Стара Загора 2022

Стара Загора 2022

Фолклорен - май 2022

Детайли: Посещения: 1023

1 май – Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

1 май – ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май – Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май – ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май – ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май – КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

Фолклорен - април 2022

Детайли: Посещения: 1099

16 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

17 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

21 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

24 април - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

Фолклорен - март 2022

Детайли: Посещения: 946

1 март - МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

6 март - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

7 март – Начало на Великия пост. КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

7 - 9 март - ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

12 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - февруари 2022

Детайли: Посещения: 974

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

26 февруари - Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

27 февруари - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

Фолклорен - януари 2022

Детайли: Посещения: 1046

1 януари - СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари - МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари - ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари - ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари - ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари - БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари - АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари - АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари - Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари - СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Стара Загора - декември 2022

Детайли: Посещения: 1031

• 150 г. от рождението на Димитър Бойкинов (1872-?), лекар, изтъкнат социалист и редактор на в. “Борба” - Пловдив; автор на книги.
• 80 г. от учредяването в Стара Загора на Околийски Окръжен читалищен съвет (1942).

01.12.
• 95 г. от откриването на приют за хора с увреждания в Стара Загора (1927), в който се предлага квартира, храна, облекло и обслужване на хора с увреждания от Южна България.
• 75 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Тина Трифонова Богоева-Киркова (23.11.1872-1947), учителка, деятелка на международното женско движение.

03.12.
• 85 г. от брой 1 на в. „Южна поща”. Вестник за информация, стопанска политика и култура. Стара Загора, 1937. (Излиза до м. май 1938 г. в 7 броя.)
• 30 г. от началото на газификацията на града (1992).

05.12.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Митрополит Климент (1897, с. Орешак, Троянско-13.02.1967, Виена), Старозагорски митрополит от 1940 до 1967 г.

06.12.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Бончо Койчев (1897-03.06.1972), адвокат, общественик, кмет на Стара Загора.

07.12.
• 140 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Георги Райчев (1882, с. Землен, Старозагорско-18.02.1947), писател, преводач и драматург.

09.12.
• 180 г. от рождението на Георги Бенев (1842-25.02.1904), общественик, деец на Съединението, автор на статии, учредител на Ботевите тържества през 1884 г., член на БКД.

10.12.
• 100 г. от рождението на Димитър Узунов (1922-11.12.1985, Виена), оперен певец – тенор, солист на Софийската народна опера.

11.12.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Радоев Божков (1857-29.01.1942), един от пионерите на съвременното българско корабостроене. Под негово ръководство е построен първият български самоходен плавателен съд – морският парен катер "Амалия" в Русе.
• 70 г. от рождението на Елена Михайлова (1952), журналист в Радио Стара Загора.

27.12.
• 55 г. от първото издание на „Декемврийски музикални дни” в Стара Загора (1967), прераснали в ежегодния Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ).

30.12.
• 115 г. от рождението на Йордан Капсамунов (1907, с. Хан Аспарух, Старозагорско-27.10.1991), един от най-успешните кметове на Стара Загора (1952-1962).

Стара Загора - ноември 2022

Детайли: Посещения: 1027

01.11.
• 100 г. от смъртта на митрополит Методий Кусев (1838-1922), първи старозагорски митрополит; възрожденски духовен и просветен деец, общественик.

02.11.
• 130 г. от рождението на Атанас Тодоров (1892, Търговище-22.10.1944, Ст. Загора), ветеринарен лекар, директор на Ветеринарно-бактериологичния институт в Стара Загора през 30-те години на ХХ в., където за първи път в България открива ваксина срещу антракса при животните.
• 125 г. от основаването на музикално дружество “Кавал” (1897) по инициатива на учителите Димитър Георгиев, Атанас Илиев, Петко Икономов, Георги Найденов и др. Целите на основателите са насочени към създаване на музикално училище, граждански хор и оперна група. Поставя се началото на организирания музикален живот в Стара Загора.
• 80 г. от рождението на Никола Москов (1942), художник и гл. асистент в Педагогическия Факултет на Тракийския Университет. Автор е на редица приложни произведения – керамичното пано „Щастливо детство“ на фасадата на Педагогическия факултет и стенописи в същия Факултет. Изписал е три параклиса в Стара Загора.

03.11.
• 130 г. откакто в Стара Загора се слага началото на първата канализация на града с полагането на отводнителен канал на Чифте баня (1892).

06.11.
• 105 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Даскал Петко /Стефан Петков/ (12.07.1832-1917), възрожденски учител, духовник – протосингел на митрополията; пръв въвежда в преподаването на смятане и писане взаимоучителните таблици на Сава Доброплодни.
• 85 г. от рождението на Стойчо Стойчев (1937-1996), поет и общественик.
• 75 г. от рождението на Здравка Динева Димова (1947), журналистка, редактор в Радио Стара Загора.

11.11.
• 90 г. от рождението на Василка Георгиева (1932), първата и единствена жена машинист на локомотив.

13.11.
• 85 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), поет и преводач.

16.11.
• 110 г. от електрификацията на Старозагорски регион (1912).

23.11.
• 150 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Тина Трифонова Богоева-Киркова (1872-01.12.1947), учителка, обществен и политически деец.
• 35 г. от основаването на СОУ "Железник" (1987).

26.11.
• 115 г. от преименуването на мъжкото класно училище в Стара Загора в мъжка гимназия „Иван М. Вазов” (1907), днес – Средно общообразователно училище „Иван Вазов”.

27.11.
• 120 г. от рождението на Стефан Куманов (1902-03.01.1973), академик, специалист в областта на храненето на селскостопанските животни и птицевъдството.

28.11.
• 115 г. от гибелта на Иван Гарванов (23.12.1869-1907, София), един от най-ревностните деятели на Македоно-Одринското освободително движение.
• 25 г. от откриването на университетската поликлиника към Висшия медицински институт в Стара Загора (1997).

30.11.
• 140 г. от рождението на Иван Христов Арнаудов (1882-1960), поет и преводач.
• 95 г. от смъртта на Георги Колчев Байданов (20.07.1853-1927, София), музикален педагог, теоретик и хоров диригент; автор на учебници и ръководства по музика. Издава първото музикално списание след Освобождението.
• 40 г. от смъртта на Константин Колев Костадинов (22.11.1930-1982), писател и журналист. Определян като един от видните белетристи на съвременното българско село.

Стара Загора - октомври 2022

Детайли: Посещения: 1075

• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Петър Иванов (1847-02.02.1927), възрожденски учител и поет, автор на популярни песни, преводач, публицист, обществен и читалищен деец.

01.10.
• 50 г. от създаването на отделение „Бърза и неотложна медицинска помощ” (1972).

05.10.
• 110 г. откакто в църквата „Св. Богородица” Цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване война на Турция (1912). От същия ден в Стара Загора се премества Главната квартира на българската армия.
• 35 г. от първото честване Деня на Стара Загора – 5 октомври (1987).
• 20 г. от откриването в парк „Александър Стамболийски” (Алана) на Паметник на загиналите във войните старозагорци (2002), дело на художниците Стефан Баев и Любомир Добрев и на арх. Мария Каразлатева.

07.10.
• 80 г. от смъртта на д-р Кирил Вазов (1854-1942), общественик, политически и читалищен деец; брат на Иван Вазов.

09.10.
• 110 г. от гибелта на капитан Никола Андреев (30.03.1876-1912), храбър командир, отличил се в боевете при гара Кадъкьой (дн. Капитан Андреево) в Балканската война.

11.10.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Иван Мирчев Мирчев (1897-14.04.1982), поет-символист и преводач, редактор на сп. „Хризантеми”; почетен гражданин на Стара Загора.

14.10.
• 145 г. от рождението на Вълчо Орачев (1877-23.04.1950), администратор на „Работнически вестник” по време на издаването му в Стара Загора през 1900 г.

20.10.
• 5 г. от смъртта и 65 г. от рождението и на д-р Евгений Желев Желев (22.07.1957-2017), лекар, кмет на Стара Загора.

21.10.
• 130 г. от брой 1 на “Старо-загорски общински вестник”. Официално издание на Старозагорския общински съвет. Отговорен редактор е Крум Праматаров. Стара Загора, 1892. (Излиза до 1 май 1903 г. в 203 броя.)

24.10.
• 175 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847, Пазарджик-12.12.1936, Ст. Загора), виден български иконописец.

25.10.
• 95 г. откакто е въведен обществен транспорт между Стара Загора и Раднево с купе „Берлие”, побиращо 20 пътника. Същата кола пътува и до Казанлък (1927).

26.10.
• 80 г. от рождението на Денка Пенева Дунчева (1942), филолог, дългогодишен директор на РБ „Захарий Княжески”.

27.10.
• 95 г. от брой 1 на в. “Южен глас”. Местен информационен вестник. Стара Загора, 1927. (Излиза до 1934 г.)
• 75 г. от рождението на Райно Балев (1947), художник, педагог.

28.10.
• 120 г. от брой 1 на в. “Земеделско знаме”. Орган на БЗНС. Редактори са Александър Стамболийски и Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902. (Излиза в Стара Загора до 1907 г.)
• 70 г. от откриването на първата окръжна художествена изложба в Стара Загора (1952).
• 55 г. от рождението на Дамян Желязков Георгиев (1967), адвокат, общественик, член на Лайънс клуб – Стара Загора – Тракия.

31.10.
• 90 г. от рождението на Крум Георгиев (1932), виден фолклорист и Почетен гражданин на Стара Загора.

Стара Загора - септември 2022

Детайли: Посещения: 1033

• 115 г. от първите кинопрожекции в Стара Загора (1907), изнесени от пътуващо цирково кино по време на Старозагорския панаир.

01.09.
• 100 г. от откриването на Стопанско училище в Стара Загора (1922), днес – Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски”.

02.09.
• 80 г. от рождението на Злати Георгиев Златев (1942), художник, член на Съюза на българските художници.
• 35 г. от първия международен симпозиум по скулптура в камък в Стара Загора (1987).

06.09.
• 40 г. от създаването на школата по изобразителни изкуства при НЧ „Родина” (1982).
• 85 г. от рождението на Янко Димов Тодоров (1937-04.03.2013), поет и преводач, основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора.

08.09.
• 110 г. от рождението на Иван Д. Ненов (1912-13.08.1983), юрист, професор в СУ „Св. Климент Охридски”, член на редица международни организации, народен представител.

09.09.
• 95 г. от създаването на Професионалната гимназия по облекло и хранене „Райна княгиня”, основана като Девическо професионално училище „Пробуда” (1927) с първа директорка Мара Илиева.

11.09.
• 30 г. от откриването в Стара Загора на Американо-български културно-информационен център (1992). Създадената към него библиотека е дарена на библиотека „Родина”.

15.09.
• 140 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Райна Михайлова-Кандева (1882-25.05.1967), учителка, публицистка; деятелка на международното женско движение.
• 80 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (18.08.1857-1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия; син на възрожденския учител Атанас Иванов.

16.09.
• 140 г. от тържественото откриване на сградата на Девическата гимназия (1882). Поставено е началото на учителската библиотека, дарена на библиотека “Родина”, и на първите кабинети по физика, химия и биология. Днес в същата сграда се помещава Второ основно училище „Петко Рачов Славейков”.
• 75 г. от смъртта и 130 г. от рождението на протойерей Иван Шивачев (08.05.1892-1947), енорийски свещеник на църквата „Св. Димитър”, публицист и общественик.

25.09.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Иван Петров Стоянович – Аджелето (1862-15.02.1947), обществен и държавен деец; съратник на Захари Стоянов, участник в Съединението. Той е този, който пръв по телеграфа съобщава за Съединението на България. Член е на временното правителство през 1885 г.; дълги години е главен директор на телеграфите и пощите след Освобождението.

28.09.
• 140 г. от публикуването на първата статистика за Старозагорски окръг след Освобождението – „Статистически календар на Старозагорский департамент за 1882 г.”, издаден от Атанас Илиев.

Стара Загора - август 2022

Детайли: Посещения: 992

01.08.
• 150 г. от рождението на Слави Христов Балабанов (1872-?), един от пионерите на българското социалистическо движение.
• 30 г. от учредяването в Стара Загора на комитет „Мати Болгария” (1992), като част от Общонародното сдружение със същото име.

02.08.
• 85 г. откакто Търговската гимназия в Стара Загора приема името „Княз Симеон Търновски” (от 1937 г. с писмо № V-88-13307), по повод раждането на престолонаследника.
• 65 г. от рождението на Максим Добрев (1957), журналист.

04.08.
• 95 г. от основаването на дружество на журналистите в Стара Загора (1927).

06.08.
• 70 г. от рождението на Генчо Костадинов Генчев (1952), скулптор.

09.08.
• 110 г. от основаването на Македоно-одринско братство в Стара Загора (1912), създадено с цел да работи за българската национална кауза.

18.08.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Васил Атанасов Иванов (1857-15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия; син на възрожденския учител Атанас Иванов.

21.08.
• 90 г. от смъртта на Петър Кабакоев (1848-1932), съдия, адвокат, кмет на Стара Загора.

23.08.
• 70 г. от рождението на Таня Иванова (1952), журналистка, член на Съюза на българските журналисти.

26.08.
• 30 г. от учредяването на международната фондация „Певческа слава Христина Морфова” (1992). Графичният знак на фондацията е изработен от старозагорските художници Илия Тодоров и Тодор Ковачев.

27.08.
• 85 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Антон Дамянов (1937-1967), живописец, учител, уредник на старозагорската галерия.

28.08.
• 100 г. откакто в Стара Загора се празнува за първи път празникът на манифактуристи и галантеристи (1922).