Стара Загора 2017

Фолклорен - май 2017

Детайли: Посещения: 4160

1 май - ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май - ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

25 май - СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.

Фолклорен - април 2017

Детайли: Посещения: 4032

8 април - ЛАЗАРОВДЕН. Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците, помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

9 април - ЦВЕТНИЦА (Връбница). На тоя ден момите вият венци, китят китки и "ходят лазарки". Пеят песни, играят лазарски буенек във всеки дом за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с бели яйца, брашно, ошаф и дребни парици. Празник за всички, които носят имена на цветя и дървета – Калина, Виолета, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен и др.

13 април - ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. На този ден стопанката на дома боядисва яйцата, като първото е винаги червено. То не се чупи, лечебно е, стои до иконата и следващата година се заравя в първата бразда на нивата

16 – 17 април - Възкресение Христово (Великден). Един от най-големите християнски празници, посветен на възкресението на живата природа. На тоя ден хората, които са постили, отговяват с трошици от миналогодишно червено яйце. "Великден без аляно яйце не е Великден!" – казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце.
Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан

23 април - Томина неделя. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Тома, Томислав/а. Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома- един от дванайсетте апостоли на Исус.

Фолклорен - март 2017

Детайли: Посещения: 4190

1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници). В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви, парченце дрян и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

4 март - Св. ТЕОДОР ТИРОН (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). Именици: Божидар/а, Дора, Доротея, Теодор/а, Тодор/а/ка.

25 март - БЛАГОВЕЩЕНИЕ. На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Затова е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: "Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!" А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, правят три възелчета на забрадката си и изричат с надежда: "Лястовичке, посестримке, какъвто ма 'земи, такъв нишан да ми туриш!" Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят. Ако видят кал върху платното, младоженецът ще бъде зидар, ако намерят парче хартия, младоженецът ще е учител. На този ден, преди да чуе кукувича песен, всеки човек трябва да е сигурен, че има храна, има пари в джоба си и е в добро настроение, за да бъдат през цялата година сити, добре и весели. Имен ден на Благой.

28-31 март – БАБИНИ ДНИ - Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Фолклорен - февруари 2017

Детайли: Посещения: 3938

1 февруари -ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Празника наричат още "безносия", защото в една народна легенда се казва, че Света Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. На този ден избират "Цар Трифон" и с веселие го носят на ръце от лозята до дома му.

З февруари - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка". Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".

10 февруари - ЧУМИНДЕН – Свети Харалампи. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.

11 февруари - ВЛАСОВДЕН. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните.

18 февруари - ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост

19 февруари- НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.

26 февруари - НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве. Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. А вечерта задължително младите трябва да си вземат прошка от по-възрастните в рода. И да се "хамка" децата (да уловят с уста) последователно варено яйце – късмета, въгленче – дома и сирене – здравето и дълголетието).

27 февруари- КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник, чист). Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

27 февруари - 1 март – ТРИМИРО - Това е пълно постене – не се яде никаква храна, дори вода не се пие. Тримирото се осъществява в понеделник, вторник и сряда след Сирни Заговезни. В сряда сутринта тримирникът отива на църква, причестява се и взема комка, после се връща у дома, където събира и гощава близки и комшии.

Фолклорен - януари 2017

Детайли: Посещения: 4325

1 януари СУРВА (Васильовден). Суровачка от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие. Имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, а Василий значи „царствен”.

2 януари МУКОВДЕН. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест. В някои селища го наричат още „Риначов”. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове.

5 януари- ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа) Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.

6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление). Освещаване на светия кръст. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими.

8 януари БАБИНДЕН. С прясна погача и дар за тази, която помага при раждането на нов живот.

17 януари АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Месят питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете за здраве и да не върлува чумата.

18 януари АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас е покровител на ковачите и олицетворение на безсмъртието. Жените месят пита, колят черна кокошка за здраве. А перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.

20 януари. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба.Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник.Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.

31 януари-СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.

Годишнини - декември 2017

Детайли: Посещения: 4913

01.12.
• 225 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792 – 27.02.1856), руски математик.
• 125 г. от рождението на Чезар Петреску (1892 – 09.03.1961), румънски писател.

02.12.
• 5 г. от смъртта на Георги Атанасов Бонев(30.04.1922 – 2012), български поет и преводач.

03.12.
•   160 г. от рождението на Джоузеф Конрад (1857 – 03.08.1924), английски писател.
•   120 г. от създаването на историческия музей в Кюстендил (1897).
•   50 г. от първата в света трансплантация на човешко сърце (1967). Извършена е в ЮАР от проф. Кристиан Бернард.

04.12.
• 375 г. от смъртта на кардинал Ришельо (09.09.1585 – 1642), френски държавник.
• 95 г. от рождението на Жерар Филип (1922 – 25.11.1959), френски киноактьор.

05.12.
• 125 г. от рождението на Никола Танев (1890 – 23.07.1962), български художник живописец.
• 90 г. от рождението на Рангел Игнатов (1927 – 17.02.2015), български писател, драматург, киносценарист.

07.12.
•   285 г. от откриването на лондонския театър "Ковънт Гардън" (1732).
•   135 г. от рождението на Георги Михов Райчев (1882 – 18.02.1947), български писател и драматург.
•   80 г. от смъртта на Антон Страшимиров (15.06.1872 – 1937), български прозаик и драматург.
•   75 г. от рождението на Тошо Тошев (1942), български журналист.
•   70 г. от смъртта на Никълъс Бътлър (02.04.1862 – 1947), американски педагог, философ.

08.12.
• 215 г. от рождението на Александър Одоевски (1802 – 27.08.1839), руски поет декабрист.

09.12.
• 75 г. от рождението на Стефан Данаилов (1942), български драматичен и киноактьор.

10.12.
•   95 г. от рождението на Димитър Узунов (1922 – 11.12.1985), български оперен певец.
•   40 г. от откриването в Плевен на панорамата "Плевенска епопея" (1977).
•   30 г. от смъртта на Камен Зидаров (16.09.1902 – 1987), български поет, преводач и драматург.

11.12.
• 135 г. от рождението на Макс Борн (1882 – 05.01.1970), немски физик.
• 75 г . от рождението на Боян Биолчев (1942), български писател, сценарист, литературовед.

12.12.
•   225 г. от смъртта на Денис Фонвизин (14.04.1745 – 1792), руски писател.
•   115 г. от смъртта на Павел Грабовски (11.09.1864 – 1902), украински поет.
•   90 г. от рождението на Драгомир Димитров Ненов (1927 – 19.05.2016), български диригент, композитор.

13.12.
• 220 г. от рождението на Хайнрих Хайне (1797 – 17.02.1856), немски поет и публицист.
• 70 г. от смъртта на Николай Константинович Рьорих (09.10.1874 – 1947), руски художник и теософ.

14.12.
• 45 г. от смъртта на Ангел Каралийчев (21.08.1902 – 1972), български писател.

15.12.
•   1980 г. от рождението на Нерон (37 – 09.06.68), пети император на Древния Рим.
•   185 г. от рождението на Александър – Гюстав Айфел (1832 – 28.12.1923), френски инженер.
•   165 г. от рождението на Антоан Анри Бекерел (1852 – 25.08.1908), френски учен физик.
•   140 г. от рождението на акад. Николай Державин (1877 – 26.02.1953), руски историк и филолог.

16.12.
•   135 г. от рождението на Золтан Кодай (1882 – 06.03.1967), унгарски композитор.
•   120 г. от смъртта на Алфонс Доде (13.05.1840 – 1897), френски писател.
•   115 г. от рождението на Крум Велков (1902 – 18.04.1960), български писател.
•   100 г. от рождението на Артър Кларк (1917 – 19.03.2008), английски писател фантаст.
•   85 г. от рождението на Родион Шчедрин (1932), руски композитор.

18.12.
• 260 г. от смъртта на Антонио Страдивари (ок. 1644 – 1737), италиански лютиер.
• 185 г. от смъртта на Филип Френо (02.01.1752 – 1832), американски поет и просветител.

19.12.
• 110 г. от откриването в София на Майчин дом (1907).
• 80 г. от рождението на Милчо Левиев (1937), български композитор, пианист, педагог.

20.12.
• 35 г. от смъртта на Артур Рубинщайн (28.01.1887 – 1982), американски пианист.

21.12.
• 100 г. от рождението на Хайнрих Бьол (1917 – 16.07.1985), немски писател.
• 80 г. от рождението на Джейн Фонда (1937), американска актриса.

22.12.
•   315 г. от рождението на Жан Етиен Лиотар (1702 – 12.06.1789), швейцарски художник.
•   150 г. от смъртта на Пиер Етиен Теодор Русо (15.04.1812 – 1867), френски художник.
•   20 г. от смъртта на Александър Геров (15.05.1919 – 1997), български поет.

23.12.
• 240 г. от рождението на Александър Първи (1777 – 01.12.1825), император на Русия.
• 135 г. от рождението на акад. Спиридон Казанджиев (1882 – 13.05.1951), български философ и психолог.

24.12.
•   90 г. от смъртта на Владимир Бехтерев (01.02.1857 – 1927), руски лекар – невропатолог и психиатър.
•   35 г. от смъртта на Луи Арагон (03.10.1897 – 1982), френски писател.

25.12.
•   375 г. от рождението на Исак Нютон (1642 – 20.03.1727), английски физик, математик и астроном.
•   105 г. от рождението на проф. Стефан Сърчаджиев (1912 – 20.04.1965), български режисьор.
•   90 г. от рождението на Любен Дилов – баща (1927 – 10.06.2008), български писател.
•   40 г. от смъртта на Чарли Чаплин (16.04.1889 – 1977), американски актьор, режисьор, сценарист и композитор.

26.12.
•   145 г. от залавянето на Апостола на българската свобода – Васил Левски, в Къкринското ханче край Ловеч от турските власти (1872).
•   105 г. от рождението на Ренато Гутузо (1912 – 18.01.1987), италиански живописец и график.
•   50 г. от смъртта на Чудомир /Димитър Христов Чорбаджийски/ (25.03.1890 – 1967), български писател хуморист.

27.12.
•   195 г. от рождението на Луи Пастьор (1822 – 28.09.1895), френски учен.
•   125 г. от рождението на Дан Колов (1892 – 26.03.1940), български спортист, състезател по свободна борба.
•   115 г. от рождението Любомир Далчев (1902 – 11.07.2002), български художник и скулптор, брат на поета Атанас Далчев и архитекта Борис Далчев.
•   28.12.
•   80 г. от смъртта на Морис Равел (07.03.1875 – 1937), френски композитор.

31.12.
• 140 г. от смъртта на Гюстав Курбе (10.06.1819 – 1877), френски художник.
• 110 г. от смъртта на Оскар Искандер (неизв. – 1907), първи директор на БТА.

Годишнини - ноември 2017

Детайли: Посещения: 5020

01.11.
•   125 г. от смъртта на Иван Богоров (ок. 1820 – 1892), български възрожденски книжовник.
•   95 г. от смъртта на Методий Кусев (1838 – 1922), старозагорски митрополит, възрожденски духовен и просветен деец, общественик.
•   95 г. от обявяването на Турция за република (1922).

02.11.
•   120 г. от рождението на Асен Разцветников (1897 – 30.07.1951), български поет, писател и преводач.
•   105 г. от смъртта на Дмитрий Мамин – Сибиряк (25.10.1852 – 1912), руски писател.
•   95 г. от рождението на Георги Свежин /Георги Нейков/ (1922 – 06.10.2001), български писател.
•   60 г. от смъртта на Тодор Самодумов (18.03.1878 – 1957), български педагог.

03.11.
•   220 г. от рождението на Александър Бестужев (1797 – 19.06.1837), руски писател.
•   130 г. от рождението на Самуел Маршак (1887 – 04.07.1964), руски писател, драматург, преводач и критик; автор на творби за деца.
•   115 г. от рождението на Кирил Мирчев (1902 – 21.12.1975), български езиковед.
•   110 г. от смъртта на Константин Величков (01.01.1855 – 1907), български поет, белетрист, преводач, литературен критик, живописец; държавен и обществен деец.
•   60 г. от рождението на Веселин Методиев (1957), български историк и политик.
•   60 г. от първия полет в Космоса с живо същество на борда – руският космически кораб "Спутник–2" с кучето Лайка (1957).
•   50 г. от смъртта на Николай Марангозов (02.01.1900 – 1967), български поет и архитект.
04.11.
•   170 г. от смъртта на Феликс Менделсон – Бертолди (03.02.1809 – 1847), германски композитор и диригент.
•   65 г. от смъртта на акад. Иван Лазаров (02.10.1889 – 1952), български скулптор.

05.11.
• 70 г. от откриването на прохода Хаинбоаз (1947).
• 50 г. от смъртта на Джоузеф Кеселринг (21.06.1902 – 1967), американски драматург.

06.11.
•   130 г. от смъртта на Йожен Поатие (04.10.1816 – 1887), френски поет, автор на "Интернационалът".
•   105 г. от смъртта на Съба Вазова (1833 – 1912), майка на поета Иван Вазов.
•   45 г. от смъртта на Димитър Чавдаров – Челкаш (19.03.1912 – 1972), български писател.
•   5 г. от смъртта на Максим I /светско име Марин Найденов Минков/ (29.10.1914 – 2012), патриарх Български и митрополит Софийски.

07.11.
•   230 г. от рождението на Вук Караджич (1787 – 26.01.1864), сръбски езиковед и фолклорист, основоположник на книжовния сръбски език.
•   150 г. от рождението на Мария Склодовска – Кюри (1867 – 04.07.1934), френски учен физик и химик от полски произход.
•   75 г. от рождението на Николай Стефанов Сърчаджиев (1942), български художник сценограф.

08.11.
• 215 г. от рождението на Бенджамин Хол (1802 – 27.04.1867), английски политик, министър, чието име носи известният часовник "Биг Бен" в Лондон.
• 55 г. от създаването на Народен парк "Вихрен" (1962).

09.11.
• 85 г. от рождението на Енчо Пиронков (1932), български художник.
• 75 г. от смъртта на Георги Стаматов (25.05.1869 – 1942), български писател.

10.11.
•   320 г. от рождението на Уйлям Хогард (1697 – 26.10.1764), английски живописец.
•   90 г. от рождението на Лиана Даскалова (1927 – 22.06.2013), българска писателка.
•   30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Камен Зидаров (16.09.1902 – 1987), български поет, преводач и драматург.
•   35 г. от смъртта на Леонид Брежнев (19.12.1906 – 1982), съветски политик и държавник.

11.11.
• 95 г. от рождението на Кърт Вонегът (1922 – 11.04.2007), американски писател.
• 65 г. от разстрела в Белене на д-р Евгений Босилков (16.11.1900 – 1952), български католически епископ, обявен за блажен от папа Йоан – Павел Втори.

12.11.
• 105 г. от рождението на Ангел Манолов (1912 – 31.12.1991), български хоров диригент.

13.11.
•   110 г. от рождението на Джована Савойска /Йоанна Българска/ (1907 – 26.02.2000), българска царица, съпруга на цар Борис ІІІ.
•   95 г. от създаването в Лондон на компанията Би Би Си (1922).
•   80 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (06.10.1881 – 1937), български поет, преводач и журналист.

14.11.
• 110 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 28.01.2002), шведска писателка за деца.

15.11.
• 225 г. от рождението на Никола Пиколо (1792 – 16.03.1865), елинист, писател и просветител.
• 150 г. от рождението на Герхард Хауптман (1862 – 06.06.1946), немски писател.

16.11.
• 90 г. от рождението на Велко Вълканов (1927 – 26.11.2016), български юрист и политик.

17.11.
•   190 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (1827 – 13.07.1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик.
•   130 г. от рождението на Васил Киселков (1887 – 10.04.1973), български литературовед и литературен историк.
•   100 г. от смъртта на Огюст Роден (12.11.1840 – 1917), френски скулптор.
•   60 г. от рождението на Виктор Паунов (1957), български художник илюстратор; включен в почетния "Андерсенов списък".

18.11.
•   230 г. от рождението на Луи Жак Манде Дагер (1787 – 10.07.1851), френски художник.
•   190 г. от смъртта на Вилхелм Хауф (29.11.1802 – 1827), немски писател за деца.
•   95 г. от смъртта на Марсел Пруст (10.7.1871 – 1922), френски писател.
•   80 г. от рождението на Атанас Свиленов (1937 – 03.12.2015), български кинокритик и публицист.

19.11.
•   100 г. от рождението на Индира Ганди (1917 – 31.10.1984), индийски политик и държавник.
•   50 г. от смъртта на Владимир Башев (28.07.1935 – 1967), български поет.
•   50 г. от смъртта на Христо Борина (29.01.1882 – 1967), български поет и общественик.
•   10 г. от смъртта на Магда Сабо (05.10.1917 – 2007), унгарска писателка.

20.11.
• 225 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792 – 24.02.1856), руски математик.
• 95 г. откакто започва да се прилага (1922) правописът на министър Омарчевски, който заменя Иванчовския правопис. Последната правописна реформа е от 27.02.1945 г.

22.11.
• 20 г. от смъртта на Добри Жотев (24.01.1921 – 1997), български поет.

23.11.
• 150 г. от рождението на Александър Протогеров (1867 – 07.07.1928), български революционер.
• 55 г. от смъртта на Стилиян Чилингиров (26.10.1881 – 1962), български писател.

24.11.
• 385 г. от рождението на Бенедикт Спиноза (1632 – 21.02.1677), хонландски философ.

25.11.
•   455 г. от рождението на Лопе де Вега (1562 – 27.08.1635), испански писател и драматург.
•   100 г. от рождението на Кирила Възвъзова – Каратеодорова (1917 – 06.08.2005), български историк, изворовед.
•   85 г. от рождението на Георги Струмски (1932 – 08.07.2013), български писател и публицист.
•   60 г. от смъртта на проф. Александър Мутафов (08.05.1879 – 1957), български живописец маринист.

26.11.
• 165 г. от смъртта на Павел Федотов (04.07.1815 – 1852), руски живописец и график.

27.11.
•   175 г. от първата премиера (1842) на операта "Руслан и Людмила" от Михаил Глинка.
•   75 г. от рождението на проф. Симеон Янев (1942), български критик и историк на българската литература.
•   35 г. от смъртта на Филип Кутев (13.06.1903 – 1982), български композитор, фолклорист.

28.11.
•   260 г. от рождението на Уилям Блейк (1757 – 12.08.1827), английски поет и художник.
•   110 г. от рождението на Алберто Моравия (1907 – 26.09.1990), италиански писател.
•   110 г. от смъртта на Иван Гарванов, деец на македоно–одринското движение в България. (23.12.1869 – 1907)
•   110 г. от смъртта на Борис Сарафов (12.06.1872 – 1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
•   110 г. от смъртта на Станислав Виспянски (15.01.1869 – 1907), полски драматург и живописец.
•   60 г. от смъртта на професор Иван Георгиев Пенков (30.04.1897 – 1957), български сценограф, живописец, приложник.
•   55 г. от смъртта на Васил Стоянов (01.05.1880 – 1962), български детски писател.

29.11.
•   385 г. от рождението на Жан – Батист Люли (1632 – 22.03.1687), френски композитор.
•   220 г. от рождението на Гаетано Доницети (1797 – 08.04.1848), италиански композитор.
•   215 г. от рождението на Вилхелм Хауф (1802 – 18.11.1827), немски писател за деца.

30.11.
•   350 г. от рождението на Джонатан Суифт (1667 – 19.10.1745), ирландски писател и публицист.
•   150 г. от рождението на Павел Атанасов (1867 – 11.07.1960), български народен певец.
•   115 г. от рождението на Евгений Петров (1902 – 02.07.1942), руски писател сатирик.
•   90 г. от рождението на проф. Иван Попиванов (1927), български литературовед.
•   70 г. от рождението на Георг Краев (1947), български етнолог, фолклорист, културолог.
•   20 г. от смъртта на Петър Ступел (27.04.1923 – 1997), български композитор.

Годишнини - октомври 2017

Детайли: Посещения: 5050

• 170 г. от рождението на Петър Иванов (окт. 1847 – 02.02.1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист; обществен и читалищен деец.

02.10.
•   170 г. от смъртта на Васил Априлов (21.07.1789 – 1847), български възрожденски просветен и книжовен деец, основател на първото новобългарско светско училище в Габрово.
•   90 г. от създаването в София на хор "Кавал" (1927).
•   50 г. от откриването в Котел на Средно музикално училище за народни инструменти (1967), преименувано през 2004 г. в Национално училище по фолклорни изкуства "Филип Кутев".

03.10.
•   150 г. от рождението на Пиер Бонар (1867 – 23.01.1947), френски художник.
•   120 г. от рождението на Луи Арагон (1897 – 24.12.1982), френски поет и общественик.

04.10.
•   435 г. от замяната на Юлианския календар, използван от 45 г. пр. Хр., с Григорианския календар (1582).
•   230 г. от рождението на Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787 – 12.10.1874), френски политик и историк.
•   70 г. от смъртта на Макс Планк (23.04.1858 – 1947), немски физик.
•   60 г. от началото на космическата ера. В Русия е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята (1957).
•   20 г. от първата трансплантация на костен мозък, извършена в Клиниката по детска онкохематология в София (1997).

05.10.
•   135 г. от рождението на Робърт Хъчингс Годард (1882 – 10.08.1945), американски физик и изобретател, един от създателите на ракетната техника.
•   115 г. от рождението на Реймънд Крок (1902 – 14.01.1984), американец, създател на веригата ресторанти за бързо хранене "Макдоналдс".
•   105 г. от обявяването на Балканската война (1912).
•   100 г. от рождението на Магда Сабо (1917 – 19.11.2007), унгарска писателка.
•   70 г. от рождението на Владимир Зарев (1947), български писател.
•   20 г. от смъртта на Стефан Еленков (09.01.1937 – 1997), български оперен певец.

06.10.
•   135 г. от рождението на Карол Шимановски (1882 – 29.03.1937), полски композитор и пианист.
•   125 г. от смъртта на Алфред Тенисън (06.08.1809 – 1892), английски поет.
•   90 г. от прожектирането в Ню Йорк (1927) на първия пълнометражен говорящ филм – "Джазов певец" на компанията "Уорнър Брадърс".

07.10.
•   85 г. от рождението на проф. Румен Скорчев (1932 – 06.09.2015), български художник.
•   65 г. от рождението на Владимир Владимирович Путин (1952), президент на Руската федерация.

08.10.
•   810 г. от смъртта на цар Калоян (неизв. – 1207), един от най – великите български владетели.
•   140 г. от излизането на брой 1 на вестник "Българин". Редактори са Христо Бъчваров и Димитър Попов. Букурещ, 1877.
•   125 г. от рождението на Марина Цветаева (1892 – 31.08.1941), руска поетеса.

09.10.
•   160 г. от рождението на Иво Войнович (1857 – 30.08.1929), югославски писател и драматург.
•   150 г. от смъртта на Георги С. Раковски /Съби Стойков Попович/ (02.04.1821 – 1867), български революционер, издател и публицист; идеолог и родоначалник на организираното националноосвободително революционно движение през ХІХ век в България.
•   50 г. от смъртта на Андре Мороа (26.07.1885 – 1967), френски писател.
•   5 г. от смъртта на Червенко Крумов (17.07.1955 – 2012), български поет

10.10.
•   180 г. от смъртта на Шарл Фурие (07.04.1772 – 1837), френски философ.
•   125 г. от рождението на Иво Андрич (1892 – 13.03.1975), босненски писател.
•   40 г. от откриването в София на Националната гимназия за древни езици и култура "Константин – Кирил Философ" (1977).

11.10.
• 120 г. от рождението на Иван Мирчев (1897 – 14.04.1982), български поет.

12.10.
•   525 г. от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).
•   135 г. от обнародването на първия указ за общините и градското управление в България, подписан от княз Батенберг (1882).

13.10.
•   110 г. от рождението на Иван Минков Хаджийски (1907 – 04.10.1944), български социален психолог и публицист.
•   5 г. от смъртта на Румен Балабанов (21.05.1950 – 2012), български писател, журналист и издател.

14.10.
•   175 г. от рождението на Василий Верешчагин (1842 – 31.03.1904), руски художник баталист.
•   95 г. от рождението на Розалия Ликова (1922 – 08.04.2010), български литературовед, литературен критик, есеист.
•   25 г. от създаването в София от проф. Елена Баева на първото частно театрално училище "Любен Гройс" (1992).

15.10.
•   435 г. от въвеждането на григорианския календар, т. нар. нов стил, в Европа (1582).
•   120 г. от рождението на Иля Илф (1897 – 13.04.1937), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Евгений Петров/.
•   80 г. от смъртта на Йордан Йовков (09.11.1880 – 1937), български писател.
•   25 г. от лицензирането на първото частно радио "ФМ+" (1992).

16.10.
•   115 г. от рождението Фани Попова – Мутафова (1902 – 09.07.1977), българска писателка и преводачка, автор на романи и драми с исторически сюжети, на детски книги.
•   90 г. от рождението на Гюнтер Грас (1927 – 13.04.2015), немски писател.
•   85 г. от рождението на Ганчо Христов Керечев (1932 – 30.10.2013), български поет и режисьор.
•   80 г. от рождението на Константин Илиев (1937), български писател, драматург, преводач.

17.10.
•   95 г. от рождението на Анжел Раймонд Вагенщайн (1922), български писател, драматург и сценарист.
•   60 г. от рождението на Владимир Левчев (1957), български поет, преводач и издател.
•   5 г. от смъртта на Надя Неделина (псевдоним на Надежда Атанасова Драганова) (25.02.1916 – 2012), българска писателка.

18.10.
•   320 г. от рождението на Антонио Каналето /Канале/ (1697 – 20.04.1768), италиански художник.
•   95 г. от създаването на Британската компания за радиоразпръскване Би Би Си (1922).
•   85 г. от рождението на Анани Явашев (1932), български актьор.
•   80 г. от рождението на Людмил Стайков (1937), български кинорежисьор.
•   50 г. от първото в човешката история успешно кацане на руския космически кораб "Венера–4" на планетата Венера (1967).

19.10.
•   155 г. от рождението на Огюст Люмиер (1862 – 10.04.1954), френски учен и изобретател.
•   80 г. от смъртта на Ърнест Ръдърфорд (30.08.1871 – 1937), английски физик.

21.10.
•   95 г. от рождението на Евстати Бурнаски (1922 – 31.07.2015), български поет и публицист.
•   85 г. от рождението на проф. Марин Чонев (1932 – 28.08.2012), български хоров диригент и музикален педагог.
•   20 г. от излизането на брой 1 на вестник "Сега". София, 1997–

22.10.
•   130 г. от рождението на Джон Рид (1887 – 19.10.1920), американски писател и журналист.
•   95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Асен Миланов (1922 – 10.07.1997), български актьор.
•   90 г. от смъртта на Борислав Станкович (31.03.1876 – 1927), сръбски писател.
•   5 г. от смъртта на Пламен Александров Иванов – Джонсън (28.03.1962 – 2012), български поет.

23.10.
•   200 г. от рождението на Пиер Ларус (1817 – 03.01.1875), френски лексикограф и енциклопедист.
•   145 г. от смъртта на Теофил Готие (31.08.1811 – 1872), френски писател.

24.10.
•   170 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847 – 12.12.1936), виден български иконописец.
•   160 г. от създаването на първия футболен клуб в света (гр. Шефилд, Англия, 1857).
•   135 г. от рождението на Имре Калман (1882 – 30.10.1953), унгарски оперетен композитор.
•   90 г. от рождението на Жилбер Беко (1927 – 18.12.2001), френски певец и композитор.

25.10.
•   165 г. от рождението на Дмитрий Мамин – Сибиряк (1852 – 02.11.1912), руски писател.
•   130 г. от рождението на Владимир Мусаков (1887 – 29.09.1916), български писател.
•   115 г. от рождението на Борис Ангелушев (1902 – 24.08.1966), български художник, майстор на карикатурата.

26.10.
•   275 г. от рождението на Доситей Обрадович (1742 – 11.01.1811), сръбски книжовник и просветител.
•   165 г. от рождението на Павел Бобеков (1852 – 29.10.1877), български националреволюционер и вестникар.
•   135 г. от създаването на "Шуменско пиво" (1882), най – старият пивоварен завод в "България.
•   60 г. от смъртта на Никос Казандзакис (18.02.1883 – 1957), гръцки писател.
•   60 г. от откриването в София на Полския информационен и културен център (1957).

27.10.
•   235 г. от рождението на Николо Паганини (1782 – 27.05.1840), италиански цигулар и композитор.
•   190 г. от рождението на Марслен Пиер Бертло (1827 – 18.03.1907), френски химик, философ, държавник.
•   75 г. от рождението на Петър Анастасов (1942), български поет и драматург.
•   15 г. от смъртта на Светослав Лучников (03.02.1922 – 2002), български юрист и политик.

28.10.
•   780 г. от основаването на Берлин (1237).
•   125 г. от смъртта на Тодор Икономов (29.08.1838 – 1892), български политик и публицист.
•   115 г. от рождението на Жак Натан (1902 – 03.03.1974), български икономист.
•   115 г. от излизането на брой 1 на вестник "Земеделско знаме". Главен редактор е Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902.
•   95 г. от рождението на проф. Тодор Вълчев (1922), български икономист, бивш управител на БНБ.
•   30 г. от смъртта на Джон Брейн (13.04.1922 – 1987), английски писател.

29.10.
•   140 г. от смъртта на Павел Бобеков (26.10.1852 – 1877), български националреволюционер и вестникар.
•   20 г. от смъртта на Маргарит Минков (11.05.1947 – 1997), български драматург.

30.10.
•   255 г. от рождението на Андре Шение (1762 – 25.07.1794), френски поет и публицист.
•   120 г. от рождението на Димитър Спространов (1897 – 08.07.1967), български писател и драматург.
•   105 г. от първото в света участие на жена в боен полет (Райна Касабова през 1912 г.).
•   20 г. от смъртта на Петър Незнакомов (12.20.1920 – 1997), български писател.

31.10.
•   500 г. от началото на Реформацията в Европа (1517).
•   170 г. от рождението на Галилео Ферарис (1847 – 07.02.1897), италиански физик, открил променливото магнитно поле.
•   65 г. от първия в света опит с водородна бомба, проведен от САЩ в Тихия океан (1952).

Годишнини - септември 2017

Детайли: Посещения: 4579

• 195 г. от рождението на Добри Чинтулов (1822 – 27.03.1886), български възрожденски поет и културно – просветен деец.

01.09.
• 85 г. от рождението на проф. Христо Недялков (1932 – 29.10.2013), български композитор и хоров диригент.

02.09.
•   90 г. от рождението на Спас Джонев (1927 – 08.12.1966), български актьор.
•   70 г. от основаването на Димитровград (1947).
•   70 г. от рождението на полк. Петко Йотов (1947 – 01.12.2009), директор на Националния военноисторически музей.

03.09.
• 425 г. от смъртта на Робърт Грийн (юли 1558 – 1592), английски писател.
• 90 г. от рождението на Алес Адамович (1927 – 26.01.1994), белоруски писател.

04.09.
•   135 г. от основаването на първото професионално училище – Текстилния техникум в Сливен (1882).
•   105 г. от смъртта на Едвард Григ (15.06.1843 – 1907), норвежки композитор, пианист и диригент.
•   115 г. от рождението на Васил Бараков (1902 – 27.11.1991), български живописец.
•   80 г. от рождението на Александър Спиридонов (1937), български литературен критик и публицист.
•   75 г. от рождението на Бисер Киров (1942 – 06.11.2016), български естраден певец.
•   20 г. от смъртта на Кирил Цибулка (18.05.1926 – 1997), композитор.
•   20 г. от смъртта на Иван Василев Ненов (17.05.1902 – 1997), български художник, живописец, график и керамик.
•   120 г. от рождението на Владимир Трендафилов (1897 – 13.01.1972), български актьор.

05.09.
•   160 г. от рождението на Константин Циолковски (1857 – 19.09.1935), руски учен, основоположник на космонавтиката.
•   45 г. от смъртта на Асен Жабленски (06.09.1898 – 1972), български хоров диригент.
•   20 г. от смъртта на Майка Тереза /Агнес Гонкха Боджакхиц/ (27.08.1910 – 1997), религиозна мисионерка, доктор по богословие, основателка на Ордена на милосърдието. Албанка по произход.

06.09.
•   215 г. от рождението на Алсид Десалин д'Орбини (1802 – 30.06.1857), френски палеонтолог и пътешественик.
•   205 г. от рождението на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (1812 – 16.06.1875), български митрополит, един от водачите на черковно – националната борба.
•   55 г. от смъртта на Ханс Айслер (06.07.1898 – 1962), немски композитор.

07.09.
• 205 г. от победата на руската армия над Наполеон при Бородино (1812).
• 110 г. от смъртта на Рьоне Франсоа Арман Сюли Прудом (16.03.1839 – 1907), френски поет.

08.09.
•   860 г. от рождението на Ричард І Лъвското сърце (1157 – 06.04.1199), крал на Англия.
•   250 г. от рождението на Август Шлегел (1767 – 12.05.1845), немски поет, философ и литературен критик.
•   125 г. от рождението на Васил Пундев (1892 – 04.03.1930), български литературен историк и критик.
•   95 г. от смъртта на Леон Бонат (20.06.1833 – 1922), френски художник.

09.09.
• 280 г. от рождението на Луиджи Галвани (1737 – 04.12.1798), италиански учен.
• 85 г. от смъртта на Стоян Стоянов Заимов (12.08.1853 – 1932), български националреволюционер, обществен деец и книжовник.

10.09.
• 145 г. от рождението на Владимир Арсениев (1872 – 04.09.1930), руски изследовател, етнограф и писател.
• 80 г. от рождението на Ани Гергова (1937), български културолог, библиограф, педагог.

11.09.
•   155 г. от рождението на О'Хенри /Уилям Сидни Портър/ (1862 – 05.06.1910), американски писател.
•   135 г. от рождението на Борис Житков (1882 – 19.10.1938), руски писател.
•   110 г. от рождението на Лев Николаевич Оборин (1907 – 05.01.1974), руски пианист.
•   95 г. от рождението на Димитър Методиев (1922 – 19.06.1995), български поет, публицист, преводач.

12.09.
• 215 г. от смъртта на Александър Радишчев (20.08.1749 – 1802), руски писател.
• 120 г. от рождението на Ирен Жолио – Кюри (1897 – 17.03.1956), френска физичка.

13.09.
• 145 г. от смъртта на Лудвиг Фойербах (28.07.1804 – 1872), немски философ.
• 45 г. от смъртта на Минко Неволин (02.01.1881 – 1972), български писател.

14.09.
•   200 г. от рождението на Теодор Щорм (1817 – 04.07.1888), немски поет.
•   150 г. от първото издание на "Капиталът" от Карл Маркс (1867).
•   120 г. от рождението на Стефан Пейчев (1897 – 05.05.1976), български скулптор и керамик.
•   90 г. от смъртта на Айседора Дънкан (27.05.1877 – 1927), американска танцьорка.

15.09.
•   90 г. от рождението на Стефан Продев (1927 – 03.09.2001), български журналист и писател.
•   75 г. от смъртта на Васил Атанасов Иванов (18.08.1857 – 1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
•   45 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (05.08.1902 – 1972), български живописец, график и постановчик.
•   45 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (05.08.1902 – 1972), български художник.

16.09.
•   145 г. от Патриаршеския събор в Цариград (1872), обявил Българската църква, българския екзарх и българския народ за отстъпници от православието.
•   130 г. от рождението на Надя Буланже (1887 – 22.10.1979), френска композиторка и диригентка.
•   120 г. от рождението на Георги Томалевски (1897 – 22.04.1988), български писател и публицист.
•   115 г. от рождението на Камен Зидаров (1902 – 10.12.1987), български поет, преводач и драматург.
•   110 г. от откриването в Плевен на Мавзолея на руските и румънски воини, загинали за освобождението на България от османско иго (1907).
•   40 г. от смъртта на Мария Калас (02.12.1923 – 1977), гръцка оперна певица.

17.09.
•   230 г. от приемането на конституцията на САЩ (1787).
•   105 г. от създаването с указ на цар Фердинанд на Трета българска армия (1912).
•   85 г. от учредителния конгрес на Съюза на дружествата на художниците – днес СБХ (1932).

18.09.
• 60 г. от рождението на Богомил Бонев (1957), български политик.

19.09.
•   215 г. от рождението на Лайош Кошут (1802 – 20.03.1894), унгарски политик и държавник.
•   50 г. от смъртта на акад. Иван Ценов (02.01.1883 – 1967), български математик.
•   40 г. от смъртта на проф. Ненко Балкански (20.09.1907 – 1977), български художник живописец.

20.09.
• 110 г. от рождението на проф. Ненко Балкански (1907 – 19.09.1977), български художник живописец.
• 85 г. от рождението на Марин Върбанов (1932 – 22.07.1989), български художник, приложник.

21.09.
•   225 г. от обявяването на Франция за република (1792).
•   185 г. от смъртта на Уолтър Скот (15.08.1771 – 1832), английски писател, майстор на историческия роман.
•   105 г. от рождението на Георги Димитров Гошкин (1912 – ), български публицист, естетик.
•   95 г. от рождението на Зако Хеския (1922 – 03.06.2006), български кинорежисьор.
•   90 г. от рождението на Борислав Стоев (1927), български художник, график и илюстратор.
•   70 г. от рождението на Стивън Кинг (1947), американски писател.
•   60 г. от смъртта на Ян Сибелиус (08.12.1865 – 1957), финландски композитор.

22.09.
• 35 г. от смъртта на Никола Маринов (1909 – 1982), български писател.

23.09.
•   425 г. от смъртта на (28.02.1533 – 1592), френски философ.
•   85 г. от основаването на Съюза на независимите писатели в България (1932).
•   70 г. от смъртта на Никола Петков (21.07.1893 – 1947), български политик.

24.09.
• 55 г. от основаването във великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1962).

25.09.
• 155 г. от рождението на Иван П. Стоянович - Аджелето (1862 – 15.02.1947), телеграфо – пощенец, обществен и държавен деец.
• 120 г. от рождението на Уйлям Фокнър (1897 – 06.07.1962), американски писател.

26.09.
• 115 г. от смъртта на Леви Щраус (26.02.1829 – 1902), американски индустриалец, създател на дънковите облекла.
• 105 г. от обявяването на Балканската война (26.09.1912 – 17.05.1913)

27.09.
•   105 г. от рождението на проф. Илия Йосифов (1912 – 29.06.1993), български оперен певец и музикален педагог.
•   100 г. от смъртта на Едгар Дега (19.07.1834 – 1917), френски художник.
•   95 т. от рождението на Богомил Симеонов (1922 – 15.08.1991), български актьор.

28.09.
•   220 г. от рождението на граф Фьодор Литке (1797 – 20.08.1882), руски мореплавател и географ.
•   115 г. от смъртта на Емил Зола (02.04.1840 – 1902), френски писател.
•   85 г. от рождението на проф. Владимир Георгиев Каракашев (1932), български театрален и кинокритик.

29.09.
•   470 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 22.04.1616), испански писател.
•   200 г. от рождението на Александър Сухово – Кобилин (1817 – 24.03.1903), руски драматург.
•   115 г. от рождението на Чезаре Дзаватини (1902 – 13.10.1989), италиански писател и сценарист.
•   105 г. от рождението на Микеланджело Антониони (1912 – 30.07.2007), италиански кинорежисьор, писател и художник.
•   90 г. от рождението на Димитър Гулев (1927 – 28.08.2015), български писател.

30.09.
•   565 г. от първата печатна книга – Библията на Гутенберг, отпечатана в Майнц (1452).
•   165 г. от рождението на Чарлз Станфорд (1852 – 29.03.1924), английски композитор и диригент.
•   135 г. от рождението на Ханс Гайгер (1882 – 24.09.1945), немски учен.
•   75 г. от рождението на Николай Конакчиев (1942), български журналист.
•   25 г. от учредяването на Обединена българска банка (1992).

Годишнини - август 2017

Детайли: Посещения: 5021

01.08.
•   105 г. от смъртта на Йоаким Груев (09.09.1828 – 1912), български книжовник и учител.
•   70 г. от откриването на Варненската опера (1947).
•   70 г. от създаването на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (1947).
•   55 г. от смъртта на Леон Кручковски (28.06.1900 – 1962), полски писател.
•   35 г. от смъртта на Анна Каменова (31.12.1894 – 1982), българска писателка.

02.08.
• 95 г. от смъртта на Александър Греъм Бел (03.03.1847 – 1922), американски физик, изобретател на телефона.

03.08.
•   160 г. от смъртта на Йожен Сю (26.01.1804 – 1857), френски писател.
•   115 г. от създаването на Българския колоездачен съюз (1902).
•   90 г. от рождението на проф. Добри Добрев (1927 – 02.12.2003), български художник.
•   90 г. от смъртта на Стоян Николов Михайловски (07.01.1856 – 1927), български писател и общественик.
•   75 г. от рождението на Владимир Игнатовски (1942), български кинокритик.

04.08.
• 240 г. от откриването на първия цирк в света – в Лондон от Филип Астли (1777).
• 225 г. от рождението на Пърси Биш Шели (1792 – 08.07.1822), английски поет.

05.08.
•   115 г. от рождението на Ценко Бояджиев (1902 – 15.09.1972), български живописец, график и постановчик.
•   65 г. от рождението на Георги Анастасов Мамалев (1952), български актьор.
•   55 г. от смъртта на Мерилин Монро /Норма Джийн/ (01.06.1926 – 1962), американска киноактриса.
•   5 г. от смъртта на акад. Стефан Додунеков (05.09.1945 – 2012), български математик, председател на БАН.

06.08.
• 380 г. от смъртта на Бен Джонсън (11.06.1572 – 06.08.1637), английски драматург.
• 25 г. от смъртта на Иван Богданов (03.05.1910 – 1992), български литературен историк, критик, библиограф и писател.

07.08.
•   120 г. от смъртта на акад. Васил Попович (18.10.1833 – 1897), български писател и художник.
•   95 г. от смъртта на Стоян Дринов (03.02.1883 – 1922), български писател.
•   60 г. от смъртта на Оливър Харди (18.01.1892 – 1957), американски комедиен актьор.

08.08.
• 80 г. от рождението на Дъстин Хофман (1937), американски драматичен и киноактьор.

09–11.08.
• 140 г. от боевете за Шипченския проход по време на Руско – турската освободителна война (1877).

09.08.
• 55 г. от рождението на Надежда Николова Михайлова (1962), филолог, политик и държавник.
• 55 г. от смъртта на Херман Хесе (02.07.1877 – 1962), немски писател.

10.08.
•   120 г. от синтезирането във фирма "Байер" на ацетилсалициловата киселина – т. нар. аспирин (1897).
•   105 г. от рождението на Жоржи Амаду (1912 – 06.08.2001), бразилски писател.
•   25 г. от брой 1 на вестник "Стандарт". София, 1992–

11.08.
• 135 г. от рождението на Кимон Георгиев (1882 – 28.09.1969), български политик и държавник.

12.08.
• 190 г. от смъртта на Уилям Блейк (28.11.1757 – 1827), английски поет и художник.

13.08.
• 215 г. от рождението на Николаус Ленау (1802 – 22.08.1850), австрийски поет.
• 105 г. от смъртта на Жул Масне (12.05.1842 – 1912), френски композитор.

14.08.
• 140 г. от рождението на Джон Голсуърти (1867 – 31.01.1933), английски романист и драматург, Нобелов лауреат.

15.08.
•   150 г. от рождението на Георги Кирков (1867 – 25.08.1919), български публицист.
•   140 г. от рождението на Стефан Руневски (1877 – 24.01.1919), български писател.
•   125 г. от откриването в Пловдив на първото Земеделско промишлено изложение (1892).

16.08.
• 40 г. от смъртта на Елвис Пресли (08.01.1935 – 1977), американски певец и актьор.

17.08.
•   135 г. от смъртта на Спиридон Палаузов (16.07.1818 – 1872), руски историк от български произход, възрожденски деец.
•   105 г. от рождението на Марий Ягодов (Марин Петков Бочев) (1912 – 17.02.1996), български писател и драматург.
•   35 г. от смъртта на Илия Волен (Марин Христов Стаменов ) (13.10.1905 – 1982), български писател.

18.08.
•   790 г. от смъртта на Чингис хан (ок. 1162 – 1227), основател на монголската империя.
•   160 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (1857 – 15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
•   145 г. от смъртта на Петар Прерадович (19.03.1818 – 1872), хърватски писател.
•   95 г. от смъртта на Уилям Хъдзън (04.08.1841 – 1922), английски писател и естественик.
•   85 г. от рождението на Морис Жак Аладжем (1932 – 21.11.2004), български композитор.
•   65 г. от откриването на Варненския куклен театър (1952).

19.08.
• 355 г. от смъртта на Блез Паскал (19.06.1623 – 1662), френски математик, физик и философ.
• 20 г. от смъртта на проф. Иван Венедиков (10.01.1916 – 1997), български археолог.

20.08.
•   1100 г. от битката при река Ахелой, в която цар Симеон І разгромява войските на византийския пълководец Лъв Фока (917).
•   190 г. от рождението на Шарл дьо Костер (1827 – 07.05.1879), белгийски писател.
•   170 г. от рождението на Болеслав Прус (1847 – 19.05.1912), полски писател.
•   135 г. от смъртта на граф Фьодор Литке (28.09.1797 – 1882), руски мореплавател и географ.
•   115 г. от рождението на Александър Гиргинов (1902 – 17.07.1985), български писател и драматург.
•   95 г. от рождението на Владимир Голев (1922 – 15.07.2011), български писател, преводач, драматург и публицист.
•   5 г. от смъртта на Георги Вътев Ковачев – Гришата (30.06.1920 – 2012), български художник

21.08.
• 115 г. от рождението на Ангел Каралийчев (1902 – 14.12.1972), български писател.
• 70 г. от рождението на Емил Табаков (1947), български диригент, композитор.

22.08.
• 155 г. от рождението на Клод Дебюси (1862 – 25.03.1918), френски композитор.
• 95 г. от рождението на Борислав Ангелов Шаралиев (1922 – 09.05.2002), български кинорежисьор.

23.08.
• 445 г. от Вартоломеевата нощ във Франция (1572). Избити са 50 000 хугеноти.

24.08.
• 200 г. от рождението на Алексей Константинович Толстой (1817 – 28.09.1875), руски писател, поет и драматург.

25.08.
•   150 г. от смъртта на Майкъл Фарадей (22.09.1791 – 1867), английски физик и изобретател.
•   140 г. от рождението на Евгения Марс /Евгения Бончева – Елмазова/ (1877 – 26.09.1945), българска писателка.
•   75 г. от смъртта на Панайот Пипков (21.11.1871 – 1942), български композитор.

26.08.
• 205 г. от началото на Бородинската битка между армията на Наполеон І и руските войски на ген. Кутузов (1812).
• 85 г. от рождението на Иван Динков (1932 – 23.01.2005), български писател.

27.08.
•   150 г. от рождението на Марин Василев (1867 – 14.12.1931), български скулптор.
•   90 г. от рождението на Януш Вазов (1927 – 29.01.2006), български кинорежисьор; внук на народния поет Иван Вазов.
•   65 г. от смъртта на Кръстьо Сарафов (06.04.1876 – 1952), български артист.

28.08.
• 140 г. от рождението на Чарлс Ролс (1877 – 12.07.1910), американец, създател на автомобилната компания "Ролс – Ройс".
• 95 г. от излъчването в Ню Йорк на първата радиореклама в света (1922).

29.08.
•   385 г. от рождението на Джон Лок (1632 – 28.10.1704), английски философ.
•   155 г. от рождението на Морис Метерлинк (1862 – 06.05.1949), белгийски поет и драматург.
•   135 г. от смъртта на Йордан Хаджиконстантинов – Джинот (1818 – 1882), български възрожденски деец.
•   65 г. от рождението на Осман Октай (1952), български политик.
•   55 г. от смъртта на Лео Ленц (02.01.1878 – 1962), немски писател и драматург.
•   35 г. от смъртта на Ингрид Бергман (29.08.1915 – 1982), шведска киноактриса.

30.08.
•   220 г. от рождението на Мери Шели (1797 – 01.02.1851), английска писателка.
•   110 г. от откриването на паметника "Цар Освободител" в София (1907).
•   90 г. от рождението на Найден Стенев Вълчев (1927), български поет и преводач.
•   35 г. от смъртта на Емил Манов (29.07.1919 – 1982), български писател.

31.08.
•   150 г. от смъртта на Шарл Бодлер (09.04.1821 – 1867), френски поет.
•   50 г. от смъртта на Иля Еренбург (26.01.1891 – 1967), руски писател и публицист.
•   20 г. от смъртта на лейди Даяна (01.07.1961 – 1997), принцеса на Уелс.