1-3 февруари – ТРИФОНЦИ – Наричат ги още Вълчи празници, заради поверието, че през тези три дни вълците бесуват. Месят се обредни хлябове, не се шие, не се отварят ножици, не се мете и не се изхвърля сметта.
2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – (Петльовден). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Старите българи наричат празника и Вълча (Зимна) Богородица. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
З февруари – Св. Симеон Богоприемец - СЕМЕН ДЕН. Наричат го още "Божа майка" и Зимен Симеоновден. Която жена иска рожба да добие, на този ден раздава на кръстопът "щипана питка".
10 февруари – Св. Харалампий – ЧУМИНДЕН. На гръцки "Харалампиос" значи "светнал от радост". Жените правят погача, която мажат с мед, разчупват я на четири къса и раздават на съседи в четирите посоки, за да са здрави в дома и весели през цялата година. В някои селища празнуват този ден като имен за Валентин, Валентина – от лат. Vаlеntinus – здрав, силен.
11 февруари – Свщмчк Власий – ВЛАСОВДЕН. Наричат го още Власувица, Муковден и Волски празник. Народът празнува този ден в чест на впрегатния добитък, за да не боледуват животните. Докато се раздава обредния хляб домакините подражават на воловете: мучат, ритат се, а на рогата на животните се слагат кравайчета.
22 февруари – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА пред Великия пост за източноправославните християни.
23 февруари – НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА (Месни заговезни).
