• 545 г. от рождението и 475 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 490 г. от рождението и 430 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 275 г. от рождението и 225 г. от смъртта на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смартта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 220 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 205 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 200 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 190 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 180 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.
• 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 160 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Рудолф Дизел (18.03.1858-29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.
• 120 г. от рождението r 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978) – българска драматична актриса.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.
Двойни годишнини през 2018 г.
- Детайли
- Посещения: 4036