Годишнини 2018

Двойни годишнини през 2018 г.

• 545 г. от рождението и 475 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 490 г. от рождението и 430 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 275 г. от рождението и 225 г. от смъртта на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смартта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 220 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 205 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 200 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 190 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 180 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.
• 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 160 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Рудолф Дизел (18.03.1858-29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.
• 120 г. от рождението r 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978) – българска драматична актриса.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

Годишнини - януари 2018

• 100 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856-1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.
• 195 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823–31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
• 155 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863–01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 155 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца (01.01.1863–01.05.1897), български писател („До Чикого и назад”, „Бай Ганьо”), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 155 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 125 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893–10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 120 г. от рождението на Ламар (01.01.1898–21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство”.
• 95 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923–28.03.2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови”, „Черните ангели”, „Осъдени души”.

02.01.
• 140 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878-06.10.1940), български политически деец.

03.01.
• 135 г. от рождението на Стефан Киров (1883–30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.
• 95 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.

04.01.
• 375 г. от рождението на Исак Нютон (1643–31.03.1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

06.01.
• 170 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848–02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си” и „На прощаване”. Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 140 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 110 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832–09.01.1908), немски поет и карикатурист : “Макс и Мориц” (1865).

10.01.
• 135 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883–23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 100 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854–10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – “История на българите”. В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.
• 100 г. от смъртта на Козма Дебърски /истинско име: Константин/ (ок.1835-1918), висш български духовник, митрополит.
• 90 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840–11.01.1928), английски писател.

12.01.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 170 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848–06.03.1916), руски художник.
• 155 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863–05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.

13.01.
• 140 г. от рождението на Пейо Яворов (13.01.1878-29.10.1914), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници” и участието му в кръг „Мисъл” го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

14.01.
• 120 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832–14.01.1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : “Алиса в страната на чудесата” (1865).
• 30 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914–14.01.1988), български писател : “Пътник от планината” (1938), “Г., които си отиват” (1941).

15.01.
• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

16.01.
• 80 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865–16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.

17.01.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 40 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904–17.01.1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката “Прозорец” и “Фрагменти”.

18.01.
• 85 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933-24.02.2016), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.
• 140 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923–14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са “Преди да се родя и след това” и “Хайка за вълци”.
• 80 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864–19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : “Госпожа министершата” (1931), “Мистър Долар” (1932).

22.01.
• 230 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788–19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът “Дон Жуан”.

23.01.
• 235 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783–23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си “Червено и черно” и “Пармският манастир”.
• 55 г. от смъртта на Илия Бешков (24.07.1901–23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.
• 130 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888–29.08.1960), американска романистка.

25.01.
• 140 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 125 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830–25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата “Скендербег”; “Автобиография”. Превежда “Илиада”.
• 80 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (25.01.1938–25.07.1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Никола Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

27.01.
• 140 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.
• 70 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.
• 140 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.
• 120 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

30.01.
• 170 г. от бр. 1 на “Цариградски вестник” (1848).
• 70 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869–30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.
• 55 г. от смъртта на Франсис Пуленк (07.01.1899-30.01.1963), френски композитор.

31.01.
• 140 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Норман Мейлър (31.01.1923–10.11.2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър”.

Годишнини - февруари 2018

• 1000 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв.-02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.
• 135 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883–29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил “Потоп”, “Сватба” и др.
• 65 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872-01.02.1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.
• 550 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400–03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 135 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (03.02.1883–07.08.1922), български поет и преводач, детски писател.
• 135 г. от рождението на Борис Денев Чоканов (07.02.1883 – 31.12.1969), български художник, пейзажист.
• 110 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908–14.07.1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

04.02.
• 145 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873-16.01.1954), руски писател.

08.02.
• 190 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828–24.03.1905), френски писател фантаст : “Пътешествие до центъра на Земята “ (1864); “Двадесет хиляди левги под водата” (1870); “Осемдесет дни около света” (1873).

10.02.
• 120 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898–14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър”.

11.02.
• 210 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810-18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
• 70 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.

13.02.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
• 135 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 115 г. от рождението на Жорж Сименон (1903–1989), френски писател.

15.02.
• 5 г. от смъртта на Тодор Петров Колев (26.08.1939-15.02.2013), български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

16.02.
• 100 г. от рождението на Веселин Андреев /Георги Георгиев Андреев/ (16.02.1918 -11.02.1991), български поет и публицист.

17.02.
• 345 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622–17.02.1673), френски комедиограф и драматург : “Тартюф” (1664), “Дон Жуан” (1665), “Скъперникът” (1668).
• 140 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839–17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.
• 145 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837–6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.
• 135 г. от рождението на Никос Казандзакис (18.02.1883-26.10.1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът”.
• 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846–19.02.1908), български живописец и революционер.
• 75 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874–18.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.
• 40 г. от смъртта и 140 г. от рождението на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.
• 545 г. от рождението и 475 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 140 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.02.1824-1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.

20.02.
• 125 г. от рождението на Дамян Велчев /Д. В. Дамянов/ (20.02.1893-25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.
• 125 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (21.02.1893-31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.
• 230 г. от рождението на Артур Шопенхауер (22.02.1788-21.09.1860), немски философ.
• 95 г. от рождението на Юлия Андреева Огнянова (22.02.1923-29.09.2016), българска актриса, драматург и режисьор.

23.02.
• 195 г. от рождението на Найден Геров Добрович (23.02.1823-09.10.1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 75 г. от рождението на Христо Проданов (24.02.1943-21.04.1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.
• 145 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873–02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе (“Кармен”), Радамес (“Аида”), Херцогът (“Риголето”), Рудолф (“Бохеми”) и др.

27.02.
• 135 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 105 г. от рождението на Ъруин Шоу (27.02.1913–16.05.1984), американски писател и публицист.

28.02.
• 485 г. от рождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533–23.09.1592), френски философ и писател : „Опити”.
• 150 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868-1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов” от 1901 до 1932 г.
• 60 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904-28.02.1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - март 2018

01.03.
• 80 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски /светско име: Марин Пелов/, (14.09.1850-101.03.1938), висш духовник, митрополит.

02.03.
• 90 г. от рождението на Гиньо Гочев Ганев (02.03.1928-18.12.2016), юрист, политически и държавен деец.

03.03.
• 140 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877-1878.
• 140 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
• 100 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.

05.03.
• 135 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (05.03.1883-16.02.1962), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 65 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (23.04.1891–05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.
• 2340 г. от смъртта на Аристотел (384-07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : “За душата”, “Никомахова етика”, “Политика” и др.
• 125 г. от рождението на Райко Алексиев (07.03.1893–18.11.1944), български художник, карикатурист и журналист.

13.03.
• 285 г. от рождението на Джоузеф Пристли (13.03.1733-06.02.1804), химик, откривател на кислорода.

15.03.
• 170 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (15.03.1848-27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
• 80 г. от рождението на Георги Пинчев (15.03.1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
• 25 г. от учредяването на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски” (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.
• 160 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Рудолф Дизел (18.03.1858-29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

20.03
• 190 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828–23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : „Бранд”, „Нора”.
• 80 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (03.05.1867-20.03.1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

22.03.
• 100 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (11.11.1830-22.03.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

23.03.
• 20 г. от смъртта на Ефрем Спиридонов Каранфилов (27.11.1915–23.03.1998) български литературен критик, есеист, публицист.

24.03.
• 75 г. от смъртта на Димитър Драгиев (13.11.1869-24.03.1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество “Просвета”, автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03
• 185 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (25.03.1833-26.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
• 100 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862–25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.
• 95 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844–26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.
• 185 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833–10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище “Родина”.
• 140 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 125 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812-27.03.1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.
• 50 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934–27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник “Восток”.

28.03.
• 150 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868–18.06.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното”, „Майка” и др.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.
• 165 г. от рождението на Винсент Ван Гог (30.03.1853–29.07.1890), холандски живописец.
• 85 г. от рождението на Борис Карадимчев (30.03.1933-12.04.2014), български композитор и преподавател.

31.03.
• 115 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (31.03.1903-08.03.1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.

Годишнини - април 2018

01.04.
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
02.04.
• 130 г. от смъртта на Миклухо Маклай (05.06.1846–02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).

04.04.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (15.01.1929-04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

05.04.
• 150 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (05.04.1868–06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 110 г. от рождението на Херберт фон Караян (05.04.1908-16.07.1989), австрийски диригент.

06.04.
• 535 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483–06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : “Сикстинската мадона” е най-прочутата (1515-1519), а от стенописите е “Атинската школа”.
• 490 г. от смъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471–06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.

08.04.
• 170 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797–08.04.1848), италиански композитор : „Любовен елексир”, „Дон Паскуале”.
• 5 г. от смъртта на Иван Кръстев (08.04.1920–08.04.2013), български писател и автор на произведения за деца.

09.04.
• 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1494–09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : “Гаргантюа и Пантагрюел” (1532-1562).

10.04.
• 45 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887-10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.
• 195 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (12.04.1823–02.06.1886), руски писател и драматург.
• 80 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).

13.04.
• 275 г. от рождението на Томас Джеферсън (13.04.1743–04.07.1826), американски политик, философ.

14.04.
• 120 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898–14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.

15.04.
• 125 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820-15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в руско-турската освободителна война 1877-1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 115 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903-28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава “Земеделски комитет” (“Зелена вълна”), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.

16.04.
• 190 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746–16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха” (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.
• 120 г. от смъртта на Ильо Войвода /Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо/ (28.05.1805-17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.
• 430 г. от смъртта и 490 г. от рождението на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.

20.04.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.
• 140 г. от смъртта на Жельо Войвода /Желез Добрев Железчев/ (ок.1810-21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта “Изгубена Станка” на Илия Блъсков.

22.04.
• 95 г. от рождението на Радой Ралин (22.04.1923–21.07.2004), български поет лирик и сатирик.

23.04.
• 80 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
• 160 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858–04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.

25.04.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 5 г. от смъртта на Петър Гюзелев – Пеци (10.12.1945-25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците“.

26.04.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

27.04.
• 95 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (27.04.1923–30.11.1997), български композитор.

28.04.
• 75 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865–28.04.1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е „Дядовата Славчова унука” (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

29.04.
• 125 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893–23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката „Вечната и святата”.
• 140 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878–17.12.1959), български скулптор : „Фани” (1906), „Майка” (1924), „Копнеж” (1926).

30.04.
• 135 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832–30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е „Закуска на тревата” (1863).
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 95 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - май 2018

01.05.
• 145 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 95 г. от рождението на Джоузеф Хелър (01.05.1923–12.12.1999), американски писател сатирик.

02.05.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

04.05.
• 115 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872–04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

05.05.
• 210 г. от смъртта на Петър Ичко (ок. 1755-05.05.1808), сръбски политически деец от български произход.
• 5 г. от смъртта на Петър Иванов Попйорданов - Чочо (11.06.1964-05.05.2013), български театрален и киноактьор.

06.05.
• 260 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758–28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.
• 110 г. от смъртта на Драган Василев Манчов (1834-06.05.1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.

07.05.
• 185 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833-03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии и др.
• 100 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914-1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.
• 115 г. от смъртта и 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.
• 135 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (09.05.1883-18.10.1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.
• 155 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

12.05.
• 85 г. от рождението на Андрей Вознесенски (12.05.1933–01.06.2010), руски поет.

14.05.
• 150 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (14.05.1868-20.05.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.
• 75 г. от смъртта на Анри Лафонтен (22.04.1854-14.05.1943), белгийски юрист, библиограф и политик. Създател заедно с Пол Отле през 1905 на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките).

15.05.
• 315 г. от смъртта и 390 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.

16.05.
• 80 г. от смъртта на проф. Иван Мърквичка (23.04.1856–16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица”). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.
• 145 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873–30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня” (1916).
• 105 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912-1913.

19.05.
• 120 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809–19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

20.05.
• 200 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (20.05.1818–01.07.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877-1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.

21.05.
• 330 г. рождението на Александър Поуп (21.05.1688-30.05.1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.

22.05.
• 210 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (22.05.1808-26.01.1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
• 205 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 175 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843–28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

24.05.
• Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
• 475 г. от смъртта и 545 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 275 г. от рождението и 225 г. от смъртта на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.

26.05.
• 170 г. от смъртта на Висарион Белински (30.05.1811–26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.
• 140 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878–14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

28.05.
• 110 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (28.05.1908-12.08.1964), английски писател.

30.05.
• 240 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694 – 30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в. : “Едип” (1718), “Брут” (1730), “Кандид” (1759) и др.

31.05.
• 25 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - юни 2018

• 765 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
• 165 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853–21.05.1876), български революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

02.06.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

03.06.
• 60 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874-03.06.1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на Тракия и Македония.

04.06.
• 220 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 170 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785–04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.

07.06.
• 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 55 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия.

09.06.
• 1950 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (15.12.37–09.06.68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните.
• 140 г. от смъртта на Дженерариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844-09.06.1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
• 95 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

10.06.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

11.06.
• 75 г. от рождението на Младен Илиев Киселов (11.06.1943-29.10.2012), български режисьор и педагог.

12.06.
• 150 г. от рождението на Янко Станков Забунов (12.06.1868-19.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.
• 115 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903–27.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композира музиката към филмите : „Под игото” (1952) и „Хитър Петър” (1960).

14.06.
• 180 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (14.06.1838-03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 165 г. от смъртта на Захари Зограф (08.10.1810–14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
• 95 г. от смъртта на Александър Стамболийски (01.03.1879–14.06.1923) български политически и държавен деец.

15.06.
• 175 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843–04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
• 155 г. от излизането на вестник „Гайда” (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.
• 705 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313–21.12.1375), италиански писател : “Декамерон” (1348–1353).
• 105 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.
• 95 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 90 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872–18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.
• 395 г. от рождението на Блез Паскал (19.06.1623–19.08.1662), френски математик, физик и философ.
• 75 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (08.08.1851-19.06.1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, а по-късно и на девическата гимназия в същия град.

21.06.
• 110 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (18.03.1844-21.06.1908), руски композитор.
• 10 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

24.06.
• 180 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 135 г. от рождението на Григор Василев /Г. В. Гьорев/ (24.06.1883-07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.
• 80 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (28.06.1938), български юрист, политически и държавен деец.
• 25 г. от смъртта на Борис Кирилов Христов (18.05.1914-28.06.1993), български оперен певец (бас).

29.06.
• 220 г. от рождението на Джакомо Леопарди (29.06.1798–14.06.1837), италиански поет, представител на романтизма. Известни негови творби са одите му „Към Италия” (1818) и „На паметника на Данте” (1819).

30.06.
• 110 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - юли 2018

02.07.
• 240 г. от смъртта на Жан Жак Русо (28.06.1712–02.07.1778), френски философ–деист. За него частната собственост е причина за нещастието на хората. Републиката е най-съвършената държава, защото в нея всички са равни пред закона. Едно от най-известните му произведения е „Емил”, заради което е подложен на гонения.
• 60 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.

03.07.
• 275 г. от рождението на Гаврила Романович Державин (03.07.1743–08.07.1816), руски поет. Творчеството му е преход от класицизма към реализма.
• 135 г. от рождението на Франц Кафка (03.07.1883–03.06.1924), австрийски писател.
• 110 г. от смъртта на граф Николай Павлович Игнатиев (17/29.01.1832-03.07.1908), руски генерал, дипломат и виден славянофил, участвал в преговорите за сключване на мир и подписал от руска страна на 19 февруари (3 март) 1878 г. Санстефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската освободителна война 1877-1878..
• 85 г. от рождението на Александър Николаев Фол (03.07.1933–01.03.2006), български историк, траколог, филолог.

04.07.
• 150 г. от смъртта на Дмитрий Писарев (02/14.10.1840–04/16.07.1868), руски литературен критик и публицист, отявлен материалист.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

06.07.
• 485 г. от смъртта на Людовико Ариосто (08.09.1474-06.07.1533), италиански поет.
• 65 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономистка, първата жена министър-председател на България, възглавявайки служебното правителство през 1994-1995.
• 150 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава (1868) при с. Вардим, Свищовско.

07.07.
• 125 г. от рождението на Мирослав Кърлежа (07.07.1893–29.12.1981), хърватски писател, критик, публицист и есеист : „Хърватският бог Марс”, „Глембаеви” и др.

09.07.
• 120 г. от рождението на Петър Христов Габровски (09.07.1898-01.02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 115 г. от рождението на проф. Илия Петров (09.07.1903–18.05.1975), български художник, портретист. Неговото име носи рисувалното училище в София.

10.07.
• 100 г. от рождението на Джеймс Олдридж (10.07.1918-23.02.2015), английски писател и журналист, известен с романите „Подписали с честта си” (1942), „Дипломатът”.

12.07
• 190 г. от рождението на Николай Чернишевски (12/24.07.1828–17/29.10.1889), руски писател, учен и философ, защитаващ реализма в литературата. Най-известното му произведение е романа „Какво да се прави” (1862-1863).

13.07.
• 225 г. от смъртта и 275 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите на якобинците, учен и публицист.
• 110 г. от първото участие на жени в Олимпийските игри през 1908 г.

15.07.
• 185 г. от рождението на Кирил Видински (15.07.1833-21.05.1914), висш български духовник, митрополит, подпомага със значителни лични средства построяването на Духовната семинария в София.
• 165 г. от рождението на Владимир Короленко (15/27.07.1853 – 25.12.1921) – руски писател, известен с произведението си – „История на моя съвременник”.

16.07.
• 190 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко (16/28.07.1828–28.01.1901), руски военен деец, ген.-фелдмаршал; военачалник в Руско-турската освободителна война 1977-1878 г., нанася последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземайки Одрин слага край на войната.

18.07.
• 181 г. от рождението на Васил Левски (18.07.1837–19.02.1873), велик български революционер и лидер на националноосвободителното ни движение, сформирал множество революционни комитети в страната и чужбина.
• 150 г. от смъртта на Хаджи Димитър (10.05.1840–18.07.1868), български революционер и войвода.

19.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Владимирович Маяковски (19.07.1893–14.04.1930), руски поет и драматург, един от основателите на футуризма в Русия.

20.07.
• 5 г. от смъртта и 85 г. от рождението на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

21.07.
• 170 г. от смъртта на Христаки Павлович (1804–21.07.1848), български просветен деец, книжовник и възрожденец. Основава първото славяно-елинско училище в Свищов (1831). По-късно отваря славяно-българско и девическо училище в града като издава и учебници за тях.

23.07.
• 130 г. от рождението на Реймънд Чандлър (23.07.1888–26.03.1959), американски писател.

25.07.
• 140 г. от рождението на Стоян Бъчваров (25.07.1878-06.01.1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 80 г. от рождението на Георги Иванов Атанасов (1933), политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

27.07.
• 190 г. от рождението на Христо Г. Данов (27.07.1828–11.12.1911), български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването в България. Основава първото неделно училище в Стрелча (1850), класно училище и читалище в Клисура. През 1857 г. учредява „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. През 1878 започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”.
• 85 г. от рождението на Дончо Цончев (27.07.1933-22.07.2010), български писател прозаик

28.07.
• 105 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1913) – договор за мир, с който се слага край на Междусъюзническата война 1913 г.

29.07.
• 225 г. от рождението на Ян Колар (29.07.1793–24.01.1852), чешки поет, привърженик на идеята за единство на славянските народи. Най-значимото му произведение е „Дъщерята на Славия” (1824).

30.07.
• 120 г. от смъртта на Ото фон Бисмарк (01.04.1815–30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер”. Прокламира обединението на Германия във Версай след Френско-пруската война. Смята се за създател на днешната германска държава.
• 200 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

31.07.
• 150 г. от смъртта на Стефан Караджа (11.05.1840–31.07.1868), български войвода и революционер от националноосвободителното ни движение.Участник във Втората българска легия и съорганизатор на чета заедно с Хаджи Димитър.

Годишнини - август 2018

02.08.
• 115 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07 ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.
• 120 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898–04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките “Кавалче” (1928), “Преди, преди, вретенце” (1930), романите “Златно сърце” (1929), “Сирачета” (1933) и др.

05.08.
• 20 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911-05.08.1998), политически и държавен деец.

06.08.
• 125 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06/19.08.1893-12.04.1971), български инженер–химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.
• 170 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779–07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленията изоморфизъм и изомерия.
• 80 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

10.08.
• 105 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
• 95 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.
• 160 г. от рождението на Вацлав Добруски (11.08.1858-24.12.1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

12.08.
• 165 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853–09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

13.08.
• 155 г. от смъртта и 22 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 105 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839–13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : “Изгубена Станка” (1865).
• 80 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (13.08.1938), поет, публицист, политически деец на БЗНС “Александър Стамболийски” и на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски - 1899”.

14.08.
• 60 г. от смъртта на Фредерик Жолио Кюри (19.03.1900–14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

16.08.
• 165 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

17.08.
• 265 г. от рождението на Йозеф Добровски (¬17.08.1753-06.01.1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

19.08.
• 135 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (19.08.1883–10.01.1971), френска модна дизайнерка.

22.08.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател–реалист : “В навечерието” (1860).

23.08.
• 150 г. от рождението на Пол Отле (23.08.1868–10.12.1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.
• 275 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743–08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

28.08.
• 190 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828–07/20.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи “Война и мир” (1865-1869) и “Ана Каренина” (1875-1877) са сред шедьоврите на световната литература.
• 75 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894–28.08.1943) и 100 г. от качването му на престола (03.10.1918).

29.08.
• 180 г. от рождението на Тодор Петров Икономов /Т. Икономпетров Тодоров/ (29.08.1838-28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г.

30.08.
• 270 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748–29.12.1825), френски живописец : “Смъртта на Марат” (1793), “Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 65 г. от смъртта на Димитър Ненов (19.12.1901–30.08.1953), български композитор, пианист и педагог.

31.08.
• 110 г. от рождението на Уилям Сароян (31.08.1908-18.05.1981), американски писател.
• 105 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913-29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - септември 2018

• 90 г. от Войнишкото въстание (1918).

01.09.
• 160 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858–13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
• 120 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898–20.10.1966), един от класиците на българската литература : тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”; “Гласовете ви чувам”.

03.09.
• 360 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640-1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.
• 60 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877-04.09.1958), български палеограф, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на редица трудове.
• 200 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (04.09.1818-13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. “Български книжици” в Цариград.

05.09.
• 450 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568–21.05.1639), италиански мислител-утопист : “Градът на слънцето” (1602, издадена 1623)

06.09.
• 330 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 133 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.
• 150 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (08.09.1868–16.03.1937), българска поетеса.

09.09.
• 190 г. от рождението на Йоаким Груев /Й. Г. Пройчев/ (09.09.1828-01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
• 120 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842–09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : “Следобедът на един фавн” (1876), “Антични богове” (1880), “Иродиада” (1871).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

11.09.
• 185 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (11.09.1833-13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877-1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.
14.09.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.
• 40 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965-1968).

17.09.
• 120 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).

18.09.
• 265 г. от смъртта на Христофор Жефарович (краят на ХVІІ в.-1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата “Стематография” – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.
• 175 г. от рождението на Георги Бенковски (21.09.1843–24.05.1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
• 85 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.
• 110 г. от провъзгласяването на независимостта на България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.
• 2085 г. от рождението на Гай Октавиан Август (23.09.63 пр. Хр.–19.08.14 пр. Хр.), римски император.
• 205 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-23.09.1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 95 г. от началото на Септемврийското въстание (1923).
• 65 г. от рождението на Димитър Атанасов (23.09.1953-10.12.2014), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.
• 120 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898–11.07.1937), американски композитор и пианист : “Един американец в Париж” (1931), “Рапсодия в синьо”(1924) и др.
• 80 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (26.09.1938-02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.
• 215 г. от рождението на Проспер Мериме (28.09.1803-23.09.1870), френски писател : “Матео Фалконе” (1829), “Таманго” (1829), “Кармен” (1845) и др.

28.09.
• 445 г. от рождението на Микеланджело Караваджо (29.09.1573–18.07.1610), италиаски живописец – реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : “Кошница с плодове”.
• 110 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908-19.02.2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

29.09.
• 500 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518–31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса : “Тайната вечеря” (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – ”Раят” (1588-1590), която се намира в Двореца на Дожите.
• 160 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858–21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.
• 105 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858–29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

30.09.
• 50 г. от смъртта и 140 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.
• 5 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

Годишнини - октомври 2018

• 170 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848-01.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.
• 160 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858–21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.
• 165 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853-1856, война между Русия и Османската империя
• 115 г. от рождението на Джон-Винсънт Атанасов(04.10.1903-15.06.1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.
• 305 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713–31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на “Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751-1780).
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 140 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.
• 60 г. от смъртта на Ран Босилек (26.09.1886–08.10.1958), български детски писател : поредицата “Патиланци”, приказката ”Дядо и ряпа”, стиховете “Родна реч” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”, превърнало се в текст за песен.

10.10.
• 205 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813–27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са “Макбет”, “Травиата”, “Аида” и др.

12.10.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

13.10.
• 175 г. от рождението на Глеб Успенски (13.10.1843–24.03.1902), руски писател-демократ : “Разорение” (1869), “Болна съвест” (1873).

15.10.
• 160 г. от рождението на Валдемар Датски (15.10.1858-14.01.1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.
• 5 г. от смъртта на Николай Петев (10.08.1951-15.10.2013), български писател и литературен критик, председател на СБП.

17.10.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

18.10.
• 115 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (18.10.1903–01.10.1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.
• 100 г. от смъртта на Радко Димитриев /истинско име: Руско Д. Русков/ (24.09.1859-18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.
• 180 г. от рождението на проф. Марин Дринов (20.10.1838–28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 130 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839–20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
• 5 г. от смъртта и 75 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

21.10.
• 185 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833–10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.
• 135 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 115 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903–02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”.
• 80 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (30.01.1875-22.10.1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

23.10.
• 330 г. от смъртта на Шарл Дюканж (18.12.1610-23.10.1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът “Български архиепископи”, използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

25.10.
• 180 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838–03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта “Кармен” (1873-1874).
• 125 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840–25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : “Лебедово езеро”, “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката”, “Годишните времена”.

27.10.
• 160 г. от рождението на Теодор Рузвелт (27.10.1858-06.01.1919), американски държавник, президент на САЩ.

28.10.
• 190 г. от рождението на Драган Цанков (28.10./09.11.1828–11/24.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 85 г. от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933-08.06.2016), български поет.

29.10.
• 130 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888–23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.
• 120 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика “Школска педагогия” (1873) и др.

Годишнини - ноември 2018

01.11.
• Ден на народните будители в България.
• 205 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 125 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.
• 30 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.
• 420 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 105 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.

08.11.
• 70 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

09.11.
• 45 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

10.11.
• 535 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 95 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 85 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.

12.11.
• 185 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.

13.11.
• 150 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.

16.11.
• 120 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).

17.11.
• 85 г. от рождението на Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.

18.11.
• 75 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.
• 190 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.
• 160 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 105 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.

27.11.
• 145 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 125 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.

28.11.
• 125 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.

29.11.
• 160 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).

Годишнини - декември 2018

01.12.
• 130 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888–20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 130 г. от смъртта на екзарх Антим I /Атанас Чалъков/ (1816–01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.
• 95 г. от рождението на Мария Калас (02.12.1923–16.09.1977), оперна певица.

03.12.
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.
• 140 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878–09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 220 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737–04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.
• 380 г. от смъртта на Иван Гундулич (08.01.1589-08.12.1638), хърватски поет.
• 130 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888–01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12
• 410 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608-08.11.1674), английски поет.

10.12.
• 140 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1878).

11.12.
• 215 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803–08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
• 175 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843–27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата , холерата и африканския тиф.
• 40 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

13.12.
• 140 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878–09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

15.12.
• 80 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (20.01.1904-15.12.1938), руски летец изпитател.

16.12.
• 120 г. от смъртта и 190 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 70 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879–16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника” (1914, 1915, 1919), „Помакинче” (1931).

18.12.
• 215 г. от смъртта на Йохан Готфрид фон Хердер (25.08.1744-18.12.1803), немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач.

19.12.
• 170 г. от смъртта и 200 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

20.12.
• 150 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров (20.12.1868-02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.
• 160 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858–29.11.1924), италиански композитор : „Турандот”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и др.

23.12.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

24.12.
• 220 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798–26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш” (1834).
• 170 г. от рождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (24.12.1848-18.09.1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на Руско-турската освободителна война.

25.12.
• 85 г. от рождението на Пенка Павлова (1933/01.12.1934), българска народна певица : „Злато моме”, „Маринчице, гиздава девойко”.
• 35 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

27.12.
• 65 г. от рождението на Едвин Сугарев (27.12.1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение “Екогласност.”.

28.12.
• 155 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов (28.12.1863/09.01.1864-30.05.1926), руски математик, академик.

30.12.
• 125 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф : “Народни песни на македонските българи” и др.

Годишнини 2018

• 2800 г. от основаването на гр. Ереван – столицата на Армения.
• 1300 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1205 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1155 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1125 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1020 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 1000 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 935 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 800 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218-1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 740 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 725 г. от рождението и 635 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 655 г. от смъртта на Калист І (неизв.-1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 620 г. от смъртта на Иван Срацимир (1325-1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 470 г. рождението на Джордано Бруно (1548–17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 250 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768-27.05.1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787-1791, 1806-1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 245 г. от смъртта на Паисий (1722–1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на “История славянобългарска” (1762).
• 240 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок.1778-29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 225 г. от рождението на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793–04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика” и „Таблици взаимоучителни”, а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 200 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок.1818-29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 195 г. от рождението на Иванка Ботева (1823-14.12.1911), майка на Христо Ботев.
• 195 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823–06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата “Многострадална Геновева”.
• 190 г. от рождението на Отец Матей Миткалото /Матей Петров, Матей Преображенски/ (1828-01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 190 г. от рождението на Гийом Лежан (1828-01.02.1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 185 г. от рождението на Георги Вълкович /Г. В. Чалъков/ (1833-14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 180 г. от рождението на Гълъб войвода /Христо Донов Сариев/ (ок.1838-08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843-неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика”, 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина”, Стара Загора.
• 165 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853?-1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена “Братя възкресенци”. Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 150 г. от основаването на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий” от княз Богориди (1868).
• 150 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 150 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 140 г. от рождението на Отон Жупанич (1878-1949), словенски поет.
• 135 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 120 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 110 г. от построяването на “Модерен театър” (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 110 г. от създаването на “Българска оперна дружба” в София (1908).
• 75 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц” (1943).
• 105 г. от създаването на Съюза на българските писатели (1913).
• 55 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 30 г. от основаването на сдружение „Зелени балкани” (1988), най-старата природозащитна НПО в България.

Електронна библиотека

school green
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2019, Библиотека Родина - Стара Загора