01.01.
• 195 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823–31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
• 155 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863–01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 155 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца (01.01.1863–01.05.1897), български писател („До Чикого и назад”, „Бай Ганьо”), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 155 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 125 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893–10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 120 г. от рождението на Ламар (01.01.1898–21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство”.
• 95 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923–28.03.2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови”, „Черните ангели”, „Осъдени души”.
02.01.
• 140 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878-06.10.1940), български политически деец.
03.01.
• 135 г. от рождението на Стефан Киров (1883–30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.
• 95 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
04.01.
• 375 г. от рождението на Исак Нютон (1643–31.03.1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.
06.01.
• 170 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848–02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си” и „На прощаване”. Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 140 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 110 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832–09.01.1908), немски поет и карикатурист : “Макс и Мориц” (1865).
10.01.
• 135 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883–23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 100 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854–10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – “История на българите”. В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.
11.01.
• 100 г. от смъртта на Козма Дебърски /истинско име: Константин/ (ок.1835-1918), висш български духовник, митрополит.
• 90 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840–11.01.1928), английски писател.
12.01.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 170 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848–06.03.1916), руски художник.
• 155 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863–05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
13.01.
• 140 г. от рождението на Пейо Яворов (13.01.1878-29.10.1914), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници” и участието му в кръг „Мисъл” го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).
14.01.
• 120 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832–14.01.1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : “Алиса в страната на чудесата” (1865).
• 30 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914–14.01.1988), български писател : “Пътник от планината” (1938), “Г., които си отиват” (1941).
15.01.
• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
16.01.
• 80 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865–16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
17.01.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 40 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904–17.01.1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката “Прозорец” и “Фрагменти”.
18.01.
• 85 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933-24.02.2016), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.
19.01.
• 140 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923–14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са “Преди да се родя и след това” и “Хайка за вълци”.
• 80 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864–19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : “Госпожа министершата” (1931), “Мистър Долар” (1932).
22.01.
• 230 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788–19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът “Дон Жуан”.
23.01.
• 235 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783–23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си “Червено и черно” и “Пармският манастир”.
• 55 г. от смъртта на Илия Бешков (24.07.1901–23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.
24.01.
• 130 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888–29.08.1960), американска романистка.
25.01.
• 140 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 125 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830–25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата “Скендербег”; “Автобиография”. Превежда “Илиада”.
• 80 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (25.01.1938–25.07.1980), руски поет, певец и актьор.
26.01.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Никола Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).
27.01.
• 140 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).
28.01.
• 70 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).
29.01.
• 140 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.
• 120 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.
30.01.
• 170 г. от бр. 1 на “Цариградски вестник” (1848).
• 70 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869–30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.
• 55 г. от смъртта на Франсис Пуленк (07.01.1899-30.01.1963), френски композитор.
31.01.
• 140 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Норман Мейлър (31.01.1923–10.11.2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър”.
