Тодор Николов е роден в Казанлък, живее и работи в София. Завършил е специалност “Журналистика” в СУ “Климент Охридски” и вестникарството става негова професия. Бил е редактор и отговорен секретар на ежедневни и седмични вестници, работил е в издателство. Познава вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че в нашето объркано и несправедливо време, когато всичко се купува и продава – често на твърде висока цена – най-щастливи в живота ни правят безценните човешки неща: приятелството, усмивката, любовта (ако е истинска), морето, слънцето и дори дъжда, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. За тези неща става дума в сборника с разкази на Тодор Николов със заглавие “Тигър под дъжда”. В книгата са събрани съвременни разкази, писани в близките 4 – 5 години. Разкази, в които нещата от живота привидно са такива, каквито ги познаваме, но зад тях авторът е поискал да открие и едни други, незабележими на пръв поглед подробности. Обикновено пропускаме или отминаваме тези подробности – без да разберем, че животът извън тях е лишен от онзи смисъл, който авторът е опитал да подскаже на своите читатели.
Тодор Николов публикува разкази в почти всички централни и регионални издания. Награждаван е в редица литературни конкурси: “Витошко лале”, “Ний всички сме деца на майката земя”, “Ирелевант” и др. Два пъти е сред лауреатите на конкурса “Златен ланец” на в. “Труд”. Николов никога не е късал връзките си с родния Казанлък и със село Турия, откъдето е коренът му.
За книгата:
Бойко Ламбовски: Ако ви е омръзнало от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов са тъкмо за вас. Прецизен като изказ, деликатен като внушение, безупречен като стил, авторът ще ви преведе през трагизма на битието без сладникава патетика. “Тигър под дъжда” е съвременен прочит на нашия живот, поднесен от писател, който има какво да каже и знае как да го направи.
Здравка Евтимова: Разкази, разкриващи живота под красив, но труден за постигане ъгъл – на жадния за истина и топлина човек, който остава далеч от тях. Ясен, разбираем стил, внимание към детайла, неочаквани метафори, създаващи богати пластове значение. Имам доверие на този разказвач! Струва ми се, че неговите думи някога ще се превърнат в част от литературното кръвообращение на България.
Деян Енев: Такива хубави разкази отдавна не бях чел. Ще ми се да ги бях написал аз. Приличат ми на разказите на Генчо Стоев от сборника му “Като лястовици”. Разкази, които не се правят на разкази. Парчета живот, затворени в платинените капсули на жанра, за да свидетелстват какво остава от нас в бетонобъркачката на времето. Остават ей такива неща - поглед, усмивка, погалване, сълза, струните на дъжда, опънати между земята и небето, по които може да свири само вятърът. И писателят.
