01.02.
• 190 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Кузман Анастасов Шапкарев (1834–18.03.1909), български учител, етнограф и фолклорист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Грандвил Стенли Хол (1844–24.04.1924), американски психолог и педагог.
• 155 г. от бр. 1 на в. “Тъпан”, първият български хумористичен вестник. (Букурещ, 1869–1870.)
• 150 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Хуго фон Хофманстал (1874–15.07.1929), австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
• 145 г. от рождението на Александър Кръстев (1879–17.07.1945), български музикален деец и композитор.
• 145 г. от рождението на Борис Иванов (1879–24.02.1942), български общественик и ботаник, специалист по микология.
• 130 г. от рождението на Джон Форд (1894–31.08.1973), американски кинорежисьор.
• 85 г. от рождението на Клод Франсоа (1939–11.03.1978), френски певец, автор на песента „Comme d'habitude“, известна на английски като „My Way“, изпълнявана от Франк Синатра.
• 80 г. от смъртта на Питер (Пийт) Мондриан (07.03.1872–1944), холандски художник, един от основопожниците на абстракционизма.
• 75 г. от рождението на Михо Михов (1949), български офицер и дипломат, началник на Генералния щаб на Българската армия.
• 75 г. от рождението на Руси Карабалиев (1949), български театрален режисьор и филмов актьор.
• 10 г. от смъртта на Максимилиан Шел (08.12.1930–2014), австро-швейцарски актьор, режисьор и продуцент.

02. 02.
• 430 г. от смъртта на Джовани де Палестрина (1525–1594), италиански композитор.
• 355 г. от рождението на Луи Маршан (1669–17.02.1732), френски виртуозен органист и клавесинист.
• 320 г. от смъртта на маркиз Гийом дьо Лопитал (1661–1704), френски учен, математик.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–09.11.1844), руски писател, баснописец.
• 160 г. от рождението на Стоян Стойков Русев (Дядо Благо) (1864–16.01.1938), български учител и детски писател, съосновател на Съюза на българските писатели.
• 140 г. от смъртта на Иларион Ловчански (1800–1884), български духовник, митрополит.
• 130 г. от рождението на Георги (Жорж) Панайотов Папазов (1894–23.04.1972), български художник.
• 120 г. от рождението на Валерий Павлович Чкалов (1904–15.12.1938), руски летец изпитател.
• 105 г. от рождението на Петър Петров (1919–03.05.2005), български шахматист и журналист.
• 80 г. от смъртта на Иван Димитров Кънчев (10.03.1850–1944), български художник, наречен „старейшината на българските художници“.
• 70 г. от смъртта на Трифон Кунев Бояджиев (20.02.1880–1954), български политик, писател и поет.
• 55 г. от смъртта на Уилям Хенри Прат (с псевдоним Борис Карлоф) (23.11.1887–1969), британски актьор.
• 50 г. от смъртта на Марилуизе Флайсер (23.11.1901–1974), германска писателка, драматург и белетрист.

03. 02.
• 345 г. от смъртта на Ян Стен (ок. 1626–1679), холандски живописец.
• 215 г. от рождението на Феликс Менделсон-Бартолди (1809–04.11.1847), германски композитор, диригент, пианист.
• 165 г. от рождението на Хуго Юнкерс (1859–03.02.1935), немски инженер, изобретател и авиоконструктор.
• 150 г. от рождението на Гертруд Стайн (1874–27.07.1946), американска белетристка.
• 150 г. от рождението на Никола Стоянов Митов (1874–12.06.1967), български икономист и финансист.
• 135 г. от рождението на Карл Теодор Драйер (1889–20.03.1968), датски филмов режисьор.
• 90 г. от рождението на Петър Чернев (1934–14.03.1993), български актьор.
• 65 г. от смъртта на Бъди Холи (07.09.1936–1959), американски рокендрол музикант.

04.02.
• 285 г. от рождението на Джон Робисън (1739–30.01.1805), шотландски физик, професор по естествена философия, един от основателите на теорията на конспирацията.
• 225 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Алмейда Гарет (1799–09.12.1854), португалски писател.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Едуард Сапир (26.01.1884–1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 85 г. от рождението на Марин Тодоров Колев (1939), български поет.
• 70 г. от рождението на Елисавета Вълчинова-Чендова (1954), български музиколог.

05.02.
• 145 г. от рождението на Ованес Адамян (1879–12.09.1932), арменски инженер, признат за един от основателите на цветната телевизия.
• 115 г. от смъртта на Хаджи Димитър Паничков (ок. 1810–1909), един от първите български издатели и печатари.
• 110 г. от рождението на Уилям Сюард Бъроуз (1914–02.08.1997), американски писател.
• 110 г. от рождението на сър Алън Лойд Ходжкин (1914–20.12.1998), британски физиолог и биофизик.
• 105 г. от рождението на Андреас Георгиу Папандреу (1919–23.06.1996), гръцки политик, министър-председател на Гърция (1981–1989 и 1993–1996).
• 65 г. от смъртта на Курт Закс (29.06.1881–1959), немски музиковед, един от основателите на съвременната органология.
• 25 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Димитър Димитров (11.07.1929–1999), български диригент.
• 10 г. от смъртта на Робърт Дал (17.12.1915–2014), американски политолог.

06. 02.
• 225 г. от рождението на д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (1799–19.10.1870), унгарски ботаник и ентомолог.
• 220 г. от смъртта на Джоузеф Пристли (13.03.1733–1804), химик, откривател на кислорода.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на проф. Теодор Билрот (26.04.1829–1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 120 г. от рождението на проф. Камен Попдимитров (1904–28.10.1992), български цигулар, музикален педагог.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Кийт Уотърхаус (1929–04.09.2009), британски колумнист, романист и автор на многобройни телевизионни новели.
• 95 г. от смъртта на Мария Кристина Австрийска (21.07.1858–1929), австрийска ерцхерцогиня и кралица-регент на Испания.
• 80 г. от смъртта на генерал Кирил Ботев (20.04.1856–1944), български революционер и военен деец, брат на Христо Ботев.
• 30 г. от смъртта на Джак Кърби (28.08.1917–1994), американски художник, писател и редактор на комикси, автор на супергероя Капитан Америка.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Уитмор (01.10.1921–2009), американски актьор.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Розамънд Пилчър (22.09.1924–2019), английска писателка. В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Кавалджиев (26.01.1934–2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.

07. 02.
• 130 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Антоан Жозеф Адолф Сакс (06.11.1814–1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 60 г. от първото турне на “Бийтълс” в САЩ (1964).

08. 02.
• 205 г. от рождението на Джон Ръскин (1819–20.01.1900), английски изкуствовед и художествен критик.
• 150 г. от смъртта на Давид Щраус (27.01.1808–1874), германски теолог, пионер в историческото изследване на Иисус Христос.
• 130 г. от рождението на Борис Йоцов (1894–01.02.1945), български филолог и политик, министър на просветата от 1942 до 1944 г.
• 100 г. от използването на газовата камера при изпълнение на смъртно наказание (САЩ, 1924).
• 90 г. от рождението на Лада Галина, псевдоним на Ганка Славова Габровска-Каранфилова (1934–31.03.2015), българска писателка.
• 65 г. от рождението на Симеон Щерев (1959), български борец по борба свободен стил, бронзов олимпийски медалист и трикратен европейски шампион.
• 60 г. от смъртта на Ернст Кречмер (08.10.1888–1964), немски психиатър и психолог.
• 50 г. от смъртта Фриц Цвики (14.02.1898–1974), швейцарски и американски астроном и астрофизик, роден в България.
• 45 г. от смъртта на Денис Габор (05.06.1900–1979), унгаро-английски физик и електроинженер, Нобелов лауреат, създател на теория на холографията.
• 35 г. от учредяването на независимия профсъюз “Подкрепа” (1989).
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Айрис Мърдок (15.07.1919–1999), ирландска писателка.

09. 02.
• 235 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Франц Ксафер Габелсбергер (1789–04.01.1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 185 г. от рождението на Илия Блъсков (1839–13.08.1913), български възрожденски писател, публицист и педагог.
• 115 г. от смъртта на Петко Горбанов (17.02.1846–1909), български адвокат, общественик и политик.
• 80 г. от смъртта на Кирил Пърличев (01.03.1875–1944), български революционер, учител и общественик.
• 75 г. откакто България става член на УНИЦЕФ.
• 5 г. от смъртта на Цветана Гълъбова (01.12.1932–2019), българска актриса, първата говорителка на БНТ.

10. 02.
• 145 г. от свикването в Търново на Учредителното народно събрание (1879).
• 125 г. от смъртта на Уилям Колензо (17.11.1811–1899), английски мисионер, ботаник, изследовател на Нова Зеландия.
• 100 г. от рождението на Зафир Йончев (1924–2006), български художник-график.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Джери Голдсмит (1929–21.07.2004), американски композитор на филмова музика.
• 90 г. от рождението на Татяна Лолова (1934–22.03.2021), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Георги Тодоров – Жози (1944), български художник, сценограф и актьор.
• 25 г. от смъртта на Петър Алипиев (14.03.1930–1999), български поет и преводач.
• 10 г. от смъртта на Шърли Темпъл (23.04.1928–2014), американска актриса и дипломат.

11. 02.
• 260 г. от рождението на Мари Жозеф Шение (1764–10.01.1811), френски поет, драматург и публицист.
• 215 г. от патентоването на парахода с парна машина от американеца Робърт Фултън (1809).
• 195 г. от рождението на Вилхелм Вестмайер (1829–03.09.1880), немски композитор и пианист.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (15.01.1795–1829), руски писател, драматург.
• 145 г. от смъртта на Оноре Домие (26.02.1808–1879), френски карикатурист, литограф, скулптор и живописец.
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Жак Льоб (07.04.1859–1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Терзиев (1934–28.02.2021), български режисьор и преподавател.
• 90 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Евстати Стратев (1934–22.11.1984), български актьор.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Паул Карл Файерабенд (13.01.1924–1994), австрийски философ.
• 25 г. от смъртта на Стоян Гъдев - Гъдьо (12.09.1931–1999), български актьор.

12. 02.
• 220 г. от смъртта и 300 г. от рождението на Имануел Кант (22.04.1724–1804), германски класически философ.
• 215 г. от рождението на Чарлс Робърт Дарвин (1809–19.04.1882), английски естествоизпитател, основоположник на съвременната биология и на учението за еволюционното развитие на видовете.
• 215 г. от рождението на Ейбрахам Линкълн (1809–15.04.1865), държавен деец, 16-и президент на САЩ.
• 170 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Михаил Иванов Маджаров (1854–23.01.1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 145 г. от рождението на Елена Рьорих (1879–05.10.1955), руски философ, писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Ханс фон Бюло (08.01.1830–1894), германски диригент, виртуозен пианист и композитор.
• 85 г. от рождението на Рей Манзарек (1939–20.05.2013), американски певец, продуцент и филмов режисьор, съосновател на групата „Дорс”.
• 80 г. от смъртта на Панарет Брегалнишки (27.05.1878–1944), български православен духовник.
• 65 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Александър Теодоров-Балан (27.10.1859–1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Жан Реноар (15.09.1894–1979), френски кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Хулио Кортасар (26.08.1914–1984), аржентински писател и поет.
• 35 г. от смъртта на Томас Бернхард (09.02.1931–1989), австрийски белетрист, поет и драматург.
• 30 г. от смъртта на Асен Дацев (14.02.1911–1994), български физик.

13. 02.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–21.11.1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 130 г. от смъртта на Николай Павлович (09.12.1835–1894), български живописец, график, сценограф, художествен критик и обществен деец.

14. 02.
• 1155 г. от смъртта на Константин-Кирил Философ (827–869), славянски просветител, създал заедно с брат си Методий славянската азбука през 863 г.
• 620 г. от рождението на Леон Батиста Алберти (1404–25.04.1472), италиански архитект, теоретик на изкуството, писател и музикант.
• 410 г. от рождението Джон Уилкинс (1614–19.11.1672), английски духовник и философ, един от основателите на британското Кралско научно дружество.
• 245 г. от смъртта на Джеймс Кук (27.10.1728–1779), английски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Кристофър Шоулс (1819–17.02.1890), изобретател, създал първата пишеща машина.
• 155 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Чарлс Уилсън (1869–15.11.1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от създаването на компанията IBM от американеца Томас Уотсън (1924).
• 80 г. от рождението на сър Алън Паркър (1944–31.07.2020), британски режисьор, писател, актьор и продуцент.
• 80 г. от смъртта на Гено Киров Генов (12.11.1866–1944), български драматичен артист, един от основоположниците на художествената рецитация в България.
• 55 г. от смъртта на Никола Балабанов (25.12.1898–1969), български актьор.

15. 02.
• 460 г. от рождението на Галилео Галилей (1564–08.01.1642), италиански физик, астроном и механик.
• 185 г. от рождението на Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов (1839–15.02.1877), български поет, публицист и общественик, дописен член на БКД.
• 155 г. от рождението на Антон Попстоилов Ников (1869–09.08.1928), български историк, фолклорист и етнограф.
• 150 г. от рождението на сър Ърнест Шакълтън (1874–05.01.1922), ирландски пътешественик, изследовател на Антарктика.
• 145 г. от рождението на Павел Делирадев (1879–09.02.1957), български революционер, учен, общественик и публицист.
• 90 г. от рождението на Никлаус Вирт (1934), швейцарски учен, създател на няколко езика за програмиране.
• 90 г. от смъртта на Иван Стоянов Андрейчин (01.05.1872–1934), български писател, преводач, театрален деец; един от първите теоретици на модернизма в българската литература.
• 70 г. от рождението на Мат Грьонинг (1954), американски аниматор, сценарист и продуцент, създател на телевизионното шоу „Семейство Симпсън“.
• 10 г. от смъртта на Еньо Вълчев (04.01.1936–2014), български състезател по борба свободен стил.

16. 02.
• 195 г. от смъртта и 290 г. от рождението на Франсоа Жозеф Госек (17.01.1734–1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Ернст Хекел (1834–09.08.1919), немски естественик и философ.
• 95 г. от рождението на Петко Сираков (1929–08.04.1996), български спортист и треньор по борба.
• 85 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Чеслав Ниемен (1939–17.01.2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.
• 70 г. от рождението на Иън Банкс (Йеин М. Бенкс) (1954–09.06.2013), шотландски писател.
• 70 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Константин Георгиев (27.05.1884–1954), български журналист, автор на текста на марша “Велик е нашият войник”, обявен от 2001 г. за химн на българската армия.

17. 02.
• 270 г. от рождението на Никола-Тома Боден (1754–16.09.1803), френски изследовател, картограф, естественик и хидрограф.
• 170 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Джон Мартин (19.07.1789–1854), английски художник-живописец, гравьор и илюстратор.
• 150 г. от рождението на Томас Уотсън (1874–19.06.1956), индустриалец, създател на компанията IBM.
• 120 г. от смъртта на Херман Емингхаус (20.05.1845–1904), немски психиатър, пионер в детската и юношеската психология и основател на психопатология на развитието.
• 115 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Джеронимо (16.06.1829–1909), индиански вожд на апачите чирикауа.
• 95 г. от рождението на Алехандро Ходоровски – Ходо (1929), чилийско-френски писател, актьор, режисьор и философ.
• 90 г. от рождението на сър Алън Бейтс (1934–27.12.2003), британски актьор.
• 90 г. от рождението на Илия Бручев (1934–15.09.2019), български инженер-геолог.
• 90 г. от смъртта на Албер I (08.04.1875–1934), крал на Белгия от 1909 до 1934 г.
• 85 г. от рождението на Тома Трифоновски (1939–25.12.2010), български художник.
• 65 г. от смъртта на Никола Икономов (26.02.1896–1959), български драматичен артист, режисьор и драматург.

18. 02.
• 460 г. от смъртта на Микеланджело Буонароти (06.03.1475–1564), италиански скулптор, поет, живописец и архитект на Ренесанса.
• 130 г. от рождението на Александър Иванович Опарин (1894–21.04.1980), руски биохимик, академик, член на Световния съвет на мира.
• 95 г. от рождението на Андре Матьо (1929–02.06.1968), канадски пианист и композитор.
• 70 г. от рождението на Джон Траволта (1954), американски актьор.
• 60 г. от рождението на Мат Дилън (1964), американски актьор.

19. 02.
• 135 г. от рождението на Хосе Ривера (1889–19.02.1928), колумбийски писател.
• 105 г. от рождението на Петко Бочаров (1919–02.03.2016), български преводач и журналист.
• 100 г. от рождението на Лий Марвин (1924–29.08.1987), американски филмов актьор.
• 60 г. от смъртта на Димитър Баларев (27.12.1885–1964), български химик.
• 55 г. от смъртта на Петър Завоев (20.06.1880–1969), български журналист и писател.
• 5 г. от смъртта на Карл Лагерфелд (10.09.1933–2019), германски моден дизайнер и фотограф.

20. 02.
• 295 г. от рождението на Фьодор Григориевич Волков (1729–15.04.1763), руски драматичен артист и театрален деец, основател на първия руски театър.
• 265 г. от рождението на Йохан Райл (1759–22.11.1813), германски лекар, автор на термина „психиатрия“ (1808).
• 240 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Адам Блек (1784–24.01.1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 180 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Джошуа Слокъм (1844–14.11.1909), канадско–американски мореплавател, изследовател и писател.
• 180 г. от рождението на Лудвиг Болцман (1844–05.09.1906), австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Евстратиев Гешов (1849–11.03.1924), български политически и държавен деец, икономист.
• 130 г. от рождението на Ярослав Ивашкевич (1894–02.03.1980), полски писател и обществен деец.
• 110 г. от рождението на Арнолд Шелдън Денкер (1914–02.01.2005), американски шахматист и автор на шахматна литература.
• 85 г. от рождението на Димитър Парапанов (1939), български общественик, основател на: Националната асоциация на сляпо–глухите в България, Националната спортна федерация на сляпо–глухите в България и списание „Звук и светлина“.
• 80 г. от рождението на Ружа Маринска (1944–18.12.1922), български изкуствовед и художествен критик.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Никола Ферманджиев (28.12.1929–1979), български икономист и историк.

21. 02.
• 85 г. от рождението на Дончо Папазов (1939), български мореплавател, редактор на БНТ и политик.
• 55 г. от смъртта на Стефан Иванов Савов (18.04.1896–1969), български актьор и драматург.
• 50 г. от смъртта на Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) (01.01.1898–1974), български поет.
• 35 г. от смъртта на Шандор Мараи (11.04.1900–1989), унгарски писател и публицист.
• 10 г. от смъртта на Джоко Росич (28.02.1932–2014), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Веселин Бранев (28.04.1932–2014), български сценарист, кинорежисьор и писател.

22. 02.
• 125 г. от рождението на Дечко Христов Узунов (1899–26.04.1986), български художник.
• 50 г. от смъртта на Йордан Стратиев (21.03.1898–1974), български поет, преводач и дипломат.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на епископ Йоан Главиницки (29.11.1949–2019), български православен духовник.

23. 02.
• 280 г. от рождението на Майер Ротшилд (1744–19.09.1812), германски предприемач, основател на банкерската династия Ротшилд.
• 190 г. от рождението на Густав Нахтигал (1834–20.04.1885), германски военен лекар, колонизатор и изследовател на Африка.
• 165 г. от смъртта на Зигмунт Крашински (19.02.1812–1859), полски поет и драматург.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Щрайберг (1864–19.08.1925), германски лингвист и полиглот.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Виктор Флеминг (1889–06.01.1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Димитър Атанасов Страгачев (1894–14.07.1979), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Ерих Кестнер (1899–29.07.1974), германски писател.
• 95 г. от рождението на Алексий II (1929–05.12.2008), патриарх Московски и на цяла Русия.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Георги Колушки (04.11.1864–1944), български химик и икономист.

24. 02.
• 405 г. от рождението на Шарл Льобрюн (1619–12.02.1690), френски художник.
• 320 г. от смъртта на Марк-Антоан Шарпантие (1643–1704), френски бароков композитор.
• 225 г. от смъртта на Георг Лихтенберг (01.07.1742–1799), германски математик, физик и астроном.
• 220 г. от рождението на Емилий Християнович Ленц (1804–10.02.1865), руски физик, академик.
• 115 г. от рождението на Огъст Дърлет (1909–04.07.1971), американски писател.
• 90 г. от смъртта на Гаврил Занетов (1863–1934), български юрист, историк, публицист, литературен критик.
• 35 г. от смъртта на Тодор Панайотов (27.04.1927–1989), български художник-график.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Димитър Грива (30.11.1914–1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Харолд Реймис (21.11.1944–2014), американски актьор, режисьор и сценарист.

25. 02.
• 165 г. от рождението на Васил Кутинчев (1859–30.03.1941), български генерал.
• 145 г. от рождението на Александър Андреев Берхатлиев (1879–01.02.1971), български скулптор.
• 125 г. от смъртта на барон Пол Ройтер (21.07.1816–1899), основател на агенция “Ройтерс”.
• 25 г. от смъртта на Глен Сиборг (19.04.1912–1999), американски учен, Нобелов лауреат, открил плутония и др. химични елементи.
• 15 г. от смъртта на Филип Хосе Фармър (26.01.1918–2009), американски писател на научна фантастика и фентъзи романи.
• 10 г. от смъртта на Пако де Лусия (21.12.1947–2014), испански китарист и композитор, майстор на фламенко китарата.
• 5 г. от смъртта на Красимир Узунов (26.01.1963–2019), български журналист и бизнесмен, собственик на информационна агенция „Фокус“.

26. 02.
• 460 г. от рождението на Кристофър Марлоу (1564–30.05.1593), английски драматург.
• 195 г. от рождението на Леви Щраус (1829–26.09.1902), създател на популярните дънкови облекла.
• 190 г. от смъртта на Алоиз Зенефелдер (06.11.1771– 1834), германски изобретател, открил литографията като способ за повърхностен печат.
• 170 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Михаил Константинов Сарафов (1854–13.12.1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 160 г. от рождението на Антонин Сова (1864–16.08.1928), чешки писател класик.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Костас Варналис (1884–16.12.1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.
• 115 г. от смъртта на Херман Ебингхаус (24.01.1850–1909), германски психолог, един от основателите на експерименталната психология.
• 110 г. от смъртта на Пьотър Семьонов-Тяншански (02.01.1827–1914), руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател и държавник.
• 75 г. от смъртта на Иван Сокачев (08.11.1887–1949), български военен деец, спортен функционер и общественик, автор на известната песен „Ален мак“ (1913).
• 70 г. от рождението на Искра Йосифова (1954–14.09.2005), българска актриса, сценарист и режисьор.
• 70 г. от рождението на Реджеп Ердоган (1954), турски политик, президент на Турция от 2014 г.
• 65 г. от смъртта на Стоян Романски (24.02.1882–1959), български езиковед и етнограф славист.
• 60 г. от рождението на Петър Хубчев (1964), български футболист, национал, треньор и спортно-технически директор.
• 55 г. от смъртта на Карл Ясперс (23.02.1883–1969), германски психиатър и екзистенциалист.
• 25 г. от смъртта на Херберт Бергер (06.12.1932–1999), австрийски белетрист, драматург и журналист.

27. 02.
• 145 г. от откриването на захарина (1879).
• 125 г. от рождението на Чарлз Хърбърт Бест (1899–31.03.1978), канадски физиолог, съоткривател на инсулина.
• 100 г. от рождението на Христо Асърджиев (1924–06.02.2003), български журналист, редактор, автор и организатор на в. „Труд“.
• 35 г. от смъртта на Конрад Лоренц (07.11.1903–1989), австрийски зоолог и орнитолог, основоположник на съвременната етология.

28. 02.
• 155 г. от смъртта на Алфонс дьо Ламартин (21.10.1790–1869), френски историк, политически деец и поет.
• 65 г. от смъртта на Максуел Андерсън (15.12.1888–1959), американски драматург, писател, сценарист и журналист.
• 45 г. от смъртта на Владимир Христов (18.12.1902–1979), български геодезист и астроном, син на поета Кирил Христов.
• 35 г. от смъртта на Херман Бургер (10.07.1942–1989), швейцарски писател.

29. 02.
• 120 г. от рождението на Васил Стоилов (1904–13.02.1990), български живописец

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2023, Библиотека Родина - Стара Загора