Стара Загора 2021

Фолклорен - април 2021

Детайли
Посещения: 1589
24 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

25 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

29 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

Фолклорен - март 2021

Детайли
Посещения: 1690
1 март - МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

6 март - Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

7 март - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).

14 март - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

15 март - Начало на Великия пост. КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

15 - 17 март - ТРИМИРО. Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

20 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март - БАБИНИ ДНИ. Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да порипат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - февруари 2021

Детайли
Посещения: 1654

1 февруари - ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН. Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

Фолклорен - януари 2021

Детайли
Посещения: 1584
1 януари - СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари - МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари - ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари - ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари - ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари - БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари - АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари - АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари - Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари - СРЕДЗИМИЕ. Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Годишнини - декември 2021

Детайли
Посещения: 1801
01.12.
• 305 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Етиен Морис Фалконе (1716-24.01.1791), френски скулптор.
• 260 г. от рождението на Мадам Тюсо (1761-16.04.1850), швейцарска скулпторка, създателка на Музея на восъчните фигури в Лондон.
• 155 г. от смъртта на сър Джордж Еверест (04.07.1790-1866), английски геодезист и картограф, военен инженер; пръв измерва височината на най-високия връх в света Джомолунгма /Еверест/.
• 125 г. от рождението на акад. Петко Стайнов (1896-25.06.1977), български композитор и музикален деец.
• 70 г. от рождението на о. з. полк. Александър Александров (1951), инженер, български летец-космонавт.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Ян Кошка (01.12.1936-11.05.2006), словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.

02.12.
• 140 г. от смъртта на Жени Маркс (12.02.1814-1881), съпруга и сътрудничка на Карл Маркс.
• 130 г. от рождението на Ото Дикс (1891-25.07.1969), германски художник.
• 120 г. от рождението на проф. Недялка Симеонова (1901-14.03.1959), българска цигуларка и музикална педагожка.
• 115 г. от рождението на Питър Голдмарк (1906-07.12.1977), американски изобретател, създател на цветната телевизия и на дългосвирещата плоча.
• 80 г. от рождението на Калин Донков (1941), български публицист и писател.
• 75 г. от рождението на Джани Версаче (1946-15.07.1997), италиански моделиер.
• 50 г. от първото в историята на космонавтиката меко кацане на повърхността на планетата Марс (1971) на съветската космическа автоматична станция “Марс-3”.

03.12.
• 400 г. откакто Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп (1621).
• 155 г. от излизането в Цариград на вестник “Македония”, редактиран от Петко Р. Славейков (1866). Вестникът излиза до 25 юли 1872 г.
• 110 г. от рождението на Нино Рота (1911–10.04.1979), италиански композитор на филмова музика.

04.12.
• 890 г. от смъртта на Омар Хаям (18.05.1048-1131), персийски поет, математик и астроном.
• 230 г. от излизането на първия брой на вестник “Обзървър” във Великобритания – най-стария неделен вестник (1791).
• 140 г. от рождението на Елисавета Консулова-Вазова (1881-29.08.1965), българска художничка.
• 125 г. от рождението на Николай Семьонович Тихонов (1896-08.02.1979), руски писател и общественик.
• 100 г. от рождението на Дина Дърбин /Една Мей/ (1921-20.04.2013), американска киноактриса.
• 65 г. от рождението на Благой Благоев (1956), български щангист.
• 45 г. от смъртта на Бенджамин Бритън (22.11.1913-1976), английски композитор.

05.12.
• 255 г. от първия аукцион в Лондон на аукционната къща “Кристис” (1766).
• 230 г. от смъртта и 265 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт (27.01.1756-1791), австрийски композитор.
• 155 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Траян Деметреску (1866-17.04.1896), румънски поет.
• 140 г. от смъртта на Николай Пирогов (25.11.1810-1881), руски учен, лекар.
• 120 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Уолт Дисни (1901-15.12.1966), американски режисьор и продуцент на документални и анимационни филми.
• 110 г. от смъртта на Валентин Серов (19.01.1865-1911), руски художник.
• 75 г. от рождението на Хосе Карерас (1946), испански оперен певец тенор.

06.12.
• 250 г. от смъртта на Джовани Батиста Моргани (25.02.1682-1771), италиански анатом, положил основите на науката патология.
• 100 г. от сключването на договор между Великобритания и Ирландия (1921). Създадена е самостоятелна държава в южната част на Великобритания със статут на доминион.
• 95 г. от смъртта на Клод Моне (14.11.1840-1926), френски живописец, един от създателите на импресионизма.

07.12.
• 215 г. от излизането от печат в Римкин /дн. Румъния/ на първата новобългарска книга – “Неделник” /Кириакодромион/ на Софроний Врачански (1806).
• 115 г. от смъртта на Ели Дюкомен (19.02.1833-1906), швейцарски журналист и пацифист, нобелов лауреат.
• 110 г. от рождението на проф. Пенчо Пенев (1911-1968), български театровед.
• 80 г. от нападението на Япония срещу САЩ в хавайското пристанище Пърл Харбър (1941).

08.12.
• 180 г. от смъртта на Йохан Хайнрих фон Данекер (16.10.1758-1841), германски скулптор.
• 160 г. от рождението на Жорж Мелиес (1861-21.01.1938), френски режисьор.
• 155 г. от рождението на Диего Ривера (1866-25.11.1957), мексикански художник монументалист.
• 55 г. от смъртта на Спас Джонев (02.09.1927-1966), български драматичен актьор.
• 30 г. от учредяване на Асоциацията на демократичните общини в България (1991), сдружение с нестопанска цел.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Джон Глен (18.07.1921-2016), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.

09.12.
• 1485 г. от падането на Рим (536). Войските на Велизарий превземат Италия и изгонват остготите.
• 380 г. от смъртта на сър Антон ван Дайк (22.03.1599-1641), фламандски живописец.
• 150 г. от смъртта на Йозеф Манес (12.05.1820-1871), чешки живописец и график.
• 135 г. от рождението на Райко Даскалов (1886-26.08.1923), български политик и държавник, деец на БЗНС.
• 130 г. от рождението на Максим Богданович (1891-25.05.1917), белоруски поет и преводач.
• 120 г. от рождението на Йодьон фон Хорват (1901-01.06.1938), австрийски драматург, унгарец по произход.
• 105 г. от рождението на Кърк Дъглас /Исур Даниелович Демски/ (1916-05.02.2020), американски киноактьор, режисьор и продуцент.
• 65 г. от произвеждането на първото олово в Оловно-цинковия завод в Кърджали (1956).

10.12.
• 200 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-08.01.1878), руски поет и журналист.
• 190 г. от смъртта на Томас Йохан Зеебек (09.04.1770-1831), германски физик, откривател на термоелектричеството.
• 170 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Мелвил Дюи (1851-26.12.1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната класификация.
• 145 г. откакто завършва Цариградската посланическа конференция, на която се обсъждат проекти за създаване на автономна българска държава (1876).
• 130 г. от приемането на Закон за народното просвещение от Петото Обикновено народно събрание (1891).
• 130 г. от рождението на Нели Закс (1891-12.05.1970), немска поетеса, нобелов лауреат.
• 125 г. от смъртта на Алфред Нобел (21.10.1833-1896), шведски инженер и химик, откривател на динамита.
• 120 г. от връчването на първите Нобелови награди (1901), учредени със завещанието на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г.
• 120 г. от рождението на Михаил Н. Румянцев /Карандаш/ (1901-31.03.1983), съветски цирков актьор.
• 100 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Кристине Брюкнер (1921-21.12.1996), немска писателка.
• 95 г. от рождението на Катя Зехирева (1926-26.08.2009), българска актриса и театрална деятелка; професор, преподавател по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
• 85 г. от смъртта на Луиджи Пирандело (28.06.1867-1936), италиански писател и драматург.

11.12.
• 240 г. от рождението на Дейвид Бюстър (1781-10.02.1868), шотландски учен, изобретател на калейдоскопа.
• 220 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Кристиан Дитрих Грабе (1801-12.09.1836), немски драматург.
• 165 г. от рождението на Георгий Плеханов (1856-30.05.1918), руски политик, един от основателите на РСДРП.
• 110 г. от смъртта на Христо Г. Данов (27.08.1828-1911), български възрожденски книгоиздател и книжар.
• 110 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Нагиб Махфуз (1911-30.08.2006), египетски писател, нобелов лауреат.
• 75 г. от създаването на Фонда на ООН за подпомагане на децата – УНИЦЕФ (1946).
• 30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Артур Лундквист (03.03.1906-1991), шведски писател.
• 30 г. от подписването на Договора от Маастрихт (1991), договор за икономически и валутен съюз, подписан от държавните ръководители на страните членки на Европейската общност в Маастрихт, Холандия. По силата на този договор подписалите го страни установяват помежду си Европейски съюз.
• 25 г. от основаването на Националното сдружение на общините в Република България, организация с идеална цел (1996).

12.12.
• 255 г. от смъртта на Йохан Кристоф Готшед (02.02.1700-1766), немски литератор.
• 255 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-03.06.1826), руски писател.
• 200 г. от рождението на Гюстав Флобер (1821-08.05.1880), френски писател.
• 165 г. от представянето в Лом от театралната трупа на Кръстю Пишурка на историческата пиеса “Велисарий” от Траудцен (1856).
• 155 г. от рождението на Алфред Вернер (1866-15.11.1919), швейцарски химик, нобелов лауреат.
• 130 г. от рождението на акад. Константин Петканов (1891-12.02.1952), български писател и публицист.
• 65 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Евалд Андре Дюпон (25.12.1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.

13.12.
• 555 г. от смъртта и 635 г. от рождението на Донатело (ок. 1386-1466), италиански скулптор.
• 205 г. от рождението на Ернст Вернер фон Сименс (1816-06.12.1892), немски електроинженер и изобретател.
• 70 г. от рождението на Стефан Джамбазов (1951), български журналист и кинорежисьор-документалист.
• 65 г. от смъртта на Иван Кюлев (18.02.1872-1956), български учител и хоров диригент.
• 50 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Иван Башев (11.02.1916-1971), български политик и дипломат.
• 30 г. от подписването в София на Протокол за установяване на дипломатически и консулски отношения между България и Украйна (1991).

14.12.
• 475 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Тихо Брахе (1546-24.10.1601), датски астроном.
• 155 г. от рождението на Роджър Фрай (1866-09.09.1934), английски художник, основоположник на постимпресионизма.
• 125 г. от рождението на Павел Берков (1896-09.08.1969), руски библиограф, литературовед и историк на книгата.
• 90 г. от смъртта на Марин Василев (27.08.1867-1931), български скулптор.
• 70 г. от рождението на Вежди Рашидов (1951), български скулптор, министър на културата.
• 40 г. от преминаването на Голанските възвишения под израелска юрисдикция (1981).

15.12.
• 230 г. от приемането на Закона за гражданските права в САЩ (1791).
• 130 г. от приемането на Закон за устройството на въоръжените сили в Княжество България (1891). С този закон се полагат основите на изграждане на една съвременна структура на българската армия.
• 125 г. от рождението на проф. Христо Вакарелски (1896-25.11.1979), български етнограф и фолклорист.
• 110 г. от достигането на Южния полюс от норвежеца Руал Амундсен и четиримата му спътници (1911).
• 55 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Уолт Дисни (05.12.1901-1966), американски режисьор и продуцент на документални и анимационни филми.
• 40 г. от смъртта на Михаил Жаров (27.10.1899-1981), руски театрален и филмов актьор.
• 10 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Красимир Кюркчийски (22.06.1936-2011), български композитор.

16.12.
• 155 г. от рождението на Василий Кандински (1866-13.12.1944), руски живописец и график.
• 105 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Иван Пейчев (1916-09.07.1976), български поет и драматург.
• 100 г. от смъртта на Камий Сен Санс (09.10.1835-1921), френски композитор, диригент.
• 70 г. от рождението на Иван Иванов (1951), български филмов и театрален актьор.
• 65 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Люксембург (1956).

17.12.
• 245 г. от рождението на Йохан Ритер (1776-23.01.1810), немски учен, откривател на ултравиолетовите лъчи.
• 30 г. от образуването на първата в България Софийска фондова борса (1991). Създадена от Българската стопанска камара и акционерно дружество “Сателитдайг”, съвместно с международния консорциум “Опън маркет”. От 1997 г. става “Българска фондова борса - София” АД.
• 30 г. от приемането в Хага на Европейската енергийна харта (1991).
• 25 г. от смъртта на Станко Тодоров (10.12.1920-1996), български политик и държавник.

18.12.
• 165 г. от рождението на Джоузеф Томсън (1856-30.08.1940), английски физик, откривател на електрона; нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението на Юрий Никулин (1921-21.08.1997), руски цирков и филмов актьор.
• 75 г. от рождението на Стивън Спилбърг (1946), американски режисьор.
• 50 г. от смъртта на Александър Твардовски (21.06.1910-1971), руски поет.
• 10 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Вацлав Хавел (05.10.1936-2011), чешки писател и драматург, политик и държавник.

19.12.
• 280 г. от смъртта и 340 г. от рождението на Витус Беринг (05.08.1680-1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 170 г. от смъртта на Джоузеф Търнър (23.04.1775-1851), английски художник.
• 120 г. от рождението на Димитър Ненов (1901-31.08.1953), български пианист и композитор.
• 115 г. от рождението на Леонид Брежнев (1906-10.11.1982), съветски политик и държавник.
• 25 г. от смъртта на Марчело Мастрояни (28.09.1924-1996), италиански актьор.

20.12.
• 180 г. от рождението на Фердинан Бюисон (1841-16.02.1932), френски философ и педагог, нобелов лауреат.
• 115 г. от избухването на обща железничарска стачка в България (1906).
• 70 г. от рождението на Маргарита Хранова (1951), българска естрадна певица.
• 25 г. от смъртта на Карл Сейгън (09.11.1934-1996), американски физик и астроном.

21.12.
• 370 г. от рождението на Димитрий Ростовски /Даниил Савич Туптало/ (1651-08.11.1709), руски църковен деятел, просветител; канонизиран през 1757 г.
• 155 г. от рождението на Ищван Тьомьоркен (1866-24.04.1917), унгарски прозаик, етнограф и археолог.
• 80 г. от рождението на Ванко Урумов (1941-05.01.2020), български художник.
• 50 г. от смъртта на Сашо Настев (1900-1971), български писател и театрален деец.
• 50 г. от катастрофата на български самолет “ИЛ-18”, изпълняващ полет София-Алжир (1971). Загиват 28 души от 73-ма пътници и екипаж.
• 25 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Кристине Брюкнер (10.12.1921-1996), немска писателка.
• 25 г. от смъртта на проф. Иван Спасов (17.01.1934-1996), български композитор и музикален педагог.

22.12.
• 145 г. от рождението на Филипо Томазо Маринети (1876-02.12.1944), италиански писател.
• 85 г. от смъртта на проф. Асен Златаров (04.02.1885-1936), български биохимик и общественик.
• 85 г. от смъртта на Николай Островски (29.09.1904-1936), руски писател.
• 65 г. от рождението на Соломон Паси (1956), български математик, политик и държавник.

23.12.
• 125 г. от рождението на Джузепе Томази ди Лампедуза (1896-23.07.1957), италиански писател.
• 120 г. от рождението на Мария Димова (1901-10.09.1944), българска балетмайсторка.
• 115 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Даме Груев (19.01.1871-1906), деец и ръководител на българското националноосвободително движение в Македония.
• 100 г. от смъртта на д-р Тота Венкова (1855-1921), българска лекарка, общественичка и дарителка.
• 30 г. от учредяването на първото Сдружение за частно радиоразпръскване в България (1991).

24.12.
• 150 г. от първото изпълнение в Кайро на операта “Аида” от Верди, по случай откриването на Суецкия канал (1871).
• 120 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Фадеев (1901-13.05.1956), руски писател.
• 105 г. от смъртта на Вацлав Добруски (11.08.1858-1916), чешки учен, живял и работил в България.
• 70 г. от обявяването на независимостта на Либия (1951).
• 40 г. от тържественото откриване на ТЕЦ “Марица-изток 3” (1981).
• 30 г. от смъртта на Георги Раданов (28.07.1924-1991), български драматичен актьор.
• 25 г. от смъртта на акад. Димитър Ангелов (02.02.1917-1996), български историк.

25.12.
• 130 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Евалд Андре Дюпон (1891-12.12.1956), германски кинорежисьор и сценарист.
• 100 г. от смъртта на Владимир Короленко (27.07.1853-1921), руски писател.
• 95 г. от смъртта на Мара Нонинска-Миятева /Мара Липина/ (13.12.1883-1926), първата българска киноактриса.
• 30 г. от смъртта на проф. Борис Геров (18.05.1903-1991), български езиковед.

26.12.
• 305 г. от рождението и 250 г. от смъртта на Томас Грей (1716-30.07.1771), английски поет.
• 250 г. от смъртта на Клод Адриан Хелвеций (16.01.1715-1771), френски философ.
• 130 г. от рождението на Хенри Милър (1891-07.06.1980), американски писател.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Георги Наджаков (1896-24.02.1981), български физик.
• 125 г. от смъртта на Емил Дюбоа-Реймон (07.11.1818-1896), германски физиолог, създател на електрофизиологичната апаратура.
• 105 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Янис Розенталс (18.03.1866-1916), латвийски художник.
• 95 г. от рождението на Мария Атанасова (1926-11.04.2000), първата българка пилот от гражданската авиация.
• 90 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Мелвил Дюи (10.12.1851-1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната класификация.
• 80 г. от рождението на Димитър Коруджиев (1941), български писател и общественик.
• 30 г. от последното заседание на Върховния съвет на СССР, на което се приема декларация и официално се прекратява формалното съществуване на СССР като държава и като субект на международното право (1991).

27.12.
• 450 г. от рождението на Йоханес Кеплер (1571-15.11.1630), германски астроном.
• 135 г. от рождението на д-р Александър Станишев (1886-01.02.1945), български лекар и държавник.
• 125 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Луис Бромфийлд (1896-18.03.1956), американски писател.
• 120 г. от рождението на Марлене Дитрих /Мария Магдалена фон Лош/ (1901-06.05.1992), американска актриса от немски произход.
• 40 г. от смъртта на Хогланд /Ходжи/ Кармайкъл (22.11.1899-1981), американски композитор, пианист, певец и актьор.
• 35 г. от смъртта на Ромео Райчев (26.01.1913-1986), български оперен диригент.
• 30 г. от смъртта на Стефан Попов (1891-1991), български художник.

28.12.
• 315 г. от смъртта на Пиер Бейл (18.11.1647-1706), френски публицист и философ.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Братован Желев (1881-30.10.1936), български педагог и публицист.

29.12.
• 145 г. от рождението на Пабло Казалс (1876-22.10.1973), испански виолончелист, композитор и диригент.
• 125 г. от рождението на Давид Алфаро Сикейрос (1896-06.01.1974), мексикански художник и общественик.
• 100 г. от рождението на Лили Берон (1921-1996), българска балетна актриса.
• 40 г. от смъртта на Мирослав Кърлежа (07.07.1893-1981), хърватски писател.
• 35 г. от смъртта на Андрей Тарковски (04.04.1932-1986), руски кинорежисьор.

30.12.
• 430 г. от рождението на Йозеф фон Фуртенбах (1591-17.01.1667), немски архитект, открил илюзорната сцена в театъра.
• 170 г. от рождението на Ейза Григс Кандлер (1851-12.03.1929), американски предприемач и филантроп, основател на компанията “Кока-Кола”.
• 105 г. от убийството на Григорий Распутин (21.01.1872-1916), руски монах и мистик.
• 40 г. от смъртта на акад. Евгений Фьодоров (1910-1981), руски полярен изследовател.

31.12.
• 330 г. от смъртта на Робърт Бойл (25.01.1627-1691), английски физик.
• 145 г. от смъртта на Виктор Григорович (12.05.1815-1876), руски славист, открил редица старобългарски ръкописи – Зографско, Мариинско четвероевангелие и Охридски апостол, които отнесъл в Русия.
• 125 г. от рождението на Филип Стивънсън (1896-1965), американски писател.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Крум Пенев (1901-12.07.1986), български поет и драматург.
• 90 г. от рождението на Васил Андреев (1931-27.11.1999), български актьор и поет.
• 55 г. от смъртта на Минко Николов (02.04.1929-1966), български литературен критик и историк.
• 30 г. от смъртта на Ангел Манолов (12.11.1912-1991), български хоров диригент.

Годишнини - ноември 2021

Детайли
Посещения: 1691
01.11.
• 520 г. от акостирането на ескадрата на Америго Веспучи в залива на Рио де Жанейро (1501).
• 385 г. от рождението и 310 г. от смъртта на Никола Боало-Депрео (1636-13.03.1711), френски поет и критик.
• 170 г. от рождението на Иван Манжура (1851-15.05.1893), украински поет и етнограф.
• 150 г. от рождението на Стивън Крейн (1871-05.06.1900), американски писател.
• 140 г. от произвеждането на избори за Държавен съвет (1881). За председател е избран Тодор Икономов.
• 135 г. от избирането на Регентство от Третото Велико народно събрание (1886) – Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков.
• 110 г. от рождението на Анри Троя /Лев Тарасов/ (1911-02.03.2007), френски белетрист.
• 90 г. от рождението на Дмитрий А. Башкиров (1931), руски пианист и преподавател.
• 50 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Михаил Ром (24.01.1901-1971), руски сценарист и режисьор.
• 30 г. от официалното откриване на Американския университет в Благоевград (1991).

02.11.
• 155 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Фриц Хофман (1866-29.10.1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.
• 115 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Лукино Висконти (1906-17.03.1976), италиански кинорежисьор.
• 115 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Емил Коралов (1906-29.07.1986), български писател.
• 110 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Одисеас Елитис (1911-18.03.1996), гръцки поет, нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на проф. Николай Генчев (1931-22.11.2000), български историк, член-кореспондент на БАН, носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
• 85 г. от излъчването от Би Би Си на първата редовна телевизионна програма в света (1936).
• 25 г. от смъртта на Емил Вагенщайн (11.12.1930-1996), български кинооператор.

03.11.
• 220 г. от рождението на Винченцо Белини (1801-23.09.1835), италиански композитор.
• 220 г. от рождението на Карл Бедекер (1801-04.10.1859), немски издател и книгоразпространител.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Андре Малро (1901-23.11.1976), френски писател.
• 100 г. от рождението на Чарлз Бронсън (1921-30.08.2003), американски актьор.
• 95 г. от рождението на Никола Ковачев (1926-08.10.2005), български режисьор, кинодокументалист.

04.11.
• 270 г. от рождението и 205 г. от смъртта на Ричард Шеридан (1751-07.07.1816), ирландски писател и политик.
• 165 г. от смъртта на Пол Деларош (17.07.1797-1856), френски живописец.
• 105 г. от рождението на Уолтър Кронкайт (1916-17.07.2009), американски телевизионен журналист.
• 75 г. от създаването на ЮНЕСКО – организация на Обединените нации за образование, наука и култура (1946).
• 55 г. от смъртта на Веселин Ханчев (04.04.1919-1966), български поет и преводач.

05.11.
• 185 г. от смъртта на Карел Хинек Маха (16.11.1810-1836), чешки поет романтик.
• 125 г. от рождението на проф. Драган Кърджиев (1896-1968), български оперен режисьор.
• 35 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов (31.05.1903-1986), български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина.
• 30 г. от смъртта на Робърт Максуел (10.06.1923-1991), британски медиен магнат.
• 25 г. от смъртта на Димитър Пеев (07.07.1919-1996), български писател, журналист и дипломат.

06.11.
• 250 г. от рождението на Алоис Зенефелдер (1771-26.02.1834), немски учен, изобретател на литографията.
• 170 г. от рождението на Чарлз Хенри Дау (1851-04.12.1902), американски финансов журналист, чието име, заедно с това на Едуард Джоунс, носи борсовият индекс Дау-Джоунс.
• 160 г. от рождението на Джеймс Нейсмит (1861-28.11.1939), американски учител, създал през 1891 г. правилата на баскетбола.
• 155 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йенс Йоргенсен (1866-29.05.1956), датски поет и писател.
• 85 г. от смъртта на Цветана Табакова (27.01.1905-1936), българска оперна певица.
• 15 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Божидар Абрашев (28.03.1936-2006), български композитор.

07.11.
• 155 г. от откриването на първата ЖП-линия в България – Русе-Варна (1866).
• 130 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Дмитрий Фурманов (1891-15.03.1926), руски писател.
• 115 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Иванка Ботева (13.04.1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 115 г. от смъртта на Тодор Бурмов (14.01.1834-1906), български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец; избран от княз Батенберг за първи български министър-председател след Освобождението.
• 110 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Йосиф Цанков (1911-24.10.1971), български композитор.
• 95 г. от рождението на Джоан Съдърланд (1926-10.10.2010), австралийска оперна певица – сопран.
• 90 г. от рождението на Орлин Орлинов (1931-16.10.2013), български поет и писател.
• 75 г. от свикването на Велико народно събрание (1946-1949). Свикано формално на основата на Търновската конституция, то е единственото Велико народно събрание, което едновременно упражнява и двете власти – учредителна (за изработване на нова конституция) и обикновено.
• 70 г. от рождението на Стефан Софиянски (1951), български политик и държавник.

08.11.
• 365 г. от рождението на Едмънд Халей (1656-14.01.1742), английски астроном, открил Халеевата комета.
• 125 г. откакто Вилхелм Конрад фон Рьонтген, немски учен, открива лъчите, носещи неговото име (1896).
• 105 г. от рождението на Петер Вайс (1916-10.05.1982), немски писател и режисьор.
• 85 г. от откриването в Свищов на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов”, днес Стопанска академия “Д. А. Ценов” (1936).

09.11.
• 220 г. от рождението на Гейл Бордън (1801-11.01.1874), американски бизнесмен, изобретил дълготрайното съхранение на храните.
• 120 г. от основаването в София на Българското историческо дружество (1901).
• 60 г. от пускането в действие край София на първия научно-изследователски атомен реактор (1961), спрян през 1989 г.
• 40 г. от смъртта на Димитър Стоевски (05.05.1902-1981), български лекар и писател.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Ив Монтан (13.10.1921-1991), френски актьор и певец.

10.11.
• 130 г. от смъртта на Артюр Рембо (20.10.1854-1891), френски поет.
• 50 г. от смъртта на Гюрга Пинджурова (18.04.1895-1971), българска народна певица.
• 45 г. от смъртта на Теодор Бестерман (22.11.1904-1976), английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията”.

11.11.
• 200 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Фьодор Достоевски (1821-09.02.1881), руски писател.
• 110 г. от рождението на акад. Пантелей Зарев (1911-18.02.1997), български литературен критик и държавник.
• 90 г. от рождението на Петър Караангов (1931), български писател и драматург.

12.11.
• 155 г. от рождението на Гено Киров (1866-14.02.1944), български актьор и театрален деец.
• 30 г. от смъртта на Иван Николов (28.02.1937-1991), български поет и преводач.

13.11.
• 1155 г. откакто папа Николай І връчва на българските пратеници своите отговори на въпросите, поставени от княз Борис (866).
• 185 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Ярослав Домбровски (1836-23.05.1871), полски революционер.
• 130 г. от рождението на Георги Спасов (1891-17.12.1953), български композитор.
• 100 г. от рождението на Никола Мирчев (1921-21.02.1973), български художник.

14.11.
• 305 г. от смъртта и 375 г. от рождението на Готфрид Лайбниц (01.07.1646-1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 190 г. от смъртта на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (27.08.1770-1831), немски философ, създател на диалектиката.
• 170 г. от първото издание на романа “Моби Дик” на Хърман Мелвил (1851).
• 155 г. от рождението на акад. Васил Златарски (1866-15.12.1935), български историк, археолог и епиграф.
• 130 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фредерик Грант Бантинг (1891-21.02.1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелов лауреат.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Мануел де Фая (23.11.1876-1946), испански композитор.

15.11.
• 140 г. от погребението на Уста Кольо Фичето /Никола Фичев/ (1800-1881), български майстор-строител и архитект от епохата на Възраждането.
• 105 г. от смъртта и 175 г. от рождението и на Хенрик Сенкевич (05.05.1846-1916), полски писател, автор на "Quo vadis?" и носител на Нобелова награда за литература през 1905 г.
• 100 г. от рождението на проф. Лили Атанасова (1921-31.01.2004), българска пианистка и музикална педагожка.
• 45 г. от смъртта на Жан Габен (17.05.1904-1976), френски киноактьор.

16.11.
• 255 г. от рождението и 190 г. от смъртта на Рудолф Кройцер (1766-06.01.1831), френски цигулар, на когото Моцарт посвещава “Опус № 47”, известен като Кройцеровата соната.

17.11.
• 225 г. от смъртта на Екатерина ІІ (02.05.1729-1796), руска императрица.
• 145 г. откакто в Кишинев полага клетва сформираното българско опълчение (1876).
• 140 г. от рождението на Стоян Николов (1881-07.12.1934), български оперен певец.
• 115 г. от рождението на Марио Солдати (1906-19.06.1999), италиански писател, кинорежисьор и изкуствовед.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Соичиро Хонда (1906-05.08.1991), японски инженер, създател на най-голямата автомобилна компания в Япония.
• 95 г. от рождението на Всеволод В. Овчинников (1926), руски журналист.
• 90 г. от смъртта на Георги Атанасов-Маестрото (06.05.1882-1931), български композитор и диригент.

18.11.
• 395 г. от освещаването от папа Урбан VIII на базиликата “Свети Петър” (1626) във Ватикана.
• 235 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786-05.06.1826), немски композитор, диригент, пианист; основоположник на немския романтизъм.
• 140 г. от смъртта на Захарий Круша (11.02.1808-1881), български учител и книжовник.
• 120 г. от рождението на Джордж Хорес Галъп (1901-26.07.1984), американски статистик, въвел социологическите допитвания до общественото мнение; основател и ръководител на Института „Галъп”, днес Организация „Галъп”.
• 100 г. от рождението на Светла Даскалова (1921-25.07.2008), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Николай Евров (1936-03.06.2019), български пианист.

19.11.
• 310 г. от рождението на Михаил Василиевич Ломоносов (1711-15.04.1765), руски учен енциклопедист, един от основателите на съвременното естествознание; поет, художник.
• 130 г. от смъртта на Густав Шпангенберг (01.02.1828-1891), немски художник.
• 85 г. от рождението на Надежда Хвойнева (1936-25.11.2000), българска народна певица.

20.11.
• 570 г. от създаването в Испания на Светата Инквизиция (1451), съд за преследване на ересите.

21.11.
• 150 г. от рождението на Панайот Пипков (1871-25.08.1942), български композитор и капелмайстор, автор на химна “Върви народе възродени”.
• 140 г. от смъртта на Ами Буе (16.03.1794-1881), френски естествоизпитател и геолог.
• 130 г. от рождението на проф. Петър Георгиев (1891-12.09.1978), български журналист и политик.
• 105 г. от смъртта на Франц Йосиф І (18.08.1830-1916), император на Австро-Унгария.
• 90 г. от приемането на т.нар. Уестминстърски статут за признаване на независимостта на английските доминиони и за създаване на Британската общност, сега Общност на нациите (1931).
• 55 г. от смъртта на Димо Бойчев (13.06.1878-1966), български хоров диригент и музикален педагог.
• 30 г. от смъртта на Юлия Друнина (10.05.1924-1991), руска поетеса.

22.11.
• 120 г. от смъртта на Александър Онуфриевич Ковалевски (19.11.1840-1901), руски биолог, един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология.
• 115 г. от въвеждането на сигнала SOS като призив за помощ при бедствие (1906).
• 105 г. от смъртта и на 145 г. от рождението на Джек Лондон (12.01.1876-1916), американски писател.
• 55 г. от смъртта на Светослав Минков (12.02.1902-1966), български писател.

23.11.
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Мануел де Фая (23.11.1876-1946), испански композитор.
• 85 г. от първия брой на американското списание “Лайф” (1936).
• 75 г. от смъртта на Николай Рубакин (13.07.1862-1946), руски книговед, библиограф и писател, организатор на Международен институт по библиопсихология в Лозана.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Андре Малро (03.11.1901-1976), френски писател.

24.11.
• 195 г. от рождението на Карло Колоди (1826-26.10.1890), италиански писател и критик, автор на „Приключенията на Пинокио”.
• 130 г. от рождението на Васил Гендов (1891-03.09.1970), български киноартист и режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 125 г. от рождението на Цанко Лавренов (1896-16.12.1978), български художник.
• 120 г. от рождението на проф. Генчо Пирьов (1901-02.01.2002), български педагог и психолог, член-кореспондент на БАН.
• 105 г. от смъртта на сър Хайрам Максим (05.02.1840-1916), английски изобретател, създател на картечницата.
• 100 г. от учредяването в Париж на Международната федерация по конен спорт (1921).
• 80 г. от рождението на Пийт Бест (1941), американски музикант, първият барабанист на групата “Бийтълс”.
• 55 г. от смъртта на Катя Попова (21.01.1924-1966), българска оперна певица.
• 30 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (05.09.1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

25.11.
• 240 г. от основаването в Лайпциг на Гевандхаусоркестър (1781).
• 110 г. от смъртта на Пол Лафарг (15.01.1842-1911), деец на френското и международното работническо движение.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Пол Андерсън (25.11.1926-2001), американски писател, автор на фентъзи и на исторически романи.
• 40 г. от приемането от ООН на Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основаващи се на религиозна принадлежност или убеждения (1981).

26.11.
• 185 г. от смъртта и 265 г. от рождението на Джон Макадам (21.09.1756-1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 135 г. от смъртта на Вито Позитано (01.10.1833-1886), италиански дипломат, вицеконсул и почетен гражданин на град София.
• 120 г. от рождението на Димитър Пантелеев (1901-16.04.1993), български поет и преводач.
• 115 г. от рождението на Димитър Гундов (1906-01.11.1978), български поет.
• 110 г. от рождението на Нина Кираджиева (1911-06.04.2005), българска балетна актриса и балетмайстор.
• 30 г. от смъртта на Гочо Гочев (05.06.1913-1991), български театровед.

27.11.
• 320 г. от рождението на Андерс Целзий (1701-25.04.1744), шведски астроном и физик, създател на скалата за измерване на температурата.
• 210 г. от смъртта на Гаспар Мелчор де Ховелянос (05.01.1744-1811), испански просветител.
• 105 г. от смъртта на Емил Верхарeн (21.05.1855-1916), белгийски поет, драматург и критик.
• 30 г. от смъртта на Васил Бараков (04.09.1902-1991), български художник.

28.11.
• 140 г. от рождението на Стефан Цвайг (1881-23.02.1942), австрийски писател.
• 115 г. от рождението на Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906-30.09.1999), руски литературовед и историк на културата.
• 95 г. от откриването в София на къща музей “Иван Вазов” (1926).
• 90 г. от смъртта на Васил Кирков (15.05.1870-1931), български драматичен актьор.
• 40 г. от откриването край Шумен на мемориален комплекс “Създатели на българската държава” (1981), построен за 1300-годишнината от създаването на българската държава.

29.11.
• 195 г. от смъртта на Василий Севергин (19.04.1765-1826), руски минералог и химик.
• 160 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Николай Добролюбов (05.02.1836-1861), руски литературен критик и публицист.
• 115 г. от рождението на Роман Кармен (1906-28.04.1978), руски кинорежисьор и оператор, журналист и сценарист.
• 50 г. от смъртта на проф. Васил Захариев (08.06.1895-1971), български художник и изкуствовед.
• 35 г. от смъртта на Кари Грант (18.01.1904-1986), американски актьор.

30.11.
• 240 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Иван Денкоглу (1781-16.05.1861), български възрожденец, покровител на просветното дело.
• 155 г. от рождението на Андрей Ляпчев (1866-06.11.1933), български журналист, политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Иван Цанев (1941), български поет.
• 55 г. от смъртта на Александър Спасов (12.05.1879-1966), български детски писател.
• 35 г. от смъртта на Кари Грант (18.01.1904-1986), американски актьор.

Годишнини - октомври 2021

Детайли
Посещения: 2012
01.10.
• 230 г. от рождението на Сергей Аксаков (1791-12.05.1859), руски писател.
• 140 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Уйлям Боинг (1881-28.09.1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 110 г. от рождението на Захари Жандов (1911-02.02.1998), български кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Веселина Геновска (1911-18.10.1960), българска писателка.
• 75 г. от произнасянето на присъдите на Нюрнбергския процес срещу 22-ма висши немски офицери (1946).

02.10.
• 105 г. от смъртта на Димчо Дебелянов (28.03.1887-1916), български поет.
• 70 г. от рождението на Ромина Пауър (1951), италианска певица.
• 70 г. от рождението на Стинг /Гордън Матю Томас Съмнър/ (1951), британски рокмузикант.
• 25 г. от убийството на Андрей Луканов (26.09.1938-1996), български политик.

03.10.
• 795 г. от смъртта на св. Франциск Асизки (1182-1226), основател на францисканския орден.
• 115 г. от приемането на морска конференция в Лондон на SOS като международен сигнал за тревога (1906).
• 110 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Ванга (1911-11.08.1996), българска пророчица и лечителка.
• 90 г. от смъртта на Карл Нилсен (03.06.1865-1931), датски композитор и диригент.
• 80 г. от патентоването на аерозола от американските изобретатели Л. Д. Гудхю и У. Н. Съливан (1941).

04.10.
• 205 г. от рождението на Йожен Поатие (1816-06.11.1887), френски поет, автор на текста на “Интернационалът”.
• 145 г. от рождението на Димитър Полянов (1876-25.09.1953), български поет и преводач.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Георги Георгиев - Гец (1926-02.09.1996), български театрален и филмов режисьор.
• 80 г. от рождението на Робърт Уилсън (1941), американски театрален режисьор и художник.

05.10.
• 240 г. от рождението на Бернард Болцано (1781-18.12.1848), чешки философ и математик.
• 150 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Александър Афанасиев (23.07.1826-1871), руски историк и литературовед.
• 100 г. от създаването на Международния ПЕН клуб в Лондон (1921).
• 95 г. от смъртта на проф. Беньо Цонев (12.01.1863-1926), български езиковед и палеограф.
• 90 г. от първия успешен полет над Тихия океан (1931), извършен от Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън.
• 85 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Вацлав Хавел (1936-18.12.2011), чешки писател и драматург, политик и държавник.

06.10.
• 140 г. от рождението на Димитър Подвързачов (1881-13.11.1937), български поет, преводач и журналист.
• 135 г. от рождението на Едвин Фишер (1886-24.01.1960), швейцарски пианист.
• 85 г. от смъртта на Георги Баласчев (10.04.1869-1936), български историк и археолог.
• 70 г. от смъртта на Ото Майерхоф (12.04.1884-1951), германски биохимик, нобелов лауреат.
• 55 г. от смъртта и 140 г. от рождението на акад. Михаил Димитров (30.09.1881-1966), български историк и философ.
• 40 г. от убийството на Анур Садат (25.12.1918-1981), президент на Египет.

07.10.
• 215 г. откакто Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото (1806).
• 190 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Сергей Василиевич Максимов (1831-16.06.1901), руски етнограф и писател.
• 90 г. от рождението на Дезмънд Туту (1931), първият чернокож епископ на Йоханесбург, нобелов лауреат за мир.
• 20 г. откакто влиза в сила Законът за електронния документ и електронния подпис, приет от Народното събрание на 22 март 2001 г. (ДВ. бр. 36, 06.04.2001).

08.10.
• 105 г. от смъртта на Стойчо Каравелов (01.08.1865-1916), металург, контролирал сеченето на български монети.
• 90 г. от рождението на Юлиан Семьонов (1931-15.09.1993), руски писател и драматург.

09.10.
• 820 г. от рождението на Робер дьо Сорбон (1201-15.08.1274), френски теолог, основател на Богословския колеж в Париж.
• 320 г. от основаването на Йейлския университет в Ню Хевън, щата Кънектикът (1701).
• 100 г. от рождението на акад. Азаря Поликаров (1921-16.03.2000), български физик и философ.
• 90 г. от смъртта на Антал Сташек (22.07.1843-1931), чешки писател.
• 65 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Тодор Хаджиев (14.08.1881-1956), български диригент, композитор и пианист.
• 5 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Анджей Вайда (06.03.1926-2016), полски филмов и театрален режисьор.

10.10.
• 290 г. от рождението на Хенри Кавендиш (1731-24.02.1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 160 г. от рождението на Фритьоф Нансен (1861-13.05.1930), норвежки полярен изследовател и общественик.
• 145 г. от рождението на Валтер Ниман (1876-17.06.1953), германски композитор.
• 5 г. от смъртта и 65 г. от рождението на Румен Данов (27.04.1956-2016), български журналист и политик.

11.10.
• 490 г. от смъртта на Улрих Цвингли (01.01.1484-1531), швейцарски църковен реформатор.
• 405 г. от рождението на Андреас Грифиус (1616-16.07.1664), немски драматург и поет.
• 140 г. от рождението на Алберт Гечев (1881-02.12.1915), български литературен критик и историк.
• 125 г. от смъртта на Антон Брукнер (04.09.1824-1896), австрийски композитор, органист и педагог.
• 110 г. от смъртта на акад. Димитър Агура (26.10.1849-1911), български историк.
• 60 г. от първия подземен ядрен опит на СССР (1961).

12.10.
• 155 г. от рождението на Джеймс Рамзи Макдоналд (1866-09.11.1937), първият премиер на Великобритания от Лейбъристката партия.
• 145 г. от рождението на Георг Шнайдер (1876-1960), именит немски библиотекар и библиограф.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Еудженио Монтале (1896-12.09.1981), италиански писател, нобелов лауреат.

13.10.
• 200 г. от рождението на Рудолф Вирхов (1821-05.09.1902), германски патолог.
• 110 г. от рождението на Мигени /Милош Никола/ (1911-26.08.1938), албански поет.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Ив Монтан (1921-09.11.1991), френски актьор и певец.
• 65 г. от рождението на Явор Цанев (1956-30.09.2014), български художник график.
• 35 г. от смъртта на Херман фон Сименс (09.08.1885-1986), германски физик и индустриалец.
• 5 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Дарио Фо (24.03.1926-2016), италиански драматург, нобелов лауреат.

14.10.
• 175 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-10.01.1940), български етнограф, фолклорист, общественик.
• 170 г. от основаването на информационната агенция “Ройтерс” (1851).
• 95 г. от отпечатването в Лондон на първото издание на книгата “Мечо Пух” (1926) от Алън Милн.
• 50 г. от откриването на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1971). Първи ректор е Димитър Филипов.
• 30 г. от смъртта на Аркадий Стругацки (28.08.1925-1991), руски писател.

15.10.
• 125 г. от рождението на Димитър Хаджиилиев (1896-06.12.1960), български писател и преводач.
• 25 г. от смъртта на акад. Димитър Косев (05.01.1903-1996), български историк.

16.10.
• 230 г. от смъртта на Григорий Потьомкин (24.09.1739-1791), руски държавен деец и дипломат.
• 135 г. от рождението на Давид Бен-Гурион (1886-01.12.1973), израелски държавник, първи премиер на Израел.
• 125 г. от откриването в София на Рисувално училище, днес Национална художествена академия (1896).
• 40 г. от смъртта на Моше Даян (20.05.1915-1981), израелски офицер и политик.
• 35 г. от смъртта и 110 г. от рождението на акад. Кирил Братанов (05.03.1911-1986), български животновъд, имунобиолог.

17.10.
• 190 г. от откриването от Майкъл Фарадей на принципа на динамото, който позволява генерирането на електрически ток (1831).
• 90 г. от рождението на Анатолий Приставкин (1931-11.07.2008), руски писател и обществен деец.
• 85 г. от рождението на Сергей Кулиш (1936), руски кинорежисьор и сценарист.
• 75 г. от рождението на Виктор Викторович Третяков (1946), руски цигулар.
• 65 г. от откриването във Великобритания на първата в света атомна електроцентрала (1956).
• 55 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Жан-Пиер Пежо (16.06.1896-1966), френски автомобилостроител.

18.10.
• 145 г. от свикването в Букурещ на народен събор, организиран от Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК (1876).
• 95 г. от рождението на Чък Бери /Чарлс Едуард Бери/ (1926-18.03.2017), американски певец и музикант.
• 90 г. от смъртта на Томас Алва Едисон (11.02.1847-1931), американски изобретател, патентовал над 1000 открития, сред които електрическата крушка, грамофона и прожекционния апарат.

19.10.
• 235 г. от рождението на поп Йовчо (1786-23.03.1855), български свещеник, тревненски летописец.
• 135 г. от свикването във Велико Търново на ІІІ Велико Народно събрание, чиято задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър Батенберг (1886).
• 90 г. от смъртта на Стефан Панаретов (04.10.1853-1931), български дипломат и общественик; първи български посланик във Вашингтон.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Лу Сюн (25.09.1881-1936), китайски писател.
• 60 г. от рождението на Емил Хърсев (1961), български финансист.
• 60 г. от смъртта на Михаил /Михай/ Садовяну (06.11.1880-1961), румънски писател, държавен и обществен деец.

20.10.
• 405 г. от рождението на Томас Бартолин (1616-04.12.1680), датски лекар и математик, описал пръв и цялостно човешката лимфна система.
• 130 г. от рождението на сър Джеймс Чадуик (1891-24.07.1974), английски физик, откривател на неутрона, нобелов лауреат.
• 125 г. от рождението на Боян Българанов (1896-26.12.1972), български генерал и политик.
• 115 г. от рождението на Ангел Тодоров (1906-25.02.1993), български поет, преводач и публицист.
• 115 г. от рождението на Славчо Васев (1906-16.08.1990), български писател и журналист.
• 100 г. от рождението на Людмила Иосифовна Макарова (1921-30.05.2014), руска актриса.
• 55 г. от смъртта на Димитър Талев (01.09.1898-1966), български писател.

21.10.
• 465 г. от смъртта на Пиетро Аретино (20.04.1492-1556), италиански поет.
• 175 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 125 г. от рождението на Евгений Шварц (1896-15.01.1958), руски писател.
• 90 г. от смъртта на Артур Шницлер (15.05.1862-1931), австрийски драматург.

22.10.
• 210 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Ференц Лист (1811-31.07.1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 130 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Стефан Петров (1891-дек. 1991), български художник.
• 130 г. от рождението на Фиделио Финке (1891-12.06.1968), немски композитор.
• 115 г. от смъртта на Пол Сезан (19.01.1839-1906), френски художник постимпресионист, повлиял на развитието на модернизма в живописта на ХХ век.
• 100 г. от смъртта на Александър Димитров (1878-1921), български политик и държавник.
• 90 г. от рождението на проф. Петър Луканов (1931), български балетен хореограф.

23.10.
• 530 г. от рождението и 465 г. от смъртта на Игнаций Лойола (1491-31.07.1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 220 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Алберт Лорцинг (1801-21.01.1851), немски композитор.
• 120 г. от смъртта на Георг фон Сименс (21.10.1839-1901), немски финансист и промишленик.
• 100 г. от смъртта на Джон Бойд Дънлоп (05.02.1840-1921), шотландски изобретател, създател на пневматичната гума за велосипеди.
• 65 г. от началото на антикомунистическото въстание в Унгария (1956), потушено от съветски войски през ноември същата година.

24.10.
• 420 г. от смъртта и 475 г. от рождението на Тихо Брахе (14.12.1546-1601), датски астроном.
• 185 г. от патентоването на кибрита (1836).
• 110 г. от рождението на Аркадий Райкин (1911-17.12.1987), руски актьор.
• 105 г. откакто Хенри Форд въвежда във фабриката си равното заплащане на труда на мъжете и жените (1916).
• 65 г. от рождението на Екатерина Михайлова (1956), български политик и държавник.
• 50 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Йосиф Цанков (07.11.1911-1971), български композитор.

25.10.
• 210 г. от рождението на Еварист Галоа (1811-31.05.1832), френски математик, основоположник на съвременната алгебра.
• 140 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881-08.04.1973), испански художник и скулптор.
• 135 г. от рождението на Никола Атанасов (1886-30.09.1969), български композитор, автор на първата българска симфония.
• 100 г. от рождението на Михай I (1921-05.12.2017), крал на Румъния до 1947 г.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Ани Жирардо (1931-28.02.2011), френска актриса.
• 80 г. от рождението на Ан Тейлър (1941), американска писателка.

26.10.
• 1715 г. от смъртта на св. Димитрий Солунски (неизв.–306), християнски светец.
• 140 г. от рождението на Стилиян Чилингиров (1881-23.11.1962), български писател, бивш директор на Народната библиотека.
• 110 г. от рождението на Махалия Джаксън (1911-27.01.1972), американска певица.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Франсоа Митеран (1916-08.01.1996), френски политик, президент на Франция от 1981-1995 г.
• 80 г. от смъртта на Аркадий Гайдар (22.01.1904-1941), руски писател.
• 65 г. от създаването на Международната агенция по атомна енергия (1956).
• 45 г. от смъртта на Юри Арнаудов (25.09.1917-1976), български кинорежисьор.

27.10.
• 210 г. от рождението на Исак Сингер (1811-23.07.1875), американски механик, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 90 г. от смъртта на Цветан Радославов (19.04.1863-1931), учител, автор на българския химн.

28.10.
• 555 г. от рождението и 485 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (1466-12.07.1536), холандски хуманист и философ.
• 385 г. от основаването в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, на Харвардския университет (1636).
• 230 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Ян Халупка (1791-15.07.1871), словашки писател и драматург.

29.10.
• 325 г. от създаването на руския флот от Петър І, император на Русия (1696).
• 310 г. от рождението на Степан Петрович Крашенинников (1711-23.02.1755), руски географ и изследовател.
• 210 г. от рождението на Луи Блан (1811-06.12.1882), френски утопист.
• 130 г. от рождението на Иван Багрянов (1891-01.02.1945), български политик и държавник.
• 110 г. от смъртта на Джоузеф Пулицър (10.04.1847-1911), американски публицист и издател.
• 65 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Фриц Хофман (02.11.1866-1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.

30.10.
• 160 г. от рождението на Емил Антоан Бурдел (1861-01.10.1929), френски скулптор.
• 150 г. от рождението на Пол Валери (1871-20.07.1945), френски поет и критик.
• 125 г. от рождението на Анатолий Новиков (1896-24.09.1984), руски композитор.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Братован Желев (28.12.1881-1936), български педагог и публицист.
• 80 г. от началото на отбраната на Севастопол през Втората световна война (1941).
• 60 г. от взривяването на първата водородна бомба в Новая Земля (1961).
• 50 г. от официалното откриване на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1971). Първи ректор е Александър Витанов.

31.10.
• 205 г. от рождението на Фило Ремингтън (1816-04.04.1889), американски изобретател, въвел производството на шевни и пишещи машини.
• 200 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Карел Боровски (1821-29.07.1856), чешки журналист и писател.
• 165 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Константин Никифоров (1856-01.02.1891), първи български военен министър.
• 175 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-11.03.1908), италиански писател.
• 75 г. от смъртта на Александър Паскалев (07.11.1879-1946), български книгоиздател.
• 25 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Марсел Карне (18.08.1906-1996), френски кинорежисьор.

Годишнини - септември 2021

Детайли
Посещения: 1768
01.09.
• 145 г. от рождението на Иван Вулпе (1876-26.08.1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 125 г. от рождението на Бхактиведанта Свами Прабхупада (1896-14.11.1977), индийски религиозен деец и писател, основател на международното общество за съзнание „Харе Кришна”.
• 75 г. от основаването на Австрийската телеграфна агенция /АТА/ (1946).
• 60 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Кралство Мароко (1961).

02.09.
• 125 г. от рождението на инж. Асен Йорданов (1896-19.10.1967), български летец и авиоконструктор, живял и работил в САЩ от 1921 г.
• 115 г. от рождението на проф. д-р Генчо Генчев (1906-25.11.1989), български генетик.
• 95 г. от рождението на Евгений Леонов (1926-29.01.1994), руски театрален и филмов актьор.
• 80 г. от рождението на Рашко Николов Узунов (1941), български режисьор.
• 75 г. от откриването в Кан на първия Международен кинофестивал (1946).
• 50 г. от смъртта на Владимир Фере (20.05.1902-1971), руски композитор.
• 25 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Георги Георгиев - Гец (04.10.1926-1996), български театрален и филмов режисьор.

04.09.
• 110 г. от рождението на Николай Шмиргела (1911-28.07.1999), български скулптор и художник.
• 90 г. от учредяването в Лвов на Международната федерация по стрелба с лък (1931).

05.09.
• 230 г. от рождението на Джакомо Майербер /Якоб Лийбман Бер/ (1791-02.05.1864), немски оперен композитор, автор на операта "Хугеноти".
• 190 г. от рождението на Викториен Сарду (1831-08.11.1908), френски драматург.
• 145 г. от издаването на брошурата на Уилям Гладстон “Български ужаси” (1876).
• 125 г. от рождението на Сергей Румянцев (1896-27.04.1925), български поет, деец на БЗНС.
• 75 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-24.11.1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

06.09.
• 455 г. от смъртта на султан Сюлейман І Великолепни (06.11.1494-1566).
• 255 г. от рождението на Джон Далтон (1766-27.07.1844), английски химик и физик, разработил атомната теория.
• 240 г. от рождението на Антон Диабели (1781-07.04.1858), австрийски композитор.
• 145 г. от рождението на Джон Джеймс Маклауд (1876-16.03.1935), шотландски физиолог, откривател на инсулина (1921) заедно със сър Чарлз Бантинг; нобелов лауреат.
• 80 г. откакто нацистките власти издават заповед (1941) всички евреи да носят отличителен знак – шестолъчната звезда на Давид.

07.09.
• 140 г. от смъртта на Сидни Ланиър (03.02.1842-1881), американски поет и музикант.
• 110 г. от рождението на Тодор Живков (1911-05.08.1998), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Йордан Колев (1936-22.08.2017), български композитор и музикален педагог.
• 65 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Ото Юлиевич Шмид (30.09.1891-1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.

08.09.
• 190 г. от рождението на Вилхелм Раaбе (1831-15.11.1910), немски писател.
• 180 г. от рождението на Антонин Дворжак (1841-01.05.1904), чешки композитор, директор на Националната музикална консерватория в Ню Йорк през 1892-1895 г.
• 80 г. от началото на блокадата на Ленинград от германската група армии “Север” (1941).
• 30 г. от обявяването на независимостта на Македония (1991).

09.09.
• 120 г. от смъртта на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (24.11.1864-1901), френски художник.
• 80 г. от рождението на Станислав Стратиев /Станко Стратиев Миладинов/ (1941-20.09.2000), български писател, драматург и сценарист.
• 75 г. от рождението на Йордан Велчев (1946), български художник.
• 45 г. от смъртта на Мао Дзъдун (26.12.1893-1976), китайски политик и държавник.
• 20 г. от смъртта и 105 г. от рождението на проф. Александър Поплилов Йончев (12.05.1916-2001), български художник.

10.09.
• 250 г. от рождението и 215 г. от смъртта на Мунго Парк (1771-ян. 1806), английски пътешественик, изследовател на Африка.
• 25 г. от смъртта на Стефан Гецов (03.07.1932-1996), български драматичен актьор.

11.09.
• 205 г. от рождението на Карл Цайс (1816-03.12.1888), немски оптик.
• 130 г. от смъртта на Антонио Таркинио де Куентал (1842-1891), португалски поет.
• 70 г. от рождението на Валентина Радинска (1951), българска поетеса и журналистка.
• 20 г. откакто терористи блъскат в сградата на Световния търговски център в Ню Йорк два отвлечени пътнически самолета, събарят трети върху Пентагона, а четвърти край гора в Пенсилвания; жертвите са около 6 000, САЩ обявяват война на тероризма в световен мащаб (2001).

12.09.
• 185 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Кристиан Дитрих Грабе (11.12.1801-1836), немски драматург.
• 130 г. от рождението на Артър Хейс Сулцбъргър (1891-11.12.1968), американски журналист и издател, превърнал в. „Ню Йорк Таймс” в един от най-авторитетните вестници.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Станислав Лем (1921-27.03.2006), полски писател-фантаст.
• 90 г. от рождението на Герчо Атанасов (1931), български писател и публицист.
• 70 г. от рождението на Любомир Денев (1951), български диригент и композитор.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Еудженио Монтале (12.10.1896-1981), италиански писател, нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Атанас Жеков (24.08.1926-2006), български художник.

13.09.
• 515 г. от смъртта и 620 г. от рождението на Андрея Мантеня (1401-1506), един от най-големите художници на италианския ренесанс, автор на поредица фрески в личния параклис на папа Инокентий VIII във Ватикана.
• 175 г. от рождението на Владимир Степанович Барановски (1846-19.03.1879), руски изобретател и конструктор.
• 170 г. от рождението на Уолтър Рийд (1851-22.11.1902), американски лекар, открил причината за жълтата треска.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Шърууд Андерсън (1876-08.03.1941), американски писател.
• 100 г. от рождението на Иван Рудников (1921-22.12.2008), български поет.
• 75 г. от смъртта на Евгений Лансере (04.09.1875-1946), руски живописец и график.

14.09.
• 700 г. от смъртта на Данте Алигиери (1265-1321), италиански поет, писател и философ, автор на "Божествена комедия".
• 170 г. от смъртта на Джеймс Фенимор Купър (15.09.1789-1851), американски писател.
• 135 г. откакто американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина (1886).
• 130 г. от рождението на проф. Мара Цибулка (1891-24.05.1977), българска оперна певица и вокален педагог.
• 130 г. от рождението на Иван Матвеевич Виноградов (1891-20.03.1983), руски математик.
• 145 г. от издаването на патент на Николаус Ото за изобретяването на четиритактовия двигател (1876).
• 95 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Рудолф Ойкен (05.01.1846-1926), германски философ, нобелов лауреат.
• 55 г. от смъртта на Николай Черкасов (27.07.1903-1966), руски актьор.

15.09.
• 155 г. от смъртта на Константин Флавицки (25.09.1830-1866), руски живописец.
• 145 г. от рождението на Бруно Валтер Шлезингер (1876-17.02.1962), германски диригент.
• 125 г. от рождението на Димитър Матов (15.05.1864-1896), български езиковед, фолклорист и етнограф.
• 125 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Димитър Найденов (1896-22.03.1946), български публицист.
• 105 г. откакто английската армия за първи път използва танкове в Първата световна война, в битката при Сома (1916).
• 75 г. от обявяването от Народното събрание на България за Народна република (1946).
• 75 г. от излизането на брой 1 на вестник “Труд” (1946).
• 70 г. от рождението на Ангел Котев (1951), български композитор.
• 50 г. от създаването на международната организация за защита на околната среда “Грийнпийс” (1971).

16.09.
• 285 г. от смъртта и 335 г. от рождението на Габриел Даниел Фаренхайт (24.05.1686-1736), немски физик, изобретил спиртния и живачния термометър.

17.09.
• 210 г. от рождението на Август Теодор Бланш (1811-30.11.1868), шведски писател и драматург.
• 135 г. от рождението на Димо Казасов (1886-28.07.1980), български журналист и политик.

18.09.
• 215 г. от рождението на Хайнрих Лаубе (1806-1884), немски писател и драматург.
• 170 г. от излизането на първия брой на вестник “Ню Йорк Таймс” (1851).
• 115 г. от рождението на Натанаил Охридски и Пловдивски (26.10.1820-1906), български духовник и книжовник, участник в националноосвободителното движение.
• 75 г. от рождението на Павел Поппандов (1946), български театрален и филмов актьор.
• 60 г. от смъртта на Даг Хамаршелд (29.07.1905-1961), шведски политик, генерален секретар на ООН през 1953-1961 г.; нобелов лауреат.

19.09.
• 180 г. от построяването на първата международна ЖП-линия, свързвала френския град Страсбург и швейцарския Базел (1841).
• 145 г. откакто изобретателят Мелвил Бисел от Гранд Репидс, щат Мичиган, патентова първата прахосмукачка (1876).
• 110 г. от рождението на сър Уилям Голдинг (1911-19.06.1993), английски писател, автор на "Повелителят на мухите"; нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Марта Месарош (1931), унгарска режисьорка и сценаристка.
• 65 г. от рождението на Дочо Боджаков (1956), български кинорежисьор.

20.09.
• 130 г. от рождението на Курт Хейнике (1891-18.03.1985), немски писател.
• 130 г. от рождението на Тадеуш Лер-Сплавински (1891-17.02.1965), полски езиковед.
• 105 г. от смъртта на Август Лескин (08.07.1840-1916), немски езиковед славист.
• 50 г. от смъртта на Георгиос Сеферис (13.03.1900-1971), гръцки поет, нобелов лауреат.

21.09.
• 445 г. от смъртта и 520 г. от рождението на Джероламо Кардано (24.09.1501-1576), италиански математик, философ и лекар.
• 265 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Джон Макадам (1756-26.11.1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 155 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Хърбърт Джордж Уелс (1866-13.08.1946), английски писател, един от създателите на научната фантастика.
• 100 г. от смъртта на Карл Дюринг (12.01.1833-1921), немски философ и икономист.

22.09.
• 230 г. от рождението на Майкъл Фарадей (1791-25.08.1867), английски физик.
• 100 г. от смъртта на Иван Вазов (09.07.1850-1921), български народен поет и писател, драматург, културен и обществен деец.
• 80 г. от рождението на Анна Томова-Синтова (1941), българска оперна певица.
• 80 г. от рождението на проф. Здравко Чолаков (1941-12.03.2014), български литературен критик и писател.

23.09.
• 175 г. от откриването на осмата планета от Слънчевата система – Нептун (1846), от немския астроном Йохан Хале.
• 160 г. от рождението на Роберт Бош (1861-12.03.1942), немски инженер, изобретател на запалителната свещ и създател на едноимената компания.
• 130 г. от рождението на Христо Попов (1891-1970), български оперен и оперетен режисьор.
• 105 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Иван /Джон/ Ночев (1916-13.03.1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула “Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 75 г. от рождението на Валентин Александров (1946-09.07.2008), български юрист, дипломат и политик.

24.09.
• 1235 г. от смъртта на Пипин Къси (ок. 714-786), крал на франките; баща на Карл Велики.
• 520 г. от рождението и 445 г. от смъртта на Джероламо Кардано (1501-21.09.1576), италиански математик, философ и лекар.
• 480 г. от смъртта на Парацелз /Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм/ (1493-1541), германски лекар и философ.
• 220 г. от рождението на Михаил Остроградски (1801-01.01.1862), руски математик.
• 200 г. от рождението на Циприан Норвид (1821-23.05.1883), полски поет.
• 125 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд (1896-21.12.1940), американски писател.
• 65 г. откакто е пусната в действие първата трансатлантическа телефонна линия (1956).

25.09.
• 625 г. от битката при Никопол, при която султан Баязид завладява и последната част от българската държава – Видинското царство (1396).
• 155 г. от рождението на Томас Хънт Морган (1866-04.12.1945), американски биолог, нобелов лауреат.
• 155 г. от рождението на Томас Грант (1866-1945), американски биолог, един от създателите на съвременната генетика.
• 145 г. от рождението на Леон Больо (1876-15.10.1965), френски славист.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Лу Сюн (1881-19.10.1936), китайски писател.
• 125 г. от рождението на Елза Триоле (1896-16.06.1970), френска писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на Робер Бресон (1901-18.12.1999), френски кинорежисьор.
• 115 г. от рождението на Дмитрий Д. Шостакович (1906-09.08.1975), руски композитор, професор.
• 90 г. от рождението на Стоян Дуков (1931-08.10.2018), български художник, аниматор, режисьор и сценарист.
• 25 г. от подписването от България на Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие (1996).

26.09.
• 230 г. от рождението на Теодор Жан Жерико (1791-26.01.1824), френски художник и литограф.
• 155 г. от смъртта на Карл Йонас Алмквист (28.11.1793-1866), шведски поет.
• 140 г. от рождението на ген. Никола Бакърджиев (1881-21.03.1954), български военен деец и държавник.
• 135 г. от рождението на Ран Босилек (1886-08.10.1958), български детски писател.
• 90 г. от рождението на проф. Кръстьо Горанов (1931-14.02.2000), български изкуствовед и културолог.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Георги Мокеевич Марков (19.04.1911-1991), съветски писател.

27.09.
• 150 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Грация Деледа (1871-15.08.1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 130 г. от смъртта на Александър Екзарх (ок. 1810-1891), български възрожденски деец, дипломат и просветител.
• 130 г. от смъртта на Иван Александрович Гончаров (18.06.1812-1891), руски писател, автор на романа "Обломов".
• 120 г. от смъртта на Иван Драсов (19.03.1848-1901), деец на българското националноосвободително движение, съратник на Левски.
• 100 г. от учредяването в София на Български земеделски младежки съюз (1921).

28.09.
• 190 г. от рождението на Фран Левстик (1831-16.11.1887), словенски писател.
• 180 г. от рождението на Жорж Клемансо (1841-24.11.1929), френски политик и държавник.
• 130 г. от смъртта на Херман Мелвил (01.08.1819-1891), американски писател, автор на романа "Моби Дик".
• 105 г. от смъртта на Владимир Мусаков (25.10.1887-1916), български писател и драматург.
• 100 г. от рождението на Николай Зидаров (1921-16.11.2007), български поет и публицист.
• 65 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Уйлям Боинг (01.10.1881-1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 60 г. от рождението на Йорданка Донкова (1961), българска лекоатлетка.
• 30 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Майлс Дейвис (26.05.1926-1991), американски джазмузикант и композитор.

29.09.
• 615 г. от смъртта на Киприан, български книжовник и висш духовник, чичо на Григорий Цамблак (ок. 1330-1406).
• 120 г. от рождението на Енрико Ферми (1901-28.11.1954), италиански физик, създател на първия атомен реактор в САЩ, нобелов лауреат.
• 85 г. от рождението на Силвио Берлускони (1936), италиански политик и държавник.
• 80 г. от деня, в който нацистите убиват 96 000 украинци в Бабий Яр, край Киев (1941).
• 5 г. от смъртта на Юлия Андреева Огнянова (22.02.1923-2016), български театрален режисьор.

30.09.
• 230 г. от премиерата на операта "Вълшебната флейта" от Моцарт в Театер ауф дер Вайден, Виена (1791).
• 175 г. откакто д-р Уйлям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойка при вадене на зъб (1846).
• 140 г. от рождението и 55 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (1881-06.10.1966), български историк и философ.
• 130 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Ото Юлиевич Шмид (1891-07.09.1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.
• 80 г. от смъртта на Стефан Киров (03.01.1883-1941), български драматичен артист.

Годишнини - август 2021

Детайли
Посещения: 1864
01.08.
• 130 г. от учредителния конгрес на Българската социалистическа партия на връх Бузлуджа (1891).
• 85 г. от рождението на Ив Сен Лоран /Ив Анри Дона Матийо Сен-Лоран/ (1936-01.06.2008), френски моден дизайнер.
• 75 г. от началото на младежкото бригадирско движение (1946).

02.08.
• 130 г. от рождението на сър Артър Блис (1891-27.03.1975), английски композитор и диригент.
• 100 г. от смъртта на Енрико Карузо (25.02.1873-1921), италиански оперен певец.
• 90 г. от рождението на Анастас Стоянов (1931-24.12.2004), български поет и писател.

03.08.
• 35 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Кирил Харалампиев (10.04.1926-1986), български хореограф.

04.08.
• 195 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Доменико Морели (1826-13.08.1901), италиански живописец.
• 180 г. от рождението на Уилям Хенри Хъдсън (1841-18.08.1922), английски писател и естественик.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Луис Армстронг (1901-06.07.1971), американски джазмузикант.
• 30 г. от смъртта на Емил Чакъров (29.06.1948-1991), български диригент.

05.08.
• 340 г. от рождението и 280 г. от смъртта на Витус Беринг (1681-19.12.1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 120 г. от рождението на Клод Отан-Лара (1901-05.02.2000), френски кинорежисьор.
• 115 г. от рождението на Джон Хюстън (1906-28.08.1987), американски киноактьор и режисьор, прочул се с филма "Малтийският сокол".
• 30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Соичиро Хонда (17.11.1906-1991), японски инженер, създател на най-голямата автомобилна компания в Япония.

06.08.
• 370 г. от рождението на Франсоа Фенелон (1651-07.01.1715), френски архиепископ, теолог и писател.
• 155 г. от рождението на акад. Георги Бончев (1866-07.03.1955), български геолог.
• 155 г. от рождението на Йордан Пекарев (1866-20.05.1953), български журналист, деец на БЗНС.
• 140 г. от рождението на сър Александър Флеминг (1881-11.03.1955), шотландски бактериолог, откривател на пеницилина (1928) и нобелов лауреат за медицина (1945) заедно с Хауърд Флори и Ърнест Чейн.
• 100 г. от рождението на Петко Карлуковски (1921-29.07.1974), български актьор.
• 80 г. от смъртта на Леонид Леонидов (03.06.1873-1941), руски актьор.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Димитър Василев (04.04.1926-2001), български поет, писател и преводач.

07.08.
• 145 г. от рождението на Мата Хари /Маргарета Гертруда Зеле/ (1876-15.10.1917), холандска танцьорка от еврейски произход, шпионирала за Германия.
• 145 г. от излизането на брой 1 на вестник “Стара планина” в Букурещ (1876) под редакцията на Стефан Бобчев.
• 100 г. от смъртта на Александър Блок (28.11.1880-1921), руски поет.
• 85 г. от рождението на Стефан Цанев (1936), български поет, белетрист и драматург.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рабиндранат Тагор (07.05.1861-1941), индийски писател, поет, драматург и философ; нобелов лауреат за литература.
• 40 г. от извеждането в околоземна орбита на изкуствения спътник на Земята "Интеркосмос-България" (1981).

08.08.
• 235 г. от първото изкачване на най-високия европейски връх Монблан от французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар (1786).
• 155 г. от рождението на Драгомир Казаков (1866-22.09.1948), български оперен певец и режисьор.

09.08.
• 245 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Амедео Авогадро (1776-09.07.1856), италиански учен.
• 190 г. от рождението на Василий Курочкин (1831-1875), руски поет.
• 135 г. от детронирането на княз Александър Батенберг (1886). След контрапреврат на 17 август 1886 г. отново се възкачва на българския престол. Батенберг окончателно напуска България на 26 август 1886 г.
• 135 г. от смъртта на Самюъл Фергюсън (1810-1886), ирландски поет.
• 85 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Джоузеф Линкълн Стефънс (06.04.1866-1936), американски писател и философ.
• 70 г. от рождението на Александър Божков (1951-23.08.2009), български икономист и политик.
• 65 г. от смъртта на Никола Данчов (04.12.1878-1956), български лексикограф.

10.08.
• 125 г. от смъртта на Ото Лилиентал (23.05.1848-1896), германски инженер, един от пионерите на авиацията.
• 70 г. от рождението на Николай Петев (1951-15.10.2013), български писател и литературен критик.

11.08.
• 565 г. от смъртта на Янош Хунияди (ок. 1407-1456), унгарски пълководец, военен и държавен деец.
• 165 г. от началото на художествената самодейност в България. В Шумен е организирано първото театрализирано училищно тържество (1856).
• 130 г. от рождението на Станчо Белковски (1891-10.10.1962), български архитект.
• 35 г. от смъртта на Любомир Кабакчиев (01.12.1925-1986), български актьор.
• 25 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Ванга (03.10.1911-1996), българска пророчица и лечителка.

12.08.
• 170 г. от издаването на патент за шевната машина на американеца Айзък Сингер (1851).
• 155 г. от рождението на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (1866-14.07.1954), испански драматург, нобелов лауреат.
• 140 г. от рождението на Александър Михайлович Герасимов (1881-23.07.1963), руски художник.
• 130 г. от смъртта на Джеймс Ръсел Лоуъл (22.02.1819-1891), американски поет и публицист.
• 120 г. от рождението на Пенка Касабова (1901-12.09.2000), българска детска учителка, сестра на Гео Милев.

13.08.
• 195 г. от рождението на баба Неделя /Неделя Петкова/ (1826-01.01.1894), българска учителка, работила за разпространението на девическото образование.
• 155 г. от рождението на Джовани Анели (1866-16.12.1945), италиански предприемач, създател на фирмата „Фиат”.
• 120 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Доменико Морели (04.08.1826-1901), италиански живописец.
• 75 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Хърбърт Джордж Уелс (21.09.1866-1946), английски писател и публицист.

14.08.
• 180 г. от смъртта и 245 г. от рождението на Йохан Хербарт (04.05.1776-1841), германски философ и педагог.
• 140 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Тодор Хаджиев (1881-09.10.1956), български диригент, композитор и пианист.
• 120 г. от рождението на Франц Конвични (1901-28.07.1962), немски диригент.
• 100 г. от рождението на Джорджо Стрелер (1921-25.12.1997), италиански театрален режисьор.
• 65 г. от смъртта на Бертолт Брехт (10.02.1898-1956), немски писател, драматург и режисьор.
• 30 г. от приемането от Народното събрание на Закон за ратифициране на Европейската културна конвенция (1991).

15.08.
• 250 г. от рождението на Уолтър Скот (1771-21.09.1832), шотландски писател и поет.
• 120 г. от рождението на Христо Кодов (1901-17.07.1982), български езиковед, литературен историк и палеограф.
• 115 г. от рождението на Марин Гешков (1906-1974), български журналист, просветен и обществен деец.
• 110 г. от рождението на Анастас Примовски (1911-08.05.1999), български писател, етнограф и фолклорист.
• 85 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Грация Деледа (27.09.1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на Доротея Тончева (1946), българска актриса.

16.08.
• 150 г. от рождението на Захарий Палиашвили (1871-06.10.1933), грузински композитор.
• 135 г. от издаването на прокламация от Стефан Стамболов (1886). Образувано е Наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Славейков и д-р Странски.
• 5 г. от смъртта и 105 години от рождението на Жоао Хавеланж (08.05.1916-2016), бразилски спортен деятел, бивш президент на ФИФА.

17.08.
• 1035 г. от разгромяването на византийците от войската на цар Самуил в Ихтиманския проход (986).
• 420 г. от рождението на Пиер Ферма (1601-12.01.1665), френски математик, един от създателите на аналитичната геометрия и теорията на числата.
• 345 г. от смъртта на Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен (ок. 1622-1676), немски писател.
• 110 г. от рождението на Михаил Ботвиник (1911-05.05.1995), руски шахматист.
• 85 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев (1936-16.05.2014), български оперен певец със световна известност.

18.08.
• 1075 г. от смъртта и 1145 г. от рождението на Иван Рилски (ок. 876-946), български светец, основател на Рилския манастир.
• 125 г. от смъртта на Рихард Авенариус (19.11.1843-1896), швейцарски философ.
• 115 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Марсел Карне (1906-31.10.1996), френски кинорежисьор.
• 100 г. от смъртта на проф. Петър Нойков (27.04.1868-1921), български педагог и просветен деец.
• 45 г. от смъртта на проф. Саша Попов (12.07.1899-1976), български цигулар и диригент.

19.08.
• 375 г. от рождението на Джон Фламстийд (1646-31.12.1719), първият английски астроном, основател на обсерваторията в Гринуич.
• 150 г. от рождението на Орвил Райт (1871-30.01.1948), американски изобретател и авиатор; през 1903 г. заедно с брат си Уилбър разработва първата летателна машина.
• 140 г. от рождението на Джордже Енеску (1881-04.05.1955), румънски композитор и цигулар.
• 85 г. от смъртта на Фредерико Гарсиа Лорка (05.06.1898-1936), испански поет и драматург.
• 75 г. от рождението на Уйлям /Бил/ Джеферсън Клинтън (1946), 42-ри президент на САЩ.

20.08.
• 460 г. от рождението на Джакопо Пери (1561-12.08.1633), италиански певец и композитор.
• 130 г. от рождението на Данаил Дечев (1891-05.08.1962), български художник.
• 120 г. от рождението на Салваторе Куазимодо (1901-14.06.1968), италиански поет, нобелов лауреат.
• 45 г. от смъртта на Мита Стойчева (22.03.1909-1976), българска народна певица.
• 80 г. от началото на обсадата на Ленинград (1941) през Втората световна война.
• 40 г. откакто учените за първи път съобщават за парниковия ефект (1981) и евентуалното глобално затопляне на климата на Земята.
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Маргарита Дикова (29.02.1916-1996), българска хореографка.

21.08.
• 125 г. от началото на “златната треска”. По поречието на Клондайк са открити за първи път златни находища (1896).

22.08.
• 130 г. от рождението на Иван Мешеков (1891-07.01.1970), български литературен критик.

23.08.
• 215 г. от смъртта и 285 г. от рождението на Шарл Огюстен дьо Кулон (14.06.1736-1806), френски инженер и физик.
• 170 г. от рождението на Алоис Ирасек (1851-12.03.1930), чешки белетрист и драматург.
• 130 г. от издаването на указ, с който се утвърждава уставът на първото българско застрахователно дружество “България” в Русе (1891).
• 95 г. от смъртта на Рудолфо Валентино (06.05.1895-1926), американски филмов актьор, известен като "великият любовник".

24.08.
• 445 г. от т. нар. Вартоломеева нощ, през която във Франция са избити около 70 хиляди хугеноти (1576).
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Атанас Жеков (1926-12.09.2006), български художник.
• 80 г. от рождението на проф. Георги Фотев (1941), български социолог.
• 55 г. от смъртта на акад. Кръстьо Миятев (01.02.1892-1966), български археолог и изкуствовед.
• 55 г. от смъртта на Борис Ангелушев (25.10.1902-1966), български художник и илюстратор.

25.08.
• 245 г. от смъртта и 310 г. от рождението на Дейвид Хюм (07.05.1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 185 г. от рождението на Френсис Брет Харт (1836-05.05.1902), американски писател.
• 180 г. от рождението на Емил Кохер (1841-27.07.1917), швейцарски хирург, нобелов лауреат.
• 125 г. от рождението на Станимир Лилянов (1896-18.02.1973), български юрист и писател.
• 45 г. от смъртта на Едвинд Юнсон (1900-1976), шведски писател, нобелов лауреат.

26.08.
• 125 г. от рождението на Ванче /Иван/ Михайлов (1896-05.09.1990), български политик, деец на Македоно-одринското революционно движение и лидер на ВМРО.
• 120 г. от рождението на Александър Жендов (1901-29.10.1953), български художник, илюстратор, карикатурист.
• 100 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Николай Гумильов (15.04.1886-1921), руски поет.
• 65 г. от рождението на Красимир Куртев (1956), български художник карикатурист.
• 50 г. от смъртта на Сава Чукалов (16.07.1889-1971), български писател, преводач и общественик.
• 25 г. от решението на Върховния съд (1996) за реабилитиране на регентите, министър-председателите и министрите от три последователни кабинета преди 9 септември 1944 г.

27.08.
• 445 г. от смъртта на Тициан (ок. 1490-1576), италиански ренесансов художник.
• 165 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Иван Франко (1856-28.05.1916), украински учен и писател.
• 150 г. от рождението на Теодор Драйзер (1871-28.12.1945), американски писател.
• 145 г. от рождението на Рафаил Попов (1876-15.08.1940), български историк и археолог, дописен член на БАН.
• 75 г. от създаването на Гранични войски (1946).

28.08.
• 135 г. от рождението на Дора Габе (1886-16.11.1983), българска писателка и преводачка.
• 80 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов - Течи (1941-28.06.2004), български художник график.
• 70 г. от рождението на Явор Спасов (1951), български актьор и поет.

29.08.
• 1155 г. от пристигането в Рим на българските пратеници на цар Борис със 106 въпроса до папа Николай за основите на християнството (866).

30.08.
• 1495 г. от смъртта на Теодорих Велики (ок. 454-526), крал на остготите.
• 175 г. от рождението на Павел П. Калитин (1846-19.07.1877), руски подполковник, герой от Руско-турската освободителна война, загинал в боя за Стара Загора.
• 165 г. от смъртта на Джон Рос (24.06.1777-1856), английски полярен изследовател.
• 150 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд (1871-19.10.1937), английски учен – първият, който успява да разбие атома и дефинира алфа, бета и гама лъчите; нобелов лауреат по химия.
• 15 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Нагиб Махфуз (11.12.1911-2006), египетски писател, нобелов лауреат.

31.08.
• 210 г. от смъртта на Луи Антоан дьо Бугенвил (11.11.1729-1811), френски мореплавател.
• 210 г. от рождението на Теофил Готие (1811-23.10.1872), френски писател.
• 140 г. откакто Климент Адер патентова звукова система в Германия (1881).
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на проф. Ангел Заберски (1931-11.06.2011), български композитор и музикален педагог.
• 80 г. от самоубийството на Марина Цветаева (08.10.1892-1941), руска поетеса.

Годишнини - юли 2021

Детайли
Посещения: 1788
01.07.
• 375 г. от рождението и 305 г. от смъртта на Готфрид Лайбниц (1646-14.11.1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 145 г. от смъртта на Михаил Бакунин (30.05.1814-1876), руски революционер и публицист.
• 140 г. от свикването в Свищов на ІІ Велико народно събрание (1881), заседавало 1 час.
• 130 г. от откриването край гр. Наречен на първия извор с минерална вода (1891).
• 125 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Хариет Бийчър Стоу (14.06.1811-1896), американска писателка, автор на "Чичо Томовата колиба".
• 100 г. от деня, в който през 1921 г. вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на Омарчевски.
• 100 г. от рождението на Маргарита Дупаринова (1921-03.11.2005), българска актриса.
• 90 г. от рождението на Мирон Иванов (1931-07.12.1988), български писател.
• 70 г. от откриването в София на музея “Петко и Пенчо Славейкови” (1951).
• 60 г. от рождението на Даяна (1961-31.08.1997), принцеса на Уелс (лейди Даяна Спенсър).
• 30 г. от подписването в Прага, Чехия, на Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (1991).

02.07.
• 1805 г. от разгрома при Кана на римската армия от войските на картагенския пълководец Ханибал (216).
• 455 г. от смъртта на Нострадамус /Мишел дьо Нотр Дам/ (14.12.1503-1566), френски лекар, физик и астроном.
• 115 г. от рождението на Петър Димитров – Рудар (1906-18.10.1994), български литературен критик.
• 95 г. от рождението на Иван Татаров (1926-1998), български архитект.
• 70 г. от смъртта на Фердинанд Зауербрух (03.07.1875-1951), немски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 60 г. от смъртта на Ърнест Хемингуей (21.07.1899-1961), американски писател и журналист, нобелов лауреат.
• 30 г. от смъртта на Хаим Бенадов (27.07.1907-1991), български писател.

03.07.
• 225 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Николай Полевой (1796-06.03.1846), руски писател, историк, преводач.
• 140 г. от рождението на Наталия Гончарова (1881-17.10.1962), руска художничка.
• 135 г. от първата демонстрация на първия автомобил на американеца Карл Бенц (1886).
• 115 г. от рождението на Борис Колев (1906-13.03.1982), български художник и изкуствовед.
• 70 г. от основаването на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма /ФИР/ (1951).
• 50 г. от смъртта на Цветан Стоянов (28.01.1930-1971), български литературен критик, есеист, белетрист и преводач.

04.07.
• 245 г. от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ (1776).
• 195 г. от смъртта на Томас Джеферсън (13.04.1743-1826), третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта на САЩ.
• 105 г. от създаването в София на Националния военноисторически музей (1916).
• 80 г. от смъртта на Тадеуш Бой Желенски (21.12.1874-1941), полски писател, критик и преводач.

05.07.
• 120 г. от рождението на Сергей Образцов (1901-08.05.1992), руски театрал, актьор и режисьор.
• 110 г. от рождението на Жорж Помпиду (1911-02.04.1974), френски държавник.
• 105 г. от смъртта на Христо Македонски (1834-1916), български националреволюционер.

06.07.
• 75 г. от рождението на Силвестър Сталоун (1946), американски киноартист, режисьор и сценарист.
• 50 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Луис Армстронг (04.08.1901-1971), американски джазмузикант.
• 30 г. от смъртта на Антон Югов (05.08.1904-1991), български държавник и политик.

07.07.
• 205 г. от смъртта и 270 г. от рождението на Ричард Шеридан (04.11.1751-1816), ирландски писател и политик.
• 130 г. от първата екзекуция на електрическия стол (1891).
• 120 г. от рождението на Виторио де Сика (1901-13.11.1974), италиански актьор и режисьор.

08.07.
• 400 г. от рождението на Жан дьо Лафонтен (1621-13.04.1695), френски баснописец.
• 170 г. от рождението и 80 г. от смъртта на сър Артър Еванс (1851-11.07.1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 130 г. от рождението на Йозеф Хора (1891-21.06.1945), чешки поет и литературен критик.
• 60 г. от смъртта на Георги Костов (07.01.1895-1961), български режисьор.

09.07.
• 580 г. от смъртта на Ян ван Ейк (ок. 1395-1441), фламандски художник, изписал олтара на катедралата в Гент.
• 325 г. от смъртта и 400 г. от рождението на Вацлав Потоцки (ок. 1621-09.07.1696), полски белетрист.
• 165 г. от смъртта и 245 г. от рождението на Амедео Авогадро (09.08.1776-1856), италиански учен.
• 135 г. от рождението на Трайко Симеонов (1886-18.05.1965), български детски писател.
• 120 г. от рождението на Барбара Картланд (1901-21.05.2000), английска писателка.
• 45 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Иван Пейчев (16.12.1916-1976), български поет и драматург.

10.07.
• 170 г. от смъртта на Луи Дагер (18.11.1787-1851), френски художник, изобретател на дагеротипията.
• 165 г. от рождението на Никола Тесла (1856-07.01.1943), американски изобретател, сърбин по произход.
• 150 г. от рождението на Марсел Пруст (1871-18.11.1922), френски писател, автор на "В търсене на изгубеното време".
• 145 г. от учредяването в Букурещ (1876) на Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 135 г. от смъртта на Хенри Браун (1814-1886), американски скулптор.
• 130 г. от смъртта на Педро Антонио де Аларкон-и-Ариза (10.03.1833-1891), испански писател.
• 125 г. от рождението на акад. Атанас Бешков (1896-18.01.1964), български географ.
• 120 г. от учредяването на Българския женски съюз (1901).
• 120 г. от смъртта на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/ (ок. 1840-1901), български писател, общественик и политик.
• 55 г. от откриването на връх Ботев на телевизионна и УКВ-станция (1966).

11.07.
• 130 г. от рождението на Владимир Силовски (1891-26.04.1974), чешки график.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на сър Артър Еванс (08.07.1851-1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 50 г. от премиерата на рокоперата „Исус Христос - суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър (1971).

12.07.
• 485 г. от смъртта и 555 г. от рождението на Еразъм Ротердамски (28.10.1466-1536), холандски хуманист и философ.
• 125 г. от рождението на Асен Русков (1896-23.06.1958), български оперетен артист.
• 110 г. от смъртта на Димитър Бояджиев (18.05.1880-1911), български поет.
• 85 г. от рождението на Петър Льондев (1936-11.06.2018), български композитор.
• 80 г. от рождението на Петър Първанов (1941), български поет.
• 70 г. от решението на ЦК на БКП, с което Дирекцията на печата се преименува в Българска телеграфна агенция (1951).
• 40 г. от смъртта на Борис Полевой (17.03.1908-1981), руски писател.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Крум Пенев (31.12.1901-1986), български поет и драматург.

13.07.
• 195 г. от обесването в Петропавловската крепост в Петербург на водачите на Декабристкото движение (1826).

14.07.
• 75 г. от първото издание на книгата на американския лекар Бенджамин Спок „Грижи за детето и неговото възпитание” (1946), считана за най-издаваната книга след Библията.
• 70 г. от смъртта на акад. Стефан Иванов (25.11.1875-1951), български художник.

15.07.
• 415 г. от рождението на Рембранд Харменс ван Рейн (1606-04.10.1669), холандски живописец, график и офортист.
• 220 г. от подписването на конкордат между първия консул на Френската република Наполеон Бонапарт и Римокатолическата църква (1801).
• 180 г. от избухването в Браила на първия бунт на българските емигранти (1841).
• 150 г. от смъртта и 230 г. от рождението на Ян Халупка (28.10.1791-1871), словашки писател и драматург.
• 145 г. от смъртта на Александър Фредро (20.06.1793-1876), полски писател и драматург.
• 105 г. от смъртта на Иля Мечников (15.05.1845-1916), руски биолог, нобелов лауреат.
• 105 г. от основаването в САЩ на самолетостроителната компания “Боинг” (1916).

16.07.
• 805 г. от смъртта и 860 г. от рождението на Инокентий ІІІ (1161-1216), тринадесети по ред римски папа.
• 535 г. от рождението на Андреа дел Сарто (1486-29.09.1530), флорентински ренесансов художник.
• 360 г. откакто Стокхолмската банка пуска в обръщение първите банкноти в Европа (1661).
• 225 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро (1796-22.02.1875), френски художник, майстор на пейзажа.
• 175 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Георги Мамарчев (1786-1846), български националреволюционер.
• 135 г. от рождението на Пиер Беноа (1886-03.03.1962), френски писател.
• 125 г. от смъртта на Едмон дьо Гонкур (26.05.1822-1896), френски писател.
• 125 г. от рождението на Тригве Ли (1896-1952), първи генерален секретар на ООН.
• 110 г. от рождението на Джинджър Роджърс (1911-25.04.1995), американска киноактриса и танцьорка.
• 100 г. от смъртта на Марко Балабанов (1873-1921), български книжовник, общественик и пръв редактор на сп. “Читалище”.

17.07.
• 200 г. от смъртта на Индже (ок.1755-1821), български войвода.
• 180 г. от излизането в Лондон на първия брой на английското хумористично списание “Пънч” (1841).
• 175 г. от рождението на Николай Н. Миклухо-Маклай (1846-14.04.1888), руски пътешественик.
• 130 г. от рождението на Борис Лавреньов (1891-07.01.1959), руски писател.
• 130 г. от рождението на Щилян Попов (1891-07.07.1968), български драматичен актьор и режисьор.
• 75 г. от рождението на Венцеслав Кисьов (1946-19.05.2014), български актьор.

18.07.
• 300 г. от смъртта на Жан Антоан Вато (10.10.1684-1721), френски живописец и график.
• 210 г. от рождението на Уилям Текери (1811-24.12.1863), английски писател и поет, автор на "Панаир на суетата".
• 130 г. от рождението и 50 г. от смъртта на епископ Кирил Куртев (1891-09.03.1971), екзарх на католиците от източен обред в България.
• 100 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Джон Глен (1921-08.12.2016), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 100 г. от откриването на първата противотуберкулозна ваксина от Албер Калмет и Камий Герен (1921).
• 85 г. от началото на Гражданската война в Испания (1936).
• 50 г. откакто държавите Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (1971).

19.07.
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Арчибалд Кронин (1896-06.01.1981), английски писател.
• 95 г. от рождението на Атанас Мандаджиев (1926-01.09.2000), български писател.

20.07.
• 205 г. от смъртта на Гавриил Державин (14.07.1743-1816), руски поет.

21.07.
• 225 г. от смъртта на Робърт Бърнс (25.01.1759-1796), шотландски поет и композитор.
• 205 г. от рождението на Пол Юлиус Ройтер /Израел Бар Йосафат/ (1816-25.02.1899), основател на осведомителната агенция, носеща неговото име.
• 200 г. от рождението на Василе Александри (1821-22.08.1890), румънски писател.
• 100 г. от смъртта на Вела Благоева (29.09.1859-1921), българска общественичка, публицистка и писателка.
• 75 г. от основаването на Световната федерация на научните работници (1946). Основатели са Фредерик Жолио-Кюри, Джон Бернал и Сесил Пауел.
• 50 г. от смъртта на Ярослав Вотруба (10.04.1889-1971), чешки художник.
• 40 г. от смъртта на Людмила Живкова (26.07.1942-1981), български политик и държавник, инициатор на детската асамблея “Знаме на мира”.
• 35 г. от смъртта на Георги Цанев (21.09.1895-1986), български литературен критик и историк на българската литература

22.07.
• 425 г. от рождението на Михаил Романов (1596-23.07.1645), руски цар, първият от династията Романови.
• 75 г. от рождението на Пол Джоузеф Шрейдър (1946), американски сценарист, кинорежисьор и киноисторик.
• 75 г. от рождението на Мирей Матийо (1946), френска певица.

23.07.
• 195 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Александър Афанасиев (1826-05.10.1871), руски историк и литературовед.
• 105 г. от смъртта на Уилям Рамзи (02.10.1852-1916), английски химик и физик.
• 95 г. от смъртта на Виктор Васнецов (15.05.1848-1926), руски живописец, график, театрален художник.
• 70 г. от смъртта на Робърт Флаерти (16.02.1884-1951), американски кинорежисьор и оператор.
• 55 г. от смъртта на Марко Марков (30.03.1889-1966), български скулптор.

24.07.
• 320 г. от основаването на град Детройт, САЩ (1701).
• 120 г. от рождението на Илия Бешков (1901-23.01.1958), български художник, карикатурист и илюстратор.
• 75 г. от първия американски опит с ядрена бомба под вода, извършен на атола Бикини (1946).

25.07.
• 1695 г. от забраната на всички традиционни езически празници от римския император Константин І (326).
• 660 г. от превземането на Константинопол от византийците и разпадането на Латинската империя (1361).
• 195 г. от смъртта на Кондратий Рилеев (29.09.1795-1826), руски поет.
• 190 г. от смъртта на Мария Шимановска (14.12.1789-1831), полска пианистка и композиторка.
• 25 г. от приемането на Закон за герба и националното знаме на Република България (1996).

26.07.
• 1210 г. от разгромяването при Върбишкия проход на византийския император Никифор от хан Крум (811).
• 165 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу (1856-02.11.1950), английски драматург и публицист, ирландец по произход.
• 120 г. от смъртта на Нина Берберова (1901-26.09.1993), руска писателка.
• 45 г. от смъртта на Абрам Роом (28.06.1894-1976), руски кинорежисьор.

27.07.
• 1105 г. от смъртта на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), български църковен деец и книжовник, ученик и пръв помощник на Св. св. Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.
• 180 г. от смъртта на Михаил Лермонтов (15.10.1814-1841), руски поет.
• 175 г. от рождението на Георги Данчов /Зографина/ (1846-19.01.1908), български живописец, график и обществен деец, един от първите български фотографи.
• 100 г. от изолирането на инсулина от Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд (1921).
• 75 г. от смъртта на Гъртруд Стайн (03.02.1874-1946), американска писателка.

28.07.
• 280 г. от смъртта на Антонио Вивалди (04.03.1678-1741), италиански композитор.
• 125 г. от рождението на Димитър Цолов (1896-06.03.1970), български архитект, изработил заедно с арх. Иван Васильов проекта за Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.
• 80 г. от рождението на Рикардо Мути (1941), италиански диригент.
• 75 г. от рождението на Иванка Гръбчева (1946-26.05.2013), българска кинорежисьорка.

29.07.
• 180 г. от рождението на Герхард Хансен (1841-12.02.1912), норвежки лекар; откривател на бацила на проказата.
• 165 г. от смъртта на Роберт Шуман (08.06.1810-1856), немски композитор и музикален критик.
• 165 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Карел Боровски (31.10.1821-1856), чешки журналист и писател.
• 100 г. от идването на власт на лидера на Националсоциалистическата партия в Германия, Адолф Хитлер (1921).
• 35 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Емил Коралов (02.11.1906-1986), български писател.

30.07.
• 510 г. от рождението на Джорджо Вазари (1511- 27.06.1574), италиански художник, архитект и историк на изкуството.
• 250 г. от смъртта и 305 г. от рождението на Томас Грей (26.12.1716-1771), английски поет.
• 70 г. от смъртта на Асен Разцветников (02.11.1897-1951), български поет.

31.07.
• 465 г. от смъртта и 530 г. от рождението на Игнаций Лойола (23.10.1491-1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 225 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (1796-17.06.1846), френски мим.
• 135 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Ференц Лист (22.10.1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 115 г. от рождението на Веселин Стайков (1906-10.07.1970), български график.
• 30 г. от подписването на Договора /между САЩ и СССР/ за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ (1991).
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Пол Андерсън (25.11.1926-2001), американски писател, автор на фентъзи и на исторически романи.

Предлагаме Ви

centar Tabela

Търсене

В момента има 74 гости и няма регистрирани потребители

Център за доброволци

Електронна библиотека

Разширено търсене
logo lid2 s
school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора