• Ден на народните будители в България.
• 205 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 125 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
03.11.
• 30 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.
07.11.
• 420 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 105 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.
08.11.
• 70 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.
09.11.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.
10.11.
• 535 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 95 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.
12.11.
• 185 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.
13.11.
• 150 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.
16.11.
• 120 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).
17.11.
• 85 г. от рождението на Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.
18.11.
• 75 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.
19.11.
• 190 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.
20.11.
• 160 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.
22.11.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 105 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.
27.11.
• 145 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 125 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.
28.11.
• 125 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.
29.11.
• 160 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).
