Стара Загора 2018

Фолклорен - април 2018

Детайли: Посещения: 3699

1 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

5 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

8 април - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

15 април - Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

Фолклорен - март 2018

Детайли: Посещения: 3896

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

31 март - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

Фолклорен - февруари 2018

Детайли: Посещения: 4072

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

2 февруари - Сретение Господне (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.Съвпада с ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните. Съвпада с НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

18 февруари - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

19 февруари- КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

19 - 21 февруари - ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

24 февруари - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

Фолклорен - януари 2018

Детайли: Посещения: 3645

1 януари СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари- ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари-СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Годишнини 2018

Детайли: Посещения: 3965

• 2800 г. от основаването на гр. Ереван – столицата на Армения.
• 1300 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1205 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1155 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1125 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1020 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 1000 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 935 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 800 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218-1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 740 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 725 г. от рождението и 635 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 655 г. от смъртта на Калист І (неизв.-1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 620 г. от смъртта на Иван Срацимир (1325-1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 470 г. рождението на Джордано Бруно (1548–17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 250 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768-27.05.1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787-1791, 1806-1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 245 г. от смъртта на Паисий (1722–1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на “История славянобългарска” (1762).
• 240 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок.1778-29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 225 г. от рождението на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793–04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика” и „Таблици взаимоучителни”, а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 200 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок.1818-29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 195 г. от рождението на Иванка Ботева (1823-14.12.1911), майка на Христо Ботев.
• 195 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823–06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата “Многострадална Геновева”.
• 190 г. от рождението на Отец Матей Миткалото /Матей Петров, Матей Преображенски/ (1828-01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 190 г. от рождението на Гийом Лежан (1828-01.02.1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 185 г. от рождението на Георги Вълкович /Г. В. Чалъков/ (1833-14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 180 г. от рождението на Гълъб войвода /Христо Донов Сариев/ (ок.1838-08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843-неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика”, 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина”, Стара Загора.
• 165 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853?-1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена “Братя възкресенци”. Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 150 г. от основаването на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий” от княз Богориди (1868).
• 150 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 150 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 140 г. от рождението на Отон Жупанич (1878-1949), словенски поет.
• 135 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 120 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 110 г. от построяването на “Модерен театър” (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 110 г. от създаването на “Българска оперна дружба” в София (1908).
• 75 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц” (1943).
• 105 г. от създаването на Съюза на българските писатели (1913).
• 55 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 30 г. от основаването на сдружение „Зелени балкани” (1988), най-старата природозащитна НПО в България.

Годишнини - декември 2018

Детайли: Посещения: 4524

01.12.
• 130 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888–20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 130 г. от смъртта на екзарх Антим I /Атанас Чалъков/ (1816–01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.
• 95 г. от рождението на Мария Калас (02.12.1923–16.09.1977), оперна певица.

03.12.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.
• 140 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878–09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 220 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737–04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.
• 380 г. от смъртта на Иван Гундулич (08.01.1589-08.12.1638), хърватски поет.
• 130 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888–01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12
• 410 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608-08.11.1674), английски поет.

10.12.
• 140 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1878).

11.12.
• 215 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803–08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
• 175 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843–27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата , холерата и африканския тиф.
• 40 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

13.12.
• 140 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878–09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

15.12.
• 80 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (20.01.1904-15.12.1938), руски летец изпитател.

16.12.
• 120 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 70 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879–16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника” (1914, 1915, 1919), „Помакинче” (1931).

18.12.
• 215 г. от смъртта на Йохан Готфрид фон Хердер (25.08.1744-18.12.1803), немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач.

19.12.
• 170 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

20.12.
• 150 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров (20.12.1868-02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.
• 160 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858–29.11.1924), италиански композитор : „Турандот”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и др.

23.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

24.12.
• 220 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798–26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш” (1834).
• 170 г. от рождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (24.12.1848-18.09.1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на Руско-турската освободителна война.

25.12.
• 85 г. от рождението на Пенка Павлова (1933/01.12.1934), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

27.12.
• 65 г. от рождението на Едвин Сугарев (27.12.1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение “Екогласност.”.

28.12.
• 155 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов (28.12.1863/09.01.1864-30.05.1926), руски математик, академик.

30.12.
• 125 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф : “Народни песни на македонските българи” и др.

Годишнини - ноември 2018

Детайли: Посещения: 4297

01.11.
• Ден на народните будители в България.
• 205 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 125 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.
• 30 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.
• 420 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 105 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.

08.11.
• 70 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

09.11.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

10.11.
• 535 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 95 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.

12.11.
• 185 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.

13.11.
• 150 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.

16.11.
• 120 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).

17.11.
• 85 г. от рождението на Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.

18.11.
• 75 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.
• 190 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.
• 160 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 105 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.

27.11.
• 145 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 125 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.

28.11.
• 125 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.

29.11.
• 160 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).

Годишнини - октомври 2018

Детайли: Посещения: 3958

• 170 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848-01.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.
• 160 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858–21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.
• 165 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853-1856, война между Русия и Османската империя
• 115 г. от рождението на Джон-Винсънт Атанасов(04.10.1903-15.06.1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.
• 305 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713–31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на “Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751-1780).
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 140 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.
• 60 г. от смъртта на Ран Босилек (26.09.1886–08.10.1958), български детски писател : поредицата “Патиланци”, приказката ”Дядо и ряпа”, стиховете “Родна реч” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”, превърнало се в текст за песен.

10.10.
• 205 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813–27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са “Макбет”, “Травиата”, “Аида” и др.

12.10.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

13.10.
• 175 г. от рождението на Глеб Успенски (13.10.1843–24.03.1902), руски писател-демократ : “Разорение” (1869), “Болна съвест” (1873).

15.10.
• 160 г. от рождението на Валдемар Датски (15.10.1858-14.01.1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.
• 5 г. от смъртта на Николай Петев (10.08.1951-15.10.2013), български писател и литературен критик, председател на СБП.

17.10.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

18.10.
• 115 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (18.10.1903–01.10.1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.
• 100 г. от смъртта на Радко Димитриев /истинско име: Руско Д. Русков/ (24.09.1859-18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.
• 180 г. от рождението на проф. Марин Дринов (20.10.1838–28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 130 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839–20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

21.10.
• 185 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833–10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 115 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903–02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”.
• 80 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (30.01.1875-22.10.1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

23.10.
• 330 г. от смъртта на Шарл Дюканж (18.12.1610-23.10.1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът “Български архиепископи”, използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

25.10.
• 180 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838–03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта “Кармен” (1873-1874).
• 125 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840–25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : “Лебедово езеро”, “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката”, “Годишните времена”.

27.10.
• 160 г. от рождението на Теодор Рузвелт (27.10.1858-06.01.1919), американски държавник, президент на САЩ.

28.10.
• 190 г. от рождението на Драган Цанков (28.10./09.11.1828–11/24.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 85 г. от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933-08.06.2016), български поет.

29.10.
• 130 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888–23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.
• 120 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика “Школска педагогия” (1873) и др.

Годишнини - септември 2018

Детайли: Посещения: 4075

• 90 г. от Войнишкото въстание (1918).

01.09.
• 160 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858–13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
• 120 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898–20.10.1966), един от класиците на българската литература : тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”; “Гласовете ви чувам”.

03.09.
• 360 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640-1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.
• 60 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877-04.09.1958), български палеограф, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на редица трудове.
• 200 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (04.09.1818-13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. “Български книжици” в Цариград.

05.09.
• 450 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568–21.05.1639), италиански мислител-утопист : “Градът на слънцето” (1602, издадена 1623)

06.09.
• 330 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 133 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.
• 150 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (08.09.1868–16.03.1937), българска поетеса.

09.09.
• 190 г. от рождението на Йоаким Груев /Й. Г. Пройчев/ (09.09.1828-01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
• 120 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842–09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : “Следобедът на един фавн” (1876), “Антични богове” (1880), “Иродиада” (1871).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

11.09.
• 185 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (11.09.1833-13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877-1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.
14.09.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.
• 40 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965-1968).

17.09.
• 120 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).

18.09.
• 265 г. от смъртта на Христофор Жефарович (краят на ХVІІ в.-1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата “Стематография” – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.
• 175 г. от рождението на Георги Бенковски (21.09.1843–24.05.1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
• 85 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.
• 110 г. от провъзгласяването на независимостта на България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.
• 2085 г. от рождението на Гай Октавиан Август (23.09.63 пр. Хр.–19.08.14 пр. Хр.), римски император.
• 205 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-23.09.1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 95 г. от началото на Септемврийското въстание (1923).
• 65 г. от рождението на Димитър Атанасов (23.09.1953-10.12.2014), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.
• 120 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898–11.07.1937), американски композитор и пианист : “Един американец в Париж” (1931), “Рапсодия в синьо”(1924) и др.
• 80 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (26.09.1938-02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.
• 215 г. от рождението на Проспер Мериме (28.09.1803-23.09.1870), френски писател : “Матео Фалконе” (1829), “Таманго” (1829), “Кармен” (1845) и др.

28.09.
• 445 г. от рождението на Микеланджело Караваджо (29.09.1573–18.07.1610), италиаски живописец – реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : “Кошница с плодове”.
• 110 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908-19.02.2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

29.09.
• 500 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518–31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса : “Тайната вечеря” (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – ”Раят” (1588-1590), която се намира в Двореца на Дожите.
• 160 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858–21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.
• 105 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858–29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

30.09.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

Годишнини - август 2018

Детайли: Посещения: 4399

02.08.
• 115 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07 ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.
• 120 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898–04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките “Кавалче” (1928), “Преди, преди, вретенце” (1930), романите “Златно сърце” (1929), “Сирачета” (1933) и др.

05.08.
• 20 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911-05.08.1998), политически и държавен деец.

06.08.
• 125 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06/19.08.1893-12.04.1971), български инженер–химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.
• 170 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779–07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленията изоморфизъм и изомерия.
• 80 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

10.08.
• 105 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
• 95 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.
• 160 г. от рождението на Вацлав Добруски (11.08.1858-24.12.1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

12.08.
• 165 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853–09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

13.08.
• 155 г. от смъртта и 22 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 105 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839–13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : “Изгубена Станка” (1865).
• 80 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (13.08.1938), поет, публицист, политически деец на БЗНС “Александър Стамболийски” и на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски - 1899”.

14.08.
• 60 г. от смъртта на Фредерик Жолио Кюри (19.03.1900–14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

16.08.
• 165 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

17.08.
• 265 г. от рождението на Йозеф Добровски (¬17.08.1753-06.01.1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

19.08.
• 135 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (19.08.1883–10.01.1971), френска модна дизайнерка.

22.08.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател–реалист : “В навечерието” (1860).

23.08.
• 150 г. от рождението на Пол Отле (23.08.1868–10.12.1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.
• 275 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743–08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

28.08.
• 190 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828–07/20.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи “Война и мир” (1865-1869) и “Ана Каренина” (1875-1877) са сред шедьоврите на световната литература.
• 75 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894–28.08.1943) и 100 г. от качването му на престола (03.10.1918).

29.08.
• 180 г. от рождението на Тодор Петров Икономов /Т. Икономпетров Тодоров/ (29.08.1838-28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г.

30.08.
• 270 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748–29.12.1825), френски живописец : “Смъртта на Марат” (1793), “Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 65 г. от смъртта на Димитър Ненов (19.12.1901–30.08.1953), български композитор, пианист и педагог.

31.08.
• 110 г. от рождението на Уилям Сароян (31.08.1908-18.05.1981), американски писател.
• 105 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913-29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.