01.01.
• 575 г. от рождението на Лоренцо Медичи (1449–09.04.1492), италиански хуманист.
• 540 г. от рождението на Улрих Цвингли (1484–11.10.1531), швейцарски религиозен реформатор и политически деец.
• 465 г. от смъртта на Кристиан III (12.08.1503–1559), крал на Дания и Норвегия, наложил лутеранството като официална религия в кралството.
• 250 г. от рождението на Андре Мари Констан Дюмерил (1774–14.08.1860), френски лекар и зоолог.
• 170 г. от рождението на сър Джеймс Джордж Фрейзър (1854–07.05.1941), британски антрополог.
• 145 г. от рождението на Алфред Ърнест Джоунс (1879–11.02.1958), уелски невролог, психоаналитик и официален биограф на Зигмунд Фройд.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на акад. Николай Райнов (1889–02.05.1954), български писател, литературен критик, изкуствовед, професор.
• 130 г. от смъртта на Хайнрих Рудолф Херц (22.02.1857–1894), германски физик, изследовател на електромагнитните вълни.
• 130 г. от смъртта на Неделя Петкова – Баба Неделя (13.08.1826–1894), българска възрожденска учителка.
• 120 г. от откриването на Русенския исторически музей (1904).
• 105 г. от рождението на Джеръм Селинджър (1919–27.01.2010), американски писател.
• 90 г. от рождението на Пенка Павлова (1934–12.02.2020), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 90 г. от смъртта на Якоб Васерман (10.03.1873–1934), германски писател.
• 80 г. от рождението на Латинка Петрова-Джонгалова (1944), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Омар Хасан Ахмад ал-Башир (1944), судански фелдмаршал и политик, президент на Судан от 1989 до 2019 г.
• 70 г. от рождението на Ричард Гибсън (1954), британски актьор.
• 70 г. от създаването на Института по балканистика при БАН (1954).
• 65 г. от рождението на Абдул Ахад Мохманд (1959), първият афганистански космонавт.
• 65 г. от рождението на Мишел Онфре (1959), френски философ.
• 40 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.
• 30 г. от създаването на Европейската икономическа зона (1994).
• 30 г. от смъртта на Вернер Шваб (04.02.1958–1994), австрийски писател.
• 25 г. от официалното появяване на еврото като парична единица (1999).
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Йоханес Марио Зимел (07.04.1924–2009), австрийски писател и сценарист.

02.01.
• 325 г. от рождението на Осман III – Аскетичния (1699–30.10.1757), 25-ият султан на Османската империя.
• 205 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (09.12.1751–1819), испанска кралица, съпруга на крал Карлос IV.
• 200 г. от рождението на Владимир Василиевич Стасов (1824–10.10.1906), руски художник и музикален критик.
• 190 г. от рождението на Тодор Стоянов Бурмов (1834–07.11.1906), български книжовник, политик, първи министър-председател на България след Освобождението.
• 185 г. от рождението на Нешо Бончев Бояджиев (1839–1878), първият български литературен критик, педагог.
• 65 г. от изстрелването на първия изкуствен спътник на Луната – Луна 1 (1959).
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Иванов Станишев (12.05.1933–2019), български поет и преводач, автор за деца.
• 5 г. от смъртта на Димитър (Мончо) Симеонов (22.05.1922–2019), български музикант, диригент и композитор, първият преподавател по саксофон в Консерваторията.

03.01.
• 2130 г. от рождението на Марк Тулий Цицерон (106–07.12.43 пр. н. е.), римски оратор и държавник.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Хайнрих Густав Райхенбах (1824–06.05.1889), германски ботаник и орнитолог.
• 100 г. от смъртта на Иржи Волкер (29.03.1900–1924), чешки поет.
• 95 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Серджо Леоне (1929–30.04.1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 90 г. от рождението на Кръстьо Дренски (1934–05.05.2006), български драматург.

04.01.
• 215 г. от рождението на Луи Брайл (1809–06.01.1852), френски педагог, създател на азбуката за слепи.
• 190 г. от рождението на Василий Перов (1834–29.05.1882), руски живописец.
• 175 г. от рождението на Никола Сукнаров (1849–22.10–1894), български политик и юрист.
• 175 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Франц Ксафер Габелсбергер (09.02.1789–1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 150 г. от рождението на Йозеф Сук (1874–29.05.1935), чешки композитор.
• 120 г. от смъртта на Георги Иванов Странски (13.08.1847–1904), български общественик и държавник, лекар.
• 105 г. от смъртта на Георг Фридрих граф фон Хертлинг (31.08.1843–1919), германски политик, министър-председател и канцлер на Германската империя от 1917 до 1918 г.
• 90 г. от рождението на Рудолф Шустер (1934), словашки политик, президент на Словакия от 1999 до 2004 г.
• 70 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Димитър Папрадишки (1859–1954), български зограф.
• 60 г. от рождението на Христо Наумов Шопов (1964, София), български актьор.
• 45 г. от смъртта на Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) (03.08.1898–1979), българска писателка.
• 15 г. от смъртта на Герт Йонке (08.02.1946–2009), австрийски поет, романист и драматург.

05.01.
• 435 г. от смъртта и 505 г. от рождението на Екатерина Медичи (13.04.1519–1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 345 г. от рождението на Пиетро Скарлати (1679–22.02.1750), италиански композитор, органист и хормайстор.
• 150 г. от рождението на Джоузеф Ърлангър (1874–05.12.1965), американски физиолог, Нобелов лауреат.
• 135 г. от обнародването на указ (1889), с който Висшият педагогически курс при Софийската държавна класическа гимназия става Висше училище; от 1904 – Български университет, а от 1905 – СУ “Св. Климент Охридски”.
• 115 г. от рождението на Андон Митов (1909–29.11.1975), български учен, кардиолог и паразитолог.
• 80 г. от смъртта на Пайсий Каравелов (20.04.1891–1944), български свещеник и общественик.
• 55 г. от смъртта на Франц Теодор Чокор (06.09.1885–1969), австрийски драматург, белетрист и поет.
• 35 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Янко Захариев Янков (01.11.1924–1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 25 г. от смъртта на Виктор Райчев (24.05.1920–1999), български композитор и диригент.

06.01.
• 225 г. от рождението на Джедидая Смит (1799–27.05.1831), американски пътешественик, изследовател и картограф.
• 195 г. от смъртта на Йозеф Добровски (¬17.08.1753–1829), чешки филолог, историограф, създател на славянската филология.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Исак Бродски (1884–14.08.1939), руски живописец и график.
• 140 г. от смъртта на Грегор Йохан Мендел (22.07.1822–1884), чешки генетик, разработил формалната система на наследствеността.
• 140 г. от рождението на Кина Казанджиева-Герджикова (1884–15.03.1950), българска драматична актриса.
• 130 г. от рождението на Владимир Стоянов Григоров (1894–18.03.1985), български художник и преподавател.
• 130 г. от рождението на проф. Асен Димитров (1894–04.07.1960), български оперен диригент и композитор.
• 115 г. от рождението на Здравко Тодоров Сугарев (1909–1993), български математик, статистик и икономист.
• 105 г. от смъртта на Теодор Рузвелт (27.10.1858–1919), държавник, президент на САЩ.
• 80 г. от рождението на Ролф Мартин Цинкернагел (1944), швейцарски лекар, имунолог и Нобелов лауреат.
• 80 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Весела Григорова Василева (22.12.1919–1944), българска поетеса.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Виктор Флеминг (23.02.1889–1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 75 г. от смъртта на Стоян Бъчваров (25.07.1878–1949), български театрален артист и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Давид Алфаро Сикейрос (29.12.1896–1974), мексикански художник.
• 5 г. от смъртта на Иван Ласкин (10.03.1970–2019), български театрален и филмов актьор.

07.01.
• 310 г. откакто англичанинът Хенри Мил патентова пишещата машина (1714).
• 230 г. от рождението на Айлхард Мичерлих (1794–28.08.1863), германски химик, който разпространява теорията за изоморфизма.
• 130 г. откакто англичанинът Уилям Диксън патентова филмовата лента (1894).
• 125 г. от рождението на Степан Шчипачов (1899–01.01.1980), руски поет.
• 125 г. от рождението на Франсис Пуленк (1899–30.01.1963), френски композитор.
• 100 г. от рождението на Захари Медникаров (1924–01.05.2007), български хоров диригент.
• 85 г. от рождението на Иван Радулов (1939), български шахматист.
• 60 г. от рождението на Никълъс Кейдж (1964), американски актьор, режисьор и продуцент, носител на Оскар.
• 45 г. от първото излъчване на телевизионното предаване “Всяка неделя” (1979).
• 40 г. от смъртта на Алфред Кастлер (03.05.1902–1984), френски физик, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Хирохито (29.04.1901–1989), император на Япония от 1926 до 1989 г.

08.01
• 700 г. от смъртта и 770 г. от рождението на Марко Поло (15.09.1254–1324), италиански пътешественик, изследовател на Източна и Южна Азия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824–23.09.1889), английски писател, написал първия криминален роман на англ. език.
• 175 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Степан Осипович Макаров (1849–13.04.1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Феликс Филип Каниц (02.08.1829–1904), унгарски географ, археолог, етнограф, член на Българското книжовно дружество. (”Дунавска България и Балканът”).
• 105 г. от смъртта и 165 г. рождението на Петер Алтенберг (09.03.1859–1919), австрийски писател и поет-импресионист.
• 100 г. от рождението на Стефан Савов (1924–08.01.2000), български юрист, преводач и политик.
• 80 г. от рождението на Тери Брукс (1944), американски писател.
• 65 г. от рождението на Асен Масларски (1959), български певец, музикант и композитор.

09.01.
• 435 г. от рождението на Иван Гундулич (1589–08.12.1638), хърватски поет.
• 400 г. от рождението на Меишо (1624–04.12.1696), японска императрица.
• 225 г. от въвеждането във Великобритания – за първи път в света, на подоходния данък (1799).
• 225 г. от смъртта на Мария Анези (16.05.1718–1799), италианска математичка.
• 155 г. от рождението на барон Ноел Бъкстон (1869–12.09.1948), английски политик, либерал, инициатор на създаването на Балканския комитет.
• 95 г. от рождението на Хайнер Мюлер (1929–30.12.1995) германски драматург и писател.
• 80 г. от рождението на Джими Пейдж (1944), британски китарист, основател и член на рок групата „Лед Зепелин”.
• 65 г. от рождението на Венцислав Мартинов (1959), български комик, режисьор, продуцент, текстописец и сценарист.
• 35 г. от рождението на Нина Добрев (1989), канадска актриса от български произход.
• 25 г. от смъртта на Георги Марковски (31.01.1941–1999), български писател-постмодернист.

10.01.
• 120 г. от бр. 1 на в. ”Българан” под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров (1904).
• 100 г. от рождението на Макс Роуч (1924–16.08.2007), американски джазмузикант и композитор.
• 80 г. от смъртта на Стоян Белинов (30.03.1872–1944), български лекар, учредител на Дружеството за закрила на глухонемите в България.
• 80 г. от смъртта на Андрей Тошев (16.04.1867–1944), български учен-ботаник, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).
• 80 г. от смъртта на Божил Стоянов Божилов (1897–1944), български актьор.
• 80 г. от смъртта на Христо Обрешков (14.03.1907–1944), български цигулар и музикален педагог.
• 75 г. от рождението на Джордж Форман (1949), американски двукратен световен шампион по бокс в свръхтежка категория.
• 65 г. от смъртта на Борис Ахтаров (04.02.1885–1959), български ботаник.
• 10 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Георги Найденов – Гого (06.08.1949–2014), български поп-певец, член на музикалната формация „Тоника“.

11.01.
• 530 г. от рождението на Доменико Гирландайо (02.06. 1448–1494), италиански художник.
• 125 г. от рождението на Грете Бибринг-Лехнер (1899–10.08.1977), австрийска лекарка и психоаналитичка.
• 95 г. от рождението на проф. Людия Иванов (1929–09.07.2002), български зоолог.
• 70 г. от смъртта на Оскар Щраус (06.03.1870–1954), австрийски композитор.
• 40 г. от смъртта на Йордан Миланов Спасов (01.12.1910–1984), български актьор.
• 15 г. от смъртта на Вълкана Стоянова (13.07.1922–2009), българска народна певица.

12.01.
• 505 г. от смъртта и 565 г. от рождението на Максимилиан I (22.03. 1459–1519), император на Свещената Римска империя от династията на Хабсбургите.
• 245 г. от рождението на Никола Клеман (1779–21.11.1841), френски химик.
• 195 г. от смъртта на Фридрих фон Шлегел (10.03.1772–1829), германски писател и философ.
• 150 г. от бр. 1-ви на в. “Век” под редакцията на Марко Балабанов (Цариград, 1874–).
• 125 г. от рождението на Паул Мюлер (1899–12.10.1965), швейцарски химик, Нобелов лауреат, патентовал ДДТ като инсектицид за контрол на паразитите.
• 120 г. от рождението на Георги Славов Караславов (1904–26.01.1980), български писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Коста Странджев (1929–11.11.1991), български белетрист и драматург.
• 75 г. от рождението на Харуки Мураками (1949), японски писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Хауърд Стърн (1954), американски радио и телевизионен водещ, и актьор.
• 60 г. от рождението на Джеф Безос (1964), американски предприемач, основател Amazon.com, аерокосмическата компания Blue Origin, притежава и издателската къща Вашингтон Поуст.

13.01
• 425 г. от смъртта на Едмънд Спенсър (1552–1599), английски поет.
• 175 г. от рождението на Константин Йованович (1849–15.02.1923), австрийски архитект от български произход.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Вин (1864–30.08.1928), германски физик, Нобелов лауреат, извел закона за топлинното излъчване.
• 160 г. от смъртта на Стивън Фостър (04.07.1826–1864), американски композитор, изпълнител и текстописец , познат като „Бащата на американската музика“.
• 160 г. от смъртта на Димитър Мутев (04.09.1818–1864), български просветител, основател на сп. “Български книжици” в Цариград.
• 100 г. от рождението на Волфганг Краус (1924–19.09.1998), австрийски есеист, публицист и литературен критик, основател на Австрийското дружество за литература.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Паул Карл Файерабенд (1924–11.02.1994), австрийски философ.
• 60 г. от рождението на Виолета Георгиева (1964), българска фолклорна певица, изпълнителка на неделинския двуглас.

14.01.
• 1300 г. от възкачването на българския престол на хан Север, последният български владетел от рода Дуло (724).
• 210 г. от откриването на Руската национална библиотека “Салтиков-Шчедрин”, основана 1795 г. от Екатерина II (1814).
• 185 г. от рождението на Йосиф Ковачев (1839–31.10.1898), български педагог и просветен деец.
• 85 г. от смъртта на Валдемар Датски (27.10.1858 – 1939), датски принц, свързан с най-новата история на България.
• 75 г. от смъртта на Хари Стек Съливан (21.02.1892–1949), американски психиатър.
• 65 г. от рождението на Георги Димитров–Джеки (1959–08.05.2021), български футболист.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димитър Манчев (17.07.1934–2009), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Хуан Хелман (03.05.1930–2014), аржентински поет и публицист.

15.01.
• 215 г. от рождението на Пиер Жозеф Прудон (1809–19.01.1865), френски икономист и философ.
• 155 г. от рождението на Станислав Виспянски (1869–28.11.1907), полски драматург и живописец.
• 145 г. от откриването за читатели на Софийската публична библиотека, днес НБ “Св. св. Кирил и Методий” (1879).
• 140 г. от рождението на проф. Георги Иванов Манев (1884–15.07.1965), български физик, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.
• 100 г. от бр. 1 на сп. “Пламък” (1924).
• 95 г. от рождението на Мартин Лутър Кинг (1929–04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.
• 90 г. от смъртта на Херман Бар (19.07.1863–1934), австрийски писател, драматург, театрален и литературен критик.

16.01.
• 275 г. от рождението на Виторио Алфиери (1749–08.10.1803), италиански поет и драматург.
• 230 г. от смъртта на Едуард Гибън (08.05.1737–1794), английски историк.
• 120 г. от рождението на Димитър Добрев Димитров (1904–03.05.1985) , български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател и общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй“.
• 90 г. от рождението на Мерилин Хорн (1934), американска оперна певица.
• 85 г. от рождението на Биньо Иванов (1939–16.04.1998), български поет.
• 70 г. от смъртта на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873–1954), руски писател.
17.01.
• 290 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Франсоа Жозеф Госек (1734–16.02.1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Аугуст Вайсман (1834–05.11.1914), германски биолог.
• 175 г. от рождението на Андон Салчев Балтов (1849–28.02.1918), български офицер.
• 125 г. от рождението на Алфонс (Ал) Капоне (1899–25.01.1947), кръстник на мафията в САЩ.
• 105 г. от рождението на Дафо Трендафилов (1919–04.12.2010), български музикант – майстор-гайдар и преподавател.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Спасов (1934–22.12.1996), български композитор, диригент и педагог.
• 45 г. от смъртта на проф. Храбър Попов (20.03.1896–1979), български архитект.
• 20 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Чеслав Ниемен (16.02.1939–2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.

18.01.
• 335 г. от рождението на Шарл Луи Монтескьо (¬1689–10.02.1755), френски философ и просветител.
• 150 г. от рождението на Георги Георгиев Атанасов (1874–1951), български художник.
• 145 г. от рождението на проф. Александър Михайлов Балабанов (1879–30.11.1955), български литературен критик и историк, преводач и публицист, професор.
• 140 г. от рождението на Павел Францалийски (1884–08.01.1956), български художник-пейзажист.
• 130 г. от рождението на Константин (Кочо) Гърнев (1894–06.06.1966) , български художник.
• 130 г. от рождението на Марин (Минко) Балкански (1894–21.01.1975), български кинооператор, фотограф и режисьор на документални филми.
• 120 г. от рождението на Кари Грант (1904–29.11.1986), американски филмов актьор.
• 110 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Арно Шмит (1914–03.06.1979), германски белетрист и преводач.
• 115 г. от рождението на Асен Василев (1909–17.03.1987), български художник, професор.
• 105 г. от откриването на Парижката мирна конференция (1919).
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Дойно Дойнов (16.07.1929–2014), български историк и общественик.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Иван Вуцов (14.12.1939–2019), български футболист и треньор.

19.01.
• 215 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Едгар Алън По (1809–07.10.1849), писател, белетрист и критик.
• 185 г. от рождението на Пол Сезан (1839–22.10.1906), френски художник, импресионист.
• 160 г. от рождението на Иван Пеев-Плачков (1864–16.08.1942), български просветен деец и политик.
• 155 г. от смъртта на барон д-р Карл фон Райхенбах (12.02.1788–1869), германски химик, геолог и философ.
• 150 г. от смъртта на Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен (02.04.1798–1874), немски поет, романист и филолог.
• 145 г. от рождението на Симеон Трайчев Радев (1879–15.02.1967), български публицист и литературен критик.
• 140 г. от рождението на Георги Кьосеиванов (1884–27.07.1960), български политик и държавник.
• 95 г. от смъртта на Цветко Дрончилов (16.03.1841–1929), български възрожденски учител и просветен деец.
• 70 г. от смъртта на Димитър Божиков (15.09.1866–1954), български просветен деец и революционер.
• 50 г. от смъртта на Франц Набъл (16.07.1883–1974), австрийски драматург и белетрист.

20.01.
• 165 г. от смъртта на Бетина фон Арним (04.04. 1785–1859), германска писателка.
• 150 г. от рождението на Лазар Киселинчев (Скендер бей) (1874–18.12.1946), български революционер.
• 140 г. от рождението на Ейбрахам Мерит (1884–21.08.1943), американски журналист и писател.
• 135 г. от рождението на Петко Атанасов (1889–07.03.1956), български драматичен артист.
• 85 г. от смъртта на Владимир Руменов (01.05.1870–1939), български военен лекар, политик, общественик и революционер.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Джони Вайсмюлер (02.06.1904–1984), американски плувец, олимпийски шампион и актьор.
• 10 г. от смъртта на Ненко Токмакчиев (13.04.1931–2014), български художник.
• 10 г. от смъртта на Клаудио Абадо (26.06.1933–2014), италиански диригент.

21.01.
• 235 г. от смъртта на Пол Анри Дитрих Холбах (08.12.1723–1789), френски философ.
• 210 г. от смъртта на Бернарден дьо Сен-Пиер (Жан Анри) (19.01.1737–1814), френски писател.
• 150 г. от рождението на Рене-Луи Бер (1874–05.07.1932), френски математик.
• 145 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Любен Каравелов (07.11.1834–1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Скаловски (1909–01.07.2004), македоски композитор, диригент и педагог, автор на музиката на химна на Северна Македония.
• 110 г. от смъртта на полковник Яков Петкович (23.10.1848–1914), български военен лекар.
• 110 г. от смъртта на Димитър Моллов (07.01.1846–1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 100 г. от рождението на Катя Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица, сопран.
• 100 г. от рождението на Бени Хил (1924–20.04.1992), английски комедиен актьор, сценарист и певец.
• 100 г. от рождението на Катя Асенова Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица
• 100 г. от смъртта на Владимир Илич Ленин (10.04.1870–1924), съветски политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Васил Попилиев Димитров (1929–07.06.2002), български актьор.
• 80 г. от рождението на Румен Антонов (1944), български изобретател в областта на автомобилостроенето.
• 70 г. от рождението на Камелия Тодорова (1954), българска певица.
• 40 г. от смъртта на Алан Маршал (02.05.1902–1984), австралийски публицист, фолклорист и писател.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929–2004), български писател и драматург.
• 10 г. от смъртта на Георги Славков – Бенкса (11.09.1958–2014), български футболист, носител на „Златната обувка“ (1981).

22.01.
• 295 г. от рождението на Готхолд Ефраим Лесинг (1729–15.02.1781), германски писател и литературен критик.
• 225 г. от смъртта на Орас дьо Сосюр (17.02.1740–1799), швейцарски геолог, ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.
• 175 г. от рождението на Август Стриндберг (1849–14.05.1912), шведски драматург, писател и художник.
• 155 г. от рождението на Григорий Распутин (1869–30.12.1916), руски монах и мистик.
• 145 г. от рождението на Франсис-Мари Мартинес де Пикабия (1879–30.11.1953), френски художник и поет.
• 145 г. от рождението на Асен Белковски (1879–14.09.1957), български художник.
• 120 г. от рождението на Аркадий Гайдар (1904–26.10.1941), руски писател.
• 120 г. от рождението на Джордж Баланчин (1904–30.04.1983), американски балетмайстор и хореограф, грузинец по произход.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на У Тан (1909–25.11.1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.

23.01
• 435 г. от създаването на руската Патриаршия (1589).
• 115 г. от рождението на Ханс Хас (1919–16.06.2013), австрийски водолаз, зоолог, океанограф, еколог, режисьор на първите документални филми под вода.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Иванов Маджаров (12.02.1854–1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рютгер Хауер (1944–19.07.2019), нидерландски актьор.
• 80 г. от смъртта на Едвард Мунк (12.12.1863–1944), норвежки художник-експресионист.
• 70 г. от рождението на Сава Пиперов (1954), български актьор.
• 60 г. от първото присаждане на животински орган в човешки организъм (1964 г. в САЩ).
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Салвадор Дали (11.05.1904–1989), испански художник.

24.01.
• 345 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Кристиян Волф (1679–09.04.1754), германски философ и математик.
• 245 г. от рождението на Елисавета Алексеевна (1779–16.05.1826), руска императрица, съпруга на император Александър I.
• 205 г. от смъртта на Христо Димитров Доспевски (ок. 1745– 1819), български възрожденски художник.
• 200 г. от смъртта на Жан Луи Андре Теодор Жерико (26.09.1791–1824), френски живописец и график.
• 150 г. от смъртта и 240 г. от рождението на Адам Блек (20.02.1784–1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 135 г. от рождението на Виктор Ефтимиу (1889–27.11.1972), румънски поет, писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Богдан (Бончо) Карастоянов (1899–18.04.1962), български фотограф и кинооператор.
• 105 г. от смъртта на Стефан Руневски (15.08.1877–1919), български писател.
• 90 г. от смъртта на Жеко Радев (31.07.1875–1934), български географ, основоположник на геоморфоложката наука в България.

25.01.
• 265 г. от рождението на Робърт Бърнс (1759–21.07.1796), шотландски поет.
• 170 г. от рождението и 115 г. от смъртта на акад. Георги Златарски (1854–09.08.1909), първият български геолог, основател на Геоложкия институт при Софийския университет; действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор.
• 150 г. от рождението на Уилям Съмърсет Моъм (1874–16.12.1965), английски писател.
• 145 г. от основаването на БНБ (1879).
• 55 г. от рождението на Румен Угрински (1969), български актьор, кукловод и телевизионен водещ.

26.01.
• 310 г. от рождението на Жан-Батист Пигал (1714–21.08.1785), френски бароков скулптор.
• 220 г. от рождението на Йожен Сю (1804–03.08.1857), френски писател.
• 225 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Беноа Клапейрон (1799–28.01.1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 160 г. от смъртта на Вук Стефанович Караджич (26.10.1787–1864), сръбски филолог, етнограф и фолклорист; деец от епохата на националноосвободителното движение на южнославянските народи.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Едуард Сапир (1884–04.02.1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 125 г. от смъртта на Йордан Брадел (01.04.1847–1899), български лекар и общественик.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Тодор Кавалджиев (1934–06.02.2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.
• 5 г. от смъртта на Мишел Льогран (24.02.1932–2019), френски композитор и пианист.

27.01.
• 190 г. от рождението на Дмитрий Менделеев (1834–20.01.1907), руски химик, открил периодичния закон на химичните елементи.
• 210 г. от смъртта на Йохан Готлиб Фихте (19.05.1762–1814), германски философ.
• 90 г. от рождението на Реймон Будон (1934–10.04.2013), френски социолог.
• 60 г. от рождението на Бриджит Фонда (1964), американска актриса.
• 15 г. от смъртта на Джон Ъпдайк (18.03.1932–2009), американски писател и критик.

28.01.
• 1210 г. от смъртта на Карл Велики (02.04.748– 814), крал на Франкското кралство.
• 270 г. от смъртта и 340 г. от рождението на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (03.12.1684–1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 160 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Беноа Клапейрон (26.01.1799–1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 140 г. от рождението Йордан Тодоров Пеев (1884–10.10.1938), български офицер, генерал–майор.
• 85 г. от смъртта на Уилям Йейтс (13.06.1865–1939), ирландски поет, есеист, критик и драматург.
• 60 г. от рождението на Георги Христов (1964), български естраден певец.
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Геров Манчев (27.09.1926–2019), български учен, професор по история, балканист.

29.01.
• 125 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Алфред Сисле (30.10.1839–1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Георги Атанасов (1904–27.03.1952), български художник, илюстратор на приказки.
• 100 г. от патентоването на машината за производство на вафлени фунийки за сладолед от американеца Карл Тейлър (1924).
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димчо Рошманов (1934–08.11.2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 90 г. от смъртта на Фриц Хабер (09.12.1868–1934), немски химик, Нобелов лауреат, разработил метод за промишлено производство на амоняк.
• 85 г. от рождението на Георги Любенов Минчев (1939), български композитор.
• 70 г. от рождението на Греди Асса (1954), български художник.
• 70 г. от рождението на Опра Уинфри (1954), американска телевизионна водеща.

30.01.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (04.01.1795–1829), руски писател.
• 190 г. от рождението на Йоаким III (1834–26.11.1912), вселенски патриарх в Цариград.
• 185 г. от рождението на Васил Диамандиев (1839–01.05.1912), български просветен деец, общественик, политик и революционер.
• 130 г. от рождението на Борис ІІІ (1894–28.08.1943), цар на българите (3 окт. 1918–28 авг. 1943).
• 125 г. от рождението на Макс Тейлър (1899–11.08.1972), южноафрикански вирусолог, създал ваксина против жълтата треска.
• 110 г. от рождението на Борис Машалов (1914–16.07.1962), български народен певец.
• 80 г. от рождението на Цветана Манева (1944), българска актриса.
• 55 г. от рождението на Добромир Банев (1969), български поет и публицист.
• 30 г. от смъртта на Пиер Бул (20.02.1912–1994), френски писател на научна фантастика, автор на книгата „Планетата на маймуните”.

31.01.
• 170 г. от рождението на Стефан Николов Стамболов (1854–06.07.1895), български политик и държавник; министър-председател.
• 125 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (17.01.1870–1899), италианска принцеса, съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
• 120 г. от смъртта на Киро Тулешков (01.03.1846–1904), български просветен и обществен деец.
• 80 г. от смъртта на Жан Жироду (29.10.1882–1944), френски писател и дипломат.
• 55 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Стоян Павлов Загорчинов (03.03.1889–1969), български писател.
• 50 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Самюъл Голдуин (07.1879–31.01.1974), кинопродуцент.
• 20 г. от смъртта на Костадин Гугов (12.02.1935–2004), български народен певец.
• 15 г. от смъртта на Лино Алдани (29.03.1926–2009), италиански писател, автор на научнофантастични романи, повести и сценарии.