Начало Годишнини 2016

Годишнини - декември 2016

01.12.
• 300 г. от рождението на Етиен Морис Фалконе (1716-1791), френски скулптор.
• 255 г. от рождението на Мадам Тисо (1761-1850), създателка на музея на восъчните фигури в Лондон.
• 150 г. от смъртта на Джордж Еверест (1790-1866), английски геодезист и картограф, военен инженер; пръв измерва височината на най-високия връх в света Джомолунгма /Еверест/.
• 120 г. от рождението на акад. Петко Стайнов (1896-1977), български композитор и музикален деец.
• 65 г. от рождението на о. з. полк. Александър Александров (1951), инженер, български летец-космонавт.
•  80 г. от рождението на Ян Кошка (1936-11.05.2006), словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.

02.12.
• 135 г. от смъртта на Жени Маркс (1814-1881), съпруга и сътрудничка на Карл Маркс.
• 125 г. от рождението на Ото Дикс (1891-1969), германски художник.
• 120 г. от рождението на Павел Берков (1896-1969), руски библиограф, литературовед и историк на книгата.
• 115 г. от рождението на проф. Недялка Симеонова (1901-1959), българска цигуларка и музикална педагожка.
• 110 г. от рождението на Хелер Голдмарк (1906-1977), американски изобретател, създател на цветната телевизия.
• 75 г. от рождението на Калин Донков (1941), български публицист и писател.
• 70 г. от рождението на Джани Версаче (1946-1997), италиански моделиер.
• 60 г. от рождението на Благой Благоев (1956), български щангист.
• 45 г. от първото в историята на космонавтиката меко кацане на повърхността на планетата Марс (1971) на съветската космическа автоматична станция “Марс-3”.

03.12.
• 395 г. откакто Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп (1621).
• 150 г. от излизането в Цариград на вестник “Македония”, редактиран от Петко Р. Славейков (1866). Вестникът излиза до 25 юли 1872 г.
• 105 г. от рождението на Нино Рота (1911–1970), италиански композитор на филмова музика.

04.12.
• 225 г. от излизането на първия брой на вестник “Обзървър” във Великобритания – най-стария неделен вестник (1791).
• 135 г. от рождението на Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965), българска художничка.
• 120 г. от рождението на Николай Тихонов (1896-1979), руски писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Дина Дърбин /Една Мей/ (1921), американска киноактриса.
• 40 г. от смъртта на Бенджамин Бритън (1913-1976), английски композитор.

05.12.
• 250 г. от първия аукцион в Лондон на аукционната къща “Кристис” (1766).
• 225 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), музикант и композитор.
• 150 г. от рождението на Траян Деметреску (1866-1896), румънски поет.
• 115 г. от рождението на Уолт Дисни (1901-1966), американски режисьор на документални и мултипликационни филми.
• 105 г. от смъртта на Валентин Серов (1865-1911), руски художник.
• 70 г. от рождението на Хосе Карерас (1946), испански оперен певец – тенор.

06.12.
• 245 г. от смъртта на Джовани Батиста Моргани (1682-1771), италиански анатом, положил основите на науката патология.
• 110 г. от смъртта на Ели Дюкомен (1833-1906), швейцарски журналист и пацифист, нобелов лауреат.
• 95 г. от сключването на договор между Великобритания и Ирландия (1921). Създадена е самостоятелна държава в южната част на Великобритания със статут на доминион.
• 90 г. от смъртта на Клод Моне (1840-1926), френски живописец, един от създателите на импресионизма.

07.12.
• 210 г. от излизането от печат в Римкин /дн. Румъния/ на първата новобългарска книга – “Неделник” /Кириакодромион/ (1806) на Софроний Врачански.
• 105 г. от рождението на професор Пенчо Пенев (1911-1968), български театровед.
• 75 г. от нападението на Япония срещу САЩ в хавайското пристанище Пърл Харбър (1941).

08.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1681-1741), руски офицер и мореплавател, по народност датчанин.
• 175 г. о т смъртта на Йохан Хайнрих фон Данекер (1758-1841), германски скулптор.
• 155 г. от рождението на Жорж Мелиес (1861-1938), френски режисьор.
• 150 г. от рождението на Диего Ривера (1866-1957), мексикански художник монументалист.
• 25 г. от учредяване на Асоциацията на демократичните общини в България (1991), сружение с нестопанска цел.

09.12.
• 1480 г. от падането на Рим (536). Войските на Велизарий превземат Италия и изгонват остготите.
• 375 г. от смъртта на Антонис ван Дайк (1599-1641), фламандски живописец.
• 145 г. от смъртта на Йозеф Манес (1820-1871), чешки живописец и график.
• 130 г. от рождението на Райко Даскалов (1886-1923), български политик и държавник, деец на БЗНС.
• 125 г. от рождението на Максим Богданович (1891-1917), белоруски поет и преводач.
• 115 г. от рождението на Еден фон Хорват (1901-1938), австрийски драматург, унгарец по произход.
• 100 г. от рождението на Кърк Дъглас /Исур Даниелович Демски/ (1916), американски киноактьор, режисьор и продуцент.
• 60 г. от произвеждането на първото олово в Оловно-цинковия завод в Кърджали (1956).
• 50 г. от смъртта на Спас Джонев (1927-1966), български драматичен актьор.

10.12.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1878), руски поет и журналист.
• 185 г. от смъртта на Томас Йохан Зеебек (1770-1831), германски физик, откривател на термоелектричеството.
• 165 г. от рождението на Мелвил Дюи (1851-1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната клисификация.
• 140 г. откакто завършва Цариградската посланическа конференция (1876), на която се обсъждат проекти за създаване на автономна българска държава.
• 125 г. от приемането на Закон за народното просвещение от Петото Обикновено народно събрание (1891).
• 125 г. от рождението на Нели Закс (1891-1970), немска поетеса, нобелов лауреат.
• 120 г. от смъртта на Алфред Нобел (1833-1896), шведски инженер и химик, откривател на динамита.
• 115 г. от връчването на първите Нобелови награди (1901), учредени със завещанието на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г.
• 115 г. от рождението на М. Н. Румянцев /Карандаш/ (1901-1983), съветски цирков актьор.
• 110 г. от смъртта на Дамян Груев (1871-1906), един от водачите на националноосвободително движение на българите в Македония и Одринско, деец на ВМОРО.
• 95 г. от рождението на Кристине Брюкнер (1921), немска писателка.
• 90 г. от рождението на Катя Зехирева (1926-26.08.2009), българска актриса и театрална деятелка; професор, преподавател по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
• 80 г. от смъртта на Луиджи Пирандело (1867-1936), италиански писател и драматург.

11.12.
• 235 г. от рождението на Дейвид Бюстър (1781-1839), шотландски учен, изобретател на калейдоскопа.
• 215 г. от рождението на Кристиан Дитрих Грабе (1801-1836), немски драматург.
• 105 г. от смъртта на Христо Г. Данов (1828-1911), български възрожденски книгоиздател и книжар.
• 105 г. от рождението на Нагиб Махфуз (1911-30.08.2006), египетски писател, нобелист.
• 70 г. от създаването на Фонда на ООН за подпомагане на децата – УНИЦЕФ (1946).
• 25 г. от подписването на Договора от Маастрихт (1991), договор за икономически и валутен съюз, подписан от държавните ръководители на страните членки на Европейската общност в Маастрихт, Холандия. По силата на този договор подписалите го страни установяват помежду си Европейски съюз.
• 20 г. от основаването на Националното сдружение на общините в Република България, организация с идеална цел (1996).

12.12.
• 250 г. от смъртта на Йохан Кристоф Готшед (1700-1766), немски литератор.
• 250 г. от рождението на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 195 г. от рождението на Гюстав Флобер (1821-1880), френски писател.
• 160 г. от представянето в Лом от театралната трупа на Кръстю Пишурка на историческата пиеса “Велисарий” от Траудцен (1856).
• 150 г. от рождението на Алфред Вернер (1866-1919), швейцарски химик, нобелист.
• 60 г. от смъртта на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.

13.12.
• 550 г. от смъртта на Донатело (ок. 1386-1466), италиански скулптор.
• 200 г. от рождението на Ернст Вернер фон Сименс (1816-1892), немски електроинженер и изобретател.
• 65 г. от рождението на Стефан Джамбазов (1951), български журналист и кинорежисьор-документалист.
• 60 г. от смъртта на Иван Кюлев (1872-1956), български хоров диригент.
• 45 г. от смъртта на Иван Башев (1916-1971), български политик и държавник.
• 25 г. от подписването в София на Протокол за установяване на дипломатически и консулски отношения мужду България и Украйна (1991).

14.12.
• 470 г. от рождението на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 150 г. от рождението на Роджър Фрай (1866-1934), английски художник, основоположник на постимпресионизма.
• 85 г. от смъртта на Марин Василев (1867-1931), български скулптор.
• 65 г. от рождението на Вежди Рашидов (1951), български скулптор, министър на културата.
• 35 г. от преминаването на Голанските възвишения под израелска юрисдикция (1981).

15.12.
• 225 г. от приемането ва Закона за гражданските права в САЩ (1791).
• 130 г. от рождението на д-р Александър Станишев (1886-1945), български лекар и държавник.
• 125 г. от приемането на Закон за устройството на въоръжените сили в Княжество България (1891). С този закон се полагат основите на изграждане на една съвременна структура на българската армия.
• 120 г. от рождението на професор Христо Вакарелски (1896-1979), български етнограф и фолклорист.
• 105 г. от достигането на Южния полюс от норвежеца Руал Амундсен и четиримата му спътници (1911).
• 35 г. от смъртта на Михаил Жаров (1900-1981), руски театрален и филмов актьор.

16.12.
• 150 г. от рождението на Василий Кандински (1866-1944), руски живописец и график.
• 100 г. от рождението на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.
• 95 г. от смъртта на Камий Сен Санс (1835-1921), френски композитор, диригент.
• 65 г. от рождението на Иван Иванов (1951-2004), български филмов и театрален актьор.
• 60 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Люксембург (1956).

17.12.
• 240 г. от рождението на Йохан Ритер (1776-1810), немски учен, откривател на ултравиолетовите лъчи.
• 25 г. от образуването на първата в България Софийска фондова борса (1991). Създадена от Българската стопанска камара и акционерно дружество “Сателитдайг”, съвместно с международния консорциум “Опън маркет”. От 1997 г. става “Българска фондова борса - София” АД.
• 25 г. от приемането в Хага на Европейската енергийна харта (1991).
• 20 г. от смъртта на Станко Тодоров (1920-1996), български политик и държавник.

18.12.
• 160 г. от рождението на Джоузеф Томсън (1856-1940), английски физик, откривател на електрона; нобелов лауреат.
• 95 г. от рождението на Юрий Никулин (1921-1997), руски цирков и филмов актьор.
• 45 г. от смъртта на Александър Твардовски (1910-1971), руски поет.

19.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1680-1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 165 г. от смъртта на Джоузеф Търнър (1775-1851), английски художник.
• 140 г. от смъртта на Виктор Григорович (1815-1876), руски славист, открил редица старобългарски ръкописи – Зографско, Маринско четвероевангелие и Охридски апостол, които отнесъл в Русия.
• 115 г. от рождението на Димитър Ненов (1901-1953), български пианист и композитор.
• 110 г. от рождението на Леонид Брежнев (1906-1982), съветски политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Марта Месарош (1931), унгарска режисьорка и сценаристка.
• 20 г. от смъртта на Марчело Мастрояни (1924-1996), италиански актьор.

20.12.
• 175 г. от рождението на Фердинан Бюисон (1841-1932), френски философ и педагог, нобелист.
• 165 г. от рождението на Айза Гритс Кендлър (1851-1929), американски предприемач и филантроп, основател на компанията “Кока Кола”.
• 110 г. от избухването на обща железничарска стачка в България (1906).
• 65 г. от рождението на Маргарита Хранова (1951), българска естрадна певица.

21.12.
• 180 г. от рождението на Милий Балакирев (1836-1910), руски композитор, пианист и диригент.
• 150 г. от рождението на Ищван Тьомьоркен (1866-1917), унгарски прозаик, етнограф и археолог.
• 95 г. от рождението на Алисия Алонсо (1921), кубинска балерина.
• 75 г. от рождението на Ванко Урумов (1941), български художник.
• 45 г. от смъртта на Сашо Настев (1900-1971), български писател и театрален деец.
• 45 г. от катастрофата на български самолет “ИЛ-18”, изпълняващ полет София-Алжир (1971). Загиват 28 души от 73-ма пътници и екипаж.
• 20 г. от смъртта на професор Иван Спасов (1934-1996), български композитор и музикален педагог.
• 20 г. от смъртта на Карл Сейгън (1934-1996), американски физик и астроном.

22.12.
• 140 г. от рождението на Филипо Томазо Маринети (1876-1944), италиански писател.
• 80 г. от смъртта на професор Асен Златаров (1885-1936), български биохимик и общественик.
• 80 г. от смъртта на Николай Островски (1904-1936), руски писател.
• 60 г. от рождението на Соломон Паси (1956), български математик, политик и държавник.

23.12.
• 125 г. от рождението на Щилиян Попов (1891-1968), български драматичен актьор и режисьор.
• 120 г. от рождението на Джузепе Томази ди Лампедуза (1896-1957), италиански писател.
• 115 г. от рождението на Мария Димова (1901-1944), българска балетмайсторка.
• 95 г. от смъртта на д-р Тота Венкова (1855-1921), българска лекарка, общественичка и дарителка.
• 25 г. от учредяването на първото Сдружение за частно радиоразпръскване в България (1991).

24.12.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански монах, създател на йезуитския орден.
• 145 г. от първото изпълнение в Кайро на операта “Аида” от Верди (1871), по случай откриването на Суецкия канал.
• 115 г. от рождението на Александър Фадеев (1901-1916), руски писател.
• 100 г. от смъртта на Вацлав Добруски (1858-1916), чешки учен, живял и работил в България.
• 65 г. от рождението на Петър Кърджилов (1951), български киновед, писател и издател.
• 65 г. от обявяването на независимостта на Либия (1951).
• 35 г. от тържественото откриване на ТЕЦ “Марица-изток 3” (1981).
• 25 г. от смъртта на Георги Раданов (1924-1991), български драматичен актьор.
• 20 г. от смъртта на академик Димитър Ангелов (1917-1996), български историк.

25.12.
• 125 г. от рождението на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.
• 95 г. от смъртта на Владимир Короленко (1853-1921), руски исател.
• 90 г. от смъртта на Мара Нонинска-Миятева (1883-1926), първата българска киноактриса.

26.12.
• 300 г. от рождението на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 245 г. от смъртта на Клод Адриан Хелвеции (1715-1771), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хенри Милър (1891-1980), американски писател.
• 120 г. от рождението на академик Георги Наджаков (1896-1981), български физик и общественик.
• 120 г. от смъртта на Емил Дюбоа-Реймон (1818-1896), германски физиолог, създател на електрофизиологичната апаратура.
• 90 г. от рождението на Мария Атанасова (1926-2000), първата българка – пилот от гражданската авиация.
• 75 г. от рождението на Димитър Коруджиев (1941), български писател и общественик.
• 25 г. от последното заседание на Върховният съвет на СССР, на което се приема декларация и официално се прекратява формалното съществуване на СССР като държава и като субект на международното право (1991).
• 25 г. от смъртта на проф. Борис Геров (1903-1991), български езиковед.

27.12.
• 445 г. от рождението на Йоханес Кеплер (1571-1630), германски астроном.
• 120 г. от рождението на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.
• 115 г. от рождението на Марлене Дитрих /Мария Магдалена фон Лош/ (1901-1992), американска актриса, германка по произход.
• 35 г. от смъртта на Хоугланд Кармайкъл (1899-1981), американски композитор, пианист, певец и актьор.
• 30 г. от смъртта на Ромео Райчев (1913-1986), български оперен диригент.
• 25 г. от смъртта на Стефан Попов (1891-1991), български художник.

28.12.
• 310 г. от смъртта на Пиер Бейл (1647-1706), френски публицист и философ.
• 135 г. от рождението на Братован Желев (1881-1936), български педагог и публицист.

29.12.
• 140 г. от рождението на Пабло Казалс (1876-1973), испански виолончелист, композитор и диригент.
• 120 г. от рождението на Давид Алфаро Сикейрос (1896-1974), мексикански художник и общественик.
• 95 г. от рождението на Лили Берон (1921-1996), българска балетна актриса.
• 35 г. от смъртта на Мирослав Кърлежа (1893-1981), хърватски писател.
• 30 г. от смъртта на Андрей Тарковски (1932-1986), руски кинорежисьор.

30.12.
• 425 г. от рождението на Йозеф фон Фуртенбах (1591-1667), немски архитект, открил илюзорната сцена в театъра.
• 325 г. от смъртта на Робърт Бойл (1627-1691), английски физик.
• 100 г. от убийството на Григорий Распутин (1872-1916), руски политик.
• 35 г. от смъртта на акад. Евгений Фьодоров (1910-1981), руски полярен изследовател.

31.12.
• 120 г. от рождението на Филип Стивънсън (1896-1965), американски писател.
• 115 г. от рождението на Крум Пенев (1901-1986), български поет и драматург.
• 85 г. от рождението на Васил Андреев (1931-1999), български актьор и поет.
• 50 г. от смъртта на Минко Николов (1929-1966), български литературен критик и историк.

Годишнини - ноември 2016

01.11.
• 515 г. от акостирането на ескадрата на Америго Веспучи в залива на Рио де Жанейро (1501).
• 380 г. от рождението на Никола Боало (1636-1711), френски поет и критик.
• 145 г. от рождението на Стивън Крейн (1871-1900), американски писател.
• 135 г. от произвеждането на избори за Държавен съвет (1881). За председател е избран Тодор Икономов.
• 130 г. от избирането на Регентство от Третото Велико народно събрание (1886) – Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански режисьор.
• 105 г. от рождението на Анри Троя /Лев Тарасов/ (1911-02.03.2007), френски белетрист.
• 85 г. от рождението на Д. А. Башкиров (1931), руски пианист и преподавател.
• 45 г. от смъртта на Михаил Ром (1901-1971), руски сценарист и филмов режисьор.
• 25 г. от официалното откриване на Американския университет в Благоевград (1991).

02.11.
• 150 г. от рождението на Фриц Хофман (1866-1956), германски химик, откривател на изкуствения каучук.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Емил Коралов (1906-1986), български писател.
• 105 г. от рождението на Одисеас Елитис (1911-18.03.1996), гръцки поет, нобелист.
• 85 г. от рождението на проф. Николай Генчев (1931-22.11.2000), български историк, член-кореспондент на БАН, носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
• 80 г. от излъчването от Би Би Си на първата редовна телевизионна програма в света.
• 20 г. от смъртта на Емил Вагенщайн (1930-1996), български кинооператор.

03.11.
• 215 г. от рождението на Винченцо Белини (1801-1835), италиански композитор.
• 215 г. от рождението на Карл Бедекер (1801-1859), немски издател и книгоразпространител.
• 115 г. от рождението на Андре Малро (1901-1976), френски писател.
• 95 г. от рождението на Чарлз Бронсън (1921-30.08.2003), американски артист.
• 90 г. от рождението на Никола Ковачев (1926-08.10.2005), български режисьор, кинодокументалист.

04.11.
• 885 г. от смъртта на Омар Хаям (1048-1131), персийски поет, математик и астроном.
• 160 г. от смъртта на Пол Деларош (1797-1856), френски живописец.
• 120 г. от рождението на проф. Драган Кърджиев (1896-1968), български оперен режисьор.
• 100 г. от рождението на Уолтър Кронкайт (1916-17.07.2009), американски телевизионен журналист.
• 70 г. от създаването на ЮНЕСКО – организация на Обединените нации за образование, наука и култура.
• 50 г. от смъртта на Веселин Ханчев (1919-1966), български поет и преводач.

05.11.
• 180 г. от смъртта на Карел Хинек Маха (1810-1836), чешки поет романтик.
• 30 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов (1903-1986), български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина.
• 25 г. от смъртта на Робърт Максуел (1923-1991), британски медиен магнат.
• 20 г. от смъртта на Димитър Пеев (1919-1996), български писател, журналист и дипломат.

06.11.
• 245 г. от рождението на Алоис Зенефелдер (1771-1834), немски учен, изобретател на литографията.
• 220 г. от смъртта на Екатерина ІІ (1729-1796), руска империатрица.
• 165 г. от рождението на Чарлс Хенри Дау (1851-1902), американски финансов журналист, чието име, заедно с това на Едуард Джоунс, носи борсовият индекс Дау-Джоунс.
• 155 г. от рождението на Джеймс Несмит (1861-1927), американски учител, създал през 1891 г. правилата на баскетбола.
• 80 г. от смъртта на Цветана Табакова (1905-1936), българска оперна певица.

07.11.
• 150 г. от откриването на първата жп линия в България – Русе-Варна (1866).
• 125 г. от рождението на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 110 г. от смъртта на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 105 г. от рождението на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор на забавна музика.
• 90 г. от рождението на Джоан Съдърланд (1926-10.10.2010), австралийска оперна певица – сопран.
• 85 г. от рождението на Орлин Орлинов (1931), български поет и писател.
• 70 г. от свикването на Велико народно събрание (1946-1949). Свикано формално на основата на Търновската конституция, то е единственото Велико народно събрание, което едновременно упражнява и двете власти – учредителна (за изработване на нова конституция) и обикновено.
• 65 г. от рождението на Стефан Софиянски (1951), български политик и държавник.

08.11.
• 360 г. от рождението на Едмънд Халей (1656-1742), английски астроном, открил Халеевата комета.
• 120 г. от откакто Вилхелм Конрад фон Рьонтген, немски учен, открива лъчите, носещи неговото име.
• 100 г. от рождението на Петер Вайс (1916-1982), немски писател и режисьор.
• 80 г. от откриването в Свищов на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов” (1936), днес Стопанска академия “Д. А. Ценов”.

09.11.
• 2015 г. от рождението на Гейл Бордън (1801-1874), американски бизнесмен, изобретил дълготрайното съхранение на храните.
• 115 г. от основаването в София на Българското историческо дружество (1901).
• 55 г. от пускането в действие край София на първия научно-изследователски атомен реактор (1961), спрян през 1989 г.
• 25 г. от смъртта на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.

10.11.
• 125 г. от смъртта на Артюр Рембо (1854-1891), френски поет.
• 45 г. от смъртта на Гюрга Пенджурова (1895-1971), българска народна певица.
• 40 г. от смъртта на Теодор Бестерман (1904-1976), английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията”.
• 35 г. от смъртта на Димитър Стоевски (1902-1981), български лекар и писател.
• 20 г. от смъртта на Стефан Гецов (1932-1996), български драматичен актьор.

11.11.
• 195 г. от рождението на Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 115 г. от рождението на проф. Генчо Пирьов (1901-2001), български педагог и психолог, чллен-кореспондент на БАН.
• 105 г. от рождението на акад. Пантелей Зарев (1911-1997), български литературен критик и държавник.
• 85 г. от рождението на Петър Караангов (1931), български писател и драматург.

12.11.
• 150 г. от рождението на Гено Киров (1866-1944), български актьор и театрален деец.

13.11.
• 1150 г. откакто папа Николай І връчва на българските пратеници своите отговори на въпросите, поставени от княз Борис (866).
• 180 г. от рождението на Ярослав Домбровски (1836-1871), полски революционер.
• 125 г. от рождението на Георги Спасов (1891-1953), български композитор.
• 95 г. от рождението на Никола Мирчев (1921-1973), български художник.

14.11.
• 300 г. от смъртта на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски философ и математик.
• 185 г. от смъртта на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), немски философ, създател на диалектиката.
• 165 г. от първото издание на романа “Моби Дик” на Хърман Мелвил (1851).
• 150 г. от рождението на акад. Васил Златарски (1866-1935), български историк, археолог и епиграф.
• 125 г. от рождението на Фредерик Грант Бантинг (1891-1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелист.
• 25 г. от смъртта на Иван Николов (1937-1991), български поет и преводач.

15.11.
• 135 г. от погребението на Уста Кольо Фичето /Никола Фичев/ (1800-1881), български майстор-строител и архитект от епохата на Възраждането.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11 ст. стил/15.11.1906-30.09.1999), руски литературовед и историк на културата.
• 100 г. от смъртта на Хенрих Сенкевич (1846-1916), полски писател, нобелист.
• 95 г. от рождението на проф. Лили Атанасова (1921), българска пианистка и музикална педагожка.
• 40 г. от смъртта на Жан Габен (1904-1976), френски киноактьор.

16.11.
• 250 г. от рождението на Рудолф Крьозер /Кройцер/ (1766-1831), френски цигулар, на когото Моцарт посвещава “Опус № 47”, известен като Кройцеровата соната.
• 115 г. от рождението на Димитър Пантелеев (1901-1993), български поет и преводач.

17.11.
• 155 г. от смъртта на Николай Добролюбов (1836-1861), руски литературен критик и публицист.
• 140 г. откакто в Кишинев полага клетва сформираното българско опълчение (1876).
• 135 г. от рождението на Стоян Николов (1881-1934), български оперен певец.
• 110 г. от рождението на Марио Солдати (1906-1999), италиански писател, кинорежисьор и изкуствовед.
• 110 г. от рождението на Соичиро Хонда (1906-1991), японски инженер, създател на най-голямата в Япония автомобилна компания.
• 90 г. от рождението на Всеволод В. Овчинников (1926), руски журналист.
• 85 г. от смъртта на Георги Атанасов-Маестрото (1882-1931), български композитор и диригент.

18.11.
• 390 г. от освещаването от папа Урбан VIII на базиликата “Свети Петър” (1626) във Ватикана.
• 230 г. от рождението на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор, диригент, пианист; основоположник на немския романтизъм.
• 135 г. от смъртта на Захарий Круша (1810-1881), български учител и книжовник.
• 115 г. от рождението на Джордж Хорес Галъп (1901-1984), американски статистик, въвел социологическите допитвания до общественото мнение; основател и ръководител на Института „Галъп, днес Организация „Галъп”.
• 95 г. от рождението на Светла Даскалова (1921), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Николай Евров (1936), български пианист.

19.11.
• 305 г. от рождението на Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765), руски учен – енциклопедист, един от основателите на съвременното естествознание; поет, художник.
• 125 г. от смъртта на Густав Шпангенберг (1828-1891), немски художник.
• 80 г. от рождението на Надежда Хвойнева (1936-2000), българска народна певица.

20.11.
• 565 г. от създаването в Испания на Светата Инквизиция (1451), съд за преследване на ересите.

21.11.
• 145 г. от рождението на Панайот Пипков (1871-1942), български композитор и капелмайстор, автор на химна “Върви народен възродени”.
• 135 г. от смъртта на Ами Буе (1794-1881), френски естествоизпитател и геолог.
• 125 г. от рождението на проф. Петър Георгиев (1891-1978), български журналист и политик.
• 100 г. от смъртта на Франц Йосиф І (18.08.1830-1916), император на Австро-Унгария.
• 85 г. от приемането на т.нар. Уестминстърски статут за признаване на независимостта на английските доминиони и за създаване на Британската общност(1931), сега Общност на нациите.
• 50 г. от смъртта на Димо Бойчев (1878-1966), български хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от смъртта на Юлия Друнина (1924-1991), руска поетеса.

22.11.
• 115 г. от смъртта на Александър Ковалевски (1840-1901), руски биолог, един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология.
• 110 г. от въвеждането на сигнала SOS като призив за помощ при бедствие (1906).
• 100 г. от смъртта на Джек Лондон (1876-1916), американски писател.
• 50 г. от смъртта на Светослав Минков (1902-1966), български писател.

23.11.
• 140 г. от рождението на Мануел де Фая (1876-14.11.1946), испански композитор.
• 135 г. от смъртта на Николай Пирогов (1810-1881), руски учен, лекар.
• 80 г. от първия брой на американското списание “Лайф”.
• 70 г. от смъртта на Николай Рубакин (1862-1946), руски книговед, библиограф и писател, организатор на Международен институт по библиопсихология в Лозана.
• 40 г. от смъртта на Андре Марло (1901-1976), френски писател и общественик.

24.11.
• 190 г. от рождението на Карло Колоди (1826-1890), италиански писател и критик, автор на „Приключенията на Пинокио”.
• 125 г. от рождението на Васил Гендов (1891-1970), български киноартист и режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Цанко Лавренов (1896-1978), български художник.
• 100 г. от смъртта на сър Хайрам Максим (1840-1916), английски изобретател на картечницата.
• 95 г. от учредяването в Париж на Международната федерация по конен спорт (1921).
• 75 г. от рождението на Пит Бест (1941), американски музикант, първи барабанист на групата “Бийтълс”.
• 50 г. от смъртта на Катя Попова (1924-1966), българска оперна певица.
• 25 г. от смъртта на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

25.11.
• 235 г. от основаването в Лайпциг на Гевандхаусоркестър (1781).
• 105 г. от смъртта на Пол Лафарг (1842-1911), деец на френското и международното работническо движение.
• 90 г. от рождението на Пол Андерсън (1926-31.07.2001), американски писател, автор на фентъзи и на исторически романи
• 35 г. от приемането от ООН на Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основаващи се на религиозна принадлежност или убеждения (1981).

26.11.
• 110 г. от рождението на Димитър Гундов (1906-1978), български поет.
• 105 г. от рождението на Нина Кираджиева (1911-2005), българска балетна актриса и балетмайстор.
• 25 г. от смъртта на Гочо Гочев (1913-1991), български театровед.

27.11.
• 315 г. от рождението на Андерс Целзиус (1701-1744), шведски астроном и физик, създател на скалата за измерване на температурата.
• 205 г. от смъртта на Гаспар Мелчор де Ховелянос (1744-1811), испански просветител.
• 125 г. от рождението на Иван Багрянов (1891-1945), български политик и държавник.
• 100 г. от смъртта на Емил Верхарн (1855-1916), белгийски поет, драматург и критик.
• 25 г. от смъртта на Васил Бараков (1902-1991), български художник.

28.11.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1877), руски поет, прозаик и критик.
• 135 г. от рождението на Стефан Цвайг (1881-1942), австрийски писател.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Лихачов (1906-1999), руски литературовед.
• 90 г. от откриването в София на къщата музей “Иван Вазов” (1926).
• 85 г. от смъртта на Васил Кирков (1870-1931), български драматичен актьор.
• 35 г. от откриването край Шумен на мемориален комплекс “Създатели на българската държава” (1981), построен за 1300-годишнината от създаването на българската държава.

29.11.
• 190 г. от смъртта на Василий Севергин (1765-1826), руски минералог и химик.
• 160 г. от рождението на Георгий Плеханов (1856-1918), руски политик, един от основателите на РСДРП.
• 125 г. от рождението на акад. Константин Петканов (1891-1952), български писател и публицист.
• 110 г. от рождението на Роман Кармен (1906-1978), руски кинорежисьор и оператор, журналист и сценарист.
• 45 г. от смъртта на проф. Васил Захариев (1895-1971), български художник и изкуствовед.

30.11.
• 365 г. от рождението на Димитрий Ростовски /Даниил Савич Туптало/ (1651-1709), руски църковен деятел, просветител; канонизиран през 1757 г.
• 150 г. от рождението на Андрей Ляпчев (1866-1933), български журналист, политик и държавник.
• 75 г. от рождението на Иван Цанев (1941), български поет.
• 50 г. от смъртта на Александър Спасов (1879-1966), български детски писател.
• 30 г. от смъртта на Кари Грант (1904-1986), американски актьор.

Годишнини - октомври 2016

01.10.
• 225 г. от рождението на Сергей Аксаков (1791-1859), руски писател.
• 105 г. от рождението на Захари Жандов (1911-1998), български кинорежисьор.
• 105 г. от рождението на Веселина Геновска (1911-1960), българска писателка.
• 75 г. от смъртта на Стефан Киров (1883-1941), бъргарски драматичен артист.
• 70 г. от произнасянето на присъдите на Нюрнбергския процес срещу 22 висши немски офицери (1946).

02.10.
• 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов (1887-1916), български поет.
• 65 г. от рождението на Ромина Пауър (1951), италианска певица.
• 65 г. от рождението на Стинг /Гордън Матю Томас Съмнър/ (1951), британски рокмузикант.
• 20 г. от убийството на Андрей Луканов (1938-02.10.1996), български политик.

03.10.
• 790 г. от смъртта на св. Франциск Асизки (1182-1226), основател на францисканския орден.
• 110 г. от приемането на морска конференция в Лондон на SOS като международен сигнал за тревога (1906).
• 85 г. от смъртта на Карл Нилсен (1865-1931), датски композитор и диригент.
• 75 г. от патентоването на аерозола от американските избиратели Л. Д. Гудхю и У. Н. Съливан (1941).

04.10.
• 200 г. от рождението на Йожен Поатие (1816-1887), френски поет, автор на текста на “Интернационалът”.
• 145 г. от смъртта на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 140 г. от рождението на Димитър Полянов (1876-1953), български поет и преводач.
• 120 г. от рождението на Бъстър Китън (1896-1966), американски комедиен актьор и акробат.
• 90 г. от рождението на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български актьор.
• 75 г. от рождението на Роберт Уилсън (1941), американски театрален режисьор и художник.

05.10.
• 235 г. от рождението на Бернард Болцано (1781-1848), чешки философ и математик.
• 95 г. от създаването на Международния ПЕН клуб в Лондон (1921).
• 90 г. от смъртта на проф. Беньо Цонев (1863-1926), български езиковеди палеограф.
• 85 г. от първия успешен полет над Тихия океан (1931), извършен от Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън.
• 80 г. от рождението на Вацлав Хавел (1936), чешки писател и драматург, политик и държавник.

06.10.
• 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет, преводач и журналист.
• 130 г. от рождението на Едвин Фишер (1886-1960), швейцарски пианист.
• 80 г. от смъртта на Георги Баласчев (1869-1936), български историк и археолог.
• 65 г. от смъртта на Ото Майерхоф (1884-1951), германски биохимик, нобелист.
• 50 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български философ и историк.
• 35 г. от убийството на Анур Садат (1918-1981), президент на Египет.

07.10.
• 210 г. откакто Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото (1806).
• 110 г. от рождението на Ангел Тодоров (1906-1993), български поет, преводач и публицист.
• 80 г. от рождението на Дезмънд Туту (1931), първият чернокож епископ на Йоханесбург, нобелист за мир.
• 15 г. откакто влиза в сила Законът за електронния документ и електронния подпис, приет от Народното събрание на 22 март 2001 г. (ДВ. бр. 36,6.4.2001).

08.10.
• 100 г. от рождението на Димитър Механджийски (1916), български художник.
• 100 г. от смъртта на Стойчо Каравелов (1865-1916), металург, контролирал сеченето на български монети.
• 85 г. от рождението на Юлиан Семьонов (1931-1993), руски писател и драматург.

09.10.
• 815 г. от рождението на Робер дьо Сорбон (1201-1274), френски теолог, основател на Богословския колеж в Париж.
• 315 г. от основаването на Йейлския университет в Ню Хевън, щата Кънектикът (1701).
• 95 г. от рождението на акад. Азаря Поликаров (1921-2000), български физик и философ.
• 85 г. от смъртта на Антал Сташек (1843-1931), чешки писател.
• 60 г. от смъртта на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.

10.10.
• 285 г. от рождението на Хенри Кавендиш (1731-1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен (1861-1930), норвежки полярен изследовател и общественик.
• 140 г. от рождението на Валтер Ниман (1876-1953), германски композитор.

11.10.
• 485 г. от смъртта на Улрих Цвингли (1484-1531), швейцарски църковен реформатор.
• 400 г. от рождението на Андреас Грифиус (1616-1664), немски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Алберт Гечев (1881-1915), български литературен критик и историк.
• 120 г. от смъртта на Антон Брукнер (1824-1896), австрийски композитор, органист и педагог.
• 55 г. от първия подземен ядрен опит на СССР (1961).

12.10.
• 150 г. от рождението на Джеймс Макдоналд (1866-11937), първият премиер на Великобритания от Лейбъристката партия.
• 140 г. от рождението на Георг Шнайдер (1876-1960), именит немски библиотекар и библиограф.
• 125 г. от рождението на Артър Сулцбъргър (1891-1968), американски писател и журналист.
• 120 г. от рождението на Еудженио Монтале (1869-1981), италиански писател, нобелист.

13.10.
• 195 г. от рождението на Рудолф Вирхов (1821-1902), германски патолог.
• 95 г. от рождението на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.
• 60 г. от рождението на Явор Цанев (1956), български художник график.
• 30 г. от смъртта на Херман фон Сименс (1885-1986), германски физик и индустриалец.

14.10.
• 170 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-10.01.1940), български етнограф, фолклорист, общественик.
• 165 г. от основаването на информационната агенция “Ройтерс” (1851).
• 90 г. от отпечатването в Лондон на първото издание на книгата “Мечо пух” (1926) от Алън Милн.
• 45 г. от откриването на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” (1971). Първи ректор е Димитър Филипов.
• 25 години от смъртта на Аркадий Стругацки (1925-1991), руски писател.

15.10.
• 160 г. от рождението на Оскар Уайлд (1856-1900), английски писател от ирландски произход.
• 20 г. от смъртта на акад. Димитър Косев (1903-1996), български историк.

16.10.
• 225 г. от смъртта на Григорий Потемкин (1739-1791), руски държавен деец и дипломат.
• 130 г. от рождението на Давид бен Гурион (1886-1973), израелски държавник, първи премиер на Израел.
• 120 години от откриването в София на Рисувално училище, днес Национална художествена академия (1896).
• 35 г. от смъртта на Моше Даян (1915-1981), израелски политик.

17.10.
• 185 г. от откриването от Майкъл Фарадей на принципа на динамото, който позволява генерирането на електрически ток (1831).
• 85 г. от рождението на Анатолий Приставкин (1931), руски писател и обществен деец.
• 80 г. от рождението на Сергей Кулиш (1936), руски кинорежисьор и сценарист.
• 70 г. от рождението на В. В. Третяков (1946), руски цигулар.
• 60 г. от откриването във Великобритания на първата в света атомна електроцентрала (1956).

18.10.
• 140 години от свикването в Букурещ на народен събор (1876), организиран от Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 90 г. от рождението на Чък Бери /Чарлс Едуард Бери/ (1926), американски джазмузикант.
• 85 г. от смъртта на Томас Алва Едисон (1847-1931), американски изобретател, патентовал над 1000 открития, сред които електрическата крушка, грамофона и прожекционния апарат.
• 50 г. от смъртта на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.

19.10.
• 230 г. от рождението на поп Йовчо (1786-неизв.), български свещеник, тревненски летописец.
• 160 г. от рождението на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 130 г. от свикването във Велико Търново на ІІІ Велико Народно събрание (1886), чиято задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър Батенберг.
• 85 г. от смъртта на Стефан Панаретов (1853-1931), български дипломат и общественик; първи български посланик във Вашингтон.
• 55 г. от рождението на Емил Хърсев (1961), български финансист.
• 55 г. от смъртта на Михай Садовяну (1880-1961), румънски писател, държавен и обществен деец.

20.10.
• 400 г. от рождението на Томас Бартолин (1616-04.12.1680), датски лекар и математик, описал пръв и цялостно човешката лимфна система.
• 125 г. от рождението на Джеймс Чадуик (1891-1974), английски физик, откривател на неутрона, нобелов лауреат.
• 120 г. от рождението на Боян Българанов (1896-1972), български политик.
• 110 г. от рождението на Славчо Васев (1906-1990), български писател и журналист.
• 95 г. от рождението на Л. И. Макарова (1921), руска актриса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Талев (1898-1966), български писател.

21.10.
• 460 г. от смъртта на Пиетро Аретино (1492-1556), италиански поет.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 120 г. от рождението на Евгений Шварц (1896-1958), руски писател.
• 85 г. от смъртта на Артур Шницлер (1862-1931), австрийски драматург.

22.10.
• 205 г. от рождението на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 125 г. от рождението на Стефан Петров (1891-1991), български художник.
• 125 г. от рождението на Феделио Финке (1891-1968), немски композитор.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник постимпресионист, повлиял на развитието на модернизма в живописта на ХХ век.
• 95 г. от смъртта на Александър Димитров (1873-1921), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на проф. Петър Луканов (1931), български балетен хореограф.

23.10.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански аристократ, основател на Йезуитския орден.
• 215 г. от рождението на Алберт Лорцинг (1801-1851), немски композитор.
• 115 г. от смъртта на Георг фон Сименс (1839-1901), немски финансист и промишленик.
• 95 г. от смъртта на Джон Бойд Дънлоп (1840-1921), английски изобретател.
• 60 г. от началото на антикомунистическото въстание в Унгария (1956 г.), потушено от съветски войски през ноември 1956 г.
• 25 г. от смъртта на Ангел Манолов (1912-1991), български хоров диригент.

24.10.
• 415 г. от смъртта на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 180 г. от патентоването на кибрита (1836).
• 105 г. от рождението на Аркадий Райкин (1911-1987), руски актьор.
• 100 г. откакто Хенри Форд въвежда във фабриката си равното заплащане на труда на мъжете и жените(1916).
• 60 г. от рождението на Екатерина Михайлова (1956), български политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор.

25.10.
• 205 г. от рождението на Еварист Галоа (1811-1832), френски математик, основоположник но съвременната алгебра.
• 135 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881-1973), испански художник и скулптор.
• 130 г. от рождението на Никола Атанасов (1886-1969), български композитор, автор на първата българска симфония.
• 110 г. от смъртта на Тодор Бурмов (1834-1906), първи български министър-председател след Освобождението.
• 95 г. от рождението на Михай (1921), крал на Румъния до 1947 г.
• 85 г. от рождението на Ани Жирардо (1931), френска актриса.
• 75 г. от рождението на Ан Тейлър (1941), американска писателка.

26.10.
• 1710 г. от смъртта на св. Димитрий Солунски (неизв.–306).
• 565 г. от рождението на Христофор Колумб (1451-1506), испански мореплавател, един от откривателите на Новия свят.
• 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров (1881-1962), български писател, бивш директор на Народната библиотека.
• 105 г. от рождението на Махалия Джаксън (1911-1972), американска певица.
• 100 г. от рождението на Франсоа Митеран (1916-1996), френски политик, през 1981-1995 г. президент на Франция.
• 75 г. от смъртта на Аркадий Гайдар (1904-1941), руски писател.
• 60 г. от създаването на Международната агенция по атомна енергия (1956).
• 40 г. от смъртта на Юри Арнаудов (1917-1976), български кинорежисьор.

27.10.
• 205 г. от рождението на Исак Сингер (1811-1875), американски механик, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник.
• 85 г. от рождението на Генчо Стоев (1931), български художник–карикатурист.

28.10.
• 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ от епохата на Ренесанса.
• 380 години от основаването в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, на Харвардския университет (1636).
• 225 г. от рождението на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 120 г. от рождението на Димитър Хаджиилиев (1896-1960), български писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Цветан Радославов (1869-1931), учител, автор на българския химн.

29.10.
• 320 г. от създаването на руския флот (1696) от Петър І, император на Русия.
• 205 г. от рождението на Луи Блан (1811-1882), френски утопист.
• 105 г. от смъртта на Джоузеф Пулицър (1847-1911), американски публицист и издател.
• 60 г. от смъртта на Фриц Хофман (1866-1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.

30.10.
• 265 г. от рождението на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 195 г. от рождението на Феодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 155 г. от рождението на Емил Антоан Бурдел (1861-1929), френски склуптоор.
• 145 г. от рождението на Пол Валери (1871-1945), френски поет и критик.
• 120 г. от рождението на Анатолий Новиков (1896-1984), руски композитор.
• 75 г. от началото на отбраната та Севастопол през Втората световна война (1941).
• 55 г. от взривяването на първата водородна бомба в Новая Земля (1961).
• 45 г. от официалното откриване на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1971). Първи ректор е Александър Витанов.

31.10.
• 305 г. от рождението на Степан Петрович Крашенинников (1711-1755), руски географ и изследовател.
• 200 г. от рождението на Фило Ремингтън (1816-1889), американски изобретател, въвел производството на шевни и пишещи машини.
• 195 г. от рождението на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 165 г. от рождението на Иван Манжура (1851-1893), украински поет и етнограф.
• 70 г. от смъртта на Александър Паскалев (1879-1946), български книгоиздател.
• 20 г. от смъртта на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.





Годишнини - септември 2016

01.09.
• 140 г. от рождението на Иван Вулпе (1876-1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 120 г. от рождението на Бхактиведанта (1896-1977), индийски религиозен деец и писател, основател на международното общество за съзнание „Харе Кришна”.
• 70 г. от основаването на Австрийската телеграфна агенция /АТА/ (1946).
• 55 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Кралство Мароко.

02.09.
• 120 г. от рождението на инж. Асен Йорданов (1896-1967), български летец и авиоконструктор, живял и лаботил в САЩ от 1921 г.
• 110 г. от рождението на проф. д-р Генчо Генчев (1906-1989), български генетик.
• 90 г. от рождението на Евгений Леонов (1926-1994), руски театрален и филмов актьор.
• 75 г. от рождението на Рашко Николов Узунов (1941), български режисьор.
• 70 г. от откриването в Кан на първия Международен кинофестивал (1946).
• 45 г. от смъртта на Владимир Фере (1901-1971), руски композитор.
• 20 г. от смъртта на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български театрален и филмов режисьор.

04.09.
• 105 г. от рождението на Николай Шмиргела (1911-1999), български скулптор и художник.
• 85 г. от учредяването в Лвов на Международната федерация по стрелба с лък (1931).

05.09.
• 225 г. от рождението на Джакомо Майербер /Якоб Либерман/ (1791-1864), немският оперен композитор, автор на операта "Хугеноти".
• 140 г. от издаването на брошурата на Уилям Гладстон “Български ужаси” (1876).
• 130 г. от рождението на Димо Казасов (1886-1980), български журналист и общественик.
• 120 г. от рождението на Сергей Румянцев (1896-1925), български поет, деец на БЗНС.
• 70 г. от рождението на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

06.09.
• 250 г. от рождението на Джон Далтон (1766-1844), английски химик и физик, разработил атомната теория.
• 235 г. от рождението на Антон Диабели (1781-1858), австрийски композитор.
• 140 г. от рождението на Джон Джеймс Маклауд (1876-1935), шотландски физиолог, откривател на инсулина (1921) заедно със сър Чарлз Бантинг; нобелов лауреат.
• 75 г. откакто нацистките власти издават заповед (1941) всички евреи да носят отличителен знак – шестолъчната звезда на Давид.

07.09.
• 185 г. от рождението на Викториен Сарду (1831-1908), френски драматург.
• 135 г. от смъртта на Сидни Ланиър (1842-1881), американски поет и музикант.
• 105 г. от рождението на Тодор Живков (1911-1998), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Йордан Колев (1936), български композитор и музикален педагог.

08.09.
• 185 г. от рождението на Вилхелм Рабе (1831-1910), немски писател.
• 175 г. от рождението на Антонин Дворжак (1841-1904), чешки композитор, директор на националната музикална консерватория в Ню Йорк през 1892-1895 г.
• 75 г. от началото на блокадата на Ленинград от германската група армии “Север” (1941).
• 25 г. от обявяването на независимостта на Македония (1991).

09.09.
• 115 г. от смъртта на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864-1901), френски художник.
• 75 г. от рождението на Станислав Стратиев /Станко Стратиев Миладинов/ (1941-20.09.2000), български писател, драматург и сценарист.
• 70 г. от рождението на Йордан Велчев (1946), български художник.
• 40 г. от смъртта на Мао Цзедун (1893-1976), китайски политик и държавник.

10.09.
• 245 г. от рождението на Мунго Парк (1771-1806), английски пътешественик, изследовател на Африка.

11.09.
• 200 г. от рождението на Карл Цайс (1816-1888), немски оптик.
• 125 г. от смъртта на Антонио Таркинио де Куентал (1842-1891), португалски поет.
• 65 г. от рождението на Валентина Радинска (1951), българска поетеса и журналистка.
• 15 г. откакто терористи блъскат в сградата на Световния търговски център в Ню Йорк два отвлечени пътнически самолета (2001), събарят трети върху Пентагона, а четвърти край гора в Пенсилвания; жертвите са около 6 000, САЩ обявяват война на тероризма в световен мащаб.

12.09.
• 95 г. от рождението на Станислав Лем (1921-27.03.2006), полски писател-фантаст.
• 85 г. от рождението на Герчо Атанасов (1931), български писател и публицист.
• 65 г. от рождението на Любомир Денев (1951), български диригент и композитор.
• 35 г. от смъртта на Еудженио Монтале (1896-1981), италиански писател, нобелов лауреат.

13.09.
• 510 г. от смъртта на Андрея Мантеня (1401-1506), един от най-големите художници на италианския ренесанс, автор на поредица фрески в личния параклис на папа Инокентий VIII във Ватикана.
• 170 г. от рождението на Владимир Барановски (1846-1879), руски изобретател и конструктор.
• 165 г. от рождението на Уолтър Рийд (1851-1902), американски лекар, открил причината за жълтата треска.
• 140 г. от рождението на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 95 г. от рождението на Иван Рудников (1921), български поет.
• 70 г. от смъртта на Евгений Лансере (1875-1946), руски живописец и график.

14.09.
• 695 г. от смъртта на Данте Алигиери (1265-1321), италиански поет, писател и философ, автор на "Божествена комедия".
• 165 г. от смъртта на Джеймс Фенимор Купър (1789-1851), американски писател.
• 130 г. откакто американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина (1886).
• 125 г. от рождението на проф. Мара Цибулка (1891-1977), българска оперна певица и вокален педагог.
• 125 г. от рождението на Иван Виноградов (1891-1983), руски математик.
• 140 г. от издаването на патент на Николаус Ото за изобретяването на четиритактовия двигател (1876).
• 50 г. от смъртта на Николай Черкасов (1903-1966), руски актьор.


15.09.
• 450 г. от смъртта на султан Сюлейман І Великолепни (1494-1566).
• 155 г. от рождението на ген. Иван Колев (1861-1917), български военен деец.
• 150 г. от смъртта на Константин Флавицки (1830-1866), руски живописец.
• 140 г. от рождението на Бруно Валтер (1876-1962), германски диригент.
• 120 г. от рождението на Димитър Матов (1864-1896), български езиковед, фолклорист и етнограф.
• 120 г. от рождението на Димитър Найденов (1896-1946), български публицист.
• 100 г. откакто английската армия за първи път използва танкове в Първата световна война, в битката при Сома.
• 90 г. от смъртта на Рудолф Ойкен (1846-1926), немски философ, нобелов лауреат за литература.
• 70 г. от обявяването от Народното събрание на България за Народна република (1946).
• 70 г. от излизането на брой 1 на вестник “Труд” (1946).
• 65 г. от рождението на Ангел Котев (1951), български композитор.
• 45 г. от създаването на международната организация за защита на околната среда “Грийнпийс” (1971).

16.09.
• 610 г. от смъртта на Киприан (ок. 1330-1406), руски митрополит и книжовник, българин по произход.
• 280 г. от смъртта на Габриел Даниел Фаренхайт (1686-1736, немски физик, изобретил спиртния и живачния термометър.

17.09.
• 205 г. от рождението на Аугуст Бланш (1811-1868), шведски писател и драматург.

18.09.
• 210 г. от рождението на Хайнрих Лаубе (1806-1884), немски писател и драматург.
• 165 г. от излизането на първия брой на вестник “Ню Йорк Таймс” (1851).
• 110 г. от рождението на Натанаил Охридски и Пловдивски (1820-1906), български духовник и книжовник, участник в националноосвободителното движение.
• 70 г. от рождението на Павел Поппандов (1946), български театрален и филмов актьор.
• 55 г. от смъртта на Даг Хамаршелд (1905-1961), шведски политик, генерален секретар на ООН през 1953-1961 г.; нобелов лауреат.

19.09.
• 175 г. от построяването на първата международна ЖП линия, свързвала френския град Страсбург и швейцарския Базел (1841).
• 160 г. откакто изобретателят Мелвил Бисел от Гранд Репидс, щат Мичиган, патентова първата прахосмукачка (1876).
• 105 г. от рождението на сър Уйлям Голдинг (1911-1993), английски писател, автор на "Повелителят на мухите"; нобелов лауреат.
• 60 г. от рождението на Дочо Боджаков (1956), български кинорежисьор.

20.09.
• 125 г. от рождението на Курт Хейнике (1891-1985), немски писател.
• 125 г. от рождението на Тадеуш Лер-Сплавински (1891-1965), полски езиковед.
• 100 г. от смъртта на Август Лескин (1840-1916), немски езиковед – славист.
• 45 г. от смъртта на Георгиос Сеферис (1900-1971), гръцки поет, нобелов лауреат.

21.09.
• 260 г. от рождението на Джон МакКадам (1756-1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 150 г. от рождението на Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател, един от създателите на научната фантастика.
• 95 г. от смъртта на Карл Дюринг (1833-1921), немски философ и икономист.

22.09.
• 225 г. от рождението на МайкълФарадей (1791-1867), английски физик.
• 95 г. от смъртта на Иван Вазов (1850-1921), български народен поет и писател, драматург, културен и обществен деец.
• 75 г. от рождението на Ана Томова-Синтова (1941), българска оперна певица.
• 75 г. от рождението на проф. Здравко Чолаков (1941), български литературен критик и писател.

23.09.
• 170 г. от откриването на осмата планета от Слънчевата система – Нептун (1846), от немския астроном Йохан Хале.
• 155 г. от рождението на Роберт Бош (1861-1940), немски инженер, изобретател на запалителната свещ и създател на едноимената компания.
• 125 г. от рождението на Христо Попов (1891-1970), български оперен и оперетен режисьор.
• 100 г. от рождението на Джон /Иван/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретател на двигатели за космическия модул „Орел” в САЩ, с който американските астронавти кацат на Луната.
• 70 г. от рождението на Валентин Александров (1946-09.07.2008), български юрист, дипломат и политик.

24.09.
• 515 г. от рождението на Джероламо Кардано (1501-1576), италиански математик, философ и лекар.
• 475 г. от смъртта на Парацелз /Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм/ (1493-1541), германски лекар и философ.
• 215 г. от рождението на Михаил Остроградски (1801-1862), руски математик.
• 195 г. от рождението на Циприан Норвид (1821-1883), полски поет.
• 120 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд (1896-1940), американски писател.
• 60 г. откакто е пусната в действие първата трансатлантическа телефонна линия (1956).

25.09.
• 620 г. от Битката при Никопол (1396), при която султан Баязид завладява и последната част от Българската държава – Видинското царство.
• 185 г. от рождението на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 150 г. от рождението на Томас Хънт Морган (1866-1945), американски биолог, нобелист.
• 150 г. от рождението на Томас Грант (1866-1945), американски биолог, един от създателите на съвременната генетика.
• 140 г. от рождението на Леон Болио (1876-1965), френски славист.
• 135 г. от рождението на Лу Син (1881-1936), китайски писател.
• 120 г. от рождението на Елза Триоле (1896-1970), френска писателка и преводачка.
• 115 г. от рождението на Робер Бресон (1901-1999), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Д. Шостакович (1906-1975), руски композитор, професор /стар стил/.
• 85 г. от рождението на Стоян Дуков (1931), български художник, аниматор, режисьор и сценарист.
• 20 г. от подписването от България на Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие (1996).

26.09.
• 225 г. от рождението на Теодор Жан Жерико (1791-1824), френски художник и литограф.
• 150 г. от смъртта на Карл Йонас Алмквист (1793-1866), шведски поет.
• 135 г. от рождението на ген. Никола Бакърджиев (1881-1954), български военен деец и държавник.
• 130 г. от рождението на Ран Босилек (1886-1958), български детски писател.
• 85 г. от рождението на проф. Кръстьо Горанов (1931-2000), български изкуствовед и културолог.
• 25 г. от смъртта на Георгий Мокеевич Марков (6/19.04.1911-1991), руски писател.

27.09.
• 145 г. от рождението на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 125 г. от смъртта на Александър Екзарх (ок. 1810-1891), български възрожденски деец, дипломат и просветител.
• 125 г. от смъртта на Иван Гончаров (1812-1891), руски писател, автор на романа "Обломов".
• 115 г. от смъртта на Иван Драсов (1848-1901), деец на българското националноосвободително движение, съратник на Левски.
• 95 г. от учредяването в София на Български земеделски младежки съюз (1921).

28.09.
• 185 г. от рождението на Фран Левстик (1831-1887), словенски писател.
• 175 г. от рождението на Жорж Клемансо (1841-1929), френски политик и държавник.
• 125 г. от смъртта на Херман Мелвил (1819-1891), американски писател, автор на романа "Моби Дик".
• 105 г. от смъртта на акад. Димитър Агура (1849-1911), български историк.
• 100 г. от смъртта на Владимир Мусаков (1887-1916), български писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Николай Зидаров (1921-15.11.2007), български поет и публицист.
• 60 г. от смъртта на Уйлям Боинг (1881- 1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 55 г. от рождението на Йорданка Донкова (1961), българска лекоатлетка.

29.09.
• 115 г. от рождението на Енрико Ферми (1901-1954), италиански физик, създател на първия атомен реактор в САЩ, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Силвио Берлускони (1936), италиански политик и държавник.
• 75 г. от деня, в който нацистите убиват 96 000 украинци в Бабий Яр, край Киев (1941).

30.09.
• 225 г. от премиерата на операта "Вълшебната флейта" от Моцарт (1791) в Театер ауф дер Вайден, Виена.
• 170 г. откакто д-р Уйлям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойка при вадене на зъб (1846).
• 135 г. от рождението на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български историк и философ.
• 125 г. от рождението на Ото Юлиевич Шмидт (1891-1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.
• 105 г. от рождението на Мигени (1911-1938), албански поет.

Годишнини - август 2016

01.08.
• 125 г. от учредителния конгрес на Бълтарската социалистическа партия на връх Бузлуджа (1891).
• 80 г. от рождението на Ив Сен Лоран /Ив Анри Дона Матийо Сен-Лоран/ (1936-01.06.2008), френски моден дизайнер.
• 70 г. от началото на младежкото бригадирско движение (1946).

02.08.
• 125 г. от рождението на Артър Близ (1891-1975), английски композитор и диригент.
• 95 г. от смъртта на Енрико Карузо (1873-1921), италиански оперен певец.
• 85 г. от рождението на Атанас Стоянов (1935), български поет и писател.

03.08.
• 30 г. от смъртта на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

04.08.
• 190 г. от рождението на Доменико Морели (1826-1901), италиански живописец.
• 175 г. от рождението на Уилям Хъдзън (1841-1922), английски писател и естественик.
• 25 г. от смъртта на Емил Чакъров (29.06.1948-1991), български диригент.

05.08.
• 115 г. от рождението на Клод Отан-Лара (1901-2000), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Джон Хюстън (1906-28-08.1987), американски киноактьор и режисьор, прочул се с филма "Малтийският сокол".
• 25 г. от смъртта на Соичиро Хонда (1906-1991), японски автомобилен индустриалец.

06.08.
• 365 г. от рождението на Франсоа Фенелон (1651-1715), френски писател.
• 150 г. от рождението на акад. Георги Бончев (1866-1955), български геолог.
• 150 г. от рождението на Йордан Пекарев (1866-1953), български журналист, деец на БЗНС.
• 135 г. от рождението на сър Александър Флеминг (1881-1955), шотландски бактериолог, откривател на пеницилина (1928) и нобелист за медицина (1945) заедно с Хауърд Флори и Ърнест Чейн.
• 95 г. от рождението на Петко Карлуковски (1921-1974), български актьор.
• 75 г. от смъртта на Леонид Леонидов (1873-1941), руски актьор.

07.08.
• 140 г. от рождението на Мата Хари /Маргарета Гертруда Целе/ (1876-1917), холандска танцьорка от еврейски произход, шпионирала за Германия.
• 140 г. от излизането на брой 1 на вестник “Стара планина” в Букурещ (1876) под редакцията на Стефан Бобчев.
• 95 г. от смъртта на Александър Блок (1880-1921), руски поет.
• 80 г. от рождението на Стефан Цанев (1936), български поет, белетрист и драматург.
• 75 г. от смъртта на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, драматург и философ.
• 35 г. от извеждането в околоземна орбита на изкуствения спътник на Земята "Интеркосмос-България" (1981).

08.08.
• 230 г. от първото изкачване на най-високия европейски връх Монблан от французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар (1786).
• 150 г. от рождението на Драгомир Казаков (1866-1948), български оперен певец и режисьор.

09.08.
• 240 г. от рождението на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 185 г. от рождението на Василий Курочкин (1831-1875), руски поет.
• 130 г. от детронирането на княз Александър Батенберг (1886). След контрареврат на 17 август 1886 г. отново се възкачва на българския престол. Батенберг окончателно науска България на 26 август 1886 г.
• 130 г. от смъртта на Самюъл Фергюсън (1810-1886), ирландски поет.
• 125 г. от рождението на Иван Мешеков (1891-1970), български литературен критик.
• 65 г. от рождението на Александър Божков (1951-23.08.2009), български икономист и политик.

10.08.
• 120 г. от смъртта на Ото Лилиентал (1848-1896), германски инженер, един от пионерите на авиацията.
• 65 г. от рождението на Николай Петев (1951), български писател и литературен критик.

11.08.
• 560 г. от смъртта на Янош Хунияди (ок. 1407-1456), унгарски пълководец, военен и държавен деец.
• 160 г. от началото на художествената самодейност в България. В Шумен е организирано първото театрализирано училищно тържество (1856).
• 30 г. от смъртта на Любомир Кабакчиев (1925-1986), български актьор.
• 20 г. от смъртта на Ванга (1911-1996), българска пророчица и лечителка.

12.08.
• 165 г. от издаването на патент (1851) за шевната машина на американеца Айзък Сингер.
• 150 г. от рождението на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (1866-1954), испански драматург, нобелов лауреат.
• 135 г. от рождението на Александър Герасимов (1881-1963), руски художник.
• 125 г. от смъртта на Джеймс Ръсел Лоуъл (1819-1891), американски поет и публицист.
• 115 г. от рождението на Пенка Касабова (1901-2000), българска детска учителка, сестра на Гео Милев.

13.08.
• 190 г. от рождението на баба Неделя /Неделя Петкова/ (1826-1984), българска учителка, работила за разпространението на девическото образование.
• 150 г. от рождението на Джовани Аниели (1866-1937), италиански предприемач, създател на фирмата „Фиат”.
• 70 г. от смъртта на Джордж Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател и публицист.

14.08.
• 175 г. от смъртта на Йохан Хербарт (1776-1841), немски философ и педагог.
• 140 г. от рождението на Рафаил Попов (1876-1940), български историк и археолог, дописен член на БАН.
• 135 г. от рождението на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.
• 115 г. от рождението на Франц Конвични (1901-1962), немски диригент.
• 95 г. от рождението на Джорджо Стрелер (1921-1997), италиански театрален режисьор.
• 60 г. от смъртта на Бертолт Брехт (1898-1956), немски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от приемането от Народното събрание на Закон за ратифициране на Евроейската културна конвенция (1991).

15.08.
• 245 г. от рождението на Уолтър Скот (1771-1832), шотландски писател и поет.
• 115 г. от рождението на Христо Кодов (1901-1982), български езиковед, литературен историк и палеограф.
• 110 г. от рождението на Марин Гешков (1906-1974), български журналист, просветен и обществен деец.
• 105 г. от рождението на Анастас Примовски (1911-1999), български писател, етнограф и фолклорист.
• 70 г. от рождението на Доротея Тончева (1946), българска актриса.

16.08.
• 145 г. от рождението на Захарий Палиашвили (1871-1933), грузински композитор.
• 130 г. от издаването на прокламация от Стефан Стамболов (1886). Образувано е Наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Славейков и д-р Странски.
• 80 г. от смъртта на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.

17.08.
• 1030 г. от разгромяването на византийците от войската на цар Самуил в Ихтиманския проход (986).
• 415 г. от рождението на Пиер Ферма (1601-1665), френски математик, един от създателите на аналитичната геометрия и теорията на числата.
• 340 г. от смъртта на Ханс Якоб фон Гримелсхаузен (ок. 1622-1676), немски писател.
• 105 г. от рождението на Михаил Ботвиник (1911-1995), руски шахматист.
• 80 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев (1936), български оперен певец със световна известност.

18.08.
• 1070 г. от смъртта на Иван Рилски (ок. 876-946), български светец, основател на Рилския манастир.
• 120 г. от смъртта на Рихард Авенариус (1843-1896), швейцарски философ.
• 110 г. от рождението на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.
• 95 г. от смъртта на проф. Петър Нойков (1868-1921), български педагог и просветен деец.
• 40 г. от смъртта на проф. Саша Попов (1899-1976), български цигулар и диригент.

19.08.
• 370 г. от рождението на Джон Фламстийд (1646-1719), първият английски астроном, основател на обсерваторията в Гринуич.
• 145 г. от рождението на Орвил Райт (1871-1948), американски изобретател и авиатор; през 1903 г. заедно с брат си Уилбър разработва първата летателна машина.
• 135 г. от рождението на Джордже Енеску (1881-1955), румънски композитор и цигулар.
• 80 г. от смъртта на Фредерико Гарсиа Лорка (1898-1936), испански поет и драматург.
• 70 г. от рождението на Уйлям /Бил/ Джеферсън Клинтън (1946), 42-и президент на САЩ.
• 40 г. от смъртта на Мита Стойчева (1909-1976), българска народна певица.

20.08.
• 455 г. от рождението на Джакопо Пери (1561-1633), италиански певец и композитор.
• 125 г. от рождението на Данаил Дечев (1891-1962), български художник.
• 115 г. от рождението на Салваторе Куазимодо (1901-1968), италиански поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от началото на обсадата на Ленинград (1941) през Втората световна война.
• 35 г. откакто учените за първи път съобщават за парниковия ефект (1981) и евентуалното глобално затопляне на климата на земята.

21.08.
• 120 г. от началото на “златната треска”. По поречието на Клондайк са открити за първи път златни находища (1896).

23.08.
• 210 г. от смъртта на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 165 г. от рождението на Алоис Ирасек (1851-1930), чешки белетрист и драматург.
• 125 г. от издаването на указ, с който се утвърждава уставът на първото българско застрахователно дружество “България” в Русе (1891).
• 90 г. от смъртта на Рудолф Валентино (1895-1926), американски филмов актьор, известен като "великият любовник".

24.08.
• 440 г. от т. нар. Вартоломеева нощ, през която във Франция са избити около 70 хиляди хугеноти (1576).
• 125 г. от рождението на Станчо Белковски (1891-1962), български архитект.
• 95 г. от смъртта на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет
• 90 г. от рождението на Атанас Жеков (1926), български художник.
• 75 г. от рождението на проф. Георги Фотев (1941), български социолог.
• 50 г. от смъртта на акад. Кръстьо Миятев (1892-1966), български археолог и изкуствовед.
• 50 г. от смъртта на Борис Ангелушев (1902-1966), български художник и илюстратор.

25.08.
• 240 г. от смъртта на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 180 г. от рождението на Френсис Брет Харт (1836-1902), американски писател.
• 175 г. от рождението на Емил Кохер (1841-1917), швейцарски хирург, нобелист.
• 120 г. от рождението на Станимир Лилянов (1896-1973), български юрист и писател.
• 40 г. от смъртта на Едвинд Юнсон (1900-1976), шведски писател, нобелист.

26.08.
• 120 г. от рождението на Ванче /Иван/ Михайлов (1896-1990), български политик, деец на Македоно-Одринското революционно движение и лидер на ВМРО.
• 115 г. от рождението на Александър Жендов (1901-1953), български художник, илюстратор, карикатурист.
• 60 г. от рождението на Красимир Куртев (1956), български художник – карикатурист.
• 45 г. от смъртта на Сава Чукалов (1889-1971), български писател, преводач и общественик.
• 20 г. от решението на Върховния съд (1996) за реабилитиране на регентите, министър-председателите и министрите от три последователни кабинета преди 9 септември 1944 г.

27.08.
• 440 г. от смъртта на Вачелио Тициан (1487-1576), италиански ренесансов художник.
• 160 г. от рождението на Иван Франко (1856-1916), украински учен и писател.
• 145 г. от рождението на Теодор Драйзер (1871-1945), американски писател.
• 70 г. от създаването на Гранични войски (1946).

28.08.
• 130 г. от рождението на Дора Габе (1886-1983), българска писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на Димитър Цолов (1896-1970), български архитект, изработил заедно с арх. Иван Васильов проекта за Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
• 75 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1941), български художник – график.
• 65 г. от рождението на Явор Спасов (1951), български актьор и поет.

29.08.
• 1150 г. от пристигането в Рим на българските пратеници на цар Борис със 106 въпроса до папа Николай за основите на христианството (866).

30.08.
• 1490 г. от смъртта на Теодорих Велики (454-526), крал на остготите.
• 160 г. от смъртта на Джон Рос (1777-1856), английски полярен изследовател.
• 145 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд (1871-1937), английски учен – първият, който успява да разбие атома и дефинира алфа, бета и гама лъчите; нобелов лауреат по химия.

31.08.
• 205 г. от смъртта на Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811), френски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Теофил Готие (1811-1872), френски писател.
• 135 г. откакто Климент Адер патентова стереофонична звукова система в Германия (1881).
• 85 г. от рождението на Ангел Заберски (1931), български композитор и музикален педагог.
• 75 г. от самоубийството на Марина Цветаева (1892-1941), руска поетеса.



Годишнини - юли 2016

01.07.
• 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 170 г. от смъртта на Михаил Бакунин (1814-1876), руски революционер и публицист.
• 135 г. от свикването в Свищов на ІІ Велико народно събрание (1881), заседавало 1 час.
• 125 г. от откриването край Наречен на първия извор с минерална вода (1891).
• 120 г. от смъртта на Хариет Бичер-Стоу (1811-1896), американска писателка.
• 95 г. от деня, в който през 1921 г. вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на Омарчевски.
• 95 г. от рождението на Маргарита Дупаринова (1921-2005), българска актриса.
• 85 г. от рождението на Мирон Иванов (1931-1988), български писател.
• 65 г. от откриването в София на музея “Петко и Пенчо Славейкови” (1951).
• 55 г. от рождението на Даяна (1961-1997), принцеса на Уелс (лейди Даяна Спенсър).
• 25 г. от подписването в Прага, Чехия, на Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (1991).

02.07.
• 1800 г. от разгрома при Кана на римската армия от войските на картагенския пърководец Ханибал (216).
• 450 г. от смъртта на Нострадамус /Мишел дьо Нотр Дам/ (1503-1566), френски лекар, физик и астроном.
• 110 г. от рождението на Петър Димитров – Рудар (1906-1994), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Иван Татаров (1926-1998), български архитект.
• 65 г. от смъртта на Фердинанд Зауербрух (1875-1951), немски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 55 г. от смъртта на Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател и журналист, нобелов лауреат.

03.07.
• 220 г. от рождението на Николай А. Полевой (1796-1846), руски писател, преводач и историк.
• 130 г. от първата демонстрация на първия автомобил на американеца Карл Бенц.
• 110 г. от рождението на Борис Колев (1906-1982), български художник и изкуствовед.
• 65 г. от основаването на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма /ФИР/ (1951).
• 45 г. от смъртта на Цветан Стоянов (1930-1971), български литературен критик, есеист, балетрист и преводач.
• 25 г. от смъртта на Хаим Бенадов (1907-1991), български писател.

04.07.
• 240 г. от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ (1776).
• 190 г. от смъртта на Томас Джеферсън (1743-1826), третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта на САЩ.
• 100 г. от създаването в София на Националния военноисторически музей (1916).
• 75 г. от смъртта на Тадеуш Бой Желенски (1874-1941), полски писател, критик и преводач.

05.07.
• 170 г. от рождението на Николай Н. Миклухо-Маклай (1846-1888), руски пътешественик.
• 105 г. от рождението на Жорж Помпиду (1911-1974), френски държавник.
• 100 г. от смъртта на Христо Македонски (1835-1916), български националреволюционер.

06.07.
• 70 г. от рождението на Силвестър Сталоун (1946), американски киноартист, режисьор и сценарист.
• 45 г. от смъртта на Луис Армстронг (1900-1971), американски джазмузикант.
• 25 г. от смъртта на Антон Югов (1904-1991), български държавник и политик.

07.07.
• 200 г. от смъртта на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 125 г. от първата екзекуция на електрическия стол (1891).
• 115 г. от рождението на Виторио де Сика (1901-1974), италиански актьор и режисьор.

08.07.
• 395 г. от рождението на Жан дьо Лафонтен (1621-1695), френски баснописец.
• 165 г. от рождението на Артър Еванс (1851-1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 125 г. от рождението на Йозеф Хора (1891-1945), чешки поет и литературен критик.
• 55 г. от смъртта на Георги Костов (1895-1961), български режисьор.

09.07.
• 575 г. от смъртта на Ян ван Ейк (ок. 1390-1441), фламандски художник, изписал олтара на катедралата в Гент.
• 160 г. от смъртта на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 130 г. от рождението на Трайко Симеонов (1886-1965), български детски писател.
• 115 г. от рождението на Барбара Картланд (1901-2000), английска писателка.
• 40 г. от смъртта на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.

10.07.
• 165 г. от смъртта на Луи Жак Манде Дагер (1787-1851), френски художник, изобретател на дагеротипията.
• 160 г. от рождението на Никола Тесла (1856-1943), американски изобретател, сърбин по произход.
• 145 г. от рождението на Марсел Пруст (1871-1922), френски писател, автор на "В търсене на изгубеното време".
• 140 г. от учредяването в Букурещ (1876) на Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 130 г. от смъртта на Хенри Браун (1814-1886), американски скулптор.
• 125 г. от смъртта на Педро Антонио де Аларкон-и-Ариза (1833-1891), испански писател.
• 120 г. от рождението на академик Атанас Бешков (1896-1964), български географ.
• 115 г. от учредяването на Българския женски съюз (1901).
• 115 г. от смъртта на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/ (ок. 1840-1901), български писател, общественик и политик.
• 50 г. от откриването на връх Ботев на телевизионна и УКВ-станция (1966).

11.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Силовски (1891-1974), чешки график.
• 115 г. от рождението на Илия Бешков (1901-1958), български художник, карикатурист и илюстратор.
• 45 г. от премиерата на рокоперата „Исус Христос - суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър (1971).

12.07.
• 480 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ.
• 420 г. от рождението на Михаил Романов (1645-1596), руски цар.
• 120 г. от рождението на Асен Русков (1896-1958), български оперетен артист.
• 105 г. от смъртта на Димитър Бояджиев (1880-1911), български поет.
• 80 г. от рождението на Петър Льондев (1936), български композитор.
• 75 г. от рождението на Петър Първанов (1941), български поет.
• 65 г. от решението на ЦК на БКП, с което Дирекцията на печата се преименува Българска телеграфна агенция (1951).
• 35 г. от смъртта на Борис Полевой (1908-1981), руски писател.

13.07.
• 190 г. от обесването в Петропавловската креост в Петербург на водачите на Декабристкото движение (1826).
• 190 г. от смъртта на Кондратий Рилеев (1795-1826), руски поет.
• 30 г. от смъртта на Бени Гудман (1909-1986), американски джазмузикант.

14.07.
• 70 г. от първото издание на книгата на американския лекар Бенджамин Спок „Грижи за детето и неговото възпитание” (1946), считана за най-издаваната книга след Библията.
• 65 г. от смъртта на академик Стефан Иванов (1875-1951), български художник.

15.07.
• 410 г. от рождението на Рембранд Харменс ван Рейн (1606-1669), холандски живописец, график и офортист.
• 215 г. от подписването на конкордат между първия консул на Френската република Наполеон Бонапарт и Римокатолическата църква (1801).
• 175 г. от избухването в Браила на първия бунт на българските емигранти (1841).
• 175 г. от смъртта на Михаил Лермонтов (1814-1841), руски поет.
• 145 г. от смъртта на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 140 г. от смъртта на Александър Фредро (1793-1876), полски писател и драматурт.
• 100 г. от смъртта на Иля Мечников (1845-1916), руски биолог, нобелов лауреат.
• 100 г. от основаването в САЩ на самолетостроителната компания “Боинг” (1916).

16.07.
• 530 г. от рождението на Андреа дел Сарто (1486-21.01.1531), флорентински ренесансов художник.
• 355 г. откакто Стокхолмската банка пуска в обръщение първите банкноти в Европа (1661).
• 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро (1796-1875), френски художник, майстор на пейзажа.
• 170 г. от смъртта на Георги Мамарчев (1786-1846), български националреволюционер.
• 130 г. от рождението на Пиер Беноа (1886-1962), френски писател.
• 120 г. от смъртта на Едмон дьо Гонкур (1822-1896), френски писател.
• 120 г. от рождението на Тригве Ли (1896-1952), първи генерален секретар на ООН.
• 105 г. от рождението на Джинджър Роджърс (1911-1995), американска киноактриса и танцьорка.
• 95 г. от смъртта на Марко Балабанов (1873-1921), български книжовник, общественик и пръв редактор на сп. “Читалище”.

17.07.
• 195 г. от смъртта на Индже (ок.1755-1821), български войвода.
• 175 г. от излизането в Лондон на първия брой на английското хумористично списание “Пънч” (1841).
• 125 г. от рождението на Борис Лавреньов (1891-1959), руски писател.
• 125 г. от рождението на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обряд в България.
• 110 г. от рождението на Веселин Стайков (1906-1970), български график.

18.07.
• 295 г. от смъртта на Жан Антоан Вато (1684-1721), френски живописец и график.
• 205 г. от рождението на Уилям Текери (1811-1864), английски писател и поет, автор на "Панаир на суетата".
• 95 г. от рождението на Джон Глен (1921), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 95 г. от откриването на първата противотуберколозна ваксина от Албер Калмет и Камий Герен (1921).
• 80 г. от началото на Гражданската война в Испания (1936).
• 45 г. откакто държавиците Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (1971).

19.07.
• 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.
• 90 г. от рождението на Атанас Мандаджиев (1926-2000), български писател.

20.07.
• 200 г. от смъртта на Гаврила Державин (1743-1816), руски поет.

21.07.
• 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс (1759-1796), шотландски поет и композитор.
• 200 г. от рождението на Паул Юлиус Ройтер /Беер Йосафат/ (1816-1899), основател на осведомителната агенция, носеща неговото име.
• 195 г. от рождението на Василе Александри (1821-1890), румънски писател.
• 95 г. от смъртта на Вела Благоева (1858-1921), българска общественичка, публицистка и писателка.
• 70 г. от основаването на Световната федерация на научните работници (1946). Основатели са Фредерик Жолио-Кюри, Джон Бернал и Сесил Пауел.
• 45 г. от смъртта на Ярослав Вотруба (1889-1971), чешки художник.
• 35 г. от смъртта на Людмила Живкова (1942-1981), български политик и държавник, инициатор на детската асамблея “Знаме на мира”.
• 30 г. от смъртта на Георги Цанев (1895-1986), български литературен критик и историк на българската литература

22.07.
• 70 г. от рождението на Пол Джоузеф Шрадър (1946), американски сценарист, кинорежисьор и киноисторик.
• 70 г. от рождението на Мирей Матийо (1946), френска певица.

23.07.
• 190 г. от рождението на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 100 г. от смъртта на Уилям Рамзи (1852-1916), английски химик и физик.
• 90 г. от смъртта на Виктор Васнецов (1848-1926), руски живописец, график, театрален художник.
• 65 г. от смъртта на Робърт Флаерти (1884-1951), американски кинорежисьор и оператор.
• 50 г. от смъртта на Марко Марков (1889-1966), български скулптор.

24.07.
• 315 г. от основаването на град Детройт, САЩ (1701).
• 70 г. от първия американски опит с ядрена бомба под вода, извършен на атола Бикини (1946).

25.07.
• 1690 г. от забраната на всички традиционни езически празници (326) от римския император Константин І.
• 185 г. от смъртта на Мария Шимановска (1789-1831), полска пианистка и композиторка.
• 755 г. от превземането на Константинопол от вицантийците и разпадането на Латинската империя (1361).
• 20 г. от приемането на Закон за герба и националното знаме на Република България (1996).

26.07.
• 1205 г. от разгромяването при Върбишкия проход на византийския император Никифор от хан Крум (811).
• 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), английски драматург и публицист, ирландец по произход.

27.07.
• 1100 г. от смъртта на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), български църковен деец и книжовник, ученик и пръв помощник на Св. Св. Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.
• 170 г. от рождението на Георги Данчов /Зографина/ (1846-1908), български живописец, график и обществен деец, един от първите български фотографи.
• 115 г. от смъртта на Нина Берберова (1901-1993), руска писателка.
• 95 г. от изолирането на инсулина от Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд (1921).
• 70 г. от смъртта на Гъртруд Стайн (1874-1946), американска писателка.
• 40 г. от смъртта на Абрам Роом (1894-1976), руски кинорежисьор.

28.07.
• 275 г. от смъртта на Антонио Вивалди (1678-1741), италиански композитор.
• 75 г. от рождението на Рикардо Мути (1941), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Иванка Гръбчева (1946), българска кинорежисьорка.

29.07.
• 510 г. от смъртта на Мартин Бехаим (1459-1506), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 175 г. от рождението на Герхард Хансен (1841-1912), норвежки лекар; откривател на бацила на проказата.
• 160 г. от смъртта на Роберт Шуман (1810-1856), немски композитор и музикален критик.
• 160 г. от смъртта на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 95 г. от идването на власт на лидера на Националсоциалистическата партия в Германия Адолф Хитлер (1921).

30.07.
• 505 г. от рождението на Джорджо Вазари (1511- 20.06.1574), италиански художник, архитект и историк на изкуството.
• 245 г. от смъртта на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 65 г. от смъртта на Асен Разцветников (1897-1951), български поет.

31.07.
• 460 г. от смъртта на Игнаций Лойола (1491-1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 220 г. от рождението на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.
• 130 г. от смъртта на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 25 г. от подписването на Договора /между САЩ и СССР/ за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ (1991).

Годишнини - юни 2016

01.06.
• 185 г. от достигането на Джеймс Кларк Рос, шотландски изследовател, до Северния магнитен полюс (1831).
• 90 г. от рождението на Мерилин Монро /Норма Джийн Мартенсън/ (1926-1962), американска филмова звезда.
• 80 г. от смъртта на Христина Морфова (1889-1936), българска оперна певица.
• 45 г. от смъртта на Никола Кожухаров (1892-1971), български художник и сценограф.

02.06.
• 140 г. от смъртта на Христо Ботев (1848-1876), български поет и революционер, загинал на връх Околчица във Врачанския балкан при разгрома на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски писател и драматург, един от създателите на руския национален театър.
• 120 г. откакто Гилиелмо Маркони получава първия патент за радиопредаване (1896).
• 95 г. от рождението на Коста Колев (1921), български композитор и диригент.
• 50 г. от смъртта на Невена Буюклиева (1896-1966), българска театрална актриса.
• 50 г. откакто сондата "Сървейър І" извършва първото меко кацане на Луната и започва да изпраща снимки на Земята (1966).

03.06.
• 290 г. от рождението на Джеймс Хатън (1726-1797), шотландски геолог, основоположник на плутонизма.
• 255 г. от рождението на Хенри Шрапнел (1761-1842 ), английски изобретател на артилерийски снаряди.
• 215 г. от рождението на Франтишек Шкроуп (1801-1862), чешки композитор, автор на първата национална опера с чешки текст.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател, публицист и историк.
• 140 г. от смъртта на Тодор Каблешков (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 110 г. от рождението на Жозефина Бейкър (1906-1975), френска кабаретна певица и танцьорка, участвала в Съпротивата.
• 90 г. от рождението на Алън Гинсбърг (1926-1997), американски поет, представител на бийт поколението.
• 85 г. от рождението на акад. Илчо Димитров (1931), български историк и политик.

04.06.
• 130 г. от отпечатването в Габрово на брой 1 на вестник “Росица” под редакцията на Евтим Дабев (1886).
• 120 г. откакто Хенри Форд пуска по пътищата на Детроит първата си кола за пробен пробег (1896).
• 95 г. от рождението на проф. Панайот Гиндев (1921-1984), български философ.

05.06.
• 190 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор и диригент.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Петков (1866-1951), български ботаник.

06.06.
• 550 г. от сключването на договор между Рилския манастир и манастира “Св. Пантелеймон” на Атон (1466).
• 410 г. от рождението на Пиер Корней (1606-1684), френски писател и драматург, виден представител на трагедията от епохата на Класицизма.
• 130 г. от рождението на Никола Ракитин (1886-1934), български поет.
• 75 г. от смъртта на Луи Шавролет (25.12.1878-1941), американски автомобилен състезател и проектант.
• 70 г. от смъртта на Герхарт Хауптман (1862-1946), немски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Карл Густав Юнг (26.07.1875-1961), швейцарски психолог и психиатър.
• 40 г. от смъртта на Пол Гети (1892-1976), американски петролен магнат.
• 25 г. от създаването на Националния филмов център (1991), наследник и продължител на “Българска кинематография”.

07.06.
• 120 г. от основаването в София на Българското природоизпитателно дружество (1896).
• 120 г. от рождението на Имре Наги (1896-1958), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от създаването на първата съветска орбитална пилотирана научна станция “Салют” (1971), изградена след скачването на станция “Салют” и транспортния кораб “Союз-11”.

08.06.
• 345 г. от рождението на Томазо Албинони (1671-1750), италиански композитор и диригент.
• 195 г. от рождението на Самюел Уай Бейкър (1821-1893), английски пътешественик.
• 140 г. от смъртта на Жорж Санд /Армандин-Оро-Люсил Дюпон/ (1804-1876), френска писателка.
• 100 г. от рождението на Франсис Крик (1916-28.07.2004), английски молекулярен биолог, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Йордан Янков /Йордан Янков Урумов / (1936), български поет и писател.

09.06.
• 235 г. от рождението на Джордж Стивънсън (1781-1848), английски инженер, изобретил парния локомотив.
• 125 г. от рождението на Коул Портър (1891-1964), американски композитор.
• 105 г. от първото заседание на Петото Велико народно събрание (1911), което приема изменения в Търновската конституция, наложени от обявяването на България за независимо царство. Срокът на представителството в Народното събрание е променен от 5 на 4 години.
• 75 г. от рождението на Джон Лорд (1941), музикант от “Дийп Пърпълс”.

10.06.
• 180 г. от смъртта на Андре Мари Ампер (1775-1836), френски физик и математик.
• 175 г. от рождението на Хенри Мортън Стенли (1841-1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 145 г. от излизането в Браила на брой 1 на в. “Дума на българските емигранти” (1871), първият вестник на Христо Ботев. Излиза до 5 август 1871 г.

11.06.
• 240 г. от рождението на Джон Констабъл (1776-1837), английски художник.
• 205 г. от рождението на Висарион Белински (1811-1848), руски философ, литературен критик и публицист.
• 95 г. от смъртта на Август Арайс-Берце (1890-1921), латвийски писател.

13.06.
• 185 г. от рождението на Джеймс Максуел (1831-1896), английски учен, формулирал електромагнитната теория.
• 110 г. от рождението на Пимен (1906-1999), български свещеник, Неврокопски митрополит.
• 105 г. от първото представяне на балета “Петрушка” на Игор Стравински (1911).

14.06.
• 280 г. от рождението на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 205 г. от рождението на Хариет Бийчър-Стоу (1811-1896), американска писателка, автор на "Чичо Томовата колиба".
• 160 г. от рождението на Димитър Благоев (1856-1924), българска политик, теоретик на марксизма.
• 145 г. от рождението на Фьодор Токарев (1871-1968), руски конструктор на оръжие.
• 140 г. от смъртта на Никола Войновски (1849-1876), участник в българското националноосвободително движение, военен ръководител на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски драматург.
• 105 г. от смъртта на Юхан Свенсон (1840-1911), норвежки композитор и диригент.
• 80 г. от смъртта на Гилбърт Честъртън (1874-1936), английски писател.
• 70 г. от рождението на Виолета Гиндева (1946), българска театрална и филмова актриса.
• 60 г. от рождението на Кирил Йорданов (1956), български политик, кмет на град Варна.
• 30 г. от смъртта на Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател.

15.06.
• 140 г. от смъртта на Цанко Дюстабанов (1844-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 70 г. от рождението на Демис Русос (1946), гръцки поппевец.
• 20 г. от смъртта на Ела Фицджералд (1918-1996), американска джазпевица.

16.06.
• 120 г. от рождението на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.
• 115 г. от рождението на Жан Прево (1901-1944), френски писател и публицист.

17.06.
• 320 г. от смъртта на Ян Собиески (1629-1696), полски крал.
• 170 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.

18.06.
• 145 г. от рождението на Николае Йорга (1871-1940), румънски историк и критик.
• 110 г. от началото на миньорската стачка в държавните мини “Перник” (1906).
• 90 г. от основаването на Международната филателна федерация със седалище в Париж (1926).
• 80 г. от смъртта на Максим Горки (1881-1936), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Ханс Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.

19.06.
• 125 г. от рождението на Джон Хартфилд (1891-1968), германски фотограф, създател на художествения монтаж.
• 105 г. от провъзгласяването на Португалия за република (1911).
• 35 г. от смъртта на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.

20.06.
• 1565 г. от победата на римляните над Атила при Каталунските полета (451).
• 155 г. от рождението на Фредерик Хопкинс (1861-1947), английски биохимик, открил витамините; нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Александър Казанджиев (1946-1997), български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките.

21.06.
• 155 г. от смъртта на Павел Шафарик (1795-1861), чешки историк, филолог, литератор и фолклорист.
• 150 г. от рождението на Чичо Стоян (1866-1939), български детски поет и хуморист.
• 135 г. от рождението на Наталия Гончарова (1881-1962), руска художничка.
• 95 г. от рождението на акад. Николай Тодоров (1921-28.08.2003), български историк и политик.
• 35 г. от смъртта на Асен Василиев (1900-1981), български художник и изкуствовед.
• 20 г. от смъртта на Кирил Варийски (1954-1996), български театрален и филмов актьор.

22.06.
• 200 г. от въвеждането в парично обръщение на златно-монетния стандарт вместо сребърната лира стерлинга (1816).
• 160 г. от рождението на Райдър Хагард (1856-1925), американски писател.
• 145 г. от рождението на Уилям Макдугъл (1871-1938), американски психолог, създател на социалната психология.
• 115 г. от рождението на Сергей Образцов (1901-1992), руски театрал, актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски (1936), български композитор.
• 75 г. от нападението на Германия срещу СССР (1941).

23.06.
• 135 г. от рождението на Лазар Добрич (1881-1970), български цирков артист, режисьор и педагог.
• 125 г. от рождението на Владислав Ванчура (1891-1942), чешки писател, създател на първата чешка киностудия.
• 115 г. от рождението на Пол Верховен (1901-1975), немски кинорежисьор.
• 115 г. от смъртта на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 90 г. от рождението на Арналдо Помодоро (1926), италиански художник и скулптор.
• 80 г. от рождението на проф. Николай Стойков (1936), български композитор.
• 55 г. от влизането в сила на Договора за Антрактида (1961).
• 20 г. от смъртта на Андреас Папандреу (1919-1996), гръцки политик.

24.06.
• 775 г. от смъртта на Иван Асен Втори (неизв.-1241), български цар.
• 155 г. от излизането в Загреб на сборника “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови (1861).
• 115 г. от откриването в Париж на първата изложба на 19-годишния Пабло Пикасо (1901).

25.06.
• 90 г. от рождението на Ингеборг Бахман (1926-1973), австрийска писателка.
• 85 г. от рождението на Георги Черкелов, български театрален и филмов актьор.
• 65 г. откакто Си Би Ес излъчва първата редовна цветна телевизионна програма от Ню Йорк (1951).
• 25 г. от откриването на Софийската стокова борса (1991).

26.06.
• 475 г. от смъртта на Франсиско Писаро (ок. 1470–1541), испански откривател и завоевател на земите на днешно Перу.
• 180 г. от смъртта на Клод Жозеф Руже дьо Лил (1760-1836), френски поет и композитор, автор на “Марсилезата”.
• 175 г. от рождението на Паул Валот (1841-1912), немски архитект, автор на проекта за сградата на Райхстага в Берлин.
• 155 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (1806-1861), английска поетеса.
• 150 г. от рождението на Джордж Молино (1866-1923), англичанин, открил с археологаХауърд Картър гробницата на Тутанкамон в Египет.
• 75 г. от създаването на първата партизанска чета в България (1941) – Разложката чета на Никола Парапунов.
• 60 г. от началото на национализацията на Суецкия канал (1956), предприета от президента на Египет Гамал Абдел Насър.

27.06.
• 75 г. от рождението на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.
• 15 г. от смъртта на Едуард Захариев (1938-1996), български кинорежисьор.

28.06.
• 110 г. от рождението на Мария Гьоперт-Майер (1906-1972), американска физичка от немски произход, нобелов лауреат.
• 95 г. от смъртта на Гьорче Петров (1864-1921), участник в българското националноосвободително движение, деец на ВМОРО.
• 25 г. от подписването в Будапеща, Унгария, на протокол за закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ (1991).

29.06.
• 140 г. от смъртта на Георги Дражев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 130 г. от рождението на Робер Шуман (1886-1963), френски политик.
• 95 г. от рождението на Фредерик Дар /псевдоним Сан Антонио/ (1921-2000), френски писател.
• 75 г. от смъртта на Игнации Ян Падеревски (1860-1941), полски пианист, композитор и общественик.
• 65 г. от обявяването на природния резерват “Камчия” (1951).

30.06.
• 105 г. от рождението на Чеслав Милош (1911-14.08.2004), полски поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на Маргарита Арнаудова (1941-1994), българска хореографка, ръководител на балет “Арабеск”.
• 50 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Канада (1966).
• 45 г. от гибелта на легендарните български футболисти Георги Аспарухов - Гунди (1943-1971) и Никола Котков (1938-1971).
• 45 г. от гибелта (1971) на екипажа на съветския космически кораб “Союз-11”, космонавтите Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев.

Годишнини - май 2016

01.05.
• 230 г. от премиерата на операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт (1786).
• 165 г. от откриването в Лондон на първото Световно изложение на достиженията в културата и техниката (1851), по инициатива на принц Албърт..
• 140 г. от подвига на въстаниците в Перущица (1876). Кочо Чистеменски, Спас Гинев и др. избиват жените и децата си и се самоубиват, за да не попаднат живи в ръцете на османските войници.
• 140 г. от смъртта на Кочо Чистеменски (ок. 1840-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Спас Гинев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 95 г. от издаването на брой 1 на списание “Артист” (1921), орган на Съюза на артистите, музикантите и театралните служещи в България. Списанието излиза до 1 август 1923 г.
• 65 г. от създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев” (1951).

02.05.
• 90 г. от смъртта на Цанко Церковски (1869-1926), български писател, поет, публицист и общественик.
• 60 г. от рождението на Валентин Пламенов (1951), български писател и драматург.

03.05.
• 165 г. от рождението на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 160 г. от смъртта на Адолф Шарл Адам (1803-1856), френски композитор.
• 125 г. от организирането от Димитър Благоев във Велико Търново на първата социалистическа сбирка в България (1891).
• 120 г. от рождението на Доди Смит (1896-1990), английски писател, автор на “101 далматинци”.
• 80 г. от рождението на Асен Кисимов (1936-2005), български драматичен актьор.

04.05.
• 390 г. от продажбата на остров Манхатън от индианците на белите заселници за 24 долара под формата на дрехи и копчета (1631).
• 240 г. от рождението на Йохан Хербарт (1776-1841), германски философ и педагог.
• 130 г. от рождението на Александър Пеев-Боевой (1886-1943), български юрист и политик, ръководител на разузнавателна група през Втората световна война.
• 125 г. от рождението на Петко Д. Петков (1891-1924), български дипломат и публицист, деец на БЗНС.
• 90 г. от рождението на Владимир Попов (1926-1996), български юрист и библиотековед.
• 80 г. от рождението на Генади Рождественски (1931), руски диригент.
• 50 г. от началото на производството на автомобилите “Жигули и “Лада” (1966).

05.05.
• 195 г. от смъртта на Наполеон Бонапарт (1769-1821), френски пълководец и император.
• 170 г. от рождението на Хенрик Сенкевич (1846-1916), полски писател, автор на "Quo vadis?" и носител на Нобелова награда за литература през 1905 г.
• 140 г. от издаването в Букурещ на брой 1 на вестник “Нова България” (1876), основан от Христо Ботев. Вестникът излиза до 22 април 1877 г.
• 125 г. от откриването в Ню Йорк на концертната зала Карнеги хол (1891).
• 85 години от рождението на Константин Драгнев (1931), български композитор и аранжьор.
• 60 години от рождението на отец Боян Саръев (1956), български свещеник, лидер на Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”.
• 55 г. от първия полет на американски астронавт (1961). Алан Шепард лети 15 минути в околоземна орбита на борда на космическия кораб “Меркурий”.

06.05.
• 365 г. от публикуването в Рим от Филип Станиславов на първата печатна книга на новобългарски език “Абагар” (1651).
• 160 г. от рождението на Зигмунд Фройд (1856-1939), австрийски невропатолог, психиатър и психоаналитик.
• 160 г. от рождението на Робърт Едуин Пири (1856-1920), американски полярен изследовател.
• 155 г. от рождението на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, поет, драматург и философ; нобелист за литература.
• 75 г. от рождението на Гена Димитрова (1941), българска оперна певица.
• 60 г. от откриването в София на музея “Никола Й. Вапцаров” (1956).
• 45 г. от смъртта на Хелене Вайгел (1900-1971), немска актриса.
• 40 г. от смъртта на Моис Бениеш (1907-1976), български театрален режисьор.

07.05.
• 180 г. от избухването на Манчовата буна (1836), въстание в Берковско с предводител Манчо Пунин.
• 140 г. от смъртта на Петър Пармаков (1850-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 115 г. от рождението на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 50 г. от смъртта на Станислав Йежи Лец (1909-1966), полски сатирик и преводач.

08.05.
• 140 г. от смъртта на Васил Петлешков (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Брацигово.
• 135 г. от рождението на проф. Никола Милев (1881-1925), български историк и публицист.
• 130 г. от създаването на рецептата на безалкохолната напитка “Кока кола” (1886).
• 125 г. от рождението на Цветан Минков (1891-1967), български писател, литературен критик и историк.
• 110 г. от рождението на Роберто Роселини (1906-1977), италиански кинорежисьор.
• 100 г. от смъртта на Лука Касъров (1854-1916), съставител на първата българска енциклопедия.
• 100 години от рождението на Жоао Хавеланж (1916), бразилски спортен деятел, бивш президент на ФИФА.
• 80 г. от смъртта на Освалд Шпенглер (1880-1936), немски философ.
• 75 г. от рождението на Жоржета Чакърова (1941) , българска драматична и филмова актриса.
• 65 г. от рождението на Велислав Заимов (1951), български композитор.

09.05.
• 115 г. от откриването в Мелбърн на първия парламент на Австралия (1901).
• 90 г. от полета на американците Ричард Бърд и Флойд над Северния полюс (1926).

10.05.
• 495 г. от смъртта на Себастиан Брант (1458-1521), немски писател и хуманист.
• 190 г. от рождението на Хенри Клифтън Сорби (1826-1908), английски естествоизпитател.
• 140 г. от смъртта на Иларион Драгостинов (ок. 1852-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Георги Обретенов (ок. 1849-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от рождението на Иван Цанкар (1876-1918), словенски поет и писател.
• 120 г. от смъртта на Пьотър Владимирович Алабин (1824-1896), руски генерал и обществен деец.
• 85 г. от рождението на Еторе Скола (1931), италиански кинорежисьор.
• 65 г. от смъртта на Никола Мушанов (1872-1951), български политик и държавник.

11.05.
• 165 г. от първото честване на делото на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий в Епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1851).
• 145 г. от смъртта на Джон Хершел (1792-1871), английски астроном, открил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове.
• 125 г. от смъртта на Александър Бекерел (1820-1891), френски физик.
• 100 г. от рождението на Камило Хосе Села (1916), испански писател, нобелист.

12.05.
• 200 г. от рождението на лорд Гимторп, английски часовникар, създал прочутия часовник “Биг Бен” в Лондон.
• 145 г. от смъртта на Даниел Франсоа Еспри Обер (1782-1871), френски композитор.
• 145 г. откакто Ото фон Бисмарк става канцлер на Германия (1871).
• 140 г. от смъртта на Георги Бенковски (1841-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Стоил войвода (ок.1841-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на проф. Александър Поплилов (1916), български художник.
• 90 г. от полета на Амундсен, Елсуърд и Нобиле над Северния полюс с дирижабъла “Норвегия” (1926).
• 85 г. от рождението на Атанас Мочуров (1931), български поет, писател и литературен критик.
• 85 г. от смъртта на Еужен Изай (1858-1931), белгийски цигулар и композитор.

13.05.
• 65 г. от смъртта на акад. Спиридон Казанджиев (1882-1951), български философ и психолог.
• 55 г. от смъртта на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 35 г. от атентата (1981) срещу папа Йоан-Павел Втори на площад “Св. Петър” в Рим. Папата е тежко ранен от турския терорист Мехмед Али Агджа.

14.05.
• 245 г. от рождението на Робърт Оуен (1771-1858), английски социалист-утопист.
• 245 г. от рождението на Томас Уеджууд (1771-1805), английски физик, считан за “първия фотограф”.
• 220 г. откакто английският лекар Едуард Дженър извършва първата успешна ваксинация срещу едра шарка (1796) на 8-годишно момче.
• 145 г. от приемането от Третия църковно-народен събор (1871) на устав за управление на Българската църква, възстановена с ферман от февруари 1870 г. под форма на Екзархия.
• 70 г. от рождението на Робърт Джарвик (1946), американски лекар, създател на изкуственото сърце.
• 30 г. от създаването в София на Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” (1986).
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “Пари”. София, 1991 –
• 25 г. от смъртта на Младен Исаев (1907-1991), български поет и преводач.

15.05.
• 160 г. от рождението на Лиман Баум (1856-1919), американски журналист и драматург, автор на “Вълшебникът от Оз”.
• 130 г. от смъртта на Емили Дикинсън (1830-1886), американска поетеса, автор на 800 поеми, от които едва 5 са публикувани приживе.
• 125 г. от рождението на Михаил Булгаков (1891-1940), руски писател.
• 105 г. от рождението на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.
• 90 г. от рождението на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.
• 50 г. от излизането на брй 1 на вестник “Икономически живот”. София, 1966 –
• 35 г. от смъртта на Андрей Германов (1932-1981), български поет, преводач и журналист.

16.05.
• 185 г. от рождението на Дейвид Хюс (1831-1900), американски изобретател, създател на микрофона.
• 155 г. от смъртта на Иван Денкоглу (1781-1861), български възрожденец, покровител на просветното дело.
• 95 г. от рождението на проф. Чавдар Кюранов (1921), български юрист, философ и политик.
• 50 г. от началото на “културната революция” в Китай (1966).

17.05.
• 170 г. от създаването на саксофона от белгиеца Адолф Сакс (1846).
• 140 г. от слизането на четата на Христо Ботев на козлудуйския бряг от кораба “Радецки” и отправянето й към Врачанския балкан (1876). Четата е разгромена на 20 май 1876 (2 юни по н. ст.) в местността Околчица.
• 110 г. от рождението на Жан Габен (1906-1976), френски киноактьор.
• 60 г. от приемането на България за член на ЮНЕСКО (1956).

18.05.
• 160 години от рождението на акад. Спас Вацов (1856-1928), български метеоролог, климатолог и сеизмолог.
• 140 г. от смъртта на Никола Симов-Куруто (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, знаменосец на Ботевата чета.
• 110 г. от откриването на пристанището във Варна (1906).
• 105 г. от смъртта на Густав Малер (1860-1911), австрийски композитор и диригент.
• 35 г. от смъртта на Уилям Сароян (1908-1981), американски писател.

19.05.
• 445 г. от създаването на гр. Манила (1571).
• 140 г. от смъртта на Никола Ганчев (1843-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 90 г. от рождението на Петер Цадек (1926), немски режисьор.

20.05.
• 510 г. от смъртта на Христофор Колумб (1451-1506), италиански мореплавател и изследовател, първия европейски откривател на Новия свят.
• 210 г. от рождението на Джон Стюърт Мил (1806-1873), английски икономист и философ.
• 165 г. от рождението на Емил Берлинер (1851-1921), немски изобретател, създател на грамофонната плоча.
• 70 г. от началото на съдебния процес срещу Г. М. Димитров (1946).
• 60 г. от първия опит с водородна бомба във въздуха, взривена от американски самолет над атола Бикини в Тихия океан (1956).

21.05.
• 545 години от рождението на Албрехт Дюрер (1471-1528), най-големият художник на Немското възражданe.
• 95 г. от рождението на акад. Андрей Сахаров (1921-1989), съветски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир, ядрен физик.
• 75 г. от смъртта на Златина Недева (1877-1941), българска театрална актриса.
• 25 г. от смъртта на Раджив Ганди (1944-1991), индийски държавник.

22.05.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 160 г. от създаването на Третяковската галерия в Москва, Русия (1856).
• 125 г. от рождението на Йоханес Бехер (1891-1958), немски писател и драматург.

 

23.05.
• 125 г. от рождението на Пер Лагерквист (1891-1974), шведски журналист, поет и писател, нобелист.
• 110 г. от смъртта на Хенрих Ибсен (1828-1906), норвежки писател, драматург.

24.05.
• 330 г. от рождението на Габриел Фаренхайт (1736-1686), германски физик.
• 140 г. от рождението на Сава Огнянов (1876-1933), български театрален актьор.
• 100 г. от въвеждането на църковно, училищно и всенародно честване на Деня на Св. Св. Кирил и Методий (1916). След 1969 г. църковното честване на Светите братя е на 11 май.
• 75 г. от рождението на Боб Дилън /Робърт Цимерман/ (1941), американски кънтрипевец и композитор.
• 40 г. от първите редовни полети на свръхзвуковите пътнически самолети "Конкорд" (1976).

25.05.
• 335 г. от смъртта на Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681), испански драматург.
• 160 г. от обявяване на въстанието (1856) в Северозападна България начело с Иван Кулин и Димитър Петрович.
• 145 г. от смъртта на Луи Шарл Делеклюз (1809-1871), френски революционер и публицист.
• 115 г. от рождението на Вичо Иванов (1901-1979), български писател и литературен критик.
• 90 г. от рождението на Майлс Дейвис (1926-1991), американски джазмузикант и композитор.

26.05.
• 140 г. от смъртта на Панайот Волов (ок. 1850-1876), български националреволюционер, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Георги Икономов (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 140 г. от смъртта на Франтишек Палацки (1798-1876), чешки историк и политик.
• 95 г. от откриването в София на учредителния тракийски събор (1921).
• 70 г. от рождението на Нешка Робева (1946), българска треньорка по художествена гимнастика.
• 65 г. от рождението на Сали Райд (1951), първата американска астронавтка.

27.05.
• 140 г. от смъртта на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 120 г. от смъртта на Александър Столетов (1839-1896), руски физик.
• 40 г. от смъртта на Александър Фрумкин (1895-1976), руски физикохимик, основоположник на съвременната теоретична електрохимия.

28.05.
• 145 г. от разгрома на Парижката комуна (1871).
• 145 г. от смъртта на Луи Варлен (1839-1871), френски революционер.
• 140 г. от смъртта на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от обесването на Бачо Киро Петров (1835-1876), български учител и книжовник, участник в националноосвободителното движение и в Априлското въстание.
• 90 г. от рождението на Атанас Пацев (1926-1999), български художник.
• 90 г. от рождението на Константин Бакалов (1926), български писател и преводач.
• 45 години от смъртта на Жан Вилар (1912-1971), френски артист и режисьор.

29.05.
• 185 г. от смъртта на Иван Дибич-Забалкански (1785-1831), руски пълководец.
• 165 г. от рождението на Леон Буржоа (1851-1925), френски юрист и политик, нобелист.
• 150 г. от рождението на Акоп Акопян (1866-1937), поет, класик на арменската литература.
• 60 г. от смъртта на Йенс Йоргенсен (1866-1956), датски поет и писател.

30.05.
• 85 години от създаването (1931) на политическата групировка Народен блок. Народният блок включва Демократическата партия, БЗНС “Врабча-1”, БЗНС “Ст. Загора”, Националлибералната партия (Г. Петров) и Радикалната партия (Ст. Костурков).
• 585 г. от смъртта на Жана д’ Аарк (1412-1431), национална героиня на Франция, осъдена като еретичка. Канонизирана е през 1920 г. от папа Венедикт ХV.
• 180 г. от рождението на Александър Котсис (1836-1877), полски живописец.
• 140 г. от рождението на Владимир Назор (1876-1949), хърватски писател и политик.

31.05.
• 150 г. от рождението на д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919), български философ, литературен критик и теоретик, редактор на списание “Мисъл”.
• 75 г. от рождението на Илия Тодоров (1941-1990), български литературен историк и библиограф.
• 40 г. от смъртта на Жак Моно (1910-1976), френски биохимик, нобелист.



Годишнини - април 2016

• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български военен деец, генерал-лейтенант; брат на Христо Ботев.

01.04.
• 585 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-1463), френски поет.
• 150 г. от рождението на Феручо Бузони (1866-1924), италиански музикант.
• 155 г. от рождението на проф. Антон Митов (1861-20.08.1930), художник, един от основателите на художественото училище в София.
• 120 г. от създаването на Пощенска банка (1896). Закрита е през 1951 г. Повторно учредена през 1991г.
• 75 г. от рождението на Рашко Сугарев (1941-1995), български лекар и писател.
• 70 г. от създаването на Варненската филхармония (1946).
• 65 г. от рождението на Виолета Бончева (1951), поетеса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Димов (1909-1966), български лекар, писател и драматург.

02.04.
• 225 г. от смъртта на Габриел Оноре Мирабо (1749-1791), деец на Френската революция.
• 195 г. от рождението на Георги Стойков Раковски /Съби Стойков Попович/ (02/14.04.1821-1867), основоположник,идеолог и стратег на българското националноосвободително движение; писател, публицист, историограф и етнограф.
• 155 г. от откакто архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим за епископ на българската униатска църква в Цариград (1861).
• 125 г. от рождението на Макс Ернст (1891-1976), френски художник сюрреалист.

03.04.
• 210 г. от смъртта на Карло Гоци (1720-1806), италиански писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Васил Миков (1891-1970), български археолог.
• 90 г. от рождението на Димитър Василев (1926-2001), български поет, писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Росен Босев (1946-1988), български писател.
• 55 г. от рождението на Еди Мърфи (1961), американски киноактьор.
• 25 г. от смъртта на Греъм Грийн (1904-1991), английски писател.
• 25 г. от смъртта на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.

05.04.
• 1045 г. от превземането на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий (971).
• 130 г. от подписването на Топханенския акт, с който Турция признава Съединението на България (1886).
• 205 г. от рождението на Жюл Дюпре (1811-1889), френски художник.
• 170 г. от рождението на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на Грегъри Пек (1916), американски киноактьор.
• 75 г. от рождението на Йордан Попов (1941), български писател.

06.04.
• 175 г. от избухването на Нишкото въстание (1841), което обхваща земи в Северозападна България.
• 150 г. от рождението но Джоузеф Линкълн Стефънс (1866-1936), американски писател и философ.
• 140 г. от рождението на Кръстьо Сарафов (1876-1952), български драматичен артист.
• 130 г. от рождението на акад. Иван Странски (1886-1959), български почвовед.
• 120 г. от откриването в Атина на първите съвременни летни Олимпийски игри (1896).
• 45 г. от смъртта на Игор Стравински (1882-1971), руски композитор.

07.04.
• 215 г. от началото на експедицията на немския естествоизпитател Александър фон Хумболт в Колумбия (1801).
• 100 г. от рождението на Петър Дертлиев (1916-2000), български лекар и политик.
• 95 г. от рождението на Теню Рашев Пиндарев (1921-16.03.2010), български художник, график и карикатурист.

08.04.
• 105 г. от рождението на Мелвин Калвин (1911-1997), американски химик, нобелист.
• 85 г. от смъртта на Ерик Калфелт (1864-1931), шведски поет, нобелист.
• 80 г. от рождението на Продан Гарджев (1936-05.07.2003), български борец.

09.04.
• 390 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1561-1626), английски философ.
• 195 г. от рождението на Шарл Бодлер (1821-1867), френски поет, предтеча на символистите.
• 90 г. от рождението на Хю Хефнър (1926), американски издател, основател на списание “Плейбой”.

10.04.
• 120 г. от рождението на Георги Кроснев (1896-1937), участник в българското националноосвободително движение в Добруджа.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866).
• 105 г. от смъртта на Микалоюс Чюрльонис (1875-1911), латвийски композитор и художник.
• 90 г. от рождението на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

11.04.
• 165 г. от смъртта на Михаил Лазарев (1788-1851), руски мореплавател и адмирал.
• 90 г. от рождението на Христо Христов (1926), български театрален и кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на Драгия Тумангелов (1886-1961), български композитор, хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от ратифицирането от Великото народно събрание на Конвенцията за правата на детето (1991).
• 25 г. от официалното обявяване от Съвета за сигурност на ООН на края на войната в Персийския залив (1991).

12.04.
• 215 години от рождението на Йозеф Ланер (1801-1843), австрийски композитор.
• 145 г. от рождението на Любов Хавкина (1871-1949), руска библиотековедка и библиографка.
• 105 г. от учредяването на Съюза на народните читалища (1911).
• 55 г. от първия полет с космически кораб около земята с космонавт Юрий Гагарин (1961).

13.04.
• 145 г. от рождението на Енрике Мартинес (1871-1952), мексикански поет.
• 140 г. от свикването в местността Оборище на Великото народно събрание, взело решение за обявяване на Априлското въстание (1876).
• 140 г. от рождението на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 110 г. от рождението на Самюъл Бекет (1906-1989), ирландски писател, поет и драматург; нобелист.

14.04.
• 160 г. от смъртта на Пьотр Чаадаев (1794-1856), руски публицист, декабрист.
• 100 г. от въвеждането на Григорианския календар (1916). След 1 април 1916 г. следва 14 април 1916 г.
• 90 г. от издаването в Ню Йорк на химика Уолъс Карозърс на патент за синтетично влакно, наречено найлон (1931).
• 65 г. от провеждането в Лондон на първия конкурс “Мис Свят” (1951).
• 60 г. от демонстрацията в Чикаго на първия видеомагнетофон в света (1956).

15.04.
• 570 г. от смъртта на Филипо Брунелески (1377-1446), италиански архитект.
• 130 г. от рождението на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет.
• 95 г. от рождението на проф. Гиргин Гиргинов (1921-1998), български философ и общественик.
• 65 г. от рождението на Павел Васев (1951), български кинорежисьор и продуцент.
• 25 г. от официалното откриване на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, Великобритания (1991).

16.04.
• 95 г. от рождението на Питър Александър Устинов (1921-28.03.2004), английски киноактьор, режисьор и писател.

17.04.
• 135 г. от рождението на акад. Методий Попов (1881-1954), български биолог.
• 105 години от рождението на Ерве Базен (1911-1996), френски писател.
• 85 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Дания (1931).

18.04.
• 120 г. от рождението на Стефан Савов (1896-1969), български драматичен артист и драматург.
• 115 г. от рождението на Ласло Немет (1901-1975), унгарски писател.
• 70 г. от разпускането на Обществото на народите (1946).
• 70 г. от създаването на Международния съд в Хага (1946).
• 65 г. от подписването в Париж през 1951 г. от Германия,Франция, Италия,Белгия Холандия и Люксембург на Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана /в сила от 25 август 1952 г./.
• 55 г. от подписването на Виенската конвенция (1961) за дипломатическите отношения /в сила от 24 април 1964 г./.
• 35 г. от смъртта на Димитър Осинин (1891-1981), български писател.
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “24 часа”. София

19.04.
• 1350 г. от смъртта на Бенджамин Биконсфилд-Дизраели (1804-1881), английски държавник и писател.
• 110 г. от смъртта на Пиер Кюри (1859-1906), френски физик и химик, нобелист.
• 105 г. от рождението на Георги Марков (1911-1991), съветски писател.

20.04.
• 1895 г. от рождението на Марк Аврелий (121-192), римски император и философ.
• 170 г. от излизането в Лайпциг на брой 1 на вестник ”Български орел” под редакцията на Иван Богоров (1846).
• 170 г. от рождението на Георги Петков Икономов (1846-26.05.1876), участник в българското националноосвободително движение, апостол и войвода в Априлското въстание през 1876 г.
• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български генерал-лейтенант, зам.министър на войната през 1913 г.; брат на Христо Ботев.
• 140 г. от избухването на Априлското въстание, обявено в Копривщица, Панагюрище и Клисура, и от сформирането на хвърковатата чета на Бенковски (1876).

21.04.
• 200 г. от рождението на Шарлоте Бронте (1816-1855), английска писателка.
• 90 г. от рождението на Елизабет Втора /Александра Мери Уиндзор/ (1926), кралица на Великобритания.
• 80 г. от рождението на Петър-Емил Митев (1936), български философ и социолог.
• 70 г. от смъртта на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), английски икономист.

22.04.
• 250 г. от рождението на Мадам дьо Стал /Луис дьо Стал/ (1766-1817), френска писателка.
• 140 г. от рождението на Роберт Барани (1876-1936), австрийски физиолог, нобелист.
• 100 г. от рождението на Йехуди Менухин (1916-1999), американски цигулар и диригент.

23.04.
• 400 г. от смъртта на Уилям Шекспир (1564-1616), английски поет и драматург.
• 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес (1547-1616), испански писател.
• 160 г. откакто Кръстю Пишурка открива в Лом българско читалище (1856).
• 120 г. от прожектирането в Ню Йорк на първата публична премиера (1896) на кинематографична творба.

24.04.
• 160 г. от рождението на Иван Мърквичка /Ян Вацлав/ (1856-1938), български живописец, чех по произход.
• 125 г. от смъртта на ген. Хелмут Молтке (1800-1891), немски военен деец.
• 90 г. от подписването в Берлин на съветско-германския договор за ненападение и неутралитет (1926).
• 35 г. от публичното представяне на първия персонален компютър с марка IBM – IBM PC (1981).

25.04.
• 75 г. от рождението на Бертран Таверние (1941), френски кинорежисьор.
• 70 г. от рождението на Владимир Жириновски (1946), руски политик.

26.04.
• 305 г. от рождението на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 285 г. от смъртта на Даниел Дефо (1660-1731), английски писател.
• 30 г. от смъртта на акад. Дечко Узунов (1899-1986), български художник.
• 30 г. от аварията в Чернобилската АЕЦ (1986).

27.04.
• 495 г. от смъртта на Фернандо Магелан (ок.1480-1521), португалски мореплавател.
• 225 г. от рождението на Самюел Морз (1791-1872), американец, изобретил Морзовата азбука.
• 150 г. от рождението на Пенчо Славейков (1866-1912), български поет, преводач и философ.
• 135 г. от свалянето чрез преврат на правителството на Петко Каравелов (1881). Поставено е началото на т. нар. Режим на пълномощията, който отменя действието на Търновската конституция.
• 125 г. от рождението на Сергей Прокофиев (1891-1953), руски композитор, пианист и диригент.
• 85 г. от рождението на Игор Ойстрах (1931-1974), руски цигулар.
• 60 г. от рождението на Румен Данов (1956), български журналист и политик.

28.04.
• 65 г. от рождението на Иван Кулеков (1951), български писател-сатирик.

29.04.
• 115 г. от рождението на Хирохито (1901-1989), император на Япония от 1926 до 1988 г.
• 90 г. от рождението на Владимир Свинтила (1926-1998), български писател и преводач.
• 80 г. от рождението на Зубин Мета (1936), индийски диригент.
• 65 г. от смъртта на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), австрийски философ.
• 55 г. от смъртта на Константин Щъркелов (1888-1961), български художник.

30.04.
• 140 г. от смъртта на Петър Бонев (1837-1876), български учител, участник в национално-освободителното движение.
• 115 г. от рождението на Саймън Кузнец (1901-1985), американски икономист, нобелист.
• 70 г. от рождението на Карл XVI Густав (1946), крал на Швеция.
• 35 г. откакто българската алпинистка експедиция “Хималаи 81” покорява връх Лхотце /четвърти по височина връх на планетата/ в Хималаите (1981).

Годишнини - март 2016

01.03.
• 565 г. от булата на папа Николай Пети за изключване на евреите от християнското общество и за отмяна на гражданските им права (1451).
• 130 г. от рождението на Оскар Кокошка (1886-1980), австрийски живописец и гравьор, поет и драматург, представител на виенския експресионизъм.
• 125 г. от рождението на Марта Попова (1891-1978), българска театрална актриса.
• 105 г. от смъртта на Якобус Вант Хоф (1852-19011), холандски химик, нобелист.
• 95 г. от рождението на Джак Клейтън (1921-1995), английски кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Атанас Бояджиев (1926), български композитор.
• 75 г. от присъединяването на България към Тристранния пакт (1941).
• 45 г. от смъртта на акад. Иван Снегаров (1883-1971), български историк и богослов.
• 15 г. от приема на първите посетители в хотел “Хилтън СОФИЯ”, 169-ият хотел от веригата “Хилтън”. Първата копка е направена на 26-октомври 1995г. И в основите му е вградено послание за поколенията.

02.03.
• 140 години от рождението на папа Пий ХІІ (1876-1958).
• 115 г. от смъртта на Джордж Доусън (1849-1901), канадски географ геолог.
• 85 г. от рождението на Михаил Горбачов (1931), руски политик и държавник, нобелист.
• 65 г. от създаването на Държавна спестовна каса /ДСК/ (1951), преобразувана през 1998 г. в “Банка ДСК” ЕАД.
• 70 г. от смъртта на Евтим Дабев (1864-1946), български учител, журналист и преводач.
03.03.
• 345 г. от първото представление в Париж (1671) на Кралската академия на музиката, сега Парижки национален оперен театър (“Гранд опера”).
• 260 г. от рождението на Уилям Годуин (1756-1836), английски писател и политик.
• 185 г. от рождението на Джордж Пулман (1831-1897), американски инженер, построил първия спален вагон.
• 110 г. от рождението на Артур Лундквист (1906-1991), шведски писател.
• 80 г. от смъртта на Григорий Грум-Гржимайло (1860-1936), руски географ и зоолог.
• 55 г. от създаването по инициатива на президента Джон Кенеди на Корпуса на мира (1961), правителствена организация за оказване на хуманитарна и техническа помощ на държави чрез специалисти доброволци.

04.03.
• 165 г. от смъртта на Джеймс Ричардсън (1809-1851), английски пътешественик и изследовател.
• 135 г.от рождението на Тодор Александров (1881-1924), български политик и водач на ВМОРО.
• 100 г. от смъртта на Франц Марк (1880-1916), германски художник.
• 75 г. от смъртта на Лудвиг Квиде (1858-1914), германски историк, нобелист.

05.03.
• 195 г. от рождението на Стефан Веркович (1821-1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф.
• 145 г. от рождението на Роза Люксембург (1871-1919), германска политичка.
• 105 г. от рождението на акад. Кирил Братанов (1911-1986), български животновъд, имунобиолог.
• 95 г. от отпечатването в Нова Загора на брой 1 от първия вестник за кино “Киноглас” (1921).
• 50 г. от смъртта на Анна Ахматова (1889-1966), руска поетеса.
06.03.
• 400 г. от смъртта на Франсис Бомон (ок. 1585-1616), английски драматург.
• 210 г. от рождението на Елизабет Браунинг (1861-1906), английска поетеса.
• 165 г. от смъртта на Николай Полевой (1796-1846), руски писател, историк, преводач.
• 165 г. от смъртта на Александър Алябиев (1787-1851), руски композитор.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866) с учредители Мина Пашов, Георги Груев, Тодор Бурмов, Ст. Брадински, Петко Р. Славейков, Иван Найденов и др.
• 120 г. от рождението на акад. Никола Обрешков (1896-1963), български математик, с голям принос за развитието на математиката.
• 105 г. от преименуването на Българското книжовно дружество /БКД/ в Българска академия на науките /БАН/ (1911).
• 105 г. от основаването на Съюза на транспортните работници в България (1911).
• 95 г. от рождението на Иван Оббов (1921-1997), български преводач на френска литература.
• 90 г. от рождението на Кирил Зарев (1926-2000), български политик и държавник, председател на БНБ.
• 90 г. от рождението на Анджей Вайда (1926), полски филмов и театрален режисьор.
• 40 г. от смъртта на Асен Попов (1895-1976), български художник и сценограф.

07.03.
• 175 г. от рождението на Олегарио Виктор Андраде (1841-1882), аржентински поет.
• 140г. от патентоването на телефона (1876), изобретен от американеца Александър Бел. На 10 март 1876 г. Бел предава по телефона първото съобщение до помощника си Уодсън.
• 45 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-1971).

08.03.
• 150 г. от рождението на Пьотр Лебедев (1866-1912), руски физик.
• 130 г. от рождението на Едуард Кендъл (1886-1972), американски биохимик, нобелист.
• 115 г. от смъртта на Петер Беноа (1834-1901), белгийски композитор и историк на музиката.
• 75 г. от смъртта на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 70 г. от рождението на Милко Коларов (1946), български композитор.

09.03.
• 565 г. от рождението на Америго Веспучи (1451-1512), италиански мореплавател.
• 355 г. от смъртта на кардинал Джулио Мазарини (1602-1661), пръв министър на Франция.
• 160 г. от смъртта на Ханс Кристиан Йорстед (1777-1851), датски физик.
• 90 г. от рождението на Иван Давидков (1926-1990), български поет, писател и преводач.
• 45 г. от смъртта на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обред в България.
• 40 г. от смъртта на Боян Дановски (1899-1976), български театрален режисьор и педагог.

10.03.
• 195 г. от рождението на д-р Георги Атанасович (1821-1892), български лекар и обществен деец, почетен член на БАН.
• 155 г. от смъртта на Тарас Шевченко (1814-1861), украински поет и художник.
• 135 г. от рождението на проф. Георги Павлов (1881-1945), български ветеринарен лекар и общественик.
• 125 г. от рождението на проф. д-р Любен Попов (1891-1975), български лекар - дерматолог.
• 105 г. от рождението на Здравко Александров (1911-1998), български художник.
• 75 г. от смъртта на Стоян Омарчевски (1885-1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 50 г. от основаването в Париж, Франция, на Международния съюз на геологическите науки (1961).
• 25 г. от смъртта на проф. Симеон Русакиев (1910-1991), български литературен историк и критик.

11.03.
• 105 г. от смъртта на Драган Цанков (1828-1911), български журналист, политик и държавник.
• 850 г. от рождението на Кейт Рупърт Мърдок (1931), австралийски медиен магнат.

12.03.
• 70 г. от рождението на Лайза Минели (1946), американска певица и актриса.
• 20 г. от смъртта на акад. Йордан Малиновски (1923-1996), български учен, председател на БАН.

13.03.
• 305 г. от смъртта на Никола Боало (1636-1711), френски поет.
• 235 г. от откриването на планетата Уран от английския астроном Уилям Хершел (1781).
• 1750 г. от създаването на взаимно училище в Стара Загора (1841).
• 135 г. от убийството на руския император Александър Втори “Освободител” (1818-1881).
• 115 г. от рождението на Илия Иванов (1901-1958), български оперен режисьор.
• 115 г. от смъртта на Бенджамин Харисън (1833-1901), американски държавник.
• 65 г. от учредителния конгрес на Съюза на слепите в България (1951).
• 45 г. от смъртта на Рокуел Кент (1882-1971), американски художник и писател.
• 35 г. от откриването на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите (1981).
• 25 г. от смъртта на Иван /Джон/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула “Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 20 г. от смъртта на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.

14.03.
• 335 г. от рождението на Георг Телеман (1681-1767), германски композитор.
• 215 г. от смъртта на Игнаци Крашицки (1735-1801), полски писател.
• 135 г. от рождението на Елена Снежина (1881-1944), българска театрална актриса.
• 35 г. от смъртта на Рене Клер (1898-1981), френски кинорежисьор.

15.03.
• 125 г. от смъртта на Христо Белчев (1857-1891), български поет, публицист и държавник.
• 90 г. от смъртта на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Стефан Гендов (1889-1951), български журналист, театрален критик и писател.
• 40 г. от смъртта на Надя Тодорова (1908-1976), българска оперна певица.

16.03.
• 435 г. от рождението на Питер Хофт (1581-1647), холандски поет, драматург и историк.
• 265 г. от рождението на Георг Симон Ом (1751-1854), немски учен.
• 90 г. от първия в света пуск на ракета с двигател с течно ядрено гориво (1926), създаден от американския конструктор Робърт Годард.

17.03.
• 280 г. от смъртта на Джовани Батиста Перголези (1710-1736), италиански композитор.
• 160 г. от рождението на Михаил Врубел (1856-1910), руски живописец, график и илюстратор.
• 95 г. от смъртта на Николай Жуковски (1847-1921), руски учен, считан за баща на руската авиация.
• 90 г. от рождението на Зигфрид Ленц (1926), немски писател.
• 75 г. от смъртта на Исак Бабел (1894-1941), руски писател.
• 60 г. от смъртта на Ирен Жолио-Кюри (1897-1656), френска физичка, нобелистка.
• 40 г. от смъртта на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 20 г. от смъртта на Рене Клеман (1918-1996), френски кинорежисьор.

18.03.
• 145 г. от рождението на Ян Розентал (1866-1916), латвийски художник.
• 145 г. от обявяването на Парижката комуна (1871).
• 90 г. от рождението на Йовчо Караиванов (1926-1996), певец на български народни песни.
• 60 г. от смъртта на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.

19.03.
• 195 г. от рождението на Ричард Бъртън (1821-1890), английски ориенталист.
• 105 г. от влизането в сила на метричната система (1911). Със закона за мерките и теглилките (1910) се провъзгласява присъединяването на България към Международната конвенция за метъра.
• 90 г. от рождението на Тодор Козаров (1926), български цирков клоун.
• 80 г. от рождението на Иван Куртев (1936), български педагог и политик, заместник-председател на 38-то Народно събрание.
• 65 г. от рождението на Иво Драганов (1951) , български журналист и кинодраматург.
• 25 г. от смъртта на проф. Васил Арнаудов (1933-1991), български хоров диригент.

20.03.
• 1695 г. от деня, в който Римският император Константин Велики издава указ за празнуването на неделния ден (321).

21.03.
• 1120 г. от победата на войските на цар Симеон над византийците при Булгарофигон (896).
• 210 г. от рождението на Бенито Хуарес (1806-1872), национален герой на Мексико.
• 145 г. от смъртта на д-р Петър Берон (окт. 1800-1871), български възрожденски лекар, учен и книжовник; просветен деец, автор на “Рибен буквар”, с който поставя началото на светското образование у нас.
• 100 г. от обнародването на Закона за въвеждане на Григорианския календар в България (1916), който заменя използвания дотогава Юлиански календар.
• 95 г. от рождението на Борис Априлов (1921-10.04.1995), български писател и драматург.
• 80 г. от смъртта на Александър Глазунов (1865-1936), руски композитор.

22.03.
• 140 г. от рождението на Борисав Станкович (1876-1927), сръбски писател.
• 85 г. от рождението на Бъртън Рихтер (1931), американски физик, нобелист.
• 75 г. от рождението на на Георги (Джеки) Стоев (1941), български кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на проф. Николай Масалитинов (1880-1961), руски театрален режисьор и педагог, работил в България.

23.03.
• 195 г. от рождението на Алексей Писемски (1821-1881), руски писател.
• 160 г. от рождението на ген. Иван Сарафов (1856-1935), български военен деец.
• 150 г. от рождението на Петър Абрашев (1866-1930), български юрист и държавник.
• 140 г. от от деня, в който руският електротехник П. Н. Яблович получава патент за изобретената от него “електрическа свещ” (1876), първата приложима система за електрическо захранване.
• 135 г. от рождението на Роже Мартен дю Гар (1881-1958), френски писател, нобелист.
• 135 г. от смъртта на Николай Рубинщайн (1835-1881), руски пианист и диригент.
• 115 г. от смъртта на Константин Стоилов (1853-1901), български държавник и политик.
• 40 г. от влизането в сила на Международния пакт за гражданските и политически права (1976), одобрен на 21-та сесия на Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
• 25 г. от смъртта на Елисавета Багряна (16.04.1893-1991), българска поетеса.

24.03.
• 815 г. откакто цар Калоян освобождава Варна от византийците (1201).
• 295 г. от първото публикуване в Германия на прочутите “Бранденбургски концерти” на Бах (1726).
• 215 г. от убийството в Михайловския дворец в Санкт Петербург на император Павел Първи. На престола се възкачва неговият син Александър Първи (1801).
• 90 г. от рождението на Дарио Фо (1926), италиански драматург, нобелист.
• 85 г. от рождението на Иван Теофилов (1931), български поет, драматург и преводач.
• 40 г. от смъртта на Бърнард Лоу Монтгомъри (1887-1976), английски военачалник.

25.03.
• 405 г. от рождението на Евлия Челеби (1611-1684), турски пътешественик и пътеписец.
• 215 г. от смъртта на Новалис (1772-1801), немски поет.
• 135 г. от рождението на Бела Барток (1881-1945), унгарски композитор.
• 80 г. от рождението на проф. Петър Чуклев (1936), български художник – график и илюстратор.
• 70 г. от рождението на Панко Анчев (1946), български литературен критик, историк и издател.
26.03.
• 105 г. от рождението на Тенеси Уилямс (1911-1983), американски драматург.
• 105 г. от рождението на Бернард Кац (1911-20.04.2003), английски биофизик, нобелист.
• 100 г. от рождението на Кристиан Анфинсен (1916-1995), американски биохимик, предложил нова теория за процеса на биологичната еволюция, нобелист.
• 80 г. от рождението на Пелин Пелинов (1936), български писател и драматург.
• 60 г. от подписването в Москва (1956) на споразумение за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Московска област.
• 25 г. от основаването на еврейския комитет “Цион” (1991).

27.03.
• 3405 г. от рождението на Ференц Ракоци (1676-1735), борец за национална свобода на Унгария.
• 145 г. от рождението на Хайнрих Ман (1871-1950), немски писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Добри Чинтулов (септ. 1822-1886), български възрожденски поет.

28.03.
• 205 г. от смъртта на Доситей Обрадович (1742-1811), сръбски писател.
• 135 г. от смъртта на Модест Мусорогски (1839-1881), руски композитор.
• 125 г. от първото Световно първенство по вдигане на тежести в Лондон (1891).
• 115 г. от рождението на проф. Светослав Бойкикев (1901-1985), български лекар – оториноларинголог.
• 80 г. от рождението на Божидар Абрашев (1936-06.11.2006), български композитор.
• 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса (1936), перуански писател.
• 75 г. от смъртта на Вирджиния Улф (1882-1941), английска писателка.
• 45 г. от откриването на пивоварното предприятие “Пиринско пиво” в Благоевград (1971).

29.03.
• 190 г. от рождението на Вилхелм Либкнехт (1826-1900), германски педагог, журналист и политик.
• 125 г. от смъртта на Жорж Сьора (1859-1891), френски живописец и график, основател на неоимпресионизма.
• 120 г. от смъртта на Димитър Икономов (1839-1896), български учител, националреволюционер.
• 90 г. от рождението на проф. Боян Лечев (1926-17.06.2004), български цигулар и педагог.

30.03.
• 270 г. от рождението на Франсиско де Гоя (1746-1828), испански художник, живописец и гравьор.
• 160 г. от подписването на Парижкия мирен договор (1856), с който се слага край на Кримската война 1853-1856 г.
• 140 г. от рождението на капитан Никола Андреев (1876-1912), български герой от Балканската война.

31.03.
• 420 г. от рождението на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, математик, физик и физиолог.
• 225 г. от премиерата във Ваймар на драмата “Егмонд” (1791) от Йохан Волфганг Гьоте.
• 90 г. от рождението на Джон Фаулз (1926-05.11.2005), английски писател.
• 85 г. от рождението на Иван Стайков (1931), български композитор и поет.
• 70 г. от рождението на Киран Коларов (1946), български кинорежисьор.
• 50 г. от изстрелването на автоматичната станция “Луна-10” (1966), превърнала се в първия в света изкуствен спътник на Луната.
• 35 г. от смъртта на Юрий Трифонов (1925-1981), руски писател.

В момента има 142 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
  • Четяща Стара Загора
  • Библиотечна седмица
  • Конкурс за поезия
  • Глобални библиотеки

Маратон на четенетоПо инициатива на библиотека "Родина" Международният ден на книгата и авторското право – 23 април, ежегодно се отбелязва с Маратон на четенето „Четяща Стара Загора”.
Каним всички любители на хубавата книга – деца, ученици, студенти и възрастни, да участват в Маратона на работното си място, в класната стая, в клуба, бизнес офиса или кварталното кафене, в семейна среда.
Да се насладим заедно на удоволствието от четенето!

Повече

logo nbsБиблиотека "Родина" се включва с разнообразни инициативи в организираната от Българската библиотечно-информационна асоциация Национална библиотечна седмица, която се провежда ежегодно през месец май.
Основната цел на кампанията е да привлече вниманието на законодателната, изпълнителната и местната власт, както и на обществеността към библиотеките и възможността те да заемат ключова роля в развитието на информационното общество.

Повече

НМКП Веселин ХанчевНационалният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. 
Конкурсът се организира и провежда от Община Стара Загора, Библиотека "Родина" и Къща музей "Гео Милев". Участници в него могат да бъдат всички автори, навършили 14 и не по-възрастни от 25 години, които нямат издадена стихосбирка.
Награждаването на отличените млади поети е всяка година през м. ноември. 

Повече

Програма Глобални библиотеки - БългарияПрограма "Глоб@лни библиотеки – България" цели да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки, като повиши степента на използване на библиотеките в цялата страна и помогне на българските граждани да се приобщят към глобалното информационно общество.
Библиотека "Родина" е целева библиотека и обучителен център по програмата.

Повече
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2017, Библиотека Родина - Стара Загора