Годишнини 2024

Годишнини - януари 2024

Детайли
Последна редакция - 18 декември 2023 г.
Посещения: 541
01.01.
• 575 г. от рождението на Лоренцо Медичи (1449–09.04.1492), италиански хуманист.
• 540 г. от рождението на Улрих Цвингли (1484–11.10.1531), швейцарски религиозен реформатор и политически деец.
• 465 г. от смъртта на Кристиан III (12.08.1503–1559), крал на Дания и Норвегия, наложил лутеранството като официална религия в кралството.
• 250 г. от рождението на Андре Мари Констан Дюмерил (1774–14.08.1860), френски лекар и зоолог.
• 170 г. от рождението на сър Джеймс Джордж Фрейзър (1854–07.05.1941), британски антрополог.
• 145 г. от рождението на Алфред Ърнест Джоунс (1879–11.02.1958), уелски невролог, психоаналитик и официален биограф на Зигмунд Фройд.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на акад. Николай Райнов (1889–02.05.1954), български писател, литературен критик, изкуствовед, професор.
• 130 г. от смъртта на Хайнрих Рудолф Херц (22.02.1857–1894), германски физик, изследовател на електромагнитните вълни.
• 130 г. от смъртта на Неделя Петкова – Баба Неделя (13.08.1826–1894), българска възрожденска учителка.
• 120 г. от откриването на Русенския исторически музей (1904).
• 105 г. от рождението на Джеръм Селинджър (1919–27.01.2010), американски писател.
• 90 г. от рождението на Пенка Павлова (1934–12.02.2020), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 90 г. от смъртта на Якоб Васерман (10.03.1873–1934), германски писател.
• 80 г. от рождението на Латинка Петрова-Джонгалова (1944), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Омар Хасан Ахмад ал-Башир (1944), судански фелдмаршал и политик, президент на Судан от 1989 до 2019 г.
• 70 г. от рождението на Ричард Гибсън (1954), британски актьор.
• 70 г. от създаването на Института по балканистика при БАН (1954).
• 65 г. от рождението на Абдул Ахад Мохманд (1959), първият афганистански космонавт.
• 65 г. от рождението на Мишел Онфре (1959), френски философ.
• 40 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.
• 30 г. от създаването на Европейската икономическа зона (1994).
• 30 г. от смъртта на Вернер Шваб (04.02.1958–1994), австрийски писател.
• 25 г. от официалното появяване на еврото като парична единица (1999).
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Йоханес Марио Зимел (07.04.1924–2009), австрийски писател и сценарист.
02.01.
• 325 г. от рождението на Осман III – Аскетичния (1699–30.10.1757), 25-ият султан на Османската империя.
• 205 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (09.12.1751–1819), испанска кралица, съпруга на крал Карлос IV.
• 200 г. от рождението на Владимир Василиевич Стасов (1824–10.10.1906), руски художник и музикален критик.
• 190 г. от рождението на Тодор Стоянов Бурмов (1834–07.11.1906), български книжовник, политик, първи министър-председател на България след Освобождението.
• 185 г. от рождението на Нешо Бончев Бояджиев (1839–1878), първият български литературен критик, педагог.
• 65 г. от изстрелването на първия изкуствен спътник на Луната – Луна 1 (1959).
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Иванов Станишев (12.05.1933–2019), български поет и преводач, автор за деца.
• 5 г. от смъртта на Димитър (Мончо) Симеонов (22.05.1922–2019), български музикант, диригент и композитор, първият преподавател по саксофон в Консерваторията.
03.01.
• 2130 г. от рождението на Марк Тулий Цицерон (106–07.12.43 пр. н. е.), римски оратор и държавник.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Хайнрих Густав Райхенбах (1824–06.05.1889), германски ботаник и орнитолог.
• 100 г. от смъртта на Иржи Волкер (29.03.1900–1924), чешки поет.
• 95 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Серджо Леоне (1929–30.04.1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 90 г. от рождението на Кръстьо Дренски (1934–05.05.2006), български драматург.
04.01.
• 215 г. от рождението на Луи Брайл (1809–06.01.1852), френски педагог, създател на азбуката за слепи.
• 190 г. от рождението на Василий Перов (1834–29.05.1882), руски живописец.
• 175 г. от рождението на Никола Сукнаров (1849–22.10–1894), български политик и юрист.
• 175 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Франц Ксафер Габелсбергер (09.02.1789–1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 150 г. от рождението на Йозеф Сук (1874–29.05.1935), чешки композитор.
• 120 г. от смъртта на Георги Иванов Странски (13.08.1847–1904), български общественик и държавник, лекар.
• 105 г. от смъртта на Георг Фридрих граф фон Хертлинг (31.08.1843–1919), германски политик, министър-председател и канцлер на Германската империя от 1917 до 1918 г.
• 90 г. от рождението на Рудолф Шустер (1934), словашки политик, президент на Словакия от 1999 до 2004 г.
• 70 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Димитър Папрадишки (1859–1954), български зограф.
• 60 г. от рождението на Христо Наумов Шопов (1964, София), български актьор.
• 45 г. от смъртта на Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) (03.08.1898–1979), българска писателка.
• 15 г. от смъртта на Герт Йонке (08.02.1946–2009), австрийски поет, романист и драматург.
05.01.
• 435 г. от смъртта и 505 г. от рождението на Екатерина Медичи (13.04.1519–1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 345 г. от рождението на Пиетро Скарлати (1679–22.02.1750), италиански композитор, органист и хормайстор.
• 150 г. от рождението на Джоузеф Ърлангър (1874–05.12.1965), американски физиолог, Нобелов лауреат.
• 135 г. от обнародването на указ (1889), с който Висшият педагогически курс при Софийската държавна класическа гимназия става Висше училище; от 1904 – Български университет, а от 1905 – СУ “Св. Климент Охридски”.
• 115 г. от рождението на Андон Митов (1909–29.11.1975), български учен, кардиолог и паразитолог.
• 80 г. от смъртта на Пайсий Каравелов (20.04.1891–1944), български свещеник и общественик.
• 55 г. от смъртта на Франц Теодор Чокор (06.09.1885–1969), австрийски драматург, белетрист и поет.
• 35 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Янко Захариев Янков (01.11.1924–1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 25 г. от смъртта на Виктор Райчев (24.05.1920–1999), български композитор и диригент.
06.01.
• 225 г. от рождението на Джедидая Смит (1799–27.05.1831), американски пътешественик, изследовател и картограф.
• 195 г. от смъртта на Йозеф Добровски (¬17.08.1753–1829), чешки филолог, историограф, създател на славянската филология.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Исак Бродски (1884–14.08.1939), руски живописец и график.
• 140 г. от смъртта на Грегор Йохан Мендел (22.07.1822–1884), чешки генетик, разработил формалната система на наследствеността.
• 140 г. от рождението на Кина Казанджиева-Герджикова (1884–15.03.1950), българска драматична актриса.
• 130 г. от рождението на Владимир Стоянов Григоров (1894–18.03.1985), български художник и преподавател.
• 130 г. от рождението на проф. Асен Димитров (1894–04.07.1960), български оперен диригент и композитор.
• 115 г. от рождението на Здравко Тодоров Сугарев (1909–1993), български математик, статистик и икономист.
• 105 г. от смъртта на Теодор Рузвелт (27.10.1858–1919), държавник, президент на САЩ.
• 80 г. от рождението на Ролф Мартин Цинкернагел (1944), швейцарски лекар, имунолог и Нобелов лауреат.
• 80 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Весела Григорова Василева (22.12.1919–1944), българска поетеса.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Виктор Флеминг (23.02.1889–1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 75 г. от смъртта на Стоян Бъчваров (25.07.1878–1949), български театрален артист и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Давид Алфаро Сикейрос (29.12.1896–1974), мексикански художник.
• 5 г. от смъртта на Иван Ласкин (10.03.1970–2019), български театрален и филмов актьор.
07.01.
• 310 г. откакто англичанинът Хенри Мил патентова пишещата машина (1714).
• 230 г. от рождението на Айлхард Мичерлих (1794–28.08.1863), германски химик, който разпространява теорията за изоморфизма.
• 130 г. откакто англичанинът Уилям Диксън патентова филмовата лента (1894).
• 125 г. от рождението на Степан Шчипачов (1899–01.01.1980), руски поет.
• 125 г. от рождението на Франсис Пуленк (1899–30.01.1963), френски композитор.
• 100 г. от рождението на Захари Медникаров (1924–01.05.2007), български хоров диригент.
• 85 г. от рождението на Иван Радулов (1939), български шахматист.
• 60 г. от рождението на Никълъс Кейдж (1964), американски актьор, режисьор и продуцент, носител на Оскар.
• 45 г. от първото излъчване на телевизионното предаване “Всяка неделя” (1979).
• 40 г. от смъртта на Алфред Кастлер (03.05.1902–1984), френски физик, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Хирохито (29.04.1901–1989), император на Япония от 1926 до 1989 г.
08.01
• 700 г. от смъртта и 770 г. от рождението на Марко Поло (15.09.1254–1324), италиански пътешественик, изследовател на Източна и Южна Азия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824–23.09.1889), английски писател, написал първия криминален роман на англ. език.
• 175 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Степан Осипович Макаров (1849–13.04.1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Феликс Филип Каниц (02.08.1829–1904), унгарски географ, археолог, етнограф, член на Българското книжовно дружество. (”Дунавска България и Балканът”).
• 105 г. от смъртта и 165 г. рождението на Петер Алтенберг (09.03.1859–1919), австрийски писател и поет-импресионист.
• 100 г. от рождението на Стефан Савов (1924–08.01.2000), български юрист, преводач и политик.
• 80 г. от рождението на Тери Брукс (1944), американски писател.
• 65 г. от рождението на Асен Масларски (1959), български певец, музикант и композитор.
09.01.
• 435 г. от рождението на Иван Гундулич (1589–08.12.1638), хърватски поет.
• 400 г. от рождението на Меишо (1624–04.12.1696), японска императрица.
• 225 г. от въвеждането във Великобритания – за първи път в света, на подоходния данък (1799).
• 225 г. от смъртта на Мария Анези (16.05.1718–1799), италианска математичка.
• 155 г. от рождението на барон Ноел Бъкстон (1869–12.09.1948), английски политик, либерал, инициатор на създаването на Балканския комитет.
• 95 г. от рождението на Хайнер Мюлер (1929–30.12.1995) германски драматург и писател.
• 80 г. от рождението на Джими Пейдж (1944), британски китарист, основател и член на рок групата „Лед Зепелин”.
• 65 г. от рождението на Венцислав Мартинов (1959), български комик, режисьор, продуцент, текстописец и сценарист.
• 35 г. от рождението на Нина Добрев (1989), канадска актриса от български произход.
• 25 г. от смъртта на Георги Марковски (31.01.1941–1999), български писател-постмодернист.
10.01.
• 120 г. от бр. 1 на в. ”Българан” под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров (1904).
• 100 г. от рождението на Макс Роуч (1924–16.08.2007), американски джазмузикант и композитор.
• 80 г. от смъртта на Стоян Белинов (30.03.1872–1944), български лекар, учредител на Дружеството за закрила на глухонемите в България.
• 80 г. от смъртта на Андрей Тошев (16.04.1867–1944), български учен-ботаник, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).
• 80 г. от смъртта на Божил Стоянов Божилов (1897–1944), български актьор.
• 80 г. от смъртта на Христо Обрешков (14.03.1907–1944), български цигулар и музикален педагог.
• 75 г. от рождението на Джордж Форман (1949), американски двукратен световен шампион по бокс в свръхтежка категория.
• 65 г. от смъртта на Борис Ахтаров (04.02.1885–1959), български ботаник.
• 10 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Георги Найденов – Гого (06.08.1949–2014), български поп-певец, член на музикалната формация „Тоника“.
11.01.
• 530 г. от рождението на Доменико Гирландайо (02.06. 1448–1494), италиански художник.
• 125 г. от рождението на Грете Бибринг-Лехнер (1899–10.08.1977), австрийска лекарка и психоаналитичка.
• 95 г. от рождението на проф. Людия Иванов (1929–09.07.2002), български зоолог.
• 70 г. от смъртта на Оскар Щраус (06.03.1870–1954), австрийски композитор.
• 40 г. от смъртта на Йордан Миланов Спасов (01.12.1910–1984), български актьор.
• 15 г. от смъртта на Вълкана Стоянова (13.07.1922–2009), българска народна певица.
12.01.
• 505 г. от смъртта и 565 г. от рождението на Максимилиан I (22.03. 1459–1519), император на Свещената Римска империя от династията на Хабсбургите.
• 245 г. от рождението на Никола Клеман (1779–21.11.1841), френски химик.
• 195 г. от смъртта на Фридрих фон Шлегел (10.03.1772–1829), германски писател и философ.
• 150 г. от бр. 1-ви на в. “Век” под редакцията на Марко Балабанов (Цариград, 1874–).
• 125 г. от рождението на Паул Мюлер (1899–12.10.1965), швейцарски химик, Нобелов лауреат, патентовал ДДТ като инсектицид за контрол на паразитите.
• 120 г. от рождението на Георги Славов Караславов (1904–26.01.1980), български писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Коста Странджев (1929–11.11.1991), български белетрист и драматург.
• 75 г. от рождението на Харуки Мураками (1949), японски писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Хауърд Стърн (1954), американски радио и телевизионен водещ, и актьор.
• 60 г. от рождението на Джеф Безос (1964), американски предприемач, основател Amazon.com, аерокосмическата компания Blue Origin, притежава и издателската къща Вашингтон Поуст.
13.01
• 425 г. от смъртта на Едмънд Спенсър (1552–1599), английски поет.
• 175 г. от рождението на Константин Йованович (1849–15.02.1923), австрийски архитект от български произход.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Вин (1864–30.08.1928), германски физик, Нобелов лауреат, извел закона за топлинното излъчване.
• 160 г. от смъртта на Стивън Фостър (04.07.1826–1864), американски композитор, изпълнител и текстописец , познат като „Бащата на американската музика“.
• 160 г. от смъртта на Димитър Мутев (04.09.1818–1864), български просветител, основател на сп. “Български книжици” в Цариград.
• 100 г. от рождението на Волфганг Краус (1924–19.09.1998), австрийски есеист, публицист и литературен критик, основател на Австрийското дружество за литература.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Паул Карл Файерабенд (1924–11.02.1994), австрийски философ.
• 60 г. от рождението на Виолета Георгиева (1964), българска фолклорна певица, изпълнителка на неделинския двуглас.
14.01.
• 1300 г. от възкачването на българския престол на хан Север, последният български владетел от рода Дуло (724).
• 210 г. от откриването на Руската национална библиотека “Салтиков-Шчедрин”, основана 1795 г. от Екатерина II (1814).
• 185 г. от рождението на Йосиф Ковачев (1839–31.10.1898), български педагог и просветен деец.
• 85 г. от смъртта на Валдемар Датски (27.10.1858 – 1939), датски принц, свързан с най-новата история на България.
• 75 г. от смъртта на Хари Стек Съливан (21.02.1892–1949), американски психиатър.
• 65 г. от рождението на Георги Димитров–Джеки (1959–08.05.2021), български футболист.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димитър Манчев (17.07.1934–2009), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Хуан Хелман (03.05.1930–2014), аржентински поет и публицист.
15.01.
• 215 г. от рождението на Пиер Жозеф Прудон (1809–19.01.1865), френски икономист и философ.
• 155 г. от рождението на Станислав Виспянски (1869–28.11.1907), полски драматург и живописец.
• 145 г. от откриването за читатели на Софийската публична библиотека, днес НБ “Св. св. Кирил и Методий” (1879).
• 140 г. от рождението на проф. Георги Иванов Манев (1884–15.07.1965), български физик, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.
• 100 г. от бр. 1 на сп. “Пламък” (1924).
• 95 г. от рождението на Мартин Лутър Кинг (1929–04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.
• 90 г. от смъртта на Херман Бар (19.07.1863–1934), австрийски писател, драматург, театрален и литературен критик.
16.01.
• 275 г. от рождението на Виторио Алфиери (1749–08.10.1803), италиански поет и драматург.
• 230 г. от смъртта на Едуард Гибън (08.05.1737–1794), английски историк.
• 120 г. от рождението на Димитър Добрев Димитров (1904–03.05.1985) , български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател и общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй“.
• 90 г. от рождението на Мерилин Хорн (1934), американска оперна певица.
• 85 г. от рождението на Биньо Иванов (1939–16.04.1998), български поет.
• 70 г. от смъртта на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873–1954), руски писател.
17.01.
• 290 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Франсоа Жозеф Госек (1734–16.02.1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Аугуст Вайсман (1834–05.11.1914), германски биолог.
• 175 г. от рождението на Андон Салчев Балтов (1849–28.02.1918), български офицер.
• 125 г. от рождението на Алфонс (Ал) Капоне (1899–25.01.1947), кръстник на мафията в САЩ.
• 105 г. от рождението на Дафо Трендафилов (1919–04.12.2010), български музикант – майстор-гайдар и преподавател.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Спасов (1934–22.12.1996), български композитор, диригент и педагог.
• 45 г. от смъртта на проф. Храбър Попов (20.03.1896–1979), български архитект.
• 20 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Чеслав Ниемен (16.02.1939–2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.
18.01.
• 335 г. от рождението на Шарл Луи Монтескьо (¬1689–10.02.1755), френски философ и просветител.
• 150 г. от рождението на Георги Георгиев Атанасов (1874–1951), български художник.
• 145 г. от рождението на проф. Александър Михайлов Балабанов (1879–30.11.1955), български литературен критик и историк, преводач и публицист, професор.
• 140 г. от рождението на Павел Францалийски (1884–08.01.1956), български художник-пейзажист.
• 130 г. от рождението на Константин (Кочо) Гърнев (1894–06.06.1966) , български художник.
• 130 г. от рождението на Марин (Минко) Балкански (1894–21.01.1975), български кинооператор, фотограф и режисьор на документални филми.
• 120 г. от рождението на Кари Грант (1904–29.11.1986), американски филмов актьор.
• 110 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Арно Шмит (1914–03.06.1979), германски белетрист и преводач.
• 115 г. от рождението на Асен Василев (1909–17.03.1987), български художник, професор.
• 105 г. от откриването на Парижката мирна конференция (1919).
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Дойно Дойнов (16.07.1929–2014), български историк и общественик.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Иван Вуцов (14.12.1939–2019), български футболист и треньор.
19.01.
• 215 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Едгар Алън По (1809–07.10.1849), писател, белетрист и критик.
• 185 г. от рождението на Пол Сезан (1839–22.10.1906), френски художник, импресионист.
• 160 г. от рождението на Иван Пеев-Плачков (1864–16.08.1942), български просветен деец и политик.
• 155 г. от смъртта на барон д-р Карл фон Райхенбах (12.02.1788–1869), германски химик, геолог и философ.
• 150 г. от смъртта на Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен (02.04.1798–1874), немски поет, романист и филолог.
• 145 г. от рождението на Симеон Трайчев Радев (1879–15.02.1967), български публицист и литературен критик.
• 140 г. от рождението на Георги Кьосеиванов (1884–27.07.1960), български политик и държавник.
• 95 г. от смъртта на Цветко Дрончилов (16.03.1841–1929), български възрожденски учител и просветен деец.
• 70 г. от смъртта на Димитър Божиков (15.09.1866–1954), български просветен деец и революционер.
• 50 г. от смъртта на Франц Набъл (16.07.1883–1974), австрийски драматург и белетрист.
20.01.
• 165 г. от смъртта на Бетина фон Арним (04.04. 1785–1859), германска писателка.
• 150 г. от рождението на Лазар Киселинчев (Скендер бей) (1874–18.12.1946), български революционер.
• 140 г. от рождението на Ейбрахам Мерит (1884–21.08.1943), американски журналист и писател.
• 135 г. от рождението на Петко Атанасов (1889–07.03.1956), български драматичен артист.
• 85 г. от смъртта на Владимир Руменов (01.05.1870–1939), български военен лекар, политик, общественик и революционер.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Джони Вайсмюлер (02.06.1904–1984), американски плувец, олимпийски шампион и актьор.
• 10 г. от смъртта на Ненко Токмакчиев (13.04.1931–2014), български художник.
• 10 г. от смъртта на Клаудио Абадо (26.06.1933–2014), италиански диригент.
21.01.
• 235 г. от смъртта на Пол Анри Дитрих Холбах (08.12.1723–1789), френски философ.
• 210 г. от смъртта на Бернарден дьо Сен-Пиер (Жан Анри) (19.01.1737–1814), френски писател.
• 150 г. от рождението на Рене-Луи Бер (1874–05.07.1932), френски математик.
• 145 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Любен Каравелов (07.11.1834–1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Скаловски (1909–01.07.2004), македоски композитор, диригент и педагог, автор на музиката на химна на Северна Македония.
• 110 г. от смъртта на полковник Яков Петкович (23.10.1848–1914), български военен лекар.
• 110 г. от смъртта на Димитър Моллов (07.01.1846–1914), български лекар, един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението.
• 100 г. от рождението на Катя Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица, сопран.
• 100 г. от рождението на Бени Хил (1924–20.04.1992), английски комедиен актьор, сценарист и певец.
• 100 г. от рождението на Катя Асенова Попова (1924–24.11.1966), българска оперна певица
• 100 г. от смъртта на Владимир Илич Ленин (10.04.1870–1924), съветски политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Васил Попилиев Димитров (1929–07.06.2002), български актьор.
• 80 г. от рождението на Румен Антонов (1944), български изобретател в областта на автомобилостроенето.
• 70 г. от рождението на Камелия Тодорова (1954), българска певица.
• 40 г. от смъртта на Алан Маршал (02.05.1902–1984), австралийски публицист, фолклорист и писател.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929–2004), български писател и драматург.
• 10 г. от смъртта на Георги Славков – Бенкса (11.09.1958–2014), български футболист, носител на „Златната обувка“ (1981).
22.01.
• 295 г. от рождението на Готхолд Ефраим Лесинг (1729–15.02.1781), германски писател и литературен критик.
• 225 г. от смъртта на Орас дьо Сосюр (17.02.1740–1799), швейцарски геолог, ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.
• 175 г. от рождението на Август Стриндберг (1849–14.05.1912), шведски драматург, писател и художник.
• 155 г. от рождението на Григорий Распутин (1869–30.12.1916), руски монах и мистик.
• 145 г. от рождението на Франсис-Мари Мартинес де Пикабия (1879–30.11.1953), френски художник и поет.
• 145 г. от рождението на Асен Белковски (1879–14.09.1957), български художник.
• 120 г. от рождението на Аркадий Гайдар (1904–26.10.1941), руски писател.
• 120 г. от рождението на Джордж Баланчин (1904–30.04.1983), американски балетмайстор и хореограф, грузинец по произход.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на У Тан (1909–25.11.1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.
23.01
• 435 г. от създаването на руската Патриаршия (1589).
• 115 г. от рождението на Ханс Хас (1919–16.06.2013), австрийски водолаз, зоолог, океанограф, еколог, режисьор на първите документални филми под вода.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Иванов Маджаров (12.02.1854–1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 80 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рютгер Хауер (1944–19.07.2019), нидерландски актьор.
• 80 г. от смъртта на Едвард Мунк (12.12.1863–1944), норвежки художник-експресионист.
• 70 г. от рождението на Сава Пиперов (1954), български актьор.
• 60 г. от първото присаждане на животински орган в човешки организъм (1964 г. в САЩ).
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Салвадор Дали (11.05.1904–1989), испански художник.
24.01.
• 345 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Кристиян Волф (1679–09.04.1754), германски философ и математик.
• 245 г. от рождението на Елисавета Алексеевна (1779–16.05.1826), руска императрица, съпруга на император Александър I.
• 205 г. от смъртта на Христо Димитров Доспевски (ок. 1745– 1819), български възрожденски художник.
• 200 г. от смъртта на Жан Луи Андре Теодор Жерико (26.09.1791–1824), френски живописец и график.
• 150 г. от смъртта и 240 г. от рождението на Адам Блек (20.02.1784–1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 135 г. от рождението на Виктор Ефтимиу (1889–27.11.1972), румънски поет, писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Богдан (Бончо) Карастоянов (1899–18.04.1962), български фотограф и кинооператор.
• 105 г. от смъртта на Стефан Руневски (15.08.1877–1919), български писател.
• 90 г. от смъртта на Жеко Радев (31.07.1875–1934), български географ, основоположник на геоморфоложката наука в България.
25.01.
• 265 г. от рождението на Робърт Бърнс (1759–21.07.1796), шотландски поет.
• 170 г. от рождението и 115 г. от смъртта на акад. Георги Златарски (1854–09.08.1909), първият български геолог, основател на Геоложкия институт при Софийския университет; действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор.
• 150 г. от рождението на Уилям Съмърсет Моъм (1874–16.12.1965), английски писател.
• 145 г. от основаването на БНБ (1879).
• 55 г. от рождението на Румен Угрински (1969), български актьор, кукловод и телевизионен водещ.
26.01.
• 310 г. от рождението на Жан-Батист Пигал (1714–21.08.1785), френски бароков скулптор.
• 220 г. от рождението на Йожен Сю (1804–03.08.1857), френски писател.
• 225 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Беноа Клапейрон (1799–28.01.1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 160 г. от смъртта на Вук Стефанович Караджич (26.10.1787–1864), сръбски филолог, етнограф и фолклорист; деец от епохата на националноосвободителното движение на южнославянските народи.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Едуард Сапир (1884–04.02.1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 125 г. от смъртта на Йордан Брадел (01.04.1847–1899), български лекар и общественик.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Тодор Кавалджиев (1934–06.02.2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.
• 5 г. от смъртта на Мишел Льогран (24.02.1932–2019), френски композитор и пианист.
27.01.
• 190 г. от рождението на Дмитрий Менделеев (1834–20.01.1907), руски химик, открил периодичния закон на химичните елементи.
• 210 г. от смъртта на Йохан Готлиб Фихте (19.05.1762–1814), германски философ.
• 90 г. от рождението на Реймон Будон (1934–10.04.2013), френски социолог.
• 60 г. от рождението на Бриджит Фонда (1964), американска актриса.
• 15 г. от смъртта на Джон Ъпдайк (18.03.1932–2009), американски писател и критик.
28.01.
• 1210 г. от смъртта на Карл Велики (02.04.748– 814), крал на Франкското кралство.
• 270 г. от смъртта и 340 г. от рождението на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (03.12.1684–1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 160 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Беноа Клапейрон (26.01.1799–1864), френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
• 140 г. от рождението Йордан Тодоров Пеев (1884–10.10.1938), български офицер, генерал–майор.
• 85 г. от смъртта на Уилям Йейтс (13.06.1865–1939), ирландски поет, есеист, критик и драматург.
• 60 г. от рождението на Георги Христов (1964), български естраден певец.
• 5 г. от смъртта на Кръстьо Геров Манчев (27.09.1926–2019), български учен, професор по история, балканист.
29.01.
• 125 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Алфред Сисле (30.10.1839–1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Георги Атанасов (1904–27.03.1952), български художник, илюстратор на приказки.
• 100 г. от патентоването на машината за производство на вафлени фунийки за сладолед от американеца Карл Тейлър (1924).
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димчо Рошманов (1934–08.11.2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 90 г. от смъртта на Фриц Хабер (09.12.1868–1934), немски химик, Нобелов лауреат, разработил метод за промишлено производство на амоняк.
• 85 г. от рождението на Георги Любенов Минчев (1939), български композитор.
• 70 г. от рождението на Греди Асса (1954), български художник.
• 70 г. от рождението на Опра Уинфри (1954), американска телевизионна водеща.
30.01.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (04.01.1795–1829), руски писател.
• 190 г. от рождението на Йоаким III (1834–26.11.1912), вселенски патриарх в Цариград.
• 185 г. от рождението на Васил Диамандиев (1839–01.05.1912), български просветен деец, общественик, политик и революционер.
• 130 г. от рождението на Борис ІІІ (1894–28.08.1943), цар на българите (3 окт. 1918–28 авг. 1943).
• 125 г. от рождението на Макс Тейлър (1899–11.08.1972), южноафрикански вирусолог, създал ваксина против жълтата треска.
• 110 г. от рождението на Борис Машалов (1914–16.07.1962), български народен певец.
• 80 г. от рождението на Цветана Манева (1944), българска актриса.
• 55 г. от рождението на Добромир Банев (1969), български поет и публицист.
• 30 г. от смъртта на Пиер Бул (20.02.1912–1994), френски писател на научна фантастика, автор на книгата „Планетата на маймуните”.
31.01.
• 170 г. от рождението на Стефан Николов Стамболов (1854–06.07.1895), български политик и държавник; министър-председател.
• 125 г. от смъртта на Мария-Луиза Бурбон-Пармска (17.01.1870–1899), италианска принцеса, съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
• 120 г. от смъртта на Киро Тулешков (01.03.1846–1904), български просветен и обществен деец.
• 80 г. от смъртта на Жан Жироду (29.10.1882–1944), френски писател и дипломат.
• 55 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Стоян Павлов Загорчинов (03.03.1889–1969), български писател.
• 50 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Самюъл Голдуин (07.1879–31.01.1974), кинопродуцент.
• 20 г. от смъртта на Костадин Гугов (12.02.1935–2004), български народен певец.
• 15 г. от смъртта на Лино Алдани (29.03.1926–2009), италиански писател, автор на научнофантастични романи, повести и сценарии.

Годишнини - февруари 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 468
01.02.
• 190 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Кузман Анастасов Шапкарев (1834–18.03.1909), български учител, етнограф и фолклорист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Грандвил Стенли Хол (1844–24.04.1924), американски психолог и педагог.
• 155 г. от бр. 1 на в. “Тъпан”, първият български хумористичен вестник. (Букурещ, 1869–1870.)
• 150 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Хуго фон Хофманстал (1874–15.07.1929), австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
• 145 г. от рождението на Александър Кръстев (1879–17.07.1945), български музикален деец и композитор.
• 145 г. от рождението на Борис Иванов (1879–24.02.1942), български общественик и ботаник, специалист по микология.
• 130 г. от рождението на Джон Форд (1894–31.08.1973), американски кинорежисьор.
• 85 г. от рождението на Клод Франсоа (1939–11.03.1978), френски певец, автор на песента „Comme d'habitude“, известна на английски като „My Way“, изпълнявана от Франк Синатра.
• 80 г. от смъртта на Питер (Пийт) Мондриан (07.03.1872–1944), холандски художник, един от основопожниците на абстракционизма.
• 75 г. от рождението на Михо Михов (1949), български офицер и дипломат, началник на Генералния щаб на Българската армия.
• 75 г. от рождението на Руси Карабалиев (1949), български театрален режисьор и филмов актьор.
• 10 г. от смъртта на Максимилиан Шел (08.12.1930–2014), австро-швейцарски актьор, режисьор и продуцент.

02. 02.
• 430 г. от смъртта на Джовани де Палестрина (1525–1594), италиански композитор.
• 355 г. от рождението на Луи Маршан (1669–17.02.1732), френски виртуозен органист и клавесинист.
• 320 г. от смъртта на маркиз Гийом дьо Лопитал (1661–1704), френски учен, математик.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–09.11.1844), руски писател, баснописец.
• 160 г. от рождението на Стоян Стойков Русев (Дядо Благо) (1864–16.01.1938), български учител и детски писател, съосновател на Съюза на българските писатели.
• 140 г. от смъртта на Иларион Ловчански (1800–1884), български духовник, митрополит.
• 130 г. от рождението на Георги (Жорж) Панайотов Папазов (1894–23.04.1972), български художник.
• 120 г. от рождението на Валерий Павлович Чкалов (1904–15.12.1938), руски летец изпитател.
• 105 г. от рождението на Петър Петров (1919–03.05.2005), български шахматист и журналист.
• 80 г. от смъртта на Иван Димитров Кънчев (10.03.1850–1944), български художник, наречен „старейшината на българските художници“.
• 70 г. от смъртта на Трифон Кунев Бояджиев (20.02.1880–1954), български политик, писател и поет.
• 55 г. от смъртта на Уилям Хенри Прат (с псевдоним Борис Карлоф) (23.11.1887–1969), британски актьор.
• 50 г. от смъртта на Марилуизе Флайсер (23.11.1901–1974), германска писателка, драматург и белетрист.

03. 02.
• 345 г. от смъртта на Ян Стен (ок. 1626–1679), холандски живописец.
• 215 г. от рождението на Феликс Менделсон-Бартолди (1809–04.11.1847), германски композитор, диригент, пианист.
• 165 г. от рождението на Хуго Юнкерс (1859–03.02.1935), немски инженер, изобретател и авиоконструктор.
• 150 г. от рождението на Гертруд Стайн (1874–27.07.1946), американска белетристка.
• 150 г. от рождението на Никола Стоянов Митов (1874–12.06.1967), български икономист и финансист.
• 135 г. от рождението на Карл Теодор Драйер (1889–20.03.1968), датски филмов режисьор.
• 90 г. от рождението на Петър Чернев (1934–14.03.1993), български актьор.
• 65 г. от смъртта на Бъди Холи (07.09.1936–1959), американски рокендрол музикант.

04.02.
• 285 г. от рождението на Джон Робисън (1739–30.01.1805), шотландски физик, професор по естествена философия, един от основателите на теорията на конспирацията.
• 225 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Алмейда Гарет (1799–09.12.1854), португалски писател.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Едуард Сапир (26.01.1884–1939), американски езиковед и антрополог, смятан е за основоположник на етнолингвистиката.
• 85 г. от рождението на Марин Тодоров Колев (1939), български поет.
• 70 г. от рождението на Елисавета Вълчинова-Чендова (1954), български музиколог.

05.02.
• 145 г. от рождението на Ованес Адамян (1879–12.09.1932), арменски инженер, признат за един от основателите на цветната телевизия.
• 115 г. от смъртта на Хаджи Димитър Паничков (ок. 1810–1909), един от първите български издатели и печатари.
• 110 г. от рождението на Уилям Сюард Бъроуз (1914–02.08.1997), американски писател.
• 110 г. от рождението на сър Алън Лойд Ходжкин (1914–20.12.1998), британски физиолог и биофизик.
• 105 г. от рождението на Андреас Георгиу Папандреу (1919–23.06.1996), гръцки политик, министър-председател на Гърция (1981–1989 и 1993–1996).
• 65 г. от смъртта на Курт Закс (29.06.1881–1959), немски музиковед, един от основателите на съвременната органология.
• 25 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Димитър Димитров (11.07.1929–1999), български диригент.
• 10 г. от смъртта на Робърт Дал (17.12.1915–2014), американски политолог.

06. 02.
• 225 г. от рождението на д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (1799–19.10.1870), унгарски ботаник и ентомолог.
• 220 г. от смъртта на Джоузеф Пристли (13.03.1733–1804), химик, откривател на кислорода.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на проф. Теодор Билрот (26.04.1829–1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 120 г. от рождението на проф. Камен Попдимитров (1904–28.10.1992), български цигулар, музикален педагог.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Кийт Уотърхаус (1929–04.09.2009), британски колумнист, романист и автор на многобройни телевизионни новели.
• 95 г. от смъртта на Мария Кристина Австрийска (21.07.1858–1929), австрийска ерцхерцогиня и кралица-регент на Испания.
• 80 г. от смъртта на генерал Кирил Ботев (20.04.1856–1944), български революционер и военен деец, брат на Христо Ботев.
• 30 г. от смъртта на Джак Кърби (28.08.1917–1994), американски художник, писател и редактор на комикси, автор на супергероя Капитан Америка.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Уитмор (01.10.1921–2009), американски актьор.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Розамънд Пилчър (22.09.1924–2019), английска писателка. В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Кавалджиев (26.01.1934–2019), български икономист и политик, вицепрезидент на България от 1997 до 2002 г.

07. 02.
• 130 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Антоан Жозеф Адолф Сакс (06.11.1814–1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 60 г. от първото турне на “Бийтълс” в САЩ (1964).

08. 02.
• 205 г. от рождението на Джон Ръскин (1819–20.01.1900), английски изкуствовед и художествен критик.
• 150 г. от смъртта на Давид Щраус (27.01.1808–1874), германски теолог, пионер в историческото изследване на Иисус Христос.
• 130 г. от рождението на Борис Йоцов (1894–01.02.1945), български филолог и политик, министър на просветата от 1942 до 1944 г.
• 100 г. от използването на газовата камера при изпълнение на смъртно наказание (САЩ, 1924).
• 90 г. от рождението на Лада Галина, псевдоним на Ганка Славова Габровска-Каранфилова (1934–31.03.2015), българска писателка.
• 65 г. от рождението на Симеон Щерев (1959), български борец по борба свободен стил, бронзов олимпийски медалист и трикратен европейски шампион.
• 60 г. от смъртта на Ернст Кречмер (08.10.1888–1964), немски психиатър и психолог.
• 50 г. от смъртта Фриц Цвики (14.02.1898–1974), швейцарски и американски астроном и астрофизик, роден в България.
• 45 г. от смъртта на Денис Габор (05.06.1900–1979), унгаро-английски физик и електроинженер, Нобелов лауреат, създател на теория на холографията.
• 35 г. от учредяването на независимия профсъюз “Подкрепа” (1989).
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Айрис Мърдок (15.07.1919–1999), ирландска писателка.

09. 02.
• 235 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Франц Ксафер Габелсбергер (1789–04.01.1849), германски стенограф, създател на първата курсивна стенография.
• 185 г. от рождението на Илия Блъсков (1839–13.08.1913), български възрожденски писател, публицист и педагог.
• 115 г. от смъртта на Петко Горбанов (17.02.1846–1909), български адвокат, общественик и политик.
• 80 г. от смъртта на Кирил Пърличев (01.03.1875–1944), български революционер, учител и общественик.
• 75 г. откакто България става член на УНИЦЕФ.
• 5 г. от смъртта на Цветана Гълъбова (01.12.1932–2019), българска актриса, първата говорителка на БНТ.

10. 02.
• 145 г. от свикването в Търново на Учредителното народно събрание (1879).
• 125 г. от смъртта на Уилям Колензо (17.11.1811–1899), английски мисионер, ботаник, изследовател на Нова Зеландия.
• 100 г. от рождението на Зафир Йончев (1924–2006), български художник-график.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Джери Голдсмит (1929–21.07.2004), американски композитор на филмова музика.
• 90 г. от рождението на Татяна Лолова (1934–22.03.2021), българска актриса.
• 80 г. от рождението на Георги Тодоров – Жози (1944), български художник, сценограф и актьор.
• 25 г. от смъртта на Петър Алипиев (14.03.1930–1999), български поет и преводач.
• 10 г. от смъртта на Шърли Темпъл (23.04.1928–2014), американска актриса и дипломат.

11. 02.
• 260 г. от рождението на Мари Жозеф Шение (1764–10.01.1811), френски поет, драматург и публицист.
• 215 г. от патентоването на парахода с парна машина от американеца Робърт Фултън (1809).
• 195 г. от рождението на Вилхелм Вестмайер (1829–03.09.1880), немски композитор и пианист.
• 195 г. от смъртта на Александър Сергеевич Грибоедов (15.01.1795–1829), руски писател, драматург.
• 145 г. от смъртта на Оноре Домие (26.02.1808–1879), френски карикатурист, литограф, скулптор и живописец.
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Жак Льоб (07.04.1859–1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 90 г. от рождението на проф. Иван Терзиев (1934–28.02.2021), български режисьор и преподавател.
• 90 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Евстати Стратев (1934–22.11.1984), български актьор.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Паул Карл Файерабенд (13.01.1924–1994), австрийски философ.
• 25 г. от смъртта на Стоян Гъдев - Гъдьо (12.09.1931–1999), български актьор.

12. 02.
• 220 г. от смъртта и 300 г. от рождението на Имануел Кант (22.04.1724–1804), германски класически философ.
• 215 г. от рождението на Чарлс Робърт Дарвин (1809–19.04.1882), английски естествоизпитател, основоположник на съвременната биология и на учението за еволюционното развитие на видовете.
• 215 г. от рождението на Ейбрахам Линкълн (1809–15.04.1865), държавен деец, 16-и президент на САЩ.
• 170 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Михаил Иванов Маджаров (1854–23.01.1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество.
• 145 г. от рождението на Елена Рьорих (1879–05.10.1955), руски философ, писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Ханс фон Бюло (08.01.1830–1894), германски диригент, виртуозен пианист и композитор.
• 85 г. от рождението на Рей Манзарек (1939–20.05.2013), американски певец, продуцент и филмов режисьор, съосновател на групата „Дорс”.
• 80 г. от смъртта на Панарет Брегалнишки (27.05.1878–1944), български православен духовник.
• 65 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Александър Теодоров-Балан (27.10.1859–1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Жан Реноар (15.09.1894–1979), френски кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Хулио Кортасар (26.08.1914–1984), аржентински писател и поет.
• 35 г. от смъртта на Томас Бернхард (09.02.1931–1989), австрийски белетрист, поет и драматург.
• 30 г. от смъртта на Асен Дацев (14.02.1911–1994), български физик.

13. 02.
• 255 г. от рождението и 180 г. от смъртта на Иван Андреевич Крилов (1769–21.11.1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 130 г. от смъртта на Николай Павлович (09.12.1835–1894), български живописец, график, сценограф, художествен критик и обществен деец.

14. 02.
• 1155 г. от смъртта на Константин-Кирил Философ (827–869), славянски просветител, създал заедно с брат си Методий славянската азбука през 863 г.
• 620 г. от рождението на Леон Батиста Алберти (1404–25.04.1472), италиански архитект, теоретик на изкуството, писател и музикант.
• 410 г. от рождението Джон Уилкинс (1614–19.11.1672), английски духовник и философ, един от основателите на британското Кралско научно дружество.
• 245 г. от смъртта на Джеймс Кук (27.10.1728–1779), английски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Кристофър Шоулс (1819–17.02.1890), изобретател, създал първата пишеща машина.
• 155 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Чарлс Уилсън (1869–15.11.1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от създаването на компанията IBM от американеца Томас Уотсън (1924).
• 80 г. от рождението на сър Алън Паркър (1944–31.07.2020), британски режисьор, писател, актьор и продуцент.
• 80 г. от смъртта на Гено Киров Генов (12.11.1866–1944), български драматичен артист, един от основоположниците на художествената рецитация в България.
• 55 г. от смъртта на Никола Балабанов (25.12.1898–1969), български актьор.

15. 02.
• 460 г. от рождението на Галилео Галилей (1564–08.01.1642), италиански физик, астроном и механик.
• 185 г. от рождението на Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов (1839–15.02.1877), български поет, публицист и общественик, дописен член на БКД.
• 155 г. от рождението на Антон Попстоилов Ников (1869–09.08.1928), български историк, фолклорист и етнограф.
• 150 г. от рождението на сър Ърнест Шакълтън (1874–05.01.1922), ирландски пътешественик, изследовател на Антарктика.
• 145 г. от рождението на Павел Делирадев (1879–09.02.1957), български революционер, учен, общественик и публицист.
• 90 г. от рождението на Никлаус Вирт (1934), швейцарски учен, създател на няколко езика за програмиране.
• 90 г. от смъртта на Иван Стоянов Андрейчин (01.05.1872–1934), български писател, преводач, театрален деец; един от първите теоретици на модернизма в българската литература.
• 70 г. от рождението на Мат Грьонинг (1954), американски аниматор, сценарист и продуцент, създател на телевизионното шоу „Семейство Симпсън“.
• 10 г. от смъртта на Еньо Вълчев (04.01.1936–2014), български състезател по борба свободен стил.

16. 02.
• 195 г. от смъртта и 290 г. от рождението на Франсоа Жозеф Госек (17.01.1734–1829), френски композитор и диригент.
• 190 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Ернст Хекел (1834–09.08.1919), немски естественик и философ.
• 95 г. от рождението на Петко Сираков (1929–08.04.1996), български спортист и треньор по борба.
• 85 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Чеслав Ниемен (1939–17.01.2004), полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика.
• 70 г. от рождението на Иън Банкс (Йеин М. Бенкс) (1954–09.06.2013), шотландски писател.
• 70 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Константин Георгиев (27.05.1884–1954), български журналист, автор на текста на марша “Велик е нашият войник”, обявен от 2001 г. за химн на българската армия.

17. 02.
• 270 г. от рождението на Никола-Тома Боден (1754–16.09.1803), френски изследовател, картограф, естественик и хидрограф.
• 170 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Джон Мартин (19.07.1789–1854), английски художник-живописец, гравьор и илюстратор.
• 150 г. от рождението на Томас Уотсън (1874–19.06.1956), индустриалец, създател на компанията IBM.
• 120 г. от смъртта на Херман Емингхаус (20.05.1845–1904), немски психиатър, пионер в детската и юношеската психология и основател на психопатология на развитието.
• 115 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Джеронимо (16.06.1829–1909), индиански вожд на апачите чирикауа.
• 95 г. от рождението на Алехандро Ходоровски – Ходо (1929), чилийско-френски писател, актьор, режисьор и философ.
• 90 г. от рождението на сър Алън Бейтс (1934–27.12.2003), британски актьор.
• 90 г. от рождението на Илия Бручев (1934–15.09.2019), български инженер-геолог.
• 90 г. от смъртта на Албер I (08.04.1875–1934), крал на Белгия от 1909 до 1934 г.
• 85 г. от рождението на Тома Трифоновски (1939–25.12.2010), български художник.
• 65 г. от смъртта на Никола Икономов (26.02.1896–1959), български драматичен артист, режисьор и драматург.

18. 02.
• 460 г. от смъртта на Микеланджело Буонароти (06.03.1475–1564), италиански скулптор, поет, живописец и архитект на Ренесанса.
• 130 г. от рождението на Александър Иванович Опарин (1894–21.04.1980), руски биохимик, академик, член на Световния съвет на мира.
• 95 г. от рождението на Андре Матьо (1929–02.06.1968), канадски пианист и композитор.
• 70 г. от рождението на Джон Траволта (1954), американски актьор.
• 60 г. от рождението на Мат Дилън (1964), американски актьор.

19. 02.
• 135 г. от рождението на Хосе Ривера (1889–19.02.1928), колумбийски писател.
• 105 г. от рождението на Петко Бочаров (1919–02.03.2016), български преводач и журналист.
• 100 г. от рождението на Лий Марвин (1924–29.08.1987), американски филмов актьор.
• 60 г. от смъртта на Димитър Баларев (27.12.1885–1964), български химик.
• 55 г. от смъртта на Петър Завоев (20.06.1880–1969), български журналист и писател.
• 5 г. от смъртта на Карл Лагерфелд (10.09.1933–2019), германски моден дизайнер и фотограф.

20. 02.
• 295 г. от рождението на Фьодор Григориевич Волков (1729–15.04.1763), руски драматичен артист и театрален деец, основател на първия руски театър.
• 265 г. от рождението на Йохан Райл (1759–22.11.1813), германски лекар, автор на термина „психиатрия“ (1808).
• 240 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Адам Блек (1784–24.01.1874), шотландски издател, дал идеята и публикувал първото издание на справочника “Кой кой е”.
• 180 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Джошуа Слокъм (1844–14.11.1909), канадско–американски мореплавател, изследовател и писател.
• 180 г. от рождението на Лудвиг Болцман (1844–05.09.1906), австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Евстратиев Гешов (1849–11.03.1924), български политически и държавен деец, икономист.
• 130 г. от рождението на Ярослав Ивашкевич (1894–02.03.1980), полски писател и обществен деец.
• 110 г. от рождението на Арнолд Шелдън Денкер (1914–02.01.2005), американски шахматист и автор на шахматна литература.
• 85 г. от рождението на Димитър Парапанов (1939), български общественик, основател на: Националната асоциация на сляпо–глухите в България, Националната спортна федерация на сляпо–глухите в България и списание „Звук и светлина“.
• 80 г. от рождението на Ружа Маринска (1944–18.12.1922), български изкуствовед и художествен критик.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Никола Ферманджиев (28.12.1929–1979), български икономист и историк.

21. 02.
• 85 г. от рождението на Дончо Папазов (1939), български мореплавател, редактор на БНТ и политик.
• 55 г. от смъртта на Стефан Иванов Савов (18.04.1896–1969), български актьор и драматург.
• 50 г. от смъртта на Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) (01.01.1898–1974), български поет.
• 35 г. от смъртта на Шандор Мараи (11.04.1900–1989), унгарски писател и публицист.
• 10 г. от смъртта на Джоко Росич (28.02.1932–2014), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Веселин Бранев (28.04.1932–2014), български сценарист, кинорежисьор и писател.

22. 02.
• 125 г. от рождението на Дечко Христов Узунов (1899–26.04.1986), български художник.
• 50 г. от смъртта на Йордан Стратиев (21.03.1898–1974), български поет, преводач и дипломат.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на епископ Йоан Главиницки (29.11.1949–2019), български православен духовник.

23. 02.
• 280 г. от рождението на Майер Ротшилд (1744–19.09.1812), германски предприемач, основател на банкерската династия Ротшилд.
• 190 г. от рождението на Густав Нахтигал (1834–20.04.1885), германски военен лекар, колонизатор и изследовател на Африка.
• 165 г. от смъртта на Зигмунт Крашински (19.02.1812–1859), полски поет и драматург.
• 160 г. от рождението на Вилхелм Щрайберг (1864–19.08.1925), германски лингвист и полиглот.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Виктор Флеминг (1889–06.01.1949), американски филмов режисьор и кинооператор, носител на Оскар.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Димитър Атанасов Страгачев (1894–14.07.1979), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Ерих Кестнер (1899–29.07.1974), германски писател.
• 95 г. от рождението на Алексий II (1929–05.12.2008), патриарх Московски и на цяла Русия.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Георги Колушки (04.11.1864–1944), български химик и икономист.

24. 02.
• 405 г. от рождението на Шарл Льобрюн (1619–12.02.1690), френски художник.
• 320 г. от смъртта на Марк-Антоан Шарпантие (1643–1704), френски бароков композитор.
• 225 г. от смъртта на Георг Лихтенберг (01.07.1742–1799), германски математик, физик и астроном.
• 220 г. от рождението на Емилий Християнович Ленц (1804–10.02.1865), руски физик, академик.
• 115 г. от рождението на Огъст Дърлет (1909–04.07.1971), американски писател.
• 90 г. от смъртта на Гаврил Занетов (1863–1934), български юрист, историк, публицист, литературен критик.
• 35 г. от смъртта на Тодор Панайотов (27.04.1927–1989), български художник-график.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Димитър Грива (30.11.1914–1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Харолд Реймис (21.11.1944–2014), американски актьор, режисьор и сценарист.

25. 02.
• 165 г. от рождението на Васил Кутинчев (1859–30.03.1941), български генерал.
• 145 г. от рождението на Александър Андреев Берхатлиев (1879–01.02.1971), български скулптор.
• 125 г. от смъртта на барон Пол Ройтер (21.07.1816–1899), основател на агенция “Ройтерс”.
• 25 г. от смъртта на Глен Сиборг (19.04.1912–1999), американски учен, Нобелов лауреат, открил плутония и др. химични елементи.
• 15 г. от смъртта на Филип Хосе Фармър (26.01.1918–2009), американски писател на научна фантастика и фентъзи романи.
• 10 г. от смъртта на Пако де Лусия (21.12.1947–2014), испански китарист и композитор, майстор на фламенко китарата.
• 5 г. от смъртта на Красимир Узунов (26.01.1963–2019), български журналист и бизнесмен, собственик на информационна агенция „Фокус“.

26. 02.
• 460 г. от рождението на Кристофър Марлоу (1564–30.05.1593), английски драматург.
• 195 г. от рождението на Леви Щраус (1829–26.09.1902), създател на популярните дънкови облекла.
• 190 г. от смъртта на Алоиз Зенефелдер (06.11.1771– 1834), германски изобретател, открил литографията като способ за повърхностен печат.
• 170 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Михаил Константинов Сарафов (1854–13.12.1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 160 г. от рождението на Антонин Сова (1864–16.08.1928), чешки писател класик.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Костас Варналис (1884–16.12.1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.
• 115 г. от смъртта на Херман Ебингхаус (24.01.1850–1909), германски психолог, един от основателите на експерименталната психология.
• 110 г. от смъртта на Пьотър Семьонов-Тяншански (02.01.1827–1914), руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател и държавник.
• 75 г. от смъртта на Иван Сокачев (08.11.1887–1949), български военен деец, спортен функционер и общественик, автор на известната песен „Ален мак“ (1913).
• 70 г. от рождението на Искра Йосифова (1954–14.09.2005), българска актриса, сценарист и режисьор.
• 70 г. от рождението на Реджеп Ердоган (1954), турски политик, президент на Турция от 2014 г.
• 65 г. от смъртта на Стоян Романски (24.02.1882–1959), български езиковед и етнограф славист.
• 60 г. от рождението на Петър Хубчев (1964), български футболист, национал, треньор и спортно-технически директор.
• 55 г. от смъртта на Карл Ясперс (23.02.1883–1969), германски психиатър и екзистенциалист.
• 25 г. от смъртта на Херберт Бергер (06.12.1932–1999), австрийски белетрист, драматург и журналист.

27. 02.
• 145 г. от откриването на захарина (1879).
• 125 г. от рождението на Чарлз Хърбърт Бест (1899–31.03.1978), канадски физиолог, съоткривател на инсулина.
• 100 г. от рождението на Христо Асърджиев (1924–06.02.2003), български журналист, редактор, автор и организатор на в. „Труд“.
• 35 г. от смъртта на Конрад Лоренц (07.11.1903–1989), австрийски зоолог и орнитолог, основоположник на съвременната етология.

28. 02.
• 155 г. от смъртта на Алфонс дьо Ламартин (21.10.1790–1869), френски историк, политически деец и поет.
• 65 г. от смъртта на Максуел Андерсън (15.12.1888–1959), американски драматург, писател, сценарист и журналист.
• 45 г. от смъртта на Владимир Христов (18.12.1902–1979), български геодезист и астроном, син на поета Кирил Христов.
• 35 г. от смъртта на Херман Бургер (10.07.1942–1989), швейцарски писател.

29. 02.
• 120 г. от рождението на Васил Стоилов (1904–13.02.1990), български живописец

Годишнини - март 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 380
01.03.
• 145 г. от рождението на Александър Стоименов Стамболийски (1879–14.06.1923), български политик и държавник, министър-председател; водач на БЗНС.
• 120 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Глен Милър (1904–16.12.1944), американски джазов музикант.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Иван Кършовски (12.08.1839–1914), български революционер, книжовник и общественик.
• 95 г. от рождението на Георги Марков (1929–11.09.1978), български писател, публицист и дисидент.
• 85 г. от рождението на Цветан Тодоров (1939–07.02.2017), френски семиотик, лингвист и литературовед от български произход.

02. 03.
• 200 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Бедржих Сметана (1824–12.05.1884), чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец.
• 125 г. от смъртта на Николай Хр. Палаузов (09.05.1821–1899), български възрожденски просветен и обществен деец.
• 85 г. от смъртта на Димитър Страшимиров (20.12.1868–1939), български историк, писател, педагог и общественик.
• 85 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Хауърд Картър (09.05.1874–1939), британски археолог и египтолог, откривател на гробницата на Тутанкамон.
• 25 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Дъсти Спрингфийлд (Мери О'Брайън) (16.04.1939–1999), британска поп и соул певица.

03.03.
• 135 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Стоян Павлов Загорчинов (1889–31.01.1969), български писател.
• 115 г. от рождението на Георги Веселинов (1909–22.07.1978), български детски писател и литературен критик.
• 75 г. от рождението на Георги Новаков (1949), български актьор.
• 65 г. от смъртта на Иван Кавалджиев (31.07.1891–1959), български народен музикант, диригент и композитор.

04. 03.
• 145 г. от рождението на Бернхард Келерман (1879–17.10.1951), германски белетрист, пътеписец и есеист.
• 120 г. от рождението на проф. Иван Димитров Леков (1904–04.08.1978), български езиковед-славист.
• 55 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Цветана Романска-Вранска (16.12.1914–1969), български форклорист и етнограф.
• 35 г. от смъртта на Михаил Люцканов (03.04.1900–1989), български оперен певец, баритон.
• 5 г. от смъртта на Весела Тотева (1973–2019), български журналист и продуцент.

05.03.
• 490 г. от смъртта и 530 г. от рождението на Антонио Алегри да Кореджо (08.1494–1534), италиански художник.
• 135 г. от рождението на Никола Георгиев (Бельов) (1889–29.11.1957), български писател.
• 80 г. от смъртта на Макс Жакоб (12.07.1876–1944), френски поет, художник и критик.
• 25 г. от смъртта на Кръстан Дянков (10.11.1933–1999), български журналист, есеист и преводач.

06. 03.
• 405 г. от рождението на Сирано дьо Бержерак (1619–28.07.1655), френски писател.
• 365 г. от рождението на Саломо Франк (1659–14.06.1725), германски поет и либретист.
• 185 г. от рождението на Олегарио Виктор Андраде (1839–30.10.1882), аржентински поет.
• 120 г. от рождението на Ценко Цветанов (1904–09.03.1960), български писател, литературен критик, библиограф, преводач и педагог.
• 115 г. от рождението на Станислав Йежи Лец (1919–07.05.1966), полски писател.
• 95 г. от рождението на Борис Георгиев Николов (Моката) (1929–29.01.2017), български боксьор и треньор.
• 75 г. от смъртта на Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова) (1871–1949), българска писателка.

07. 03.
• 750 г. от смъртта на Тома Аквински (1225–1274), християнски философ.
• 100 г. от рождението на Кобо Абе (1924–22.01.1993), японски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Стенли Кубрик (26.07.1928–1999), американски режисьор, сценарист и продуцент.

08. 03.
• 310 г. от рождението на Карл Бах (1714–14.12.1788), германски композитор и музикант.
• 165 г. от рождението на Кенет Греъм (1859–06.07.1932), британски детски писател.
• 160 г. от бр. 1 на в. “Будущност”, редактиран от Георги С. Раковски (Букурещ, 1864).
• 155 г. от смъртта на Луи-Ектор Берлиоз (11.12.1803–1869), френски композитор, диригент, музикален критик.
• 145 г. от рождението на Ото Хан (1879–28.07.1968), германски химик, Нобелов лауреат, наричан „баща на ядрената химия“.
• 95 г. от рождението на Видин Даскалов (1929–28.08.2001), български оперетен артист.
• 70 г. от рождението на Ели Скорчева (1954), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на Тодор Герасимов (31.03.1903–1974), български археолог и нумизмат.

09. 03.
• 2503 г. от смъртта на Конфуций (09.10.552–479), китайски мислител и философ.
• 570 г. от рождението на Америго Веспучи (1454–22.02.1512), италиански търговец, мореплавател и картограф.
• 210 г. от рождението на Тарас Григориевич Шевченко (1814–10.03.1861), украински поет, художник, революционен демократ.
• 165 г. рождението и 105 г. от смъртта на Петер Алтенберг (1859–08.01.1919), австрийски писател и поет-импресионист.
• 120 г. от рождението на Гунчо Гунчев (1904–02.06.1940), български географ, етнограф, есперантист и филателист, основоположник на българската геоморфология.
• 100 г. от рождението на Константин Николов Илиев (1924–06.03.1988), български диригент и композитор.
• 90 г. от рождението на Любен Гройс (1934–04.02.1982), български театрален режисьор.
• 90 г. от рождението на Юрий Алексеевич Гагарин (1934–27.03.1968), първият космонавт в историята на човечеството.
• 80 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Карел Шкорпил (15.05.1859–1944), чешки археолог и етнограф, един от основоположниците на археологията в България.
• 30 г. от смъртта на Хенри Чарлс Буковски (16.08.1920–1994), американски поет, романист и публицист.

10. 03.
• 180 г. от рождението на Пабло де Сарасате (1844–20.09.1908), испански цигулар и композитор.
• 160 г. от рождението на Михаил Такев Юнаков (1864–24.01.1920), български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия.
• 95 г. от рождението на Соня Кънчева (1929–18.06.2006), българска народна певица.
• 90 г. от рождението на Атанас Косев (1934–08.02.2021), български поет и композитор, автор на филмова и поп музика.
• 75 г. от рождението на Агоп Мелконян (1949–23.07.2006), български писател фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател.
• 70 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Чавдар Петров Мутафов (01.10.1889–1954), български белетрист, художествен критик и есеист.
• 30 г. от смъртта на Христо Георгиев Кацаров (27.10.1923–1994), български драматург и поет; белетрист.

11. 03.
• 480 г. от рождението на Торквато Тасо (1544–25.04.1595), италиански поет.
• 460 г. от началото на руското книгопечатане – издадена е първата руска печатна книга “Апостол” в печатницата на Иван Фьодоров (1564).
• 285 г. от рождението на Софроний Врачански (1739–23.09.1813), български възрожденски книжовник, учител, общественик.
• 100 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Иван Евстратиев Гешов (20.02.1849–1924), български политически и държавен деец, икономист.
• 55 г. от смъртта на Джон Уиндъм (10.07.1903–1969), английски писател на научна фантастика.
• 30 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Йоан Левиев (31.10.1934–1994), български художник.

12. 03.
• 135 г. от рождението на Вацлав Фомич Нижински (1889–08.04.1950), руски балетист и балетмайстор, поляк по произход.
• 200 г. от рождението на Густав Кирхоф (1824–17.10.1887), германски физик.
• 110 г. от рождението на Марко Бехар (1914–15.09.1973), български художник.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Георги Петров Димитров (02.05.1904–1979), български музикален деец и композитор.
• 25 г. от смъртта на Йехуди Менухин (22.04.1916–1999), американски цигулар и диригент.
• 10 г. от смъртта на Здравко Чолаков (22.09.1941–2014), български литературен историк и критик.

13. 03.
• 190 г. от рождението на Иван Найденов (1834–15.09.1910), български просветен деец и журналист.
• 125 г. от рождението на Панчо Владигеров (1899–08.09.1978), български композитор, пианист, диригент и педагог.
• 5 г. от смъртта на Николаос Муцопулос (27.12.1927–2019), гръцки археолог, откривател на гроба на цар Самуил.

14. 03.
• 220 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Йохан Щраус-баща (1804–25.09.1849), австрийски композитор, цигулар и диригент.
• 170 г. от рождението на Паул Ерлих (1854–20.08.1915), германски химик, имунолог, лекар и бактериолог, основоположник на химиотерапията.
• 145 г. от рождението на Алберт Айнщайн (1879–18.04.1955), германски учен, физик теоретик, един от създателите на съвременната физика.
• 65 г. от смъртта на Недялка Симеонова (02.12.1901–1959), български цигулар.
• 55 г. от смъртта на Николай Фол (13.01.1898–1969), български писател, драматург и режисьор.

15. 03.
• 170 г. от рождението на Емил фон Беринг (1854–31.03.1917), германски бактериолог, открил противодифтерийния и противотетанусния лечебни серуми; слага началото на серотерапията в медицината.
• 170 г. от рождението на Иван Стефанов Гешов (1854–24.04.1932), български политик и дипломат.
• 120 г. от рождението на Трайко Запрянов Атанасов (1904–02.11.1992), български лекар и учен.
• 95 г. от рождението на Атанас Божков (1929–11.03.1995), български изкуствовед.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Крикор Азарян (1934–14.12.2009), български режисьор.
• 45 г. от смъртта на Емилиян Станев (28.02.1907–1979), български писател.

16. 03.
• 235 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Георг Симон Ом (1789–06.07.1854), германски физик.
• 230 г. от рождението на Ами Буе (16.03.1794–21.11.1881), френски учен, поставил началото на геологическите проучвания на Балканския полуостров и България.
• 185 г. от рождението на Рьоне Сюли Прюдом (Рьоне Франсоа Арман Прюдом) (1839–07.09.1907), френски поет.
• 165 г. от рождението на Александър Степанович Попов (1859–13.01.1906), руски физик, изобретател на радиото.
• 140 г. от рождението на Александър Беляев (1884–06.01.1942), руски писател.

17.03.
• 190 г. от рождението на Готлиб Даймлер (1834–06.03.1900), германски инженер, създател на първия мотоциклет в света.
• 105 г. от рождението на Нат Кинг Кол (1919–15.02.1965), американски музикант и певец.
• 95 г. от рождението на Нено Иванов (1929–17.12.1991), български фитопатолог.
• 80 г. от рождението на Георги Братанов (1944–05.05.2000), български писател и журналист.
• 75 г. от смъртта на Александра Екстер (06.01.1882–1949), украинска художничка, сценограф и педагог, виден представител на авангардизма.

18. 03.
• 440 г. от смъртта на Иван Грозни (25.08.1530–1584), руски цар.
• 180 г. от рождението на Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844–21.06.1908), руски композитор и педагог.
• 150 г. от рождението на Николай Александрович Бердяев (1874–24.03.1948), руски философ и публицист.
• 115 г. от смъртта и 190 г. от смъртта на Кузман Анастасов Шапкарев (01.02.1834–1909), български учител, етнограф и фолклорист.
• 95 г. от рождението на Криста Волф (1929–01.12.2011), германска писателка.
• 60 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Норберт Винер (26.11.1894–1964), американски математик, смятан за баща на кибернетиката.

19. 03.
• 115 г. от рождението на Петър Атанасов Славински (1909–24.10.1993), български писател, белетрист.
• 20 г. от смъртта на Христо Градечлиев (18.07.1935–2004), български художник.

20. 03.
• 130 г. от смъртта на Лайош Кошут (19.09.1802–1894), унгарски политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Илзе Тилш (1929–21.02.2023), австрийска писателка.
• 60 г. от смъртта на Аспарух Темелков (21.03.1896–1964), български актьор.
• 50 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Нейчо Попов (13.07.1924–1974), български актьор.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Стоян Венев (21.09.1904–1989), български живописец и карикатурист.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Юлиана Нидерландска (30.04.1909–2004), кралица на Нидерландия от 1948 до 1980 г.

21. 03.
• 185 г. от рождението на Модест Петрович Мусоргски (1839–28.03.1881), руски композитор.
• 135 г. от рождението на Иван Метев Христов (1889–16.06.1913), първият български дипломиран текстилен инженер.
• 5 г. от смъртта на Стефка Кушлева (16.02.1938–2019), българска народна певица, композитор, диригент и педагог.
• 5 г. от смъртта на Христо Танев (21.09.1943–2019), български художник и хералдик.

22. 03.
• 565 г. от рождението и 505 г. от смъртта на Максимилиан I (1459–12.01.1519), император на Свещената Римска империя от династията на Хабсбургите.
• 425 г. от рождението и 380 г. от смъртта на Антонис ван Дайк (1599–09.12.1644), фламандски живописец.
• 145 г. от премиерата на операта “Евгений Онегин” на Чайковски в Москва (1879).
• 115 г. от рождението на Мита Стойчева (1909–20.08.1976), българска народна певица.
• 105 г. от пускането в експлоатация на първата в света въздушна линия, свързваща Париж и Брюксел (1919).
• 100 г. от рождението на Георги Попов (1924–07.03.1995), български актьор.
• 85 г. от рождението на Атанас Киряков Атанасов (1939), български актьор, сценарист и режисьор.
• 65 г. от рождението на Жан Виденов (1959), български политик и държавник, министър–председател.

23. 03.
• 275 г. от рождението на Пиер Симон Лаплас (23.03.1749–05.03.1827), френски астроном, математик, физик.
• 145 г. от рождението на Константин Мутафов (1879–19.03.1946), български белетрист, драматург, преводач.
• 100 г. от рождението на Славка Славова (1924–06.04.2002), българска актриса.
• 75 г. от рождението на Ириней Константинов (1949), български актьор.

24. 03.
• 530 г. от рождението на Георг Агрикола (1494–21.11.1555), германски лекар, минералог и металург.
• 190 г. от рождението на Уилям Морис (1834–03.10.1896), английски дизайнер, художник и писател.
• 180 г. от смъртта на Бертел Торвалдсен (19.11.1770–1844), датски скулптор.
• 150 г. от рождението на Хари Худини (1874–31.10.1926), американски илюзионист и каскадьор.
• 130 г. от рождението на Дора Метева (Дарина Апостолова) (1894–07.03.1967), българска поетеса и учителка.
• 65 г. от възстановяването на дипломатическите отношения между България и САЩ (1959).
• 40 г. от смъртта на Васил Величков (Стоичков) (19.01.1918–1984), първият български пилот на реактивен самолет.
• 35 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Станислав Сивриев (16.09.1924–1989), български писател и общественик.

25. 03.
• 135 г. от рождението на Константин Щъркелов (1889–29.04.1961), български художник-пейзажист, майстор на акварела.
• 125 г. от пускането в Москва на първия електрически трамвай (1899).
• 110 г. от смъртта на Фредерик Мистрал (08.09.1830–1914), френски поет.
• 90 г. от рождението на Христо Константинов Фотев (1934–27.07.2002), български поет.

26. 03.
• 185 г. от смъртта на Юрий Иванович Венелин (22.09.1802–1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
• 150 г. от рождението на Робърт Фрост (1874–29.01.1963), американски поет.
• 125 г. от рождението на Асен Камбуров (1899–12.12.1958), български актьор.
• 120 г. от рождението на Джоузеф Кембъл (1904–30.10.1987), американски писател, редактор и митолог.
• 85 г. от рождението на Андрей Пантев (1939), български историк.
• 65 г. от смъртта на Реймънд Чандлър (23.07.1888–1959), писател.
• 40 г. от смъртта на Бранко Чопич (01.01.1915–1984), югославски писател.
• 25 г. от смъртта и 110 г. от рождението и на Ганка Найденова-Стоилова (19.05.1914–1999), българска литературоведка, племенница на Пейо Яворов.
• 20 г. от смъртта на Рачко Ябанджиев (29.05.1920 –2004), български актьор.

27. 03.
• 75 г. от учредяването на Научно-техническия съюз в България (1949).
• 20 г. от смъртта на Робер Мерл (29.08.1908–2004), френски писател и драматург.

28. 03.
• 200 г. от рождението на Бранко Радичевич (1824–01.07.1853), сръбски поет романтик.
• 165 г. от бр. 1 на в. “България” под редакцията на Драган Цанков (Цариград, 1859).
• 110 г. от рождението на Бохумил Храбал (1914–03.02.1997), чешки писател.
• 95 г. от рождението на проф. Вера Мутафчиева (1929–09.06.2009), български писател – белетрист, историк; член на Българска академия на науките.
• 85 г. от рождението на Продан Нончев (1939–08.11.2013), български актьор.
• 55 г. от смъртта на Дуайт Айзенхауер (14.10.1890–1969), американски офицер и политик, президент на САЩ (1953–1961).
• 30 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Йожен Йонеско (26.11.1909–1994), румънско-френски драматург и писател.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Морис Жар (13.09.1924–2009), френски филмов композитор и диригент, баща на Жан Мишел Жар.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Влади Киров (28.11.1949–28.03.2019), български сценарист и писател.

29. 03.
• 230 г. от смъртта на Жан-Антоан дьо Кондорсе (17.09.1743–1794), френски философ, математик и политик.
• 80 г. от рождението на Владимир Гаджев (1944), български музикален критик и журналист.
• 70 г. от рождението на Ахмед Доган (1954), български политик.
• 20 г. откакто България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове.
• 15 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Климент Денчев (Бате Климбо) (26.05.1939–2009), български актьор.

30. 03.
• 180 г. от рождението на Пол Верлен (1844–08.01.1896), френски поет, един от родоначалниците на символизма.
• 145 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Стефан Лазаров Костов (1879–27.09.1939), български драматург и учен етнограф.
• 70 г. от смъртта на Иван Василев Дипчев (08.01.1885–1954), български генерал-майор, комендант на София през 1927 г.

31.03.
• 185 г. от рождението на Николай Михайлович Пржевалски (1839–20.10.1888), руски пътешественик и географ , изследовател на Централна Азия.
• 175 г. от рождението на д-р Джеймс Тайлър Кент (1849–06.06.1916), американски хомеопат.
• 135 г. от тържественото откриване на Айфеловата кула в Париж (1889).
• 110 г. от рождението на Октавио Пас (1914–19.04.1998), мексикански поет и есеист.
• 90 г. от рождението на Ричард Чембърлейн (1934), американски актьор.
• 85 г. от рождението на Звиад Гамсахурдия (1939–31.12.1993), грузински политик, дисидент, литературовед и писател. Първият демократично избран президент на Р. Грузия.
• 20 г. от смъртта на Иван Костов Николов (24.12.1913–2004), български геолог, минералог-кристалограф.

Годишнини - април 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 348
• 180 г. от пробната книжка на сп. „Любословие или периодическо повсеместно списание”, първото българско списание, издавано и редактирано от Константин Фотинов. (Смирна, 1844–1846).

01.04.
• 445 г. от основаването на университета във Вилнюс (1579).
• 215 г. от рождението на Николай Василиевич Гогол (1809–04.03.1852), руски писател.
• 115 г. от рождението на Бинка Борисова Вазова-Николова (1909–2007), българска художничка.
• 95 г. от рождението на Иван Станчов (1929–24.11.2021), български дипломат.
• 95 г. от рождението на Милан Кундера (1929–11.07.2023), чешки писател и драматург.
• 85 г. от рождението на проф. Людмил Даковски (1939), български учен.
• 85 г. от рождението на Петко Еврев (1939–12.12.2020), български архитект.
• 85 г. от смъртта на Антон Макаренко (13.03.1888–1939), руски педагог.
• 65 г. от създаването на Българската национална филмотека (1959).

02.04.
• 125 г. от рождението на проф. Саздо Тричков (1899–30.09.1996), български физик.
• 125 г. от рождението на проф. Цеко Торбов (1899–08.06.1987), български правист, философ и преподавател.
• 110 г. от смъртта на Паул фон Хайзе (15.03.1830–1914), германски писател, поет и драматург, Нобелов лауреат.
• 105 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Херман Хелмер (13.07.1849–1919), германски архитект.
• 50 г. от смъртта на Жорж Помпиду (05.07.1911–1974), френски политик, министър-председател на Франция в периода 1962–1968 г. и президент на Франция от 1969 до 1974 г.
• 10 г. от смъртта на Веселина Цанкова (19.10.1931–2014), българска писателка и сценарист.

03.04.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Юлиуш Словацки (04.09.1809–1849), полски поет и драматург.
• 145 г. от обявяването на София за столица на България (1879).
• 140 г. от рождението на Иван Петров Йончев (1884–26.05.1918), български поет.
• 115 г. от рождението на Роберт Щилмарк (1909–30.09.1985), руски писател.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Марлон Брандо (03.04.1924–01.07.2004), американски актьор.
• 90 г. от рождението на Христофор Тзавелла (1934–09.11.2018), български културолог и фолклорист.

04.04.
• 250 г. от смъртта на Оливър Голдсмит (10.11.1730–1774), английски писател.
• 135 г. от рождението на Ерик Витковер (1899–06.01.1983), английски психоаналитик и психиатър.
• 135 г. от рождението на Борис Грежов (1889–20.03.1968), български филмов режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Александър Афиногенов (1904–29.10.1941), руски драматург и критик.
• 110 г. от рождението на Маргьорит Дюрас (1914–03.03.1996), френска писателка, сценарист и режисьор.
• 105 г. от рождението на Веселин Симеонов Ханчев (1919–1966), български поет и преводач.
• 95 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Карл Фридрих Бенц (25.11.1844–1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 85 г. от рождението на Светослав (Славчо) Пеев (1939), български актьор, режисьор и художник.
• 80 г. от рождението на Роберт Шиндел (1944), австрийски писател.
• 55 г. от рождението на Христо Мутафчиев (1969), български актьор.
• 40 г. от смъртта на Олег Антонов (25.01.1906–1984), съветски авиоконструктор, създател на самолетите „Ан”.
• 40 г. от смъртта на Борис Арабов (19.02.1925–1984), български драматичен и филмов артист.
• 20 г. от смъртта на Стефан Попов (Замората) (14.03.1930–2004), един от първите български състезатели по плуване.

05.04.
• 230 г. от смъртта и 265 г. от рождението на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 220 г. от рождението на Матиас Шлайден (1804–23.06.1881), германски ботаник, един от основоположниците на клетъчната теория.
• 150 г. от премиерата във Виена на операта “Прилепът” на Щраус (1874).
• 125 г. от рождението на Събчо Атанасов Събев (1899–29.05.1950), български оперен певец.
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), български литературен критик и теоретик, философ; член на Българското книжовно дружество, професор.
• 100 г. от рождението на Пенчо Радков Кулеков (1924–12.10.2017), български художник и илюстратор.
• 95 г. от рождението на Хюго Клаус (1929–19.03.2008), белгийски писател.
• 90 г. от рождението на Роман Херцог (1934–10.01.2017), германски политик, бундеспрезидент на Германия между 1994 и 1999 г.
• 5 г. от смъртта на Сидни Бренър (13.01.1927–2019), южноафрикански биолог, Нобелов лауреат, работил в сферата на генетиката и молекулярната биология.

06.04.
• 825 г. от смъртта на Ричард I Лъвското сърце (08.09.1157–1199), крал на Англия.
• 195 г. от смъртта на Нилс Хенрик Абел (05.08.1802–1829), норвежки математик.
• 175 г. от рождението на Джон Уотърхаус (1849–10.02.1917), английски художник, прерафаелист.
• 95 г. от рождението на Богдан Митов (1929), български белетрист.
• 45 г. от смъртта на Иван Васильов (28.02.1893–1979), български архитект.
• 15 г. от смъртта и 60 г. от рождението на Борис Чернев (19.07.1964–2009), български актьор и дубльор на филми и реклами.
• 15 г. от смъртта на проф. Петър Пашов (01.04.1931–2009), български езиковед, автор „Практическа българска граматика“.

07.04.
• 410 г. от смъртта на Ел Греко (псевдоним на Доминикос Теотокопулос) (ок. 1541–1614), испански живописец от гръцки произход.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Жак Льоб (1859–11.02.1924), германо-американски физиолог и биолог.
• 135 г. от рождението на Габриела Мистрал (1889–10.01.1957), чилийска поетеса.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Йоханес Марио Зимел (1924–01.01.2009), австрийски писател.
• 95 г. от рождението на Дамян Заберски (1929–23.01.2006), български художник.
• 95 г. от смъртта на Едуар Шюре (21.01.1841–1929), френски писател, философ и музиколог.
• 85 г. от рождението на Франсис Форд Копола (1939), американски режисьор и сценарист.
• 80 г. от рождението на Макото Кобаяши (1944), японски физик, Нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Джеки Чан (1954), китайски актьор, режисьор, продуцент и сценарист.

08.04.
• 165 г. от рождението на Едмунд Хусерл (1859–27.04.1938), германски философ, считан за основател на феноменологията.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на сър Джон Хикс (1904–20.05.1989), английски икономист, Нобелов лауреат.
• 110 г. от смъртта на Якуб Арбес (12.06.1840–1914), чешки писател и журналист, създавател на жанра „романето”.
• 95 г. от рождението на Жак Брел (1929–09.10.1978), белгийски певец, автор на песни, актьор и режисьор.

09.04.
• 270 г. от смъртта и 345 г. от рождението на Кристиян Волф (24.01.1679–1754), германски философ и математик.
• 220 г. от смъртта на Жак Некер (30.09.1732–1804), френски държавник, финансист и банкер.
• 160 г. от рождението на Арчибалд Нокс (1864–22.02.1933), британски дизайнер и художник.
• 120 г. от смъртта на Исабела II (10.10.1830–1904), кралица на Испания от 1833 до 1868 г.
• 65 г. от смъртта на Франк Лойд Райт (08.06.1867–1959), американски архитект, интериорен дизайнер, теоретик и основоположник на т. нар. органична архитектура.

10.04.
• 160 г. от рождението на Ойген д'Албер (1864–03.03.1932), шотландско-германски композитор, диригент и пианист.
• 45 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов с кораба “Союз–33” (1979).
• 45 г. от смъртта на Нино Рота (рождено име Джовани Рота Риналди) (03.12.1911–1979), италиански композитор.

11.04.
• 510 г. от смъртта и 580 г. от рождението на Донато Браманте (1444–1514), знаменит италиански архитект и художник.
• 155 г. от рождението на Густав Вигеланд (1869–12.03.1943), норвежки скулптор.
• 145 г. от създаването на българската поща. На този ден през 1879 г. руският императорски комисар в България, княз Дондуков-Корсаков, публикува „Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
• 105 г. от основаването на Международната организация на труда (МОТ) (1919).
• 90 г. от смъртта на Джон Колиър (27.01.1850–1934), британски писател и художник- прерафаелист.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Руска Михайлова Мануилова (Роза Попова) (1879–11.04.1949), българска актриса и режисьорка, съпруга на детския писател Чичо Стоян.
• 30 г. от създаването на Национален съвет на жените в България (1994).

12.04.
• 340 г. от смъртта на Николо Амати (03.12.1596–1684), италиански майстор на цигулки и др. струнни инструменти.
• 145 г. от получаването на първия патент от Томас Едисон за вакуумна лампа с платинова спирала (електрическата крушка) (1879).
• 115 г. от смъртта на Данаил Попов (01.01.1840–1909), български революционер, съратник на Васил Левски.
• 105 г. от рождението на Петър Георгиев Петров (1919–2005), български оперен певец.
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Драган Тенев (1919–27.09.1999), български юрист, историк и публицист.
• 100 г. от рождението на Лиляна Бочева (1924–20.09.2005), български хоров диригент и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Доси Петров Досев (1934–19.09.2022), български актьор.
• 90 г. от рождението на Севелина Гьорова (1934–06.10.2007), български изкуствовед и театрален критик.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Тодор Еврев (12.04.1934–1994), български лекар, проф. по генетика.
• 90 г. от смъртта на Никола Генев Колчев (18.01.1856–1934), български генерал-лейтенант и опълченец-поборник.
• 50 г. от смъртта на Методи Андонов (16.03.1932–1974), български режисьор.
• 10 г. от смъртта на Борис Карадимчев (30.03.1933–2014), български композитор.

13.04.
• 1210 г. от смъртта на Крум (неизв.–814), български владетел и военачалник, създател на първото законодателство в българската средновековна държава.
• 505 г. от рождението и 435 г. от смъртта на Екатерина Медичи (1519–05.01.1589), френска кралица от италианския род Медичи.
• 125 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Стефан Гъдуларов (1899–27.07.1969), български актьор и режисьор.
• 120 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Степан Осипович Макаров (08.01.1849–1904), руски вицеадмирал, океанограф и изобретател.
• 120 г. от смъртта на Василий Василиевич Верешчагин (26.10.1842–1904), руски художник, баталист.
• 85 г. от рождението на Шеймъс Хийни (1939–30.08.2013), ирландски поет, драматург и преводач.
• 80 г. от смъртта на Харалампи Тачев (19.07.1875–1944), първият български художник-декоратор.

14.04.
• 395 г. от рождението на Кристиан Хюйгенс (1629–08.07.1695), нидерландски учен.
• 300 г. от рождението на Габриел дьо Сент-Обен (1724–14.02.1780), френски график.
• 270 г. от рождението на граф Николай Румянцев (1754–15.01.1826), руски държавник, дипломат и историк.
• 265 г. от смъртта на Георг Фридрих Хендел (23.02.1685–1759), германски композитор.
• 145 г. от приемането на Органическия устав (конституция) на Източна Румелия, изработен от Европейска комисия (1879).
• 85 г. от рождението на Антон Митев Карастоянов (1939–21.12.2005), български актьор.
• 70 г. от рождението на Брус Стърлинг (1954), американски писател.
• 15 г. от смъртта на Морис Дрюон (23.04.1918–2009), френски писател.

15.04.
• 270 г. от смъртта на Якопо Рикати (28.05.1676–1754), италиански математик.
• 260 г. от смъртта на Жана-Антоанет Поасон (мадам Дьо Помпадур) (29.12.1721– 1764), фаворитка на френския крал Луи XV.
• 170 г. от рождението на Антон Безеншек (1854–11.12.1915), словенски езиковед, стенограф и публицист, живял в България и приспособил стенографската система на Габелсбергер за южнославянските езици.
• 150 г. от рождението на Йоханес Щарк (1874–21.06.1957), германски физик, Нобелов лауреат.
• 150 г. от организирането в Париж на първата групова изложба на произведения на художници импресионисти (1874).
• 120 г. от рождението на Аршил Горки (Востаник Манук Адоян) (1904–21.07.1948), американски художник от арменски произход, един от основоположниците на абстрактния сюрреализъм.
• 105 г. откакто на гара София спира за пръв път международният влак “Ориент експрес” (1919).
• 105 г. от смъртта на Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866–1919), първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач и общественик.
• 75 г. от рождението на Алла Пугачова (1949), руска певица.
• 45 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Харолд Хаубенщок, известен с псевдонима си Хари Майен (31.08.1924–1979), германски актьор, режисьор и драматург.

16.04.
• 180 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Анатол Франс (1844–12.10.1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 145 г. от приемането на Търновската конституция на Княжество България (1879), първата конституция на България.
• 135 г. от рождението на Чарли Чаплин (Чарлс Спенсър Чаплин) (1889–25.12.1977), киноактьор, режисьор, композитор.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Хенри Манчини (1924–14.06.1994), американски композитор, музикант и диригент.
• 85 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Дъсти Спрингфийлд (Мери О'Брайън)(1939–02.03.1999), британска поп и соул певица.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението и на Юрдан Трифонов (28.12.1864–1949), български филолог, езиковед, историк.
• 15 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Виктор Пасков (10.09.1949–2009), български писател и музикант.
• 15 г. от смъртта на проф. Димитър Шойлев (24.04.1935–2009), български лекар, ортопед и травматолог, създател на българската школа по спортна травматология.

17.04.
• 250 г. от рождението на Фридрих Кениг (1774–17.01.1833), германски изобретател, създател на първата печатарска машина за плосък печат.
• 210 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Аугуст Гризебах (1814–09.05.1879), немски ботаник и пътешественик, основоположник на фитогеографията.
• 145 г. от свикването в Търново на Първото Велико народно събрание с председател Антим І (1879).
• 105 г. от приемането във Франция на първия закон за въвеждане на 8–часов работен ден (1919).
• 95 г. от рождението на Лиляна Стефанова (1929–01.08.2021), българска писателка, поетеса и есеистка.
• 40 г. от смъртта на Радка Кушлева (12.07.1926–1974), българска народна певица.
• 30 г. от смъртта на Роджър Спери (20.08.1913–1994), американски лекар и невропсихолог.
• 10 г. от смъртта на Габриел Гарсия Маркес (Габо) (06.03.1927–2014), колумбийски писател, журналист, издател и общественик.

18.04.
• 160 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Иван Ангелов (1864–04.08.1924), български художник.
• 70 г. от рождението на Николай (Ники) Априлов (1954), български актьор, театрален режисьор и телевизионен водещ.
• 50 г. от смъртта на Марсел Паньол (25.02.1895–1974), френски писател, драматург и кинорежисьор.
• 45 г. от смъртта на Никола Антонов (09.01.1888–1979), български дипломат.
• 20 г. от смъртта на Ева Георгиева (рождено име Йовка Петрова Стоянова) (28.07.1925–2004), българска народна певица, съосновател на трио „Българка”.

19.04.
• 200 г. от смъртта на Джордж Ноел Гордън Байрон (22.01.1788–1824), английски поет.
• 130 г. от смъртта на Сава Доброплодни (03.12.1820–1894), български книжовник, педагог, театрален деец.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Чарлс Пърс (10.09.1839–1914), американски философ и учен, основател на философското течение прагматизъм.
• 90 г. от смъртта на Александър Василев Морфов (13.01.1880–1934), български композитор, поет, публицист и офицер. Един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.
• 80 г. от откриването на Казанлъшката гробница в могила край град Казанлък (1944).
• 70 г. от смъртта на Методий Попов (19.04.1881–1954), български биолог, антрополог и дипломат.
• 35 г. от смъртта на Дафни дю Морие (13.05.1907–19.04.1989), английска писателка и драматург.
• 15 г. от смъртта на Джеймс Греъм Балард (15.11.1930–2009), английски писател.

20.04.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Карол I (1839–10.10.1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 135 г. от рождението на Георги Радев Овчаров (1889–15.10.1953), български архитект.
• 135 г. от рождението на Адолф Хитлер (1889–30.04.1945), германски политик.

21.04.
• 915 г. от смъртта на Анселм Кентърбърийски (ок. 1033–1109), бургундски философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ, основател на схоластиката.
• 515 г. от смъртта на Хенри VII (28.01.1457–1509), крал на Англия, първия монарх от династията Тюдор.
• 325 г. от смъртта и 385 г. от рождението на Жан Расин (22.12.1639–1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 160 г. от рождението на Макс Вебер (1864–14.06.1920), германски социолог, икономист и историк на културата.
• 135 г. от рождението на Паул Карер (1889–18.06.1971), швейцарски биохимик, Нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на проф. Пламен Джуров (1949), български композитор, диригент и общественик.
• 40 г. от смъртта на Христо Проданов (24.02.1943–1984), български алпинист, инженер.
• 5 г. от смъртта на Виолета Гиндева (14.06.1946–2019), българска актриса.

22.04.
• 300 г. от рождението и 220 г. от смъртта на Имануел Кант (1724–12.02.1804), германски философ, родоначалник на немския класически идеализъм.
• 140 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Ото Ранк (1884–31.10.1939), австрийски психолог.
• 125 г. от рождението на Владимир Набоков (1899–02.07.1977), руски писател и поет.
• 120 г. от рождението на Робърт Опенхаймер (1904–18.02.1967), американски физик теоретик, известен като „бащата на атомната бомба“.
• 80 г. от рождението на Джеймс Стивън Фосет (1944–03.09.2007), американски бизнесмен, въздухоплавател, моряк и пътешественик, носител на световни рекорди.
• 35 г. от смъртта на Емилио Сегре (01.02.1905–1989), италиански физик, Нобелов лауреат открил антипротона.
• 30 г. от смъртта на Ричард Никсън (09.01.1913–1994), американски президент.
• 5 г. от смъртта на Венцеслав Константинов (14.09.1940–2019), български писател, преводач и афорист.

23.04.
• 460 г. от рождението на Уилям Шекспир (26.04.1564–1616), английски поет и драматург.
• 220 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Мария Тальони (1804–24.04.1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 125 г. от рождението на Георги Рашков Каракашев (1899–11.08.1970), български художник и сценограф.
• 110 г. от смъртта на Харитон Генадиев (1861–1914), български журналист, лексикограф и преводач.
• 70 г. от рождението на Майкъл Франсис Мур (1954), американски продуцент и режисьор.

24.04.
• 140 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Мария Тальони (23.04.1804–1884), италианска балерина и педагог, смятана за първата, танцувала на палци.
• 135 г. от рождението на Христина Василева Морфова (1889–01.06.1936), българска оперна певица.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Грандвил Стенли Хол (01.02.1844–1924), американски психолог и педагог.
• 90 г. от рождението на Шърли Маклейн (1934), американска актриса.
• 85 г. от рождението на Лили Иванова (1939), българска естрадна певица.

25.04.
• 425 г. от рождението на Оливър Кромуел (1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция.
• 280 г. от смъртта на Андерс Целзий (27.11.1701–1744), шведски астроном, изобретател на температурната скала.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (1769–12.12.1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 245 г. от рождението на Александър Еф. Измайлов (1779–28.01.1831), руски баснописец, прозаик и журналист.
• 175 г. от рождението на Феликс Клайн (1849–22.06.1925), германски математик.
• 170 г. от смъртта на Елена Мутева (1825–1854), първата българска поетеса и фолклористка.
• 150 г. от рождението на Гулиелмо Маркони (1874–20.07.1937), италиански физик и изобретател.
• 95 г. от рождението на Атанас Натев (1929–10.11.1998), български философ, естет и литературовед.

26.04.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на проф. Теодор Билрот (1829–06.02.1894), немско-австрийски лекар, считан за основоположник на съвременната коремна хирургия.
• 135 г. от рождението на Лудвиг Витгенщайн (1889–29.04.1951), австрийски философ и логик.
• 135 г. от рождението на Анита Лус (1889–18.08.1981), американска писателка, сценарист и драматург.
• 70 г. от рождението на Силвия Кацарова (1954), българска поп певица.
• 55 г. от смъртта на Морихей Уешиба (О Сенсей ) (14.12.1883–1969), японски майстор на бойните изкуства и създател на айкидо.
• 40 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Уилям „Каунт“ Бейзи (21.08.1904–1984), американски джаз пианист и композитор.
• 35 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Херман Гмайнер (23.06.1919–1989), австриец, създател на модела за отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен като “SOS–детски селища”.
• 15 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Ивана (Ваня) Петкова (10.07.1944–2009), българска поетеса, писателка и преводач.

27.04.
• 125 г. от рождението на Бенчо Обрешков (1899–08.04.1970), български художник.
• 70 г. от рождението на Александър Томов (1954), български икономист, политик.
• 65 г. от смъртта на Пеньо Пенев (07.05.1930–1959), български поет.
• 55 г. от откриването на язовир “Жребчево” (1969).

28.04.
• 150 г. от рождението на Карл Краус (1874–12.06.1936), австрийски писател.
• 130 г. от рождението на Стоян Райнов (1894–11.01.1978), български художник-керамик.
• 80 г. от смъртта на Васил Воденичарски (12.01.1918–1944), български писател и журналист.

29.04.
• 170 г. от рождението на Жюл Анри Поанкаре (1854–17.07.1912), френски математик, физик и астроном.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Дюк Елингтън (1899–24.05.1974), американски музикант, композитор и пианист.

30.04.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Фердинанд Ритер фон Хохщетер (1829–18.07.1884), австрийски геолог.
• 190 г. от рождението на Джон Лъбък (1834–28.05.1913), английски банкер, политик, естественик и археолог, автор на термините неолит и палеолит.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Юлиана Нидерландска (1909–20.03.2004), кралица на Нидерландия от 1948 до 1980 г.
• 80 г. от смъртта на Петко Росен (15.10.1880–1944), български белетрист.
• 35 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Серджо Леоне (03.01.1929–1989), италиански кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 25 г. от смъртта на Тодор Стоянов (06.07.1930–1999), български режисьор, сценарист и кинооператор.

Годишнини - май 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 352
01.05.
• 145 г. от пускането в обръщение на първата българска пощенска марка (1879).
• 145 г. от откриването в София на първата болница – Софийска първостепенна болница (”Александровската болница”) (1879).
• 120 г. от смъртта на Антонин Дворжак (08.09.1841–1904), чешки композитор.
• 70 г. от официалното откриване в София на първия телевизионен център в България (1954).

02.05.
• 505 г. от смъртта на Леонардо да Винчи (15.04.1452–1519), италиански художник, скулптор, архитект, инженер, изследовател и изобретател.
• 295 г. от рождението на Екатерина ІІ Велика (1729–06.11.1796), руска императрица.
• 165 г. от рождението на Джеръм К. Джеръм (1859–14.06.1927), английски писател, драматург и журналист.
• 160 г. от смъртта на Джакомо Майербер (05.09.1791–1864), германски композитор, пианист и диригент.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Георги Петров Димитров (1904–12.03.1979), български музикален деец и композитор.
• 90 г. от смъртта на Никола Василев Ракитин (06.06.1885–1934), български писател.
• 80 г. от рождението на Франц Инерхофер (1944–19.01.2002), австрийски белетрист и драматург.
• 70 г. от смъртта и 135 г. от рождението на акад. Николай Райнов (01.01.1889–1954), български писател, литературен критик, изкуствовед, професор.

03.05.
• 555 г. от рождението на Николо Макиавели (1469–21.06.1527), италиански политически мислител, дипломат и историк.
• 100 г. от рождението на Йехуда Амихай (1924–22.09.2000), израелски поет, писател и драматург.
• 90 г. от рождението на Иван Андонов (1934–29.12.2011), български актьор и режисьор.
• 30 г. от смъртта на Иван Йорданов Иванов (07.07.1931–1994), български актьор.

04.05.
• 105 г. от рождението на Димитър Петков (1919–19.12.1997), български композитор и диригент.
• 95 г. от рождението на Одри Хепбърн (1929–20.01.1993), английска актриса.
• 85 г. от рождението на Амос Оз (1939–28.12.2018), израелски писател и журналист.

05.05.
• 205 г. от рождението на Станислав Монюшко (1819–04.06.1872), полски композитор, диригент и музикален педагог.
• 165 г. от смъртта на Петер Дирихле (13.02.1805–1859), германски математик, дефинирал понятието функция.
• 105 г. от рождението на Руслан Петров Райчев (1919–09.01.2006), български диригент и композитор.
• 45 г. от създаването на Съвета на Европа (1949).

06.05.
• 165 г. от рождението на Егор Нечаев (1859–23.11.1925), руски поет.
• 165 г. от смъртта и 255 г. от рождението и на Александър фон Хумболт (14.09.1769–1859), германски естествоизпитател, географ и пътешественик.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Хайнрих Густав Райхенбах (03.01.1824–1889), германски ботаник и орнитолог.
• 125 г. от рождението на Владимир Полянов (рождено име Георги Тодоров) (1899–04.12.1988), български писател, театрален режисьор и културен деец.
• 120 г. от рождението на Хари Едмунд Мантирсон (1904–11.02.1978), шведски поет и писател.
• 120 г. от рождението на Ценко Цветанов (1904–09.03.1960), български писател, критик, библиограф, преводач и педагог.
• 105 г. от смъртта на Лиман Франк Баум (15.05.1856–1919), американски писател, автор на „Вълшебникът от Оз“.
• 95 г. от рождението на Христо Ковачев (06.05.1929–30.07.1997), български кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на Марку Беза (30.06.1882–1949), румънски писател, дипломат, историк и литературен критик.
• 75 г. от смъртта на граф Морис Метерлинк (29.08.1862–1949), белгийски поет, белетрист и драматург.
• 30 г. от официалното откриване на тунела под Ламанша, свързващ Франция и Великобритания (1994).

07.05.
• 150 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Йордан Маринополски (1874–10.09.1924), български литературен критик.
• 110 г. от рождението на Андрей Стоянов Гуляшки (1914–03.07.1995), български писател.
• 100 г. от смъртта на Димитър Благоев (14.06.1856–1924), обществен деец и политик.
• 60 г. от рождението на Долорес Арсенова (1964), български юрист и политик.

08.05.
• 280 г. от рождението на Николай Иванович Новиков (1744–12.08.1818), руски писател, журналист, книгоиздател.
• 230 г. от смъртта на Антоан Лоран Лавоазие (26.08.1743–1794), френски химик, откривател на кислорода и неговото значение.
• 215 г. от смъртта на Огюстен Пажу (19.09.1730–1809), френски скулптор.
• 145 г. от рождението на Александър Мутафов (1879–25.11.1957), български живописец маринист.
• 140 г. от рождението на Хари Труман (1884–26.12.1972), президент на САЩ.

09.05.
• 150 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Хауърд Картър (1874–02.03.1939), британски археолог и египтолог, откривател на гробницата на Тутанкамон.
• 145 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Аугуст Гризебах (17.04.1814–1879), немски ботаник и пътешественик, основоположник на фитогеографията.
• 100 г. от рождението на Булат Шалвович Окуджава (1924–12.06.1997), руски поет, композитор и певец.
• 50 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Любомир Панайотов Пипков (06.09.1904–1974), български композитор и музикален педагог, професор.

10.05.
• 250 г. от смъртта на Луи ХV (15.02.1710–1774), крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.
• 195 г. от смъртта на Томас Йънг (13.06.1773–1829), английски учен, енциклопедист.
• 175 г. от смъртта на Кацушика Хокусай (31.10.1760–1849), японски художник, гравьор и живописец.
• 135 г. от смъртта на Михаил Евгафонович Салтиков-Щедрин (27.01.1826–1889), руски писател сатирик, революционен демократ.
• 125 г. от рождението на Фред Астер (псевдоним на Фредерик Аустерлиц) (1899–22.06.1987), американски актьор и танцьор.
• 120 г. от смъртта на сър Хенри Мортън Стенли (28.01.1841–1904), американски пътешественик, изследовател на Африка.
• 65 г. от рождението на Георги Коритаров (1959–06.04.2021), български журналист.

11.05.
• 175 г. от смъртта на Ото Николай (09.06.1810–1849), германски композитор, диригент, основател на Виенската филхармония.
• 160 г. от рождението на Етел Лилиан Войнич (1864–27.07.1960), английска писателка.
• 130 г. от рождението на Марта Греъм (1894–01.04.1991), американска танцьорка, хореограф и танцов педагог, пионер на модерния танц.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Салвадор Дали (1904–23.01.1989), испански живописец, график и скулптор.
• 110 г. от рождението на Кирил Анев (1914–30.03.1996), български скулптор.
• 85 г. от рождението на Лиляна Михайлова (1939–18.04.2010), българска писателка и сценаристка.
• 80 г. от смъртта на Димитър Добрев (12.02.1868–11.04.1944), български морски офицер, капитан I ранг.

12.05.
• 165 г. от смъртта на Сергей Тимофеевич Аксаков (01.10.1791–1859), руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик.
• 140 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Бедржих Сметана (02.03.1824–1884), чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец.
• 100 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Стефан Савов (1924–19.12.2004), български художник и сценограф.
• 30 г. от смъртта на Ерик Ериксон (15.06.1902–1994), германски психолог и психоаналитик.

13.05.
• 220 г. от рождението на Алексей Степанович Хомяков (1804–05.10.1860), руски философ, поет, драматург и публицист.
• 180 г. от рождението на Цанко Христов Дюстабанов (1844–15.06.1876), български националреволюционер.
• 75 г. от рождението на Катя Филипова (1949–13.05.2012), българска поп певица.
• 25 г. от учредяването на годишната награда за литература на името на Христо Г. Данов за принос в българската книжовна култура (1999).

14.05.
• 155 г. от рождението на Никола Мушмов (1869–31.01.1942), български нумизмат и музеен деец
• 145 г. откакто Временното руско управление след Руско-турската Освободителна война (1877–1879) предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Йосиф Петров (1909–16.10.2004), български поет, земеделски деец и политик.
• 80 г. от рождението на Джордж Лукас (1944), американски филмов режисьор, продуцент и сценарист.

15.05.
• 390 г. от смъртта на Хендрик Аверкамп (27.01.1585–1634), нидерландски художник.
• 165 г. от рождението на Пиер Кюри (1859–19.04.1906), френски физик и химик.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Карел Шкорпил (1859–09.03.1944), чешки археолог и етнограф, един от основоположниците на археологията в България.
• 160 г. от рождението на Димитър Матов (1864–15.09.1896), български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
• 105 г. от рождението на Александър Цветков Геров (1919–22.12.1997), български поет.
• 70 г. от смъртта на Атанас Буров (30.01.1875–1954), български банкер и политически деец.

16.05.
• 95 г. от първата церемония по връчването на първите награди “Оскар” на Академията за кинематографично изкуство и наука в САЩ (1929).
• 40 г. от смъртта на Ъруин Шоу (27.02.1913–1984), американски писател.
• 10 г. от смъртта на Никола Гюзелев (17.08.1936–2014), български оперен певец.

17.05.
• 120 г. от рождението на Жан Габен (1904–15.11.1976), френски киноактьор.
• 15 г. от смъртта на Петър Слабаков (24.04.1923–2009), български актьор и природозащитник.

18.05.
• 225 г. от смъртта на Пиер Огюст дьо Бомарше (24.01.1732–1799), френски писател, драматург и публицист.
• 115 г. от смъртта на Исак Албенис (29.05.1860–1909), испански композитор и пианист.
• 110 г. от рождението на Борис Кирилов Христов (1914–28.06.1993), български оперен певец – бас.
• 80 г. от рождението на Иван Станев Митев (1944), български киносценарист и поет.

19.05.
• 160 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Натаниел Хоторн (04.07.1804–1864), американски писател.
• 140 г. от рождението на Димо Кьорчев (1884–22.12.1928), български писател, литературен критик и политик.
• 140 г. от рождението на акад. Петър Ников (1884–15.11.1938), български историк.
• 110 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Ганка Найденова-Стоилова (1914–26.03.1999), българска литературоведка, племенница на Пейо Яворов.
• 10 г. от смъртта на Венцеслав Кисьов (17.07.1946–2014), български поет и актьор.

20.05.
• 260 г. от рождението на Йохан Шадов (1764–27.01.1850), пруски график и скулптор, автор на Квадригата на Бранденбургската врата (1794).
• 225 г. от рождението на Оноре дьо Балзак (1799–18.08.1850), френски писател.
• 190 г. от смъртта на маркиз Мари Жозеф Жилбер дьо Лафайет (06.09.1757–1834), френски генерал и политик.
• 120 г. от рождението на Марджъри Алингам (1904–30.06.1966), английска писателка.
• 115 г. от рождението на Васил Иванов (1909–04.04.1975), български художник.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Джон (Джо) Кокър (1944–22.12.2014), британски певец.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на сър Джон Хикс (08.04.1904–1989), английски икономист, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта и 65 г. от рождението на Ивайло Джамбазов (26.08.1959–2009), български актьор и режисьор.

21.05.
• 385 г. от смъртта на Томазо Кампанела (05.09.1568–1639), италиански философ, поет и писател.
• 180 г. от рождението на Анри Жулиен Феликс Русо (Митничарят) (1844–02.09.1910), френски художник.
• 120 г. откакто В Париж е основана Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) (1904).
• 110 г. от рождението на Ромен Гари (1914–02.12.1980), френски писател, кинорежисьор и дипломат.
• 110 г. от смъртта на Видинския митрополит Кирил (15.07.1832–1914), български църковен деец.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Евгений Босяцки (1929–17.12.2009), български художник.
• 80 г. от рождението на Джанет Дейли (1944–14.12.2013), американска писателка.
• 75 г. от смъртта на Клаус Ман (18.11.1906–1949), германски писател и публицист.

22.05.
• 165 г. от рождението на Артър Конан Дойл (1859–07.07.1930), английски писател.
• 100 г. от рождението на Шарл Азнавур (1924–01.10.2018), френски певец и композитор, писател, поет и актьор.
• 70 г. от рождението на Шуджи Накамура (1954), американско-японски физик и инженер, изобретател на синия светодиод, Нобелов лауреат.
• 40 г. от смъртта на Мими Балканска (23.07.1902–1984), българска оперетна и оперна певица.

23.05.
• 290 г. от рождението на Франц Месмер (1734–05.03.1815), германски лечител, откривател на човешките флуиди и родоначалник на съвременната хипноза.
• 145 г. от официалното откриване в София на Българската народна банка (1879).
• 90 г. от рождението на Робърт Муг (1934–21.08.2005), американски инженер и пионер на електронната музика, изобретател на първия комерсиален синтезатор.
• 80 г. от рождението на Мартин Полак (1944), австрийски писател, преводач и публицист.
• 70 г. от рождението на Бойко Станкушев (1954), български телевизионен журналист.

24.05.
• 530 г. от рождението на Понтормо (рождено име Джакопо Каручи) (1494–31.12.1556), италиански живописец, един от основоположниците на маниеризма.
• 480 г. от рождението на Уилям Гилбълт (1544–30.11.1603), английски физик, лекар и философ, автор на термина електричество.
• 205 г. от смъртта на кралица Виктория (1819–22.01.1901), кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.
• 180 г. от предаване на първото телеграфно съобщение с морзова азбука от Вашингтон до Балтимор от Самуел Морз, изобретателя на морзовата азбука (1844).
• 125 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Анри Мишо (1899–19.10.1984), белгийски и френски поет, белетрист и художник.
• 100 г. от създаването на Българската федерация по лека атлетика.
• 90 г. от рождението на Кирил Господинов (1934–18.04.2003), български актьор.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Дюк Елингтън (29.04.1899–1974), американски музикант, композитор и пианист.

25.05.
• 155 г. от рождението на Георги Порфириев Стаматов (1869–1942), български писател, класик на криминалния жанр.
• 125 г. от рождението на Панка Пелишек (1899–17.01.1990), българска пианистка от чешки произход.
• 90 г. от смъртта на Анание Явашов (01.10.1855–1934), български просветен деец и учен.
• 90 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Густав Холст (21.09.1874–1934), английски композитор и преподавател.
• 85 г. от рождението на Адриана Андреева (1939–28.12.2022), българска актриса и дубльор.
• 55 г. от смъртта на Райна Василева Касабова (01.07.1897–1969), българска милосърдна сестра и първата жена в света, участвала в боен полет.

26.05.
• 225 г. от рождението на Александър Сергеевич Пушкин (1799–29.01.1837), руски поет, родоначалник на новата руска литература.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Климент Денчев (Бате Климбо) (1939–29.03.2009), български актьор.
• 85 г. от смъртта на Богомил Василев Андреев (08.01.1891–1939), български режисьор и актьор.

27.05.
• 460 г. от смъртта и 515 г. от рождението на Жан Калвин (10.07.1509–1564), френски деец на Реформацията, основател на калвинизма.
• 145 г. от смъртта на Анна Керн (22.02.1800–1879), руска мемоаристка, съвременница на Пушкин.
• 140 г. от рождението на Макс Брод (1884–20.12.1968), австрийски писател, философ, журналист, композитор, театрален и музикален критик.
• 140 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Константин Георгиев (1884–16.02.1954), български журналист, автор на текста на марша “Велик е нашият войник” – химн на българската армия.
• 130 г. от рождението на Самюел Дашиъл Хамет (1894–10.01.1961), американски автор на детективски романи и разкази.
• 60 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Джавахарлал Неру (14.11.1889–1964), индийски политик и държавник.
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Станка Пенчева (09.07.1929–2014), българска поетеса.

28.05.
• 245 г. от рождението на Томас Мур (1779–25.02.1852), английски поет от ирландски произход.
• 175 г. от рождението и 85 г. от смъртта на Никола Тихов Обретенов (1849–11.10.1939), български обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение.
• 175 г. от смъртта на Ан Бронте (17.01.1820–1849), английска писателка.
• 75 г. от рождението на Стефан Димитров (1949), български композитор.
• 25 г. от смъртта на Пейо Бербенлиев (23.08.1923–1999), български архитект, професор по история на архитектурата.
• 10 г. от смъртта на Мая Анджелоу (рождено име Маргарит Ани Джонсън) (04.04.1928–2014), американска поетеса, писателка, актриса и общественичка.

29.05.
• 195 г. от смъртта на сър Хъмфри Дейви (17.12.1778–1829), английски химик и изобретател.
• 150 г. от рождението на Гилбърт Честъртън (1874–14.06.1936), английски писател.
• 80 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Иван Нивянин (26.12.1919–1944), български поет.

30.05.
• 280 г. от смъртта на Александър Поуп (21.05.1688–1744), английски поет и есеист, представител на Просвещението.
• 210 г. от рождението на Михаил Бакунин (1814–01.07.1876), руски революционер и публицист.
• 165 г. от рождението на Пиер Жане (1859–24.02.1947), френски психиатър и философ.
• 115 г. от рождението на Бенджамин (Бени) Гудман (1909–13.06.1986), американски джаз и суинг музикант, наричан „Кралят на суинга“.
• 45 г. от смъртта на Илка Попова (01.08.1905–1979), българска оперна певица.
• 15 г. от смъртта на Нончо Воденичаров (06.11.1955–2009), български каскадьор, певец, поет, актьор и бивш кмет на община Раднево.

31.05.
• 555 г. от рождението на Мануел I (1469–13.12.1521), крал на Португалия.
• 430 г. от смъртта на Тинторето (Якопо Робусти) (1518–1594), италиански ренесансов художник.
• 215 г. от смъртта на Франц Йозеф Хайдн (31.03.1732–1809), австрийски композитор, представител на виенската класическа школа.
• 205 г. от рождението на Уолт Уитман (1819–26.03.1892), американски поет.
• 125 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Леонид Леонов (1899–08.08.1994), руски писател.
• 10 г. от смъртта на Таня Масалитинова (02.09.1921 –2014), българска актриса.

Годишнини - юни 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 387
01.06.
• 220 г. от рождението на Михаил Иванович Глинка (1804–15.02.1857), руски композитор.

02.06.
• 120 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Джони Вайсмюлер (1904–20.01.1984), американски плувец, олимпийски шампион и актьор.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Николай Георгиев Гяуров (13.09.1929–2004), български оперен певец – бас.
• 15 г. от смъртта на Венцел Райчев (18.11.1930–2009), български преводач, журналист и социолог.
• 15 г. от смъртта на Дейвид Едингс (07.07.1931–2009), американски писател на фентъзи и научна фантастика.
• 10 г. от смъртта на Александър Шулгин (17.06.1925–2014), американски учен, химик, фармаколог.

03.06.
• 125 г. от смъртта на Йохан Щраус-син (25.10.1825–1899), австрийски композитор – “Крал на валса”, цигулар и диригент.
• 120 г. от смъртта на Йован Йованович–Змай (24.11.1833–1904), сръбски поет романтик, обществен деец.
• 100 г. от смъртта на Франц Кафка (03.07.1883–1924), австрийски писател.
• 85 г. от рождението на Любен Петков Желязков (1939–08.03.2016), български писател и белетрист.
• 60 г. от смъртта на Франс Емил Силанпя (16.09.1888–1964), финландски писател, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта на Дейвид Карадайн (08.12.1936–2009), американски актьор.

04.06.
• 330 г. от рождението и 250 г. от смъртта на Франсоа Кене (1694–16.12.1774), френски учен и икономист, основател на школата на физиократите.

05.06.
• 205 г. от рождението на Джон Кауч Адамс (1819–21.01.1892), английски астроном и математик.
• 145 г. от избирането на първото българско правителство (1879) с министър–председател Тодор Бурмов.
• 130 г. от смъртта на Жул-Леон Дютрей дьо Рен (02.01.1846–1894), френски изследовател-географ, морски топограф и пътешественик.
• 125 г. от рождението на Федерико Гарсия Лорка (1899–19.08.1936), испански поет и драматург.
• 120 г. от рождението на проф. Любен Димитров (1904–2000), български скулптор.
• 60 г. от рождението на Рик Риърдън (1964), американски писател, автор на поредицата за Пърси Джаксън.
• 50 г. от създаването в София на Съюза на преводачите в България (1974).
• 25 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Богдан Глогински (14.06.1924–1999), български писател.
• 20 г. от смъртта на Роналд Рейгън (06.02.1911–2004), американски политик, актьор и водещ, президент на САЩ (1981–1989).

06.06.
• 425 г. от рождението на Диего Родригес да Силва–и–Веласкес (1599–06.08.1660), испански живописец.
• 205 г. от рождението на Ернст Вилхелм фон Брюке (1819–07.01.1892), германски физиолог.
• 25 г. от смъртта на Дамян Дамянов (18.01.1935–1999), български поет.

07.06.
• 230 г. от рождението на Пьотър Чаадаев (1794–26.04.1856), руски публицист, декабрист.
• 100 г. от рождението на Вили Цанков (1924–21.10.2007), български театрален и филмов режисьор.
• 50 г. от смъртта на Алън Тюринг (23.06.1912–1954), английски математик, който се смята за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Милан Асадуров (29.12.1949–2019), български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

08.06.
• 195 г. от рождението на Джон Евърет Миле (1829–13.08.1896), британски художник и илюстратор, един от основателите на Братството на прерафаелитите.
• 155 г. от основаването на читалище “Надежда” във Велико Търново (1869). В читалището заседават ІІІ, ІV и V Велико Народно събрание.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Борис Стефанов Попов (1894–12.12.1979), български ботаник–дендролог.
• 60 г. от рождението на Васил Иванов (Лучано) (1964), български бизнесмен и държавник.

09.06.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Мигел Анхел Астуриас Росалес (19.10.1899–1974), гватемалски писател и дипломат, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Волфдитрих Шнуре (22.08.1920–1989), германски поет, белетрист, драматург и детски писател.

10.06.
• 205 г. от рождението на Гюстав Курбе (1819–31.12.1877), френски живописец.
• 95 г. от рождението на Коста Цонев (1929–25.01.2012), български театрален и филмов актьор, политик.
• 90 г. от смъртта на Лев Виготски (17.11.1896–1934), руски психолог.
• 75 г. от смъртта на Сигрид Унсет (20.05.1882–1949), норвежка писателка, Нобелов лауреат.
• 20 г. от смъртта на Николай Колев – Мичмана (20.02.1932–2004), български спортен журналист и футболен коментатор.
• 20 г. от смъртта на Рей Чарлс Робинсън (23.09.1930–2004), американски певец, автор на песни, пианист и композитор.

11.06.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Рихард Щраус (1864–08.09.1949), германски композитор и диригент.
• 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Петър Пондев (1914–12.11.1984), български литературен историк и критик.
• 75 г. от смъртта на Отон Жупанич (23.01.1878–1949), словенски поет.
• 60 г. от рождението на Петър (Чочо) Попйорданов (1964–05.05.2013), български актьор.
• 45 г. от смъртта на Джон Уейн (рождено име Марион Морисън) (26.05.1907– 1979), американски актьор, режисьор и продуцент.

12.06.
• 180 г. от рождението на Джанюариъс Макгахан (1844–09.06.1878), американски журналист, ярък застъпник на българската национална кауза.
• 135 г. от рождението на Гьончо Белев (1889–23.01.1963), български писател, белетрист.
• 120 г. от рождението на Атанас Далчев (1904–17.01.1978), български поет, преводач и есеист.
• 95 г. от рождението на Анелизе (Ане) Франк (12.06.1929–02.1945).
• 20 г. от смъртта на Кирил Гюлеметов (09.01.1938–2004), български художник.
• 15 г. от смъртта на Радко Борисов Дишлиев (15.06.1951–2009), български актьор.

13.06.
• 140 г. от рождението на Добри Божилов Хаджиянакиев (1884–01.02.1945), български финансист и политик, министър-председател на България на 60-ото правителство (1943–1944) и финансов министър в няколко правителства.
• 125 г. от рождението на Карлос Чавес (1899–02.08.1978), мексикански композитор и диригент.
• 65 г. от рождението на ген. Бойко Борисов (1959), български политик.

14.06.
• 160 г. от рождението на Алоис Алцхаймер (1864–19.12.1915), германски психиатър и невропатолог.
• 115 г. от рождението на Теодора (Фео) Мустакова-Генадиева (1909–30.12.2011), българска балерина и хореограф.
• 100 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Богдан Глогински (1924–05.06.1999), български писател.
• 100 г. от смъртта на Петко Д. Петков (04.05.1891–1924), български политик, дипломат и публицист.
• 100 г. от смъртта на Иван Петров Салабашев (19.01.1853–1924), математик, финансов, об¬ществено-политически и държавен деец, дипломат.
• 85 г. от рождението на Мануел Васкес Монталбан (1939–18.10.2003), испански писател.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Хенри Манчини (16.04.1924–1994), американски композитор, музикант и диригент.

15.06.
• 430 г. от рождението на Никола Пусен (1594–19.11.1665), френски художник от епохата на класицизма.
• 135 г. от рождението на Никола Ганушев (1889–16.03.1958), български живописец, професор.
• 135 г. от смъртта на Михай Еминеску (15.01.1850–1889), румънски поет класик.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Александър Муратов (рождено име Христо Мотов Мишев) (1914–14.11.1994), български поет и преводач.
• 45 г. от смъртта на Ернст Майстер (03.09.1911–1979), немски писател.
• 5 г. от смъртта на Франко Дзефирели (12.02.1923–2019), италиански актьор, режисьор, продуцент и сценарист.

16.06.
• 195 г. от рождението и 115 г. от смъртта на Джеронимо (1829–17.02.1909), индиански вожд на апачите чирикауа.
• 45 г. от смъртта на Лизелоте Велскопф-Хенрих (15.09.1901–1979), германска писателка и историчка.

17.06.
• 785 г. от рождението на Едуард I Законодателя (1239–07.06.1307), крал на Англия.
• 310 г. от рождението на Александър Баумгартен (1714–26.05.1762), германски философ, родоначалник на естетиката като философска дисциплина.
• 305 г. от смъртта на Джоузеф Адисън (01.05.1672–1719), английски писател и политик.
• 95 г. от рождението на Юлия Винер-Ченишева (1929–22.10.2010), българска оперна певица.
• 20 г. от смъртта на проф. Боян Лечев (29.03.1926–2004), български цигулар, педагог и общественик.
• 20 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Тодор Динов Георгиев (24.07.1919–2004), български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.
• 5 г. от смъртта на Петър Чернев (13.06.1972 –2019), български актьор.

18.06.
• 135 г. от рождението на Сергей Рубинщейн (1889–11.01.1960), руски психолог.
• 95 г. от рождението Любомир Каролеев (1929–18.01.1995), български диригент.
• 95 г. от рождението на Юрген Хабермас (1929), германски философ и социолог.
• 15 г. от смъртта на Енчо Мутафов (09.03.1943–2009), български учен, литературен и художествен критик и теоретик, културолог, есеист и публицист.

19.06.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Турция (1879).
• 105 г. от рождението на Богомил Райнов (1919–08.06.2007), български поет, писател, художествен критик.
• 75 г. от рождението на Мерилин Кей (с псевдоним Шанън Блеър) (1949), американска писателка на детска и юношеска литература, и научна фантастика.
• 45 г. от смъртта на Иван Странски (02.01.1897–1979), български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща“ на кристалния растеж.

20.06.
• 205 г. от рождението на Жак Офенбах (1819–05.10.1880), френски композитор, виолончелист и диригент.
• 145 г. от бр. 1 на сп. “Целокупна България”, първият официален орган на Либералната партия, под редакцията на Петко Р. Славейков и Иван Славейков (Велико Търново, 1879–).
• 115 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Ерол Флин (1909–14.10.1959), австралийски актьор, режисьор и сценарист.
• 90 г. от рождението на Живко Гарванов (1934–21.07.1998), български актьор.
• 80 г. от рождението на Иван Григоров (1944–04.07.2013), български актьор.
• 75 г. от рождението на Лайнъл Ричи (1949), американски певец, автор на песни, актьор и музикален продуцент.
• 70 г. от откриването на “Мост на дружбата” на река Дунав между Русе и Гюргево (1954).
• 20 г. от смъртта на Ханс Цибулка (20.09.1920–2004), германски поет и прозаик.

21.06.
• 150 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Андерс Йонас Ангстрьом (13.08.1814–1874), шведски физик.
• 110 г. от смъртта на Берта фон Зутнер (09.06.1843–1914), австрийска писателка и радетелка за мир.
• 80 г. от рождението на Антъни (Тони) Скот (1944–19.08.2012), британски филмов режисьор и продуцент.
• 25 г. от смъртта на Георги Кишкилов (11.03.1932–1999), български актьор.
• 10 г. от смъртта на Владислав Икономов (16.05.1938–2014), български режисьор и сценарист.

22.06.
• 100 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Янков (1924–17.10.2019), български юрист, учен, дипломат и политик.
• 85 г. от смъртта на Митьо Станев (18.02.1877–1939), деец на революционното работническо движение в България.
• 85 г. от смъртта на Аркадий Рилов (17.01.1870–1939), руски художник-пейзажист и график.
• 75 г. от рождението на Мерил Стрийп (1949), американска актриса.
• 60 г. от рождението на Дан Браун (1964), американски писател.
• 55 г. от смъртта на Джуди Гарланд (рождено име Франсис Едъл Гъм) (10.06.1922–1969), американска актриса и певица.
• 50 г. от смъртта на Дариус Мийо (04.09.1892–1974), френски композитор.
• 5 г. от смъртта на Джудит Кранц (09.01.1928–2019), американска писателка.

23.06.
• 135 г. от рождението на Анна Андреевна Ахматова (1889–05.03.1966), руска поетеса.
• 105 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Херман Гмайнер (1919–26.04.1989), австриец, създател на модела за отглеждане и възпитание на изоставени деца и сирачета, известен като “SOS–детски селища”.
• 65 г. от смъртта на Борис Виан (10.03.1920–1959), френски писател, драматург и музикант.

24.06.
• 180 г. от рождението на Иван Гюзелев (1844–06.10.1916), български просветен деец, математик, политик и философ.
• 170 г. от рождението на Лука Иванов Касъров (1854–08.05.1916), съставител на първата българска енциклопедия – “Енциклопедически речник”, издаден от Д. В. Манчов. – Пловдив (т. І, 1899–).
• 140 г. от смъртта на Димитър Наумов (12.04.1851–1884), български агроном и общественик, един от основоположниците на аграрната наука в България, издател и редактор на в. „Земеделец“.
• 45 г. от смъртта на Ищван Йоркен (05.04.1912–1979), унгарски писател сатирик, основоположник на унгарския театър на абсурда.

25.06.
• 130 г. от рождението на Димитър Пешев (1894–20.02.1973), български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.
• 115 г. от рождението на Димитър Тодоров Димов (1909–01.04.1966), български писател и драматург.
• 100 г. от рождението на Сидни Лумет (1924–09.04.2011), американски кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Васил Попов (1934–05.08.2015), български комик и артист.
• 90 г. от рождението на Петре Андреевски (1934–25.09.2006), македонски писател и драматург.
• 40 г. от смъртта на Мишел Фуко (15.10.1926–1984), френски философ, социолог и историк.
• 15 г. от смъртта на Фара Фосет (02.02.1947–2009), американска актриса.
• 15 г. от смъртта на Веселин Димитров Мамков (19.05.1938–2009), български журналист, радиоводещ и преподавател.
• 15 г. от смъртта на Майкъл Джексън (29.08.1958–2009), американски певец.

26.06.
• 205 г. откакто британецът Денис Джонсън патентова в Лондон велосипеда.
• 200 г. от рождението Уилям Томсън, лорд Келвин (1824–17.12.1907), шотландско-ирландски физик и учен-механик, основоположник на термодинамиката.
• 95 г. от рождението на Алексис Вайсенберг (1929–08.01.2012), френски пианист от български произход.

27.06.
• 450 г. от смъртта на Джорджо Вазари (30.07.1511–1574), италиански живописец, архитект, писател, автор на първата история на изкуството.
• 145 г. от рождението на Атанас Илиев Кирчев (1879–05.11.1912), български актьор, един от основоположниците на Народен театър „Иван Вазов“.
• 140 г. от рождението на Гастон Башлар (1884–16.10.1962), френски философ и поет.
• 115 г. от рождението на Крум Григоров Захариев (1909–11.06.1987), български писател.
• 95 г. от рождението на Александър Джеров (1929), български юрист и политик.
• 95 г. от рождението на Доньо Донев (1929–28.11.2007), български художник карикатурист и режисьор аниматор.
• 95 г. от първото излъчване на цветна телевизия в Ню Йорк, САЩ (1929).
• 70 г. от пускането в Обнинск, Русия, на първата в света атомна електроцентрала (1954).

28.06.
• 635 г. от смъртта на Мурад I Богоподобни (1326–1389), османски владетел, първият, използвал титлата султан.
• 200 г. от рождението на Пол Брока (1824–09.07.1880), френски лекар и патоанатом, откривател на речедвигателния център в мозъка.
• 185 г. от рождението на Васил Димитров Стоянов (1839–21.11.1910), един от основателите на Българското книжовно дружество, основател на библиотеката му, редактор на «Педагогическо списание».
• 120 г. от рождението на Зина Юрданова (1904–03.04.1998), българска художничка.
• 115 г. от рождението на Ерик Амблър (1909–22.10.1998), английски писател и сценарист.
• 105 г. от подписването на Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война (1919).

29.06.
• 145 г. от рождението на Петко Наумов (1879–05.03.1933), български композитор, цигулар, диригент, музикален публицист, музикален педагог и общественик.
• 145 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Цанков (1879–27.07.1959), български икономист, политик и държавник.
• 95 г. от рождението на Ориана Фалачи (1929–15.09.2006), италианска журналистка и писателка.
• 55 г. от смъртта на проф. Веселин Стоянов (20.04.1902–1969), български композитор и музикален педагог.

30.06.
• 135 г. от рождението на Владимир Сис (1889–02.07.1957), чешки журналист, военен кореспондент, писател, славянофил, защитник на българската национална кауза.
• 105 г. от смъртта на Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (12.11.1842–1919), английски физик, съоткривател на аргона.
• 40 г. от смъртта на Лилиан Хелман (20.06.1905–1984), американска писателка, сценаристка, драматург и преподавател.

Годишнини - юли 2024

Детайли
Последна редакция - 12 януари 2024 г.
Посещения: 415
• 145 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Самюъл Голдуин (1879–31.01.1974), кинопродуцент.

01.07.
• 220 г. от рождението на Жорж Санд (Амандина Аврора Дюпен) (1804–08.06.1876), френска писателка.
• 140 г. от смъртта на Едуард Иванович Тотлебен (20.05.1818–1884), руски военен инженер, генерал-адютант, граф.
• 135 г. от рождението на Вера Игнатиевна Мухина (1889–06.10.1953), руска скулпторка и художничка.
• 105 г. от рождението на Ханс Бендер (1919–28.05.2015), германски писател и издател.
• 90 г. от рождението на Сидни Полак (1934–26.05.2008), американски филмов режисьор, продуцент и актьор.
• 80 г. от рождението на Стоян Райчевски (1944), български етнограф и политик.
• 50 г. от смъртта на Хуан Перон (08.10.1895–1974), президент на Аржентина.
• 30 г. от смъртта на Асен Иванов Хаджиолов (19.01.1903–1994), хистолог, емб¬риолог, академик.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Тодор Скаловски (21.01.1909–01.07.2004), македоски композитор, диригент и педагог, автор на музиката на химна на Северна Македония.
• 20 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Марлон Брандо (03.04.1924–2004), американски актьор.

02.07.
• 310 г. от рождението на Кристоф Вилибалд Глук (1714–15.11.1787), германски композитор.
• 300 г. от рождението на Фридрих Готлиб Клопщок (1724–14.03.1803), германски поет и драматург.
• 145 г. от рождението на Тодор Паница (1879–08.05.1925), деец на македоно-одринското революционно движение.
• 120 г. от рождението на Борис Иванов (1904–1993), български художник.
• 75 г. от смъртта на Георги Димитров (18.06.1882–1949), български политик и държавник, ръководител на Българската комунистическа партия.
• 50 г. от рождението на Матю Райли (1974), австралийски писател.
• 25 г. от смъртта на Кръстю Димитров (06.02.1916–1999), български шахматист.
• 25 г. от смъртта на Марио Пузо (15.10.1920–1999), американски писател от италиански произход.

03.07.
• 170 г. от рождението на Леош Яначек (1854–12.08.1928), чешки композитор.
• 145 г. от рождението на граф Aлфред Кожибски (1879–01.03.1950), полско-американски философ и инженер.
• 100 г. от рождението на Славчо Чернишев (1924–30.06.2000), български писател.
• 80 г. от рождението на Александър Томов (1944–21.10.2020), български поет, писател и сценарист.
• 65 г. от изобретяването на микрочипа от американеца Робърт Нойс (1959).

04.07.
• 220 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Натаниел Хоторн (1804–19.05.1864), американски писател.
• 95 г. от рождението на Тодор Рачински (1929–26.12.1980), български учен-агроном.
• 90 г. от смъртта на Мария Склодовска-Кюри (07.11.1867–1934), полска физичка и химичка, първата жена професор в Парижкия университет, откривател на радиоактивните елементи полоний и радий.
• 70 г. от рождението на Александър Николаев Хайтов (1954), български скулптор.
• 60 г. от смъртта на Самуил Маршак (03.11.1887–1964), руски писател.
• 60 г. от откриването във Варна на първия Международен балетен конкурс (1964).
• 35 г. от смъртта на Леда Тасева (рождено име Виолета Цветкова Тасева) (22.08.1926–1989), българска актриса.
• 20 г. от смъртта на Георги Джубрилов (07.02.1938–2004), български актьор.

05.07.
• 145 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Ванда Ляндовска (05.07.1879–16.08.1959), полска пианистка и композиторка.
• 135 г. от рождението на Жан Кокто (1889–11.10.1963), френски поет, белетрист, драматург; кинорежисьор и художник.
• 90 г. от рождението на Николай Бинев (1934–08.12.2003), български актьор.
• 35 г. от смъртта на Димитър Димитров (Факира Мити) (22.02.1910–1989), български илюзионист, баща на естрадния певец Емил Димитров.
• 30 г. от смъртта на Андрей Малчев (21.01.1915–1994), български шахматист и шахматен съдия.

06.07.
• 170 г. от създаването на Републиканската партия в САЩ (1854).
• 170 г. от смъртта и 235 г. от рождението на Георг Симон Ом (16.03.1789–1854), немски физик.
• 165 г. от рождението на Карл фон Хейденстам (1859–20.05.1940), шведски писател.
• 95 г. от рождението на проф. Тончо Жечев (1929–23.02.2000), български литературен критик.
• 25 г. от смъртта на Хоакин Родриго Видре (22.11.1901–1999), испански композитор и виртуозен пианист.
• 5 г. от смъртта на Жуау Жилберту (10.06.1931–2019), бразилски певец и китарист, създател на стила боса нова.

07.07.
• 140 г. от рождението на Лион Фойхтвангер (1884–21.12.1958), германски писател.
• 125 г. от рождението на Джордж Кюкор (1899–24.01.1983), американски филмов режисьор.
• 105 г. от рождението на Димитър Пеев (1919–05.11.1996), български писател, основател и пръв главен редактор на списание „Космос“.
• 100 г. от рождението на Мирослав Миндов (1924–21.12.2018), български актьор.
• 95 г. от рождението на Райнхард Баумгарт (1929–02.07.2003), германски белетрист, есеист и литературен критик.

08.07.
• 185 г. от рождението на Джон Рокфелер (1839–23.05.1937), американски предприемач, един от основателите на Федералния резерв на САЩ.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Франция (1879).

09.07.
• 260 г. от рождението на Ан Радклиф (1764– 07.02.1823), английска писателка и авторка на готически романи.
• 205 г. от рождението на Елиас Хоу (1819–03.10.1867), американски изобретател, създател на шевната машина.
• 190 г. от рождението на Ян Неруда (1834–22.08.1891), чешки поет, белетрист и фейлетонист.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Станка Пенчева (1929–27.05.2014), българска поетеса.
• 50 г. от смъртта на Яна Язова (рождено име Люба Тодорова Ганчева) (23.05.1912–1974), българска писателка.

10.07.
• 515 г. от рождението и 460 г. от смъртта на Жан Калвин (1509–27.05.1564), френски деец на Реформацията, основател на калвинизма.
• 145 г. от рождението на Никола Маринов (1879–16.12.1948), български живописец.
• 80 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Ивана (Ваня) Петкова (1944–26.04.2009), българска поетеса, писателка и преводач.
• 30 г. от смъртта на Иван Радоев (30.03.1927–1994), български писател и драматург.
11.07.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Петър Константинов Дънов (наричан Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно) (1864–27.12.1944), български философ, основател на учението дъновизъм.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Димитър Димитров (1929–05.02.1999), български диригент.
• 85 г. от рождението на проф. Марко Семов (1939–18.01.2007), български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог; професор и член кореспондент на БАН.
• 85 г. от смъртта на Стилиян Ковачев (26.02.1860–1939), български генерал.
• 50 г. от смъртта на Пер Лагерквист (23.05.1891–1974), шведски писател, драматург и есеист, Нобелов лауреат.
• 45 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Валтер Арнолд (27.08.1909–1979), германски скулптор.
• 35 г. от смъртта на сър Лорънс Оливие (22.05.1907–1989), британски актьор, режисьор и продуцент.

12.07.
• 145 г. от създаването на Националната гвардейска част в България (1879).
• 140 г. от рождението на Амедео Модиляни (1884–24.01.1920), италиански живописец.
• 125 г. от рождението на Саша (Александър) Попов (1899–12.08.1976), български цигулар и диригент.
• 120 г. от рождението на Пабло Неруда (1904–23.09.1973), чилийски поет и есеист, общественик и дипломат.
• 95 г. от рождението на проф. Димитър Тъпков (1929–07.05.2011), български композитор.
• 50 г. от смъртта на Христо Бръмбаров (15.10.1905–1974), български оперен певец и вокален педагог.

13.07.
• 175 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Херман Хелмер (13.07.1849–1919), германски архитект.
• 130 г. от рождението на Исак Емануилович Бабел (1894–27.01.1940), руски писател.
• 100 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Нейчо Попов (1924–20.03.1974), български актьор.
• 80 г. от рождението на Ерньо Рубик (1944), унгарски изобретател, скулптор и професор по архитектура.
• 70 г. от смъртта на Фрида Кало (06.07.1907–1954), мексиканска художничка.
• 10 г. от смъртта на Надин Гордимър (20.11.1923–2014), южноафриканска писателка, Нобелов лауреат.

14.07.
• 235 г. от превземането на Бастилията в Париж. Начало на Френската революция (1789).
• 135 г. от рождението на Петър Динев (1889–02.07.1980), български музиковед и композитор.
• 105 г. от рождението на Лино Вентура (1919–22.10.1987), френски филмов актьор от италиански произход.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Карел Гот (1939–01.10.2019), чешки певец.
• 85 г. от смъртта на Георги Бакалов (27.11.1873–1939), български публицист, литературен критик и историк, издател.
• 85 г. от смъртта на Алфонс Муха (24.07.1860–1939), чешки живописец, един от най–видните представители на ар нуво.
• 70 г. от смъртта на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (12.08.1866–1954), испански драматург.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Димитър Атанасов Страгачев (23.02.1894–1979), български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България.

15.07.
• 415 г. от смъртта на Анибале Карачи (03.11.1560–1609), италиански бароков художник.
• 170 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Васил Христов Радославов (1854–21.10.1929), български политик и държавник, юрист, член на Българското книжовно дружество.
• 120 г. от смъртта на Антон Павлович Чехов (29.01.1860–1904), руски белетрист и драматург.
• 110 г. от бр. 1 на литературното списание “Отечество” (1914).
• 105 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Айрис Мърдок (1919–08.02.1999), ирландска писателка.
• 95 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Хуго фон Хофманстал (01.02.1874–1929), австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Дойно Дойнов (16.07.1929–18.01.2014), български историк и общественик.

16.07.
• 360 г. от смъртта на Андреас Грифиус (02.10.1616–1664), германски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Сава Чукалов (1889–26.08.1971), български лексикограф, езиковед и преводач.
• 35 г. от смъртта на Херберт фон Караян (05.04.1908–1989), австрийски диригент.
• 30 г. от смъртта на Джулиан Швингър (12.02.1918–1994), американски физик, Нобелов лауреат.

17.07.
• 145 г. от създаването на Министерството на отбраната (1879).
• 135 г. от рождението на Ърл Стенли Гарднър (1889–11.03.1970), американски автор на детективски романи.
• 90 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Димитър Манчев (1934–14.01.2009), български актьор.
• 70 г. от рождението на Ангела Меркел (1954), германски политик, канцлер на Германия.
• 65 г. от смъртта на Били Холидей (родена като Елианора Фейгън) (07.04.1915–1959), американска джаз певица.
• 55 г. от смъртта на Нестор Алексиев Мирчев (25.03.1878–1969), български дърворезбар.

18.07.
• 160 г. от рождението на Рикарда Хух (1864–17.11.1947), германска поетеса, романистка и историчка.
• 140 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Фердинанд Ритер фон Хохщетер (30.04.1829–1884), австрийски геолог.
• 130 г. от смъртта на Шарл Мари Льоконт дьо Лил (22.10.1818–1894), френски поет.
• 125 г. от рождението на Никола Попов (1899–23.12.1963), български актьор.
• 125 г. от смъртта на Хорейшо Алджър (13.01.1832–1899), американски писател.
• 120 г. от рождението на Драган Прокопиев (18.07.1904–1988), български хоров диригент и музикален педагог.

19.07.
• 650 г. от смъртта и 720 г. от рождението на Франческо Петрарка (20.07.1304–1374), италиански учен, дипломат, поет, един от основоположниците на Ренесанса.
• 235 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Джон Мартин (1789–17.02.1854), английски художник, гравьор и илюстратор.
• 210 г. от рождението на Самюъл Колт (1814–10.01.1862), американски оръжеен конструктор, патентовал едноименния револвер.
• 205 г. от рождението на Готфрид Келер (1819–16.07.1890), швейцарски писател.
• 190 г. от рождението на Едгар Дега (1834–27.09.1917), френски живописец, скулптор и график.
• 75 г. от рождението на Богдана Карадочева(1949), българска певица.
• 60 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Борис Чернев (1964–06.04.2009), български актьор и дубльор на филми и реклами.
• 5 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Рютгер Хауер (23.01.1944–2019), нидерландски актьор.

20.07.
• 720 г. от рождението и 650 г. от смъртта на Франческо Петрарка (1304–20.07.1374), италиански ренесансов поет.
• 105 г. от рождението на сър Едмънд Хилари (1919–11.01.2008), новозеландски изследовател, първия алпинист изкачил връх Еверест.
• 85 г. от рождението на Георги Г. Георгиев (1939–13.10.2008), български актьор и режисьор.
• 55 г. от първото стъпване на повърхността на Луната на американците Н. Армстронг и Е. Олдрин с “Аполо-11” (1969).

21.07.
• 235 г. от рождението на Васил Евстатиевич Априлов (1789–02.10.1847), български възрожденски просветен и обществен деец, основател на първото светско училище в България (Габрово, 1835).
• 170 г. от рождението на Алберт Еделфелт (1854–18.08.1905), финландско-шведски художник.
• 125 г. от рождението на Ърнест Милър Хемингуей (1899–02.07.1961), писател и журналист.
• 75 г. от рождението на Анри Кулев (1949), български художник-аниматор.
• 45 г. от смъртта на Васил Чертовенски (14.01.1910–1979), български писател-хуморист и журналист.
• 20 г. от смъртта на Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) (23.04.1922–2004), български писател и сатирик.
• 20 г. от смъртта на Едуард Б. Люис (20.05.1918–2004), американски генетик, Нобелов лауреат.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Джери Голдсмит (10.02.1929–2004), американски композитор на филмова музика.

22.07.
• 240 г. от рождението на Фридрих Вилхелм Бесел (1784–17.03.1846), германски астроном и математик.
• 160 г. от смъртта на Михаил Достоевски (25.10.1820–1864), руски писател.
• 135 г. от смъртта на Иван Калпазанов (1835–1889), български индустриалец и общественик, собственик на първата фабрика за текстил в България.
• 130 г. от рождението на Оскар Мария Граф (1894–28.06.1967), германски писател.
• 90 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Цонев (1934–23.10.2004), български художник.
• 45 г. от смъртта на Любомир Шарланджиев (Шарлето) (18.04.1931–1979), български театрален и кинорежисьор.
• 5 г. от смъртта на Бригите Кронауер (29.12.1940–2019), германска писателка.

23.07.
• 350 г. от смъртта на Петър Михайлов Парчевич (ок. 1612–1674), български католически епископ, дипломат и деец на освободителното движение през 17 век.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Великобритания (1879).
• 90 г. от установяването на дипломатически отношения между България и СССР (1934).

24.07.
• 170 г. от рождението на Константин Иречек (1854–10.01.1918), чешки историк, славист, българист и б¬иб¬лиограф; професор, почетен член на Българското книжовно дружество; об¬щественик и деец на българската култура и просвета.
• 110 г. от рождението на проф. Филип Филипов (1914–02.08.1983), български театрален режисьор.
• 105 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Тодор Динов Георгиев (1919–17.06.2004), български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.
• 90 г. от рождението на Христо Мермерски (1934–20.12.2022), български агробиолог и политик.
• 75 г. от рождението на Асен Гаргов (1949–07.08.2017), български поп певец, музикант и композитор.
• 65 г. от рождението на Здравка Евтимова (1959), българска писателка и преводач.
• 55 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Витолд Гомбрович (04.08.1904–1969), полски романист, драматург и есеист.

25.07.
• 230 г. от смъртта на Андре Шение (30.10.1762–1794), френски поет и публицист.
• 190 г. от смъртта на Самюъл Тейлър Колридж (21.10.1772–1834), английски поет, философ и литературен критик.
• 145 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Италия. (1879).
• 120 г. от смъртта на Харалан Ангелов (10.02.1845–1904), български поет и общественик.
• 95 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Василий Шукшин (1929–02.10.1974), руски писател, кинорежисьор и актьор.
• 90 г. от рождението на Георги Кордов (1934–16.01.2006), български певец и музикален педагог.

26.07.
• 130 г. от смъртта на Цани Шкипърнев Гинчев (авг. 1835–1894), български писател, учител, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество.
• 130 г. от рождението на Олдъс Хъксли (1894–22.11.1963), ирландски писател.
• 120 г. от смъртта на Тодор Пеев (Стоянов) (1842–1904), български революционер, учител, журналист, драматург, автор на първата оригинална българска трагедия.

27.07.
• 200 г. от рождението на Александър Дюма-син (1824–27.11.1895), френски писател.
• 180 г. от смъртта на Джон Далтон (06.09.1766–1844), английски физик и химик.
• 100 г. от рождението на Милка Янакиева (1924–02.2015), българска певица и актриса.
• 65 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Александър Цанков (29.06.1879–1959), български икономист, политик и държавник.
• 55 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Стефан Гъдуларов (13.04.1899–1969), български актьор и режисьор.

28.07.
• 230 г. от смъртта на Максимилиан Мари Изидор Робеспиер (06.05.1758–1794), деец на Френската буржоазна революция, адвокат.
• 230 г. от смъртта на Огюстен Робеспиер (21.01.1763–1794), деец на Френската буржоазна революция, юрист и политик.
• 220 г. от рождението на Лудвиг Фойербах (1804–13.09.1872), германски философ.
• 150 г. от рождението на Ернст Касирер (1874–13.04.1945), германски философ и историк.
• 145 г. от излизането на брой първи на “Държавен вестник”, официален орган на Народното събрание (София, 1879).
• 115 г. от рождението на Ане Бурда (1909–03.11.2005), германска издателка на модни, кулинарни и светски списания.
• 110 г. от началото на Първата световна война (1914).
• 100 г. от рождението на Георги Раданов (1924–24.12.1991), български актьор.
• 70 г. от рождението на Уго Чавес (1954–05.03.2013), президент на Венецуела от 1999 до 2013 г.

29.07.
• 105 г. от рождението на Емил Манов (1919–30.08.1982), български писател.
• 50 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Ерих Кестнер (23.02.1899–1974), германски писател.
• 65 г. от рождението на Мартина Вачкова (1959), българска актриса.
• 5 г. от смъртта на Васил Методиев (Шпайдела) (05.01.1935–2019), български футболист и треньор.

30.07.
• 240 г. от рождението на Леополд Шефер (1784–16.02.1862), германски поет, романист и композитор.
• 135 г. от рождението на Франс Мазарел (1889–03.01.1972), белгийски художник.
• 75 г. от смъртта на Стоян Данев (28.01.1858–1949), български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия.

31.07.
• 240 г. от смъртта на Дени Дидро (05.10.1713–1784), френски философ и мислител, писател и теоретик на изкуството, енциклопедист.
• 175 г. от смъртта на Шандор Петьофи (01.01.1823–1849), унгарски поет и революционер.
• 110 г. от рождението на Камен Калчев (Петър Митев Калчев) (1914–14.01.1988), български писател.
• 110 г. от рождението на Луи дьо Фюнес (1914–27.01.1983), френски актьор.
• 110 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Жан Жорес (03.09.1859–1914), френски политик и общественик.
• 105 г. от рождението на Примо Леви (1919–11.04.1987), италиански химик и писател.
• 80 г. от смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери (29.06.1900–1944), френски писател и летец.

Годишнини - август 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 387
• 530 г. от рождението и 490 г. от смъртта на Антонио Алегри да Кореджо (1494–05.03.1534), италиански художник.

01.08.
• 560 г. от смъртта и 635 г. от рождението на Козимо ди Джовани де Медичи (27.09.1389–1464), италиански политик и банкер, основоположник на династията на Медичите.
• 310 г. от смъртта на Анна Стюарт (06.02.1665–1714), кралица на Англия, Ирландия и Шотландия, последният монарх от династията на Стюартите.
• 280 г. от рождението и 195 г. от смъртта на Жан-Батист Ламарк (1744–18.12.1829), френски естествоизпитател.
• 205 г. от рождението на Херман Мелвил (1819–28.09.1891), американски писател.
• 165 г. от рождението на проф. Стефан Георгиев (1859–10.05.1900), български ботаник, създател на Ботаническата градина при Софийския университет.
• 165 г. от смъртта на княз Стефан Богориди (1775–1859), висш турски сановник, внук на Софроний Врачански.
• 100 г. от бр. 1 на в. “Работничка” под редакцията на Ана Маймункова (София, 1924–).

02.08.
• 195 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Феликс Филип Каниц (02.08.1829–08.01.1904), унгарски географ, археолог, етнограф, член на Българското книжовно дружество. (”Дунавска България и Балканът”).
• 15 г. от смъртта на Адолф Ендлер (20.09.1930–2009), германски поет, есеист, драматург и преводач.

03.08.
• 120 г. от рождението на Клифърд Саймък (1904–25.04.1988), американски автор на научна фантастика.
• 100 г. от смъртта на Джоузеф Конрад (03.12.1857–1924), британски писател .
• 95 г. от смъртта на Емил Берлинер (20.05.1851–1929), немско-американски изобретател, изобретил грамофонната плоча, грамофона и микрофона.
• 70 г. от смъртта на Колет (Сидони-Габриел Колет) (28.01.1873–1954), френска писателка и журналистка.
• 45 г. от смъртта на Василка (Васка) Попова-Баларева (07.04.1902–1979), българска художничка.

04.08.
• 165 г. от рождението на Кнут Хамсун (1859–19.02.1952), норвежки писател.
• 120 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Витолд Гомбрович (1904–24.07.1969), полски романист, драматург и есеист.
• 100 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Иван Ангелов (18.04.1864–1924), български художник.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Ясер Арафат (1929–11.11.2004), палестински политически лидер.
• 35 г. от смъртта и 110 г. от рождението на проф. Люба Енчева (09.08.1914–1989), българска пианистка и музикална педагожка.

05.08.
• 180 г. от рождението на Иля Ефимович Репин (1844–29.09.1930), руски художник.
• 100 г. от рождението на Емил Петров (1924–06.11.2002), български литературен и кинокритик.
• 40 г. от смъртта на Ричард Бъртън (10.11.1925–1984), британски актьор.
• 5 г. от смъртта на Тони Морисън (18.02.1931–2019), американска писателка, Нобелов лауреат.

06.08.
• 405 г. от рождението на Барбара Строци (1619–11.11.1677), италианска барокова композиторка и певица.
• 215 г. от рождението на барон Алфред Тенисън (1809–06.10.1892), английски поет.
• 90 г. от рождението на Петър Крумов Атанасов (1934–20.12.2021), български хоров диригент, композитор и аранжор.
• 90 г. от рождението на Пиърс Антъни (1934), американски писател.
• 75 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Георги Найденов (Гого) (1949–10.01.2014), български поп-певец, член на музикалната формация „Тоника“.
• 15 г. от смъртта на Джон Хюз (18.02.1950–2009), американски филмов режисьор, продуцент и писател.
• 15 г. от смъртта на Петър Василев (09.10.1911–2009), български актьор.

07.08.
• 190 г. от смъртта на Жозеф Мари Жакард (07.07.1752–1834), френски инженер, изобретил тъкачния стан.
• 105 г. от рождението на Дако Георгиев Даковски (1919–28.01.1962), български кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта на кап. Камен Луков Пейнски (26.11.1875–1949), български офицер, военен диригент и композитор.
• 55 г. от смъртта на проф. Димитър Йоцов (03.08.1875–1969), български историк, дипломат и политик.
• 25 г. от смъртта на Паун Генов (29.06.1915–1999), български писател, поет и документалист.

08.08.
• 350 г. от смъртта на Филип Станиславов (ок. 1608–1674), български книжовник и просветител католически епископ, съставител на първата българска печатна книга “Абагар” (1651).
• 30 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Леонид Леонов (31.05.1899–1994), руски писател.

09.08.
• 125 г. от рождението на Памела Травърз (псевдоним на Хелен Линдън Гоф) (1899–23.04.1996), австралийска писателка, автор на „Мери Попинз”.
• 115 г. от смъртта и 170 г. от рождението на акад. Георги Златарски (25.01.1854–1909), първият български геолог, основател на Геоложкия институт при Софийския университет; действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор.
• 110 г. от рождението на Петър Бобев (1914–27.04.1997), български писател.
• 110 г. от рождението на Туве Марика Янсон (1914–27.06.2001), финландска шведскоезична писателка и илюстратор.
• 110 г. от рождението и 35 г. от смъртта на проф. Люба Енчева (1914–04.08.1989), българска пианистка и музикална педагожка.
• 105 г. от смъртта на Руджеро Леонкавало (23.04.1857–1919), италиански композитор и либретист.
• 105 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Ернст Хекел (16.02.1834–1919), немски естественик и философ.
• 85 г. от смъртта на акад. Стоян Стоянов Аргиров (10.02.1870–1939), български библиотековед, първият преподавател по библиотекознание в Софийския университет.
• 75 г. от смъртта на Дончо Костов Стоянов (19.06.1897–1949), български агроном и генетик.

10.08.
• 210 г. от рождението на Хайнрих (Анри) Нестле (1814–07.07.1890), германски индустриалец и изобретател, основател на компанията „Нестле” и един от създателите на млечния шоколад.

11.08.
• 210 г. от рождението на Иван Мажуранич (1814–04.08.1890), хърватски поет и общественик.
• 170 г. от рождението на Михалаки Георгиев (1854–14.02.1916), български писател белетрист.
• 100 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Борис Карлов (1924–14.12.1964), български акордеонист, основоположник на акордеонното свирене в българската и в сръбската народна музика.
• 80 г. от рождението на Христо Калчев (1944–22.03.2006), български писател.

12.08.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Иван Кършовски (1839–01.03.1914), български революционер, книжовник и общественик.
• 145 г. от основаването на българския военен флот (1879).
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на проф. Васил Димитров Георгиев (1934–21.11.2019), български актьор и театрален педагог.
• 65 г. от рождението на Стенли (рождено име на Станислав Йорданов Сланев) (1959), български певец и композитор.
• 60 г. от рождението на Пламен Антов (1964), български литературен историк, поет и драматург.
• 60 г. от смъртта на Йън Флеминг (28.05.1908–1964), английски писател, автор на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд.
• 35 г. от смъртта на Уилям Шокли (13.02.1910–1989), американски физик, Нобелов лауреат, един от изобретателите на транзистора.
• 15 г. от смъртта на Лес Пол (рождено име Лестър Полсфус) (09.06.1915–2009), американски музикант и изобретател.

13.08.
• 210 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Андерс Йонас Ангстрьом (1814–21.06.1874), шведски физик.
• 205 г. от рождението на Джордж Гейбриъл Стокс (1819–01.02.1903), ирландски физик и математик, с принос в областта на механиката на флуидите, оптиката и математическата физика.
• 195 г. от рождението на Иван Михайлович Сеченов (1829–15.11.1905), руски лекар физиолог, академик.
• 125 г. от рождението на сър Алфред Хичкок (1899–29.04.1980), английски кинорежисьор, продуцент и сценарист.
• 90 г. от смъртта на ген.-лейт. Георги Минчев Вазов (05.01.1860–1934), български военен и държавен деец.
• 80 г. от рождението на Димитър Върбанов Бочев (1944), български писател и журналист.

14.08.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Исак Бродски (06.01.1884–1939), руски живописец и график.
• 40 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Джон Пристли (13.09.1894–1984), английски поет.
• 30 г. от смъртта на Елиас Канети (25.07.1905–1994), немскоезичен писател, роден в Русе.
• 20 г. от смъртта на Чеслав Милош (30.06.1911–2004), полски писател, преводач и дипломат, Нобелов лауреат.
• 15 г. от смъртта на Илия Конев (06.02.1928–2009), български литературовед и политик.

15.08.
• 255 г. от рождението на Наполеон Бонапарт (1769–05.05.1821), френски пълководец и император.
• 155 г. от основаването на читалище “Напредък” в Шумен (1869).
• 140 г. от рождението на Страшимир Кринчев (1884–15.07.1913), български писател, литературен и театрален критик.
• 135 г. от смъртта на Иван Доспевски (14.02.1840–1889), български художник-живописец.
• 120 г. от рождението на Антон Гьошев-Югов (1904–06.07.1991), български политик и държавник.
• 120 г. от смъртта на Димитър Душанов (23.02.1837–1904), български просветен и театрален деец, книжовник и преводач.
• 100 г. от рождението на Робърт Болт (1924–20.02.1995), английски сценарист и драматург.
• 80 г. от рождението на Силви Вартан (1944), френска певица от унгаро-българо-арменски произход.
• 75 г. от смъртта на Растко Петрович (03.03.1898–1949), сръбски писател и критик.

16.08.
• 135 г. от рождението на Крум Дрончилов (1889–12.11.1925), български антропогеограф и етнограф.
• 125 г. от смъртта на Роберт Бунзен (31.03.1811–1899), немски химик, съоткривател на спектралния анализ.
• 110 г. от рождението на проф. Тянко Йорданов (1914–06.07.2003), български географ, основател и водещ на телевизионното предаване “Атлас”.
• 75 г. от рождението на Рада Панчовска (1949–27.04.2022), българска поетеса, преводач и издател.
• 75 г. от смъртта на Маргарет Мичъл (08.11.1900–1949), американска писателка.
• 70 г. от рождението на Джеймс Камерън (1954), канадски режисьор, сценарист и продуцент.
• 65 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Ванда Ляндовска (05.07.1879–1959), полска пианистка и композиторка.

17.08.
• 395 г. от рождението на Ян III Собиески (1629–17.06.1696), крал на Полша.
• 55 г. от смъртта на Ото Щерн (17.02.1888–1969), американски физик от немски произход, Нобелов лауреат.
• 55 г. от смъртта на Лудвиг Мис ван дер Рое (27.03.1886–1969), германски архитект, модернист.

18.08.
• 130 г. от излизането на бр. 1 на в. “Знаме”, орган на Демократическата партия (1894–1898).
• 45 г. от смъртта на Иван Кръстев Маринов (06.01.1896–1979), български генерал-лейтенант, военен министър на войната и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 г. до 2 юли 1945 г.
• 20 г. от смъртта на Елмър Бърнстийн (04.04.1922–2004), американски композитор.

19.08.
• 2010 г. от смъртта на Гай Октавиан Август (63 г. пр. н. е.–14 г. от н. е.), римски император.
• 135 г. от смъртта на Огюст Виле де Лил-Адан (07.11.1838–1889), френски писател.
• 125 г. от основаването на Българския пчеларски съюз (1899).
• 125 г. от рождението на Боян Дановски (1899–09.03.1976), български режисьор, театрален педагог и драматург.
• 100 г. от смъртта на Михаил Мирчев Иванов (19.08.1866–1924), български лекар, бактериолог.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Жорж Ганчев (29.08. 1939–2019), български политик.

20.08.
• 245 г. от рождението на Йонс Якоб Берцелиус (1779–07.08.1848), шведски химик, един от основоположниците на съвременната химия.
• 170 г. от смъртта на Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (27.01.1775–1854), германски философ.
• 25 г. от смъртта на Стоян Тодоров Стоянов (01.07.1922–1999), български учен, лекар и психиатър.

21.08.
• 235 г. от рождението на барон Огюстен Луи Коши (1789–23.05.1857), френски математик, пионер в математическия анализ.
• 210 г. от смъртта на Бенджамин Томпсън (граф Ръмфорд) (26.03.1753–1814), британски физик и изобретател.
• 120 г. от рождението и 40 г. от смъртта и на Уилям „Каунт“ Бейзи (1904–26.04.1984), американски джаз пианист и композитор.
• 115 г. от рождението на Боян Василев Атанасов (1909–24.11.1997), български юрист, дипломат и преводач.
• 45 г. от смъртта на Димитър Петров Станков (16.03.1925–1979), български художник и изкуствовед.
• 45 г. от смъртта на Иван Унджиев (15.03.1902–1979), български историк.

22.08.
• 440 г. от смъртта на Ян Кохановски (1530–1584), полски поет.
• 150 г. от рождението на Макс Шелер (1874–19.05.1928), германски философ.
• 115 г. от рождението на Стоян Ц. Даскалов (1909–18.05.1985), български писател.
• 35 г. от смъртта на Марин Върбанов (20.09.1932–1989), български художник по съвременен текстил.

23.08.
• 270 г. от рождението на Луи XVI (1754–21.01.1793), крал на Франция.
• 255 г. от рождението на Жорж Кювие (1769–13.05.1832), френски естествоизпитател.
• 170 г. от рождението на Атанас Стоянов (1854–06.10.1930), български композитор и музикален педагог.
• 45 г. от смъртта на Стефан Пейчев (03.03.1905–1979), български актьор.

24.08.
• 125 г. от рождението на Хорхе Луис Борхес (1899–14.06.1986), аржентински писател и преводач.
• 75 г. от влизането в сила на Основополагащия пакт на НАТО, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от 12 страни.
• 55 г. от откриването на курортния комплекс “Албена” (1969).

25.08.
• 280 г. от рождението на Йохан Готфрид Хердер (1744–18.12.1803), германски философ и просветител.
• 205 г. от смъртта на Джеймс Уат (19.01.1736–1819), английски изобретател, създател на парната машина.
• 105 г. от смъртта на Георги Кирков (15.08.1867–1919), български публицист и политик.
• 45 г. от смъртта на проф. Димитър Гюдженов (26.01.1891–1979), български художник.
• 40 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Труман Капоти (30.09.1924–1984), американски писател.
• 25 г. от смъртта на Андрей Чапразов (16.02.1920–1999), български театрален и филмов актьор.

26.08.
• 165 г. от рождението на Джеймс Уилърд Шулц (1859–11.06.1947), американски писател, автор на книги за американските индианци.
• 110 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Хулио Кортасар (1914–12.02.1984), аржентински писател и поет.
• 95 г. от смъртта на Иван Николаевич Вулпе (01.09.1876–1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 90 г. от осветяването на Паметника на свободата на връх Шипка (1934).
• 85 г. от рождението на Тодор Колев (1939–15.02.2013), български актьор и театрален педагог.
• 65 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Ивайло Джамбазов (1959–20.05.2009), български актьор и режисьор.
• 50 г. от смъртта на Чарлз Линдберг (04.02.1902–1974), американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан.

27.08.
• 115 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Валтер Арнолд (1909–11.07.1979), германски скулптор.
• 70 г. от рождението на Петър Величков Петров (1954), български литературен историк, журналист и поет.
• 10 г. от смъртта на Валери Нисимов Петров (роден като Валери Нисим Меворах) (22.04.1920–2014), български поет, сценарист, драматург и преводач.

28.08.
• 275 г. от рождението на Йохан Волфганг Гьоте (1749–22.03.1832), германски поет и мислител.
• 210 г. от рождението на Шеридан Ле Фаню (1814–07.02.1873), ирландски писател.
• 110 г. от смъртта на Анатолий Лядов (11.05.1855–1914), руски композитор, диригент, музикален педагог и фолклорист.
• 70 г. от рождението на Кристиян Бояджиев (1954), български композитор, аранжор, музикален продуцент.

29.08
• 200 г. от рождението на Пьотър Алабин (16.09.1824–10.05.1896), руски генерал и обществен деец, първи граждански губернатор на София след Освобождението.
• 150 г. от рождението на Мануел Мачадо (1874–19.01.1947), испански поет, драматург и журналист.
• 105 г. от рождението на Пеньо Русев (1919–17.01.1982), български писател, литературен историк и критик.
• 100 г. от рождението на Димитър Андонов Бойчев (1924–1993), български скулптор.
• 85 г. от рождението на Мариана Евстатиева-Биолчева (1939), българска режисьорка и преподавател.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Жорж Ганчев (1939–19.08.2019), български политик.
• 80 г. от рождението на Лукас Хартман (1944), швейцарски писател.
• 30 г. от смъртта на Боян Балабанов (05.11.1912–1994), български писател, поет и драматург.

30.08.
• 105 г. от рождението на Александър Вутимски (Александър Коцев Вутов) (1919–23.09.1943), български поет.
• 100 г. от освещаването на храм “Свети Александър Невски” в София (1924).
• 65 г. от рождението на Димитър Костов Цонев (1959–23.08.2016), български журналист и телевизионен водещ.

31.08.
• 275 г. от рождението на Александър Николаевич Радишчев (1749–24.09.1802), руски писател, родоначалник на революционната мисъл в Русия, философ-материалист.
• 190 г. от рождението на Амилкаре Понкиели (1834–17.01.1886), италиански оперен композитор.
• 160 г. от смъртта на Фердинант Ласал (11.04.1825–1864), германски философ.
• 155 г. от рождението на ген.-майор Константин Кирков (1869–01.09.1920), родоначалник на българската военна педагогика.
• 110 г. от рождението на Лидия Ковачева (1914–05.10.2002), българска природолечителка, създател на система за лечение с глад.
• 100 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Харолд Хаубенщок, известен с псевдонима си Хари Майен (1924–15.04.1979), германски актьор, режисьор и драматург.
• 100 г. от смъртта на Тодор Александров (04.03.1881–1924), водач на ВМОРО.
• 85 г. от рождението на Милен Николов (1939–10.09.1998), български режисьор.
• 75 г. от рождението на Ричард Гиър (1949), американски актьор.

Годишнини - септември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 335
01.09.
• 350 г. от смъртта на Петър Богдан (1601–1674), български книжовник и политически деец.
• 125 г. от рождението на Анастас Петров Дачов (1899–26.12.1978), български балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет.
• 120 г. от началото на работата на Телеграфната агенция на Русия – ИТАР–ТАСС (1904).
• 85 г. от нахлуването на германските войски в Полша – началото на Втората световна война (1939).
• 75 г. от началото на работата на германската информационна агенция ДПА (1949).

02.09.
• 230 г. от основаването на гр. Одеса, Украйна (1794).
• 135 г. от смъртта на Захари Стоянов (1850–1889), български писател, публицист, революционер и общественик.
• 60 г. от рождението на Киану Рийвс (1964), канадско-американски актьор.

03.09.
• 165 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Жан Жорес (1859–31.07.1914), френски политик и общественик.
• 50 г. от рождението на Мария Донева (1974), българска поетеса.

04.09.
• 215 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Юлиуш Словацки (1809–03.04.1849), полски поет и драматург.
• 200 г. от рождението на Антон Брукнер (1824–11.10.1896), австрийски композитор.
• 60 г. от смъртта на Вернер Бергенгрюн (16.09.1892–1964), немско-балтийски писател.
• 55 г. от откриването на ТЕЦ “Марица-изток 2” (1969).
• 50 г. от откриването на АЕЦ “Козлодуй” (1974).
• 35 г. от смъртта на Жорж Сименон (13.02.1903–1989), френски писател от белгийски произход.
• 25 г. от смъртта на Янаки Петров (Чичо Чичопей) (28.02.1947–1999), български поет, автор на книги за деца.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Кийт Уотърхаус (06.02.1929–2009), британски колумнист, романист и автор на многобройни телевизионни новели.

05.09.
• 250 г. от рождението на Каспар Давид Фридрих (1774–07.05.1840), германски художник от епохата на романтизма.
• 115 г. от рождението на Атанас Смирнов (1909–26.02.1976), български поет и читалищен деец.
• 105 г. от смъртта на Василий Чапаев (09.02.1887–1919). Герой от Гражданската война в Русия, командир на дивизия в Червената армия.

06.09.
• 215 г. от рождението на Бруно Бауер (1809–15.04.1882), германски историк, теолог, журналист и философ.
• 160 г. от рождението на Никола Христов Габровски (1864–11.06.1925), български публицист, политик и общественик, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
• 145 г. от рождението на генерал–майор Атанас Христов (Молткето) (1879–?), военен теоретик и историк; автор на книги и статии за войните 1912 – 1918 г., учебници за Военното училище и Военната академия, в които е преподавател.
• 120 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Любомир Панайотов Пипков (1904–09.05.1974), български композитор.
• 95 г. от рождението на проф. Димитър Аврамов (1929–01.05.2008), български изкуствовед.
• 85 г. от смъртта на Артър Ракъм (19.09.1867–1939), английски художник и илюстратор.
• 50 г. от смъртта на Стефан Воронов (03.07.1945–1974), български естраден певец и актьор.
• 30 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Джеймс Клавел (10.10.1924–1994), английски писател и филмов режисьор.

07.09.
• 405 г. от смъртта на Свети Понгарц (1582–1619), унгарски католически светец, българин по произход; канонизиран през 1995 г. от папа Йоан Павел ІІ.
• 115 г. от рождението на Елия Казан (1909–28.09.2003), американски театрален и кино режисьор, сценарист и писател от гръцки произход.
• 70 г. от откриването на паметника на Съветската армия в центъра на София (1954).
• 60 г. от откриването на Архитектурно-етнографският музей „Етър“ край гр. Габрово (1964).

08.09.
• 550 г. от рождението на Людовико Ариосто (1474–06.07.1533), италиански поет.
• 220 г. от рождението на Едуард Мьорике (1804–04.06.1875), германски поет и белетрист.
• 80 г. откакто Германската армия изстрелва (1944) първата в света балистична ракета – немската “Фау-2”. Британската столица Лондон е обстрелвана от Хага.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рихард Щраус (11.06.1864–1949), германски композитор и диригент.
• 70 г. от смъртта на Андре Дерен (10.06.1880–1954), френски художник и илюстратор, един от основоположниците на фовизма.
• 60 г. откакто Президиумът на Народното събрание утвърждава с указ "Горда Стара планина" за химн на Народна република България (1964). Автор на текста и мелодията на националния химн на България е Цветан Цветков Радославов.
• 20 г. от смъртта на Иван Кондов (18.07.1925–2004), български филмов и драматичен актьор.
• 15 г. от смъртта на Оге Нилс Бор (19.06.1922–2009), датски физик, Нобелов лауреат.

09.09.
• 80 г. от извършването на преврат в България от Отечествения фронт (1944).
• 80 г. от рождението на проф. Цанко Яблански (1944), български политик и зооинженер.
• 70 г. от рождението на Волен Николаев (1954–15.03.2011), български поет, автор на текстове на песни.
• 65 г. от рождението на Ерик Сера (1959), френски композитор на филмова музика.
• 50 г. от началото на излъчванията на 24-часовата програма “Хоризонт” по Българското национално радио (1974).

10.09.
• 365 г. от рождението на Хенри Пърсел (1659–21.11.1695), английски композитор.
• 185 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Чарлс Пърс (1839–19.04.1914), американски философ и учен, основател на философското течение прагматизъм.
• 100 г. от подписването на българо-гръцката спогодба Калфов-Политис за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България (1924).
• 100 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Йордан Маринополски (07.05.1874–1924), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Васил Казанджиев (1934), български композитор и диригент. Диригент в Софийската национална опера, преподавател в Музикална академия “П. Владигеров”, съосновател и главен диригент на камерен оркестър “Софийски солисти”.
• 80 г. от смъртта на Мария Каменова Димова (23.12.1901–1944), българска балерина.
• 80 г. от смъртта на Данаил Крапчев (15.12.1880–1944), български журналист, общественик и революционер.
• 75 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Виктор Пасков (1949–16.04.2009), български писател и музикант.

11.09.
• 500 г. от рождението на Пиер дьо Ронсар (1524–27.12.1585), френски поет.
• 155 г. от смъртта на Томас Греъм (20.12.1805–1869), британски химик, наричан „баща на колоидната химия“.
• 80 г. от рождението на Кеворк Кеворкян (1944), български журналист и публицист.
• 70 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Димитър Попиванов Арсениев (29.10.1874–1954), български български оперен певец, тенор и вокален педагог, един от основателите на Софийската опера и на Музикалната академия.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Алексей Яковлевич Каплер (01.10.1904–1979), руски сценарист.
• 20 г. от смъртта на Томас Циглер (рождено име Райнер Фридхелм Цубайл) (18.12.1956–2004), литературното име на германски писател на фентъзи и научна фантастика.

12.09.
• 480 г. от смъртта на Клеман Маро (1496–1544), френски поет, една от най-значителните фигури на ранното Възраждане във Франция.
• 260 г. от смъртта на Жан-Филип Рамо (25.09.1683–1764), френски композитор и музикален теоретик.
• 170 г. от смъртта на Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел (27.03.1776–1854), френски ботаник, основоположник на растителната цитология и физиология.
• 105 г. от смъртта на Леонид Николаевич Андреев (21.08.1871–1919), руски писател, драматург.
• 90 г. от рождението на проф. Михаил Протич (1934–11.02.2013), български лекар, ендокринолог и андролог.
• 80 г. от рождението на Бари Уайт (1944–04.07.2003), американски певец, автор на песни и продуцент.
• 75 г. от смъртта на Климент Кузманов Шапкарев (30.01.1875–1949), български революционер и просветен деец.

13.09.
• 205 г. от рождението на Клара Шуман (1819–20.05.1896), германска музикантка и композиторка.
• 150 г. от рождението на Арнолд Шонберг (1874–13.07.1951), австрийски композитор.
• 135 г. от рождението на Пиер Рьоверди (1889–17.06.1960), френски поет.
• 130 г. от рождението на Юлиан Тувим (1894–27.12.1953), полски поет и писател.
• 130 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Джон Пристли (1894–14.08.1984), английски поет.
• 125 г. от рождението на Владимир Русалиев (1899–14.06.1973), български поет и писател.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Морис Жар (1924–28.03.2009), френски филмов композитор и диригент, баща на Жан Мишел Жар.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Николай Георгиев Гяуров (1929–02.06.2004), български оперен певец.
• 95 г. от рождението на Евгений Аврамов (1929–25.10.2021), български композитор и педагог, музикален теоретик.
• 75 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Аугуст Крог (15.11.1874–1949), датски учен и физиолог.
• 15 г. от смъртта на Иван Пунчев (09.06.1942–2009), български философ.

14.09.
• 255 г. от рождението и 165 г. от смъртта на Александър фон Хумболт (1769–06.05.1859), германски естествоизпитател, географ и пътешественик.
• 165 г. от смъртта на Добри Петков (1859–01.01.1932), български офицер, полковник и държавен деец.
• 40 г. от смъртта на Рада Балевска (19.03.1903–1984), български учен и зооинженер.
• 15 г. от смъртта на Патрик Суейзи (18.08.1952–2009), американски актьор, танцьор и певец.

15.09.
• 770 г. от рождението и 700 г. от смъртта на Марко Поло (1254–08.01.1324), италиански пътешественик, изследовател на Източна и Южна Азия.
• 235 г. от рождението на Джеймс Фенимор Купър (1789–14.09.1851), американски писател.
• 130 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Жан Реноар (1894–12.02.1979), френски кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 105 г. от рождението на Николай Хайтов (1919–30.06.2002), български писател.
• 35 г. от смъртта на Робърт Пен Уорън (24.04.1905–1989), американски поет, романист и литературен критик.

16.09.
• 120 г. от рождението на проф. Александър Милев (1904–16.04.1980), български филолог и лексикограф.
• 120 г. от рождението на Николай Алексеевич Островски (1904–22.12.1936), руски писател.
• 105 г. от рождението на Атанас Ганчев Атанасов (1919–30.01.1970), български ботаник, дендролог.
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Станислав Сивриев (1924–24.03.1989), български писател и общественик.

17.09.
• 115 г. от рождението на Макс Верли (1909–18.12.1998), швейцарски литературовед, германист и преводач.
• 30 г. от смъртта на Карл Попър (28.07.1902–1994), австрийско-британски философ и общественик.

18.09.
• 340 г. от рождението на Йохан Готфрид Валтер (1684–23.03.1748), германски музикален теоретик, органист, композитор и лексикограф.
• 315 г. от рождението и 240 г. от смъртта на д-р Самюел Джонсън (1709–13.12.1784), английски поет, есеист, литературен критик, редактор и лексикограф.
• 205 г. от рождението на Леон Фуко (1819–11.02.1868), френски физик.
• 85 г. от смъртта на Станислав Виткевич (Виткаци) (24.02.1885–1939), полски художник, писател и философ.
• 60 г. от смъртта на Шон О’Кейси (30.03.1880–1964), ирландски драматург.

20.09.
• 165 г. от рождението на акад. Никола Енев Начов (1859–29.09.1940), български писател и историограф, етнограф и библиограф.
• 145 г. от рождението на Виктор Шьострьом (1879–03.01.1960), шведски режисьор, актьор и сценарист, основател на шведската класическа киношкола.
• 110 г. от рождението на Магда Михайлова Колчакова (1914–27.08.1982), българска актриса.
• 90 г. от рождението на София Лорен (рождено име София Вилани Шиколоне) (1934), италианската актриса.
• 80 г. от смъртта на Йордан Бадев (Брусников) (25.02.1888–1944), български литературен критик, публицист и журналист.

21. 09.
• 150 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Густав Холст (1874–25.05.1934), английски композитор и преподавател.
• 125 г. от рождението на Михаил Христов Попов (1899–15.08.1978), български оперен певец.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Стоян Венев (1904–20.03.1989), български живописец и карикатурист.
• 90 г. от рождението на Ленард Коен (1934–07.11.2016), канадски поет и музикант.

22.09.
• 105 г. от рождението на Венелин Кръстев (1919–30.05.2015), български музиковед.
• 100 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Розамънд Пилчър (1924–06.02.2019), английска писателка. В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.
• 35 г. от смъртта на Ървинг Бърлин (11.05.1888–1989), американски композитор.
• 5 г. от смъртта на Юлиан Вучков (31.01.1936–2019), български публицист, критик и телевизионен водещ.

23. 09.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Уилки Колинс (08.01.1824–1889), английски писател, написал първия криминален роман на англ. език.
• 120 г. от смъртта на Емил Гале (08.05.1846–1904), френски художник.
• 90 г. от рождението на Пер Улув Енквист (1934–25.04.2020), шведски писател, драматург, сценарист и журналист.
• 85 г. от смъртта на Зигмунд Фройд (06.05.1856–1939), австрийски невропатолог и психиатър.
• 75 г. от рождението на Брус Спрингстийн (1949), американски певец, китарист и автор на песни.
• 30 г. от смъртта на Робърт Блох (05.04.1917–1994), американски писател на научна фантастика.

24.09.
• 165 г. от рождението на Радко Димитриев (1859–18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата, дипломат.
• 145 г. от рождението на Атанас Михов (1879–22.01.1975), български художник.
• 115 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Васил Берон (1824–1909), български лекар, философ, общественик и книжовник.
• 20 г. от смъртта на Франсоаз Саган (21.06.1935–2004), френска писателка.

25.09.
• 425 г. от рождението на Франческо Боромини (1599–02.08.1667), италиански бароков архитект.
• 175 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Йохан Щраус-баща (14.03.1804–1849), австрийски композитор, цигулар и диригент.
• 80 г. от рождението на Майкъл Дъглас (1944), американски киноактьор и продуцент.
• 75 г. от рождението на Педро Алмодовар (1949), испански филмов режисьор, сценарист и продуцент.
• 75 г. от смъртта на Ганчо Ценов (19.06.1870–1949), български историк, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.
• 20 г. от смъртта на Петко Москов (26.08.1953–2004), български скулптор.
• 5 г. от смъртта на Любомир Левчев (27.04.1935–2019), български поет и писател.

26.09.
• 270 г. от рождението на Жозеф Луи Пруст (1754–05.07.1826), френски химик.
• 190 г. от рождението на Димитър Павлович (1834–13.09.1911), български лекар и общественик.
• 175 г. от рождението на Иван Петрович Павлов (1849–27.02.1936), руски физиолог и психолог, откривател на т. нар. условен рефлекс.
• 165 г. от рождението на Луи Мажорел (1859–15.01.1926), френски декоратор и дизайнер на мебели.
• 145 г. от рождението на Петко Ю. Тодоров (1879–14.02.1916), български писател, драматург и общественик.
• 135 г. от рождението на Мартин Хайдегер (1889–26.05.1976), германски философ.
• 85 г. от смъртта на Христо Силянов (24.05.1880–1939), български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО.
• 20 г. от смъртта на Димитър Въндев (04.04.1945–2004), български математик, специалист по теория на вероятностите и статистика.
• 5 г. от смъртта на Жак Ширак (29.11.1932–2019), президент на Франция.

27.09.
• 635 г. от рождението и 560 г. от смъртта на Козимо ди Джовани де Медичи (1389–01.08.1464), италиански политик и банкер, основоположник на династията на Медичите.
• 130 г. от рождението на Ото Нагел (1894–12.07.1967), германски художник.
• 120 г. от рождението на Димитър Стоянов Ангелов (1904–27.12.1977), български учител и писател.
• 85 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Стефан Лазаров Костов (30.03.1879–1939), български драматург и учен етнограф.
• 80 г. от смъртта на Аристид Майол (08.12.1861–1944), френски художник и скулптор.
• 25 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Драган Тенев (12.04.1919–1999), български юрист, историк и публицист.

28.09.
• 105 г. от рождението на Никола Ганчев (1919–04.11.2001), български кавалджия и музикален педагог.
• 100 г. от рождението на Марчело Мастрояни (1924–19.12.1996), италиански филмов актьор.
• 90 г. от рождението на Брижит Бардо (1934), френска актриса, певица и манекенка, активист за правата на животните.
• 70 г. от рождението на Максим Генчев (1954), български актьор, режисьор и политик.
• 55 г. от смъртта на Кимон Георгиев (11.08.1882–1969), български офицер и политик.

29.09.
• 160 г. от рождението на Мигел де Унамуно и Хуго (1864–31.12.1936), испански философ и писател.
• 155 г. от приемането на първия Устав на Българското Книжовно Дружество в град Браила (1869) в къщата на Варвара хаджи Велева.
• 150 г. от смъртта на Никола Карастоянов (ок.1778–1874), един от пионерите на българското книгопечатане.
• 55 г. от смъртта на Андрей Стоянов (23.03.1890–1969), български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик.

30.09.
• 155 г. от подписването на учредителния протокол за основаването на Българското Книжовно Дружество в Браила (1869), провъзгласено през 1911 г. за Българска академия на науките.
• 120 г. от рождението на Енчо Тагаров (1904–14.09.1967), български актьор и режисьор.
• 100 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Труман Капоти (1924–25.08.1984), американски писател.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Удо Юргенс (1934–21.12.2014), австрийски певец, композитор и пианист.
• 80 г. от създаването на агенция Франс прес (1944).
• 70 г. от рождението на Владимир Андреев (1954), български продуцент, режисьор и сценарист.
• 60 г. от рождението на Моника Белучи (1964), италианска актриса и модел.
• 55 г. от смъртта на Никола Атанасов Китанов (25.10.1886–1969), български композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.
• 25 г. от смъртта на Дмитрий Лихачов (15.11.1906–1999), руски филолог и културолог.

Годишнини - октомври 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 376
01.10.
• 525 г. от смъртта на Марсилио Фичино (19.10.1433–1499), италиански философ, теолог и астролог.
• 340 г. от смъртта на Пиер Корней (06.06.1606–1684), френски писател и драматург.
• 165 г. от рождението на Марин Бъчeваров (1859–23.11.1926), български астроном, основател на Астрономическото дружество в София и на Метеорологичната служба в България.
• 135 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Чавдар Петров Мутафов (1889–10.03.1954), български белетрист, художествен критик и есеист.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Алексей Яковлевич Каплер (1904–11.09.1979), руски сценарист.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002) , български композитор и аранжьор.
• 95 г. от смъртта Антоан Бурдел (30.10.1861–1929), френски скулптор и художник.
• 60 г. от смрътта на Стефан Ангелов Хаджидобрев (28.02.1878–1964), български лекар, един от основателите на микробиологията в България.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Карел Гот (14.07.1939–2019), чешки певец.

02.10.
• 220 г. от смъртта на Никола Жозеф Кюно (25.09.1725–1804), френски изобретател, създател на първия в света автомобил.
• 160 г. от рождението на Петко Иванов Момчилов (1864–18.01.1923), български архитект.
• 155 г. от рождението на Махатма Ганди (роождено име Мохандас Карамчанд Ганди) (1869–30.01.1948), индийски политик и ръководител на националноосвободителното движение на Индия.
• 135 г. от рождението на акад. Иван Стефанов Лазаров (1889–04.11.1952), български скулптор.
• 120 г. от рождението на Греъм Грийн (1904–03.04.1991), английски писател.
• 90 г. от рождението на Лальо Аврамов (1934–21.06.1995), български музикант, цигулар и композитор.
• 75 г. от рождението на проф. Мечислав Домарадски (1949–26.06.1998), български археолог от полски произход.
• 50 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Василий Шукшин (25.07.1929–1974), руски писател, кинорежисьор и актьор.

03.10.
• 210 г. от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов (1814–15.07.1841), руски поет и писател.
• 205 г. от рождението на Евлоги Георгиев (Недев) (1819–05.07.1897), български политически деец, търговец и банкер; завещал огромна сума за построяване на Висше училище в България (днес СУ “Св. Св. Кирил и Методий).
• 70 г. от рождението на Стиви Рей Вон (1954–27.08.1990), американски блус китарист и певец.
• 60 г. от смъртта на Стоян Атанасов Хаджистоянов (06.07.1881–1964), български книгоиздател.
• 50 г. от смъртта на Михаил Лъкатник (псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) (20.11.1920–1974), български поет и белетрист.

04.10.
• 355 г. от смъртта на Рембранд Харменсон ван Рейн (15.07.1606–1669), холандски живописец и график.
• 210 г. от рождението на Жан Франсоа Миле (1814–20.01.1875), френски художник и график.
• 150 г. от рождението на Гаврил Илиев Кацаров (1874–01.06.1958), български историк и археолог; съосновател на българското Историческо и българското Археологическо дружество.
• 145 г. от смъртта на Сергей Соловьов (05.05.1820–04.10.1879), руски историк.
• 100 г. от рождението на проф. Иван Иванов Митев (1924–15.04.2006), български педиатър-кардиоревматолог, откривател на шестия сърдечен тон.
• 85 г. от рождението на Ангел Михайлов (1939–07.07.1998), български композитор.
• 80 г. от смъртта на Иван Хаджийски (13.10.1907–1944), български социолог и есеист.
• 75 г. от рождението на Луис Сепулведа (1949–16.04.2020), чилийски писател, режисьор, журналист и политически деец.

05.10.
• 415 г. от рождението на Паул Флеминг (1609–02.04.1640), германски лекар и поет.
• 160 г. от рождението на Луи Жан Люмиер (1864–06.06.1948), френски изобретател и кинорежисьор, родоначалник на киното.
• 160 г. от смъртта на Имре Мадач (21.01.1823–1864), унгарски поет, писател, юрист и политик.

06.10.
• 1010 г. от смъртта на Самуил (неизв.– 1014), български цар, син на комит Никола.
• 565 г. от рождението на Мартин Бехаим (1459–29.07.1507), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 135 г. от рождението на Мария Домбровска (1889–19.05.1965), полска писателка.
• 125 г. от рождението на полковник Христо Бърдаров (1899–17.02.1976), български офицер, адютант на царското семейство.
• 110 г. от рождението на Тур Хейердал (1914–18.04.2002), норвежки етнограф, археолог и пътешественик.
• 105 г. от рождението на Мохамед Сиад Баре (1919–02.01.1995), най-дълго управлявалият държавен глава на Сомалия (1969–1991).
• 95 г. от рождението на Катя Христова Динева (1929–09.04.2011), българска актриса.
• 25 г. от смъртта на Амалия Родригеш (23.07.1920–1999), португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“.
• 25 г. от смъртта на Бригита Чолакова (12.10.1933–1999), българска телевизионна водеща и журналистка.

07.10.
• 175 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Едгар Алън По (19.01.1809–1849), писател, белетрист и критик.
• 110 г. от рождението на Александър Цветков (1914–29.05.1990), български шахматист.
• 105 г. от основаването на първата в света авиокомпания – холандската КЛМ (1919).
• 65 г. от рождението на Стивън Ериксън (1959), канадски писател.
• 15 г. от смъртта на Ървинг Пен (16.06.1917–2009), американски фотограф.

08.10.
• 555 г. от смъртта на Филипо Липи (ок.1406–1469), италиански художник.
• 270 г. от смъртта на Хенри Филдинг (22.04.1707–1754), английски писател.
• 160 г. от рождението на Бранислав Нушич (1864–19.01.1938), сръбски писател и драматург.
• 85 г. от рождението на Пол Хоган (1939), австралийски актьор и сценарист, комик, добил световна популярност с ролята на Дънди Крокодила.
• 75 г. от рождението на Сигорни Уийвър (1949), американска актриса.
• 70 г. от рождението на Майкъл Дудикоф (1954), американски актьор.
• 20 г. от смъртта на Жак Дерида (15.07.1930–2004), френски философ.

09.10.
• 190 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Захарий Доспевски (Захарий Самоковец) (1834–1889), български художник и иконописец.
• 150 г. от рождението на Николай Рьорих (1874–13.12.1947), руски художник и археолог, философ и поет, пътешественик.
• 145 г. от рождението Макс фон Лауе (1879–23.04.1960), германски физик, Нобелов лауреат.
• 100 г. от смъртта на Валерий Яковлевич Брюсов (13.12.1873–1924), руски поет.
• 90 г. от рождението на Димитрина Гюрова-Савова (1934–09.08.2020), български режисьор, театрален педагог.
• 90 г. от рождението на Георги Стоянов Георгиев (1934–05.01.1995), български актьор.
• 85 г. от рождението Мария Александрова Стефанова (1939), българска актриса.
• 50 г. от смъртта на Оскар Шиндлер (28.04.1908–1974), германски индустриалец, спасил живота на близо 1200 евреи по време на Втората световна война.
• 30 г. от смъртта на Николай Соколов (рождено име Никола Иванов Давидов) (22.03.1927–1994), български писател и поет.

10.10.
• 340 г. от рождението на Жан-Антоан Вато (1684–18.07.1721), френски живописец и график.
• 115 г. от рождението на Атанас Душков (1909–03.06.2000), български поет, белетрист и журналист.
• 110 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Карол I (20.04.1839–1914), крал на Румъния от 1866 до 1914 г.
• 100 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Джеймс Клавел (1924–06.09.1994), английски писател и филмов режисьор.

11.10.
• 600 г. от смъртта на Ян Жижка (ок. 1370–1424), чешки национален герой, бележит пълководец.
• 135 г. от смъртта на Джеймс Джаул (24.12.1818–1889), английски физик.
• 105 г. от смъртта на Карл Гелеруп (02.06.1857–1919), датски поет, драматург и писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Хиндо Касимов (рождено име Хулиси Мухаремов Касимов) (1934–24.07.1986), български актьор.
• 85 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Никола Тихов Обретенов (28.05.1849–1939), български обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение.

12.10.
• 120 г. от рождението на проф. Георги Брадистилов (1904–18.07.1977), български математик.
• 100 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Анатол Франс (16.04.1844–1924), френски литературен критик, романист и поет.
• 5 г. от смъртта на Милчо Левиев (19.12.1937–2019), български джаз музикант и композитор.

13.10.
• 155 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (23.12.1804–1869), френски писател и литературен критик.
• 130 г. от рождението на проф. Димитър Иванов Попов (1894–25.10.1975), български химик-органик.
• 125 г. от смъртта на Аристид Кавайе-Кол (04.02.1811–1899), френски строител на органи.
• 95 г. от рождението на проф. Недялко Делков (1929–26.08.1998), български дендролог.

14.10.
• 160 г. от рождението на Стефан Жеромски (1864–20.11.1925), полски писател.
• 130 г. от рождението на Едуард Е. Къмингс (1894–03.09.1962), авангарден американски поет, художник, есеист и драматург.
• 85 г. от рождението на Ралф Лорен (рождено име Ралф Лифшиц) (1939), американски моден дизайнер.
• 65 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Ерол Флин (20.06.1909–1959), австралийски актьор, режисьор и сценарист.
• 15 г. от смъртта на Жана Николова-Гълъбова (22.02.1908–2009), български учен-филолог, преводач и редактор; първата жена преподавател в Софийския университет и е носител на отличието доктор хонорис кауза.

15.10.
• 195 г. от рождението на Асаф Хал (1829–22.11.1907), американски астроном, открил двата естествени спътника на Марс – Фобос и Деймос през 1877 г.
• 190 г. от рождението на Петър Василев Оджаков (1834–31.07.1916), български юрист, фолклорист и публицист, член на Българското книжовно дружество.
• 180 г. от рождението на Фридрих Ницше (1844–25.08.1900), германски философ, филолог, професор.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (1929–30.11.2009), сръбски писател и драматург.
• 70 г. от рождението на Бони Петрунова (1954), българска археоложка, директор на Националния исторически музей.
• 55 г. от рождението на Мариус Куркински (1969), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Данило Киш (22.02.1935–1989), сръбски писател, преводач и литературен критик.

16.10.
• 170 г. от рождението на Оскар Уайлд (1854–30.11.1900), ирландски писател.
• 155 г. от рождението на Цанко Бакалов Церковски (1869–02.05.1926), български поет, писател и общественик.
• 55 г. от рождението на Стефка Янорова (1969), българска актриса.
• 20 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Йосиф Петров (14.05.1909–2004), български поет земеделски деец и политик.

17.10.
• 175 г. от смъртта на Фредерик Шопен (01.03.1810–1849), полски композитор и пианист.
• 90 г. от смъртта на Сантяго Рамон и Кахал (01.05.1852–1934), испански лекар–патолог и хистолог, илюстратор и Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта на Масару Емото (22.07.1943–2014), японски писател.
• 5 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Александър Янков (22.06.1924–2019), български юрист, учен, дипломат и политик.

18.10.
• 390 г. от рождението на Лука Джордано (1634–03.01.1705), италиански художник.
• 165 г. от рождението на Анри Бергсон (1859–04.01.1941), френски философ.
• 30 г. от смъртта на Петър Димитров (Рудар) (рождено име Петър Димитров Келов) (02.07.1906–1994), български детски писател и публицист.

19.10.
• 205 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Иван Момчилов (1819–08.12.1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.
• 125 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Мигел Анхел Астуриас Росалес (1899–09.06.1974), гватемалски писател и дипломат, Нобелов лауреат.
• 115 г. от смъртта на Чезаре Ломброзо (06.11.1835–1909), италиански лекар и криминолог.
• 95 г. от смъртта на Александру Давила (12.02.1862–1929), румънски драматург, режисьор, театрален деец.
• 40 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Анри Мишо (24.05.1899–1984), белгийски и френски поет, белетрист и художник.

20.10.
• 170 г. от рождението на Жан Никола Артюр Рембо (1854–10.11.1891), френски поет.
• 165 г. от рождението на Джон Дюи (1859–01.06.1952), философ и педагог, автор на библиотечната класификационна система.
• 145 г. от възстановяването на Сръбската православна църква (1879).
• 130 г. от смъртта на Александър III (26.02.1845–1894), руски император.
• 120 г. от рождението на Методи Кецкаров (1904–26.07.1981), български скулптор и художник.
• 105 г. от рождението Костадин Дурев (1919–14.08.2011), български лекар и народен певец.
• 90 г. от рождението на Димитър Езекиев (1934–13.04.2008), български журналист.
• 80 г. от смъртта на Стоил Стоилов (30.05.1893–1944), български актьор и режисьор.
• 35 г. от смъртта на Стефан Савов Попов (24.01.1906–1989), български писател, философ и общественик.
• 30 г. от смъртта на Бърт Ланкастър (02.11.1913–1994), американски актьор.

21.10.
• 120 г. от смъртта на поп Минчо Кънчев Стоянов (06.08.1836–1904), български свещеник, писател и революционер.
• 115 г. от рождението на проф. Димитър Атанасов Яранов (1909–14.08.1962), български географ и геоморфолог.
• 105 г. от рождението на Петър Димитров Петров (1919 – 2003), български инженер и изобретател.
• 95 г. от рождението на Урсула Ле Гуин (1929–22.01.2018), американска писателка.
• 95 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Васил Христов Радославов (27.07.1854–1929), български политик, юрист, член на Българското книжовно дружество.
• 55 г. от смъртта на Джак Керуак (12.03.1922–1969), американски писател и художник.
• 40 г. от смъртта на Франсоа Ролан Трюфо (06.02.1932–1984), френски режисьор, сценарист, продуцент, актьор и филмов критик, един от създателите на френската Нова вълна.
• 15 г. от смъртта на Хайнц Чеховски (07.02.1935–2009), германски поет, есеист, драматург и преводач.

22.10.
• 180 г. от рождението на Сара Бернар (1844–26.03.1923), френска актриса.
• 125 г. от смъртта на Ернст Милк (24.10.1877–1899), финландски композитор и пианист.
• 105 г. от рождението на Дорис Лесинг (1919–17.11.2013), британска писателка, Нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението на Димитър Петров Димитров (1924–16.10.2018), български режисьор и сценарист.
• 80 г. от учредителния конгрес на културно-просветната организация на арменците в България “Ереван” (1944).

23.10.
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на проф. Христо Нейков (1929–1999), български художник.
• 25 г. от смъртта на Веселин Калчев (05.02.1930–1999), български музикант, хоров диригент и учител.
• 20 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Тодор Цонев (22.07.1934–2004), български художник.

24.10.
• 220 г. от рождението на Вилхелм Вебер (1804–23.06.1891), германски физик.
• 95 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Йордан Радичков (1929–21.01.2004), български писател и драматург.
• 60 г. от смъртта на Георги Ефремов (30.03.1893–1964), български лекар, публицист, преводач и общественик.

25.10.
• 160 г. от рождението на Евтим Дабев (1864–02.03.1946), журналист, издател, един от първите български социалисти.
• 105 г. от бр. 1 на литературно–хумористичното сп. “Червен смях” под редакцията на Христо Ясенов и Крум Кюлявков (1919).
• 95 г. от рождението на Петер Рюмкорф (1929–08.06.2008), германски поет, белетрист, публицист, есеист и драматург.
• 95 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Здравко Милев (25.10.1929–1984), български шахматист.

26.10.
• 275 г. от смъртта на Луи-Никола Клерамбо (19.12.1676–1749), френски органист и композитор.
• 265 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Жорж Жак Дантон (26.10.1759–1794), деец на Френската буржоазна революция.
• 260 г. от смъртта на Уилям Хогарт (10.11.1697–1764), английски художник, гравьор и карикатурист.
• 200 г. от откриването на Малий театър в Москва, най-старият руски драматичен театър (1824).
• 175 г. от рождението на Димитър Агура (1849–11.10.1911), български историк и преподавател.
• 150 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Петер Корнелиус (24.12.1824–1874), германски композитор и поет.
• 95 г. от смъртта на Арно Холц (26.04.1863–1929), германски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик.
• 35 г. от смъртта на проф. Боню Ангелов Стоянов (06.01.1915–1989), български филолог и литературовед.

27.10.
• 165 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Александър Теодоров-Балан (1859–12.02.1959), български езиковед, литературен историк и библиограф, академик.
• 125 г. от рождението на проф. Алберт Луканов (1899–24.05.1982), български хирург, създател на Института за спешна медицинска помощ “Н. И. Пирогов”.
• 110 г. от рождението на Дилън Томас (1914–09.11.1953), уелски поет, драматург и публицист.
• 90 г. от обявяването на планината Витоша за народен парк (1934).
• 70 г. от смъртта на Франко Алфано (08.03.1875–1954), италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини.

28.10.
• 320 г. от смъртта на Джон Лок (29.08.1632–1704), английски философ.
• 115 г. от рождението на Френсис Бейкън (1909–28.04.1992), английски художник.
• 105 г. от рождението на Генчо Узунов (28.10.1919–01.02.2003), български писател, сатирик и публицист.
• 80 г. от рождението на Колюш (рождено име Мишел Жерар Жозеф Колучи) (1944–19.06.1986), френския хуморист и комик.
• 70 г. от рождението на Кирил Варийски (1954–21.06.1996), български актьор.
• 70 г. от смъртта на Лайош Наги (05.02.1883–1954), унгарски писател.
• 55 г. от смъртта на Корней Чуковски (31.03.1882–1969), руски поет и писател.
• 25 г. от смъртта на Рафаел Алберти (16.12.1902–1999), испански поет и драматург.
• 5 г. от смъртта на Йосиф Шамли (02.01.1972–2019), български актьор.

29.10.
• 150 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Димитър Попиванов Арсениев (1874–11.09.1954), български български оперен певец, тенор и вокален педагог, един от основателите на Софийската опера и на Музикалната академия.
• 135 г. от смъртта на Николай Гаврилович Чернишевски (24.07.1828–1889), руски писател, философ, демократ, мислител и учен.
• 110 г. от рождението на Максим I (светско име Марин Найденов Минков) (1914–06.11.2012), патриарх Български и митрополит Софийски.
• 110 г. от смъртта на Пейо Крачолов Яворов (01.01.1878–29.10.1914), български поет и драматург.
• 100 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Франсис Бърнет (24.11.1849–1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 75 г. от смъртта на Георги Гурджиев (13.01.1866–1949), руски философ, мистик и духовен учител.
• 80 г. от рождението на Христина Ангелакова (1944–20.05.2018), българска оперна певица.
• 60 г. от смъртта на Георги (Поп) Христов Марков (Драшката) (18.01.1876–1964), български революционер, деец на ВМОРО, общественик и краевед.

30.10.
• 185 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Алфред Сисле (1839–29.01.1899), френски живописец.
• 120 г. от рождението на Хайнц Клос (1904–13.06.1987), германски езиковед.
• 80 г. от създаването в София на Съюза на научните работници в България (1944).
• 80 г. от рождението на Кирил Маричков (1944), български музикант и композитор.
• 65 г. от рождението на Силвия Чолева (1959), българска поетеса, журналист и книгоиздател.
• 15 г. от смъртта на Клод Леви-Строс (28.11.1908–2009), френски антрополог и етнолог.

31.10.
• 600 г. от рождението и 580 г. от смъртта на Владислав III Варненчик (1424–10.11.1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 95 г. от рождението на Бъд Спенсър (рождено име Карло Педерсоли) (1929–27.06.2016), италиански актьор.
• 90 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йоан Левиев (1934–11.03.1994), български художник.
• 85 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Ото Ранк (22.04.1884–1939), австрийски психолог.
• 50 г. от смъртта на проф. Георги Богданов (02.04.1910–1974), български живописец.
• 40 г. от смъртта на Индира Ганди (19.11.1917–1984), индийски политик, министър-председател на Индия.
• 35 г. от смъртта на Георги Парцалев (16.06.1925–1989), български театрален и киноактьор.

Годишнини - ноември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 379
• 95 г. от излъчването на първото българско радиопредаване в София от група ентусиасти – радиотехници и инженери (1929).

01. 11.
• 115 г. откакто за първи път е честван Денят на народните будители (в гр. Пловдив, 1909).
• 100 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Янко Захариев Янков (1924–05.01.1989), български кинорежисьор, сценарист и актьор.
• 95 г. от рождението на Дечо Таралежков (1929–14.01.2002), български композитор.
• 80 г. от създаването на Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (1944).
• 75 г. от смъртта на Никола Тодоров Жеков (06.01.1865–1949), български генерал и военен министър.
• 15 г. от смъртта на полковник Петко Йотов (02.09.1947–2009), български офицер, военен историк и директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009).

02.11.
• 325 г. от рождението и 245 г. от смъртта на Жан-Батист-Симеон Шарден (1699–06.12.1779), френски художник.
• 120 г. от рождението на Никола Мавродинов (1904–28.02.1958), български историк на изкуството, археолог.
• 115 г. от рождението и 20 г. от смъртта на Иван Руж (псевдоним на Хрисим Коеджиков) (1909–2004), български писател и литературен критик.
• 105 г. от създаването на Съюза на артистите в България (1919).
• 20 г. от смъртта на Тео ван Гог (23.07.1957–2004), холандски филмов режисьор, телевизионен продуцент, публицист и актьор.

03.11.
• 275 г. от рождението и 205 г. от смъртта на Даниъл Ръдърфорд (1749–15.11.1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 185 г. откакто в Цариград е провъзгласен „Гюлханският хатишериф“ (1839).
• 155 г. от рождението на полковник Васил Златаров (1869–17.05.1932), български офицер, основател и пръв командир на въздухоплаването в България.
• 110 г. от смъртта на Георг Тракъл (03.02.1887–1914), австрийски поет и драматург.
• 80 г. от рождението на Надежда Захариева (1944), българска поетеса, зам. министър на културата.
• 70 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Анри Матис (31.12.1869–1954), френски живописец, график и скулптор.
• 65 г. от смъртта на акад. Андрей Протич (08.11.1875–1959), български историк на изкуството, критик, писател.
• 10 г. от смъртта на Димитър Коклин (03.09.1938–2014), български художник и гримьор.
• 5 г. от смъртта на Ернст Аугустин (31.10.1927–2019), германски писател.

04.11.
• 160 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Георги Колушки (1864–23.02.1944), български химик и икономист.

05.11.
• 530 г. от рождението на Ханс Закс (1494–19.01.1576), германски поет и драматург.
• 145 г. от смъртта на Джеймс Кларк Максуел (13.06.1831–1879), шотландски физик и математик.
• 110 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Аугуст Вайсман (17.01.1834–1914), германски биолог.
• 65 г. от рождението на Брайън Адамс (1959), канадски музикант и текстописец.
• 35 г. от смъртта на Владимир Хоровиц (01.10.1903–1989), американски пианист и композитор.

06.11.
• 530 г. от рождението на Сюлейман I Великолепни (1494–06.09.1566), най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 1520 до 1566 г.
• 210 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антоан Жозеф Адолф Сакс (1814–07.02.1894), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
• 105 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Кръсто Янков (Яков) Петров Фишегоновски (1854–1919), български зограф.
• 75 г. от смъртта на Никола Петков Хаджипетков (28.01.1891–1949), български офицер, генерал-лейтенант.

07.11.
• 610 г. от рождението на Джами (рождено име Нур ал-Дин Абд ал-Рахман Джами) (1414–09.11.1492), персийски поет и суфист.
• 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Любен Каравелов (1834–21.01.1879), български писател, публицист, фолклорист, революционер-демократ.
• 155 г. от излизането на бр. 1 на в. “Свобода“, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов. (Букурещ, 1869).
• 145 г. от рождението на Александър Паскалев (1879–31.10.1946), български книгоиздател.
• 80 г. от смъртта на Кирил Христов (24.06.1875–1944), български поет, белетрист и драматург.
• 80 г. от смъртта на Матвей Вълев (Димитър Христов Вълев) (21.10.1902–1944), български белетрист и публицист.
• 75 г. от първата сесия на Съвета на Европа (1949).
• 65 г. от смъртта на Алберто Гереро (06.02.1886–1959), чилийско-канадски композитор, пианист и преподавател.

08.11.
• 350 г. от смъртта на Джон Милтън (09.12.1608–1674), английски поет.
• 140 г. от рождението на Херман Роршах (1884–02.04.1922), швейцарски психоаналитик, известен с разработването на „Тест на Роршах с мастилени петна“.
• 130 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Антон Григориевич Рубинщайн (20.11.1829–1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Димчо Рошманов (29.01.1934–2019), български оперетен и читалищен деятел.
• 5 г. от смъртта на проф. Манол Тодоров (07.01.1925–2019), български цигулар и гъдулар, музиколог, фолклорист и преподавател в НМА.
• 5 г. от смъртта на Павел Васев (15.04.1951–2019), български актьор и режисьор.

09.11.
• 370 г. от рождението на Йохан Вайгел (1654–05.02.1725), германски гравьор, картограф, издател и печатар.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (02.02.1769–1844), руски писател, баснописец.
• 110 г. от рождението на Павел Вежинов (1914–02.12.1983), български белетрист.
• 100 г. от рождението на Георги Баев (1924–18.02.2007), български художник.
• 95 г. от рождението на Имре Кертес (1929–31.03.2016), унгарски писател, Нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Карл Сейгън (1934–20.12.1996), американски астроном.
• 35 г. от падането на Берлинската стена (1989).
• 30 г. от смъртта на Кирил Илинчев (12.08.1921–1994), български актьор, сценарист и режисьор.
• 25 г. от смъртта на Александър Баров (08.08.1931–1999), български архитект.

10.11.
• 580 г. от смъртта и 600 г. от рождението на Владислав III Варненчик (31.10.1424–1444), крал на Полша в периода (1434–1444), върховен княз на Литва в периода (1434–1440) и крал на Унгария в периода (1440–1444).
• 265 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер (1759–09.05.1805), германски поет и драматург.
• 105 г. от рождението на Михаил Калашников (1919–23.12.2013), руски инженер и оръжеен конструктор.
• 100 г. от рождението на Иван Обретенов (1924–23.12.1988), български актьор.
• 85 г. от рождението на Антон Горчев (1939–19.06.2000), български актьор.
• 35 години от т. нар. „Нежна революция” в България и падането на комунистическия режим в страната (1989).

11.11.
• 150 г. от рождението на Георги Стоянов Вътев-Пейчовски (1874–05.12.1917), български поет, писател, учител и общественик.
• 20 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Ясер Арафат (04.08.1929–2004), палестински политически лидер.

12.11.
• 120 г. от рождението на Петър Драгоев (1904–1990), български преводач.
• 95 г. от рождението на Михаел Енде (1929–28.08.1995), германски детски писател.
• 95 г. от рождението на Грейс Кели (1929–14.09.1982), американска филмова актриса, принцеса на Монако.
• 40 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Петър Пондев (11.06.1914–1984), български литературен историк и критик.

13.11.
• 1670 г. от рождението на Аврелий Августин (Августин Блажени) (354–28.08.430), християнски теолог и духовник, един от основоположниците на патристиката.
• 405 г. от смъртта на Лудовико Карачи (21.04.1555–1619), италиански бароков художник.
• 90 г. от рождението на проф. Стефан Кожухаров (1934–25.01.2000), български изследовател на старобългарската книжнина.
• 50 г. от смъртта на Виторио де Сика (07.07.1901–1974), италиански режисьор и актьор.

14.11.
• 245 г. от рождението на Адам Готлоб Йоленшлегер (1779–20.01.1850), датски поет, автор на националния химн на Дания.
• 135 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Джавахарлал Неру (1889–27.05.1964), индийски държавник и политик.
• 120 г. от рождението на Ричард (Дик) Пауъл (1904–02.01.1963), американски актьор, музикант, продуцент и режисьор.
• 115 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Джошуа Слокъм (20.02.1844–1909), канадско-американски мореплавател, изследовател и писател.
• 90 г. от рождението на проф. Георги Робев (1934–25.05.2002), български хоров диригент.
• 30 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Александър Муратов (рождено име Христо Мотов Мишев) (15.06.1914–1994), български поет и преводач.

15.11.
• 205 г. от смъртта и 275 г. от рождението на Даниъл Ръдърфорд (03.11.1749–1819), шотландски химик и лекар, известен с откриването на азота през 1772 г.
• 150 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Аугуст Крог (1874–13.09.1949), датски учен и физиолог.
• 105 г. от смъртта на Алфред Вернер (12.12.1866–1919), швейцарски химик, поставил основите на съвременната координационна химия.
• 80 г. от рождението на Ставри Калинов (1944–13.09.2023), български скулптор и художник.
• 65 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Чарлс Уилсън (14.02.1869–1959), шотландски физик, Нобелов лауреат.

16.11.
• 100 г. от рождението на Димо Коларов (1924–23.02.1997), български кинооператор.

17.11.
• 530 г. от смъртта на Джовани Пико дела Мирандола (24.02.1463–1494), италиански философ, ренесансов хуманист.
• 155 г. от откриването на Суецкия канал, свързващ Средиземно с Червено море (1869).
• 80 г. от рождението на Дани де Вито (1944), американски актьор, продуцент и режисьор.

18.11.
• 185 г. от рождението на Емил Шкода (1839–08.08.1900), чешки инженер и индустриалец.
• 90 г. от рождението на Василис Василикос (1934), гръцки писател и дипломат.
• 85 г. от рождението на Маргарет Атууд (1939), канадска писателка, поетеса и литературен критик.
• 80 г. от смъртта на Райко Алексиев (Фра Дяволо) (07.03.1893–1944), български художник, карикатурист и фейлетонист.

19.11.
• 135 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов (1889–01.02.1945), български белетрист, журналист, публицист, държавен деец.
• 135 г. от рождението на Петко Енев (1889–27.04.1925), деец на революционното работническо движение в България.
• 115 г. от рождението на Питър Дракър (1909–11.11.2005), американски икономист, теоретик по теория на управлението и бизнес мениджмънт.
• 75 г. от смъртта на Джеймс Енсор (13.04.1860–1949), белгийски художник.
• 60 г. от рождението на Любен Дилов-син (1964), български писател и политик.

20.11.
• 195 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Антон Григориевич Рубинщайн (1829–08.11.1894), руски пианист, композитор, диригент и обществен деец.
• 135 г. от рождението на Едуин Хъбъл (1889–28.09.1953), американски астроном.
• 120 г. от рождението на Орлин Василев (1904–02.04.1977), български писател и драматург.
• 65 г. от провъзгласяването с резолюция 1386 на Декларацията за правата на детето от Общото събрание на ООН (1959).

21.11.
• 330 г. от рождението на Волтер (Франсоа Мари Аруе) (1694–30.05.1778), френски писател, философ и историк от епохата на Просвещението.
• 180 г. от смъртта и 255 г. от рождението на Иван Андреевич Крилов (13.02.1769–1844), руски писател, сатирик и баснописец.
• 145 г. от рождението на Димитър Табаков (1879–1973), български математик.
• 110 г. от рождението на Сотир Костов (Графа) (1914–10.1992), български художник.
• 100 г. от рождението на Кристофър Толкин (1924–16.01.2020), английски писател и редактор, син на писателя Дж. Р. Р. Толкин.
• 80 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Харолд Реймис (1944–24.02.2014), американски актьор, режисьор и сценарист.
• 35 г. от смъртта на Иван Аржентински (12.08.1910–1989), български писател.
• 20 г. от смъртта на Морис Жак Аладжем (18.08.1932–2004), български композитор.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на проф. Васил Димитров Георгиев (12.08.1934–2019), български актьор и театрален педагог.

22.11.
• 205 г. от рождението на Джордж Елиът (псевдоним на Мери Ан Евънс) (1819–22.12.1880), английска писателка.
• 155 г. от рождението на Андре Жид (1869–19.02.1951), френски писател.
• 40 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Евстати Стратев (11.02.1934–22.11.1984), български актьор.

23.11.
• 50 г. от смъртта на Корнелиъс Райън (05.06.1920–1974), ирландски журналист и писател.
• 25 г. от смъртта на Сидер Флорин (12.06.1912–1999), български преводач, учредител на Съюза на преводачите в България.

24.11.
• 630 г. от рождението на Шарл Орлеански (1394–04.01.1465), френски поет.
• 295 г. от рождението на Александър Василиевич Суворов (1729–18.05.1800), руски пълководец.
• 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Франсис Бърнет (1849–29.10.1924), британско-американска писателка, автор на „Тайната градина”.
• 165 г. от публикуването на "Произход на видовете" от Чарлз Дарвин(1859).
• 160 г. от рождението на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864–09.09.1901), френски художник.
• 130 г. от рождението на Атанас Попов (1894–1980), български художник и театрален деец.
• 115 г. от рождението на Никола Йонков Вапцаров (1909–23.07.1942), български поет революционер.
• 100 г. от рождението на Цветан Цеков-Карандаш (1924–02.02.2010), български художник, карикатурист, един от основателите на в. “Стършел”.
• 95 г. от смъртта на Жорж Бенжамен Клемансо (28.09.1841–1929), френски политик и държавник.
• 90 г. от рождението на Алфред Шнитке (1934–03.08.1998), руски композитор.
• 70 г. от рождението на Емир Кустурица (1954), сръбски режисьор и музикант.
• 20 г. от смъртта на Артър Хейли (05.04.1920–2004), британско-канадски писател.

25.11.
• 210 г. от рождението Юлиус Роберт фон Майер (1814–20.03.1878), германски физик, един от основоположниците на термодинамиката.
• 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Карл Фридрих Бенц (1844–04.04.1929), германски изобретател и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
• 135 г. от рождението на Решат Нури Гюнтекин (1889–07.12.1956), турски писател.
• 115 г. от рождението на Светослав Обретенов (1909–16.05.1955), български композитор и хоров диригент.
• 80 г. от рождението на Тодор Балкански (1944–27.11.2020), български езиковед.
• 65 г. от смъртта на Жерар Филип (04.12.1922–1959), френски актьор.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на У Тан (22.01.1909–1974), бирмански политик и дипломат, генерален секретар на ООН от 1961 до 1971 г.
• 45 г. от смъртта на проф. Христо Вакарелски (15.12.1896–1979), български етнограф и фолклорист.
• 10 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Георги Стоянов–Бигор (30.11.1924–2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.

26.11.
• 520 г. от смъртта на Исабела I Кастилска (22.04.1451–1504), кралица на Кастилия, Арагон и Леон.
• 130 г. от рождението на Иван Дмитриевич Папанин (1894–30.01.1986), руски изследовател на Арктика.
• 130 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Норберт Винер (1894–18.03.1964), американски математик, смятан за баща на кибернетиката.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994), румънско-френски драматург и писател.
• 95 г. от рождението на Борис Янакиев (1929–11.10.1995), български кинооператор.
• 85 г. от рождението на Тина Търнър (рождено име Анна Мей Бълок) (1939–24.05.2023), американска певица.
• 45 г. от смъртта на Марсел Л'Ербие (23.04.1888–1979), френски режисьор, сценарист и продуцент.

27.11.
• 270 г. от смъртта на Абрахам дьо Моавър (26.05.1667–1754), френски математик.
• 105 г. от подписването на Ньойския мирен договор в Париж (1919).
• 100 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Стефан Тошев (18.12.1859–1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 90 г. от рождението на Александрина Милчева (1934), българска оперна певица, музикален педагог.
• 75 г. от откриването на Народна опера – Русе (1949).
• 5 г. от смъртта на Стефан Данаилов (09.12.1942–2019), български актьор.

28.11.
• 330 от смъртта и 380 г. от рождението на Мацуо Башо (1644–1694), японски поет.
• 165 г. от смъртта на Уошингтън Ървинг (03.04.1783–1859), американски писател, наричан „Баща на американския разказ”.
• 130 г. от рождението на Аркади Фидлер (1894–07.03.1985), полски писател и пътешественик.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Влади Киров (1949–28.03.2019), български сценарист и писател.
• 70 г. от смъртта на Енрико Ферми (29.09.1901–1954), италиански физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.

29.11.
• 280 г. от смъртта на Бартоломео Карло Растрели (29.11.1675–1744), скулптор от италиански произход, работил във Франция и Русия.
• 185 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Лудвиг Анценгрубер (1839–10.12.1889), австрийски драматург и белетрист.
• 175 г. от рождението на сър Джон Флеминг (1849–18.04.1945), английски учен и изобретател.
• 100 г. от смъртта на Джакомо Пучини (22.12.1858–1924), италиански композитор.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на епископ Йоан Главиницки (1949–22.02.2019), български православен духовник.
• 45 г. от смъртта на Валтер Матиас Дигелман (05.07.1927–1979), швейцарски белетрист.
• 5 г. от смъртта на Йордан Милев (15.01.1933–2019) , български преводач, поет и писател.

30.11.
• 330 г. от смъртта на Марчело Малпиги (10.03.1628–1694), италиански лекар, открил капилярите.
• 155 г. от рождението Нилс Дален (1869–09.12.1937), шведски инженер и изобретател, Нобелов лауреат.
• 150 г. от рождението на Уинстън Ленърд Спенсър Чърчил (1874–24.01.1965), сър, английски политик и държавник.
• 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Димитър Грива (1914–24.02.1994), български композитор, автор на филмова музика.
• 100 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Георги Стоянов – Бигор (1924–25.11.2014), български кинодеец, сценарист и режисьор.
• 40 г. от смъртта на Дико Илиев Диков (15.02.1898–1984), български композитор, музикант и диригент.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Милорад Павич (15.10.1929–2009), сръбски писател и драматург.

Годишнини - декември 2024

Детайли
Последна редакция - 15 януари 2024 г.
Посещения: 350
01.12.
• 430 г. от смъртта на Герардус Меркатор (05.03.1512–1594), фламандски картограф.
• 295 г. от рождението на Джузепе Сарти (1729–28.07.1802), италиански композитор, диригент и педагог.
• 140 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (1884–22.12.1964), български писател.
• 125 г. от рождението на Бончо Бочев (1899–22.05.1975), български хоров диригент и музикален педагог, основател на хор "Бодра смяна".

02.12.
• 165 г. от рождението на Жорж Сьора (1859–29.03.1891), френски художник и теоретик, разработил и създал поантилизма.
• 80 г. от рождението на Атанас Стоев (1944), български музикант, композитор, текстописец, аранжор и певец. Създател и ръководител на оркестър „Канарите“.
• 80 г. от смъртта на Филипо Томазо Маринети (22.12.1876–1944), италиански писател, журналист, издател и основател на футуризма.
• 70 г. от рождението на Славка Калчева (1954), българска народна певица.
• 65 г. от смъртта на проф. Иван Георгиев Кръстев (03.12.1897–1959), български учен, агроном, специалист по лозарство и винарство.
• 40 г. от смъртта на Константин Димитров Димчев (22.04.1933–1984), български актьор.

03.12.
• 340 г. от рождението и 270 г. от смъртта на Лудвиг Холберг (с псевдоним Ханс Микелсен) (1684–28.01.1754), норвежко-датски философ, историк, драматург и писател.
• 130 г. от смъртта на Робърт Луис Стивънсън (13.11.1850–1894), английски писател от шотландски произход.
• 115 г. от рождението на проф. Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар.
• 105 г. от смъртта на Пиер-Огюст Реноар (25.02.1841–1919), френски художник, един от основоположниците на импресионизма.
• 75 г. от смъртта на Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (18.07.1877–1949), български писател, майстор на късия разказ; академик.

04. 12.
• 345 г. от смъртта на Томас Хобс (05.04.1588–1679), английски философ-материалист.
• 125 г. от създаването на Славянското дружество от Васил Друмев, Иван Вазов, Марин Дринов, Христо Г. Данов, Тодор Влайков и др. (1899).
• 110 г. от рождението на Георги Чилингиров (1914–09.08.2000), български народен певец.
• 100 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Любен Николов Станев (1924–18.12.2009), български лекар, писател и редактор.
• 45 г. от смъртта на Петя Дубарова (25.04.1962–1979), българска поетеса.

05.12.
• 80 г. от рождението на Бойка Присадова (1944–27.01.2017), българска народна певица.

06. 12.
• 245 г. от смъртта и 325 г. от рождението на Жан-Батист-Симеон Шарден (02.11.1699–1779), френски художник.
• 180 г. от рождението на Петко Войвода (Петко Киряков Калоянов) (1844–07.02.1900), български революционер.
• 160 г. от рождението на Пенчо Николов Райков (1864–24.06.1940), български химик.
• 165 г. от рождението на Никола Димков (1859–30.03.1937), български инженер и общественик.
• 135 г. от рождението на Робърт Удръф (1889–07.03.1985), американски бизнесмен и филантроп, президент на компанията „Кока Кола“ от 1923 до 1954 г.
• 120 г. от рождението на Зорка Янкова Йорданова (1904–01.09.1970), българска драматична актриса.
• 100 г. от рождението на Павел Матев (1924–04.02.2006), български поет.
• 100 г. от смъртта на Антон Стериов (06.01.1882–1924), български революционер, битолски войвода на ВМОРО.
• 80 г. от смъртта на Елена Кирчева Снежина (14.03.1881–1944), българска драматична актриса.
• 5 г. от смъртта на Стоянка Мутафова (02.02.1922–2019), българска актриса.

07.12.
• 70 г. от рождението на Румяна Коцева (Румяна Златкова Коцева-Апостолова) (1954) , българска поп и джаз певица, вокален педагог.
• 45 г. от смъртта на Николас Борн (31.12.1937–1979), германски писател и преводач.

08.12.
• 160 г. от рождението на Камий Клодел (1864–19.10.1943), френска скулпторка.
• 160 г. от смъртта на Джордж Бул (02.11.1815–1864), британски математик и философ, изобретател на булевата алгебра.
• 155 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Иван Момчилов (19.10.1819–1869), български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и помагала.
• 90 г. от рождението на Вили Казасян (1934–12.07.2008), български композитор и диригент.
• 75 г. от откриването на Панагюрското златно съкровище.
• 35 г. от основаването на Съюза на демократичните сили (1989).

09.12.
• 380 г. от смъртта и 425 г. от рождението на Антонис ван Дайк (22.03.1599–1644), фламандски живописец.
• 170 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Алмейда Гарет (04.02.1799–09.12.1854), португалски писател.
• 150 г. от излизането на бр. 1 на в. “Знаме”, редактиран от Христо Ботев (Букурещ, 1874–1875).
• 115 г. от рождението на Владимир Аврамов (1909–22.03.2007), български цигулар и музикален педагог.
• 90 г. от рождението на Джудит Оливия Денч (1934), английска актриса.
• 80 г. от смъртта на Пол Отле (23.08.1868–1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905, заедно с Анри Лафонтен, той създава Универсалната десетична класификация, използвана и днес в библиотеките по света – най-вече в Европа.
• 80 г. от смъртта на Тодор Чипев (05.07.1867–1944), български книгоиздател.
• 55 г. от смъртта на проф. Стойко Стойков (26.10.1912–1969), български езиковед, основоположник на българската диалектология.

10.12.
• 220 г. от рождението на Карл Густав Якоб Якоби (1804–18.02.1851), германски математик.
• 135 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Лудвиг Анценгрубер (29.11.1839–1889), австрийски драматург и белетрист.
• 10 г. от смъртта на Димитър Атанасов (23.09.1953–2014), български писател, драматург и журналист.

11.12.
• 160 г. от рождението на Морис Льоблан (1864–06.11.1941), френски писател.
• 80 г. от рождението на Джани Моранди (1944), италиански певец.
• 60 г. от смъртта на Самуел (Сам) Кук (22.01.1931–1964), американски певец, автор на песни, продуцент и общественик, един от основоположниците на стила соул.
• 40 г. от смъртта на Димитър Симидов (21.11.1898–1984), български преводач и писател.

12.12.
• 255 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Марк Брюнел (25.04.1769–1849), френски инженер, изобретател и предприемач.
• 160 г. от рождението на Георги Янакиев Стрезов (1864–05.10.1938), български учен, историк и юрист.
• 150 г. от рождението на Панчо (Панче) Хаджимишев (1874–07.08.1957), български общественик и дипломат.
• 110 г. от рождението на Патрик О`Брайън (1914–02.01.2000), английски писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Дъглас Феърбанкс (23.05.1883–1939), американски актьор, една от най-големите звезди от епохата на нямото кино.
• 45 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Борис Стефанов Попов (08.06.1894–1979), български ботаник-дендролог.
• 25 г. от смъртта на Джоузеф Хелър (01.05.1923–1999), американски писател, автор на романа „Параграф 22”.

13.12.
• 240 г. от смъртта и 315 г. от рождението на д-р Самюел Джонсън (18.09.1709–1784), английски поет, есеист, литературен критик, редактор и лексикограф.
• 170 г. от рождението на Томислав Маретич (1854–15.01.1938), хърватски езиковед-славист, чуждестранен член на БАН.
• 95 г. от рождението на Кристофър Плъмър (1929–05.02.2021), канадски актьор.
• 80 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Михаил Константинов Сарафов (26.02.1854–1924), български общественик, политически и държавен деец.
• 80 г. от смъртта на Василий Василиевич Кандински (16.12.1866–1944), руски художник, теоретик на изкуството и поет.
• 70 г. от рождението на Росица Ганева (1954), българска певица.

14.12.
• 225 г. от смъртта на Джордж Вашингтон (22.02.1732–1799), първи президент на САЩ.
• 150 г. от рождението на Никола Пушкаров (1874–18.02.1943), български учен почвовед, основоположник на почвознанието в България.
• 100 г. от рождението на Радж Капур (1924–02.06.1988), индийски филмов актьор, продуцент и режисьор.
• 95 г. от смъртта на Фридрих Грюнангер (25.01.1856–1929) , австрийски архитект, живял и работил в България.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Иван Вуцов (1939–18.01.2019), български футболист и треньор.
• 60 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Борис Карлов (11.08.1924–1964), български акордеонист,основоположник на акордеонното свирене в българската и в сръбската народна музика.
• 40 г. от смъртта на Висенте Алейксандре (26.04.1898–1984), испански писател, Нобелов лауреат.
• 35 г. от смъртта на Андрей Сахаров (21.05.1921–1989), руски ядрен физик, дисидент и общественик.
• 15 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Крикор Азарян (15.03.1934–14.12.2009), български режисьор.

15.12.
• 165 г. от рождението на Людвик Заменхоф (1859–14.04.1917), полски лекар, създател на есперанто.
• 90 г. от рождението на Райна Кабаиванска (1934), българска оперна певица.

16.12.
• 250 г. от смъртта и 330 г. от рождението на Франсоа Кене (04.06.1694–1774), френски учен и икономист, основател на школата на физиократите.
• 165 г. от смъртта на Вилхелм Грим (24.02.1786–1859), германски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки.
• 130 г. от рождението на Николай Радев Хрелков (1894–27.08.1950), български поет.
• 125 г. от рождението на Сергей Токарев (1899–19.04.1985), руски етнограф и историк.
• 110 г. от смъртта на Иван Зайц (03.08.1832–1914), хърватски композитор, диригент, режисьор, музиковед и преподавател.
• 110 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Цветана Романска-Вранска (1914–04.03.1969), българскиа фолклористка и етнограф.
• 80 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Глен Милър (01.03.1904–1944), американски джазов музикант.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Костас Варналис (26.02.1884–1974), гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.

17.12.
• 275 г. от рождението на Доменико Чимароза (1749–11.01.1801), италиански композитор.
• 80 г. от рождението на Джак Чокър (1944–11.02.2005), американски писател на научна фантастика.
• 65 г. от смъртта на Андрей Николов (29.04.1878–1959), български скулптор.
• 60 г. от смъртта на Виктор Франц Хес (24.06.1883–1964), американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат, откривател на космическите лъчи.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Евгений Босяцки (21.05.1929–2009), български художник.

18.12
• 195 г. от смъртта и 280 г. от рождението на Жан Батист Пиер дьо Моне дьо Ламарк (01.08.1744–1829), френски естествоизпитател.
• 165 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Стефан Тошев (1859–27.11.1924), военен деец, генерал от пехотата; автор на “Писма от войната”, “Освободителната война 1877–1878”, син на Анастасия Тошева.
• 145 г. от рождението на Паул Клее (1879–29.06.1940), швейцарски художник и теоретик на изкуството.
• 125 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Руска Цветанова Маринова (1899–1994), българска художничка.
• 90 г. от смъртта на Царевна Миладинова (01.01.1856–1934), българска просветна деятелка, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Любен Николов Станев (04.12.1924–2009), български лекар, писател и редактор.

19.12.
• 135 г. от рождението на Константин Сагаев (Константин Димитров Стаматов) (1889–27.08.1963), български писател и театрален деец.
• 115 г. от смъртта на Янко Забунов (12.06.1868–1909), български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България.
• 100 г. от рождението на Мишел Турние (1924–18.01.2016), френски писател.
• 85 г. от рождението на Николай Ангелов (Микей) (1939–29.08.2008), български актьор.
• 20 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Стефан Савов (12.05.1924–2004), български художник и сценограф.

20.12.
• 175 г. от смъртта на Уилям Милър (15.02.1782–1849), американски баптистки проповедник, основател на адвентисткото движение.

21. 12.
• 220 г. от рождението на Бенджамин Дизраели (лорд Биконсфилд Дизраели) (1804–19.04.1881), английски държавник и писател.
• 200 г. от смъртта на Джеймс Паркинсон (11.04.1755–1824), британски лекар и палеонтолог.
• 145 г. от рождението на Йосиф Висарионович Сталин (1879–05.03.1953), съветски политик и държавник.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Удо Юргенс (30.09.1934–2014), австрийски певец, композитор и пианист.

22.12.
• 385 г. от рождението и 325 г. от смъртта на Жан Расин (1639–21.04.1699), френски поет и драматург, виден представител на трагедията от епохата на класицизма.
• 125 г. от рождението на Жана Гендова (1899–14.02.1976), българска актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Весела Григорова Василева (1919–06.01.1944), българска поетеса.
• 60 г. от смъртта и 140 г. от рождението и на Михаил Кремен (Михаил Икономов-Грозев) (01.12.1884–1964), български писател.
• 35 г. от смъртта на Самюъл Бекет (13.04.1906–1989), ирландски писател и драматург, Нобелов лауреат.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Джон Робърт „Джо“ Кокър (20.05.1944–2014), британски певец.

23.12.
• 225 г. от рождението на Карл Павлович Брюлов (1799–23.06.1852), руски художник.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Шарл Огюстен Сент-Бьоф (1804–13.10.1869), френски писател и литературен критик.
• 155 г. от рождението на Иван Гарванов (23.12.1869–28.11.1907), деец на ВМРО.
• 75 г. от рождението на Иван Костов (1949), български политик и държавник, министър-председател.
• 70 г. от рождението на Владимир Шомов (Шомето) (1954), български режисьор, художник и аниматор.
• 10 г. от смъртта на Владимир Гиновски (04.06.1927–2014), български скулптор.

24.12.
• 225 г. от рождението на Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов) (1799–21.07.1867), български възрожденски лекар и общественик.
• 200 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Петер Корнелиус (1824–26.10.1874), германски композитор и поет.
• 135 г. от рождението на Христо Ясенов (1889–апр. 1925), български поет.
• 10 г. от смъртта на Джаклин Брискин (18.12.1927–2014), британско-американска писателка.

25.12.
• 315 г. от рождението на Жулиен дьо Ламетри (1709–11.11.1751), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хъмфри Богарт (1899–14.01.1957), американски актьор.
• 95 г. от рождението на Кръстьо Хаджииванов (1929–27.06.1952), български поет.

26.12.
• 120 г. от рождението на Алехо Карпентиер (1904–24.04.1980), кубински писател, поет и публицист.
• 120 г. от смъртта на Стоян Маринов (1838–1904), български книжар и книгоиздател.
• 115 г. от рождението на Галина Сергеевна Уланова (1909–21.03.1998), руска балетна актриса.
• 105 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Иван Нивянин (1919–29.05.1944), български поет.
• 90 г. от смъртта на Жозеф-Елиезер Берние (01.01.1852–1934), канадски арктически изследовател.
• 85 г. от рождението на Райнер Малковски (1939–01.09.2003), немски поет.
• 65 г. от официалното откриване на Българската телевизия (1959).

27.12.
• 80 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Петър Константинов Дънов (наричан Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно) (11.07.1864–1944), български философ, основател на учението дъновизъм.
• 55 г. от смъртта на Богомир Лазов (15.02.1906–1969), български художник.

28.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Юрдан Трифонов (1864–16.04.1949), български филолог, езиковед, историк.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Никола Ферманджиев (1929–20.02.1979), български икономист и историк.
• 80 г. от рождението на Ангел Георгиев Николов-Ачо (1944–06.02.2012), български актьор.
• 70 г. от рождението на Дензъл Уошингтън (1954), американски актьор и режисьор.
• 20 г. от смъртта на Сюзън Зонтаг (16.01.1933–2004), американска писателка.

29.12.
• 315 г. от рождението на Елисавета Петровна (1709–05.01.1762), руска императрица.
• 215 г. от рождението на Уилям Гладстон (1809–19.05.1898), английски политик и държавник.
• 190 г. от смъртта на Томас Робърт Малтус (14.02.1766–1834), английски икономист и социолог.
• 145 г. от създаването на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив (1879).
• 95 г. от смъртта на Вилхелм Майбах (09.02.1846–1929), германски машинен инженер, автоконструктор и индустриалец.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Милан Асадуров (1949–07.06.2019), български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

30.12.
• 205 г. от рождението на Теодор Фонтане (1819–20.09.1898), германски белетрист и поет.
• 120 г. от формирането на Осма пехотна тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора (1904).
• 120 г. от рождението на Дмитрий Кабалевски (1904–14.02.1987), руски композитор.
• 80 г. от смъртта на Ромен Ролан (29.01.1866–1944), френски писател, музиковед и обществен деец.

31.12.
• 155 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Анри Матис (1869–03.11.1954), френски живописец, график и скулптор.
• 130 г. от рождението на Анна Каменова (1894–01.08.1982), българска писателка.
• 85 г. от смъртта на Чичо Стоян (Стоян Михайлов Попов) (21.06.1866–1939), български детски писател и хуморист.
• 55 г. от смъртта на Борис Денев (07.02.1883–1969), български художник.

Предлагаме Ви

Търсене

Електронна библиотека

Разширено търсене
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2025, Библиотека Родина - Стара Загора