

Детайли: Посещения: 1493

01.04.
• 210 г. от рождението на Ото Едуард Леополд Бисмарк (1815 – 30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер”. Смята се за създател на днешната германска държава.
• 150 г. от рождението на Едгар Уолъс (1875 – 10.02.1932), английски писател, криминалист.
• 135 г. откакто в САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус (1890).
• 115 г. от смъртта на Михаил Александрович Врубел (05.03.1856 – 1910), руски художник.
• 85 г. откакто в Ню Джърси – САЩ, е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп (1940).
• 65 г. откакто САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен изкуствен спътник (1960).
• 60 г. от смъртта на Иван Димов (14.01.1897 – 1965), български драматичен актьор.

02.04.
• 300 г. от рождението на Джакомо Казанова (1725 – 04.06.1798), италиански писател и авантюрист.
• 220 г. от рождението на Ханс Кристиан Андерсен (1805 – 04.08.1875), датски писател, световен майстор на приказката.
• 185 г. от рождението на Емил Зола (1840 – 28.09.1902), френски писател, основател на натурализма.
• 115 г. от рождението на проф. Георги Богданов (1910 – 31.10.1974), български художник и монументалист.
• 95 г. от рождението на Стефка Съботинова (1930 – 30.07.2010), българска народна певица.
• 85 г. от смъртта на Пенчо Попстоянов Георгиев (01.02.1900 – 1940), български театрален художник, живописец, график, илюстратор.
• 20 г. от смъртта на папа Йоан-Павел ІІ /Карол Войтила/ (18.05.1920 – 2005).

03.04.
• 280 г. от рождението на Денис Иванович Фонвизин (1745 – 01.12.1792), руски писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Михаил Люцканов (1900 – 04.03.1989), български оперен певец, баритон.
• 95 г. от рождението на Хелмут Кол (1930 – 16.06.2017), германски политик и държавник.

04.04.
• 260 г. от смъртта на Михаил Василиевич Ломоносов (08.11.1711 – 1765), руски учен, енциклопедист и писател.
• 110 г. от рождението на Били Холидей /Елианора Фейгън/ (1915 – 17.07.1959), американска джаз певица.
• 50 г. от смъртта на Васил Христов Иванов (20.05.1909 – 1975), български художник, създател на направлението „Космическа графика”.

05.04.
• 190 г. от смъртта на Велчо Атанасов-Джамджията (1778 – 1835), български революционен и книжовен деец.
• 105 г. от рождението на Артър Хейли (1920 – 24.11.2004), британско-канадски писател.
• 95 г. от рождението на Ирина Чмихова (1930 – 15.02.2020), българска певица и музикален педагог.
• 85 г. от рождението на Ани Бакалова (1940 – 03.07.2016), българска актриса.

06.04.
• 1140 г. от смъртта на Методий (ок. 815 – 885), един от създателите на славянската писменост.
• 505 г. от смъртта на Рафаело Санцио да Урбино (06.04.1483 – 1520), италиански ренесансов художник и архитект.
• 20 г. от смъртта на Нина Кираджиева (26.11.1911 – 2005), българска балерина, хореограф и преподавател.

07.04.
• 255 г. от рождението на Уилям Уърдсуърт (1770 – 23.04.1850), английски поет, основоположник на романтизма в английската литература.
• 95 г. от рождението на Максимилиян Киров (1930 – 22.07.2003), български художник и изкуствовед.

08.04.
• 190 г. от смъртта на Вилхелм фон Хумболт (22.06.1767 – 1835), германски филолог, философ, лингвист и държавник, основател на Берлинския университет.
• 75 г. от смъртта на Вацлав Фомич Нижински (28.02.1889 – 1950), руски балетист и хореограф от полски произход.
• 55 г. от смъртта на Бенчо Обрешков (27.04.1899 – 1970), български художник.
• 15 г. от смъртта на Розалия Ликова (14.10.1922 – 2010), български литературовед, литературен критик и есеист.

09.04.
• 255 г. от рождението на Томас Йохан Зеебек (1770 – 10.12.1831), немско-естонски физик, откривател на термоелектричеството.
• 120 г. от смъртта на Сюзън Кулидж /Сара Чонси Улси/ (29.01.1835 – 1905), американска детска писателка.
• 95 г. от рождението на Михаил Петров Букурещлиев (1930 – 05.10.2018), български композитор, диригент и фолклорист.
• 80 г. от смъртта на Вилхелм Франц Канарис (01.01.1887 – 1945), германски адмирал, разузнавач.

10.04.
• 195 г. от рождението на Филип Тотьо (1830 – 22.03.1907), български революционер, четнически войвода.
• 95 г. от рождението на доц. д-р Стефан Елевтеров (1930 – 08.06.1997), български литературовед.
• 30 г. от смъртта на Борис Априлов /Атанас Василев Джавков/ (21.03.1921 –1995), български писател и драматург.

11.04.
• 270 г. от рождението на Джеймс Паркинсон (1755 – 21.12.1824), британски лекар и палеонтолог, чието име носи болестта Паркинсон.
• 200 г. от рождението на Фердинанд Ласал (1825 – 31.08.1864), германски политик и публицист.
• 145 г. от рождението на Михаил Михайлович Фокин (1880 – 22.08.1942), руски хореограф, балетмайстор и танцьор, считан за основател на съвременния руски балет.
• 140 г. от рождението на Симеон Велков Белишки (1885 – 10.09.1963), български живописец и илюстратор.
• 120 г. от рождението на Атила Йожеф (1905 – 03.12.1937), унгарски поет.
• 55 г. от смъртта на Джон О’Хара (31.01.1905 – 1970), американски писател.
• 25 г. от смъртта на Мария Атанасова (26.12.1926 – 2000), български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света и първата българка граждански пилот.

12.04.
• 80 г. от смъртта на Франклин Делано Рузвелт (30.01.1882 – 1945), 32-ят президент на САЩ.
• 50 г. от смъртта на Джозефин Бейкър (03.06.1906 – 1975), американо-френска кабаретна певица и танцьорка, участвала в Съпротивата.

13.04.
• 330 г. от смъртта на Жан дьо Лафонтен (08.07.1621 – 1695), френски поет от епохата на Класицизма, един от най-популярните баснописци в световната литература.
• 190 г. от обесването в Търново на водачите на Велчовата завера (1835).
• 165 г. от рождението на Джеймс Сидни Енсор (1860 – 19.11.1949), белгийски художник, предшественик на експресионизма и сюрреализма.
• 40 г. от смъртта на Петя Стаматова-Герганова (20.01.1905 – 1985), българска драматична актриса.
• 10 г. от смъртта на Гюнтер Грас (16.10.1927 – 2015), германски писател, драматург и публицист.

14.04.
• 95 г. от смъртта на Владимир Маяковски (07.07.1893 – 1930), руски поет, футурист.

15.04.
• 160 г. от смъртта на Ейбрахам Линкълн (12.02.1809 – 1865), американски държавник, премахнал робството, 16-ят президент на САЩ.
• 130 г. от рождението на Корадо Алваро (1895 – 11.06.1956), италиански поет, писател и журналист.
• 105 г. от рождението на Магда Пушкарова (1920 – 18.05.2006), българска народна певица.
• 45 г. от смъртта на Жан-Пол Сартр (21.06.1905 – 1980), френски философ, писател и драматург.
• 35 г. от смъртта на Грета Гарбо (18.09.1905 – 1990), американска актриса.

16.04.
• 175 г. от смъртта на Мари Тюсо /Мария Гросхолц/ (01.12.1761 – 1850), швейцарска скулпторка, основател на музея на восъчните фигури „Мадам Тюсо” в Лондон.
• 135 г. от рождението на княз Николай Трубецкой (1890 – 25.06.1938), руски лингвист, философ, етнограф и публицист.
• 100 г. от смъртта на Сергей Румянцев (05.09.1896 – 1925), български поет.
• 100 г. от смъртта на Йосиф Хербст (20.11.1875 – 1925), български журналист и общественик.
• 70 г. от рождението на Иво Инджев (1955), български журналист.
• 45 г. от смъртта на проф. Александър Милев (16.09.1904 – 1980), български езиковед и лексикограф.
• 20 г. от смъртта на Ивайло Петров /Продан Петров Кючуков/ (19.01.1923 – 2005), български писател.

17.04.
• 235 г. от смъртта на Бенджамин Франклин (17.01.1706 – 1790), американски политик, дипломат и учен.

18.04.
• 130 г. от рождението на Гюрга Пинджурова (1895 – 10.11.1971), българска народна певица.
• 80 г. от смъртта на сър Джон Амброуз Флеминг (29.11.1849 – 1945), английски учен и изобретател.
• 70 г. от смъртта на Алберт Айнщайн (14.03.1879 – 1955), немски физик, създател на теорията за относителността.
• 65 г. от смъртта на Крум Велков (16.12.1902 – 1960), български писател.
• 15 г. от смъртта на Лиляна Михайлова (11.05.1939 – 2010), българска писателка и сценаристка.

19.04.
• 125 г. от смъртта на Иван Константинович Айвазовски (17.07.1817 – 1900), руски художник-маринист.
• 60 г. от смъртта на проф. Стефан Сърчаджиев (25.12.1912 – 1965), български режисьор.

20 – 27.04.
• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

20.04.
• 280 г. от рождението на Филип Пинел (1745 – 25.10.1826), френски лекар, наричан „бащата на модерната психиатрия”.
• 155 г. от рождението на Вердела /Александър Димитров Едрев/ (20.04.1870 – 1929), български книжар, писател, драматург, първият музикален издател в България.
• 140 г. от смъртта на Густав Нахтигал (23.02.1834 – 1885), германски военен лекар, колонизатор и изследовател на Африка.
• 40 г. от смъртта на проф. Светослав Бойкикев (28.03.1901 – 1985), български лекар – оториноларинголог.

21.04.
• 115 г. от смъртта на Марк Твен (30.11.1835 – 1910), американски писател.

22.04.
• 155 г. от рождението на Владимир Илич Ленин (1870 – 21.01.1924), руски политически и държавен деец, главен организатор на Октомврийската революция.
• 110 г. от смъртта на Яне Сандански (18.05.1872 – 1915), български революционер, деец на ВМРО.
• 105 г. от рождението на Валери Петров /Валери Нисим Меворах/ (1920 – 27.08.2014), български поет, публицист, киносценарист, драматург, преводач.
• 80 г. от смъртта на Кете Колвиц (08.07.1867 – 1945), германска художничка, график и скулптор.

23.04.
• 250 г. от рождението на Джоузеф Уилям Търнър (1775 – 19.12.1851), английски живописец.
• 155 г. от смъртта на Уилям Уърдсуърт (07.04.1770 – 1850), английски поет, основоположник на романтизма в английската литература.
• 120 г. от рождението на Георги Златев-Черкин (1905 – 29.03.1977), български композитор и вокален педагог.
• 110 г. от смъртта на Рупърт Брук (03.08.1887 – 1915), английски писател.

24.04.
• 210 г. от рождението на Антъни Тролъп (1815 – 06.12.1882), английски писател.
• 120 г. от рождението на Робърт Пен Уорън (1905 – 15.09.1989), американски критик, романист и поет.
• 105 г. от рождението на Георги Тимнев (1920 – 17.07.1993), български оперен певец и композитор.
• 90 г. от рождението на проф. Димитър Шойлев (1935 – 16.04.2009), български лекар, ортопед и травматолог; създател на българската школа по спортна травматология.
• 45 г. от смъртта на Алехо Карпентиер (26.12.1904 – 1980), кубински писател.

25.04.
• 430 г. от смъртта на Торквато Тасо (11.03.1544 – 1595), италиански поет.
• 225 г. от смъртта на Уилям Купър (26.11.1731 – 1800), английски поет и преводач.
• 185 г. от рождението на Пьотър Илич Чайковски (1840 – 06.11.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : „Лебедово езеро”, „Спящата красавица”, „Лешникотрошачката”, „Годишните времена”.
• 110 г. от смъртта на Йорданка Сава Филаретова (19.03.1843 – 1915), българска революционерка и общественичка.
• 30 г. от смъртта на Джинджър Роджърс (16.07.1911 – 1995), американска киноактриса и танцьорка.

26.04.
• 35 г. от брой № 1 на в. „168 часа” (1990).
• 5 г. от смъртта на Никола Инджов (30.09.1935 – 2020), български поет, публицист и преводач.

27.04.
• 205 г. от рождението на Херберт Спенсър (1820 – 08.12.1903), английски философ, социолог и психолог.
• 110 г. от смъртта на Александър Скрябин (06.01.1872 – 1915), руски композитор и пианист.

28.04.
• 105 г. от смъртта на Климент Аркадиевич Тимирязов (22.05.1843 – 1920), руски естествоизпитател, специалист по физиология на растенията.

29.04.
• 265 г. от смъртта на Партений Павлович (ок. 1695 – 1760), български духовник и книжовник.
• 90 г. от рождението на Любомир Левчев (1935 – 25.09.2019), български поет и писател.

30.04.
• 155 г. от рождението на Франц Лехар (1870 – 24.10.1848), унгарски композитор.

Годишнини - март 2025

Детайли: Посещения: 1277

01.03.
• 215 г. от рождението на Фредерик Шопен (1810 – 17.10.1849), полски композитор и пианист.
• 150 г. от смъртта на Отец Матей Преображенски-Миткалото (1828 – 1875), български революционер и книжовник, сподвижник на Левски.
• 147 г. от Освобождението на България от османско иго (1878).

02.03.
• 95 г. от смъртта на Дейвид Хърбърт Лорънс (11.09.1885 – 1930), английски писател и есеист.

03.03.
• 125 г. от смъртта на полк. Константин Искров Кесяков (14.07.1838 – 1900), български революционер и общественик, командир на Първа опълченска дружина в Руско-турската война.
• 120 г. от рождението на Стефан Пейчев (1905 – 23.08.1979), български актьор.
• 90 г. от рождението на Жельо Желев (1935 – 30.01.2015), философ, политик и държавник, първият демократично избран президент на България.
• 50 г. от смъртта на Ласло Немет (18.04.1901 – 1975), унгарски писател.

04.03.
• 95 г. от смъртта на Васил Маринов Пундев (08.09.1892 – 1930), български литературен историк, критик и публицист.
• 90 г. от смъртта на Теодор Христов Гълъбов (24.02.1870 – 1935), разработил теорията и методиката на българската стенография.
• 15 г. от смъртта на Александър Попов (14.07.1927 – 2010), български композитор.

05.03.
• 210 г. от смъртта на Франц Месмер (23.05.1734 – 1815), германски лекар, откривател на човешките флуиди и родоначалник на съвременната хипноза.
• 65 г. от началото на рубриката „Лека нощ деца” по БНТ с излъчване на куклената постановка „Познавате ли Макс и Мориц” (1960).

06.03.
• 550 г. от рождението на Микеланджело Буонароти (1475 – 18.02.1564), италиански скулптор, живописец, архитект и поет.
• 155 г. от рождението на Оскар Щраус (1870 – 11.01.1954), австрийски композитор.
• 125 г. от смъртта на Готлиб Даймлер (17.03.1834 – 1900), германски инженер, създател на първия мотоциклет в света.
• 55 г. от смъртта на Димитър Цолов (28.08.1896 – 1970), български архитект, изработил заедно с арх. Иван Васильов проекта за Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.

07.03
• 240 г. от рождението на Алесандро Франческо Томазо Манцони (1785 – 22.05.1873), италиански писател.
• 150 г. от рождението на Морис Равел (1875 – 28.12.1937), френски композитор, импресионист.
• 70 г. от смъртта на Георги Бончев (06.08.1866 – 1955), български геолог, основоположник на българската минералогия и петрография.
• 40 г. от смъртта на Робърт Уиншип Удръф (06.12.1889 – 1985), американски бизнесмен и филантроп, президент на компанията „Кока Кола“ от 1923 до 1954 г.

08.03.
• 150 г. от рождението на Франко Алфано (1875 – 27.10.1954), италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини.
• 55 г. от смъртта на Лео Наим Конфорти (21.02.1911 – 1970), български актьор.

09.03.
• 795 г. от победата на бълг. цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Климент в битката при Клокотница (1230).
• 200 г. от рождението на Александър Федорович Можайски (1825 – 20.03.1890), руски изобретател, един от първите самолетни конструктори в света.
• 65 г. от смъртта на Ценко Цветанов (06.03.1904 – 1960), български писател, критик, библиограф, преводач и педагог; основател и директор на издателство „Народна просвета”.

10.03.
• 175 г. от рождението на Иван Димитров Кънчев (1850 – 02.02.1944), български художник.
• 85 г. от смъртта на Михаил Булгаков (03.05.1891 – 1940), руски писател, драматург.
• 65 г. от смъртта на Матей Икономов (07.01.1871 – 1960), български актьор и режисьор.
• 55 г. от рождението на Иван Ласкин (1970 – 06.01.2019), български театрален и филмов актьор.

11.03.
• 70 г. от смъртта на Сър Александър Флеминг (06.08.1881 – 1955), английски бактериолог и микробиолог, откривател на пеницилина.
• 55 г. от смъртта на Ърл Стенли Гарднър (17.07.1889 – 1970), американски автор на детективски романи с главен герой адвокатът-детектив Пери Мейсън.
• 30 г. от смъртта на Атанас Божков (15.03.1929 – 1995), български изкуствовед.

12.03.
• 180 г. от смъртта на Кирил Пейчинович (ок. 1771 – 1845), български книжовен деец.
• 75 г. от смъртта на Хайнрих Ман (27.03.1871 – 1950), немски белетрист и публицист.

13.03.
• 125 г. от рождението на Георгиос Сеферис (1900 – 20.09.1971), гръцки писател и дипломат; нобелов лауреат.
• 65 г. от рождението на Бойко Ламбовски (1960), български поет и преводач.
• 50 г. от смъртта на Иво Андрич (10.10.1892 – 1975), босненски писател и прозаик.

14.03.
• 95 г. от рождението на Петър Алипиев (1930 – 10.02.1999), български поет и преводач.
• 95 г. от рождението на Стефан Попов (Замората) (1930 – 04.04.2004), един от първите български състезатели по плуване.
• 85 г. от рождението на Петър Берон (1940), български биолог, зоолог, общественик и политик.
• 65 г. от смъртта на проф. д-р Стоян Кирков Киркович (15/28.12.1875 – 1960), български лекар, един от основоположниците на Медицинския факултет в София (1918).

15.03.
• 195 г. от рождението на Паул фон Хайзе (1830 – 02.04.1914), германски писател, поет и драматург; нобелов лауреат.
• 75 г. от смъртта на Кина Казанджиева-Герджикова (06.01.1884 – 1950), българска драматична актриса.

16.03.
• 160 г. от смъртта на Никола Савов Хаджиилиев-Пиколо (15.11.1792 – 1865), български възрожденски просветител, лекар и участник в гръцкото национално-освободително движение.
• 100 г. от смъртта на Август Паул фон Васерман (21.02.1866 – 1925), немски микробиолог, откривател на ранната диагностика на сифилиса.
• 100 г. от рождението на Димитър Петров Станков (1925 – 21.08.1979), български художник и изкуствовед.
• 90 г. от смъртта на Джон Джеймс Маклауд (06.09.1876 – 1935), шотландски физиолог, откривател на инсулина (1921) заедно със сър Чарлз Бантинг; нобелов лауреат.
• 30 г. от смъртта на Рашко Сугарев (01.04.1941 – 1995), български лекар и писател.
• 25 г. от смъртта на акад. Азаря Поликаров (09.10.1921 – 2000), български физик и философ.
• 15 г. от смъртта на Теню Рашев Пиндарев (07.04.1921 – 2010), български художник, график и карикатурист.

17.03.
• 345 г. от смъртта на Франсоа дьо Ларошфуко (15.09.1613 – 1680), френски писател – моралист.

18.03.
• 45 г. от смъртта на Григор Вачков (26.05.1932 – 1980), български актьор.
• 40 г. от смъртта на Курт Хейнике (20.09.1891 – 1985), германски писател, драматург и сценарист.

19.03.
• 125 г. от рождението на Фредерик Жолио-Кюри (1900 – 14.08.1958), френски физик и химик.

20.03.
• 255 г. от рождението на Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин-Скарданели (1770 – 07.06.1843), немски поет, един от предшествениците на романтизма.
• 135 г. от рождението на Бениамино Джили (1890 – 30.11.1957), италиански оперен певец, тенор.
• 135 г. от смъртта на Александър Федорович Можайски (09.03.1825 – 1890), руски изобретател, един от първите самолетни конструктори в света.
• 110 г. от рождението на Святослав Теофилович Рихтер (1915 – 01.08.1997), руски пианист.

21.03.
• 340 г. от рождението на Йохан Себастиян Бах (1685 – 28.07.1750), немски композитор и виртуозен органист.
• 100 г. от рождението на Сър Питър Брук (1925 – 02.07.2022), английски театрален и кинорежисьор.

22.03.
• 115 г. от рождението на Любомир Андрейчин (22.03.1910 – 03.09.1975), български езиковед.

23.03.
• 135 г. от рождението на Андрей Атанасов Стоянов (1890 – 29.09.1969), български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик.
• 100 г. от рождението на Никола Николов (1925 – 08.07.2007), оперен певец, тенор.

24.03.
• 205 г. от рождението на Александър Едмон Бекерел (1820 – 11.05.1891), френски физик.
• 120 г. от смъртта на Жул Верн (08.02.1828 – 1905), френски писател, фантаст.
• 55 г. от смъртта на Георги Константинов /Гогов/ (25.02.1902 – 1970), български литературен историк и критик.

25.03.
• 140 г. от рождението на Стефан Македонски (1885 – 31.05.1952), български оперен певец.
• 135 г. от рождението на Чудомир /Димитър Чорбаджийски/ (1890 – 26.12.1967), български писател и художник.

27.03.
• 180 г. от рождението на Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 – 10.02.1923), немски физик, откривател на рентгеновите лъчи.
• 85 г. от смъртта на Дан Колов /Дончо Колев Денев/ (26.12.1892 – 1940), български спортист, състезател по свободна борба.

28.03.
• 40 г. от смъртта на Марк Шагал /Мойше Захарович Шагалов/ (06.07.1887 – 1985), френски художник от руски произход.

29.03.
• 125 г. от рождението на Иржи Волкер (1900 – 03.01.1924), чешки поет.

30.03.
• 145 г. от рождението на Шон О’Кейси (1880 – 18.09.1964), ирландски писател и драматург.

31.03.
• 170 г. от смъртта на Шарлот Бронте (21.04.1816 – 1855), английска писателка.
• 140 г. от рождението на Жул Паскин (1885 – 05.06.1930), френски художник от български произход.
• 70 г. от влизането в сила на първия междудържавен план за културен обмен, подписан между България и западноевропейска страна – Франция (1955).
• 70 г. от рождението на Филип Димитров (1955), български юрист и политик. Първият демократичен министър-председател на България (1991 – 1992).

Годишнини - февруари 2025

Детайли: Посещения: 1583

01.02.
• 160 г. от смъртта на Авксентий Велешки (1798 – 1865), български висш духовник, един от ръководителите на църковно-националната борба.
• 125 г. от рождението на Пенчо Попстоянов Георгиев (1900 – 02.04.1940), български театрален художник и илюстратор.
• 80 г. от смъртта на Богдан Филов (10.04.1883 – 1945), български историк, създател на Българския археологически институт и негов директор, председател на БАН, политик и държавник.
• 80 г. от смъртта на княз Кирил Преславски (17.11.1895 – 1945).
• 80 г. от смъртта на Борис Йоцов (08.02.1894 – 1945), български филолог и политик, министър на просветата от 1942 до 1944 г.
• 80 г. от смъртта на Добри Божилов Хаджиянакиев (13.06.1884 – 1945), български финансист и политик, министър-председател на България на 60-ото правителство (1943 – 1944) и финансов министър в няколко правителства.
• 80 г. от смъртта на Димитър Иванов Шишманов (19.11.1889 – 1945), български белетрист, журналист, публицист и държавен деец.
• 80 г. от смъртта на д-р Александър Станишев (15.12.1886 – 1945), български лекар и държавник.
• 30 г. от приемането на България за асоцииран член на ЕС (1995).
• 5 г. от смъртта на Иван Стайков (31.03.1931 – 2020), български композитор, аранжор, пианист и поет.

02.02.
• 55 г. от смъртта на Бъртранд Ръсел (18.05.1872 – 1970), английски философ и математик.
• 15 г. от смъртта на Цветан Цеков-Карандаш (24.11.1924 – 2010), български художник, карикатурист, един от основателите на в. „Стършел”.

03.02.
• 90 г. от смъртта на Хуго Юнкерс (03.02.1859 – 1935), германски инженер, изобретател и авиоконструктор.
• 35 г. от смъртта на Минко Босев (27.07.1927 – 1990), български оперетен артист.

04.02.
• 205 г. от рождението на Божена Немцова (1820 – 21.01.1862), чешка белетристка, създателка на чешката повест.
• 145 г. от рождението на Венелин Йорданов Ганев (1880 – 25.03.1966), български юрист, държавен и обществен деец, член на регентството (1944-1946).
• 140 г. от рождението на Асен Златаров (1885 – 22.12.1936), български учен, химик, общественик и писател.
• 140 г. от рождението на Борис Ахтаров (1885 – 10.01.1959), български ботаник.
• 80 г. от Ялтенската конференция с участието на СССР, Великобритания и САЩ (1945).
• 70 г. от смъртта на Патриша Хайсмит (19.01.1921 – 1955), американска писателка на криминални романи.

05.02.
• 300 г. от смъртта на Йохан Вайгел (09.11.1654 – 1725), германски гравьор, картограф, издател и печатар.
• 185 г. от рождението на Джон Бойд Дънлоп (1840 – 23.10.1921), шотландски изобретател, създател на пневматичната гума за велосипеди.
• 185 г. от рождението на сър Хайрам Максим (1840 – 24.11.1916), английски изобретател, автор на едноименната картечница.
• 120 г. от рождението на Георги Герасимов (05.02.1905 – 15.04.1977), български художник график, един от първомайсторите на съвременната българска графика.
• 105 г. от рождението на Леда Гео Милева (1920 – 05.02.2013), българска поетеса, преводачка и общественичка.
• 5 г. от смъртта на Кърк Дъглас /Исур Даниелович Демски/ (09.12.1916 – 2020), американски киноактьор, режисьор и продуцент.

06.02.
• 360 г. от рождението на Анна Стюарт (1665 – 01.08.1714), кралица на Англия, Ирландия и Шотландия, последният монарх от династията на Стюартите.

07.02.
• 140 г. от рождението на Синклер Луис (1885 – 10.01.1951), американски белетрист.
• 125 г. от смъртта на Петко Войвода /капитан Петко Киряков Калоянов/ (06.12.1844 – 1900), български революционен деец.
• 85 г. предавания на БиБиСи за България (1940).

08.02.
• 205 г. от рождението на Уилям Шърман (1820 – 14.02.1891), американски генерал.
• 145 г. от рождението на Франц Марк (1880 – 04.03.1916), германски художник-експресионист.

09.02.
• 120 г. от смъртта на Адолф фон Менцел (08.12.1815 – 1905), германски художник.
• 115 г. от рождението на Жак Моно (1910 – 31.05.1976), френски биохимик, един от основателите на молекулярната биология; нобелов лауреат.
• 105 г. от смъртта на Екатерина Димитрова Ненчева (01.05.1885 – 1920), българска поетеса.

10.02.
• 270 г. от смъртта на Монтескьо /Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо/ (18.01.1869 – 1755), френски просветител.
• 180 г. от рождението на Харалан Ангелов (1845 – 25.07.1904), български поет и общественик.
• 155 г. от рождението на Стоян Стоянов Аргиров (1870 – 09.08.1939), български библиотековед, преводач и общественик. Първият преподавател по библиотекознание в Софийския университет.
• 90 г. от рождението на Александър Обрешков-Санко (1935), български кинорежисьор.

11.02.
• 510 г. от мъченическата смърт на св. Георги Нови Софийски (1497 – 1515), изгорен на клада заради отказа да смени вярата си.
• 375 г. от смъртта на Рене Декарт (31.03.1596 – 1650), френски философ, математик, физик и физиолог.

12.02.
• 215 г. от рождението на даскал Атанас Иванов (1810 – 05.07.1897), възрожденски учител, читалищен деец, основател на първото светско училище в Стара Загора (01.03.1841).
• 90 г. от рождението на Костадин Гугов (1935 – 31.01.2004), български народен певец.
• 35 г. от брой № 1 на в. „Демокрация”, орган на СДС, гл. ред. Йордан Василев (1990).
• 5 г. от смъртта на Пенка Павлова (01.01.1934 – 2020), българска народна певица: „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.

13.02.
• 220 г. от рождението на Петер Дирихле (1805 – 05.05.1859), германски математик, дефинирал понятието „функция”.
• 160 г. от рождението на Тодор Генчов Влайков (1865 – 28.04.1943), български белетрист и общественик.
• 115 г. от рождението на Уилям Шокли (1910 – 12.08.1989), американски физик, един от изобретателите на транзистора; нобелов лауреат.
• 100 г. от смъртта на проф. Никола Милев (08.05.1881 – 1925), български историк, публицист, държавен деец и дипломат.

14.02.
• 245 г. от смъртта на Габриел-Жак де Сент-Обен (14.04.1724 – 1780), френски художник.
• 185 г. от рождението на Иван Доспевски (1840 – 15.08.1889), български художник.
• 135 г. от рождението на акад. Тодор Павлов (1890 – 08.05.1977), български философ, естет, литературен критик, педагог, публицист и общественик.

15.02.
• 315 г. от рождението на Луи ХV (1710 – 10.05.1774), крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.
• 120 г. от рождението на Мара Йосифова (1905 – 06.08.1996), българска художничка.
• 60 г. от смъртта на Нат Кинг Кол (17.03.1919 – 1965), американски музикант и певец.

16.02.
• Рожден ден на Българската телеграфна агенция /БТА/ (1898).
• 105 г. от рождението на Андрей Чапразов (1920 – 25.08.1999), български актьор.
• 55 г. от смъртта на Лазар Добрич (26.06.1881 – 1970), български цирков артист, режисьор и педагог; създава акробатичния номер „Трапецът на смъртта”.

17.02.
• 425 г. от смъртта на Джордано Бруно (1548 – 1600), италиански философ.
• 285 г. от рождението на Орас дьо Сосюр (1740 – 22.01.1799), швейцарски естествоизпитател.
• 135 г. от смъртта на Кристофър Ладам Шоулс (14.02.1819 – 1890), американски изобретател.
• 105 г. от рождението на Богомил Нонев (1920 – 15.04.2002), български писател, литературен критик и есеист.
• 60 г. от смъртта на Тадеуш Лер-Сплавински (20.09.1891 – 1965), полски езиковед.
• 10 г. от смъртта на Рангел Игнатов (05.12.1927 – 2015), български писател, драматург и киносценарист.

18.02.
• 620 г. от смъртта на Тимур /Тамерлан/ (08.04.1336 – 1405), тюрко-монголски пълководец, емир.
• 280 г. от рождението на Алесандро Волта (1745 – 05.03.1827), италиански физик и физиолог, един от откривателите на електричеството.
• 125 г. от рождението на Петър Константинов Карапетров (1900 – 1980), български белетрист и книгоиздател.
• 75 г. от рождението на Джон Хюз (1950 – 06.08.2009), американски филмов режисьор, продуцент и писател.

19.02.
• 100 г. от рождението на Борис Арабов (1925 – 04.04.1984), български драматичен и филмов артист.
• 25 г. от смъртта на акад. Марин Големинов (28.09.1908 – 2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

20.02.
• 145 г. от рождението на Трифон Кунев Бояджиев (1880 – 02.02.1954), български политик, писател и поет.
• 80 г. от създаването на издателство „Народна просвета” (1945).

22.02.
• 185 г. от рождението на Август Бебел (1840 – 13.08.1913), деятел на германското и международното работническо движение.
• 150 г. от смъртта на Жан-Батист Камий Коро (16.07.1796 – 1875), френски художник.
• 115 г. от рождението на Димитър Димитров (Факира Мити) (1910 – 05.07.1989), български илюзионист, баща на естрадния певец Емил Димитров.
• 85 г. от рождението на Божана Димитрова (1940), българска журналистка.
• 45 г. от смъртта на Оскар Кокошка (01.03.1886 – 1980), австрийски художник експресионист, писател и драматург.

23.02.
• 340 г. от рождението на Георг Фридрих Хендел (1685 – 14.04.1759), немски композитор.
• 80 г. от смъртта на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 1945), руски белетрист и общественик.
• 25 г. от смъртта на проф. Тончо Жечев (06.07.1929 – 2000), български писател и литературен критик.
• 10 г. от смъртта на Джеймс Олдридж (10.07.1918 - 2015), австралийски писател и журналист.

24.02.
• 525 г. от рождението на Карл V (1500 – 21.09.1558), император на Свещената Римска империя.
• 215 г. от рождението на Хенри Кавендиш (10.10.1731 – 1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 155 г. от рождението на Теодор Христов Гълъбов (1870 – 04.03.1935), разработил теорията и методиката на българската стенография.
• 145 г. от рождението на Николай Осипович Масалитинов (1880 – 22.03.1961), български актьор и режисьор.

26.02.
• 165 г. от рождението на Порфирий Иванович Бахметиев (1860 – 14.10.1913), руски физик и биолог. Основната му научна дейност протича в България.
• 165 г. от рождението на Стилиян Ковачев (1860 – 11.07.1939), български генерал.
• 25 г. от смъртта на царица Йоанна (13.11.1907 – 2000).

27.02.
• 125 г. от смъртта на Георги Стефанов Митов (14.09.1875 – 1900), български художник.
• 110 г. от рождението на Димитър Константинов Сагаев (1915 – 28.10.2003), български композитор, педагог, диригент и музиколог.

28.02.(11.03. – нов стил)
• 155 г. от издаването на фермана за учредяване на Българската екзархия (1870).

28.02.
• 130 г. от рождението на Вадим Лазаркевич (1895 – 18.02.1963), български художник, един от основоположниците на българската детската илюстрация.

Годишнини - януари 2025

Детайли: Посещения: 1289

135 г. от излизането на бр. 1 на месечното литературно сп. „Деница”. Ред. Иван Вазов. София, 1890.
105 г. от излизането на бр. 1 на месечното литературно-художествено сп. „Златорог”. Ред. Владимир Василев. София, 1920.

01.01.
• 180 г. от рождението на Васил Ангелов Петлешков (1845 – 08.05.1876), български революционер.

02.01.
• 190 г. от създаването на Първото светско българско училище в Габрово (1835).
• 125 г. от рождението на Николай Марангозов (1900 – 03.11.1967), български поет.
• 120 г. от рождението на Тодор Мазаров (1905 – 13.09.1975), български оперен певец.
• 105 г. от рождението на Айзък Азимов (1920 – 06.04.1992), американски писател-фантаст.

03.01.
• 175 г. от рождението на София Ковалевска (1850 – 10.02.1891), руска математичка.
• 150 г. от смъртта на Пиер Ларус (23.10.1817 – 1875), френски лексикограф, издател.
• 75 г. от смъртта на Ангел Букорещлиев (31.01.1870 – 1950), български композитор, клавирен педагог, фолклорист.
• 55 г. от смъртта на Константин Илиев Константинов (20.08.1890 – 1970), български писател и преводач.

04.01.
• 315 г. от рождението на Джовани Батиста Перголези (1710 – 16.03.1736), италиански композитор.
• 240 г. от рождението на Якоб Грим (1785 – 20.09.1863), немски филолог и фолклорист, автор на приказки.
• 230 г. от рождението на Александър Сергеевич Грибоедов (1795 – 30.01.1829), руски писател, драматург, общественик.
• 65 г. от смъртта на Албер Камю (07.11.1913 – 1960), френски писател, журналист и есеист. Eдин от създателите на екзистенциалния роман.

05.01.
• 165 г. от рождението на ген.-лейт. Георги Минчев Вазов (1860 – 13.08.1934), български военен и държавен деец.
• 55 г. от смъртта на Макс Борн (11.12.1882 – 1970), германски физик и математик; нобелов лауреат.

06.01.
• 150 г. от смъртта на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български възрожденски учител и театрален деец.
• 110 г. от рождението на проф. Боню Ангелов Стоянов (1915 – 26.10.1989), български филолог и литературовед.
• 95 г. от рождението на Боян Ничев (1930 – 27.06.1997), български литературовед.
• 90 г. от рождението на Васил Методиев-Шпайдела (1935 – 29.07.2019), български футболист и треньор.

07.01.
• 310 г. от смъртта на Франсоа Фенелон (06.08.1651 – 1715), френски писател.
• 215 г. от рождението на Димитър Миладинов (1810 – 11.01.1862), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 165 г. от рождението на Емануил Манолов (1860 – 02.02.1902), български композитор, автор на първата българска опера.
• 100 г. от рождението на проф. Манол Тодоров (1925 – 08.11.2019), български цигулар и гъдулар, музиколог, фолклорист и преподавател.
• 55 г. от смъртта на Иван Мешеков (22.08.1891 – 1970), български литературен критик.

08.01.
• 195 г. от рождението на Ханс фон Бюло (1830 – 12.02.1894), германски диригент, виртуозен пианист и композитор.
• 140 г. от рождението на Иван Василев Дипчев (1885 – 30.03.1954), български генерал-майор, комендант на София през 1927 г.
• 90 г. от рождението на Елвис Пресли (1935 – 16.08.1977), американски певец и актьор.
• 25 г. от смъртта на Стефан Савов (08.01.1924 – 2000), председател на Демократическата партия и председател на 36-то Народно Събрание.

09.01.
• 155 г. от смъртта на Александър Иванович Херцен (25.03.1812 – 1870), руски философ и писател.
• 135 г. от рождението на Карел Чапек (1890 – 25.12.1938), чешки писател и драматург.
• 105 г. от рождението на Стефан Дичев (1920 – 27.01.1996), български писател.

10.01.
• 250 г. от смъртта на Емeлян Иванович Пугачов (1742 – 1775), донски казак, ръководител на селската война в Русия 1773-1775.
• 115 г. от рождението на Емил Иванов Георгиев (1910 – 01.05.1982), български литературен историк.
• 85 г. от смъртта на Димитър Маринов (14.10.1846 – 1940), български етнограф, фолклорист и общественик.

11.01.
• 205 г. от рождението на Александър Николаевич Серов (1820 – 01.02.1871), руски композитор и музиковед.
• 195 г. от рождението на Константин Миладинов (1830 – 07.01.1862), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 120 г. от рождението на Змей Горянин /Светозар Акендиев Димитров/ (1905 – 25.08.1958), български писател и преводач.
• 100 г. от рождението на Свобода Бъчварова (1925 – 27.06.2012), българска писателка, журналист и киносценарист.
• 65 г. от смъртта на Сергей Рубинщейн (18.06.1889 – 1960), руски психолог.

12.01.
• 360 г. от смъртта на Пиер дьо Ферма (17.08.1601 – 1665), френски математик, един от създателите на аналитичната геометрия и теорията на числата.
• 110 г. от рождението на Петър Увалиев (1915 – 11.12.1998), български публицист, изкуствовед и режисьор.

13.01.
• 145 г. от рождението на Александър Василев Морфов (1880 – 19.04.1934), български композитор, поет, публицист и офицер. Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
• 100 г. от рождението на Георги Калоянчев (1925 – 18.12.2012), български театрален и филмов актьор.

14.01.
• 115 г. от рождението на Васил Чертовенски /Васил Илиев Сочев/ (1910 – 21.07.1979), български писател-хуморист и журналист.
• 100 г. от рождението на Юкио Мишима /Кимитаке Хираоко/ (1925 –25.11.1970), японски писател, драматург и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Георги Трайков (08.04.1898 – 1975), български политически и държавен деец.

15.01.
• 175 г. от рождението на Михай Еминеску (1850 – 15.06.1889), румънски поет, писател и журналист.
• 150 г. от излизането на бр. 1 на сп. „Знание” за наука и култура. Ред. Л. Каравелов. Букурещ, 1875.
• 130 г. от рождението на Гео Милев /Георги Милев Касабов/ (1895 – 15.05.1925), български поет, публицист и преводач.
• 80 г. от смъртта на Теодор Василев Траянов (30.01.1882 – 1945), български поет символист.

16.01.
• 35 г. от смъртта на проф. Влади Симеонов (23.05.1912 – 1990), български диригент и музикален педагог.
• 5 г. от смъртта на Кристофър Толкин (21.11.1924 – 2020), английски писател и редактор, син на писателя Дж. Р. Р. Толкин.

17.01.
• 425 г. от рождението на Педро Калдерон де ла Барка (1600 – 25.05.1681), испански поет, драматург.
• 165 г. от рождението на Антон Павлович Чехов (1860 – 02.07.1904), руски белетрист, драматург и лекар.
• 155 г. от рождението на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 30.01.1899), българска княгиня, съпруга на Фердинанд I.
• 35 г. от смъртта на Панка Пелишек (25.05.1899 – 1990), българска пианистка и музикален педагог от чешки произход.

18.01.
• 195 г. от рождението на Григор Пърличев (1830 – 25.01.1893), български просветен и литературен деец.
• 90 г. от рождението на Дамян Дамянов (1935 – 06.06.1999), български поет.
• 85 г. от рождението на Недялко Йорданов (1940), български поет и драматург.
• 30 г. от смъртта Любомир Каролеев (18.06.1929 – 1995), български диригент.

19.01.
• 160 г. от смъртта на Пиер Жозеф Прудон (15.01.1809 – 1865), френски политически деец, икономист, социолог и философ.

20.01.
• 150 г. от смъртта на Жан-Франсоа Миле (04.10.1814 – 1875), френски художник.
• 120 г. от рождението на Петя Стаматова-Герганова (1905 – 13.04.1985), българска драматична актриса.
• 105 г. от рождението на Федерико Фелини (1920 – 31.10.1993), италиански кинорежисьор и сценарист.

21.01.
• 200 г. от смъртта на Феодосий Фьодорович Шчедрин (1751 – 1825), руски скулптор, майстор на монументално-декоративната скулптура.
• 120 г. от рождението на Кристиан Диор (1905 – 24.10.1957), френски моделиер.
• 110 г. от рождението на Андрей Малчев (1915 – 05.07.1994), български шахматист и шахматен съдия.
• 50 г. от смъртта на Марин (Минко) Балкански (18.01.1894 – 1975), български кинооператор, фотограф и режисьор на документални филми.

22.01.
• 250 г. от рождението на Андре-Мари Ампер (1775 – 10.06.1836), френски физик и математик, един от създателите на електродинамиката и теорията на магнетизма.
• 150 г. от рождението на Дейвид Уорк Грифит (1875 – 23.07.1948), американски кинорежисьор, смятан за един от създателите на игралния филм.
• 105 г. от рождението на проф. Желю Авджиев (1920 – 1992), български литературовед.
• 50 г. от смъртта на Атанас Михов (24.09.1879 – 1975), български художник, родоначалник на българския импресионизъм.

23.01.
• 215 г. от смъртта на Йохан Вилхелм Ритер (16.12.1776 – 1810), немски учен, откривател на ултравиолетовите лъчи.
• 10 г. от смъртта на Здравко Кисьов (01.01.1937 – 2015), български писател и преводач.

24.01.
• 175 г. от рождението на Херман Ебингхаус (1850 – 26.02.1909), германски психолог, един от основателите на експерименталната психология.
• 130 г. от рождението на Асен Русев Попов (1895 – 06.03.1976), български художник и сценограф.
• 120 г. от рождението на Елена Николай /Стоянка Савова Николова/ (1905 – 23.10.1993), българска оперна актриса, мецосопран.
• 105 г. от смъртта на Амедео Модиляни (12.07.1884 – 1920), италиански художник.
• 60 г. от смъртта на сър Уинстън Чърчил (30.11.1874 – 1965), английски политик и държавник.

25.01.
• 80 г. от създаването на Народния театър на младежта, днешен Младежки театър „Николай Бинев” (1945).
• 25 г. от смъртта на Симеон Пиронков (18.06.1927 – 2000), български композитор.
• 25 г. от смъртта на проф. Стефан Кожухаров (13.11.1934 – 2000), български литературовед и изследовател на старобългарската книжнина.
• 10 г. от смъртта на Демис Русос /Артемиос Вентурис Русос/ (15.06.1946 – 2015), гръцки поппевец.

26.01.
• 310 г. от рождението на Клод Хелвеций (1715 – 26.12.1771), френски философ, материалист.
• 170 г. от смъртта на Жерар дьо Нервал (22.05.1808 – 1855), френски поет и преводач.
• 45 г. от смъртта на Георги Караславов (12.01.1904 – 1980), български писател.

27.01.
• 250 г. от рождението на Фридрих Шелинг (1775 – 20.08.1754), германски философ.
• 175 г. от смъртта на Йохан Готфрид Шадов (20.05.1764 – 1850), немски график и скулптор, автор на Квадригата на Бранденбургската врата (1794).
• 175 г. от рождението на Джон Колиър (1850 – 11.04.1934), британски писател и художник – прерафаелист.
• 120 г. от рождението на Цветана Табакова (1905 – 06.11.1936), българска оперна певица.
• 85 г. от смъртта на Исак Бабел (13.07.1894 – 1940), руски писател, драматург и сценарист.
• 15 г. от смъртта на Джеръм Дейвид Селинджър (01.01.1919 – 2010), американски писател, автор на романа „Спасителят в ръжта” (1951).

28.01.
• 300 г. от смъртта на Петър Велики /Петър І Алексеевич/ (30.05.1672 – 1725), руски цар и император.
• 95 г. от рождението на Цветан Стоянов (1930 – 03.07.1971), български литературен критик, есеист, балетрист и преводач.

29.01.
• 190 г. от рождението на Сюзън Кулидж /Сара Чонси Улси/ (1835 – 09.04.1905), американска детска писателка.

30.01.
• 220 г. от смъртта на Джон Робисън (04.02.1739 – 1805), шотландски физик, професор по естествена философия, един от основателите на теорията на конспирацията.
• 150 г. от рождението на Атанас Димитров Буров (1875 – 15.05.1954), български банкер, общественик, един от основателите на Демократическия сговор.
• 150 г. от рождението на Климент Кузманов Шапкарев (1875 – 12.09.1949), български революционер и просветен деец.
• 150 г. от рождението на Борис Охридски /светско име: Константин Георгиев/ (1875 – 22.10.1938), висш български духовник, митрополит на Охридската и Преспанската епархия, екзархийски наместник в Цариград (1903 – 1910).
• 80 г. от рождението на Светлозар Игов (1945 – 28.09.2023), български литературен критик и общественик.
• 55 г. от смъртта на Атанас Ганчев Атанасов (16.09.1919 – 1970), български ботаник, дендролог.
• 10 г. от смъртта на Жельо Желев (03.03.1935 – 2015), български философ, политик и държавник, първият демократично избран президент на България.

31.01.
• 155 г. от рождението на Ангел Букорещлиев (1870 – 03.01.1950), български композитор, клавирен педагог и фолклорист.
• 120 г. от рождението на Джон О’Хара (1905 – 11.04.1970), американски писател и драматург.
• 100 г. от смъртта на Стоян Загорчинов (03.12.1889 – 1925), български писател.

Фолклорен - декември 2025

Детайли: Посещения: 1149

4 декември – Св. вмчца ВАРВАРА. На Варваринден стопанката на дома опича „кравайчета”, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка. Имен ден празнува Варвара.

5 декември – Преп. САВА ОСВЕЩЕНИ. В този ден жените, които нямат деца, стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. И вярват, че след като раздаде опечения обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. Сава от старогръцки е „събота” (предвиждащ). Имен ден празнуват Славка, Слав, Сава.

6 декември – Св. Николай Чудотворец – НИКУЛДЕН. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят – риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия – сърми, чушки и варива. Старогръцкото „Нике” значи победа, победоносен, победител.

9 декември – Зачатие на св. Анна – АНИНДЕН. Ана от староеврейски значи благодат. Според народните легенди Света Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. В някои селища наричат празника „Зачатие” – празнуват го жените и най-много ония, на които предстои раждане. На тоя ден се попиват с топли отвари от билки невестите, които искат да заченат. Имен ден за всички Анни.

12 декември – Св. Спиридон – СПИРИДОНОВДЕН. Празник на всички занаятчии и най-вече на кондурджиите (обущари) и грънчарите. Според поверието на този ден слънцето спира пътя си към зимата и се „завърта” към лятото.

17 декември – Св. пророк Даниил – ДАНИЛОВДЕН. В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

20 декември – Св. свщмчк Игнатий Богоносец – ИГНАЖДЕН (Полазовден). Този ден бележи началото на народната Нова година. Хората гледат да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете. Празнуват имениците, а Игнат значи огън. Най-важен е „полазника” - по това какъв е първият човек влязъл сутринта в къщата се определяло каква ще бъде годината – добра или лоша.

22 декември – Св. вмчца Анастасия – АНАСТАСИЙОВДЕН. Българите почитат в този ден Нашташа Смъртница – митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, „вред къщите ще почерни”. Затова в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума.

24 декември – БЪДНИ ВЕЧЕР (Коледна или Кадена вечер). Св. прпмчца Евгения.На празничната трапеза се нареждат до 12 постни ястия. Стопанката прекадява вред из къщата, най-старият мъж разчупва „Боговица” над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей. В тази вечер най-очакваните гости във всеки дом са коледарите с техния благослов. Имен ден за Евгени, Евгения (от староеврейски „благопристойна”).

25, 26, 27 декември – КОЛЕДА (Рождество Христово). Българите празнуват три дни. В миналото, на първия ден след черква става наддаването на момините краваи, събрани от коледарите на Бъдни вечер. Въпрос на чест е ергенът, що люби някоя мома, да откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

25 декември. Празнуват всички, чието име започва с буквата „Р” – Радка, Радко, Радостин, Радостина, Руси, Румен.

26 декември. Вторият ден е празник за онези, които носят името Христо, Христина, също и Йосиф.

27 декември – Св. първомъченик и архидякон Стефан – СТЕФАНОВДЕН. Имен ден на Стефан, Стоян, Запрян.