Стара Загора 2017

Стара Загора 2017

Празници и годишнини 2017

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendarза дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора! 
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

  

Периодика 2017

newspapers

Периодични издания, които се получават през 2017 г. в библиотека "Родина"

Връзки към интернет страниците на изданията

-------------------------------------------------------------------------------------------

Могат да се ползват в Читалнята на библиотеката
бул. "Руски" 17

СТАРОЗАГОРСКИ ИЗДАНИЯ

Агровестник
Наблюдател
Национална бизнес поща
Старозагорски новини
сп. Zona.bg - НОВО!
ТИЙНейджърски вестник : Teen`s paper

ЕЖЕДНЕВНИЦИ

24 часа
Дневен труд
Дума
Земя
Капитал daily
Меридиан мач
Монитор
Сега
Тема: спорт НОВО!
Стандарт

ОБЗОРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ

168 часа
Геополитика и геостратегия
Европа 2001
Международни отношения
Над 55
Пенсионери
Свободна мисъл
Трета възраст

БИЗНЕС, ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ

Икономика
Икономическа мисъл
Капитал

СЧЕТОВОДСТВО, ПРАВО

Държавен вестник
Правна мисъл

ПРОМИШЛЕНОСТ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Агробизнесът

МЕДИЦИНА, ЗДРАВЕ

Доктор
Здравен журнал
Лечител
Народен лечител
Социална медицина

ХУМОР, САТИРА

Стършел

ЗА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Всичко за семейството
Жената днес
Женски свят – брайл
Журнал за жената
Кулинарен журнал

НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА

Аз буки
ББИА
Биограф /BiographНОВО!
Библиотека
Българска етнология
Будител
Български език
Български език и литература
Български фолклор
Гимназист
Дом, дете, детска градина
Исторически преглед
История
Култура
Литературен вестник
Литературен глас
Литературен форум
Математика
Образование
Педагогика / от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Начално образование, Предучилищно възпитание и Педагогика/
Пламък
Природни науки /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Химия, География 21, Физика и Биология, екология и биотехнология/
Проблеми на географията

Професионално образование /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Посоки и Бизнес секретар/
Рики кандидатгимназист
Словото днес
Социологически проблеми
Специална педагогика

Стратегии на образователната и научната политика /от 2012 г. излиза като обединено издание на сп. Управление на средното образование и Стратегии на образователната и научната политика/
Учителско дело
Философия
Философски алтернативи
Читалище

Читалищен вестник

ЗА ДОМА, ОБЗАВЕЖДАНЕ, МОДА

Идеален дом

ЧЕТИВО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Лов и риболов
National Geographic magazine
Жълт труд
Уикенд

ДРУГИ

Зари – брайл
Кураж
Тишина

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Периодични издания, които могат да се ползват в Детския отдел и филиалите на библиотеката

ДЕТСКИ ОТДЕЛ – ул. "Българско опълчение" 69

в. Рики кандидатгимназист
сп. Аз съм българче
сп. Акълчета 4 – 8 клас
сп. Барби
сп. Мики Маус
сп. Том и Джери
сп. Браво
сп. Колите
сп. Спайдърмен
сп. Бърборино
сп. Winxclub
сп. Тестове по бълг. ез. и лит. за 7 кл. 

Филиал – бул. "Патриарх Евтимий" 176

в. Труд
сп. Акълчета 4 – 8 клас

Филиал – бул. "Августа Траяна" 1

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 8 клас

Филиал – бул. "Христо Ботев" 4

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 8 клас

Филиал - ул. "Капитан Петко Войвода" 54

в. Старозагорски новини
сп. Акълчета 4 – 8 клас
сп. Том и Джери
сп. Аз съм българче

Празничен - декември 2017

01.12.
•    Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
•    Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
•    Празник на Военномедицинската академия в София.
•    Празник на Ботевград.
 
02.12.
•    Международен ден за борба с робството.
•    Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.)       
 
03.12.            
•    Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
•    Празник на Луковит.
 
04.12.
•    Света великомъченица Варвара. Православен  църковен празник.
 
05.12.            
•    Преподобни Сава Освещени. Православен църковен празник.
•    Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).

06.12.
•    Свети Николай Чудотворец (Никулден). Православен църковен празник.
•    Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917).
•    Ден на банкера (от 1992 г.).
•    Ден на дарителя.
•    Празник на гр. Бургас.

07.12.            
•    Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).

08.12.
•    Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност в България.
•    Денят Бодхи. Църковен и официален празник за Будистката общност в България.
•    Празник на българските студенти.

09.12.
•    Зачатие на св. Анна. Християнски църковен празник. Празник на майчинството.
•    Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).

10.12.            
•    Световен ден за правата на човека (от 1948 г.).
•    Празник на гр. Плевен.

11.12.
•    Международен ден на планината (от 2003 г.).

12.12.            
•    Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
•    Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

18.12.
•    Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).

20.12.
•    Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). Християнски църковен и народен празник. Характерен е обичаят “полаз”.
•    Международен ден за човешка солидарност.
•    Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).

22.12.
•    Великомъченица Анастасия. Християнски църковен празник.
•    Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от1992 г.).
•    Ден на работниците от търговията и услугите.

24.12.
•    Неделя пред Рождество Христово (Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник.

25.12.
•    Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник.

26.12.            
•    Събор на Пресвета Богородица. Християнски църковен и официален празник.
•    Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).

27.12.
•    Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на православната християнска църква.
•    Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
•    Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).

28.12.
•    Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.

29.12.
•    Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).

31.12.
•    Посрещане на Новата 2018 година.

Празничен - ноември 2017

01.11.
•    Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
•    Всички светии. Религиозен и официален празник за католическата общност в България.
•    Ден на българската наука (от 1991 г.).
•    Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
•    Празник на градовете Котел и Тетевен.

03.11.
•    Св. Пимен Зографски. Християнски църковен празник.
•    Ден на българските художници (от 1993 г.).
•    Професионален празник на Главна инспекция по труда.
 
04.11.            
•    Събота преди Архангеловден. Задушница.
•    Световен ден на човека.
•    Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по  инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
•    Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).
 
05.11.
•    Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
•    Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).
 
06.11.
•    Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти, обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
•    Празник на градовете Велики Преслав, Генерал Тошево и Стралджа.

06 – 12.11.
•    Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.

08.11.
•    Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Християнски църковен празник.
•    Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
•    Празник на Националната полиция (от 1994 г.).
•    Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.
 
09.11.
•    Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
•    Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.

10.11.            
•    Международен ден на младежта (от 1949 г.).
•    Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).
 
11.11.
•    Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)
 
13.11.            
•    Световен ден на добротата и на слепите хора (от 1946 г.).
•    Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900-1952), български католически свещеник (от 1998 г.).
 
14.11.            
•    Коледни заговезни.
•    Световен ден на диабетиците (от 1991 г.).

16.11.
•    Международен ден на толерантността (от 1996 г.).
•    Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
•    Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
 
17.11.            
•    Международен ден на студентите (от 1941 г.).

18.11.
•    Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
•    Ден на оръжейника в Българската армия (от 1878 г.).
 
19.11.
•    Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
•    Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
•    Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
•    Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
•    Национален празник на Монако.

20.11.
•    Световен ден на детето (приет с резолюция на ООН през 1954 г.).
 
21.11.
•    Въведение Богородично. Християнски църковен празник.
•    Ден на православното християнско семейство и на православната християнска младеж.
•    Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
•    Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
•    Празник на тила на Българската армия (от 1995 г.).
•    Ден на градовете Оряхово и Златоград.

23.11.
•    Световен ден на хуманността. Обявен от ООН като начало на кампания за набиране на средства за подпомагане на “забравените хора” по света.
 
25.11.
•    Св. Климент Охридски. Православен  църковен празник. Имен ден на Климент, Климентина, Клементина.
•    Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
•    Национален празник на Босна и Херцеговина (Ден на държавността – от 1992 г.).
•    Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).
 
26.11.
•    Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
•    Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
•    Празник на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново (от 2002 г.).
 
27.11.
•    Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).
 
28.11.            
•    Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).
 
29.11.

•    Рождението на Мохамед. Религиозен и официален празник за мюсюлманското верозповедание в България.
•    Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).
 
30.11.            
•    Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Християнски църковен празник.
•    Национален празник на Шотландия.

Празничен - октомври 2017

•    Международен месец за борба с рака на гърдата.
•    Международен месец на училищните библиотеки.
 
01.10.            

•    Световен ден за борба с хепатита.
•    Световен ден на вегетарианството.
•    Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
•    Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
•    Международен ден на възрастните хора (от 1991 по решение на ООН).
•    Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960).
•    Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949).
•    Празник на българските певци и музиканти (от 1980).
•    Ден на българската поезия.
•    Ден на застрахователя в България (от 1996).
•    Професионален празник на зенитноракетните войски (от 1960).
•    Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002).

02.10.
•    Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
•    Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
•    Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).
 
03.10.
•    Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990).

04.10.            
•    Международен ден на астрономията. Начало на космическата ера. В Русия е изстрелян първият космически спътник на Земята (1967).
•    Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
•    Световен ден на спортното ходене.
•    Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04 - 10.10
•    Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.

05.10.

•    Сукот – еврейски празник на шатрите, който продължава 8 дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Празник на есенното плодородие. Официален празник за евреите.
•    Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
•    Празник на градовете Стара Загора, Банско и Свиленград.

06.10.
•    Свети апостол Тома. (Празник на архитектите и зидарите.)
•    Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).
•    Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
•    Празник на Крумовград и Долни Дъбник.

09.10.
•    Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.). Ден на пощите в България.
•    Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).

09 - 15.10.
•    Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

10.10.
•    Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
•    Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
•    Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
•    Професионален ден на архивиста в България (от 1951 г.).
 
11.10.
•    Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври).
•    Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).

12.10.
•    Национален празник на Испания.
•    Ден на българските общини (от 1998 г.).
•    Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).

13.10.
•    Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
•    Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври).
•    Ден на Ардино.
 
14.10.
•    Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. Празнуват: Параскев(а), Петьо, Петко, Петка, Петкан(а), Пеньо, Пенка, Пенчо.
•    Свети Будители Сахак и Месроп. Църковен и официален празник за арменската общност в България.
•    Международен ден на стандартизацията.
•    Европейски ден на родителите и училището.
•    Професионален празник на метролозите.
•    Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.

15.10.
•    Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
•    Световен ден на селските жени (от 2008 г. по решение на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).
•    Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).

16.10.
•    Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1981 г. по решение на ООН).
•    Световен ден на хляба (обявен от FAO през 1945 г.).
•    Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
•    Ден на Правец.
 
17.10.            
•    Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).

18.10.
•    Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. Празнуват Злата ,Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука.
•    Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
•    Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
•    Европейски ден за борба с трафика на хора.
•    Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
•    Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
•    Празник на град Гоце Делчев.
 
19.10.
•    Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
•    Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).
•    Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
•    Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
•    Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.
 
20.10.
•    Световен ден за борба с остеопорозата.
•    Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
•    Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
•    Празник на град Сандански.
 
21.10.            
•    Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.

22.10.
•    Световен ден на заекващите.

23.10.
•    Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на  провъзгласяване на Унгарската република (1989) .
 
24.10.
•    Ден на Организацията на обединените нации (от 1945 г.).
•    Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
•    Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
•    Празник на град Разлог.
 
24 – 31.10
•    Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).
 
25.10.
•    Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
•    Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
•    Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).

26.10.
•    Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Християнски църковен празник.
•    Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
•    Професионален празник на българските строители (от 1996 г.).
•    Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.

28.10.
•    Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
•    Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).

29.10.
•    Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
•    Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).
•    Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
•    Ден на бесарабските българи.

31.10.

•    Ден на Реформацията. Църковен и официален празник за Евангелските църкви в България.
•    Световен ден на градовете (отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на
достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост).
•    Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).
•    Международен ден на Черно море (от 1996 г.).

Празничен - септември 2017

•   Европейски дни на наследството.

01.09.            
•    Начало на Индикта – Църковната нова година.
•    Курбан Байрам (Коч Байрам). Мюсюлмански религиозен празник, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха.
•    Световен ден на мира. (Отбелязва се в деня на нападението на Германия над Полша, с което започва Втората световна война (1939 – 1945)
•    Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
•    Празник на Червен бряг и Криводол.

02.09.
•    Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
•    Празник на Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.

03.09.
•    Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).

04.09.
•    Празник на Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман, Ветово.

05.09.
•    Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква.
•    Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
•    Празник на градовете Съединение и Суворово.

06.09.
•    Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Официален празник (от 1995 г.).
•    Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.

07.09.
•    Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822).
•    Празник на Раднево, Връбница и Белене.

07 – 13.09.
•    Седмица на пожарната и аварийна безопасност.

08.09.
•    Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Християнски църковен празник.
•    Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
•    Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 по инициатива на ЮНЕСКО).
•    Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
•    Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991).
•    Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица, Полски Тръмбеш.

09.09.
•    Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
•    Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология.

10.09.
•    Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

12.09.
•    Ден на програмиста.

13.09.            
•    Празник на Българските инженерни войски.

14.09.
•    Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстов ден). Църковен празник за православните християни.
•    Професионален празник на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението (от 1995 г.).
•    Празник на вестник „Българска армия”.
•    Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.

15.09.
•    Начало на новата учебна година в училищата на България.

16.09.
•    Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
•    Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).
•    Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
•    Ден на локомотивния машинист в България.

16 – 22.09.
•    Европейска седмица на мобилността.

17.09.
•    Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Църковен празник.

•    Кръстовден. Религиозен и официален празник за арменската общност в България.
•    Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

21.09.

•    Ерев Рош а Шана (Нова година за евреите). Всички евреи по света отбелязват началото на Нова година – 5778 година. Официален празник за евреите.
•    Международен ден на мира (от 1981 г., приет с резолюция на ООН). Отбелязва се като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
•    Ден на независимостта на Република Армения.
•    Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
•    Празник на Тутракан.

22.09.
•    Ден на Независимостта на България (1908). 105 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
•    Европейски ден без автомобили.
•    Празник на Демократическата партия (1896).
•    Празник на град Тервел.

23.09.
•    Празник на Костенец (чества се четвъртата събота на м. септември).
•    Празник на Братя Даскалови, Свищов, Брезово, Средец.

24.09.
•    Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември).
•    Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).

25.09.
•    Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване нв Българската армия. Празник на Свързочни войски.
•    Празник на град Добрич.

26.09.
•    Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
•    Празник на Карнобат.

27.09.
•    Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.
•    Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.).

30.09.

•    Йом Кипур. Официален празник за еврейската общност в България.
•    Световен ден на превода (от 1991 г.).
•    Празник на Стамболово.

Празничен - август 2017

01.08.
•    Национален празник на Швейцария. (1291 г.).
•    Ден на градинаря. Професионален празник.
•    Ден на Мизия.
•    Празник на Бяла.

01-07.08
•    Световна седмица на кърменето (от 1992 г.).

02.08.
•    Празник на Българската социалистическа партия.
•    Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).
•    Празник на град Завет.

06.08.
•    Преображение Господне. Християнски църковен празник.
•    На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
•    Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
•    Международен ден “Лекарите в света за мир”.
•    Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).

07.08.
•    Денят Дхарма. Църковен и официален празник за Будистката общност в България.
                                                     
08.08.
•    Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995 г.).

07 – 13.08.      
•    Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).

12.08.
•    Международен ден на младежта (от 1999 г.).

13.08.
•    Международен ден на леворъките (от 1984 г.).
•    Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).

15.08.
•    Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Християнски църковен празник.

•    Кришна Джанмаштами. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
•    Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
•    Национален празник на Лихтенщайн.
•    Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
•    Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
•    Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица и Невестино.

18.08.
•    Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
•    Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.

19.08.
•    Съборeн дeн. Религиозен и официален празник за обществото Бяло братство.
•    Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).
•    Празник на град Кула.

20.08.
•    Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
•    Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.
 
21.08.
•    Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
•    Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.

23.08.
•    Международен ден в памет на жертвите на търговията с роби и нейното премахване. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.

24.08.
•    Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

25 – 27.08.
•    Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

26.08.
•    Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

27.08.
•    Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).
•    Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца  300 души се изкачват от София до Черни връх.

28.08.
•    Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.

29.08.
•    Европейска нощ на прилепите.
•    Празник на Криводол.
•    Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)

30.08.
•    Международен ден на безследно изчезналите.

31.08.
•    Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).

Празничен - юли 2017

01.07.
•    Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
•    Международен ден на хомосексуалистите и лесбийките.
•    Национален празник на Канада.
•    Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).

02.07.
•    Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО).
•    Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).

03.07.
•    Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.

04.07.
•    Национален празник на САЩ.

05.07.
•    Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).

06.07.
•    Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
•    Европейски ден на радиолюбителите.

07.07.
•    Европейски ден на шоколада (На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида от любимия ни шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.)

08.07.
•    Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).

11.07.
•    Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата.

12.07.
•    Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
•    Празник на Националната гвардейска част.

14.07.
•    Национален празник на Френската република.

17.07.
•    Свети Великомъченица Марина. Църковен празник.
•    Празник на Созопол.

18.07.
•    Ден на гражданската защита в България (1993 г.).
•    Празник на градовете Карлово и Левски.

19.07.
•    Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).

20.07.
•    Свети пророк Илия (Илинден). Православен църковен празник.
•    Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924).
•    Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).
•    Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).

21.07.
•    Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.

26.07.
•    Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).
•    Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).

30.07.
•    Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).

31.07.
•    Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
•    Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2017

01.06.
•    Международен ден за защита на децата (от 1950 г.).
•    Празник на град Враца и село Дуранкулак.

02.06.
•    Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
•    Национален празник на Италианската република.

03.06.
•    Черешова Задушница.

04.06.
•    Петдесетница. Православен църковен празник (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
•    Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).

05.06.
•    Свети Дух. Православен църковен празник.
•    Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972 г., по решение на ООН).
•    Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).
•    Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.
•    Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

06.06.
•    Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).

08.06.
•    Световен ден на океаните (от 1992 г.).
•    Ден на социалния работник.

09.06.

•    Весак – Ден на Буда (ден на раждане, просветление и паранирвана на Буда Шакямуни). Църковен и официален празник за Диамантен път на будизма – България.
•    Международен ден на акредитацията (от 2008).
•    Международен ден на приятелството.

10.06.
•    Празник на град Попово.

11.06.
•    Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Българската православна църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
•    Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през  втория неделен ден на м. юни).
•    Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).      

12.06.
•    Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
•    Национален празник на Руската федерация.

14.06.
•    Световен ден на безвъзмездното кръводаряване. Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).

16.06.
•    Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).

17.06.
•    Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1997 г. по решение на Общото събрание на ООН).
•    Национален празник на Република Исландия. Ден на провъзгласяването на Републиката (1944 г.).

18.06.
•    Неделя на всички български светии (втората неделя след Петдесетница).
•    Световен ден на филателията.
•    Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.

19.06.
•    Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
•    Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (от 1997 г.).
•    Празник на Химическите войски в България.
•    Празник на Националния музей “Земята и хората”.

20.06.
•    Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
•    Международен ден на Слънцето.

21.06.
•    Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
•    Международен ден на скейтбординга.
•    Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
•    Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя.

23.06.
•    Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (119 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894).
•    Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).
•    Международен ден за борба срещу фалшификатите.
•    Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
•    Ден на служителя в държавната администрация (от 2006 г.).
•    Национален празник на Люксембург (Рожден ден на Великия херцог).

24.06.
•    Рождество на Св. Йоан Кръстител (Еньовден). Църковен празник. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките.
•    Ден на българското лекарство (от 1994 г.).

25.06.
•   Рамазан Байрам (Шекер Бйрам). Тридневен мюсюлмански религиозен празник на  опрощението, покаянието и милосърдието.

•    Ратха Ятра. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
•    Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
•    Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
•    Национален празник на Хърватия. Ден на независимостта от Югославия, 1991 г.
•    Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.)
•    Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

26.06.
•    Световен ден за борба с множествената склероза.
•    Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1987 г.).
•    Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).

27.06.
•    Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
•    Световен ден на риболова (от 1984 г.).

28.06.
•    Ден на изобретателя.

29.06.
•    Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Църковен празник за всички християни. Официален празник за католическата общност в България.
•    Ден на занаятите.
•    Ден на река Дунав (от 2004 г.).
•    Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.
•    Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Църковен празник.

Празничен - май 2017

•    Месец за защита на природата (от 1967 г.).

01.05.
•    Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
•    Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
•    Имен ден на вестниците “Труд”.
•    Празник на град Първомай.

02.05.
•    Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
•    Празник на градовете Харманли и Копривщица.

03.05.
•    Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
•    Международен ден на Слънцето.
•    Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.

05.05.
•    Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
•    Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992).

06.05.
•    Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Православен църковен празник и български народен и официален празник.
•    Ден на храбростта и Българската армия (от 1880 г.). Официален празник.
•    Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
•    Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
•    Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.

07.05.
•    Ден на радиото и телевизията в България.

08.05.
•    Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).

08 – 09.05.
•    Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.

09.05.

•    Нарасимха Чатурдаши. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
•    Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
•    Ден на победата над фашистка Германия.
•    Празник на Златарица.

10.05.

•    Весак – Ден на Буда. Църковен и официален празник за Будистката общност в България.
•    Възстановяване на Българската Патриаршия.
•    Световен ден, посветен на движението

11.05.
•    Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Български църковен празник.
•    Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
•    Празник на Радикалдемократическата партия.
•    Празник на градовете Ловеч и Шумен.

12.05.
•    Герман. Християнски църковен и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове.
•    Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).

14.05.
•    Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
•    Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
•    Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г.).
•    Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

15.05.
•    Световен ден за борба с промяната в климата.
•    Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
•    Празник на град Плевен.

17.05.
•    Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
•    Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.)
•    Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
•    Международен ден срещу хомофобията (от 2005 г.).
•    Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
•    Национален празник на Кралство Норвегия.

18.05.
•    Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.
•    Европейски ден за борба със затлъстяването.
•    Празник на град Джебел.

20.05.
•    Световен ден на метрологията (от 2000 г.).
•    Професионален празник на метролога (от 2001 г.).

21.05.
•    Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Православен църковен празник. В Странджа се играят нестинарски игри.
•    Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
•    Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май).
•    Международен ден за защита от безработицата.
•    Празник на градовете Елена и Пазарджик.
•    Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
•    Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.

22.05.
•    Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001 г.).

23.05.
•    Световен ден на кръводарителя.
•    Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.).

24.05.
•    Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
•    Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
•    Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
•    Ден на народните читалища (от 1990 г.).
•    Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.

25.05.
•    Възнесение Господне – Спасовден. Християнски църковен празник (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд.
•    Световен ден на изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие (от 2003).
•    Ден на освобождението на Африка.
•    Национален празник на Аржентина.
•    Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
•    Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
•    Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).

26.05.
•    Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918).

28.05.
•    Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.
•    Празник на Асеновград (през последната неделя на м. май).

29.05.
•    Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
•    Празник на град Горна Оряховица.

30.05.
•    Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
•    Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
•    Празник на Националния студентски дом (от 2002).  
•    Празник на град Козлодуй.

31.05.
•    Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.).
•    Международен ден на блондинките.
•    Ден на военните духови оркестри (от 2001 г.).
•    Празник на Монтана

Празничен - април 2017

01.04.
•    Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
•    Международен ден на птиците (от 1906 г.).

01 – 07.04
•    Седмица на гората.

02.04.
•    Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
•    Национален празник на Португалия.

 04.04.
•    Световен ден на пострадалите от мини.
•    Международен ден на бездомните животни (от 2010).
•    Международен ден за обучение по въпросите на опасността от мини и помощта в действията, свързани с разминирането (от 2005 г.).
•    Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
 
05.04.

•    Рама Навами. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.
•    Международен ден за опазване на околната среда.

07.04.
•    Световен ден на здравето (от 1950, обявен от СЗО през 1948).
•    Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964).
•    Празник на Медицински университет - София.
•    Ден на Община Струмяни.

08.04.
•    Възкресяване на Лазаря (Лазаровден). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “лазаруване”.
•    Световен ден на ромите (от 1992).

09.04.
•    Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”.

11.04.

•    Песах. Празник на свободата в памет на излизането на евреите от Египетското робство. Празник на пролетта. Начало на националната история на евреите.
•    Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
•    Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
•    Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).

12.04.
•    Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.

14.04.
•    Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.

16.04.

•    Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни, за Арменска апостолическа православна църква и за католическата общност в България.
•    Световен ден на астрономията.
•    Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
•    Празник на българските юристи (от 1991).

17.04.
•    Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни и за католическата общност в България.
•    Международен ден на болните от хемофилия (от 1989, по инициатива на СЗО).
•    Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.

18.04.
•    Международен ден на Културно-историческото наследство – Ден на паметниците и забележителните места (от 1983).

20.04.
•    Годишнина на Априлското въстание 1876 г. (141 години)
•    Международен ден на световния печат (от 1991 г.).
•    Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).

20 – 26.04.
•    Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.
•    Ден на военното контраразузнаване (обявен през 1996).

22.04.
•    Международен ден на Земята (от 1990 г., в България от 1993 г.).
•    Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
•    Томина неделя. Православен църковен празник.
•    Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).
•    Световен ден на книгата и печата (от 1995).
•    Национален празник на Англия (Великобритания). Ден на Свети Георги,  патрон на нацията.

24.04.
•    Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида.
•    Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).
•    Празник на Провадия (на Цветница).

26.04.
•    Световен ден на интелектуалната собственост (от 2001 г.).
•    Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

27.04.
•    Национален празник на Република Южна Африка. Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
•    Световен ден за безопасност и култура на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
•    Международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.

29.04.
•    Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.
•    Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
•    Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
•    Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996).

30.04.
•    Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
•    Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
•    Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2017

01.03.
•    Международен ден за борба против ядреното оръжие.
•    Международен ден на гражданската защита (от 1972).
•    Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
•    Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
•    Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
•    Ден на любителското творчество (от 1976).
•    Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001).
•    Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
•    Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992 г.).

03.03.
•    Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).  
•    Международен ден на борбата на писателите за мир (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
•    Световен ден на тениса.

04.03.
•    Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии).

06.03.
•    Световен ден за борба с глаукомата.

08.03.
•    Международен ден на жената (ООН, от 1910).

09.03.
•    Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).

10.03.
•    Св. мчца Галина (Именици: Галина, Галин, Галентин)
•    Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).
•    Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

11.03.
•    Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
•    Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992).

12.03.
•    Световен ден срещу цензурата в интернет.
•    Гаура Пурнима. Църковен и официален празник за Общество Кришна съзнание в България.

14.03.
•    Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).
•    Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско.
•    Международен ден на реките.

15.03.
•    Световен ден на правата на потребителя (от 1983).
•    Ден на потребителя в България (от 1991).
•    Ден на санитарния инспектор (от 1997).

17.03.
•    Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

18.03.
•    Световен ден на мозъка.
•    Ден на радиотехническите войски в България (1952).

19.03.
•    Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).

20.03.
•    Международен ден на франкофоните. Празник на всички, говорещи на френски, както и на всички, които учат и обичат френски език.

21.03.
•    Ден на Земята (от 1971, по инициатива на ООН).
•    Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на  ЮНЕСКО).
•    Световен ден на гората (от 1972).
•    Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през1967).
•    Международен ден на кукления театър (от 2003).
•    Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).

22.03.
•    Ден на пролетното равноденствие. Религиозен празник за обществото „Бяло братство”.
•    Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992).
•    Празник на град Велико Търново.

23.03.
•    Световен ден на метеорологията (от 1961).

24.03.
•    Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

25.03.
•    Благовещение Богородично. Християнски църковен празник.
•    Ден на жената и майката (от 1994).
•    Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
•    Национален празник на Република Гърция. Ден на независимостта от Османската империя.
•    Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
•    Ден на пощенската картичка.
•    Празник на ДЗИ (от 1994 г.).

26.03.
•    Ден на Тракия.
•    Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.
 
27.03.
•    Международен ден на театъра (от 1961 г.).
•    Празник на гр. Елхово (от 1994 г.).

29.03.
•    Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 1993 г.).

30.03.
•    Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - февруари 2017

01.02.
•    Св. мъченик Трифон (Трифоновден). Празник на българската православна църква. (Именници: Лозан, Трифон)
•    Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).
•    Ден на лозарите, винарите и градинарите.
•    Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
•    Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
•    Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
•    Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г. по решение на ООН).

03.02.
•    Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). (Именници: Симеон, Симона, Мона)

04.02.
•    Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)

06.02.
•    Свeти Фотий. (Именници: Огнян/а, Светла/на, Пламен/а, Светлин, Силвия, Светослав, Светлозар)
•    Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.

07.02.
•    Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.

09.02.
•    Международен ден на стоматолога.

10.02.
•    Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именници: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо)
•    Ден на пчеларя и овощаря.
•    Международен ден за безопасен интернет.

11.02.
•    Световен ден на болните. Празнува се от католиците (от 1993).
•    Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).

12.02.
•    Международен ден на Дарвин (Ден на еволюцията).
•    Ден на червената ръка (празнува се по инициатива на УНИЦЕФ от 2002 г., посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти).

13.02.
•    Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.
•    Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).

14.02.

•    Сретение Господне. Религиозен и официален празник за Арменската общност в България.
•    Световен ден на влюбените.
•    Ден на лозаря (Трифон Зарезан, по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник.
•    Ден на българския археолог (от 1971 година по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
•    Празник на Ивайловград.

15.02.
•    Национален празник на Сърбия.

16.02.
•    Международен ден на пощальоните и куриерите.
•    Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918).

17.02.
•    Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

18.02.
•    Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

19.02.
•    Неделя Месопустна (Месни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.
•     Световен ден за защита на китовете.
•    Годишнина от обесването на Васил Левски. Почит пред българския национален герой.

20.02.
•    Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.
•    Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).

22.02.
•    Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
•    Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.
•    Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).
•     Вартананк. Национален арменски празник в памет на пълководеца Вартан Мамигомян и на всички загинали арменци в последното сражение срещу персите в 451 г. Задушница. 

24.02.
•    Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

26.02.
•    Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.

27.02.
•    Будистка Нова година. Църковен и официален празник за Будистката общност в България.

Празничен - януари 2017

01.01.
•    Начало на Новата година. Официален празник.
•    Свети Василий Велики (Васильовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Васил/ка, Веселин/а, Вълк/о/а.)
•    Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
•    Световен ден на мира.
•    Ден на световното семейство (от 2000 г.)

02.01.            
•    Полеза (Игнажден). Народен празник за ромите.

04.01.
•    Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)

05.01.
•    Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.

06.01.
•    Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден.)
•    Сурп Дзънунд (Рождество Христово и Богоявление). Религиозен празник (Коледа) за Арменската апостолическа православна църква.
•    Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните.
•    Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
•    Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев (1848).

07.01.
•    Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Иван/ка, Ивайло, Йонка/о, Ваньо (Ваня), Жан/а, Калоян.)
•    7, 8 и 9 януари – армънска Коледа.

08.01.
•    Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена.
•    Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).
•    Професионален празник на акушерки и гинеколози.

11.01.
•    Световен ден на думата „Благодаря”.

12.01.
•    Св. мчца Татяна. (Именници: Таня, Татяна)
•    Празник на военното разузнаване (от 1996).

13.01.
•    Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).

14.01.
•    Банго Василий. Ромска Нова година.
•    Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994).

15.01.
•    Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

16.01.
•    Празник на работещите в областта на растителната защита.

17.01.
•    Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.)

18.01.
•    Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. (Именници: Атанас/ка, Наск/а/о)
•    Празнуват занаятчиите ковачи и железари.

20.01.
•    Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именници: Евтим)
•    (02.02. стар стил) Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.

21.01.
•    Ден на родилната помощ (от 1951).
•    Бабинден за ромите.
•    Международен ден на прегръдката. Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.

25.01.
•    Световен ден на средствата за масова информация.
•    Ден на българското радио.
•    Рожден ден на Българската народна банка (1878).

26.01.            
•    Международен ден на митниците (от 1983).
•    Международен ден на митническия служител. Професионален празник.
•    Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник).
•    Ден на република Индия (1950 г., национален празник).     

27.01.            
•    Международен ден в памет на Холокоста (приет с резолюция на ООН през 2005 г.).

28.01.
•    Европейски ден за защита на данните (от 2006).
•    Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.).

29.01.
•    Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).
•    Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006).
•    Празник на Търговище (от 1993 г.) и на град Кюстендил (от 2009 г.).

31.01.            
•    Цигански Атанас. Ромски празник.

Годишнини - декември 2017

01.12.
•    225 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792 – 27.02.1856), руски математик.
•    125 г. от рождението на Чезар Петреску (1892 – 09.03.1961), румънски писател.

02.12.
•    5 г. от смъртта на Георги Атанасов Бонев(30.04.1922 – 2012), български поет и преводач.

03.12.
•    160 г. от рождението на Джоузеф Конрад (1857 – 03.08.1924), английски писател.
•    120 г. от създаването на историческия музей в Кюстендил (1897).
•    50 г. от първата в света трансплантация на човешко сърце (1967). Извършена е в ЮАР от проф. Кристиан Бернард.

04.12.
•    375 г. от смъртта на кардинал Ришельо (09.09.1585 – 1642), френски държавник.
•    95 г. от рождението на Жерар Филип (1922 – 25.11.1959), френски киноактьор.

05.12.
•    125 г. от рождението на Никола Танев (1890 – 23.07.1962), български художник живописец.
•    90 г. от рождението на Рангел Игнатов (1927 – 17.02.2015), български писател, драматург, киносценарист.

 

07.12.
•    285 г. от откриването на лондонския театър "Ковънт Гардън" (1732).
•    135 г. от рождението на Георги Михов Райчев (1882 – 18.02.1947), български писател и драматург.
•    80 г. от смъртта на Антон Страшимиров (15.06.1872 – 1937), български прозаик и драматург.
•    75 г. от рождението на Тошо Тошев (1942), български журналист.
•     70 г. от смъртта на Никълъс Бътлър (02.04.1862 – 1947), американски педагог, философ.

 

08.12.
•    215 г. от рождението на Александър Одоевски (1802 – 27.08.1839), руски поет декабрист.

 

09.12.
•    75 г. от рождението на Стефан Данаилов (1942), български драматичен и киноактьор.

 

10.12.
•    95 г. от рождението на Димитър Узунов (1922 – 11.12.1985), български оперен певец.
•    40 г. от откриването в Плевен на панорамата "Плевенска епопея" (1977).
•    30 г. от смъртта на Камен Зидаров (16.09.1902 – 1987), български поет, преводач и драматург.

 

11.12.
•    135 г. от рождението на Макс Борн (1882 – 05.01.1970), немски физик.
•    75 г . от рождението на Боян Биолчев (1942), български писател, сценарист, литературовед.

 

12.12.
•    225 г. от смъртта на Денис Фонвизин (14.04.1745 – 1792), руски писател.
•    115 г. от смъртта на Павел Грабовски (11.09.1864 – 1902), украински поет.
•    90 г. от рождението на Драгомир Димитров Ненов (1927 – 19.05.2016), български диригент, композитор.

 

13.12.
•    220 г. от рождението на Хайнрих Хайне (1797 – 17.02.1856), немски поет и публицист.
•    70 г. от смъртта на Николай Константинович Рьорих (09.10.1874 – 1947), руски художник и теософ.

14.12.
•    45 г. от смъртта на Ангел Каралийчев (21.08.1902 – 1972), български писател.

15.12.
•    1980 г. от рождението на Нерон (37 – 09.06.68), пети император на Древния Рим.
•    185 г. от рождението на Александър – Гюстав Айфел (1832 – 28.12.1923), френски инженер.
•    165 г. от рождението на Антоан Анри Бекерел (1852 – 25.08.1908), френски учен физик.
•    140 г. от рождението на акад. Николай Державин (1877 – 26.02.1953), руски историк и филолог.

16.12.
•    135 г. от рождението на Золтан Кодай (1882 – 06.03.1967), унгарски композитор.
•    120 г. от смъртта на Алфонс Доде (13.05.1840 – 1897), френски писател.
•    115 г. от рождението на Крум Велков (1902 – 18.04.1960), български писател.
•    100 г. от рождението на Артър Кларк (1917 – 19.03.2008), английски писател фантаст.
•    85 г. от рождението на Родион Шчедрин (1932), руски композитор.

18.12.
•    260 г. от смъртта на Антонио Страдивари (ок. 1644 – 1737), италиански лютиер.
•    185  г. от смъртта на Филип Френо (02.01.1752 – 1832), американски поет и просветител.

19.12.
•    110 г. от откриването в София на Майчин дом (1907).
•    80 г. от рождението на Милчо Левиев (1937), български композитор, пианист, педагог.

20.12.
•    35 г. от смъртта на Артур Рубинщайн (28.01.1887 – 1982), американски пианист.

21.12.
•    100 г. от рождението на Хайнрих Бьол (1917 – 16.07.1985), немски писател.
•    80 г. от рождението на Джейн Фонда (1937), американска актриса.

22.12.
•    315 г. от рождението на Жан Етиен Лиотар (1702 – 12.06.1789), швейцарски художник.
•    150 г. от смъртта на Пиер Етиен Теодор Русо (15.04.1812 – 1867), френски художник.
•    20 г. от смъртта на Александър Геров (15.05.1919 – 1997), български поет.

23.12.
•    240 г. от рождението на Александър Първи (1777 – 01.12.1825), император на Русия.
•    135 г. от рождението на акад. Спиридон Казанджиев (1882 – 13.05.1951), български философ и психолог.

24.12.
•    90 г. от смъртта на Владимир Бехтерев (01.02.1857 – 1927), руски лекар – невропатолог и психиатър.
•    35 г. от смъртта на Луи Арагон (03.10.1897 – 1982), френски писател.

25.12.
•    375 г. от рождението на Исак Нютон (1642 – 20.03.1727), английски физик, математик и астроном.
•    105 г. от рождението на проф. Стефан Сърчаджиев (1912 – 20.04.1965), български режисьор.
•    90 г. от рождението на Любен Дилов – баща (1927 – 10.06.2008), български писател.
•    40 г. от смъртта на Чарли Чаплин (16.04.1889 – 1977), американски актьор, режисьор, сценарист и композитор.

26.12.
•    145 г. от залавянето на Апостола на българската свобода – Васил Левски, в Къкринското ханче край Ловеч от турските власти (1872).
•    105 г. от рождението на Ренато Гутузо (1912 – 18.01.1987), италиански живописец и график.
•    50 г. от смъртта на Чудомир /Димитър Христов Чорбаджийски/ (25.03.1890 – 1967), български писател хуморист.

27.12.
•    195 г. от рождението на Луи Пастьор (1822 – 28.09.1895), френски учен.
•    125 г. от рождението на Дан Колов (1892 – 26.03.1940), български спортист, състезател по свободна борба.
•    115 г. от рождението Любомир Далчев (1902 – 11.07.2002), български художник и скулптор, брат на поета Атанас Далчев и архитекта Борис Далчев.
•    28.12.
•    80 г. от смъртта на Морис Равел (07.03.1875 – 1937), френски композитор.

31.12.
•    140 г. от смъртта на Гюстав Курбе (10.06.1819 – 1877), френски художник.
•    110 г. от смъртта на Оскар Искандер (неизв. – 1907), първи директор на БТА.

Годишнини - ноември 2017

01.11.
•    125 г. от смъртта на Иван Богоров (ок. 1820 – 1892), български възрожденски книжовник.
•    95 г. от смъртта на Методий Кусев (1838 – 1922), старозагорски митрополит, възрожденски духовен и просветен деец, общественик.
•    95 г. от обявяването на Турция за република (1922).

02.11.
•    120 г. от рождението на Асен Разцветников (1897 – 30.07.1951), български поет, писател и преводач.
•    105 г. от смъртта на Дмитрий Мамин – Сибиряк (25.10.1852 – 1912), руски писател.
•    95 г. от рождението на Георги Свежин /Георги Нейков/ (1922 – 06.10.2001), български писател.
•    60 г. от смъртта на Тодор Самодумов (18.03.1878 – 1957), български педагог.

03.11.
•    220 г. от рождението на Александър Бестужев (1797 – 19.06.1837), руски писател.
•    130 г. от рождението на Самуел Маршак (1887 – 04.07.1964), руски писател, драматург, преводач и критик; автор на творби за деца.
•    115 г. от рождението на Кирил Мирчев (1902 – 21.12.1975), български езиковед.
•    110 г. от смъртта на Константин Величков (01.01.1855 – 1907), български поет, белетрист, преводач, литературен критик, живописец; държавен и обществен деец.
•    60 г. от рождението на Веселин Методиев (1957), български историк и политик.
•    60 г. от първия полет в Космоса с живо същество на борда – руският космически кораб "Спутник–2" с кучето Лайка (1957).
•    50 г. от смъртта на Николай Марангозов (02.01.1900 – 1967), български поет и архитект.
04.11.
•    170 г. от смъртта на Феликс Менделсон – Бертолди (03.02.1809 – 1847), германски композитор и диригент.
•    65 г. от смъртта на акад. Иван Лазаров (02.10.1889 – 1952), български скулптор.

05.11.
•    70 г. от откриването на прохода Хаинбоаз (1947).
•    50 г. от смъртта на Джоузеф Кеселринг (21.06.1902 – 1967), американски драматург.

06.11.
•    130 г. от смъртта на Йожен Поатие (04.10.1816 – 1887), френски поет, автор на "Интернационалът".
•    105 г. от смъртта на Съба Вазова (1833 – 1912), майка на поета Иван Вазов.
•    45 г. от смъртта на Димитър Чавдаров – Челкаш (19.03.1912 – 1972), български писател.
•    5 г. от смъртта на Максим I /светско име Марин Найденов Минков/ (29.10.1914 – 2012), патриарх Български и митрополит Софийски.

07.11.
•    230 г. от рождението на Вук Караджич (1787 – 26.01.1864), сръбски езиковед и фолклорист, основоположник на книжовния сръбски език.
•    150 г. от рождението на Мария Склодовска – Кюри (1867 – 04.07.1934), френски учен физик и химик от полски произход.
•    75 г. от рождението на Николай Стефанов Сърчаджиев (1942), български художник сценограф.

08.11.
•    215 г. от рождението на Бенджамин Хол (1802 – 27.04.1867), английски политик, министър, чието име носи известният часовник "Биг Бен" в Лондон.
•    55 г. от създаването на Народен парк "Вихрен" (1962).

09.11.
•    85 г. от рождението на Енчо Пиронков (1932), български художник.
•    75 г. от смъртта на Георги Стаматов (25.05.1869 – 1942), български писател.

10.11.
•    320 г. от рождението на Уйлям Хогард (1697 – 26.10.1764), английски живописец.
•    90 г. от рождението на Лиана Даскалова (1927 – 22.06.2013), българска писателка.
•    30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Камен Зидаров (16.09.1902 – 1987), български поет, преводач и драматург.
•    35 г. от смъртта на Леонид Брежнев (19.12.1906 – 1982), съветски политик и държавник.

11.11.
•    95 г. от рождението на Кърт Вонегът (1922 – 11.04.2007), американски писател.
•    65 г. от разстрела в Белене на д-р Евгений Босилков (16.11.1900 – 1952), български католически епископ, обявен за блажен от папа Йоан – Павел Втори.

12.11.
•    105 г. от рождението на Ангел Манолов (1912 – 31.12.1991), български хоров диригент.

13.11.
•    110 г. от рождението на Джована Савойска /Йоанна Българска/ (1907 – 26.02.2000), българска царица, съпруга на цар Борис ІІІ.
•    95 г. от създаването в Лондон на компанията Би Би Си (1922).
•    80 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (06.10.1881 – 1937), български поет, преводач и журналист.

14.11.
•    110 г. от рождението на Астрид Линдгрен (1907 – 28.01.2002), шведска писателка за деца.

15.11.
•    225 г. от рождението на Никола Пиколо (1792 – 16.03.1865), елинист, писател и просветител.
•    150 г. от рождението на Герхард Хауптман (1862 – 06.06.1946), немски писател.

16.11.
•    90 г. от рождението на Велко Вълканов (1927 – 26.11.2016), български юрист и политик.

17.11.
•    190 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (1827 – 13.07.1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик.
•    130 г. от рождението на Васил Киселков (1887 – 10.04.1973), български литературовед и литературен историк.
•    100 г. от смъртта на Огюст Роден (12.11.1840 – 1917), френски скулптор.
•    60 г. от рождението на Виктор Паунов (1957), български художник илюстратор; включен в почетния "Андерсенов списък".

18.11.
•    230 г. от рождението на Луи Жак Манде Дагер (1787 – 10.07.1851), френски художник.
•    190 г. от смъртта на Вилхелм Хауф (29.11.1802 – 1827), немски писател за деца.
•    95 г. от смъртта на Марсел Пруст (10.7.1871 – 1922), френски писател.
•    80 г. от рождението на Атанас Свиленов (1937 – 03.12.2015), български кинокритик и публицист.

19.11.
•    100 г. от рождението на Индира Ганди (1917 – 31.10.1984), индийски политик и държавник.
•    50 г. от смъртта на Владимир Башев (28.07.1935 – 1967), български поет.
•    50 г. от смъртта на Христо Борина (29.01.1882 – 1967), български поет и общественик.
•    10 г. от смъртта на Магда Сабо (05.10.1917 – 2007), унгарска писателка.

20.11.
•    225 г. от рождението на Николай Лобачевски (1792 – 24.02.1856), руски математик.
•    95 г. откакто започва да се прилага (1922) правописът на министър Омарчевски, който заменя Иванчовския правопис. Последната правописна реформа е от 27.02.1945 г.

22.11.
•    20 г. от смъртта на Добри Жотев (24.01.1921 – 1997), български поет.

23.11.
•    150 г. от рождението на Александър Протогеров (1867 – 07.07.1928), български революционер.
•    55 г. от смъртта на Стилиян Чилингиров (26.10.1881 – 1962), български писател.

24.11.
•    385 г. от рождението на Бенедикт Спиноза (1632 – 21.02.1677), хонландски философ.

25.11.
•    455 г. от рождението на Лопе де Вега (1562 – 27.08.1635), испански писател и драматург.
•    100 г. от рождението на Кирила Възвъзова – Каратеодорова (1917 – 06.08.2005), български историк, изворовед.
•    85 г. от рождението на Георги Струмски (1932 – 08.07.2013), български писател и публицист.
•    60 г. от смъртта на проф. Александър Мутафов (08.05.1879 – 1957), български живописец маринист.

26.11.
•    165 г. от смъртта на Павел Федотов (04.07.1815 – 1852), руски живописец и график.

27.11.
•    175 г. от първата премиера (1842) на операта "Руслан и Людмила" от Михаил Глинка.
•    75 г. от рождението на проф. Симеон Янев (1942), български критик и историк на българската литература.
•    35 г. от смъртта на Филип Кутев (13.06.1903 – 1982), български композитор, фолклорист.

28.11.
•    260 г. от рождението на Уилям Блейк (1757 – 12.08.1827), английски поет и художник.
•    110 г. от рождението на Алберто Моравия (1907 – 26.09.1990), италиански писател.
•    110 г. от смъртта на Иван Гарванов, деец на македоно–одринското движение в България. (23.12.1869 – 1907)
•    110 г. от смъртта на Борис Сарафов (12.06.1872 – 1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
•    110 г. от смъртта на Станислав Виспянски (15.01.1869 – 1907), полски драматург и живописец.
•    60 г. от смъртта на професор Иван Георгиев Пенков (30.04.1897 – 1957), български сценограф, живописец, приложник.
•    55 г. от смъртта на Васил Стоянов (01.05.1880 – 1962), български детски писател.

29.11.
•    385 г. от рождението на Жан – Батист Люли (1632 – 22.03.1687), френски композитор.
•    220 г. от рождението на Гаетано Доницети (1797 – 08.04.1848), италиански композитор.
•    215 г. от рождението на Вилхелм Хауф (1802 – 18.11.1827), немски писател за деца.

30.11.
•    350 г. от рождението на Джонатан Суифт (1667 – 19.10.1745), ирландски писател и публицист.
•    150 г. от рождението на Павел Атанасов (1867 – 11.07.1960), български народен певец.
•    115 г. от рождението на Евгений Петров (1902 – 02.07.1942), руски писател сатирик.
•    90 г. от рождението на проф. Иван Попиванов (1927), български литературовед.
•    70 г. от рождението на Георг Краев (1947), български етнолог, фолклорист, културолог.
•    20 г. от смъртта на Петър Ступел (27.04.1923 – 1997), български композитор.

Годишнини - октомври 2017

•    170 г. от рождението на Петър Иванов (окт. 1847 – 02.02.1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист; обществен и читалищен деец.

02.10.         
•    170 г. от смъртта на Васил Априлов (21.07.1789 – 1847), български възрожденски просветен и книжовен деец, основател на първото новобългарско светско училище в Габрово.
•    90 г. от създаването в София на хор "Кавал" (1927).
•    50 г. от откриването в Котел на Средно музикално училище за народни инструменти (1967), преименувано през 2004 г. в Национално училище по фолклорни изкуства "Филип Кутев".

03.10.           
•    150 г. от рождението на Пиер Бонар (1867 – 23.01.1947), френски художник.
•    120 г. от рождението на Луи Арагон (1897 – 24.12.1982), френски поет и общественик.

04.10.           
•    435 г. от замяната на Юлианския календар, използван от 45 г. пр. Хр., с Григорианския календар (1582).
•    230 г. от рождението на Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787 – 12.10.1874), френски политик и историк.
•    70 г. от смъртта на Макс Планк (23.04.1858 – 1947), немски физик.
•    60 г. от началото на космическата ера. В Русия е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята (1957).
•    20 г. от първата трансплантация на костен мозък, извършена в Клиниката по детска онкохематология в София (1997).

05.10.           
•    135 г. от рождението на Робърт Хъчингс Годард (1882 – 10.08.1945), американски физик и изобретател, един от създателите на ракетната техника.
•    115 г. от рождението на Реймънд Крок (1902 – 14.01.1984), американец, създател на веригата ресторанти за бързо хранене "Макдоналдс".
•    105 г. от обявяването на Балканската война (1912).
•    100 г. от рождението на Магда Сабо (1917 – 19.11.2007), унгарска писателка.
•    70 г. от рождението на Владимир Зарев (1947), български писател.
•    20 г. от смъртта на Стефан Еленков (09.01.1937 – 1997), български оперен певец.

06.10.           
•    135 г. от рождението на Карол Шимановски (1882 – 29.03.1937), полски композитор и пианист.
•    125 г. от смъртта на Алфред Тенисън (06.08.1809 – 1892), английски поет.
•    90 г. от прожектирането в Ню Йорк (1927) на първия пълнометражен говорящ филм – "Джазов певец" на компанията "Уорнър Брадърс".

07.10.           
•    85 г. от рождението на проф. Румен Скорчев (1932 – 06.09.2015), български художник.
•    65 г. от рождението на Владимир Владимирович Путин (1952), президент на Руската федерация.

08.10.           
•    810 г. от смъртта на цар Калоян (неизв. – 1207), един от най – великите български владетели.
•    140 г. от излизането на брой 1 на вестник "Българин". Редактори са Христо Бъчваров и Димитър Попов. Букурещ, 1877.
•    125 г. от рождението на Марина Цветаева (1892 – 31.08.1941), руска поетеса.

09.10.           
•    160 г. от рождението на Иво Войнович (1857 – 30.08.1929), югославски писател и драматург.
•    150 г. от смъртта на Георги С. Раковски /Съби Стойков Попович/ (02.04.1821 – 1867), български революционер, издател и публицист; идеолог и родоначалник на организираното националноосвободително революционно движение през ХІХ век в България.
•    50 г. от смъртта на Андре Мороа (26.07.1885 – 1967), френски писател.
•    5 г. от смъртта на Червенко Крумов (17.07.1955 – 2012), български поет  

10.10.           
•    180 г. от смъртта на Шарл Фурие (07.04.1772 – 1837), френски философ.
•    125 г. от рождението на Иво Андрич (1892 – 13.03.1975), босненски писател.
•    40 г. от откриването в София на Националната гимназия за древни езици и култура "Константин – Кирил Философ" (1977).

11.10.
•    120 г. от рождението на Иван Мирчев (1897 – 14.04.1982), български поет.

12.10.           
•    525 г. от откриването на Америка от Христофор Колумб (1492).
•    135 г. от обнародването  на първия указ за общините и градското управление в България, подписан от княз Батенберг (1882).

13.10.           
•    110 г. от рождението на Иван Минков Хаджийски (1907 – 04.10.1944), български социален психолог и публицист.
•    5 г. от смъртта на Румен Балабанов (21.05.1950 – 2012), български писател, журналист и издател.

14.10.           
•    175 г. от рождението на Василий Верешчагин (1842 – 31.03.1904), руски художник баталист.
•    95 г. от рождението на Розалия Ликова (1922 – 08.04.2010), български литературовед, литературен критик, есеист.
•    25 г. от създаването в София от проф. Елена Баева на първото частно театрално училище "Любен Гройс" (1992).

15.10.           
•    435 г. от въвеждането на григорианския календар, т. нар. нов стил, в Европа (1582).
•    120 г. от рождението на Иля Илф (1897 – 13.04.1937), руски писател /"Дванадесетте стола" в съавторство с Евгений Петров/.
•    80 г. от смъртта на Йордан Йовков (09.11.1880 – 1937), български писател.
•    25 г. от лицензирането на първото частно радио "ФМ+" (1992).

16.10.           
•    115 г. от рождението Фани Попова – Мутафова (1902 – 09.07.1977), българска писателка и преводачка, автор на романи и драми с исторически сюжети, на детски книги.
•    90 г. от рождението на Гюнтер Грас (1927 – 13.04.2015), немски писател.
•    85 г. от рождението на Ганчо Христов Керечев (1932 – 30.10.2013), български поет и режисьор.
•    80 г. от рождението на Константин Илиев (1937), български писател, драматург, преводач.

17.10.           
•    95 г. от рождението на Анжел Раймонд Вагенщайн (1922), български писател, драматург и сценарист.
•    60 г. от рождението на Владимир Левчев (1957), български поет, преводач и издател.
•    5 г. от смъртта на Надя Неделина (псевдоним на Надежда Атанасова Драганова) (25.02.1916 – 2012), българска писателка.

18.10.           
•    320 г. от рождението на Антонио Каналето /Канале/ (1697 – 20.04.1768), италиански художник.
•    95 г. от създаването на Британската компания за радиоразпръскване Би Би Си (1922).
•    85 г. от рождението на Анани Явашев (1932), български актьор.
•    80 г. от рождението на Людмил Стайков (1937), български кинорежисьор.
•    50 г. от първото в човешката история успешно кацане на руския космически кораб "Венера–4" на планетата Венера (1967).

19.10.           
•    155 г. от рождението на Огюст Люмиер (1862 – 10.04.1954), френски учен и изобретател.
•    80 г. от смъртта на Ърнест Ръдърфорд (30.08.1871 – 1937), английски физик.

21.10.           
•    95 г. от рождението на Евстати Бурнаски (1922 – 31.07.2015), български поет и публицист.
•    85 г. от рождението на проф. Марин Чонев (1932 – 28.08.2012), български хоров диригент и музикален педагог.
•    20 г. от излизането на брой 1 на вестник "Сега". София, 1997–

22.10.
•    130 г. от рождението на Джон Рид (1887 – 19.10.1920), американски писател и журналист.
•    95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Асен Миланов (1922 – 10.07.1997), български актьор.
•    90 г. от смъртта на Борислав Станкович (31.03.1876 – 1927), сръбски писател.
•    5 г. от смъртта на Пламен Александров Иванов – Джонсън (28.03.1962 – 2012), български поет.

23.10.           
•    200 г. от рождението на  Пиер Ларус (1817 – 03.01.1875), френски лексикограф и енциклопедист.
•    145 г. от смъртта на Теофил Готие (31.08.1811 – 1872), френски писател.

24.10.           
•    170 г. от рождението на Атанас Гюдженов (1847 – 12.12.1936), виден български  иконописец.
•    160 г. от създаването на първия футболен клуб в света (гр. Шефилд, Англия, 1857).
•    135 г. от рождението на Имре Калман (1882 – 30.10.1953), унгарски оперетен композитор.
•    90 г. от рождението на Жилбер Беко (1927 – 18.12.2001), френски певец и композитор.

25.10.
•    165 г. от рождението на Дмитрий Мамин – Сибиряк (1852 – 02.11.1912), руски писател.
•    130 г. от рождението на Владимир Мусаков (1887 – 29.09.1916), български писател.
•    115 г. от рождението на Борис Ангелушев (1902 – 24.08.1966), български художник, майстор на карикатурата.

26.10.           
•    275 г. от рождението на Доситей Обрадович (1742 – 11.01.1811), сръбски книжовник и просветител.
•    165 г. от рождението на Павел Бобеков (1852 – 29.10.1877), български националреволюционер и вестникар.
•    135 г. от създаването на "Шуменско пиво" (1882), най – старият пивоварен завод в "България.
•    60 г. от смъртта на Никос Казандзакис (18.02.1883 – 1957), гръцки писател.
•    60 г. от откриването в София на Полския информационен и културен център (1957).

27.10.           
•    235 г. от рождението на Николо Паганини (1782 – 27.05.1840), италиански цигулар и композитор.
•    190 г. от рождението на Марслен Пиер Бертло (1827 – 18.03.1907), френски химик, философ, държавник.
•    75 г. от рождението на Петър Анастасов (1942), български поет и драматург.
•    15 г. от смъртта на Светослав Лучников (03.02.1922 – 2002), български юрист и политик.

28.10.           
•    780 г. от основаването на Берлин (1237).
•    125 г. от смъртта на Тодор Икономов (29.08.1838 – 1892), български политик и публицист.
•    115 г. от рождението на Жак Натан (1902 – 03.03.1974), български икономист.
•    115 г. от излизането на брой 1 на вестник "Земеделско знаме".  Главен редактор е  Димитър Драгиев. Стара Загора, 1902.
•    95 г. от рождението на проф. Тодор Вълчев (1922), български икономист, бивш управител на БНБ.
•    30 г. от смъртта на Джон Брейн (13.04.1922 – 1987), английски писател.

29.10.
•    140 г. от смъртта на Павел Бобеков (26.10.1852 – 1877), български националреволюционер и вестникар.
•    20 г. от смъртта на Маргарит Минков (11.05.1947 – 1997), български драматург.

30.10.           
•    255 г. от рождението на Андре Шение (1762 – 25.07.1794), френски поет и публицист.
•    120 г. от рождението на Димитър Спространов (1897 – 08.07.1967), български писател и драматург.
•    105 г. от първото в света участие на жена в боен полет (Райна Касабова през 1912 г.).
•    20 г. от смъртта на Петър Незнакомов (12.20.1920 – 1997), български писател.

31.10.           
•    500 г. от началото на Реформацията в Европа (1517).
•    170 г. от рождението на Галилео Ферарис (1847 – 07.02.1897), италиански физик, открил променливото магнитно поле.
•    65 г. от първия в света опит с водородна бомба, проведен от САЩ в Тихия океан (1952).

Годишнини - септември 2017

•    195 г. от рождението на Добри Чинтулов (1822 – 27.03.1886), български възрожденски поет и културно – просветен деец.

01.09.
•    85 г. от рождението на проф. Христо Недялков (1932 – 29.10.2013), български композитор и хоров диригент.

02.09.
•    90 г. от рождението на Спас Джонев (1927 – 08.12.1966), български актьор.
•    70 г. от основаването на Димитровград (1947).
•    70 г. от рождението на полк. Петко Йотов (1947 – 01.12.2009), директор на Националния военноисторически музей.

03.09.
•    425 г. от смъртта на Робърт Грийн (юли 1558 – 1592), английски писател.
•    90 г. от рождението на Алес Адамович (1927 – 26.01.1994), белоруски писател.

04.09.
•    135 г. от основаването на първото професионално училище – Текстилния техникум в Сливен (1882).
•    105 г. от смъртта на Едвард Григ (15.06.1843 – 1907), норвежки композитор, пианист и диригент.
•    115 г. от рождението на Васил Бараков (1902 – 27.11.1991), български живописец.
•    80 г. от рождението на Александър Спиридонов (1937), български литературен критик и публицист.
•    75 г. от рождението на Бисер Киров (1942 – 06.11.2016), български естраден певец.
•    20 г. от смъртта на Кирил Цибулка (18.05.1926 – 1997), композитор.
•    20 г. от смъртта на Иван Василев Ненов (17.05.1902 –  1997), български художник, живописец, график и керамик.
•    120 г. от рождението на Владимир Трендафилов (1897 – 13.01.1972), български актьор.

05.09.
•    160 г. от рождението на Константин Циолковски (1857 – 19.09.1935), руски учен, основоположник на космонавтиката.
•    45 г. от смъртта на Асен Жабленски (06.09.1898 – 1972), български хоров диригент.
•    20 г. от смъртта на Майка Тереза /Агнес Гонкха Боджакхиц/ (27.08.1910 – 1997), религиозна мисионерка, доктор по богословие, основателка на Ордена на милосърдието. Албанка по произход.

06.09.
•    215 г. от рождението на Алсид Десалин д'Орбини (1802 – 30.06.1857), френски палеонтолог и пътешественик.
•    205 г. от рождението на Иларион Макариополски /Стоян Стоянов Михайловски/ (1812 – 16.06.1875), български митрополит, един от водачите на черковно – националната борба.
•    55 г. от смъртта на Ханс Айслер (06.07.1898 – 1962), немски композитор.

07.09.
•    205 г. от победата на руската армия над Наполеон при Бородино (1812).
•    110 г. от смъртта на Рьоне Франсоа Арман Сюли Прудом (16.03.1839 – 1907), френски поет.

08.09.
•    860 г. от рождението на Ричард І Лъвското сърце (1157 – 06.04.1199), крал на Англия.
•    250 г. от рождението на Август Шлегел (1767 – 12.05.1845), немски поет, философ и литературен критик.
•    125 г. от рождението на Васил Пундев (1892 – 04.03.1930), български литературен историк и критик.
•    95 г. от смъртта на Леон Бонат (20.06.1833 – 1922), френски художник.

09.09.
•    280 г. от рождението на Луиджи Галвани (1737 – 04.12.1798), италиански учен.
•    85 г. от смъртта на Стоян Стоянов Заимов (12.08.1853 – 1932), български националреволюционер, обществен деец и книжовник.

10.09.
•    145 г. от рождението на Владимир Арсениев (1872 – 04.09.1930), руски изследовател, етнограф и писател.
•    80 г. от рождението на Ани Гергова (1937), български културолог, библиограф, педагог.

11.09.
•    155 г. от рождението на О'Хенри /Уилям Сидни Портър/ (1862 – 05.06.1910), американски писател.
•    135 г. от рождението на Борис Житков (1882 – 19.10.1938), руски писател.
•    110 г. от рождението на Лев Николаевич Оборин (1907 – 05.01.1974), руски пианист.
•    95 г. от рождението на Димитър Методиев (1922 – 19.06.1995), български поет, публицист, преводач.

12.09.
•    215 г. от смъртта на Александър Радишчев (20.08.1749 – 1802), руски писател.
•    120 г. от рождението на Ирен Жолио – Кюри (1897 – 17.03.1956), френска физичка.

13.09.
•    145 г. от смъртта на Лудвиг Фойербах (28.07.1804 – 1872), немски философ.
•    45 г. от смъртта на Минко Неволин (02.01.1881 – 1972), български писател.

14.09.
•    200 г. от рождението на Теодор Щорм (1817 – 04.07.1888), немски поет.
•    150 г. от първото издание на "Капиталът" от Карл Маркс (1867).
•    120 г. от рождението на Стефан Пейчев (1897 – 05.05.1976), български скулптор и керамик.
•    90 г. от смъртта на Айседора Дънкан (27.05.1877 – 1927), американска танцьорка.

15.09.
•    90 г. от рождението на Стефан Продев (1927 – 03.09.2001), български журналист и писател.
•    75 г. от смъртта на Васил Атанасов Иванов (18.08.1857 – 1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
•    45 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (05.08.1902 – 1972), български живописец, график и постановчик.
•    45 г. от смъртта на Ценко Бояджиев (05.08.1902 – 1972), български художник.

16.09.
•    145 г. от Патриаршеския събор в Цариград (1872), обявил Българската църква, българския екзарх и българския народ за отстъпници от православието.
•    130 г. от рождението на Надя Буланже (1887 – 22.10.1979), френска композиторка и диригентка.
•    120 г. от рождението на Георги Томалевски (1897 – 22.04.1988), български писател и публицист.
•    115 г. от рождението на Камен Зидаров (1902 – 10.12.1987), български поет, преводач и драматург.
•    110 г. от откриването в Плевен на Мавзолея на руските и румънски воини, загинали за освобождението на България от османско иго (1907).
•    40 г. от смъртта на Мария Калас (02.12.1923 – 1977), гръцка оперна певица.

17.09.
•    230 г. от приемането на конституцията на САЩ (1787).
•    105 г. от създаването с указ на цар Фердинанд на Трета българска армия (1912).
•    85 г. от учредителния конгрес на Съюза на дружествата на художниците – днес СБХ (1932).

18.09.
•    60 г. от рождението на Богомил Бонев (1957), български политик.

19.09.
•    215 г. от рождението на Лайош Кошут (1802 – 20.03.1894), унгарски политик и държавник.
•    50 г. от смъртта на акад. Иван Ценов (02.01.1883 – 1967), български математик.
•    40 г. от смъртта на проф. Ненко Балкански (20.09.1907 – 1977), български художник живописец.

20.09.
•    110 г. от рождението на проф. Ненко Балкански (1907 – 19.09.1977), български художник живописец.
•    85 г. от рождението на Марин Върбанов (1932 – 22.07.1989), български художник, приложник.

21.09.
•    225 г. от обявяването на Франция за република (1792).
•    185 г. от смъртта на Уолтър Скот (15.08.1771 – 1832), английски писател, майстор на историческия роман.
•    105 г. от рождението на Георги Димитров Гошкин (1912 – ), български публицист, естетик.
•    95 г. от рождението на Зако Хеския (1922 – 03.06.2006), български кинорежисьор.
•    90 г. от рождението на Борислав Стоев (1927), български художник, график и илюстратор.
•    70 г. от рождението на Стивън Кинг (1947), американски писател.
•    60 г. от смъртта на Ян Сибелиус (08.12.1865 – 1957), финландски композитор.

22.09.
•    35 г. от смъртта на Никола Маринов (1909 – 1982), български писател.

23.09.
•    425 г. от смъртта на (28.02.1533 – 1592), френски философ.
•    85 г. от основаването на Съюза на независимите писатели в България (1932).
•    70 г. от смъртта на Никола Петков (21.07.1893 – 1947), български политик.

24.09.
•    55 г. от основаването във великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1962).

25.09.
•    155 г. от рождението на Иван П. Стоянович - Аджелето (1862 – 15.02.1947), телеграфо – пощенец, обществен и държавен деец.
•    120 г. от рождението на Уйлям Фокнър (1897 – 06.07.1962), американски писател.

26.09.
•    115 г. от смъртта на Леви Щраус (26.02.1829 – 1902), американски индустриалец, създател на дънковите облекла.
•    105 г. от обявяването на Балканската война (26.09.1912 – 17.05.1913)

27.09.
•    105 г. от рождението на проф. Илия Йосифов (1912 – 29.06.1993), български оперен певец и музикален педагог.
•    100 г. от смъртта на Едгар Дега (19.07.1834 – 1917), френски художник.
•    95 т. от рождението на Богомил Симеонов (1922 – 15.08.1991), български актьор.

28.09.
•    220 г. от рождението на граф Фьодор Литке (1797 – 20.08.1882), руски мореплавател и географ.
•    115 г. от смъртта на Емил Зола (02.04.1840 – 1902), френски писател.
•    85 г. от рождението на проф. Владимир Георгиев Каракашев (1932), български театрален и кинокритик.

29.09.
•    470 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 22.04.1616), испански писател.
•    200 г. от рождението на Александър Сухово – Кобилин (1817 – 24.03.1903), руски драматург.
•    115 г. от рождението на Чезаре Дзаватини (1902 – 13.10.1989), италиански писател и сценарист.
•    105 г. от рождението на Микеланджело Антониони (1912 – 30.07.2007), италиански кинорежисьор, писател и художник.
•    90 г. от рождението на Димитър Гулев (1927 – 28.08.2015), български писател.

30.09.
•    565 г. от първата печатна книга – Библията на Гутенберг, отпечатана в Майнц (1452).
•    165 г. от рождението на Чарлз Станфорд (1852 – 29.03.1924), английски композитор и диригент.
•    135 г. от рождението на Ханс Гайгер (1882 – 24.09.1945), немски учен.
•    75 г. от рождението на Николай Конакчиев (1942), български журналист.
•    25 г. от учредяването на Обединена българска банка (1992).

Годишнини - август 2017

01.08.
•    105 г. от смъртта на Йоаким Груев (09.09.1828 – 1912), български книжовник и учител.
•    70 г. от откриването на Варненската опера (1947).
•    70 г. от създаването на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (1947).
•    55 г. от смъртта на Леон Кручковски (28.06.1900 – 1962), полски писател.
•    35 г. от смъртта на Анна Каменова (31.12.1894 – 1982), българска писателка.

02.08.
•    95 г. от смъртта на Александър Греъм Бел (03.03.1847 – 1922), американски физик, изобретател на телефона.

03.08.
•    160 г. от смъртта на Йожен Сю (26.01.1804 – 1857), френски писател.
•    115 г. от създаването на Българския колоездачен съюз (1902).
•    90 г. от рождението на проф. Добри Добрев (1927 – 02.12.2003), български художник.
•    90 г. от смъртта на Стоян Николов Михайловски (07.01.1856 – 1927), български писател и общественик.
•    75 г. от рождението на Владимир Игнатовски (1942), български кинокритик.

04.08.
•    240 г. от откриването на първия цирк в света – в Лондон от Филип Астли (1777).
•    225 г. от рождението на Пърси Биш Шели (1792 – 08.07.1822), английски поет.

05.08.
•    115 г. от рождението на Ценко Бояджиев (1902 – 15.09.1972), български живописец, график и постановчик.
•    65 г. от рождението на Георги Анастасов Мамалев (1952), български актьор.
•    55 г. от смъртта на Мерилин Монро /Норма Джийн/ (01.06.1926 – 1962), американска киноактриса.
•    5 г. от смъртта на акад. Стефан Додунеков (05.09.1945 – 2012), български математик, председател на БАН.

06.08.
•    380 г. от смъртта на Бен Джонсън (11.06.1572 – 06.08.1637), английски драматург.
•    25 г. от смъртта на Иван Богданов (03.05.1910 – 1992), български литературен историк, критик, библиограф и писател.

07.08.
•    120 г. от смъртта на акад. Васил Попович (18.10.1833 – 1897), български писател и художник.
•    95 г. от смъртта на Стоян Дринов (03.02.1883 – 1922), български писател.
•    60 г. от смъртта на Оливър Харди (18.01.1892 – 1957), американски комедиен актьор.

08.08.
•    80 г. от рождението на Дъстин Хофман (1937), американски драматичен и киноактьор.

09–11.08.
•    140 г. от боевете за Шипченския проход по време на Руско – турската освободителна война (1877).

09.08.
•    55 г. от рождението на Надежда Николова Михайлова (1962), филолог, политик и държавник.
•    55 г. от смъртта на Херман Хесе (02.07.1877 – 1962), немски писател.

10.08.
•    120 г. от синтезирането във фирма "Байер" на ацетилсалициловата киселина – т. нар. аспирин (1897).
•    105 г. от рождението на Жоржи Амаду (1912 – 06.08.2001), бразилски писател.
•    25 г. от брой 1 на вестник "Стандарт". София, 1992–

11.08.
•    135 г. от рождението на Кимон Георгиев (1882 – 28.09.1969), български политик и държавник.

12.08.
•    190 г. от смъртта на Уилям Блейк (28.11.1757 – 1827), английски поет и художник.

13.08.
•    215 г. от рождението на Николаус Ленау (1802 – 22.08.1850), австрийски поет.
•    105 г. от смъртта на Жул Масне (12.05.1842 – 1912), френски композитор.

14.08.
•    140 г. от рождението на Джон Голсуърти (1867 – 31.01.1933), английски романист и драматург, Нобелов лауреат.

15.08.
•    150 г. от рождението на Георги Кирков (1867 – 25.08.1919), български публицист.
•    140 г. от рождението на Стефан Руневски (1877 – 24.01.1919), български писател.
•    125 г. от откриването в Пловдив на първото Земеделско промишлено изложение (1892).

16.08.
•    40 г. от смъртта на Елвис Пресли (08.01.1935 – 1977), американски певец и актьор.

17.08.
•    135 г. от смъртта на Спиридон Палаузов (16.07.1818 – 1872), руски историк от български произход, възрожденски деец.
•    105 г. от рождението на Марий Ягодов (Марин Петков Бочев) (1912 – 17.02.1996), български писател и драматург.
•    35 г. от смъртта на Илия Волен (Марин Христов Стаменов ) (13.10.1905 – 1982), български писател.

18.08.
•    790 г. от смъртта на Чингис хан (ок. 1162 – 1227), основател на монголската империя.
•    160 г. от рождението на Васил Атанасов Иванов (1857 – 15.09.1942), химик, стопански деец, автор на първия учебник по химия.
•    145 г. от смъртта на Петар Прерадович (19.03.1818 – 1872), хърватски писател.
•    95 г. от смъртта на Уилям Хъдзън (04.08.1841 – 1922), английски писател и естественик.
•    85 г. от рождението на Морис Жак Аладжем (1932 – 21.11.2004), български композитор.
•    65 г. от откриването на Варненския куклен театър (1952).

19.08.
•    355 г. от смъртта на Блез Паскал (19.06.1623 – 1662), френски математик, физик и философ.
•    20 г. от смъртта на проф. Иван Венедиков (10.01.1916 – 1997), български археолог.

20.08.
•    1100 г. от битката при река Ахелой, в която цар Симеон І разгромява войските на византийския пълководец Лъв Фока (917).
•    190 г. от рождението на Шарл дьо Костер (1827 – 07.05.1879), белгийски писател.
•    170 г. от рождението на Болеслав Прус (1847 – 19.05.1912), полски писател.
•    135 г. от смъртта на граф Фьодор Литке (28.09.1797 – 1882), руски мореплавател и географ.
•    115 г. от рождението на Александър Гиргинов (1902 – 17.07.1985), български писател и драматург.
•    95 г. от рождението на Владимир Голев (1922 – 15.07.2011), български писател, преводач, драматург и публицист.
•    5 г. от смъртта на Георги Вътев Ковачев – Гришата (30.06.1920 – 2012), български художник

21.08.
•    115 г. от рождението на Ангел Каралийчев (1902 – 14.12.1972), български писател.
•    70 г. от рождението на Емил Табаков (1947), български диригент, композитор.

22.08.
•    155 г. от рождението на Клод Дебюси (1862 – 25.03.1918), френски композитор.
•    95 г. от рождението на Борислав Ангелов Шаралиев (1922 – 09.05.2002), български кинорежисьор.

23.08.
•    445 г. от Вартоломеевата нощ във Франция (1572). Избити са 50 000 хугеноти.

24.08.
•    200 г. от рождението на Алексей Константинович Толстой (1817 – 28.09.1875), руски писател, поет и драматург.

25.08.
•    150 г. от смъртта на Майкъл Фарадей (22.09.1791 – 1867), английски физик и изобретател.
•    140 г. от рождението на Евгения Марс /Евгения Бончева – Елмазова/ (1877 – 26.09.1945), българска писателка.
•    75 г. от смъртта на Панайот Пипков (21.11.1871 – 1942), български композитор.

26.08.
•    205 г. от началото на Бородинската битка между армията на Наполеон І и руските войски на ген. Кутузов (1812).
•    85 г. от рождението на Иван Динков (1932 – 23.01.2005), български писател.

27.08.
•    150 г. от рождението на Марин Василев (1867 – 14.12.1931), български скулптор.
•    90 г. от рождението на Януш Вазов (1927 – 29.01.2006), български кинорежисьор; внук на народния поет Иван Вазов.
•    65 г. от смъртта на Кръстьо Сарафов (06.04.1876 – 1952), български артист.

28.08.
•    140 г. от рождението на Чарлс Ролс (1877 – 12.07.1910), американец, създател на автомобилната компания "Ролс – Ройс".
•    95 г. от излъчването в Ню Йорк на първата радиореклама в света (1922).

29.08.
•    385 г. от рождението на Джон Лок (1632 – 28.10.1704), английски философ.
•    155 г. от рождението на Морис Метерлинк (1862 – 06.05.1949), белгийски поет и драматург.
•    135 г. от смъртта на Йордан Хаджиконстантинов – Джинот (1818 – 1882), български възрожденски деец.
•    65 г. от рождението на Осман Октай (1952), български политик.
•    55 г. от смъртта на Лео Ленц (02.01.1878 – 1962), немски писател и драматург.
•    35 г. от смъртта на Ингрид Бергман (29.08.1915 – 1982), шведска киноактриса.

30.08.
•    220 г. от рождението на Мери Шели (1797 – 01.02.1851), английска писателка.
•    110 г. от откриването на паметника "Цар Освободител" в София (1907).
•    90 г. от рождението на Найден Стенев Вълчев (1927), български поет и преводач.
•    35 г. от смъртта на Емил Манов (29.07.1919 – 1982), български писател.

31.08.
•    150 г. от смъртта на Шарл Бодлер (09.04.1821 – 1867), френски поет.
•    50 г. от смъртта на Иля Еренбург (26.01.1891 – 1967), руски писател и публицист.
•    20 г. от смъртта на лейди Даяна (01.07.1961 – 1997), принцеса на Уелс.

Годишнини - юли 2017

01.07.
•    140 г. от първия турнир по тенис в Уинбълдън (1877).

02.07.
•    140 г. от рождението на Херман Хесе (1877 – 09.08.1962), немски писател.
•    75 г. от смъртта на Евгений Петров (30.11.1902 – 1942), руски писател сатирик.
•    40 г. от смъртта на Владимир Владимирович Набоков (22.04.1899 – 1977), руски писател.

03.07.
•    85 г. от рождението на Стефан Гецов (1932 – 10.09.1996), български драматичен актьор.

04.07.
•    210 г. от рождението на Джузепе Гарибалди (1807 – 02.06.1882), италиански революционер.
•    125 г. от началото на строителството на първата електроцентрала в България – ВЕЦ "Бояна" (1892).
•    90 г. от рождението на Джина Лолобриджида (1927), италианска киноактриса.

05.07.
•    150 г. от рождението на Тодор Чипев (1867 – 10.12.1944), български книгоиздател.
•    120 г. от смъртта на Евлоги Георгиев (03.10.1819 – 1897), български общественик и политик.

06.07.
•    55 г. от смъртта на Уилям Фокнър (25.09.1897 – 1962), американски писател.

07.07.
•    265 г. от рождението на Жозеф – Мари Жакард (1752 – 07.08.1834), френски изобретател, създал първия тъкачен стан.
•    130 г. от рождението на Марк Шагал (1887 – 28.03.1985), френски художник от беларуски произход.
•    105 г. от рождението на Лозан Стрелков (1912 – 09.01.1981), български писател и публицист.
•    95 г. от рождението на Пиер Карден (1922), френски моделиер.

08.07.
•    195 г. от смъртта на Пърси Биш Шели (04.08.1792 – 1822), английски поет.
•    150 г. от рождението на Кете Колвиц (1867 – 22.04.1945), немски скулптор.
•    85 г. от смъртта на Александър Грин (23.08.1880 – 1932), руски писател.
•    50 г. от смъртта на Димитър Спространов (30.10.1897 – 1967), български писател и драматург.

09.07
•    40 г. от смъртта на Фани Попова – Мутафова (16.10.1902 – 1977), българска писателка и преводачка, автор на романи и драми с исторически сюжети, на детски книги.

10.07.
•    20 г. от смъртта на Асен Миланов (22.10.1922 – 1997), български актьор.

11.07.
•    80 г. от смъртта на Джордж Гершуин (26.09.1898 – 1937), американски композитор.
•    15 г. от смъртта на Любомир Далчев (27.12.1902 – 2002), български художник и скулптор, брат на поета Атанас Далчев и архитекта Борис Далчев.

12.07.
•    200 г. от рождението на Хенри Дейвид Торо (1817 – 06.05.1862), американски писател и философ.
•    80 г. от рождението на Арон Сабат Аронов (1937), български оперен певец.

13.07.
•    95 г. от рождението на Вълкана Стоянова (1922 – 11.01.2009), българска народна певица.
•    85 г. от рождението на Никола Русев (1932 – 16.07.1990), български писател и драматург.
•    60 г. от смъртта на Михаил Шекерджиев (05.12.1889 – 1957), български композитор.

14.07.
•    415 г. от рождението на кардинал Мазарини (1602 – 09.03.1661), френски политик. С името му е свързано и първото печатно издание на Библията.
•    150 г. откакто шведският индустриалец Алфред Нобел демонстрира динамита в Съри, Великобритания (1867).
•    130 г. от смъртта на Алфред Круп (26.04.1812 – 1887), германски индустриалец.
•    90 г. от рождението на Александър Попов (1927 – 04.03.2010), български композитор.

15.07.
•    40 г. от смъртта на Константин Федин (24.02.1892 – 1977), руски писател.

16.07.
•    150 г. от патентоването на железобетона в Париж от Жозеф Моние (1867).
•    145 г. от рождението на Руалд Амундсен (1872 – 18.06.1928), норвежки полярен изследовател.
•    140 г. от рождението на Васил Коларов (1877 – 23.01.1950), български политик и държавник.
•    120 г. от рождението на Аспарух Лешников (1897 – 31.07.1978), български певец.

17.07.
•    105 г. от учредяването на Международната федерация по лека атлетика – ИААФ (1912).
•    85 г. от откриването на Аквариума във Варна (1932).

18.07.
•    180 г. от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски (1837 – 18.02.1873), велик български революционер.
•    140 г. от рождението на Елин Пелин /Димитър Стоянов/ (1877 – 03.12.1949), български писател, критически реалист.
•    115 г. от рождението на Димитър Панов (1902 – 15.11.1985), български драматичен актьор.

19.07.
•    140 г. от боевете при Стара Загора през Руско – турската освободителна война (1877).
•    140 г. от рождението на Игнаци Пиенковски (1877 – 06.09.1948), полски художник.

20.07.
•    145 г. от смъртта на Владимир Раевски (08.04.1795 – 1872), руски поет декабрист.

21.07.
•    475 г. откакто папа Павел Трети учредява Върховна свещена конгрегация на Вселенската инквизиция с намерение да спре Реформацията (1542).
•    150 г. от смъртта на Иван Селимински (24.12.1799 – 1867), български възрожденски лекар и общественик.

22.07.
•    195 г. от рождението на Грегор Йохан Мендел (1822 – 06.01.1884), австрийски биолог, създател на теорията за наследствеността.

23.07.
•    240 г. от рождението на Филип Ото Рунге (1777 – 02.12.1810), немски живописец и график.
•    115 г. от рождението на Мими Балканска (1902 – 22.05.1984), българска оперетна актриса.
•    75 г. от разстрела на Никола Йонков Вапцаров (07.12.1909 – 1942), български поет.
•    55 г. от смъртта на Никола Танев (05.12.1890 – 1962), български художник.

24.07.
•    215 г. от рождението на Александър Дюма – баща (1802 – 05.12.1870), френски писател.

26.07.
•    235 г. от рождението на Джон Фийлд (1782 – 23.01.1837), ирландски композитор.
•    75 г. от рождението на Людмила Живкова (1942 – 21.07.1981), български политик и държавник.

27.07.
•    870 г. от основаването на Москва (1147).
•    120 г. от смъртта на Никола Икономов (1820 – 1897), български книжовник.
•    100 г. от рождението на Бурвил /Андре Рембур/ (1917 – 23.09.1970), френски актьор.
•    90 г. от рождението на Минко Босев (1927 – 03.02.1990), български оперетен артист.

29.07.
•    210 г. от рождението на Иван Айвазовски (1817 – 02.05.1900), руски художник маринист.
•    110 г. от рождението на Хаим Бенадов (1907 – 02.07.1991), български писател.
•    100 г. от смъртта на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (18.01.1856 – 1917), българска учителка, извезала знамето на Априлското въстание.
•    70 г. от смъртта на Йордан Иванов (06.01.1872 – 1947), историк, етнограф, археолог и филолог.

30.07.
•    70 г. от рождението на Арнолд Шварценегер (1947), американски актьор, губернатор на щата Калифорния.
•    10 г. от смъртта на Микеланджело Антониони (29.09.1912 – 2007), италиански кинорежисьор, писател и художник.
•    
31.07.
•    20 г. от приемането от Народното събрание на Герба на Република България (1997).
•    5 г. от смъртта на Гор Видал (03.10.1925 –  2012), американски писател.

Годишнини - юни 2017

01.06.
•    90 г. от рождението на Жана Костуркова (1927 – 2010), български художник график.
•    90 г. от рождението на Симеон Султанов (1927 – 29.01.1989), български литературен критик.
•    80 г. от смъртта на акад. Любомир Милетич (01.01.1863 – 1937), български филолог.
•    75 г. от смъртта на ген. Владимир Заимов (08.12.1888 – 1942), български военен и политически деец.
•    65 г. от смъртта на Джон Дюи (20.10.1859 – 1952), американски философ и педагог.

02.06.
•    135 г. от смъртта на Джузепе Гарибалди (04.07.1807 – 1882), италиански революционер.

03.06.
•    95 г. от рождението на Ален Рене (1922 – 01.03.2014), френски кинорежисьор.
•    75 г. от рождението на Александър Недялков Текелиев (1942), български композитор.
•    40 г. от смъртта на Роберто Роселини (08.05.1906 – 1977), италиански кинорежисьор.

04.06.
•    90 г. от рождението на Владимир Гиновски (1927 – 23.12.2014), български скулптор.

05.06.
•    90 г. от рождението на Калина Тасева (1927), българска художничка.

07.06.
•    515 г. от рождението на папа Григорий ХІІІ (1502 – 10.04.1585), по чието нареждане са преизчислени датите и е въведен новия, т. нар. Григориански календар.
•    110 г. от рождението на Младен Исаев (1907 – 14.05.1991), български поет и преводач.
•    50 г. от смъртта на Дороти Паркър (22.08.1893 – 1967), американска писателка.

08.06.
•    1385 г. от смъртта на пророка Мохамед (570 – 632), създател на исляма.
•    180 г. от рождението на Иван Крамской (1837 – 05.04.1887), руски художник.

09.06.
•    345 г. от рождението на Петър I Велики (1672 – 08.02.1725), руски цар и император.
•    205 г. от рождението на Йохан Готфрид Гал (1812 – 10.07.1910), немски астроном, открил планетата Нептун.
•    155 г. от рождението на Георги Ненов (1862 – 04.12.1935), български архитект, автор на регулационните планове на 80 града и 800 села в България.

10.06.
•    185 г. от рождението на Николаус Аугуст Ото (1832 – 26.01.1891), германски инженер, изобретил четиритактовия двигател.
•    185 г. от рождението на Жюл Валес (1832 – 14.02.1885), френски писател.
•    135 г. от смъртта на Василий Петров (02.01.1834 – 1882), руски живописец.
•    105 г. от смъртта на Йон Лука Караджеле (30.01.1852 – 1912), румънски писател сатирик.
•    95 г. от рождението на Кирил Дженев (1922 – 2006), български хореограф, музикален фолклорист.

11.06.
•    445 г. от рождението на Бен Джонсън (1572 – 06.08.1637), английски драматург.

12.06.
•    145 г. от рождението на Борис Сарафов (1872 – 28.11.1907), деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско.
•    105 г. от рождението на Сидер Флорин (1912 – 23.11.1999), български преводач.
•    105 г. от смъртта на Фредерик Паси (20.05.1822 – 1912), френски икономист.
•    20 г. от смъртта на Булат Окуджава (09.03.1924 – 1997), руски поет, композитор, певец.

13.06.
•    115 г. от рождението на Катя Спиридонова (1902 – 1993), българска оперна певица.

14.06.
•    240 г. от утвърждаването на националния флаг на САЩ (1777).
•    180 г. от смъртта на Джакомо Леопарди (29.06.1798 – 1837), италиански поет.
•    90 г. от смъртта на Джером Джером (02.05.1859 – 1927), английски поет.

15.06.
•    185 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832 – 09.01.1908), немски писател и художник.
•    145 г. от рождението на Антон Страшимиров (1872 – 07.12.1937), български писател, драматург и обществен деец.
•    95 г. от рождението на Лиляна Барева (15.06.1922 – 21.06.2007), българска оперна певица.
•    85 г. от рождението на Гинка Станчева (1932), българска актриса.

16.06.
•    80 г. от рождението на Симеон Борисов Сакскобургготски (цар Симеон ІІ) (1937), български политик и държавник, бивш министър – председател на България.
•    70 г. от рождението на Кирил Кадийски (1947), поет, преводач и книгоиздател.

17.06.
•    135 г. от рождението на Игор Стравински (1882 – 06.04.1971), руски композитор.
•    120 г. от рождението на Трайчо Костов (1897 – 17.12.1949), български журналист и политик.
•    85 г. от рождението на Андрей Германов (1932 – 15.05.1981), български поет и журналист.
•    75 г. от рождението на Михаил Неделчев (1942), български публицист, литературен историк.
•    15 г. от смъртта на Добри Джуров (05.01.1916 – 2002), български офицер, политик и държавник.

18.06.
•    205 г. от рождението на Иван Гончаров (1812 – 27.09.1876), руски писател.
•    135 г. от рождението на Георги Димитров (1882 – 02.07.1949), български политик и държавник.
•    90 г. от рождението на Симеон Пиронков (1927 – 25.01.2000), български композитор.
•    85 г. от учредяването в Женева на Международната федерация по баскетбол – ФИБА (1932).
•    35 г. от смъртта на Джон Чийвър (27.05.1912 – 1982), американски писател.
   
19.06.
•    180 г. от смъртта на Александър Бестужев (03.11.1797 – 1837), руски писател.
•    95 г. от рождението на Оге Бор (1922 – 08.09.2009), датски физик.
•    80 г. от смъртта на сър Джеймс Матю Бари (09.05.1860 – 1937), шотландски писател и драматург, автор на "Питър Пан".
•    70 г. от рождението на Салман Рушди (1947), индийски писател, автор на "Сатанински строфи".
•    30 г. от откриването в София на Националния музей "Земята и хората" (1987).

20.06.
•    85 г. от рождението на Роберт Рождественски (1932 – 19.08.1994), руски поет.

21.06.
•    490 г. от смъртта на Николо Макиавели (03.05.1469 – 1527), италиански политик и философ.
•    115 г. от рождението на Джоузеф Кеселринг (1902 – 05.11.1967), американски драматург.
•    10 г. от смъртта на Лиляна Барева (15.06.1922 – 2007), българска оперна певица.

22.06.
•    155 г. от рождението на акад. Иван Шишманов (1862 – 23.06.1928), български литературен критик и историк, общественик.
•     5 г. от смъртта на Георги Петров Бакалов (15.05.1943  –  2012), български историк.

23.06.
•    165 г. от смъртта на Карл Брюлов (23.12.1799 – 1852), руски художник.

25.06.
•    195 г. от смъртта на Ернст Хофман (24.01.1776 – 1822), немски писател, музикант и художник.
•    130 г. откакто ВНС избира немския принц Фердинанд Сакс Кобург Готта за княз на България (1887).
•    90 г. от смъртта на Боян Пенев (27.04.1882 – 1927), български литературен историк и критик.
•    40 г. от смъртта на Петко Стайнов (01.12.1896 – 1977), български композитор и музикален деец.

26.06.
•    125 г. от рождението на Пърл Бък (1892 – 06.03.1973), американска писателка.
•    160 г. от брой 1 на вестник "Българска дневница". Редактор – Георги Сава Раковски. Нови сад, 1857.
•    110 г. от смъртта на Атанас Цветков Узунов (1851 – 1907), български революционер, учител и книжовник.

27.06.
•    105 г. от смъртта на ген. Столетов (14.11.1834 – 1912), руски военен деец.
•    5 г. от смъртта на Свобода Бъчварова (11.01.1925 – 2012), българска писателка, киносценарист и редактор.

28.06.
•    440 г. от рождението на Питер Паул Рубенс (1577 – 30.05.1640), фламандски художник.
•    305 г. от рождението на Жан – Жак Русо (1712 – 02.07.1778), френски философ, педагог, писател и композитор.
•    150 г. от рождението на Луиджи Пирандело (1867 – 10.12.1936), италиански писател и драматург.
•    60 г. от рождението на Георги Седефчов Първанов (1957), български историк и политически деец, настоящ президент на Република България.
•    30 г. от смъртта на проф. Иван Нешев (29.05.1927 – 1987), български скулптор.
 
29.06.
•    135 г. от откриването в София на първия паметник в чест на загиналите в Руско – турската освободителна война, т.нар. Руски паметник (1882).
•    75 г. от рождението на Леа Пепо Коен (1942), български музиковед и политик.

30.06.
•    160 г. от смъртта на Алсид Десалин д'Орбини (06.09.1802 – 1857), френски палеонтолог и пътешественик.
•    75 г. от рождението на Юлия Пискулийска (1942), българска журналистка и публицистка.
•    55 г. от смъртта на Д. Б. Митов (08.03.1898 – 1962), български литературен историк и театрален критик.
•    15 г. от смъртта на Николай Хайтов (15.09.1919 – 2002), български белетрист, драматург и публицист.

Годишнини - май 2017

01.05.
•    345 г. от рождението на Джоузеф Адисън (1672 – 17.06.1719), английски писател и просветител.
•    310 г. от обединението на Англия, Шотландия и Уелс в една обща държава под името Великобритания (1707).
•    145 г. от рождението на Иван Андрейчин (1872 – 15.02.1934), български писател, преводач, театрален деец.
•    135 г. от откриването на Регионална народна библиотека "Иван Вазов", Пловдив (1882).
•    65 г. от смъртта на Владимир Поптомов (08.02.1890 – 1952), български политик и публицист.
•    35 г. от смъртта на Емил Георгиев (10.01.1910 – 1982), български литературен историк.

02.05.
•    1110 г. от смъртта на княз Борис І (неизв. – 907), хан и княз на България.
•    450 г. от смъртта на Марин Държич (1508 – 1567), хърватски писател.
•    245 г. от рождението на Новалис /Фридрих фон Харденбург/ (1772 – 25.03.1801), немски поет.
•    160 г. от смъртта на Алфред дьо Мюсе (11.12.1810 – 1857), френски поет.

03.05.
•    170 г. от рождението на Христо Цокев (1847 – 28.09.1883), български възрожденски художник.
•    75 г. от рождението на Стефка Берова (1942), българска певица.

04.05.
•    245 г. от рождението на Фридрих Брокхаус (1772 – 20.08.1823), създател на световноизвестното енциклопедично издателство.
•    90 г. от учредяването в САЩ на Академията за кинематографично изкуство, присъждаща наградите "Оскар" (1927).
•    70 г. от рождението на Иван Добчев (1947), български театрален режисьор.
•    70 г. от рождението на Филип Трифонов (1947), български актьор.

05.05.
•    115 г. ат смъртта на Френсис Брет Харт (25.08.1836 – 1902), американски писател.
•    105 г. от брой 1 на вестник "Правда" в Русия (1912).

06.05.
•    155 г. от смъртта на Хенри Дейвид Торо (12.07.1817 – 1862), американски писател и философ.
•    140 г. от тържественото връчване на Самарското знаме на Трета дружина на българското опълчение (1877).
•    135 г. от рождението на маестро Георги Атанасов (1882 – 17.11.1931), български композитор и диригент.
•    25 г. от смъртта на Марлене Дитрих (27.12.1901 – 1992), немска актриса.

07.05.
•    205 г. от рождението на Робърт Браунинг (1812 – 12.12.1889), английски поет.
•    150 г. от рождението на Владислав Реймонт (1867 – 05.12.1925), полски белетрист.
•    125 г. от рождението на Йосип Броз Тито (1892 – 04.05.1980), югославски политик и държавник.
•    70 г. от рождението на Стефка Евстатиева (1947), българска оперна певица.
•    25 г. от приемането на България за редовен член на Съвета на Европа (1992).

08.05.
•    80 г. от рождението на Стефан Икономов (1937 – 27.08.1994), български композитор.
•    40 г. от смъртта на Тодор Павлов (14.02.1890 – 1977), български политик, държавник, философ.

09.05.
•    15 г. от смъртта на Борислав Ангелов Шаралиев (22.08.1922 – 2002), български кинорежисьор.
   
10.05.
•    135 г. от рождението на Владимир Тенев (1882 – 07.05.1968), български актьор, режисьор, театрален деец.

11.05.
•    120 г. от смъртта на Алеко Константинов (01.01.1863 – 1897), български писател.
•    70 г. от рождението на Маргарит Минков (1947 – 29.10.1997), български драматург.

12.05.
•    175 г. от рождението на Жул Масне (1842 – 13.08.1912), френски композитор.
•    110 г. от рождението на Дементий Александрович Шмаринов (1907 – 30.08.1999), руски график.
•    60 г. от първия тираж на Българския спортен тотализатор (1957).

13.05.
•    185 г. от смъртта на Жорж Кювие (23.08.1769 – 1832), френски учен - зоолог.
•    175 г. от рождението на Артър Съливан (1842 – 22.11.1900), английски композитор.
•    135 г. от рождението на Жорж Брак (1882 – 31.08.1963), френски живописец.
•    110 г. от рождението на Дафни дьо Мюрие (1907 – 19.04.1989), английска писателка.
•    70 г. от създаването на Националния политехнически музей (1947).

14.05.
•    290 г. от рождението на Томас Гейнсбъро (1727 – 02.08.1788), английски художник.
•    105 г. от смъртта на Август Стриндберг (22.01.1849 – 1912), шведски писател.
•    60 г. от смъртта на Камил Петреску (22.04.1894 – 1957), румънски писател и театрал.
•    45 г. от смъртта на Александър Корнейчук (12.05.1905 – 1972), украински драматург и общественик.

15.05.
•    450 г. от рождението на (1567 – 29.11.1643), италиански композитор.
•    155 г. от рождението на Артур Шницлер (1862 – 21.10.1931), австрийски драматург.
•    125 г. откакто Стоян Михайловски написва в Русе през 1892 г. стихотворението "Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени), станало впоследствие всеучилищен химн.

17.05.
•    115 г. от рождението на Иван Василев Ненов (1902 – 04.09.1997), български художник, живописец, график и керамик.

18.05.
•    375 г. от основаването на гр. Монреал (1642).
•    145 г. от рождението на Яне Сандански (1872 – 22.04.1915), деец на македоно – одринското революционно движение.
•    145 г. от рождението на Бъртранд Ръсел (1872 – 02.02.1970), английски философ, математик и писател.
•    90 г. от рождението на Кирил Цибулка (1927 – 04.09.1997), български композитор.

19.05.
•    255 г. от рождението на Йохан Готлиб Фихте (1762 – 27.01.1814), немски философ, един от създателите на идеалистическата диалектика.
•    105 г. от смъртта на Болеслав Прус (20.08.1847 – 1912), полски писател.
•    85 г. от смъртта на Богдана Гюзелева – Вулпе (05.02.1878 – 1932), българска оперна певица.

20.05.
•    195 г. от рождението на Фредерик Паси (1822 – 12.06.1912), френски икономист.
•    115 г. от рождението на Владимир Фере (1902 – 02.09.1971), руски композитор.
•    75 г. от рождението на Тома Томов (1942), български журналист, публицист, кинодокументалист.

21.05.
•    370 г. от смъртта на Питер Хофт (16.03.1581 – 1647), холандски поет, драматург и историк.

22.05.
•    1680 г. от смъртта на Константин I Велики (27.02.280 – 337), римски император, основал Цариград.
•    110 г. от рождението на Лорънс Оливие (1907 – 11.07.1989), английски актьор и режисьор.
•    85 г. от рождението на Димитър Симеонов (1932), български диригент и композитор.
•    50 г. от смъртта на Лангстън Хюз (01.02.1902 – 1967), американски писател.
   
23.05.
•    310 г. от рождението на Карл Линей (1707 – 10.01.1778), шведски естествоизпитател.
•    175 г. от рождението на Мария Конопницка (1842 – 08.10.1910), полска поетеса.
•    105 г. от рождението на Яна Язова /Люба Генчева/ (1912 – авг.1974), българска поетеса, белетристка и детска писателка.
•    105 г. от рождението на проф. Влади Симеонов (1912 – 16.01.1990), български диригент и музикален педагог.
•    85 г. от рождението на Емилия Радева (1932), българска актриса.
•    5 г. от смъртта на Хачо Бояджиев (20.01.1932 – 2012), български телевизионен режисьор.
   
24.05.
•    225 г. от смъртта на Якоб Ленц (12.01.1751 – 1792), немски писател и теоретик на театъра.

25.05.
•    120 г. от рождението на Георги Хинчев (1897 – 13.05.1968), български оперен певец.
•    90 г. от рождението на Робърт Лъдлъм (1927 – 12.03.2001), американски писател.
•    85 г. от рождението на Елка Георгиева Константинова (1932), българска писателка, литературовед.
•    85 г. от рождението на проф. Дончо Вълчев (1932 – 12.01.2004), български художник.
•    80 г. от рождението на Елена Димитрова (1937 – 16.12.2016), българска поетеса, белетрист, журналист и киносценарист.
•    75 г. от рождението на Владимир Попов (1942), български поет.
•    65 г. от рождението на Петър Стоянов (1952), български политик, президент на България 1996–2000 г.

26.05.
•    195 г. от рождението на Едмон дьо Гонкур (1822 – 16.07.1896), френски писател, един от създателите на литературните награди "Гонкур".
•    85 г. от рождението на Григор Вачков (1932 – 18.03.1980), български актьор.

27.05.
•    1090 г. от смъртта на цар Симеон Първи (864 – 927), княз и цар на България.
•    140 г. от рождението на Айседора Дънкан (1877 – 17.09.1927), американска танцьорка.
•    105 г. от рождението на Джон Чийвър (1912 – 18.06.1982), американски писател.
•    70 г. от рождението на Румяна Апостолова (1947 – 2001), българска музикална критичка, публицистка.

28.05.
•    110 г. от основаването в Стара Загора на архиологическото дружество "Августа Траяна" (1907), днес – Регионален исторически музей. Пръв председател е Атанас Кожухаров.
•    105 г. от смъртта на Пенчо Славейков (27.04.1866 – 1912), български поет, преводач и литературен критик; директор на Народната библиотека в София.
•    105 г. от рождението на Патрик Уайт /Виктор Мартиндейл/ (1912 – 30.09.1990), австралийски писател.
•    85 г. от рождението на Владимир Костов (1932), български журналист.

29.05.
•    230 г. от рождението на Константин Батюшев (1787 – 1855), руски поет.
•    100 г. от рождението на Джон Фицджералд Кенеди (1917 – 22.11.1963), 35 – и президент на САЩ.
•    95 г. от смъртта на Евгений Вахтангов (13.02.1883 – 1922), руски режисьор и актьор.
•    90 г. от рождението на проф. Иван Нешев (1927 – 28.06.1987), български скулптор.
•    35 г. от смъртта на Роми Шнайдер /Розмари Магдалене Албах – Рети/ (23.09.1938 – 1982), австрийска кино –  и драматична актриса.

31.05.
•    130 г. от рождението на Люба Касърова (1887 – 06.02.1946), българска поетеса.
•    125 г. от рождението на Константин Паустовски (1892 – 14.07.1968), руски писател.
•    65 г. от смъртта на Стефан Македонски (25.03.1885 – 1952), български оперен певец.

Годишнини - април 2017

01.04.
•    320 г. от рождението на абат Прево /Антоан Франсоа Прево д'Ексил/ (1697 – 25.11.1763), френски монах и писател.
•    205 г. от рождението на Иван Добровски (1812 – 1896), български книжовник, учител и публицист.
•    155 г. от рождението на Антон Митов (1862 – 20.08.1930), български живописец, художествен критик и общественик.
•    125 г. от рождението на Иван Хаджихристов (1892 – 23.12.1970), български поет и преводач.
•    70 г. от основаването на Съюза на българските композитори в София (1947).
•    70 г. от смъртта на Екатерина Великова Каравелова (21.10.1860 – 1947), българска учителка, писателка и общественичка.
•    45 г. от създаването на Дома на хумора и сатирата в Габрово (1972).

02.04.
•    1275 г. от рождението на Карл Велики (742 – 28.01.814), крал на франките, първият император на Свещената римска империя.
•    155 г. от рождението на Никълъс Бътлър (1862 – 07.12.1947), американски педагог, философ.
•    145 г. от смъртта на Самюел Морз (27.04.1791 – 1872), американец, изобретил морзовата азбука.
•    110 г. от рождението на Борис Ибришимов (1907 – 19.04.1996), български композитор и педагог.
•    40 г. от смъртта на Орлин Василев /Христо Петков Василев/ (20.11.1904 – 1977), български писател и сценарист.

03.04.
•    335 г. от смъртта на Бартоломе Естебан Мурильо (01.01.1618 – 1682), испански художник.
•    120 г. от смъртта на Йоханес Брамс (07.05.1833 – 1897), немски пианист, композитор и диригент.

04.04.
•    150 г. от рождението на Андрей Славов Тошев (16.04.1867 – 10.01.1944), ботаник, публицист, общественик и държавник; член на БКД, председател на Природоматематическия клон на БАН; министър – председател на България (1935 – 1936).
•    85 г. от рождението на Андрей Тарковски (1932 – 29.12.1986), руски режисьор.

05.04.
•    325 г. от рождението на Адриана Лекуврьор (1692 – 20.03.1730), френска актриса.
•    285 г. от рождението на Жан – Оноре Фрагонар (1732 – 22.08.1806), френски художник и график.
•    180 г. от рождението на Чарлз Суинбърн (1837 – 10.04.1909), английски поет.
•    160 г. от рождението на княз Александър Батенберг (1857 – 23.10.1893), княз на България.
•    135 г. от рождението на Иван Карановски (1882 – 22.10.1960), български писател и драматург.
•    130 г. от смъртта на Иван Крамской (08.06.1837 – 1887), руски живописец.
•    110 г. от рождението на проф. Тамара Янкова (1907 – 15.10.1983), българска пианистка и педагожка.
•    55 г. от смъртта на Никола Михов (06.03.1877 – 1962), български библиограф, икономист, академик.

06.04.
•    205 г. от рождението на Александър Иванович Херцен (1812 – 21.01.1870), руски революционен деец, философ, писател и публицист.
•    115 г. от смъртта на Глеб Успенски (28.10.1843 – 1902), руски писател.
•    25 г. от смъртта на Айзък Азимов (02.01.1920 – 1992), американски писател фантаст.

07.04.
•    245 г. от рождението на Шарл Фурие (1772 – 10.10.1837), френски философ.
•    120 г. от рождението на Георги Жечев Текелиев (1897 – 28.08.1965), български преводач и публицист.
•    90 г. от рождението на Мерсия Макдермот (1927), английска писателка.
•    70 г. от смъртта на Хенри Форд (30.07.1863 – 1947), американски инженер.
•    60 г. от създаването в София на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957).

08.04.
•    325 г. от рождението на Джузепе Тартини (1692 – 26.02.1770), италиански композитор и цигулар.

09.04.
•    525 г. от смъртта на Лоренцо Медичи (01.01.1449 – 1492), италиански поет и флорентински държавник.

10.04.
•    170 г. от рождението на Джоузеф Пулицър (1847 – 29.10.1911), американски публицист и издател, основател на наградите "Пулицър" за литература, драма, музика и журналистика.
•    85 г. от рождението на Омар Шариф (1932 – 10.07.2015), египетски филмов актьор.
•    80 г. от рождението на Бела Ахатовна Ахмадулина (1937 – 29.11.2010), руска поетеса и преводачка.

11.04.
•    95 г. от рождението на Александър Райчев (1922 – 28.10.2003), български композитор, диригент и музикален педагог.
•    40 г. от смъртта на Жак Превер (04.02.1900 – 1977), френски поет.

13.04.
•    95 г. от рождението на Джон Брейн (1922 – 28.10.1987), английски писател.
•    80 г. от смъртта на Иля Илф (15.10.1897 – 1937), руски писател.

14.04.
•    105 г. от рождението на Парашкев Хаджиев (1912 – 28.04.1992), български композитор и педагог.
•    105 г. от потъването на "Титаник" (1912).
•    100 г. от смъртта на Лудвиг Заменхов (15.12.1859 – 1917), полски лекар, създател на езика есперанто.
•    90 г. от рождението на Николай Люцканов (1927 – 21.04.1991), български режисьор.
•    35 г. от смъртта на Иван Мирчев (11.10.1897 – 1982), български поет.

15.04.
•    565 г. от рождението на Леонардо да Винчи (1452 – 02.05.1519), италиански учен енциклопедист, живописец, скулптор и архитект.
•    205 г. от рождението на Пиер Етиен Теодор Русо (1812 – 22.12.1867), френски художник.
•    185 г. от рождението на Вилхелм Буш (1832 – 09.01.1908), немски художник и писател.
•    85 г. от рождението на Георги Тахов (1932 – 17.11.1999), български поет, публицист, критик.
•    60 г. от откриването в София на ЦУМ (1957).
•    40 г. от смъртта на Георги Герасимов Петков (05.12.1905 – 1977), български художник график, един от първомайсторите на съвременната българска графика.

16.04.
•    120 г. от рождението на Константин Кисимов (1897 – 16.08.1965), български драматичен и киноактьор.

17.04.
•    140 г. от създаването на Българското опълчение (1877), прославило се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново по време на Освободителната война 1877–1878 г.
•    125 г. от рождението на Константин Гълъбов (1892 – 25.12.1980), български писател, преводач и литературен историк.
•    115 г. от рождението на Веселин Стоянов (1902 – 29.06.1969), български композитор.

18.04.
•    110 г. от рождението на акад. Иван Симеонов Дуйчев (1907 – 24.04.1986), български историк медиевист.
•    15 г. от смъртта на Тур Хейердал (06.10.1914 – 2002), норвежки антрополог.

19.04.
•    135 г. от смъртта на Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 1882), английски естествоизпитател, основоположник на революционното учение за произхода на видовете по пътя на естествения подбор.
•    115 г. от рождението на Вениамин Каверин (1902 – 02.05.1989), руски писател.

20.04.
•    525 г. от рождението на Пиетро Аретино (1492 – 21.10.1556), италиански поет.
•    85 г. от рождението на Тончо Русев (1932), български композитор.

22.04.
•    310 г. от рождението на Хенри Филдинг (1707 – 08.10.1754), английски писател.
•    215 г. от рождението на Юрий Иванович Венелин (1802 – 26.03.1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
•    90 г. от рождението на Христо Пелитев (1927 – 15.11.2012), български белетрист и журналист.
•    85 г. от рождението на Никола Анастасов (1932 – 08.08.2016), български комедиен актьор.

23.04.
•    160 г. от рождението на Руджеро Леонкавало (1857 – 09.08.1919), италиански композитор.
•    75 г. от рождението на Ванча Дойчева (1942), българска актриса.

24.04.
•    225 г. от създаването на "Марсилезата" (1792) от Руже дьо Лил.
•    165 г. от смъртта на Василий Жуковски (09.02.1783 – 1852), руски поет.
•    140 г. от обявяването на Руско – турската освободителна война (1877).
•    75 г. от рождението на Барбара Стрейзанд (1942), американска актриса и певица.
•    70 г. от рождението на Мария Вердова Гигова (1947), българска гимнастичка.
•    20 г. от смъртта на Асен Босев (22.11.1913 – 1997), български поет и преводач.

25.04.
•    55 г. от рождението на Петя Дубарова (1962 – 04.12.1979), българска поетеса.

26.04.
•    205 г. от рождението на Алфред Круп (1812 – 14.07.1887), германски индустриалец.

27.04.
•    150 г. от смъртта на Бенджамин Хол (08.11.1802 – 1867), английски политик, министър, чието име носи известният часовник "Биг Бен" в Лондон.
•    135 г. от рождението на Боян Пенев (1882 – 25.06.1927), български литературен историк и критик.
•    90 г. от рождението на Тодор Панайотов (1927 – 24.02.1989), български художник.

28.04.
•    85 г. от откриването на ваксина против жълтата треска (1932).
•    25 г. от смъртта на Парашкев Хаджиев (14.04.1912 – 1992), български композитор и педагог.
•    25 г. от смъртта на Франсис Бейкън (28.10.1909 – 1992), ирландски художник.

29.04.
•    110 г. от рождението на проф. Еким Стефанов Бончев (1907 – 16.01.1992), български геолог, академик, доктор на науките.
•    90 г. от рождението на Христо Киров Писков (1927 – 10.12.2009), български кинорежисьор.

30.04.
•    120 г. от рождението на професор Иван Георгиев Пенков (1897 – 28.11.1957), български сценограф, живописец, приложник.
•    95 г. от рождението на Георги Атанасов Бонев(1922 – 02.12.2012), български поет и преводач.

Годишнини - март 2017

01.03.
•    90 г. от рождението на Хари Белафонте (1927), американски певец и актьор.

03.03.
•    170 г. от рождението на Александър Греъм Бел (1847 – 02.08.1922), американски физик, изобретател на телефона.
•    55 г. от смъртта на Пиер Беноа (16.07.1886 – 1962), френски писател.

04.03.
•    185 г. от смъртта на Жан – Франсоа Шамполион (23.12.1790 – 1832), френски египтолог.
•    165 г. от смъртта на Николай Гогол (31.03.1809 – 1852), руски писател и комедиограф.

05.03.
•    505 г. от рождението на Герхард Меркатор (1512 – 02.12.1594), фламандски картограф, създал принципите на съвременната картографска проекция.
•    190 г. от смъртта на Пиер Лаплас (23.03.1749 – 1827), френски астроном и математик.
•    190 г. от смъртта на Алесандро Волта (18.02.1745 – 1827), италиански физик.
•    145 г. от смъртта на Ангел Кънчев (11.11.1850 – 1872), български революционер.
•    95 г. от рождението на Пиер Паоло Пазолини (1922 – 02.11.1975), италиански кинорежисьор и писател.

06.03.
•    140 г. от рождението на Никола Михов (1877 – 05.04.1962), български библиограф, икономист, академик.
•    80 г. от рождението на Валентина Терешкова (1937), руска космонавтка; първата жена, летяла в Космоса.
•    50 г. от смъртта на Золтан Кодай (16.12.1882 – 1967), унгарски композитор.

08.03.
•    100 г. от рождението на Петър Христосков (1917 – 19.06.2006), български композитор.

09.03.
•    135 г. от рождението на Коста Андреев Лулчев (1882 – 31.01.1965), български политик и общественик.
•    130 г. от рождението на Петър Райчев (1887 – 30.08.1960), български оперен певец.
•    65 г. от смъртта на Александра Колонтай (31.03.1872 – 1952), съветска дипломатка.

10.03.
•    245 г. от рождението на Фридрих фон Шлегел (1772 – 12.01.1829), немски поет романтик и учен.

11.03.
•    150 г. от премиерата на операта "Дон Карлос" (1867) от Джузепе Верди.
•    115 г. от рождението на Борис Шивачев (1902 – 30.01.1932), български писател.
•    110 г. от смъртта на Димитър Николов Петков (02.11.1858 – 1907), български политик, държавник, журналист.
•    85 г. от рождението на Спас Доневски (1932), български художник – дизайнер.
•    65 г. от рождението на Здравко Митков (1952), театрален режисьор, педагог, преводач.
•    15 г. от смъртта на академик Илчо Димитров (03.06.1931 – 2002), виден български историк и общественик.

12.03.
•    345 г. от рождението на Ричард Стийл (1672 – 01.09.1729), английски писател.
•    155 г. от рождението на Джейн Делано (1862 – 15.04.1919), американска учителка и медицинска сестра, създателка на Червения кръст.
•    95 г. от рождението на Джак Керуак (1922 – 21.10.1969), американски писател.

14.03.
•    80 г. от рождението на Радка Караджова (1937), българска народна певица.

15.03.
•    115 г. от брой 1 на списание "Български турист", създадено по идея на Алеко Константинов под редакцията на Ал. Балан. София, 1902.
•    115 г. от рождението на проф. Иван Унджиев (1902 – 21.08.1979), български историк, литературовед.
•    80 г. от рождението на Валентин Распутин (1937 – 14.03.2015), руски писател.
•    75 г. от рождението на Иван Русев Маразов (1942), български изкуствовед.

16.03.
•    1980 г. от смъртта на Тиберий (16.11.42 пр. Хр. – 37 пр. Хр.), римски император.
•    85 г. от рождението на Методи Андонов (1932 – 12.04.1974), български драматичен актьор и кинорежисьор.
•    80 г. от смъртта на Мара Иванова Белчева (08.09.1868 – 1937), българска поетеса.

18.03.
•    175 г. от рождението на Стефан Маларме (1842 – 09.09.1898), френски поет символист.
•    110 г. от смъртта на Марслен Пиер Бертло (27.10.1827 – 1907), френски химик, философ, държавник.
•    85 г. от рождението на Джон Ъпдайк (1932 – 27.01.2009), американски писател.

19.03.
•    105 г. от рождението на Димитър Чавдаров – Челкаш (1912 – 06.11.1972), български писател.
•    85 г. от смъртта на Димитър Хаджигеоргиев (30.06.1873 – 1932), български композитор.

20.03.
•    290 г. от смъртта на Исак Нютон (25.12.1642 – 1727), английски физик, математик и астроном.
•    165 г. от първото издание на книгата "Чичо Томовата колиба" (1852) от Хариет Бичър Стоу.

22.03.
•    330 г. от смъртта на Жан – Батист Люли (29.11.1632 – 1687), френски композитор.
•    185 г. от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749 – 1832), германски поет и белетрист.
•    110 г. от смъртта на Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/ (10.04.1830 – 1907), български революционер.
•    95 г. от смъртта на Михаил Греков (1847 – 1922), български революционер, публицист и преводач.
•    85 г. от рождението на Иван Веселинов (1932), български режисьор, аниматор.

23.03.
•    175 г. от смъртта на Анри Бейл – Стендал (23.01.1783 – 1842), френски романист.
•    65 г. от смъртта на проф. Станко Петров (09.04.1881 – 1952), един от основателите на Ветеринарно – медицинския факултет.

24.03.
•    140 г. от рождението на Алексей Новиков – Прибой (1877 – 29.04.1944), руски писател.

25.03.
•    150 г. от рождението на Артуро Тосканини (1867 – 16.01.1957), италиански диригент.
•    75 г. от рождението на Арета Франклин (1942), американска джазпевица.
•    70 г. от рождението на Елтън Джон (1947), английски певец и композитор.
•    60 г. от подписването в Рим на договор за създаване на Европейската икономическа общност /Общия пазар/ (1957).

26.03.
•    190 г. от смъртта на Лудвиг ван Бетовен (17.12.1770 – 1827), немски композитор.
•    125 г. от смъртта на Уолт Уитман (31.05.1819 – 1892), американски поет.
•    105 г. от рождението на Христо Бояджиев (1912 – 10.02.2001), български художник.
•    65 г. от рождението на Драгомир Драганов (1952), български журналист и политик.

27.03.
•    220 г. от рождението на Алфред дьо Вини (1797 – 17.09.1863), френски поет.
•    90 г. от рождението на Мстислав Ростропович (1927 – 27.04.2007), руски музикант и композитор.
•    85 г. от рождението на Слав Христов Караславов (1932 – 31.03.2002), български писател.
•    85 г. от рождението на Слав Георгиев Караславов (1932 – 17.04.2000), български писател.
•    65 г. от смъртта на Георги Атанасов (29.01.1904 – 1952), български художник.

28.03.
•    425 г. от рождението на Ян Амос Коменски (1592 – 14.11.1670), чешки мислител хуманист, писател и педагог.
•    130 г. от рождението на Димчо Дебелянов (1887 – 02.10.1916), български поет и преводач.
•    55 г. от рождението на Пламен Александров Иванов – Джонсън (1962 – 22.10.2012), български поет.

29.03.
•    200 г. от рождението на Константин Аксаков (29.03.1817 – 07.12.1860), руски публицист, писател, поет.
•    80 г. от смъртта на Карол Шимановски (06.10.1882 – 1937), полски композитор и пианист.
•    40 г. от смъртта на Георги Златев – Черкин (23.04.1905 – 1977), български композитор.

30.03.
•    95 г. от излизането на брой 1 на "Хиперион", месечно списание за литература и изкуство. Редактира комитет : Иван Радославов, Теодор Траянов и Людмил Стоянов. София, 1922 – 1931. Списанието е орган на българския символизъм.
•    90 г. от рождението на Тодор Джиджев (1927), български музиковед, етномузиколог и композитор.
•    90 г. от рождението на Иван Радоев (1927 – 10.06.1994), български поет и драматург.

31.03.
•    290 г. от смъртта на Исак Нютон (04.01.1643 – 31.03.1727), английски физик, математик и астроном.
•    285 г. от рождението на Франц Йозеф Хайдн (1732 – 31.05.1809), австрийски композитор.
•    195 г. от рождението на Дмитрий Григорович (1822 – 03.01.1900), руски писател.
•    145 г. от рождението на Сергей Дягилев (1872 – 19.08.1929), руски балетмайстор.
•    145 г. от рождението на Александра Колонтай (1872 – 09.03.1952), съветска дипломатка.
•    135 г. от рождението на Корней Чуковски (1882 – 28.10.1969), руски поет и писател.
•    15 г. от смъртта на Слав Христов Караславов (27.03.1932 – 2002), български писател.

Годишнини - февруари 2017

01.02.
•    165 г. от рождението на Владимир Бехтерев (1857 – 24.12.1927), руски лекар – невропатолог и психиатър.
•    135 г. от рождението на Владимир Димитров – Майстора (1882 – 29.09.1960), български живописец и график.
•    130 г. от откриването в София на първата постоянна метеорологична станция (1887).
•    115 г. от рождението на Лангстън Хюз (1902 – 22.05.1967), американски писател.

02.02.
•    165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев (1852 – 12.02.1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
•    135 г. от рождението на Джеймс Джойс (1882 – 13.01.1941), ирландски поет и писател, един от бащите на модерния роман.
•    115 г. от смъртта на Емануил Манолов (07.01.1860 – 1902), български композитор.
•    110 г. от смъртта на Дмитрий Иванович Менделеев (08.02.1834 – 1907), руски химик, създател на периодичната система на химичните елементи.
•    95 г. от рождението на Стоянка Мутафова (1922), българска актриса.
•    90 г. от смъртта на Петър Иванов (окт. 1847 – 1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист; обществен и читалищен деец.

03.02.
•    175 г. от рождението на Сидни Ланиър (1842 – 07.09.1881), американски поет и музикант.
•    135 г. от рождението на Добри Немиров (1882 – 30.09.1945), български писател, автор на разкази, романи, пътеписи и пиеси; библиотекар на Българското книжовно дружество /БАН/ и в Министерството на благоустройството.
•    95 г. от рождението на Светослав Лучников (1922 – 27.10.2002), български юрист и политик.

06.02.
•    85 г. от рождението на Франсоа Трюфо (1932 – 21.10.1984), френски режисьор.

07.02.
•    205 г. от рождението на Чарлс Дикенс (1812 – 09.06.1870), английски журналист и писател.
•    120 г. от смъртта на Галилео Ферарис (31.10.1847 – 1897), италиански физик, открил променливото магнитно поле.
   
08.02.
•    430 г. от екзекуцията на Мария Стюарт (08.12.1542 – 1587), шотландска кралица.
•    85 г. от рождението на академик Благовест Сендов (1932), български математик и политик.
•    70 г. от рождението на Рашко Младенов (1947), български актьор.

09.02.
•    130 г. от рождението на Василий Чапаев (1887 – 05.09.1919), руски военен деец.

10.02.
•    180 г. от смъртта на Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 – 1837), руски поет.
•    75 г. от рождението на Илия Добрев (1942 – 19.02.2016), български актьор.
•    5 г. от смъртта на Ангел Георгиев Николов – Ачо (28.12.1944 – 2012), български актьор.

11.02.
•    170 г. от рождението на Томас Алва Едисон (1847 – 18.10.1931), американски изобретател.
•    115 г. от рождението на Любов Орлова (1902 – 26.01.1975), руска актриса.
•    70 г. от рождението на Миряна Башева (1947), българска поетеса.

12.02.
•    115 г. от рождението на Светослав Минков (17.02.1902 – 22.11.1966), български писател.
•    90 г. от смъртта на Атанас Трифонов Илиев (02.02.1852 – 1927), учител, обществен и читалищен деец, автор на учебници, публицист; директор на Девическата гимназия в Стара Загора, член на БКД и БАН.
•    65 г. от смъртта на академик Константин Петканов (12.12.1891 – 1952), български писател, публицист.

13.02.
•    85 г. от рождението на Марко Ганчев (1932), български писател.
•    65 г. от рождението на Александър Йорданов (1952), български филолог, политик и дипломат.

15.02.
•    160 г. от смъртта на Михаил Глинка (01.06.1804 – 1857), руски композитор.
•    140 г. от смъртта на Райко Жинзифов (15.02.1839 – 1877), български публицист, писател и общественик.
•    70 г. от смъртта на Иван П. Стоянович - Аджелето (25.09.1862 – 15.02.1947), телеграфо – пощенец, обществен и държавен деец.
•    50 г. от смъртта на Симеон Радев (19.01.1879 – 1967), български журналист и публицист, литературен критик и дипломат.

16.02.
•    145 г. от избирането на Антим Първи за първи български екзарх в Цариград (1872).
•    80 г. от изобретяването на найлона в САЩ (1937).
•    65 г. от рождението на Иво Папазов – Ибряма (1952), български кларинетист.
•    5 г. от смъртта на проф. Иван Йорданов Славов (14.02.1928 – 2012), български философ, публицист и дипломат

17.02.
•    210 г. от смъртта на Осман Пазвантоглу /Пазбанзаде/ (1758 – 17.02.1807), турски владетел на Видинска област.
•    190 г. от смъртта на Йохан Песталоци (12.01.1746 – 1827), швейцарски учен, педагог.
•    90 г. от рождението на Леон Аврам Даниел (1927 – 02.12.2008), български режисьор.
•    70 г. от първото излъчване на радио "Гласът на Америка" (1947).

18.02.
•    145 г. от рождението на Иван Кюлев (1872 – 13.12.1956), български хоров диригент и учител по музика.
•    70 г. от смъртта на Георги Райчев (07.12.1882 – 1947), български писател и драматург.
•    20 г. от смъртта на Пантелей Зарев (11.11.1911 – 1997), български литературен теоретик, историк и критик, академик.

19.02.
•    205 г. от рождението на Зигмунд Крашински (1812 – 23.02.1859), полски поет и драматург.
•    135 г. от полагането на основния камък на храм – паметника "Св. Александър Невски" (1882).
•    120 г. от рождението на Иван Милев (1897 – 25.01.1927), живописец, илюстратор и сценограф.
•    65 г. от смъртта на Кнут Хамсун (04.08.1859 – 1952), норвежки писател.
•    5  г. от смъртта на Георги Иванов Черкелов (25.06.1930 – 2012), български актьор.

20.02.
•    145 г. от откриването на музея "Метрополитън" в Ню Йорк (1872).
•    140 г. от първото представление на балета "Лебедово езеро" от Чайковски (1877).

21.02.
•    340 г. от смъртта на Бенедикт Спиноза (24.11.1632 – 1677), холандски философ.

22.02.
•    505 г. от смъртта на Америго Веспучи (09.03.1454 – 1512), италиански мореплавател.
•    285 г. от рождението на Джордж Вашингтон (1732 – 14.12.1799), първи президент на САЩ.
•    120 г. от рождението на Петко Буюклиев (1897 – 07.11.1983), български литературен критик.
•    75 г. от смъртта на Стефан Цвайг (28.11.1881 – 1942), австрийски писател.
•    25 г. от смъртта на академик Петър Динеков (17.10.1910 – 1992), български филолог, славист и фолклорист.

23.02.
•    225 г. от смъртта на Джошуа Рейнолдс (16.07.1723 – 1792), английски художник.

24.02.
•    165 г. от рождението на Джордж Огюстъс Мур (1852 – 21.01.1933), английски писател.
•    135 г. от рождението на Стоян Романски (24.02.1882 – 26.02.1959), български езиковед.
•    125 г. от рождението на Константин Федин (1892 – 15.07.1977), руски писател.
•    115 г. от рождението на Борис Левиев (1902 – 15.01.1968), български диригент.
•    90 г. от рождението на Христо Тодоров (1927 - 1980), български композитор.

25.02.
•    165 г. от смъртта на Томас Мур (28.05.1779 – 1852), ирландски поет.
•    115 г. от рождението на Георги Константинов (1902 – 24.03.1970), български литературен историк и критик.
26.02.
•    215 г. от рождението на Виктор Юго (1802 – 22.05.1885), френски общественик и писател.
•    80 г. от рождението на Христо Тонев (1937 – 15.03.2014), български композитор.
•    70 г. от рождението на Иля Борисов Велчев (1947), български поет и режисьор.
•    20 г. от смъртта та Христо Огнянов (29.12.1911 – 1997), български писател и журналист.

27.02.
•    130 г. от смъртта на Александър Бородин (12.11.1833 – 1887), руски композитор.
•    115 г. от рождението на Джон Стайнбек (1902 – 20.12.1968), американски писател.
•    85 г. от рождението на Елизабет Тейлър (1932 – 23.03.2011), американска драматична и киноактриса.
•    85 г. от откриването на неутрона (1937) от английския физик Джеймс Чадуик.

28.02.
•    120 г. от откриването в Русе на първото българско кино (1897).
•    115 г. от рождението на Никола Ланков (1902 – 27.05.1965), български поет.
•    110 г. от рождението на Емилиян Станев /Никола Стоянов Станев/ (1907 – 15.03.1979), български белетрист, академик.
•    85 г. от рождението на Матей Николов Матеев (1932), български архитект, автор на проекта "Административен център на Стара Загора"
•    85 г. от рождението на Джоко Росич (1932 – 21.02.2014), български актьор и журналист от сръбски произход.
•    80 г. от рождението на Иван Николов (1937 – 28.1.1991), български поет и преводач.
•    50 г. от откриването в София на театър "Сълза и смях" (1967).

29.02.
•    325 г. от рождението на Джон Байръм (1692 – 26.09.1763), английски поет.
•    225 г. от рождението на Джоакино Антонио Росини (1792 – 13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери, на църковна и камерна музика. Творчеството му е свързано с разцвета на италианската опера ("Севилският бръснар").

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора