01.04.
• 445 г. от основаването на университета във Вилнюс (1579).
• 215 г. от рождението на Николай Василиевич Гогол (1809–04.03.1852), руски писател.
• 115 г. от рождението на Бинка Борисова Вазова-Николова (1909–2007), българска художничка.
• 95 г. от рождението на Иван Станчов (1929–24.11.2021), български дипломат.
• 95 г. от рождението на Милан Кундера (1929–11.07.2023), чешки писател и драматург.
• 85 г. от рождението на проф. Людмил Даковски (1939), български учен.
• 85 г. от рождението на Петко Еврев (1939–12.12.2020), български архитект.
• 85 г. от смъртта на Антон Макаренко (13.03.1888–1939), руски педагог.
• 65 г. от създаването на Българската национална филмотека (1959).
02.04.
• 125 г. от рождението на проф. Саздо Тричков (1899–30.09.1996), български физик.
• 125 г. от рождението на проф. Цеко Торбов (1899–08.06.1987), български правист, философ и преподавател.
• 110 г. от смъртта на Паул фон Хайзе (15.03.1830–1914), германски писател, поет и драматург, Нобелов лауреат.
• 105 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Херман Хелмер (13.07.1849–1919), германски архитект.
• 50 г. от смъртта на Жорж Помпиду (05.07.1911–1974), френски политик, министър-председател на Франция в периода 1962–1968 г. и президент на Франция от 1969 до 1974 г.
• 10 г. от смъртта на Веселина Цанкова (19.10.1931–2014), българска писателка и сценарист.
03.04.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Юлиуш Словацки (04.09.1809–1849), полски поет и драматург.
• 145 г. от обявяването на София за столица на България (1879).
• 140 г. от рождението на Иван Петров Йончев (1884–26.05.1918), български поет.
• 115 г. от рождението на Роберт Щилмарк (1909–30.09.1985), руски писател.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Марлон Брандо (03.04.1924–01.07.2004), американски актьор.
• 90 г. от рождението на Христофор Тзавелла (1934–09.11.2018), български културолог и фолклорист.
04.04.
• 250 г. от смъртта на Оливър Голдсмит (10.11.1730–1774), английски писател.
• 135 г. от рождението на Ерик Витковер (1899–06.01.1983), английски психоаналитик и психиатър.
• 135 г. от рождението на Борис Грежов (1889–20.03.1968), български филмов режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Александър Афиногенов (1904–29.10.1941), руски драматург и критик.
• 110 г. от рождението на Маргьорит Дюрас (1914–03.03.1996), френска писателка, сценарист и режисьор.
• 105 г. от рождението на Веселин Симеонов Ханчев (1919–1966), български поет и преводач.
• 95 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Карл Фридрих Бенц (25.11.1844–1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 85 г. от рождението на Светослав (Славчо) Пеев (1939), български актьор, режисьор и художник.
• 80 г. от рождението на Роберт Шиндел (1944), австрийски писател.
• 55 г. от рождението на Христо Мутафчиев (1969), български актьор.
• 40 г. от смъртта на Олег Антонов (25.01.1906–1984), съветски авиоконструктор, създател на самолетите „Ан”.
• 40 г. от смъртта на Борис Арабов (19.02.1925–1984), български драматичен и филмов артист.
• 20 г. от смъртта на Стефан Попов (Замората) (14.03.1930–2004), един от първите български състезатели по плуване.
05.04.
• 230 г. от смъртта и 265 г. от рождението на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 220 г. от рождението на Матиас Шлайден (1804–23.06.1881), германски ботаник, един от основоположниците на клетъчната теория.
• 150 г. от премиерата във Виена на операта “Прилепът” на Щраус (1874).
• 125 г. от рождението на Събчо Атанасов Събев (1899–29.05.1950), български оперен певец.
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), български литературен критик и теоретик, философ; член на Българското книжовно дружество, професор.
• 100 г. от рождението на Пенчо Радков Кулеков (1924–12.10.2017), български художник и илюстратор.
• 95 г. от рождението на Хюго Клаус (1929–19.03.2008), белгийски писател.
• 90 г. от рождението на Роман Херцог (1934–10.01.2017), германски политик, бундеспрезидент на Германия между 1994 и 1999 г.
• 5 г. от смъртта на Сидни Бренър (13.01.1927–2019), южноафрикански биолог, Нобелов лауреат, работил в сферата на генетиката и молекулярната биология.
06.04.
• 825 г. от смъртта на Ричард I Лъвското сърце (08.09.1157–1199), крал на Англия.
• 195 г. от смъртта на Нилс Хенрик Абел (05.08.1802–1829), норвежки математик.
• 175 г. от рождението на Джон Уотърхаус (1849–10.02.1917), английски художник, прерафаелист.
• 95 г. от рождението на Богдан Митов (1929), български белетрист.
• 45 г. от смъртта на Иван Васильов (28.02.1893–1979), български архитект.
• 15 г. от смъртта и 60 г. от рождението на Борис Чернев (19.07.1964–2009), български актьор и дубльор на филми и реклами.
• 15 г. от смъртта на проф. Петър Пашов (01.04.1931–2009), български езиковед, автор „Практическа българска граматика“.
07.04.
• 410 г. от смъртта на Ел Греко (псевдоним на Доминикос Теотокопулос) (ок. 1541–1614), испански живописец от гръцки произход.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Жак Льоб (1859–11.02.1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 135 г. от рождението на Габриела Мистрал (1889–10.01.1957), чилийска поетеса.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Йоханес Марио Зимел (1924–01.01.2009), австрийски писател.
• 95 г. от рождението на Дамян Заберски (1929–23.01.2006), български художник.
• 95 г. от смъртта на Едуар Шюре (21.01.1841–1929), френски писател, философ и музиколог.
• 85 г. от рождението на Франсис Форд Копола (1939), американски режисьор и сценарист.
• 80 г. от рождението на Макото Кобаяши (1944), японски физик, Нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Джеки Чан (1954), китайски актьор, режисьор, продуцент и сценарист.
08.04.
• 165 г. от рождението на Едмунд Хусерл (1859–27.04.1938), германски философ, считан за основател на феноменологията.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на сър Джон Хикс (1904–20.05.1989), английски икономист, Нобелов лауреат.
• 110 г. от смъртта на Якуб Арбес (12.06.1840–1914), чешки писател и журналист, създавател на жанра „романето”.
• 95 г. от рождението на Жак Брел (1929–09.10.1978), белгийски певец, автор на песни, актьор и режисьор.
09.04.
• 270 г. от смъртта и 345 г. от рождението на Кристиян Волф (24.01.1679–1754), германски философ и математик.
• 220 г. от смъртта на Жак Некер (30.09.1732–1804), френски държавник, финансист и банкер.
• 160 г. от рождението на Арчибалд Нокс (1864–22.02.1933), британски дизайнер и художник.
• 120 г. от смъртта на Исабела II (10.10.1830–1904), кралица на Испания от 1833 до 1868 г.
• 65 г. от смъртта на Франк Лойд Райт (08.06.1867–1959), американски архитект, интериорен дизайнер, теоретик и основоположник на т. нар. органична архитектура.
10.04.
• 160 г. от рождението на Ойген д'Албер (1864–03.03.1932), шотландско-германски композитор, диригент и пианист.
• 45 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов с кораба “Союз–33” (1979).
• 45 г. от смъртта на Нино Рота (рождено име Джовани Рота Риналди) (03.12.1911–1979), италиански композитор.
11.04.
• 510 г. от смъртта и 580 г. от рождението на Донато Браманте (1444–1514), знаменит италиански архитект и художник.
• 155 г. от рождението на Густав Вигеланд (1869–12.03.1943), норвежки скулптор.
• 145 г. от създаването на българската поща. На този ден през 1879 г. руският императорски комисар в България, княз Дондуков-Корсаков, публикува „Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
• 105 г. от основаването на Международната организация на труда (МОТ) (1919).
• 90 г. от смъртта на Джон Колиър (27.01.1850–1934), британски писател и художник- прерафаелист.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Руска Михайлова Мануилова (Роза Попова) (1879–11.04.1949), българска актриса и режисьорка, съпруга на детския писател Чичо Стоян.
• 30 г. от създаването на Национален съвет на жените в България (1994).
12.04.
• 340 г. от смъртта на Николо Амати (03.12.1596–1684), италиански майстор на цигулки и др. струнни инструменти.
• 145 г. от получаването на първия патент от Томас Едисон за вакуумна лампа с платинова спирала (електрическата крушка) (1879).
• 115 г. от смъртта на Данаил Попов (01.01.1840–1909), български революционер, съратник на Васил Левски.
• 105 г. от рождението на Петър Георгиев Петров (1919–2005), български оперен певец.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Драган Тенев (1919–27.09.1999), български юрист, историк и публицист.
• 100 г. от рождението на Лиляна Бочева (1924–20.09.2005), български хоров диригент и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Доси Петров Досев (1934–19.09.2022), български актьор.
• 90 г. от рождението на Севелина Гьорова (1934–06.10.2007), български изкуствовед и театрален критик.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Тодор Еврев (12.04.1934–1994), български лекар, проф. по генетика.
• 90 г. от смъртта на Никола Генев Колчев (18.01.1856–1934), български генерал-лейтенант и опълченец-поборник.
• 50 г. от смъртта на Методи Андонов (16.03.1932–1974), български режисьор.
• 10 г. от смъртта на Борис Карадимчев (30.03.1933–2014), български композитор.
13.04.
• 1210 г. от смъртта на Крум (неизв.–814), български владетел и военачалник, създател на първото законодателство в българската средновековна държава.
• 505 г. от рождението и 435 г. от смъртта на Екатерина Медичи (1519–05.01.1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Стефан Гъдуларов (1899–27.07.1969), български актьор и режисьор.
• 120 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Степан Осипович Макаров (08.01.1849–1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта на Василий Василиевич Верешчагин (26.10.1842–1904), руски художник, баталист.
• 85 г. от рождението на Шеймъс Хийни (1939–30.08.2013), ирландски поет, драматург и преводач.
• 80 г. от смъртта на Харалампи Тачев (19.07.1875–1944), първият български художник-декоратор.
14.04.
• 395 г. от рождението на Кристиан Хюйгенс (1629–08.07.1695), нидерландски учен.
• 300 г. от рождението на Габриел дьо Сент-Обен (1724–14.02.1780), френски график.
• 270 г. от рождението на граф Николай Румянцев (1754–15.01.1826), руски държавник, дипломат и историк.
• 265 г. от смъртта на Георг Фридрих Хендел (23.02.1685–1759), германски композитор.
• 145 г. от приемането на Органическия устав (конституция) на Източна Румелия, изработен от Европейска комисия (1879).
• 85 г. от рождението на Антон Митев Карастоянов (1939–21.12.2005), български актьор.
• 70 г. от рождението на Брус Стърлинг (1954), американски писател.
• 15 г. от смъртта на Морис Дрюон (23.04.1918–2009), френски писател.
15.04.
• 270 г. от смъртта на Якопо Рикати (28.05.1676–1754), италиански математик.
• 260 г. от смъртта на Жана-Антоанет Поасон (мадам Дьо Помпадур) (29.12.1721– 1764), фаворитка на френския крал Луи XV.
• 170 г. от рождението на Антон Безеншек (1854–11.12.1915), словенски езиковед, стенограф и публицист, живял в България и приспособил стенографската система на Габелсбергер за южнославянските езици.
• 150 г. от рождението на Йоханес Щарк (1874–21.06.1957), германски физик, Нобелов лауреат.
• 150 г. от организирането в Париж на първата групова изложба на произведения на художници импресионисти (1874).
• 120 г. от рождението на Аршил Горки (Востаник Манук Адоян) (1904–21.07.1948), американски художник от арменски произход, един от основоположниците на абстрактния сюрреализъм.
• 105 г. откакто на гара София спира за пръв път международният влак “Ориент експрес” (1919).
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач и общественик.
• 75 г. от рождението на Алла Пугачова (1949), руска певица.
• 45 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Харолд Хаубенщок, известен с псевдонима си Хари Майен (31.08.1924–1979), германски актьор, режисьор и драматург.
16.04.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Анатол Франс (1844–12.10.1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 145 г. от приемането на Търновската конституция на Княжество България (1879), първата конституция на България.
• 135 г. от рождението на Чарли Чаплин (Чарлс Спенсър Чаплин) (1889–25.12.1977), киноактьор, режисьор, композитор.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Хенри Манчини (1924–14.06.1994), американски композитор, музикант и диригент.
• 85 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Дъсти Спрингфийлд (Мери О'Брайън)(1939–02.03.1999), британска поп и соул певица.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението и на Юрдан Трифонов (28.12.1864–1949), български филолог, езиковед, историк.
• 15 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Виктор Пасков (10.09.1949–2009), български писател и музикант.
• 15 г. от смъртта на проф. Димитър Шойлев (24.04.1935–2009), български лекар, ортопед и травматолог, създател на българската школа по спортна травматология.
17.04.
• 250 г. от рождението на Фридрих Кениг (1774–17.01.1833), германски изобретател, създател на първата печатарска машина за плосък печат.
• 210 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Аугуст Гризебах (1814–09.05.1879), немски ботаник и пътешественик, основоположник на фитогеографията.
• 145 г. от свикването в Търново на Първото Велико народно събрание с председател Антим І (1879).
• 105 г. от приемането във Франция на първия закон за въвеждане на 8–часов работен ден (1919).
• 95 г. от рождението на Лиляна Стефанова (1929–01.08.2021), българска писателка, поетеса и есеистка.
• 40 г. от смъртта на Радка Кушлева (12.07.1926–1974), българска народна певица.
• 30 г. от смъртта на Роджър Спери (20.08.1913–1994), американски лекар и невропсихолог.
• 10 г. от смъртта на Габриел Гарсия Маркес (Габо) (06.03.1927–2014), колумбийски писател, журналист, издател и общественик.
18.04.
• 160 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Ангелов (1864–04.08.1924), български художник.
• 70 г. от рождението на Николай (Ники) Априлов (1954), български актьор, театрален режисьор и телевизионен водещ.
• 50 г. от смъртта на Марсел Паньол (25.02.1895–1974), френски писател, драматург и кинорежисьор.
• 45 г. от смъртта на Никола Антонов (09.01.1888–1979), български дипломат.
• 20 г. от смъртта на Ева Георгиева (рождено име Йовка Петрова Стоянова) (28.07.1925–2004), българска народна певица, съосновател на трио „Българка”.
19.04.
• 200 г. от смъртта на Джордж Ноел Гордън Байрон (22.01.1788–1824), английски поет.
• 130 г. от смъртта на Сава Доброплодни (03.12.1820–1894), български книжовник, педагог, театрален деец.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Чарлс Пърс (10.09.1839–1914), американски философ и учен, основател на философското течение прагматизъм.
• 90 г. от смъртта на Александър Василев Морфов (13.01.1880–1934), български композитор, поет, публицист и офицер. Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
• 80 г. от откриването на Казанлъшката гробница в могила край град Казанлък (1944).
• 70 г. от смъртта на Методий Попов (19.04.1881–1954), български биолог, антрополог и дипломат.
• 35 г. от смъртта на Дафни дю Морие (13.05.1907–19.04.1989), английска писателка и драматург.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Греъм Балард (15.11.1930–2009), английски писател.
20.04.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Карол I (1839–10.10.1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 135 г. от рождението на Георги Радев Овчаров (1889–15.10.1953), български архитект.
• 135 г. от рождението на Адолф Хитлер (1889–30.04.1945), германски политик.
21.04.
• 915 г. от смъртта на Анселм Кентърбърийски (ок. 1033–1109), бургундски философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ, основател на схоластиката.
• 515 г. от смъртта на Хенри VII (28.01.1457–1509), крал на Англия, първия монарх от династията Тюдор.
• 325 г. от смъртта и 385 г. от рождението на Жан Расин (22.12.1639–1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 160 г. от рождението на Макс Вебер (1864–14.06.1920), германски социолог, икономист и историк на културата.
• 135 г. от рождението на Паул Карер (1889–18.06.1971), швейцарски биохимик, Нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на проф. Пламен Джуров (1949), български композитор, диригент и общественик.
• 40 г. от смъртта на Христо Проданов (24.02.1943–1984), български алпинист, инженер.
• 5 г. от смъртта на Виолета Гиндева (14.06.1946–2019), българска актриса.
22.04.
• 300 г. от рождението и 220 г. от смъртта на Имануел Кант (1724–12.02.1804), германски философ, родоначалник на немския класически идеализъм.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Ото Ранк (1884–31.10.1939), австрийски психолог.
• 125 г. от рождението на Владимир Набоков (1899–02.07.1977), руски писател и поет.
• 120 г. от рождението на Робърт Опенхаймер (1904–18.02.1967), американски физик теоретик, известен като „бащата на атомната бомба“.
• 80 г. от рождението на Джеймс Стивън Фосет (1944–03.09.2007), американски бизнесмен, въздухоплавател, моряк и пътешественик, носител на световни рекорди.
• 35 г. от смъртта на Емилио Сегре (01.02.1905–1989), италиански физик, Нобелов лауреат открил антипротона.
• 30 г. от смъртта на Ричард Никсън (09.01.1913–1994), американски президент.
• 5 г. от смъртта на Венцеслав Константинов (14.09.1940–2019), български писател, преводач и афорист.
23.04.
• 460 г. от рождението на Уилям Шекспир (26.04.1564–1616), английски поет и драматург.
• 220 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Мария Тальони (1804–24.04.1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 125 г. от рождението на Георги Рашков Каракашев (1899–11.08.1970), български художник и сценограф.
• 110 г. от смъртта на Харитон Генадиев (1861–1914), български журналист, лексикограф и преводач.
• 70 г. от рождението на Майкъл Франсис Мур (1954), американски продуцент и режисьор.
24.04.
• 140 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Мария Тальони (23.04.1804–1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 135 г. от рождението на Христина Василева Морфова (1889–01.06.1936), българска оперна певица.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Грандвил Стенли Хол (01.02.1844–1924), американски психолог и педагог.
• 90 г. от рождението на Шърли Маклейн (1934), американска актриса.
• 85 г. от рождението на Лили Иванова (1939), българска естрадна певица.
25.04.
• 425 г. от рождението на Оливър Кромуел (1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция.
• 280 г. от смъртта на Андерс Целзий (27.11.1701–1744), шведски астроном, изобретател на температурната скала.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (1769–12.12.1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 245 г. от рождението на Александър Еф. Измайлов (1779–28.01.1831), руски баснописец, прозаик и журналист.
• 175 г. от рождението на Феликс Клайн (1849–22.06.1925), германски математик.
• 170 г. от смъртта на Елена Мутева (1825–1854), първата българска поетеса и фолклористка.
• 150 г. от рождението на Гулиелмо Маркони (1874–20.07.1937), италиански физик и изобретател.
• 95 г. от рождението на Атанас Натев (1929–10.11.1998), български философ, естет и литературовед.
26.04.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на проф. Теодор Билрот (1829–06.02.1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 135 г. от рождението на Лудвиг Витгенщайн (1889–29.04.1951), австрийски философ и логик.
• 135 г. от рождението на Анита Лус (1889–18.08.1981), американска писателка, сценарист и драматург.
• 70 г. от рождението на Силвия Кацарова (1954), българска поп певица.
• 55 г. от смъртта на Морихей Уешиба (О Сенсей ) (14.12.1883–1969), японски майстор на бойните изкуства и създател на айкидо.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Уилям „Каунт“ Бейзи (21.08.1904–1984), американски джаз пианист и композитор.
• 35 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Херман Гмайнер (23.06.1919–1989), австриец, създател на модела за отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен като “SOS–детски селища”.
• 15 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Ивана (Ваня) Петкова (10.07.1944–2009), българска поетеса, писателка и преводач.
27.04.
• 125 г. от рождението на Бенчо Обрешков (1899–08.04.1970), български художник.
• 70 г. от рождението на Александър Томов (1954), български икономист, политик.
• 65 г. от смъртта на Пеньо Пенев (07.05.1930–1959), български поет.
• 55 г. от откриването на язовир “Жребчево” (1969).
28.04.
• 150 г. от рождението на Карл Краус (1874–12.06.1936), австрийски писател.
• 130 г. от рождението на Стоян Райнов (1894–11.01.1978), български художник-керамик.
• 80 г. от смъртта на Васил Воденичарски (12.01.1918–1944), български писател и журналист.
29.04.
• 170 г. от рождението на Жюл Анри Поанкаре (1854–17.07.1912), френски математик, физик и астроном.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Дюк Елингтън (1899–24.05.1974), американски музикант, композитор и пианист.
30.04.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Фердинанд Ритер фон Хохщетер (1829–18.07.1884), австрийски геолог.
• 190 г. от рождението на Джон Лъбък (1834–28.05.1913), английски банкер, политик, естественик и археолог, автор на термините неолит и палеолит.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Юлиана Нидерландска (1909–20.03.2004), кралица на Нидерландия от 1948 до 1980 г.
• 80 г. от смъртта на Петко Росен (15.10.1880–1944), български белетрист.
• 35 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Серджо Леоне (03.01.1929–1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 25 г. от смъртта на Тодор Стоянов (06.07.1930–1999), български режисьор, сценарист и кинооператор.
