Стара Загора 2016

Стара Загора 2016

Празници и годишнини 2016

Първите три календара са изготвени от екипа на библиотека Родина. Съдържат фактологичен материал kalendarза дати, събития и годишнини, сверен и уточнен в различни източници.
Календарите са удобен справочник за медии, ученици и любознателни хора! 
Календарите за всички месеци са достъпни от менюто вляво. По-долу са бързите линкове към датите от текущия месец.

  

Празничен - декември 2016

01.12.
  • Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
  • Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
  • Празник на Военномедицинската академия в София.
  • Празник на гр. Ботевград.
02.12.
  • Международен ден за борба с робството.
  • Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.)  
03.12.           

  • Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
  • Празник на гр. Луковит.
04.12.
  • Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Барбара, Варвара
05.12.           
  • Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби.
  • Международен ден на доброволеца за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).
06.12.
  • Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико.
  • Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917 г.).
  • Ден на банкера (от 1992 г.).
  • Ден на дарителя.
  • Празник на град Бургас.
07.12.           
  • Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).
08.12.
  • Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност.
  • Празник на българските студенти (от 1903 г.). 
09.12.
  • Зачатие на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ана, Анета, Анелия, Яна.
  • Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).
10.12.           
  • Световен ден за правата на човека (от 1950 г.).
  • Празник на гр. Плевен.
11.12.
  • Международен ден на планините (от 2003 г.).
12.12.           
  • Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
  • Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

18.12.
  • Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).
20.12.
  • Св. Игнатий Богоносец (Игнажден). Празник на Източноправославната християнска църква.Характерен е обичаят “полаз”. Именици: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Светослав/а, Пламен/а
  • Международен ден за човешка солидарност (от 2006 г.).
  • Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).
22.12.
  • Св. вмчца Анастасия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Анастасия, Ася, Сийка, Сия.
  • Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).
  • Ден на работниците от търговията и услугите.
24.12.
  • Неделя пред Рождество Христово(Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник. Именици: Евгени/я, Бисер/а, Бистра, Жени/я, Жечка.
25.12.
  • Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник. Именици: Емил, Ицо, Младен, Радомир/а, Радослав, Радостин, Христо, Христина, Христофор.
26.12.           
  • Събор на Пресвета Богородица. Празник на Източноправославната християнска църква.и официален празник. Именици: Давид, Дачо, Йосиф.
  • Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).
27.12.
  • Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венчо, Венцислав/а, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир/а, Станислав/а, Станчо, Стефан, Стефка, Стоил, Стойчо, Стоян, Таня, Теньо, Фани, Цанко/а.
  • Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
  • Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).
28.12.
  • Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.
29.12.
  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).
31.12.
  • Посрещане на Новата 2017 година.

Празничен - ноември 2016

01.11.
  • Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
  • Ден на българската наука (от 1991 г.).
  • Ден на българската журналистика.
  • Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
  • Световен ден на веганството.
  • Празник на градовете Котел и Тетевен.
  • Вси светии. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
03.11.
  • Св. Пимен Зографски. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ден на българските художници (от 1993 г.).
  • Професионален празник на Главна инспекция по труда.
04.11.           
  • Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).
05.11.
  • Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
  • Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).
06.11.
  • Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
07.11.
  • Събота преди Архангеловден. Задушница. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
08.11.
  • Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ангел/ина, Гавраил, Емил/ия/иян, Лина, Мила, Милан, Милен/а, Михаел/а, Михаил, Михо, Огнян, Пламен/а, Рада, Радослав, Радостин/а, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руслан, Серафим.
  • Сурп Хрешдагабедац – Каприел Микаел (Архангелов ден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
  • Празник на служителите в българската полиция (от 1999 г.).
  • Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.
09-15.11.
  • Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.
09.11.
  • Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Годишнина от “Кристалната нощ” в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.
10.11.           
  • Международен ден на младежта (от 1945 г.).
  • Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).
11.11.
  • Св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо.
  • Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)
12.11.
  • Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
13.11.           
  • Световенденна добротата (от 1998 г.).
  • Международен ден наслепите хора (от 1946 г.).
  • Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900-1952), български католически свещеник (от 1998 г.).
14.11.           
  • Св. ап. Филип. (Коледни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Филип, Филка, Юстиниан.
  • Рождението на Бахаулла. Официален празник на Бахайската общност в България.
  • Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
15.11.
  • Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
  • Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
16.11.
  • Св. ап. Матей. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Матей, Матю.
  • Международен ден на толерантността (от 1995 г.).
  • Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).
17.11.           
  • Международен ден на студентите (от 1941 г.).
  • Световен ден на недоносените деца.
18.11.
  • Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
  • Ден на оръжейника в Българската армия (от 1868 г.).
19.11.
  • Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
  • Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
  • Национален празник на Монако.
20.11.
  • Световен ден на децата (от 1954 г.).
21.11.
  • Ден на християнското семейство (Въведение Богородично). Празник на Източноправославната християнска църква.Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
  • Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
  • Ден на градовете Оряхово и Златоград.
22.11.
  • Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)
23.11.
  • Св. княз Александър Невски. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Александър, Александра, Сашо, Цанко/а.
24.11.
  • Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка.
25.11.
  • Св. Климент Охридски. Празник на Източноправославната християнска църква.. Именици: Климент, Климентина, Клементина.
  • Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
  • Национален празник на Босна и Херцеговина.
  • Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).
26.11.
  • Св. Стилиян Пафлагонийски. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Стилиан/а, Стилиян/а, Стела, Щерян, Щилиан/а.
  • Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
  • Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
  • Празник на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново (от 2002 г.).
27.11.
  • Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).
28.11.           
  • Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).
29.11.
  • Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).
30.11.           
  • Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин.

Празничен - октомври 2016

  • Международен месец за борба с рака на гърдата.
  • Международен месец на училищните библиотеки.
01.10.           
  • Световен ден за борба с хепатита.
  • Световен ден на вегетарианството.
  • Международен ден на музиката (от 1974 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Международен ден на възрастните хора (от 1991 г. по решение на ООН).
  • Световен ден на птиците (от 1995 г. през първата събота и неделя на м. октомври).
  • Национален празник на Кипър. Ден на независимостта (1960 г.).
  • Национален празник на Китай. Ден на провъзгласяването на Китайската народна република (1949 г.).
  • Празник на българските певци и музиканти (от 1980 г.).
  • Ден на българската поезия.
  • Ден на застрахователя в България (от 1996 г.).
  • Професионален празник на зенитноракетните войски (от 1960 г.).
  • Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (от 2002 г.).
02.10.
  • Международен ден на ненасилието (приет с резолюция на ООН през 2007 г.).

03.10.

  • Световен ден на населените места (Хабитат). Световен ден на обитаването (от 1987 г. през първия понеделник на м. октомври, по решение на ООН).
  • Международен ден на архитектурата (от 1997 г. през първия понеделник на м. октомври).
  • Национален празник на Германия. Ден на германското единство (1990 г.).
03-09.10
  • Международна седмица на писмото. Чества се с решение на ХІV конгрес на Световния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г. Провежда се в седмицата, която включва датата 9 октомври - годишнина от създаването в Берн, Швейцария, на Световния пощенски съюз (1874).

04.10.           
  • Световен ден за защита на животните (от 1931 г.).
  • Ден на информационното общество в България (Рождена дата на Джон Атанасов). Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика (по решение на МС от 2007 г.).

04-10.10

  • Световна седмица на космоса. Отбелязва се по инициатива на ООН от 1999 г. в чест на приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята.
05.10.
  • Световен ден на учителя (от 1994 г. по решение на ЮНЕСКО).
  • Празник на градовете Стара Загора, Благоевград, Банско и Свиленград.
06.10.
  • Свети апостол Тома. (Празник на архитектите, строителите и зидарите.)
  • Празник на градовете Крумовград и Долни Дъбник.
07.10.
  • Световен ден на усмивката (всеки първи петък на м. октомври).

09.10.

  • Световен ден на пощите. Ден на Световния пощенски съюз (от 1957 г.).
  • Ден на машиностроителя в България (от 1971 г. през втория неделен ден на м. октомври).
  • Ден на пощите в България.
10.10.
  • Световен ден за психично здраве (от 1992 г.).
  • Световен ден против смъртното наказание (от 2002 г.).
  • Международен ден на Христофор Колумб (през втория понеделник на м. октомври).
  • Денят на Европа срещу смъртното наказание. За първи път се чества през 2007 г., във връзка с освобождаването на българските медици от либийски затвор.
  • Професионален ден на архивиста в България (от 1951 г.).

11.10.

  • Ден на Софийската адвокатска колегия (от 2005 г.).

12.10.

  • Международен ден за намаляване на опасността от стихийни бедствия (отбелязва се по решение на ООН през втората сряда на м. октомври). 
  • Национален празник на Испания.
  • Ден на българските общини (от 1998 г.).
  • Ден на Българската академия на науките (от 1984 г.). На тази дата е основано Българското книжовно дружество (1879).

13.10.

  • Ден на гр. Ардино.
14.10.
  • Св. преподобна Параскева – Петка Търновска (Петковден). Християнски църковен празник. Именици: Параскев/а, Петьо, Петко, Петка, Петкан/а, Пеньо, Пенка, Пенчо.
  • Световен ден на яйцето (от 1996 г. през втория петък на м. октомври, по решение на Международната комисия по яйцата). За първи път се чества през 2001 г.
  • Международен ден на стандартизацията.
  • Европейски ден на родителите и училището (всеки втори вторник на м. октомври).
  •  Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата (през втория петък на м. октомври). 
  • Професионален празник на метролозите.
    Празник на градовете Нова Загора, Троян, Твърдица, Севлиево, Трън, Нови Пазар.
15.10.
  • Световен ден на чистите ръце (от 2008 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Световен ден на селските жени (от 2008 г. по решение на 62-та сесия на Общото събрание на ООН).
  • Международен ден на незрящите. Ден на белия бастун (от 1993 г. по решение на Европейския съюз на слепите).
16.10.
  • Световен ден на прехраната. Световен ден за борба с глада (от 1945 г. по решение на ООН).
  • Световен ден на хляба (обявен от FAO през 1945 г.).
  • Празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили (от 1963 г.).
  • Ден на гр. Правец.
17.10.           
  • Международен ден за борба с бедността (от 1992 г. по инициатива на ООН).
18.10.
  • Свети Апостол Лука. Св. Вмчца Злата Мъгленска. Християнски църковен празник. Именици: Злата, Златка, Златко, Златина, Златан, Златомир, Лука.
  • Световен ден за мониторинг на водата (от 2002 г.).
  • Световен ден по менопауза. Организира се за пръв път през 2000 г. с одобрението на ООН и Световната здравна организация.
  • Европейски ден за борба с трафика на хора.
  • Празник на художниците. Празнува се в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.
  • Ден на парашутиста от Българската армия (от 1994 г.).
  • Празник на гр. Гоце Делчев.
19.10.
  • Преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Християнски църковен празник.
  • Ден на българския лекар (от 1995 г.). Професионален празник.
  • Национален ден на благотворителността (от 2002 г.).
  • Празник на градовете Перник, Кресна и Дупница.
20.10.
  • Световен ден за борба с остеопорозата.
  • Международен ден на главните готвачи (от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи).
  • Международен ден на кредитните съюзи (от 1971 г. през третия четвъртък на м. октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи).
  • Световен ден на статистиката (обявен на 3 юни 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН).
  • Празник на гр. Сандански.
21.10.           
  • Празник на градовете Кърджали, Смолян и Дряново.
22.10.
  • Световен ден на заекващите.
23.10.
  • Национален празник на Унгария. Начало на революцията (1956) и ден на  провъзгласяване на Унгарската република (1989) .
24-31.10
  • Седмица на действия за разоръжаване (от 1978 г.).
24.10.
  • Ден на Организацията на обединените нации - ООН (от 1945 г.).
  • Световен ден на информацията за развитие (от 1972 г. по решение на ООН).
  • Професионален празник на частните нотариуси (от 1998 г.).
  • Празник на гр. Разлог.
25.10.

  • Международен ден на борбата на жените за мир (от 1980 г.).
  • Европейски ден на гражданското правосъдие (от 2003 г. по решение на Съвета на Европа и Европейската комисия).
  • Професионален празник на работещите в областта на българската земеделска наука (от 2006 г.).
26.10.

  • Свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Димана.
  • Национален празник на Република Австрия. (Деня на приемането на Закона за постоянния неутралитет – от 1955 г.).
  • Професионален празник на българските строители ( от 1966 г.)
  • Празник на градовете Сливен, Видин, Гурково, Айтос, Радомир, Белослав, Момчилград.
28.10.

  • Световен ден на анимацията (от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино).
  • Национален празник на Република Чехия (от 1918 г.).
29.10.

  • Световен ден за борба с псориазиса (от 2004 г.; за първи път в България се отбелязва от 2012 г.).
  • Национален празник на Република Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
  • Ден на бесарабските българи.

31.10.

  • Световен ден на градовете (отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събраниена ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от интегриран подход към планирането и строителството на градските райони с цел регулиране на процеса на устойчиво развитие на градовете, подобряване на достъпа до основните градски услуги, осигуряване на
    достатъчно жилища, разширяване на възможностите за заетост).
  • Световен ден на спестовността. Отбелязва се по решение на Световния конгрес на спестовните каси от октомври 1924 г. В България се отбелязва през последната неделя на м. октомври след създаването на Държавна спестовна каса през 1951 г. (днес „Банка ДСК”).
  • Международен ден на Черно море (от 1996 г.).
  • Международен ден на училищните библиотеки (през последния понеделник на м. октомври).

Празничен - септември 2016

01.09.           
  • Начало на Индикта – Църковната нова година в православната църква.
  • Световен ден на мира. (Отбелязва се в деня на нападението нa Германия над Полша, с което започва Втората световна война (1939–1945).
  • Ден на движението на необвързаните страни (от 1981 г.).
  • Празник на градовете Червен бряг и Криводол.
02.09.
  • Национален празник на Виетнам. Ден на независимостта (1945 г.).
  • Празник на градовете Димитровград, Септември, Самуил, Лисичево и Неделино.
04.09.
  • Празник на градовете Якоруда, Алфатар, Сунгуларе, Златица, Вълчи дол, Гулянци, Роман и Ветово.
  • Европейски ден на еврейската култура (през първия неделен ден на м. септември).
05.09.
  • Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Кръстител. Празник на православната християнска църква. Именици: Бетина, Елза, Елисавета, Захари, Захарина, Изабела, Светлозар.
  • Международен ден на дарителството (обявен през 2012 г. по инициатива на ООН).
  • Празник на градовете Съединение и Суворово.
06.09.
  • Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Официален празник (от 1995 г.).
  • Празник на градовете Пловдив, Чирпан, Камено и Чипровци.
07-13.09.
  • Седмица на пожарната и аварийна безопасност.
07.09.
  • Национален празник на Бразилия. Ден на независимостта (1822 г.).
  • Празник на Раднево, Връбница и Белене.
08.09.
  • Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Рождество Богородично. Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността) (от 1966 г. по инициатива на ЮНЕСКО).
  • Ден на международна солидарност на журналистите (от 1958 г.).
  • Национален празник на Македония. Ден на независимостта (1991 г.).
  • Празник на Хасково, Павел баня, Симитли, Берковица и Полски Тръмбеш.
09.09.
  • Световен ден на красотата. Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология (от 1993 г.).
10.09.
  • Световен ден на първата помощ (от 2001 г. през втората събота на м. септември). В България се чества от 2003 г.
  • Международен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).
12.09.
  • Ден на програмиста.
13.09.           
  • Празник на Българските инженерни войски.
14.09.
  • Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Кръстю, Кръстьо, Кристина, Кънчо, Ставри.
  • Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (от 1995 г.).
  • Празник на вестник "Българска армия".
  • Празник на Силистра, Бяла Слатина, Крушари.
15.09.
  • Начало на новата учебна година в училищата на България.
16-22.09.
  • Европейска седмица на мобилността.
16.09.
  • Международен ден за защита на озоновия слой (от 1995 г. по решение на ООН).
  • Национален празник на Мексико. Ден на независимостта (1810).
  • Ден на локомотивния машинист в България.
17.09.
  • Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Вера, Вяра, Надежда, Любов.
  • Международен ден на локомотивния машинист (в България се отбелязва от 1993 г. - всяка трета събота на м. септември).
  • Празник на градовете София, Лом и Костинброд.

21.09.

  • Национален празник на Армения и Малта. Ден на независимостта.
  • Международен  ден на мира, приет с резолюция на ООН през 1981 г. Отбелязва се (през третия вторник от м. септември) като ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие. Призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден.
  • Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер (от 1994 г.).
  • Празник на Тутракан.
22.09.
  • Ден на Независимостта на България (1908 г.). 105 г. от обявяването на Княжество България за независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Официален празник (от 1998 г.).
  • Европейски ден без автомобили.
  • Празник на Демократическата партия (1896).
  • Празник на град Тервел.

23.09.

  • Празник на градовете Братя Даскалови, Свищов, Брезово и Средец.

25.09.

  • Световен ден на сърцето (от 1999 г. всеки последен неделен ден на м. септември). 
  • Международен ден на глухите (празнува се от 1958 г. всеки последен неделен ден от м. септември).
  • Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия (от 1998 г.).
  • Празник на гр. Добрич.
26.09.
  • Европейски ден на езиците (от 2001 г.).
  • Празник на гр. Карнобат.
27.09.
  • Световен ден на туризма (от 1980 г.).

28.09.

  • Международен ден на правото да знам – правото на достъп до обществената информация (от 2003 г.) .

30.09.

  • Световен ден на превода (от 1991 г.).
  • Празник на гр. Стамболово.

Празничен - август 2016

01.08.

  • Национален празник на Швейцария. Ден на основаването на конфедерацията (1291 г.).
  • Ден на градинаря. Професионален празник.
  • Ден на гр. Мизия.
  • Празник на гр. Бяла.
01-07.08
  • Световна седмица на кърменето (от 1992 г.).
02.08.
  • Празник на Българската социалистическа партия.
06.08.
  • Преображение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква..
  • На този ден се чества Преображенското въстание (1903). В Странджа, в местността Петрова нива тракийските дружества отдават почит към паметта на борците.
  • Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Ден на Хирошима.
  • Международен ден “Лекарите в света за мир”.
  • Празник на град Пирдоп (чества се през първата събота на м. август).
07.08.

  • Празник на железничаря (през първия неделен ден на м. август).
08.08.
  • Световен ден на туземните народи (по решение на ООН от 1995 г.).

08 - 14.08.

  • Седмица на морето (една седмица преди Деня на Военноморските сили).
12.08.
  • Международен ден на младежта (от 1999 г.).
13.08.
  • Международен ден на левичарите (от 1984 г.).

14.08

  •   Ден на Военноморските сили (втория неделен ден на м. август).
15.08.
  • Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Празник на Източноправославната християнска църква.. Именици: Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Преслава.
  • Национален празник на Лихтенщайн.
  • Национален празник на Индия. Ден на независимостта (от 1947 г.).
  • Национален празник на Корея. Ден на провъзгласяването на републиката (от 1948 г.).
  • Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. по инициатива на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”.
  • Ден на Варна, Несебър, Арбанаси, Ихтиман, Стражица, Шипка и Невестино.
18.08.
  • Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец.Християнски църковен празник.
  • Професионален празник на миньорите (от 1996 г.). Празнуват и геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
19-21.08

  • Съборните дни. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
19.08.

  • Празник на гр. Кула.

20.08.

  • Национален празник на Република Унгария. Ден на основателя на Унгарската държава – Св. Ищван.
  • Празник на българските ловци (от 2006 г. в първата събота след 15 август, в първия ден на ловния сезон).

21.08.

  • Празник на Малко Търново, Самоков и Горна Малина.
23.08.
  • Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана. Отбелязва се по инициатива на ЮНЕСКО.
24.08.
  • Национален празник на Република Украйна. Ден на независимостта (от 1991 г.).

26.08.

  • Празник на Кричим, Любимец, Бобошево, Доспат, Дългопол.

26-28.08.

  • Празник на Гълъбово (чества се през последните петък, събота и неделя на м. август).

27.08.

  • Национален празник на Република Молдова. Ден на независимостта (от 1991 г.).

28.08.

  • Ден на 13-те поименни безсмъртни българи (от 1998). На тази дата, през 1943 г. умира Цар Борис Трети. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г. Това са: Цар Борис Трети – Обединител, Хан Аспарух, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Войн, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи.
  • Ден на туризма в България (последния неделен ден на м. август). За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г., когато по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца 300 души се изкачват от София до Черни връх

29.08.
  • Европейска нощ на прилепите.
  • Празник на гр. Криводол.
  • Празник на град Драгоман, обявен на тази дата за град. (Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общинския съвет.)
30.08.
  • Международен ден на безследно изчезналите..
31.08.
  • Международен ден на свободата и солидарността (от 2005 г. по решение на Европейския парламент).

Празничен - юли 2016

01.07.

  • Международен ден на хомосексуалистите.
  • Национален празник на Канада.
02.07.
  • Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО).
  • Международен ден на спортния журналист (от 1995 г.).
  • Международен ден на кооперативите (от 1923 г., първата събота на м. юли).
  • Ден на Велинград (всяка първа събота на м. юли).
03.07.
  • Национален празник на Република Беларус. Ден на независимостта.
  • Неделя на всички български светии (втората неделя след Петдесетница).
04.07.
  • Национален празник на САЩ. Денят на независимостта.
05.07.
  • Празник на служителите на МВР (от 1992 г.).
06.07.
  • Световен ден на целувката (датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.).
  • Европейски ден на радиолюбителите.
07.07.
  • Европейски ден на шоколада. На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад.Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.
08.07.
  • Световен ден за борба с алергиите (от 2005 г.).
11.07.
  • Световен ден на населението. Обявен от Управителния съвет на Програмата на ООН за развитие на ООН през 1990 г. по повод раждането през 1987 г. на 5–милиардния жител на планетата.
12.07.

  • Празник на Националната гвардейска част (от 2001 г.).
  • Рождение на Учителя Петър Дънов. Съборeн дeн. Религиозен празник за обществото Бяло братство.
14.07.

  • Национален празник на Франция.
17.07.

  • Свети Великомъченица Марина. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Марин/а, Маринела, Марчо.
  • Празник на Созопол.
18.07.

  • Ден на гражданската защита в България (от 1993 г.).
  • Празник на градовете Карлово и Левски.
19.07.

  • Ден на българската дипломатическа служба (от 1999 г.).
20.07.

  • Свети пророк Илия (Илинден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Илия, Илиян/а, Илко.
  • Международен ден на шахмата. Отбелязва се в деня на основаването на Международната шахматна федерация (1924 г.).
  • Професионален празник на пивоварите в България (от 1996 г.).Празник на Социалдемократическата партия (от 1993 г.).

21.07.

  • Национален празник на Белгия. Ден на независимостта.
26.07.

  • Професионален празник на служителите от Национална служба "Жандармерия" (от 2002 г.).
29.07.
  • Международен ден на системния администратор (от 1999 г., последния петък на месец юли).
30.07.
  • Световен ден на приятелството (Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г.).
31.07.
  • Богородични заговезни. Християнски църковен празник.
  • Ден на африканските жени (от 1962 г.).

Празничен - юни 2016

01.06.
  • Международен ден на детето (от 1950 г.).
  • Празник на гр. Враца и село Дуранкулак.
02.06.
  • Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България (от 1901 г.).
  • Национален празник на Италия.
04.06.
  • Международен ден в защита на децата, жертви на агресия (от 1983 г.).
05.06.
  • Международен ден на природата (за опазване на околната среда) (от 1972 г., по решение на ООН).
  • Национален празник на Кралство Дания. Ден на конституцията.
06.06.
  • Национален празник на Кралство Швеция. Ден на шведското знаме (от 1910 г.).
08.06.
  • Световен ден на океаните (от 1992 г.).
  • Ден на социалния работник
09.06.

  • Възнесение Господне – Спасовден. Християнски църковен празник (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд.
  • Международен ден на акредитацията (от 2008 г.).
  • Международен ден на приятелството.
  • Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
10.06.
  • Празник на град Попово.
11.06.
  • Професионален празник на икономистите в България (от 2005 г.).      
12.06.
  • Световен ден на действията за премахване на детския труд (от 2002 г.).
  • Национален празник на Руската федерация (от 1990 г.).
  • Ден на работниците от леката промишленост (отбелязва се от 1970 г. през  втория неделен ден на м. юни).
14.06.
  • Световен ден на безвъзмездното кръводаряване (от 2005 г. по инициатива СЗО).
  • Световен ден на донора (чества се от 2005 г. по инициатива СЗО).
16.06.
  • Международен ден на африканското дете (от 1991 г.).
17.06.
  • Световен ден за борба с опустиняването и сушата (от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Национален празник на Република Исландия. Ден на независимостта (1944 г.).
18.06.
  • Световен ден на филателията.
  • Черешова задушница
19.06.
  • Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология в България (от 1997 г.).
  • Петдесетница. Православен църковен празник (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
  • Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци. Църковен празник.
  • Международен ден на бащата (отбелязва се всяка трета неделя на м. юни). Чества се за първи път във Вашингтон, САЩ, през 1909 г. През 1972 г. президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник и оттогава се чества и по света.
  • Празник на Химическите войски в България.
  • Празник на Националния музей “Земята и хората”.
20.06.
  • Световен ден на бежанците (от 2001 г., приет с резолюция на ООН през 2000 г.).
  • Свети Дух. Православен църковен празник.
  • Международен ден на Слънцето.
  • Празници на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол (честват се в деня на църковния празник Свети Дух).

21.06.

  • Световен ден на хидрологията (от 2006 г.).
  • Международен ден на скейтбординга.
  • Общоевропейски празник на музиката (от 1985 г.).
  • Ден на лятното слънцестоене в Антарктида – средата на антарктическата земя.

23.06.

  • Световен олимпийски ден. Чества се с Решение на МОК от 1948 г. От 1989 г. на този ден се организират състезания по бягане за популяризиране на масовия спорт. (119 г. от създаването в Париж, Франция, на Международния олимпийски комитет (1894).
  • Международен ден на детските селища SOS (SOS – Киндердорф).
  • Международен ден за борба срещу фалшификатите.
  • Ден на държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото.
  • Ден на служителя в държавната администрация (от 2006 г.).
  • Национален празник на Люксембург (Рожден ден на Великия херцог).

24.06.

  • Рождество на Св. Йоан Кръстител. Празник на Източноправославната християнска църква.Еньовден. В Странджа момите правят обичая “Еньова булка” и наричане на пръстени за любов, здраве…; започва брането на билките. Именици: Биляна, Ивет/а, Денислав, деница, Деян, Диана, Диян/а, Енчо, Яна/ки, Янислав, Яница, Янка, Янка.
  • Ден на българското лекарство (от 1994 г.).
  • Ден на загиналите българи за Македония (от 1921 г. църковният празник Свети дух се чества като ден на Македония по инициатива на студентското дружество „Вардар”. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.).

25.06.

  • Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество - ОЧИС (от 2004 г.).
  • Национален празник на Република Словения. Ден на държавността.
  • Ден на независимостта на Хърватия. Ден на независимостта от Югославия,1991г.

26.06.

  • Световен ден за борба с множествената склероза.
  • Неделя на Всички светии (Петрови заговезни). Празник на Българската православна църква. Посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата.
  • Международен ден за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и незаконния им трафик (от 1988 г.).
  • Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезания (от 1998 г.).
  • Ден на енергетика (през последния неделен ден на м. юни от 1967 г.).
  • Ден на работниците от транспорта (през последния неделен ден на м. юни от 1965).

27.06.

  • Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
  • Световен ден на риболова (от 1985 г.).

28.06.

  • Ден на изобретателя.

29.06.

  • Св. апостоли Петър и Павел (Петровден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Камен, Павел, Павлин, Патриция, Петър, Преслава.
  • Ден на занаятите.
  • Ден на река Дунав (от 2004 г.).
  • Празник на градовете Белоградчик, Лясковец, Етрополе, Павликени и Своге.

30.06.

  • Събор на 12-те Апостоли (Павловден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Апостол.

Празничен - май 2016

  • Месец за защита на природата (от 1967 г.).
01.05.
  • Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
  • Ден на труда и на международната работническа солидарност (от 1890 г.).
  • Имен ден на ветниците "Труд".
  • Празник на вестник „Дума” и на левия печат.
  • Празник на град Първомай.
02.05.
  • Възкресение Христово (Великден). Църковен и официален празник за православните християни.
  • Празник на градовете Харманли и Копривщица.
03.05.
  • Световен ден на свободата на словото (на печата) (от 1994 г., приет с резолюция на ООН през 1993 г.).
  • Международен ден на Слънцето.
  • Национален празник на Република Полша. Ден на Конституцията.
05.05.
  • Ден на Европа (Празник на Съвета на Европа). Чества се от 1965 г. В България се отбелязва от 1990 г.
  • Световен ден за борба с астмата (през първия вторник на м. май от 1998).
  • Международен ден за правата на хората с увреждания (от 1992).
  • Празник на град Сандански (на Светли четвъртък след Великден).
06.05.
  • Свети великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Празник на Източноправославната християнска църква и български народен и официален празник. Именици: Георги, Гергана, Гинка, Гоце, Гюргена, Йорго, Порица.
  • Ден на храбростта и Българската армия. Официален празник.
  • Празник на етнографите в България (от 1982 г.).
  • Празник на земеделците в България (от 1990 г.).
  • Празник на градовете Каварна, Поморие, Русе, Мездра и Петрич.
07.05.
  • Ден на радиото и телевизията в България.
08.05.
  • Томина неделя. Православен църковен празник.
  • Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец (от 1953 г.).
  • Международен ден на милосърдието (първата неделя след Великден).
  • Ден на химика (втория неделен ден на м. май от 1970 г.).
  • Ден на работниците от съобщенията (втория неделен ден на м. май от 1973 г.).
  • Празник на Габрово (втория неделен ден на м. май).

08-09.05.
  • Дни на памет и примирение. Отбелязват се от 2005 година във връзка с 60-годишнината от края на Втората световна война – с Решение на Общото събрание на ООН.
09.05.
  • Ден на Европа (Празник на Европейските общности).На този ден през 1950 г. е приет т. нар. План Шуман – инициатива на френския министър на външните работи Робер Шуман, станал основа за процесите на европейската интеграция.
  • Ден на победата над фашистка Германия.
  • Празник на Златарица.
10.05.
  • Възстановяване на Българската Патриаршия.
  • Световен ден, посветен на движението.
11.05.
  • Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Кирил/ка, Киро, Методии/й.
  • Професионален празник на българските библиотекари (определен с Решение 892 на Министерски съвет от 27 декември 2006 г.).
  • Празник на Радикалдемократическата партия.
  • Празник на градовете Ловеч и Шумен.
12.05.
  • Герман. Празник на Източноправославната християнска църква и български народен празник, свързан с молбата да спрат пролетните проливни дъждове. Именици: Герана, Герасим, Герман, Геро, Искра, Искрен.
  • Световен ден на медицинските сестри (от 1974 г.).
14.05.
  • Национален празник на Израел. Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на`за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948г.).

15.05.
  • Световен ден за борба с промяната в климата.
  • Световен ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН (от 1983 г. през третата неделя на м. май).
  • Международен ден на семейството (от 1993 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Празник на град Плевен.
17.05.
  • Световен ден на информационното общество (от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Световен ден на телекомуникациите (от 1969 г.).
  • Световен ден за борбата с хиоертонията. 
  • Международен ден срещу хомофобията (от 2005 г.).
  • Ден на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта (от 2006 г.).
  • Национален празник на Кралство Норвегия.
18.05.
  • Световен ден на музеите (от 1978 г.).

19.05.

  • Европейски ден на борбата със затлъстяването
  • Празник на град Джебел
20.05.
  • Световен ден на метрологията (от 2000 г.).Професионален празник на метролозите.
  • Професионален празник на метролога
 21.05.
  • Св. равноапостоли цар Константин и царица Елена. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Елена, Елеонора, Константин/а, Костадин/ка.
  • Възнесение Господне – Спасовден. Празник на Източноправославната християнска църква (на 40-ия ден след Великден). На Спасовден се изпълнява обичаят Пеперуда за измолване на дъжд. Именици: Спас/ка, Спасена, Спасимир, Спасуна, Сотир.
  • Световен ден на културното развитиет. Отбелязва се по инициатива на ООН от 2003 година, след като на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, е приета Общата декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие.
  • Международен ден за защита от безработицата.
  • Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите (от 1999 г., отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на автомобилистите (от 1913 г., отбелязва се на Спасовден).
  • Празник на градовете Елена и Пазарджик.
  • Празник на град Златица (отбелязва се на Спасовден).
  • Патронен празник на Шуменския университет “Св. Константин Преславски”.
  • Празник на Университета за Национално и Световно Стопанство.
22.05.
  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 2001 г.). 
23.05.
  • Световен ден на кръводарителя.
  • Професионален празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.).
24.05.
  • Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Чества се за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. Официален празник.
  • Европейски ден на парковете (от 1999 г.).
  • Обявяване мисията на Баб. Официален празник на Бахайската общност в България.
  • Ден на българската журналистика (от 1990 г.).
  • Ден на народните читалища (от 1990 г.).
  • Празник на Тракийския университет (от 1995 г.).
  • Празник на градовете Балчик, Велики Преслав, Благоевград, Кубрат и Чепеларе.
25.05.
  • Международен ден на изчезналите деца (от 2003 г.).
  • Ден на свободата в Африка (от 1963 г.).
  • Национален празник на Аржентина.
  • Национален празник на Йордания.
26.05.
  • Национален празник на Грузия. Ден на независимостта (от 1918 г.).
28.05.
  • Ден на независимостта и обявяването на Първата свободна и независима Арменска Република през 1918 г. Празник на арменската диаспора в България.
29.05.
  • Световен ден на мироопазващите сили на ООН (от 2003 г. по решение на Общото събрание на ООН).
  • Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне - Спасовден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Възнесението на Бахаулла. Официален празник на Бахайската общност в България.
  • Празник на гр. Горна Оряховица.
30.05.
  • Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия. Празник на Източноправославната християнска църква Именици: Емилия.
  • Международен ден на предизвикателството (в последния вторник на м. май от 1990 г.). Отбелязва се с различни спортни състезания и игри под мотото „Спорт за всички” в около 24 държави. В България се провежда от 1994 г.
  • Национален празник на Република Хърватия (Ден на Републиката).
  • Празник на Националния студентски дом (от 2002 г.).  
  • Празник на град Козлодуй.
31.05.
  • Петдесетница. Празник на Източноправославната християнска църква (10 дни след Възнесение Господне – винаги в неделя).
  • Световен ден без тютюнопушене (от 1988 г., въведен от СЗО през 1997 г.). 
  • Международен ден на блондинките (от 2006 г.).
  • Ден на военните духови оркестри (от 2001 г.).

·         Празник на градовете Монтана и Асеновград.

Празничен - април 2016

01.04.

  • Международен ден на хумора и шегата (от 1970 г.).
  • Международен ден на птиците (от 1906 г.).

01-07.04

  • Седмица на гората.

02.04.

  • Международен ден на детската книга. Рождена дата на световноизвестния датски писател Ханс Кристиян Андерсен (1805 г.). В този ден се връчва учредената на негово име награда за детска литература и книга (от 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга във Флоренция, Италия).
  • Национален празник на Португалия.

04.04.
  • Световен ден на пострадалите от мини.
  • Международен ден на бездомните животни (от 2010).
  • Международен ден за обучение по въпросите на опасността от мини и помощта в действията, свързани с разминирането (от 2005 г.).
  • Ден на Атлантическата солидарност (определен с постановление на МС във връзка с присъединяването на България към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г.). На тази дата през 1945 г. е подписан Северноатлантическият договор.
05.04.
  • Международен ден за опазване на околната среда.
06.04.
  • Св. мчк Виктор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Виктор/ия, Страхил.
07.04.
  • Световен ден на здравето (от 1950 г., обявен от СЗО през 1948 г.).
  • Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник (от 1964 г.).
  • Празник на Медицински университет - София.
  • Ден на Община Струмяни.

08.04.
  • Международен ден на ромите (от 1992 г.).
11.04.
  • Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните (от 1945 г.).
  • Световен ден за борба с болестта на Паркинсон (от 1998 г., обявен от СЗО през 1997). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755–1824), който пръв описва това заболяване през 1817 г.
  • Световен ден за борба с шизофренията (от 1949 г., а в България от 1998).

12.04.
  • Световен ден на авиацията и космонавтиката (от 1969 г.). Отбелязва се по повод първия полет на човек в космоса (1961 г.), извършен от съветския космонавт Юрий Гагарин с кораба “Восток”.
14.04.
  • Празник на военната академия “Г. С. Раковски”.
16.04.
  • Световен ден на астрономията.
  • Ден на Конституцията на Република България. На този ден през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция.
  • Празник на българските юристи (от 1991 г.).

17.04.
  • Международен ден на болните от хемофилия (от 1989 г., по инициатива на СЗО).
  • Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители в България.

18.04.
  • Международен ден на Културно-историческото наследство – Ден на паметниците и забележителните места (от 1983 г.).

20.04.
  • Годишнина на Априлското въстание 1876 г. (140 години).
  • Международен ден на световния печат (от 1991 г.).

20-26.04.
  • Седмица на детската книга и изкуствата за деца.

21.04.
  • Ден на военното контраразузнаване в България (от 1996 г.).

22.04.
  • Международен ден на Земята (от 1971 г., в България от 1993 г.).
  • Празник на община Тунджа. Отбелязва се на 22 април – Деня на Земята.

23.04.
  • Световен ден на книгата и печата (от 1995 г.).
  • Национален празник на Англия(Великобритания). Ден на Свети Георги, патрон на нацията.

24.04.

  • Цветница (Връбница). Християнски църковен и български народен празник, свързан с обичая “кумичене”.
  • Световен ден на побратимените градове (последния неделен ден на м. април от 1957).
  • Международен ден за солидарност с арменския народ (от 1987 г.). Възпоменание на жертвите от геноцида.
  • Международен ден на младежката солидарност (от 1957 г. по решение на Световната федерация на демократичната младеж).
  • Празник на Провадия (на Цветница).
26.04.
  • Световен ден на авторското право и интелектуалната собственост (от 2001 г.).
  • Международен ден в памет на жертвите на радиационни аварии и бедствия радиоактивност. На този ден през 1986 г. избухва един от реакторите на атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).
27.04.
  • Национален празник на Южноафриканската република (ЮАР). Ден на свободата (от 1994 г.).

28.04.
  • Световен ден за безопасност и охрана на труда (от 2003 г. по решение на Международната организация на труда).
  • Международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.

29.04.

  • Велики петък (Разпети петък). Православен християнски църковен празник.
  • Международен ден на балета (от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО – на рождения ден на френския хореограф Жан-Жорж Новера, реформатор и теоретик на хореографията, влязъл в историята като "бащата на съвременният балет").
  • Ден на имунологията в Европа. България подкрепя инициативата за първи път през 2005 г.
  • Ден за почитане загиналите при трудови злополуки в България (определен по решение на КНСБ и КТ "Подкрепа" през април 1996 г.).

30.04.

  • Национален празник на Кралство Холандия. Ден на кралица Беатрикс.
  • Национален празник на Швеция. Рожден ден на крал Карл ХVІ Густав (1946 г.).

Празничен - март 2016

01.03.
  • Международен ден за борба против ядреното оръжие.
  • Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
  • Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
  • Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
  • Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
  • Ден на любителското творчество (от 1976 г.).
  • Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001 г.).
  • Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
  • Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992г.).
  • Св. прпмчца Евдокия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици:Евдокия, Мартин, Марта.
03.03.
  • Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).
  • Международен ден на писателите (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
  • Световен ден на тениса.
04.03.
  • Преп. Герасим Йордански. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Герасим.

05.03.

  • Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

08.03.

  • Международен ден на жената (ООН, от 1910).
09.03.
  • Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).
10.03.
  • Св. мъченици Кодрат, Галина и др. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Галя, Галина.
  • Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).
  • Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

11.03.
  • Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
  • Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992).
12.03.
  • Световен ден срещу цензурата в интернет.

13.03.

  • Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.

14.03.

  • Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).
  • Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско.
  • Международен ден на реките.
15.03.
  • Световен ден на правата на потребителя (от 1983 г.).
  • Ден на потребителя в България (от 1991).
  • Ден на здравния и санитарния инспектор в България (от 1997).
17.03.
  • Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.
18.03.
  • Световен ден на мозъка.
  • Ден на радиотехническите войски в България (1952).

19.03.

  • Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии).

20.03.

  • Международен ден на франкофоните. Празник на всички, говорещи на френски, както и на всички, които учат и обичат френски език.
  • Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).
21.03.
  • Ден на Земята (от 1971 г.).
  • Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на  ЮНЕСКО).
  • Световен ден на гората (от 1972 г.).
  • Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през 1967 г.).
  • Международен ден на кукления театър (от 2003 г.).
  • Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).
22.03.

  • Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992 г.).
  • Ден на пролетното равноденствие. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.  
  • Празник на град Велико Търново.
23.03.
  • Световен ден на метеорологията (от 1961 г.).
24.03.
  • Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996 г.). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.
25.03.
  • Благовещение Богородично. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Блага, Благовеста, Благой.
  • Ден на жената и майката в България (от 1994 г.).
  • Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
  • Национален празник на Република Гърция.
  • Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
  • Ден на пощенската картичка.
  • Празник на ДЗИ (от 1994 г.).
26.03.
  • Ден на Тракия.
  • Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.
  • Международен ден на театъра (от 1961 г.).
  • Празник на гр. Елхово. (от 1994 г.).
28.03.
  • Преп. Иларион. Св. мчк Боян. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Албена, Баян, Бойко/а, Боян/а, Иларион.
  • Рама Навами. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.
29.03.
  • Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.).
30.03.
  • Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - февруари 2016

01.02.
  • Св. мъченик Трифон (Трифоновден/ Трифон Зарезан). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Лозан, Трифон
  • Ден на лозарите, винарите и градинарите.
  • Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).
  • Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
  • Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
  • Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (от 1997 г.). (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971г., за първи път се отбелязва през 1997г. по решение на ООН).
03.02.
  • Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Симеон/а, Симона, Мона, Моника)
04.02.
  • Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)
05.02.
  • Св. мчца Агатия. Св. Полиевкт. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Агата, Агатия, Добрин/ка
06.02.
  • Свeти Фотий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Доротея, Огнян/а, Искрен/а, Светла/на, Пламен/а, Светозар, Светлозар, Светослав, Фотий.
  • Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.
07.02.
  • Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.
08.02.
  • Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).
09.02.

  • Международен ден на стоматолога.
  • Св. мчк Никифор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Никифор
10.02.

  • Ден на пчеларя.
  • Международен ден за безопасен интернет.
  • Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именници: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо)

11.02.
  • Световен ден на болния. Празнува се от католиците (от 1993 г.).
  • Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).
12.02.
  • Международен ден на Дарвин.
  • Ден на червената ръка, посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти (от 2002 г.)

13.02.
  • Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.
14.02.
  • Свети Валентин. Празник на Католическата църква. Именици: Валентин, Валентина, Валя
  • Ден на лозаря (Трифон Зарезан по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник на винарите и лозарите.
  • Ден на българския археолог (от 1971 година по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
  • Световен ден на влюбените.
  • Празник на Ивайловград.

15.02.

  • Национален празник на Сърбия.

16.02.

  • Международен ден на пощальоните и куриерите.
  • Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918 г.).
17.02.
  • Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

19.02.

  • Световен ден за защита на китовете.
  • Нова година на Будистката общност в България.
  • Годишнина от обесването на Васил Левски.  Почит пред българския национален герой.

20.02.

  • Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.

  • Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).

22.02.

  • Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
  • Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.

  • Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).

24.02.

  • Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

Празничен - януари 2016

01.01.
  • Начало на Новата година. Официален празник.
  • Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
  • Св. Василий Велики (Васильовден, Сурваки). Празник на Православната християнска църква. Именици: Васил/ка, Василен/а, Василий/я, Васка, Весела, Веселин/а, Вълко, Вълчо
  • Световен ден на молитвата за мир (от 1967 г.).
  • Ден на световното семейство (от 2007 г.)
02.01.           
  • Полеза. Ромски празник.
  • Свети Силвестър Римски. Именици: Горан, Горица, Огнян/а, Пламен/а, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър
04.01.
  • Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)
  • Събор на свети 70 апостоли. Празник на Православната християнска църква. Именици: Тихомир/а
05.01.
  • Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Зимен Кръстовден (Попова Коледа). Празник на Православната християнска църква. Именици: Кръстьо, Кръстана
06.01.
  • Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Борислав/а, Боян/а, Данчо/ка, Найден.
  • Сурп Дзънунд (Рождество Христово). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните (власите).
  • Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
  • Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев.
07.01.
  • Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Ваньо (Ваня), Иван/ка, Ивайло, Иванина, Ивелин, Ивета, Иво, Йоан, Йовка Йонка/о, Жан/а, Калоян.
  • Мерелоц. Задушница след коледа за Арменската апостолическа православна църква.
08.01.

  • Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена. От 1951 г. е и професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози. По стар стил се празнува на 21 януари.
  • Ден на независимостта на Монако.
10.01.

  • Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).
11.01.

  • Световен ден на думата „Благодаря”.
  • Преп. Теодосий Велики. Празник на Православната християнска църква. Именици: Богдан/а, Теодосий
12.01.

  • Празник на военното разузнаване (от 1996 г.).
  • Св. мчца Татяна. Християнски празник на католици и православни. Именици: Таня, Татяна.
13.01.

  • Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).
14.01.

  • Банго Василий. Ромска Нова година.
  • Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994 г.).
  • Св. Нина. Празник на Православната християнска църква. Именици:Адам, Калчо, Нина, Нино
16.01.

  • Празник на работещите в областта на растителната защита (от 2005 г.).
17.01.

  • Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Антоанета, Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.
  • Празник на гр. Антоново.
  • Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

18.01.

  • Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Атанас/ка, Наск/а/о, Таньо, Тинка. Празнуват занаятчиите ковачи и железари.
  • Празнуват занаятчиите ковачи и железари

20.01.

  • Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именици: Евтим)
  • (02.02. стар стил) Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.
21.01.

  • Ден на родилната помощ по стар стил (от 1951 г.).
  • Бабинден за ромите.
  • Международен ден на прегръдката (от 1986 г.). Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.
  • Преп. Максим изповедник. Св. мчк. Неофит. Празник на Православната християнска църква. Именици:Агнеса, Валери/а, Максим, Максимилиян, Неофит.

22.01.

  • Св. апостол Тимотей. Празник на Православната християнска църква. Именици:Тимотей, Тимофей.
24.01.

  • Преп. Ксения. Празник на Православната християнска църква. Именици:Аксения, Аксиния, Ксения, Оксана.
25.01.

  • Световен ден на средствата за масова информация.
  • Рожден ден на Българската народна банка (1878).
  • Ден на българското радио.
  • Преп. Ксенофонт, Мария и синовете му. Празник на Православната християнска църква. Именици:Живко/а, Зоя.
26.01.  

  • Международен ден на митниците (от 1983 г.).
  • Международен ден на митническия служител. Професионален празник.
  • Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник)
  • Ден на република Индия (1950г., национален празник)
27.01.  

  • Международен ден в памет на жертвите на Холокоста (приет с резолюция на ООН през 2005 г.)
28.01.

  • Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.).
  • Празник на Разград. (по Решение на Общинския съвет от януари 1994г.).
29.01.

  • Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006 г.).
  • Празник на Търговище. (от 1993г.) и на град Кюстендил (от 2009г.).
31.01. 

  • Цигански Атанас. Ромски празник.
  • Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).

Годишнини - декември 2016

01.12.
• 300 г. от рождението на Етиен Морис Фалконе (1716-1791), френски скулптор.
• 255 г. от рождението на Мадам Тисо (1761-1850), създателка на музея на восъчните фигури в Лондон.
• 150 г. от смъртта на Джордж Еверест (1790-1866), английски геодезист и картограф, военен инженер; пръв измерва височината на най-високия връх в света Джомолунгма /Еверест/.
• 120 г. от рождението на акад. Петко Стайнов (1896-1977), български композитор и музикален деец.
• 65 г. от рождението на о. з. полк. Александър Александров (1951), инженер, български летец-космонавт.
•  80 г. от рождението на Ян Кошка (1936-11.05.2006), словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.

02.12.
• 135 г. от смъртта на Жени Маркс (1814-1881), съпруга и сътрудничка на Карл Маркс.
• 125 г. от рождението на Ото Дикс (1891-1969), германски художник.
• 120 г. от рождението на Павел Берков (1896-1969), руски библиограф, литературовед и историк на книгата.
• 115 г. от рождението на проф. Недялка Симеонова (1901-1959), българска цигуларка и музикална педагожка.
• 110 г. от рождението на Хелер Голдмарк (1906-1977), американски изобретател, създател на цветната телевизия.
• 75 г. от рождението на Калин Донков (1941), български публицист и писател.
• 70 г. от рождението на Джани Версаче (1946-1997), италиански моделиер.
• 60 г. от рождението на Благой Благоев (1956), български щангист.
• 45 г. от първото в историята на космонавтиката меко кацане на повърхността на планетата Марс (1971) на съветската космическа автоматична станция “Марс-3”.

03.12.
• 395 г. откакто Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп (1621).
• 150 г. от излизането в Цариград на вестник “Македония”, редактиран от Петко Р. Славейков (1866). Вестникът излиза до 25 юли 1872 г.
• 105 г. от рождението на Нино Рота (1911–1970), италиански композитор на филмова музика.

04.12.
• 225 г. от излизането на първия брой на вестник “Обзървър” във Великобритания – най-стария неделен вестник (1791).
• 135 г. от рождението на Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965), българска художничка.
• 120 г. от рождението на Николай Тихонов (1896-1979), руски писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Дина Дърбин /Една Мей/ (1921), американска киноактриса.
• 40 г. от смъртта на Бенджамин Бритън (1913-1976), английски композитор.

05.12.
• 250 г. от първия аукцион в Лондон на аукционната къща “Кристис” (1766).
• 225 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), музикант и композитор.
• 150 г. от рождението на Траян Деметреску (1866-1896), румънски поет.
• 115 г. от рождението на Уолт Дисни (1901-1966), американски режисьор на документални и мултипликационни филми.
• 105 г. от смъртта на Валентин Серов (1865-1911), руски художник.
• 70 г. от рождението на Хосе Карерас (1946), испански оперен певец – тенор.

06.12.
• 245 г. от смъртта на Джовани Батиста Моргани (1682-1771), италиански анатом, положил основите на науката патология.
• 110 г. от смъртта на Ели Дюкомен (1833-1906), швейцарски журналист и пацифист, нобелов лауреат.
• 95 г. от сключването на договор между Великобритания и Ирландия (1921). Създадена е самостоятелна държава в южната част на Великобритания със статут на доминион.
• 90 г. от смъртта на Клод Моне (1840-1926), френски живописец, един от създателите на импресионизма.

07.12.
• 210 г. от излизането от печат в Римкин /дн. Румъния/ на първата новобългарска книга – “Неделник” /Кириакодромион/ (1806) на Софроний Врачански.
• 105 г. от рождението на професор Пенчо Пенев (1911-1968), български театровед.
• 75 г. от нападението на Япония срещу САЩ в хавайското пристанище Пърл Харбър (1941).

08.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1681-1741), руски офицер и мореплавател, по народност датчанин.
• 175 г. о т смъртта на Йохан Хайнрих фон Данекер (1758-1841), германски скулптор.
• 155 г. от рождението на Жорж Мелиес (1861-1938), френски режисьор.
• 150 г. от рождението на Диего Ривера (1866-1957), мексикански художник монументалист.
• 25 г. от учредяване на Асоциацията на демократичните общини в България (1991), сружение с нестопанска цел.

09.12.
• 1480 г. от падането на Рим (536). Войските на Велизарий превземат Италия и изгонват остготите.
• 375 г. от смъртта на Антонис ван Дайк (1599-1641), фламандски живописец.
• 145 г. от смъртта на Йозеф Манес (1820-1871), чешки живописец и график.
• 130 г. от рождението на Райко Даскалов (1886-1923), български политик и държавник, деец на БЗНС.
• 125 г. от рождението на Максим Богданович (1891-1917), белоруски поет и преводач.
• 115 г. от рождението на Еден фон Хорват (1901-1938), австрийски драматург, унгарец по произход.
• 100 г. от рождението на Кърк Дъглас /Исур Даниелович Демски/ (1916), американски киноактьор, режисьор и продуцент.
• 60 г. от произвеждането на първото олово в Оловно-цинковия завод в Кърджали (1956).
• 50 г. от смъртта на Спас Джонев (1927-1966), български драматичен актьор.

10.12.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1878), руски поет и журналист.
• 185 г. от смъртта на Томас Йохан Зеебек (1770-1831), германски физик, откривател на термоелектричеството.
• 165 г. от рождението на Мелвил Дюи (1851-1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната клисификация.
• 140 г. откакто завършва Цариградската посланическа конференция (1876), на която се обсъждат проекти за създаване на автономна българска държава.
• 125 г. от приемането на Закон за народното просвещение от Петото Обикновено народно събрание (1891).
• 125 г. от рождението на Нели Закс (1891-1970), немска поетеса, нобелов лауреат.
• 120 г. от смъртта на Алфред Нобел (1833-1896), шведски инженер и химик, откривател на динамита.
• 115 г. от връчването на първите Нобелови награди (1901), учредени със завещанието на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г.
• 115 г. от рождението на М. Н. Румянцев /Карандаш/ (1901-1983), съветски цирков актьор.
• 110 г. от смъртта на Дамян Груев (1871-1906), един от водачите на националноосвободително движение на българите в Македония и Одринско, деец на ВМОРО.
• 95 г. от рождението на Кристине Брюкнер (1921), немска писателка.
• 90 г. от рождението на Катя Зехирева (1926-26.08.2009), българска актриса и театрална деятелка; професор, преподавател по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
• 80 г. от смъртта на Луиджи Пирандело (1867-1936), италиански писател и драматург.

11.12.
• 235 г. от рождението на Дейвид Бюстър (1781-1839), шотландски учен, изобретател на калейдоскопа.
• 215 г. от рождението на Кристиан Дитрих Грабе (1801-1836), немски драматург.
• 105 г. от смъртта на Христо Г. Данов (1828-1911), български възрожденски книгоиздател и книжар.
• 105 г. от рождението на Нагиб Махфуз (1911-30.08.2006), египетски писател, нобелист.
• 70 г. от създаването на Фонда на ООН за подпомагане на децата – УНИЦЕФ (1946).
• 25 г. от подписването на Договора от Маастрихт (1991), договор за икономически и валутен съюз, подписан от държавните ръководители на страните членки на Европейската общност в Маастрихт, Холандия. По силата на този договор подписалите го страни установяват помежду си Европейски съюз.
• 20 г. от основаването на Националното сдружение на общините в Република България, организация с идеална цел (1996).

12.12.
• 250 г. от смъртта на Йохан Кристоф Готшед (1700-1766), немски литератор.
• 250 г. от рождението на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 195 г. от рождението на Гюстав Флобер (1821-1880), френски писател.
• 160 г. от представянето в Лом от театралната трупа на Кръстю Пишурка на историческата пиеса “Велисарий” от Траудцен (1856).
• 150 г. от рождението на Алфред Вернер (1866-1919), швейцарски химик, нобелист.
• 60 г. от смъртта на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.

13.12.
• 550 г. от смъртта на Донатело (ок. 1386-1466), италиански скулптор.
• 200 г. от рождението на Ернст Вернер фон Сименс (1816-1892), немски електроинженер и изобретател.
• 65 г. от рождението на Стефан Джамбазов (1951), български журналист и кинорежисьор-документалист.
• 60 г. от смъртта на Иван Кюлев (1872-1956), български хоров диригент.
• 45 г. от смъртта на Иван Башев (1916-1971), български политик и държавник.
• 25 г. от подписването в София на Протокол за установяване на дипломатически и консулски отношения мужду България и Украйна (1991).

14.12.
• 470 г. от рождението на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 150 г. от рождението на Роджър Фрай (1866-1934), английски художник, основоположник на постимпресионизма.
• 85 г. от смъртта на Марин Василев (1867-1931), български скулптор.
• 65 г. от рождението на Вежди Рашидов (1951), български скулптор, министър на културата.
• 35 г. от преминаването на Голанските възвишения под израелска юрисдикция (1981).

15.12.
• 225 г. от приемането ва Закона за гражданските права в САЩ (1791).
• 130 г. от рождението на д-р Александър Станишев (1886-1945), български лекар и държавник.
• 125 г. от приемането на Закон за устройството на въоръжените сили в Княжество България (1891). С този закон се полагат основите на изграждане на една съвременна структура на българската армия.
• 120 г. от рождението на професор Христо Вакарелски (1896-1979), български етнограф и фолклорист.
• 105 г. от достигането на Южния полюс от норвежеца Руал Амундсен и четиримата му спътници (1911).
• 35 г. от смъртта на Михаил Жаров (1900-1981), руски театрален и филмов актьор.

16.12.
• 150 г. от рождението на Василий Кандински (1866-1944), руски живописец и график.
• 100 г. от рождението на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.
• 95 г. от смъртта на Камий Сен Санс (1835-1921), френски композитор, диригент.
• 65 г. от рождението на Иван Иванов (1951-2004), български филмов и театрален актьор.
• 60 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Люксембург (1956).

17.12.
• 240 г. от рождението на Йохан Ритер (1776-1810), немски учен, откривател на ултравиолетовите лъчи.
• 25 г. от образуването на първата в България Софийска фондова борса (1991). Създадена от Българската стопанска камара и акционерно дружество “Сателитдайг”, съвместно с международния консорциум “Опън маркет”. От 1997 г. става “Българска фондова борса - София” АД.
• 25 г. от приемането в Хага на Европейската енергийна харта (1991).
• 20 г. от смъртта на Станко Тодоров (1920-1996), български политик и държавник.

18.12.
• 160 г. от рождението на Джоузеф Томсън (1856-1940), английски физик, откривател на електрона; нобелов лауреат.
• 95 г. от рождението на Юрий Никулин (1921-1997), руски цирков и филмов актьор.
• 45 г. от смъртта на Александър Твардовски (1910-1971), руски поет.

19.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1680-1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 165 г. от смъртта на Джоузеф Търнър (1775-1851), английски художник.
• 140 г. от смъртта на Виктор Григорович (1815-1876), руски славист, открил редица старобългарски ръкописи – Зографско, Маринско четвероевангелие и Охридски апостол, които отнесъл в Русия.
• 115 г. от рождението на Димитър Ненов (1901-1953), български пианист и композитор.
• 110 г. от рождението на Леонид Брежнев (1906-1982), съветски политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Марта Месарош (1931), унгарска режисьорка и сценаристка.
• 20 г. от смъртта на Марчело Мастрояни (1924-1996), италиански актьор.

20.12.
• 175 г. от рождението на Фердинан Бюисон (1841-1932), френски философ и педагог, нобелист.
• 165 г. от рождението на Айза Гритс Кендлър (1851-1929), американски предприемач и филантроп, основател на компанията “Кока Кола”.
• 110 г. от избухването на обща железничарска стачка в България (1906).
• 65 г. от рождението на Маргарита Хранова (1951), българска естрадна певица.

21.12.
• 180 г. от рождението на Милий Балакирев (1836-1910), руски композитор, пианист и диригент.
• 150 г. от рождението на Ищван Тьомьоркен (1866-1917), унгарски прозаик, етнограф и археолог.
• 95 г. от рождението на Алисия Алонсо (1921), кубинска балерина.
• 75 г. от рождението на Ванко Урумов (1941), български художник.
• 45 г. от смъртта на Сашо Настев (1900-1971), български писател и театрален деец.
• 45 г. от катастрофата на български самолет “ИЛ-18”, изпълняващ полет София-Алжир (1971). Загиват 28 души от 73-ма пътници и екипаж.
• 20 г. от смъртта на професор Иван Спасов (1934-1996), български композитор и музикален педагог.
• 20 г. от смъртта на Карл Сейгън (1934-1996), американски физик и астроном.

22.12.
• 140 г. от рождението на Филипо Томазо Маринети (1876-1944), италиански писател.
• 80 г. от смъртта на професор Асен Златаров (1885-1936), български биохимик и общественик.
• 80 г. от смъртта на Николай Островски (1904-1936), руски писател.
• 60 г. от рождението на Соломон Паси (1956), български математик, политик и държавник.

23.12.
• 125 г. от рождението на Щилиян Попов (1891-1968), български драматичен актьор и режисьор.
• 120 г. от рождението на Джузепе Томази ди Лампедуза (1896-1957), италиански писател.
• 115 г. от рождението на Мария Димова (1901-1944), българска балетмайсторка.
• 95 г. от смъртта на д-р Тота Венкова (1855-1921), българска лекарка, общественичка и дарителка.
• 25 г. от учредяването на първото Сдружение за частно радиоразпръскване в България (1991).

24.12.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански монах, създател на йезуитския орден.
• 145 г. от първото изпълнение в Кайро на операта “Аида” от Верди (1871), по случай откриването на Суецкия канал.
• 115 г. от рождението на Александър Фадеев (1901-1916), руски писател.
• 100 г. от смъртта на Вацлав Добруски (1858-1916), чешки учен, живял и работил в България.
• 65 г. от рождението на Петър Кърджилов (1951), български киновед, писател и издател.
• 65 г. от обявяването на независимостта на Либия (1951).
• 35 г. от тържественото откриване на ТЕЦ “Марица-изток 3” (1981).
• 25 г. от смъртта на Георги Раданов (1924-1991), български драматичен актьор.
• 20 г. от смъртта на академик Димитър Ангелов (1917-1996), български историк.

25.12.
• 125 г. от рождението на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.
• 95 г. от смъртта на Владимир Короленко (1853-1921), руски исател.
• 90 г. от смъртта на Мара Нонинска-Миятева (1883-1926), първата българска киноактриса.

26.12.
• 300 г. от рождението на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 245 г. от смъртта на Клод Адриан Хелвеции (1715-1771), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хенри Милър (1891-1980), американски писател.
• 120 г. от рождението на академик Георги Наджаков (1896-1981), български физик и общественик.
• 120 г. от смъртта на Емил Дюбоа-Реймон (1818-1896), германски физиолог, създател на електрофизиологичната апаратура.
• 90 г. от рождението на Мария Атанасова (1926-2000), първата българка – пилот от гражданската авиация.
• 75 г. от рождението на Димитър Коруджиев (1941), български писател и общественик.
• 25 г. от последното заседание на Върховният съвет на СССР, на което се приема декларация и официално се прекратява формалното съществуване на СССР като държава и като субект на международното право (1991).
• 25 г. от смъртта на проф. Борис Геров (1903-1991), български езиковед.

27.12.
• 445 г. от рождението на Йоханес Кеплер (1571-1630), германски астроном.
• 120 г. от рождението на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.
• 115 г. от рождението на Марлене Дитрих /Мария Магдалена фон Лош/ (1901-1992), американска актриса, германка по произход.
• 35 г. от смъртта на Хоугланд Кармайкъл (1899-1981), американски композитор, пианист, певец и актьор.
• 30 г. от смъртта на Ромео Райчев (1913-1986), български оперен диригент.
• 25 г. от смъртта на Стефан Попов (1891-1991), български художник.

28.12.
• 310 г. от смъртта на Пиер Бейл (1647-1706), френски публицист и философ.
• 135 г. от рождението на Братован Желев (1881-1936), български педагог и публицист.

29.12.
• 140 г. от рождението на Пабло Казалс (1876-1973), испански виолончелист, композитор и диригент.
• 120 г. от рождението на Давид Алфаро Сикейрос (1896-1974), мексикански художник и общественик.
• 95 г. от рождението на Лили Берон (1921-1996), българска балетна актриса.
• 35 г. от смъртта на Мирослав Кърлежа (1893-1981), хърватски писател.
• 30 г. от смъртта на Андрей Тарковски (1932-1986), руски кинорежисьор.

30.12.
• 425 г. от рождението на Йозеф фон Фуртенбах (1591-1667), немски архитект, открил илюзорната сцена в театъра.
• 325 г. от смъртта на Робърт Бойл (1627-1691), английски физик.
• 100 г. от убийството на Григорий Распутин (1872-1916), руски политик.
• 35 г. от смъртта на акад. Евгений Фьодоров (1910-1981), руски полярен изследовател.

31.12.
• 120 г. от рождението на Филип Стивънсън (1896-1965), американски писател.
• 115 г. от рождението на Крум Пенев (1901-1986), български поет и драматург.
• 85 г. от рождението на Васил Андреев (1931-1999), български актьор и поет.
• 50 г. от смъртта на Минко Николов (1929-1966), български литературен критик и историк.

Годишнини - ноември 2016

01.11.
• 515 г. от акостирането на ескадрата на Америго Веспучи в залива на Рио де Жанейро (1501).
• 380 г. от рождението на Никола Боало (1636-1711), френски поет и критик.
• 145 г. от рождението на Стивън Крейн (1871-1900), американски писател.
• 135 г. от произвеждането на избори за Държавен съвет (1881). За председател е избран Тодор Икономов.
• 130 г. от избирането на Регентство от Третото Велико народно събрание (1886) – Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански режисьор.
• 105 г. от рождението на Анри Троя /Лев Тарасов/ (1911-02.03.2007), френски белетрист.
• 85 г. от рождението на Д. А. Башкиров (1931), руски пианист и преподавател.
• 45 г. от смъртта на Михаил Ром (1901-1971), руски сценарист и филмов режисьор.
• 25 г. от официалното откриване на Американския университет в Благоевград (1991).

02.11.
• 150 г. от рождението на Фриц Хофман (1866-1956), германски химик, откривател на изкуствения каучук.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Емил Коралов (1906-1986), български писател.
• 105 г. от рождението на Одисеас Елитис (1911-18.03.1996), гръцки поет, нобелист.
• 85 г. от рождението на проф. Николай Генчев (1931-22.11.2000), български историк, член-кореспондент на БАН, носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
• 80 г. от излъчването от Би Би Си на първата редовна телевизионна програма в света.
• 20 г. от смъртта на Емил Вагенщайн (1930-1996), български кинооператор.

03.11.
• 215 г. от рождението на Винченцо Белини (1801-1835), италиански композитор.
• 215 г. от рождението на Карл Бедекер (1801-1859), немски издател и книгоразпространител.
• 115 г. от рождението на Андре Малро (1901-1976), френски писател.
• 95 г. от рождението на Чарлз Бронсън (1921-30.08.2003), американски артист.
• 90 г. от рождението на Никола Ковачев (1926-08.10.2005), български режисьор, кинодокументалист.

04.11.
• 885 г. от смъртта на Омар Хаям (1048-1131), персийски поет, математик и астроном.
• 160 г. от смъртта на Пол Деларош (1797-1856), френски живописец.
• 120 г. от рождението на проф. Драган Кърджиев (1896-1968), български оперен режисьор.
• 100 г. от рождението на Уолтър Кронкайт (1916-17.07.2009), американски телевизионен журналист.
• 70 г. от създаването на ЮНЕСКО – организация на Обединените нации за образование, наука и култура.
• 50 г. от смъртта на Веселин Ханчев (1919-1966), български поет и преводач.

05.11.
• 180 г. от смъртта на Карел Хинек Маха (1810-1836), чешки поет романтик.
• 30 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов (1903-1986), български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина.
• 25 г. от смъртта на Робърт Максуел (1923-1991), британски медиен магнат.
• 20 г. от смъртта на Димитър Пеев (1919-1996), български писател, журналист и дипломат.

06.11.
• 245 г. от рождението на Алоис Зенефелдер (1771-1834), немски учен, изобретател на литографията.
• 220 г. от смъртта на Екатерина ІІ (1729-1796), руска империатрица.
• 165 г. от рождението на Чарлс Хенри Дау (1851-1902), американски финансов журналист, чието име, заедно с това на Едуард Джоунс, носи борсовият индекс Дау-Джоунс.
• 155 г. от рождението на Джеймс Несмит (1861-1927), американски учител, създал през 1891 г. правилата на баскетбола.
• 80 г. от смъртта на Цветана Табакова (1905-1936), българска оперна певица.

07.11.
• 150 г. от откриването на първата жп линия в България – Русе-Варна (1866).
• 125 г. от рождението на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 110 г. от смъртта на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 105 г. от рождението на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор на забавна музика.
• 90 г. от рождението на Джоан Съдърланд (1926-10.10.2010), австралийска оперна певица – сопран.
• 85 г. от рождението на Орлин Орлинов (1931), български поет и писател.
• 70 г. от свикването на Велико народно събрание (1946-1949). Свикано формално на основата на Търновската конституция, то е единственото Велико народно събрание, което едновременно упражнява и двете власти – учредителна (за изработване на нова конституция) и обикновено.
• 65 г. от рождението на Стефан Софиянски (1951), български политик и държавник.

08.11.
• 360 г. от рождението на Едмънд Халей (1656-1742), английски астроном, открил Халеевата комета.
• 120 г. от откакто Вилхелм Конрад фон Рьонтген, немски учен, открива лъчите, носещи неговото име.
• 100 г. от рождението на Петер Вайс (1916-1982), немски писател и режисьор.
• 80 г. от откриването в Свищов на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов” (1936), днес Стопанска академия “Д. А. Ценов”.

09.11.
• 2015 г. от рождението на Гейл Бордън (1801-1874), американски бизнесмен, изобретил дълготрайното съхранение на храните.
• 115 г. от основаването в София на Българското историческо дружество (1901).
• 55 г. от пускането в действие край София на първия научно-изследователски атомен реактор (1961), спрян през 1989 г.
• 25 г. от смъртта на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.

10.11.
• 125 г. от смъртта на Артюр Рембо (1854-1891), френски поет.
• 45 г. от смъртта на Гюрга Пенджурова (1895-1971), българска народна певица.
• 40 г. от смъртта на Теодор Бестерман (1904-1976), английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията”.
• 35 г. от смъртта на Димитър Стоевски (1902-1981), български лекар и писател.
• 20 г. от смъртта на Стефан Гецов (1932-1996), български драматичен актьор.

11.11.
• 195 г. от рождението на Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 115 г. от рождението на проф. Генчо Пирьов (1901-2001), български педагог и психолог, чллен-кореспондент на БАН.
• 105 г. от рождението на акад. Пантелей Зарев (1911-1997), български литературен критик и държавник.
• 85 г. от рождението на Петър Караангов (1931), български писател и драматург.

12.11.
• 150 г. от рождението на Гено Киров (1866-1944), български актьор и театрален деец.

13.11.
• 1150 г. откакто папа Николай І връчва на българските пратеници своите отговори на въпросите, поставени от княз Борис (866).
• 180 г. от рождението на Ярослав Домбровски (1836-1871), полски революционер.
• 125 г. от рождението на Георги Спасов (1891-1953), български композитор.
• 95 г. от рождението на Никола Мирчев (1921-1973), български художник.

14.11.
• 300 г. от смъртта на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски философ и математик.
• 185 г. от смъртта на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), немски философ, създател на диалектиката.
• 165 г. от първото издание на романа “Моби Дик” на Хърман Мелвил (1851).
• 150 г. от рождението на акад. Васил Златарски (1866-1935), български историк, археолог и епиграф.
• 125 г. от рождението на Фредерик Грант Бантинг (1891-1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелист.
• 25 г. от смъртта на Иван Николов (1937-1991), български поет и преводач.

15.11.
• 135 г. от погребението на Уста Кольо Фичето /Никола Фичев/ (1800-1881), български майстор-строител и архитект от епохата на Възраждането.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11 ст. стил/15.11.1906-30.09.1999), руски литературовед и историк на културата.
• 100 г. от смъртта на Хенрих Сенкевич (1846-1916), полски писател, нобелист.
• 95 г. от рождението на проф. Лили Атанасова (1921), българска пианистка и музикална педагожка.
• 40 г. от смъртта на Жан Габен (1904-1976), френски киноактьор.

16.11.
• 250 г. от рождението на Рудолф Крьозер /Кройцер/ (1766-1831), френски цигулар, на когото Моцарт посвещава “Опус № 47”, известен като Кройцеровата соната.
• 115 г. от рождението на Димитър Пантелеев (1901-1993), български поет и преводач.

17.11.
• 155 г. от смъртта на Николай Добролюбов (1836-1861), руски литературен критик и публицист.
• 140 г. откакто в Кишинев полага клетва сформираното българско опълчение (1876).
• 135 г. от рождението на Стоян Николов (1881-1934), български оперен певец.
• 110 г. от рождението на Марио Солдати (1906-1999), италиански писател, кинорежисьор и изкуствовед.
• 110 г. от рождението на Соичиро Хонда (1906-1991), японски инженер, създател на най-голямата в Япония автомобилна компания.
• 90 г. от рождението на Всеволод В. Овчинников (1926), руски журналист.
• 85 г. от смъртта на Георги Атанасов-Маестрото (1882-1931), български композитор и диригент.

18.11.
• 390 г. от освещаването от папа Урбан VIII на базиликата “Свети Петър” (1626) във Ватикана.
• 230 г. от рождението на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор, диригент, пианист; основоположник на немския романтизъм.
• 135 г. от смъртта на Захарий Круша (1810-1881), български учител и книжовник.
• 115 г. от рождението на Джордж Хорес Галъп (1901-1984), американски статистик, въвел социологическите допитвания до общественото мнение; основател и ръководител на Института „Галъп, днес Организация „Галъп”.
• 95 г. от рождението на Светла Даскалова (1921), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Николай Евров (1936), български пианист.

19.11.
• 305 г. от рождението на Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765), руски учен – енциклопедист, един от основателите на съвременното естествознание; поет, художник.
• 125 г. от смъртта на Густав Шпангенберг (1828-1891), немски художник.
• 80 г. от рождението на Надежда Хвойнева (1936-2000), българска народна певица.

20.11.
• 565 г. от създаването в Испания на Светата Инквизиция (1451), съд за преследване на ересите.

21.11.
• 145 г. от рождението на Панайот Пипков (1871-1942), български композитор и капелмайстор, автор на химна “Върви народен възродени”.
• 135 г. от смъртта на Ами Буе (1794-1881), френски естествоизпитател и геолог.
• 125 г. от рождението на проф. Петър Георгиев (1891-1978), български журналист и политик.
• 100 г. от смъртта на Франц Йосиф І (18.08.1830-1916), император на Австро-Унгария.
• 85 г. от приемането на т.нар. Уестминстърски статут за признаване на независимостта на английските доминиони и за създаване на Британската общност(1931), сега Общност на нациите.
• 50 г. от смъртта на Димо Бойчев (1878-1966), български хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от смъртта на Юлия Друнина (1924-1991), руска поетеса.

22.11.
• 115 г. от смъртта на Александър Ковалевски (1840-1901), руски биолог, един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология.
• 110 г. от въвеждането на сигнала SOS като призив за помощ при бедствие (1906).
• 100 г. от смъртта на Джек Лондон (1876-1916), американски писател.
• 50 г. от смъртта на Светослав Минков (1902-1966), български писател.

23.11.
• 140 г. от рождението на Мануел де Фая (1876-14.11.1946), испански композитор.
• 135 г. от смъртта на Николай Пирогов (1810-1881), руски учен, лекар.
• 80 г. от първия брой на американското списание “Лайф”.
• 70 г. от смъртта на Николай Рубакин (1862-1946), руски книговед, библиограф и писател, организатор на Международен институт по библиопсихология в Лозана.
• 40 г. от смъртта на Андре Марло (1901-1976), френски писател и общественик.

24.11.
• 190 г. от рождението на Карло Колоди (1826-1890), италиански писател и критик, автор на „Приключенията на Пинокио”.
• 125 г. от рождението на Васил Гендов (1891-1970), български киноартист и режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Цанко Лавренов (1896-1978), български художник.
• 100 г. от смъртта на сър Хайрам Максим (1840-1916), английски изобретател на картечницата.
• 95 г. от учредяването в Париж на Международната федерация по конен спорт (1921).
• 75 г. от рождението на Пит Бест (1941), американски музикант, първи барабанист на групата “Бийтълс”.
• 50 г. от смъртта на Катя Попова (1924-1966), българска оперна певица.
• 25 г. от смъртта на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

25.11.
• 235 г. от основаването в Лайпциг на Гевандхаусоркестър (1781).
• 105 г. от смъртта на Пол Лафарг (1842-1911), деец на френското и международното работническо движение.
• 90 г. от рождението на Пол Андерсън (1926-31.07.2001), американски писател, автор на фентъзи и на исторически романи
• 35 г. от приемането от ООН на Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основаващи се на религиозна принадлежност или убеждения (1981).

26.11.
• 110 г. от рождението на Димитър Гундов (1906-1978), български поет.
• 105 г. от рождението на Нина Кираджиева (1911-2005), българска балетна актриса и балетмайстор.
• 25 г. от смъртта на Гочо Гочев (1913-1991), български театровед.

27.11.
• 315 г. от рождението на Андерс Целзиус (1701-1744), шведски астроном и физик, създател на скалата за измерване на температурата.
• 205 г. от смъртта на Гаспар Мелчор де Ховелянос (1744-1811), испански просветител.
• 125 г. от рождението на Иван Багрянов (1891-1945), български политик и държавник.
• 100 г. от смъртта на Емил Верхарн (1855-1916), белгийски поет, драматург и критик.
• 25 г. от смъртта на Васил Бараков (1902-1991), български художник.

28.11.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1877), руски поет, прозаик и критик.
• 135 г. от рождението на Стефан Цвайг (1881-1942), австрийски писател.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Лихачов (1906-1999), руски литературовед.
• 90 г. от откриването в София на къщата музей “Иван Вазов” (1926).
• 85 г. от смъртта на Васил Кирков (1870-1931), български драматичен актьор.
• 35 г. от откриването край Шумен на мемориален комплекс “Създатели на българската държава” (1981), построен за 1300-годишнината от създаването на българската държава.

29.11.
• 190 г. от смъртта на Василий Севергин (1765-1826), руски минералог и химик.
• 160 г. от рождението на Георгий Плеханов (1856-1918), руски политик, един от основателите на РСДРП.
• 125 г. от рождението на акад. Константин Петканов (1891-1952), български писател и публицист.
• 110 г. от рождението на Роман Кармен (1906-1978), руски кинорежисьор и оператор, журналист и сценарист.
• 45 г. от смъртта на проф. Васил Захариев (1895-1971), български художник и изкуствовед.

30.11.
• 365 г. от рождението на Димитрий Ростовски /Даниил Савич Туптало/ (1651-1709), руски църковен деятел, просветител; канонизиран през 1757 г.
• 150 г. от рождението на Андрей Ляпчев (1866-1933), български журналист, политик и държавник.
• 75 г. от рождението на Иван Цанев (1941), български поет.
• 50 г. от смъртта на Александър Спасов (1879-1966), български детски писател.
• 30 г. от смъртта на Кари Грант (1904-1986), американски актьор.

Годишнини - октомври 2016

01.10.
• 225 г. от рождението на Сергей Аксаков (1791-1859), руски писател.
• 105 г. от рождението на Захари Жандов (1911-1998), български кинорежисьор.
• 105 г. от рождението на Веселина Геновска (1911-1960), българска писателка.
• 75 г. от смъртта на Стефан Киров (1883-1941), бъргарски драматичен артист.
• 70 г. от произнасянето на присъдите на Нюрнбергския процес срещу 22 висши немски офицери (1946).

02.10.
• 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов (1887-1916), български поет.
• 65 г. от рождението на Ромина Пауър (1951), италианска певица.
• 65 г. от рождението на Стинг /Гордън Матю Томас Съмнър/ (1951), британски рокмузикант.
• 20 г. от убийството на Андрей Луканов (1938-02.10.1996), български политик.

03.10.
• 790 г. от смъртта на св. Франциск Асизки (1182-1226), основател на францисканския орден.
• 110 г. от приемането на морска конференция в Лондон на SOS като международен сигнал за тревога (1906).
• 85 г. от смъртта на Карл Нилсен (1865-1931), датски композитор и диригент.
• 75 г. от патентоването на аерозола от американските избиратели Л. Д. Гудхю и У. Н. Съливан (1941).

04.10.
• 200 г. от рождението на Йожен Поатие (1816-1887), френски поет, автор на текста на “Интернационалът”.
• 145 г. от смъртта на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 140 г. от рождението на Димитър Полянов (1876-1953), български поет и преводач.
• 120 г. от рождението на Бъстър Китън (1896-1966), американски комедиен актьор и акробат.
• 90 г. от рождението на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български актьор.
• 75 г. от рождението на Роберт Уилсън (1941), американски театрален режисьор и художник.

05.10.
• 235 г. от рождението на Бернард Болцано (1781-1848), чешки философ и математик.
• 95 г. от създаването на Международния ПЕН клуб в Лондон (1921).
• 90 г. от смъртта на проф. Беньо Цонев (1863-1926), български езиковеди палеограф.
• 85 г. от първия успешен полет над Тихия океан (1931), извършен от Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън.
• 80 г. от рождението на Вацлав Хавел (1936), чешки писател и драматург, политик и държавник.

06.10.
• 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет, преводач и журналист.
• 130 г. от рождението на Едвин Фишер (1886-1960), швейцарски пианист.
• 80 г. от смъртта на Георги Баласчев (1869-1936), български историк и археолог.
• 65 г. от смъртта на Ото Майерхоф (1884-1951), германски биохимик, нобелист.
• 50 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български философ и историк.
• 35 г. от убийството на Анур Садат (1918-1981), президент на Египет.

07.10.
• 210 г. откакто Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото (1806).
• 110 г. от рождението на Ангел Тодоров (1906-1993), български поет, преводач и публицист.
• 80 г. от рождението на Дезмънд Туту (1931), първият чернокож епископ на Йоханесбург, нобелист за мир.
• 15 г. откакто влиза в сила Законът за електронния документ и електронния подпис, приет от Народното събрание на 22 март 2001 г. (ДВ. бр. 36,6.4.2001).

08.10.
• 100 г. от рождението на Димитър Механджийски (1916), български художник.
• 100 г. от смъртта на Стойчо Каравелов (1865-1916), металург, контролирал сеченето на български монети.
• 85 г. от рождението на Юлиан Семьонов (1931-1993), руски писател и драматург.

09.10.
• 815 г. от рождението на Робер дьо Сорбон (1201-1274), френски теолог, основател на Богословския колеж в Париж.
• 315 г. от основаването на Йейлския университет в Ню Хевън, щата Кънектикът (1701).
• 95 г. от рождението на акад. Азаря Поликаров (1921-2000), български физик и философ.
• 85 г. от смъртта на Антал Сташек (1843-1931), чешки писател.
• 60 г. от смъртта на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.

10.10.
• 285 г. от рождението на Хенри Кавендиш (1731-1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен (1861-1930), норвежки полярен изследовател и общественик.
• 140 г. от рождението на Валтер Ниман (1876-1953), германски композитор.

11.10.
• 485 г. от смъртта на Улрих Цвингли (1484-1531), швейцарски църковен реформатор.
• 400 г. от рождението на Андреас Грифиус (1616-1664), немски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Алберт Гечев (1881-1915), български литературен критик и историк.
• 120 г. от смъртта на Антон Брукнер (1824-1896), австрийски композитор, органист и педагог.
• 55 г. от първия подземен ядрен опит на СССР (1961).

12.10.
• 150 г. от рождението на Джеймс Макдоналд (1866-11937), първият премиер на Великобритания от Лейбъристката партия.
• 140 г. от рождението на Георг Шнайдер (1876-1960), именит немски библиотекар и библиограф.
• 125 г. от рождението на Артър Сулцбъргър (1891-1968), американски писател и журналист.
• 120 г. от рождението на Еудженио Монтале (1869-1981), италиански писател, нобелист.

13.10.
• 195 г. от рождението на Рудолф Вирхов (1821-1902), германски патолог.
• 95 г. от рождението на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.
• 60 г. от рождението на Явор Цанев (1956), български художник график.
• 30 г. от смъртта на Херман фон Сименс (1885-1986), германски физик и индустриалец.

14.10.
• 170 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-10.01.1940), български етнограф, фолклорист, общественик.
• 165 г. от основаването на информационната агенция “Ройтерс” (1851).
• 90 г. от отпечатването в Лондон на първото издание на книгата “Мечо пух” (1926) от Алън Милн.
• 45 г. от откриването на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” (1971). Първи ректор е Димитър Филипов.
• 25 години от смъртта на Аркадий Стругацки (1925-1991), руски писател.

15.10.
• 160 г. от рождението на Оскар Уайлд (1856-1900), английски писател от ирландски произход.
• 20 г. от смъртта на акад. Димитър Косев (1903-1996), български историк.

16.10.
• 225 г. от смъртта на Григорий Потемкин (1739-1791), руски държавен деец и дипломат.
• 130 г. от рождението на Давид бен Гурион (1886-1973), израелски държавник, първи премиер на Израел.
• 120 години от откриването в София на Рисувално училище, днес Национална художествена академия (1896).
• 35 г. от смъртта на Моше Даян (1915-1981), израелски политик.

17.10.
• 185 г. от откриването от Майкъл Фарадей на принципа на динамото, който позволява генерирането на електрически ток (1831).
• 85 г. от рождението на Анатолий Приставкин (1931), руски писател и обществен деец.
• 80 г. от рождението на Сергей Кулиш (1936), руски кинорежисьор и сценарист.
• 70 г. от рождението на В. В. Третяков (1946), руски цигулар.
• 60 г. от откриването във Великобритания на първата в света атомна електроцентрала (1956).

18.10.
• 140 години от свикването в Букурещ на народен събор (1876), организиран от Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 90 г. от рождението на Чък Бери /Чарлс Едуард Бери/ (1926), американски джазмузикант.
• 85 г. от смъртта на Томас Алва Едисон (1847-1931), американски изобретател, патентовал над 1000 открития, сред които електрическата крушка, грамофона и прожекционния апарат.
• 50 г. от смъртта на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.

19.10.
• 230 г. от рождението на поп Йовчо (1786-неизв.), български свещеник, тревненски летописец.
• 160 г. от рождението на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 130 г. от свикването във Велико Търново на ІІІ Велико Народно събрание (1886), чиято задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър Батенберг.
• 85 г. от смъртта на Стефан Панаретов (1853-1931), български дипломат и общественик; първи български посланик във Вашингтон.
• 55 г. от рождението на Емил Хърсев (1961), български финансист.
• 55 г. от смъртта на Михай Садовяну (1880-1961), румънски писател, държавен и обществен деец.

20.10.
• 400 г. от рождението на Томас Бартолин (1616-04.12.1680), датски лекар и математик, описал пръв и цялостно човешката лимфна система.
• 125 г. от рождението на Джеймс Чадуик (1891-1974), английски физик, откривател на неутрона, нобелов лауреат.
• 120 г. от рождението на Боян Българанов (1896-1972), български политик.
• 110 г. от рождението на Славчо Васев (1906-1990), български писател и журналист.
• 95 г. от рождението на Л. И. Макарова (1921), руска актриса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Талев (1898-1966), български писател.

21.10.
• 460 г. от смъртта на Пиетро Аретино (1492-1556), италиански поет.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 120 г. от рождението на Евгений Шварц (1896-1958), руски писател.
• 85 г. от смъртта на Артур Шницлер (1862-1931), австрийски драматург.

22.10.
• 205 г. от рождението на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 125 г. от рождението на Стефан Петров (1891-1991), български художник.
• 125 г. от рождението на Феделио Финке (1891-1968), немски композитор.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник постимпресионист, повлиял на развитието на модернизма в живописта на ХХ век.
• 95 г. от смъртта на Александър Димитров (1873-1921), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на проф. Петър Луканов (1931), български балетен хореограф.

23.10.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански аристократ, основател на Йезуитския орден.
• 215 г. от рождението на Алберт Лорцинг (1801-1851), немски композитор.
• 115 г. от смъртта на Георг фон Сименс (1839-1901), немски финансист и промишленик.
• 95 г. от смъртта на Джон Бойд Дънлоп (1840-1921), английски изобретател.
• 60 г. от началото на антикомунистическото въстание в Унгария (1956 г.), потушено от съветски войски през ноември 1956 г.
• 25 г. от смъртта на Ангел Манолов (1912-1991), български хоров диригент.

24.10.
• 415 г. от смъртта на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 180 г. от патентоването на кибрита (1836).
• 105 г. от рождението на Аркадий Райкин (1911-1987), руски актьор.
• 100 г. откакто Хенри Форд въвежда във фабриката си равното заплащане на труда на мъжете и жените(1916).
• 60 г. от рождението на Екатерина Михайлова (1956), български политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор.

25.10.
• 205 г. от рождението на Еварист Галоа (1811-1832), френски математик, основоположник но съвременната алгебра.
• 135 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881-1973), испански художник и скулптор.
• 130 г. от рождението на Никола Атанасов (1886-1969), български композитор, автор на първата българска симфония.
• 110 г. от смъртта на Тодор Бурмов (1834-1906), първи български министър-председател след Освобождението.
• 95 г. от рождението на Михай (1921), крал на Румъния до 1947 г.
• 85 г. от рождението на Ани Жирардо (1931), френска актриса.
• 75 г. от рождението на Ан Тейлър (1941), американска писателка.

26.10.
• 1710 г. от смъртта на св. Димитрий Солунски (неизв.–306).
• 565 г. от рождението на Христофор Колумб (1451-1506), испански мореплавател, един от откривателите на Новия свят.
• 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров (1881-1962), български писател, бивш директор на Народната библиотека.
• 105 г. от рождението на Махалия Джаксън (1911-1972), американска певица.
• 100 г. от рождението на Франсоа Митеран (1916-1996), френски политик, през 1981-1995 г. президент на Франция.
• 75 г. от смъртта на Аркадий Гайдар (1904-1941), руски писател.
• 60 г. от създаването на Международната агенция по атомна енергия (1956).
• 40 г. от смъртта на Юри Арнаудов (1917-1976), български кинорежисьор.

27.10.
• 205 г. от рождението на Исак Сингер (1811-1875), американски механик, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник.
• 85 г. от рождението на Генчо Стоев (1931), български художник–карикатурист.

28.10.
• 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ от епохата на Ренесанса.
• 380 години от основаването в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, на Харвардския университет (1636).
• 225 г. от рождението на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 120 г. от рождението на Димитър Хаджиилиев (1896-1960), български писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Цветан Радославов (1869-1931), учител, автор на българския химн.

29.10.
• 320 г. от създаването на руския флот (1696) от Петър І, император на Русия.
• 205 г. от рождението на Луи Блан (1811-1882), френски утопист.
• 105 г. от смъртта на Джоузеф Пулицър (1847-1911), американски публицист и издател.
• 60 г. от смъртта на Фриц Хофман (1866-1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.

30.10.
• 265 г. от рождението на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 195 г. от рождението на Феодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 155 г. от рождението на Емил Антоан Бурдел (1861-1929), френски склуптоор.
• 145 г. от рождението на Пол Валери (1871-1945), френски поет и критик.
• 120 г. от рождението на Анатолий Новиков (1896-1984), руски композитор.
• 75 г. от началото на отбраната та Севастопол през Втората световна война (1941).
• 55 г. от взривяването на първата водородна бомба в Новая Земля (1961).
• 45 г. от официалното откриване на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1971). Първи ректор е Александър Витанов.

31.10.
• 305 г. от рождението на Степан Петрович Крашенинников (1711-1755), руски географ и изследовател.
• 200 г. от рождението на Фило Ремингтън (1816-1889), американски изобретател, въвел производството на шевни и пишещи машини.
• 195 г. от рождението на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 165 г. от рождението на Иван Манжура (1851-1893), украински поет и етнограф.
• 70 г. от смъртта на Александър Паскалев (1879-1946), български книгоиздател.
• 20 г. от смъртта на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.





Годишнини - септември 2016

01.09.
• 140 г. от рождението на Иван Вулпе (1876-1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 120 г. от рождението на Бхактиведанта (1896-1977), индийски религиозен деец и писател, основател на международното общество за съзнание „Харе Кришна”.
• 70 г. от основаването на Австрийската телеграфна агенция /АТА/ (1946).
• 55 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Кралство Мароко.

02.09.
• 120 г. от рождението на инж. Асен Йорданов (1896-1967), български летец и авиоконструктор, живял и лаботил в САЩ от 1921 г.
• 110 г. от рождението на проф. д-р Генчо Генчев (1906-1989), български генетик.
• 90 г. от рождението на Евгений Леонов (1926-1994), руски театрален и филмов актьор.
• 75 г. от рождението на Рашко Николов Узунов (1941), български режисьор.
• 70 г. от откриването в Кан на първия Международен кинофестивал (1946).
• 45 г. от смъртта на Владимир Фере (1901-1971), руски композитор.
• 20 г. от смъртта на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български театрален и филмов режисьор.

04.09.
• 105 г. от рождението на Николай Шмиргела (1911-1999), български скулптор и художник.
• 85 г. от учредяването в Лвов на Международната федерация по стрелба с лък (1931).

05.09.
• 225 г. от рождението на Джакомо Майербер /Якоб Либерман/ (1791-1864), немският оперен композитор, автор на операта "Хугеноти".
• 140 г. от издаването на брошурата на Уилям Гладстон “Български ужаси” (1876).
• 130 г. от рождението на Димо Казасов (1886-1980), български журналист и общественик.
• 120 г. от рождението на Сергей Румянцев (1896-1925), български поет, деец на БЗНС.
• 70 г. от рождението на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

06.09.
• 250 г. от рождението на Джон Далтон (1766-1844), английски химик и физик, разработил атомната теория.
• 235 г. от рождението на Антон Диабели (1781-1858), австрийски композитор.
• 140 г. от рождението на Джон Джеймс Маклауд (1876-1935), шотландски физиолог, откривател на инсулина (1921) заедно със сър Чарлз Бантинг; нобелов лауреат.
• 75 г. откакто нацистките власти издават заповед (1941) всички евреи да носят отличителен знак – шестолъчната звезда на Давид.

07.09.
• 185 г. от рождението на Викториен Сарду (1831-1908), френски драматург.
• 135 г. от смъртта на Сидни Ланиър (1842-1881), американски поет и музикант.
• 105 г. от рождението на Тодор Живков (1911-1998), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Йордан Колев (1936), български композитор и музикален педагог.

08.09.
• 185 г. от рождението на Вилхелм Рабе (1831-1910), немски писател.
• 175 г. от рождението на Антонин Дворжак (1841-1904), чешки композитор, директор на националната музикална консерватория в Ню Йорк през 1892-1895 г.
• 75 г. от началото на блокадата на Ленинград от германската група армии “Север” (1941).
• 25 г. от обявяването на независимостта на Македония (1991).

09.09.
• 115 г. от смъртта на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864-1901), френски художник.
• 75 г. от рождението на Станислав Стратиев /Станко Стратиев Миладинов/ (1941-20.09.2000), български писател, драматург и сценарист.
• 70 г. от рождението на Йордан Велчев (1946), български художник.
• 40 г. от смъртта на Мао Цзедун (1893-1976), китайски политик и държавник.

10.09.
• 245 г. от рождението на Мунго Парк (1771-1806), английски пътешественик, изследовател на Африка.

11.09.
• 200 г. от рождението на Карл Цайс (1816-1888), немски оптик.
• 125 г. от смъртта на Антонио Таркинио де Куентал (1842-1891), португалски поет.
• 65 г. от рождението на Валентина Радинска (1951), българска поетеса и журналистка.
• 15 г. откакто терористи блъскат в сградата на Световния търговски център в Ню Йорк два отвлечени пътнически самолета (2001), събарят трети върху Пентагона, а четвърти край гора в Пенсилвания; жертвите са около 6 000, САЩ обявяват война на тероризма в световен мащаб.

12.09.
• 95 г. от рождението на Станислав Лем (1921-27.03.2006), полски писател-фантаст.
• 85 г. от рождението на Герчо Атанасов (1931), български писател и публицист.
• 65 г. от рождението на Любомир Денев (1951), български диригент и композитор.
• 35 г. от смъртта на Еудженио Монтале (1896-1981), италиански писател, нобелов лауреат.

13.09.
• 510 г. от смъртта на Андрея Мантеня (1401-1506), един от най-големите художници на италианския ренесанс, автор на поредица фрески в личния параклис на папа Инокентий VIII във Ватикана.
• 170 г. от рождението на Владимир Барановски (1846-1879), руски изобретател и конструктор.
• 165 г. от рождението на Уолтър Рийд (1851-1902), американски лекар, открил причината за жълтата треска.
• 140 г. от рождението на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 95 г. от рождението на Иван Рудников (1921), български поет.
• 70 г. от смъртта на Евгений Лансере (1875-1946), руски живописец и график.

14.09.
• 695 г. от смъртта на Данте Алигиери (1265-1321), италиански поет, писател и философ, автор на "Божествена комедия".
• 165 г. от смъртта на Джеймс Фенимор Купър (1789-1851), американски писател.
• 130 г. откакто американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина (1886).
• 125 г. от рождението на проф. Мара Цибулка (1891-1977), българска оперна певица и вокален педагог.
• 125 г. от рождението на Иван Виноградов (1891-1983), руски математик.
• 140 г. от издаването на патент на Николаус Ото за изобретяването на четиритактовия двигател (1876).
• 50 г. от смъртта на Николай Черкасов (1903-1966), руски актьор.


15.09.
• 450 г. от смъртта на султан Сюлейман І Великолепни (1494-1566).
• 155 г. от рождението на ген. Иван Колев (1861-1917), български военен деец.
• 150 г. от смъртта на Константин Флавицки (1830-1866), руски живописец.
• 140 г. от рождението на Бруно Валтер (1876-1962), германски диригент.
• 120 г. от рождението на Димитър Матов (1864-1896), български езиковед, фолклорист и етнограф.
• 120 г. от рождението на Димитър Найденов (1896-1946), български публицист.
• 100 г. откакто английската армия за първи път използва танкове в Първата световна война, в битката при Сома.
• 90 г. от смъртта на Рудолф Ойкен (1846-1926), немски философ, нобелов лауреат за литература.
• 70 г. от обявяването от Народното събрание на България за Народна република (1946).
• 70 г. от излизането на брой 1 на вестник “Труд” (1946).
• 65 г. от рождението на Ангел Котев (1951), български композитор.
• 45 г. от създаването на международната организация за защита на околната среда “Грийнпийс” (1971).

16.09.
• 610 г. от смъртта на Киприан (ок. 1330-1406), руски митрополит и книжовник, българин по произход.
• 280 г. от смъртта на Габриел Даниел Фаренхайт (1686-1736, немски физик, изобретил спиртния и живачния термометър.

17.09.
• 205 г. от рождението на Аугуст Бланш (1811-1868), шведски писател и драматург.

18.09.
• 210 г. от рождението на Хайнрих Лаубе (1806-1884), немски писател и драматург.
• 165 г. от излизането на първия брой на вестник “Ню Йорк Таймс” (1851).
• 110 г. от рождението на Натанаил Охридски и Пловдивски (1820-1906), български духовник и книжовник, участник в националноосвободителното движение.
• 70 г. от рождението на Павел Поппандов (1946), български театрален и филмов актьор.
• 55 г. от смъртта на Даг Хамаршелд (1905-1961), шведски политик, генерален секретар на ООН през 1953-1961 г.; нобелов лауреат.

19.09.
• 175 г. от построяването на първата международна ЖП линия, свързвала френския град Страсбург и швейцарския Базел (1841).
• 160 г. откакто изобретателят Мелвил Бисел от Гранд Репидс, щат Мичиган, патентова първата прахосмукачка (1876).
• 105 г. от рождението на сър Уйлям Голдинг (1911-1993), английски писател, автор на "Повелителят на мухите"; нобелов лауреат.
• 60 г. от рождението на Дочо Боджаков (1956), български кинорежисьор.

20.09.
• 125 г. от рождението на Курт Хейнике (1891-1985), немски писател.
• 125 г. от рождението на Тадеуш Лер-Сплавински (1891-1965), полски езиковед.
• 100 г. от смъртта на Август Лескин (1840-1916), немски езиковед – славист.
• 45 г. от смъртта на Георгиос Сеферис (1900-1971), гръцки поет, нобелов лауреат.

21.09.
• 260 г. от рождението на Джон МакКадам (1756-1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 150 г. от рождението на Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател, един от създателите на научната фантастика.
• 95 г. от смъртта на Карл Дюринг (1833-1921), немски философ и икономист.

22.09.
• 225 г. от рождението на МайкълФарадей (1791-1867), английски физик.
• 95 г. от смъртта на Иван Вазов (1850-1921), български народен поет и писател, драматург, културен и обществен деец.
• 75 г. от рождението на Ана Томова-Синтова (1941), българска оперна певица.
• 75 г. от рождението на проф. Здравко Чолаков (1941), български литературен критик и писател.

23.09.
• 170 г. от откриването на осмата планета от Слънчевата система – Нептун (1846), от немския астроном Йохан Хале.
• 155 г. от рождението на Роберт Бош (1861-1940), немски инженер, изобретател на запалителната свещ и създател на едноимената компания.
• 125 г. от рождението на Христо Попов (1891-1970), български оперен и оперетен режисьор.
• 100 г. от рождението на Джон /Иван/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретател на двигатели за космическия модул „Орел” в САЩ, с който американските астронавти кацат на Луната.
• 70 г. от рождението на Валентин Александров (1946-09.07.2008), български юрист, дипломат и политик.

24.09.
• 515 г. от рождението на Джероламо Кардано (1501-1576), италиански математик, философ и лекар.
• 475 г. от смъртта на Парацелз /Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм/ (1493-1541), германски лекар и философ.
• 215 г. от рождението на Михаил Остроградски (1801-1862), руски математик.
• 195 г. от рождението на Циприан Норвид (1821-1883), полски поет.
• 120 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд (1896-1940), американски писател.
• 60 г. откакто е пусната в действие първата трансатлантическа телефонна линия (1956).

25.09.
• 620 г. от Битката при Никопол (1396), при която султан Баязид завладява и последната част от Българската държава – Видинското царство.
• 185 г. от рождението на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 150 г. от рождението на Томас Хънт Морган (1866-1945), американски биолог, нобелист.
• 150 г. от рождението на Томас Грант (1866-1945), американски биолог, един от създателите на съвременната генетика.
• 140 г. от рождението на Леон Болио (1876-1965), френски славист.
• 135 г. от рождението на Лу Син (1881-1936), китайски писател.
• 120 г. от рождението на Елза Триоле (1896-1970), френска писателка и преводачка.
• 115 г. от рождението на Робер Бресон (1901-1999), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Д. Шостакович (1906-1975), руски композитор, професор /стар стил/.
• 85 г. от рождението на Стоян Дуков (1931), български художник, аниматор, режисьор и сценарист.
• 20 г. от подписването от България на Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие (1996).

26.09.
• 225 г. от рождението на Теодор Жан Жерико (1791-1824), френски художник и литограф.
• 150 г. от смъртта на Карл Йонас Алмквист (1793-1866), шведски поет.
• 135 г. от рождението на ген. Никола Бакърджиев (1881-1954), български военен деец и държавник.
• 130 г. от рождението на Ран Босилек (1886-1958), български детски писател.
• 85 г. от рождението на проф. Кръстьо Горанов (1931-2000), български изкуствовед и културолог.
• 25 г. от смъртта на Георгий Мокеевич Марков (6/19.04.1911-1991), руски писател.

27.09.
• 145 г. от рождението на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 125 г. от смъртта на Александър Екзарх (ок. 1810-1891), български възрожденски деец, дипломат и просветител.
• 125 г. от смъртта на Иван Гончаров (1812-1891), руски писател, автор на романа "Обломов".
• 115 г. от смъртта на Иван Драсов (1848-1901), деец на българското националноосвободително движение, съратник на Левски.
• 95 г. от учредяването в София на Български земеделски младежки съюз (1921).

28.09.
• 185 г. от рождението на Фран Левстик (1831-1887), словенски писател.
• 175 г. от рождението на Жорж Клемансо (1841-1929), френски политик и държавник.
• 125 г. от смъртта на Херман Мелвил (1819-1891), американски писател, автор на романа "Моби Дик".
• 105 г. от смъртта на акад. Димитър Агура (1849-1911), български историк.
• 100 г. от смъртта на Владимир Мусаков (1887-1916), български писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Николай Зидаров (1921-15.11.2007), български поет и публицист.
• 60 г. от смъртта на Уйлям Боинг (1881- 1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 55 г. от рождението на Йорданка Донкова (1961), българска лекоатлетка.

29.09.
• 115 г. от рождението на Енрико Ферми (1901-1954), италиански физик, създател на първия атомен реактор в САЩ, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Силвио Берлускони (1936), италиански политик и държавник.
• 75 г. от деня, в който нацистите убиват 96 000 украинци в Бабий Яр, край Киев (1941).

30.09.
• 225 г. от премиерата на операта "Вълшебната флейта" от Моцарт (1791) в Театер ауф дер Вайден, Виена.
• 170 г. откакто д-р Уйлям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойка при вадене на зъб (1846).
• 135 г. от рождението на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български историк и философ.
• 125 г. от рождението на Ото Юлиевич Шмидт (1891-1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.
• 105 г. от рождението на Мигени (1911-1938), албански поет.

Годишнини - август 2016

01.08.
• 125 г. от учредителния конгрес на Бълтарската социалистическа партия на връх Бузлуджа (1891).
• 80 г. от рождението на Ив Сен Лоран /Ив Анри Дона Матийо Сен-Лоран/ (1936-01.06.2008), френски моден дизайнер.
• 70 г. от началото на младежкото бригадирско движение (1946).

02.08.
• 125 г. от рождението на Артър Близ (1891-1975), английски композитор и диригент.
• 95 г. от смъртта на Енрико Карузо (1873-1921), италиански оперен певец.
• 85 г. от рождението на Атанас Стоянов (1935), български поет и писател.

03.08.
• 30 г. от смъртта на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

04.08.
• 190 г. от рождението на Доменико Морели (1826-1901), италиански живописец.
• 175 г. от рождението на Уилям Хъдзън (1841-1922), английски писател и естественик.
• 25 г. от смъртта на Емил Чакъров (29.06.1948-1991), български диригент.

05.08.
• 115 г. от рождението на Клод Отан-Лара (1901-2000), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Джон Хюстън (1906-28-08.1987), американски киноактьор и режисьор, прочул се с филма "Малтийският сокол".
• 25 г. от смъртта на Соичиро Хонда (1906-1991), японски автомобилен индустриалец.

06.08.
• 365 г. от рождението на Франсоа Фенелон (1651-1715), френски писател.
• 150 г. от рождението на акад. Георги Бончев (1866-1955), български геолог.
• 150 г. от рождението на Йордан Пекарев (1866-1953), български журналист, деец на БЗНС.
• 135 г. от рождението на сър Александър Флеминг (1881-1955), шотландски бактериолог, откривател на пеницилина (1928) и нобелист за медицина (1945) заедно с Хауърд Флори и Ърнест Чейн.
• 95 г. от рождението на Петко Карлуковски (1921-1974), български актьор.
• 75 г. от смъртта на Леонид Леонидов (1873-1941), руски актьор.

07.08.
• 140 г. от рождението на Мата Хари /Маргарета Гертруда Целе/ (1876-1917), холандска танцьорка от еврейски произход, шпионирала за Германия.
• 140 г. от излизането на брой 1 на вестник “Стара планина” в Букурещ (1876) под редакцията на Стефан Бобчев.
• 95 г. от смъртта на Александър Блок (1880-1921), руски поет.
• 80 г. от рождението на Стефан Цанев (1936), български поет, белетрист и драматург.
• 75 г. от смъртта на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, драматург и философ.
• 35 г. от извеждането в околоземна орбита на изкуствения спътник на Земята "Интеркосмос-България" (1981).

08.08.
• 230 г. от първото изкачване на най-високия европейски връх Монблан от французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар (1786).
• 150 г. от рождението на Драгомир Казаков (1866-1948), български оперен певец и режисьор.

09.08.
• 240 г. от рождението на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 185 г. от рождението на Василий Курочкин (1831-1875), руски поет.
• 130 г. от детронирането на княз Александър Батенберг (1886). След контрареврат на 17 август 1886 г. отново се възкачва на българския престол. Батенберг окончателно науска България на 26 август 1886 г.
• 130 г. от смъртта на Самюъл Фергюсън (1810-1886), ирландски поет.
• 125 г. от рождението на Иван Мешеков (1891-1970), български литературен критик.
• 65 г. от рождението на Александър Божков (1951-23.08.2009), български икономист и политик.

10.08.
• 120 г. от смъртта на Ото Лилиентал (1848-1896), германски инженер, един от пионерите на авиацията.
• 65 г. от рождението на Николай Петев (1951), български писател и литературен критик.

11.08.
• 560 г. от смъртта на Янош Хунияди (ок. 1407-1456), унгарски пълководец, военен и държавен деец.
• 160 г. от началото на художествената самодейност в България. В Шумен е организирано първото театрализирано училищно тържество (1856).
• 30 г. от смъртта на Любомир Кабакчиев (1925-1986), български актьор.
• 20 г. от смъртта на Ванга (1911-1996), българска пророчица и лечителка.

12.08.
• 165 г. от издаването на патент (1851) за шевната машина на американеца Айзък Сингер.
• 150 г. от рождението на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (1866-1954), испански драматург, нобелов лауреат.
• 135 г. от рождението на Александър Герасимов (1881-1963), руски художник.
• 125 г. от смъртта на Джеймс Ръсел Лоуъл (1819-1891), американски поет и публицист.
• 115 г. от рождението на Пенка Касабова (1901-2000), българска детска учителка, сестра на Гео Милев.

13.08.
• 190 г. от рождението на баба Неделя /Неделя Петкова/ (1826-1984), българска учителка, работила за разпространението на девическото образование.
• 150 г. от рождението на Джовани Аниели (1866-1937), италиански предприемач, създател на фирмата „Фиат”.
• 70 г. от смъртта на Джордж Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател и публицист.

14.08.
• 175 г. от смъртта на Йохан Хербарт (1776-1841), немски философ и педагог.
• 140 г. от рождението на Рафаил Попов (1876-1940), български историк и археолог, дописен член на БАН.
• 135 г. от рождението на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.
• 115 г. от рождението на Франц Конвични (1901-1962), немски диригент.
• 95 г. от рождението на Джорджо Стрелер (1921-1997), италиански театрален режисьор.
• 60 г. от смъртта на Бертолт Брехт (1898-1956), немски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от приемането от Народното събрание на Закон за ратифициране на Евроейската културна конвенция (1991).

15.08.
• 245 г. от рождението на Уолтър Скот (1771-1832), шотландски писател и поет.
• 115 г. от рождението на Христо Кодов (1901-1982), български езиковед, литературен историк и палеограф.
• 110 г. от рождението на Марин Гешков (1906-1974), български журналист, просветен и обществен деец.
• 105 г. от рождението на Анастас Примовски (1911-1999), български писател, етнограф и фолклорист.
• 70 г. от рождението на Доротея Тончева (1946), българска актриса.

16.08.
• 145 г. от рождението на Захарий Палиашвили (1871-1933), грузински композитор.
• 130 г. от издаването на прокламация от Стефан Стамболов (1886). Образувано е Наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Славейков и д-р Странски.
• 80 г. от смъртта на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.

17.08.
• 1030 г. от разгромяването на византийците от войската на цар Самуил в Ихтиманския проход (986).
• 415 г. от рождението на Пиер Ферма (1601-1665), френски математик, един от създателите на аналитичната геометрия и теорията на числата.
• 340 г. от смъртта на Ханс Якоб фон Гримелсхаузен (ок. 1622-1676), немски писател.
• 105 г. от рождението на Михаил Ботвиник (1911-1995), руски шахматист.
• 80 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев (1936), български оперен певец със световна известност.

18.08.
• 1070 г. от смъртта на Иван Рилски (ок. 876-946), български светец, основател на Рилския манастир.
• 120 г. от смъртта на Рихард Авенариус (1843-1896), швейцарски философ.
• 110 г. от рождението на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.
• 95 г. от смъртта на проф. Петър Нойков (1868-1921), български педагог и просветен деец.
• 40 г. от смъртта на проф. Саша Попов (1899-1976), български цигулар и диригент.

19.08.
• 370 г. от рождението на Джон Фламстийд (1646-1719), първият английски астроном, основател на обсерваторията в Гринуич.
• 145 г. от рождението на Орвил Райт (1871-1948), американски изобретател и авиатор; през 1903 г. заедно с брат си Уилбър разработва първата летателна машина.
• 135 г. от рождението на Джордже Енеску (1881-1955), румънски композитор и цигулар.
• 80 г. от смъртта на Фредерико Гарсиа Лорка (1898-1936), испански поет и драматург.
• 70 г. от рождението на Уйлям /Бил/ Джеферсън Клинтън (1946), 42-и президент на САЩ.
• 40 г. от смъртта на Мита Стойчева (1909-1976), българска народна певица.

20.08.
• 455 г. от рождението на Джакопо Пери (1561-1633), италиански певец и композитор.
• 125 г. от рождението на Данаил Дечев (1891-1962), български художник.
• 115 г. от рождението на Салваторе Куазимодо (1901-1968), италиански поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от началото на обсадата на Ленинград (1941) през Втората световна война.
• 35 г. откакто учените за първи път съобщават за парниковия ефект (1981) и евентуалното глобално затопляне на климата на земята.

21.08.
• 120 г. от началото на “златната треска”. По поречието на Клондайк са открити за първи път златни находища (1896).

23.08.
• 210 г. от смъртта на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 165 г. от рождението на Алоис Ирасек (1851-1930), чешки белетрист и драматург.
• 125 г. от издаването на указ, с който се утвърждава уставът на първото българско застрахователно дружество “България” в Русе (1891).
• 90 г. от смъртта на Рудолф Валентино (1895-1926), американски филмов актьор, известен като "великият любовник".

24.08.
• 440 г. от т. нар. Вартоломеева нощ, през която във Франция са избити около 70 хиляди хугеноти (1576).
• 125 г. от рождението на Станчо Белковски (1891-1962), български архитект.
• 95 г. от смъртта на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет
• 90 г. от рождението на Атанас Жеков (1926), български художник.
• 75 г. от рождението на проф. Георги Фотев (1941), български социолог.
• 50 г. от смъртта на акад. Кръстьо Миятев (1892-1966), български археолог и изкуствовед.
• 50 г. от смъртта на Борис Ангелушев (1902-1966), български художник и илюстратор.

25.08.
• 240 г. от смъртта на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 180 г. от рождението на Френсис Брет Харт (1836-1902), американски писател.
• 175 г. от рождението на Емил Кохер (1841-1917), швейцарски хирург, нобелист.
• 120 г. от рождението на Станимир Лилянов (1896-1973), български юрист и писател.
• 40 г. от смъртта на Едвинд Юнсон (1900-1976), шведски писател, нобелист.

26.08.
• 120 г. от рождението на Ванче /Иван/ Михайлов (1896-1990), български политик, деец на Македоно-Одринското революционно движение и лидер на ВМРО.
• 115 г. от рождението на Александър Жендов (1901-1953), български художник, илюстратор, карикатурист.
• 60 г. от рождението на Красимир Куртев (1956), български художник – карикатурист.
• 45 г. от смъртта на Сава Чукалов (1889-1971), български писател, преводач и общественик.
• 20 г. от решението на Върховния съд (1996) за реабилитиране на регентите, министър-председателите и министрите от три последователни кабинета преди 9 септември 1944 г.

27.08.
• 440 г. от смъртта на Вачелио Тициан (1487-1576), италиански ренесансов художник.
• 160 г. от рождението на Иван Франко (1856-1916), украински учен и писател.
• 145 г. от рождението на Теодор Драйзер (1871-1945), американски писател.
• 70 г. от създаването на Гранични войски (1946).

28.08.
• 130 г. от рождението на Дора Габе (1886-1983), българска писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на Димитър Цолов (1896-1970), български архитект, изработил заедно с арх. Иван Васильов проекта за Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
• 75 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1941), български художник – график.
• 65 г. от рождението на Явор Спасов (1951), български актьор и поет.

29.08.
• 1150 г. от пристигането в Рим на българските пратеници на цар Борис със 106 въпроса до папа Николай за основите на христианството (866).

30.08.
• 1490 г. от смъртта на Теодорих Велики (454-526), крал на остготите.
• 160 г. от смъртта на Джон Рос (1777-1856), английски полярен изследовател.
• 145 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд (1871-1937), английски учен – първият, който успява да разбие атома и дефинира алфа, бета и гама лъчите; нобелов лауреат по химия.

31.08.
• 205 г. от смъртта на Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811), френски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Теофил Готие (1811-1872), френски писател.
• 135 г. откакто Климент Адер патентова стереофонична звукова система в Германия (1881).
• 85 г. от рождението на Ангел Заберски (1931), български композитор и музикален педагог.
• 75 г. от самоубийството на Марина Цветаева (1892-1941), руска поетеса.



Годишнини - юли 2016

01.07.
• 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 170 г. от смъртта на Михаил Бакунин (1814-1876), руски революционер и публицист.
• 135 г. от свикването в Свищов на ІІ Велико народно събрание (1881), заседавало 1 час.
• 125 г. от откриването край Наречен на първия извор с минерална вода (1891).
• 120 г. от смъртта на Хариет Бичер-Стоу (1811-1896), американска писателка.
• 95 г. от деня, в който през 1921 г. вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на Омарчевски.
• 95 г. от рождението на Маргарита Дупаринова (1921-2005), българска актриса.
• 85 г. от рождението на Мирон Иванов (1931-1988), български писател.
• 65 г. от откриването в София на музея “Петко и Пенчо Славейкови” (1951).
• 55 г. от рождението на Даяна (1961-1997), принцеса на Уелс (лейди Даяна Спенсър).
• 25 г. от подписването в Прага, Чехия, на Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (1991).

02.07.
• 1800 г. от разгрома при Кана на римската армия от войските на картагенския пърководец Ханибал (216).
• 450 г. от смъртта на Нострадамус /Мишел дьо Нотр Дам/ (1503-1566), френски лекар, физик и астроном.
• 110 г. от рождението на Петър Димитров – Рудар (1906-1994), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Иван Татаров (1926-1998), български архитект.
• 65 г. от смъртта на Фердинанд Зауербрух (1875-1951), немски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 55 г. от смъртта на Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател и журналист, нобелов лауреат.

03.07.
• 220 г. от рождението на Николай А. Полевой (1796-1846), руски писател, преводач и историк.
• 130 г. от първата демонстрация на първия автомобил на американеца Карл Бенц.
• 110 г. от рождението на Борис Колев (1906-1982), български художник и изкуствовед.
• 65 г. от основаването на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма /ФИР/ (1951).
• 45 г. от смъртта на Цветан Стоянов (1930-1971), български литературен критик, есеист, балетрист и преводач.
• 25 г. от смъртта на Хаим Бенадов (1907-1991), български писател.

04.07.
• 240 г. от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ (1776).
• 190 г. от смъртта на Томас Джеферсън (1743-1826), третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта на САЩ.
• 100 г. от създаването в София на Националния военноисторически музей (1916).
• 75 г. от смъртта на Тадеуш Бой Желенски (1874-1941), полски писател, критик и преводач.

05.07.
• 170 г. от рождението на Николай Н. Миклухо-Маклай (1846-1888), руски пътешественик.
• 105 г. от рождението на Жорж Помпиду (1911-1974), френски държавник.
• 100 г. от смъртта на Христо Македонски (1835-1916), български националреволюционер.

06.07.
• 70 г. от рождението на Силвестър Сталоун (1946), американски киноартист, режисьор и сценарист.
• 45 г. от смъртта на Луис Армстронг (1900-1971), американски джазмузикант.
• 25 г. от смъртта на Антон Югов (1904-1991), български държавник и политик.

07.07.
• 200 г. от смъртта на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 125 г. от първата екзекуция на електрическия стол (1891).
• 115 г. от рождението на Виторио де Сика (1901-1974), италиански актьор и режисьор.

08.07.
• 395 г. от рождението на Жан дьо Лафонтен (1621-1695), френски баснописец.
• 165 г. от рождението на Артър Еванс (1851-1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 125 г. от рождението на Йозеф Хора (1891-1945), чешки поет и литературен критик.
• 55 г. от смъртта на Георги Костов (1895-1961), български режисьор.

09.07.
• 575 г. от смъртта на Ян ван Ейк (ок. 1390-1441), фламандски художник, изписал олтара на катедралата в Гент.
• 160 г. от смъртта на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 130 г. от рождението на Трайко Симеонов (1886-1965), български детски писател.
• 115 г. от рождението на Барбара Картланд (1901-2000), английска писателка.
• 40 г. от смъртта на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.

10.07.
• 165 г. от смъртта на Луи Жак Манде Дагер (1787-1851), френски художник, изобретател на дагеротипията.
• 160 г. от рождението на Никола Тесла (1856-1943), американски изобретател, сърбин по произход.
• 145 г. от рождението на Марсел Пруст (1871-1922), френски писател, автор на "В търсене на изгубеното време".
• 140 г. от учредяването в Букурещ (1876) на Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 130 г. от смъртта на Хенри Браун (1814-1886), американски скулптор.
• 125 г. от смъртта на Педро Антонио де Аларкон-и-Ариза (1833-1891), испански писател.
• 120 г. от рождението на академик Атанас Бешков (1896-1964), български географ.
• 115 г. от учредяването на Българския женски съюз (1901).
• 115 г. от смъртта на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/ (ок. 1840-1901), български писател, общественик и политик.
• 50 г. от откриването на връх Ботев на телевизионна и УКВ-станция (1966).

11.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Силовски (1891-1974), чешки график.
• 115 г. от рождението на Илия Бешков (1901-1958), български художник, карикатурист и илюстратор.
• 45 г. от премиерата на рокоперата „Исус Христос - суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър (1971).

12.07.
• 480 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ.
• 420 г. от рождението на Михаил Романов (1645-1596), руски цар.
• 120 г. от рождението на Асен Русков (1896-1958), български оперетен артист.
• 105 г. от смъртта на Димитър Бояджиев (1880-1911), български поет.
• 80 г. от рождението на Петър Льондев (1936), български композитор.
• 75 г. от рождението на Петър Първанов (1941), български поет.
• 65 г. от решението на ЦК на БКП, с което Дирекцията на печата се преименува Българска телеграфна агенция (1951).
• 35 г. от смъртта на Борис Полевой (1908-1981), руски писател.

13.07.
• 190 г. от обесването в Петропавловската креост в Петербург на водачите на Декабристкото движение (1826).
• 190 г. от смъртта на Кондратий Рилеев (1795-1826), руски поет.
• 30 г. от смъртта на Бени Гудман (1909-1986), американски джазмузикант.

14.07.
• 70 г. от първото издание на книгата на американския лекар Бенджамин Спок „Грижи за детето и неговото възпитание” (1946), считана за най-издаваната книга след Библията.
• 65 г. от смъртта на академик Стефан Иванов (1875-1951), български художник.

15.07.
• 410 г. от рождението на Рембранд Харменс ван Рейн (1606-1669), холандски живописец, график и офортист.
• 215 г. от подписването на конкордат между първия консул на Френската република Наполеон Бонапарт и Римокатолическата църква (1801).
• 175 г. от избухването в Браила на първия бунт на българските емигранти (1841).
• 175 г. от смъртта на Михаил Лермонтов (1814-1841), руски поет.
• 145 г. от смъртта на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 140 г. от смъртта на Александър Фредро (1793-1876), полски писател и драматурт.
• 100 г. от смъртта на Иля Мечников (1845-1916), руски биолог, нобелов лауреат.
• 100 г. от основаването в САЩ на самолетостроителната компания “Боинг” (1916).

16.07.
• 530 г. от рождението на Андреа дел Сарто (1486-21.01.1531), флорентински ренесансов художник.
• 355 г. откакто Стокхолмската банка пуска в обръщение първите банкноти в Европа (1661).
• 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро (1796-1875), френски художник, майстор на пейзажа.
• 170 г. от смъртта на Георги Мамарчев (1786-1846), български националреволюционер.
• 130 г. от рождението на Пиер Беноа (1886-1962), френски писател.
• 120 г. от смъртта на Едмон дьо Гонкур (1822-1896), френски писател.
• 120 г. от рождението на Тригве Ли (1896-1952), първи генерален секретар на ООН.
• 105 г. от рождението на Джинджър Роджърс (1911-1995), американска киноактриса и танцьорка.
• 95 г. от смъртта на Марко Балабанов (1873-1921), български книжовник, общественик и пръв редактор на сп. “Читалище”.

17.07.
• 195 г. от смъртта на Индже (ок.1755-1821), български войвода.
• 175 г. от излизането в Лондон на първия брой на английското хумористично списание “Пънч” (1841).
• 125 г. от рождението на Борис Лавреньов (1891-1959), руски писател.
• 125 г. от рождението на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обряд в България.
• 110 г. от рождението на Веселин Стайков (1906-1970), български график.

18.07.
• 295 г. от смъртта на Жан Антоан Вато (1684-1721), френски живописец и график.
• 205 г. от рождението на Уилям Текери (1811-1864), английски писател и поет, автор на "Панаир на суетата".
• 95 г. от рождението на Джон Глен (1921), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 95 г. от откриването на първата противотуберколозна ваксина от Албер Калмет и Камий Герен (1921).
• 80 г. от началото на Гражданската война в Испания (1936).
• 45 г. откакто държавиците Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (1971).

19.07.
• 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.
• 90 г. от рождението на Атанас Мандаджиев (1926-2000), български писател.

20.07.
• 200 г. от смъртта на Гаврила Державин (1743-1816), руски поет.

21.07.
• 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс (1759-1796), шотландски поет и композитор.
• 200 г. от рождението на Паул Юлиус Ройтер /Беер Йосафат/ (1816-1899), основател на осведомителната агенция, носеща неговото име.
• 195 г. от рождението на Василе Александри (1821-1890), румънски писател.
• 95 г. от смъртта на Вела Благоева (1858-1921), българска общественичка, публицистка и писателка.
• 70 г. от основаването на Световната федерация на научните работници (1946). Основатели са Фредерик Жолио-Кюри, Джон Бернал и Сесил Пауел.
• 45 г. от смъртта на Ярослав Вотруба (1889-1971), чешки художник.
• 35 г. от смъртта на Людмила Живкова (1942-1981), български политик и държавник, инициатор на детската асамблея “Знаме на мира”.
• 30 г. от смъртта на Георги Цанев (1895-1986), български литературен критик и историк на българската литература

22.07.
• 70 г. от рождението на Пол Джоузеф Шрадър (1946), американски сценарист, кинорежисьор и киноисторик.
• 70 г. от рождението на Мирей Матийо (1946), френска певица.

23.07.
• 190 г. от рождението на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 100 г. от смъртта на Уилям Рамзи (1852-1916), английски химик и физик.
• 90 г. от смъртта на Виктор Васнецов (1848-1926), руски живописец, график, театрален художник.
• 65 г. от смъртта на Робърт Флаерти (1884-1951), американски кинорежисьор и оператор.
• 50 г. от смъртта на Марко Марков (1889-1966), български скулптор.

24.07.
• 315 г. от основаването на град Детройт, САЩ (1701).
• 70 г. от първия американски опит с ядрена бомба под вода, извършен на атола Бикини (1946).

25.07.
• 1690 г. от забраната на всички традиционни езически празници (326) от римския император Константин І.
• 185 г. от смъртта на Мария Шимановска (1789-1831), полска пианистка и композиторка.
• 755 г. от превземането на Константинопол от вицантийците и разпадането на Латинската империя (1361).
• 20 г. от приемането на Закон за герба и националното знаме на Република България (1996).

26.07.
• 1205 г. от разгромяването при Върбишкия проход на византийския император Никифор от хан Крум (811).
• 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), английски драматург и публицист, ирландец по произход.

27.07.
• 1100 г. от смъртта на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), български църковен деец и книжовник, ученик и пръв помощник на Св. Св. Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.
• 170 г. от рождението на Георги Данчов /Зографина/ (1846-1908), български живописец, график и обществен деец, един от първите български фотографи.
• 115 г. от смъртта на Нина Берберова (1901-1993), руска писателка.
• 95 г. от изолирането на инсулина от Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд (1921).
• 70 г. от смъртта на Гъртруд Стайн (1874-1946), американска писателка.
• 40 г. от смъртта на Абрам Роом (1894-1976), руски кинорежисьор.

28.07.
• 275 г. от смъртта на Антонио Вивалди (1678-1741), италиански композитор.
• 75 г. от рождението на Рикардо Мути (1941), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Иванка Гръбчева (1946), българска кинорежисьорка.

29.07.
• 510 г. от смъртта на Мартин Бехаим (1459-1506), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 175 г. от рождението на Герхард Хансен (1841-1912), норвежки лекар; откривател на бацила на проказата.
• 160 г. от смъртта на Роберт Шуман (1810-1856), немски композитор и музикален критик.
• 160 г. от смъртта на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 95 г. от идването на власт на лидера на Националсоциалистическата партия в Германия Адолф Хитлер (1921).

30.07.
• 505 г. от рождението на Джорджо Вазари (1511- 20.06.1574), италиански художник, архитект и историк на изкуството.
• 245 г. от смъртта на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 65 г. от смъртта на Асен Разцветников (1897-1951), български поет.

31.07.
• 460 г. от смъртта на Игнаций Лойола (1491-1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 220 г. от рождението на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.
• 130 г. от смъртта на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 25 г. от подписването на Договора /между САЩ и СССР/ за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ (1991).

Годишнини - юни 2016

01.06.
• 185 г. от достигането на Джеймс Кларк Рос, шотландски изследовател, до Северния магнитен полюс (1831).
• 90 г. от рождението на Мерилин Монро /Норма Джийн Мартенсън/ (1926-1962), американска филмова звезда.
• 80 г. от смъртта на Христина Морфова (1889-1936), българска оперна певица.
• 45 г. от смъртта на Никола Кожухаров (1892-1971), български художник и сценограф.

02.06.
• 140 г. от смъртта на Христо Ботев (1848-1876), български поет и революционер, загинал на връх Околчица във Врачанския балкан при разгрома на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски писател и драматург, един от създателите на руския национален театър.
• 120 г. откакто Гилиелмо Маркони получава първия патент за радиопредаване (1896).
• 95 г. от рождението на Коста Колев (1921), български композитор и диригент.
• 50 г. от смъртта на Невена Буюклиева (1896-1966), българска театрална актриса.
• 50 г. откакто сондата "Сървейър І" извършва първото меко кацане на Луната и започва да изпраща снимки на Земята (1966).

03.06.
• 290 г. от рождението на Джеймс Хатън (1726-1797), шотландски геолог, основоположник на плутонизма.
• 255 г. от рождението на Хенри Шрапнел (1761-1842 ), английски изобретател на артилерийски снаряди.
• 215 г. от рождението на Франтишек Шкроуп (1801-1862), чешки композитор, автор на първата национална опера с чешки текст.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател, публицист и историк.
• 140 г. от смъртта на Тодор Каблешков (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 110 г. от рождението на Жозефина Бейкър (1906-1975), френска кабаретна певица и танцьорка, участвала в Съпротивата.
• 90 г. от рождението на Алън Гинсбърг (1926-1997), американски поет, представител на бийт поколението.
• 85 г. от рождението на акад. Илчо Димитров (1931), български историк и политик.

04.06.
• 130 г. от отпечатването в Габрово на брой 1 на вестник “Росица” под редакцията на Евтим Дабев (1886).
• 120 г. откакто Хенри Форд пуска по пътищата на Детроит първата си кола за пробен пробег (1896).
• 95 г. от рождението на проф. Панайот Гиндев (1921-1984), български философ.

05.06.
• 190 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор и диригент.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Петков (1866-1951), български ботаник.

06.06.
• 550 г. от сключването на договор между Рилския манастир и манастира “Св. Пантелеймон” на Атон (1466).
• 410 г. от рождението на Пиер Корней (1606-1684), френски писател и драматург, виден представител на трагедията от епохата на Класицизма.
• 130 г. от рождението на Никола Ракитин (1886-1934), български поет.
• 75 г. от смъртта на Луи Шавролет (25.12.1878-1941), американски автомобилен състезател и проектант.
• 70 г. от смъртта на Герхарт Хауптман (1862-1946), немски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Карл Густав Юнг (26.07.1875-1961), швейцарски психолог и психиатър.
• 40 г. от смъртта на Пол Гети (1892-1976), американски петролен магнат.
• 25 г. от създаването на Националния филмов център (1991), наследник и продължител на “Българска кинематография”.

07.06.
• 120 г. от основаването в София на Българското природоизпитателно дружество (1896).
• 120 г. от рождението на Имре Наги (1896-1958), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от създаването на първата съветска орбитална пилотирана научна станция “Салют” (1971), изградена след скачването на станция “Салют” и транспортния кораб “Союз-11”.

08.06.
• 345 г. от рождението на Томазо Албинони (1671-1750), италиански композитор и диригент.
• 195 г. от рождението на Самюел Уай Бейкър (1821-1893), английски пътешественик.
• 140 г. от смъртта на Жорж Санд /Армандин-Оро-Люсил Дюпон/ (1804-1876), френска писателка.
• 100 г. от рождението на Франсис Крик (1916-28.07.2004), английски молекулярен биолог, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Йордан Янков /Йордан Янков Урумов / (1936), български поет и писател.

09.06.
• 235 г. от рождението на Джордж Стивънсън (1781-1848), английски инженер, изобретил парния локомотив.
• 125 г. от рождението на Коул Портър (1891-1964), американски композитор.
• 105 г. от първото заседание на Петото Велико народно събрание (1911), което приема изменения в Търновската конституция, наложени от обявяването на България за независимо царство. Срокът на представителството в Народното събрание е променен от 5 на 4 години.
• 75 г. от рождението на Джон Лорд (1941), музикант от “Дийп Пърпълс”.

10.06.
• 180 г. от смъртта на Андре Мари Ампер (1775-1836), френски физик и математик.
• 175 г. от рождението на Хенри Мортън Стенли (1841-1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 145 г. от излизането в Браила на брой 1 на в. “Дума на българските емигранти” (1871), първият вестник на Христо Ботев. Излиза до 5 август 1871 г.

11.06.
• 240 г. от рождението на Джон Констабъл (1776-1837), английски художник.
• 205 г. от рождението на Висарион Белински (1811-1848), руски философ, литературен критик и публицист.
• 95 г. от смъртта на Август Арайс-Берце (1890-1921), латвийски писател.

13.06.
• 185 г. от рождението на Джеймс Максуел (1831-1896), английски учен, формулирал електромагнитната теория.
• 110 г. от рождението на Пимен (1906-1999), български свещеник, Неврокопски митрополит.
• 105 г. от първото представяне на балета “Петрушка” на Игор Стравински (1911).

14.06.
• 280 г. от рождението на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 205 г. от рождението на Хариет Бийчър-Стоу (1811-1896), американска писателка, автор на "Чичо Томовата колиба".
• 160 г. от рождението на Димитър Благоев (1856-1924), българска политик, теоретик на марксизма.
• 145 г. от рождението на Фьодор Токарев (1871-1968), руски конструктор на оръжие.
• 140 г. от смъртта на Никола Войновски (1849-1876), участник в българското националноосвободително движение, военен ръководител на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски драматург.
• 105 г. от смъртта на Юхан Свенсон (1840-1911), норвежки композитор и диригент.
• 80 г. от смъртта на Гилбърт Честъртън (1874-1936), английски писател.
• 70 г. от рождението на Виолета Гиндева (1946), българска театрална и филмова актриса.
• 60 г. от рождението на Кирил Йорданов (1956), български политик, кмет на град Варна.
• 30 г. от смъртта на Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател.

15.06.
• 140 г. от смъртта на Цанко Дюстабанов (1844-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 70 г. от рождението на Демис Русос (1946), гръцки поппевец.
• 20 г. от смъртта на Ела Фицджералд (1918-1996), американска джазпевица.

16.06.
• 120 г. от рождението на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.
• 115 г. от рождението на Жан Прево (1901-1944), френски писател и публицист.

17.06.
• 320 г. от смъртта на Ян Собиески (1629-1696), полски крал.
• 170 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.

18.06.
• 145 г. от рождението на Николае Йорга (1871-1940), румънски историк и критик.
• 110 г. от началото на миньорската стачка в държавните мини “Перник” (1906).
• 90 г. от основаването на Международната филателна федерация със седалище в Париж (1926).
• 80 г. от смъртта на Максим Горки (1881-1936), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Ханс Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.

19.06.
• 125 г. от рождението на Джон Хартфилд (1891-1968), германски фотограф, създател на художествения монтаж.
• 105 г. от провъзгласяването на Португалия за република (1911).
• 35 г. от смъртта на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.

20.06.
• 1565 г. от победата на римляните над Атила при Каталунските полета (451).
• 155 г. от рождението на Фредерик Хопкинс (1861-1947), английски биохимик, открил витамините; нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Александър Казанджиев (1946-1997), български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките.

21.06.
• 155 г. от смъртта на Павел Шафарик (1795-1861), чешки историк, филолог, литератор и фолклорист.
• 150 г. от рождението на Чичо Стоян (1866-1939), български детски поет и хуморист.
• 135 г. от рождението на Наталия Гончарова (1881-1962), руска художничка.
• 95 г. от рождението на акад. Николай Тодоров (1921-28.08.2003), български историк и политик.
• 35 г. от смъртта на Асен Василиев (1900-1981), български художник и изкуствовед.
• 20 г. от смъртта на Кирил Варийски (1954-1996), български театрален и филмов актьор.

22.06.
• 200 г. от въвеждането в парично обръщение на златно-монетния стандарт вместо сребърната лира стерлинга (1816).
• 160 г. от рождението на Райдър Хагард (1856-1925), американски писател.
• 145 г. от рождението на Уилям Макдугъл (1871-1938), американски психолог, създател на социалната психология.
• 115 г. от рождението на Сергей Образцов (1901-1992), руски театрал, актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски (1936), български композитор.
• 75 г. от нападението на Германия срещу СССР (1941).

23.06.
• 135 г. от рождението на Лазар Добрич (1881-1970), български цирков артист, режисьор и педагог.
• 125 г. от рождението на Владислав Ванчура (1891-1942), чешки писател, създател на първата чешка киностудия.
• 115 г. от рождението на Пол Верховен (1901-1975), немски кинорежисьор.
• 115 г. от смъртта на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 90 г. от рождението на Арналдо Помодоро (1926), италиански художник и скулптор.
• 80 г. от рождението на проф. Николай Стойков (1936), български композитор.
• 55 г. от влизането в сила на Договора за Антрактида (1961).
• 20 г. от смъртта на Андреас Папандреу (1919-1996), гръцки политик.

24.06.
• 775 г. от смъртта на Иван Асен Втори (неизв.-1241), български цар.
• 155 г. от излизането в Загреб на сборника “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови (1861).
• 115 г. от откриването в Париж на първата изложба на 19-годишния Пабло Пикасо (1901).

25.06.
• 90 г. от рождението на Ингеборг Бахман (1926-1973), австрийска писателка.
• 85 г. от рождението на Георги Черкелов, български театрален и филмов актьор.
• 65 г. откакто Си Би Ес излъчва първата редовна цветна телевизионна програма от Ню Йорк (1951).
• 25 г. от откриването на Софийската стокова борса (1991).

26.06.
• 475 г. от смъртта на Франсиско Писаро (ок. 1470–1541), испански откривател и завоевател на земите на днешно Перу.
• 180 г. от смъртта на Клод Жозеф Руже дьо Лил (1760-1836), френски поет и композитор, автор на “Марсилезата”.
• 175 г. от рождението на Паул Валот (1841-1912), немски архитект, автор на проекта за сградата на Райхстага в Берлин.
• 155 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (1806-1861), английска поетеса.
• 150 г. от рождението на Джордж Молино (1866-1923), англичанин, открил с археологаХауърд Картър гробницата на Тутанкамон в Египет.
• 75 г. от създаването на първата партизанска чета в България (1941) – Разложката чета на Никола Парапунов.
• 60 г. от началото на национализацията на Суецкия канал (1956), предприета от президента на Египет Гамал Абдел Насър.

27.06.
• 75 г. от рождението на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.
• 15 г. от смъртта на Едуард Захариев (1938-1996), български кинорежисьор.

28.06.
• 110 г. от рождението на Мария Гьоперт-Майер (1906-1972), американска физичка от немски произход, нобелов лауреат.
• 95 г. от смъртта на Гьорче Петров (1864-1921), участник в българското националноосвободително движение, деец на ВМОРО.
• 25 г. от подписването в Будапеща, Унгария, на протокол за закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ (1991).

29.06.
• 140 г. от смъртта на Георги Дражев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 130 г. от рождението на Робер Шуман (1886-1963), френски политик.
• 95 г. от рождението на Фредерик Дар /псевдоним Сан Антонио/ (1921-2000), френски писател.
• 75 г. от смъртта на Игнации Ян Падеревски (1860-1941), полски пианист, композитор и общественик.
• 65 г. от обявяването на природния резерват “Камчия” (1951).

30.06.
• 105 г. от рождението на Чеслав Милош (1911-14.08.2004), полски поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на Маргарита Арнаудова (1941-1994), българска хореографка, ръководител на балет “Арабеск”.
• 50 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Канада (1966).
• 45 г. от гибелта на легендарните български футболисти Георги Аспарухов - Гунди (1943-1971) и Никола Котков (1938-1971).
• 45 г. от гибелта (1971) на екипажа на съветския космически кораб “Союз-11”, космонавтите Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев.

Годишнини - май 2016

01.05.
• 230 г. от премиерата на операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт (1786).
• 165 г. от откриването в Лондон на първото Световно изложение на достиженията в културата и техниката (1851), по инициатива на принц Албърт..
• 140 г. от подвига на въстаниците в Перущица (1876). Кочо Чистеменски, Спас Гинев и др. избиват жените и децата си и се самоубиват, за да не попаднат живи в ръцете на османските войници.
• 140 г. от смъртта на Кочо Чистеменски (ок. 1840-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Спас Гинев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 95 г. от издаването на брой 1 на списание “Артист” (1921), орган на Съюза на артистите, музикантите и театралните служещи в България. Списанието излиза до 1 август 1923 г.
• 65 г. от създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев” (1951).

02.05.
• 90 г. от смъртта на Цанко Церковски (1869-1926), български писател, поет, публицист и общественик.
• 60 г. от рождението на Валентин Пламенов (1951), български писател и драматург.

03.05.
• 165 г. от рождението на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 160 г. от смъртта на Адолф Шарл Адам (1803-1856), френски композитор.
• 125 г. от организирането от Димитър Благоев във Велико Търново на първата социалистическа сбирка в България (1891).
• 120 г. от рождението на Доди Смит (1896-1990), английски писател, автор на “101 далматинци”.
• 80 г. от рождението на Асен Кисимов (1936-2005), български драматичен актьор.

04.05.
• 390 г. от продажбата на остров Манхатън от индианците на белите заселници за 24 долара под формата на дрехи и копчета (1631).
• 240 г. от рождението на Йохан Хербарт (1776-1841), германски философ и педагог.
• 130 г. от рождението на Александър Пеев-Боевой (1886-1943), български юрист и политик, ръководител на разузнавателна група през Втората световна война.
• 125 г. от рождението на Петко Д. Петков (1891-1924), български дипломат и публицист, деец на БЗНС.
• 90 г. от рождението на Владимир Попов (1926-1996), български юрист и библиотековед.
• 80 г. от рождението на Генади Рождественски (1931), руски диригент.
• 50 г. от началото на производството на автомобилите “Жигули и “Лада” (1966).

05.05.
• 195 г. от смъртта на Наполеон Бонапарт (1769-1821), френски пълководец и император.
• 170 г. от рождението на Хенрик Сенкевич (1846-1916), полски писател, автор на "Quo vadis?" и носител на Нобелова награда за литература през 1905 г.
• 140 г. от издаването в Букурещ на брой 1 на вестник “Нова България” (1876), основан от Христо Ботев. Вестникът излиза до 22 април 1877 г.
• 125 г. от откриването в Ню Йорк на концертната зала Карнеги хол (1891).
• 85 години от рождението на Константин Драгнев (1931), български композитор и аранжьор.
• 60 години от рождението на отец Боян Саръев (1956), български свещеник, лидер на Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”.
• 55 г. от първия полет на американски астронавт (1961). Алан Шепард лети 15 минути в околоземна орбита на борда на космическия кораб “Меркурий”.

06.05.
• 365 г. от публикуването в Рим от Филип Станиславов на първата печатна книга на новобългарски език “Абагар” (1651).
• 160 г. от рождението на Зигмунд Фройд (1856-1939), австрийски невропатолог, психиатър и психоаналитик.
• 160 г. от рождението на Робърт Едуин Пири (1856-1920), американски полярен изследовател.
• 155 г. от рождението на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, поет, драматург и философ; нобелист за литература.
• 75 г. от рождението на Гена Димитрова (1941), българска оперна певица.
• 60 г. от откриването в София на музея “Никола Й. Вапцаров” (1956).
• 45 г. от смъртта на Хелене Вайгел (1900-1971), немска актриса.
• 40 г. от смъртта на Моис Бениеш (1907-1976), български театрален режисьор.

07.05.
• 180 г. от избухването на Манчовата буна (1836), въстание в Берковско с предводител Манчо Пунин.
• 140 г. от смъртта на Петър Пармаков (1850-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 115 г. от рождението на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 50 г. от смъртта на Станислав Йежи Лец (1909-1966), полски сатирик и преводач.

08.05.
• 140 г. от смъртта на Васил Петлешков (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Брацигово.
• 135 г. от рождението на проф. Никола Милев (1881-1925), български историк и публицист.
• 130 г. от създаването на рецептата на безалкохолната напитка “Кока кола” (1886).
• 125 г. от рождението на Цветан Минков (1891-1967), български писател, литературен критик и историк.
• 110 г. от рождението на Роберто Роселини (1906-1977), италиански кинорежисьор.
• 100 г. от смъртта на Лука Касъров (1854-1916), съставител на първата българска енциклопедия.
• 100 години от рождението на Жоао Хавеланж (1916), бразилски спортен деятел, бивш президент на ФИФА.
• 80 г. от смъртта на Освалд Шпенглер (1880-1936), немски философ.
• 75 г. от рождението на Жоржета Чакърова (1941) , българска драматична и филмова актриса.
• 65 г. от рождението на Велислав Заимов (1951), български композитор.

09.05.
• 115 г. от откриването в Мелбърн на първия парламент на Австралия (1901).
• 90 г. от полета на американците Ричард Бърд и Флойд над Северния полюс (1926).

10.05.
• 495 г. от смъртта на Себастиан Брант (1458-1521), немски писател и хуманист.
• 190 г. от рождението на Хенри Клифтън Сорби (1826-1908), английски естествоизпитател.
• 140 г. от смъртта на Иларион Драгостинов (ок. 1852-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Георги Обретенов (ок. 1849-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от рождението на Иван Цанкар (1876-1918), словенски поет и писател.
• 120 г. от смъртта на Пьотър Владимирович Алабин (1824-1896), руски генерал и обществен деец.
• 85 г. от рождението на Еторе Скола (1931), италиански кинорежисьор.
• 65 г. от смъртта на Никола Мушанов (1872-1951), български политик и държавник.

11.05.
• 165 г. от първото честване на делото на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий в Епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1851).
• 145 г. от смъртта на Джон Хершел (1792-1871), английски астроном, открил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове.
• 125 г. от смъртта на Александър Бекерел (1820-1891), френски физик.
• 100 г. от рождението на Камило Хосе Села (1916), испански писател, нобелист.

12.05.
• 200 г. от рождението на лорд Гимторп, английски часовникар, създал прочутия часовник “Биг Бен” в Лондон.
• 145 г. от смъртта на Даниел Франсоа Еспри Обер (1782-1871), френски композитор.
• 145 г. откакто Ото фон Бисмарк става канцлер на Германия (1871).
• 140 г. от смъртта на Георги Бенковски (1841-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Стоил войвода (ок.1841-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на проф. Александър Поплилов (1916), български художник.
• 90 г. от полета на Амундсен, Елсуърд и Нобиле над Северния полюс с дирижабъла “Норвегия” (1926).
• 85 г. от рождението на Атанас Мочуров (1931), български поет, писател и литературен критик.
• 85 г. от смъртта на Еужен Изай (1858-1931), белгийски цигулар и композитор.

13.05.
• 65 г. от смъртта на акад. Спиридон Казанджиев (1882-1951), български философ и психолог.
• 55 г. от смъртта на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 35 г. от атентата (1981) срещу папа Йоан-Павел Втори на площад “Св. Петър” в Рим. Папата е тежко ранен от турския терорист Мехмед Али Агджа.

14.05.
• 245 г. от рождението на Робърт Оуен (1771-1858), английски социалист-утопист.
• 245 г. от рождението на Томас Уеджууд (1771-1805), английски физик, считан за “първия фотограф”.
• 220 г. откакто английският лекар Едуард Дженър извършва първата успешна ваксинация срещу едра шарка (1796) на 8-годишно момче.
• 145 г. от приемането от Третия църковно-народен събор (1871) на устав за управление на Българската църква, възстановена с ферман от февруари 1870 г. под форма на Екзархия.
• 70 г. от рождението на Робърт Джарвик (1946), американски лекар, създател на изкуственото сърце.
• 30 г. от създаването в София на Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” (1986).
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “Пари”. София, 1991 –
• 25 г. от смъртта на Младен Исаев (1907-1991), български поет и преводач.

15.05.
• 160 г. от рождението на Лиман Баум (1856-1919), американски журналист и драматург, автор на “Вълшебникът от Оз”.
• 130 г. от смъртта на Емили Дикинсън (1830-1886), американска поетеса, автор на 800 поеми, от които едва 5 са публикувани приживе.
• 125 г. от рождението на Михаил Булгаков (1891-1940), руски писател.
• 105 г. от рождението на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.
• 90 г. от рождението на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.
• 50 г. от излизането на брй 1 на вестник “Икономически живот”. София, 1966 –
• 35 г. от смъртта на Андрей Германов (1932-1981), български поет, преводач и журналист.

16.05.
• 185 г. от рождението на Дейвид Хюс (1831-1900), американски изобретател, създател на микрофона.
• 155 г. от смъртта на Иван Денкоглу (1781-1861), български възрожденец, покровител на просветното дело.
• 95 г. от рождението на проф. Чавдар Кюранов (1921), български юрист, философ и политик.
• 50 г. от началото на “културната революция” в Китай (1966).

17.05.
• 170 г. от създаването на саксофона от белгиеца Адолф Сакс (1846).
• 140 г. от слизането на четата на Христо Ботев на козлудуйския бряг от кораба “Радецки” и отправянето й към Врачанския балкан (1876). Четата е разгромена на 20 май 1876 (2 юни по н. ст.) в местността Околчица.
• 110 г. от рождението на Жан Габен (1906-1976), френски киноактьор.
• 60 г. от приемането на България за член на ЮНЕСКО (1956).

18.05.
• 160 години от рождението на акад. Спас Вацов (1856-1928), български метеоролог, климатолог и сеизмолог.
• 140 г. от смъртта на Никола Симов-Куруто (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, знаменосец на Ботевата чета.
• 110 г. от откриването на пристанището във Варна (1906).
• 105 г. от смъртта на Густав Малер (1860-1911), австрийски композитор и диригент.
• 35 г. от смъртта на Уилям Сароян (1908-1981), американски писател.

19.05.
• 445 г. от създаването на гр. Манила (1571).
• 140 г. от смъртта на Никола Ганчев (1843-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 90 г. от рождението на Петер Цадек (1926), немски режисьор.

20.05.
• 510 г. от смъртта на Христофор Колумб (1451-1506), италиански мореплавател и изследовател, първия европейски откривател на Новия свят.
• 210 г. от рождението на Джон Стюърт Мил (1806-1873), английски икономист и философ.
• 165 г. от рождението на Емил Берлинер (1851-1921), немски изобретател, създател на грамофонната плоча.
• 70 г. от началото на съдебния процес срещу Г. М. Димитров (1946).
• 60 г. от първия опит с водородна бомба във въздуха, взривена от американски самолет над атола Бикини в Тихия океан (1956).

21.05.
• 545 години от рождението на Албрехт Дюрер (1471-1528), най-големият художник на Немското възражданe.
• 95 г. от рождението на акад. Андрей Сахаров (1921-1989), съветски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир, ядрен физик.
• 75 г. от смъртта на Златина Недева (1877-1941), българска театрална актриса.
• 25 г. от смъртта на Раджив Ганди (1944-1991), индийски държавник.

22.05.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 160 г. от създаването на Третяковската галерия в Москва, Русия (1856).
• 125 г. от рождението на Йоханес Бехер (1891-1958), немски писател и драматург.

 

23.05.
• 125 г. от рождението на Пер Лагерквист (1891-1974), шведски журналист, поет и писател, нобелист.
• 110 г. от смъртта на Хенрих Ибсен (1828-1906), норвежки писател, драматург.

24.05.
• 330 г. от рождението на Габриел Фаренхайт (1736-1686), германски физик.
• 140 г. от рождението на Сава Огнянов (1876-1933), български театрален актьор.
• 100 г. от въвеждането на църковно, училищно и всенародно честване на Деня на Св. Св. Кирил и Методий (1916). След 1969 г. църковното честване на Светите братя е на 11 май.
• 75 г. от рождението на Боб Дилън /Робърт Цимерман/ (1941), американски кънтрипевец и композитор.
• 40 г. от първите редовни полети на свръхзвуковите пътнически самолети "Конкорд" (1976).

25.05.
• 335 г. от смъртта на Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681), испански драматург.
• 160 г. от обявяване на въстанието (1856) в Северозападна България начело с Иван Кулин и Димитър Петрович.
• 145 г. от смъртта на Луи Шарл Делеклюз (1809-1871), френски революционер и публицист.
• 115 г. от рождението на Вичо Иванов (1901-1979), български писател и литературен критик.
• 90 г. от рождението на Майлс Дейвис (1926-1991), американски джазмузикант и композитор.

26.05.
• 140 г. от смъртта на Панайот Волов (ок. 1850-1876), български националреволюционер, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Георги Икономов (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 140 г. от смъртта на Франтишек Палацки (1798-1876), чешки историк и политик.
• 95 г. от откриването в София на учредителния тракийски събор (1921).
• 70 г. от рождението на Нешка Робева (1946), българска треньорка по художествена гимнастика.
• 65 г. от рождението на Сали Райд (1951), първата американска астронавтка.

27.05.
• 140 г. от смъртта на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 120 г. от смъртта на Александър Столетов (1839-1896), руски физик.
• 40 г. от смъртта на Александър Фрумкин (1895-1976), руски физикохимик, основоположник на съвременната теоретична електрохимия.

28.05.
• 145 г. от разгрома на Парижката комуна (1871).
• 145 г. от смъртта на Луи Варлен (1839-1871), френски революционер.
• 140 г. от смъртта на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от обесването на Бачо Киро Петров (1835-1876), български учител и книжовник, участник в националноосвободителното движение и в Априлското въстание.
• 90 г. от рождението на Атанас Пацев (1926-1999), български художник.
• 90 г. от рождението на Константин Бакалов (1926), български писател и преводач.
• 45 години от смъртта на Жан Вилар (1912-1971), френски артист и режисьор.

29.05.
• 185 г. от смъртта на Иван Дибич-Забалкански (1785-1831), руски пълководец.
• 165 г. от рождението на Леон Буржоа (1851-1925), френски юрист и политик, нобелист.
• 150 г. от рождението на Акоп Акопян (1866-1937), поет, класик на арменската литература.
• 60 г. от смъртта на Йенс Йоргенсен (1866-1956), датски поет и писател.

30.05.
• 85 години от създаването (1931) на политическата групировка Народен блок. Народният блок включва Демократическата партия, БЗНС “Врабча-1”, БЗНС “Ст. Загора”, Националлибералната партия (Г. Петров) и Радикалната партия (Ст. Костурков).
• 585 г. от смъртта на Жана д’ Аарк (1412-1431), национална героиня на Франция, осъдена като еретичка. Канонизирана е през 1920 г. от папа Венедикт ХV.
• 180 г. от рождението на Александър Котсис (1836-1877), полски живописец.
• 140 г. от рождението на Владимир Назор (1876-1949), хърватски писател и политик.

31.05.
• 150 г. от рождението на д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919), български философ, литературен критик и теоретик, редактор на списание “Мисъл”.
• 75 г. от рождението на Илия Тодоров (1941-1990), български литературен историк и библиограф.
• 40 г. от смъртта на Жак Моно (1910-1976), френски биохимик, нобелист.



Годишнини - април 2016

• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български военен деец, генерал-лейтенант; брат на Христо Ботев.

01.04.
• 585 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-1463), френски поет.
• 150 г. от рождението на Феручо Бузони (1866-1924), италиански музикант.
• 155 г. от рождението на проф. Антон Митов (1861-20.08.1930), художник, един от основателите на художественото училище в София.
• 120 г. от създаването на Пощенска банка (1896). Закрита е през 1951 г. Повторно учредена през 1991г.
• 75 г. от рождението на Рашко Сугарев (1941-1995), български лекар и писател.
• 70 г. от създаването на Варненската филхармония (1946).
• 65 г. от рождението на Виолета Бончева (1951), поетеса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Димов (1909-1966), български лекар, писател и драматург.

02.04.
• 225 г. от смъртта на Габриел Оноре Мирабо (1749-1791), деец на Френската революция.
• 195 г. от рождението на Георги Стойков Раковски /Съби Стойков Попович/ (02/14.04.1821-1867), основоположник,идеолог и стратег на българското националноосвободително движение; писател, публицист, историограф и етнограф.
• 155 г. от откакто архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим за епископ на българската униатска църква в Цариград (1861).
• 125 г. от рождението на Макс Ернст (1891-1976), френски художник сюрреалист.

03.04.
• 210 г. от смъртта на Карло Гоци (1720-1806), италиански писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Васил Миков (1891-1970), български археолог.
• 90 г. от рождението на Димитър Василев (1926-2001), български поет, писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Росен Босев (1946-1988), български писател.
• 55 г. от рождението на Еди Мърфи (1961), американски киноактьор.
• 25 г. от смъртта на Греъм Грийн (1904-1991), английски писател.
• 25 г. от смъртта на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.

05.04.
• 1045 г. от превземането на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий (971).
• 130 г. от подписването на Топханенския акт, с който Турция признава Съединението на България (1886).
• 205 г. от рождението на Жюл Дюпре (1811-1889), френски художник.
• 170 г. от рождението на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на Грегъри Пек (1916), американски киноактьор.
• 75 г. от рождението на Йордан Попов (1941), български писател.

06.04.
• 175 г. от избухването на Нишкото въстание (1841), което обхваща земи в Северозападна България.
• 150 г. от рождението но Джоузеф Линкълн Стефънс (1866-1936), американски писател и философ.
• 140 г. от рождението на Кръстьо Сарафов (1876-1952), български драматичен артист.
• 130 г. от рождението на акад. Иван Странски (1886-1959), български почвовед.
• 120 г. от откриването в Атина на първите съвременни летни Олимпийски игри (1896).
• 45 г. от смъртта на Игор Стравински (1882-1971), руски композитор.

07.04.
• 215 г. от началото на експедицията на немския естествоизпитател Александър фон Хумболт в Колумбия (1801).
• 100 г. от рождението на Петър Дертлиев (1916-2000), български лекар и политик.
• 95 г. от рождението на Теню Рашев Пиндарев (1921-16.03.2010), български художник, график и карикатурист.

08.04.
• 105 г. от рождението на Мелвин Калвин (1911-1997), американски химик, нобелист.
• 85 г. от смъртта на Ерик Калфелт (1864-1931), шведски поет, нобелист.
• 80 г. от рождението на Продан Гарджев (1936-05.07.2003), български борец.

09.04.
• 390 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1561-1626), английски философ.
• 195 г. от рождението на Шарл Бодлер (1821-1867), френски поет, предтеча на символистите.
• 90 г. от рождението на Хю Хефнър (1926), американски издател, основател на списание “Плейбой”.

10.04.
• 120 г. от рождението на Георги Кроснев (1896-1937), участник в българското националноосвободително движение в Добруджа.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866).
• 105 г. от смъртта на Микалоюс Чюрльонис (1875-1911), латвийски композитор и художник.
• 90 г. от рождението на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

11.04.
• 165 г. от смъртта на Михаил Лазарев (1788-1851), руски мореплавател и адмирал.
• 90 г. от рождението на Христо Христов (1926), български театрален и кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на Драгия Тумангелов (1886-1961), български композитор, хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от ратифицирането от Великото народно събрание на Конвенцията за правата на детето (1991).
• 25 г. от официалното обявяване от Съвета за сигурност на ООН на края на войната в Персийския залив (1991).

12.04.
• 215 години от рождението на Йозеф Ланер (1801-1843), австрийски композитор.
• 145 г. от рождението на Любов Хавкина (1871-1949), руска библиотековедка и библиографка.
• 105 г. от учредяването на Съюза на народните читалища (1911).
• 55 г. от първия полет с космически кораб около земята с космонавт Юрий Гагарин (1961).

13.04.
• 145 г. от рождението на Енрике Мартинес (1871-1952), мексикански поет.
• 140 г. от свикването в местността Оборище на Великото народно събрание, взело решение за обявяване на Априлското въстание (1876).
• 140 г. от рождението на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 110 г. от рождението на Самюъл Бекет (1906-1989), ирландски писател, поет и драматург; нобелист.

14.04.
• 160 г. от смъртта на Пьотр Чаадаев (1794-1856), руски публицист, декабрист.
• 100 г. от въвеждането на Григорианския календар (1916). След 1 април 1916 г. следва 14 април 1916 г.
• 90 г. от издаването в Ню Йорк на химика Уолъс Карозърс на патент за синтетично влакно, наречено найлон (1931).
• 65 г. от провеждането в Лондон на първия конкурс “Мис Свят” (1951).
• 60 г. от демонстрацията в Чикаго на първия видеомагнетофон в света (1956).

15.04.
• 570 г. от смъртта на Филипо Брунелески (1377-1446), италиански архитект.
• 130 г. от рождението на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет.
• 95 г. от рождението на проф. Гиргин Гиргинов (1921-1998), български философ и общественик.
• 65 г. от рождението на Павел Васев (1951), български кинорежисьор и продуцент.
• 25 г. от официалното откриване на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, Великобритания (1991).

16.04.
• 95 г. от рождението на Питър Александър Устинов (1921-28.03.2004), английски киноактьор, режисьор и писател.

17.04.
• 135 г. от рождението на акад. Методий Попов (1881-1954), български биолог.
• 105 години от рождението на Ерве Базен (1911-1996), френски писател.
• 85 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Дания (1931).

18.04.
• 120 г. от рождението на Стефан Савов (1896-1969), български драматичен артист и драматург.
• 115 г. от рождението на Ласло Немет (1901-1975), унгарски писател.
• 70 г. от разпускането на Обществото на народите (1946).
• 70 г. от създаването на Международния съд в Хага (1946).
• 65 г. от подписването в Париж през 1951 г. от Германия,Франция, Италия,Белгия Холандия и Люксембург на Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана /в сила от 25 август 1952 г./.
• 55 г. от подписването на Виенската конвенция (1961) за дипломатическите отношения /в сила от 24 април 1964 г./.
• 35 г. от смъртта на Димитър Осинин (1891-1981), български писател.
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “24 часа”. София

19.04.
• 1350 г. от смъртта на Бенджамин Биконсфилд-Дизраели (1804-1881), английски държавник и писател.
• 110 г. от смъртта на Пиер Кюри (1859-1906), френски физик и химик, нобелист.
• 105 г. от рождението на Георги Марков (1911-1991), съветски писател.

20.04.
• 1895 г. от рождението на Марк Аврелий (121-192), римски император и философ.
• 170 г. от излизането в Лайпциг на брой 1 на вестник ”Български орел” под редакцията на Иван Богоров (1846).
• 170 г. от рождението на Георги Петков Икономов (1846-26.05.1876), участник в българското националноосвободително движение, апостол и войвода в Априлското въстание през 1876 г.
• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български генерал-лейтенант, зам.министър на войната през 1913 г.; брат на Христо Ботев.
• 140 г. от избухването на Априлското въстание, обявено в Копривщица, Панагюрище и Клисура, и от сформирането на хвърковатата чета на Бенковски (1876).

21.04.
• 200 г. от рождението на Шарлоте Бронте (1816-1855), английска писателка.
• 90 г. от рождението на Елизабет Втора /Александра Мери Уиндзор/ (1926), кралица на Великобритания.
• 80 г. от рождението на Петър-Емил Митев (1936), български философ и социолог.
• 70 г. от смъртта на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), английски икономист.

22.04.
• 250 г. от рождението на Мадам дьо Стал /Луис дьо Стал/ (1766-1817), френска писателка.
• 140 г. от рождението на Роберт Барани (1876-1936), австрийски физиолог, нобелист.
• 100 г. от рождението на Йехуди Менухин (1916-1999), американски цигулар и диригент.

23.04.
• 400 г. от смъртта на Уилям Шекспир (1564-1616), английски поет и драматург.
• 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес (1547-1616), испански писател.
• 160 г. откакто Кръстю Пишурка открива в Лом българско читалище (1856).
• 120 г. от прожектирането в Ню Йорк на първата публична премиера (1896) на кинематографична творба.

24.04.
• 160 г. от рождението на Иван Мърквичка /Ян Вацлав/ (1856-1938), български живописец, чех по произход.
• 125 г. от смъртта на ген. Хелмут Молтке (1800-1891), немски военен деец.
• 90 г. от подписването в Берлин на съветско-германския договор за ненападение и неутралитет (1926).
• 35 г. от публичното представяне на първия персонален компютър с марка IBM – IBM PC (1981).

25.04.
• 75 г. от рождението на Бертран Таверние (1941), френски кинорежисьор.
• 70 г. от рождението на Владимир Жириновски (1946), руски политик.

26.04.
• 305 г. от рождението на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 285 г. от смъртта на Даниел Дефо (1660-1731), английски писател.
• 30 г. от смъртта на акад. Дечко Узунов (1899-1986), български художник.
• 30 г. от аварията в Чернобилската АЕЦ (1986).

27.04.
• 495 г. от смъртта на Фернандо Магелан (ок.1480-1521), португалски мореплавател.
• 225 г. от рождението на Самюел Морз (1791-1872), американец, изобретил Морзовата азбука.
• 150 г. от рождението на Пенчо Славейков (1866-1912), български поет, преводач и философ.
• 135 г. от свалянето чрез преврат на правителството на Петко Каравелов (1881). Поставено е началото на т. нар. Режим на пълномощията, който отменя действието на Търновската конституция.
• 125 г. от рождението на Сергей Прокофиев (1891-1953), руски композитор, пианист и диригент.
• 85 г. от рождението на Игор Ойстрах (1931-1974), руски цигулар.
• 60 г. от рождението на Румен Данов (1956), български журналист и политик.

28.04.
• 65 г. от рождението на Иван Кулеков (1951), български писател-сатирик.

29.04.
• 115 г. от рождението на Хирохито (1901-1989), император на Япония от 1926 до 1988 г.
• 90 г. от рождението на Владимир Свинтила (1926-1998), български писател и преводач.
• 80 г. от рождението на Зубин Мета (1936), индийски диригент.
• 65 г. от смъртта на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), австрийски философ.
• 55 г. от смъртта на Константин Щъркелов (1888-1961), български художник.

30.04.
• 140 г. от смъртта на Петър Бонев (1837-1876), български учител, участник в национално-освободителното движение.
• 115 г. от рождението на Саймън Кузнец (1901-1985), американски икономист, нобелист.
• 70 г. от рождението на Карл XVI Густав (1946), крал на Швеция.
• 35 г. откакто българската алпинистка експедиция “Хималаи 81” покорява връх Лхотце /четвърти по височина връх на планетата/ в Хималаите (1981).

Годишнини - март 2016

01.03.
• 565 г. от булата на папа Николай Пети за изключване на евреите от християнското общество и за отмяна на гражданските им права (1451).
• 130 г. от рождението на Оскар Кокошка (1886-1980), австрийски живописец и гравьор, поет и драматург, представител на виенския експресионизъм.
• 125 г. от рождението на Марта Попова (1891-1978), българска театрална актриса.
• 105 г. от смъртта на Якобус Вант Хоф (1852-19011), холандски химик, нобелист.
• 95 г. от рождението на Джак Клейтън (1921-1995), английски кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Атанас Бояджиев (1926), български композитор.
• 75 г. от присъединяването на България към Тристранния пакт (1941).
• 45 г. от смъртта на акад. Иван Снегаров (1883-1971), български историк и богослов.
• 15 г. от приема на първите посетители в хотел “Хилтън СОФИЯ”, 169-ият хотел от веригата “Хилтън”. Първата копка е направена на 26-октомври 1995г. И в основите му е вградено послание за поколенията.

02.03.
• 140 години от рождението на папа Пий ХІІ (1876-1958).
• 115 г. от смъртта на Джордж Доусън (1849-1901), канадски географ геолог.
• 85 г. от рождението на Михаил Горбачов (1931), руски политик и държавник, нобелист.
• 65 г. от създаването на Държавна спестовна каса /ДСК/ (1951), преобразувана през 1998 г. в “Банка ДСК” ЕАД.
• 70 г. от смъртта на Евтим Дабев (1864-1946), български учител, журналист и преводач.
03.03.
• 345 г. от първото представление в Париж (1671) на Кралската академия на музиката, сега Парижки национален оперен театър (“Гранд опера”).
• 260 г. от рождението на Уилям Годуин (1756-1836), английски писател и политик.
• 185 г. от рождението на Джордж Пулман (1831-1897), американски инженер, построил първия спален вагон.
• 110 г. от рождението на Артур Лундквист (1906-1991), шведски писател.
• 80 г. от смъртта на Григорий Грум-Гржимайло (1860-1936), руски географ и зоолог.
• 55 г. от създаването по инициатива на президента Джон Кенеди на Корпуса на мира (1961), правителствена организация за оказване на хуманитарна и техническа помощ на държави чрез специалисти доброволци.

04.03.
• 165 г. от смъртта на Джеймс Ричардсън (1809-1851), английски пътешественик и изследовател.
• 135 г.от рождението на Тодор Александров (1881-1924), български политик и водач на ВМОРО.
• 100 г. от смъртта на Франц Марк (1880-1916), германски художник.
• 75 г. от смъртта на Лудвиг Квиде (1858-1914), германски историк, нобелист.

05.03.
• 195 г. от рождението на Стефан Веркович (1821-1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф.
• 145 г. от рождението на Роза Люксембург (1871-1919), германска политичка.
• 105 г. от рождението на акад. Кирил Братанов (1911-1986), български животновъд, имунобиолог.
• 95 г. от отпечатването в Нова Загора на брой 1 от първия вестник за кино “Киноглас” (1921).
• 50 г. от смъртта на Анна Ахматова (1889-1966), руска поетеса.
06.03.
• 400 г. от смъртта на Франсис Бомон (ок. 1585-1616), английски драматург.
• 210 г. от рождението на Елизабет Браунинг (1861-1906), английска поетеса.
• 165 г. от смъртта на Николай Полевой (1796-1846), руски писател, историк, преводач.
• 165 г. от смъртта на Александър Алябиев (1787-1851), руски композитор.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866) с учредители Мина Пашов, Георги Груев, Тодор Бурмов, Ст. Брадински, Петко Р. Славейков, Иван Найденов и др.
• 120 г. от рождението на акад. Никола Обрешков (1896-1963), български математик, с голям принос за развитието на математиката.
• 105 г. от преименуването на Българското книжовно дружество /БКД/ в Българска академия на науките /БАН/ (1911).
• 105 г. от основаването на Съюза на транспортните работници в България (1911).
• 95 г. от рождението на Иван Оббов (1921-1997), български преводач на френска литература.
• 90 г. от рождението на Кирил Зарев (1926-2000), български политик и държавник, председател на БНБ.
• 90 г. от рождението на Анджей Вайда (1926), полски филмов и театрален режисьор.
• 40 г. от смъртта на Асен Попов (1895-1976), български художник и сценограф.

07.03.
• 175 г. от рождението на Олегарио Виктор Андраде (1841-1882), аржентински поет.
• 140г. от патентоването на телефона (1876), изобретен от американеца Александър Бел. На 10 март 1876 г. Бел предава по телефона първото съобщение до помощника си Уодсън.
• 45 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-1971).

08.03.
• 150 г. от рождението на Пьотр Лебедев (1866-1912), руски физик.
• 130 г. от рождението на Едуард Кендъл (1886-1972), американски биохимик, нобелист.
• 115 г. от смъртта на Петер Беноа (1834-1901), белгийски композитор и историк на музиката.
• 75 г. от смъртта на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 70 г. от рождението на Милко Коларов (1946), български композитор.

09.03.
• 565 г. от рождението на Америго Веспучи (1451-1512), италиански мореплавател.
• 355 г. от смъртта на кардинал Джулио Мазарини (1602-1661), пръв министър на Франция.
• 160 г. от смъртта на Ханс Кристиан Йорстед (1777-1851), датски физик.
• 90 г. от рождението на Иван Давидков (1926-1990), български поет, писател и преводач.
• 45 г. от смъртта на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обред в България.
• 40 г. от смъртта на Боян Дановски (1899-1976), български театрален режисьор и педагог.

10.03.
• 195 г. от рождението на д-р Георги Атанасович (1821-1892), български лекар и обществен деец, почетен член на БАН.
• 155 г. от смъртта на Тарас Шевченко (1814-1861), украински поет и художник.
• 135 г. от рождението на проф. Георги Павлов (1881-1945), български ветеринарен лекар и общественик.
• 125 г. от рождението на проф. д-р Любен Попов (1891-1975), български лекар - дерматолог.
• 105 г. от рождението на Здравко Александров (1911-1998), български художник.
• 75 г. от смъртта на Стоян Омарчевски (1885-1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 50 г. от основаването в Париж, Франция, на Международния съюз на геологическите науки (1961).
• 25 г. от смъртта на проф. Симеон Русакиев (1910-1991), български литературен историк и критик.

11.03.
• 105 г. от смъртта на Драган Цанков (1828-1911), български журналист, политик и държавник.
• 850 г. от рождението на Кейт Рупърт Мърдок (1931), австралийски медиен магнат.

12.03.
• 70 г. от рождението на Лайза Минели (1946), американска певица и актриса.
• 20 г. от смъртта на акад. Йордан Малиновски (1923-1996), български учен, председател на БАН.

13.03.
• 305 г. от смъртта на Никола Боало (1636-1711), френски поет.
• 235 г. от откриването на планетата Уран от английския астроном Уилям Хершел (1781).
• 1750 г. от създаването на взаимно училище в Стара Загора (1841).
• 135 г. от убийството на руския император Александър Втори “Освободител” (1818-1881).
• 115 г. от рождението на Илия Иванов (1901-1958), български оперен режисьор.
• 115 г. от смъртта на Бенджамин Харисън (1833-1901), американски държавник.
• 65 г. от учредителния конгрес на Съюза на слепите в България (1951).
• 45 г. от смъртта на Рокуел Кент (1882-1971), американски художник и писател.
• 35 г. от откриването на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите (1981).
• 25 г. от смъртта на Иван /Джон/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула “Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 20 г. от смъртта на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.

14.03.
• 335 г. от рождението на Георг Телеман (1681-1767), германски композитор.
• 215 г. от смъртта на Игнаци Крашицки (1735-1801), полски писател.
• 135 г. от рождението на Елена Снежина (1881-1944), българска театрална актриса.
• 35 г. от смъртта на Рене Клер (1898-1981), френски кинорежисьор.

15.03.
• 125 г. от смъртта на Христо Белчев (1857-1891), български поет, публицист и държавник.
• 90 г. от смъртта на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Стефан Гендов (1889-1951), български журналист, театрален критик и писател.
• 40 г. от смъртта на Надя Тодорова (1908-1976), българска оперна певица.

16.03.
• 435 г. от рождението на Питер Хофт (1581-1647), холандски поет, драматург и историк.
• 265 г. от рождението на Георг Симон Ом (1751-1854), немски учен.
• 90 г. от първия в света пуск на ракета с двигател с течно ядрено гориво (1926), създаден от американския конструктор Робърт Годард.

17.03.
• 280 г. от смъртта на Джовани Батиста Перголези (1710-1736), италиански композитор.
• 160 г. от рождението на Михаил Врубел (1856-1910), руски живописец, график и илюстратор.
• 95 г. от смъртта на Николай Жуковски (1847-1921), руски учен, считан за баща на руската авиация.
• 90 г. от рождението на Зигфрид Ленц (1926), немски писател.
• 75 г. от смъртта на Исак Бабел (1894-1941), руски писател.
• 60 г. от смъртта на Ирен Жолио-Кюри (1897-1656), френска физичка, нобелистка.
• 40 г. от смъртта на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 20 г. от смъртта на Рене Клеман (1918-1996), френски кинорежисьор.

18.03.
• 145 г. от рождението на Ян Розентал (1866-1916), латвийски художник.
• 145 г. от обявяването на Парижката комуна (1871).
• 90 г. от рождението на Йовчо Караиванов (1926-1996), певец на български народни песни.
• 60 г. от смъртта на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.

19.03.
• 195 г. от рождението на Ричард Бъртън (1821-1890), английски ориенталист.
• 105 г. от влизането в сила на метричната система (1911). Със закона за мерките и теглилките (1910) се провъзгласява присъединяването на България към Международната конвенция за метъра.
• 90 г. от рождението на Тодор Козаров (1926), български цирков клоун.
• 80 г. от рождението на Иван Куртев (1936), български педагог и политик, заместник-председател на 38-то Народно събрание.
• 65 г. от рождението на Иво Драганов (1951) , български журналист и кинодраматург.
• 25 г. от смъртта на проф. Васил Арнаудов (1933-1991), български хоров диригент.

20.03.
• 1695 г. от деня, в който Римският император Константин Велики издава указ за празнуването на неделния ден (321).

21.03.
• 1120 г. от победата на войските на цар Симеон над византийците при Булгарофигон (896).
• 210 г. от рождението на Бенито Хуарес (1806-1872), национален герой на Мексико.
• 145 г. от смъртта на д-р Петър Берон (окт. 1800-1871), български възрожденски лекар, учен и книжовник; просветен деец, автор на “Рибен буквар”, с който поставя началото на светското образование у нас.
• 100 г. от обнародването на Закона за въвеждане на Григорианския календар в България (1916), който заменя използвания дотогава Юлиански календар.
• 95 г. от рождението на Борис Априлов (1921-10.04.1995), български писател и драматург.
• 80 г. от смъртта на Александър Глазунов (1865-1936), руски композитор.

22.03.
• 140 г. от рождението на Борисав Станкович (1876-1927), сръбски писател.
• 85 г. от рождението на Бъртън Рихтер (1931), американски физик, нобелист.
• 75 г. от рождението на на Георги (Джеки) Стоев (1941), български кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на проф. Николай Масалитинов (1880-1961), руски театрален режисьор и педагог, работил в България.

23.03.
• 195 г. от рождението на Алексей Писемски (1821-1881), руски писател.
• 160 г. от рождението на ген. Иван Сарафов (1856-1935), български военен деец.
• 150 г. от рождението на Петър Абрашев (1866-1930), български юрист и държавник.
• 140 г. от от деня, в който руският електротехник П. Н. Яблович получава патент за изобретената от него “електрическа свещ” (1876), първата приложима система за електрическо захранване.
• 135 г. от рождението на Роже Мартен дю Гар (1881-1958), френски писател, нобелист.
• 135 г. от смъртта на Николай Рубинщайн (1835-1881), руски пианист и диригент.
• 115 г. от смъртта на Константин Стоилов (1853-1901), български държавник и политик.
• 40 г. от влизането в сила на Международния пакт за гражданските и политически права (1976), одобрен на 21-та сесия на Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
• 25 г. от смъртта на Елисавета Багряна (16.04.1893-1991), българска поетеса.

24.03.
• 815 г. откакто цар Калоян освобождава Варна от византийците (1201).
• 295 г. от първото публикуване в Германия на прочутите “Бранденбургски концерти” на Бах (1726).
• 215 г. от убийството в Михайловския дворец в Санкт Петербург на император Павел Първи. На престола се възкачва неговият син Александър Първи (1801).
• 90 г. от рождението на Дарио Фо (1926), италиански драматург, нобелист.
• 85 г. от рождението на Иван Теофилов (1931), български поет, драматург и преводач.
• 40 г. от смъртта на Бърнард Лоу Монтгомъри (1887-1976), английски военачалник.

25.03.
• 405 г. от рождението на Евлия Челеби (1611-1684), турски пътешественик и пътеписец.
• 215 г. от смъртта на Новалис (1772-1801), немски поет.
• 135 г. от рождението на Бела Барток (1881-1945), унгарски композитор.
• 80 г. от рождението на проф. Петър Чуклев (1936), български художник – график и илюстратор.
• 70 г. от рождението на Панко Анчев (1946), български литературен критик, историк и издател.
26.03.
• 105 г. от рождението на Тенеси Уилямс (1911-1983), американски драматург.
• 105 г. от рождението на Бернард Кац (1911-20.04.2003), английски биофизик, нобелист.
• 100 г. от рождението на Кристиан Анфинсен (1916-1995), американски биохимик, предложил нова теория за процеса на биологичната еволюция, нобелист.
• 80 г. от рождението на Пелин Пелинов (1936), български писател и драматург.
• 60 г. от подписването в Москва (1956) на споразумение за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Московска област.
• 25 г. от основаването на еврейския комитет “Цион” (1991).

27.03.
• 3405 г. от рождението на Ференц Ракоци (1676-1735), борец за национална свобода на Унгария.
• 145 г. от рождението на Хайнрих Ман (1871-1950), немски писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Добри Чинтулов (септ. 1822-1886), български възрожденски поет.

28.03.
• 205 г. от смъртта на Доситей Обрадович (1742-1811), сръбски писател.
• 135 г. от смъртта на Модест Мусорогски (1839-1881), руски композитор.
• 125 г. от първото Световно първенство по вдигане на тежести в Лондон (1891).
• 115 г. от рождението на проф. Светослав Бойкикев (1901-1985), български лекар – оториноларинголог.
• 80 г. от рождението на Божидар Абрашев (1936-06.11.2006), български композитор.
• 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса (1936), перуански писател.
• 75 г. от смъртта на Вирджиния Улф (1882-1941), английска писателка.
• 45 г. от откриването на пивоварното предприятие “Пиринско пиво” в Благоевград (1971).

29.03.
• 190 г. от рождението на Вилхелм Либкнехт (1826-1900), германски педагог, журналист и политик.
• 125 г. от смъртта на Жорж Сьора (1859-1891), френски живописец и график, основател на неоимпресионизма.
• 120 г. от смъртта на Димитър Икономов (1839-1896), български учител, националреволюционер.
• 90 г. от рождението на проф. Боян Лечев (1926-17.06.2004), български цигулар и педагог.

30.03.
• 270 г. от рождението на Франсиско де Гоя (1746-1828), испански художник, живописец и гравьор.
• 160 г. от подписването на Парижкия мирен договор (1856), с който се слага край на Кримската война 1853-1856 г.
• 140 г. от рождението на капитан Никола Андреев (1876-1912), български герой от Балканската война.

31.03.
• 420 г. от рождението на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, математик, физик и физиолог.
• 225 г. от премиерата във Ваймар на драмата “Егмонд” (1791) от Йохан Волфганг Гьоте.
• 90 г. от рождението на Джон Фаулз (1926-05.11.2005), английски писател.
• 85 г. от рождението на Иван Стайков (1931), български композитор и поет.
• 70 г. от рождението на Киран Коларов (1946), български кинорежисьор.
• 50 г. от изстрелването на автоматичната станция “Луна-10” (1966), превърнала се в първия в света изкуствен спътник на Луната.
• 35 г. от смъртта на Юрий Трифонов (1925-1981), руски писател.

Годишнини - февруари 2016

01.02.
• 145 г. ат смъртта на Александър Серов (1820-1871), руски композитор.
• 115 г. от рождението на Кларк Гейбъл (1901-1960), американски киноактьор.
• 85 г. от рождението на Борис Елцин (1931), руски политик и държавник, първи президент на Руската федерация.
• 50 г. от смъртта на Бъстър Китън (1896-1966), американски актьор.
• 45 г. от смъртта на Александър Андреев (1878-1971), български скулптор.

02.02.
• 150 г. от рождението на дядо Благо /Стоян Стойчев Русев/ (1866-1936), български детски писател.
• 135 г. от смъртта на Алексей Писемски (1821-1881), руски писател.
• 115 г. от рождението на Яша Хейфец (1901-1987), американски цигулар.
• 105 г. от рождението на Александър Бурмов (1911-1965), български историк; професор и член-кореспондент на БАН.
• 75 г. от смъртта на Янко Сакъзов (1860-1941), български политик и публицист.
• 40 г. от смъртта на Златю Бояджиев (1903-1976), български художник.

03.02.
• 50 г. от първото меко кацане на повърхността на Луната (1966) на съветската автоматична станция „Луна 9”.
• 20 г. от смъртта на Джим Кели (1912-1996), американски актьор, певец, танцьор и хореограф.

04.02.
• 270 г. от рождението на Тадеуш Косцюшко, деец на полското национално освободително движение, национален герой на Полша (1746-1817).
• 155г. от провъзгласяването на Конфедеративните щати на Америка (1861).
• 135 г. от рождението на маршал Климент Ворошилов (1881-1969), руски военен, главнокомандващ на Съветската армия при блокадата на Ленинград /Санкт Петербург/.
• 110 г. от рождението на Клайд Уйлям Томбо, американски астроном, открил през 1930 г. деветата планета от слънчевата система – Плутон.

05.02.
• 110 г. от рождението на Дичо Тодоров (1906-1990), български политик, деец на БЗНС „Никола Петков”.
• 65 г. от откриването в София на първото балетно училище в България (1951), Държавното хореографско училище.
• 45 г. от кацането на Луната на американския кораб „Аполо - 14” (1971).

06.02.
• 150 г. от рождението на Стефан Ватев (1866-1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 130 г. от рождението на Людмил Стоянов (1886-11.04.1973), български писател, публицист, литературовед, преводач и общественик.
• 130 г. от рождението на Любомир Чакалов (1886-1963), български математик.
• 105 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1911-1997), български езиковед.
• 105 г. от рождението на Роналд Рейгън (1911-2004), 40-ят президент на САЩ.
• 70 г. от смъртта на Люба Касърова (1887-1946), българска поетеса.

07.02.
• 45 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-1971).
• 25 г. от смъртта на Величко Нешков (1914-1991), български писател и драматург.

08.02.
• 85 г. от рождението на Джеймс Дийн (1931-1955), американски киноактьор /На изток от рая/.

09.02.
• 165 г. от рождението на Вилхелм Майбак (1846-1929), немски инженер, конструирал първия автомобил с марка «Мерцедес».
• 135 г. от смъртта на Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател.

10.09.
• 125 г. от рождението на Димитър Осинин (1891-1981), български учител, писател и фолклорист.
• 125 г. от смъртта на София Ковалевска (1850-1891), руска математичка.
• 110 г. от пускането на вода на първия британски военен кораб дреднаут (1906), с което се поставя началото на нова ера в морското военно дело.
• 55 г. от рождението на Красимир Гюлемезов (1961), български композитор и естраден певец.

11.02.
• 805 г. от свикването в Търново по заповед на цар Борил на събор срещу богомилите (1211).
• 270 г. от рождението на Андре Грети (1741-1813), френски композитор.
• 125 г. от рождението на Франц Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.
• 120 г. от рождението на Невена Буюклиева (1896-1966), българска актриса.
• 100 г. от рождението на Иван Башев (1916-1971), български политик и дипломат.
• 45 г. от смъртта на Иван Попов (1865-1966), български актьор.
• 25 г. от смъртта на Веселин Андреев (1918-1991), български поет, журналист и общественик.

12.02.
• 160 г. от смъртта на Николай Лобачевски (1792-1856), руски математик.

13.02.
• 445 г. от смъртта на Бенвенуто Челини (1500-1571), италиански скулптор, писател и теоретик на изкуството.
• 225 г. от рождението на Силвестър Счедрин (1791-1830), руски художник-пейзажист.
• 130 г. от рождението на Драгия Тумангелов (1886-1971), български композитор, музикален педагог и хоров диригент.

14.02.
• 205 г. от рождението на Доминго Сармиенто (1811-1888), аржентински писател, журналист и държавник.
• 125 г. от смъртта на Шърман (1820-1891), американски генерал.
• 120 г. от рождението на Георги Шейтанов (1896-1925), български журналист.
• 105 г. от рождението на Йохан Копф (1911-?), холандски лекар, извършил първото присаждане на изкуствен бъбрек.
• 100 г. от смъртта на Петко Ю. Тодоров (1879-1916), български писател и драматург.
• 100 г. от смъртта на Михалаки Георгиев (1854-1916), български писател и общественик.

15.02.
• 265 г. от рождението на Йохан Тишбайн (1751-1829), немски художник.
• 235 г. от смъртта на Готхолд Лесинг (1729-1781), немски писател и литературен критик.
• 155 г. от рождението на Шарл Гийом (1861-1938), швейцарски физик и метролог.
• 125 г. от публикуването в “Държавен вестник” на първите търговски спогодби на България с Франция, Германия и Австрия.
• 85 г. от рождението на Христо Стефанов (1931), български художник и сценограф.
• 70 г. от отпечатването на първия брой на вестник “Стършел” (1946).
• 65 г. от рождението на Джейн Сиймур (1951), американска актриса.

16.02.
• 100 г. от рождението на Александър Петров (1916-1983), български художник.
• 70 г. от първата сесия на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/ (1946).
• 45 г. от смъртта на Александър Стаменов (1905-1971), български художник.

17.02.
• 645 г. от смъртта на Иван Александър (неизв.-1371), български цар.
• 160 г. от смъртта на Хайнрих Хайне (1797-1856), немски поет.
• 140 г. от рождението на Ханс Бернули (1876-1959), швейцарски архитект.
• 135 г. от рождението на Борис Тричков (1881-1944), български композитор и музикален педагог.
• 20 г. от смъртта на Ерве Базен (1911-1996), френски писател.

18.02.
• 500 г. от рождението на Мария Тюдор (1516-17.11.1558), английска кралица, наречена от народа “кървавата Мери”.
• 470 г. от смъртта на Мартин Лутер (1483-1546), ръководител на бюргерската Реформация в Германия, основател на немския протестантизъм – лутеранството.
• 130 г. от рождението на Петър Янев (1886-1925), деец на БЗНС.
• 95 г. от рождението на акад. Милко Борисов (1921-1998), български физик.
• 90 г. от рождението на Светозар Златаров (1926-1992), български преводач.

19.02.
• 155 г. от премахване на крепостното право в Русия (1861) с декрет на император Александър ІІ Освободител.
• 130 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1886), който слага край на Сръбско-българската война от 1885 г.
• 65 г. от пускането в движение на първия български тролейбус (1951), произведен в завод “Шести септември”.
• 65 г. от смъртта на Андре Жид (1869-1951), френски писател, нобелист.
• 60 г. от рождението на Владимир Пенев (1956), български художник.
• 50 г. от смъртта на Йордан Ковачев (1895-1966), български писател и деец на БЗНС “Никола Петков”.

20.02.
• 225 г. от рождението на Карл Черни (1791-1857), австрийски композитор, пианист и педагог; ученик на Бетовен и учител на Ференц Лист.
• 130 г. от рождението на Бела Кун (1886-1939), унгарски политик.
• 100 г. от смъртта на Клас Арнолдсон (1844-1916), шведски журналист, нобелов лауреат.

21.02.
• 200 г. от създаването на Съюза за спасение (1816), първата тайна политическа организация на декабристите в Русия.
• 180 г. от рождението на Лео Делиб (1836-1891), френски композитор.
• 170 г. от рождението на Сватоплук Чех (1846-1908), чешки писател.
• 150 г. от рождението на Август Васерман (1866-1925), германски имунолог.
• 105 г. от рождението на Лео Конфорти (1911-1970), български актьор.
• 60 г. от рождението на Маргарита Петкова (1956), българска поетеса.
• 55 г. от появата на групата “Бийтълс”.
• 25 г. от смъртта на Марго Фонтейн (1919-1991), английска балерина.

22.02.
• 180 г. от рождението на Митрофан Беляев (1836-1904), руски музиковед.
• 95 г. от рождението на Джулиета Мазина (1921-1994), италианска актриса.
• 25 г. от възстановяването на частната собственост върху земята в България (от 1991).

23.02.
• 195 г. от смъртта на Джон Кийтс (1795-1821), английски поет.
• 145 г. от свикването в Цариград на първия църковно-народен събор, на който се приема Екзархийският устав (1871).
• 95 г. от рождението на проф. Стоян Каролев (1921-01.10.2005), бъргарски писател, литературен критик и историк.

24.02.
• 1230 г. от смъртта на Пипин Къси (неизв.-786), крал на франките; баща на Карл Велики.
• 230 г. от рождението на Вилхелм Грим (1786-16.12.1859), немски писател и филолог.
• 180 г. от рождението на Уинслоу Хомър (1836-1910), американски живописец.
• 175 г. от рождението на Джон Филип Холанд (1841-1913), американски изобретател, създател на прототипа на съвременните подводници.
• 35 г. от смъртта на проф. Георги Наджаков (1896-1981), български физик.

25.02.
• 225 г. от създаването на Националната банка на САЩ с декрет, подписан от    Джордж Вашингтон (1791).
• 175 г. от рождението на Пиер Огюст Реноар (1841-1919), френски художник,  представител на импресионизма.
• 160 г. от началото на Парижкия дипломатически конгрес за приключване на Кримската война (1856).
• 145 г. от рождението на Леся Украинка /Лариса Косач/ (1871-1913), украинска поетеса, писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на проф. Цветан Лазаров (1896-1961), български авиоконструктор.
• 70 г. от рождението на Виктор Чучков (1946), български композитор и вокален педагог.

26.02.
• 400 г. от арестуването заради ерес на Галилео Галилей (1616).
• 230 г. от рождението на Франсоа Араго /Франсоа Жан Доменик Арго/ (1786-02.10.1853), френски астроном, физик и политик.
• 170 г. от рождението на Бъфало Бил (1846-1917), американски авантюрист.
• 160 г. от рождението на Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски (1861-1948), български цар от 1887 до 1918 г..
• 125 г. от рождението на Никола Икономов (1896-1959), български актьор, режисьор и драматург.
• 85 г. от началото на проидводството на леките коли Фолксваген (1936).
• 70 г. от приемането на 22-та поправка на Американската Конституция, ограничаваща президентските мандати до два (1951).
• 45 г. от смъртта на Фернандел /Фернан Контанден/ (1903-1971), френски комедиен актьор.

27.02.
• 90 г. от рождението на Златина Тодева (1926-13.04.2007), българска актриса.
• 80 г. от смъртта на Иван Павлов (1849-1936), руски физиолог, академик, носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1904 г.

28.02.
• 130 г. от създаването в Пловдив на първата българска болница за нуждите на военната медицина (1886).
• 115 г. от рождението на Лайнъс Полинг (1901-1994), американски химик и физик, първият носител на две самастоятелни нобелови награди – за химия и за мир.
• 110 г. от смъртта на проф. Марин Дринов (1838-1906), български историк и държавник.
• 100 г. от рождението на Маргарита Дикова (1916-1996), българска хореографка.
• 100 г. от смъртта на Хенри Джеймс (1843-1916), американски писател.
• 65 г. от рождението на Стоян Цанев (1946), български художник.
• 65 г. от смъртта на Всеволод Вишневски (1900-1951), руски писател.
• 30 г. от подписването в Хага, Холандия, на Единния европейски акт (1986).
• 30 г. от убийството на Улоф Палме (1927-1986), шведски политик.



Годишнини - януари 2016

01.01.
• 165 г. от рождението на Тодор Каблешков (1851-03.06.1876), български националреволюционер, един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание 1876 в ІV-ти (Пловдивски) революционен окръг.
• 150 г. от откриването в Русе на първата метеорологична станция в България (1866).
• 135 г. от смъртта на Луи Огюст Бланки (1805-1881), френски революционер.
• 125 г. от първия брой на списание “Ден” (1891).
• 115 г. от създаването на Австралийския съюз (1901).
• 85 г. от първия брой на списание “Жупел” (1931).
• 50 г. от първия брой на вестник “Поглед”, издание на Съюза на българските журналисти (1966).
• 15 г. от влизането в сила на Закона за закрила на детето (2000).

02.01.

• 135 г. от първия брой на вестник “Зорница”. Цариград, 1876.
• 120 г. от първото оперно представление в България (1891), представено от Столичната драматическо-оперна трупа.

03.01.

• 145 г. от смъртта на Константин Ушински (1824-1871), руски поет.
• 115 г. от рождението на българския патриарх Кирил (1901-1971).
• 45 г. от смъртта на Александър Миленков (1882-1971), български художник и сценограф.

04.01.

• 135 г. от рождението на д-р Иван Пашов (1881-1955), български юрист и държавник.
• 135 г. от смъртта на Неофит Рилски (1793-1881), български книжовник и просветител, учител и автор на първата българска граматика.
• 120 г. от създаването на Чешката филхармония (1896). Първи диригент – Антонин Дворжак.
• 75 г. от смъртта на Анри Бергсон (1859-1941), френски философ, нобилист.

05.01.

• 170 г. от рождението на Рудолф Ойкен (1864-1926), германски философ, нобелист.
• 140 г. от рождението на Конрад Аденауер (1876-1967), първи германски федерален канцлер.
• 120 г. от публикацията на откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, т. нар. рентгеново лъчение (1896).
• 95 г. от рождението на Фридрих Дюренмат (1921-1990), швейцарски писател, драматург и художник.

06.01.

• 185 г. от смъртта на Родолф Крьозер (1766-1831), френски цигулар, композитор, диригент и педагог.
• 160 г. от рождението на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856-29.07.1917), българска учителка, участничка в националноосвободителното движение, ушила знамето на Априлското въстание.
• 95 г. от рождението на Иван Радев (1921), български художник.
• 90 г. от създаването на авиокомпания “Луфтханза” (1926).
• 85 г. от рождението на Николай Христозов (1931), български писател.
• 35 г. от смъртта на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.

07.01.

• 175 г. от избирането на Виктор Юго, френски писател, за един от 40-те “безсмъртни членове” на Френската академия (1841).
• 160 г. от рождението на Стоян Михайловски (1856-03.08.1927), български поет, сатирик и баснописец; общественик, действителен член на БАН.
• 145 г. от рождението на Матей Икономов (1871-1960), български актьор и режисьор.

08.01.

• 270 г. от рождението на Хайнрих Песталоци (1746-1827), швейцарски хуманист и педагог, разработил първата система за начално образование на децата.
• 265 г. от рождението на Якоб Ленц (1751-1792), немски писател, теоретик на театъра.
• 120 г. от смъртта на Пол Верлен (1844-1896), френски поет, един от родоначалниците на символизма във Франция.
• 80 г. от рождението на Георги Данаилов (1936), български драматург, белетрист и киносценарист.
• 20 г. от смъртта на Пол Виалар (1898-1996), френски писател.
• 20 г. от смъртта на Франсоа Митеран (1916-1996), френски държавник.

09.01.

• 75 г. от рождението на Джоан Бейз (1941), американска певица.

10.01.

• 205 г. от смъртта на Мари Жозеф Шение (1764-1811), френски драматург, поет, публицист.
• 195 г. от рождението на Янко Матушка (1821-1877), словашки поет, автор на националния химн на Словакия.
• 135 г. отрождението на Алфред Пелегрини (1881-1958), швейцарски художник.
• 100 г. от рождението на проф. Иван Венедиков (1916-1997), български археолог.
• 65 г. от смъртта на Синклер Луис (1885-1951), американски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Дашиъл Хамет (1894-1961), американски писател.

11.01.

• 215 г. от смъртта на Доменико Чимароза (1749-1801), италиански композитор.
• 125 г. от рождението на проф. Борис Митов (1891-1963), български художник, живописец.

12.01.

•270 г. от рождението на Йохан Песталоци (1746-1827), швейцарски педагог, един от основоположниците на дидактиката на началното обучение.
•165 г. от рождението на Димитър Минчев Наумов (1851 – 23.06.1884), обществен деец със заслуги за създаването на мъжката и девическата гимназии в Стара Загора; пропагандатор на модерното земеделие, редактор на списание „Земеделец
•140 г. от рождението на Джек Лондон (1876-22.11.1916), американски писател.
•90 г. от откриването на антитетанусовия серум в института “Пастьор” в Париж (1926).
•65 г. от смъртта на Рачо Стоянов (1883-1951), български писател и драматург.
•40 г. от смъртта на Агата Кристи (15.09.1890-1976), английска писателка, авторка на криминални романи, повести и разкази.

13.01.

• 110 г. от рождението на акад. Атанас Попов (1906-1972), български растениевъд.
• 110 г. от смъртта на Александър Попов (1859-1906), руски физик, изобретател на радиото.
• 55 г. от смъртта на проф. Цветан Лазаров (1896-1961), български авиоконструктор.

14.01.

• 130 г. от рождението на Хю Лофтинг (1886-1944), английски писател /”Доктор Дулитъл”/.
• 120 г. от рождението на Джон Дос Пасос (1896-1970), американски писател.
• 115 г. откакто София става една от първите европейски столици с електрически транспорт. Пуснат е в движение първият трамвай (1901).
• 105 г. от рождението на Анатолий Рибаков (1911-1998), руски писател, романист, автор на трилогията „Децата на Арбат”.
• 105 г. от смъртта на Иванка Ботева (1823-1911), майка на българския поет Христо Ботев.
• 90 г. от рождението на Васко Абаджиев (1926-1974), български цигулар.
• 85 г. от рождението на Катерина Валенте (1931), италианска шлагерна певица.
• 75 г. от рождението на Фей Дънауей (1941), американска актриса.
• 50 г. от смъртта на Сергей Корольов (1907-1966), руски конструктор на ракетно-космически системи.

15.01.

• 225 г. от рождението на Франц Грилпарцер (1791-1872), австрийски писател.
• 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин (1826-1889), руски писател сатирик.
• 115 г. от смъртта на Йосиф Гурко (1828-1901), руски генерал.
• 40 г. от смъртта на Елена Хранова (1887-1976), българска актриса.

16.01.

• 125 г. от смъртта на Лео Делиб (1836-1891), френски композитор.
• 115 г. от смъртта на Арнолд Бьоклин (1827-1901), швейцарски художник.
• 20 г. от смъртта на проф. Андрей Данчев (1933-1996), български лингвист.

17.01.

• 310 г. от рождението на Бенджамин Франклин (1706-1790), американски държавен деец, политик, дипломат, учен и публицист.
• 110 г. от основаването в София на Балканбанк – акционерно дружество с френски и австрийски капитали (1906).
• 130 г. от смъртта на Амилкаре Понкиели (1834-1886), италиански композитор.
• 70 г. от първото заседание на Съвета за сигурност на ООН (1946).
• 55 г. от смъртта на Патрис Лумумба (1925-1961), национален герой на Конго.

18.01.

• 80 г. от смъртта на Джоузеф Ръдиард Киплинг (30.12.1865-1936), английски писател и поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1907 г.

19.01.

• 280 г. от рождението на Джеймс Уат (1736-1819), шотландски изобретател, създател на парната машина.
• 165 г. от смъртта на Естебан Ечеверия (1805-1851), аржентински поет.
• 145 г. от рождението на Даме Груев (1871-1906), деец и ръководител на
българското националноосвободително движение в Македония.
• 95 г. от рождението на Патриша Хайсмит (1921-1955), американска писателка на криминални романи.
• 70 г. от рождението на Доли Партън (1946), американска кънтрипевица.

20.01.
• 150 г. от рождението на Еуклидас да Куня (1866-1909), бразилски журналист и писател.
• 110 г. от рождението на Аристотел Сократес Онасис (1906-1975), гръцки милиардер.
• 125 г. от смъртта на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 35 г. от смъртта на Петър Кантарджиев (1893-1981), български архитект.

21.01.

• 510 г. от създаването на Швейцарската гвардия – армията на Ватикана, по заповед на папа Юлий ІІ (1506).
• 170 г. от публикуването на първото произведение на Ф. М. Достоевски “Бедни хора” (1846).
• 75г. от рождението на Пласидо Доминго (1941), италиански оперен певец.
• 60 г. от смъртта на Александър Корда (1893-1956), английски кинорежисьор.
• 50 г. от първия редовен полет на първия европейски свръхзвуков пътнически самолет – англо-френския “Конкорд”.

22.01.

• 455 г. от рождението на Франсис Бейкън (1561-1626), английски философ.
• 115 г. от смъртта на кралица Виктория (1819-1901), най-дълго управлявалият британски монарх.
• 70 г. от рождението на Вельо Горанов (1946), български актьор – мим.
• 65 г. от смъртта на Петър Морозов (1880-1951), български художник.

 

23.01.
• 85 г. от смъртта на Ана Павлова (1881-1931), руска балерина.
• 75 г. от смъртта на Добри Христов (1875-1941), български композитор и диригент, дописен член на БАН.
• 70 г. от рождението на Димитър Димитров (1946), български художник.
• 40 г. от смъртта на Пол Робсън (1898-1976), американски певец и актьор.


24.01.

• 1975 г. от смъртта на Калигула, римски император.

• 240 г. от рождението на Ернст Теодор Хофман (1776-1822), германски писател, композитор и художник.
• 225 г. от смъртта на Етиен Морис Фалконе (1716-1791), френски скулптор.
• 180 г. от рождението на Николай Добролюбов (1836-1861), руски философ, критик и публицист.
• 115 г. от рождението на Михаил Ром ( 1901-1971), руски сценарист и режисьор.
• 95 г. от рождението на Добри Жотев (1921-22.11.1997), български поет.

25.01.

• 125 г. от основаването в София на Държавната печатница (1891).

26.01.

• 185 г. от смъртта на Антон Делвиг (1798-1831), руски поет.
• 125 г. от рождението на проф. Димитър Гюдженов (1891-25.08.1979), български художник и сценограф; член-основател на Дружеството на южнобългарските художници, член и председател на Дружеството на художниците в България.
• 125 г. от смъртта на Николаус Аугуст Ото (1832-1891), германски инженер, изобретател на 4-тактовия двигател.

27.01.

• 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-05.12.1791), австрийски композитор.
• 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-1889), руски писател.
• 180 г. от рождението на Леополд фон Захер-Мазох (1836-1859), австрийски писател. Неговата фамилия дава началото на понятието мазохизъм.
• 130 г. от смъртта на Иван Аксаков (1823-1886), руски публицист и общественик, деец на българската култура.
• 125 г. от рождението на Иля Еренбург (1891-1967), руски писател и публицист.
• 115 г. от смъртта на Джузепе Верди (1813-1901), италиански композитор.
• 20 г. от смъртта на Стефан Дичев (09.01.1920-1996), български писател.

28.01.

• 420 г. от смъртта на Франсис Дрейк (1545-1596), английски мореплавател и пират.
• 405 г. от рождението на Ян Хевелиус (1611-1687), полски астроном.
• 120 г. от смъртта на Иван Добровски (1812-1896), български книжовник.
• 70 г. от рождението на Митко Щерев (1946), български композитор.
• 20 г. от смъртта на Йосиф Бродски (1940-1996), руски поет, носител на Нобелова награда.

29.01.

• 400 г. от откриването на нос Хорн от холандска експедиция (1616).
• 155 г. от рождението на Александър Брюкнер (1856-1939), полски езиковед.
• 150 г. от рождението на Ромен Ролан (1866-30.12.1944), френски писател, музиковед и обществен деец.
• 130 г. от патентоването на изобретения от Карл Бенц автомобил, задвижван с бензин (1886).
• 125 г. от смъртта на София Ковалевска (1850-1891), руска математичка.
• 70 г. от смъртта на Стоян Коледаров (1878-1946), български журналист и преводач.

30.01.

• 235г. от рождението на Алберт фон Шамисо (1781-1838), немски писател.
• 160 г. от основаването в Свищов на първото българско читалище (1856).
• 140 г. от рождението на Никола Михайлов (1876-1960), български художник, живописец.
• 115 г. от рождението на Тодор Боров (1901-1993), български библиограф, библиотековед, публицист и литератор.
• 115 г. от рождението на Георгий Ушаков (1901-1963), руски полярен изследовател.
• 70 г. от свикването за първи път на Общото събрание на ООН (1946).
• 65 години от смъртта на фердинанд Порше (1875-1951), австрийски автомобилен конструктор.
• 30 г. от смъртта на Иван Папанин (1894-1986), руски полярен изследовател.

31.01.

• 135 г. от рождението на Ана Павлова (1881-1931), руска балерина.

• 105 г. от рождението на Ванга (1911-1996), българска пророчица и лечителка.
• 95 г. от рождението на Марио Ланца (1921-1959), италиански певец.
• 75 г. от рождението на Георги Марковски (1941-1999), български писател и издател.
• 45 г. от изстрелването на космическия апарат “Аполо-14” към Луната (1971).

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора