Стара Загора 2018

Периодика

Печат

Детайли: Последна редакция - 1 февруари 2018 г.; Посещения: 5903

Периодични издания, които се получават през 2018 г. в библиотека "Родина"

Връзки към интернет страниците на изданията

Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката бул. "Руски" 17

СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ

Агровестник	Старозагорски новини	Наблюдател	сп. Zona.bg - НОВО!
Национална бизнес поща	ТИЙНейджърски вестник: Teen`s paper

ЕЖЕДНЕВНИЦИ

24 часа	Дневен труд	Дума	Земя
Капитал Daily	Меридиан мач	Монитор	Тема: спорт - НОВО!
Стандарт

НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА

Аз буки	Артизанин - НОВО!	ББИА	Биограф /Biograph – НОВО!
Библиотека	Будител	Българска етнология	Български език
Български език и литература	Български фолклор	Детска градина	Исторически преглед
История	Култура	Литературен вестник	Литературен глас
Литературен форум	Математика	Педагогика	Пламък
Природни науки	Проблеми на географията	Професионално образование	Психологически изследвания - НОВО!
Словото днес	Социологически проблеми	Статистически годишник	Статистически справочник
Стратегии на образователната и научната политика	Учителско дело	Философия	Философски алтернативи
Читалище	Читалищен вестник

ОБЗОРНО - ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ

168 часа	Геополитика и геостратегия	Европа 2001	Международни отношения
Над 55	Пенсионери	Свободна мисъл	Трета възраст

БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ

Икономика	Икономическа мисъл	Капитал

СЧЕТОВОДСТВО И ПРАВО

Държавен вестник	Правна мисъл

ПРОМИШЛЕНОСТ И СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Агробизнесът

МЕДИЦИНА И ЗДРАВЕ

Доктор	Здравен журнал	Лечител	Народен лечител
Социална медицина

ХУМОР И САТИРА

Стършел	Прас Прес - НОВО!

ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Всичко за семейството	Жената днес	Женски свят - брайл	Журнал за жената
Кулинарен журнал

ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА

Идеален дом

ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Дом и пари - НОВО!	Лов и риболов	National Geographic magazine	Жълт труд
Уикенд

ДРУГИ

Зари - брайл	Кураж	Тишина

Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката

Детски отдел - ул. "Българско Опълчение" 69

Списание Бърборино - НОВО!	Списание Замръзналото кралство - НОВО!	Списание Колите	Списание Трансформърс - НОВО!
Списание Bravo BG	Списание Hot Wheels - НОВО!	Списание Minecraft - НОВО!	Списание National Geographic Kids
Списание Winxclub	Списание SOY LUNA - НОВО!

Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176

Дневен труд - НОВО!	сп. Акълчета 4 – 8 клас

Филиал – бул. "Августа Траяна" 1
Старозагорски новини	сп. Акълчета 4 – 8 клас


Филиал – бул. "Христо Ботев" 4

Старозагорски новини	сп. Акълчета 4 – 8 кл - НОВО!

Филиал – ул. „Капитан Петко войвода” № 54

Старозагорски новини	сп. Акълчета 4 – 8 клас	сп. Аз съм българче	Списание Бърборино

Периодика 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 18 януари 2018 г.; Посещения: 5555

Периодични издания, които се получават през 2018 г. в библиотека "Родина"

Връзки към интернет страниците на изданията

-------------------------------------------------------------------------------------------

Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката
бул. "Руски" 17

СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ

Агровестник
Наблюдател
Национална бизнес поща
Старозагорски новини
сп. Zona.bg - НОВО!
ТИЙНейджърски вестник : Teen`s paper

ЕЖЕДНЕВНИЦИ

24 часа
Дневен труд
Дума
Земя
Капитал daily
Меридиан мач
Монитор
Сега
Тема: спорт НОВО!
Стандарт

ОБЗОРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ

168 часа
Геополитика и геостратегия
Европа 2001
Международни отношения
Над 55
Пенсионери
Свободна мисъл
Трета възраст

БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ

Икономика
Икономическа мисъл
Капитал

СЧЕТОВОДСТВО, ПРАВО

Държавен вестник
Правна мисъл

ПРОМИШЛЕНОСТ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Агробизнесът

МЕДИЦИНА, ЗДРАВЕ

Доктор
Здравен журнал
Лечител
Народен лечител
Социална медицина

ХУМОР, САТИРА

Стършел

ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Всичко за семейството
Жената днес
Женски свят – брайл
Журнал за жената
Кулинарен журнал

НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА

Аз буки
ББИА
Биограф /Biograph – НОВО!
Библиотека
Българска етнология
Будител
Български език
Български език и литература
Български фолклор
Дом, дете, детска градина
Исторически преглед
История
Култура
Литературен вестник
Литературен глас
Литературен форум
Математика
Педагогика / от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Начално образование, Предучилищно възпитание и Педагогика/
Пламък
Природни науки /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Химия, География 21, Физика и Биология, екология и биотехнология/
Проблеми на географията
Професионално образование /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Посоки и Бизнес секретар/
Словото днес
Социологически проблеми
Стратегии на образователната и научната политика /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Управление на средното образование и Стратегии на образователната и научната политика/
Учителско дело
Философия
Философски алтернативи
Читалище
Читалищен вестник

ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА

Идеален дом

ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Лов и риболов
National Geographic magazine
Жълт труд
Уикенд

ДРУГИ

Зари – брайл
Кураж
Тишина

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката

ДЕТСКИ ОТДЕЛ – ул. "Българско опълчение" 69

сп. Замръзналото кралство- НОВО!
сп. Бърборино- НОВО!
сп. Колите
сп. Трансформънс- НОВО!
сп. Браво
сп. Hot Wheels- НОВО!
сп. Minecraft- НОВО!
сп. National Geographic Kids
сп. Winxclub
сп. SOY LUNA- НОВО!

Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176

в. Труд
сп. Акълчета 4 – 7 клас

Филиал – бул. "Августа Траяна" 1

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 7 клас

Филиал – бул. "Христо Ботев" 4

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 7 клас- НОВО!

Филиал - ул. "Капитан Петко Войвода" 54

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 7 клас
сп. Бърборино
сп. Аз съм българче

Празници и годишнини 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 5 декември 2018 г.; Посещения: 7639

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendar

за дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора!
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

Празничен - декември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 5308

01.12.
• Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
• Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
• Празник на Военномедицинската академия в София.
• Празник на Ботевград.

02.12.
• Международен ден за борба с робството.
• Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.)

03.12.
• Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
• Празник на Луковит.

04.12.
• Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Барбара, Варвара)

05.12.
• Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби)
• Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
• Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико)
• Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
• Ден на банкера (от 1992 г.).
• Ден на рибарите и моряците.
• Ден на дарителя.
• Празник на гр. Бургас и Симеоновград.

07.12.
• Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
• Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
• Празник на българските студенти (от 1903 г.).

09.12.
• Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
• Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.
• Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
• Световен ден на футбола.
• Празник на гр. Плевен.

11.12.
• Международен ден на планината (от 2003 г.).
• Световен ден на тангото.

12.12.
• Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
• Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

15.12.
• Международен ден на чая (от 2005 г.).

18.12.
• Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
• Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят “полаз”.
• Международен ден за човешка солидарност.
• Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
• Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
• Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от1992 г.).
• Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.
• Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
• Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.
• Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
• Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
• Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
• Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
• Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
• Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.

29.12.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.
• Посрещане на Новата 2019 година.

Празничен - ноември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 5047

01.11.
• Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
• Ден на българската наука (от 1991 г.).
• Световен ден на веганството.
• Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
• Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.
• Събота преди Архангеловден. Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
• Ден на българските художници (от 1993 г.).
• Световен ден на мъжете (от 2000 г. през първата събота на м. ноември по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
• Професионален празник на Главна инспекция по труда.

04.11.
• Световен ден на човека.
• Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).

05.11.
• Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
• Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).

05 – 11.11.
• Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

06.11.
• Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
• Празник на градовете Велики Преслав, Генерал Тошево и Стралджа.

08.11.
• Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
• Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
• Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
• Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
• Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.

09.11.
• Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.
• Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).

11.11.
• Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)

13.11.
• Световен ден на добротата (от 1998 г.).
• Международен ден на слепите хора (от 1946 г.).
• Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900 – 1952), български католически свещеник (от 1998 г.).

14.11.
• Св. Ап. Филип. Коледни заговезни. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Филип/а, Филка, Юстиниан)
• Световен ден на диабетиците (от 1991 г.).

15.11.
• Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
• Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).

16.11.
• Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
• Св. Матей. Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).

17.11.
• Световен ден на недоносените деца.
• Международен ден на студентите (от 1941 г.).

18.11.
• Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
• Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
• Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
• Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).

19.11.
• Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
• Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
• Национален празник на Монако.

20.11.
• Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
• Национален празник на Аржентина. Ден на Суверенитета.

21.11.
• Въведение Богородично. Ден на християнското семейство и на християнската младеж. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
• Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
• Световен ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) (от 2002 г. отбелязва се всяка трета сряда на м. ноември).
• Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
• Ден на градовете Оряхово и Златоград.

22.11.
• Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)

23.11.
• Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.

24.11.
• Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка)

25.11.
• Св. Климент Охридски. Православен църковен празник. (Имен ден на Климент, Климентина, Клементина)
• Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
• Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
• Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).

26.11.
• Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика (от 1972 г.)
• Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
• Празник на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново (от 2002 г.).

27.11.
• Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).

28.11.
• Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).

29.11.
• Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).

30.11.
• Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин)
• Национален празник на Шотландия.

Празничен - октомври 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 4752

• Международен месец за борба с рака на гърдата.
• Международен месец на училищните библиотеки.

01.10.
• Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
• Световен ден за борба с хепатита.
• Световен ден на вегетарианството (от 1977 г.).
• Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
• Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
• Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
• Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
• Ден на българската поезия.
• Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
• Професионален празник на зенитноракетните войски (от 1960 г.).
• Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).

02.10.
• Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.
• Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.
• Международен ден на астрономията. Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
• Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
• Световен ден на спортното ходене.
• Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04 - 10.10
• Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.
• Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
• Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).
• Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.
• Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
• Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
• Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

07.10.
• Световен ден за достоен труд (от 2008 г.).

08.10.
• Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).

08 - 14.10.
• Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

09.10.
• Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.

10.10.
• Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
• Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
• Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
• Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
• Професионален ден на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.
• Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).
• Световен ден на зрението. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната агенция за предотвратяване на слепотата през втория четвъртък на м. октомври.

12.10.
• Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
• Национален празник на Испания.
• Ден на българските общини (от 1998 г.).
• Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
• Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).

13.10.
• Ден на Ардино.

14.10.
• Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. (Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо)
• Международен ден на стандартизацията (от 1970 г.).
• Европейски ден на родителите и училището.
• Професионален празник на метролозите.
• Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
• Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.
• Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден на селските жени (от 2008 г., съгласно резолюция от 18 дек. 2007 г. на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.
• Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
• Световен ден на хляба, обявен от FAO през 1945 г. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите в знак на почит към хляба и ролята му за здравословното хранене.
• Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
• Ден на Правец.

17.10.
• Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
• Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. (Празнуват Злата ,Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука)
• Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
• Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
• Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).
• Европейски ден за борба с трафика на хора (от 2007 г.).
• Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
• Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
• Празник на град Гоце Делчев.

19.10.
• Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
• Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
• Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.

20.10.
• Световен ден за борба с остеопорозата.
• Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
• Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
• Празник на град Сандански.

21.10.
• Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

22.10.
• Световен ден на заекващите.

23.10.
• Национален празник на Унгария. Ден на революцията (1956) и ден на провъзгласяване на Унгарската република (1989).

24.10.
• Ден на Организацията на обединените нации – ООН. (от 1945 г.).
• Световен ден на информацията за развитие. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/3038 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 19 декември 1972 г.
• Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
• Празник на град Разлог.

25.10.
• Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
• Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
• Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.
• Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
• Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
• Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
• Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

28.10.
• Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
• Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).
• Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
• Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
• Световен ден за борба с инсулта
• Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
• Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
• Ден на бесарабските българи.

31.10.
• Световен ден на градовете. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост.
• Международен ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 4815

• Европейски дни на наследството.

01.09.
• Начало на Индикта – Църковната нова година.
• Световен ден на мира (от 1982 г.). Отбелязва се в деня на нападението на Германия над Полша, с което започва Втората световна война (1939 – 1945)
• Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
• Национален празник на Словакия. Ден на конституцията (1992 г.).
• Национален празник на Либия. Ден на Революцията (1969 г.).
• Празник на Червен бряг и Криводол.
• Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

02.09.
• Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
• Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.
• Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).

04.09.
• Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.
• Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква.
• Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
• Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.
• Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник от 1995 г.
• Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.
• Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
• Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07 – 13.09.
• Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.
• Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
• Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
• Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
• Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
• Национален празник на Македония. Ден на независимостта (от 1991).
• Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
• Световен ден на красотата. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.
• Рош Ашана 5779 г. Начало на еврейскта Нова година. Официален празник на еврейската общност в България.
• Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

13.09.
• Ден на програмиста. Отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември (ако е високосна - на 12 септември).
• Празник на Българските инженерни войски. На 13 септември 1878 г. със заповед по Българската земска войска е създадена първата строева сапьорна рота. Това е и рождената дата на инженерните войски на Българската армия.

14.09.
• Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.( Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри)
• Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
• Празник на вестник „Българска армия”.
• Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.
• Начало на новата учебна година в училищата на България.
• Международен ден на демокрацията (от 2007 г.).
• Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).
• Национален празник на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Ден на независимостта (1821 г. от Испания).
• Ден на локомотивния машинист в България.

16.09.
• Сурп Хач – Кръстовден за Арменската Апостолическа православна църква. Храмов празник за арменската диаспора в Стара Загора.
• Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
• Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).

16 – 22.09.
• Европейска седмица на мобилността.

17.09.
• Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов)
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

21.09.
• Международен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
• Ден на независимостта на Република Армения (от 1991 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
• Празник на Тутракан.

22.09.
• Ден на Независимостта на България (1908). 110 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
• Европейски ден без автомобили (от 1998 г.).
• Празник на Демократическата партия (1896).
• Празник на град Тервел.
• Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).

23.09.
• Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Средец.

25.09.
• Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
• Празник на град Добрич.

26.09.
• Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
• Празник на Карнобат.

27.09.
• Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.
• Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.) .

30.09.
• Световен ден на превода (от 1991 г.).
• Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември).
• Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
• Празник на Стамболово.

Празничен - август 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 22 ноември 2017 г.; Посещения: 4608

01.08.
• Национален празник на Швейцария. (1291 г.).
• Ден на градинаря. Професионален празник.
• Ден на Мизия.
• Празник на Бяла.

01-07.08
• Световна седмица на кърменето (от 1992 г.).

02.08.
• Празник на Българската социалистическа партия.
• Национален празник на Македония. Ден на Републиката.
• Празник на град Завет.

03.08.
• Световен ден на динята.

04.08.
• Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).

05.08.
• Световен ден на бирата (от 2007 г.)
• Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).

06.08.
• Преображение Господне. Християнски църковен празник.
• На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
• Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
• Международен ден “Лекарите в света за мир”.

08.08.
• Световен ден на коренното население (туземните народи) (по решение на ООН от 1995 г.).

06 – 12.08.
• Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

10.08.
• Национален празник на Еквадор. Ден на независимостта.
• Световен ден на мързела.

11.08.
• Национален празник на Чад. Ден на независимостта.

12.08.
• Сурп Аствадзадзни – Успение на Пресвета Богородица за Арменскта Апостолическа православна църква.
• Международен ден на младежта, определен с резолюция 54/120 от 17 дек. 1999 г. на Общото събрание на ООН.
• Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

13.08.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Международен ден на леворъките (от 1984 г.).

15.08.
• Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.
• Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
• Национален празник на Лихтенщайн.
• Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
• Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
• Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

17.08.
• Национален празник на Габон. Ден на независимостта (от 1960 г.).
• Национален празник на Индонезия. Ден на независимостта (от 1945 г.).

18.08.
• Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
• Международен ден на морските фарове (от 1994).
• Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
• Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон). • Международен ден на бездомните животни (от 1992 г. по предложение на Международното дружество по правата на животните).

19.08.
• Съборeн дeн. Начало на Божествената Нова година за обществото Бяло братство.
• Световен ден на фотографията.
• Празник на град Кула.

20.08.
• Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.

21.08.
• Курбан Байрам (Коч Байрам). Мюсюлмански религиозен празник, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха.
• Национален празник на Естония. Ден на въстановяване на независимостта (от 1991 г.).
• Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.
• Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.
• Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

24 – 26.08.
• Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

26.08.
• Световен ден на кучето.
• Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх.
• Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.
• Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.
• Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
• Богородица Бари (Успение на Св. Богородица). Празник за ромската общност в България.

29.08.
• Европейска нощ на прилепите.
• Празник на Криводол и гр. Лъки.

30.08.
• Международен ден на безследно изчезналите.
• Празник на гр. Мадан.

31.08.
• Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).
• Национален празник на Киргистан. Ден на независимостта (от 1991 г.).
• Национален празник на Малайзия. Ден на независимостта (от 1957 г.).

Празничен - юли 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 5633

01.07.
• Св. безсребреници Козма и Дамян. Празник на Източноправославната християнска църква. В България се почита като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител. (Именици: Дамян/а, Кузма, Кузман)
• Денят на "Кристофър Стрийт" е международен ден на хомосексуалистите и лесбийките. На 1 юли 1969 г. на "Кристофър Стрийт" в Ню Йорк стават ожесточени сблъсъци между полиция и хомосексуалисти. Оттогава хомосексуалистите го празнуват като символ на своята еманципация.
• Национален празник на Канада.

02.07.
• Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) (от 2001 г.)
• Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).

03.07.
• Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.
• Международен ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация "Нулеви отпадъци Европа" (Zero Waste Europe), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да не ги използват.

04.07.
• Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.

05.07.
• Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).
• Национален празник на Алжир и Венецуела.

06.07.
• Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
• Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.
• Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида от любимия ни шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.)
• Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
• Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).

08.07.
• Вартавар – Преображение Господне за Арменската Апостолическа православна църква.
• Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

09.07.
• Мерелоц – Задушница за Арменската Апостолическа православна църква.
• Национален празник на Аржентина. Ден на независимостта.

11.07.
• Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.
• Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
• Празник на Националната гвардейска част.

13.07.
• Национален празник на Черна гора.

14.07.
• Национален празник на Френската република.

17.07.
• Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
• Празник на Созопол.

18.07.
• Ден на гражданската защита в България (1993 г.).
• Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.
• Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.
• Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
• Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924).
• Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).
• Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).

21.07.
• Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

25.07.
• Успение на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Анна, Яна, Блага)
• Национален празник на Пуерто Рико.

26.07.
• Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).

27.07.
• Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).

28.07.
• Национален празник на Перу. Ден на независимостта.

30.07.
• Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).

31.07.
• Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
• Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 22 ноември 2017 г.; Посещения: 5252

01.06.
• Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
• Празник на град Враца.

02.06.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
• Национален празник на Италия.

03.06.
• Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.

04.06.
• Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).

05.06.
• Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972 г., по решение на ООН).
• Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.

06.06.
• Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

08.06.
• Световен ден на океаните (от 1992 г.).

09.06.
• Международен ден на акредитацията (от 2008).

10.06.
• Неделя на всички български светии (втората неделя след Петдесетница). Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар)
• Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден на м. юни).
• Празник на град Попово.

11.06.
• Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).

12.06.
• Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
• Национален празник на Руската федерация (от 1990 г.)

14.06.
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

15.06.
• Рамазан Байрам (Шекер Бйрам). Край на Свещения месец за мюсюлманската общност. Празник на опрощението, покаянието и милосърдието.

16.06.
• Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).

17.06.
• Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.
• Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.
• Световен ден на филателията.

19.06.
• Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
• Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
• Празник на Химическите войски в България.
• Празник на Националния музей “Земята и хората”.

20.06.
• Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).

21.06.
• Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
• Международен ден на скейтбординга.
• Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
• Ден на лятното слънцестоене. Световен ден на Слънцето.

23.06.
• Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (119 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894).
• Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф). 23 юни е рождената дата на Херман Гмайнер (1919-1986), създателят на проекта „SOS Детски селища”. Денят се чества от 1987 г..
• Международен ден за борба срещу фалшификатите.
• Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
• Ден на служителя в държавната администрация (от 2006 г.).
• Рожден ден на Великия херцог. Национален празник на Люксембург (от 1961 г.).

24.06.
• Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
• Ден на българското лекарство (от 1994 г.).
• Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.)
• Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

25.06.
• Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
• Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
• Национален празник на Хърватия. Ден на независимостта от Югославия, 1991 г.

26.06.
• Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987 г.).
• Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).

27.06.
• Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
• Световен ден на риболова (от 1984 г.).

28.06.
• Ден на изобретателя.

29.06.
• Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни.
• Ден на занаятите.
• Ден на река Дунав (от 2004 г.).
• Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.
• Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Павел, Павлина, Апостол)

Празничен - май 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 5131

• Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.
• Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
• Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
• Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
• Имен ден на вестниците “Труд”.
• Празник на град Първомай.

02.05.
• Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.
• Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
• Международен ден на Слънцето (от 1995 г.).
• Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.
• Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
• Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992).

06.05.
• Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
• Ердерлез . Ромски празник. Празнува се на Гергьовден.
• Хъдърлез. Пролетен празник на мюсюлманските общности.
• Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
• Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
• Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
• Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.
• Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.
• Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

08 – 09.05.
• Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.
• Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
• Ден на победата над фашистка Германия.
• Празник на Златарица.

10.05.
• Възстановяване на Българската Патриаршия.
• Световен ден, посветен на движението за здраве (от 2002 г.)

11.05.
• Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
• Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
• Празник на Радикалдемократическата партия.
• Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.
• Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
• Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

13.05.
• Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
• Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
• Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

14.05.
• Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г.).
• Мая (Маето). Ден на шегите. Празник за ромската общност в България.

15.05.
• Световен ден за борба с промяната в климата (от 1992 г.).
• Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Празник на град Плевен.

17.05.
• Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. (Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир)
• Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.)
• Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
• Международен ден срещу хомофобията и трансфобията (от 2005 г.). Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
• Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
• Национален празник на Кралство Норвегия.
• Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
• Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).

18.05.
• Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.
• Европейски ден за борба със затлъстяването.
• Празник на град Джебел.

20.05.
• Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
• Професионален празник на метролога (от 2001 г.).
• Европейски ден на морето (от 2008 г.).
• Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май).

21.05.
• Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
• Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 г., след като на 2 ноември 2001 г. в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
• Международен ден за защита от безработицата.
• Празник на градовете Елена и Пазарджик.
• Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
• Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

22.05.
• Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001 г.).

23.05.
• Световен ден на кръводарителя.
• Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г., когато се създава Българското външнополитическо разузнаване).

24.05.
• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
• Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
• Ден на народните читалища (от 1990 г.).
• Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
• Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.
• Световен ден на изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие (от 2003).
• Ден на освобождението на Африка.

26.05.
• Черешова Задушница за Източноправославната християнска църква.
• Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918).

27.05.
• Петдесетница (Духовден). Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
• Празник на Асеновград (през последната неделя на м. май).

28.05.
• Свети Дух. Православен църковен празник.
• Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
• Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.
• Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

29.05.
• Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
• Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави (от 1983 г.). В България се провежда от 1994 г.
• Празник на град Горна Оряховица.

30.05.
• Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
• Празник на Националния студентски дом (от 2002).
• Празник на град Козлодуй.
• Световен ден за борба с множествената склероза. Отбелязва се последната сряда от месец май.

31.05.
• Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.).
• Международен ден на блондинките. Отбелязва се от 2006 г., когато за първи път е връчена наградата "Диамантено токче". Тя се присъжда на талантливи, умни, успешни и модерни блондинки.
• Ден на военните духови оркестри в България (от 2001 г.).
• Празник на Монтана.

Празничен - април 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 22 ноември 2017 г.; Посещения: 5687

01.04.
• Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
• Международен ден на птиците (от 1906 г.).
• Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”.Празник на Източноправославната християнска църква и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”. (Именици: Аглика, Божура, Вероника, Виолета, Върбан, Гергин/а, Грозден/а, Далия, Дафина, Делян, Детелина, Елица, Жасмина, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Кремена, Лилия, Малина, Маргарита, Невен/а, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Цвета/н, Цветомир, Явор, Ясен, Ясмина)
• Възкресение Христово – Великден, за католическата християнска църква и за протестантите в България.
• Задиг – Хисус Крисдоси Харутян Дон (Възкресение Христово – Великден). Празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Празник на Провадия (на Цветница).

02.04.
• Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г.) по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия.
• Меррелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.
• Национален празник на Португалия.

02 – 08.04
• Седмица на гората. Първата Седмица на Гората в България е проведена от 15 до 22 април 1934 г.

04.04.
• Световен ден на пострадалите от мини.
• Международен ден на бездомните животни (от 2010).
• Ден на Атлантическата солидарност, определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г. На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.

05.04.
• Световен ден за опазване на околната среда, провъзгласен с Резолюция от 15 декември 1972 г. на 27-та сесия на Общото събрание на ООН в Стокхолм, Швеция.

06.04.
• Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.

07.04.
• Световен ден на здравето (от 1950, обявен от СЗО през 1948 г.).
• Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
• Празник на Медицински университет - София.
• Ден на Община Струмяни.

08.04.
• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за източноправославните християни. (Именици: Велик/а, Велин/а, Велислав, Величка, Витан)
• Световен ден на ромите (от 1992).

09.04.
• Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за източноправославните християни.
11.04.
• Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
• Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
• Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).

12.04.
• Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.
• Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

14.04.
• Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.

15.04.
• Томина неделя. Православен църковен празник. (Именици: Тома, Томислав/а)
• Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).

16.04.
• Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
• Празник на българските юристи (от 1991).

17.04.
• Международен ден на болните от хемофилия (от 1989, по инициатива на СЗО).
• Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България (от 2002 г.).

18.04.
• Международен ден на Културно-историческото наследство. Ден на паметниците и забележителните места (от 1983).
• Европейският ден за правата на пациента (от 2007 г.)

19.04.
• Световен ден на велосипеда (от 1943 г.)

20.04.
• Годишнина на Априлското въстание 1876 г. (142 години)
• Международен ден на свободния печат (от 1991 г.). Обявен е от организацията “Репортери без граница”, а от 1992 година и от ЮНЕСКО.

20 – 26.04.
• Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.
• Ден на военното контраразузнаване (обявен през 1996).

22.04.
• Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
• Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
• Световен ден на книгата и печата (от 1995).
• Национален празник на Англия (Великобритания). Ден на Свети Георги, патрон на нацията.
• Ден на детето за турската общност в България.

24.04.
• Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида, извършен в Османската империя през 1915 г.
• Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).

26.04.
• Световен ден на авторското право и на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
• Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.
• Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
• Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).

29.04.
• Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
• Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
• Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996).
• Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).

30.04.
• Международен ден на джаза (от 2012 г.)
• Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
• Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 4776

01.03.
• Международен ден за борба против ядреното оръжие.
• Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
• Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
• Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
• Ден на любителското творчество (от 1976 г.). Празник е на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество, които се изявяват в различни области на изкуството. До 1984 г. се отбелязва като Дeн на самодейците.
• Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия. От 1995 г. до 2000 г. денят се празнува на 21 ноември като Ден на тиловите органи и служители от Управление "Материално-техническо осигуряване", а през 2000 г. - от Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване". За първи път като Празник на органите по логистика на Българската армия се отбелязва през 2001 г.
• Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992 г.).

03.03.
• Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).
• Международен ден на борбата на писателите за мир (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
• Световен ден на тениса.

06.03.
• Св. 42 мчци в Амория. Празник на Източноправославната християнска църква. (Именици: Красен, Красимир/а)
• Световен ден за борба с глаукомата (от 2008 г.).

08.03.
• Международен ден на жената (ООН, от 1910).
• Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

09.03.
• Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).
• Световен ден на съня. Отбелязва се от 2002 г. през втория петък на първата пълна седмица на м. март по инициатива на Световата асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве.

10.03.
• Св. мчца Галина (Именици: Галина, Галин, Галентин)
• Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).

11.03.
• Европейски ден в памет на жертвите от тероризма (от 2005 г.).
• Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992).

12.03.
• Световен ден срещу цензурата в интернет (от 2008 г.).

14.03.
• Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско. Денят е избран, тъй като 3,14 представлява подредбата на месеца и деня в календара.
• Международен ден на реките.

15.03.
• Световен ден на правата на потребителя (от 1983).
• Ден на потребителя в България (от 1991).
• Ден на санитарния инспектор (от 1997).

17.03.
• Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

18.03.
• Световен ден на мозъка.
• Ден на радиотехническите войски в България (от 1993).
• Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).

20.03.
• Световен ден на врабчето (от 2010 г.)
• Международен ден на франкофоните. Празник на френския език и култура.
• Ден на социалния работник. Отбелязва се от 2007 г. през третия вторник на м. март по инициатива на Международната федерация на социалните работници.
• Ден на пролетното равноденствие.

21.03.
• Ден на Земята (от 1971, по инициатива на ООН).
• Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО).
• Световен ден на гората (от 1972).
• Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през1967).
• Международен ден на кукления театър (от 2003).
• Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).

22.03.
• Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
• Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992).
• Празник на град Велико Търново.

23.03.
• Световен ден на метеорологията (от 1961).

24.03.
• Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.
• Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
• Дзахгазарт (Цветница). Празник за Арменската апостолическа православна църква.
• Ден на жената и майката (от 1994).
• Световен Ден на пощенската картичка.
• Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
• Национален празник на Република Гърция. Ден на независимостта от Османската империя.
• Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
• Празник на ДЗИ (от 1994 г.).

25.03. – 01.04.
• Авак Шапат (Велика седмица). Празник за Арменската апостолическа православна църква. Отбелязва се в седмицата между арменските Цветница и Великден.

26.03.
• Ден на Тракия.
• Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.
• Международен ден на театъра (от 1961 г.).
• Празник на гр. Елхово (от 1994 г.).

29.03.
• Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения в България (от 1915 г.).

30.03.
• Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

31.03
• Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “лазаруване”. (Именици: Лазар/ин/ка)
• Пасха (Песах). Най-тържественият празник за еврейската общност, която чества освобождението – изхода на еврейския народ от Египет, някъде около 1330 г. преди Христа.

Празничен - февруари 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 4959

01.02.
• Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на българската православна църква. (Именици: Лозан, Трифон)
• Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).
• Ден на лозарите, винарите и градинарите.
• Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
• Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
• Петльовден – Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
• Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г. по решение на ООН).

03.02.
• Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именици: Симеон, Симона, Мона)

04.02.
• Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)

06.02.
• Свeти Фотий. (Именици: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а, Светлин, Силвия, Светослав, Светлозар)
• Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.

07.02.
• Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

08.02.
Сурп Вартананц (Св. Вартананц). Национален арменски празник. Ден на почит към пълководеца Вартан Мамигонян и 1036-те военни, загинали в защита на Христовата вяра в последното сражение срещу персите в 451 г.

09.02.
• Международен ден на стоматолога.

10.02.
• Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.
• Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именици: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо)
• Ден на пчеларя и овощаря.
• Международен ден за безопасен интернет.

11.02.
• Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.
• Световен ден на болните. Празнува се от католиците (от 1993).
• Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).

12.02.
• Международен ден на Дарвин (Ден на еволюцията).
• Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).
• Ден на червената ръка (празнува се по инициатива на УНИЦЕФ от 2002 г., посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти).

13.02.
• Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.

14.02.
• Дярънтарач. Сретение Господне – религиозен празник за Арменската общност в България.
• Световен ден на влюбените.
• Ден на лозаря (Трифон Зарезан, по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник.
• Ден на българския археолог (от 1971 година по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
• Празник на Ивайловград.

15.02.
• Национален празник на Сърбия.

16.02.
• Международен ден на пощальоните и куриерите.
• Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918).

17.02.
• Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

18.02.
• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.

19.02.
• Световен ден за защита на китовете (от 1986 г.).
• 145 г. от обесването на Васил Левски. Почит пред българския национален герой.

20.02.
• Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.
• Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000 г.).

22.02.
• Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.
• Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).

24.02.
• Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии). (Именици: Тодор/ка, Дора, Доротея, Божидар/а)
• Тудоровден. Конски Великден. Празник на ромската общност в България.
• Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

28.02.
• Пурим (Празник на съдбите). Еврейски празник на радостта. Празнува се спасението на евреите от Естер, съпруга на персийския цар Ахашверош, предотвратила замисленото от съветника на царя Аман убийство на евреите в царството.
• Световен ден за борба с тормоза в училище. Ден на розовата фланелка (от 2007 г.). В България се отбелязва от 2012 г. през последната сряда на м. февруари.

Празничен - януари 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 21 ноември 2017 г.; Посещения: 5048

01.01.
• Начало на Новата година. Официален празник.
• Свети Василий Велики (Васильовден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Васил/ка, Веселин/а, Вълк/о/а.)
• Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
• Световен ден на мира.
• Ден на световното семейство (от 2000 г.)

02.01.
• Полеза (Игнажден). Народен празник за ромите.

04.01.
• Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)

05.01.
• Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.

06.01.
• Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден.)
• Сурп Дзънунд (Рождество Христово и Богоявление). Религиозен празник (Коледа) за Арменската апостолическа православна църква.
• Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните.
• Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
• Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев (1848).

07.01.
• Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Иван/ка, Ивайло, Йонка/о, Ваньо (Ваня), Жан/а, Калоян.)
• Мерелоц (Задушница) за Арменската апостолическа православна църква.
• 7, 8 и 9 януари – армънска Коледа.

08.01.
• Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена.
• Професионален празник на акушерки и гинеколози.

11.01.
• Световен ден на думата „Благодаря”.

12.01.
• Св. мчца Татяна. (Именици: Таня, Татяна)
• Празник на военното разузнаване (от 1996).

13.01.
• Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.
• Банго Василий. Ромска Нова година.
• Сурп Ховханнес Гарабед (Св. Йоан Предтеча) (ако се пада в сряда или в петък се празнува на 15.01). Празник на арменската общност.
• Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).
• Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994).

16.01.
• Празник на работещите в областта на растителната защита.

17.01.
• Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.)

18.01.
• Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. (Именици: Атанас/ка, Наск/а/о)
• Празнуват занаятчиите ковачи и железари.

20.01.
• Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именици: Евтим)
• (02.02. стар стил) Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.

21.01.
• Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).
• Ден на родилната помощ (от 1951).
• Бабинден за ромите.
• Международен ден на прегръдката. Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.

25.01.
• Световен ден на средствата за масова информация.
• Ден на българското радио (от 1935).
• Рожден ден на Българската народна банка (25.01.1879).

26.01.
• Международен ден на митниците (от 1983 г.).
• Международен ден на митническия служител. Професионален празник.
• Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник).
• Ден на република Индия (1950 г., национален празник).

27.01.
• Международен ден в памет на Холокоста (приет с резолюция на ООН през 2005 г.).

28.01.
• Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).
• Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.).
• Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.).

29.01.
• Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006).
• Празник на Търговище (от 1993 г.) и на град Кюстендил (от 2009 г.).

31.01.
• Цигански Атанас. Ромски празник.
• Ту би Шват. Празник на еврейската общност, отбелязван на 15-ия ден от еврейския месец шват. Наричат го и „Рош ха-Шана ла'Иланот“ – буквално „Дървена Нова година“.Ту Би Шват е еврейската нова година на дърветата, която се пада във времето, в което повечето дървета разцъфват в Израел. Отправят се молби дърветата да имат достатъчно плодове, вода, слънце и любов, за да осигурят на хората и всички същества това, което им е нужно.

Годишнини 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4234

• 2800 г. от основаването на гр. Ереван – столицата на Армения.
• 1300 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1205 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1155 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1125 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1020 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 1000 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 935 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 800 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218-1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 740 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 725 г. от рождението и 635 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 655 г. от смъртта на Калист І (неизв.-1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 620 г. от смъртта на Иван Срацимир (1325-1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 470 г. рождението на Джордано Бруно (1548–17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 250 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768-27.05.1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787-1791, 1806-1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 245 г. от смъртта на Паисий (1722–1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на “История славянобългарска” (1762).
• 240 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок.1778-29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 225 г. от рождението на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793–04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика” и „Таблици взаимоучителни”, а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 200 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок.1818-29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 195 г. от рождението на Иванка Ботева (1823-14.12.1911), майка на Христо Ботев.
• 195 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823–06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата “Многострадална Геновева”.
• 190 г. от рождението на Отец Матей Миткалото /Матей Петров, Матей Преображенски/ (1828-01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 190 г. от рождението на Гийом Лежан (1828-01.02.1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 185 г. от рождението на Георги Вълкович /Г. В. Чалъков/ (1833-14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 180 г. от рождението на Гълъб войвода /Христо Донов Сариев/ (ок.1838-08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843-неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика”, 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина”, Стара Загора.
• 165 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853?-1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена “Братя възкресенци”. Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 150 г. от основаването на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий” от княз Богориди (1868).
• 150 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 150 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 140 г. от рождението на Отон Жупанич (1878-1949), словенски поет.
• 135 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 120 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 110 г. от построяването на “Модерен театър” (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 110 г. от създаването на “Българска оперна дружба” в София (1908).
• 75 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц” (1943).
• 105 г. от създаването на Съюза на българските писатели (1913).
• 55 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 30 г. от основаването на сдружение „Зелени балкани” (1988), най-старата природозащитна НПО в България.

Годишнини - декември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4806

01.12.
• 130 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888–20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 130 г. от смъртта на екзарх Антим I /Атанас Чалъков/ (1816–01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.
• 95 г. от рождението на Мария Калас (02.12.1923–16.09.1977), оперна певица.

03.12.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.
• 140 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878–09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 220 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737–04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.
• 380 г. от смъртта на Иван Гундулич (08.01.1589-08.12.1638), хърватски поет.
• 130 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888–01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12
• 410 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608-08.11.1674), английски поет.

10.12.
• 140 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1878).

11.12.
• 215 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803–08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
• 175 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843–27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата , холерата и африканския тиф.
• 40 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

13.12.
• 140 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878–09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

15.12.
• 80 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (20.01.1904-15.12.1938), руски летец изпитател.

16.12.
• 120 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 70 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879–16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника” (1914, 1915, 1919), „Помакинче” (1931).

18.12.
• 215 г. от смъртта на Йохан Готфрид фон Хердер (25.08.1744-18.12.1803), немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач.

19.12.
• 170 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

20.12.
• 150 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров (20.12.1868-02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.
• 160 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858–29.11.1924), италиански композитор : „Турандот”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и др.

23.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

24.12.
• 220 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798–26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш” (1834).
• 170 г. от рождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (24.12.1848-18.09.1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на Руско-турската освободителна война.

25.12.
• 85 г. от рождението на Пенка Павлова (1933/01.12.1934), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

27.12.
• 65 г. от рождението на Едвин Сугарев (27.12.1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение “Екогласност.”.

28.12.
• 155 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов (28.12.1863/09.01.1864-30.05.1926), руски математик, академик.

30.12.
• 125 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф : “Народни песни на македонските българи” и др.

Годишнини - ноември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4549

01.11.
• Ден на народните будители в България.
• 205 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 125 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.
• 30 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.
• 420 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 105 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.

08.11.
• 70 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

09.11.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

10.11.
• 535 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 95 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.

12.11.
• 185 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.

13.11.
• 150 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.

16.11.
• 120 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).

17.11.
• 85 г. от рождението на Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.

18.11.
• 75 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.
• 190 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.
• 160 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 105 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.

27.11.
• 145 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 125 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.

28.11.
• 125 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.

29.11.
• 160 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).

Годишнини - октомври 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4219

• 170 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848-01.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.
• 160 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858–21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.
• 165 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853-1856, война между Русия и Османската империя
• 115 г. от рождението на Джон-Винсънт Атанасов(04.10.1903-15.06.1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.
• 305 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713–31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на “Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751-1780).
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 140 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.
• 60 г. от смъртта на Ран Босилек (26.09.1886–08.10.1958), български детски писател : поредицата “Патиланци”, приказката ”Дядо и ряпа”, стиховете “Родна реч” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”, превърнало се в текст за песен.

10.10.
• 205 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813–27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са “Макбет”, “Травиата”, “Аида” и др.

12.10.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

13.10.
• 175 г. от рождението на Глеб Успенски (13.10.1843–24.03.1902), руски писател-демократ : “Разорение” (1869), “Болна съвест” (1873).

15.10.
• 160 г. от рождението на Валдемар Датски (15.10.1858-14.01.1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.
• 5 г. от смъртта на Николай Петев (10.08.1951-15.10.2013), български писател и литературен критик, председател на СБП.

17.10.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

18.10.
• 115 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (18.10.1903–01.10.1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.
• 100 г. от смъртта на Радко Димитриев /истинско име: Руско Д. Русков/ (24.09.1859-18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.
• 180 г. от рождението на проф. Марин Дринов (20.10.1838–28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 130 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839–20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

21.10.
• 185 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833–10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 115 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903–02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”.
• 80 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (30.01.1875-22.10.1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

23.10.
• 330 г. от смъртта на Шарл Дюканж (18.12.1610-23.10.1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът “Български архиепископи”, използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

25.10.
• 180 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838–03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта “Кармен” (1873-1874).
• 125 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840–25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : “Лебедово езеро”, “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката”, “Годишните времена”.

27.10.
• 160 г. от рождението на Теодор Рузвелт (27.10.1858-06.01.1919), американски държавник, президент на САЩ.

28.10.
• 190 г. от рождението на Драган Цанков (28.10./09.11.1828–11/24.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 85 г. от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933-08.06.2016), български поет.

29.10.
• 130 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888–23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.
• 120 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика “Школска педагогия” (1873) и др.

Годишнини - септември 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4334

• 90 г. от Войнишкото въстание (1918).

01.09.
• 160 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858–13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
• 120 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898–20.10.1966), един от класиците на българската литература : тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”; “Гласовете ви чувам”.

03.09.
• 360 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640-1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.
• 60 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877-04.09.1958), български палеограф, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на редица трудове.
• 200 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (04.09.1818-13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. “Български книжици” в Цариград.

05.09.
• 450 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568–21.05.1639), италиански мислител-утопист : “Градът на слънцето” (1602, издадена 1623)

06.09.
• 330 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 133 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.
• 150 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (08.09.1868–16.03.1937), българска поетеса.

09.09.
• 190 г. от рождението на Йоаким Груев /Й. Г. Пройчев/ (09.09.1828-01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
• 120 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842–09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : “Следобедът на един фавн” (1876), “Антични богове” (1880), “Иродиада” (1871).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

11.09.
• 185 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (11.09.1833-13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877-1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.
14.09.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.
• 40 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965-1968).

17.09.
• 120 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).

18.09.
• 265 г. от смъртта на Христофор Жефарович (краят на ХVІІ в.-1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата “Стематография” – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.
• 175 г. от рождението на Георги Бенковски (21.09.1843–24.05.1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
• 85 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.
• 110 г. от провъзгласяването на независимостта на България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.
• 2085 г. от рождението на Гай Октавиан Август (23.09.63 пр. Хр.–19.08.14 пр. Хр.), римски император.
• 205 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-23.09.1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 95 г. от началото на Септемврийското въстание (1923).
• 65 г. от рождението на Димитър Атанасов (23.09.1953-10.12.2014), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.
• 120 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898–11.07.1937), американски композитор и пианист : “Един американец в Париж” (1931), “Рапсодия в синьо”(1924) и др.
• 80 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (26.09.1938-02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.
• 215 г. от рождението на Проспер Мериме (28.09.1803-23.09.1870), френски писател : “Матео Фалконе” (1829), “Таманго” (1829), “Кармен” (1845) и др.

28.09.
• 445 г. от рождението на Микеланджело Караваджо (29.09.1573–18.07.1610), италиаски живописец – реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : “Кошница с плодове”.
• 110 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908-19.02.2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

29.09.
• 500 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518–31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса : “Тайната вечеря” (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – ”Раят” (1588-1590), която се намира в Двореца на Дожите.
• 160 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858–21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.
• 105 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858–29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

30.09.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

Годишнини - август 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4649

02.08.
• 115 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07 ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.
• 120 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898–04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките “Кавалче” (1928), “Преди, преди, вретенце” (1930), романите “Златно сърце” (1929), “Сирачета” (1933) и др.

05.08.
• 20 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911-05.08.1998), политически и държавен деец.

06.08.
• 125 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06/19.08.1893-12.04.1971), български инженер–химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.
• 170 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779–07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленията изоморфизъм и изомерия.
• 80 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

10.08.
• 105 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
• 95 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.
• 160 г. от рождението на Вацлав Добруски (11.08.1858-24.12.1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

12.08.
• 165 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853–09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

13.08.
• 155 г. от смъртта и 22 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 105 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839–13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : “Изгубена Станка” (1865).
• 80 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (13.08.1938), поет, публицист, политически деец на БЗНС “Александър Стамболийски” и на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски - 1899”.

14.08.
• 60 г. от смъртта на Фредерик Жолио Кюри (19.03.1900–14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

16.08.
• 165 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

17.08.
• 265 г. от рождението на Йозеф Добровски (¬17.08.1753-06.01.1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

19.08.
• 135 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (19.08.1883–10.01.1971), френска модна дизайнерка.

22.08.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател–реалист : “В навечерието” (1860).

23.08.
• 150 г. от рождението на Пол Отле (23.08.1868–10.12.1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.
• 275 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743–08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

28.08.
• 190 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828–07/20.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи “Война и мир” (1865-1869) и “Ана Каренина” (1875-1877) са сред шедьоврите на световната литература.
• 75 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894–28.08.1943) и 100 г. от качването му на престола (03.10.1918).

29.08.
• 180 г. от рождението на Тодор Петров Икономов /Т. Икономпетров Тодоров/ (29.08.1838-28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г.

30.08.
• 270 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748–29.12.1825), френски живописец : “Смъртта на Марат” (1793), “Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 65 г. от смъртта на Димитър Ненов (19.12.1901–30.08.1953), български композитор, пианист и педагог.

31.08.
• 110 г. от рождението на Уилям Сароян (31.08.1908-18.05.1981), американски писател.
• 105 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913-29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - юли 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4406

02.07.
• 240 г. от смъртта на Жан Жак Русо (28.06.1712–02.07.1778), френски философ–деист. За него частната собственост е причина за нещастието на хората. Републиката е най-съвършената държава, защото в нея всички са равни пред закона. Едно от най-известните му произведения е „Емил”, заради което е подложен на гонения.
• 60 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.

03.07.
• 275 г. от рождението на Гаврила Романович Державин (03.07.1743–08.07.1816), руски поет. Творчеството му е преход от класицизма към реализма.
• 135 г. от рождението на Франц Кафка (03.07.1883–03.06.1924), австрийски писател.
• 110 г. от смъртта на граф Николай Павлович Игнатиев (17/29.01.1832-03.07.1908), руски генерал, дипломат и виден славянофил, участвал в преговорите за сключване на мир и подписал от руска страна на 19 февруари (3 март) 1878 г. Санстефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската освободителна война 1877-1878..
• 85 г. от рождението на Александър Николаев Фол (03.07.1933–01.03.2006), български историк, траколог, филолог.

04.07.
• 150 г. от смъртта на Дмитрий Писарев (02/14.10.1840–04/16.07.1868), руски литературен критик и публицист, отявлен материалист.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

06.07.
• 485 г. от смъртта на Людовико Ариосто (08.09.1474-06.07.1533), италиански поет.
• 65 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономистка, първата жена министър-председател на България, възглавявайки служебното правителство през 1994-1995.
• 150 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава (1868) при с. Вардим, Свищовско.

07.07.
• 125 г. от рождението на Мирослав Кърлежа (07.07.1893–29.12.1981), хърватски писател, критик, публицист и есеист : „Хърватският бог Марс”, „Глембаеви” и др.

09.07.
• 120 г. от рождението на Петър Христов Габровски (09.07.1898-01.02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 115 г. от рождението на проф. Илия Петров (09.07.1903–18.05.1975), български художник, портретист. Неговото име носи рисувалното училище в София.

10.07.
• 100 г. от рождението на Джеймс Олдридж (10.07.1918-23.02.2015), английски писател и журналист, известен с романите „Подписали с честта си” (1942), „Дипломатът”.

12.07
• 190 г. от рождението на Николай Чернишевски (12/24.07.1828–17/29.10.1889), руски писател, учен и философ, защитаващ реализма в литературата. Най-известното му произведение е романа „Какво да се прави” (1862-1863).

13.07.
• 225 г. от смъртта и 275 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите на якобинците, учен и публицист.
• 110 г. от първото участие на жени в Олимпийските игри през 1908 г.

15.07.
• 185 г. от рождението на Кирил Видински (15.07.1833-21.05.1914), висш български духовник, митрополит, подпомага със значителни лични средства построяването на Духовната семинария в София.
• 165 г. от рождението на Владимир Короленко (15/27.07.1853 – 25.12.1921) – руски писател, известен с произведението си – „История на моя съвременник”.

16.07.
• 190 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко (16/28.07.1828–28.01.1901), руски военен деец, ген.-фелдмаршал; военачалник в Руско-турската освободителна война 1977-1878 г., нанася последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземайки Одрин слага край на войната.

18.07.
• 181 г. от рождението на Васил Левски (18.07.1837–19.02.1873), велик български революционер и лидер на националноосвободителното ни движение, сформирал множество революционни комитети в страната и чужбина.
• 150 г. от смъртта на Хаджи Димитър (10.05.1840–18.07.1868), български революционер и войвода.

19.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Владимирович Маяковски (19.07.1893–14.04.1930), руски поет и драматург, един от основателите на футуризма в Русия.

20.07.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

21.07.
• 170 г. от смъртта на Христаки Павлович (1804–21.07.1848), български просветен деец, книжовник и възрожденец. Основава първото славяно-елинско училище в Свищов (1831). По-късно отваря славяно-българско и девическо училище в града като издава и учебници за тях.

23.07.
• 130 г. от рождението на Реймънд Чандлър (23.07.1888–26.03.1959), американски писател.

25.07.
• 140 г. от рождението на Стоян Бъчваров (25.07.1878-06.01.1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 80 г. от рождението на Георги Иванов Атанасов (1933), политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

27.07.
• 190 г. от рождението на Христо Г. Данов (27.07.1828–11.12.1911), български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването в България. Основава първото неделно училище в Стрелча (1850), класно училище и читалище в Клисура. През 1857 г. учредява „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. През 1878 започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”.
• 85 г. от рождението на Дончо Цончев (27.07.1933-22.07.2010), български писател прозаик

28.07.
• 105 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1913) – договор за мир, с който се слага край на Междусъюзническата война 1913 г.

29.07.
• 225 г. от рождението на Ян Колар (29.07.1793–24.01.1852), чешки поет, привърженик на идеята за единство на славянските народи. Най-значимото му произведение е „Дъщерята на Славия” (1824).

30.07.
• 120 г. от смъртта на Ото фон Бисмарк (01.04.1815–30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер”. Прокламира обединението на Германия във Версай след Френско-пруската война. Смята се за създател на днешната германска държава.
• 200 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

31.07.
• 150 г. от смъртта на Стефан Караджа (11.05.1840–31.07.1868), български войвода и революционер от националноосвободителното ни движение.Участник във Втората българска легия и съорганизатор на чета заедно с Хаджи Димитър.

Годишнини - юни 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4455

• 765 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
• 165 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853–21.05.1876), български революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

02.06.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

03.06.
• 60 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874-03.06.1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на Тракия и Македония.

04.06.
• 220 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 170 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785–04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.

07.06.
• 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 55 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия.

09.06.
• 1950 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (15.12.37–09.06.68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните.
• 140 г. от смъртта на Дженерариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844-09.06.1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
• 95 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

10.06.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

11.06.
• 75 г. от рождението на Младен Илиев Киселов (11.06.1943-29.10.2012), български режисьор и педагог.

12.06.
• 150 г. от рождението на Янко Станков Забунов (12.06.1868-19.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.
• 115 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903–27.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композира музиката към филмите : „Под игото” (1952) и „Хитър Петър” (1960).

14.06.
• 180 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (14.06.1838-03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 165 г. от смъртта на Захари Зограф (08.10.1810–14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
• 95 г. от смъртта на Александър Стамболийски (01.03.1879–14.06.1923) български политически и държавен деец.

15.06.
• 175 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843–04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
• 155 г. от излизането на вестник „Гайда” (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.
• 705 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313–21.12.1375), италиански писател : “Декамерон” (1348–1353).
• 105 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.
• 95 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 90 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872–18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.
• 395 г. от рождението на Блез Паскал (19.06.1623–19.08.1662), френски математик, физик и философ.
• 75 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (08.08.1851-19.06.1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, а по-късно и на девическата гимназия в същия град.

21.06.
• 110 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (18.03.1844-21.06.1908), руски композитор.
• 10 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

24.06.
• 180 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 135 г. от рождението на Григор Василев /Г. В. Гьорев/ (24.06.1883-07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.
• 80 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (28.06.1938), български юрист, политически и държавен деец.
• 25 г. от смъртта на Борис Кирилов Христов (18.05.1914-28.06.1993), български оперен певец (бас).

29.06.
• 220 г. от рождението на Джакомо Леопарди (29.06.1798–14.06.1837), италиански поет, представител на романтизма. Известни негови творби са одите му „Към Италия” (1818) и „На паметника на Данте” (1819).

30.06.
• 110 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - май 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4677

01.05.
• 145 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 95 г. от рождението на Джоузеф Хелър (01.05.1923–12.12.1999), американски писател сатирик.

02.05.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

04.05.
• 115 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872–04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

05.05.
• 210 г. от смъртта на Петър Ичко (ок. 1755-05.05.1808), сръбски политически деец от български произход.
• 5 г. от смъртта на Петър Иванов Попйорданов - Чочо (11.06.1964-05.05.2013), български театрален и киноактьор.

06.05.
• 260 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758–28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.
• 110 г. от смъртта на Драган Василев Манчов (1834-06.05.1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.

07.05.
• 185 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833-03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии и др.
• 100 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914-1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.
• 115 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.
• 135 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (09.05.1883-18.10.1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.
• 155 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

12.05.
• 85 г. от рождението на Андрей Вознесенски (12.05.1933–01.06.2010), руски поет.

14.05.
• 150 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (14.05.1868-20.05.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.
• 75 г. от смъртта на Анри Лафонтен (22.04.1854-14.05.1943), белгийски юрист, библиограф и политик. Създател заедно с Пол Отле през 1905 на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките).

15.05.
• 315 г. от смъртта и 390 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.

16.05.
• 80 г. от смъртта на проф. Иван Мърквичка (23.04.1856–16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица”). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.
• 145 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873–30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня” (1916).
• 105 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912-1913.

19.05.
• 120 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809–19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

20.05.
• 200 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (20.05.1818–01.07.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877-1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.

21.05.
• 330 г. рождението на Александър Поуп (21.05.1688-30.05.1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.

22.05.
• 210 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (22.05.1808-26.01.1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
• 205 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 175 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843–28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

24.05.
• Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
• 475 г. от смъртта и 545 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 275 г. от рождението и 225 г. от смъртта на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.

26.05.
• 170 г. от смъртта на Висарион Белински (30.05.1811–26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.
• 140 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878–14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

28.05.
• 110 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (28.05.1908-12.08.1964), английски писател.

30.05.
• 240 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694 – 30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в. : “Едип” (1718), “Брут” (1730), “Кандид” (1759) и др.

31.05.
• 25 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - април 2018

Печат

Детайли: Последна редакция - 8 декември 2017 г.; Посещения: 4486

01.04.
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
02.04.
• 130 г. от смъртта на Миклухо Маклай (05.06.1846–02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (15.01.1929-04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

05.04.
• 150 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (05.04.1868–06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 110 г. от рождението на Херберт фон Караян (05.04.1908-16.07.1989), австрийски диригент.

06.04.
• 535 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483–06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : “Сикстинската мадона” е най-прочутата (1515-1519), а от стенописите е “Атинската школа”.
• 490 г. от смъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471–06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.
• 170 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797–08.04.1848), италиански композитор : „Любовен елексир”, „Дон Паскуале”.
• 5 г. от смъртта на Иван Кръстев (08.04.1920–08.04.2013), български писател и автор на произведения за деца.

09.04.
• 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1494–09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : “Гаргантюа и Пантагрюел” (1532-1562).

10.04.
• 45 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887-10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.
• 195 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (12.04.1823–02.06.1886), руски писател и драматург.
• 80 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).

13.04.
• 275 г. от рождението на Томас Джеферсън (13.04.1743–04.07.1826), американски политик, философ.

14.04.
• 120 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898–14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.
• 125 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820-15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в руско-турската освободителна война 1877-1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 115 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903-28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава “Земеделски комитет” (“Зелена вълна”), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.
• 190 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746–16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха” (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.
• 120 г. от смъртта на Ильо Войвода /Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо/ (28.05.1805-17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.
• 430 г. от смъртта и 490 г. от рождението на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.

20.04.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.
• 140 г. от смъртта на Жельо Войвода /Желез Добрев Железчев/ (ок.1810-21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта “Изгубена Станка” на Илия Блъсков.

22.04.
• 95 г. от рождението на Радой Ралин (22.04.1923–21.07.2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.
• 80 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
• 160 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858–04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 5 г. от смъртта на Петър Гюзелев – Пеци (10.12.1945-25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците“.

26.04.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

27.04.
• 95 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (27.04.1923–30.11.1997), български композитор.

28.04.
• 75 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865–28.04.1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е „Дядовата Славчова унука” (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.
• 125 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893–23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката „Вечната и святата”.
• 140 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878–17.12.1959), български скулптор : „Фани” (1906), „Майка” (1924), „Копнеж” (1926).

30.04.
• 135 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832–30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е „Закуска на тревата” (1863).
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 95 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Още статии...

Българска библиотечно-информационна асоциация

Стара Загора 2018