Община Стара Загора

Будител на Стара Загора

Наградата „Будител на Стара Загора“ е учредена през 2017 г. от Съюза на учените – Стара Загора с подкрепата на Инициативен комитет. Наградата е индивидуална. Връчва се еднократно на личности, които с перо, мисъл, слово и дело са обогатили знанието, културата, историята и интелектуалния хоризонт на Стара Загора, допринесли са активно за съхранението и въздигането на „заралийския“ дух. Мото: „Будител на Стара Загора - от старозагорци за старозагорци“. Наградата се връчва всяка година в навечерието/или на 1 ноември – Ден на народните будители.

За 2017 г. пластиката е изработена от Тодор Попов.
buditel

Лауреати за 2017 г.

Академик Маестро Кирил Тодоров
            Кирил Тодоров е музикант, диригент, композитор, дългогодишен концерт-майстор на Държавна Опера "Стара Загора". Създател е на вокална група "Траяна" - вече емблема в българската музикална култура. Със своите оригинални авторски творби и аранжименти в репертоара на група "Траяна", Кирил Тодоров пренася и популяризира звучността на българския фолклор, на съвременен музикален език . Дългогодишен главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Зорница". Автор е на три мюзикъла, над 40 оригинални произведения за драматичен и над 30 – на куклен театър; над 70 обработени народни песни, над 100 инструментални хора и ръченици, химна на Балканските игри и на Стара Загора, над 2000 опуса и др.
Адвокат Георги Туртуриков
            Георги Гаврилов Туртуриков е роден в София на 21. VІІ. 1963 г., в лекарско семейство. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по “Международно право и международни отношения”. От 1989 г. е семеен, установява се да живее със семейството си в Стара Загора и години наред работи като учител по история, английски език и право в средните училища на града. През септември 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора и минава на свободна практика. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. През последните години публикува в местните и централни печатни издания около 150 свои публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4 000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ век. Съучредител е и член на Управителния съвет на СНЦ “Приятели на Старозагорския исторически музей” (2007) и дългогодишен член на Историческо дружество “Българска орда” – Стара Загора. Като автор има издадени досега няколко самостоятелни книги: “Възкресението на Апостола 1846 – 1873 (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, претърпяла вече две издания (2000; 2006), “Кратък терминологичен речник по история” (2003) и съществен дял в списването на историко-географската справка “35 години Гълъбово – град” (2004). През 2009 г. излиза от печат неговата „История на Старозагорската адвокатура”, следва още една монография – „История на Хасковската адвокатура” (2015), съпроводена от забавното книжле „Избрани мъдри мисли, афоризми, вицове и шегички за адвокати (2015), а в края на 2016 г. в съавторство със съпругата си предлага на читателите и последния си труд – „Юначните дъщери на българската бойна слава ХV – нач. на ХХ в. (Епопея на забравените българки – жени по природа и воини по дух)”. Към настоящия момент работи като правен сътрудник на обществения посредник на територията на община Стара Загора.
Учителят математик Любомир Любенов
            Любомир Любенов е роден в гр. Павел баня през 1960 г. Работи като преподавател по математика в Стара Загора, преподава и във ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и в Тракийски университет – Стара Загора. Директор е на Центъра по математика и информатика (1986 -1991 г.) и началник на РИО – Стара Загора (2002 -2012 г.). В момента е председател на управителния съвет на Педагогическа асоциация „Образование без граници” от 2001 г. до момента . Член на редакционния съвет на списание Математика и информатика (Сингапур). 1991 г. – 2004 г. издател на в. Математическа  поща. От 1991 г. до 1995 г. е секретар на Световния турнир на градовете по математика. През 1991 г. е член на редколегията на сп. Математика и информатика, издание на МОН. През 2016 г. е вицепрезидент на математическата федерация AIMO на Хонг Конг. В откритото първенство на Азия по математика и в Сингапурската олимпиада на предизвикателството, проведени през август 2016 г. в Хонг Конг и Сингапур четирима ученици от Стара Загора спечелиха 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала.

Лауреати за 2018 г.

Д-р Иван Аяров
            Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 година в с. Рупките, Чирпанско, област Стара Загора. Завършва Техникум по ветиринарна медицина „Иван Певтрович Павлов“ в Стара Загора и ВВМИ „Професор д-р Г. Павлов“ в София. В продължение на 20 години е научен работник – токсиколог, миколог, алголок и еколог, автор и съавтор на научни публикации и книги по специалността. Понастоящем е общественик и председател на народно читалище „Св. Климент Охридски“, председател на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996 г.“, и председател на Клуба на родокраеведите „Род и памет“ в Стара Загора.Носител на Голямата награда „Св. Климент архиепископ Охридски“ и почетният знак „Св. Климент Охридски“ за изключителни заслуги към читалищното дело в града. Член на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките: „Повикана песен“ (1995), „Богородице моя без ореол“ (1997), „Мушмороци“ (1998), „Капището“ (2000), „Жрицата“ (2002), посветена посмъртно на Индира Ганди и на историко-краеведческите книги „Възрожденска Акарджа и Стара Загора“ (2004), „Стара Загора 1878 – 1945“ (2006)
Боряна Каниду
            Боряна Каниду е родена на 12 април 1971 г. Магистър по „Психология на личността“. През 2000 г. става съучредител на първия частен фолклорен ансамбъл в областния град – СНЦ „Фолклорен ансамбъл Нашенци“ и организатор на множество концерти в страната и чужбина, частни участия и пр. Член е на Управителен съвет в СНЦ „ССИК – Различният поглед“ (2011 – 2018 г.). В периода 2011 – 2015 г. е вдъхновител и съорганизатор на ежегодния Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“ в Стара Загора. Участва в екипи, организиращи и представящи арт събития, включващи изложби, кино, музикални, театрални, танцови, аудио визуални представяния. През 2012 г. Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ наема Къщата на арх. Христо Димов – паметник на културата и го реновира. Чрез оригинални дейности го преобразува в независимо арт пространство, място за споделяне на идеи, креативни концепции, психология и доброволчески обмени, подкрепа на авторски проекти и пр.

Лауреати за 2019 г.

Инж. д-р Райчо Гънчев
            Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур". Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - "L'ours grandeur nature". Председател е на "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и ръководител на школа за оцеляване на основата на древните познания на българите "Бага-тур".
Проф. д-р Илия Димитров - Ласкар
            Проф. д-р Илия Димитров е роден през 1938 г. в с. Ласкар. Оттам идва и артистичният му псевдоним. 81-годишният учен е преподавател в Тракийския университет и създател на уникалния "Музей на коня" в Стара Загора. Проф. Ласкар е сред създателите и на добруджанската тънкорунна овца. През 2018 година, за своята 80-та годишнина ученият подари на Тракийския университет 130 свои картини и лична колекция, които са подредени в галерия, носеща неговото име.

Лауреати за 2020 г.

Проф. Минко Балкански
            Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. Смятан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, Доктор хонорис кауза е на Софийски университет и на Тракийския университет в Стара Загора. Носител е на званието „Почетен гражданин е на Стара Загора“. С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в родното му село. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.
Доц. д-р Ани Златева
           Доц. д-р Ани Златева е родена в Хасково.
Средно образование завършва в Художествената гимназия за изящни и монументални изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“- специалности „Педагогика на изобразителните изкуства“ и „Скулптура“. Докторантурата й е на тема „Методика на обучението по изобразителни изкуства“, а доцентурата – „За пространството в детската рисунка“, защитени в Тракийски университет. Докторската й дисертация е на тема „Стериотипните изображения в рисунките на децата“. От 18 години е преподавател по изобразителни изкуства в Педагогическия факултет. Автор е на над 60 научни статии и на монографиите „Как да разчитаме детските рисунки“ и „Арт терапия“. От началото на 2020 г. е главен секретар на Тракийски университет. Има участия в редица изложби в региона, страната и чужбина. Заедно със съпруга си Георги Златев са сред най-предпочитаните в Европа майстори на гигантските пясъчни фигурални композиции.

 

За първи път в Стара Загора

1833 г.   При църквата „Свети Никола” отваря врати първото светско училище в Стара Загора.
01.03.1841 г.   Основано е първото класно училище в града, приемник на Светиниколското училище от 1833 г.
01.02.1842 г.   Учителят Атанас Иванов въвежда за първи път в Стара Загора взаимоспомагателната метода на обучение.
1848–1853 г.   Д-р Хрисанд Бодуров е първият дипломиран лекар, практикувал в града. 
11.05.1858 г.   За пръв път в Стара Загора тържествено се чества празникът на Св. Св. Кирил и Методий.
25.03.1860 г.   Тържествено е открито първото читалище (сега Родина) в Железник (Стара Загора). Пръв председател е главният класен учител Тодор Шишков.
1863 г.   Анастасия Тошева открива девическо класно училище.
13.01.1869 г.   В Стара Загора е учредено за първи път женско дружество, наречено „Майчина любов".
18.04.1870 г.   Играе се първото театрално представление в Стара Загора – пиесата „Малакова" от Петко Рачов Славейков.
26.12.1870 г.   С участието си в първото представление на пиесата „Многострадалната Геновева" любители музиканти (Петър Иванов, Кольо Ганчев, Наню Тодоров, Зафир Петков и др.) поставят началото на първия оркестър в Стара Загора.
10.09.1875 г.   Открит е първият традиционен есенен панаир в града.
19(31).07.1877 г.   Стара Загора е опожарена. След тази дата започва новото летоброене на града.
22.07.1877 г.   Стара Загора е освободена от руските опълченски части на генерал Гурко.
24.07.1877 г.   За първи кмет е назначен Петко Рачев Славейков.
март 1878 г.   Провеждат се първите избори за органи на местната гражданска власт.
21.06.(3.07.)1879 г.   Приет е първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия специалист Любор Байер.
05.10.1879 г.   Генерал губернаторът на Източна Румелия Алеко Богороди символично полага основния камък за възстановяването на Стара Загора.
07.10.1879 г.   Провеждат се първите избори за депутати в Областното събрание на Източна Румелия. От Стара Загора е избран Димитър Наумов.
1880 г.   Построена е първата сграда на общината от тревненския майстор Боню Драгошинов.
1880 г.   Създадена е Градска полиция.
12.03.1881 г.   Започва нивелирането на градските улици. Първата улица, която се нивелира и застила с калдаръм, е улица „Нова Загора – Чирпан" (днешният булевард „Цар Симеон Велики”).
26.07.1881 г.   В памет на боя за Стара Загора, в Джуранлийската кория е открит паметник в чест на загиналите руски войски и български опълченци.
01.09.1881 г.   Открита е Областната девическа гимназия в Стара Загора.
01.09.1881 г.   Осветена е наново построената църква „Св. Богородица”.
13.09.1881 г.   В Стара Загора е открита Областната Девическа гимназия. Учебната година започва със 128 ученички и петима преподаватели.
13.03.1882 г.   Департаменталният съвет в Стара Загора взема решение да се създаде Обществена библиотека в града.
16.09.1882 г.   Открита е сградата на Девическата гимназия (днешното ІІ ОУ „Петко Р. Славейков").
28.09.1882 г.   Публикувана е първата статистика за Старозагорски окръг след Освобождението - „Статистический календар на Старозагорский департамент за 1882“, издаден от Атанас Илиев.
01.02.1883 г.   В Стара Загора излиза бр.1 на първия земеделско-стопански вестник в България – в. Земледелец. Редактор и издател е Димитър Наумов.
03.06.1883 г.   Открита е Градска болница с главен лекар д-р Т. Стоянович.
20.07.1883 г.   Построен е затвор в Стара Загора.
20.07.1883 г.   Построена е сградата на Мъжкото класно училище.
20.07.1883 г.   Открито е Акарджанското начално училище.
20.07.1883 г.   Открито е Светиниколско начално училище.
01.08.1883 г.   Построен затворът в Стара Загора на мястото на сградата на Районния съд.
01.08.1883 г.   Построена е сградата на Мъжкото класно училище / Мъжката гимназия / в Стара Загора по проект на Либор Байер, планът е изработен според Априловската гимназия в Габрово.
25.12.1883 г.   „Ученолюбивото дружество" организира първото театрално представление след Освобождението – пиесата „Иванко" от Васил Друмев. Декорите са изработени от известния иконописец Атанас Гюдженов.
15.04.1884 г.   Излиза бр. 1 на първото старозагорско списание „Знание”. Литературно и научно-популярно списание, основано от Александър Козаров.
16.06.1885 г.   По инициатива на основните учители в града за пръв път след Освобождението учебната година завършва с тържество.
31.12.1885 г.   С Княжески указ №261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк (известен в българската военна история като „железния", без изгубено сражение полк).
15.11.1886 г.   Открит е Военният клуб.
30.01.1888 г.   За първи път в Стара Загора пристига на посещение княз Фердинанд, придружен от министър председателя Стефан Стамболов.
21.10.1892 г.   Излиза бр. 1 на Старозагорски общински вестник.
21.10.1892 г.   Прави се първата канализация на града, отводният канал на Чифте баня.
03.11.1892 г.   Излиза брой 1 на „Старозагорски общински вестник“, официално издание на Старозагорското общинско управление.
27.01.1893 г.   Приема се първият Правилник за файтонджиите в града, който е и първият правилник за общественото движение в града.
февр. 1893 г.   Докарани са първите три медни черковни камбани в града за камбанарията на църквата „Св. Богородица" (до тогава църквите в Стара Загора използват дървени и железни клепала).
12.12.1894 г.   Основан е старозагорският благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“ от митрополит Методий.
26.02.1895 г.   Открита е първата градска общинска библиотека по инициатива на кмета Сава Казмуков. Тя просъществува до 1945, когато се слива с библиотеката на читалище „Родина“.
28.02.1895 г.   Тодоровден. Започва залесяването на Аязмото по инициатива на старозагорския митрополит Методий. Началото му е посветено на 25-годишнината от възстановяването на Българската екзархия.
22.04.1895 г.   Приети са правилници за работа на Градската библиотека.
30.09.1895 г.   Първите именувани улици в града са: ул. „Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. „Цар Симеон Велики”), ул. „Казанлъшка” (дн. бул. „Патриарх Евтимий”), ул. „Станционна” (дн. бул. „Митрополит Методий Кусев”).
21.06.1896 г.   С държавен указ е учреден Благотворителен комитет „Св. Йоан милостиви", създаден по инициатива на старозагорския митрополит Методий. Една от основните му задачи е залесяване на голия Ахмак баир – „Аязмото”.
1896 г.   Светият синод на Българската православна църква избира великия епископ Методий Кусев за първи български митрополит на Старозагорската епархия.
02.11.1897 г.   Основава се Музикално дружество „Кавал".
10.04.1898 г.   Старозагорският градски общински съвет приема първия Правилник за къпането и вътрешния ред за посетителите на Старозагорските минерални бани.
16.07.1898 г.   Основан е комитет „Паметник” за събиране на средства за издигане на паметници на обесените участници в Старозагорското въстание 1875 г. и на загиналите в боевете за Стара Загора през 1877 г. българи и руси. 
03.03.1899 г.   Учредено е Благотворително дружество „Добрий самарянин".
07.03.1899 г.   Учредено е Гимнастическо дружество „Средногорски Юнак".
1899 г.   Открито е Държавното депо за добитък край Стара Загора.
12.04.1900 г.   Първа кинопрожекция в града.
01.05.1900 г.   За първи път се организира първомайска манифестация.
05.09.1900 г.   Пусната е в експлоатация първата жп линия през Стара Загора „Чирпан – Нова Загора”, гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
17.09.1900 г.   Основано е Културно-просветно дружество „Театър", като продължение на Ученолюбивото дружество от 1883 г. и на читалището от 1860 г. През 1943 г. се преименува на НЧ „Родина”.  Първи Председател е Петко Икономов.
18.09.1900 г.   Пусната е в експлоатация първата жп линия „Чирпан - Нова Загора“. Сградата на гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
01.10.1900 г.   В Стара Загора се открива първото сиропиталище за деца сираци, построено от благотворителното дружество „Добрий самарянин“.
26.12.1901 г.   В Стара Загора е учредено дружество на емигранти от Македония, което да работи за нейното освобождаване
07.03.1902 г.   Създаден е държавен разсадник за производство на овощен посадъчен материал и фуражни храни.
07.03.1902 г.   Застлана е с чакъл първата улица – ул. „Ген. Гурко”.
02.05.1902 г.   Поставено е началото на организирания туризъм в Стара Загора по инициатива на Фратьо Илиев.
06.07.1902 г.   Ученици от град Казан посещават Стара Загора.
31.07.1902 г.   Открит е паметникът на защитниците на Стара Загора боевете на 19 юли 1877 г. в градската градина. Паметникът е издигнат по инициатива на Старозагорската община и с волните пожертвования на старозагорските граждани.
28.10.1902 г.   В Стара Загора е отпечатан първият брой на вестник „Земеделско знаме“.
13.01.1904 г.   Сформира се 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
1906–1909 г.     Построен е първият модерен водопровод на града и е каптирана водата при местността Беш бунар.
01.05.1907 г.   Откриват се първите вътрешноградски телефонни линии.
14.05.1907 г.   Открити са първите вътрешноградски телефонни линии. Абонатите са 40.
28.05.1907 г.   Основано е Археологическо дружество „Августа Траяна" с цел да се направи местен музей.
12.05.1908 г.   Открива се първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
16.01.1908 г.   Открита е телефонната линия Стара Загора - Пловдив - София.
18.01.1908 г.   Учредено е Дружество „Милосърдие" за подпомагане на семействата на бедните войници.
20.06.1909 г.   Основано е Славянско благотворително дружество с председател Васил Димчев.
25.08.1909 г.   Янка Мутафчиева открива ръкоделно училище „Прогрес" за бельо, дамски и мъжки дрехи, бяла и цветна бродерия.
22.11.1909 г.   Открива се градският водопровод. Назначена е комисия за приемане на чешмите в града.
20.07.1910 г.   Тържествено е открит и осветен „Мавзолей-костница 19. Юли 1877“, в който са положени костите на зверски убитите старозагорци при църквата „Св. Троица“.
15.10.1910 г.   /2 октомври ст.ст./ В Стара Загора в 9:29 часа пристига първият пътнически влак от София, а в 13:32 - първият влак от Бургас.
28.02.1911 г.   Започва да излиза „Старозагорски окръжен вестник“.
18.04.1911 г.   Цар Фердинанд и децата му посещават Стара Загора.
26.06.1911 г.   Освещава се новопостроения храм „Св. Николай“
17.08.1911 г.   Открива се ЖП линия Стара Загора – Дъбово.
   
14.04.1912 г.   Полагат се основите на сградата на театъра, по идея на Културно- просветно дружество „Театър“.
10.06.1912 г.   Открита е новата Първостепенна болница.
юни 1912 г.    Открива се редовна автомобилна линия до Старозагорските минерални бани.
12.07.1912 г.    За първи път в Стара Загора се провежда празникът на розата, посветен на борбата с туберкулозата.
09.08.1912 г.   Основано е Македоно-одринското братство с цел да работи за българската национална кауза.
15.03.1915 г.   Започва организиран живот юношеското туристическо дружество „Верея”, основано от ученици от мъжката гимназия „Иван Вазов".
17.05.1915 г.   Тържествено е открит салонът на дружество „Театър“.
29.02.1920 г.   В Стара Загора е създадено дружество на запасните офицери.
29.12.1920 г.   Открива се Висш педагогически курс.
26.03.1921 г.   В Стара Загора пристига цар Борис III.
май 1921 г.   Въвежда се безплатна медицинска помощ за всички граждани. Бедните, общинските служители и учителите получават и безплатни лекарства.
04.06.1921 г.   Създадена е 18-а строително-механизирана бригада с щаб в Стара Загора.
15.09.1921 г.   Открива се Държавно търговско училище.
февр. 1922 г.   В Стара Загора се създава Българско инженерно архитектурно дружество (БИАД), което през 1949 г. се преименува на НТС.
23.07.1923 г.   Основано е театрално дружество „Васил Налбуров". Учредители са: Петко Икономов, Мара Шопова, Атанас Козаров.
29.08.1922 г.   В Стара Загора за първи път се празнува празникът на манифактуристи и галантеристи.
23.07.1923 г.     В Стара Загора е основано театрално дружество „Васил Налбуров“, с цел да се популяризира сценичното изкуство сред старозагорското гражданство.
12.08.1923 г.     В Стара Загора е основан спортен клуб „Рекорд“.
19.09.1923 г.   Избухва Септемврийското въстание в Старозагорски окръг.
09.12.1923 г.   Излиза бр. 1 на вестник „Музикален преглед", орган на Старозагорския клон на Съюза на професионалните музиканти в България.
1923 г.     Пуснат е първият генератор за 110-волтов електрически ток. Тази „електростанция” захранва с ток общинската сграда и по-централните улици на града.
01.01.1924 г.   Създаден спортен клуб „Светослав“.
01.07.1925 г.    Играе се първото оперно представление в Стара Загора – операта „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Поставя се началото на Старозагорската опера.
12.07.1925 г.   В Стара Загора се открива XVIII-я национален туристически събор. В рамките на събитието е открита и първата туристическа изложба.
13.12.1925 г.    Учредено е журналистическо дружество „Христо Ботев“. Негов пръв председател е Иван Друмев.
01.01.1926 г.   Въвежда се номерирането на къщите с четни и нечетни номера.
01.01.1927 г.   Публикувана е Наредба за благоустройство на Стара Загора, в която се забранява строежът на едноетажни сгради в центъра на града.
03.01.1927 г.   В Стара Загора е учреден клон на музикалния съюз.
01.04.1927 г.   Основано женско културно-просветно дружество „Пробуда“
01.05.1927 г.   Започва прожекции специален ученически кинотеатър.
19.06.1927 г.   Туристическото дружество в Стара Загора организира първата „Народна забава“ за опазване на парк „Аязмото“. От самолет и с автомобили са разпръснати „хвърчащи листове“ с призиви и цитати от стихове на български поети.
09.09.1927 г.   По инициатива на женското дружество „Пробуда" се открива Девическо Практическо занаятчийско училище (днешната Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня").
01.12.1927 г.   Открит е Инвалиден дом.
08.12.1927 г.   В Стара Загора влиза в сила нов строг правилник за движението на превозни средства .
24.12.1927 г.   Първото турне на новосъздадената Старозагорска опера /в Нова Загора/
30.11.1929 г.   Образувано е АД „Светлина" със задача да електрифицира Стара Загора.
22.02.1930 г.   Пуснат е токът за осветление на старозагорските домове.
04.05.1930 г.   За първи път се чества Ден на детето.
17.09.1930 г.   Прожектиран е първият говорящ филм в кино „Модерен театър".
11.10.1930 г.   Първата таксиметрова кола е Фиат 503. Пиацата на таксито е пред хотел „Тракия”.
22.02.1931 г.   Пуснат е токът за денонощно осветление на улиците на Стара Загора.
24.02.1931 г.   На сградата на дружество „Театър“ е монтирана първата в страната светлинна реклама.
19.07.1931 г.   В Стара Загора се открива национален конгрес на експерантистите.
01.11.1931 г.   Открит е Районен ветеринарно-бактериологичен институт.
07.02.1932 г.   Основано е Културно-просветно дружество „Железник“ със задача да урежда театрални постановки и кинопрожекции.
1932 г.    Открива се служба „Бърза помощ”, която се изпълнява от Пожарната команда.
01.01.1933 г.    В Стара Загора е образувано Общинско стопанско предприятие за водоснабдяването на Старозагорските минерални бани.
05.06.1933 г.   Братя Маринови откриват в Стара Загора първият плаж с плувен басейн.
25.06.1933 г.    Създадено е читалище „Съгласие“, преименувано през 1964 на читалище „Георги Бакалов“.
29.10.1933 г.   В Стара Загора се поставят основите на читалище „Св. Климент Охридски“.
04.02.1934 г.   Открити са градски хали. Проектът е на архитектите Гинчо Сюрдев, Петко Цветков и Елена Сюрдева и съдържа стилови елементи от италианския ренесанс.
08.09.1935 г.    Министър-председателят на България старозагорецът Андрея Тошев открива в Стара Загора първата в страната автоматична телефонна централа.
01.02.1936 г.   Пробно предаване на Радио Стара Загора.
18.02.1936 г.    За първи път старозагорският предавател излъчва програма на радио София.
21.05.1936 г.   Стартира първото редовно програмно предаване на Радио Стара Загора.
12.06.1936 г.   По инициатива на инженер Иван Пашинов се основава дружество на бойците от фронта. Председател става генерал Атанас Козарев.
01.11.1938 г.   На входа на парк „Аязмото" се открива монументална арка и паметник с барелеф на митрополит Методий.
28.05.1940 г.   Министър-председателят Богдан Филов тържествено открива конгрес на студентите в Стара Загора.
22.12.1940 г.   В Стара Загора е открит институт за италианска култура. Той организира курсове за изучаване на италиански език за начинаещи и напреднали.
1940 г.   Закупена е първата автомобилна сметосъбирачка.
26.01.1941 г.   Открита е частната болница на д-р Лазаров.
02.11.1943 г.   Открита е сградата на съдената палата - масивно триетажно здание. Проектант е арх. професор Петър Загорски.
18.11.1943 г.   Открито е Държавно средно техническо училище (днешната Професионална гимназия по строителство, архитектура и градоустройство „Лубор Байер").
19.12.1944 г.   Създаден е литературен кръг „Георги Бакалов".
24.02.1945 г.   Излиза първият брой на в. „Септември“ с главен редактор Здравко Тодоров.
25.02.1945 г.   Сключен е първият граждански брак.
27.06.1945 г.   Общината отстъпва на читалище „Родина“ цялото книжовно богатство на Старозагорската общинска библиотека.
22.10.1945 г.   Учреден е Съюз на Литературните кръжоци в България, който издава в. „Литературен подем" (06.12.1945 г. – излиза бр. 1).
03.12.1945 г.   Открита е вечерна гимназия.
08.01.1946 г.   Учредена първата колективна изложба на художниците от Стара Загора.
01.04.1946 г.   Старозагорската опера става държавна.

16.03.1947 г.    В читалище „Родина“ се провежда конференция, на която се осъжда въпросът за благоустройството на Стара Загора. Взето е решение главния градоустройствен план на града да бъде изработен от арх. Симанто Мифано.
01.08.1947 г.   За първи почетни граждани на Стара Загора са обявени останалите живи опълченци от Освободителната война.
01.01.1948 г.    Създадено е общинско стопанско предприятие „Хоремаг“ с директор Тодор Янев. Предприятието обединява 13 ресторанта и аперитива, хотелите „Тракия и „Цар Освободител“ и два хана.
01.04.1948 г.    Създадено е държавно търговска предприятие „Нармаг“- Народен магазин.
11.04.1948 г.    Открит е един от най-големите благоустройствени обекти в Стара Загора-колекторът на града, чиято по-голяма част е под земята.
апр. 1948 г.    Започва изграждането на канализационна система.
10.10.1948 г.   Открита е маслодобивната фабрика „Неделчо Николов“ в Стара Загора.
30.10.1948 г.   За първи път се открива детска градина към промишлено предприятие. Това е фабрика „Тракия“- Стара Загора.
01.05.1949 г.   Девет фотографи от Стара Загора за първи път откриват държавно Студио наречено фото „Комуна“, начело с Косю Могилски.
02.05.1949 г.   От Стара Загора заминава първата бригадирска смяна за обектите: язовир „Георги Димитров" („Копринка”), шосето Християново – Бъдеще, Димитровград – колектора.
25.08.1949 г.   Създадена е Държавната мъжка земеделска гимназия „Вилянс“за изучаване на специалността „Земеустройство“.
19.10.1949 г.   В новооткрития родилен дом се ражда първото бебе.
22.11.1949 г.   Стара Загора става окръжен център.
22.08.1950 г.   Открито е ново читалище „Георги Кирков“.
1950 г.   Създава се старозагорски административен окръг със седем околии.
12.02.1951 г.   Стара Загора избира за първи път жена за кмет на града – Минка Стефанова.
18.04.1951 г.   Учредява се ТКЗС – Стара Загора.
18.04.1952 г.   Създаден е Окръжният държавен архив, с основна задача популяризиране, обработка, съхранение и популяризиране на богатото документално- историческо наследство в региона.
27.09.1953 г.   Открит е музей „Гео Милев”.
05.09.1954 г.    Открита е аерогара Стара Загора.
03.04.1955 г.   Открита е окръжната библиотека /днес Регионална библиотека „Захарий Княжески“/.Днес колекциите й включват над 407 хил. библиотечни документа.
06.09.1955 г.   Открита е ВЕЦ – Стара Загора.
11.12.1955 г.   Открит е новият водопровод, доставящ вода от с. Дунавци.
1955 г.   Създаден е окръжен ансамбъл за народни песни и танци с главен художествен ръководител Панайот Янев (днешният АНПТ „Загоре”).
1955 г.     Открит е Ветеринарен техникум.
04.04.1957 г.     Създаден е Зоопаркът.
септ. 1957 г.   Създаден е Кукленият театър.
1957 г.     Въведено е луминисцентното осветление.
19.07.1958 г.   Открива се бирената фабрика "Загорка".
29.08.1958 г.   Стартира първата колоездачна обиколка на Старозагорска околия.
07.09.1958 г.   Гостува първата делегация от град Самара (Русия).
23.01.1959 г.   Създаден е Старозагорски окръг, включващ Старозагорска, Чирпанска и Казанлъшка околии.
04.04.1959 г.   Открит е стадионът в Стара Загора, за строителството на който са използвани 2,4 мил.лв.
01.06.1959 г.   Завършен е Летният театър с около 3000 места на Аязмото.
01.07.1959 г.   Открит е Институт за усъвършенстване на учителите.
19.10.1959 г.   Направена е първата копка на Азотноторовия завод.
24.11.1959 г.   Селата Дъбрава, Зора и Кольо Ганчев стават квартали на града.
1959 г.   Открит е Летният театър.
1959 г.   Създаден е Старозагорски окръг, включващ: Старозагорска, Чирпанска и Казанлъшка околии. Просъществува като административна единица до 1987 г.
10.03.1960 г.   За първи път в Стара Загора и в цяла Южна България е въведена цветната фотография от Неделчо Чобанов.
26.04.1960 г.   Прожектиран е за първи път в града широкоекранен филм.
30.06.1960 г.   В 15:30 часа за първи път над Стара Загора прелита хеликоптер, който се движи в посока изток-запад.
19.07.1960 г.   Открита е картинната галерия.
10.08.1960 г.   Първи международен футболен мач в Стара Загора – между отборите на „Линц" – Австрия и местния отбор „Берое".
15.09.1960 г.   Открит е Механотехникум.
24.11.1960 г.   Открита е първата млечна кухня за деца от 6 месеца до 2 години.
26.02.1961 г.   Открита е първата в България Народна обсерватория.
25.05.1961 г.   През Стара Загора, на път за връх Столетов, преминава първият космонавт Юрий Гагарин.
23.07.1961 г.    В Стара Загора е основан клон на Съюза на научните работници в България.
26.05.1962 г.    Гледа се програмата на българската телевизия.
01.09.1962 г.   Открит е Електротехникум.
21.05.1963 г.   Стартира първото редовно програмно излъчване на Радио Стара Загора.
15.06.1963 г.   В Стара Загора е открита гимназия с преподаване на руски език.
16.06.1963 г.   Открита е новата железопътна гара.
04.08.1963 г.   Юмжаггийн Цеденбал, председател на Министерския съвет на Монголската народна република, посещава Стара Загора.
15.09.1963 г.   Създаден е Химически техникум.
1963 г.   АТЗ Стара Загора произвежда първата амониева селитра.
22.05.1964 г.   Започва тридневен събор „Тракия пее“.
10.09.1964 г.   В Стара Загора е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
15.09.1964 г.   В Стара Загора е германският политик Валтер Улбрихт.
1964 г.   Обзаведена е специална зала за бракосъчетания.
15.09.1965 г.   Открита е Гимназия с преподаване на френски език.
15.06.1965 г.   Учредено е окръжно дружество на архитектите в Стара Загора.
15.08.1965 г.   На гости в Стара Загора е делегация от турската столица Анкара начело с кмета Халил Еркут.
21.01.1966 г.   Открит е сградостроителен комбинат в Стара Загора.
26.09.1966 г.    Изработват се табелки с надпис “Образцов дом”.
31.10.1966 г.   Открита е новата сграда на фабрика „Мебел“.
05.04.1967 г.    Старозагорските минерални бани са обявени за курорт с републиканско значение.
10.05.1967 г.   В Стара Загора са внесени първите дизелови локомотиви, румънско производство.
25.05.1967 г.    Пуснат е в редовна експлоатация първият експресен влак от София до Стара Загора.
09.07.1967 г.   Въведен е ритуал за даване име на новородено дете.
27.12.1967 г.   В Стара Загора са открити Декемврийските музикални дни-едно от най-големите музикални дни събития в историята на града. Инициатор е главният диригент на Старозагорската опера маестро Димитър Димитров.
03.11.1968 г.   В Стара Загора са открити завод за фуражни дрожди и новият корпус на завод „Червено знаме“.
1968 г.   Учредена е наградата „Стара Загора” – за високи постижения в областта на културата.
1968 г.     Въведено е безкондукторно движение на автобусите.
1968 г.     Въведено е директно избиране от Стара Загора на телефонни постове в София.
03.09.1969 г.   Откриват се Хлебозаводът и Заводът за осветителни уреди „Светлина".
06.10.1969 г.     Направена е първата копка на новия квартал „Трите чучура“ в Стара Загора.
31.12.1969 г.   Провежда се първото новогодишно общоградско тържество.
1969 г.   Първи Конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Тракийска лира”.
24.01.1970 г.   В квартал „Крайречен” е открит първият супермаркет в Стара Загора.
12.06.1970 г.   В продължение на три дни в Стара Загора се провежда национален преглед на кинолюбителските филми.
1970 г.   В Стара Загора е открит най-големият за времето си магазин за автомобили и резервни части – „Мототехника“, в България.
07.01.1971 г.   Направена е първата копка за изграждане на нов модерен универсален магазин.
14.03.1971 г.   Открита е сградата на Старозагорската опера. Тя разполага с 850 места и е оборудвана с последните постижения на техниката. Неин архитект е Борис Камиларов, а главен проектант арх. Михаил Соколовски.
08.11.1971 г.   В Стара Загора е открит Териториално изчислителен център.
15.02.1972 г.   Пускат се градски таксиметрови автомобили.
26.04.1972 г.   Открит е градският плувен басейн.
28.04.1972 г.   Пуснат е в действие водопроводът Ягода – Стара Загора.
05–12.06.1972 г.   За първи път се провеждат Кошицки дни на културата (Словакия).
01.10.1972 г.   Създадено е отделение за Бърза и неотложна медицинска помощ.
12.02.1973 г.   Открито е студийно кино, в което се прожектират авторски филми с възпитателен и образователен характер.
15.02.1973 г.   Създаден е старозагорски смесен туристически хор „Средногорски звуци“ с диригент Азниф Куюмджиян.
08.05.1973 г.   За първи път Стара Загора е домакин на работна среща на страните от СИВ.
30.11.1973 г.   Официално е открит Завода за запаметяващи устройства. На тържеството присъства Тодор Живков.
03.12.1973 г.   За първи път декемврийските музикални дни в Стара Загора прерастват във Фестивал на оперното и балетно изкуство /ФОБИ./
29.05.1974 г.   Алдо Моро, министър на външните работи на Италия, е в Стара Загора.
01.09.1974 г.   Открито е Средното музикално училище „Христина Морфова".
01.10.1974 г.   Открито е висше учебно заведение – ВИЗВМ.
15.07.1975 г.   Открита е авиолиния Стара Загора – Москва. Командир на екипажа на първия полет е летецът Стаменко Стаменков.
01.11.1975 г.   Открит е дом „Майка и дете”.
18.03.1976 г.   Открит е първият специализиран магазин за новородени – магазин „Бебе".
03.11.1976 г.   Открит е Дом на инвалида.
02.03.1977 г.   Създаден е Детският фолклорен ансамбъл за народни песни и танци „Загорче".
22.04.1977 г.   Открита е новата сграда на БНБ в Стара Загора. Автор на проекта е арх.Надя Пиперова.
   
29.07.1977 г.   Открит е универсален магазин.
30.07.1977 г.   Открит е Мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора".
14.08.1977 г.   Открит е първият диско-клуб „Младост“ в Стара Загора. През деня работи като Кафе-сладкарница.
09.05.1978 г.   Людмила Живкова и художникът Светослав Рьорих пребивават в Стара Загора.
17.09.1978 г.   Делегация от Легница (Полша) посещава Стара Загора. Подписан е първият договор за дружба между двата града.
03.11.1978 г.   Към Народната астрономическа обсерватория е открит Планетариум.
05.09.1979 г.   На тържествено заседание на Общинския съвет се приема гербът на Стара Загора. В монетния дом в София са изработени: медальон за почетен гражданин на Стара Загора, медальон с герб на града и надпис "100 години от възстановяването на града", значка с герба на Стара Загора, значка "Самарско знаме", символичен ключ на града.
05.09.1979 г.    Открити са електрифицираните железопътни линии от Стара Загора до Ямбол и от Стара Загора до Тулово, както и е удвоена линията от Стара Загора до Михайлово.
23.10.1979 г.    Открит е музей “Неолитни жилища”.
29.10.1979 г.    Открит е музейният обект „Хилендарски метох“ в двора на катедралния храм „Св. Димитър“.
07.02.1980 г.   За първи път в Стара Загора е открита детска сладкарница "Приказка".
28.06.1980 г.    През Стара Загора преминава олимпийският огън от Гърция за Москва.
10.10.1980 г.   На посещение в Стара Загора е президентът на Индия Милам Салваджива Реди.
22.05.1981 г.    Стара Загора е домакин на Втория преглед на държавните и професионални ансамбли за песни и танци.
16.06.1981 г.   Открит е завод „Металик“.
01.08.1983 г.    Автокомбинатът в Стара Загора открива нова услуга - резервация на билети за автобуси в различни направления в страната. Те се осъществяват по телефона 10 дни преди пътуването.
03.11.1983 г.   Подписва се договор за сътрудничество между Стара Загора и Кошице (Словакия).
22.11.1983 г.   Учреден е Старозагорски клон на Съюза на българските композитори.
1984 г.   Първо издание на Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”.
22.06.1985 г.   Световноизвестният оперен певец Борис Христов посещава Стара Загора.
01.08.1985 г.   За първи път в Стара Загора се провеждат балкански игри по лека атлетика.
15.08.1985 г.   Направена е първата копка на новия жилищен квартал „ Железник“ в Стара Загора.
15.09.1985 г.   Направена е първата копка на новия жилищен квартал „Железник” в Стара Загора.
1985 г.   Учредена е наградата „Анастасия Тошева” – за високи постижения в областта на образованието. Наградата е връчвана до 1989 г., след което е възстановена през 1999 г.
1985 г.   Открит е Техникумът по електроника (днешната Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”).
01.04.1986 г.   Започва обработката на информация от лазерни локационни системи за прогнозиране движението на спътниците в космоса в Международния ситуационен център в Стара Загора.
19.04.1986 г.   Футболният отбор “Берое” става Републикански шампион.
13.01.1987 г.   Община Стара Загора разкрива Бюро за социални дейности.
13.07.1987 г.   Подписва се договор за сътрудничество между град Лариса (Гърция) и Стара Загора.
16.07.1987 г.   Датата 5. Октомври официално е определена да ден на Стара Загора.
02.09.1987 г.   Открива се първият Международен симпозиум по скулптура в камък. Участват творци от СССР, Гърция, Чехословакия, Полша.
1987 г.   5 октомври се чества за първи път като ден на града.
03.06.1988 г.   За първи път в Стара Загора се провежда Ден на кмета, посветен на проблемите с благоустройството на града.
04.07.1988 г.   В Стара Загора се създават 8 кметствa.
22.12.1989 г.   В Стара Загора е учреден Съюзът на демократичните сили /СДС/.
02.11.1990 г.   Учредено е дружество на инвалидите в Стара Загора.
26.11.1990 г.   Въведена е купонна система за олио, масло, сирене, кашкавал и хляб.
1990 г.   Учреден е клуб “Милосърдие” за подпомагане на всички, които имат нужда от социална помощ и подкрепа.
20.05.1991 г.   В Стара Загора е учредено дружество за българо-немски контакти.
13.06.1991 г.   Създадена е търговско-промишлена палата в Стара Загора.
15.06.1991 г.   В Стара Загора се провежда първата национална среща на рокерите в България.
15.07.1991 г.   Учредено е Дружество на писателите "Иван Мирчев".
29.08.1991 г.   Делегация начело с Ицхак Шамир, министър председател на Израел, посещава Стара Загора. Гостът получава като дар символичния ключ на града.
01.06.1992 г.   Възстановено е благотворителното дружество "Добрий самарянин".
юли 1992 г.   Учредена е наградата „Николай Лилиев” – за трайно присъствие в науката, културата и образованието.
01.08.1992 г.   В Стара Загора е учреден комитет „Мати Болгария“, председателстван от Петър Константинов.
26.08.1992 г.   Учредена е Международна фондация за певческа слава „Христина Морфова”.
04–05.12.1992 г.   Започва газификацията на града.
1993 г.   Първи ежегоден Фестивал на ромската музика и песен в Стара Загора, който от 2005 г. прераства в световен (Мондиал ромфест) и се провежда на всеки пет години.
16.02.1993 г.   В Стара Загора е регистрирана фондация „ Митрополит Методий Кусев“.
12.05.1993 г.   Възстановено е Гимнастическото дружество "Средногорски юнак".
22.09.1993 г.   В Стара Загора е учредено неформално сдружение „Приятели на Франция“.
15.02.1994 г.   Учреден е клуб - Историческо дружество „Българска орда“ по инициатива на проф. Любомир Костов.
19.03.1994 г.   Учредено е Музикално общество "Борис Христов".
03.09.1994 г.   Стартира Балканиада по конен спорт в Стара Загора.
27.02.1995 г.   Учреден e Таекуон-До Клуб “БАГАТУР”.
05.03.1995 г.   Създадена е старозагорската телевизия „ Верея кабел“. За 6 месеца са записани 5000 абонати.
02.10.1995 г.   Открита е първата учебна година на Тракийския университет, създаден с решение на 37-ото Народно събрание. Първи ректор на университета е проф. д-р Иван Божков.
26.01.1996 г.   Учреден е клуб "Отворено общество" в Стара Загора.
24.02.1996 г.   Президентът Желю Желев посещава Стара Загора.
14.03.1996 г.   При Тракийския университет в Стара Загора е открита Университетска клинична лаборатория.
19.03.1996 г.   Създадена е национална организация „ Малките български хора“.
06.06.1996 г.   Цар Симеон II и царица Маргарита за първи път посещават Стара Загора.
06.09.1996 г.   Старозагорската телевизия „Верея кабел”, създадена през 1995 г., излъчва за първи път в ефир.
13.09.1996 г.   Одобрен е проект за знаме на Стара Загора. Негов автор е художникът Христо Танев.
29.10.1996 г.   В Стара Загора е учреден клуб на Общобългарска фондация „Христо Ботев“.
01.11.1996 г.   Открит е паметник на митрополит Методий в подножието на „Аязмото”.
1996 г.   Първи Фестивал на шлагерната песен „Под липите златен прах се рони”.

 


20.05.1997 г.   Тържествено се открива реставрираната сграда на Стария театър.
23.05.1997 г.   В Стара Загора се открива първата интернет зала в България. Инициативата е на Мултимедийния център на ДЗУ и управителя на фирма „Интернет груп“-Петър Гицов.
28.11.1997 г.   В Стара Загора е открита Университетската поликлиника към Висшия медицински университет.
1997 г.   Стара Загора е първата българска община на синьо гориво.
1997 г.   Учредена е Регионална асоциация на общините „Тракия” по инициатива на 15 общини.
12.03.1998 г.   Учредена е фондация „Николай Лилиев“, която връчва ежегодни награди за високи творчески постижения в областта на изкуството.
15.05.1998 г.   В Стара Загора започва панорама на българската пантомима.
15.05.1998 г.   Подписана е харта за приятелство между Община Стара Загора и Община Даун, Северна Ирландия.
01.06.1998 г.   Първи Детски национален фестивал "Златният петел". Първият носител на наградата е вокална група "Усмивки" при НЧ "Родина".
05.10.1998 г.   Открива се първият в България Център за информация и услуги на гражданите във фоайето на Община Стара Загора, реализиран с помощта на Инициатива "Местно самоуправление".
15.10.1998 г.   Открива се Европейска лаборатория за ветеринарномедицински контрол.
16.11.1998 г.   Учредена е фондация "Пламък". Пръв председател е д-р Богдана Димитрова Знакът е изобретен от художника Таньо Стефанов.
ноем. 1998 г.   Излиза първата книга-летопис на Стара Загора от автора Иван Неделчев.
22–23.12.1998 г.   За първи път в България звучи 191-вата коледна кантата "Слава во висших богу" от Йохан Себастиан Бах.
01.01.1999 г.   Стара Загора става областен град.
15.09.1999 г.   Първото частно училище в Старозагорска община – "Нов век", отваря врати в с. Кирилово.
окт. 1999 г.   Открита е Първа частна болница „Ритъм”.
04.11.1999 г.   Първи полицейски конен патрул от 22 ездови елитни коня; петима полицаи патрулират по улиците.
18.12.1999 г.   Открит е паметник на капитан Петко войвода, участник в българското национално- освободително движение / 1844-1900/ по инициатива на Тракийското дружество в Стара Загора. Паметникът е дело на проф. Валентин Старчев.
1999 г.   Първи Фестивал на маскарадните игри.
март 2000 г.   Открит е първият в страната цех за първична преработка на пластмаса.
12.05.2000 г.   Открит е първият в България частен параклис – "Св. Димитър".
16.06.2000 г.   В Стара Загора за пръв път се провежда фестивал на липите и бирата.
01.09.2000 г.   Открива се Първото частно туристическо училище в Стара Загора.
29.09.2000 г.   Общинският съвет приема статут на специално отличие „Почетна институция на Стара Загора“. Пръв носител е читалище „Родина.“
02–05.10.2000 г.   Провежда се първият Международен куклен фестивал за възрастни "Пиеро".
05.10.2000 г.   Отваря врати Хипермаркет „Метро”.
11.10.2000 г.   Старозагорска област започва раздаването на здравноосигурителните книжки.
30.10.2000 г.   Състои се първи Епархийски събор на Старозагорска митрополия.
01.12.2000 г.   Открит е първият в страната Районен Център по трансфузионна хематология.
2000 г.   Учредява се организацията “Бранъ”. Нейната цел е възраждане на древната ценностна система на българите.
2000 г.   Учредява се Гражданското движение "Митрополит Методий Кусев".
2000 г.   Регистриран е първият хоспис в страната.
2000 г.   Първи Национален музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче”.
ян. 2001 г.   Баскетболен клуб "Стара Загора" с първа купа и медали в турнира за Купата на България.
ян. 2001 г.   Открит е Първи частен медико-социален дом "Света Богородица".
13.09.2001 г.   Учредено е Сдружение „ Арт“ от 37 интелектуалци.
18–22.09.2001 г.   За първи път се провежда Националното търговско изложение "Произведено в България".
22.09.2001 г.   За първи път в Стара Загора се отбелязва европейския ден „В града без колата ми“.
09.12.2001 г.   Създаден е Регионален клуб „Традиция”.
01.03.2002 г.   Пред старозагорци е показана най-голямата мартеница в света, влязла в книгата на рекордите на Гинес. Тя е изработена от Лена Динчева и тежи 63,550 к и е дълга 12 метра.
апр. 2002 г.   Първите четири електронни камбани забиват в църквата "Света Троица", имат 33 програми с различни мелодии, получени са от Пирия (Гърция).
13.07.2002 г.   Под патронажа на Община Стара Загора стартира първи международен турнир по бадминтон „ Побратимени градове“.
11.11.2002 г.   Открит е клуб „Стара Загора – Самара” за възраждане на българо-руската дружба на побратимените градове.
03.03.2003 г.   Руският президент Владимир Путин посещава Стара Загора и поднася цветя на мемориала „Бранителите на Стара Загора“.
31.03.2003 г.   Учреден детски парламент в Стара Загора. Детският парламент е открит независим форум на младите хора.
22.05.2003 г.   Учреден Зонта клуб в Стара Загора, с председател областния управител Мария Нейкова. Клубът работи за защита правата на децата, подкрепа на жените в професионално и образователно отношение.
27.05.2003 г.   Открит е първият в страната социален Дом за възрастни глухи хора на Старозагорските бани.
юни 2003 г.   В Стара Загора звучи за първи път орган.
юли 2003 г.   Старозагорският куклен театър е първият български куклен театър, участвал в Националния фестивал "Куклениците на Америка" (САЩ).
31.01.2004 г.   В Стара Загора е открит национален конгрес на занаятчиите.
02.06.2004 г.   За първи път се усеща обгазяването в Стара Загора.
23.09.2004 г.   Стара Загора е първият град в България, който има собствен електронен портал за административни услуги.
18.10.2004 г.   Стартира кампания за набиране на приемни семейства.
26.10.2004 г.   Открита е първата зала за боулинг.
03.12.2004 г.   В Стара Загора е създаден клуб на етносите. В него участват руснаци, арменци, поляци, гърци и роми.
15.12.2004 г.   Открива се първото Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ".
17.12.2004 г.   Операта „Копринената стълба” на Росини за първи път в България на старозагорска сцена.
2004 г.   Младият старозагорски изследовател Дилян Георгиев открива нов вид охлюв, наречен „Верея”.
март 2005 г.   Излиза бр. 1 на ново списание за литература и изкуство – „Участ”, издание на Община Стара Загора.
12.04.2005 г.   Връчване на първите немски езикови дипломи на ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан”.
апр. 2005 г.    Първото национално състезание по ендуро мотоциклетизъм е проведено в Стара Загора.
апр. 2005 г.   Открит е първият Център по търговска медиация в България към Търговско-промишлена палата – Стара Загора.
08.06.2005 г.   Провеждат се първите Празници на липите и първият конкурс „Фея на липите”, спечелен от Ина Илчева.
22.06.2005 г.   Провежда се първият конкурс „ Фея на липите“ , в който участват момиченца между 5 и 10 години. Първата фея на липите става Ина Илчева.
юни 2005 г.   Провежда се за първи път Национално търговско изложение за пчеларство и фитопродукти „Липа”.
09–10.07.2005 г.   В Стара Загора се провежда за първи път в света общонационален спортен празник на българските Лайънс клубове „Леониада”.
2005 г.   Открит е туристически информационен център.
2005 г.   Учредено е ново читалище, което носи името “Николай Лилиев”.
2005 г.   Открит е нов вид патологичен хемоглобин, наречен „Стара Загора”. Автори на откритието са проф. Георги Петров и доц. Петрана Чакърова от Детската клиника при Тракийския университет и академик Георги Евремов от Академията на науките в Македония.
2005 г.   Учредена е наградата „Икар” – за високи постижения на студенти и ученици в областта на науката, културата и спорта.
06.04.2006 г.   За първи път в Стара Загора се провежда конкурс за „Сестра на годината” – медицинска сестра (акушерка).
23.04.2006 г.   Първи 24-часов маратон на четенето „Четяща Стара Загора”, организиран от библиотека „Родина”.
06.05.2006 г.   Стара Загора е вторият град след столицата София, който открива свое представителство в Брюксел.
05.06.2006 г.   Подписана е заповед за откриване на Колеж по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец”.
16–18.06.2006 г.   Първи Балкански Лайънс игри „Лиониада 2006”.
06.07.2006 г.   В Стара Загора е учредена първата Национална асоциация по лечебна педагогика и социална терапия.
15.09.2006 г.   За първи път в България в Средното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова” се открива специалността – актьорско майсторство.
29.09.2006 г.   Първа Нощ на музеите и галериите в Стара Загора.
дек. 2006 г.   Начало на разделно събиране на отпадъците.
2006 г.   Старозагорската фирма за комплексно стоматологично оборудване ЕТ "Минка Генова" пуска в производство уникален детски стоматологичен стол, без аналог в световната практика.
2006 г.   Старозагорецът Светослав Стойчев Иванов е ръководител на международен екип, който за първи път в света проектира квантов компютър.
2006 г.   Първите сертифицирани сгради за енергийна ефективност в Стара Загора са хотелите „Форум” и „Уникато”.
2006 г.   Първи Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка”.
юли 2007 г.   Първата монография на български лекар, издадена в чужбина, е на доц. Иван Манчев.
12.06.2008 г.   Открит е първият оригинален сръбски ресторант в Стара Загора.
31.10.2008 г.   Отваря врати „Парк мол Стара Загора”.
2008 г.   Първи Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед”.
03.04.2009 г.   Първата безкръвна операция в Стара Загора.
25.05.2009 г.   Открит е първият в България и на Балканите Комплексен център за социални услуги.
21.06.2009 г.   В Стара Загора е представен първият български електромобил. Негов създател е Цветомил Белчев.
08.10.2009 г.   Отваря врати първият в страната Музей на бирата – Музей на пивоварна „Загорка”.
07.06.2010 г.   Пуснат е в действие първият в България апарат за директна продажба на прясно мляко от производителя – млекомат.
01–15.06.2011 г.   В Стара Загора се провежда за първи път фестивал на детското кино.
16.09.2011 г.   Откриване на Музей на религиите в реставрираната Ески джамия.
11.11.2011 г.   Открит е първият в България Музей на физиката в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер”.
18.11.2011 г.   Първи национален театрален уъркшоп на аматьорски групи, организиран от Младежко театрално студио „Сцена 99” към НЧ „Родина”.
дек. 2011 г.   Излиза бр. 1 на новия младежки вестник „Teen`s paper” – дело на клуб „Млад  писател” към НЧ „Родина”.
дек. 2011 г.   Учредена е първата в България Асоциация за правна защита на фирмите.
ян. 2012 г.    Открива се първа борса за проекти и идеи в Стара Загора.
февр. 2012 г.    Първите детски игри "Старозагорски олимпийски надежди".
апр. 2012 г.   Старозагорската опера представя за първи път у нас постановка, чиято сцена е оформена като синя кутия (блубокс), в която се вместват и сменят декорите.
апр. 2012 г.   Сдружението "Различният поглед" инициира първи артфест за алтернативно кино и съвременни изкуства.
14 юни 2012 г.   Първо издание на джазовия фестивал "Джаз форум Стара Загора".
окт. 2012 г.   Регионалният исторически музеят в Стара Загора е първият в Европа, чиито експонати ще се показват в 3D формат.
окт. 2012 г.   Старозагорски учени представят за първи път магнитометър на международен форум.
17 окт. 2012 г.   Първо издание на Фестивала на виното и културното наследство "Августиада".
окт. 2012 г.   Първо специализирано изложение в областта на месодайното овцевъдство.
03 юни 2013 г.   Първи международен кинофестивал "Златната липа".
07 юни 2013 г.   Първи национален конкурс за вокални формации „Хармония”, организиран от НЧ "Родина - 1860".
юни 2013 г.   Излиза първата по рода си приказка-игра на старозагорския автор Никола Райков.
27 септ. 2013 г.   Първи фестивал за дигитално изкуство "042". 
23 ян. 2014 г.   На сцената на Старозагорската опера, за първи път в България, е поставена операта на Верди „Крал за един ден“. 
25 юли 2014 г.   Първа фолклорна среща на българските състави от чужбина.
12 септ. 2015 г.   За първи път се провежда Детски панаир в Стара Загора.
21 окт. 2015 г.   В болница "Тракия" са поставени първите в България индивидуални колянни стави.
6 юни 2016 г.   За първи път в България Старозагорската опера поставя постановка на стадион "Берое".
16 дек. 2016 г.   Премиера за България на двете едноактни оперети буфа "Крокфер" и "Драгунет".
26 апр. 2017 г.   Първо издание на Международен хоров фестивал "Августа Траяна", организиран от НЧ "Родина - 1860".
22 март 2018 г.   За първи път в България представят "Турандот" като оперно-куклен спектакъл.
15 май 2018 г.   Първа премиера за Б-я на операта "Любов и ревност" от Албена Врачанска.
27 май 2018 г.   Първи Национален конкурс за авторска приказка, организиран от НЧ "Родина - 1860".
20 юни 2018 г.   За първи път в България Старозагорската опера поставя постановка под шапитото на цирк "Балкански".
06 окт. 2018 г.   За първи път в България се поставя японската опера "Аленото ветрило".
07 окт. 2018 г.   За първи път "Малкият принц" на оперната сцена.
07 февр. 2019 г.   Старозагорската опера представя за първи път оперетата "Херцогинята на Чикаго" .
14 февр. 2019 г.   Регионалният исторически музей - Ст. Загора с ново лого, с автор Тони Чернева.
01 март 2019 г.   Първи Национален конкурс за журналистика"Гео Милев". 
08 март 2019 г.   "Италианката в Алжир" - за първи път в Старозагорската опера.
08 март 2019 г.   За първи път съвместна продукция на Старозагорската опера и Театро Лирико-Каляри представят операта "Атила".
26 март 2019 г.   IV ОУ "Кирил Христов" открива музейна сбирка на патрона си.
22 май 2019 г.   Открива се първият по рода си Музей на водоснабдяването и канализацията.
29 юли 2019 г.   Регионалният исторически музей създава 3D макет на Античния форум по проект за незрящи.
26 септ. 2019 г.   Открива се обновената зала на Синдикалния дом.
24 апр. 2020 г.   Отваря врати обновената Митрополитска библиотека с изцяло дигитализиран регистър.
25 окт. 2019 г.   Открива се новият дом на Музей "Литературна Стара Загора".
24 апр. 2020 г.   Отваря врати обновената Митрополитска библиотека с изцяло дигитализиран регистър.
23 юни 2019 г.   Открива се Водното огледало "Поетите на Стара Загора".
15 септ. 2020 г.   Стартира първата учебна година на Националната академия по компютърни и природо-математически науки за даровити деца.
18 септ. 2020 г.   Читалището в с. Борилово открива новата си сграда.
1 окт. 2020 г.   Отваря врати Културен център за даровити деца "Проф. Петър Жеков" в подарената от сестра му сграда.

Награди

Награди на Община Стара Загора

 

Наредба за наградите и отличията на Община Стара Загора /приета от Общински съвет с решение 1001 от 28.11.2013 г./

За високи постижения в областта на културата
 
Награда "Анастасия Тошева"
За високи постижения в областта на образованието
 
Награда "Икар"
За високи постижения на студенти и ученици в областта на науката, културата и спорта
 

Кметове на град Стара Загора

Използвани източници:

150 години Община Стара Загора. Документален летопис 1849 – 1999.
Състав.: Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Светла Димитрова, София Василева. 2. изд. Ст. Загора, 1999. 288 с. (Библиотека Нашето минало. 11).
Кой кой е в Стара Загора и региона.Справочник. Ст. Загора, 1999. 176 с.

 

Публикуваните снимки до 2007 г. са собственост на Регионален исторически музей – Стара Загора
Фотограф: Цветан Четъшки
Снимките са предоставени от Община Стара Загора


 

Петко Рачов Славейков 
1
12 юли – 19 юли 1877
След освобождението на Стара Загора е избран за председател на Временния административен съвет.
Хаджи Господин Славов
2
април 1878 – май 1879

Роден през 1811 г. в Стара Загора. Търговец, училищен и църковен настоятел, представител на Стара Загора в Цариград по уреждането на църковния въпрос. Умира през 1893 г.
Стефан Стойков Салабашев
3
юни 1879 – февруари 1883
април 1886-октомври 1887 (Председател на Временна комисия, която управлява града до изборите през октомври 1887)
октомври 1887 – септември 1890

Роден в Стара Загора през 1847 г. Търговец, общественик, избиран в почти всички състави на Общинския съвет. В летописа на новата история на града остава като кмета възстановител. Умира през 1913 г.
Димитър Начев Косев  
4
март 1883 – януари 1885
февруари 1900 – април 1901

Роден в Стара Загора през 1847 г. Завършва средно и висше юридическо образование в Болград. До 1878 г. е учител в Трявна и първи кмет на града след освобождението му. Съдия в Нова Загора и родния си град, народен представител в ІІІ ВНС (1886) и в ХІІ ОНС (1902), окръжен и общински съветник. Умира в Стара Загора през 1923 г.
Стефан Сливков​
5
март 1885 – март 1886

Роден в Стара Загора през 1837 г. Бележит деец на националноосвободителното движение, един от създателите и подпредседател на местния революционен комитет, съратник на Левски. Заточен в Диарбекир от1873 до 1878 г. Всеотдаен строител на свободна България – кмет, помощник-кмет, член на Окръжния съвет и народен представител от Народната партия. Умира през 1917 г.
Мирчо Мирчев Стоянов
6
октомври 1890 – април 1893

Роден в Стара Загора през 1857 г. Завършва Класното гръцко училище в Одрин. Учител в Лозенград и Стара Загора, секретар на Дирекцията (министерството) на правосъдието, адвокат и съдебен следовател. Дългогодишен общински съветник. Публицист.Издава първия Старозагорски общински вестник. Баща на поета Иван Мирчев. Умира през 1933 г.
Георги Иванов Кюмюрев
7
април 1893 – септември 1893
/временно изпълняващ длъжността кмет/

Роден в Стара Загора през1855 г. Член на Революционния комитет в града, съратник на Левски. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Депутат във ВНС 1879 г., околийски началник, няколко пъти помощник-кмет. Член на Народната партия и ярък русофил. Умира в Стара Загора през 1921 г.
Пенчо Славов  
8
септември 1893 – август 1894
ноември 1903 – април 1908

Роден в Стара Загора през 1855 г. Завършва местното класно училище. Търговец, деец на националноосвободителното революционно движение, член на местния комитет. След освобождението е в Окръжния съвет, съдебен изпълнител и следовател в Окръжния съд. Избиран многократно за общински съветник и помощник-кмет. Умира в Стара Загора през 1917 г.
Иван Черепов
9
август 1894 – декември 1894

Роден в Стара Загора през 1853 г. Завършва местното класно училище и Земеделското училище в гр. Табор, Чехия. Земеделец и търговец. Участник в революционното движение. След Освобождението работи за административното укрепване на Стара Загора и окръга. Член е на Главния съвет на департамента (окръга) и помощник-прокурор в Окръжния съд. Умира още през първата година на кметския си мандат – 12 декември 1894 г.
Сава Колев Казмуков  
10
декември 1894 – март 1899
септември 1909 – януари 1912

Роден в Стара Загора на 24 ноември 1858 г. Завършва местното класно училище. Работи като мирови съдия в Харманли и Бургас и като адвокат в Стара Загора. Член на Народната партия и ярък русофил. Деец на БЧК. Умира в Стара Загора на 3 юли 1936 г.
Христо Иванов Кожухаров
11
май 1899 – януари 1900

Роден в гр. Стрелча, Панагюрско през 1860 г. Завършва основно образование в Панагюрище, а средно и висше юридическо в Одеса. Участва като доброволец в Освободителната война 1877-1878 г. Работи като съдия в Радомир, Плевен и Чирпан и като адвокат в Стара Загора. Народен представител във ВНС през 1886 г., общински съветник, училищен настоятел. Като кмет на Стара Загора продължава дейността по възстановяването и благоустройството на града. Деец на Националлибералната партия. Умира през 1933 г.
Петър Кабакоев  
12
април 1901 – октомври1903

Роден в Стара Загора през 1850 г. Завършва местното класно училище. Учител в Мъглиж и родния си град. След Освобождението е секретар на Окръжния съд и главен съветник на Окръжния съвет в Стара Загора, съдия и председател на Окръжния съд в Бургас. Адвокат и общински съветник в Стара Загора, където умира през 1932 г.
Гочо Бонев  
13
5 (18)октомври 1903 – 25 октомври (7 ноември) 1903

Роден в Стара Загора през 1866 г. Завършва класното училище и се занимава с търговия. Доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. Като кмет заема поста си един ден и подава оставка. Умира през 1920 г.
Иван Праматаров
14
ноември 1903 – ноември 1903

Роден в Стара Загора през 1865 г. Финансист. Умира през 1934 г.
Йовчо Хитров
15
май 1908 – август 1909

Роден в с. Кортен, Сливенско, през 1862 г. Завършва военното училище в София. Служи като офицер в Сливен, Бургас, Казанлък, Харманли и Стара Загора. Участва в балканските и в Първата световна война; полковник. Член на Демократическата партия и председател на старозагорската организация. От 1919 г. е директор на Популярната банка в Стара Загора. Умира в София през 1921 г.
Минко Минев
16
април 1912 – април 1915

Роден в Стара Загора през 1848 г. Учител, търговец, адвокат, общественик. Член на местния революционен комитет. Един от ръководителите на Старозагорското въстание през 1875 г. Народен представител на Стара Загора в ІV ОНС. Член на Народната партия, политически емигрант в Русия и Турция по време на Стамболовия режим. Бил е околийски финансов началник и член на Общинския съвет. Умира в Стара Загора на 7 януари 1932 г.

 
Настьо Пачауров 
17
април 1915 – септември 1918 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в Стара Загора през 1886 г. Адвокат. Умира през1969 г. в Пловдив
Иван Нонов
18
септември 1918 – декември 1918 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в с. Енина, Казанлъшко, през 1869 г. Завършва първия випуск на Педагогическото училище в Казанлък. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Работи като учител в редица градова. От 1901 до 1919 г. живее в Стара Загора. Член на Демократическата партия. Умира през 1922 г. в с. Енина.
Коста Цокев
19
декември 1918 – октомври 1919 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в Габрово през 1867 г. Завършва Априловската гимназия и Казанлъшкото педагогическо училище. Учител в редица градове, включително и в Стара Загора, където умира през 1933 г.
Михаил Русев Сливков  
20
октомври 1919 – май 1921

Роден в Стара Загора през 1868 г. Завършва местното класно училище. Търговец, съдебен пристав при Старозагорския съд, член на ръководствата на акционерни дружества. Виден общественик, член на Народната партия, на културно-просветно дружество "Театър" (днес НЧ "Родина"). Умира през 1937 г. в Стара Загора.
Господин Баирков
21
юни 1921 – октомври 1921 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в Чирпан през 1885 г. Завършва Старозагорската мъжка гимназия и юридически науки в София и Брюксел.Участва в Балканската и Първата световна война. Член на БЗНС. Умира през 1939 г.
Христо Спасов Фетваджиев
22
ноември 1921 – февруари 1923
юли 1923 – април 1924 (временно изпълняващ длъжността)
декември 1941 – 11 септември 1944

Роден на 8 октомври 1889 г. в Стара Загора.Завършва Старозагорската мъжка гимназия, ШЗО и право в Софийския университет. Участник в Балканската , Първата и Втората световна война. Работил като адвокат и юрисконсулт на Старозагорската община, председател на Окръжния съвет. Член на Централното настоятелство на Съюза на българските градове.Двигател на духовния живот на Стара Загора. Умира на 21 декември 1977 г.
Михаил Тенев Дончев
23
март 1923 – май 1923 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в с. Любенова махала, Новозагорска околия, през1889 г. С незавършено гимназиално образование. Търговец на добитък и месо. Член на БЗНС. Умира през 1941 г.
Васил Янакиев Сейреков
24
юни 1923 – юли 1923 (временно изпълняващ длъжността)
юни 1934 – октомври 1935

Роден в гр. Шумен през 1875 г. Племенник на Васил Друмев - митрополит Климент. Завършва Търновската гимназия и Военното училище. Посвещава се на военната кариера, о.з. полковник. Участва в балканските и Първата световна война. Общественик, доблестен командир и гражданин. Умира в Стара Загора през 1944 г.
Стефан Георгиев Кюмюрев
25
април 1924 – януари 1928
Роден в Стара Загора през 1882 г. Завършва местното класно мъжко училище и Земеделското училище в Плевен. Работи като банков служител в Пловдив и Стара Загора. Виден общественик. Член на Демократическия сговор. /В края на 1927 г. си подава оставката като кмет, след което се получава единственият в историята на Старозагорското общинско самоуправление прецедент. През януари 1928 г. в Стара Загора има двама кметове: подалият оставка (но все още неприета от окръжния управител и без царски указ за освобождаване от длъжност) Стефан Кюмюрев и избраният на мястото му (но все още без царски указ) арх. Желязко Рашев. През целия януари1928 г. и двамата подписват документи на законно основание/ Умира през 1958 г. в Стара Загора.
арх. Желязко Рашев
26
февруари 1928 – юли 1928

Роден в Стара Загора през 1890 г. Завършва гимназия в родния си град и архитектура в гр. Мюнхен, Германия. До първата световна война работи във Варна, а след нея - в Стара Загора. Известен архитект. Член на Национално-либералната партия. Умира в Стара Загора през 1954 г.
Тодор Бонев Мирчев
27
август 1928 – декември 1928 (временно изпълняващ длъжността)

Роден през 1890 г. в Стара Загора. Завършва местната гимназия и Юридическия факултет на Софийския университет. Учител, адвокат. Участва в балканските и Първата световна война. Член на Демократическия сговор. Умира през 1934 г.
Васил Николов Карагьозов
28
януари 1929 – декември 1931

Роден в гр. Чирпан през 1890 г. Завършва Мъжката гимназия в Стара Загора и Юридическия факултет на Софийския университет. Участва в Първата световна война, а след нея се установява като адвокат в Стара Загора. Член на Националнолибералната партия. Умира през 1962 г.
Д-р Никола Генчев Георгиев
29
февруари 1932 – май 1934 (м. януари-февруари 1032 г. - временно изпълняващ длъжността)

Роден през 1896 г. в Стара Загора. Завършва местната Мъжка гимназия и право в Софийския университет. Специализира във Франкфурт. Юрист, доктор на стопанските науки. Доброволец в първата световна война. Работи в Дойче банк-София, във фирмата "Братя Златеви" и като адвокат в Стара Загора. От 1935 г. е в столичните предприятия "Храноизнос" и "Хранекспорт". Член на Демократическата партия. Умира през 1968 г. в София.
Стефан Димитров Бояджиев
30
ноември 1935 – ноември 1936

Роден в Стара Загора през 1879 г. Завършва местната гимназия и висше икономическо образование в Белгия. Работи като директор на Търговската банка в София и Буграс, председател на Търговската камара в Бургас и като областен директор по професиите в Стара Загора. Член на Народната партия. Избиран за народен представител през 1911 г., за помощник-кмет и кмет на Бургас. Умира през 1949 г.
Начо Димитров Начев
31
декември 1936 – юни 1938

Роден в Стара Загора през 1882 г.Завършва основно образование в родния си град, средно - в Одрин и висше юридическо в гр. Лвов, Полша. Работи като адвокат в Стара Загора. Член на Либералната партия - радослависти. Избиран за народен представител и общински съветник. Умира през 1960 г. в Стара Загора.
Аспарух Луков
32
юни 1938 – декември 1941
Тачо Колев Даскалов
33
11 септември 1944 – 20 октомври 1944

Роден през 1898 г.в гр. Раднево. Завършва средно образование в Стара Загора, а висше юридическо в Софийския университет. Работи в Областния комитет и в Националния съвет на ОФ, като секретар на Президиума на Народното събрание. Умира в София през 1964 г.


Георги Василев
34
20 октомври 1944 – 1 февруари 1947

Роден в Стара Загора през 1904 г. Завършва средно образование в родния си град, учи три години във висше земеделско училище в Дания. След кметския мандат работи в Околийския и Окръжния комитет на ОФ в Стара Загора и като директор на СП "Комунални услуги". 
Бончо Койчев Тотев
35
1 февруари 1947 – 16 март 1948
30 май 1949 – 28 юли 1950

Роден през 1897 г. в Стара Загора. Завършва средно образование в родния си град и висше юридическо в Софийския университет. Адвокат в Гълъбово и Стара Загора, прокурор, градски и окръжен съветник. Умира в Стара Загора през 1971 г.
Панайот Атанасов Георгиев
36
16 март 1948 – 30 май 1949

Роден през 1915 г. в с. Поздивище, Костурско. През 1923 г. семейството му се преселва в Стара Загора. Работил е като кооперативен служител, оксиженист, електроженист; в структурите на Народната милиция и ГК на БКП; заместник-министър на БДЖ. Умира през 1954 г. в София.
Петър Тодоров Вълевски
37
28 юли 1950 – 14 февруари 1951

Роден в Стара Загора през 1908 г. Завършва средно образование в родния си град. Политзатворник. След 1944 г. работи в структурите на МВР и Държавна сигурност; директор на градския промкомбинат и заместник-председател на ГНС.
Минка Стефанова
38
12 февруари 1951 – декември 1953

Родена в Стара Загора през 1919 г. Завършва средно образование в родния си град и славянска филология в СУ " Климент Охридски". Учителка в Чирпан и Стара Загора, директор на Девическата гимназия. През 60-те и 70-те години е в системата на просветата в Прага и София.
Йордан Христо Капсамунов
39
23 декември 1952 – 7 март 1962

Роден през 1907 г. в с. Хан Аспарухово, Старозагорско. Завършва основно образование в родното си село, а средно - в педагогическото училище в Казанлък. Учи стоматология в Цариград. Работи в околийската и окръжната администрация на Стара Загора, като търговски консул в Цариград и като заместник-директор на АТЗ. Умира през 1991 г. Почетен гражданин на Стара Загора.
Никола Стойчев Баров
40
март 1962 – 23 април 1964

Роден в с. Змейово, Старозагорско, през 1920 г. Завършва средно образование в Стара Загора, висша партийна школа и аспирантура в Москва – в Института за обществени науки. Работи в структурите на БКП в Стара Загора и София, в Института по история при БАН.
Христо Нанев Стайков
41
23 април 1964 – 8 юли 1971

Роден през 1915 г. в с. Малко Търново. Средно образование получава в гимназиите в Стара Загора и Казанлък. Работи в Околийския и Градския комитет на БКП, Околийския комитет на ОФ, Окръжния народен съвет.
Руси Тенев Динев
42
8 юли 1971 – 20 декември 1973

Роден в с. Кравино, Старозагорско, през 1927 г. Завършва висше икономическо образование в София. Работи във военните заводи в Карлово, в ОК на БКП, ОНС, ОК на ОФ в Стара Загора.
Таньо Игнатов Танев 
43
20 декември 1973 – 11 март 1976

Роден в с. Долно Ново село, Старозагорско, през 1927 г. Завършва висша партийна школа. Работи в Околийския и Окръжния комитет на ДКМС, ГК на БКП, Общинския комитет на БКП - Раднево. Умира на 01.05.2018 г.
Кольо Георгиев
44
7 юни 1976 – 16 юни 1986

Роден в Стара Загора през 1940 г. Завършва висше техническо образование. Работи в завод "Берое", в Градския и Общинския комитет на БКП.
Купен Купенов  
45
16 юни 1986 – 8 март 1988
Тотьо Нанев Тотев  
46
8 март 1988 – 9 февруари 1990

Роден през 1938 г. в с. Михайлово, Старозагорско. Висше образование. Работи в структурите на ДКМС, общинските комитети на БКП в Стара Загора и с. Опан.
Пейчо Денев  
  9 февруари 1990 – 26 октомври 1990 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в Стара Загора през 1940 г. Висше образование. Работи в ОНС, ГОНС, СД МПБУ, ОК на БКП, Стара Загора; генерален директор на ДСО "Хранмаш".
Стоян Стоянов  
stoianov
26 октомври 1990 – 30 октомври 1991 (временно изпълняващ длъжността)

Роден в с. Мъдрец, Старозагорско, през 1938 г. Завършва висше образование във ВИНС - Варна. Работи в ТЕЦ "Първа комсомолска", в БНБ, зам.-председател на ОКС в Стара Загора, зам.-председател на ОбНС, на Общинското ръководство на БЗНС, директор на Централна кооперативна банка - клон Стара Загора.





Антон Андронов  
48
30 октомври 1991 – 6 ноември 1995

Роден през 1961 г. в Стара Загора. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Адвокат. Председател на Общинския съвет в Стара Загора.
Проф. Цанко Яблански
49
6 ноември 1995 – 16 октомври 1999

Роден в гр. Бяла Слатина през 1944 г. Завършва Селскостопанската академия в София. Работи във ВИЗВМ - Стара Загора. Професор по генетика и селекция на животните. Заместник-ректор на ВИЗВМ. Един от инициаторите за учредяването на Тракийския университет. Посланик на България в Израел.
Д-р Евгений Желев
50
16 октомври 1999 – 7 декември 2007

Роден на 22 юли 1957 г. в Стара Загора. Завършва първа смесена гимназия "Христо Ботев" в родния си град и Висшия медицински институт в Пловдив. Работил в здравния участък в с. Богомилово, в ОАРИЛ и в отделението по ортопедия и травматология при Районна болница - Стара Загора. Преминал курс по мениджмънт на здравеопазването във Вашингтон, САЩ. Директор на Районна болница - Стара Загора, от 1996 г. Починал на 20 октомври 2017 г.
Проф. Светлин Танчев  
51
7 декември 2007

Роден е 1953 г. в Кнежа, Врачанско. Завършил е Тракийския университет в Стара Загора, специалност зоотехника. От 1986 г. е доктор по генетика, от 1990 г. - доцент, а от 2007 година - професор. Бил е ръководител на катедра, зам.-декан и декан на Аграрния факултет. Автор на публикации, книги, сборници и научни монографии. Специализирал е в английския колеж "Харпър Адамс", университетите в Брага, Португалия, Лимери, Ирландия. Член е на редица наши и чуждестранни организации.
Живко Тодоров  
52
7 ноември 2011

Роден е на 21 септември 1981 г. в гр. Стара Загора. Завършва ГПЧЕ "Ромен Ролан" – Стара Загора с английски и немски език и Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Европеистика". Работил като експерт в изготвянето и управлението на проекти за кандидатстване по програми на ЕС в Община Стара Загора и Областната администрация в Стара Загора.Избран е през 2009 г.за народен представител в 41 Народно събрание от ПП ГЕРБ. От 29 юли 2009 до 5 май 2010 г. е заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана, като от 5 май 2010 до 2 септември 2010 г. е неин председател. От 4 септември 2009 до 26 януари 2011 г. е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Символи на град Стара Загора

Онова, което отличава Стара Загора от останалите градове в България, са правите му улици, многобройните му имена, липите и поетите. Други отличителни знаци са гербът, знамето, символичните ключове, които проектират в себе си както хилядолетната му история, така и характерните природни, икономически и културни забележителности на шестия по големина град в България.

Герб
През 1979 г. по повод 100-годишнината от възстановяването на Стара Загора общината взема решение да се изработи нов герб на града. Проектирането на новия герб е възложено на художника Христо Танев.
Той изработва герба във формата на т.нар. “френски щит”, която по законите на хералдиката имат право да носят градове с хилядолетна история. Символичното значение на щита е да предпазва, да защитава, да осигурява убежище и включен като основа на герба, носи закрила. В горната си част той завършва с крепостна стена, която подчертава важното административно, военно, политическо и стопанско значение на Стара Загора по време на многовековното й развитие. За прототип е използвана крепост, украсявала монети, сечени в Августа Траяна (античната Стара Загора) през II – III век.
В централната част на герба, на червен фон със златистожълт цвят, е изрисувана лъвица с лъвче, изображение от прекрасен каменен релеф от XI – XII в., открит в Стара Загора през 1949 г. и станал един от символите на града. Лъвицата олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането и поставена в централната част на герба, има не само историческо, но и дълбоко символично значение, целящо да покаже, че въпреки превратностите на времето, градът продължава да съществува и да се развива.
В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, събиращи се към центъра. Те подчертават плодородието на старозагорското поле и внушават път към бъдещето.
Цветовете в герба са добре подбрани и в хармония със символите. Зеленият цвят, който обрамчва герба и е фон на долната му част, е цвят на живота и смъртта, на надеждата и радостта. Червеният цвят, използван за фона на централната част на герба, е символ на активното начало, на огъня, на здравето и силата на любовта. Златистожълтото, с което са представени лъвицата с лъвчето и браздите, е знак на светлината, интелекта, вярата и добротата.

Знаме
Знамето на Стара Загора, изработено през 1996 г. отново по проект на художника Христо Танев, продължава и доразвива идеите, заложени в герба на града. Основният му цвят е зелен. Причините, накарали автора да предпочете именно този цвят, са многообразни: първо, зеленият цвят е символ на младостта и растежа, на чистотата, на духовното пречистване и извисяване. Това е цветът на надеждата и има връзка с предстоящия нов цикъл в човешката история, периода на зеления водолей; второ, този цвят е свързан с плодородието на Старозагорския край, със Старозагорското въстание от 1875 г., той е част от националния трибагреник.
В централната част на дясната страна на знамето са поместени основните елементи от герба на Стара Загора. В изображението на лявата част на знамето е запазен обединителният символ на земята от герба, но тук перспективната събирателност се концентрира в духовното мъжко начало на първата буква (Аз) от глаголическата азбука. Този знак, по думите на Христо Танев, носи символа на духовната мощ на българския народ и е зареден с покровителството на светите братя Кирил и Методий. Символите от лявата и дясната страна на знамето са обградени от цветовете на националния трибагреник, което подсказва съпричастността на старозагорското знаме към националния флаг, а на старозагорци – към България.

Огърлица и ключове

Към символита на Стара Загора се отнасят огърлица и ключове на града, връчвани на почетните граждани. Автор на огърлицата е скулпторът Емил Иванов. Тя е изработена за първи път през 1981 г. Седем метални пластини с различни изображения представят най-характерните архитектурни и пластични орнаменти в историята на града от древността до наши дни.

Ковчежето със символичните ключове на Стара Загора са дело на същия автор. Ключовете са изработени в два варианта – голям и малък. В горната им част е изобразен гербът на града, а в долната – макет на тържествена арка, изработена от камък, датирана от II век и открита в Стара Загора. Ковчежето е дървено, с релефно изображение на герба върху капака.
Предаването и приемането на символичните ключове на Стара Загора (голям вариант) от стария кмет на новия кмет е задължителен ритуал от последните години. Той подчертава още веднъж приемствеността в управлението, уважението към традициите и отговорността, която поема новата власт към старозагорци.

Снимките са предоставени от Делка Кръстева  Исторически музей  Стара Загора

Награда Стара Загора

За високи художествено-творчески постижения в духовния живот и в сферата на образованието и науката в община Стара Загора

Наградата е учредена през 1968 г. Връчвана е до днес с прекъсвания. През годините нейният статут е претърпявал множество промени, последната от които е от 2013 г.

 



Носители на Наградата "СТАРА ЗАГОРА"

 

1968 г.

Иван Мирчев, за стихосбирката "Избрани стихове"
Константин Колев, за сборника разкази "Откриване на старите истини"
Рашко Стойков, за драмата "Жестокият пръстен"
Димитър Чехларов, за картината "Заминаване на фронта"
Георги Стефанов, за картината "Партизанска колона"
Благой Хаджитанев, за релефа "Алеко Константинов"
Димитър Копчев, за главата "Тачо Даскалов"
Борислав Кожухаров, за проектите на медальона, дипломата и папка към наградата "Стара Загора"
Христо Лулчев, за самостоятелната му изложба по дърворезба
Георги Делев, за постановката на пиесата "Жестокият пръстен" от Р. Стойков
Михаил Марков, за образа на Гео Милев в пиесата "Жестокият пръстен" от Р. Стойков

1970 г.

Иван Огнянов, за повестта "Шоколада"
Константин Колев, за книгата с очерци "Хора и съдби"
Нейко Велчев, за стихосбирката "Открит рудник"
Кънчо Стоянов, за стихосбирката "Отлетяха птиците"
Ганчо Проданов, за пиесата "Глътка безсъние"
Снежана Дескова, за ролята на Кармен от балета "Кармен" от Шчедрин
Ангел Ламбев, за ролята на Адамов от пиесата "Гимназисти" и на Ендерсън от пиесата "Процесът Ричард Уевърли"
Любомир Цакев, за куклите и сценографията към куклената пиеса "Михал Мишкоед"
Мара Георгиева, за паметника на Ленин в Стара Загора
Kолектива с ръководител арх. Соколовски, за оформлението на сградата за опера и театър в Стара загора

1971 г.

Иван Мирчев, за стихосбирката "Есенни наздравици"
Ганчо Проданов, за сборника новели "Късни светлини"
Нино Луканов, за ролята на Градоначалника ("Ревизор") и на Хан Аспарух ("Хан Аспарух")
Бойо Боев, за ролята на Палача ("Изключителен шанс")
Георги Делев, за постановката "Хан Аспарух"
Антон Гюков, за постановката "Хан Аспарух"
Творческия колектив, участвал в постановката на операта "Момчил"
Михаил Мартинов, за ролята Момчил ("Момчил")
Станка Кавалджиева, за ролята на Елена ("Момчил")
Милчо Христов, цикъл графики на работническа тематика

1972 г.

Иван Попчев, живопис
Георги Николов, живопис
Кирил Тодоров, музикално изкуство
Балетния колектив при Народна опера, балетно майсторство
Колектива на Народната опера, вокално и актьорско майсторство
З.а. Ангел Ламбев, актьорско майсторство
Колектива на Държавния куклен театър, театрално изкуство
Любомир Цакев, сценография

1973 г.

Янко Димов, за стихосбирката "Железни карамфили"
Константин Колев, за сборника разкази "Ароматен пръстен"
Петър Тонков, за книгата "Литература и живот"
Светозар Караджов, за пиесата "Фантастична ваканция"
Михаил Косев, за цикъл графики "Септември-23"
Христо Танев, за декоративни пана на културния дом в Мъглиж
Тодор Ковачев, за декоративни пана на културния дом в Мъглиж
Стефка Минева, за ролята на кармен в едноименната опера на Ж. Бизе
Аврам Георгиев, операта "Майстори" от П. Хаджиев и пиесата "Снаха" от Г. Караславов
Любомир Цакев, за пиесите "Заешко училище" от П. Манчев и "Ламята" от Н. Хайтов
Антон Гюков, за пиесите "Хоро" от Ан. Страшимиров и "Снаха" от Г. Караславов
Добрина Бунарджиева, Атанаска Луканова, Вяра Калинкова, Добрина Тенева, Тодорка Рускова, Маргарита Апостолова, за ролите на зайчетата от пиесата " Заешко училище" от П. Манчев
Георги Георгиев, за ролята на Калота от пиесата "Ламята" от Н. Хайтов и ролите " Заешко училище" от П. Манчев
Веселин Савов, за ролята на Езоп от пиесата "Лисицата и гроздето" от Г. Фигейреду

1974 г.

Константин Колев, за "Здравей, грешнико"
Янаки Кавръков, за "Ятачка"
Милчо Христов, за литогравюра "Строители"
Иван Петров, за паметника на антифашистите край с. Манолово
Стоян Гайдарджиев, за проектиране на жилищния блок "Стрела"
Колектива на спектакъла "Сътворението на света"
Георги Делев, за пиесата "Любов необяснима"

 

1975 г.

Жеко Христов, за стихосбирката "Участта на простите неща"
Стойчо Стойчев, за стихосбирката "Безсънни жерави"
Иван Попчев, за творбите му "Портрет", "Възрожденка" и "Хоро"
Димитър Чехларов, за творбите му "Старозагорското въстание" и "Зима"
Янаки Кавръков, за творбата му "В асансьора"
Илия Петков, за графиката "Село"
Арх. Ваня Тончева, за проекта на сградата на партийната школа
Колектива на Старозагорската опера, за реализацията на операта "Цар Калоян" от П. Владигеров
Богдана Попова, за високи художествени постижения
Колектива на Държавен куклен театър, за реализацията на пиесата "Ангел войвода" по Н. Хайтов
З.а. Ангел Ламбев, за образа на Маноле Круду от пиесата "Смъртта на един юрист"
Румена Георгиева, за образите на Кристина от пиесата "Смъртта на един юрист" и на Ана от пиесата "Щастливият мъж"

1976 г.

Христо Кацаров, за стихосбирката "Есенна тишина"
Илия Денев и Панайот Манолов, за книгата "Двадесет и пет бурни години"
Димитър Чехларов, за самостоятелната изложба
Христо Танев, за изложбата му "Впечатления от едно пътуване в СССР"
Пеньо Радев, за самостоятелната изложба
Арх. Надя Пиперова, за проекта и реализацията на градоустройственото решение на ж.к. "Трите чучура"
Оркестъра на Народната опера, за постигнати успехи в операта "Сън в лятна нощ" от Б. Британ
Колектива на хора при народната опера, за цялостно успешно представяне през сезона
Снежина Дескова, за ролята на Лауренсия в едноименния балет от Ал. Крейн
Актьорския състав от драматичен театър "Гео Милев", за постановката на "Проток от едно заседание" от Ал. Герман
Творческия колектив на Държавния куклен театър, за постановката "Аленото цвете" от карпаухова и Брусевич
Корнелия Петкова, за ролята на Абби от "Страсти под брястовете" и за ролята на Въла от "Женски години"
Илия Георгиев, за ролята на Кейбът от "Страсти под брястовете"
Антон Гюков, за сценографията на постановката "Женски години"

1977 г.

Иван Мирчев, за стихосбирката "Младост"
Константин Колев, за повестта "Матей"
Петър Тонков, за книгата "Иван Мирчев"
Любомир Цакев, за цялостно представяне със самостоятелна изложба
Янаки Кавръков, за творбата "Червеният площад"
Михаил Косев, за цикъла "Свобода"
Злати Златев, за творбата "Вечният порив"
Авторският колектив на мемориала "Бранителите на Стара Загора"
Теньо Тенев, за творбата "Балада за руския войн"
Нина и Христо Турлакови, за цялостно представяне със самостоятелна изложба
Арх. Стойно Илчев, за административна сграда на АПК и ДСК в Казанлък
З.а. Димитър Димитров, за оперите "Кола Брюньон" и "Ивайло"
Борислав Дойчев, за ролята на Кола от операта "Кола Брюньон"
Никола Кутин, за ролята на Ивайло в едноименната опера
Колективът на Старозагорската опера, за постановката на операта "Кола Брюньон"
Васил Апостолов, за постановката на "Буратино"
Георги Петров, за постановката на операта "Ивайло"
Петър Русков, за сценографията на операта "Ивайло"
Маргарита Апостолова, за ролята на Вещицата в пиесата "Огнивото"
З.а. Дора Маркова, за ролята на Струнова в пиесата "Кристална нощ"

1978 г.

Константин Колев, за сборника "Пристрастия"
Кънчо Стоянов, за стихосбирката "Преди да тръгнеш"
Георги Матев, за книгата "Срещи и разговори с Чудомир"
Янаки Кавръков, за цялостно представяне
Георги Славов, за цялостно представяне
Райчо Чакъров, за цялостно представяне
Димитър Сотиров, за представяне в общите художествени изложби
Илия Тодоров, за цялостно представяне
Райчо Радев, за цялостно представяне
Арх. Стоян Гайдарджиев, за Дома на инвалида в Стара Загора
З.а. Димитър Димитров, за спектаклите "Янините девет братя" и "Фаворитката"
Петя Павлович, за високи творчески постижения
Никола Кутин, за ролята на Георги Грозника от операта "Янините девет братя"
Мария Клинчева, за ролята на Яна от операта "Янините девет братя"
Иван Топалов, за ролята на Чиполино от едноименния балет на Хачатурян
Николай Ламбев, за постановките "Време разделно" и "Законодателят"
Любомир Цакев, за пиесата "Юнаци с умни калпаци"
Антон Гюков, за пиесата "Законодателят"
Петър Антов, за ролята на Хан Крум от пиесата "Законодателят"
Пламена Гетова, за ролята на Люба от пиесата "Фантазиите на Фарятиев"
Творческия състав на драматичен театър "Гео Милев", за постановката "Време разделно"
Творческия състав на Държавния куклен театър, за пиесата "Цар Петльо"

1979 г.

Йордан Стоев, за книгата "Цветове на земетръса"
Константин Колев, за повестта "Спомени на едно селянче" и за книгата "Живот в провинцията"
Янко Димов, за стихосбирката "И винаги ще се завръщам"
Стойчо Стойчев, за стихосбирката "Музика след полунощ"
Христо Кацаров, за книгата "Път до село"
Колектива на вестник Септември, за постижения в областта на публицистиката
Янаки Кавръков, за цялостно представяне
Димитър Чехларов, за представяне в национални изложби
Михаил Косев, за цялостно представяне със самостоятелна изложба
Илия Петков, за представяне в ОХИ "Младост '79"
Георги Върлинков, за паметника на Септемвриеца в г. Мъглиж
Колектив Л.Цакев,В.Неделчев,Е.Иванов и арх. И.Иванов, за декоративно-монументалното решение на интериора и фасадата на Държавен куклен театър
Арх. Стоян Гайдарджиев, ръководител колектив, за профсъюзния дом на културата "Митьо Станев"
Колектива на Старозагорската опера, за успешно представяне в VI национален преглед на оперните театри
Васил Апостолов, за постановката "Меко казано" от Валери Петров
Руси Карабалиев, за постановката "Чучулигата" от Жан Ануи
Любомир Цакев, за сценографията на пиесата "Меко казано" от Валери Петров
Антон Гюков, за сценографията на пиесата "Чучулигата" от Жан Ануи
Бойо Боев, за ролята на Флоро от пиесата "Каруцата и камъкът" от Йордан Радичков
Татяна Баева, за ролята на Жана д'Арк от пиесата "Чучулигата"
Добрина Бунарджиева, за ролята на проф. Кълви от пиесата "Меко казано" от Валери Петров
Росица Андонова, за ролята на Мишката от пиесата "Меко казано" от Валери Петров


1980 г.

Константин Колев, за "Златна пепел"
Димитър Рачев, за "Средноюна литургия"
Таньо Клисуров, за "Най-скъпото"
Иван Мирчев, за "Цигулка под прозореца"
Колектива на радио Стара загора, за активна и качествена програмна работа
Георги Славов, за творбите "Ленин" и "Патрул"
Любомир Цакев, за самостоятелна изложба
Димитър Сотиров, за творбите "Арлекин" и "Портрет"
Емил Иванов, за творбата му "Ленин"
Тодор Арсов, за самостоятелната изложба
Борислав Кожухаров, за цялостно оформление на изложбата по роботика
Тодор Ковачев, за сграфитото на Трета поликлиника
Арх. Режев, арх. Събева, арх. Илчев, арх. Иванов и колектив, за хотелски комплекс "Верея"
Арх. Михаил Витанов, за хотелски комплекс "Казанлък"
Димитър Стоянов, за постановката "Аристократи" от Николай Погодин
Антон Гюков, за цялостно оформление на "Аристократи" от Николай Погодин
З.а. Дора Маркова, за ролята на Майката от постановката "Легенда за майката"
Актьорския колектив за пиесата "Аристократи", от Николай Погодин

1981 г.

Ганчо Проданов, за книгата "Сама в неделя" (посмъртно)
Петър Тонков, за сборника "Литературни светове и проблеми"
Константин Колев, за книгата "Иваново житие"
Колектива на вестник "Септември", за ярки публицистични постижения в отразяването на 1300-годишнината на държавата
Колектива на "Неделно студио" от Радио Стара Загора, за цялостната му дейност
Иван Попчев, за цялостното му представяне
Михаил Косев, за представянето му в самостоятелна изложба "Графика"
Продан Проданов, за цялостното му представяне
Фикри Алиев, за цялостното му представяне в камерна изложба
Илия Петков, за проектирането на витража на Партийния дом в гр. Раднево
Арх. Иван Райнов, за Партийния дом в гр. Раднево
Арх. Гайдаржиев, за сградата на ТПО в гр. Стара Загора
Н.а. Димитър Димитров, за операта "Тракийски идоли" от М. Големинов
Евдокия Здравкова-Хорозова, за високи художествени постижения в оперите "Селска чест", "Манон Леско" и "Аида"
Оркестъра на Народната опера под ръководството на н.а. Димитър Димитров, за високи художествени постижения в операта "Тракийски идоли" от М. Големинов
Колектива на ансамбъл "Загоре", за програмата му, с която се е представил на II национален преглед Стара Загора'81
Васил Апостолов, за постановката на пиесата "Шестте пигвинчета" от Борис Априлов
Димитър Игнатов, за постановката на пиесата "Есента на един следовател" от Г. Данаилов
Любомир Цакев, за сценографията на пиесата "Шестте пигвинчета" от Борис Априлов
Антон Гюков, за сценографията на пиесата "Есента на един следовател" от Г. Данаилов
Петър Антов, за ролята на Келин Абабий от пиеста "Светая светих" и ролята на Топузов от пиесата "Човекоядката"
Михаил Марков, за ролята на Петров от пиесата "Есента на един следовател" от Г. Данаилов и Кънчо от "Човекоядката" от Иван Радоев
Актьорския колектив на Държавен куклен театър, за реализацията пиесата "Шестте пигвинчета" от Борис Априлов
Колектива на Драматичен театър "Гео Милев", за реализацията на пиесата "Светая светих"
Георги Велев, за рецитала "Греховната любов на Зографа Захарий"
Веселин Савов, за рецитала "Поздрав към огъня" по стихове на Л. Левчев

1982 г.

Константин Колев за книгите му "Жерговски разкази" и "Тунджански елегии" (посмъртно)
Христо Кацаров, за книгата му "Преслници"
Таньо Клисуров, за стихосбирката му "Минирано поле"
Стоян Стаев, за литературно-критичната му книга "Литературни вълнения"
Редакцията на в. "Септември", за списване на литературната притурка "Съвремие"
Колектива на радио Стара Загора, за радиопублицистика
Димитър Караджов, за цялостно представяне в юбилейната му изложба
Иван Радев, за цялостно представяне в юбилейната му изложба
Злати Златев, за цикъла "Годишни времена"
Недялко Абаджиев, за цикъла графики от окръжната изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Г. Димитров
Тодор Тодоров, за цялостно представяне в самостоятелната му изложба
Стоян Николов, за запазените марки и графичните знаци на "Енергоремонт", "Розариум с музей на розата" и др.
Илия Тодоров, за постижения в обастта на плаката и представяне с плакат в Международния конкурс в Москва
Хоровия колектив на Народната опера, за ярки художествени постижения в операта "Набуко" от Дж. Верди
Александър Йосифов, за операта "Чудните приключения на Тошко Африкански", написана специално за Старзагорската опера
Богдана Попова-Манова, за музикалното ръководство на хоровия колектив в операта "Набуко"
Георги Петров, за режисурата на оперите "Набуко" и "Чудните приключения на Тошко Африкански"
Иван Йорданов, за сценографските решения на оперите "Набуко" и "Чудните приключения на Тошко Африкански"
Евдокия Здравкова-Хорозова, за ролята на Абигайл от операта "Набуко"
Тоня Петрова, за ролята на Тошко Африкански от едноименната опера на Александър Йосифов
Димитър Стоянов, за постановката на пиеста "Прокурорът" от Георги Джагаров
Коста Димитров, за постановката на пиесата "Гиньол" от Ян Вилковски
Творчески колектив, реализирал пиесата "Прокурорът" от Г. Джагаров
Творчески колектив, реализирал пиесата "Смешна приказка в сладкарницата" от Н. Стойчева
З.а. Петър Антов, за ролите на Войнов от "Прокурорът" и Бащата от "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Т. Уйлямс
Вера Дикова, за ролята на леля Минка от пиесата "Прокурорът"

1983 г.

Стойчо Стойчев, за книгата "До утре има много нощи"
Христо Кацаров, за поетичната му книга "Облакът ми е закрила"
Колектива на вестник "Искра" - гр. Казанлък, за високи резултати от дейността му по отразяване политическия, социално-икономическия и културния живот
Колектива на вестник "Марица изток", за принос в мобилизиране усилията на трудовитв колективи за изпълнение на плана за развитие на общината
Георги Славов, за самостоятелните му изложби в София, Пловдив и Габрово
Ботьо Ботев, за високи постижения в творбите му "Портрет на Митьо Станев" и "След погрома"
Авторския колектив с р-ли доц. арх. Мирянов и арх. Сребрев, за Дома на строителя
Кирил Тодоров, за музиката към спектакъла "Септемврийска балада" и към концерта за 90-годишнината на Старозагорската партийна организация
Колектива на Старозагорската опера, за реализация на операта "Летящият холандец" от Р. Вагнер
З.а. Евдокия Здравкова-Хорозова, за ролята на Сента от операта "Летящият холандец" от Р. Вагнер
Борислав Дойчев, за ролята на Никифор от операта "Хан Крум-ювиги" от Ал. Йосифов
З.а. Юлия Огнянова, за спектакъла "Поема за Септември" в Държавния куклен театър
Георги Велев, за ролите на Харитон от "Разпята събота" от Ст. Цанев и Единния от "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер" от К. Георгиев
Емил Михов, за ролята на Шахматов от "Равна на четири Франции" от Ал. Мишарин и за Шута от "Както ви харесва" от Шекспир
Веселин Савов, за художествено слово
Ботьо Буков, за съставителство и превод на сборника с разкази "Колелото на съдбата" от Онелио Хорхе Кардосо
Йордан Караджов, за превода на романа "Личният живот на директора" от В. Гайдеко
Хоровата школа при образцово народно читалище "Искра" в Казанлък с ръководител з.а. Петя Павлович, художествена самодейност
Пеньо Радев, художествен ръководител на представителния детски кръжок по изобразително изуство "Зографче", художествена самодейност

1984 г.

Найден Рангелов, кореспондент на Българското радио в Стара загора, за принос в популяризирането и отразяванено на обществено-политическия и културен живот в Стара Загора
Филип Папазов, за високи постижения в самостоятелната му изложба в София
Стефанка Стойчева, за високи постижения в самостоятелната и изложба в София
Арх. Веселин Беров, за функционалност на проекта за производствена сграда на ОЗЗУ
Денчо Белев, за ролята на Карлос от операта "Силата на съдбата" от Дж. Верди
Бойо Боев, за ролята на Йорго от постановката "Големият род" от М. Минков и за ролята на Александър Марков от "Черешова градина" от Н. Хайтов
Георги Фурнаджиев, за ролята на Станчо от постановката "Големият род" и за ролята на Панталеймоне от "Слуга на двама господари"
Колектива на Драматичен театър "Гео Милев", за постановката "Големият род"
Творческия колектив на Държавния куклен театър, за "Приказка за храбрия лешникотрошач" от Хофман
Марин Добрев, за художествена оперативна критика на проявите в областта на изобразителното изкуство
Венелин Кръстев, за високи художествени резултати в организационно-творческите процеси на ансамбъл "Загорче"

1985 г.

Жеко Христов, за стихосбирката "Рецитал пред мама"
Петър Тонков, за литературна анкета "Иван Мирчев"
Колектива на вестник "Септември", за списване на рубрики, посветени на XIII конгрес на БКП
Колектива на радио Стара загора, за рубриката "XIII конгрес -Априлски хоризонти"
Групата на художниците, за колективна изложба в София
Колектива на Старозагорската опера, постановката "Борис Годунов" от Мусорски
Ансамбълът за народни песни и танци "Загоре", музикално изкуство
Парашкев Андреков, за ролите на падре Гуардиан от "Силата на съдбата" и Пимен от Борис Годунов
арх. Живка Кирчева, за жилищен блок в кв.20 в кв. трите чучура
арх. Тотьо Тотев, за адаптацията на административна сграда на ОКС - Стара Загора
Драматичен театър "Гео Милев", за спектакъла "Обещай ми светло минало" от П. Атанасов
Ивалин Димитров, за ролята на Алексей Комнин от пиесата Кладата от Р. Божанов
Колектива на Държавен куклен театър, за постановаката "Двубой" от Иван Вазов
Ася Братанова и Румяна Стефанова, за ролята на Амалия от пиесата "Двубой" от Иван Вазов
Любомир Цакев, за сценографията на постановката "Двубой" от Иван Вазов
Борислав Кожухаров, за сценографията на постановката "Службогонци" от Иван Вазов

1986 г.

Христо Кацаров, за стихосбирката "Свирката на пастиря"
Йордан Стоев, за книгата "Пясък за папагалите"
Ганко Славчев, за повастта "Книга за бедните"
Колектива на отдел "Промишлено-стопански" от вестник "Септември", за разработки по проблемите на научно-техническата революция
Бонка Берова, за принос в популяризирането на обществено-политическия и културен живот в Стара Загора
Петър Бонев, за високи постижения в декоративно-монументалните изкуства (дървопластика)
Иво Чехларов, за високи постижения в областта на малката пластика
Арх. Иван Георгиев, за цялостното обемно-пространствено функционално решение и интериор на хотел-ресторант "Загорка"
Симеон Симеонов, за ролите на Каварадоси от операта "Тоска" от Дж. Верди и Надир от "Ловци на бисери" от Дж. Бизе
Петя Балджиева, за ролята на Азучена от операта "Трубадур" от Дж. Верди
Творческия колектив на Държавния куклен театър,за постановката "Патенцето" от Н. Гернет
Злати Златев, за режисурата на спектакъла "Патенцето" от Н. Гернет
Колектива на Драматичен театър "Гео Милев", за постановката за деца "Бързай, бързай" от Р. Алфтън
Светла Рангелова, за ролите на Гена от "Майстори" на Р. Стоянов и Станка от "Една за всички, всички за една" от Н. Йорданов
Георги Христов, за ролите на Маестро Костурко от "Бързай, бързай" от Р. Алфтън и Анчугин от "Хотел "Тайга" от А. Вампилов

1987 г.

Стойчо Стойчев, поезия
Янаки Кавръков, изобразително изкуство
Офелия Христова, актьорско майсторство
Диана Христова, актьорско майсторство
Вера Дикова, актьорско майсторство
Колективът, реализирал постановката "Уважаема Елена Сергеевна", актьорско майсторство
Колективът, реализирал операта "Аида" от Дж. Верди, вокално и актьорско майсторство
Представителният кръжок по изобразително изкуство "Зографче" с ръководител Петко Радев, изобразително изкуство
Колектив в състав: Христо Турлаков, Христо Танев, Борислав Кожухаров, Тодор Ковачев, Емил Иванов, арх. Веселин Беров и консултант проф. Иван Киров, изобразително изкуство

1988 г.

Таньо Клисуров, за книгата "Резервен изход"
Иван Пенев, за превод на книгата "Ленин в Мюнхен" от Фр. Хитцер
Колектива на вестник "Септември", за цялостната му творческа работа
Валентин Дончевски, изобразително изкуство
Старозагорската опера, за  операта "Норма"
Офелия Христова, за ролята на Норма
Веселин Ненов, за композирането на "Триптих за несподелена любов"
Колектива на Държавен куклен театър, за "Мара Пепеляшка" от Любомир Цакев
Томас Имов и Иван Райков, за ролите им в спектакъла "Приказки за теб" от Маргарит Минков
Мартин Пенчев, за цялостно творчество (посмъртно)
Виолета Чакърова, за цялостно творчество
Румяна Апостолова, за книгата "Марин Големинов"


1991 г.

Димитър Данаилов, за книгата му "Незаключена врата"
Светлана Попова, за активна гражданска позиция, изразена в публицистичните материали
"ФОЛК-СКАТ-БЕНД", за високи художествени постижения
Творческия екип на ДТ "Гео Милев", за спектакъла "Арсеник и стари дантели" от Джоузев Кесърлинг
Николай Стойчев, за участието му в международния салон Сао Паоло - Бразилия

1999 г.

Драматичен театър "Гео Милев", за цялостната му творческа дейност и по случай неговия 80-годишен юбилей.
Проф. Петър Жеков, за неговото песенно творчество, създадено по стихове на старозагорски поети и за цялостната му културна дейност.

2000 г.

Илия Тодоров – художник (посмъртно).
Колектив на Държавна опера – Стара Загора, за цялостна художествено-творческа дейност и по случай 75-годишен юбилей.

2001 г.

Проф. Стоян Каролев, за книгата му "Мигове от течащото време".
Д-р Георги Вълчев, за книгата му "Чужденците в българската следосвобожденска култура".

2002 г.

Колектив на Държавна опера – Стара Загора, реализирал оперния спектакъл "Атила".
Ивалин Димитров – актьор, за ролята му на Големанов от едноименната пиеса.
Петър Петров – композитор, за авторското му произведение "Стари песни за пиано".

2003 г.

Любомир Добрев – скулптор, за скулптурната композиция "Св. Георги" от Паметника на загиналите във войните старозагорци.
Художествена галерия – Стара Загора, за организирането и представянето на ретроспективната изложба на Янаки Кавръков.
Средно музикално училище "Христина Морфова",за организирането и провеждането на Третия международен конкурс "Класика и съвременност".

2004 г.

Иван Драголов – композитор, за музиката към пиесата "Чайка" на А. П. Чехов.

2005 г.

Държавен куклен театър – за спектакъла "Безсъние".

Ивелин Керанов – актьор от Драматичен театър "Гео Милев", за изявата му в концерта-спектакъл "Гео Милев – неудържимата пламенност".

2006 г.

Живка Кирчева – архитект, за книгата й "Стара Загора в архитектурни образи".

Драматичен театър "Гео Милев" – за спектакъла "Вампир" от Антон Страшимиров.

2007 г.

Иван Груев – поет, за стихосбирката му "Мигове от светлината".

доц. Злати Златев – художник, за изложбата му "Долината на тракийските царе".

Държавен куклен театър – за постановката "Барон Мюнхаузен".

2008 г.

Марин Добрев – изкуствовед, директор на Художествената галерия, за книгата му "Художниците на Стара Загора".

Георги Янев – литературен критик и главен уредник на Къща музей "Гео Милев", за съставения от него том 5 "Гео Милев. Писма и документи" от изданието "Гео Милев. Съченения в пет тома".

Държавна опера – Стара Загора – за изпълнението на "Реквием" от Гаетано Доницети.

2009 г.

Никола Стоянов – реставратор, за изготвяне и реализиране на проект за реставрация, консервация и адаптиране на лапидарните паметници на I експозиционно ниво на новооткритата експозиция на Регионален исторически музей, Стара Загора.

арх. Георги Чернев, арх. Петър Киряков и арх. Николай Вътев – за сградата на Регионален исторически музей, Стара Загора.

2010 г.

Държавен куклен театър - Стара Загора – за спектакъла "Едип. Празникът на ослепяването".


2011 г.

Мария Клинчева, оперната певица – за високи художествено-творчески постижения в духовния живот на Община Стара Загора.

Крум Георгиев, фолклорист – за разностранна дейност и високи художествено-творчески постижения, които са в принос на българската национална култура.

2012 г. Не се присъжда.

2013 г. Не се присъжда.

2014 г.

Категория "Наука и образование"

Колективна награда 
Педагогически колектив на ЦДГ № 68 „Патиланско царство” - за постигнатите от колектива високи резултати в организацията на възпитателно-образователния процес чрез използване на иновативни методи на обучение.
Индивидуална награда
Мариана Пенчева, директор на СОУ "Максим Горки" – за успешно управление на повереното й училище и новосъздадени партньорства с Държавния институт по руски език в Москва и с Професионалното училище по селско стопанство и туризъм в град Гап, Франция.

Категория "Култура и изкуство"

Колективна награда 
Държавен куклен театър Стара Загора - за високи художествено-творчески постижения в духовния живот на Стара Загора и за цялостно присъствие в националното културно пространство, с безспорен принос за издигането на Стара Загора в европейска столица на куклено-театралното изкуство за възрастни
Индивидуална награда
Елена Азалова, актриса в Драматичен театър „Гео Милев” - за високи художествено-творчески постижения и развитие на духовния живот на града

За първи път тази година бе присъдена новоучредената награда “Млада Загора” за изявени ученици

Индивидуална награда
Дина Кочева, ученичка от 12 клас в ГПЧЕ „Ромен Ролан" - за постиженията й в Националната олимпиадата по френски език.

Колективна награда
Учениците от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер" - Иво Йорданов, Николай Кунов, Максим Бенишев, Атанас Кацаров, Неделин Тодоров и Драгостин Христов - за разработен проект, класиран на първо място на национален конкурс.

2015 г.

Категория "Наука и образование"

Колективна награда 
Педагогически колектив на ЦДГ № 25 „Ален мак” – за високи постижения в областта на обучението на деца по изобразителни дейности.

Индивидуална награда
Господин Балъкчиев – директор на IV ОУ „Кирил Христов”- за успешни управленски решения и подкрепа на младите учители

2016 г.

Категория "Наука и образование"

Колективна награда 
Колективна награда се присъди на творческия екипна постановката „Лучия ди Ламермур” на Старозагорската опера –спектакълът е отличен за художествените си качества, оригинална режисура и интерпретация, костюми, модерно сценично оформление, както и за великолепния солистичен състав.

Категория "Култура и изкуство"

Колективна награда 
Колективна награда не бе присъдена!

Индивидуална награда
С индивидуална награда бе удостоен учителят по изобразително изкуство в ОУ „Кирил Христов” – Пламен Михалев – за създаването на уникална галерия на българските владетели в коридорите на училището, както и за откриване и развитие на млади таланти в областта на изобразителното изкуство.

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Култура и изкуство”

Колективна награда

Колективната награда „Млада Загора” в направление „Култура и изкуство” бе присъдена на Младежката театрална студия „Сцена 99” при Читалище „Родина”,с ръководител е Христофор Недков – за активно присъствие в културния живот на Ст. Загора, за спектакъла „Напразни усилия на любовта” по Уилям Шекспир, за принос в развитието на аматьорския театър и за съвременно звучене на театралното изкуство в света на подрастващите.

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда

В областта на науката и образованието индивидуалната награда „Млада Загора” бе присъдена на Леда Драгиева, ученичка от 12 кл. на ГПЧЕ „Ромен Ролан” за постиженията й на Националната олимпиада по философия.

Грамоти и таблети получиха Йоан Маринов – ученик от ПМГ „Гео Милев” – за успехите му в националните състезания по информационни технологии и Давид Петров – възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан” – за спечеленото първото място в Националната олимпиада по немски език.

2017 г.

Категория "Наука и образование"

Педагогическите колективи на ЦДГ № 10 „Светлина“ и на ЦДГ № 24 „Радост“ получиха грамоти за високи постижения в развитието на образователното дело. Директорите на Второ основно училище „П. Р. Славейков“ Милена Желязкова и на ЦДГ № 10 „Светлина“ Йоанна Димитрова получиха грамоти за издигане авторитета на институциите и за високи постижения в областта на образованието.

Категория "Култура и изкуство"

Индивидуална награда
Носител на индивидуалната  награда „Стара Загора“ е проф. д-р Марин Добрев, директор на Художествена галерия – Стара Загора. Той е автор на идеята, организатор и изпълнител на уникалното Квадринале на Балканската живопис „Митовете и легендите на моя народ“.

Колективна награда  
Тази година бяха излъчени два колектива, носители на наградата „Стара Загора“ - трупите на Драматичен театър „Гео Милев“ – за реализацията на творческия проект „Цар последен“ и на Държавния куклен театър – за реализацията на спектакъла „Джелсомино в страната на лъжците“.

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Култура и изкуство”

Индивидуална награда
Индивидуалната  награда „Млада Загора“, в раздел „Култура и изкуство“, бе връчена на  Симон Павлов от НУМСИ „Хр. Морфова“, завоювал Абсолютна награда /100 от 100 точки/ от XI Международен клавирен конкурс „Крайова – пиано“, Румъния, за отличията му в редица национални и международни конкурси, за неговата активност в културния живот на училището и на град Стара Загора.

Колективна награда
Не се присъжда


Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда

Индивидуалната награда „Млада Загора“ в направление „Наука и образование“ бе връчена на Цветомир Кирилов – ученик в 9 клас на ГПЧЕ „Ромен Ролан”, лауреат на Националната олимпиада по химия и участник в Националната олимпиада по немски език и Националната олимпиада по физика.

2018 г.

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
С индивидуалната награда „Стара Загора“ бе удостоена Йоанна Димитрова, директор на Детска градина № 10 „Светлина“, за висок професионализъм, за постигнати значими резултати и новаторски подход към образователно-възпитателния процес, за проявена творческа активност и популяризиране на образователните ценности.

Колективна награда
С колективната награда „Стара Загора“ бе удостоен педагогическият колектив на Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“ за изключителни постижения на учениците в областта на информационните технологии и математиката на олимпиади и конкурси на национално и международно ниво.

Категория "Култура и изкуство"

Индивидуална награда
С индивидуалната награда бе отличен актьорът Христофор Недков, актьор в Драматичен театър „Гео Милев“ за активното присъствие в културния и обществен живот на град Стара Загора, за ролите му в последния творчески сезон, за приноса му във възпитанието на младите хора в Младежка театрална студия „Сцена 99“.

Колективна награда  
Колективната награда „Стара Загора“ в областта на културата и изкуството бе присъдена на Държавна опера Стара Загора и Държавен куклен театър – Стара Загора за съвместната постановка на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини.

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
Индивидуалната награда „Млада Загора“ в направление „Наука и образование“ бе връчена на Йоан Маринов, ученик от 12-ти клас на Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“ за завоювани призови места в международни и национални конкурси и олимпиади и създаване на софтуерни приложения.

Колективна награда
Не се присъжда

Категория „Култура и изкуство”

Индивидуална награда
Не се присъжда

Колективна награда
Колективната  награда „Млада Загора“, в раздел „Култура и изкуство“, бе удостоена Школата по малка пластика с ръководител Слави Славов към Център за подкрепа за личностно развитие за завоювани призови места в международни и национални конкурси и за формиране на естетически и творчески умения.

2019 г.

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
С индивидуалната награда „Стара Загора“ бе удостоена Йорданка Мирчева, старши учител по български език и литература в Шесто основно училище „Свети Никола“.

Колективна награда
Колективната награда за наука и образование отиде при Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет за завоювано първо място в професионално направление „Ветеринарна медицина“ в рейтинговата система на висшите училища в България. Със същата награда бе отличен и колективът на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ за професионални успехи и изключителни постижения на учениците им.

Категория "Култура и изкуство"

Индивидуална награда
С индивидуална награда "Стара Загора" бе удостоен директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов за съществен принос в развитието и възхода на Държавна опера Стара Загора и като създател на иновативни и креативни проекти в областта на съвременните музикално-сценични изкуства.

Колективна награда  
Колективната награда „Стара Загора“ в областта на културата и изкуството бе присъдена на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ за високи художествено-творчески постижения и авторитетно присъствие в национални фолклорни сценични проекти и форуми.

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
Индивидуалната награда „Млада Загора“ в направление „Наука и образование“ бе връчена на Силвия Петкова, дванадесетокласничка от ГПЧЕ „Ромен Ролан“, лауреат на Националната олимпиада по френски език, представител на Стара Загора в годишната среща на клуба на Страсбург. Второкласничката Фабияна Костадинова също получи наградата „Млада Загора“ за участие в първенствата на Европейския съюз и златен медал на държавно първенство по шахмат.

Колективна награда
Колективната награда „Млада Загора“ за наука и образование бе присъдена на училищен отбор от ПГСАГ „Лубор Байер“ за първо място в националното състезание „Най-добър млад строител“.

Категория „Култура и изкуство”

Индивидуална награда
Кларинетистът Мариян Божидаров от музикалното училище „Христина Морфова“ бе отличен с наградата „Млада Загора“ за успехи в културата и изкуството. Младият талант дебютира като солист на Кралската филхармония в Лондон и е приет с пълна стипендия в Лондонската консерватория „Синиър Гилдхол“.

Колективна награда
С колективната  награда „Млада Загора“, в раздел „Култура и изкуство“, бе удостоен Ученическия училищен театър при СУ „Максим Горки“ за завоювана втора награда на Национален конкурс за театър на испански език.


2020 г.

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
С индивидуална награда „Стара Загора“ бяха удостоени доц. д-р Алексей Стоев, директор на филиал на Института за космически изследвания и технологии при БАН, Стара Загора и директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, Стара Загора. Създател на Национална школа по астрономия и астрофизика, както и проф. Жеко Ганев, - създател и ръководител старозагорска фирма, разработила и внедрила над 1200 инсталации у нас и в чужбина за обработка на питейни отпадни и силно замърсени води. Удостоен с първа награда за иновации от национален конкурс „Сграда на годината- 2019“.

Колективна награда
Не се присъжда

Категория "Култура и изкуство"

Индивидуална награда
С индивидуалната награда бе отличена Силвия Томова - художествен ръководител на  балета на Държавна опера - Стара Загора - за висок професионализъм, новаторски дух и личен принос за изключителните постижения на балета. Награда бе присъдена и на Иван Матев - за големия му принос за опазването на културно-историческото и литературното наследство в Стара Загора през годините и възраждането на музей "Литературна Стара Загора" чрез новооткритата оригинална експозиция.

Колективна награда  
Колективната награда „Стара Загора“ в областта на културата и изкуството бе присъдена на Народно читалище „Родина-1860“. През 2020 година културната институция навършва 160-години от основаването си. През годините читалището активно присъства в културния и обществен живот на града и страната. То е родоначалник и пазител на музикалните и театрални традиции на Стара Загора, съвременен център за знание и творческо възпитание на цялата общност.

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
Йоан Михайлов, ученик от 4-ти клас на СУ „Максим Горки“ получи индивидуалната награда „Млада Загора“ в направление „Наука и образование“ за завоюван диамантен медал на финалите на световното математическо състезание „World Mathematics Invitational“, проведено в Япония.

Колективна награда
Не се присъжда

Категория „Култура и изкуство”

Индивидуална награда
Не се присъжда

Колективна награда
С колективната награда „Млада Загора“ бе удостоена театрална трупа при СУ „Максим Горки“ за завоювана втора награда на национален конкурс за театър на испански език.

2021 г.

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
С индивидуална награда „Стара Загора“ беше удостоен доц. д-р. Добри Ярков, ректор на Тракийски университет, за изключителен принос за развитието и просперитета на висшето учебно заведение. С наградата посмъртно беше удостоена и Антония Сукманова, за доказан професионализъм и принос в учебно-възпитателната дейност в СУ „Максим Горки“.

Колективна награда
Бяха присъдени две колективни награди - на Шесто ОУ „Свети Никола“ като духовно средище на просвета и иновативни практики в обучението, както и на педагогическия колектив на Второ ОУ „П.Р.Славейков“- за постигнати високи резултати в учебно- възпитателната и извънкласната дейност.

Категория "Култура и изкуство"

Индивидуална награда
С индивидуалната награда в категория „Култура и изкуство“ бяха отличени ръководителят на Библиотека „Родина“ Слава Драганова като еталон за работа в библиотечното дело и българската книжовна култура и Лилия Филипова - за големия ѝ изследователски принос в проучването, опазването и популяризирането на уникалното културно-историческо наследство на Стара Загора и региона.

Колективна награда  
Не се присъжда

Награда “Млада Загора” за изявени ученици

Категория „Наука и образование”

Индивидуална награда
Десетокласникът от ППМГ „Гео Милев“ Мирослав Минчев и абитуриентката Миглена Трайкова от СУ „Максим Горки“ получиха индивидуални награда „Млада Загора“ в направление „Наука и образование“ за постигнати призови места в национални олимпиади.

Колективна награда
Не се присъжда

Категория „Култура и изкуство”

Индивидуална награда
С индивидуална награда беше удостоен Виктор Стоев, ученик в 4 клас в СУ „Васил Левски“ и възпитаник на Музикална школа при НЧ „Родина-1860“, за изявено участие в национални и международни музикални конкурси и спечелени високи награди.

Колективна награда
С колективната награда „Млада Загора“ беше удостоена Вокална студия „Усмивки“ при НЧ „Родина- 1860“, с ръководители Жанина Янкулова и Елена Малитакова, за постигнати високи отличия в международни и национални форуми.

Награда за гражданска доблест
С Награда за гражданска доблест бяха удостоени 59 студенти по медицина в Тракийски университет, които работиха неуморно в ковид отделения през изминалите месеци. Община Стара Загора връчи Благодарствени адреси и към екипите на Детска градина № 2 "Зорница" и на Детска ясла № 7 "Еделвайс" за проявена съпричастност към работещите в ковид отделения.

Награда Анастасия Тошева

За високи постижения в областта на образованието

Наградата е създадена през 1985 г. Връчвана е до 1989 г., след което е възстановена през 1999 г.

 

Носители на Наградата "АНАСТАСИЯ ТОШЕВА"

Носители на колективната
награда са били:
Индивидуални носители на
наградата са били:

Пето основно училище "Митьо Станев"

ГПЧЕ "Ромен Ролан"

Търговска гимназия

ПМГ "Гео Милев"

ЦДГ №7 "Светулка"

ЦДГ №8 "Българче"

СОУ "Максим Горки"

ЦДГ №17 "Знаме на мира"

СОУ "Васил Левски"

ЦДГ №29 "Славейче"


Павлин Пеев от ПМГ "Гео Милев"

Стоянка Хаджиева – директор на ЦДГ №10 "Светлина"

Стефан Кожухаров – учител в Търговската гимназия

Христо Христов – директор на ПМГ "Гео Милев"

 

2005 г.

Средно училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова"

Седмична детска градина № 24 "Радост"

Целодневна детска градина № 20 "Мир"

Пенка Парапанова – преподавател по математика в Обединен детски комплекс – Стара Загора

2006 г.

Шесто основно училище "Свети Никола" – по случай 165-годишнината на училището и за високи постижения в учебно-възпитателната работа

Тонка Иванова – учителка по физика в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – за висок професионализъм, активна извънкласна дейност и принос за просперитета на образованието в региона

Грамоти "Анастасия Тошева"
27 ученици – за постигнати успехи на олимпиади, конкурси, фестивали и състезания
28 учители
3 училищни настоятелства: ГПЧЕ "Ромен Ролан", Спортно училище "Тодор Каблешков", Второ основно училище "П. Р. Славейков"

2007 г.

Румяна Стефанова Горанова – учителка по български език и литература в ГПЧЕ "Ромен Ролан"

доц. д-р Христо Димитров Макаков – декан на Педагогическия факултет при Тракийския университет

СОУ "Железник"

СДГ № 10 "Светлина" – за изграждане на модерна архитектурна среда, създаваща оптимални условия за интегрирано отглеждане, възпитание и обучение на деца от различни етноси

ЦДГ № 25 "Ален мак" – за постигнати високи резултати в учебно-възпитателната дейност и издигане на нивото на предучилищното възпитание в Община Стара Загора

2008 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на детска градина – СДГ № 35 "Свобода"
Педагогически колектив на начално и основно училище – ІІ ОУ "П. Р. Славейков"
Педагогически колектив на среднообщообразователно училище и гимназия – ПГ по облекло и хранене "Райна Княгиня"

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Директор на детска градина – Бойка Люцканова – директор на ЦДГ № 3 "Ян Бибиян"
Директор на училище – не се присъжда
Учител в детска градина – Теодора Костова – учител в ЦДГ № 7 "Светулка"
Учител в начална степен – не се присъжда
Учител в прогимназиален етап – Бистра Турлакова – учител във ІІ ОУ "П. Р. Славейков"
Учител в гимназиален етап – Таня Стаматова – учител в ГПЧЕ "Ромен Ролан" и Светлозар Дойчев – учител в ПМГ "Гео Милев"

Диплом
Ученици и ученически колективи
Евгени Петков Папазов – ученик в ІV ОУ "Кирил Христов"
Валентин Славчев Славов – ученик в ІV ОУ "Кирил Христов"
Николай Иванов Белухов – ученик в ПМГ "Гео Милев"
Надежда Райчева Гичева – ученик в ПМГ "Гео Милев"
Маргарита Добринова Димитрова – ученик в ПМГ "Гео Милев"
Ростислав Емилов Енев – ученик в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Гергана Данчева Новачева – ученичка в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Ани Колева – ученичка в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Жени Иванова – ученичка в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Яна Николаева Иванова – ученичка в ПГ по облекло и хранене "Райна Княгиня"
Марин Петров Стоев – ученик в ПГ по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов"
Росен Йорданов Иванов – ученик в ПГ по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов"
Яница Николаева Георгиева – ученичка в Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски"
Костадинка Минчева Костадинова – ученичка в Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски"

Училищни настоятелства и общественици
СНЦ "Училищно настоятелство при Гимназия "Христо Ботев"
Училищно настоятелство към ОДЗ № 58 "Звездица"

2009 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на детска градина – ОДЗ № 58 "Звездица"
Педагогически колектив на начално и основно училище – не се присъжда
Педагогически колектив на средно общообразователно училище и гимназии Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов"

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Директор на детска градина – Наташа Цолова Новачкова – директор на ЦДГ № 29 "Славейче"
Директор на училище – не се присъжда
Учител в детска градина Величка Велчева – учител в ЦДГ № 35 "Свобода"
Учител в начална степен на училище Петя Йорданова Костова – учител в НУ "Димитър Благоев"
Учител в прогимназиален етап на училище Тошо Георгиев Стефанов – учител по изобразително изкуство в СОУ "Васил Левски"
Учител в гимназиален етап Петър Коняров Щилянов – учител пенсионер и Керка Иванова Колева – учител по руски език и литература в СОУ "Максим Горки"

Диплом
10 ученици – за постигнати успехи на олимпиади, конкурси, фестивали и състезания
Училищното настоятелство на ЦДГ № 68 "Патиланско царство"

2010 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогическите колективи на ЦДГ N 7 "Светулка", СДГ N 24 "Радост", НУМСИ "Христина Морфова" и ГПЧЕ "Ромен Ролан".

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Грозданка Димитрова Ранчева, директор на ЦДГ "Светулка"
Милка Стоянова Генчева, старши учител в ЦДГ "Светулка"
Златка Митева Шабаркова, начален учител във II ОУ "П. Р. Славейков"
Златка Петкова Гинчева, начален учител в СОУ "Васил Левски"
Росица Делчева Атанасова-Минева, начален учител в V ОУ "Митьо Станев"
Марияна Тодорова Генчева, главен учител по история и цивилизация в IV ОУ "Кирил Христов"
Сребра Ангелова Порязова, учител по български език и литература в V ОУ "Митьо Станев"
Славка Колева Стойкова, учител по философия в Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски"

Диплом
Мая Живкова Генева, ученичка в IV ОУ "Кирил Христов"
Леда Петрова Драгиева, ученичка във II ОУ "П. Р. Славейков"
Николай Владимиров Генов, ученик във II ОУ "П. Р. Славейков"
Теодор Павлинов Филипов, ученик във II ОУ "П. Р. Славейков"
Таня Божидарова Танева, ученичка в СОУ "Максим Горки"
Йоана Йовчева Петрова, ученичка в СОУ "Максим Горки"
Делян Лафчиев, ученик в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Рада Кирилова, ученичка в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Моника Емилова, ученичка в ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Борис Красимиров Марков, ученик в СОУ "Васил Левски"
Калина Драгомирова Кайракова, ученичка в СОУ "Васил Левски"
Иван Атанасов Рудев, ученик в V ОУ "Митьо Станев"
Теодора Иванова Кючукова, ученичка в V ОУ "Митьо Станев"
Жасмина Мирославова Митева, ученичка в V ОУ "Митьо Станев"

2011 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на начално училище "Димитър Благоев"

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Камен Ябълкаров – директор на ПГ по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов"

Диплом за високи постижения
Диана Динчева Георгиева – заслужил учител и дългогодишен директор на СОУ "Иван Вазов"

2012 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на СОУ ”Максим Горки”

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Лиляна Александрова – старши учител по музика в V ОУ „Митьо Станев”

Награда за ученически колектив, училищно настоятелство, граждани и ученици:
Ивайло Панайотов – VІ а клас, ІІ ОУ „П.Р.Славейков“ (ученик)
Академичен колегиум на Педагогически факултет, Тракийски университет

2013 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на IV ОУ "Кирил Христов"

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Любка Иванова - директор на ОДЗ № 34 „Райна Княгиня"
Росица Атанасова - Минева - старши начален учител в V ОУ „Митьо Станев".

Награда за ученически колектив, училищно настоятелство, граждани и ученици:
Мила Минева - старши експерт по обществени науки и гражданско образование в Регионален инспекторат по образованието,
Йолита Добрева - ученичка от Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски" за спечелено второ място на Национално състезание по счетоводство през 2012 г.,
Константина Петкова Иванова - гражданин, родител на дете в Обединено детско заведение № 34 „Райна Княгиня" - за изразена гражданска позиция и принос за  подобряване на материалната му база,
„Технопол" ЕООД, Стара Загора - за изразена гражданска позиция и безвъзмездна охрана на сградата на ОДЗ № 34 „Райна Княгиня

2014 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогически колектив на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер" - по случай 70-годишнината на училището и за високи постижения  в учебно-възпитателната работа, за прилагането на иновативни педагогически подходи и модернизация на учебната база.
Педагогически колектив на Целодневна детска градина № 24 „Радост" - за високи резултати във възпитателно-образователния процес, за включване и задържане на децата от етническите малцинства в подготвителните групи за предучилищна подготовка, за активно участие в проекти и Национални програми на МОН, както и за ползотворно сътрудничество с родителската общност.
50-годишния юбилей на СОУ „Христо Смирненски" - за висок професионализъм, мениджърски умения и граждански принос за развитие на образованието на ученици билингви, както и във връзка с 50-годишния юбилей на училището.

Плакет „Анастасия Тошева” - индивидуални носители 
Пламен Михалев - учител по изобразително изкуство в ОУ „Кирил Христов" - за активно и успешно участие на негови ученици в общински, регионални, национални и   международни конкурси и състезания и за безвъзмездно изработване на всички стенописи в училището.

2015 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогическите колективи на II ОУ „Петко Рачев Славейков” и ЦДГ № 66 „Детски рай” – за високи постижения във възпитателно-образователния процес.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Венета Йоргова – учител по практическо обучение в Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски” – за участие в разработване на учебна програма към МОН.
Михаил Михов – ученик от 4 клас във II ОУ „Петко Рачев Славейков” – за завоюваните три първи места в национални и международни математически олимпиади.

2016 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Педагогическите колективи на Детска градина № 10 „Светлина“ и Детска градина № 7 „Светулка“ – за високи постижения във възпитателно-образователния процес.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Любомир Любенов – учител по математика, подготвил четирите старозагорски деца, извоювали медали на математически състезания в Сингапур и Хонг Конг, организатор е и на национално математическо състезание „Математика без граници“.

Проф. д.в.м.н. Иван Въшин - ректор на Тракийски университет Стара Загора – за първи път в България работи и защитава 2 дисертации по изолиране и диференциране на микроорганизми в областта на медицината и ветеринарната медицина.

За носител на отличието бе предложена и Дочка Тодорова – старши учител в Детска градина № 7 „Светулка“ – доказан професионалист, педагог и творец. Работи със студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет в Стара Загора.

Предложени за индивидуални носители на плакет „Анастасия Тошева“ бяха и старозагорските ученици, медалисти от международни математически първенства и олимпиади. Петокласниците Михаил Михов и Любен Карбанов, Светослав Карабалиев, 6 клас, всички от ППМГ „Гео Милев“ и Христо Георгиев – ученик от 4 клас на Средно училище „Максим Горки“, бяха удостоени с грамоти.

2017 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Детска градина № 68 „Патиланско царство“ - за високи постижения като екип, модерна материална база, ефективно използване на иновативни технологии и съвременни методи за обучение, активна работа с родителите, както и за организираната съвместно с Общината „Патиланска Европеада“, в рамките на кампанията „Стара Загора европейски град на спорта“.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Мариета Петрова, директор на XI основно училище „Николай Лилиев“ - за въвеждане на иновативни практики, работа по проекти и стимулиране на училищни изяви за създаване на оптимизирани условия за работа на педагогическия екип.

2018 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Дeтcĸa гpaдинa №10 „Cвeтлинa“ - за работата си по няколко проекта - “Училищната мрежа на програмите Екоучилища и Учим за гората - модел за успешно сътрудничество за устойчиво развитие, на опазване на околната среда и екологично образование”, “С грижа за всяка капка”, за съвместни инициативи с Операта, Драматичния и Кукления театър в Стара Загора.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Taня Maджapoвa, пpeпoдaвaтeл пo aнглийcĸи eзиĸ в Гимнaзия c пpeпoдaвaнe нa чyжди eзици „Poмeн Poлaн“ - за многобройните успехи на нейни възпитаници на национално и международно ниво, за разработени и финансирани от Европейската комисия 4 проекта по програма Еразъм+, за получен от ЕК сертификат за най-добра проект в областта на образованието и младежта “Моята, твоята, нашата културна идентичност”.

Гергана Стратиева стана първият носител на учредената през юли тази година награда “Млад учител”, която се присъжда за значим принос в областта на образованието и с него се удостояват млади учители и други педагогически специалисти със стаж до 5 години.

2019 г.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
Сребра Порязова, учител по български език и литература в Пето основно училище „Митьо Станев“, и Маргарита Шоселова, музикален педагог в Държавна опера Стара Загора, създател и ръководител на Детско-юношеска студия за опера и балет „Маргаритки“.

2020 г.

Плакет „Анастасия Тошева” за колектив
Динка Тодорова, Живка Недялкова, Ивелина Глинджурска и Радостина Кръстева – учители по информатика и информационни технологии в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ за спечелени проекти и участие в Национални програми – проект „Шанс за работа“, 2 проекта по Национална програма „Информационни и компютърни технологии“, проект „Четири лапи“ и др.

Плакет „Анастасия Тошева” индивидуални носители 
проф. д-р Петър Динев Петров, дългогодишен преподавател и декан в изминалия мандат на Педагогически факултет при Тракийски университет, работил за утвърждаване на образователните традиции и продължаване делото на Анастасия Тошев, Павлин Здравков Пеев, старши учител по информатика и информационни технологии в ППМГ „Гео Милев“, член на Национална комисия за олимпиади и състезания по информатика, ръководител на школа по информатика в ЦПЛР и Красимир Петров Къшев, преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“, ментор, вдъхновител и реализатор на значими сценични проекти с участието на ученици, с принос към успешна професионална реализация на възпитаници на училището.

Плакет “Млад учител”
Евгени Черепов, учител по Български език и литература в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Дамян Дончев Димитров, учител по професионална подготовка в НПГВМ „Иван Павлов“ и Асен Йорданов Анастасов, учител по професионална подготовка в НПГВМ „Иван Павлов“ за прилагане на креативни и иновативни методи при преподаването.

Награда Икар

За високи постижения на студенти и ученициНаграда Икар
в областта на науката, културата и спорта


Наградата е учредена през 2005 г. и е връчвана до 2013 г

 

 

 


Носители на Наградата "ИКАР"

2005 г.

Отбор по бадминтон - момичета към ІV ОУ "Кирил Христов" :Стефани Ясенова Гюдженова – VІІІ кл., Виктория Радостинова Желева – VІ кл., Мария Иванова Минкова – VІ кл., Мирена Тилева Керезова – VІІ кл.
Ръководител: Ивалина Александрова

Иван Недков Димитров – ученик от ГПЧЕ "Ромен Ролан"
Възпитаник на средношколски център по физика към Народно читалище "Георги Бакалов". Ръководител: ст. н. с. Борис Комитов

2006 г.

Школа по изобразително изкуство "Икар" при Народно читалище "Даскал Петър Иванов", за особени постижения на младите художници, участвали в национални и международни изложби. Ръководител: Камелия Мирчева

Николай Белухов – ученик от 11 клас на ПМГ "Гео Милев", за високи постижения в областта на математиката

2007 г.

Детска вокална студия "Усмивки" при НЧ "Родина" – за постижения в областта на културата (награди, албуми, песни, включени в учебниците по музика за І – ІV кл.).
Ръководители: Жанина Янкулова и Елена Маликатова

Отбор по баскетбол – юноши, към ГПЧЕ "Ромен Ролан" – за високи постижения в областта на спората (републикански шампион за 2007 г. на Ученическите игри).

Цветослав Венциславов Койнарски, студент VІ курс във Ветеринарномедицинския факултет при Тракийския университет – за високи постижения в областта на науката (отличен успех, научноизследоветелска дейност и публикации).

2008 г.

Йонко Дончев Дончев, ученик в Спортно училище "Тодор Каблешков" – за високи постижения в областта на спората, в дисциплината "Скокове на акробатична пътека".
- VІІ място на Световно първенство в гр. Квебек, Канада, проведено през м. ноември 2007 г.
- Първо място на международен турнир в гр. Гент Белгия през м. април 2008 г.
- Трето място на международен турнир в гр. Лоуле, Португалия.
- Шампион на страната в своята възрастова група. Клуб по скокове на батут и акробатика "Добри Костин".

Детска вокална група "Ян Бибиян" – ІІ ОУ "П. Р. Славейков" – носител на множество престижни национални и международни награди, с 4 самостоятелни албума. Носител на три големи награди от Световен детски и младежки фестивал, проведен през м. април 2008 г. в Италия – голямата награда Гранд при "Ла корона ди Орфео" и специалните награди "Диамант в короната на Европа".

Отбор по баскетбол – девойки при ІХ ОУ "Веселин Ханчев" – в две последователни години отборът е първенец на Националните спортни ученически игри, носител е на златни медали и купи от състезания и турнири по баскетбол.

2009 г.

Станислав Кънчев Кънев, ученик от 11 клас в Спортно училище "Тодор Каблешков" – за високи постижения в областта на спорта, национален състезател в дисциплината "Борба класически стил – кадети". 
- Бронзов медалист от Европейско първенство по борба класически стил – кадети в Сърбия. 
- Второ място на Международен турнир "Виктори" за кадети, проведено в Турция. 
- Златен медал от Международен турнир "Динко Петров" за кадети, Стара Загора. 
- Двукратен шампион на България. 

Отбор от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Лубор Байер"
- Национален първенец (Първо място) от Национален кръг в състезание по професионално направление "Строителство и геодезия". В дисциплина "Ефекти и декоративни мазилки" – Драгостина Детелинова; дисциплина "Сухо строителство" – Венцислав Тепелиев и Йордан Йорданов; дисциплина "Облицовки и настилки" – Иван Петров, дисциплина "Зидария с YTONG" – Христо Кълвачев.
- Трето място в дисциплина "Сухо строителство" на Международно състезание "KNAUFJUNIORTROPHY 2009", проведено през м. юни 2009 г. в Загреб, Хърватска, за Венцислав Тепелиев и Йордан Йорданов.

2010 г.

Вокален квартет "Розов свят" с художествен ръководител Веселин Божков при Народно читалище "Св. Климент Охридски – 1858 г." – за постижения в областта на изкуството.
- Златен медал на Национален конкурс "Орфеева дарба", гр. София, на Гран при на Национален конкурс "Сладкопойна чучулига", гр. Бургас и др. първи награди.

Милица Елинова Семерджиева – ученичка от VІІ клас във ІІ ОУ "П. Р. Славейков" – за високи постижения в областта на изкуството.
- Солистка на Детска вокална група "Ян Бибиян", заела І място на международен конкурс "Песен магия", Кранево, през 2008 г.
- Като индивидуален изпълнител печели Гран-при на фестивалите "Диамант в короната на Европа" и "Магия Италиана" в Италия.

2011 г.

Владимир Христов Шишков,  ученик от 11 клас в Спортно училище "Тодор Каблешков", национален състезател по бадминтон – за високи постижения в областта на спорта.
- Носител на първо място от Първите световни игри за момчета до 15 години.
- Златен медал от Балканското първенство за смесени двойки до 17 години.
- Първо място от Балканското първенство до 15 години – индивидуално представяне.
- Участник в Европейско първенство за юноши до 17 години.

Театрална формация при ГПЧЕ "Ромен Ролан" с режисьор Стефан Делев и ръководител Теодора Николова. Трупата е носител на множество отличия на Франкофонските фестивали – няколко златни маски, награди за най-добър актьор и най-добра актриса, а през 2011 година и на "Специалната награда на журито".

2012 г.

Галина Костова, ученичка от 12 клас в СОУ "Иван Вазов". Носител на награди от международни и национални конкурси в областта на литературното творчество.

2013 г.

Отбор на Професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов", спечелил състезание и квота за участие в програмата „Евроскола" на Европейския парламент.

Иван Петков Петков – випуск 2013 на Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан", завоювал първо място на Национално състезание по публична реч в София и класиран сред първите 10 участници на международния кръг на състезанието, проведено в Лондон.

 

Почетни граждани


УДОСТОЕНИ СЪС ЗВАНИЕТО "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА СТАРА ЗАГОРА"
Български и чужди граждани (приживе и посмъртно) за изключителни заслуги в развитието на Стара Загора

П Р А В И Л Н И К за удостояване със званието "Почетен гражданин на Стара Загора"


1963

1. Веселин Симеонов Ханчев, поет, за заслуги към българската литература – 8.11.1963 г.
2. Василий Иванов Банников, участвал в строителството на АТЗ, гражданин на СССР – 22.08.1963 г.
3. Валентина Владимировна Терешкова, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.
4. Валерий Фьодорович Биковски, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.

1964

5. Леонид Илич Брежнев, член на Президиума и секретар на ЦК на КПСС, гражданин на СССР – 10.09.1964 г.
6. Александър Ишков, министър на рибната промишленост на СССР – 14.09.1964 г.
7. Валтер Улбрихт, първи секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР – 15.09.1964 г.

1965

8. Владимир Чернов, парашутист. Преди 09.09.1944 г. участвал в партизанското движение в Старозагорски окръг, гражданин на СССР - 05.09.1965 г.

1966

9. Григорий Сергеевич Хламов, началник на Главно управление на държавен резерв за материали при МС на СССР – 21.09.1966 г.
10. Алексей М. Токарев, във връзка с дружбата между гр. Стара Загора и гр. Куйбишев, гражданин на СССР – 26.09.1966 г.

1967

11. Акад. Димитър П. Димитров, посветил научната си дейност на древната история на Стара Загора – 05.05.1967 г.
12. Дамян Николов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
13. Койчо Петров Пенчев, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
14. Еньо Нанев Петков, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
15. Атанас Добрев Атанасов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
16. Иван Трифонов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
17. Иван Радков Костов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
18. Иван Мирчев Стоянов, поет – 26.10.1967 г.

1968

19. Александър М. Позанов, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
20. Анатолий Г. Гусев, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
21. Тано Цолов, член на ЦК на БКП, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора – 01.02.1968 г.
22. Семьон Андреевич Скачков, председател на Комитета за взаимопомощ на СССР – 01.09.1968 г.
23. Степан Иванович Мойсейченко, офицер от Червената армия, гражданин на СССР – 08.09.1968 г.
24. Ген. Леонид Устинович Белоус, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 22.11.1968 г.

1969

25. Акад. Петко Груев Стайнов, композитор, по повод 20 г. от създаване на Градския представителен детски хор – януари 1969 г.
26. Ружа Делчева, народен артист – 24.01.1969 г.
27. Стефан Й. Гецов, артист – 24.01.1969 г.
28. Никола Й. Николов, оперен певец – 24.01.1969 г.
29. Любомир Кабакчиев, артист – 24.01.1969 г.
30. Василий Кузмин Хренов, ръководител на групата съветски специалисти, участвали в изграждането на комплекс "Марица-изток", гражданин на СССР – 20.05.1969 г.
31. Леонид Аркадиевич Костандов, министър на химията на СССР – 28.08.1969 г.
32. Николай Николаевич Органов, първи зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
33. Владимир Николаевич Судец, зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
34. Генадий Павлович Неопиханов, специалист, участвал в изграждането на завода за капролактам, гражданин на СССР – 09.10.1969 г.
35. Христо Никифоров Шанов, секретар на ОК на БКП, по случай 50-годишнината му – 28.11.1969 г.

1970

36. Мара Георгиева Нанева, скулптор, автор на паметника на Ленин в Стара Загора – 21.04.1970 г.

1971

37. Андриан Николаев, летец-космонавт, гражданин на СССР – 25.05.1971 г.

1972

38. Димо Дичев Новаков, за заслугите му за изграждане и укрепване на БКП, член на ЦК на БКП – 27.01.1972 г.
39. Николай Гяуров, оперен певец – 30.11.1972 г.


1973

40. Алексей Петрович Мересиев, летец, герой на СССР, във връзка с пребиваването му в града ни – 11.07.1973 г.
41. Кръстьо Желязков Добрев, участник в борбата против капитализма – 24.09.1973 г.

1976

42. Алексей Станиславович Елисеев, космонавт, гражданин на СССР – 08.04.1976 г.

1977

43. Николай Константинович Байбаков, за оказана ценна помощ в развитието на химическата промишленост, електрониката и др. отрасли, гражданин на СССР – 07.07.1977 г.
44. Никола Динев Николов, заслужил майстор на спорта и световен шампион по борба – 21.09.1977 г.
45. Акад. Марин Петров Големинов, композитор – 21.11.1977 г.

1978

46. Стойо Иванов Неделчев-Чочоолу, за големите му заслуги в съпротивителното движение у нас и в изграждането на развито социалистическо общество в НРБ – 07.02.1978 г.

1979

47. Георги Иванов Иванов, първият български космонавт – 09.05.1979 г.
48. Николай Николаевич Рукавишников, космонавт – 09.05.1979 г.

1981

49. Георги Павлов Георгиев, герой на социалистическия труд, за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма, народен представител – 16.02.1981 г.
50. Борис Владимирович Бальмонт, министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.
51. Владимир Михайлович Воеводин, зам.-министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.

1982

52. Михаил Сергеевич Соломенцев, кандидат-член на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на РСФСР – 17.03.1982 г.
53. Атанас Петков Стоянов, строителен работник в СМК – 01.11.1982 г.

1983

54. Димитър Тодоров Узунов, оперен певец – 21.01.1983 г.
55. Георги Цанков Панков, министър на химическата промишленост, във връзка с 20-годишнината от пускането в експлоатация на Химическия комбинат – 30.05.1983 г.
56. Анна Томова-Синтова, оперна певица – 28.11.1983 г.

1984

57. Атанас Димитров Петров, заслужил деятел на хранителната промишленост, във връзка с удостояването му със званието "Герой на социалистическия труд" – 30.03.1984 г.
58. Проф. Въто Груев Груев, заслужил деятел на науката, професор, за особено големите му заслуги в изграждането на ВИЗВМ – 21.05.1984 г.
59. Костас Димитриус Канидис, алпинист, участник в българската експедиция "Еверест-84" – 28.05.1984 г.
60. Людмила Жечева Андонова, спортистка, световен рекордьор на висок скок – 12.12.1984 г.
61. Павел Христов Матев, поет – 12.12.1984 г.

1985

62. Христо Нанев Стайков, за личния му принос в укрепване на народната власт и награждаването му с орден "Георги Димитров" – 08.04.1985 г.
63. Йордан Христов Капсамунов, кмет на Стара Загора – 08.04.1985 г.

1987

64. Дойка Русенова Докузова, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма – 26.03.1987 г.
65. Пенка Минева Стойкова, заслужил майстор на спорта – 26.03.1987 г.

1988

66. Анатолий Яковлевич Соловьов, за успешно изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
67. Виктор Петрович Савених, за успешното изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
68. Александър Панайотов Александров, български летец-космонавт, за успешното изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" – 01.07.1988 г.


1993

69. Рене Йорданова, оперна певица – 04.10.1993 г.
70. Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач – 04.10.1993 г.

1994

71. Иван Тодоров Попчев, художник (посмъртно) – 29.09.1994 г.
72. Христо Кацаров, поет, драматурт (посмъртно) – 29.09.1994 г.
73. Недьо Александров, историк и общественик – 29.09.1994 г.
74. Петър Русков, художник и сценограф – 29.09.1994 г.
75. Едит Гайс, д-р на филологическите науки, Берлин, Германия, за изключителен принос в научното изследване и популяризиране на историята на Августа Траяна по целия свят с издадения от нея научен труд – 29.09.1994 г.
76. Д-р Христо Огнянов, литератор, историк, журналист – 29.09.1994 г.

1995

77. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Панкратий, за съхраняване на църковното наследство – 21.09.1995 г.
78. Васил Михайлов, артист – 21.09.1995 г.

1996

79. Иван Неделчев, енциклопедист, краевед, писател (посмъртно) – 03.10.1996 г.
80. Веселина Кацарова, оперна певица – 03.10.1996 г.
81. Радослав Димитров, летец-изпитател (посмъртно), загинал при изпълнение на служебния си дълг – 03.10. 1996 г.
82. Димитър Димитров, дългогодишен диригент на Старозагорската опера – 03.10.1996 г.

1997

83. Проф. Митко Гогошев, физик, принос за космическата наука (посмъртно) – 02.10.1997 г.
84. Леда Милева, поетеса и преводачка и за дарителството, свързано с къща музей "Гео Милев" – 12.10.1997 г.
85. Минчо Драндаревски, за всеотдайна служба на народа и БЗНС (посмъртно) –12.10.1997 г.

1998

86. О.з.ген.-майор Делчо Делчев, за строителството на България – 01.10.1998 г.
87. Кирил Тодоров, композитор – 01.10.1998 г.
88. Александър Михайлов – Аличко, музикант – 01.10.1998 г.

1999

89. Проф. Росен Иванов, лекар, ортопед – 25.06.1999 г.
90. Стефка Минева, оперна певица – 01.10.1999 г.
91. Проф. Андон Геров, учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България – 01.10.1999 г.
92. Акад. Никола Бонев, астроном, създател на Старозагорската обсерватория (посмъртно) – 10.10.1999 г.

2000

93. Проф. Минко Балкански, световнопризнат физик – 18.05.2000 г.
94. Наум Шопов, артист – 28.07.2000 г.
95. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно) – 29.09.2000 г.
96. Стойчо Стойчев, поет (посмъртно) – 29.09.2000 г.
97. Арманд Перего от Страсбург (Франция), за активната му дарителска дейност – 29.09.2000 г.
98. Росица Баталова, диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град – 29.09.2000 г.
99. Проф. Александър Йосифов, композитор – 29.09.2000 г.
100. Иванка Колева, параолимпийска шампионка – 23.11.2000 г.
101. Станчо Колев, световен шампион по борба – 23.11.2000 г.

2002

102. Проф. Петър Жеков, учен генетик и композитор – 05.10.2002 г.
103. Крум Георгиев, фолклорист – 05.10.2002 г.
104. Георги Велев, артист – 05.10.2002 г.
105. Д-р Никола Ненов, лекар (посмъртно) – 05.10.2002 г.


2003

106. Богдана Попова, хоров диригент – 05.10.2003 г.
107. Веселин Ненов, композитор и диригент – 05.10.2003 г.
108. Величка Койчева, музеен работник – 05.10.2003 г.
109. Жеко Христов, поет (посмъртно) – 05.10.2003 г.
110. Д-р Дарина Кръстинова, лекар офталмолог – 05.10.2003 г.
111. Проф. Иван Карабалиев, преподавател в Тракийския университет – 05.10.2003 г.
112. Добри Алексиев Костин, старши треньор по спортна акробатика – 05.10.2003 г.

2004

113. Таньо Клисуров, поет – 24.05.2004 г.
114. Димитър Македонски, учител – 24.05.2004 г.
115. Борис Христов, световноизвестен оперен певец, бас (посмъртно) – 24.05.2004 г.
116. Димитър Николов, музеен работник – 24.05.2004 г.

2005

117. Иво Папазов – Ибряма, музикант – 04.10.2005 г.

2006

Не се присъжда.

2007

Не се присъжда.

2008

 Негово Високоблагоговейнство митрофорен протойерей Александър Иванович Карягин, Предстоятел на Руското подворие в България – Протокол №13/26.06.2008 г.
118. Светлозар Дойчев, учител по математика в ПМГ "Гео Милев" Стара Загора, автор на учебници, наставник на националния отбор по математика – 18.09.2008 г.
119. Явор Янакиев, спортист, състезател по борба класически стил, световен шампион 2007 г., носител на бронзов медал от Олимпийските игри в Пекин 2008 г. – 18.09.2008 г.
120. Христина Морфова, оперна певица (посмъртно) – 30.10.2008 г.
121. Митрополит Методий Кусев (посмъртно) – 30.10.2008 г.

2009

Не се присъжда.

2010

122. Димитър Рачев, съдия и културен деец, по случай 100-годишнината му – 30.09.2010 г.

2011

Не се присъжда.

2012

Не се присъжда.

2013

123. Петър Хубчев, старши треньор на ПФК "Берое". Под ръководството на Хубчев през 2013 г. "Берое" печели Купата на България и Суперкупата на България и записа ново участие в Европейските клубни турнири - 26.09.2013 г.

2014

124. Димо Бухчев, бизнесмен, наследник на един от старите старозагорски индустриални родове, известен с благотворителната си дейност - 11.09.2014 г.

2015

125. Петра Мечева, учителка. За принос към просветното дело на града тя е удостоена с орден "Кирил и Методий" и е една от първите носителки на престижната награда за учители на Стара Загора "Анастасия Тошева". От 1992 г. г-жа Мечева оглавява Тракийско дружество "Одринска епопея". Дългогодишен председател е и на Тракийския женски съюз в България и член на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България – 17.09.2015 г.

2016

126. Петко Петков, футболист. Ненадминат голмайстор за отбора на Берое. Играл в Аустриа (Виена). Селекционер в Берое. Считан за човека, изградил шампионския отбор на Берое. После става треньор. Когато Берое става шампион през 1986 година, той не е на кормилото, а наставник е Евгени Янчовски. Впоследствие още два пъти е начело на Берое - 29.09.2016 г.

127. Кънчо Матев, дългогодишен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан”. Един голям човек, педагог и ръководител, който създаде модел за качество и престиж на  българското образование. Модел за лидер, управляващ с огромната власт на собствения си авторитет - 29.09.2016 г.

2017

128. Христо Стоичков, футболист - 05.10.2017 г.

2018

Не се присъжда.

2019

129. Мария Жекова, общественик и дарител на сградата, в която ще се помещава Център за даровити деца - 26.09.2019 г.

130. Снежана Дескова, балетна прима и дългогодишен ръководител на школата за класически танци при НЧ „Родина - 1860“ - 26.09.2019 г.

2020

Не се присъжда.

2021

131. Проф. д-р Иван Божков, първи ректор на Тракийския университет и преподавател във Ветеринарномедицинския факултет  - 30.09.2021 г.

Правилник за удостояване със званието Почетен гражданин на Стара Загора

Чл. 1. Този правилник определя принципите, условията и реда за удостояване със званието "Почетен гражданин на Стара Загора”.

Чл. 2. Званието се присъжда по процедурата, предвидена в този правилник, в съответствие със следните принципи:
1. публичност и прозрачност;
2. свободна и честна конкуренция;
3. равнопоставеност на всички кандидати.

Чл. 3. Със званието се удостояват български и чуждестранни граждани приживе или посмъртно за:
1. значими постижения във всички области на обществения живот;
2. проявена смелост, гражданска доблест и героизъм.

Чл. 4. Званието се присъжда с решение на Общинския съвет по повод Празника на града 5 октомври и в изключителни случаи.

Чл. 5. В рамките на една календарна година се присъждат не повече от две звания "Почетен гражданин на Стара Загора". При изключително равностойни кандидатури или при възникване на извънредни обстоятелства се допуска присъждане на повече от определения брой.

Чл. 6.(1). Предложения за удостояване с почетното звание може да бъде направено от:
1. държавни и общински институции;
2.обществени и професионални организации и творчески формирования;
3. граждани на Община Стара Загора.
(2). Предложенията се подават до Председателя на Общинския съвет в писмен вид и мотивирани не по-късно в срок до 1 юни. Подадените след този срок предложения не се разглеждат.
(3). При извънредни обстоятелства предложенията се подават при възникването им.

Чл. 7. Председателят на Общинския съвет, след изтичане на срока по чл.6, ал.2 публикува постъпилите предложения в Интернет страницата на Общината и в местната преса и предава материалите на Постоянната комисия по култура и вероизповедания за събиране на допълнителни данни .

Чл. 8. Постоянната комисия по култура и вероизповедания обработва всички постъпили материали по направените предложения, като има право да:
1. изисква допълнителни данни по предложенията;
2. организира публични дискусии;
3. направи допитване до гражданството чрез: Интернет страницата на Общината, средствата за масово осведомяване, анкети, поставяне на нарочни кутии в сградата на Общината и на други общодостъпни места за набиране на мнения;
4. изисква становище на общинската администрация;
5.извърши други дейности в тази връзка по нейна преценка.

Чл. 9. В срок до 30 юли Постоянната комисия по култура и вероизповедания:
1. разглежда и обсъжда предложените кандидатури, всички постъпили материали в резултат на дейността й по предходния текст;
2. внася мотивирано становище до председателя на Общинския съвет за всяка от постъпилите кандидатури.

Чл. 10.(1). Председателят на Общинския съвет поставя постъпилите материали на разглеждане от комисия в състав: председателя на Общинския съвет, Кмета на общината и председателите на ПК.
(2). Комисията:
1. подрежда предложенията според доказания принос на номинираните за издигане авторитета на Стара Загора и общината или други негови изключителни качества и заслуги;
2. внася на заседание на Общинския съвет, предхождащо Празника на Стара Загора, одобрените кандидатури с мотивирано предложение за удостояване със званието "Почетен гражданин на Стара Загора".

Чл. 11. Общинският съвет взема решение с тайно гласуване и обикновено мнозинство.

Чл. 12. На празника на града, 5 октомври, Кметът на Стара Загора и Председателят на Общинския съвет, тържествено връчват на удостоените със званието "Почетен гражданин на Стара Загора" лица:
1. почетна огърлица;
2. грамота;
3. парична премия в размер на 1000 лева.

Чл. 13. Когато званието се присъжда посмъртно, символите по предходния текст се връчват на наследниците.

Чл. 14. Имената на удостоените със званието "Почетен гражданин на Стара Загора", придружени със снимка и кратки биографични данни, се вписват в специална книга, която се съхранява при Председателя на Общинския съвет.

Чл. 15. Почетният гражданин има право да бъде приеман по всяко време от Председателя на Общинския съвет и ръководството на администрацията, да изисква данни от дейността им и да участва във всички официални събития в града.

Чл. 16. Званието “Почетен гражданин на Стара Загора” може да бъде отнето:
1. когато лицето е загубило качествата, за които му е присъдено званието;
2. при извършени действия, уронващи престижа или интересите на Община Стара Загора;
3. в други случаи, при които присъденото звание не отговаря на поведението на носителя.

Чл. 17. Предложения за лишаване от звание могат да направят:
1. лицата по чл.6, ал.1 от този Правилник;
2. 1/3 от общия брой на общинските съветници.

Чл. 18. Отнемането на званието става по правилата за присъждането му по реда на този правилник.

Чл. 19.(1). Лишените от званието лица са длъжни да върнат почетните символи, връчени им по чл.11 от правилника, в едномесечен срок след приемане на решението на Общинския съвет.
(2). Решенията по лишаване от званието се вписват със забележка в относимата страница в специалната книга по чл.13 от този правилник.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Този Правилник е приет на 22-ро заседание на Общинския съвет на 08.03.2005 г. с Решение № 318 и отменя “Правилника за удостояване със званието "Почетен гражданин на Стара Загора" приет с Решение № 3 от 23-то заседание на Общинския съвет, проведено на 04.10.1993 година и допълнен с Решение № 489.4. от 41-то заседание на Общински съвет, проведено на 03.09.1998 година, допълнен с Решение № 734.4./01.10.1999 година, допълнен с Решение № 151.2/22,23.06.2000 година.
 

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора